| Конче вихрогонче | Руска народна приказка Живял някога един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият не бил чак толкова умен и му викали Иванушка Глупака. Посял веднъж старецът жито. Родило се добро жито, само че някой се научил да го тъпче. Старецът рекъл на синовете си: — Мили мои деца! Пазете житото поред всяка нощ, заловете ми крадеца. Настанала първата нощ. Отишъл най-големият син да пази житото, но сънят го надвил. Покачил се на сеното и спал до заранта. На заранта се прибрал в къщи и рекъл: — Не съм спал цяла нощ, вардех житото! Здравата намръзнах, но крадеца не видях. Втората нощ отишъл средният син, ала и той проспал цялата нощ на сеното. На третата нощ дошъл ред на Иванушка Глупака. Сложил той в пазвата си една баничка взел въже и тръгнал. Отишъл на нивата и седнал върху един камък. Седи, не спи, крадеца чака. Тъкмо посред нощ дотърчал в житото един кон — едното му косъмче сребърно, а другото златно. Като тича, земята трепери, от ушите му дим на стълбове излиза, а от ноздрите пламъци изскачат. И започнал този кон да яде житото. Не го яде толкова, колкото го тъпче. Иванушка се промъкнал до коня и мигом метнал въженцето на шията му. Конят се дръпнал с всички сили — но напусто! А Иванушка се метнал върху него и се хванал за гривата му. Конят го носил-носил по широкото попе, скачал-скачал, но не можал да го изтърси. Тогава конят започнал да се моли: — Пусни ме на свобода, Иванушка! Ще ти се отплатя богато. — Добре — отвърна Иванушка, — но сетне как ще те намеря? — Излез на широкото попе, свирни три пъти юнашки, надай богатирски вик: „Конче Вихрогонче, застани пред мене като невеста пред свекър!“ Аз тутакси ще дойда. Иванушка Глупака накарал коня да му обещае, че няма повече да яде и тъпче житото и го пуснал. На заранта Иванушка се прибрал в къщи. — Е, какво видя там? — запитали го братята му. — Хванах коня — рекъл той, — едното му косъмче сребърно, а другото — златно. — Ами къде е този кон? — Че той обеща да не ходи повече в житото и аз го пуснах. Братята не повярвали на Иванушка и от сърце му се присмели. Само че от тази нощ вече никой не тъпчел житото… Наскоро след това царят пратил пратеници по всички села и по всички градове да разгласят: — Съберете се, боляри и дворяни, търговци и прости селяни, на сгледа на царската дъщеря Елена Прекрасна! Седи Елена Прекрасна на прозорчето на високата купа. Който скочи с коня до княгинята и вземе от ръката и златния пръстен, той ще се ожени за нея! И ето, в уречения ден, братята се наканили да идат в царския дворец — не толкова самите те да скачат с конете, колкото да погледат другите А Иванушка Глупака почнал да им се моли да вземат и него: — Братя, дайте ви каквото и да било конче, да дойда и аз да погледам Елена Прекрасна. — Къде ще вървиш, глупчо! Хората ли искаш да разсмиваш? Стой си на печката и пресявай пепелта! Отишли братята, а Иванушка Глупака рекъл на братовите си жени: — Дайте ми една кошничка, поне в гората да ида — гъби да набера! Взел кошничката и уж отишъл да бере гъби. Излязъл Иванушка в широкото поле, на воня и простор, хвърлил кошничката под един храст, свирнал по юнашки, надал богатирски вик: — Конче Вихрогонче, застани пред мене като невеста пред свекър! Конят тича, земята трепери, от ушите му дим като стълб се издига, от ноздрите пламъци изскачат. Дотърчал и застанал пред Иванушка като закован: — Какво искаш, Иванушка? „Тъй и тъй“ — отвърнал Иванушка. — Хайде, влез в дясното ми ухо и излез от лявото. Иванушка влязъл в дясното ухо на коня, излязъл през лявото и се превърнал на чуден юнак — невиждан, нечуван, да гледаш, да му се ненагледаш! Яхнал кончето и се понесъл право към града. По пътя настигнал братята си и се изравнил с тях. Гледат те Иванушка и се чудят — за първи път виждат такъв юнак! Пристигнал Иванушка на площада тъкмо пред царския дворец. Гледа — народ, колкото щеш, а във високата кула, на прозореца седи княгинята — Елена Прекрасна. На ръката и блести пръстен и този пръстен цена няма! А пък княгинята — хубавица над хубавиците! Всички гледат Елена Прекрасна, но никой не се решава да скочи до нея: никой не иска да си счупи главата. Тогава Иванушка ударил коня по коравите хълбоци… Конят запръхтял, зацвилил и подскочил — само че скочил три педи по-ниско от княгинята. Народът се зачудил, а Иванушка обърнал коня и се понесъл. Развикал се народът: — Кой е този? Кой е този? А от Иванушка и следа не останала. Видели откъде дошъл, но не видели накъде отишъл. Излязъл Иванушка от града, стигнал с коня в широкото поле, слязъл от него, влязъл в лявото му ухо, излязъл от дясното и отново станал Иванушка Глупака. Пуснал кончето да си върви, взел кошничката, набрал в гората мухоморки и ги занесъл в къщи. Братовите му жени се разсърдили: — Какви гъби си донесъл, глупчо! Яж си ги самичък’. Иванушка се усмихнал и се покатерил на печката, седи си там. Братята се върнали и заразправяли на жените си какво видели в града: — Да знаете, невести, какъв юнак дойде при царя! Такъв юнак не сме виждали, откакто сме се родили. Скочи само с три педи по-ниско от княгинята. А Иванушка лежи на печката и се подсмива: — Братя, може пък и аз да съм бил там! — Откъде накъде ще бъдеш там, глупчо! Стой си на печката и лови мухи! На другия ден по-големите братя пак отишли в града, а Иванушка взел кошничката и отишъл за гъби. Излязъл в широкото поле, на воля и простор, захвърлил кошничката, свирнал по юнашки, надал богатирски вик: — Конче Вихрогонче, застани пред мене като невеста пред свекър! Конят тича земята трепери, от ушите му дим като стълб се издига, от ноздрите му пламъци изскачат. Дотърчал и застанал пред Иванушка като закован. Влязъл Иванушка в дясното ухо на коня, излязъл през лявото и се превърнал на юнак над юнаците. Яхнал коня и литнал към двореца. Гледа — на площада още повече народ, отколкото преди. Всички се любуват на княгинята, но кой ти мисли да скача; никой не иска да си счупи главата! Тогава Иванушка ударил коня си по коравите хълбоци. Запръхтяло Конче Вихрогонче, подскочило — и само с две педи не стигнало до княгинята. Обърнал Иванушка кончето и се понесъл. Видели откъде дошъл, но не видели накъде отишъл. Иванушка пуснал коня да си върви и се върнал в къщи. Седнал на печката, седи чака да си дойдат братята му. Прибрали се братята в къщи и заразправяли: — Невести, оня юнак пак дойде! Скочи само с две педи по-ниско от княгинята. А Иванушка им рекъл: — Братя, може пък и аз да съм бил там. — Стой си на мястото, глупчо, и си трай… На третия ден пак дошла вест от царя. Братята захванали да се гласят за път, а Иванушка рекъл: — Братя, дайте ми какво и да е конче, макар и лошо ще дойда и аз с вас. — Стой си в къщи. И без тебе може там! Казали и тръгнали. Иванушка излязъл в широкото поле, на воля и простор, свирнал по юнашки, надал богатирски вик: — Конче Вихрогонче, застани пред ’мене като невеста пред свекър. Тича конят, земята трепери, от ушите му дим като стълб се издига, от ноздрите пламъци изскачат. Дотърчал и застанал пред Иванушка като закован. Влязъл Иванушка в дясното ухо на коня, излязъл през лявото. Превърнал се в юнак над юнаците и се понесъл към царския палат. Пристигнал Иванушка при високата кула, шибнал коня с камшика… Зацвилил конят по-силно, отколкото преди, подскочил и стигнал до прозореца! Целунал Иванушка княгинята по алената буза, взел от пръста и скъпия пръстен, обърнал коня и се понесъл. Тогава всички почнали да викат: — Дръжте го! Хванете го! А от Иванушка и следа не останала. Изгубил се от очите им. Пуснал той коня да си върви и се върнал в къщи. Едната му ръка превързана с мръсна кърпа. — Какво се е случило с тебе? — запитали го братовите му жени. — Търсих гъби и се убодох на едно трънче… И се качил на печката. Върнали се братята му, започнали да разправят какво станало и как станало. — Невести, оня юнак, като подскочи днес, стигна чак до княгинята взе пръстена от пръста и! А Иванушка седи до комина и все едно и също повтаря. — Братя, може пък и аз да съм бил там! — Стой си на мястото, глупчо, не дрънкай врели-некипели! Тогава на Иванушка се дощяло да погледне скъпоценния пръстен на княгинята. Като развързал парцала, цялата къща светнала! — Престани да си играеш с огъня! — креснали братята му. — Току-виж, че си запалил къщата. Време е съвсем да те изгоним от дома! Иванушка не им отвърнал нищо. След три дена царят отново пратил да разгласят: целият народ, колкото го има в царството, да се събере при него на угощение, никой да не смее да остане в къщи. Който не уважи царската трапеза, ще остане без глава! Няма що, тръгнали братята на угощение, повели със себе си и Иванушка Глупака. Пристигнали, седнали на дъбовите маси с покривки шарени, пият, ядат и разговарят. А Иванушка се покатерил на печката, в къта, седи си там. Обикаля Елена Прекрасна, гощава гостите. Всекиму поднася вино и медовина и гледа не е ли на ръката на някого любимият и пръстен. Който носи пръстена на ръката си, той ще и бъде годеник… Но у никого не видяла пръстена си… Обиколила всички, приближила се най-сетне до Иванушка. А той седи на печката, дрехите му сиромашки, а едната ръка превързана с парцал. Братята му гледат и си мислят: „Я гледай, княгинята поднася вино и на нашия Иванушка!“ А княгинята подала чаша вино на Иванушка и го запитала: — Защо ти е превързана ръката, юначе? — Ходих в гората за гъби и се убодох на едно трънче. — Развържи я, покажи! Иванушка развързал ръката си, а на пръста му — любимият пръстен на княгинята. Всички огрял! Зарадвала се княгинята, хванала Иванушка за ръката, завела го при баща си и рекла: — Татко, ето моя годеник! Умил се Иванушка, вчесал се, облякъл се и престанал да бъде Иванушка Глупака, а станал юнак над юнаците, просто да не го познаеш! А след веселото угощение дигнали сватба. И аз бях на угощението, ядох и пих, по мустаците ми тече, но в устата ми нищо не влезе. КРАЙ