| Хитър Петър и змеят | Българска народна приказка Едно време — разказва народната легенда — по земята ходели великани. Те имали големи огнени криле. Когато се дигнели да полетят, ставали невидими. Живеели в дълбоките планински пещери. Щом някъде почнел бой, великаните първи се вестявали невидими, бучели над главите на войниците и се биели помежду си. Когато срещнели сабите си, на небето припламвали светкавици. Тези великани се наричали змейове. През големия потоп всичките змейове се издавили, защото не знаели да плуват, а по небето не можели да летят дълго — отмалявали им крилете. Останал само един змей. Той влязъл в Ноевия ковчег и чакал, докато водите се дръпнат в моретата, езерата и реките. Когато земята изсъхнала, тръгнал по света. Дошъл и у нас. Настанил се в една балканска пещера. Намерил си една стара вещица да му шета и тръгнал да дири юнаци. Срещнал най-напред Хитър Петър. Попитал го отдалеч: — Хей, човече, ти юнак ли си? — Юнак съм — отвърна, Хитър Петър. — Какво можеш да правиш? Аз ли! Когато стисна камък — вода пуща. — Не вярвам — казал змеят. — Можем да опитаме. Първо и вземи един камък и го стисни. Змеят взел от земята камък, стиснал го, на сол го направил, но вода не потекла. — Гледай сега пък аз — навел се Хитър Петър, взел друг камък и без да го забележи змеят, измъкнал от торбата си бучка сирене. И като стиснал в шепа камъка заедно със сиренето — потекла вода. Змеят се смаял. — Брей, ти си бил по юнак от мене. Хайде да станем побратими! — Бива! — отговорил Хитър Петър и станали побратими! Тръгнали да ходят заедно. Вървели, вървели, стигнали до едно лозе. Сред лозето — висока череша с узрял плод. Змеят, нали бил великан, почнал да бере узрели череши от върха и ги лапал с шепа. Хитър Петър се въртял под черешата и се облизвал, защото не достигал узрял плод. — Яж, побратиме! — поканил го змеят. — Не ги стигам — отвърнал Хитър Петър. Тогава змеят хванал върха на черешата и я огънал цялата надолу. — Бери сега и дръж здраво! Хитър Петър стиснал здраво един клон, откъснал черешка, но преди да я сложи в устата си, змеят пуснал приведеното дърво, то се изправило нагоре и Хитър Петър изхвърчал като птица през върха. Пре1върпип черешата и паднал до една трънка. Под трънката имало задрямал заек. Заекът изскочил и побягнал. — Побратиме, какво направи? — попитал змеят. — А бе, какво — видях оня заек и си рекох: „Чакай да прескоча черешата и да го хвана за ушие!“ Но избяга проклетникът. Змеят се учудил още повече. Отишли по-нататък, нагазили една гора, пълна с дивеч: зайци, сърни, елени. — Искаш ли — предложил змеят — да заградим тая гора с висока стена и да изловим дивеча, че да го опечем и да го изядем? — Как да не искам? — отговорил Хитър Петър. Запретнали си ръкавите. Змеят помъкнал цели канари и почна! да трупа. Трудил се юнашки, а Хитър Петър пълнел с кал малките дупки между камъните. Както и да е, направили висока стена, заградили гората, изловили всичкия дивеч, опекли на шиш сто елена, двеста сърни и петстотин зайци Седнали да ядат. Змеят лапа по три заека на залък, а Хитър Петър едва смогвал да изяде една плешка от младо сърненце. Мръкнало се. Приближили се да спят в змейската пещера. Вещицата ги посрещнала и запитала на змейски език, за да не разбере Хитър Петър: — Кой е този? — Мой побратим. — Какъв е той? — По юнак е от мене. — Защо не го утрепеш? — Как да го утрепя? — попитал змеят. — Нощес, като заспи, вземи най-тежкия чук и удряй! Хитър Петър, нали бил хитрец, всички езици разбирал, знаел и змейски. Уплашил се много, но нищо не рекъл. Легнали. Като духнали светилото, той тихо станал, излязъл навън, напълнил един чувал с камъни и го мушнал под чергата на мястото, дето лежал. Сетне се потулил зад вратата и чакал да види какво ще стане. Към полунощ змеят станал, грабнал един чук сто кила тежък и почнал да налага чувала. Като биел камъните — искри изскачали. Бил, бил, най-сетне рекъл: — Утрепах го! — И легнал да спи. На сутринта Хитър Петър излязъл от къта, дето се бил скрил, и викнал: — Добро утро, побратиме! Змеят опулил очи: — Бе ти жив ли си още, нали те утрепах нощес с чука? Хитър Петър се засмял: — Тъй ли? Пък аз мислех, че бълха ме хапе. Не се мъчи да ме убиваш, защото съм кален. — Че как си кален? — С вряла вода. — Хайде и мене да калиш — рекъл змеят, — нани сме побратими. — Защо да не те каля — ще те каля. Кажи на бабата да сгорещи един казан с вода. Змеят тоз час повикал вещицата и поръчал по-скоро да напълни казана с вода и да накладе огън. Когато водата в казана завряла, Хитър Петър накарал змея да влезе в една бъчва. Змеят се намърдал в бъчвата, а Хитър Петър заковал здраво дъното на бъчвата, като оставил само една малка дупка, през която почнал да налива врялата вода. Змеят вътре запищял: — Олеле, побратиме, изгорях! — Търпи, побратиме, за да се калиш като мене! — утешавал го Хитър Петър. Като напълнил бъчвата догоре, Хитър Петър рекъл на вещицата: — Нека стои до вечерта вътре, за да стане по-як от желязо! Щом залезе слънцето, разбий бъчвата и го пусни да излезе. Отишъл си Хитър Петър, а вещицата чакала хубаво да се мръкне. Когато огряла месечината, разбила бъчвата и що да види — змеят се озъбил. Така загинал последният змей. КРАЙ