202

Кирил СТОЯНОВ

-   Всички погледнаха към посоченото място, а Александър
и Роберто изтръпнаха.

-   Слушай, Тоширо, не искаме с Роберто да си слагаме грях
на душата. Не си длъжен да се намесваш в нашите дела. Ако
не успея да победя този индианец, ще докарам специални ко-
мандоси тук и ще освободя Роби, но ако пострадаш, няма да
си простя до края на живота си.

-   Алек е прав, Тоширо. Противникът ти изглежда действи-
телно като някоя мечка гризли - Роби беше отчаян.

-   Момчета, в случай че не бях сигурен в победата си, нико-
га нямаше да се противопоставя на индианския воин, но ви
уверявам, че след два часа условието на племето ще бъде из-
пълнено. Сега ви оставям, защото трябва да се подготвя доб-
ре за двубоя.

Малко след японеца навън излезе и Макаренги. Двамата
приятели останаха сами, с изключение на красивата индианка,
която явно много се беше влюбила в чужденеца, определен
от нейния вожд за съпруг.

Александър я погледна изпитателно, но Роберто леко го
потупа за успокоение:

-Тя е безобидно същество, Алек, а и не разбира английски.
Много съм й благодарен за грижите, които полага за мен.

-   Как няма да ги полага, приятелю, като счита, че ще й
станеш мъж в близките дни.

-   Алек, тя е прекрасно момиче. Нарича се Наоши, но нико-
га не бих я заменил с моята Паола. Не знам, но вътрешно съм
спокоен и искрено се надявам, че японецът ще излезе побе-
дител.

-   Дори и да загуби, не искам да се безпокоиш. За броени
дни ще доведа елитна десантна част тук и ще те освободя.

-   Знаеш ли, Алек, изобщо не се съмнявам, че си способен
на подобно нещо, но не искам да се стига до там. Хората Мй

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

203

спасиха живота и ще съм бъда благодарен, докато съм жив.

-  Вярно е, приятелю, но какъв е смисълът да те спасят, щом
са решили да те държат като заточеник. Аз също не обичам
насилствени мерки, но ако нямам избор, не бих се поколебал
да ги използвам, за да те измъкна. За всички ще бъде най-доб-
ре Тоширо по някакъв начин да победи индианската горила. В
такъв случай изобщо няма да се разчуе за твоето изчезване.

Роберто Гринели изненадан погледна другаря си.

-   Да не искаш да кажеш, че ръководителят на туристичес-
ката фирма не е разбрал за моето изчезване?

-   Засега не, но ако не успеем да се присъединим скоро към
тях, ще стане страхотен скандал.

Роберто сведе замислено очите си към пода и едва долови-
мо промълви:

-   И за всичко ще бъда виновен единствено аз с моята необ-
мислена постъпка.

-   Роби, не се обвинявай повече, няма смисъл. Аз също със
сигурност щях да се изкуша да тръгна на лов за ягуар. Бъди
благодарен на господ, че те запази жив. Не зная какво бихме
правили всички, които те обичаме, ако беше загинал.

-   Благодарен съм, Алек, разбира се, че съм благодарен. Да
знаеш как ми се иска по-бързо да се прибера у дома! Струва
ми се, че не съм виждал Паола и децата цяла вечност. Желая
Да се видя и с Франк. Те с твоя Джон сигурно вече са в пос-
ледния стадий на строежа на ресторанта в Лондон.

-   И на мен ми е мъчно за тях, Роби, особено когато се на-
мират на другия край на света.

-   Сигурен съм, че ще излязат достойни мъже и с размах ще
продължат нашия бизнес след години. Щом успяха да се спра-
вят без парична помощ в чужда държава, съм убеден, че за в
бъдеще и в най-трудните моменти ще успяват да намират
Разрешение.

204

Кирил СТОЯНОВ

През цялото време, докато приятелите се връщаха в споме-
ните си назад, чаровната Наоши ги гледаше внимателно. През
своя млад живот беше виждала няколко пъти бели мъже.
Всичките бяха ловци - приятели на вожда Шанека, но тези ин-
тересни чужденци изобщо не приличаха на останалите.
Държанието им беше коренно различно. Показваха съвсем дру-
ги обноски към жените, нямаше я грубостта, срещана у ловците.
Непознатите й се струваха като пришълци от друга планета.
Наоши изглеждаше безкрайно щастлива, че можеше да полага
грижи за такъв мъж. Вождът й беше обещал, че има вероятност
да се омъжи за него. Досега си общуваха само със знаци, защото
гостът не владееше родния й език, а и тя нищо не разбираше от
неговия. Въпреки това се чувстваше привързване към него.

Отвън се чуха звуци от индианските рамталити, представ-
ляващи музикални инструменти подобни на европейските
барабани, само с че по-малки размери. Рамталитът е свързан
с ремък от двете си страни и се окачва на врата на музиканта,
което му позволявала свири дори в движение. Цялото племе
барили започнаха да се струпват около импровизираната аре-
на, където щяха да се срещнат двамата бойци.

-   Алек, ти върви, аз още се чувствам отпаднал. С всички
сили ще се моля да успеете.

-   Добре, Роби, ще изляза.

Двамата се прегърнаха и Александър се присъедини към
приятелите си. Роберто покани с жестове и Наоши да погледа
интересното зрелище, но девойката отказа. Искаше й се да
бъде близо до своя гост.

-   Алек, виждал ли си Тоширо? Никъде го няма. - Виктор
беше видимо притеснен.

-   Тук е. Сега ще се покаже.

-   Няма да се учудя, ако японецът се е изплашил и се е пок-
рил някъде - португалецът започваше да нервничи.

емигрантски ЖИВОТ

205

-  Имам ли вид на изплашен човек, Виктор? - Тоширо из-
никна пред тях като изпод земята, облечен в снежнобяло ки-
моно.

В първия момент тримата му спътници го погледнаха
учудено, а след това Виктор избухна в нервен смях.
-Тоширо, защо си се облякъл така?

-   Това е бойното ми облекло. Винаги в багажа ми се нами-
ра място за едно кимоно, но виждам, че зрителите чакат са-
мо мен. Ще побързам, за да не помислят и те като теб, че съм
се изплашил.

-   Тоширо, желая ти успех. - Александър за първи път пре-
гърна японеца като близък човек.

-   Благодаря ти, Алек.

Макаренги си подаде ръката и на свой ред пожела победа
на Тоширо. Едрият португалец също се здрависа с шампиона
по айкидо, но по погледа му се разбираше, че изобщо не се
надява да успее, да сломи силния индианец. На Виктор Алонсо
не бяха познати източните бойни изкуства. Той беше научен
да разчита единствено на физическата си сила. Всичко друго,
което се опитваше да му обясни Тоширо, му се струваше
невероятно.

Внезапно се чуха силни одобрителни възгласи от индиан-
ската публика. Страшният Таненга вече беше пристъпил в
заградения от бамбукови колчета правоъгълник, който
оформяше бойната арена. Гол до кръста, приличащ на огром-
на планина от мускули, индианецът със смразяващ поглед тър-
сеше своя противник.

Шанека се приближи до чужденците и с насмешка се обърна
към португалеца:

-   Виктор, какво става с твоя боец? Според мен навярно е
размислил.

-   Ето го, вожде, излиза.

206

Кирил СТОЯНОВ

С леки подскоци Тоширо Накаяна се отправи към против-
ника. След секунди се озова сам срещу него. Гледката, която
се откри пред индианците, ги накара да избухнат в смях. Япо-
нецът достигаше едва до гърдите на Таненга и в тези необик-
новени дрехи (става въпрос за кимоното) изглеждаше много
смешен на барилите. Всеки от тях си мислеше, че няма да
има равностоен двубой, а просто техният Таненга ще смаже
като комар странно облечения чужденец.

Вождът Шанека даде знак за хората си да запазят тишина и
се обърна като опитен оратор към всички.

Виктор Алонсо превеждаше думите му на своите спътници.

- Казва, че лично той е поставил условие за освобождава-
нето на Роберто. Ако някой от нас успее до победи Таненга,
приятелят ни ще може да си замине с почести по индианския
обичай. В случай че не успеем обаче, той завинаги ще се при-
съедини към племето.

Вождът приключи обръщението си и даде сигнал на бойци-
те да започнат боя.

Таненга с нетърпение очакваше този сигнал и веднага се
спусна като разярена мечка към своя противник. Имаше наме-
рение да хване Тоширо през кръста и да го удари в земята.
Японецът до последния момент изчака „горилата" да се добли-
жи до него и изведнъж рязко отскочи встрани. Таненга беше
уверен, че ще хване противника си и затова при неочакваната
му маневра не успя да запази равновесие и се строполи по корем.
Тоширо спокойно застана от лявата му страна и настойчиво го
прикани да стане. Видя, че в очите на индианеца загоряха ог-
ньове от гняв и беше сигурен, че ако му позволи да се домогне
до него, ще бъде загубен. Таненга се изправи и с вдигнат висо-
ко нагоре юмрук отново се нахвърли върху японския боец. Целта
му при новото нападение беше да нанесе железния си юмрук
право в горната част на главата, но остана пак разочарован.

ИМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

207

Точно когато се чувстваше сигурен, че ще размаже черепа на
ниския си противник, усети бързото му подсичане с крак и от
силния си замах изгуби равновесие. Зрителите чуха страхотен
трясък подобен на този, издаван от голямо отсечено дърво.
Само за минути най-силният им воин два пъти се приземи
тежко. Смехът на индианците беше заменен с безкрайно учуд-
ване от развитието на двубоя. В началото си мислеха, че Таненга
без усилие ще победи, но вече все по-малко им се вярваше, че
това е възможно. Наблюдаваха едни и същи сцени. Техният
воин със силата на див звяр се впускаше към странния чужденец,
а той дори без да го докосва постоянно го караше да пада на
земята. Такова чудо индианците никога не бяха виждали.
Таненга с всеки изминал миг губеше своите сили, а японецът -
напротив, като че ли ставаше все по-жизнен. Дори вождът
Шанека, който познаваше много бели мъже, не можеше да си
обясни как този човек в странни дрехи, без да докосне против-
ника си, успява да го срази. Леко се доближи до своите гости и
тихо заговори на Виктор Алонсо:

-   Приятелю, какво прави твоят човек с Таненга?

-   Направи го за смях, Шанека.

-   Добре де, а как успява да постигне успех, без дори да го
докосне?

-Това е източно бойно изкуство, вожде. Нарича се айкидо.
Чел съм за него, но сега за първи път го виждам на живо.
Честно казано, не ми се вярваше много, че има някакъв ефект,
но като наблюдавам бойците, съм изненадан не по-малко от
теб.

Шанека с огромно вълнение посочи арената.

-  Гледай, Виктор, какво прави странният човек. Застана с
гръб към Таненга.

Действително Тоширо стоеше с гръб към противника си в
единия край, а индианският воин с последни сили се устреми

208                                                                    Кирил СТОЯНОВ

към него със стиснати юмруци, големи като ковашки чукове.
В последния момент японският майстор направи задно салто,
прелитайки над тялото на индианеца и преди да се приземи
от другата му страна, нанесе светкавичен саблен удар в тила
на великана. Таненга за миг застина на място, след което се
строполи тежко. По всичко личеше, че няма да може да се
изправи. Тоширо с усмивка се приближи към вожда и Виктор,
които го гледаха с възхищение.

-   Е, Виктор, Шанека ще удържи ли на думата си.?

-   Разбира се, Тоширо! Разреши ми да те поздравя - извър-
ши истински подвиг.

-   Моят учител не би го определил така. Неговото мнение
щеше да бъде, че това е лека тренировка.

Александър и Макаренги също дойдоха да поздравят по-
бедителя.

-   Тоширо, цял живот ще помня стореното от теб днес.

-   Хайде, Алек, стига сте ме хвалили. Вече цял месец не
съм тренирал и започвам да губя спортна форма.

-   По-добре да съобщим на Роберто добрата новина, че ве-
че не е пленник.

Дълго време племето на Шанека не стана от местата си
около бойната арена. Таненга вече се беше свестил от единс-
твения саблен удар на японеца и гузно се отдалечи от мястото
на боя. Часовете този ден минаваха много бързо и скоро слън-
цето започна да залязва.

Пътешествениците останаха още три дни в лагера на гос-
топриемните барили, докато Роберто Гринели възстанови сво-
ите сили и стане годен да преодолее пътя през джунглата. В
деня на заминаването индианците приготвиха тържествено
изпращане на своите гости. Вождът Шанека подари лично на
Роби кожата на ягуара, който сам беше застрелял при самоот-
брана. Италианецът с благодарност прие ценния подарък под

ИМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

209

възторжените възгласи на племето, но неочаквано направи
нещо, което накара всички да замълчат. Беше се приближил
до прекрасната Наоши, с ловък замах постави кожата на хищ-
ника върху нежните й рамене и я целуна по устните.

След този благороден жест се обърна към Виктор Алонсо
с молба да превежда думите му. Португалецът с поглед му
показа, че е готов и Роберто се обърна към племето на бари-
лите.