Не зная кой е нарекъл моя град "Малкият Ерусалим". Но как можеш да се сравниш с това име без да извикаш високо, за да чуе широкия свят, ако не се оприличиш с нещо голямо и възвишено като Ерусалим.
Тук всички улици и пътеки водят към древността, историята и духа на България. Блестят златните камбанарии на църквите, звънът им се разнася от непокорната Чая, Асеновата крепост грее по изгред и залез, Орфеева Родопа и слънчева Тракия се срещат в прегръдка.
Когато вървя по древния римски път към Асенова крепост, превзет от бурените на годините и вековете, почти усещам стъпките на български славни воини, тропота на конница завоеватели, нашественици, кръстоносци преминали през този каменен път. Но ако някога са успявали да наложат воля, то е било за кратко. Защото Асеновград и тогава и днес е пред
Изкачвам се на високия връх над Асеновград, където е параклиса "Свети Димитър". От тук като на широка лента виждам целия великолепен, разкошен и примамлив град. Усещам аромата на смокините, старите чинари и кипариси разлюляват клони, в очите ми блестят кубетата на всички църкви...
Асеновград е красив по всяко време на годината. Ако е зима - белите върхове те мамят да ги покориш, ако е пролет люляците около крепостта ще те омаят, ако е есен топлите багри на Родопа ще ти вдъхнат спокойствие, а ако е жарко лято вечерника над града ще ти върне бодростта и свежестта на живота. А във вечерта на твоите уморени от съзерцание очи влез
Затова - загаси телевизора, хвърли вестника, стани от масата, вземи раницата и тръгни със следващия влак или автобус към древния Стенимахос - един малък Ерусалим за твоя дух те очаква...