ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ
267

Май 1978 г., Неапол

Хотел „Хилтън" беше най-луксозният в този прекрасен
град. Там и най-капризният клиент не можеше да намери ня-
какъв недостатък в обзавеждането, обслужването или в ня-
кое друго отношение, защото просто всичко беше перфектно.
Именно тук отседнаха Александър, Роберто и семействата им.
Алек отдавна не беше идвал в Италия - тази приказна държа-
ва с нейния темпераментен народ. Италианците в много не-
ща си приличаха с неговите сънародници. Подобно на бълга-
рите бяха топли и отзивчиви хора, обичаха да пеят, да танцу-
ват в различна обстановка. Когато човек искаше например на
улицата да му покажат даден адрес, те подробно обясняваха,
като усмивката не слизаше от лицата им. Бяха дошли с Роберто
и семействата си преди два дни в Неапол и вече бяха успели
да се видят с повечето приятели и познати. Той си припомни
с умиление първите дни в морския град, когато разполагаше
само с няколко банкноти в джоба си, но беше зареден с огро-
мен ентусиазъм за бъдещето. Сега това време беше останало
в миналото, а пред Александър Георгиев имаше друго предс-
тоящо събитие, което го караше да се чувства много напрег-
нат и същевременно изпълнен с радостно вълнение. Днес в
Неапол пристигаха най-близките му хора от България, с ко-
ито не се беше виждал десетки години. Просто не му се
вярваше, че е възможно! Резервира най-скъпите апартаменти
в „Хилтън" за своите роднини. Искаше му се да направи мно-
го повече за тях, защото бяха преживели големи страдания
заради неговото имигриране от комунистическа България, но

268

Кирил СТОЯНОВ

за съжаление тези страдания не можеха да се компенсират с
нищо. В същото време цялата му душа беше изпълнена с ог-
ромна благодарност към Висшия разум за шанса, който му
беше предоставен -да види на живо своята майка и сестри.
От години тъгуваше, че не може да се върне в своята страна,
а сега съдбата му предлагаше компромисно решение.

На аерогарата чакаха около петдесет посрещачи. Освен от
София по същото време кацаше самолет и от Виена. Алек-
сандър, Мери и трите им деца (Джон специално беше доле-
тял от Лондон) стояха в радостно очакване пред изхода на
пътниците. Децата за първи път щяха да видят българската
си баба. Баща им много пъти беше говорил за нея с толкова
любов, че всички я обичаха, дори без да я познават.

Започнаха да излизат пътниците от София. Алек внима-
телно се взираше в лицата им, но не можеше да види своите
хора. Изпълни го безпокойство, че в последния момент може
да са им забранили да пътуват. Тревогата му се оказа излиш-
на, защото накрая видя една беловласа жена, две дами на сред-
на възраст и висок мъж до тях. Това бяха дългоочакваните
гости. Те също го забелязаха. В очите на майка и син бликна-
ха сълзи. Александър с любов прегърна жената, която го беше
дарила с живот, и се разрида като дете.

-   Мамо! Майчице! Щастлив съм, че дочаках този миг!

-   Скъпи синко! Старата ти майка изгуби отдавна надежда,
че ще те види, но Бог явно е решил друго.

-   Мамо, запознай се със своята снаха и с внуците си.

Мери пристъпи с широко отворени обятия към своята све-
кърва. След нея прегърнаха баба си и Маргарет, Джон и Питър.
Всички стояха с насълзени очи. Цялото семейство на
Александър Георгиев знаеше добре български език и в този
тържествен момент нямаше езикова бариера. Сестрите и зе-
тят на Алек също разчувствано плачеха. Всички пътници и

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

269

посрещани отдавна бяха излезли от аерогарата. Вътре оста-
наха само близките на Александър. Служителите на летището,
които видяха сърцераздирателната среща, разбраха за какво
става въпрос. Някои от тях също забърсваха очите си с носни
кърпички.

Трите дни, които Александър, Мери и децата отделиха на
българските гости, отминаха като сън. На следващата сутрин
рано те трябваше да летят обратно за България. Роднините на
Алек успяха да се запознаят за краткото си време с Роберто,
Паола и техните близки. Последната вечер италианците так-
тично ги оставиха сами с Александър. Бяха се събрали в апар-
тамента на Алек, където се готвеха за предстоящата раздяла.
Александър, Мери и останалите седяха разстроени. Всички
мълчаха замислено, докато изведнъж Алек не се обади:

-   Мамо, защо не останете? Аз съм достатъчно богат, за да
ви осигуря до края на живота ви.

-   Не можем, синко. Ако направим това, ще пострадат мно-
го хора в България. Освен твоите роднини ще си изпати и
приятелското семейство на зет ти. Мъжът е висш полицай и е
дал гаранция, че ще се върнем. Не можем да си сложим грях
на душата.

-Добре, мамо, разбирам ви. Мога ли да направя нещо за вас?

-   Алек, не се притеснявай - зет му се опитваше да скрие въл-
нението си. - Аз печеля добре. Имаме собствен дом с твоята
сестра, където живее и майка ти. Липсва ни само свободата да
пътуваме по света, но съм убеден, че ще дойде и този момент.

-   Благодаря ти, зетко, че се грижиш добре за моите близки
хора. Съжалявам, че аз не мога да ви посетя, защото тогава
моето семейство ще осиротее.

-   Не се отчайвай, Алек. Несправедливостта не може да про-
дължи вечно. Ще дойде ден и слънцето на свободата ще изг-
рее и над България.

270

Кирил СТОЯНОВ

Самолетът излетя за София точно на минутата. Алек, Мери,
Джон, Маргарет и Питър го изпратиха с тъжен поглед от отк-
ритата площадка на аерогарата.

-   Мери, няма вече да видя майка си - очите на Александър
плуваха в сълзи.

-   Не говори така, скъпи. Не трябва да губиш надежда.

-   Чувствам го вътре в душата си, Мери. Бог ми даде тази
възможност - да се сбогувам с моята майка. Смятам, че ще
видя пак другите си роднини, но не и мама.

-   Скъпи, обичам те! - плачеше неутешимо Мери.

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

271

Юни 1978 г., Лондон

Лондонският университет се намираше в северната част
на града. Около него бяха разположени впечатляващи сгради
като Британския музей, хотели, театри, галерии и др. Самото
учебно заведение изглеждаше отвън възхитително. Строен
преди повече от сто години, Лондонският университет пред-
ставляваше величествена сграда, будеща възхищение сред слу-
чайните минувачи. Целият двор пред него беше потънал в
зеленина. До централния вход имаше голяма площадка, коя-
то днес беше украсена със специална трибуна. Срещу нея бяха
наредени десетки столове, заети от щастливите абсолвенти и
от техните близки. Всички, които очакваха да вземат така же-
ланата диплома от авторитетното висше учебно заведение,
бяха облечени с традиционните за университетите във Вели-
кобритания (а и за други страни по света) тоги. Джон и Франк
също завършваха и се чувстваха много щастливи. Родителите
им, доволни от своите деца, очакваха с не по-малко нетърпе-
ние тържествения момент. След малко на трибуната се качи
ректорът на университета Майкъл Партън, за да произнесе
празничната си реч в чест на поредния випуск, който завърш-
ваше под негово ръководство. След приключването й ректо-
рът започна да вика един по един щастливците и да им връч-
ва заслужените дипломи. Джон и Франк с огромно вълнение
очакваха да чуят имената си.

- Джон Георгиев и Франк Гринели - възрастният ръково-
дител свали очилата си и се вгледа В идващите момчета. -
Дами и господа, искам да ви съобщя един много любопитен

272

Кирил СТОЯНОВ

факт. Двамата млади мъже, които стоят пред вас, са първите
чужденци в историята на нашия университет, които се дип-
ломират със златен медал. Интересното в случая е, че младе-
жите през по-голямата част от обучението си трябваше да ра-
ботят, за да се издържат и въпреки трудностите успяха да си
вземат всички изпити с отличен. От сърце изказвам своята
благодарност към техния труд и уважението си към родите-
лите им, възпитали чудесно своите деца.

Публиката избухна в аплодисменти. Франк и Джон, при-
теснени, но безкрайно щастливи, благодариха на Майкъл Пар-
тън. Мислено благодаряха в този момент и на родителите си,
особено на своите бащи. Благодарение на тяхната строга спра-
ведливост сега се чувстваха много по-самостоятелни и уве-
рени в своето бъдеще.

След официалната церемония дипломираните банкери и
техните близки от Канада отидоха да празнуват в новия рес-
торант на семейство Робинсън. Бети и Сара стояха плътно до
приятелите си. Дъглас Джейкъб заедно със съпругата си съ-
що уважиха щастливото събитие. На следващия ден предсто-
еше още едно - откриването на банка „Робърт и Александър"
в лондонското Сити. Дъглас беше използвал най-големите си
връзки в английската столица, за да намери подходящо място
за строеж на банка. В началото не беше ентусиазиран от
предложението, защото там беше забранено да се използват
тежки строителни машини. В сърцето на Сити нямаше въз-
можности за нови солидни строителства, но Алек и Роберто
направиха строително чудо по нова технология. Фирмата им
построи само за 50 дни висока сграда от стъкло и метал. Този
метод събуди интереса на много бизнескръгове в Лондон. Най-
впечатляващото беше, че тази величествена сграда можеше
да се разглоби за 25 дни и отново да се сглоби на някое друго
място на планетата. С първата решителна стъпка Роберто и

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

273

Алек се ангажираха сериозно вече и в Западна Европа. Бяха
предвидили да инвестират десетки милиони долари на Стария
континент. Най-интересното при тези предприемачи беше, че
никога не проявяваха алчност за големи печалби. Най-
голямото удовлетворение получаваха от факта, че осигуряват
препитание на хиляди хора без значение от националността
им. За тях човешките същества се определяха на две групи. В
едната попадаха трудолюбивите, честни и способни личности,
а в другата - мързеливите и алчните. Впечатляващото беше,
че голяма част от втората група се променяха коренно, след
като започнеха работа в строителната империя. Световната
преса периодично отделяше внимание на канадската компа-
ния и специално подчертаваше честите благотворителни ак-
ции на „Робърт и Александър", чиято стойност в пари се из-
числяваше на милиони. Нямаше бедна държава по света, ко-
ято по един или друг начин да не беше усетила благотвори-
телната дейност на фирмата. Въпреки огромните средства,
отделяни за нуждаещите се, тя ежегодно откриваше стотици
работни места в различни кътчета на земята. Без да се съсре-
доточават единствено върху приходите си, парите просто ва-
ляха върху Алек и Роби. Тези мъже явно бяха обречени на
успех от Висшия разум.

274

Кирил СТОЯНОВ

Май 1981 г., Торонто

От няколко години строителната компания „Робърт и Алек-
сандър" рязко увеличи в световен мащаб периметъра на своя
бизнес. Участваше и често печелеше обекти на търгове в раз-
лични краища на света. След като през 1978 г. се настани трай-
но в Западна Европа, тя навлезе и в Африка, в арабския свят и
дори в Сидни (Австралия), където построи величествен
небостъргач на 102 етажа. Това разширение на дейността сил-
но изчерпи физическите сили на Александър Георгиев и
Роберто Гринели и те взеха твърдо решение да се оттеглят за
постоянно от активна работа. Бяха назначили квалифицира-
ни управленски екипи навсякъде където беше нужно, а ос-
новният контрол се извършваше от хора в управителния съвет,
който вече наброяваше 28 души. Всеки от тях притежаваше и
собствени акции от преуспяващата компания, но основния
пакет държаха двамата й основатели. Тяхната дума винаги бе-
ше решаваща. Причината за това беше не само, че са основни
акционери, а защото личностите им отдавна се бяха превър-
нали в пример на честност, коректност и благотворителност.
Бяха обичани както от децата в Канада, така и от техните ро-
дители, баби и дядовци. Често им се случваше да получават
примамливи предложения за държавни постове от различни
партии, но винаги вежливо ги отклоняваха. Казваха обикно-
вено, че като частници се чувстват значително по-полезни за
обществото. В действителност ако някой от тях решеше да
стане например кмет на Торонто или да се кандидатира за по-
висок пост, никой не се съмняваше, че ще го спечели още от

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

275

първия тур на евентуални избори. Но политиката не ги прив-
личаше. Тяхното желание сега беше да отделят време за ду-
ховното си развитие. Всичко, което милиони хора мечтаят да
постигнат в материалния свят, за тях беше факт отпреди мно-
го години. Имаха намерение в близко бъдеще да посетят Тибет
и да получат учителски степени по рейки лично от ученик на
д-р Микао Усуи - човекът, върнал тази древна лечителска сис-
тема на хората. Този преподавател (за него получиха подроб-
на информация от Радж Ананд) живееше в отдалечен манас-
тир в Тибет. Наричаше се Свами Мирам. От десетилетия той
се беше посветил да обучава в рейки хора от цял свят. За раз-
лика от други стари методи (като йога, акупунктура, суджок,
мокса-терапия и др.) при рейки не се изисква някаква специ-
ална подготовка. Най-важното при тази методика е посвеще-
нието (наричано още инициация или настройка), което се из-
вършва от квалифициран учител. При него се отварят енер-
гийните канали на обучаемия и той има възможност да акти-
визира божествената енергия в помощ първо на себе си, а
след време и на други хора. Най-впечатляващото при рейки е,
че освен пациента се лекува същевременно и лечителят, за-
щото преди да попадне в нуждаещия се, енергията премина-
ва през човека, посветен да я предава.

Обучението в Традиционно рейки е разделено на три сте-
пени. В първата степен лечителят може да работи само на
място, а във втора вече има възможност да помага и от раз-
стояние, като си служи със специални символи и мантри. Рей-
ки действа благотворно освен на физическото и на фините
енергийни тела на човека, разположени на пластове около
него, като етерното, емоционалното, менталното и други тела.
Винаги преди да попадне във физическото тяло дадено забо-
ляване започва в енергийните и ако една личност, посветена
в рейки, работи редовно върху себе си, ще успява да изчисти

276

Кирил СТОЯНОВ

всяко заболяване още на енергийно ниво, защото там е много
по-лесно, отколкото при допускане във физическото тяло.

Александър Георгиев и Роберто Гринели отдавна имаха
първа и втора степен в рейки и често си помагаха с нея. За
разлика от други бизнесмени, които не се занимаваха с древ-
ни методи и се принуждаваха често да се лекуват с различни
лекарства, двамата приятели посягаха само към „лекарство-
то" билков чай. И сега, седнали на обширната веранда на пос-
ледния етаж на административната си сграда, държаха в ръце
от онова любимо питие и се любуваха на божествения пейзаж,
който се откриваше пред тях. Целият Торонто се виждаше
като на длан.

-   Роби, радвам се, че се реши да отидем до Тибет.

-   Приятелю, просто чувствам, че вече мога да се отдам с
цялата си душа на рейки, без да се интересувам от ежедневни
проблеми. - каза Роберто спокойно.

-   При мен положението е същото. Настъпи време, когато
бизнесът остава на по-заден план.

-   Алек, може би нямаше да се съглася, ако не бяхме пос-
тигнали перфектна организация навсякъде.

-   Кога смяташ да тръгнем, Роби?

-   Мисля, че до два месеца спокойно можем да отлетим за
свещената земя.

-   Ако успеем да намерим Свами Мирам и той ни посвети в
учители, какво искаш да правим после?

-   Смятам, че можем да създадем великолепен рейки цен-
тър в Торонто.

-   Знаеш ли, Роби, че наскоро нашият изпълнителен дирек-
тор Дитер Хенес се завърна от ФРГ?

-   Да, видях се с него. Много добре е прекарал в родината си.

-   Спомена ли ти за рейки в Германия?

-   Не. Говорихме си за други неща.

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

277

-  На мен ми каза, че в Хамбург има доста рейки-центрове
и германците като едни от най-практичните европейци са за-
почнали често да ги използват.

-Нормално за тази нация. Щом разбере, че нещо е полезно,
просто започва да го прилага, без много да се интересува за
произхода му например или за други подробности.

-   Роби, силно впечатление ми направи още първия път,
когато се запознахме с рейки в Торонто, че го практикуват
хора от различни религии.

-   Разбира се, Алек, при божествената система никога не е
имало ограничения. Тя е достъпна за абсолютно всеки човек,
който пожелае да се занимава. Без значение дали е християнин,
мюсюлманин, будист или някакъв друг. Рейки е еднакво по-
лезна за всички отворени към нея, защото са равностойни,
еднакво обичани деца на Висшия разум.

278

Кирил СТОЯНОВ

Юли 1981 г., Катманду

Непал е една от най-високопланинските страни в света. По-
голяма част от територията е разположена в лабиринтите на хи-
мал айските хребети. Планинските райони на тази екзотична дър-
жава силно са разчленени от много реки. Природните условия
на Непал са изключително интересни и необикновени за пове-
чето народи. По дълбоките долини на непалските реки същест-
вува тропически климат и растителност, която се разпространя-
ва на тесни ивици далеч на север. Така в известната долина Кали
- Гандак растат банани и мандарини почти в подножието на хре-
бета Дхаулагири (височина 1500 м над морското равнище). На
сравнително малка територия има тропически заблатени гори и
алпийски поляни. Тук бананите и северните брези са почти
съседи. Снежен леопард обитава места, отдалечени на не повече
от сто километра от такива, където живеят тигри и носорози.

Катманду - столицата на тази живописна азиатска държа-
ва - е разположена в голяма хималайска котловина. Градът е
основан още през VIII век и е притегателен обект за любоз-
нателни туристи от цял свят. Оттук тръгват почти всички ал-
пинистки експедиции, които са решили да покорят покрива
на планетата - връх Еверест. Летището на Катманду приема
полети предимно от Азия, но в последно време на него все
повече кацат самолети и от Европа и Америка. С развитието
на въздушния транспорт човек има възможност за кратко вре-
ме да опознае и най-далечната страна.

Малкият частен самолет от Канада плавно се спускаше над
пистата на града и след броени минути се приземи до друг на

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

279

индийските авиолинии. Към него се приближи голям брони-
ран джип, отлично оборудван за високопланински маршрути.
Караше го нисък мъж с тибетско-хималайски черти. Беше об-
лечен в дълга бяла риза, наречена даура. Излъчваше спокойс-
твие, каквото трудно би се забелязало върху лицето на човек
от големите европейски градове, където ежедневният стрес е
неотменна част от живота. Очите му внимателно гледаха два-
мата чужденци, които слизаха по стълбата на канадския
самолет. Те също го забелязаха и се насочиха към него.

-      Вие, предполагам, сте господата Георгиев и Гринели?
След получения утвърдителен отговор и самият той се пред-
стави на гостите:

-   Аз съм Дампа, приятелят на Радж - мъжът говореше от-
лично английски.

-   Здравей, Дампа, наричай ме Роби. - високият италианец
сърдечно стисна ръката на посрещача.

-   На мен можеш да ми казваш Алек. За мисията, в която
сме те наели за водач, е необходимо бързо да станем прияте-
ли и да си говорим като такива - вторият мъж приятно се
усмихваше на непалеца.

-   Съгласен съм, приятели. Без да съм ви виждал досега, от
многото разкази на Радж ви познавам добре. Зная за какво
сте дошли и за мен ще бъде голяма част да помогна във ваше-
то начинание.

-   Браво, Дампа! Отлична машина си намерил - Роберто не
скри възхищението си от бронирания джип.

-   Това беше най-доброто за пътешествието ни до Тибет.
Успях да го наема с връзки от правителствения гараж. Цената
му е сто долара на ден, но смятам, че това не е проблем за вас.

-   Абсолютно вярно. Заведи ни сега на някое приятно мяс-
то да отдъхнем, а утре призори тръгваме на север към Ласа -
столицата на Тибет.

280

Кирил СТОЯНОВ

Джипът спря пред забележителна триетажна къща с голя-
ма дървена тераса на първия етаж и балкони на следващите.
Перилата на прозорците и всичките врати на този дом бяха
украсени с красиви дърворезби. Впечатляващи бяха покриви-
те на непалските къщи - подпрени с колони и силно изпък-
ващи напред, за да образуват защитни корнизи от яркото
слънце, а същевременно много стръмни, за да се стича бързо
водата от тях по време на проливните мусонни дъждове.

-   Прекрасна къща имаш, Дампа.

-   Благодаря ви. Поласкан съм от вашата оценка, тъй като
знам, че сте строителни професионалисти. Построихме я с
баща ми и няколко помощници. Реших да ви предложа моя
дом за почивка, защото ви чувствам близки. Надявам се, че
няма да се обидите.

-   Не се безпокой. Радж сигурно ти е споменавал, че с пар-
тньора ми не сме разглезени богаташи - отбеляза радушно
Роберто .-Ай по-добре ще усетим пулса на Непал тук, откол-
кото в луксозен хотел.

Екзотична красавица отвори входната врата и покани ново-
дошлите.

-   Това е жена ми Сиен, а тези дечица са моите синове. -
Дампа с обич прегърна две около петгодишни момченца.

-   Чудесно семейство имаш, приятелю. Надявам се по-ско-
ро да се върнем отново тук - гласът на Алек звучеше съчувс-
твено.

-   Алек, ако господ е с нас, до три-четири седмици макси-
мум ще сме пак в Катманду.

Времето летеше неусетно и скоро домакинята покани гос-
тите на скромна вечеря, която включваше оризови ястия и
зеленчуци. Александър и Роберто се чувстваха уютно. Тук от-
всякъде ги обгръщаше силната духовност на хората. Техните

еСТеСТВеНИ усмичтги га пгйнруп """■

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

281

въпреки че повечето хора живееха бедно, низките страсти ка-
то егоизъм, алчност, ревност, лицемерие рядко се срещаха.
Местните хора безспорно бяха много по-близо до човешките
ценности, отколкото техните братя и сестри в по-цивилизо-
вания свят. Ако човечеството успешно съчетае високите тех-
нологии с високо духовно развитие (не фанатична религиоз-
ност), земята ще се превърне в истински рай.

Рано сутринта тримата мъже излязоха от дома на Дампа.
Трябваше да напазаруват необходимите стоки за пътуването
до Тибет и без повече бавене да се отправят към ашрама (храм)
на Свами Мирам - крайната цел на Роберто и Александър.

Солидният правителствен джип се двиясеше уверено на се-
вер. Изминаха няколко часа откакто смелите мъже напуснаха
Катманду. Асфалтовият път на моменти се превръщаше в че-
рен, след което пак се показваше асфалт, но за специалния
автомобил нямаше голямо значение къде се движи. Редуваха
се малки и по-големи селища. Районите по тези места бяха
значително по-бедни от столицата. Тухлените къщи все пове-
че отстъпваха място на малки глинени къщурки с тръстикови
покриви. Голяма част от местните хора се занимаваха със зе-
меделие. Основното им оръдие на труда се нарича кодали.
Представлява мотика с къса дръжка, която позволява да се
работи и на колене. Виждаха се селяни, обработващи скром-
ни парцели земя с дървени плугове, чиято долна част беше
изработена от метал. Въпреки тежкия бит на населението на-
всякъде, откъдето преминаваха, пътниците бяха поздравява-
ни сърдечно. Достигайки северната част на Непал, близо до
границата с Китай пътешествениците забелязаха, че жили-
щата се променят в тибетски тип. Представляваха продълго-
вати каменни къщи, чиито покриви се отличаваха със своята
плоскост, защото тук дъждове валяха рядко. Постепенно нав-

282

Кирил СТОЯНОВ

Свещената земя, наречена Тибет, е разположена на огром-
на площ (няколко пъти по-голяма от Великобритания) с на-
селение около 3 млн. души. Тази слабо населена територия е
изпълнена с долини и котловини, които се редуват с високи
хребети и отделни върхове с 6-7 хиляди метра надморска ви-
сочина. Тибет е богата на горещи минерални извори. Темпе-
ратурата на някои от тях достига до 83°С. Климатът е особе-
но суров и сух, което е основната причина за малкия брой
живеещи тук хора. През зимата термометрите показват често
до -30°С, -40°С, а през лятото - около +10°С, +15°С, като
рядко се повишава. Характерен белег за областта са резките
промени на времето. От +15°С бързо може да падне до -15°С
и спадът е съпроводен обикновено от снежни бури. Дори в
средата на лятото е обичайно да има на повечето места
замръзвания. В тази сурова земя са разположени манастири
на най-невероятни места. Случайният турист може часове да
ходи, без да срещне жив човек или някаква постройка и из-
веднъж да се озове пред красив манастир, населен с тибетски
монаси. Именно за такива манастири се разказват легенди по
всички краища на света. Много хора говорят, че някои тибет-
ски лами могат да съживят дори мъртвец. Тибетската меди-
цина постепенно става все по-популярна на нашата планета.
Докато в миналото местните хора са пазели строго в тайна от
чужденците своите рецепти за здраве и дълголетие, но в на-
чалото на XX век те стават все по-достъпни за хората по
земята. Много духовни личности от Европа, Америка и дру-
ги места доброволно са споделяли с години трудния живот
на тибетците и съответно са се възползвали от древните им
знания. След завръщането си по родните места те, от своя
страна, са учили други на тези знания. Днес суровият климат
не плаши чуждестранните научни експедиции. Добре
екипирани, те правят своите изследвания в необятния Тибет.

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

283

Другият вид туристи са духовни хора, доведени от своята ин-
туиция да обогатят знанията си и да се срещнат с живи духов-
ни учители, които тук са навсякъде и работят в манастирите.

Дампа и двамата му спътника навлязоха в провинция Цанг
(една от двете най-важни провинции в Тибет) и спряха да по-
чинат в град Шигадзе. Не се застояваха много в населените
места, защото водачът имаше и други задължения към семейс-
твото си и правителството на Непал (беше сътрудник в пра-
вителствена благотворителна организация и му се налагаше
да обикаля цялата страна). Следващият голям тибетски град
беше Гянгдзе. Там попълниха запасите си от хранителни про-
дукти и се отправиха към втората важна провинция У, където
се намираше и столицата Ласа, разположена на повече от три
хиляди метра надморска височина. Обградена е от широката
и плодородна долина на река Кийчу, която се влива на юг в
огромната река Брахмапутра. Над самия град величествено
се издига самотен многоетажен дворец - манастир, наречен
Потала. Построена на скалист хълм, тази приказна сграда ка-
ра чужденеца да затаи дъх от възхищение. Главната част на
това архитектурно чудо е „Червеният дворец" със златни па-
вилиони на покрива, които рязко контрастират с белите ог-
радни стени.

Дампа, Александър и Роберто бяха вперили погледи в при-
казния дворец Налагаше се да оставят джипа в тибетската
столица и да изминат около тридесет километра пеша до хра-
ма на Свами Мирам. Преди да тръгнат към него решиха да се
полюбуват на Потала, а водачът използва случая да им разка-
же една интересна история.

- Има предание, че веднъж петият далай-лама видял от ви-
сотата на двореца Потала богинята Тара да извършва акурат-
но ритуалната си обиколка над двореца, а тя е обект на всеоб-
що благоволение от страна на тибетците. Като засякъл точ-

284

Кирил СТОЯНОВ

ните часове на нейното преминаване и поръчал да поразпи-
тат наоколо, той разбрал, че причината е в един беден старец.
Заръчал да го доведат и го попитал дали знае, че Тара го прид-
ружава редовно при неговите обиколки. Изплашеният старец
отговорил, че не знае. Като го разпитали още малко, заявил,
че научил наизуст текста на Тара и го повтарял редовно от
четиридесет години насам при всекидневната си обиколка.
Накарали го да каже текста и станало ясно, че той не е верен.
Задължили стареца да научи верния текст. От момента, кога-
то го научил правилно и започнал да го казва вместо предиш-
ния грешен текст, Тара не се показала повече. Тогава му раз-
решили да казва думите както си знае... и Тара се появила
както обикновено.

-   Изводът е, че не е важно дали човек се моли с точните
думи, написани в свещените книги, а молитвата му да е иск-
рена.

-   Дампа, много хубава легенда ни разказа - Алек беше впе-
чатлен.

-   Приятели, в тази сурова земя хората не могат да намерят
материални блага, но всеки може да разбере, ако пожелае, сво-
ята житейска мисия.

-   Определено човек трябва да е на добро духовно ниво, за
да се реши да дойде тук. - отбеляза Роберто замислено.

-   Вярно е, Роби. И аз съм убеден, че вие с Алек сте духовни
хора. С удоволствие бих ви показал подробно Ласа, но ни ча-
ка дълъг и труден преход, затова е по-добре да тръгваме.

Останалите се съгласиха и поеха по близката пътека наго-
ре само с по една раница на гърба. Пътуването представлява-
ше огромно изпитание на човешката воля. Преминаваха по
стръмни скали, тесни проломи, дори се наложи да пресекат
голяма река върху нестабилен въжен мост на височина пове-
че от двеста метра. Преспаха в пещери няколко нощи. Чак

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

285

към обяд на петия ден от тръгването им пеш Дампа съобщи
радостна новина:

- До час трябва да се покаже храмът на Свами Мирам.
Очите на Александър и Роберто светнаха от щастие. Те се

бяха подготвили теоретично за трудности, но на практика не-
щата са съвсем различни. Оставаше малко да изкачат една
височина, от която водачът им обеща да видят крайната си
цел. Целите облети в пот, тримата мъже се изкачиха и гледка-
та насреща ги изуми (особено Александър и Роберто). Пред
тях се разкриваше великолепна картина. Сред отвесни скали
беше построен комплекс от пет сгради. Четири по-малки сто-
яха на еднакво разстояние една от друга, а по средата между
тях се извисяваше друга, неколкократно по-голяма.

-   Това е основният храм, където работи учителят Свами
Мирам.

-   Как оцеляват на такова място? - възкликна учудено
Роберто.

-   Роби, в Тибет съществуват стотици храмове на подобни
места и хората, които ги обитават, са закалени от суровите
условия.

Наближиха храма на Свами Мирам. Срещу тях излезе млад
момък, облечен в монашески дрехи. Заговори ги на някакъв
неразбираем за Алек и Роби език.

-  Пита ни какви сме и защо сме дошли - Дампа се справя-
ше добре с местните диалекти.

Изведнъж като дух пред лицата им се появи възрастен човек,
късо подстриган и също с монашеско облекло. Александър и
Роберто интуитивно почувстваха, че пред тях стои учителят.
Той мило им се усмихна и ги заговори на добър английски:

-  Вие сигурно сте чужденците, за които ми разказа духов-
ният ми учител. Виждам, че аурите ви са много големи и свет-
ли. Явно се различавате от повечето бели хора.

286

Кирил СТОЯНОВ

Роберто и Александър се наведоха и целунаха ръката на
Свами Мирам. Дампа направи същото и се отдръпна настрани.

-   Какво ще желаят моите гости? - усмихна се учителят
приятелски.

-   Отдавна се занимаваме с рейки и дойдохме при вас да
получим посвещение в учителска степен - гласът на Алек-
сандър трепереше.

-   Защо не я получихте там, където живеете? Сега вече има
много рейки-мастери.

-   Искахме да отидем при пряк ученик на д-р Микао Усуи,
независимо къде ще го намерим.

-   Добре. Човек е свободен да избира своя учител. Ще ви
посветя утре в учителска степен, а сега може да си отпочине-
те в стаята за гости. Моят ученик ще ви заведе.

Свами Мирам се обърна към момчето, което стоеше на поч-
тено разстояние от него, каза му нещо и се прибра в голямата
сграда. Цяла нощ Алек и Роби не мигнаха от вълнение. Чувс-
тваха, че на следващия ден ще им се случи нещо важно и много
съществено за бъдещето им.

На сутринта Александър Георгиев и Роберто Гринели вля-
зоха точно в 9,00 часа в голяма зала, изпълнена със статуи на
източни божества. Очакваха ги два стола без облегалки. Те
седнаха на тях и зачакаха да се появи учителят. След малко
дойде и той. Гласът му беше мек и приятен.

-  Наясно сте, че по време на посвещение в рейки мастерът
предава сакрални знания на своите ученици и те трябва да
бъдат със затворени очи. Ще ви помоля да се отпуснете мак-
симално.

Роберто и Александър изпитваха пълно доверие към благия
учител и без колебание изпълниха заръката. След секунди по-
чувстваха прилив на силна енергия в телата си. Свами Мирам
беше започнал да ги посвещава в най-високата степен на тра-

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

287

диционното рейки. Цялата процедура продължи около два-
десет минути, които Роберто и Александър не усетиха. Чуха
гласа на Свами Мирам и си отвориха очите.

-  Сега вече ще можете да учите други хора на божествения
дар, наречен рейки. Вие отдавна сте били готови за учители и
съм много щастлив, че избрахте мен и този труднодостъпен
храм за подобен тържествен момент.

Алек и Роберто станаха и се приближиха към своя учител.
Със сигурност повече нямаше да го видят, но чувстваха, че
точно при него трябваше да получат учителска степен. Целу-
наха му ръка отново и му подадоха в една торбичка двадесет
хиляди долара. Цената на учителска степен струваше десет
хиляди долара в Америка и те решиха и тук да я платят.

-   Виждам, че освен в духовно отношение вие сте и мате-
риално обезпечени. Това ме прави още по-доволен, защото
когато човек е здрав и богат и тогава реши да израства духов-
но, има много по-голям успех, отколкото когато е беден и бо-
лен - в такъв момент по неволя се обръща към духовното.
Вие получихте това, което заслужавате, но ще ви помоля до-
вечера да присъствате на медитация, която ще проведа спе-
циално за вас. Надявам се, че сте съгласни.

-   Разбира се, учителю - двамата мъже се съгласиха с на-
сълзени от благодарност за вниманието очи.

Те имаха много добра представа и от медитация, защото
неведнъж бяха практикували в Торонто и знаеха, че същест-
вуват стотици видове.

Денят им премина предимно в теоретично обучение. Свами
Мирам подробно им обясняваше кои символи и мантри (све-
щени думи) трябва да използва учителят по рейки.

Вечерта тримата се усамотиха в същата зала, където през
деня беше извършено посвещението. Седнаха на пода в по-
зиция „Лотос", а около тях горяха свещи, разположени във

288

Кирил СТОЯНОВ

формата на пентаграм. Свами Мирам започна да изговаря не-
познати за гостите си мантри и цялото помещение се изпъл-
ни с мощна енергия. Изведнъж пред лицата на Роберто и Алек-
сандър се появи силует на старец с дълги бели коси и брада.
Ако подобно нещо се случеше на някой заклет материалист,
със сигурност щеше да го докара до лудост, но двамата мъже
бяха достатъчно израснали духовно, за да разберат, че виде-
нието иска да им предаде някаква вест. Чуваха повече телепа-
тично, отколкото реален глас, но смисълът на посланието беше
пределно ясен:

- Чеда мои, искам да ви предам, че Висшият разум е много
доволен от вас. За всеки човек на планетата Земя е определе-
но да изпълни дадена мисия. Един я изпълнява, а друг - не.
Един става по-добър от това, което му е дадено, а друг - по-
лош. Вие надминахте значително програмата, която ви беше
предвидена за този живот. Много малко хора постигат подо-
бен успех и целият духовен свят ви поздравява.

Алек и Роби не можеха да мръднат от местата си, защото
някаква невидима сила ги беше приковала, но съзнанието им
работеше ясно и след чутото по лицата им започнаха да се сти-
чат сълзи. След малко белобрадото видение застана точно пред
Александър.

- Ти много обичаш своята родина и ще ти се даде възмож-
ност да я видиш отново. Запомни добре, че няма да мине много
време и ти ще видиш България.

След тези думи видението изчезна, а Свами Мирам бавно
отвори очите си.

- Доволни ли сте от медитацията?

Александър Георгиев и Роберто Гринели чак сега се око-
питиха от необичайното явление.

- Благодарим ти, учителю! Благодарим на всички висши
сили, които бдят над човечеството!

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

289

Мъжете плачеха от вълнение. Никога нямаше да забравят
чудния момент. Изпитваха огромна благодарност към всичко.
Радваха се, че успяха да преодолеят трудния маршрут и да
достигнат това свято място. Вътре в себе си бяха дълбоко убе-
дени, че ще помогнат на хиляди хора да се преборят с матери-
алното мислене и да се отворят към духовно израстване. Не е
важно човек да изповядва сляпо някаква религия. Много по-
съществено е той да повярва в себе си, да изгони от душата
гнева, алчността, завистта и други негативни чувства. Когато
успее да се изчисти напълно и погледне с любов към всичко
живо, всеки християнин, мюсюлманин, будист или предста-
вител на друга вяра се превръща в едно светло същество, дос-
тойно за своя единствен създател -

Висшият Творец.

290

Кирил СТОЯНОВ

Ноември 1989 г., Торонто

Вече повече от три години Роберто Гринели и Александър
Георгиев се бяха оттеглили от активния бизнес. Въпреки че
все още държаха контролния пакет акции на своята компания,
те не я ръководеха пряко. Единствено когато се провеждаха
важни събрания на управителния съвет, трябваше да присъстват,
защото без тяхно съгласие не можеше да се подписват договори.
С цялата си душа се посветиха на новото призвание - да учат
хората на рейки-системата. Изградиха великолепен център за
тази методика и в продължение на няколко години обучиха хи-
ляди хора от Канада, САЩ и други държави. Много от жела-
ещите ученици в началото не бяха наясно как се работи с рейки,
но авторитетните имена на учителите им вдъхваха доверие и
те без колебание се записваха да изкарат специализиран курс
по рейки. Александър и Роберто замениха луксозните си
костюми с удобни тибетски халати и чехли, в които се чувства-
ха превъзходно на новата си работа.

В ранна ноемврийска утрин двамата приятели вървяха към
административната сграда на компанията. Днес управител-
ният съвет трябваше да вземе решение от за нови големи
инвестиции в САЩ. От дълго време строителна компания
„Робърт и Александър" влагаше милиони долари там и се
превърна в един от най-мощните чуждестранни инвеститори.

-    Роби, вече май сме се отчуждили малко от бизнеса.

-    Вярно е, Алек, но затова пък сега се чувствам много по-
спокоен. Нощно време спя като пеленаче. Преди ежедневно-
то напрежение много ме изтощаваше.

ИМИГРАНТСКИ ЖИВОТ___________________________ 291_

-   Аз също се чувствам прекрасно. Много хора, като ме ви-
дят, казват, че съм се подмладил.

-   Да знаеш, Алек, винаги се вълнувам, когато влизам в та-
зи красива сграда. Никога няма да забравя с какъв хъс я по-
строихме.

-   И на мен ми е приятно... а я виж колко бизнесмени ни
чакат.

Цяла група от около двадесет души ги очакваше на вход-
ната врата и с уважение им направиха път да влязат първи
вътре. Събранието щеше да се проведе в голямата зала на тре-
тия етаж и всички предпочетоха да се изкачат пеша до нея.
Разговаряха приятелски и се усмихваха помежду си. В тази
компания интригите между колеги бяха непознато нещо. Вси-
чки се чувстваха близки и искрено си споделяха радости и
проблеми. Оставаха няколко крачки до заседателната зала, ко-
гато се чу силен вик:

-  Господин Георгиев!

Всички се обърнаха веднага и видяха интересна сцена. Два-
ма едри охранители и възрастен мъж с арабски черти държаха
във въздуха някакъв младеж, който се опитваше безуспешно
да се освободи. Наблюдателният поглед върху лицата на два-
мата мургави мъже веднага би ги определил като баща и син.

-   Господин Георгиев! Моля ви, помогнете ми! - плачеше
жално момъкът.

-   Какво става тук, господа? - Алек се приближи пръв до
странната сцена.

-   Господин Георгиев, този момък влезе без пропуск и иска
да говори с вас - обясни спокойно охранителят.

Александър внимателно се вгледа в черните очи на момче-
то и сърцето му трепна от вълнение.

-  Пуснете го. А вие сигурно сте баща му - Алек се усмихна
предразполагащо на възрастния арабин.

292

Кирил СТОЯНОВ

-   Извинете сина ми, господин Георгиев. Казвам се Фуад и
работя като заварчик във вашата фирма. Нямаше да му позво-
ля да ви безпокои, но се оказа много бърз и го изпуснах. Ако
наредите, ще го отведа веднага.

-   Почакай, Фуад. Явно детето ти има важна новина за мен.
Заповядайте двамата в тази стая на спокойствие. Роби, ела и
ти, сигурно ще ти е интересно.

След като четиримата влязоха, обстановката се поуспокои.
-А сега, млади момко, кажи какво толкова спешно имаш
за мен, че рискуваш да те набият.

- Господин Георгиев, пуснете новините. Комунистическият
режим в България се сгромоляса. Няма семейство, чийто член
да работи в компанията ви и да не знае вашата обич и болка
по родината.

Алек пребледня и за момент си помисли, че ще падне. До-
бре, че приятелят му Роберто здраво го подпря.

- Спокойно, друже, посрещай с радост добрата вест.

За щастие в стаята имаше телевизор и Алек бързо го пусна.
Предаваха директно от София - столицата на България. Сто-
тици хиляди хора бяха наизлезли по улиците на града, опи-
янени от радостно вълнение.

Четиримата седнаха и се вторачиха в екрана.

-   Роби, кажи ми, че това не е сън.

-   Не е, приятелю! - италианецът силно беше прегърнал
своя другар.

-   Истина е! Помниш ли видението от паралелния свят в Тибет?

-   Господин Георгиев, господин Гринели, ние със сина ми
ще си вървим, защото...

-   Никъде няма да ходите! - решително ги спря Александър.
- Момче, как се казваш?

-   Нидал, господин Георгиев.

-   Ти си добро момче, Нидал. Имаш ли мечти?

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

293

-   Да, господине. Голямата ми мечта е да уча в Харвард, но
за съжаление тя е неосъществима.

-   Когато човек желае много силно нещо, Нидал, то става.
Моята мечта днес се сбъдна, и твоята скоро ще се сбъдне.
Лично ще се заема с осъществяването й.

-   Но, господин Георгиев, това е твърде много за нас - про-
мълви бащата плахо.

-   Не е, Фуад. Дори е прекалено малко спрямо това, което
получавам аз.

Арабинът се обърна рязко към сина си:

- Целувай ръка на господин Георгиев.

Момъкът се опита да изпълни заръката на родителя си, но
Александър го спря категорично:

- Не е нужно. Подай ми ръката си, синко.

Нидал плахо подаде десницата си на своя благодетел и по-
чувства искрената добронамереност на този мъж. Досега го
познаваше само от медиите, но в момента съдбата му даде
възможност да се увери лично, че всички хвалебствия по не-
гов адрес представляваха самата истина.

Човек дори и в най-трудните си мигове не трябва да се
отчайва, ада продължава упорито напред, защото всяко из-
питание е проверка на волята му. Понякога и най-смелите ни
мечти се сбъдват и затова трябва винаги да сме готови за но-
вите предизвикателства, като изхвърлим отчаянието оконча-
телно от живота.

294

Кирил СТОЯНОВ

31 декември 1989 г., Торонто

Последният ден на годината си отиваше. В такъв момент
всички хора по земята са обхванати от надежда, че следваща-
та Нова година ще е още по-успешна за тях от предходната.
Всички се стремяха да отпразнуват достойно празника според
възможностите си. Повечето фирми отпускаха значителни фи-
нансови средства, за да зарадват своите служители в този прек-
расен ден. Строителна компания „Робърт и Александър" не
правеше изключение от това правило, дори нещо повече. Взе
се решение посрещането на 1990 г. да бъде най-грандиозното
досега. Основната причина беше, разбира се, приятното
събитие, свързано с България. Заедно с Александър се радва-
ха и хиляди други хора в Торонто (не само българи), защото
падането на античовешкия режим в една страна е приятна
новина за цялото свободолюбиво човечество.

Новогодишното тържество щеше да се проведе в гранд-хо-
тел „България". Той беше построен преди седем години, но и
сега блестеше като нов. Кръстиха го с това име по лично насто-
яване на Роберто Гринели, който желаеше да зарадва своя дъл-
гогодишен приятел. Първите три етажа на това красиво творе-
ние бяха пригодени за настоящия празник. Очакваше се да дойдат
хиляди души (предимно служители на компанията), които лич-
но щяха да бъдат посрещнати от легендарните си шефове.

Денят отмина бързо и започна да се смрачава. Първите гос-
ти започнаха да пристигат. Роберто и Александър се ръкуваха
с всички - от най-важния директор до общия работник. За
тях всички бяха равностойни човешки същества, независимо

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

295

че едни бяха по-успели от други в обществения живот. Вели-
колепният хотел започна да се изпълва с весели мъже, жени и
деца. Всички имаха официална покана с фирмения знак на
строителна компания „Робърт и Александър". В разгара на
посрещането пред Алек застана млад усмихнат мъж, хванат
под ръка от чаровна дама.

- Добър вечер, господин Георгиев. Ще приемете ли без
покана новия български посланик и съпругата му?

Александър замръзна на мястото си. Откакто компанията
им започна да организира тържества, винаги беше изпращал
покани до българското посолство в Канада, но досега нито
един не беше уважил гостоприемството му. Разбира се, пос-
ланиците си пазеха мястото и ако някой си беше позволил да
дойде на организиран от политически невъзвращенец празник,
несъмнено щеше да се прости със своя пост. Откакто се беше
оттеглил от активна дейност в строителния бизнес, Алек прес-
тана да изпраща покани, но ето че дойде момент, когато пос-
ланикът на родината му пристигна и без покана. Безкрайно
развълнуван, българският имигрант целуна ръка на дамата и
се здрависа с мъжа.

-   Как се казвате, господине?

-   Филип Николов, а името на жена ми е Магдалена - в
този миг неочакваният гост извади малък пакет, завързан с
панделка. - Упълномощен съм от българското правителство
да ви връча този подарък. Надявам се, че ще бъдете доволен.

Александър бързо отвори пакета. Той съдържаше най-ви-
сокия орден за родолюбие на Република България и чисто нов
български международен паспорт.

-   Благодаря, господин посланик. За мен е голяма чест да
получа такова признание.

-   Това е най-малкото, което управляващите в България мо-
жеха да направят за вас. Популярността ви отдавна проби же-

296

Кирил СТОЯНОВ

лязната завеса, а в последните дни българските медии надъл-
го и нашироко описват житейските ви дела. С този скромен
дар искам да ви отправя и официална правителствена покана
да посетите и останете колкото ви се иска в своето отечество.

Роберто Гринели също със сълзи на очи беше прегърнал
своя другар. Гостите, станали случайни свидетели на трога-
телната среща, избухнаха в ръкопляскания.

Беше отминало толкова много време, откакто Александър
Георгиев напусна своя дом. Колко дни и нощи го беше из-
мъчвала носталгията, само той си знаеше. Душата му тъгува-
ше за родните места, но нямаше какво да направи. Можеше
единствено да се изпълни с голямо търпение и надежда, че
ще дочака своя час. И този дългоочакван, изстрадан с голяма
душевна болка час, настъпи с божията милост в новогодиш-
ната нощ срещу 1990 г.

ЕМИГРАНТСКИ ЖИВОТ

297

Януари 1990 г.

Гигантският пътнически самолет на канадските авиолинии
летеше вече над Атлантическия океан. Крайната му цел беше
град София - столица на древната държава България. В него
пътуваха дипломати, бизнесмени и други обществени персони,
които искаха да опознаят новата политическа обстановка в
Източна Европа (освен в България комунистическите режими
бяха паднали и в Чехословакия, Полша, Унгария, Румъния и
други източноевропейски държави). Всички оживено комен-
тираха историческата промяна в този край на света. Само една
елегантна двойка седеше, без да разговаря. Това бяха
Александър Георгиев и неговата вярна спътничка в живота
Мери. Двамата пожелаха да бъдат сами в дългоочакваното
пътуване. Държаха силно ръцете си и търпеливо очакваха при-
земяването на самолета. Сърцата им трепнаха, когато пилотът
съобщи по високоговорителя, че вече са навлезли в българско-
то въздушно пространство. Малко преди дългоочакваното ка-
цане командирът на екипажа дойде лично при Алек и Мери:

-   Извинете, нали вие сте семейство Георгиеви?

-   Да. Защо питате? - погледна го Александър озадачено.

-   Получихме указания от българското правителство да из-
чакате, докато слязат другите пътници, защото ви е приготве-
на правителствена кола. Това е голямо уважение към вас и се
радвам, че лично имах възможността да ви предам това съоб-
щение.

-   Благодаря, командире. - Александър не се и опитваше да
скрие обхваналото го вълнение.

298

Кирил СТОЯНОВ