Maria Kuzmanova ВЪРНЕТЕ СЕ! Тъгата по Родината ме мъчи, Носталгията бавно ме руши. И сълзите напират в очите, И болка във сърцето ме гнети. Душата страда раздвоена всеки миг. Потънала във ямата на нищета. Дори не стигат сили за последен вик. Обгърнато е всичко в самота. Въпросите напират и не дават мира Къде сгрешихме, кой ще ни прости? Но отговорът никога не идва, Открий ме казва, и ме разбери! Съдбата никога не трябва да виним, И сигурно, случайно няма за човека. Но можем всичкото да променим, С волята и мисълта за новата пътека. Защо напуснахме рождената земя? И гръб обърнахме на родната стреха. Там, където се родиха нашите деца, И майки святи ни дариха на света. Защо избрахме пътища незнайни? Пред чужди двери чело да склоним, И да понасяме невежеството обичайно. А унижението, как да изтърпим? Удобното и лесното приехме бързо. Със натежали и затворени очи. Но то така и не успя да грабне, Изцяло наранените души. Илюзията на този свят, като един мираж, Примами ни на кораба луксозен и блестящ. Но всичко се превръща в амбалаж. Все някога, ще сме ненужен и изхвърлен екипаж. И птиците летят далече по света Но винаги намират път към родните гнезда Така са всички живи същества, Жадуващи, милеещи за своята земя. И има път назад към родните поля, Към тайната, великата осанка на Балкана Към чистите планински езера, Към райските цветя, в градината на мама. Където полъх от вековната гора. Ти шепне древни тайни и слова. Където изгревът е чист като сълза. И птичи песни пълнят твоята душа. Там, където зърнал си земната светлина, И мама над люлката тихо песен е пяла Където щурци и пригласяха във ноща И в сърцето, Любов и добро е посяла. България е Дух, Живот и Пламък! Такава е за цялата Земя И ще ни събере отново, и без данък Във бащината стряха, у Дома. И няма грях да ни тежи в сърцата И ще изпълни щастие и нашите души И за доброто на децата Отново в лоното си ще ни приюти. И знам България ще Бъде Тя има мисия на таз Земя И не е късно пак да я прегърнем Изстрадалите, нейните чеда. Върнете се по родните места! И този, който вярва ще го бъде! Заради вечната, небесната мечта, Да разберем кои сме и защо на таз земя. Върнете се по родните места! Такава е повелята на древния ни род. Небето знае порива на вашата душа, За да сме вечен, цял един народ. Мария Кузманова, 28 март, 2007г Атланта -- Maria Kuzmanova Fine Art Gallery www.betaquest.com/art www.betaquest.com/art/art2 Atlanta, GA. USA
|