96

 

Кирил СТОЯНОВ

Април 1975 г., Лондон

В Лондон ресторантите, баровете, локалите и други по­добни заведения изникваха като гъби, кое от кое по-красиви. Конкуренцията между старите и новите сгради се увеличава­ше с всеки изминат ден. Всички се стараеха да привлекат но­ви клиенти с уютна обстановка и достъпни цени. В близост до ресторанта на семейство Робинсън за по-малко от месец голяма ресторантска верига изгради великолепен ресторант, който привлече почти цялата клиентела от скромното заведе­ние на семейство Робинсън. Доходите им рязко намаляха и след известно време освободиха красивата певица, пяла дос­коро само при тях. Бяха предупредили Джон и Франк, че ня­ма да могат да им плащат заплати за в бъдеще и след края на месеца най-вероятно щяха да обявят ресторанта си за продажба. Така внезапно рухнаха всички планове на работ­ливото семейство, отчаяло се до краен предел. На вечер има­ха максимум по трима-четирима клиенти. Джон и Франк съ­чувстваха на добрите хора, но с нищо не можеха да им помог­нат. Франк най-много се притесняваше за Сара. Горкото мо­миче, подобно на своите родители разчиташе на ресторанта, но всички надежди пропаднаха. Освободиха и шотландския готвач Лари Маккинли. Случайните посетители се обслужва­ха лично от господин и госпожа Робинсън.

В прохладната априлска вечер Франк, Джон и семейство Робинсън седяха на една маса и тъжно си говореха.

- Какво сте решили да правите, госпожо Робинсън, след про­дажбата на ресторанта? -трагично звучеше гласът на Франк.

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ                                                      91

- Не се притеснявай, моето момче, съпругът ми има чудес­
но място на село. Сигурно ще започнем да отглеждаме пло­
дове и зеленчуци.

Очите на Сара се просълзиха от мъка. Тя харесваше Лондон я изобщо не й се искаше да живее в провинцията.

Бащата забеляза страданието на дъщеря си и побърза да я успокои.

- Сара, недей да плачеш. Парите от продажбата на ресто­
ранта ще стигнат да завършиш образованието си, а след това
ще намерим някоя добра работа в Лондон. Но стига сме зани­
мавали момчетата с нашите проблеми.

Последните думи предизвикаха Джон твърдо да се намеси:

-   Не говорете така, господин Робинсън. Вие бяхте толкова добри към нас и се чувстваме като част от семейството ви.

-   Благодаря за топлите слова, Джон, но със сигурност ще трябва да се разделим скоро.

Внезапно разговорът се прекъсна от спирачките на мощен автомобил. Пред входа на заведението спря черен мерцедес, от който слязоха двама едри мъже, облечени в костюми. Такива клиенти никога не влизаха тук и госпожа Робинсън помисли, че са се объркали. Но те спокойно седнаха на маса и любезно се обърнаха към домакинята:

- Ще можем ли да вечеряме при вас, мила госпожо?

Госпожа Робинсън не знаеше какво да каже и само притес­нително си разтриваше ръцете. Най-накрая се овладя и с тре­перещ глас се обърна към посетителите:

~ Извинете, господа, но не мога да ви предложа почти ни­какъв избор.

- Е, ние не сме придирчиви. Нали, Алек?

Джон и Франк гледаха с вкаменени лица новодошлите и не можеха да си поемат дъх от изненада. И имаше защо -

срещу тях седяха собствените им бащи, като Алек им беше

98

 

Кирил СТОЯНОВ

дал знак да не се издадат, че се познават. Причината за стран­ното държание беше, че Елизабет разказа всичко за техните дела в последно време на Александър и Роберто, които, щом долетяха от Торонто и разбраха положението на синовете си, веднага побързаха да ги посетят. Дългас даде адреса на шофьо­ра си и една от собствените си коли на своите приятели и ето - те вече седяха в малкия ресторант срещу собствените си деца, предизвиквайки всеобщо учудване с посещението си. Госпожа Робинсън от вълнение не знаеше какво да предпри­еме. С големи усилия промълви няколко думи.

-    Ще ви направя омлет, ако желаете?

-    Чудесно, госпожо, ще ви бъдем много благодарни.

-    Но това е само обикновен омлет, не зная дали ще ви ха­реса.

-    Разбира се, обожаваме омлет - с усмивка каза черноко­сия мъж.

Изумлението на семейство Робинсън не слизаше от лица­та им. Не можеха изобщо да проумеят с какво бяха предизви­кали интереса на богатите мъже. За момент дори си помис­лиха, че е възможно да са изпратени от съседния ресторант за шега. Но подобни мисли не се оправдаваха, тъй като усмих­натите и открити лица на непознатите вдъхваха доверие. Гос­подин Робинсън, за разлика от своята съпруга, въпреки не­очакваното посещение се съвзе по-бързо и се опита да заго­вори мъжете:

-    Вие сигурно се занимавате с бизнес в Лондон, господа?

-    Все още не, но скоро ще открием банка тук. Идваме от Канада и искаме да вложим в този чудесен град някой друг милион.

Чуждестранни бизнесмени в Лондон се срещаха ежеднев­но и на никой лондончанин това не правеше впечатление. Английската столица като световен финансов център прив-

ЕМИГРАНТСКИ живот

 

99

личаше много чужди инвестиции и създаваше великолепни условия за бизнес партньорите си. След внезапното мълчание, обхванало хората в ресторанта, се разнесе спокоен глас, поз­нат отлично на Джон и Франк.

-   Искаме да се извиним, че не се представихме веднага на гостоприемните домакини и с това засилихме оправданото учудване - в гласа на Александър се чувстваше извинителна нотка.

-   Но моля ви се, господине, няма за какво да се извинявате. За нас е голяма чест да посрещнем гости от вашия ранг...

Александър с усмивка прекъсна любезните думи на дома­кина:

-  Мисля, че щом разберете кои сме, ситуацията ще ви се
изясни. Ние сме бащи на вашите работници Джон и Франк.
Казваме се Роберто Гринели и Александър Георгиев. Бяхме
ги оставили за известно време да се закалят като самостоя­
телни хора в живота и вече се уверявам, че са попаднали в
добри ръце.

Сега дори и господин Робинсън не можа да се овладее. С бързо движение се обърна към момчетата:

-  Вярно ли е това, което каза господинът?

- Абсолютно вярно, господин Робинсън.
Домакинът неочаквано се разсърди и погледна Роберто:

-   Знаете ли, господине, че вашият син се представил на Дъщеря ми за кръгъл сирак? Ние го съжаляваме и обичаме като роден син, а той в същото време си е имал заможни ро­дители, без да спомене никога за тях.

-   Наистина, в последно време го бяхме изоставили, но и аз не съм предполагал, че така може да се представя. Сигурно сам ще ни обясни какво е целял - сърдитият поглед на Роберто стрелна Франк.

Франк притеснено започна да се оправдава:

100

 

Кирил СТОЯНОВ

-  Прости ми, татко и вие, господин и госпожа Робинсън и
особено ти, Сара, за голямата лъжа. Исках да си намеря доб­
ро момиче, което би ме обичало само заради мен, а не заради
състоянието на родителите ми - сълзи потекоха по лицето на
младото момче.

Сара, стояла безучастно до този момент, с нежност пре­гърна любимия си.

-  Франк, обичам те, защото си мил и добър към мен, за­
щото ме привличаш физически и душевно и винаги ще те
обичам.

Госпожа Робинсън отдавна беше поставила вкусните ом­лети пред Александър и Роберто, но впечатлени от преживя­ната случка, те още не се докосваха до чиниите си. Бащата на Франк смени темата на разговор, като обичайната усмивка се появи отново на лицето му.

-   Разбрах, че имате проблеми с бизнеса в последните ме­сеци. Какви са намеренията ви за в бъдеще?

-   Господин Гринели, идвате в много тежък момент. От дъл­ги години си изкарваме прехраната с ресторанта, но се по­явиха мощни фирми от нашия бранш, които успяха да прив­лекат всичките ни клиенти. Ние нямаме финансова възмож­ност да се борим с тях и сме се решили на последна стъпка.

-   Аз мога да ви предложа помощта си...

-   Не, благодаря, господин Гринели, ние сме хора с дос­тойнство и за нас ще е унизително да вземаме подаяния, а и ресторантът вече няма шанс да оцелее в новата ситуация.

-   Моята помощ, господин Робинсън, няма да е подаяние. Искам да ви предложа съдружие. Вие ще предоставите своя терен, а аз ще изградя ново заведение със собствени средства и бъдещата печалба ще делим по 50 %. Такъв вариант смятам, че би ви удовлетворил повече от продажбата на мястото. С господин Георгиев от двадесет години се занимаваме със стро-

емигрантски живот

 

101

ително предприемачество и дори няма да наемаме фирма за изграждане на новата сграда.

В житейския път на всяко човешко същество има мигове, когато щастието неочаквано почуква на вратата му и ако то се възползва от такъв момент, би решило значителна част от бъ­дещите си проблеми. Този ден се оказа щастлив за семейство Робинсън и от отчаяни допреди час хора сега се изпълниха с надежда и вяра занапред. Домакинът отиде някъде и след мал­ко в ръцете си държеше бутилка шотландско уиски.

- Господа, това двадесет и петгодишно уиски го пазех за
много специален случай. За мен ще е удоволствие да го спо­
деля с вас и да пием за нашето запознанство.

Доскоро тихото заведение се изпълни с весела глъчка от радостни хора, които съдбата събра колкото неочаквано, тол­кова и навременно. Господин Робинсън като глава на семейс­твото беше особено доволен от срещата с тези мъже, вдъхна­ли му нови сили за живот.

-   Извинявайте, господин Георгиев, че не ви обърнах дос­татъчно внимание, но сам разбирате, че разговорът с госпо­дин Гринели много ме увлече и се показах неучтив спрямо вас.

-   Не се притеснявайте, господин Робинсън. Напълно раз­бирам душевното ви състояние и съм радостен за цялото ви семейство. В лицето на Роберто сте намерили отличен съдружник.

-   Малко нетактично може би ще прозвучи, но фамилията ви показва, че не сте от италиански произход - може би от

РУСКИ?

Изненадан от неочаквания въпрос на домакина, Александър замълча няколко секунди, сторили се безкрайно дълги на околните, но най-после се чу гласът му, издаващ силно въл­нение.

102

 

Кирил СТОЯНОВ

-   Не. Роден съм в България, но от много дълго време не съм я посещавал. Предполагам, че знаете къде се намира та­зи страна?

-   Господин Георгиев, вие се шегувате с мен. Аз зная дос­татъчно за държави от Южна Америка и Азия, а вие ме пита­те за България, намираща се в Европа. Нещо повече - преди три години бяхме цялото семейство на почивка в черноморс­ките ви курорти „Албена" и „Златни пясъци" - останахме пре-доволни от там. Българите се оказаха гостоприемни хора и искрено съжалявам, че няма демокрация в тази приказна стра­на. Надявам се, че вие също сте посещавали тези курорти.

-   За съжаление не съм ходил там, но се надявам някога да успея да отида - очите на Александър се напълниха с неудър­жими сълзи.

Госпожа Робинсън благоразумно се намеси в разговора, тъй като видя, че гостът се разстрои, вероятно от спомени по отечеството си.

-   Господин Георгиев, ще подпомогнете ли с господин Гри-нели Джон и Франк финансово, след като останаха вече без работа?

-   Не са останали без работа, ще участват в строежа на новия ресторант. Едно време с Роберто също сме започнали от стро­ителните площадки, за да достигнем днешното си равнище.

Разговорите продължиха в приятна атмосфера до ранните часове. Александър и Роберто най-накрая решиха да се при­берат в дома на Дъглас, който вероятно отдавна си беше лег­нал. Канадските му партньори го предупредиха, че може да закъснеят и да не ги чака. Минаваше три часа след полунощ, когато двамата мъже излязоха от малкия лондонски ресторант. По улиците на града движението на автомобили почти беше замряло в този ранен час и затова пристигнаха много по-бър­зо до банкерския дом, отколкото на идване.

0МИГРАНТСКИЖИВОТ

 

103

Още слънцето не беше изгряло, когато прислужникът на Дъглас почука по вратата на Александър.

- Господин Георгиев, събудете се. Спешно ви търсят от Канада.
Александър беше запазил службата в армията навика си да

се събужда и от най-малкия шум. Затова на прислужника не му се наложи да чука повторно.

- Благодаря, Дик. Веднага идвам.

Алек веднага наметна халата си и рязко отвори вратата. Дик явно не очакваше така бързо да събуди госта, защото под­скочи от изненада.

-   Изплашихте ме, господин Георгиев! - успя само да про­мърмори той.

-   Извинявай, Дик! Кой ме търси?

-   Госпожа Георгиева. Говореше явно много разстроена.

- Какво ти каза, Дик? За бога, кажи, човече.
Александър разбра, че се е случило нещо сериозно. Мери

никога нямаше да му звъни в такъв ранен час без основателна причина.

-  Само каза, че трябва да говори с вас по най-бързия
начин.

Докато разговаряше с прислужника, Алек неусетно влезе в гостната и с изпотена ръка вдигна слушалката на телефона:

-  Мери, здравей, скъпа! Какво се е случило?
Гласът от другата страна на жицата жално проплака: