| Едно гърне жълтици | Руска народна приказка Имало едно време двама старци. Бабичката била много приказлива — каквато новина чуела, разнасяла я по цялото село. Веднъж старецът, който бил ратай на един богат човек, отишъл в гората за дърва. Като вървял, ненадейно под едно старо дърво кракът му потънал в някаква дупка. — Я! — рекъл старецът. — Тука трябва да има нещо. Навел се, надникнал в дупката и що да види: гърне, догоре пълно с жълтици. — Това се казва късмет! Само че как да го занеса в къщи? Моята приказлива жена ще раздрънка навсякъде, че съм намерил злато. Ако се научи господарят — зле ще си изпатя. И като размислил, старецът заровил гърнето пак в същата дупка и се върнал в къщи. На другия ден сутринта той отишъл в близкия град, купил една торба кравайчета, една щука и един заек, върнал се в гората и окачил всичките кравайчета по клоните на дърветата. Щуката провесил под стария дъб, а заека отнесъл край реката, омотал го в мрежата, с която ловял риба, и го скрил в крайбрежния храсталак. След това отишъл при своята бабичка и рекъл: — Хей, бабо, голямо нещо напипах! Само че не смея да ти кажа, защото ще разкажеш на цялото село. — Дядо, ти ме оскърбяваш. Давам ти дума, че никому нищичко няма да кажа. — Щом като е тъй — ще ти кажа. Намерих в гората едно гърне, пълно с жълтици. — Ах, милият дядо! По-скоро да вървим в гората за гърнето! — Само внимавай, никому да не си казала дума, защото зле ще си изпатим! — Не бой се! Отсега нататък устата ми ще бъде заключена. Отишли двамата старци в гората. Най-напред бабата съзряла кравайчетата и зинала учудена: — Дядо, гледай! Кравайчета висят по клоните на дърветата! — Няма нищо чудно — рекъл спокойно старецът, — снощи от небето паднаха един милион кравайчета. Бабичката млъкнала. Продължили пътя си. Стигнали стария дъб. Като видяла окачената щука, бабичката щяла да припадне от учудване. — Дядо, дядо, погледни нагоре! Дървото родило щука! — Тъй ли? — рекъл старецът. — Я, чакай да я откъсна. Довечера ще си я опечем! И като прибрал щуката, той продължил пътя си. Бабичката вървяла подире му. Стигнали реката. Старецът казал: — Сега ще видя дали се е хванало нещо в мрежата! Мушнал се в храсталака и изкарал заека. — Гледай какъв заек извадих от реката! — Такова чудо за първи път виждам — заек да плува във вода! — извикала бабичката. — Чудесен заек! — вдигнал го нагоре старецът. — Ще го задушим! След това старците отишли на онова място, където била дупката, извадили гърнето с жълтиците и си тръгнали. Било вече мръкнало. Стадата се връщали от паша. Кравите мучели. — Чуваш ли, дядо, как мучат кравите? — Какви ти крави! Това са дяволите! — Ами къде отиват? — Да дерат кожата на господаря! Прибрали се старците у дома си и заживели нашироко. Бабичката пилеела парите с две шепи. Всеки ден гости канела, напълнила къщата с непотребни дрехи. Старецът търпял, търпял, най-сетне кротко я посъветвал да не пилее парите за непотребни вещи. Бабичката кипнала: — Ти искаш да заграбиш всичките жълтици! — викнала тя. — Само тая работа няма да я бъде! Ще се оплача на господаря! И като отишла при господаря, тя му разказала за намереното гърне и го помолила да раздели жълтиците по равно. Господарят скочил и се запътил към стареца. — Ах, ти, разбойнико! — викнал той. — Намерил си пари в моята гора и не си ми казал! По-скоро давай златото. — Моля ти се, господарю, аз нищо не зная. Никакво гърне не съм намирал. — Лъже — обадила се бабичката. — Слушай, веднага дай парите или зле ще си изпатиш! — извикал господарят. — Отде да ги взема! Господарю, аз те моля да разпиташ бабичката ми, кога и къде съм намерил парите, за които тя разправя. — Разкажи, бабо, къде и по кое време намерихте гърнето? — обърнал се господарят към бабичката. — Ще разкажа — почнала бабичката. — Вървяхме през гората по онова време, когато от небето паднаха един милион кравайчета. — Бабо, ела на себе си, приказваш глупости — прекъснал я господарят. — Не, господарю! — продължила бабичката. — Най-напред стигнахме до дървото, което беше родило една щука. — Чуваш ли я, господарю! Тази жена е съвсем без ум! — Да имаш да вземаш! — разсърдила се бабичката. — След това ние, господарю, отидохме на реката и измъкнахме с мрежата един заек от водата. — Стой, бабо! Къде се е чуло и видяло такова нещо! — Нали ти казах, господарю, моята жена се е побъркала. — Ти да мълчиш! — викнала бабичката. — Подир туй отидохме на мястото, където беше имането, и измъкнахме гърнето. Тръгнахме си. — Кога се случи всичко това? — попитал господарят. — То беше тъкмо по онова време, когато дяволите деряха твоята кожа! — Как? — изревал господарят. — Тая жена трябва да иде в лудницата! И като махнал с ръка, господарят си отишъл. А хитрият старец си прибрал жълтиците на скрито място и заживял честито. КРАЙ