Гладуването може да спаси живота ви

Хърбърт Шелтън

 

За автора

Никой не разполага с по-голяма практика, достойна за написване на книга за гладуването и здравето, от д-р Шелтън. Провел наблюдения при повече пациенти, предприели гладуване, отколкото всеки друг свой съвременник, Хърбърт М. Шелтън се нарежда сред най-изтъкнатите авторитети в тази област. Повече от половин век той ръководи собствено здравно заведение, където хора от цял свят, в различно здравословно състояние и с различен стадий на болестите, от които страдат, идват да предприемат гладуване и да се научат как да запазят здравето си. Роден през 1895, Д-р Хърбърт М. Шелтън е ревностен и безкомпромисен ученик на природната хигиена и пропагандатор на нейните методи. Много рано той открива грешките и несъстоятелността на всички добре познати лечебни терапии и започва сам да изследва метода, доказващ, че здравето се поддържа единствено чрез правилен начин на живот.

Продуктивен писател, Д-р Шелтън е автор на голям брой статии и повече от 40 книги, сред които се открояват бестселърите, превърнали се в класика на популярната здравна литература: „Гладуването може да спаси живота ви", „Науката и изкуството на гладуването", „Науката и изкуството на храненето", „Здраве за милиони хора", „Човешкият живот - неговата философия и закони". Редактор и издател на „Хайджиник ривю" в периода 1939-1980 година, Д-р X. М. Шелтън повече от 50 години е директор на Здравната школа на д-р Шелтън и неотклонно преследва благородната цел в живота си: да избави хората от страха и невежеството им по отношение на болестите и да ги научи как могат сами да си помогнат по пътя към доброто здраве, което е рождено право на всекиго.

За книгата

Всяка клетка носи в себе си мъдростта на организма и той може да се излекува сам, ако му позволим. Гладуването е метод,

който дава възможност на тялото да се изчисти, осигурява почивка на телесните органи, които често са претоварени от погрешния ни начин на живот, хранене и свръхактивност.

Гладуването е мъдра постъпка - има мъдрост в покоя, тишината, правилния начин на живот, правилния начин на хранене и правилния начин на мислене; мъдро е, наистина, да се избягват многобройните отрови, с които мнозина изпълват самите себе си, ума и действията си.

В тази книга няма медицински догми, нито гладуването само по себе си е определено като лек за всичко. То е само начин да си осигурим покой, докато дадем на тялото - тази сложна, удивителна система - шанса да извърши само дейността, позволяваща самовъзстановяване на здравето и доброто състояние, без напрежение или намеса, в тишина и мир и целебно спокойствие.

Посвещение

Авторът посвещава тази книга на милионите страдащи и агонизиращи цял живот в търсене на здраве, незнаещи къде и как да го намерят, с твърдото убеждение, родено през годините практически опит от прилагането на гладуваме при здравни проблеми, че гладуването и здравословният начин на живот са пътят към крепкото здраве.

Научни и практически основи на гладолечението

Откакто медицината съществува. в нея има две направления. Едното абсолютизира ролята на лекаря или лечителя, аптеките и лекарствата, външните грижи за тялото и духа на пасивния болен. Другото разчита основно на собствените възстановителни ресурси на човека, предлагайки му диети и разтоварващи режими, самостоятелни методи за регулиране на дейността и съня, физическа активност, домашна физиотерапия и фитотерапия, за дихателни техники и психорегулация. Изглежда обаче, че в днешния век това второ течение, което можем да наречем ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ХИГИЕНА (в най-общия смисъл на думата) няма достатъчно шансове да бъде оценено по достойнство. То е твърде тихо и скромно, ненатрапчиво и некомерсиално. Медицината на проф. д-р Хърбърт Шелтън и на други големи авторитети със сходни възгледи не се рекламира достатъчно. Някои хора още не са и чували за нея; други смятат, че могат да я игнорират или пък прибягват до услугите й едва при развити крайни стадии на тежки заболявания, когато нищо друго не е помогнало. А тя би следвало да бъде в основата на предпазната ни здравна стратегия, както и на лечението в самото начало на болестта, когато ефектите й са бързи и категорични, съпроводени с по-леки приспособителни кризи.

ГЛАДЪТ НЕ Е ЛЕКАРСТВО ЗА ВСИЧКО, НО ПОМАГА НА ОРГАНИЗМА ДА СЕ БОРИ С МНОГО ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Въздействието на гладуването е подобно на физическите упражнения, които не са целенасочено лекарство за някаква определена диагноза, а водят до общо повишаване на съпротивителните сили на тялото - подобно е също така на универсалната сила на положителната душевна нагласа, доказала себе си за подобряване на прогнозата при повечето сериозни болестни изпитания. В известен смисъл гладуването е по-бърз метод в сравнение с продължителната работа над физиката и психиката, но сложността му се състои в изискването за едновременни усилия и подходящо разбиране, както от страна на човека, който го прилага, така и от обкръжаващите го. Липсата у нас на специализирани заведения, а много често и негативното отношение на близките, дори когато самият ентусиаст на лечебния глад, твърдо е решил да го проведе, са пречки, поради които не може да се разгърне пълният потенциал на добрите резултати. Също така, някои от препоръките на автора, като например да не се използват промивки на червата и захранването да се започва с плодове, вместо със сокове, се оспорват не само теоретично, но и от някои практици с многогодишен стаж в различните форми на хранителното разтоварване. Това показва, че все още има въпроси, по които науката и практиката очакват от бъдещето доказателства за най-доброто становище.

И все пак, тази книга полага основите на една ЦЯЛОСТНО БИОЛОГИЧНА КОНЦЕПЦИЯ, включваща познанието за саморегулиращите свойства на сложния човешки организъм, за важността да отдадем значимото на основни фактори от всекидневието - като храна, движение и почивка, бани и емоционална настройка - вместо да търсим причините за здравните си неблагополучия единствено в генетичните, вирусните или още неизвестните на науката фактори. В строгата си форма, известна у нас като „гладуване на вода", а в други страни - като „постене" или „пълно въздържание от храна", класическото диетично разтоварване е било практикувано и препоръчвано още от древните лекари и религиозни учители на Изтока и Запада, а у нас досега е известно главно благодарение на проф. д-р Юри Николаев и книгата му „Гладуване за здраве". Проф. Хърбърт Шелтън има завиден практически опит и под негово пряко или косвено ръководство са намерили своето облекчение от страданията десетки хиляди души, а немалко от тях действително дължат живота си на този радикален способ. Както обаче изтъква той, а и повечето други специалисти, работили в тази област, БЕЗ СЪОТВЕТНИТЕ ПОЗНАНИЯ, ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОЗНАВАЧ НА МЕТОДА, НЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ ПРИЛАГА САМОСТОЯТЕЛНО ЗА ПЕРИОД, ПО-ДЪЛЪГ ОТ 3-4 ДНИ.

Особено рисковано може да бъде неправилното захранване след продължително гладуване. Поемайки своята отговорност за изхода от такова едно начинание във връзка с липсата на организирани институции в тази област у нас, немалко хора са постигали добри резултати, но други поради незнание, импулсивност или груби намеси отвън са били подлагани на опасни за живота им изпитания. Независимо от факта, че собственият ми и този на колегите ми опит като цяло е положителен, липсата на възможност да се следи непрекъснато състоянието на гладуващите ме е накарала да бъда предпазлив в препоръчването на дълги срокове, най-вече на хора, които не са запознати основно със специфичните особености на този привидно елементарен процес.

Ето защо у нас се появява тази книга - поредното ценно начинание на издателство „Кибеа" - да постави ОСНОВИТЕ НА КЛАСИЧЕСКОТО ПЪЛНО ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ХРАНА в лечебен и профилактичен план, което може и трябва да бъде съобразено с най-новите научни открития в областта на медицината и човекопознанието, с цел да се направи този невероятно ефективен, напълно естествен и масово достъпен метод наистина оптимално приложим за всеки един от нас.

Д-Р ДИМИТЪР ПАШКУЛЕВ

Специалист по диетология, фитотерапия, източна медицина и комплексно природолечение*

 

Бележка на американския издател

В КНИГАТА СЕ ОПИСВА ролята на лечебното гладуване като начин да се погрижим за здравето; начин, оказал благотворен ефект в лечението на много здравни проблеми при хиляди хора, приложили метода под наблюдението и грижите на д-р Шелтън.

Целта на книгата не е да постановява методи на лечение или да дава каквито и да било съвети. И най-вече, тъй като всеки човек реагира различно към метода на гладуване, силно ударение е поставено върху обстоятелството, че ако някой изпита необходимост да гладува, дори за кратък период от време, трябва да се консултира с лекар и да остане под медицинско наблюдение, както и да следва напътствията на лекаря по време на гладуването, също и по време на възстановителния период след това.

Чрез преиздаването и многобройните публикации на Гладуването може да спаси живота ви Американското общество за природна хигиена цели да направи достъпна за читателската публика информацията за методите на Хърбърт М. Шелтън. Д-р Шелтън развива собствени теории и учения, които не винаги а в съгласие с тези на Американското общество на природните хигиенисти.

Въведение

Колкото и невероятно да звучи, гладуването може да спаси живота ви.

За хората, изправени пред голяма криза в здравно отношение или пред медицинска терапия, носеща значителен риск от странични ефекти, гладуването, проведено под грижата и наблюдението на специалист, обучен в тази област, представлява по-безопасна и ефективна алтернатива. Това е така, защото методите на традиционната медицина, лекуващи симптомите на болестта с медикаменти или по оперативен път, не премахват причините. Ако причините останат неоткрити, те ще продължат да увреждат организма и в бъдеще. Лечебното гладуване, обаче, съчетано със здравословен начин на живот, премахва причините на болестта и може драматично да повлияе на оздравителния процес.

Много книги са написани за „гладуването на сокове", „религиозните пости", „гладуването за намаляване на теглото" и т.н., но те не разглеждат гладуването от чисто физиологическа гледна точка. Гладуването може да спаси живота ви дава точно описание на физиологическия процес. Гладуването представлява спиране на консумацията на всякаква храна и течности, с изключение на чистата вода, за период от време, в който запасите на организма от хранителни вещества са достатъчни за поддържането на жизнените функции на органите и системите. Само така проведеното гладуване може да активира максималния потенциал на тялото да се лекува.

С присъщия си вдъхновяващ стил и език, позовавайки се на собствения си несравним опит, придобит от наблюденията над повече от 40 000 души, изпитали метода на гладуването, Хърбърт М. Шелтън разглежда главните въпроси, свързани с този лечебен метод. Той обяснява как чрез гладуване често могат да се постигнат резултати, които за мнозина изглеждат невъзможни. Дава изчерпателен отговор на погрешните теории, споделяни от непосветените. И най-важното: описва гладуването не като изолирана практика, а като част от цялостна, всеобхватна система на грижа за здравето, която той нарича Природна хигиена.

Разбиранията на д-р Шелтън за гладуването и Природната хигиена се коренят в трудовете на редица прогресивни лекари от 19 век, в това число д-р Исак Дженингс, д-р Хариът Остин, д-р Сузана Уей Додс, д-р Ръсел Такър Трол и д-р Джон Тилдън. Тези мъже и жени са били едни от първите медици, приели, че здравето се постига чрез здравословен начин на живот. Те са разбрали, че пълният със здраве живот зависи от чистата околна среда - чист въздух, чиста вода и слънчева светлина; природен вегетариански начин на хранене - на първо място плодове, зеленчуци, ядки, семена и пълноценни зърнени храни; продуктивна активност - оптимално натоварване и адекватна почивка; също и емоционална уравновесеност и самоуважение. Тези идеи са били породени от здравия разум и наблюденията върху Законите на природата, но са били преоткрити и научно обосновани от постоянно увеличаващите се на брой съвременни реформатори на здравните концепции, работещи в областта на храненето, екологията, физиологията и психологията.

Гладуването може да спаси живота ви не е предназначена да бъде самоучител в методите на гладуване. Читателите не бива да забравят, че гладуване трябва да се провежда задължително под наблюдението на лекар-специалист, обучен в прилагането на тези методи.

През 1978 г. д-р Шелтьн даде своя принос да бъде учредена Международната асоциация на професионалните природни хигиенисти, която определя стандартите за практикуване и провеждане на гладуване, осигурява материали и насърчава изследванията в областта на този благотворен процес. Асоциацията приема за членове дипломирани лекари (медици, остеопати, хиропрактици и хомеопати), които минават курс на обучение и получават сертификат, позволяващ им да провеждат гладуване с лечебна цел.

Д-р Шелтън е и един от учредителите на Американското общество за природна хигиена - организация, чиято дейност е посветена на целта хората да бъдат посветени в принципите на природосъобразния начин на живот. От основаването си през 1948 г. организацията е нараснала неимоверно и към нея се присъединяват нови членове от цял свят.

За читателите е важно да не забравят, че гладуването не е панацея. Гладуването трябва да бъде неразделна част от здравословния начин на живот. Тя не може да го замести. И за да се запазят благотворните резултати, човек трябва да продължи да води здравословен начин на живот и след периода на гладуване.

Д-Р РОНАЛД Г. КРИДЛАНД

Вицепрезидент на Международната асоциация на професионалните природни хигиенисти

Предговор към второто издание

Изтече много вода, повечето мръсна, откакто първото издание на Гладуването може да спаси живота ви излезе от печат. Много вестници и списания публикуваха статии, бяха издадени и няколко книги за гладуването, изразяващи толкова противоречиви мнения върху темата, че читателската публика е безпомощно объркана. Голяма част от този огромен по обем противоречив материал обсъжда темата за прилагането на гладуването като средство за отслабване. Друга, също обширна част от тази литература, поставя ударение върху големите въображаеми опасности от гладуването. В голяма част от материалите се подчертава необходимостта от наблюдение от квалифицирани медици, за предпочитане в болница, при всяко гладуване с продължителност повече от три дни. Някои от книгите и статиите запознават читателя със „също толкова добри" или подобри заместители на глада. Съществува и голямо несъгласие в мненията за начина, по който трябва да се провежда гладуването. Какво се очаква да направи бедният читател, когато специалистите не могат да постигнат съгласие?

Един „научен" изследовател допринесе объркването да се засили, след като в рамките на кратката статия, няколкократно употреби термина „гладна терапия". Някои хора на науката използват термините лечебно гладуване" и „гладуване" като синоними, докато простата истина е, че когато човек гладува с лечебна цел, той не „умира" от глад, а когато човек не се храни и наистина умира от глад, той не гладува с лечебна цел. Небрежната и непрецизна употреба на тези термини като еднозначни понятия и подразбиращото се предположение, че двата процеса не се различават, ако това не е направено със съзнателното намерение да се създадат предубеждения, е показател за наличие на неразбиране от страна на авторите.

фразите „неблагоприятни странични ефекти" и „неблагоприятни реакции" се появяват толкова често в писанията научените-експериментатори, че докато чете материала, човек остава с впечатлението, че става дума за лекарства. Когато започне курса на гладуване и спре употребата на чай, кафе, алкохол, газирани напитки, подправки, гарнитури, сосове, горчица, хранителни добавки и други дразнещи и възбуждащи продукти, които е привикнал да поема с храната и между отделните хранения и прекрати не особено наложителната употреба на аспирин или други лекарства на различни интервали, човек започва да изпитва главоболие, виене на свят, слабост, треперене, болки в корема, гърба и ставите; може да му прилошее; може да почувства гадене и дори да повръща. Тези ефекти на отказването не са „странични ефекти" на гладуването, а продължение на действието на същите симптоми, които са създавали неприятности на този човек, докато се е хранел, и които често той е притъпявал с цигари, кафе или някои популярни стимулиращи десерти. Така наречените „странични ефекти" на гладуването не са причинени от самото гладуване, а от навика да насищаме организма си с токсини, превръщайки го в част от всекидневието, и това се доказва от факта, че ако периодът на гладуване продължи, всички тези симптоми изчезват.

Друга причина за „неблагоприятните странични ефекти" е практиката на учените, експериментиращи в тази област, да насърчават хората в процес на гладуване да задоволят потребността си от течности (вода), като пият чай, кафе, газирани напитки, бира, вино и бульони или прецедени супи. Съществуват и практики, включващи употребата на лекарства за потискане на всеки възможен дискомфорт, и дори допускащи тютюнопушене.

Съществува огромна разлика между гладуването, наситено с токсини, и гладуването, свободно от токсини. Докато хората на науката не подложат на задълбочено изследване гладуването, освободено от токсини, няма да бъдат в състояние да оценят правилно постиганите при този метод резултати. Ако жена с наднормено тегло предприеме гладуване за триста дни и през цялото това време задоволява потребностите на организма си от течности с чай и кафе - напитки, съдържащи кофеин, който е дразнител за сърцето, и обвиним за влошеното състояние на сърцето глада, а не кофеина, това не е смислено. По същия начин предписването на щедри дози синтетични витамини и микроелементи в таблетна форма по време на гладуването съсипва резултатите от целия метод.

Непрекъснато се поставя прекалено силно ударение върху опасността от протеинова недостатъчност и по този начин се създава страх от гладуването. Пагубните последствия от протеиновата недостатъчност, представени с несъстоятелни доводи, са създали страх у много хора. При гладуване, проведено за оптимален период от време, няма опасност от протеинова недостатъчност. Възможно е това да се получи при гладуване, предприето за период от двеста, триста или-повече дни, но при тези прекалено дълги периоди на гладуване далеч по-голяма е опасността от токсините, приемани с течности и лекарства.

Трудно е да се направи пълна преценка на физиологичната вреда от повтарящите се изследвания, представляваща неизменна част от гладуването, провеждано в болнични условия. Подтискащият ефект от всекидневното измерване на пулса, кръвното налягане, прегледа на сърдечната дейност, изследванията на кръвта и урината, измерването на температурата и други подобни дейности, създаващи неприятен психологически ефект, е разбираем. За да бъдат постигнати най-добри резултати, човекът, предприел гладуване, трябва да бъде обкръжен от спокойна, тиха, бодра атмосфера. Има нужда да се отпусне и да погледне на живота със спокойствие. Непрекъснатите досадни притеснения съсипват вътрешното равновесие и сигурност. Вътрешното равновесие и чувството за сигурност се нарушават също и ако умът на човека непрестанно е зает с мисълта за неизбежната смърт.

В допълнение към съществуващото объркване се прави опит да бъде възобновена старата практика с прилагането на клизми. И до днес се вярва в истинността на популярната заблуда, отнасяща се до реабсорбцията на отпадъчни хранителни продукти от дебелото черво. При нито една от дискусиите по този въпрос не съм срещнал цитиране на факта, че когато човек гладува, червата му функционират, ако има необходимост от действие. Дори може да се развие и диария.

Поддръжници на прилагането на клизми предупреждават за сериозните усложнения, които могат да се разбият в резултат от автоинтоксикацията, получаваща се от реабсорбцията на отпадъчните хранителни продукти, изхвърлени в дебелото черво. Това е неоспоримо доказателство, че човек, правещ такова предупреждение, никога не е наблюдавал гладуване, при което не са били прилагани клизми, в противен случай щеше да си даде сметка колко безпочвени са твърденията му.

И накрая, има хора, които поддържат теорията, че периодът, в който се консумират плодове или плодови и зеленчукови сокове, води до същите или дори по-благоприятни резултати, отколкото пълното гладуване. Те наричат тези периоди „гладен режим с плодове и сокове", докато, всъщност такива периоди е по-правилно да се определят като пиршества с плодове и сокове. Например човек, който е на гроздова диета, е насърчаван да консумира огромни количества грозде. Човек на диета от сок от моркови е насърчаван да поглъща големи количества сок от моркови. Създателката на терапията със сок от зелено жито* (* Не само от пшеница, но и от ечемик, троскот и други житни култури. -Бел. ред.) е категорична в твърдението си, че „гладуване със сок от млада пшеница" превъзхожда пълното гладуване и въздържание от всякаква храна, или това, което упорито се нарича „гладуване на бода".

Първенството в погрешната употреба на термини държат лекарите, които използват термина „терапевтично изгладняване". Думата „изгладняване" (на англ. „starvation") означава смърт поради липса на условия, необходими за живота, като топлина, бода или храна. Процесът на умиране не може в никакъв случай да бъде определен като терапевтичен процес.

Разтоварващите периоди със сокове намират мястото си в природната медицина. Ще бъде обаче сериозна грешка да изключим пълното гладуване и да се уповаваме единствено на разтоварващите периоди със сокове. Гладуването е биологичен процес и е неизменна част от живота.

ХЬРБЪРТМ.ШЕЛТЬН

Сан Антонио, Тексас юни, 1978 г.

 

Предговор към първото издание

Малко от нещата, водещи началото си от зората на човешката цивилизация, са така погрешно разбирани, както гладуването Важната роля, която то има и е имало, често е изопачавана в резултат на неоснователни страхове, нямащи нищо общо с истината и базиращи се на предразсъдъци, неточна „научна" информация и липса на достоверни сведения.

Тази книга се основава на собствения ми опит, проучвания и наблюдения в продължение на 45 години практика на хигиенист - контролиращ процеса на гладуване при много хора. Целта й е да разкрие истинската роля на гладуването в поддържането на добро здраве, живот без болка, намаляване и контролиране на теглото и дълголетие.

Ролята на гладуването ще обяснявам и дискутирам в детайли не като лекарство, тъй като гладуването само по себе си не е лекарство, а като средство, позволяващо на ресурсите на организма да се възстановят; като средство, което допринася за по-добър лечебен ефект при оздравителния процес; като средство, което позволява да се намалят килограмите до ниво, непостижимо по никакъв друг начин.

Една от основните идеи на тази книга е да отговори на многото въпроси относно гладуването, които заливат кабинетите на журналисти и лекари, които пишат за вестници и списания по проблемите с наднорменото тегло. Усиленото търсене на информация за безопасно сваляне на килограми е наболял проблем в днешно време, тъй като преяждането и наднорменото тегло са се превърнали в основен здравен проблем в Америка и в някои европейски страни.

Същевременно живият интерес към средствата за поддържане на здравето на тялото и ума, разработени от вярващите в Природната хигиена, насочва към теориите и откритията на хигиенистите, работили по този проблем повече от век и половина.

Очевидна е борбата на лекарите, възпитани в духа на традиционната медицина, срещу тези теории. Голяма част от напредъка ни през последните десетилетия се дължи на упоритата борба срещу обвиненията и „добре обоснованите" медицински становища.

Постигнатият от нас прогрес в областта на целесъобразното хранене и здравословния начин на живот беше бавен и труден процес, извършващ се стъпка по стъпка, макар че гладуването датира от векове като метод, приложим не само към здравните проблеми, но също и като религиозен ритуал. През последните години голям принос за този напредък имаха изследователите д-р Хенри С. Танер, Силвестър Греъм, д-р Робърт Уолтър, д-р Джон X. Тилдън и д-р Джордж С. Уиджър. Някои биха посочили и други имена. Това са мъже с опит, натрупан през 19 и 20 век - учени, изследователи, преподаватели, които посветиха себе си на науката и приложението на основните истини на природосьобразния живот, като поставиха ударение върху ролята на гладуването.

Хората би трябвало да разберат, че за постигането на добри резултати е нужно да мислят глобално. Тялото е сложен организъм, в който всички части са взаимно свързани. От друга страна доброто здраве е индивидуално, съпровождащо и съдържащо в себе си всеки един аспект от същността ни - физически, умствен и емоционален. Въпросите, които разглеждам в тази книга, надхвърлят границите на отделния проблем. Те засягат индивида като цяло.

Идеите, изложени тук, са основни виждания, определящи подхода към един по-добър начин на живот. Единствено експерт в гладуването е в състояние да напътства своя пациент с неговите индивидуални здравни проблеми, специфични нужди и цели. Намерението ни е чрез тази книга да дадем на обикновения читател по-широк поглед върху проблема, да разясним някои детайли и да дадем основна информация, отнасяща се до същността и технологията на метода, чрез който човек може дълго време да живее и да се чувства добре.

Тъй като преяждането се е превърнало в наболял физиологически и психологически проблем на съвремието в Америка, подчертал съм важността на този аспект в първите глави на книгата. Намаляването на наднорменото тегло само по себе си е само един елемент от мозайката. За поддържане на оптимално тегло и оптимално физиологическо състояние много от нас имат нужда от цялостна промяна в начина си на хранене, стила на работа и осъзнаването на необходимостта от почивка и релаксация. Всички тези неща са част от философията, изложена в тази книга.

Необходимо ли е да бъдем с наднормено тегло, да се превръщаме в инвалиди поради болести, които сами си докарваме, водейки нецелесъобразен начин на живот, щом като можем да избегнем всичко това, стига само да променим навиците си?

Целта ми не е само да дам бегла представа за схващанията на Природната хигиена, отнасящи се до начина на хранене, упражненията, почивката, здравословните навици и всекидневните занимания. В тази книга ще представя съвършено нов начин на живот.

ХЪРБЪРТ ШЕЛТЬН

 

1.

Вие и гладуването

Гладуването е много повече от това да престанем да се храним: то е едновременно наука и изкуство. То има решаващо значение за цялостното ни добро състояние и оказва влияние върху психологическите и емоционалните аспекти в живота ни.

Гладуването, в смисъла в който този термин е използван в книгата, означава пълно въздържание от всякаква храна за различен период от време. Думата произлиза от староанглийската дума “faestеп", която означава „устойчив, стабилен" или „уравновесен". Казано с други думи, гладуването е процес, който е поставен на устойчиви, стабилни основи при уравновесени обстоятелства.

В религиозен смисъл то може да означава въздържание от определени храни по време на някои религиозни празници. Но това е по-скоро частично, а не пълно въздържание. Познавам хора, които са „гладували" по време на Великите пости и всъщност са увеличили теглото си, вместо да го намалят, защото са замествали храните, от които трябва да се въздържат, с храни, които допринасят в по-голяма степен за увеличаването на килограмите.

Тези, които мислят, че гладуването е еквивалент на изгладняването, дълбоко грешат. Има два основни периода в процеса на въздържание от храна, които тук трябва да разграничим и определим - същински период на гладуване и период на изгладняване.

След като разгледаме no-подробно феномена на въздържанието, отличителните белези на тези две фази ще изпъкнат по-ясно. И все пак от основно значение е в самото начало да се разбере, че стадият на гладуване продължава само през периода, в който организмът се поддържа от запасите, натрупани в тъканите. Изгладняването започва, когато въздържанието е надхвърлило границите, в които тези запаси могат да се ползват или когато те достигнат до опасно ниско ниво.

Трябва също така да знаем, че съществува много неточна терминология, която допринася за още по-голямото объркване по въпроса за гладуването. Например: слушаме как хората говорят, че са предприели „воден глад", което би трябвало да означава, че са спрели да пият вода. Това, което те имат предвид е, че се въздържат от всичко останало, освен от вода. Същата нелогичност се съдържа и в израза „глад на плодови сокове" или „глад на зеленчукови сокове". Отново това, което тези хора имат предвид е, че се въздържат от всичко, освен от плодови или зеленчукови сокове.

Терминът „частично гладуване" се използва за всяка форма на гладуване, при която човек си поставя крайни ограничения по отношение на това, което консумира. Погрешната и крайно неправилна употреба на думата „изгладнява-не"[1] не само в популярната, но дори и в научната литература, е нанесла огромни вреди. Думата е от англосаксонски произход: stearfan, което означава „умирам" но не само от липса на храна, но също и от цялостно излагане на студ.

Изгладняването в истинския смисъл е процес на бавна смърт. Не е възможно да постигнете добро здраве чрез изгладняване. Но можете да предприемете лечебно гладуване за подходящ и с разумна продължителност период от време и по този начин да подобрите физическото си състояние, а също така и да възстановите доброто си здраве. Въздържанието от храна дори и за дълъг период от време има благотворен ефект. В момента, в който опитният специалист, под чието наблюдение се извършва гладуването, прецени, че предстои втората фаза на въздържанието от храна, гладуването се прекратява.

Както казах, гладуването е част от нов начин на живот, с който ще ви запозная в тази книга. Този метод не се използва единствено, за да се намали теглото. Той може да бъде и със сигурност е еднакво важен като част от функциите, поддържащи и дори възстановяващи доброто здраве

Болното или ранено животно търси усамотено място, което му предлага топлина и го защитава от климата; място, където да намери мир и спокойствие и нищо да не го притеснява. Там почива и гладува. Може, например, да е загубило крайник, но лежи в усамотение и напълно се възстановява без никакви лекарства, превръзки или операция.

В животинския свят гладуването е фактор от огромно значение за оцеляването. Животните гладуват, не само когато са болни или ранени, но също и по време на зимния или летен сън (при тропически климат).

Някои животни гладуват по време на периода на размножаване и в много случаи в периода на кърмене. Някои птици, гладуват, докато мътят яйцата си. Някои животни гладуват веднага след като родят. Съществуват видове паяци, които гладуват през първите шест месеца, след като се родят. Някои хищници гладуват, когато биват заловени, а домашните животни, котки или кучета, могат да гладуват няколко дни след смяна на обстановката. Животните оцеляват и при гладуване, наложено от обстоятелствата, по време на суша, сняг, студ и могат да преживеят дълго време без храна.

Представителите на човешкия род в различни части на света са прилагали гладуване, датиращо от векове, по религиозни причини, за самодисциплина, по политически причини и като метод за възстановяване на доброто здравословно състояние. Едва през последните няколко века схващането, че трябва да се храним, за да бъдем силни и издръжливи, се е превърнало в дълбоко вкоренена идея. Д-р Феликс Освалд, датски лекар, пристигнал в Америка преди края на 19 век, заявява: „Идеята за метода на гладуването не ни е чужда по рождение. Практическият опит показва, че болката, високата температура, стомашните проблеми и дори душевните несгоди отнемат апетита и единствено медицинска сестра, която не се отличава с особен ум, може да осуети целите на Природата в тези случаи."

Гладуването датира от векове. Четем за него в Библията и поемите на Омир. Било е прилагано за лечение на болни хора в храмовете на древен Египет, Гърция и земите на цялото Средиземноморие. Ползата от гладуването при лечение на остри болестни състояния е известна от незапомнени времена.

Било е практикувано от арабски лекари по време на дългата черна нощ на Европейското Средновековие. Неаполитанските лечители в Италия още преди 150 години са прилагали гладуване, което в някои случаи е продължавало до 40 дни, при пациенти с висока температура и треска.

Авторът на тази книга се е посветил на наблюдение и контролиране на процеса на гладуване от лятото на 1920 година. За този период от време, обхващащ приблизително 45 години, съм наблюдавал и контролирал практикуването на метода хиляди пъти, с продължителност, варираща от няколко до 90 дни, както за контрол на теглото, така и за да се помогне на организма да се освободи от физически нарушения.

В практиката ми имаше един случай на възрастен мъж, който заслужава особено внимание, тъй като постигнатите резултати бяха изключително успешни.

Господин А. Б. беше на 70 години. Боледувал отдавна. От 13 години страдал от бронхиална астма и през-това време постъпвал в болница пет пъти. Още по-отдавна страдал от проблеми със синусите. От в години бил напълно глух с лявото ухо; от преди повече от в години страдал от увеличение на простатата и от няколко години бил импотентен. Носеше очила, беше плешив, и обичайните „малки симптоми", които са индикатор, че организмът му не е в добро състояние, бяха налице, въпреки че често тези свидетелства за тласък в развитието на болестното състояние се пренебрегват.

Макар в продължение на всички тези години да е бил лекуван по обичайните методи, той не отчел някаква реална полза от лечението. Състоянието му се влошавало, както става и при всички други, които страдат като него. Добре известно е, че обичайните грижи при астматиците са чисто палиативни и че състоянието на пациента често прогресивно се влошава с течение на времето. И също така добре известно е, че обичайните методи на лечение се провалят в опитите да осигурят нещо повече от съмнително временно облекчение за страдащите от заболяване на синусите. Едва ли е необходимо да добавям, че не се прави нищо ефикасно при глухота и увеличение на простатата. Всички тези състояние се приемат за неизлечими.

Напускайки болницата в Чикаго, след петия случай на хоспитализация по повод астмата, господин А. Б. се отправил директно към летището и взел билет за самолет, излитащ на юг, за да отиде на място, известно с големите си успехи при лечението на астма. Все още с хриптящо дишане, той не бил сигурен, дали ще може да издържи полета, но бил решен да опита. Смятал, че вече е страдал достатъчно и бил убеден, че обичайните методи на лечение не могат да му обещаят здраве. Както и хиляди други астматици той, доверил на традиционните методи грижата за ефикасното си избавление от страданията, но тези методи не постигнали успех.

Беше приет да остане на лечение при самото му пристигане в здравното заведение на югозапад, и му беше казано, че трябва да преустанови веднага и занапред употребата на всякакви медикаменти, които е използвал за облекчаване на страданията. „Но - попита той - какво ще правя, ако получа астматичен пристъп?"

„Ще стискате зъби и ще го преодолеете - беше отговорът. - Състоянието ви не може да се подобри, ако продължавате да използвате медикаменти."

Придружиха го до леглото му и го инструктираха да остане там и да лежи в покой, да не слага нищо в устата си освен вода, докато не му бъде казано, че може да започне отново да се храни. Той си помисли, че лечението ще бъде по-лошо и от болестта. Усъмни се дали ще бъде в състояние да не се храни? Беше отслабнал от годините, прекарани в страдания и от дългите периоди, през които не беше в състояние да задоволи нуждите си от достатъчно кислород. Но беше уверен, че за него ще се погрижат добре и няма да го сполети беда.

С известен трепет и безпокойство той предприе едно изпитание, което беше ново за него и също така изненадващо приятно. Гладуването не винаги е приятно преживяване, но може да бъде изключително интересно и дори напълно удовлетворяващо. Свободата и покоят, които човек изпитва в период на въздържание от храна, често водят до възможността да се открие нова и неподозирана дотогава дълбочина в разбирането за смисъла на живота.

Около 4 часа сутринта на първия ден от гладуването, господин А. Б. разви остър пристъп на астма. Не можеше да диша, лежейки в леглото, и затова седна на единия му край и позвъни за помощ. Лекарят дойде и след обстоен преглед и наблюдение му каза: „След съвсем кратко време ще се почувствате добре. Ще ви бъдат необходими 24 часа, за да се освободите от астматичните симптоми и след това ще изпитате облекчение."

След като лекарят напусна стаята, господин А. Б. продължи да се бори за глътка въздух. „Къде съм попаднал - попитал той мъжа на съседното легло. - Те дори не предприемат нищо, за да ме освободят от пристъпа." Той продължи да диша с мъка през следващите няколко минути, след това изпита облекчение и заспа.

Когато на следващата сутрин лекарят дойде, господин А. Б. се чувстваше толкова добре, че беше готов да прости поведението, което окачестви като липса на грижи и внимание през изминалата нощ. Той беше неописуемо щастлив, когато ден след ден дишането му се подобряваше и той дишаше, както когато е бил момче, без ни най-малък признак на задух. Не получи друг астматичен пристъп по време на целия си престой в здравното заведение. Синусите му все още отделяха обилен секрет и гладуването беше продължено. След около шест дни, прекарани във въздържание от храна, можеше да уринира свободно като младеж. Простатата му беше смалена до почти нормален размер.

Той продължи да гладува и ден след ден наблюдаваше как симптомите изчезват, докато синусите му се изчистваха, дишането му доставяше удоволствие и функционирането на гръдния му кош беше радост и гордост за него. На двадесет и петия ден от гладуването той попита лекаря дали ще може да прекъсне процеса. Беше му обяснено, че такава постъпка ще бъде прекалено прибързана, че все още не се е възстановил напълно и по-мъдрото решение ще бъде да продължи. „Не се намирате в затвор - каза лекарят. - Не ви принуждаваме да гладувате против волята си. Но ако желаете да се вслушате в съвета ми, най-добре ще бъде да продължите да гладувате."

Той последва препоръките на лекаря и продължи гладуването. Това, което оцени като чудо, беше фактът, че на тридесет и шестия ден от гладуването слухът в глухото ухо се възстанови. Слухът му беше толкова добър, че той лесно можеше да чуе тихото тиктакане на малък часовник на една ръка разстояние от ухото му. От голяма важност е и фактът, че възвръщането на слуха му беше трайно. Гладуването продължи до четиридесет и втория ден и след това храненето беше възстановено.

Но го очакваше още една изненада. След завръщането си у дома, няколко седмици след като гладуването беше прекратено, той откри, че вече не е импотентен. Тъй като възстановяването на потентността при мъжете и преодоляването на фригидността при жените не са необичайни резултати от гладуването, това не беше учудващо за директора на здравното заведение.

Разказаната история не е чудновата и нереална, а е действително описание на възстановяването на мъж, чиито страдания изложих и който предприе гладуване и го проведе по начина, който описах, и постигна възстановяване, както беше отбелязано. Това не беше необикновен случай, освен по отношение на множеството болести, от които пациентът страдаше; освен ако не отбележим, че възстановяването на слуха не е правило или задължителен резултат, който може да бъде постигнат чрез гладуване. Възстановяването на слуха е вторичен ефект от гладуването. А това е така, защото глухотата, би могла да се дължи на различни патологични състояния на слуховия апарат и не всички от тях са обратими. Така и слепотата само понякога може да бъде възстановена чрез гладуване, предприето с такава цел, въпреки че възстановяването на доброто зрение при нарушения на рефракцията съвсем не е необичайно.

Драматичните подобрения, които могат да бъдат постигнати чрез гладуване, предприето за подходящ период от време и при наличието на най-благоприятни условия, могат да изглеждат достоверни само за онези, които са имали възможност да бъдат свидетели. Общата тенденция и при лаиците, и при лекарите-специалисти, когато чуят за случаи на такова възстановяване, е да ги сложат в графата на фантастичните истории, които не могат да бъдат приети за достоверни. Няма обаче нищо невероятно или неправдоподобно в ефектите на гладуването. Ако се замислим сериозно по въпроса, гладуването е най-естественото и най-разумно средство за грижа за болното тяло, което познаваме.

В продължение на 140 години природните хигиенисти са използвали гладуването като средство за поддържане на здравето, даващо възможност на организма бързо да се възстанови от болести. Хигиенистите са натрупали изключителен клиничен опит в тази област. Този опит се е превърнал в дълбоко вкоренено убеждение, че гладуването е градивна сила, която трябва да бъде използвана и развита като част от установените практики на съвременния живот.

Съществуват, разбира се, много противници на лечебното гладуване. Повечето от тях знаят съвсем малко за гладуването или за неговите правилни методи. Д-р А. Раболиати от Англия, се е изразил толкова точно: „Най-ревностните критици на гладуването обикновено са хора, които нито веднъж през живота си не са пропуснали да се нахранят."

Независимо дали целта е поддържане или възстановяване на доброто здраве, увеличаване или намаляване на теглото, ролята на гладуването е фактор от жизнено значение, който не може да бъде пренебрегван от всички онези, които действително са загрижени за своето здраве и добро състояние в духовен и физически план.

2.

Килограми, които се стопяват

Големият шум около загубата на тегло, придобиването на мечтаната фигура, диети, които не са свързани с лишения и други такива подобни програми, са се превърнали в една от най-печелившите индустрии на съвремието ни. Всеки смята себе си за експерт. Модните диети са на гребена на вълната за няколко месеца и след това дават път на новия хит. Тази седмица е сладоледът. Следващата - бананите. После - протеиновата диета: нищо друго, освен сочни пържоли. Яжте до отслабване!

Наднорменото тегло се превръща във все по-сложен проблем, не само за възрастните жени и мъже, но също и за децата. Като цяло, можем да кажем, че увеличаващото се изобилие от храна, заедно с нарастващите доходи на американците от една страна, и промените в работата - резултат от съкратения работен ден и намалената работна седмица; модерния транспорт и многото продукти на научно-техническия прогрес, които снемат голяма част от товара от плещите на мъжете и жените, водят до увеличаване на теглото. Във времето, в което редуцираното количество труд е намалило и нуждата ни от храна, увеличаването на населението, изкуствено засилената охота за хранене и нарастването на доходите допринасят за увеличаването на консумацията на храна.

Хигиенистите са реалисти. Никакъв аргумент не може да обори факта, че най-бързият, сигурен и безопасен начин да се поддържа оптимално тегло, е отказът да се придържаме към погрешни хранителни навици.

Разочароващо бавният метод да отслабнем, следвайки някаква диета, рядко води до успех, тъй като е продължителен процес, изискващ повече самообладание и по-дълъг период на контрол, отколкото един обикновен човек е в състояние да понесе. Обичайният резултат от една такава програма е следният: след краткия период, по време на който няколко килограма са били „свалени", човекът, страдащ от затлъстяване, се завръща към предишните си навици на преяждане и си наваксва загубеното тегло, често дори прибавя още няколко килограма отгоре. Много рядко се случва човек с наднормено тегло да се придържа към диета за отслабване за дълъг период от време.

Нека започна с това, което съм заявявал в много лекции и ще продължавам да напомням на читателите: не предприемайте гладуване сами, без ръководството на специалист в областта на наблюдението и провеждането му. Наистина, гладуването е съвършено безопасно средство, водещо към добро здраве и намаляване на теглото, но все пак то засяга човешкия организъм в неговата цялост и трябва да бъде наблюдавано и направлявано непрестанно от квалифицирано лице, което знае какво може да очаква или какви обезпокоителни признаци трябва да следи.

Колко килограма могат да бъдат свалени? Загубата на тегло, разбира се, варира, в зависимост от човека, но средното постижение за удължен период на гладуване е между 0,9-0,67 килограма на ден. Безопасна ли е тази значителна загуба? Да, доколкото се провежда под вещо ръководство при правилен и продължителен режим на почивка.

Нека тук съвсем накратко изложа най-забележителните предимства на гладуването като средство за загуба на тегло:

1.  При гладуването се отбелязва бърза, безопасна загуба на тегло.

2. Гладуването е далеч по-приятно от диетите, предназначени за отслабване - липсва изтормозващото желание за храна.

3. Загубата на тегло не е съпроводена от отпускане или провисване на кожата и тъканите. И все пак това не важи в пълна сила за хора в напреднала възраст.

Когато човек с наднормено тегло отслабне чувствително, моментално се появяват следните белези, говорещи за подобряване на здравето:

1. Дишането е по-свободно.

2. Движенията се извършват с по-голяма лекота.

3. Изчезва постоянното чувство за отпадналост.

4. Изчезва усещането за пълнота и дискомфорт в стомаха.

5. Симптомите на лошо храносмилане престават да причиняват безпокойство.

6. Изчезва всякакъв друг дискомфорт.

7. Кръвното налягане се понижава и натоварването на сърцето намалява.

Всички тези признаци, свидетелстващи за подобрение, са забележителни, а ползата често надхвърля очакванията. Намаляването на количеството на погълнатата храна само по себе си се изразява в подобряване на здравословното състояние. Това е убедителен аргумент, за да приемем, че силно ограниченият прием на захар, скорбяла и мазнини, както и намаляването на консумацията на храна като цяло, е полезно.

През 1962 година пациентка предприе гладуване под мое ръководство, за да намали теглото си. След като периодът на гладуване приключи, тя ми каза: „Беше удивително преживяване: удоволствието да видиш как тези килограми се стопяват. Никога не съм виждала тлъстините така бързо да изчезват." Друга жена, която предприе гладуване за период от 15 дни, също с цел да намали теглото си, отбеляза: „Бях в реномиран и добре рекламиран балнеологичен център. Държаха ме на диета от 700 калории на ден. През цялото време бях гладна. А това лечебно гладуване беше удоволствие."

Друга жена след една седмица гладуване сподели: „Това беше най-забележителното събитие в живота ми. Истински се наслаждавах на гладуването и покоя. Преди не знаех, че някои хора предприемат гладуване, но на мен действително ми хареса."

Дали тези отзиви са типични? Трудно може да се каже така. Гладуването не винаги е приятно изживяване, както е било за тези жени, но рядко е непоносимо до степен да се прекрати, преди човек да постигне целта си. Омир така, често се оказва, че по този начин човек има далеч по-приятни изживявания, отколкото с вкоренените си всекидневни хранителни навици. В много случаи всяко хранене е последвано от дискомфорт и понякога дори болка. Имайки предвид тези случаи, гладуването е облекчение, което носи радост.

Винаги е огромно удоволствие да наблюдаваме как мазнините се топят и отслабваме с 0,9 -1,8 килограма на ден. Да загубим 8,55 килограма за седмица е извънредно приятно преживяване (има изключения, при които загубата на тегло не е така голяма), и то само в първите няколко дни от началото на гладуването. Загубата на тегло не е константа и има периоди, в които кантарът не регистрира спад на килограмите в продължение на ден или два. Бързата загуба на тегло, отчетена в началото на процеса, не продължава със същите темпове по време на целия период.

Гладуването не само е по-безопасно, ако желаем да намалим теглото си, но също така е съпроводено и от облекчение за разлика от прилагането на диети. Основната причина за този факт е обстоятелството, че за разлика от случаите с диетите, човекът, предприел гладуване, не е изгладнял през цялото време. Вкусовите му рецептори не го изкушават непрекъснато. Производството на стомашен сок не е активирано през цялото време.

Човекът, предприел гладуване, може да изпита желание да похапне през първия или втория ден от гладуването, а може и да не изпита никакво желание да поеме храна. Чувството на глад обикновено изчезва в края на третия ден. И докато гладуването не бъде прекратено по някаква причина, човек може да продължи, без да изпита нито слабост, нито глад.

Излагам тези факти, позовавайки се на личния си опит, но те са проверени също и от други хора, изследващи метода. Две серии от изследвания, осъществени от медици в акредитирани болници, са довели до емпирични доказателства, достатъчни да убедят експериментаторите научно, че гладуването е не само бърз и безопасен метод да се намали теглото, но също и най-удобният и приятния метод.

Едно от тези наблюдения е проведено от д-р Аайън Блум в болницата „Пиемонт" в Атланта, Джорджия, където той ръководи експериментални серии на гладуване с дълга продължителност с цел намаляване на теглото. По-късно с подобни изследвания се заема и д-р Гарфилд Дънкан от Университета в Пенсилвания, изтъкнат авторитет по въпросите за намаляване на теглото,чиито независими проучвания подкрепят откритията и изводите на д-р Блум.

И двете медицински изследвания разкриват, че мъжете, предприели гладуване, губят средно 1,17 килограма на ден, докато жените, предприели гладуване, губят средно 1,21 килограма на ден. И д-р Блум, и д-р Дънкан потвърждават, че хората, предприели гладуване, не са изпитвали глад. Напротив, било констатирано удивително отсъствие на глад без

появата на душевно или физическо напрежение. Нека се позовем на изказването на един от хората, предприели гладуване: „Никога през живота си не съм се чувствал по-добре." Жена, предприела гладуване, след 48 часа споделила, че не се чувства и наполовина толкова изгладняла, отколкото когато е пропуснала едно-единствено обичайно хранене.

Позовавайки се на обобщените резултати от опитите, д-р Блум твърди: „Съществуващата ангажираност с навика да се храним на определени интервали води до абсолютно погрешното схващане, че гладуването е неприятно изживяване." По-нататък твърди, че по негово собствено мнение, в резултат от откритията, направени въз основа на тези изследвания, гладуването се понася добре от човешкият организъм, щом необходимите нужди от вода са задоволени.

В по-късни серии от експерименти д-р Блум позволява на свои пациенти да продължат гладуването четири последователни седмици, като не са отбелязани вредни ефекти. В своя доклад пред сто и единадесетата годишна среща на Американската лекарска асоциация д-р Дънкан заявява: „Въпреки че кратките периоди на гладуване могат да бъдат окачествени от някои като акт на варварство, този метод за намаляване на теглото се понася удивително добре." Той добавя, че са налице факти според които хората, страдащи от затлъстяване, са изпитали истинско удоволствие по време на целия период на гладуване, дължащо се отчасти на тяхното въодушевление, че гладът не е проблем, щом целта да се намали теглото е постигната.

И двамата учени съобщават, че при по-продължителни периоди на гладуване загубата на тегло достига границите на 0,45 килограма на ден. Д-р Блум твърди, че гладуването се е доказало и като изключително ефективен метод за контрол на теглото.

За хора в добро здравословно състояние, които са предприели гладуване единствено с цел да намалят теглото си, покоят на легло не е непременно задължителен; разрешени са умерени упражнения - дори понякога се препоръчва курс от физически упражнения. Това не увеличава загубата на тегло, както някой би могъл да предположи, но има неоценимо влияние върху поддържането на тонуса на тъканите.

Количеството физически упражнения, които трябва да бъдат изпълнени единствено с цел да намалим теглото си, е много по-голям, отколкото човек би имал желание да осъществи; дори много по-голям, отколкото някои хора биха могли да издържат. За да „стопим" 0,45 килограма, трябва да играем голф 23 часа или да сечем дърва 10 часа и половина или да яздим кон около 43 часа.

физическата активност винаги е била придружена от риск за увеличаване на апетита. По време на гладуване тя трябва да се контролира и да се ограничи до степен, до която консултантът чувства, че човекът, предприел гладуване, има желание да се упражнява.

Тъй като нивото на метаболизъм при отделните хора е различно, личният ми опит показва, че основната причина за затлъстяването се дължи не на нарушения на жлезите с вътрешна секреция, а на навика да се преяжда. Не е вярно, че на някои хора „всичко им се лепи". Истината е, че те не само ядат повече, отколкото трябва, но и повече, отколкото им се иска. До колко килограма на ден загуба на тегло при гладуване е безопасна? Отговорът гласи, че щом гладуването е пълно въздържание, организмът сам решава в какви граници загубата на тегло е оптимална. Когато мастната тъкан е мека и отпусната, загубата на тегло обикновено е по-бърза в първите дни от гладуването. Наблюдавал съм случаи на гладуване, при които загубата на тегло е била от 1,8 до 2,7 килограма на ден. Загуба от 9 килограма на седмица в повечето случаи никак не е трудна.

При хората, чието ниво на метаболизъм е ниско, загубата на тегло през първите дни от гладуването е малка - понякога дори разочароващо малка. И нека още веднъж повторя: всяко гладуване с продължителност над няколко дни трябва да бъде продължено единствено под наблюдението на квалифициран персонал. Във всички случаи, при които има увреждане на органите или хронично заболяване, като например сърдечни заболявания или анемия, гладуване - дори за съвсем кратък период от време - трябва да се провежда само под наблюдение. И нека отново да кажа, че самото гладуване не крие никакви опасности, но човек трябва да бъде предпазен от проявата на скрити признаци, които могат да се активират, когато не се поема храна.

Нека използвам възможността да дам цялостна представа за гладуването. Нека още веднъж убедя читателя, че все пак рядко възниква опасност. Ако човек е в добро здраве, ако следва правилно процедурите и се намира под наблюдението на специалист, гладуването може да се окаже не само начин за намаляване на теглото, но също и начин да бъде преживяно ободряващо и вдъхновяващо приключение - начало на ново възприемане на самия себе си.

3.

Живот без храна

През март 1965 година вестниците по света описаха почти невероятната история на продължилото 7 седмици лишаване от храна и оцеляването на Ралф флорес, 42-годишен пилот от Сан Бруно, Калифорния и 21-годишната Хелън Клейбън от Бруклин, Ню Йорк, след самолетна катастрофа в планините в северната част на Британска Колумбия. Двамата били спасени на 25 март 1963 година, след 49 дни, прекарани в пустошта посред зима, като над 30 дни по време на този период живели без никаква храна.

Огънят, притискането един към друг и дебелите дрехи, в които се увивали, им помогнали да издържат на суровия студ. През първите четири дни от катастрофата Хелън Клейбън изяла четири консерви сардина, две консерви от плодове и малко бисквити. Двадесет дни след катастрофата двамата изяли последната си „храна" - две туби паста за зъби. Започнали да се хранят с разтопен сняг за закуска, обяд и вечеря. „През последните в седмици - обясни тя - преживявахме с вода. Пиехме я в три варианта: студена, топла или преварена." Това разнообразие по отношение на водата им е помогнало да разнообразят единственото „ястие" в менюто им: снегът.

Хелън Клейбън, която била „леко закръглена" преди самолетната катастрофа, останала приятно изненадана в края на изпитанието, когато разбрала, че теглото й е намаляло с 13,5 килограма.

Ралф флорес, който бил по-активен по време на тяхното принудително гладуване, отслабнал с 18 килограма. Лекарите, които извършили прегледа след спасителната операция, стигнали до заключение, че и двамата са в „забележително добро състояние".

Хиляди мъже и жени са прекарвали много по-дълги периоди без храна, без това да им навреди, а дори им е било от полза. Периоди на въздържание от храна, обаче, при такива убийствени условия, каквито тези двама души са понесли с твърдост и са оцелели, са изключително редки.

Каквато и да е концепцията ни за изворите на живота, трябва да признаем факта, че природата се е погрижила за нуждите, включително тези на растенията и животните, по време на недостиг на храна. Недостигът на храна се среща в природата много по-често, отколкото обикновено си представяме. Зимата, бедствените наводнения и периодите на суша често са причина дивите животни да не бъдат добре нахранени и напоени, докато домашните животни са зависими основно от господаря си по отношение на храната и хранителните запаси. В условията на дивата природа тревопасните, както и месоядните животни, често се препитават от ограничени хранителни запаси. Повечето диви кучета са мършави, както и кучетата изобщо; мършави, гладни вълци, на които ребрата им се броят, се срещат често; „полуизгладнелите" бизони и коне също са били често срещани навремето. Каква е съдбата на тези създания в условия на ограничени запаси? Умират ли от изгладняване? Отговорът е: много рядко.

Д-р феликс Л. Освалд пише следното в своите ,кратки статии по зоология": „В слабо заселени райони, животните бегълци бързо се приспособяват към превратностите на дивия живот, който водят. Десетмесечната суша през 1877 година, която почти унищожила домашния добитък в Южна Бразилия, била храбро понесена от кравите в палтата, чиито опит ги е научил да извличат вода от грудковите корени, кактусовите листа и чрез изравяне на ями във влажните речни пясъци. Твърдата храна е вторична необходимост.

Сирийските диви кучета са успели да се заселят и да водят живот в лишения, в региони, където нито един човек-ловец не е в състояние да открие и разпознае следа на преследван дивеч и където водата почти липсва. В тези условия те дори се размножават, като женските от същата порода, подобно на други бедни майки, са благословени с многобройно потомство; при тях минимумът е в новородени.

Колбасар вероятно би отказал да инвестира в тези кучета: думата слабост не описва физическото им състояние; по-точни биха били думите „болезнена измършавялост" -кожа и сухожилия изопнати върху скелет като върху рамка. Виждал съм техни роднини в Далмация и често съм се чудил защо ли не тракат, докато тичат, но Далмация все пак е страна на лозя и зайци, докато сирийската пустиня е престанала да ражда дори и бодливи плодове. Без влага даже проклятието не може да даде плод."

Фактът, че тези животни оцеляват при такива условия и живеят поколение след поколение, е от огромно значение. Невестулката, притисната в затворено пространство, ще издържи дни наред без храна и ще търси храна щом бъде свободна. Зимуващата мечка, живее, без да поема храна за дълги периоди от време, ще даде живот на своето малко и ще отделя кърма, с която да го храни. Сьомгата и тюлените са много активни в периода на въздържание от храна. Тези няколко примера за активност по време на гладуване са достатъчни, за да докажат, че по време на гладуване организмът разполага със средства да посрещне собствените си енергийни нужди, дори и в най-затруднено положение.

Д-р Рагнар Берг, един от най-изявените шведски биохимици, Нобелов лауреат и авторитет по въпросите на храненето, казва: „Човек може да гладува дълго време; известни са случаи на гладуване, продължило повече от 100 дни, така че няма защо да се страхуваме, че бихме умрели от глад."

фактическият период на принудително гладуване в случая с Флорес и Клейбън е бил умерено дълъг. Въпросът не е колко дълго време човек може да гладува, а дали природните запаси му позволяват това.

Износването и изхабяването, компенсацията и възстановяването, са процеси, които протичат почти едновременно и постоянно във всички живи структури на природата, и никой от тези процеси не прекъсва по време на гладуването. Зимуващото животно в далечния север трябва да произвежда достатъчно топлина, за да поддържа телесната си температура. И хората, и животните трябва да дишат и сърцето им трябва да продължи да пулсира по време на гладуването. Кръвта трябва да продължи да тече в кръвоносните съдове и отделителната система трябва да продължи дейността си - да освобождава тъканите от отпадъчните материали. Жизнените функции на живия организъм трябва да продължат, макар и с малко по-забавен ритъм. Клетките трябва да се възстановяват, раните трябва да се лекуват. Всичко това, както съм се убедил от годините, прекарани в наблюдения, продължава в периода на гладуване, още повече - по-късно ще се позова на примери, подкрепящи този факт - физическото развитие и растежът продължават, дори когато не се поема храна.

Всички прояви на живия организъм - движение, секреция, храносмилане и другите подобни процеси - зависят от оползотворяването на материалите на организма. Ако един орган функционира, трябва да бъде снабдяван с материали, чрез които да изпълнява функцията си. При отсъствие на нови запаси, с които да се заменят веществата, които вече са били употребени, органите се изхабяват и отслабват. Ако искаме животът да продължи, задължително е да поддържаме основно ниво на активност. Дори по време на зимен или летен сън (при тропически климат) животните, чиято активност е намалена до минимума, необходим за продължаване на живота, трябва да дишат и сърцето им трябва да бие.

Когато мечката ражда в периода на зимуване, тя храни малкото с мляко, произведено за тази цел по време на зимния сън; в случая имаме отличен пример за животно, което гладува и посреща нуждите на функциониращите тъкани от други източници, различни от храната, поемана всекидневно. Всички тези функции изискват хранителни вещества, която трябва да бъдат осигурени от някакъв източник, докато животното гладува.

Вникването в процеса, чрез които тялото изхранва живата тъкан по време на гладуване и поддържа необходимите за живот функции по време на удължен период на въздържание, и източниците, на които разчита, ще ни помогне да разберем как организмът е в състояние да преживее периоди, когато не е възможно отвън да бъде приета храна или да бъде усвоена.

В нормално състояние тялото се изхранва от складираните хранителни вещества, които се отлагат под формата на мазнини, костен мозък, гликоген, млечни секреции, микроелементи и витамини. Здравият организъм винаги поддържа на склад адекватно количество хранителни вещества в резерв, на които да разчита, в продължение на няколко дни, седмици, или дори над 2 или 3 месеца при липа на храна. Тази предвидливост на организма се проявява и в случаите, когато гладуването е насилствено, както беше в случая със самолетната катастрофа или при срутване в мина, или при болест, при която човек не е в състояние да преглъща или храносмила или в случай, че човек доброволно реши да предприеме гладуване, за да отслабне. Когато човек не поема храна, тялото разчита на резервите си, с които да изхрани функциониращата тъкан. Когато организмът прибегне до тези резерви, излишното тегло се стопява.

Основният факт в процеса на гладуване е това, че нашите „вътрешни складове за провизии" съдържат достатъчно количество хранителни вещества, които ни поддържат, в повечето случаи, за дълги периоди, особено ако са съхранени добре и не са изразходвани. В кръвта, лимфата и костите, особено в костния мозък, в мастната тъкан, черния дроб и други жлези, дори във всяка една клетка, участваща в строежа на тялото, се съдържат складирани протеини, масти, захари, микроелементи и витамини, на които може да се разчита в периоди на лишения или когато храната не може да бъде усвоена.

И животните, и хората могат да оцелеят при дълги периоди на въздържание от храна, в случай, че организмът разполага с достатъчно запаси, към които да прибегне при спешно появила се нужда. Нищо не може да навреди на организма по време на гладуване, докато складираните резерви са в състояние да посрещнат нуждите на живата тъкан. Дори слабите хора разполагат с резерви, които да ги поддържат по време на периоди на въздържание. Тези хора също могат да предприемат лечебно гладуване за различни периоди от време.

Чрез процеса, известен научно като автолиза, извършван от ензимите в тъканите, тези складирани резерви са на разположение и готови да бъдат изразходвани от живите тъкани, до които достигат с помощта на лимфата и кръвта. Гликогенът, или животинската скорбяла, складирана в черния дроб, се преобразува в захар и се транспортира, според необходимостта, до тъканите. От голямо значение е, че по време на гладуване, дори за дълги периоди от време, не се разбиват болести като бери-бери, пелагра, рахит, скорбут или други болести, причинявани от недостиг на хранителни вещества, което показва, че резервите на.организма са добре балансирани.

Доказано е, че гладуването подобрява метаболизма при рахит, също и метаболизма на калция. При случай на анемия, по време на гладуване се увеличава броят на червените кръвни телца. Наблюдавал съм ползотворен ефект и при пелагра. По време на гладуването биохимичният баланс може да се поддържа и дори да се възстанови, ако е нарушен. Това е важно да се знае, защото в противен случай гладуването щеше да бъде без съмнение вредно.

Множество опити с животни са доказали, че недохранването, като състояние, противоположно на прехранването, има тенденция да удължава живота и да спомага за по-добро здраве. Други опити, засягащи по-скоро гладуването, отколкото недохранването, показват, че гладуването не само удължава живота, но като резултат води до изявена регенерация и подмладяване.

Хиляди наблюдения, проведени върху хора и животни, установяват факта, че когато физическият организъм живее без храна, тъканите се изразходват за задоволяването на нуждите, като това става в обратен ред на тяхната важност за тялото. Ето защо тлъстината първа се стопява. Складираните резерви се изразходват преди функциониращите тъкани на тялото да бъдат призвани да осигурят хранителни вещества за най-жизненоважните тъкани, като нервите, сърцето и белите дробове. Когато проявява избирателност към тъканите, които да задоволят нуждите от протеини, захари, мазнини, микроелементи и витамини по време на гладуване и преразпределя, оползотворява и съхранява тези резерви, организмът упражнява умения, които изглеждат свръхчовешки.

Елементите, изграждащи телесните тъкани могат да бъдат определени като резервоар на хранителни вещества, който могат да бъдат оползотворени за задоволяване на нуждите във всяка посока и във всяка част на организма, където са необходими. Но тези тъкани не се жертват безразборно. Точно обратното, за съществуването на органите, чиято функция е от първостепенно значение за живота, се жертват вещества от органи с по-маловажно значение. Много от необходимите хранителни съставки, и това важи с двойна сила за някои от микроелементите, са предвидливо запазени.

Почти всички проучвания, извършени върху хора и животни, с цел да се определи загубата на дадени тъкани и органи при продължително въздържание от храна, са били проведени върху организми, умрели от изгладняване. Гладуване-то и изгладняването са две коренно различни степени на въздържание. Би трябвало да е пределно ясно, че крайните загуби, наблюдавани в стадия на изгладняването по време на гладуване, са далеч по-големи, отколкото при гладуване, предприето за разумен период от време. Крайни загуби на тегло не се наблюдават при едно нормално лечебно гладуване. Когато се появят подобни резултати, гладуването трябва да бъде прекратено.

Необходимо е да се прави разлика между гладуване и изгладняване. Гладуване е въздържание от храна, когато човек притежава адекватни резерви за изхранването на живите тъкани; изгладняване е въздържание от храна след като тези резерви са били изчерпани и живата тъкан, която е можело да бъде пожертвана, е изразходвана. Тялото само предупреждава, когато резервите вече са изразходени. Гладът се възвръща със сила, която принуждава човека да търси храна, докато по време на правилно проведеното гладуване отсъства желание за хранене. Разграничението между гладуване и изгладняване помага да се определи времето, когато започва изгладняването и храненето трябва да бъде възстановено.

Обратно на популярното и дори професионално мнение, жизненоважните тъкани на организма, тъканите, в които всъщност протичат жизнените процеси, не започват да се рушат, когато се предприеме гладуване. По време на гладуване тялото губи от теглото си, но тази загуба, при продължителен период, е за сметка на резервите, а не на функционалните тъкани. В природата са познати множество примери за растеж по време на гладуване; и в организми като цяло, и в отделни части. Опитно е доказано, че растежът при телетата продължава по време на гладуване. При морската звезда по време на гладуване може да израснат нов стомах, нови крайници и нови пипала. При саламандъра по време на гладуване израства нова опашка, при загуба на старата. С помощта на факти като тези, наяве излиза скритата и пренебрегвана истина: процесът на гладуване не прекратява градивните жизнени процеси, всъщност те продължават по един забележителен начин.

Ефикасната дейност на живия организъм да регулира разходите на своите ресурси в процеса на гладуване е едно от чудесата на живота.

По време на периоди на въздържание, по-малко важните за живота на човека органи, въпреки че губят хранителни вещества, които са били отклонени към по-важните тъкани, не претърпяват дегенерация, докато не бъде достигнат периодът на изгладняване. Мускулната атрофия не може да бъде по-голяма, отколкото в случаи на дълги периоди на физическа пасивност, когато няма загуба на мускулни клетки. Клетките се смаляват, мастната тъкан от мускулите се стопява, но самите те запазват своята непокътнатост и учудваща по размери сила.

Загубата на тегло варира според характера и качествата на тъканите на всеки отделен човек, от физическата и емоционалната му активност, също и от температурата на средата, в която живее, физическата активност, емоционалният стрес, студените и увредени тъкани допринасят за по-бърза загуба на тегло. Мастната тъкан се стопява и изразходва първа, преди всяка друга телесна тъкан.

Състоянието на организма е главният определящ фактор, за да се реши колко дълго човек може да гладува без да съществува опасност. В случая двамата, оцелели след самолетна катастрофа и прекарали 4 седмици без храна, например, е имало сняг, който е вода, и това ги е спасило от опасността да настъпи дехидратация. Можели са да живеят без храна; липсата на вода е щяла да бъде фатална. Доброволно предприето или не, при гладуването трябва да има осигурена вода.

Пределно ясно е, че гладуването трябва да бъде провеждано разумно, със съответното внимание и контрол.

Както начинаещият плувец търси професионално ръководство и съвет преди да предприеме плуване на дълго разстояние, така и начинаещият в методите на гладуването трябва да си осигури опитно ръководство като предпазна мярка преди да предприеме гладуване с каквато и да е продължителност.

4. Гладът срещу апетита

Полагани са много усилия, за да бъде обяснен механизмът, който поражда чувството за глад, но досега не се е стигнало до задоволителен резултат. Моето мнение е, че, поне що се отнася до висшите животни, не може да има никакво съмнение във факта, че гладът се чувства чрез нервната система, но това е - в най-добрия случай - едно общо твърдение. Това, което чувството за глад в действителност представлява, е било предмет на много научни търсения. Поради причини от практическо естество, тук за нас ще бъде необходимо първо и преди всичко на направим разлика между истинското чувство за глад и други усещания, които често биват характеризирани като глад.

За жалост твърде много проучвания в областта на глада са ограничени до наблюдения върху кратки периоди, прекарани без храна - най-много до няколко дни - което не е достатъчно, за да се даде ясна представа за начина, по който се проявява нуждата на организма от храна. Интересно е да отбележим, че добре обучени физиолози все още определят глада, използвайки термини от патологията.

Гладът е чувство на напрежение или дискомфорт в областта на стомаха. Може да се изрази чрез действителна болка. Проявява се със спазми. Той е болка в стомаха, чувство на празнота, чувство на слабост - всички тези определения са част от популярната митология за глада. Нерядко и главоболието се обърква с глада, дори от добре обучени практикуващи специалисти.

Истината е, че гладът е нормално, а не ненормално усещане, а всички нормални усещания са приятни. Грешка е да определяме глада като симптом на болест, както ще бъде грешка да определяме жаждата или всяка друга нормална нужда на организма като болезнена или причиняваща дискомфорт. Нормалният глад се определя от общото състояние на тялото - универсалното желание за храна - което е локализирано, доколкото може да се каже така, в устата, носа и гърлото, също както и усещането за жажда. Няма „спазми от глад", свързани с истинския глад; има само приятно усещане в носа, устата и гърлото и овлажняване на устата. Гладният човек е гладен е обзет от желание за храна, не от болка или дразнене.

Фалшиво възбуденият апетит се проявява като болестна възбуда, терзание в стомаха, болка, чувство за слабост и различни усещания за дискомфорт, които са емоционално обособени. Разликите между такова дразнене и истинското чувство за глад са доста отчетливи; обикновеният човек, роб на навика да се храни по всяко време на деня и нощта, рядко си позволява да огладнее и поради това погрешно приема тези болезнени усещания за действително подаден сигнал за храна. Тъй като храненето освобождава от симптомите на напрежението, човек стига до убеждението, че храната е точно това, от което се нуждае. Често това е един вид пиршество - човек яде, за да заглуши психическия дискомфорт, както и пияницата пие, за да удави своя психологически проблем.

Истинският глад е по-скоро избирателен, отколкото безразборен; човек не гълта лакомо, но често изпитва нужда от определена храна. От друга страна не изисква „екзотични ястия", което е типично за апетита, а се задоволява с каквато и да е обикновена храна. Човек, който е привикнал да се храни, когато не е действително гладен, често е обзет от желание да яде, без да е съвсем наясно какво точно му се яде. Обикновено му се иска нещо силно стимулиращо вкусовите рецептори, с много подправки, екзотично.

Гладът настъпва на интервали и се проявява, когато има нужда да се поеме храна. Той никога не е непрекъснат; хора, които са „винаги гладни" в действителност проявяват патологични симптоми. Може би се изразявам в смисъл, че повечето хора не разбират кога всъщност са гладни? Наистина е така. Едва ли не от самото ни раждане се започва с хранене три пъти на ден, често практикувано в нашата така наречена модерна цивилизация, и затова обикновеният човек в съвременното общество никога на изпитва истински глад.

Тъй като гладът е нормален сигнал за необходимост от храна, може да се приеме за даденост, че при липса на глад не съществува такава неотложна нужда. Или такава нужда не се появява, или реалната възможност да се оползотвори суровият материал отсъства. При липса на глад няма естествена или нормална причина да се консумира храна. Съвсем основателно е твърдението, че храносмилателната система е в най-добро състояние да приеме и смели храната, щом е налице истински глад; когато гладът отсъства, храносмилателният процес е забавен или потиснат. До такава степен сме култивирали навика да се храним по часовник, че често му се подчиняваме и го следваме настоятелно, пренебрегвайки дори силното отвращение към храната. Гладни или не, ние се храним, водени от рутинния навик, изпълняваме вид социална активност, защото няма какво да правим или защото ни се струва, че храненето ни освобождава от притеснения и ни успокоява.

Най-важното правило за хранителните ни навици и за всекидневния ни живот е следното: Никога не насилвайте стомаха си да приема храна, независимо дали сте в добро здраве или сте болни, ако няма изразена нужда от храна, проявена като истински глад.

При възрастните алкохолът, цигарите, кафето, прекалената полова активност, силните емоции и изтощението - всичко това води до загуба на нормалното желание да се хранят. Болката, високата температура и възпалението, както и коремните заболявания, могат да бъдат причина човек да загуби охотата си да се храни. Няма по-добър начин човек да посрещне тази ситуация, от това да спре да се храни, докато гладът се възвърне, докато дъхът се освежи, езикът се изчисти и се появи истинско желание да се консумира храна. Храна трябва да се приема, само при чувство за удобство и хармония.

При остър стадий на болест не съществува чувство на глад поради простата причина, че енергията на организма е пренасочена към други канали. Няма свободна енергия, която да бъде изразходвана за дейности като храносмилане, тъй като тези процеси могат да бъдат временно преустановени. Не само че нервната енергия е пренасочена към справянето със задача от първостепенно значение, но също така и кръвта е пренасочена към онези части на организма, където има нужда от допълнително количество от нея, за да бъдат извършени нетипични процеси. Храносмилането се поддържа с такова усилие, каквото човек изразходва при активна физическа дейност, като например бягане.

И все пак дори и при такива състояния се поема храна, поради медицинската догма, че трябва да ядем, за да запазим силата си. В такива случаи понякога човек повръща храната или я изхвърля от храносмилателната система с пристъпи на диария. Ако не бъде изхвърлена по някой от тези начини, храната се превръща в товар за храносмилателната система, допринасящ още повече за интоксикацията на организма.

Дори когато хранителните материали бъдат изхвърлени от тялото, усилията на организма да се освободи от нежеланите хранителни вещества намалява ефикасността на защитните сили и огромните прогресивни усилия на организма да се справи с причината за заболяването. Силите са отклонени от извършването на дейността, допринасяща за протичането на оздравителния процес, и са безполезно изхабени за усилия, които могат да бъдат избегнати чрез просто предприемане на гладуване. Това частично и временно преустановяване на усилията да бъде излекуван организмът забавя възстановяването на болния. Отвращението към храната, което се проявява, може да се приеме като знак „затворено поради ремонт" на входа на храносмилателната система. Този знак трябва да се спазва.

Понякога, когато сме болни, си мислим, че искаме храна, но това желание е фалшиво, и ако бъде задоволено, увеличава страданията ни. Спомням си за едно такова лично мое преживяване като тийнейджър. Имах леко повишена температура, физическо неразположение, лош дъх, лош вкус в устата и общ дискомфорт. Заради тези симптоми бях на легло. Но бях гладен или мислех, че съм. Реших, че искам сардела. Толкова много я исках, че почти можех да усетя вкуса й в устата си. Поисках сардела. Майка ми не беше на мнение, че това е най-подходящата храна за едно болно момче, но както и другите деца, и аз се бях научил, че ако протестирам достатъчно дълго, родителите ми ще се „предадат". Продължих настоятелно да искам сардела.

Най-накрая майка ми взе една консерва от близкия магазин. Подреди сарделите в една чиния и я донесе до леглото ми. Взех си едно малко парченце и върнах чинията на майка ми. Открих, че всъщност нищо не искам. Тялото ми не желаеше храна. Въпреки че тогава не знаех нищо за гладуване-то, инстинктивно гладувах и съвсем скоро състоянието ми се подобри без да вземам никакви лекарства.

Виждал съм родители да използват всякакви начини на убеждение в техните опити да принудят болните си деца да се хранят въпреки техния отказ. Обичайният метод да се убедят децата, е да се подкупват с обещания за играчки, сладкиши или бейзболни ръкавици. „Изяж това за мама" - и с това започва познатата история.

Докторът иска да изядеш това." „Ако не се храниш, няма да оздравееш." Само невежеството ни позволява да втълпяваме на децата такива фалшиви „истини". При хронични болести човек може да си мисли, че е гладен, но усещанията му в действителност не са нищо повече от дразнене на храносмилателния тракт. Болестните симптоми изчезват, щом човек предприеме гладуване. Ако желанието да се нахраним беше действителен показател за нуждата от храна, симптоматичните спазми щяха да се засилят при удължаване периода на гладуването. фактът, че „гладът" изчезва и пациентът започва да се чувства комфортно, е сигурен показател, че тези спазми нямат никаква връзка с истинския глад.

Често споделяното твърдение, че гладът изчезва на третия ден от гладуването, всъщност трябва да означава, че истинският глад присъства през първите два дни. Това обикновено не е истина. Не гладът, а стомашната възбуда изчезва на втория, третия или четвъртия ден от гладуването.

5. Четири причини за гладуване

Много и различни са причините, за да се предприеме гладуване; варират от причини, засягащи здравето на организма и намаляване на теглото, до религиозни вярвания и ритуали - въпреки че последните обикновено траят твърде кратко време, за да бъдат определени като сериозно предприето гладуване; обикновено те продължават не повече от ден.

Намаляването на теглото със сигурност е желана цел, но трябва ли да бъде единствената цел? Няма ли други здравословни фактори, влияещи се от нормализирането на теглото? Не би ли трябвало да има ясно определени физически и здравословни ползи, които е възможно да бъдат постигнати чрез пълноценно гладуване?

Д-р Робърт Уолтър, спечелил заслужена слава за своя труд в областта на природната хигиена, беше директор на световноизвестния Хигиенен санаториум „Уолтър Парк" във Върнърсвил, Пенсилвания. Той твърди, че умереното „гладно лечение" - както е било наричано гладуването от ранните германски природни лечители и първите хигиенисти - е с неоценима стойност при много заболявания. За да разберем начина, по който гладуването може да помогне на човешкия организъм, нека изследваме накратко тук основните области, в които пълното гладуване, с прием само на вода, може да изиграе важна роля. Вече започнахме да обсъждаме областта, която можем да поставим на първо място - намаляване на теглото. Не може да се поставя под съмнение въпросът, че гладуването е най-бързият, най-безопасният и най-ефикасният път към намаляването на теглото.

Но е важно да отбележим, че при хора, страдащи от затлъстяване, намаляването на теглото е допълнителна облага, съвсем не първостепенната и единствената, макар и да е основната причина за да бъде предприето гладуването.

Втората причина е това, което наричам физиологическа компенсация, при която финият автоматичен баланс на природата влиза в своята роля. За да направи разход в една посока, природата трябва да спести в друга. Този доказан във бремето факт важи за всички процеси в живите организми, включително и човешките същества. Ако пълните ваната си с вода и някой в кухнята също пусне вода, количеството на потока вода във ваната незабавно ще намалее. Когато водата в кухнята бъде спряна, количеството на потока вода във ваната незабавно ще се увеличи.

Подобен феномен се наблюдава и в механизмите на действие на тялото. Ако има храна, която трябва да се преработи, по-голяма част от кръвта се насочва към органите на храносмилателната система и ние ставаме лениви, дори ни се доспива. Ако се заемем с извършването на тежка работа, процесът на храносмилане практически се преустановява.

Когато гладуваме и съхраняваме енергията на тялото, която обикновено се използва за работата на храносмилателната система, позволяваме на тази енергия да бъде пренасочена в други канали, с което да бъде извършена друга дейност. Енергията, спестена от една система, може да бъде оползотворена от друга.

Третата причина е да бъде осигурен физиологически покой. Това е покой на храносмилателната, ендокринната, циркулаторната и нервната системи. Като цяло, колкото повече храна поема човек, толкова повече работа трябва да бъде извършена от органите на тези системи; когато количеството на поетата храна значително намалее, тези органи си почиват. Когато изобщо не се поема храна, тези органи са в пълен покой. Лесно обяснимо и понятно е, че когато не се поема храна, жлезите в устата и стомаха, целият храносмилателен тракт, черният дроб и панкреасът са в покой; също така лесно обяснимо и понятно е, че сърцето и артериите също се освобождават от товар и си осигуряват почивка. На жлезите на организма и то не само на тези, които произвеждат храносмилателни сокове, също им е позволено да намалят секреторната си активност. Дихателната функция е понижена и нервната система е натоварена с по-малко работа. Всичко това означава покой.

Според една от съществуващите теории метаболизмът и понижената активност на човека, предприел гладуване, наподобяват физиологичните процеси при животно по време на зимния му сън. Това означава, че единствено по време на пренаталната фаза на човешкото развитие Съществува по-ниска активност на храносмилателната система и мускулите, отколкото по време на гладуване. В тази теория се съдържа много истина, но трябва да признаем, че по време на гладуване човек не спи, както животното по време на зимния сън; и не е преустановил активността си като ембриона. Наистина, що се отнася до ума и мускулите, докато човекът, предприел гладуване не легне, не отпусне тялото си и не постигне хармония в съзнанието си, може да бъде много активен. И все пак е истина, че колкото повече предприелият гладуване е в състояние да се доближи до намалената активност на пренателната фаза от човешкото съществуване, толкова по-бързо ще бъде осъществен прогрес. Възстановяването и подмладяването на клетъчните структури ще бъде толкова по-основно и съществено, колкото е по-слаба активността му.

Четвъртата причина е голямото значение на отделянето. Д-р Дж. X. Тилдън, основател на известното „Здравно училище на д-р Тилдън" в Денвър, Колорадо, редактор и издател на две списания и няколко книги, казва: „След 55-годишен стаж в дебрите на медицинските терапии, принуден съм да обявя, без страх от състоятелни аргументи, които могат да оборят моето твърдение, че гладуването е единственият надежден, специфичен, терапевтичен метод за изхвърляне на ненужните вещества, познат на човека."

Д-р Феликс Л. Освалд подкрепя това мнение, като казва: „Гладуването е велико средство за възстановяване на организма. Три дни гладуване в годината пречистват кръвта и премахват всякакви диатези и токсини много по-ефикасно, отколкото стотици опаковки очистителни."

Човечеството не познава друг метод, който може да се сравни с гладуването, за премахване на отпадъците от кръвта и тъканите. Изисква се само кратък период на въздържание след като човек е поемал храна, докато органите на отделянето увеличат своята активност и се постигне пълно и истинско физиологическо почистване.

С напредване на гладуването задържаните секрети, или по-правилно казано, натрупаните отпадъчни материали, се изхвърлят от организма и той се пречиства. Появява се чувство на освобождаване от дразнения; тялото намира покой. Всъщност гладуващият се е „преродил". Необходими са не повече от няколко дни за освобождаването на кръвта и лимфата от токсичните натрупвания, но с гладуването се постига много повече от това - то предизвиква екскрецията на токсини, които са били натрупвани в течение на дълъг период време в тъкани, чието значение не е жизненоважно.

Недостигът на снабдяване с хранителни вещества отвън, причинен от гладуването, принуждава тялото да разруши (чрез автолиза) всички излишни тъкани и хранителни депа и да ги използва за поддържането на функциониращите телесни тъкани. Чрез този процес натрупаните токсини се освобождават в циркулацията, за да стигнат до органите, осъществяващи екскреция и да бъдат отделени.

Д-р Освалд твърди: „Когато не се извършва храносмилателна дейност, Природата използва дълго желаната възможност за основно почистване. Натрупването на излишни тъкани се преразглежда и анализира; наличните съставни части се прехвърлят към храносмилателната система, а отпадъкът цялостно се изхвърля." Отделянето на излишния товар, който е бил натрупан в условия на прехранване води до увеличаване на силите и активира процесите на физиологическо и дори биологическо възобновяване по време на гладуването.

Екскрецията е основна жизнена функция и е от толкова голямо значение за продължаване на съществуването на живия организъм, колкото и храненето. Преди повече от 100 години, Силвестър Греъм, който е написал наука за човешкия живот" и е предприел първия в света кръстоносен поход в името на здравето през 1831 г. (брашното грахам и хлябът грахам носят неговото име), отбелязва, че във всички живи организми се извършва икономия при дисимилация и екскреция, равна на степента на хранене. Докато един организъм е жив, асимилацията и растежът от една страна и екскрецията от друга, са в непрестанно действие.

Съществува постоянно усилие да се поддържа нормалната чистота на течностите в организма чрез увеличаване на екскрецията на отпадъците и чрез изхвърляне на всички безполезни вещества, навлезли в организма. Всичко, което не може да бъде оползотворено от тялото като храна, трябва да бъде изхвърлено, ето защо процесът на екскреция трябва да продължава постоянно, както и процесът на хранене.

Ден и нощ, в будно състояние или по време на сън, още преди раждането и до смъртта, процесът, чрез който отпадъците и токсините се изхвърлят от тялото, не прекъсва. Тези два процеса - на хранене и екскреция - в по-голямата си част се извършват от различни органи, въпреки че съществува и припокриване на функциите. Енергията на организма през цялото време се разпределя между асимилиране и елиминиране, но има моменти, в които единият процес взема превес над другия. При някои състояния на организма екскрецията е много по-важна и асимилацията е намалена до минимум.

Според една теория, когато се поема храна, екскрецията е потисната. Това би означавало, че тялото не може да асимилира и елиминира по едно и също време. Тази теория не е напълно достоверна, макар и да съдържа известна доза истина. Екскрецията трябва да продължава, дори когато се извършва храносмилане, в противен случай отпадъчните материали биха се натрупали и това би довело до смърт от автоинтоксикация. Много по-безопасно е да се прекрати процесът на хранене за кратко време, отколкото да се прекрати процесът на екскреция, въпреки че абсолютното прекратяване на хранителния процес също би било фатално. Твърдението, че „асимилацията задържа елиминирането", може да бъде прието само в ограничен смисъл.

Съществува и теория, според която увеличеното елиминиране по време на гладуване е само второстепен признак на усилията на тялото да осигури храна за функциониращите тъкани. Има се предвид, че когато тялото ликвидира несъществените и по-малко съществените тъкани и ги оползотворява като храна, с която да поддържа жизненоважните тъкани, натрупаните токсини се освобождават в кръвта и лимфата, транспортират се до органите, осъществяващи екскрецията и се изхвърлят навън. Търсенето на хранителни вещества се определя като първостепенна задача, докато екскрецията на токсини, която се извършва, е второстепенна спрямо тези усилия да се намери храна.

Вярвам, че в тази концепция се съдържа много истина. Отпадъците и токсините се натрупват в тъканите, особено в мастната и съединителната тъкан, и щом тези тъкани се ликвидират, натрупаните токсини се освобождават. Причината явно се състои в дълго продължаващата засилена екскреция, и по този начин, явно, токсичният товар, носен от кръвта и лимфата, се елиминира за няколко дни с незабавното увеличаване на екскрецията, породено от гладуването.

И все пак, дали е рационално да се приеме, че функция от такова основно значение за живота, каквато е екскрецията, е второстепенна, съпоставена с други телесни функции? Съмнявам се в това. В енергията на тези два процеса съществува взаимовръзка. Тъй като чрез метода на гладуване се намалява разходът на енергия, необходима за храносмилането, количеството спестена енергия е на разположение да бъде разпределена по други канали, за да бъдат извършени по-ефикасно процеси и функции, които за момента се явяват по-важни от процеса на храносмилане. Тялото е в състояние да мобилизира силите си за други цели, като елиминиране и лечение.

Че това е вярното описание на действието, което протича, се доказва както от факта, че покой без предприето гладуване увеличава елиминирането, макар и не в същата степен, така и от факта, че намаляването на поетата храна също засилва елиминирането. Получава се така, че по какъвто и начин да намалим работата на организма, увеличаваме обема на работата по елиминирането.

Действителното активизиране на отделянето по време на гладуване се наблюдава дори преди появата на необходимост да бъдат предоставени хранителни резерви. Това се наблюдава най-вече в увеличеното отделяне на бъбреците, чиято функция до момента е била потисната, както често се случва при сърдечни заболявания. В такива случаи е налице увеличаване на екскрецията, дори преди да се появи подобряване в дейността на сърцето. Тук можем да подчертаем факта, че в ранния стадий на гладуването, както и в по-късните стадии, увеличаването на елиминирането надхвърля количеството на ликвидираните тъкани. Увеличената енергия, която се изразходва за елиминиране, изглежда поне частично отговорна за увеличаването на обема на тази функция.

Има хора, които питат: „Може ли гладуването да излекува рак?"

Отговорът ми е следният: макар и да съм наблюдавал канцерозни образувания значително да намаляват размерите си по време на гладуване, никога не съм наблюдавал случай на пълно изчезване.

Наблюденията показват, че болните тъкани в организма са първите, които се разрушават и оползотворяват от тялото по време на гладуване, докато то се стреми да задоволи хранителните нужди на жизнените и функциониращи тъкани. Д-р Берг твърди, че това именно е най-важният лечебен ефект на гладуването, мнение, което не мога изцяло да оборя; разрушаването на тези тъкани не представлява повече от една само малка част от благотворните ефекти на гладуването.

Д-р Берг твърди следното за гладуването и връзката му с тъканите, определено по отношение на рака:

„Някой решава, вероятно твърде прибързано, че именно болните тъкани, в които има изменения, с техните намалени сили на съпротива, са първите, които трябва да се повлияят от това. Но не е задължително да се получи точно така, особено що се отнася до рака. Някои лекари твърдят, че макар и пациентът да отслабва, туморът продължава да расте; нещо действително пределно ясно, тъй като канцерозният тумор е автономен, много често капсулиран и не осъществява директен контакт с останалите части на тялото."

Докато концепцията за автономията на раковите образувания може да бъде преразгледана, истина е, че в някои случаи, те продължават растежа си дори и при дълги периоди на гладуване. При други случаи размерите им значително намаляват, въпреки че никога не съм наблюдавал пълно унищожаване на тумора под въздействие на гладуването. Доброкачествените тумори от друга страна често се разрушават напълно и се абсорбират.

Д-р Берг добавя: „Още повече, чрез гладуването, когато организмът не се снабдява с нови хранителни вещества, на тялото се дава възможността да мобилизира всички складирани отпадъчни продукти, да ги оксидира и елиминира." Тъй като по-голяма част от натрупаните отпадъци представляват вече оксидиран материал, протича по-скоро елиминиране, а не оксидация, причинена от разрушаването на тъканите, което протича по време на гладуването. Екскрецията на натрупванията от воднянка, едематозните отоци, подуването, инфилтратите и различните други видове образувания, често протича с голяма скорост по време на гладуването.

6. Придобиване на сила

Сега се чувствам по-различно, отколкото когато започнах гладуването. Наистина се чувствам отлично." Младата дама, която ми каза това, не беше поемала храна 3 дни в началния стадий на гладуване с цел загуба на тегло. Тя не забеляза промяна в нивото на вътрешната си сила. В действителност изпита ободряване, лекота, почти еуфория.

Това не е нещо необичайно, фактът, наблюдаван в хиляди случаи, говори, че голям брой инвалиди, вместо да изгубят силите си по време на гладуване, придобиват сила. Инвалиди, отслабнали до краен предел под въздействието на множество и разнообразни „диети с висока хранителна стойност", каквито често им се препоръчват, започват да укрепват, когато предприемат гладуване. Може да изглежда парадоксално, но най-слабите често извличат най-голяма полза от периода на въздържание. Слабостта в повечето случаи се дължи не на липсата на храна, а на състоянието на токсичност на организма.

Широко разпространена е идеята, че физически слабите хора трябва да „бъдат подкрепяни". Казва им се, че са „прекалено слаби, за да предприемат гладуване". Дори когато пациентът постоянно губи сили, докато яде това, което се нарича „изобилна силна храна", се приема, че хранителното „засилване" трябва да продължи. Няма по-голяма грешка от тази.

Когато един пациент е толкова слаб, че е неспособен да се обърне в леглото, вероятно страдаш от остра болка и висока температура, той не разполага със сили за храносмилане. Ще се възстанови ли пациентът, ако бъде хранен редовно с голямо количество храна? В много случаи става така, но възстановяването не се дължи на храненето. Ако умре, прехранването в критичния период може да е било главната причина за неговата смърт. Ще се възстанови ли пациентът, ако предприеме гладуване? Не винаги. Но по-вероятно е да се възстанови чрез гладуване, отколкото ако бъде хранен.

Често срещано мнение е, че човек е непосредствено и напълно зависим от снабдяването с хранителни вещества на всеки няколко часа, и че силите му ще отслабнат и ще умре, ако пропусне няколко хранения. Здрави или болни, от нас се очаква да ядем три или повече пъти всеки ден. И ние трябва да бъдем глухи, слепи и безмълвни за всеки сигнал на неудоволствие от страна на тялото, за да продължаваме да се храним, независимо от тези сигнали. Дори и да нямате желание за хранене, въпреки това яжте; дори и да изпитвате отвращение към храната, не го вземайте предвид; дори и да ви се повдига - яжте; дори функциите на храносмилането да са нарушени или преустановени, така че храносмилането е невъзможно, яжте, независимо от това. Такава е общо споделяната погрешна концепция.

Колко често четем, че някой известен пациент сега е „в състояние да приема храна", само за да прочетем следващото съобщение, че пациентът е по-зле? Това се случва толкова често, че е трудно да разберем защо връзката между вредните съвети по отношение на препоръчваното хранене и появилото се в следствие от това влошаване на състоянието на пациента не се забелязва веднага. Ярък пример от миналото е случаят със световноизвестният актьор Джоузеф Джеферсън по време на чието последно заболяване д-р Чарлс Е. Пейдж направи следното описание, извлечено от публикуваната анамнеза:

Април 16: Пациентът не е приемал храна.

Април 20: Пациентът е по-добре.

Април 20: Пациентът приема храна.

Април 21: Пациентът е неспокоен: състоянието му се влошава."

Г-н Джеферсън е имал пневмония, болест, при която е изключително важно да не се яде. Още повече, той е страдал от гастрит няколко месеца преди да развие пневмонията. Неговите заболявания първоначално са били описани като „пристъп на лошо храносмилане поради отклонения в начина на хранене по време на приятелска вечеря". Когато е боледувал от пневмония, той не е имал желание да се храни, а също не е бил способен да храносмила и асимилира, но е бил хранен независимо от тези обстоятелства. Последвало е насилствено хранене, алкохол и сърдечни стимуланти. След неговата смърт е било обявено, че „възрастта не му позволи да се пребори".

Годишно хиляди хора преждевременно намират смъртта си по този начин. Днес такива случаи рядко стават наше достояние. Това е част от един процес, който продължава, защото светът все още вярва, че може да благоденства като не се лишава от храна.

Явно за нас е трудно да се поучим от подобен опит, макар че такива неща се случват всеки ден. Благодарение на премълчаването на по-голяма част от случаите на такива пациенти, те не намират място в заглавните страници. Предприемането на гладуване в тези случаи не само успокоява болката, но и сърцето, и бъбреците. Предписването на дигиталисови препарати и морфин за укрепване на сърцето и успокояване на болката и дискомфорта, който е резултат от неразумно, прекалено хранене, вместо избягването на храна, може да убие пациента. Състоянието на болния може да се възстанови, когато избягва храна и да се влоши, когато храненето е преждевременно възстановено. Крайните резултати би трябвало да разкрият злото, причинено от храненето на пациентите с остри заболявания.

Установено правило е, че сериозно страдащият в остър стадий на болестта събира сили, докато неговите симптоми утихват по време на гладуване, а по времето, когато Вече има естествен сигнал за храна, неговата сила често е учудваща. Не са редки случаите, в които наблюдаваме пациент, който се е хранил редовно, но е прекалено слаб, за да стане от леглото, да събере сили почти в началото на гладуването, а след една седмица или на десетия ден от гладуването той е способен да се изправи и да се разходи. Виждал съм пациенти, толкова слаби, че не могат да изкачат стълбите, в периода, в който се хранят, и съм виждал същите пациенти да тичат нагоре по тези стълби след няколко дни лечебно гладуване.

През последните години на 19 век и първите години на 20 век, много хора, предприели гладуване, са се опитвали да проверят колко могат да „изстискат" от тялото си, като се въздържат от храна. Те са били горди да спечелят състезания по бягане, да поставят световни рекорди по вдигане на тежести, работели са по-дълги часове и са извършвали повече работа, както умствена, така и физическа, по време на гладуване, отколкото по време, когато са се хранили. Някои от тях са постигнали впечатляващи резултати. Танер се е състезавал с репортер; Гилман Лоу е поставил няколко световни рекорда по вдигане на тежести; Макфадън е вдигал тежести в периода на гладуване; много от хората са продължава своите всекидневни, обичайни дейности по време на продължителни периоди на гладуване.

Познавам човек, който работеше в офис върху счетоводни баланси. Той сподели, че умът му е бил по-бистър и неговите умствени реакции му изглеждали не само по-остри, но и по-бързи, по време на периода на гладуване.

Човек, предприел гладуване, бил интервюиран от репортер на списание, който отказал да повярва, че предприелият гладуване за няколко дни не страда от физическа слабост.

„Ще би го докажа - казал човекът на репортера. - В по-добра форма съм от вас."

Репортерът го попитал дали това е предизвикателство.

Да. Ще се състезаваме на 900 метра бягане."

Незабавно било организирано състезание. Предприелият гладуване и репортерът застанали на старта и пробягали разстоянието. Репортерът бил много по-млад от съперника си и много по-атлетичен. Но загубил срещу този, който не бил слагал нищо в устата си от дни.

Друг мъж, с богата практика в гладуването, сподели с мен следното: „Умът става удивително ясен; тялото израства в познание за собствената си сила; мързелът, нежеланието да се заемем с умствена и физическа дейност изчезват и човек работи върху всекидневните си задължения със сила, енергия и удоволствие, които говорят за притежаването на крепко здраве, което е светлина в живота на всекиго."

Разбира се, човек, предприел гладуване, трябва през цялото време да следва инструкциите на професионалиста, ръководещ процеса. Това важи най-Вече за тези, които са физически слаби и чиито съпротивителни сили могат да са по-ниски, отколкото на обикновен човек в нормално здравословно състояние. При всички случаи: щом ръководещият процеса на гладуване заяви, че гладуването трябва да бъде прекратено, така и трябва да стане, и то незабавно.

Има случаи, при които гладуването се прекратява само след 2 или 3 дни. Добре. Щом това е преценката на професионалиста - прекратете гладуването.

Както и при всички останали човешки дейности, мъдростта, вниманието и здравият разум трябва да направляват действията ни. Но при повечето случаи гладуването, проведено под квалифицирано ръководство, продължило за оптимален период от време, в зависимост от физиологическите индивидуални нужди и изисквания, дава нови сили на пациента и укрепва неговите физически и умствени възможности.

7. Гладуването може ли да причини смърт?

Тук нямаме възможност да разгледаме изчерпателно всички погрешни концепции за гладуването, утвърдени в общественото съзнание. Но определени заблуждения трябва да бъдат изяснени. Най-важното от тях е несъстоятелното твърдение, че гладуването с лечебна цел може да причини смърт.

Нека да въведем яснота по отношение на един факт с основно значение - да гладуваме не означава да се подложим на недостиг на хранителни вещества - т.е. да се въздържаме от храна отвъд границите на периода, в който гладуването трябва да бъде прекратено. Когато човек навлезе в период, в който чувства по-скоро слабост, отколкото сила, гладуването трябва да се прекрати. Тъй като е необходимо и действително е наложително да се провежда под ръководството на квалифициран професионалист, гладуването трябва да бъде спряно, когато специалистът прецени за необходимо - преди то да престане да бъде лечебно гладуване и вместо това да се превърне в изгладняване.

Може ли гладуването да причини смърт, ако въздържането от храна продължи и през втората фаза на лишаването от храна - фазата на изгладняването?

Може; и в някои редки случаи се получава точно това, когато гласът на здравия разум е бил неразумно пренебрегнат. Госпожа Глория Лий Бърд, авторка на две книги за Космоса, Умря на 37 години в резултат на прекалено дълго гладуване.

Тя се е въздържала от храна в продължение на 66 дни. Било й наредено да гладува за мир от J.W. господаря на Космоса, който се свързал с нея от Юпитер. Тя трябвало да продължи гладуването, докато J.W.  изпрати това, което г-жа Бърд описа като „светлинен асансьор" на Земята, който да я отведе на Юпитер.

Не е сигурно, дали тя напълно се е въздържала от храна в продължение на тези 66 дни. Лекари от болницата във Вашингтон, окръг Колумбия, където тя умря, изказаха мнение, че тя е приемала сокове през някои периоди, но е минала на „пълно" гладуване през последния месец от живота си.

Тъй като публикуваните сведения за смъртта й не ни дават данни за нейната фигура, състоянието на тъканта й, степента на загуба на тегло, дейностите, които е извършвала в периода на въздържание от храна и други детайли, които трябва да ни бъдат известни, за да можем да определим колко дълго е продължило гладуването и кога е започнало изгладняването, няма да правим случайни догадки по отношение на тези неща. По снимката й съдя, че е била дребна жена; не изглежда да е била пълна. Била е стюардеса и тъй като в тази професия ръстът на жените често е определящ за да бъдат избрани, можем да си направим извода, че не е била ниска. Вероятно 50-дневен период е границата на нейните възможности, но това също така зависи от нейната емоционална и физическа активност.

Госпожа Бърд е изпаднала в безсъзнание едва 4 дни преди смъртта си и след това не се е върнала отново в съзнание. Какво е било направено за нея като терапия по време на тези последни 4 дни в болницата, не е известно, физически е невъзможно човек да изгладнее до смърт преди да се превърне в скелет и можем да умрем по всяко време, когато гладуваме или се храним, но по други причини.

Гладуването, така както го определям в тази книга, не причинява смърт. Смърт, причинена от липса на храна може да се получи единствено след тоталното изчерпване

хранителните резерви на тялото. Но тази смърт не настъпва незабавно, тъй като все още е възможно функциите на жизненоважните органи да бъдат поддържани, като се жертват органи, които не са от основно значение за живота на организма.

Смъртта по време на гладуване може да бъде резултат от напреднала форма на рак или сърдечно заболяване; болестта на Брайт или друго подобно състояние. В такива случаи не е правилно да приписваме причината за смъртта на гладуването. Такива пациенти умират и без да предприемат гладуване и определено е сигурно, че ще умрат много по-скоро, ако се хранят.

Пример за смъртен случай, несправедливо приписан на гладуването, е смъртта на 9-годишно момче от Олбани, Ню Йорк, през септември 1932 година. Заключението на следователя гласеше: „Смърт, причинена от изгладняване". Новинарската хроника не определи колко дълго време момчето е прекарало без храна, но твърди, че момчето е колабирало на път за училище.

Обаче нито едно момче, което е близо до смъртта - от изгладняване - няма да тръгне към училище. В истинско състояние на изгладняване на момчето би му липсвала сила да върви. Ще бъде приковано на легло няколко дни преди да настъпи смъртта. Вестниците също съобщиха, че момчето е било „обхванато от конвулсии". Конвулсиите никога на се появяват като признаци на изгладняването. Такива истории поддържат жив мита, че болният трябва да яде „изобилна силна храна, за да запази силите си", но това е измислица.

Когато някой умре по време на гладуване, вестниците, търсещи сензация, са винаги готови да окачествят смъртта като резултат от изгладняването, без да знаят какво е било за състоянието на човека, предприел гладуване, нито пък действителните факти по случая. Такива истории изобразяват гладуващия като мъченик и обществото обикновено е склонно да приеме изкривената представа за гладуването Какъв ще бъде резултатът, ако някой вестник публикува данните за всеки смъртен случай в голяма градска болница за една година, съобщавайки името на лекуващия лекар, името на болницата, където това е станало, лекарствата, които са били изписани или операциите, които са били извършени - и да припишат причината за всеки смъртен случай на лекарствата или на операцията? Това може би няма да бъде в състояние да убеди обществото, че лекарствата са зло, но със сигурност ще предизвика вниманието на лекарите.

При гладуването има много неуспехи в постигането на продължително подобрение. Това важи най-вече за напредналите случаи, при които се прибягва до гладуване като последно средство. Не може да се твърди, че гладуването дава възможност на всеки мъж, жена и дете, да възстанови доброто си здраве, ако не се взима предвид общото състояние и етапа на болестта.

Границите са очертани от самия организъм. Гладуването не е лекарство. Лечението е спонтанен биологичен процес и единствено той може да спаси болния. Безнадеждни случаи, които вече са в необратим стадий, няма да се подобрят, когато е ударил последният час и пациентът се обръща за помощ към гладуването.

В повечето случаи опасността всъщност не е б това, че пациентът ще изгладнее до краен предел, а че по-скоро ще бъде натъпкан до смърт. Когато болестта е в последен стадий и няма надежда за възстановяване, ми се струва жестоко да тъпчем пациента до преяждане, което може единствено да увеличи страданията на смъртта.

8. Гладуването може ли да ни излекува?

Щом силите на човека, предприел гладуване, за да отслабне, не намаляват, а дори се увеличават, тогава дали гладуването действа благоприятно при заболяване?

Един от водещите практикуващи специалисти в областта на гладуването, д-р Джордж С. Уегър, директор на Здравното училище на Уегър в Редлендс, Калифорния, и автор на произход и контрол на болестта" казва следното: „Авторът желае да застане на страната на увеличаващото се малцинство и да повярва в ползата от гладуването. фактите не могат да бъдат оборени. Нищо не е по-удовлетворяващо и никоя работа не е по-вдъхновяваща от това да бъдеш пряк свидетел на пълно възстановяване за сравнително кратки периоди на гладуване по време на болести като хронична екзема, уртикария, продължила с години, варикозни язви, стомашни и дуоденални язви, астма, артрит, колит, амебна дизентерия, синуит, бронхит, неврит, болест на Брайт, остър и хроничен апендицит, болезнени тикове, фистули, псориазис, всякакви проблеми на храносмилането, пелагра, глаукома, тумор на гърдата, епителиома, мигрена, ацидоза, хеморагична пурпура, епилепсия, агитиращи парализи, болестта на Рейно и дори локомоторна атаксия...

Още много други нарушения на здравето могат да бъдат изброени в този списък, който в никакъв случай не е изчерпателен, нито представя единични случаи. Изводите са направени на базата на групови резултати. Мнозина ще кажат: „Абсурдно!" Мнозина ще кажат, че няма такова нещо, като „Лек за всичко"! На изпитващите съмнения трябва да кажем с пълна сериозност, че гладуването и начинът на хранене, подходящо избрани и комбинирани, са най-прекият път към единствения „Лек за всичко", който човек може да следва -удивително прост и просто удивителен."

Д-р Уегър не вярваше, че гладуването е лекарство за болестта: действително, както и д-р Тилдън, той не вярваше, че методът лекува. Оправдавам употребата на този термин от него в случая, имайки предвид, че е човек, израснал с вярата в лекарствата, като това се е внушавало в съзнанието му през всичките години в медицинския колеж и през всичките години медицинска практика. Затова той употребява термина в общото му значение, а не в тесния смисъл, който този термин е придобил в съвременното мислене.

Мнението на хигиенистите, също и на д-р Тилдън и д-р Уегър е, че се използват термини от практиката на традиционната медицина в практиката на хигиенистите, а именно: гладуването не е лекарство в съвременния смисъл на този термин, с чиято употреба се прекалява. Гладуването не лекува всичко. Гладуването е период на физиологически покой. То само по себе си не прави нищо. Причината е по-скоро в не-правенето. Покоят позволява на организма да извърши за себе си това, което не е възможно да извърши в условия на излишъци и активност.

Терминът лек, лечение (англ. cure) идва от латинското „cura", което е еднозначно със смисъла, който ние влагаме в думата „грижа". Но смисълът на думите постепенно се променя. Биологът А. Д. Дарбишайър, бивш преподавател в Университета в Единбург, в анализа си за промяната на значението на думите в своята книга въведение в биологията" казва: ,Лечение" първоначално е означавало „грижа за здравия", след това „успешно лечение на болния", и последно - „лекарство", предназначено да победи болестта." Ние говорим за лекарство срещу кашлица" и дори вярваме в него."

Днес думата „лечение" се определя в широки граници: лекарство с ефективно действие при терапия на болест, успешна терапия на болест или рана, или отново система за лечение. Когато казваме, че нямали, просто имаме предвид, че няма методи или система на лечение, които да възстановят здравето, независимо дали лечението е насочено към рана или така наречената болест. Това означава, че няма и не може да има такова нещо, като „успешен метод за лечение на болести". Няма „курс на терапия", който може да възстанови здравето. Стигаме до там да твърдим, че болестите не трябва да се лекуват; няма нужда от лек.

Опитът да се победи болестта и да се възстанови доброто здраве, без да се премахне причината за болестта, твърде често е това, което се разбира под лечение. Лечение в съвременния смисъл на думата е да дадем лекарство или да извършим манипулация, механична, оперативна или физиологична, която - такава е надеждата - ще възстанови здравето въпреки продължителното действие на причината за болестта. Създаването на нови лекарства е непрестанно търсене на средства за възстановяване на доброто здраве на болния чрез приложението или назначаването на терапия, без необходимостта да се премахне причината или причините, които създават и поддържат нарушенията на здравето. Като пресен пример може да се посочи използването на кортизона за лечение на артрит, а причината за това заболяване все още остава неизвестна. Кортизонът не беше предназначен да премахне неизвестната причина. Причината беше пренебрегната и беше назначен кортизон. Първото отзвучаване на симптомите било посрещнато с ентусиазъм като успешно лечение. Но мина кратко време и стана ясно, че този лек е илюзия, както и другите.

Присъствието на симптоми може да бъде прекратено само като се премахне причината, отговорна за тях. Държим се, сякаш вярваме, че симптомите могат да бъдат изличени и произвеждането им - прекратено, без да е необходимо да се премахне причината, която ги създава, че пиян човек може да изтрезнее, докато продължава да пие, че можем да предотвратим развитието на рак на белите дробове, докато човек продължава да пуши.

Необходимо е да усвоим простия, но важен урок, че когато причината е премахната, организмът може да започне сам да се лекува. Премахването на причината не представлява лечение; то само прави възможно възстановителните процеси в организма да подобрят дейността си.

Излекуването, за разлика от лечението, е биологически процес. Хирургът може да обработи отворената рана и да я зашие, но не може да я излекува. Той може да съедини краищата на счупена кост и да ги фиксира така, че да не се разместят отново. Но не може да възвърне целостта на костта. Действителното зарастване на костта е присъщ на живота процес и само живият организъм знае как да го задвижи. Човекът не може да повтори или имитира този процес.

Описвайки накратко процеса, чрез който тялото само поправя щетите, д-р Робърт Р. Грос от Хайд Парк, Ню Йорк, казва: „Ние познаваме в детайли как се формира калусът, за да слепи счупените краища на костта; познаваме в детайли частите, изградени от костни клетки, мембраните, формиращи костта, фибробластите (произведените от клетките фиброзни тъкани) и капилярните кръвоносни съдове. Знаем, че остри нарушения на целостта на кожата се лекуват с различни така наречени „заздравяващи средства" - първо, и второ - с появяването на фибробласти и ендотелни пъпки (ембриологични кръвоносни съдове), които формират гранулационната тъкан, свързваща ръбовете на наранената кожа и поставяйки ги в правилна позиция."

Това доста технически звучащо описание на част от процеса на заздравяване на рана или счупена кост, всъщност открива истината, че в този забележителен процес, осъществен от живия организъм, се извършват същите процеси на произвеждане на нови тъкани, независимо дали са меки или костни тъкани, които се наблюдават при произвеждането на кожа, мускули, кръвоносни съдове, нерви, кости -целият организъм - от самото зачеване.

Излекуването се извършва от същите процеси, от които тъканите са били първоначално образувани. Повтарям: образуването на нови тъкани (хистогенеза) при излекуването на рана или слепването на счупена кост, е същият процес на производство на нови тъкани в неповторимата еволюция на човека от оплодената яйцеклетка до напълно оформения организъм. Процесът не може да бъде повторен или имитиран от нито един лекар, каквото и да съдържа медицинският му опит и с каквито и средства да разполага.

Тайните на лечението са заключени в живия организъм и извън него не съществува нищо, което да отмени предимството му да проведе самолечение. Можем да изучаваме процесите, чрез които се извършва лечението, но не можем да ги възпроизведем. Може да има наука за лечението, но не и изкуство на лечението, защото изкуството само по себе си се различава от процесите в живота. Не ни интересува изкуството на лекарите, а дейността на живите тъкани.

Признаваме съществуването на много обстоятелства, например рани и травматични състояния, при които опитният хирург може да окаже неоценима помощ, но си остава горчивата истина, че твърде често „лечебното изкуство" Всъщност слага спирачки на удивителните способности на организма.

Щом веднъж напълно приемем значението на факта, че лечението е част от живота, че процесите, чрез които се осъществява лечението, са процеси, извършвани от живия организъм, подобно на храносмилането, дишането, циркулацията, отделянето и възпроизвеждането, можем да разберем, че така нареченото лекарство идва и си отива, но лечението продължава постоянно. Ще разберем защо почти всичко може да бъде лекарство, въпреки че лек няма.

Това общо описание на лечебния процес трябва да подчертае факта, че всяко лечение е само-излекуване - и ето защо гладуването не е лекарство, в смисъла, в който тази дума се употребява сега. Когато казваме, че гладуването не лекува болестите, имаме предвид, че не лекува рани и счупени кости; то възстановява тъканите, елиминира токсините, но не извършва нищо, което да е част от терапевтичния процес.

Не стартира тези процеси на лечение, нито поддържа в ход действието им. Лечебните процеси са спонтанни и непрекъснати, те само увеличават своята активност, когато се появи такава нужда.

В известен смисъл все пак може да се приеме, че гладуването е неделима и съществена част от цялостния комплекс на процесите на лечението: то е част от лекуващия процес, наречен болест - поне при много обстоятелства и условия в живота. Щом организмът не изпитва никакво желание за храна и я отхвърля, ако я приеме, става ясно, че въздържанието, наложено от организма, е част от цялостния процес, чрез който здравето се възстановява.

Както и физиологичния покой, гладуването е само едно от нормалните условия за ефикасното протичане на лечебните процеси, които са част от живота. То дава възможност на тялото да извърши само лечебния процес по свой собствен неповторим начин и с по-малко препятствия. Когато препоръчаме на болен човек метод на гладуване, не го правим с идеята, че провеждаме лечение, но с идеята, че осигуряваме на организма така необходимата му почивка. Автори и лектори, които говорят за „лечебно гладуване" или „гладът като лекарство" или „терапевтично гладуване", са просто жертви на широкоразпространени заблуди. Те не описват правилно гладуването и неговата роля в грижата за тялото.

Гладуването не може да бъде наречено и лечение чрез почивка. Покоят не лекува. Болестите не се лекуват с покой. Покоят е една от естествените нужди на живота - така необходим за съществуването, както храната и въздуха, топлината и слънцето, физическата активност и чистотата. Но то не лекува болестите повече, отколкото тези изброени елементи на природната хигиена.

Може ли гладуването да ни излекува? Очевидно, от всичко казано до тук, отговорът е „не". Но също така е ясно, че гладуването, приложено подходящо под квалифицирано наблюдение и ръководство, може да бъде силен съюзник в процесите на лечение, извършвани от организма.

9. Гладуване: къде и кога?

Независимо от нашата мотивация и цели, с които сме предприели гладуването, въпросът за наблюдението от специалист и други аспекти, които вече бяха разгледани, има няколко основни положения, които трябва да обсъдим тук: къде да гладуваме и кога, а също и колко дълго.

Въпреки че повърхностно погледнато, въпросите изглеждат обикновени, те представляват сложни проблеми, на които не може да се даде лесен отговор, както някой може би си представя. Всеки въпрос е свързан с положения, засягащи отделния човек, лично неговото физическо състояние и други фактори от различно естество.

Проблемът кога да се гладува например, засяга не само аспектите на климата - които могат да се окажат извънредно важни - но също така и въпроса колко съществено може да се окаже за дадения човек да предприеме гладуването незабавно.

Тъй като гладуването увеличава податливостта към простуда, човекът, предприел гладуване, може лесно да настине; гладуването е общо взето много по-приятно при топло време, а не при студено. По тази причина има защитници на гладуването по време на летния сезон. От друга страна, д-р Освалд приема зимния период като напълно допустим за провеждане на гладуване и посочва за пример зимуващите животни, за да подкрепи мнението си. И още повече, ако се наложи да чакаме лятото, допускаме отлагане, поради което състоянието на пациента може да се влоши. Хроничните заболявания проявяват тенденция да се влошават с течение на времето.

Вярвам, че гладуване може да се предприеме по всяко време на годината, когато е необходимо, без климатът да се взима под внимание. Не може да се рискува да настъпи влошаване на здравето, докато се чака подходящия сезон. Ако човек си стои у дома с топли крака, е еднакво лесно и безопасно да се гладува през зимата, както и през лятото. Гладуването е също толкова благотворно в един период на годината, колкото и в друг, и в този случай правилото трябва да гласи: Гладувайте, когато имате нужда да го направите.

Най-добре е да спрете да се храните, докато се чувствате добре, без значение през кой сезон.

Има различни степени на невъзможност да се усвоява храна, зависими от различните степени на нарушения в здравето, и при всички тези случаи периодът на въздържание ще ускорява възстановяването. Човек не трябва да чак да започне да страда от сериозна болест и чак тогава да предприеме необходимите мерки за лечение. Грижете се за незначителните болести навреме и по правилен начин и по-сериозните болести няма да се развият. За съжаление е истина казаното от д-р Чарлс Е. Пейдж от Мелроуз, Масачузетс, известен хигиенист: „Почти всички пациенти продължават да се хранят нормално, докато храната стане действително неприятна, дори често противна; и след това усилията се насочват към изнамирането на нещо вкусно, което да изкуши апетита. Още повече, и често най-лошото от всичко, след пълния неуспех на тази програма, пациентът стига до някаква каша или „екстракт", който може да изпие само със запушен нос. Всичко това проявява тенденция да засили острите симптоми и да даде тласък на болестта към хронична форма, особено при пациенти с ревматоидни заболявания, или да причини ревматоидна треска; и същите принципи важат за почти всички остри нарушения; добре е това да се запомни."

Гладуването е предпазна мярка, която позволява да се извърши процес на изчистване на организма преди да се появи сериозно болестно развитие. Гладуването се прилага успешно при много случаи на сериозни хронични болести - в напреднал стадий - и това ще бъде обяснено по-късно. Но със сигурност е мъдро да „задушим в зачатие" всяко такова развитие, вместо да чакаме проблемът да стане застрашителен и чак тогава да предприемем нещо. Голям брой от хората, които четат тази книга, вече са в напреднал стадий на заболяване и желаят да разберат какво могат да очакват от разумно проведеното гладуване. По-голямата част от книгата е предназначена да отговори на техните въпроси. За момента е важно да кажа, че макар гладуването да е в състояние да спаси живота на много хора, ще бъде прекалено да се очаква да спаси живота на всички, без да се отчита състоянието на пациента в момента, в който то е предприето.

Д-р Пейдж казва още и следното: „В насилственото, прекалено хранене няма нито удоволствие, нито някаква полза за организма от хранителните вещества; а единствено болка, интоксикация и изгладняване. Гладуването лекува универсално и, рационално приложено, би спасявало живота на хиляди хора годишно."

По-нататък д-р Пейдж препоръчва незабавното предприемане на гладуване в случаите, когато е преценена неговата наложителност, подчертавайки, че при сериозни случаи „изобилната силна храна", която обикновено се препоръчва, може по-скоро да убие, отколкото да помогне.

Отговорихме на въпроса кога трябва да се гладува: когато се появи необходимост, да се започне колкото е възможно по-скоро под наблюдение и без големи очаквания за незабавно чудотворно въздействие, пълно възстановяване или възстановяване на нормалното състояние за една нощ.

Израснали сме с убеждението, че е възможно да възстановим здравето си, глътвайки едно хапче или че килограмите, които са се трупали с години, могат да се стопят за часове. В случай на сериозно заболяване се наблюдава същата липса на реализъм. Лаикът не е запознат със състоянието и степента на нарушения в органите и тъканите, и обикновено очаква, дори изисква резултати, които са невъзможни. Човек, който в продължение на 40 или 50 години бавно се е доближавал до болестното състояние, заради което предприема гладуването, също очаква подобрение след няколко дни или няколко седмици.

Колкото по-скоро освободим ума си от тази погрешна концепция, толкова по-скоро ще бъдем в състояние да разберем, че за да бъде постигнато подобрение, се изисква време и постоянство. Един период на гладуване обикновено не е достатъчен. Човек, страдащ дълги години от хронична болест, ще трябва не само да прояви ентусиазъм в усилията си да заличи ефекта от практикувани цял живот погрешни навици, но и да прояви търпение.

И все пак има обстоятелства, при които гладуване, независимо с каква продължителност, не се препоръчва или е дори невъзможно. При случаи на силно намалено тегло, в напреднал стадий на сърдечни болести и рак; при диабет и туберкулоза в напреднал стадий от гладуването не може да се извлече никаква полза. При рак на черния дроб и рак на панкреаса гладуването трябва определено да се избягва. Когато човек изпитва страх от гладуването, също не е добре да го предприема.

По време на бременност до гладуване може да се прибегне само при крайна необходимост. В случаи на сутрешно прилошаване, което често се появява в началото на бременността, няколкодневно гладуване би помогнало. Освен при този случай, ако няма остро заболяване, което да изисква да бъде предприето гладуване, жените трябва да го избягват по бреме на бременността. С това не искам да кажа, че едно хранене не може да бъде пропуснато, или че жената не може дори да предприеме гладуване за един ден например, ако го намира за полезно.

Тъй като гладуването причинява намаляване на кърмата и тя не се увеличава, когато храненето се възстанови, майката, която кърми, трябва да избягва гладуването, освен ако лекарят й не реши, че е необходимо то да бъде предприето спешно. За бъдещата майка е важно да поддържа добро здраве по бреме на бременността и периода на кърмене.

Един ученик на хигиенистите веднъж направи следния шеговит коментар: „Проблемът с гладуването е, че няма къде да го правиш."

Средата на предприелия гладуване, обикновено е изпълнена със затруднения и пречки. Домът би трябвало да е идеалното място, но не е. Това е така отчасти заради разпространеното пренебрежително отношение към гладуването Пък и домът обикновено е разположен сред шума и суетата на града, където водата се „пречиства с химикали", докато стане негодна за пиене. С малко усилие за човека, живеещ в града, е възможно да се снабди с чиста вода, но не и с чист въздух.

Вероятно най-голямото затруднение за човека, предприел гладуване у дома, е почти неизбежното противопоставяне на семейството му, да не споменаваме за съседите и приятелите. Няма да го оставят на мира. Ще го умоляват да яде. Ще му кажат, че е луд, че се самоубива, че изглежда зле, че ако не умре, със сигурност ще си навреди много.

Могат да се ядосат, дори да стигнат до истерия в усилията си. Те го изнервят толкова силно, че гладуването става невъзможно. Обаждат се на лекар, за да го убеди да прекрати гладуването Могат дори да се обадят на полицията или да се обърнат към здравно заведение за душевно болни.

Приготвят вкусни ястия, за да го изкушат. Могат да превърнат гладуването в истински кошмар. Налагало ми се е прибирам пациенти от домовете им и да ги изпращам на някое друго място, където да продължат гладуването

От друга страна, ако семейството проявява разбиране, гласуването у дома може да се проведе успешно, в мир и покой.

Гладуването трябва да се провежда в тихо, спокойно обкръжение, където въздухът е чист, водата е прясна и необработена с химикали и хората - съпричастни. Тъй като трябва да се провежда под наблюдението на специалист с опит в методите на гладуването, най-доброто място да се проведе гладуване е здравно заведение, предназначено за тази цел.

Идеални условия за провеждане на гладуване се предлагат от здравните заведения ш хигиенистите, разположени сред природата и ръководени от опитни специалисти. Гладуването не означава просто въздържание от консумиране на храна за определен период. То включва почивка, слънчеви бани, бани, тишина, покой и грижа за пациента по време на възстановителния период, след като гладуването е прекратено. За постигането на всичко това са необходими знания и опит.

За повечето хора гладуването е необичайно преживяване, особено ако го предприемат за първи път. Човек изпитва тревожност, несигурност, душевни вълнения, дори страх. Освен това се появяват непознати дотогава усещания, които също могат да го притеснят. Дори само поради тези причини, най-доброто място за провеждане на гладуването е здравно заведение, под ръководството на специалист с богат опит.

Колко дълго трябва да продължи гладуването? По този въпрос съществуват няколко различни мнения и по темата са провеждани множество дискусии. Всъщност, отговорът е, че гладуването трябва да продължи, докато се възвърне адът. Все пак, практически това не винаги е възможно, а и рядко е разумно предварително да се определя продължителността на гладуването.

Никой не е достатъчно опитен, за да предвиди срок на гладуване, препоръчителен при определено състояние на организма, нито някой е в състояние предварително да каже колко дълго може да се гладува безопасно при определен случай. Опитният специалист не предприема наблюдение при гладуване с мисълта, че пациентът ще подобрява някакви рекорди.

Гладуването не е състезание, нито пък конкурс. Специалистът поставя пациента на гладуване с определена цел -намаляване на теглото, понижаване на кръвното налягане, освобождаване на организма от натрупаните отпадъци, успокояване на нервната система, подмладяване или някаква друга цел. Той внимателно наблюдава пациента и напредъка, който се постига ден след ден, и прекратява гладуването, когато целта е постигната или преди някаква опасност да застраши пациента.

Нито едно живо същество не може да продължи да живее дълго без храна, но гладуването винаги е безопасно, докато остава в границите на силите на организма да помага сам на себе си. Тъй като тези граници са добре очертани, съществува малка вероятност опитният специалист да допусне грешка и да позволи гладуването да продължи извън рамките на безопасността. Ако то продължи, природата сама ще посочи кога трябва да бъде прекратено.

Оправдано е предварително да бъдат установени някакви граници, само когато пациентът разполага с ограничено време за провеждане на гладуването и трябва да се върне на работа или в случаите, когато не се препоръчва дълъг период на гладуване. Във всички останали случаи, единственият задоволителен план за провеждане на гладуване е, то да бъде ръководено и определяно от развитието и промените във физическото състояние на пациента, които се извършват всеки ден.

Ръководейки се от това правило, процесът може да продължи няколко дни, няколко седмици или няколко месеца.

Най-дългото гладуване, което аз лично съм ръководил, беше с продължителност 90 дни. Други двама пациенти продължиха 70 дни, и мнозина са предприемали гладуване за период над 60 дни. Такива дълги периоди не са правило, нито всеки един човек, решил да предприеме гладуване, може да го продължи безопасно толкова дълго време. Всяко гладуване трябва да е съобразено с нуждите и възможностите на отделния човек.

Специалист, който определя предварително срока на гладуването, не постъпва добре спрямо човека, предприел гладуване. Да се определи срок от 3 дни или седмица, или 21 дни, както постъпват някои, в повечето случаи означава гладуването да се прекъсне далеч преди бремето, до което всъщност трябва да продължи. Нито пък предприелият гладуване трябва да започне с идеята, че се опитва да постави рекорд или да постигне дадена цел в няколкодневен период. Единственото разумно правило е следното: Развитието трябва да определя продължителността на гладуването.

Има случаи, при които е за предпочитане да се проведат няколко кратки серии на гладуване, отколкото едно дългосрочно гладуване. Като цяло, едно продължително гладуване дава по-добри резултати, отколкото серия кратки гладувания. При тях необходимото време често се удължава и разходите нарастват. Такава програма, освен ако не е стриктно направлявана, е възможно да не бъде понесена добре от пациента и да му навреди; това никога не би се получило при гладуване, проведено за дълъг период под правилно ръководство, фактите също така сочат, че програма от редуващи се периоди на гладуване и периоди на хранене са по-трудно поносими за пациентите.

Този метод има и още един недостатък. Процесът се прекратява, точно когато пациентът се е приспособил към гладуването. Всеки път, когато предприема гладуване, той е принуден да преминава през едно и също изпитание. Тъй като никога не успява да изпита удоволствието от гладува-нето, да достигне удовлетворяващата фаза, той е склонен да се съпротивлява срещу следващо гладуване, колебае се, отдръпва се, и по този начин цялата практика се опорочава.

Въпреки трудностите да се предприеме серия от кратки гладувания, има случаи, в които това е всичко, което може да се направи, и планът трябва да се следва съобразно тези ограничения, но под наблюдение до момента, в който е извлечена максимална полза. Отговорите на въпросите къде, кога и за колко време са различни за всеки един отделен случай и трябва да бъдат продиктувани от здравия разум. Подходът трябва да бъде гъвкав, хуманен, пълен с разбиране и мъдър, защото засяга човешки същества, а не машини.

10. Какво да очакваме по време на гладуване?

Когато се предприеме гладуване, за да се намали теглото, да се подобри общото здравословно състояние или да се преодолее определено физическо неразположение, се наблюдават процеси, които трябва да се познават и разбират. Тези процеси в повечето случаи са безобидни, особено ако пациентът гладува, за да намали теглото си.

Няма да бъде пресилено, ако се заяви, че физическите усещания по време на гладуването като цяло са далеч по-приятни, отколкото реалните или въображаеми удоволствия на пируването. Например пациентът, който преди е страдал от това, че е бил насилван да се храни, когато не е имал желание да поема храна, ще изпита огромно облекчение и задоволство в самото начало на гладуването.

Каквото и да е състоянието на човека в началото на гладуването, истина е, че то понякога може да бъде неприятно, поне в някои от етапите. Но също така е истина, че предприелият гладуване в повечето случаи се чувства много по-комфортно, отколкото когато се е хранел. Мнозина могат да преминат през дълъг период на гладуване в състояние на покой, със слаби или никакви смущения.

По време на гладуването за всяко усещане извън нормата, за всеки дискомфорт, за всяка болка, се обвинява самото гладуване, но с напредването на гладуването дискомфортът изчезва. Състоянието на тъканите на човека, предприел този процес, е главната причина за симптомите, които се проявяват в началото на процеса. Когато тъканите се прочистят, дискомфортът изчезва.

Повечето от нас са добре осведомени за страданията и угнетеността, причинени от „симптомите на отказа", които се появяват, щом човек, привързан към алкохола престане да пие. По същия начин мнозина, които предприемат гладуване, през годините са се привързали толкова силно към хранителните стимуланти, че ги поваля депресия също както и алкохолика, лишен от алкохол. Възможно е да започнат да изпитват гадене и дори да повръщат. Могат да станат раздразнителни, да страдат от безсъние или да загубят силите си; могат да чувстват болки по тялото; може да се появи силно главоболие. Но е важно да се знае, че тези явления са преходни, имат кратка продължителност и рядко са непреодолими.

Понякога, за да се избегнат и облекчат трудностите, на човека, предприел гладуване, се дават плодове. Съмнявам се, че това е мъдро решение. С тази храна гладуването се прекъсва при първите признаци на дискомфорт, и след това се възобновява след около тридневно леко хранене от този тип.

Това прекъсване с лека храна може да бъде повторено два или три пъти по време на гладуване в рамките на приемлива продължителност, ако този план се приеме. Съмнително е, че прекъсването премахва признаците на дискомфорт и е сигурно, че удължава времето, през което гладуващият трябва да бъде под наблюдение. Ако предприелият гладуване стисне зъби, събере кураж и понесе преходния дискомфорт, докато първата криза отмине, симптомите няма да се появят повторно. Често такава криза е с извънредно кратка продължителност - не повече от час. Само в много редки случаи може да продължи по-дълго - до три-четири дни.

Освен това в периода на гладуването настъпват някои промени, които са неизбежни и трябва да се разберат и приемат. Въпреки че не представляват сериозен проблем, затруднение или нещо подобно, те би трябвало, като част от методите и практиките на гладуването, открито да се обсъдят с опитния хигиенист, който ръководи процеса.

Когато човек започне гладуване, обикновено се наблюдават физически изменения, които не бива да бъдат причина за безпокойство. Най-важните от тях са следните: езикът става силно обложен, появява се лош вкус и дъх в устата, зъбите могат да пожълтеят. Симптомите напомнят състоянието на езика, устата и дъха по време на висока температура. Наистина, има защитници на гладуването, които свързват това с прочистващата дейност на организма при остра болест, каквато е треската.

Колкото и да е неприятно това състояние, то представлява процес на изчистване. Когато тялото се освободи от токсините, бавно започва процес на изчистване на езика от върха и страните и постепенно се разширява навътре и назад. По времето, когато гладът се появи отново, езикът е напълно чист и дъхът е свеж.

Колкото и светла да е урината в началото на гладуването, от няколко часа до един ден от началото на гладуването, тя става много тъмна и със силен неприятен мирис. В много случаи може да стане почти черна и със силна миризма. След една или до две седмици, в зависимост от състоянието на човека, предприел гладуване, урината започва да се изчиства, става по-светла, губи силната си миризма и по времето, когато гладът се появи отново, е нормална на цвят и миризма. Целият процес е част от обстоятелството, че бъбреците са ангажирани с изхвърлянето на необикновени количества отпадъци. Изследванията на урината потвърждават този факт. С продължаването на процеса на пречистване урината се нормализира.

Загубата на тегло, постигната чрез гладуване, пряко зависи от оползотворяването на резервите на организма за изхранването на жизненоважните тъкани и екскрецията на натрупаните токсини. Тази загуба трябва да се окачестви като част от процеса на пречистване на организма, в резултат на което настъпват значителни подобрения. Количеството на излишните тъкани определя скоростта, с която килограмите се стопяват.

Загубата на тегло е най-голяма в първите дни от гладува-нето, и е много по-силно изявена при хора с наднормено тегло, отколкото при слаби хора. Има все пак слаби хора, които поради токсините, натрупани в тъканите, губят тегло толкова бързо, колкото и хората с наднормено тегло през първите няколко дни от гладуването. Загубите на този етап варират от 0,67 килограма на ден в началото на гладуването, до 1,8 или 2,7 килограма при много пълни хора. Няколко дни след началото на гладуването, загубата на тегло се забавя. В по-късните стадии на продължително гладуване, може да се губи по-малко от 0,11 килограма дневно.

Лесно е да се преувеличи важността на загубата на тегло, когато говорим за гладуването. За слабия човек, който си остава слаб въпреки различните диети за „наддаване на тегло", може да бъде крайно нежелателно да загуби още тегло, въпреки че по принцип след периода на гладуване, той ще наддаде тегло като консумира много по-малко храна, отколкото е свикнал обикновено да консумира. Грешка е да се мисли, че гладуването облагодетелства единствено пълните хора.

Чувството на слабост, изпитвано понякога по време на гладуване, се дължи най-Вече, на намалената функционална активност. Когато организмът напълно се възползва от предложената възможност за покой, се появява общ функционален спад. Дейността на сърцето се забавя, циркулацията се забавя, забавя се и дишането. Жлезите с вътрешна секреция намаляват дейността си. Като цяло, измореното тяло си отдъхва с облекчение и се отпуска в леглото. Точно това е необходимо и доказателството за допринасяната полза се съдържа във факта, че силата се възстановява и тялото се прочиства, дълго преди да бъде поета храна. Слабостта през първите дни от гладуването може да се дължи и на липсата на обичайните стимуланти, с които пациентът е свикнал.

Много хора предприемат гладуване с погрешната представа, че процесите на пречистване, извършващи се през този период, задължително са с изтощителен и крайно неприятен характер. Това може да се каже за минимален процент от случаите и съвсем не е правило. Точно обратното, повечето от хората, предприели гладуване, преминават през дълги периоди на гладуване без да развият драматични кризи. По-голяма част от работата по изхвърлянето на токсините се извършва без развитието на обезпокоителни кризи. Дори появата на кризисна ситуация трябва да се приветства, тъй като подобни състояния обикновено имат лечебен ефект.

По време на гладуване рядко се появяват обриви; но тяхната поява е определено процес на елиминация. Виене на свят, немощ, сърцебиене и други такива симптоми, въпреки че не се наблюдават често, не трябва да се приемат за криза. Те не представляват опасност за човека, предприел гладуване.

Може би най-неприятното обстоятелство, което се появява по време на гладуването, е чувството за гадене и повръщане. Не само, че е много мъчително, но и човекът, предприел гладуване, е много слаб. За щастие не може да има съмнение, че тази криза е определено благоприятна и не се наблюдава в повече от 15% от случаите. Гаденето и повръщането могат да се появят през първия ден от гладуването или по всяко време след това. По принцип криза може да се развие няколко дни след началото на въздържанието. В някои от случаите обаче това се наблюдава след четири или повече седмици от началото на гладуването.

Това, което се изхвърля, обикновено е нездрава или разводнена жлъчка със значително количество слуз. Черният дроб работи извънредно (от един до няколко дни) и по-голяма част от жлъчката, изхвърлена по този начин, преминава в стомаха и се повръща. Ползата за предприелия гладуване е толкова голяма, че само това е достатъчна компенсация за дискомфорта. Тези епизоди могат да продължат от един ден до четири дни или седмица. Рядко повръщането продължава повече от седмица. Силата на предприелия гладуване се възвръща, щом повръщането престане.

Ако това състояние продължи няколко дни и не се задържа вода, се получава неизбежна дехидратация. Това е сериозен проблем, особено в случаи, в които повръщането продължава дълго. Трябва незабавно да се вземе решение гладува-нето да бъде прекратено. Силите на гладуващия са отслабнали от дехидратацията, и възстановяването им ще бъде бавен процес. Ако повръщането е придружено с диария, а това се наблюдава извънредно рядко, дехидратацията е много по-силна.

В случаи, когато повръщането продължи след допустимия период, гладуването задължително трябва да се прекрати. Това не винаги е лесно, тъй като съществува тенденция да се повръща и храната, както и водата. При наблюденията, които съм провеждал върху някои от хората, предприели гладуване, често съм опитвал няколко вида сок, преди да намеря най-подходящия, с който е възможно да се започне.

Макар при гладуването диарията да не се наблюдава така често, както повръщането, но и тя не е изключена. Тя може да се появи на всеки етап от гладуването, дори след тридесет и петия ден. Отделят се жлъчка, слуз и задържани фекалии. Кризата несъмнено е от прочистващ характер. Може да се разгледа по същия начин като синдрома на силно изразен оток, придружаващ нефрита (болестта на Брайт); по време на гладуването голяма част от едематозния оток се изхвърля от организма. Не съм убеден, че това не се случва никога на хора, които не гладуват, но е често срещано явление при гладуване в случай на оточност.

11. Девет основни стъпки

Нека предупредя, че гладуването е много по-сложен процес, отколкото обикновено се възприема дори и от най-убедените му привърженици. То означава много повече, отколкото просто да не се приема храна. То едновременно е изкуство и наука. Прилагането на гладуването понякога изглежда почти неограничено. Неудобствата, които причинява, не е невъзможно да се преодолеят; опасностите, които дебнат, са малко на брой и се случват рядко. И все пак за да се постигнат най-задоволителни резултати, гладуването трябва да бъде съгласувано с някои твърдо установени правила и техники от човек, който притежава опит в тази област.

Парадоксално, но при остри заболявания наблюдението не е така важно както при хронични заболявания. Когато болестта се дължи на дългогодишен неправилен начин на живот и пациентът е на прага на смъртта, с тежки увреждания на органите, е необходим богат опит, за да му бъде предписано гладуване, което да продължи достатъчно за постигане на желаните резултати.

В такава ситуация би било прекалено рисковано да се доверим на човек без опит и знания. Знам, че има необучени лаици, които се опитват да ръководят процеса на гладуване. Вярвам, че е жизненоважно това да се проучи предварително, за да сме сигурни, че за нас се грижи най-добрият и най-опитният специалист. Във връзка с това трябва да отбележа още, че макар да съществуват множество здравни заведения, признати със закон в нашата страна, малцина от обучените там специалисти разполагат с някакви знания или опит в областта на гладуването. Не можем да изберем наслука някой доктор, който да ръководи процеса на гладуване, без да знаем какво включва неговата специална подготовка.

Основно правило в практиката на хигиенистите е, че всички нормални физиологични потребности се запазват и в болестно състояние. В период на въздържание те трябва да се задоволяват според нуждата и функционална цялост да се запази. Нека ясно разберем едно: когато провеждаме гладуване, не спираме да дишаме или да пием вода. Нуждата от кислород никога не изчезва; продължаваме да изпитваме жажда на определени интервали и поемаме вода. Гладуването е въздържане от храна, а не въздържане от основните функции на живота. И е въздържане от храна единствено в смисъла, че се въздържаме от сурови хранителни материали за определен период от време, докато тялото използва складираните запаси. Ние все пак се нуждаем от храна и се храним.

Гладуването не е прекратяване на жизнеността. Наистина, въпреки че то е период на силно намалена активност, някои от процесите на живия организъм са ускорени по време на въздържанието. Основните потребности в живота: храна, въздух, вода, топлина, слънчева светлина, активност, почивка, сън, чистота, хармония на ума, си остават основни потребности на организма по време на гладуването.

Хранителните елементи, с които се поддържат функциониращите тъкани на тялото, се добиват от резервите, складирани в организма. В зависимост от жаждата се приема вода; препоръчва се топлина, така че тялото да не изстива; слънчевата светлина е необходима, за да поддържа намалената метаболитна активност; чистотата си остава основна необходимост; сънят е необходим; особено важни са душевната и емоционална стабилност.

Методите и техниките на гладуването са от голямо значение и би трябвало да бъдат признати и разбрани от всеки, който проявява интерес или планира гладуване.

Къде започват тези техники? Някои казват, че началото се поставя дълго преди да започне самото гладуване - в най-ранните етапи от подготовката на гладуването!

1. ПОДГОТОВКА

Създадени са множество сложни схеми за подготовката на пациента за предприемане на гладуване. Някои от тях включват период на консумация на определени храни, с цел да се изпразнят тънките черва, преди да се започне гладуването. Други методи включват гладуване в продължение на един ден, хранене в продължение на два дни, гладуване в продължение на два дни, хранене в продължение на четири дни и така нататък, като целта е човекът постепенно да се подготви за гладуване със значителна продължителност. Всички тези схеми са загуба на време и пари, тъй като предлагат да се приема все пак някаква храна в момент, в който е необходимо да се предприеме гладуване. Тъй като няма причина човек да не започне гладуването незабавно и без тези методи, ние не ги препоръчваме. Съществената подготовка се състои в душевната и емоционалната нагласа.

Ако можете да вникнете в мъдростта и смисъла на гладуването и освободите ума си от всякакви страхове спрямо този съвършено нормален процес, ще можете да го проведете с лекота и желание. Бъдете убедени, че гладуването ще ви бъде от огромна полза и го започнете без страхове или неудоволствие. Душевната нестабилност и страхът могат да превърнат гладуването в труден или невъзможен процес. Когато започнах своята практика, първите няколко месеца проведох стаж при д-р Майло А. Крейн, който тогава ръководеше санаториума „Крейн" в Елмхърст, Илинойс. Д-р Крейн никога не препоръча гладуване на пациент, който изпитваше страх от него. Вместо това му предписваше диета и му позволяваше да се движи сред другите пациенти. Обикновено след няколко дни пациентът сам питаше дали вече може да проведе гладуването.

Това е едно от предимствата да бъдеш сред другите. Човек вижда и се убеждава, че те не са изгладнели, а всъщност придобиват полза. Страхът изчезва пред реалността.

2. ПОЧИВКА

Техниките на гладуването се основават на прости психологически принципи. Те не включват необходимостта, нито приложението на някакви средства и мерки, чужди на присъщите на живия организъм естествени нужди. Терапии, специални методи и насилствени мерки не са приети в провеждането на гладуването. Най-важната техника на гладуването е тази на намаляването на активността: душевната, на сетивата и физическата, до възможния минимум, така че енергията на предприелия гладуване да може да бъде съхранена и лечението му и екскреторните процеси да се ускорят.

Човекът, предприел гладуване, трябва да запечата в ума си основното правило за компенсацията. За да изразходва енергия в една сфера, природата трябва да спести от друга. Това, което не е изразходвано в ненужна активност, е съхранено, за да бъде изразходвано за отделяне и възстановяване.

Физическа почивка се постига чрез прекратяването на физическата активност, като се почива в леглото; и така човек релаксира. физическата активност изразходва значителна енергия и възпрепятства образуването на резерв от енергия, която е необходима за възстановяването на нормалната нервна енергия.

Душевният покой се постига, когато се намали душевната активност и се сложи край на емоционалното неравновесие. Дебатите по спорни въпроси вредят на пациента. Да позволим на някого да се разстрои или да бъде въведен в тривиални спорове от всякакво естество, означава да нанесем вреда. Тайната на душевния покой е в емоционалното равновесие. Не винаги е лесно за предприелия гладуване да премахне притеснението или да преодолее неудоволствието, но трябва да направи всичко възможно за постигане на спокойствие.

Покоят на сетивата се постига с оттеглянето на тихо и спокойно място и с избягване на натоварването на очите с четене, гледане на телевизия, кино или други такива дейности, които изморяват зрението. Шумът е особено разрушителен за вътрешната хармония и разхищава енергия. Съхранението на енергия се постига чрез тишина, мир, почивка и покой на сетивата.

Когато се отдадем на почивка, ние все пак не изпадаме в състояние на инертност или латентност, нито състояние на ембрионална пасивност. Целта е да се постигне отсъствието на напрежение и физическо усещане за покой, което прави почивката възможна.

Самата почивка не лекува, но е от основно значение за ефикасното лечение, също както и за поддържането на добро здраве. Тя е от голяма важност за изтощения човек с интоксикиран организъм. Не тониците и стимулантите, не седативите и успокоителните, нито хипнозата, а почивката е най-голямата необходимост на организма, който е бил обезсилен със стимуланти и прекаляване с храна, секс, емоционална нестабилност, работа и различни слабости, от които човек страда.

Органите, които са били обезсилени поради извънредния им труд и стимулацията, могат да си вземат почивка до постигането на пълен обем функционална мощ. Допълнителната стимулация, каквато и да е по природа, само още повече ги затормозява.

3. АКТИВНОСТ

Човекът, предприел гладуваме, си почива по време на периода на въздържане от храна, тъй като при нормалната динамика на дейностите в живота, храненето и активността трябва да се балансират взаимно. Има специалисти, които позволяват на хората, провеждащи гладуване под техните грижи, да предприемат дълги разходки и им препоръчват всекидневни упражнения от различен характер. При гладуване, предприето с цел намаляване на теглото, някои умерени упражнения, и то под наблюдение, са допустими. Но смятам, че по принцип, когато е предприето гладуване, дори умерените упражнения са ненужно пилеене на енергия и похабяване на резервите на организма. Активността трябва да черпи сили от консумираната храна. Когато не се приема храна, активността трябва да бъде намалена до минимум. Необходима е почивка, а не разхищение.

4. ТОПЛИНА

Устойчивостта към простуда на предприелия гладуване е намалена в сравнение с тази на човек, който се храни редовно. Той лесно изстива. Простудата потиска изхвърлянето на вредните вещества, увеличава дискомфорта и става причина за по-бързото изразходване на резервите. Ето защо е важно човекът, предприел гладуване, да бъде на топло. Това е необходимо дори през юли и август. Особено важно е краката му да бъдат топли. Студените крака няма да позволят на предприелия гладуване да спи спокойно.

5. ВОДА

Човекът, предприел гладуване, изпитва жажда, макар и не толкова често, колкото когато се е хранил. Естествената нужда от вода трябва да се задоволява с колкото е възможно по-чиста вода. Не се препоръчва газирана минерална вода и вода с лош вкус. Добре е водата да бъде мека изворна

вода, дъждовна, дестилирана, филтрирана или просто вода без съдържание на замърсители.

Вода трябва да се пие само когато се появи жажда. Изпиването на големи количества вода - независимо от липсата на нужда - няма да помогне с нищо, ако го правим, за да следваме теорията, че това пречиства организма. Истина е, че колкото повече вода поема човек, толкова повече течности отделят бъбреците, но това не означава, че елиминирането на отпадъците се увеличава. Всъщност може да се стигне до понижаване на количеството на екскретираните отпадъци.

През лятото може да изпитваме желание да пием студена вода. В това няма нищо лошо, но много студената или ледено студената вода може да забави възстановяването. При определени състояния топлата вода може да е по-подходяща и за предпочитане от студената вода или водата със стайна температура. В някои случаи студената вода може да се пие на глътки, умерено, със съвета и разрешението на специалиста, под чието наблюдение се провежда гладуване-то; в други случаи обаче това не е препоръчително.

6. БАНИ

По време на гладуването съществува същата необходимост от чистота, както и по времето, когато човек се храни. Вана или душ трябва да се вземат веднъж дневно или толкова често, колкото човек желае. Банята също не трябва да изтощава енергията ни. Ето защо е добре да се спазват следните препоръки:

(а.) Къпането трябва да продължава кратко време. Предприелият гладуване не бива да се задържа дълго под душа или във ваната. Обичайната практика да се „кисне" с часове във водата изтощава и трябва да се избягва.

(б.) Водата, с която се къпем, трябва да бъде хладка, нито студена, нито гореща. За да се понесе горещата или студена вода се изразходва значително количество енергия.

Колкото по-близка до телесната е температурата на водата, толкова по-малко енергия ще бъде изразходвана. Помнете винаги, обаче, че банята допринася за чистотата, а не води до някакви въображаеми терапевтични ефекти. Изкъпете се бързо и излизайте от водата.

(в.) Ако човекът, предприел гладуване, е прекалено слаб, за да се изкъпе сам, може да бъде обтрит с гъба в леглото.

7. СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Слънчевата светлина е основен фактор за храненето на растенията и животните и е много полезна по време на гладуване. Не трябва да я окачествяваме като лекарство, защото не е; а като естествен елемент в нормалните и естествени метаболитни процеси. Особено важна е нейната роля в обмяната на калция, но тя е също така важна и за усвояването на фосфора и вливането на сила в мускулите. Наистина, слънчевата светлина служи за извършването на не малко от важните дейности в естествения процес на живота и е от много по-голямо значение за нас, отколкото изобщо предполагаме.

Освен ако не се прекали, слънчевите бани се отразяват релаксиращо и изразходват минимална част от енергията ни. Ако обаче слънцето е жарко, ако слънчевите бани продължат дълго, ако влизането и излизането от солариума е твърде изтощително за пациента - всички тези фактори могат да причинят свръхизразходване на енергия. При слънчевите бани е необходимо да „внимавате да не се опечете". За да бъде постигнато това, трябва да се спазват следните правила:

Правете слънчевите бани рано сутрин, когато все още е хладно, или в късния следобед през лятото. Ако времето е меко, когато не е горещо през деня, те могат да се правят по всяко време на деня, щом температурата е приятна.

Започнете ги с 10 минути излагане на слънчева светлина: 5 минути за гърба и 5 минути за гърдите. През следващия ден можете да увеличите излагането на слънце с по една минута за гърба и гърдите. Увеличавайте излагането на слънце с по една минута за всяка страна на ден, до максимум 30 минути за всяка страна. Ще бъде добре да се ограничите с посочената продължителност за излагане на слънчева светлина.

Ако гладуването продължи над двадесет дни, намалете бремето до осем минути за всяка страна и продължете така слънчевите бани до прекратяването на гладуването.

Ако след слънчевите бани пациентът се чувства слаб или раздразнен, продължителността им трябва да се намали. Не прекалявайте.

8. ОЧИСТИТЕЛНИ

Понякога се твърди, напълно погрешно според мен, че по време на гладуването е необходимо да поддържаме активността на червата, бъбреците и кожата, за да отделят токсините, освободени в циркулацията от унищожаването на излишните тъкани. За пречистване на червата се препоръчват всекидневни обикновени или солни клизми; препоръчва се да се пие много вода или дори да се взимат диуретици, за да се поддържа активността на бъбреците; за да се подържа кожата активна, се препоръчва сауна.

Всички тези насилствени методи а не само напълно безполезни, но също и болезнени. Няма нищо друго, което така сигурно и без никаква опасност да повишава активността на бъбреците, както самото гладуване. Червата също сами се изпразват по време на гладуване толкова често, колкото пъти има нужда от това. Ако няма такава необходимост, те си вземат дълго чаканата почивка. Кожата не е орган, чрез който се отделя, и идеята, че сауната ще помогне, е заблуда. Тези методи само допълнително изтощават предприелия гладуване и имат склонност по-скоро да потискат, отколкото да ускоряват елиминирането. Тези техники могат да навредят и не трябва да се прилагат.

9. СТРАДАНИЯ

Казват, че гладуването не трябва да бъде продължено, ако пациентът изпитва големи страдания, както е при някои сериозни нарушения на здравето. Но факт е, че точно в такова състояние силите, необходими за храносмилане и асимилиране са стигнали до най-голям спад. Колкото по-големи са страданията, толкова повече пациентът не е в състояние да приеме и смели храна. Щом дискомфортът изчезне, специалистът ще знае кога да даде храна на пациента.

Гладуването слага край на страданията и предприелият гладуване може да очаква облекчението да настъпи много по-бързо ако продължи процеса на гладуване, отколкото ако го прекрати.

12. Прекратяване на гладуването

Странно е, че следната проста истина, макар и да е толкова очевидна, все пак трудно се възприема от мнозина: точният момент, в който трябва да бъде прекратено гладуването, е моментът, в който гладът се завърне. Когато гладът се завърне, езикът е изчистен, дъхът е свеж и вкусът в устата е приятен. Всичко това показва, че организмът е завършил дейността по почистването и е готов отново да започне да се храни.

Обикновено има овлажняване в устата и силно желание за храна. Винаги ли се завръща гладът? Точният отговор е: почти винаги. В крайни стадии на болести, като рак и туберкулоза в напреднал стадий, сериозни сърдечни заболявания и други състояния, при които смъртта е въпрос на време, глад рядко се появява. При всички други случаи, при които има надежда за живот и при хора в нормално състояние, които са предприели гладуване, гладът никога не „забравя" да се появи в точния момент.

Наистина, той често се появява преди изразходването на резервите на организма. Това важи особено при остри заболявания. Един или два дни след като всички остри симптоми са изчезнали, при почти всички от случаите, човек изпитва желание за храна, въпреки че организмът му разполага с резерви, достатъчни да го поддържат през още много дни на въздържание.

С изключение на изброеното, човек с хронична болест, предприел гладуване, може да очаква същото. Наистина, проблемът, който той ще изпита, ще бъде не дали гладът ще се появи, а да контролира себе си и апетита си, когато това се случи.

След гладуване с оптимална продължителност, има период, който може да продължи от няколко дни до две седмици, през който човек изпитва глад почти през цялото време. Ако той контролира консумацията на храна, докато този първоначален период на глад отмине, той ще въведе уравновесени хранителни навици и опасност&