|
|
НОВА ГОДИНА В КИТАЙ
Отваряли ли са замък само заради вас? Е, на нас ни се случи - навръх Нова година. Но всичко подред. Да се намери в Пънлай ресторант, който да работи и след полунощ, е невъзможно. Затварят до 21 часа. За музика и танци и дума не може да става. А ние си бяхме наумили да празнуваме Новата 2010 някъде в заведение. Както е известно, китайците си имат своя, китайска Нова година по лунния календар и тази зима тя се пада на 14 февруари (датата се мени). Другата – световната – не я зачитат и не я отбелязват, тя е само повод на първи януари да се почива. Та когато у нас ще се зарязват лозята, а католиците ще празнуват св. Валентин, китайците ще посрещат 4708 г. Няма грешка – с почти 2700 години са по-напред от нас! Хората излизат за цели седмици в отпуска, за да се приготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие (китайската Нова година). Като мине празникът, ще ви разкажа. Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дванадесет животни дошли на празника – плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и свиня. Буда кръстил по една година на всяко от животните, които са го почели.. След това Буда наредил всеки човек, роден в годината на определено животно, да притежава някои от чертите на неговия характер. По време на тържествата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават „щастливи” пари в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Сигурно затова и традиционните булчински рокли са червени. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят според древните обичаи. Някога китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове. Сега се връщаме на нашата, световна Нова година. Решихме, че ще е по-тържествено, ако я посрещнем в ресторанта на един замък близо до града. Той е строен от французи, има езеро, добра винарна и конюшня с породисти коне, както се полага на замък. Съседката ми Нини, която е китайка, пита по телефона дали ще работят до полунощ и може ли да си носим дискове с музика. Да, може. И ето ни вечерта компанията от седем души в замъка – четирима българи и съседското семейство с малкия им син. Замъкът е наистина величествен, но пуст като в приказката „Красавицата и звяра”. Настаняваме се в огромна красива зала с една огледална стена – сам – сами! Никой освен нас не празнува. Музика може да се пуска, но съвсеееем тихо – като далечно бръмчене на комар... Хайде сега – веселете се! Сервитьорите носят в пълно мълчание „европейските” ястия, които сме си поръчали. Стана ясно, че тук май само ще вечеряме, а ще танцуваме у дома, в квартирата. Така и стана. Разплатихме се, хайде в таксито – и – вкъщи. Буйни танци, както си му е редът. Малко преди полунощ, традиционно пускаме телевизора, очаквайки някакво приветствие от президента. Нямаше такова, човекът сигурно си спеше дълбоко, не подозирайки, че е излъгал очакванията ни... Вместо това показваха масова сватбена церемония на повече от петдесет двойки младоженци, които решили точно сега да се оженят. В полунощ звучеше Менделсон. Развълнувахме се, но все пак си пуснахме право хоро, по обичай. И танци до зори...
ІІ
Затова пък в снега пред нея се снимаха младоженци. Снимах ги и аз. Не, не им беше студено, бяха весели и щастливи.
Наталия БОЯДЖИЕВА за Радио Отзвук 2 Януари, 2010 |
||
 |
|||
 |
|||
 |
|||
 |
|||
 |
|||
 |
