„ИН ХУН”  - СВАТБАТА НА МЪРТВИТЕ

Ако някой некитаец ви каже, че много добре познава Китай и всичко в него му е ясно, не му вярвайте. Или се преструва, или просто му се ще да е така... Поднебесната империя е една голяма загадка и самите китайци не могат да кажат, че я познават напълно. Хора, които живеят например на юг, и попаднат в северната част на страната, се чувстват като в чужбина. Всичко е различно – и климатът, и кухнята, и диалектите, и обичаите...

       Дълго се колебах дали да ви разкажа за този обичай, защото е много потискащ. Но за да се обогати представата за един народ, трябва да се познават и обичаите, те рисуват физиономията му.  А и това, което е зловещо за един, за милиард и триста милиона си е съвсем в реда на нещата. Колкото и да са универсални категориите „красиво” и „грозно”, явно, имат си и особени, местни тълкувания.

       И така, традицията „ин хун” повелява починалият неженен син да сключи брак с мъртво момиче. За китайците починалите трябва да се почитат и нуждите им  - да се задоволяват. За да бъде доволен синът им в задгробния живот, някои безутешни родители, чиито синове са починали ергени, търсят мъртво момиче, което може да му стане „невеста” и ги погребват заедно като съпрузи.

       Като погребален ритуал „ин хун” се появява по време на династията Хан (206 – 220 г.пр.н.е.), когато цивилизованите (забраняващи човешки жертвоприношения) погребални церемонии са въведени на цялата територия на Китай. Обичаят е възприет навсякъде. Случва се такава „сватба” да бъде направена със скелети на жени отпреди няколко века. А когато става дума за тялото на млада неомъжена жена, която е била и красива, за него има няколко претенденти и семейството организира търг, на който цената може да достигне десетки хиляди юана. Търговията на трупове процъфтява. Сватбите на мъртвите са причина дори и за убийства.

       Традиционните китайски вярвания предполагат, че животът без брак е непълноценен, затова родителите се боят, че починалият им син ще бъде нещастен. Никой не смята този ритуал за позорен или зловещ. Комунистическата партия се е опитала да изкорени обичая, но без успех.

       Разказаха ми, че традицията е най-разпространена в Цянню – град в китайската провинция Хенан. Един от възрастните местни жители Гу Дасин  обяснява, че нито една жена тук не лежи в гроба сама. Гробът на сина му също е доказателство за обичая. Починалият на седемнадесет години от хепатит Гу Чаншен първо бил погребан сам. След това обаче той се присънил тъжен на родителите си и споделил, че се чувства много самотен. Бащата веднага започнал да търси тяло на девойка, но тъй като в провинцията, а и в цял Китай жените са по-малко от мъжете, издирването му отнело цели шест години. Накрая редом със сина му било заровено тялото на десетгодишна удавница от съседното село. Съюзът между двамата бил скрепен със сватба – „сватбата на мъртвите”.

       Ако семейството е прекалено бедно и за мъртва булка, прави женска фигура от слама и тя се погребва до починалия син като съпругата, която никога не е имал.

       И за да не завърша така тягостно  този материал за обичаите, ще ви спомена за един по-ведър – плюенето. То се числи към жестовете, понеже е равносилно на нашия жест „прекръстване”. С плюене може да се сломи мощта на гръмотевицата, а призраците не понасят да бъдат наплюти – това се споделя в най-древното открито засега медицинско съчинение. Ако човек срещне на улицата погребално шествие, трябва веднага да се изплюе. Същото се прави, когато човек види падащи звезди.

                                                                                                  Наталия  БОЯДЖИЕВА за Радио Отзвук