Тосков Monday, October 01, 2007 09:10:51 AM Созопол – спасеният град Първият септемврийски дъжд е отминал и залезът блести из калдъръмените улички на Созопол. Шумят стъпките на есенните туристи. Последните лодки се прибират в тихия залив Над града бавно се спуска синя вечер. Първите светлини греят около църквата . Вървя бавно из вечерния парк и слушам родопска гайда на уличен музикант. Мелодията на “Горице, росна росице” донася полъх от родопската свежест. Някъде, откъм дъното на алеята чувам звуци от далечни перуански мелодии. Приближавам и виждам истински инки от загадъчния Мачу Пикчу. С пера на главата, пастелно пончо, с непознати за мен инструменти. И се лее тиха, спокойна мелодия. След няколко крачки един уличен фотограф е пременил млада двойка за ретроснимка. И като че ли пред мен са застанали Яворов и Лора, омагьосани в своята любов. А в крайбрежния парк Софийския духов оркестър подхваща “Звезди от юг” Повява се вятър в клоните и в ръцете ми падат едри, топли звезди. Край мен профучава екзотичен файтон с младоженци. И всичко се слива – песента от Родопа, мелодията от Перу, сияйните лица на Лора и Яворов, тропота на коне и падащи южни звезди. Виолетови вълни целуват брега за лека нощ, а чадърите са свели глави на опустелия плаж . Над града пада звездната нощ. …………………………… До утре! До утре, когато някой като мен ще се взира и търси свои южни звезди или тиха песен от далечна страна . И ще остави на уличния музикант последните си пари. И ще си тръгне с този град в сърцето завинаги. Знам - Древната Аполония, Созопол е спасен завинаги за изкуството. P.S. Созопол носи това име от римско време. Созополис означава “спаденият град” или “градът на спасението”