Карлос Кастанеда

Изкуството на сънуването

Съществуват и други светове, освен нашия, разположени един в друг като люспите на лука, и чрез специално обу­чение и подготовка ние можем да променим съзнанието си и да посетим тези удивителни места. Най-добрият сту­дент по пътуване из духовните вселени е антропологът Карлос Кастанеда. Чрез уроците на големия магьосник дон Хуан той е накарал милиони читатели да се отправят на изумителни духови пътешествия с помощта на книги като „Учението на дон Хуан", „Една отделна реалност", „Пътуване към Икстлан"... След шест години, прекарани в размисъл и изследвания, Карлос е написал книга, която може да се окаже най-значителното му произведение -„Изкуството на сънуването"; книга, която ни разкрива как странниците, търсещи духовното, могат да използу­ват „четвъртата врата" на сънищата, за да проникнат в други светове.

С „Изкуството на сънуването" и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на велики­те магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същес­тва; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или по­вече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от истори­ята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъщест­вят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.

ПРЕДГОВОР НА АВТОРА

За последните двайсет години съм написал редица книги, описващи моето обучение при един мексикански магьосник от индианското племе яки - дон Хуан Матус. В тези книги съм обяснил, че той ме обучаваше в магьосничество, но не както ние разбираме тава понятие в общоприетия му смисъл - като прилагане на свръхестествени сили за въздействие над други хора или призоваване на духове чрез заклинания, магии или ритуали за постигането на свръхестествени резултати. За дон Хуан магьосничеството означаваше приложение на ня­кои специфични теоретични и практически постановки, свър­зани с естеството на възприятието и с неговата роля за съз­даване на представа за света около нас.

По съвет на дон Хуан съм се въздържал да определям поз­нанието му като шаманизъм - категория, присъща на антро­пологията. Вместо това навсякъде съм го наричал, както правеше и самият той, магьосничество. Но когато преосмислих написаното, си дадох сметка, че това название прави още по-неясни и без това неясните явления, с които дон Хуан ме бе запознал в своите уроци.

В антропологическите трудове шаманизмът е описан като система от вярвания, свойствена за някои северноазиатски народности и преобладаваща и сред известен брой ко­ренни северноамерикански индиански племена; според тази система един невидим свят на първичните духовни сили, доб­ри и зли, съществува навсякъде около нас и тези сили могат да бъдат призовавани или овладявани чрез практическите действия на хора, които служат като посредници между ес­тествения и свръхестествения свят.

Дон Хуан наистина беше посредник между естествения, ежедневен свят и един друг, незрим, който той наричаше об­ласт не на свръхестественото, а на второто внимание. Цел­та му като учител бе да направи тази област достъпна за мен. В предишните си книги съм описал методите, използвани от него за тази цел, както и магьосническите умения, кои­то ме караше да упражнявам; най-важното сред тях се нари­ча "изкуството на сънуването".

Според твърденията на дон Хуан, нашият свят, в чиято цялост и неповторимост ние сме убедени, представлява само един от множеството последователно устроени светове, подредени като люспите на лука. Дон Хуан изтъкваше, че ма­кар и в енергийно отношение да сме били определени да възп­риемаме само нашия свят, все още разполагаме с възмож­ността да влизаме и в тези други сфери, които са също тол­кова реални, цялостни, неповторими и завладяващи, колкото и собственото ни мироздание.

Той ми обясняваше, че за да можем да възприемаме тези сфери, трябва не само да се стремим към тях, но и да имаме достатъчно енергия, за да можем да ги обхванем. Те същест­вуват постоянно и независимо от нашето съзнание, казваше той, а недостъпността им се дължи изцяло на нашето уст­ройство. С други думи, само поради това свое устройство ние сме принудени да приемем, че единственият съществу­ващ и единственият възможен свят е този, с който се сблъс­кваме в ежедневието си.

Вярвайки, че нашето енергийно устройство е поправимо, дон Хуан посочваше, че магьосниците от древността посте­пенно са създали система от похвати и действия, предназна­чени да преправят енергийните ни способности за сетивно възприятие. Те са нарекли тази система „изкуството на съ­нуването".

Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че най-под­ходящото определение на дон Хуан за сънуването беше „врата към безкрайността". Ала тогава, когато ми го каза, аз отвърнах, че тази метафора нищо не ми говори.

-  В такъв случай край на метафорите - отстъпи той. - По-добре да речем, че сънуването е практическият начин, по който магьосниците използуват обикновените сънища.

- Но как изобщо могат да бъдат използувани обикновени­те сънища? - попитах аз.

- Винаги попадаме в капана на думите - рече той. - В моя случай учителят ми се опитваше да ми опише сънуването, като казваше, че това е начинът, по който магьосниците пожелават „лека нощ" на света. Разбира се, той просто нагаждаше описанието към моите мисловни способности. Същото правя и аз спрямо тебе.

При друг повод дон Хуан ми каза следното: „Сънуването може да се преживее само лично. Сънуването не означава единствено да имаш сънища, нито пък да бленуваш, да желаеш или да си представяш разни неща. Чрез него ние можем да въз­приемаме други светове, които несъмнено сме в състояние да опишем, ала не можем да опишем какво ни е накарало да ги възприемем; и все пак чувстваме как сънуването разкрива пред нас тези други сфери. То е като някакво усещане - като процес на телата ни, като чувство в душите ни."

По време на уроците от общ характер дон Хуан изчерпа­телно ми обясняваше принципите, основанията и практичес­ките методи на изкуството на сънуването. Неговите указа­ния бяха разделени на две части. Едната обхващаше процеду­рите на сънуването, а другата представляваше чисто абст­рактни тълкувания на интелектуалното ми любопитство чрез абстрактните принципи на сънуването и насочване да търся изход в практикуването му.

Вече съм описал всичко това дотолкова подробно, докол­кото е било по силите ми. Изобразил съм и обкръжението от магьосници, в което бях поставен от дон Хуан, за да изуча неговите изкуства. Взаимодействието ми с тава обкръжение бе от особен интерес за мен, защото се извършваше изцяло в областта на второто внимание. Там аз контактувах с де­сетте жени и петимата мъже, които бяха магьосници като дон Хуан, а още и с четиримата млади мъже и четирите мла­ди жени, които бяха негови ученици.

Дон Хуан ги бе събрал веднага след появата ми в неговия свят. Той ми даде да разбера, че те образуват традиционна магьосническа група - точно копие на неговата собствена, и че аз би трябвало да им стана водач. В работата си с мен обаче той установи, че съм по-различен от онова, което е очаквал. Обясни ми, че тази разлика се отнася до едно специ­фично устройство на енергията, което може да се види само от магьосниците - енергийните ми отделения, вместо да са четири на брой, както при него самия, бяха само три. Тава ус­тройство, което погрешно бе сметнал за поправим недоста­тък, се оказа до такава степен неподходящо за моето общуване или заставане начело на онези осем ученици, че се наложи дон Хуан да събере нова група от хора, по-близки до моята енергийна структура.

Писал съм обширно за тези неща. Но никога не съм споменавал втората група ученици; дон Хуан не ми позволяваше да го направя. Доводът му бе, че те спадаха изцяло към моята област, а според споразумението ни аз можех да пиша само за неговата област, не и за моята.

Втората група беше съвсем малобройна. Състоеше се само от три жени: Флоринда Грау, сънувач; Тайша Абелар, прикривач; и Карол Тигз, Жена-нагуал.

Моите контакти с тях се осъществяваха единствено във второто внимание. В ежедневния свят ние нямахме дори и смътна представа един за друг. Във взаимоотношенията ни с дон Хуан обаче нямаше нищо смътно и неясно; той полагаше огромни усилия да обучи всички ни в еднаква степен. И все пак към края, когато времето на дон Хуан вече изтичаше, психи­ческото напрежение, породено от предстоящото му отпъ­туване, започна да размива границите на второто внимание. В резултат на това нашето общуване постепенно се пренесе в света на ежедневието, където се срещнахме привидно за първи път.

Никой от нас не подозираше, че във второто внимание сме контактували активно и задълбочено. Тъй като бяхме все образовани хора, останахме повече от шокирани, когато разбрахме, че и по-рано сме се срещали. За нас това беше и, естествено, все още е недопустимо в интелектуално отно­шение; и въпреки всичко знаем, че лично сме го преживели. Така ни остана тревожното знание, че човешката психика е неизразимо по-сложна, отколкото насадените ни светски или академични представи, в които ни бяха карали да вярваме.

Веднъж помолихме единодушно дон Хуан да ни изясни положението, в което се намирахме. Той отвърна, че разполагал с два варианта. Единият бил да се погрижи за накърнената ни рационалност и да излекува раните й, като ни каже, че вто­рото внимание е състояние на съзнанието, което е не по-малко илюзорно от летящи в небето слонове, и че всичко, ко­ето мислим, че сме преживели в това състояние, е било само плод на хипнотични внушения. Другият възможен избор бил да ни го обясни така, както го разбират магъосниците-сънувачи: като енергийна конфигурация на съзнание.

Все пак, докато изпълнявах свързаните със сънуването за­дачи, бариерата на второто внимание оставаше непромене­на. При всяко навлизане в сънуването аз навлизах и във вто­рото внимание, а събуждането ми от едното не винаги озна­чаваше, че съм напуснал и другото. Години наред можех да си спомням само малки отрязъци от преживяванията ми по вре­ме на сънуване. В енергийно отношение бях неспособен да об­хвана изцяло извършеното от мен. Нужни ми бяха петнайсет години непрекъснат труд, от 1973 до 1988, за да натрупам достатъчно енергия и да подредя наново в съзнанието си всички събития последователно. Тогава си спомних цели върволици от различни случаи на сънуване и най-сетне бях в със­тояние да запълня някои привидни празноти в паметта си. Така успях да си изясня неразривната приемственост на дон Хуановите уроци за изкуството на сънуването; приемстве­ност, която ми бе убягнала поради факта, че той ме бе карал да снова между нивото на ежедневното съзнание и съзнание­то, свойствено за второто внимание.

Настоящото произведение е резултат от това подреждане на събитията.

Накрая искам да посоча причината за написването на тази книга. След като вече имам на разположение повечето от уроците на дон Хуан за изкуството на сънуването, уместно е да изложа в едно бъдещо произведение настоящата си пози­ция и мястото на последните четирима ученици: Флоринда Грау, Таиша Абелар, Карол Тигз и аз самият. Но преди да опи­ша и обясня последиците от напътствията и влиянието на дон Хуан върху нас, трябва, в съответствие със сегашните си знания, да направя преглед на онези части от неговите уроци за сънуването, до които по-рано не бях имал достъп.

Основната причина за написването на тази книга обаче бе изказана от Карол Тигз. Тя е убедена, че обяснението на света, който дон Хуан ни остави в наследство, е най-голям из­раз на нашата признателност към него и на предаността, с която следваме неговите стремежи.

1.

ДРЕВНИТЕ МАГЬОСНИЦИ: ВЪВЕДЕНИЕ

Дон Хуан често подчертаваше, че цялото му учение води началото си от откритията и разработките на хора, които той наричаше „древните магьосници". Беше ми изяснил, че между древните и съвременните магьосници има огромна раз­лика. Той определяше първите като хора, живели в Мексико навярно хилядолетия преди испанското нашествие; хора, чие­то най-значително постижение било създаването на основни­те положения на магьосничеството, с особен интерес към конкретното и прагматичното. Според дон Хуан те прите­жавали блестящи способности, но им липсвала мъдрост. За разлика от тях съвременните магьосници били прочути със здравомислието си и с умението, в случай на нужда, да проме­нят посоката на своите занимания.

Дон Хуан ми обясни, че предпоставките, свързани със съну­ването, по естествен път били открити и разработени от древните магьосници. Тъй като тези предпоставки са необхо­димия ключ, за да се разясни и проумее сънуването, налага ми се да пиша за тях отново. Поради това по-голямата част от тази книга представлява повторно въведение и разширение на материала, който съм изложил в предишните си книги.

По време на един от разговорите ни дон Хуан заяви, че за да оцени правилно положението на сънуващите и самото съ­нуване, човек трябва да разбере усилията на съвременните магьосници да отклонят магьосничеството от конкретното към абстрактното.

-  Какво имаше предвид под конкретно, дон Хуан? - попи­тах аз.

- Практическата страна на магьосничеството - отвърна той. - Маниакалното съсредоточаване на съзнанието върху практики и техники, напълно неоправданото оказване на вли­яние върху други хора. Всичко това било присъщо на света на магьосниците от миналото.

- А кое е абстрактното в такъв случай?

- Това е стремежът към свобода, свободата да възприе­маш без вманиаченост всичко, което е в човешките възмож­ности. Казвам ти, че днешните магьосници търсят абстрак­тното, понеже те търсят свобода; конкретните облаги не ги интересуват. За разлика от древните те нямат и социал­ни функции. Затова никога няма да ги срещнеш в ролята на обществени ясновидци или магьосници на служба.

-  Значи миналото няма стойност за съвременните ма­гьосници?

-  Стойност несъмнено има. Но настроенията на това минало не ни допадат. Аз лично ненавиждам мрачните и бо­лезнени страни на съзнанието; обичам безкрайността на ми­сълта. Все пак, независимо от предпочитанията си, не мога да отрека заслугите на древните магьосници, защото те пър­ви са открили и направили всичко, което знаем и вършим днес.

Дон Хуан обясни, че най-важното им постижение било се­тивното възприемане на енергийната същност на нещата. Това прозрение било толкова значително, че се превърнало в основна предпоставка за магьосничеството. В наши дни, след дългогодишно обучение и упражняване, магьосниците дейст­вително придобиват способността да възприемат сетивно същността на нещата - способност, която наричат виждане.

- Какво би означавало за мен да възприемам енергийната същност на нещата? - попитах дон Хуан веднъж.

- Би означавало да възприемаш енергията директно - от­върна той. - Като изолираш социалната страна на възприя­тието, ще виждаш същността на всяко нещо. Всичко, което възприемаме сетивно, е енергия, но тъй като това не става директно, ние преработваме нашето възприятие, за да пасне на определен калъп. Този калъп е социалната страна, която ще трябва да отделиш.

- А защо да я отделям?

-  Защото тя преднамерено стеснява обсега на нашите възприятия и ни кара да вярваме, че не съществува нищо дру­го освен калъпа, към който ги нагаждаме. Убеден съм, че за да оцелее човек днес, трябва да промени социалната основа на възприятията си.

- Какво представлява тази социална основа, дон Хуан?

- Това всъщност е безспорният факт, че светът се със­тои от конкретни обекти. Наричам го социална основа, понеже всички хора полагат неимоверни усилия, за да ни нака­рат да възприемаме света по този начин.

- В такъв случай как трябва да го възприемаме?

- Всичко е енергия. Цялата вселена е енергия. Социална ос­нова на нашето възприятие трябва да бъде безспорният факт, че нищо друго не съществува. И е нужно да се положат огромни усилия, за да започнем да възприемаме енергията като такава. Тогава ще имаме и двете възможности на свое разположение.

- А може ли човек да бъде обучен по този начин? - попи­тах аз.

Дон Хуан отвърна, че това не само е изпълнимо, но и че заниманията му с мен и с останалите му чираци се свеждали тъкмо до тази задача. Той ни обучаваше на нов начин на възп­риемане, първо, като ни караше да осъзнаем, че възприемателната ни способност е нагодена към определен калъп, и второ, като рязко ни тласваше в състояния, при които възп­риемахме енергията директно. Както ме увери, въпросният метод много наподобяваше онзи, чрез който се научаваме да възприемаме света на нашето ежедневие.

Според дон Хуан принудата да се нагаждахме към социалния калъп се обезсилва веднага щом осъзнаем, че сме получили този калъп като наследство от предшествениците си, без да сме се потрудили да го изследваме.

- Възприемането на един свят от солидни обекти с положителни или отрицателни свойства трябва да е било жизне­но важно за оцеляването на нашите прадеди - отбелязва той. - И след като този начин на възприемане е господствал векове наред, сега ние сме принудени да вярваме, че светът се състои от обекти.

- Не мога да си представя света другояче, дон Хуан - про­тестирах аз. - Той несъмнено е изграден от обекти. За дока­зателство е достатъчно да се блъснем в някой от тях.

-  Разбира се, че е изграден от обекти. По този въпрос няма спор.

—За какво говориш тогава?

-  Казвам ти, че светът се състои, на първо място, от енергия и чак след тава от обекти. Ако не тръгнем от усло­вието, че светът е енергиен, никога не ще можем да възприе­маме енергията директно. Винаги сме били възпирани от без­спорния факт, който ти току-що изтъкна - твърдостта на обектите.

Доводите му напълно ме смаяха. По онова Време разумът ми просто отхвърляше всеки друг начин за осъзнаване на света, който се различаваше от вече познатия ми. Но твърде­нията на дон Хуан и идеите, които се опитваше да изложи пред мен, бяха толкова необичайни, че макар и да не ги прие­мах, не можех и да ги отхвърля.

- Ние възприемаме света така, както правят хищниците - каза ми той Веднъж - Много ефикасен метод да прецениш и определиш кое служи за храна и кое представлява опасност. Но това не е единственият достъпен за нас начин на възпри­емане. Има и друг, и тъкмо него се старая да ти разкрия: ди­ректното възприемане на същността на всяко нещо, на са­мата енергия. Това ще ни, даде възможност да разберем, опре­делим и опишем света със съвършено нови средства, много по-сложни и вълнуващи.

Такова бе твърдението на дон Хуан. А по-сложните средства, за които говореше, му бяха предадени от неговите предшественици; тези средства отговарят на магически ис­тини, които са лишени от рационална основа и нямат никак­ва връзка с ежедневната реалност, но представляват неоспо­рими факти за магьосниците, които възприемат енергията директно и виждат същността на всяко нещо.

За тези хора няма по-важен магически акт от това да се види същността на вселената. Според дон Хуан древните магьосници, които първи видели същността на вселената, ус­пели най-добре да я опишат. Те казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки, сияйни влакна, надарени със собствено съз­нание по начин, непонятен за човешкия ум.

След като видели вселенската същност, древните магьос­ници пристъпили към енергийната същност на хората. Дон Хуан заяви, че те описали човешките същества като яйцеподобни образувания и ги нарекли „сияйни яйца".

-  Когато магьосниците видят някой човек - каза той, -те всъщност виждат голямо лъчисто образувание, което се носи плавно, правейки дълбока бразда в енергията на земята, сякаш, е снабдено с корен, който влачи със себе си.

Дон Хуан бе останал с впечатлението, че нашата енергий­на форма се променя с течение на времето. Каза ми, че за всеки от познатите му ясновидци, включително и за самия него, хората изглеждат no-скоро като кълба или даже надг­робни камъни, отколкото като яйца. Но понякога, по неизвес­тни причини, на магьосниците им се удава да видят човек, чи­ято енергийна форма напомня яйце. Той смяташе, че имащите яйцевидна форма в наши дни са по-сродни с хората, живели в древността.

По време на обучението ми дон Хуан наведнъж ми обясня­ваше онова, което според него бе най-съдбоносното откри­тие на древните магьосници. Наричаше го „основен признак на хората като сияйни кълба": кръгло петно с наситен бля­сък, голямо колкото топка за тенис, което се намира посто­янно на повърхността на кълбото, на разстояние около шей­сет сантиметра назад от върха на дясната лопатка.

Тъй като отначало ми беше трудно да добия зрителна представа за това, дон Хуан ми разясни, че сияйното кълбо е много по-голямо от физическото тяло, че наситеното петно е част от тази енергийна форма и е разположено на височина­та на лопатките, на една ръка разстояние от гърба. После добави, че древните магьосници нарекли това място „събира­телна точка", след като видели какви свойства има то.

- А какви свойства има? - запитах аз.

- Чрез него получаваме възприятия - отвърна той. - Ма­гьосниците от миналото видели, че при хората тази точка събира възприятията. Виждайки, че всички живи създания притежават подобно блестящо петно, древните магьосници предположили, че възприятията изобщо се осъществяват чрез това място, независимо по какъв начин.

- Кое ги е накарало да стигнат до такова заключение? -поинтересувах се аз.

Дон Хуан отговори, че те най-напред видели как от милио­ните лъчисти енергийни нишки на вселената, които прониз­ват цялото сияйно кълбо, само малък брой минават точно през събирателната точка, както и би трябвало да се очаква при нейния незначителен размер.

Сетне Видели, че тя винаги е съпроводена от едно допълни­телно сферично сияние, малко по-голямо от самата нея, кое­то силно увеличава блясъка на минаващите през него нишки.

Накрая Видели още две неща. Първо, че събирателните точки на хората могат да променят обичайното си място; и второ, че когато точката е В обичайното си положение, Въз­приятията и нивото на съзнание вероятно са нормални, ако се съди по поведението на тези, които биват наблюдавани. Но когато събирателните точки заедно с околните лъчисти сфери променят нормалната си позиция, необикновеното държане на наблюдаваните хора очевидно доказва, че съзнани­ето им е станало различно, че те възприемат света по не­познат дотогава начин.

От всичко това древните магьосници заключили, че колко­то no-голямо е преместването на точката, толкова по-нео­бичайна промяна настъпва В поведението, а очевидно и В съз­нанието и Възприятията.

- Обърни Внимание, че когато говоря за виждането, винаги употребявам изрази от рода на „има Вид на" или „изглежда като" - предупреди ме дон Хуан. - Всичко, което човек вижда, е тъй уникално, че може да се опише само чрез сравнение е нещо вече познато.

Той добави, че най-подходяща илюстрация за този проблем е начинът, по който магьосниците говорят за събирателна­та точка и сиянието около нея. Описват ги като ярко петно, но това е неуместно, понеже ясновидците виждат тези неща не с помощта на очите си. Налага се да уточнят това несъответствие и да кажат, че точката представлява свет­ло място, обкръжено от ореол, от лъчение. Както посочи дон Хуан, ние до такава степен се ръководим от зрителните си навици и хищническия си начин на възприятие, че неизбежно изразяваме всичко видяно така, сякаш е минало през погледа на грабливо Животно.

След като видели каква е вероятната роля на събирател­ната точка и нейния ореол, древните магьосници достигнали до следното обяснение: те предположили, че ,като фокусира блясъка си върху пресичащите я енергийни нишки на Вселена­та, събирателната точка автоматично и без предварителна подготовка превръща тези нишки В устойчива картина на света.

- Как точно става това? - попитах аз.

- Никой не би могъл да знае - отвърна дон Хуан натърте­но. - магьосниците виждат движението на енергията, но от това не им става ясно как или защо се движи тя.

По думите на дон Хуан, когато видели как милиони от тези изпълнени със съзнание енергийни нишки пресичат съби­рателната точка, древните магьосници допуснали, че при това преминаване те се събират благодарение на нейния бля­сък. Виждайки пък, че това сияние е изключително слабо при умиращите или изпаднали в безсъзнание хора, а при трупове­те напълно липсва, те се убедили, че именно то представлява съзнанието.

- Ами събирателната точка? И тя ли отсъства при тру­повете? - запитах аз.

Той отговори, че у едно мъртво същество няма и следа от нея, защото събирателната точка и ореолът й са признак за наличието на живот и съзнание. Неминуемото заключение на древните магьосници било, че съзнанието и възприятията Вър­вят ръка за ръка и са свързани с тази точка и обкръжаващото я сияние.

-  Има ли вероятност тези магьосници да са сбъркали в своето виждане? - поисках да зная аз.

- Не съм В състояние да ти обясня защо е така, но един магьосник не може да сбърка по отношение на виждането си - заяви дон Хуан с тон, който не търпеше възражение. - Е, изводите, до които е достигнал благодарение на него, биха могли да са погрешни, поради наивност или изостаналост. За да избегне тази беда, той трябва да усъвършенства своя ум по всякакъв начин.

После добави по-меко, че за магьосниците естествено би било най-безопасно да не отиват по-далече от описание на ви­дяното, ала изкушението да правят изводи и разяснения, ма­кар и само за себе си, е прекалено голямо, за да устоят.

Друго енергийно положение, което древните магьосници успели да видят и проучат, бил резултатът от преместване­то на събирателната точка. Дон Хуан каза, че щом тя заема друга позиция, нов сноп от милиони сияйни енергийни нишки се събира на даденото място. Магьосниците видели това и решили, че след като ореолът на съзнанието винаги е налице, където и да се намира точката, то значи Възприятията автоматично се осъществяват там. Поради различното й местонахождение обаче възприеманият свят не би могъл да съвпада със света на нашето ежедневие.

Дон Хуан обясни, че древните магьосници разграничавали два вида измествания. При единия точката заема някакво ново положение на повърхността или във вътрешността на сияйното кълбо; те нарекли този тип изместване премества­не на събирателната точка. При другия тип тя застава В да­дена позиция извън кълбото; той бил наречен придвижване. Установило се, че разликата между двата вида се състои в естеството на възприятията, които всеки от тях позволя­ва.

Тъй като промените на събирателната точка представля­ват размествания в областта на сияйното кълбо, светове­те, породени от тях, колкото и да са странни, причудливи или даже невероятни, все пак са В пределите на човешкия обх­ват. Този обхват се определя от енергийните нишки, които минават през цялото сияйно кълбо. За разлика от това придвижванията, при които се заемат позиции извън кълбото, включват енергийни нишки, надхвърлящи човешкия обсег. Тях­ното възприемане поражда съвършено непонятни, невъобрази­ми светове, които нямат нищо общо с човешките представи.

По онова време се вълнувах най-вече от проблема за ис­тинността.

- Извинявай, дон Хуан - казах му аз веднъж, - но тази ра­бота със събирателната точка е толкова неправдоподобна, толкова недопустима, че просто не зная какво да мисля за нея.

- Имаш само една възможност - рязко отвърна той. -Виж събирателната точка! Да виждаш не е голяма мъчно­тия. Най-трудното е да съборим стената в умовете си, коя­то ни държи затворени на едно място. За да я разрушим, ни е нужно само да притежаваме енергия. Имаме ли енергия, виждането става от само себе си. Цялата работа е в това да на­пуснем крепостта на нашето самодоволство и лъжлива уве­реност.

- За мен е несъмнено, дон Хуан, че за да виждаш, се изиск­ват много знания. Не е достатъчно единствено да имаш енергия.

- Достатъчно е, повярвай ми. Сложното е сам да се убе­диш, че това е нещо постижимо. Тук вече се налага да се до­вериш на нагуала. Чудото на магьосничеството е, че всеки, който се занимава с него, трябва да провери всичко от собс­твен опит. Аз ти предавам принципите на магьосничество­то не с надеждата да ги научиш наизуст, а за да можеш сам да ги прилагаш.

Дон Хуан беше напълно прав относно нуждата от дове­рие. В началните етапи на моето тринайсетгодишно обуче­ние най-голямата ми трудност бе да се приобщя към света и личността на дон Хуан. Това означаваше да свикна да му се доверявам безрезервно и да го приемам като нагуал съвсем непредубедено.

Цялата му роля в света на магьосниците се изразяваше чрез званието, дадено му от равните на него; те го наричаха Нагуала. Обясниха ми, че с това понятие се обозначава всеки, бил той мъж или Жена, чиято енергия притежава специфична форма и който за ясновидците изглажда като удвоено сияйно кълбо. Виждащите вярват, че когато такъв човек навлезе в магьосническия свят, този допълнителен енергиен заряд се превръща в мерило за сила и водачески способности. Така нагуалът по естествен начин застава начело на дадена група от магьосници.

Отначало за мен бе твърде обезпокоително да се доверявам толкова на дон Хуан - да не кажа, направо противно. Когато споделих тава с него, той ме увери, че е имал същия проблем по отношение на своя учител.

- На Времето казах на моя учител същото, което ми казваш ти сега - рече той. - Отвърна ми, че без доверие В нагуала човек не може да постигне покой и да разчисти живота си от Всички отломки, които му пречат да бъде свободен.

Дон Хуан Все повтаряше колко прав е бил неговият учи­тел. А аз Все изказвах дълбокото си несъгласие. Разправях му, че израстването ми в потискаща религиозна среда е оказало опустошително Влияние Върху мен, и че тези твърдения, как­то и собственото му примирение спрямо учителя му, ми на­помнят ненавистната ми доктрина за послушанието, която ми бе Втълпявана В детските години.

- Когато говориш за нагуала, сякаш проповядваш религиоз­но убеждение - казах аз веднъж

- Мисли си каквото щеш - спокойно отвърна той. - фак­тът си е факт - нищо не става без нагуала. Знам го и ти го заявявам. Така са постъпвали и всички нагуали преди мене. Но нито аз, нито те са го казвали от чувство за собствена зна­чимост. Твърдението, че няма истинска пътека без нагуал, е свързано изцяло с обстоятелството, че даден човек е нагуал, понеже може да отразява абстрактното, духа, по-добре от останалите. Но това е всичко. Ние имаме Връзка най-Вече със самия дух и съвсем между другото с човека, който ни носи посланието му.

С времето все пак се научих да вярвам безрезервно В дон Хуан като 8 нагуал и това, както ме бе убеждавал, наистина ми донесе огромно облекчение и подобри способността ми да Възприемам уроците, които опитваше да ми предаде.

В тях той особено наблягаше на обясненията за събира­телната точка. Веднъж го попитах дали тя има нещо общо с физическото тяло.

- Няма нищо общо с онова, което нормално Възприемаме като тяло - рече той. - Тя е част от сияйното яйце, а то е нашата енергийна същност.

- Как се извършват преместванията на точката?

- Чрез енергийни потоци. Чрез разтърсвания Вътре В енер­гийната ни форма или извън нея. Обикновено става дума за непредсказуеми потоци, чийто ход е произволен, но при ма­гьосниците те са напълно предсказуеми и се подчиняват на техния стремеж.

- Ти самият усещаш ли тези потоци?

- Всеки магьосник ги усеща. Впрочем и Всеки човек Въобще, но обикновените хора се твърде заети със своите работи, за да обръщат Внимание на подобни неща.

- Какви чувства пораждат потоците?

- Неща като леко безпокойство и смътна тъга, последва-ни незабавно от бурна радост. И понеже нито тъгата, нито радостта имат Видима причина, Винаги ги Взимаме за необяс­ними, необосновани настроения, а не за същински атаки на неизвестното.

- Какво става, когато събирателната точка излезе извън енергийната форма? Отвън ли Виси, или е свързана със сияй­ното кълбо?

-  Тя разтегля очертанията на формата, без да напуска пределите й.

Дон Хуан ми обясни, че придвижването на събирателната точка Води до пълна промяна В енергийната форма на човека. Вместо да напомня кълбо или яйце, той се превръща В нещо подобно на лула. В този случай точката представлява мунд­щука, а другата част на сияйното кълбо - главата на лулата. Ако точката продължи да се предвижва, в даден момент ця­лото кълбо става на тънка лента от енергия.

Дон Хуан добави, че древните магьосници били единстве­ните, които успели да постигнат такава изключителна трансформация. Попитах го дали и В новата си енергийна форма те все още били хора.

- Разбира се - отвърна той. - Но ти май искаш да знаеш дали все още били разумни, заслужаващи доверие хора. Е, не съвсем.

- По какво са се променили?

- По отношение на грешките си. Човешките стремежи и занимания загубили всякакво значение за тях. Дори външният им вид станал по-различен.

- Значи вече не изглаждали като хора?

- Що се отнася до тези магьосници, много е трудно да се каже кое как е било. Несъмнено изглеждали като хора - как иначе? Просто не били съвсем такива, каквито ти или аз бих­ме очаквали. И все пак, ако настояваш да ти отговоря по какво именно се различавали от нас, ще се справя не по-добре от куче, което се мъчи да улови опашката си.

- Случвало ли ти се е да срещнеш някой от тези хора, дон Хуан?

- Да, срещал съм един такъв.

- Как изглаждаше той?

- На външен вид си беше съвсем нормален. Виж, държанието му вече бе направо необикновено.

- В какъв смисъл беше необикновено?

-  Мога само да ти кажа, че човешкото въображение е твърде бедно, за да си представиш как се държеше онзи ма­гьосник. Но това не е единствено въпрос на поведение. То е нещо, което трябва да видиш с очите си, за да го прецениш.

- Всички магьосници ли са били такива като него?

- Разбира се, че не. Не зная нищо за другите, освен достиг­налото до нас чрез магьосническите предания, които се раз­казват от поколение на поколение. Според тях онези хора действително са били доста странни.

- Искаш да кажеш, че са били някакви чудовища?

- Съвсем не. Преданията ги описват като много приятни, но всяващи голям страх хора. Били no-скоро като същества от неизвестен вид. Човечеството е еднородно благодарение на факта, че Всички ние представляваме сияйни кълба. А оне­зи магьосници Вече не били кълба, а ленти от енергия, стре­мящи се да се избият в спирали, което обаче не им се удало напълно.

- Какво станало с тях в крайна сметка, дон Хуан? Умрели ли са?

- Според преданията, понеже успели да удължат формите си, те могли да удължат и срока на своето съзнание. Затова са запазили Живота и съзнанието си и до днес. Съществуват предания за периодичното им появяване на земята.

- Какво мислиш ти самият за всичко това, дон Хуан?

- Прекалено е чудато за мен. Аз искам свобода Свободата да запазя съзнанието си и същевременно да се изгубя в безк­рая. За мен тези древни магьосници са странни, налудничави, своенравни хора, попаднали в капана на собствените си изоб­ретения. Но ти не се влияй от личните ми чувства. Постиженията на древните магьосници са несравними. Ако не дру­го, те са ни доказали, че човешките възможности не са за подценяване.

Друга тема, която засегна дон Хуан, беше необходимост­та от притежаване на енергийна еднородност и компакт­ност за целите на възприятието. Той твърдеше, че човечес­твото възприема познатия ни свят по познатия ни начин само защото всички хора имат един и същ тип енергийна ед­нородност и компактност. Казваше още, че ние автоматич­но придобиваме тези две енергийни състояния в процеса на нашето отглеждане u тe ни се струват толкова естестве­ни, че не осъзнаваме огромното им значение, докато не се сблъскаме с възможността да възприемаме други светове ос­вен вече известния ни. В такива моменти става ясно, че се нуждаем от съответна нова енергийна еднородност и ком­пактност, за да можем да получим цялостно и вътрешно съг­ласувано възприятие.

Попитах го какво означават тези понятия и той ми обяс­ни, че човешката енергийна форма притежава еднородност, понеже всеки човек изглажда като кълбо или яйце. А обстоя­телството, че неговата енергия поддържа все такава форма, доказва нейната компактност. Добави, че пример за нова ед­нородност и компактност е превръщането на енергийната форма от кълбо в лента у древните магьосници: всеки от тях еднородно се сдобил с линейна форма и я запазил благода­рение на компактността. Еднородността и компактността на линейно ниво им дали възможност да възприемат един хо­могенен нов свят.

- Как се придобиват тези две неща? - попитах аз.

- Ключът към всичко това е положението на събирател­ната точка, или no-скоро нейното фиксиране - отвърна дон Хуан.

За момента той не искаше да уточнява повече, затова се поинтересувах дали древните магьосници можели да си въз­върнат яйцевидната форма. Отговори ми, че до един опреде­лен етап можели, но не го направили. А после линейната ком­пактност се утвърдила и обратният път вече бил изключен. Според дон Хуан истинската причина, поради която тази компактност се утвърдила и предотвратила връщането им в първоначалния им вид, била въпрос на собствен избор и не­наситност. Обсегът на онова, което били в състояние да възприемат и извършат В линейната си форма, далеч надх­върлял възможностите на обикновения човек или даже на обикновения магьосник.

Дон Хуан поясни, че когато човек представлява енергийно кълбо, неговият обхват включва всички енергийни нишки, кои­то преминават през пространството, оградено от очерта­нията на кълбото. Нормално ние възприемаме не всичко, кое­то е в човешкия обхват, а най-вероятно само една хилядна от него. Според дон Хуан, когато вземем под внимание този факт, мащабността на онова, което древните магьосници съумели да постигнат, веднага става очевидна; разтягайки се В лента, дълга хиляди пъти повече от размера на човека като енергийно кълбо, те можели да възприемат всички енергийни нишки, които пресичат тази лента.

По негово настояване аз положих огромни усилия да проу­мея новия вид енергийно устройство, който ми описваше. Най-накрая с много мъки успях да си представя енергийните нишки, намиращи се вътре в кълбото и извън него. Но ако си помислех за множество от сияйни кълба, представата ми веднага се разпадаше. В едно такова множество, разсъждавах аз, нишките, които са извън някое кълбо, сигурно ще минават през съседното. Тъй че в голяма група от кълба вероятно не би могло да има енергийни нишки, които да не попадат В нито едно от тях.

- Да разбереш тези неща не е работа за твоя разум - от­върна дон Хуан, след като внимателно изслуша доводите ми. - Няма как да ти обясня какво имат предвид магьосниците, когато говорят за нишки, които са вътре В човешката фор­ма и Вън от нея. Щом някой ясновидец види човешката енер­гийна форма, тя му се явява като едно-единствено кълбо от енергия. Ако до него стои друго, то също бива видяно като единствено. Мисълта за множество от сияйни кълба ти е хрумнала от представата, която имаш за човешките тълпи. В енергийната Вселена обаче съществуват единствено от­делни личности - сами, заобиколени от безкрая.

Това е нещо, което трябва да видиш сам за себе си!

Започнах да споря, че е безсмислено да ме уговаря да видя сам, след като много добре знае, че не мога. Тогава той ми предложи да заема неговата енергия и да я използувам, за да видя.

- Как може да стане това?

- Много лесно. Ще накарам събирателната ти точка да заеме друго положение, по-подходящо за директно възприема­не на енергията.

Това, доколкото си спомням, беше първият път, когато дон Хуан обмислено заговори за нещо, което правеше през ця­лото Време: Вкарваше ме в някакво неразбираемо състояние на съзнанието, изцяло противоречащо на представите ми за свата и за мен самия, състояние, което наричаше „Второто Внимание". В този случай, за да накара събирателната ми точка да се премести в позиция, по-подходяща за директно възприемане на енергията, той ме тупна по гърба, между плешките, с такава сила, че чак дъхът ми спря. Помислих си, че съм припаднал или може би заспал от удара. Внезапно ви­дях, или засънувах, че виждам - нещо направо неописуемо. Ярки светлинни нишки струяха отвсякъде, отправяха се навсякъде – нанизи от светлина, различна от всичко, което някога ми бе минавало през ума.

Щом отново си поех дъх, или щом се събудих, дон Хуан нетърпеливо ме попита:

-Какво видя?

А когато му казах самата истина: „От твоя удар Видях звезди по пладне", той се преви от смях.

После отбеляза, че още не съм подготвен да разбера нито едно от необикновените Възприятия, които бих могъл да по­луча.

- Преместих събирателната ти точка - продължи той - и ти за миг успя да „сънуваш" нишките на вселената. Но все още не притежаваш нужната дисциплина или енергия, за да пренастроиш своята еднородност и компактност. Древните магьосници били ненадминати майстори на това пренастройване. Ето защо са Видели всичко, което може да бъде Видяно от човек

-  Какво означава да пренастроиш еднородността и ком­пактността си?

- Означава да Влезеш във второто внимание, като задър­жиш събирателната си точка В новото й положение и не й позволиш да се върне на първоначалното си място.

Тогава дон Хуан ми даде традиционното определение за второто внимание. Той каза, че древните магьосници нарекли резултата от закрепването на събирателната точка в нови позиции „второ внимание", което за тях представлявало поле за най-широк кръг от дейности, също като вниманието, ха­рактерно за ежедневния ни свят. Подчерта и това, че ма­гьосниците действително разполагали с две цялостни сфери на действие: една малка, назована „първото внимание" или нивото на съзнание, типично за ежедневния ни свят, или още фиксирането на събирателната точка на обичайното й мяс­то; и друга, далеч по-голяма сфера, определена като „второ­то внимание" или нивото на съзнание, свойствено за други светове, или фиксирането на събирателната точка във всяка от съществуващите многобройни позиции.

С помощта на дон Хуан преживях необясними неща в об­ластта на второто внимание, благодарение на онова, което той наричаше „магьосническа маневра": потупване или силен удар по гърба на височината на плешките. По неговите думи тези удари премествали събирателната ми точка. От гледи­ще на моите усещания тези премествания означаваха, че съзнанието ми изпадаше в твърде обезпокоително състояние на неимоверна яснота, на свръхсъзнание, което траеше кратко и по време на което можех да проумея всичко почти светкавично.Най-често то напомняше странен сън - толкова ярък, че нормалното ми съзнание бледнееше В сравнение с него.

Дон Хуан оправдаваше необходимостта от маневрата, като твърдеше, че един магьосник посвещава учениците си В основните понятия и практики тогава, когато са в нормално съзнание, а когато се намират във Второто внимание, им дава абстрактни и изчерпателни обяснения.

Обикновено те изобщо не си спомнят обясненията, които обаче се съхраняват по някакъв начин в паметта им, напълно непокътнати. Магьосниците са започнали да използват тази особеност на паметта, като са превърнали припомнянето на всичко, което им се е случило във второто внимание, в една от своите най-сложни традиционни задачи.

Те тълкуват тази особеност, както и задачата за припом­нянето, по следния начин: при всяко влизане Във второто внимание събирателната точка попада на различно място. В такъв случай да си спомниш означава да върнеш точката В съвсем същото положение, в което е била при съответното влизане. Дон Хуан ме уверяваше, че така магьосниците не само получават пълна картина на дадено събитие, но и могат да изпитат отново всяко преживяване, което са имали във второто внимание, като възстановят Всяка от тези специ­фични позиции на събирателната точка. Твърдеше също така, че магьосниците посвещават цял живот на задачата да си спомнят.

Докато се намирах Във второто внимание, дон Хуан ми даваше най-подробни обяснения за магьосничеството, знаей­ки, че тези сведения ще се запазят непокътнати В паметта ми, без да изгубят своята точност и достоверност до края на живота ми.

Относно достоверността той казваше:

- Наученото по време на второто внимание е като науче­ното в детските години. Това, което сме узнали като деца, ни е за цял живот. „Станало ми е втора природа", казваме ние, когато се отнася за нещо, усвоено в много ранна въз­раст.

Сега, обръщайки се назад, си давам сметка, че дон Хуан ме пращаше безброй пъти във второто внимание, за да ме нака­ра да поддържам за дълго време събирателната си точка В нови положения и да получавам ясни и свързани възприятия чрез тях, или, с други думи, целта му бе да ме принуди да пренастроя своята еднородност и компактност.

Успях много пъти да получа възприятия, не по-малко ясни от  ежедневните ми. Проблем обаче ми създаваше неспособ­ността да направя връзка между моите действия във второ­то внимание и обичайното ми ниво на съзнание. Нужни бяха много време и усилия, за да разбера какво представлява вто­рото внимание. И то не толкова поради сложността и заплетеността на този въпрос, които наистина са изключително големи, колкото поради факта, че щом се завърнех в нормал­ното ниво на съзнание, беше невъзможно да си спомня не само че съм бил във второто внимание, но и че изобщо съ­ществува такова състояние.

Друго от паметните постижения, приписвани на древни­те магьосници, което дон Хуан старателно ми разясни, било откритието, че събирателната точка става много неустой­чива по Време на сън. Въпросното откритие Веднага породи­ло още едно: че сънищата са изцяло свързани с това обстоя­телство. Древните магьосници видели, че колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необикновен сън предизвиква то, или обратното: колкото по-необикновен е сънят, толкова по-голямо е преместването. Дон Хуан каза, че това наблюдение ги навело на мисълта да създадат своеоб­разни методи за преместване на събирателната точка, кои­то включвали: поглъщане на растения, способни да причиня­ват различни промени на съзнанието; подлагане на стресови състояния, глад и умора; и най-вече - контролиране на съни­щата. По този начин, и вероятно без въобще да знаят, те създали „сънуването".

Веднъж, докато се разхождахме по площада на град Оаксака, дон Хуан ми даде най-ясното определение за сънуването от гледна точка на един магьосник.

- За магьосниците сънуването е извънредно сложно изкус­тво - каза той, - изкуството по своя воля да преместваш съ­бирателната си точка от обичайното й положение, за да раз­шириш и обогатиш обхвата на своите възприятия.

Той посочи, че древните магьосници използвали за основа на това изкуство пет условия, свързани с човешкия енергиен поток, които те установили с помощта на виждането.

Първо, те видели, че само онези енергийни нишки, които минават тъкмо през събирателната точка, могат да бъдат събрани в ясно възприятие.

Второ, видели, че ако тя вземе друга позиция, колкото и незначително да е преместването й, различни и необичайни енергийни нишки започват да нинават през нея, като привличат съзнанието и предизвикват събирането на тези необичайни енергийни полета В ясно и устойчиво Възприятие.

Трето, видели, че по време на обикновените сънища" събирателната точка лесно може да се премести от само себе си до друга позиция, намираща се на повърхността на сияйното яйце или във вътрешността му.

Четвърто, видели, че точката може да бъде придвижена до позиции, намиращи се вън от сияйното яйце, в неограниче­ните енергийни нишки на вселената.

Пето, видели, че при определено обучение е възможно да се подготви и осъществи, по време на спане и обикновени съни­ща, системно преместване на събирателната точка.

2. ПЪРВАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО

Вместо предисловие към първия си урок за сънуването дон Хуан ми описа второто внимание в типичното му развитие: отначало то е просто идея, достигнала до нас no-скоро като любопитно хрумване, отколкото като реално съществуваща възможност; после се превръща в нещо, което може само да се изпита като някакво усещане; и накрая прераства в битие, в област на практическите умения или във върховна сила, ко­ято ни разкрива светове, надминаващи и най-развихрените ни фантазии.

Когато обясняват магьосничеството, магьосниците мо­гат да избират между два варианта. Единият е да си служат с метафори и да говорят за свят, чиито измерения се прос­тират в областта на вълшебното. Другият е да описват за­ниманията си със свойствени за тях абстрактни понятия. Винаги съм предпочитал втория вариант, макар че никой от двата не би могъл да задоволи рационалния ум на един човек от западната цивилизация.

По думите на дон Хуан, метафоричното описание на раз­витието на второто внимание означава, че то, понеже е вторичен резултат от преместването на събирателната точка, не се явява от само себе си, а трябва да се постигне чрез стремеж, затова в началото ние се стремим към него като към идея, а накрая – като към устойчиво и контролирано съзнание за преместването на събирателната точка.

- Ще те науча как да направиш първата стъпка към силата – каза дон Хуан, когато започна да ме посвещава в изкуството на сънуването. - Ще тe науча как да „нагласиш" сънува­нето.

- Какво означава това?

-  Означава да имаш точен и действителен контрол над общата ситуация в някой сън. Сънуваш например, че се нами­раш в класната си стая. Да „нагласиш" сънуването ще рече да не оставиш съня да премине в нещо друго; да не се озовеш изведнъж от това място в планините, да речем. С други думи, гледката на класната ти стая е в твоя власт и ти не й позволяваш да отмине, докато сам не поискаш.

- Но нима е възможно да се постигне това?

- Разбира се, че е възможно Този вид контрол не е по-раз­личен от онзи, който упражняваме над която и да е ситуация в ежедневието. Магьосниците свикват с него и го прилагат винаги, когато изпитват Желание или пък необходимост. За да можеш и ти да привикнеш, ще трябва да започнеш с нещо съвсем простичко. Ще трябва тази нощ да погледнеш насън ръцете си.

Кажи-речи това беше целия разговор, който проведохме на нивото на обичайното съзнание. Когато си припомних обаче преживяванията си във второто внимание, установих, че сме говорили по-нашироко. Аз например заявих, че задачата ми се струва направо абсурдна, а дон Хуан ме посъветва да гледам на нея като на нещо забавно, а не мрачно и сериозно.

-  Спокойно можеш да си придаваш тежест, докато само приказваме за сънуването - рече той. - Обясненията Винаги изискват задълбочено мислене. Но когато действително го правиш, бъди лек като перце. Сънуването трябва да се извър­шва с пълна отдаденост и сериозност, но и със смеха и безгрижието на човек, който си няма тревоги на този свят. Едва при тези условия нашите сънища могат наистина да се пре­върнат В „сънуване".

Дон Хуан ме увери, че съвсем произволно е посочил ръцете ми като нещо, което да търся в сънищата си, и че със също­то основание бих могъл да търся какво ли не. Целта на упражнението бе не да намеря определен обект, а да успея да привлека сънното си внимание.

Последното ми бе представено като контрола, който чо­век добива над сънищата си, фиксирайки събирателната си точка в някое ново положение, до което тя е била преместена по време на тези сънища. По-общо казано, с понятието “сънно внимание” дон Хуан обозначаваше някоя неразбираема страна на съзнанието, която съществува самостоятелно, в очакване на мига, когато ще я привлечем, мига, когато ще и поставим цел; това е една скрита способност, която всеки от нас потенциално притежава, но В ежедневието ни­кога не му се удава случай да я използва.

Първите ми опити да си потърся ръцете В сънищата си претърпяха пълен провал. След като в продължение на месеци се мъчих без всякакъв успех, накрая реших да се откажа и от-ново се оплаках на дон Хуан относно нелепостта на неговата задача.

- Има седем Врати - каза той вместо отговор, - които сънувачите трябва да отворят постепенно, една след друга. Ти си се сблъскал с първата, която трябва да отвориш, ако искаш да успееш В сънуването.

- Защо по-рано не ми го каза?

- Би било безполезно да ти говоря за Вратите на сънуване­то, преди да си чукнал главата си В първата от тях. Сега вече знаеш, че такова препятствие съществува и че ти трябва да го преодолееш.

Той ми обясни, че в енергийния поток на Вселената има входове и изходи, а що се отнася конкретно до сънуването, там Входовете са седем и те пораждат усещането за пре­пятствия, които магьосниците наричат „седемте Врати на сънуването".

- За да прекрачим прага на първата врата, требва да по-чувстваме едно особено усещане, което се появява точно преди да заспим дълбоко - рече дон Хуан. - То напомня прият­на отпуснатост, която не ни дава да отворим очи. Ние дос­тигаме вратата в мига, когато осъзнаем, че засипваме, натежали и отпуснати в мрака.

- Как да осъзная, че заспивам? Има ли някакво методи, ко­ито бих могъл да следвам?

- Не. Никакви методи няма. Човек просто Възнамерява да осъзнае, че заспива.

- Но как да възнамеря такова нещо?

- Много е трудно да се говори за намерението. Който и да се опита да ти го обясни, включително и аз самият, Все ще звучи като пълна глупост. Имай предвид тава, когато чуеш следното: магьосниците Възнамеряват всичко, което може да им хрумне, просто като го възнамеряват.

- Тава не означава нищо, дон Хуан.

- Слушай Внимателно. Ще дойде Време и ти да обясняваш на някого. Думите ми ти се струват безсмислени, защото не ги поставяш в подходящ контекст. Като всеки рационален човек, и ти също смяташ, че разбирането принадлежи изцяло към областта на нашия интелект, на разума ни.

А понеже твърдението, което изказах, се отнася до наме­рението и възнамеряването, трябва да добавя, че за магьос­ниците неговото разбиране спада към областта на енергия­та. Те вярват, че ако човек се стреми да предаде тези думи на енергийното тяло, то ще ги разбере по начин, съвсем раз­личен от методите, с които си служи разумът. Цялата тън­кост е в това - да се добереш до енергийното тяло. За тази цел имаш нужда от енергия.

-  По какъв начин би разбрало то твърдението ти, дон Хуан?

- Ще го почувства като физическо усещане, което трудно може да се опише. Трябва да го изпиташ сам, за да знаеш как­во е.

Поисках по-конкретно обяснение, но дон Хуан ме тупна по гърба и ме накара да вляза във второто внимание. По онова Време тези действия Все още бяха пълна загадка за мен. Бях готов да се закълна, че ме е хипнотизирал с докосването си. Сметнах, че мигновено ме е приспал и че просто сънувам как вървя заедно с него из някакъв непознат град по широк буле­вард с дървета от двете страни. Сънят бе толкова ярък и аз така добре съзнавах всичко, че веднага се постарах да разбера къде се намирам, ориентирайки се по хората и надписите. Това бе някакъв западен град, макар че с положителност не беше англо- или испаноезичен. Хората като че ли бяха от се­верната част на Европа - може би литовци. Бях изцяло по­гълнат от опитите си да прочета уличните табелки и афиши.

Дон Хуан леко ме побутна.

- Не се мъчи с това - каза той. - Мястото, където сме, не може да бъде определено. Току-що ти предоставих моята енергия, за да достигнеш енергийното си тяло, и сега си пре­минал с него В друг свят. Тава няма да трае дълго, тъй че из­ползувай мъдро времето си. Гледай всичко, но без да се наби­ваш на очи. Не допускай някой да те забележки.

Вървяхме мълчаливо. Тази разходка, при която изминахме разстоянието между две пресечки, оказа удивително въздейс­твие върху мен. Изпитвах дълбоко безпокойство, което нарастваше с всяка крачка. Умът ми бе заинтригуван, но тяло­то ми се тревожеше Разбирах пределно ясно, че не съм на този свят. Когато стигнахме до някаква пресечка и се спрях­ме, видях, че дърветата по улицата са грижливо подкастрени. Те бяха ниски, с твърди наглед, извити листа. Около Всеки ствол беше оставено квадратно пространство за напояване. В тези квадрати нямаше никакви бурени или боклуци, какви­то обикновено могат да се видят около дърветата в градо­вете, а само рохкава пръст, черна като въглен.

В мига, когато спрях погледа си на ръба на тротоара, пре­ди да пресека улицата, забелязах, че нямаше никакви коли. Заг­ледах се отчаяно в хората, които преминаваха край нас, за да открия у тях някакво обяснение за моята тревога. Но щом се Взрях в тях, те веднага ми отвърнаха със същото. Около мен и дон Хуан моментално се образува кръг от сурови сини и кафяви очи.

Един непоклатим факт ме порази като гръм: това изобщо не беше сън; намирахме се В реалност, надхвърляща всичко, което познавах дотогава. Обърнах се към дон Хуан. Тъкмо бях започнал да проумявам по какво се различаваха от нас тези хора, когато някакъв странен сух вятър, проникващ чак до синусите ми, ме блъсна в лицето, замъгли погледа ми и аз забравих онова, което се канех да кака на дон Хуан. В следва­щия миг се оказах пак там, откъдето се бях отправил - в не­говия дом. Лежах върху сламена рогозка, свит на една страна.

- Дадох ти моята енергия назаем и ти достигна енергий­ното си тяло - рече той, сякаш ставаше дума за нещо обик­новено.

Чух го, но не можех да помръдна от вцепенение. Поради някакъв особен сърбеж в областта на слънчевия ми сплит ди­шах неравномерно и с мъка. Знаех, че за малко не съм разбрал нещо трансцендентално, свързано със сънуването и с онези хора, но не бях В състояние да си изясня какво именно знаех.

- Къде бяхме с тебе, дон Хуан? - попитах аз. - Сън ли беше всичко това? Или може би хипноза?

- Не беше сън - отвърна той. - Беше сънуване. Помогнах ти да достигнеш второто внимание, за да осъзнаеш, че стремежът е тема, предназначена за твоето енергийно тяло, а не за разума ти. На този етап все още не можеш да разбереш смисъла на всичко това, не само защото нямаш достатъчно енергия, но и защото не се стремиш към нищо. В противен случай енергийното ти тяло веднага би разбрало, че единст­веният начин да се стремиш, е да съсредоточиш стремежа си върху онова, което си избрал за целта. Този път аз го съсредо­точих Вместо теб, достигайки енергийното ти тяло.

-  Да не би целта на сънуването да е намерението към това тяло? - попитах аз, Внезапно обхванат от някакво странно прозрение.

- Със сигурност може и така да се каже - отвърна той. -Специално В този случай, понеже говорим за първата Врата на сънуването, неговата цел е намерението твоето енергий­но тяло да осъзнае, че заспиваш. Не се мъчи самият ти да осъзнаеш това състояние. Нека енергийното ти тяло да се справи с него. Да Възнамеряваш означава да Желаеш без Жела­ние, да правиш без правене.

- Приеми това предизвикателство - продължи дон Хуан. - Опитай с мълчалива решителност и без нито една мисъл сам да се убедиш, че си достигнал енергийното си тяло, и че си сънувач. Ако направиш това, Веднага ще бъдеш в състояние да осъзнаеш момента на заспиването.

- Как да се убеждавам, че съм сънувач, след като не съм?

- Щом чуеш, че трябва да направиш нещо, незабавно ста­ваш още по-рационален от обикновено. Питаш как можеш да се убедиш, че си сънувач, когато знаеш, че не си? Намерение­то обхваща и двете: и действието на убеждението, че наис­тина си такъв, макар по-рано никога да не си сънувал, и със­тоянието на убеденост.

- Значи трябва да си кажа, че съм сънувач, и да се поста­рая с всички сили да го повярвам, така ли? За това ли става дума?

- Не. Намерението е нещо много по-просто и същевремен­но несравнимо по-сложно от това. То изисква въображение, дисциплина и воля. В дадения случай то означава да добиеш неоспорима физическа увереност, че си сънувач. Да чувстваш, че си сънувач с Всяка клетка на своето тяло.

Дон Хуан добави шеговито, че енергията му не би била достатъчна, за да ми я даде пак за намерението, и че най-добре би било да достигна енергийното си тяло без чужда по­мощ. Увери ме, че намерението към първата врата на съну­ването спадало към откритите от древните магьосници средства за достигане на второто внимание и на енергийно­то тяло.

След тези думи той почти ме изхвърли от къщата си, като ми нареди да не се връщам, преди да съм се справил с първата врата.

Прибрах се у дома и месеци наред всяка нощ се стремях с все сила да осъзная мига на заспиването и да Видя насън ръце­те си. Останалата част от задачата - да се убедя, че съм сънувам и че съм достигнал енергийното си тяло - ми се стру­ваше съвсем неизпълнима.

И ето че по време на една следобедна дрямка наистина ви­дях ръцете си. Шокът от това бе достатъчен, за да ме събу­ди. Сънят обаче не се повтори. Изминаха цели седмици, но аз не успявах да осъзная кога заспивам, нито пък да намеря ръце­те си. За сметка на това започнах да изпитвам насън смът­ното чувство, че трябва да правя нещо, ала не мога да се сетя какво точно. Постепенно това усещане така се засили, че взе да ме буди по всяко време на нощта.

Когато разправих на дон Хуан за безплодните си опити да мина през първата врата, той ми даде някои насоки.

- Да накараш един сънувач да намери определено нещо на­сън е само претекст - каза той. - Истинската цел е да осъз­наеш, че заспиваш. И, колкото и да е странно, тя не се пос­тига, като си заповядаш да осъзнаеш това, а като задържиш гледката на онова, което търсиш В съня си.

После ми обясни, че сънувачите съзнателно хвърлят бързи погледи на всичко, което присъства В съня. Ако съсредото­чат сънното си Внимание Върху конкретен обект, той им служи само като отправна точка. От нея тръгват те, за да гледат други елементи от съдържанието на съня, и се връ­щат към нея колкото се може по-често.

След като положих големи усилия, започнах действително да откривам ръце в сънищата си, но те никога не бяха мои­те. Това бяха ръце, които само привидно ми принадлежаха, ръце, които променяха формата си и понякога ставаха напра­во кошмарни. Обаче останалата част от съдържанието на сънищата ми винаги се отличаваше с някаква приятна устой­чивост. Почти ми се удаваше да задържа гледката на всяко нещо, върху което съсредоточавах вниманието си.

Това продължи с месеци, докато един ден способността ми да сънувам се промени сякаш от само себе си. Не бях нап­равил нещо особено за целта, като изключим постоянната ми твърда решимост да осъзная, че заспивам, и да намеря ръ­цете си.

Сънувах, че съм В родния си град. Градът, който видях в съня, изобщо не приличаше на моя роден, но някакси бях убе­ден, че е тъкмо той. Отначало всичко беше като в обикно­вен, но много ярък сън. После светлината се измени. Образи­те се откроиха по-ясно. Улицата, по която вървях, съвсем осезаемо стана no-реална, отколкото беше миг преди тава. Почнаха да ме болят краката. Усетих, че предметите са аб­сурдно материални. Когато се блъснах в една Врата напри­мер, не само почувствах истинска болка В коляното, което ударих, но и направо се Вбесих, че съм толкова тромав.

Тази тъй реалистична разходка из града продължи, докато се изтощих напълно. Видях всичко, което бих могъл да видя, ако бях някой вървящ из улиците турист. Нямаше абсолютно никаква разлика между тази и Всяка друга разходка, която действително съм правил при първото си посещение на някой град.

- Мисля, че доста си се увлякъл - рече дон Хуан, когато му разказах всичко. - От теб се искаше само да осъзнаеш момен­та на заспиването. А ти все едно че си съборил цяла стена, за да убиеш някой кацнал на нея комар.

- Значи съм объркал конците?

-  Не. Но явно се опитваш да повториш нещо, което си правил по-рано. Когато преместих събирателната ти точка и двамата с теб се озовахме в онзи загадъчен град, ти не беше заспал. Ти сънуваше, но не спеше, което означава, че съ­бирателната ти точка не бе променила позицията си благо­дарение на нормален сън. Аз я бях накарал да се премести.

Ти несъмнено можеш дa достигнеш същата позиция чрез сънуване, но засега не те съветвам да го правиш.

- Опасно ли е?

- И още как! Сънуването изисква голяма умереност. При него всяка погрешна стъпка е недопустима. То е начин да се пробудиш, да придобиеш контрол. Сънното внимание трябва да се упражнява системно, защото то е вратата към второ­то внимание.

- А каква е разликата между едното и другото?

- Второто внимание е като океан, а сънното - като река, която се влива в него. Второто внимание е състояние, при което осъзнаваме други светове, цялостни и абсолютни като нашия, докато при сънното внимание осъзнаваме елементи­те на нашите сънища.

Дон Хуан изрично подчерта, че последното състояние е ключът към всяко действие в света на магьосниците. Каза, че сред множеството елементи, изграждащи сънищата ни, има неща, които представляват истински енергийни вмеша­телства, проникнали отвън, чрез някаква чужда сила. Магьос­ничеството всъщност е способността да откриеш тези неща и да ги последваш.

Той така наблегна на тези твърдения, че нямаше как да не го помоля да ги обясни. За миг се поколеба, преди да ми отго­вори.

-  Сънищата са, ако не врата, то поне пролука към други светове - започна той. - Ето защо те са нещо като двупо­сочна улица. Нашето съзнание минава през пролуката и попа­да в други сфери, които пък от своя страна изпращат скау­ти* в сънищата ни.

- Какво представляват тези скаути?

-  Енергийни заряди, които се смесват с елементите на нормалните ни сънища. Това са струи чужда енергия, които тълкуваме като познати или непознати за нас елементи.

- Извинявай, дон Хуан, но нищо не мога да схвана от тава обяснение.

- Не можеш, защото упорстваш да мислиш за сънищата така, както си знаеш: като за нещо, което ни се случва, дока­то спим. Аз пък упорствам с едно по-различно определение: че те са пролука към други сфери на Възприятие. През тази пролука нахлуват потоци непозната енергия. Тогава съзнание­то, или мозъкът, или каквото и да е там, ги поема и ги прев­ръща в част от нашите сънища.

Той замълча за малко, очевидно за да ми даде възможност да проумея казаното дотук.

- Магьосниците са наясно с тези потоци от чужда енергия - продължи той. - Те ги долавят и се стараят да ги изолират от обикновените елементи на своите сънища.

- Защо ги изолират, дон Хуан?

- Защото това са неща, дошли до нас от други сфери. Ако ги проследим до източника им, те ще ни отведат В такива тайнствени зони, че само споменаването на тази възможност е достатъчно, за да накара магьосниците да изтръп­нат.

- А как успяват да ги отделят от обикновените елемен­ти?

- Чрез упражняване и овладяване на сънното внимание. В даден момент то съумява да ги открие сред останалото съдържание на съня и се съсредоточава върху тях; тогава цели­ят сън се разпада и остава само чуждата енергия.

Дон Хуан не пожела да говори повече по тази тема. Той отново се върна към преживяното, което му бях описал, и каза, че, общо взето, го приема като първия ми истински опит за сънуване – а това означаваше, че съм успял да стигна до първата врата.

При един друг случай, когато обсъждахме по-различни въпроси, той ненадейно подхвана същата тема. Тогава каза следното:

*Скаут (англ.) - разузнавач (Бел. ред.)

- Ще ти повторя какво трябва да правиш В сънищата си, за да преминеш през първата брата на сънуването. Най-напред трябва да съсредоточиш погледа си Върху нещо, което си избрал като оправна точка. След това се прехвърляш на други елементи, но без да се Взираш дълго В тях. Постарай се да съсредоточиш погледа си върху колкото е Възможно повече неща. Запомни, че ако поглеждаш бегло, образите няма да се променят. После се връщаш пак към началния елемент.

- Какво означава да преминеш през първата врата на сънуването?

- Ние стигаме до нея като осъзнаем мига на заспиването или пък чрез някой невероятно реален сън, такъв, какъвто ти си имал. И щом я достигнем, трябва да минем през нея, а това става, когато сме в състояние да задържим гледката на всяко нещо, което изгражда нашите сънища.

- Аз почти успявам да фиксирам тези неща, но те се разсейват прекалено бързо.

- Тъкмо за това ти говоря. За да се справят с мимолетността на сънищата, магьосниците са започнали да използват отправна точка. Всеки път, когато отделиш такъв елемент и го погледнеш, получаваш прилив на енергия, затова отначало не бива да гледаш твърде много неща В сънищата

Четири ще са достатъчни. По-нататък можеш да увеличиш броя, докато обхванеш всичко, което пожелаеш, но щом образите започнат да се променят и усетиш, че губиш контрол, трябва да се върнеш към отправната точка и да захванеш цялата работа от самото начало.

-  Вярваш ли, че наистина съм достигнал първата врата, дон Хуан?

- Достигнал си я, и това хич не е малко. Ще видиш колко лесно ще ти се удава сънуването отсега нататък.

Помислих си, че преувеличава или пък се опитва да ме научи. Той обаче ме увери, че говори чистата истина.

- Най-поразителното при сънувачите - каза той - е това, щом достигнат първата врата, те постигат и енергийното тяло.

-         Какво именно представлява то?

-         То е двойник на физическото тяло. Безплътно образувание състоящо се от чиста енергия.

-         Но не е ли изградено от енергия и физическото тяло?

-         Да, разбира се. Разликата между тях е, че енергийното притежава  само форма, но не и маса. Тъй като е чиста енер­гия, то е В състояние да извърши неща, които надхвърлят възможностите на физическото.

- Например?

- Например да се пренесе за миг до най-отдалечените къ­тове на вселената. А сънуването всъщност е изкуството да овладеем енергийното тяло, да го направим гъвкаво и единно чрез постоянно упражняване.

- Чрез сънуването ние укрепваме това тяло, докато се пре­върне в елемент, способен да получава сетивни възприятия. Те обаче, макар и да се влияят от нормалния, използван в ежедневието начин на възприемане, са независими от него. Имат си своя собствена сфера.

- Коя е тя, дон Хуан?

- Енергията. Енергийното тяло борави с нея по специфич­ни начини. Съществуват три начина, по които то може да борави с нея при сънуването: да я Възприема В нейния поток, да се изтласква с нейна помощ като ракета в неочаквани пространства, или да Възприема така, както обикновено Въз­приемаме света.

- Какво означава да възприемаш енергията в нейния по­ток?

- Означава да виждаш. Това ще рече, че енергийното тяло вижда енергията директно - като светлина, като някакво трептящо течение или вълнообразни струи. Или пък я чувст­ва непосредствено като нещо, което причинява разтърсване или други усещания, включително и болка.

- А какво ще кажеш за другия начин, дон Хуан? За изтласк­ването.

- Тъй като неговата област е енергията, това тяло спо­койно може да използва някои от съществуващите във вселе­ната енергийни потоци, за да се придвижва. За целта е нужно само да ги изолира и да се понесе с тях.

Той замълча и доби нерешителен Вид, сякаш искаше да до­бави още нещо, но се колебаеше дали да го стори. После ми се усмихна и тъкмо преди да му задам някакъв въпрос, продължи обяснението си.

-         По-рано съм ти споменавал, че В сънищата си магьосни­ците изолират скаути от други сфери - каза той. – Всъщност енергийните им тела правя това. Те разпознават енергията и се впускат след нея. Но за сънувачите не е желателно да се увличат в търсене на скаути. Не ми се щеше да ти говоря за това занимание, защото то твърде лесно може да завладее човека изцяло.

Дон Хуан бързо смени темата. Описа ми изчерпателно цяла група от различни практики. По онова време намирах обясненията му за съвсем непонятни на определено ниво, докато на друго бяха напълно логични и разбираеми. Той повтори, че достигането на първата врата на сънуването чрез съзнателни и контролирани действия е наичн да се достигне и до енергийното тяло. Запазването на тази придобивка обаче е изцяло въпрос на енергия. Магьосниците я получават, като преразпределят по-разумно енергията, с която разполагат и си служат при възприемането на ежедневния свят.

Когато накарах дон Хуан да ми разтълкува тава, той добави, че всички ние притежаваме едно определено количество основна енергия. То шпредставлява цялата енергия, която имаме, и ние го употребяваме докрай за Възприятията и отношенията ни с нашия всепоглъщащ свят. Дон Хуан неколкократно повтори, за да подчертае по-добре, че това е единственото, с което разполагаме, и тъй като цялото налично количество е вече ангажирано, не ни остава нищичко за разни необикновени възприятия, като например сънуването.

- Какво да правим в такъв случай? - попитах аз.

- Нямаме друг избор, освен да си открадваме енергия, където я открием – отвърна той.

Дон Хуан ми обясни, че магьосниците си имат способ за това. Те преразпределят разумно енергията си, като изключват от живота си всичко, което сметнат за излишно. Наричат това магьоснически начин на Живот. По своята същност той, както се изрази дон Хуан, представлява Верига от варианти на поведение спрямо света, далеч по-разумни от онези, на които са ни научили предшествениците ни.Вариантите на магьосниците са предназначени да поправят Живота ни, като променят нашите основни реакции спрямо факта, че си жив.

-         За какви реакции говориш? - попитах аз.

-         Има два начина, по които можем да се отнасяме към факта, че сме живи – каза той. - Единият е да се предадем пред него, като или се примиряваме с изискванията му, или пък водим борба с тези изисквания. Другият е да моделираме житейските си обстоятелства така, че да пасват на нашия натюрел.

-         Възможно ли е наистина това, дон Хуан?

-         Казвам ти, че личните житейски обстоятелства могат да се моделират в съответствие със специфичните особености на човека – настоя той. – Сънувачите го правят. Налудничаво ли ти изглежда това твърдение? Няма да ти се струва така, ако размислиш колко малко знаем за себе си.

Той допълни, че неговия интерес като учител е да ме накара да навляза дълбоко в темата за живота и факта, че си жив, тоест да разбера разликата между първото, което е резултат от действието на биологични сили, и второто, което е познавателен процес.

- Когато говоря за моделиране на собствените житейски обстоятелства - обясни дон Хуан, - магьосниците имат предвид моделиране на съзнанието, че Живеем. По този на­чин можем да получим достатъчно енергия, за да достигнем и задържим енергийното тяло, а с негова помощ несъмнено ще бъдем в състояние да променяме цялостната насока и последиците от Живота си.

Дон Хуан приключи разговора ни за сънуването, като ме посъветва не само да размишлявам над идеите му, а да ги превърна в пълноценен начин на Живот чрез многократни повторения. Той заяви, че всяко ново нещо в Живота ни, като например магьосническите идеи, в които ме посвеща­ваше, трябва да ни се повтаря до пълно изтощение, преди да стане част от нас. Посочи, че тъкмо този метод са използ­вали и нашите предшественици, за да ни приобщят към ежедневния свят и неговите основни функции.

След като продължих да се упражнявам в сънуването, до­бих способността напълно да осъзнавам мига на заспиване, както и да се спирам В съня, за да изследвам на Воля Всеки момент от съдържанието му. За мен тези преживявания бяха истинско чудо.

Според дон Хуан, като засилваме контрола над сънищата си, ние засилваме и умението да владеем сънното си внима­ние. Той беше прав да твърди, че сънното Внимание се проя­вява, когато е призовано, когато му е поставена цел. Негово­то проявяване не наподобява развитието на процес В смисъ­ла, който обикновено влагаме в понятието "процес": непре­късната система от операции или серия от действия или функции, които водят до някакъв краен резултат. То е по-скоро пробуждане. Нещо, което е дремело до момента, вне­запно Влиза в действие.

3. ВТОРАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО

Благодарение на упражненията си аз установих, че един учител по сънуване трябва да си служи с обобщения В напътствията си, за да наблегне по-добре на някои неща. Когато ми постави първата задача, дон Хуан всъщност искаше да развивам сънното си Внимание, като го съсредоточавам вър­ху елементите на сънищата си. Основният му мотив в даде­ния случай беше идеята за осъзнаване на заспиването. Него­вата уловка беше да ми каже, че единственият начин човек да осъзнае заспиването е да изследва съдържанието на съни­щата си.

Още в самото начало на практическите занимания разб­рах, че най-важно е упражняването на сънното Внимание. За разума на обикновения човек е просто недопустимо, че някой може да се обучи да действа съзнателно в такава област, каквато са сънищата. Дон Хуан обаче твърдеше, че за ефи­касността на това обучение е нужно постоянство, а то е нещо, с което разумът и всичките му „отбранителни съоръжения" не могат да се справят. Рано или късно рационалните бариери падат под натиска на постоянството и сънното внимание е в пълната си сила.

Докато се упражнявах да го съсредоточавам и задържам върху елементите на сънищата си, започнах да изпитвам една особена самоувереност, която така ме изуми, че реших да споделя това с дон Хуан.

- Навлизането ти във второто внимание е онова, което поражда чувството на увереност - рече той. - Сега е нужно да проявиш още по-голяма трезвост, отколкото преди. Нап­редвай бавно, но без да спираш и най-вече не говори за Всичко това. Просто го прави!

Казах му, че съм проверил на практика истинността на твърдението му, че ако човек хвърля бегли погледи на неща­та, които участват В съня, образите не се разсейват. После прокоментирах, че най-трудното в цялата работа е да се разруши първоначалната бариера, която ни пречи да разглеждаме сънищата като поле за съзнателна дейност. Поисках мнението на дон Хуан по въпроса,защото твърдото ми убеждение беше, че тази бариера е психологическа и е възник­нала В резултат на насадените ни от обществото представи, които поощряват пренебрежителното ни отношение към сънищата.

- Тази бариера е нещо повече от насадена представа - от­върна той. - Тя е първата врата на сънуването. Сега, когато вече си я преодолял, направо ти се струва нелепо, че хората не могат да се спират по своя Воля и да разглеждат елемен­тите на сънищата си. Но тази увереност е погрешна. Първа­та врата е свързана с потока на енергия във вселената. Тя е едно природно препятствие.

Тогава дон Хуан ме накара да се съглася, че ще разговаряме за сънуването само във второто внимание и когато той на­мери за уместно. Насърчи ме да се упражнявам междувременно и обеща да не ми се меси.

Когато понатрупах опит в „нагласяването" на сънищата, започнах често да получавам усещания, които ми се виждаха изключително съществени, като например чувството, че, заспивайки, се търкулвам В някакъв ров. Дон Хуан никога не ми каза, че това са незначителни неща, а ме остави да ги описвам в бележките си. Сега осъзнавам колко ли смешен съм му изглеждал. Ако трябва аз днес да обучавам някого В сънува­не, категорично бих се противопоставил на подобно поведе­ние. Той обаче просто ми се присмиваше, като ме наричаше прикрит егоцентрик, който уж се бори с чувството за собс­твена значимост, а в същото време си води най-подробен, свръхличен дневник „Моите сънища".

При всеки удобен случай дон Хуан изтъкваше, че енергия­та, необходима за освобождаване на сънното ни внимание от затвора на насадените ни от обществото представи, се до­бива при преразпределяне на вече съществуващата ни енер­гия. Това е съвършено вярно. Изплуването на нашето сънно Внимание е пряка последица от преустройството на Живота ни. Понеже, както казваше дон Хуан, няма как да почерпим допълнителна енергия от някой външен източник, трябва да преразпределим онази, с която разполагаме, с помощта на всички достъпни за нас средства.

Той упорито твърдеше, че магьосническият начин на Жи­вот е най-доброто средство, с което, образно казано, можем „да смажем колелата" на това преразпределяне, а от всички характерни особености на този начин на Живот най-ефикас­на е „загубата на чувството за собствена значимост". Дон Хуан бе напълно убеден, че магьосниците се нуждаят от тази особеност във всичко, което правят, затова полагаше огром­ни усилия да подтикне учениците си към осъществяване на товa изискване. Според него чувството, че сме значими, ви­наги е било не само най-големия враг на магьосниците, но и проклятието на човешкия род.

Доводът на дон Хуан беше, че ние изразходваме повечето от енергията, за да поддържаме своята значимост. Този факт се проявява най-очебийно в безкрайните ни тревоги за начина, по който се представяме пред света, за това дали другите ни се възхищават, харесват или приемат. Ето защо, както ми бе обяснено, ако ни се удаде да загубим част от зна­чимостта си, две необикновени неща ще се случат с нас. Пър­во, ще освободим енергията си от усилията да поддържа илю­зията за нашето величие; и, второ, ще се сдобием с доста­тъчно енергия, за да влезем във второто внимание и да зър­нем действителното величие на вселената.

Бяха ми нужни повече от две години, за да се науча да със­редоточавам напълно сънното си внимание върху всичко, ко­ето пожелаех. Станах толкова вещ в това, че се чувствах така, сякаш съм го правил цял Живот. Най-странното беше, че изобщо не можех да си представя как по-рано ми е липсва­ла тази способност. И Все пак си спомнях колко ми беше трудно отначало дори да мисля, че е възможно да постигна това. Веднъж ми хрумна, че умението да изследваме съдър­жанието на сънищата ни сигурно се дължи на някаква естес­твена даденост на нашето същество, навярно нещо подобно на способността да ходим. Ние сме физически устроени така, че да вървим само по един начин - на два крака, и въп­реки това трябва да положим огромни усилия, за да се нау­чим да ходим.

Новото умение да хвърлям погледи на елементите на съ­нищата си бе съчетано с едно упорито вътрешно натякване да не забравям да го прилагам. Знаех си, че характерът ми се отличава с известна упоритост, но в сънищата тази черта започна да добива изключителни размери. Тя стана толкова явна, че не само изпитвах истинско негодувание, докато слу­шах как сам си натяквам, но и започнах да се питам дали това се дължи действително на присъщата ми упоритост, или на нещо друго. Даже ми мина през ума, че може би полудя­вам.

- Непрекъснато си говоря насън, като си напомням да гле­дам разни неща - споделих аз с дон Хуан.

Дотогава бях спазвал споразумението ни да разговаряме за сънуването само когато той подхване темата. Този път обаче реших, че въпросът не търпи отлагане.

- А нямаш ли чувството, че сякаш не си ти, а е някой друг?

-  Като се замисля, наистина е така. В такива моменти все едно, че не съм аз самият.

-  Значи действително не си ти. Сега не е време да ти обяснявам това. Но мога да ти кажа, че не сме сами на този свят. И че има и други светове, достъпни за сънуваните - ця­лостни светове. Понякога ни навестяват енергийни същест­ва, идващи оттам. Следващия път, когато чуеш, че си натяк­ваш насън, ядосай се истински и извикай една заповед. Трябва да изкрещиш: „Престани!"

Така се сблъсках с друго предизвикателство: да се сетя да извикам тази заповед насън. Но когато се чух отново, навряно главно поради силното си раздразнение от натрапчивия глас, наистина си спомних, че трябва да се провикна:"Престани!" Натякването моментално спря и никога Вече не се повтори.

- Всеки сънувач ли преживява подобно нещо? - попитах аз дон Хуан, щом пак се Видях с него.

- При някои се случва - отвърна той без особен интерес. Започнах бурно да описвам колко странно е било тава за мен. Той обаче ме пресече с думите:

- Сега вече си готов да пристъпиш към втората врата на сънуването.

Възползвах се от случая, за да получа отговор на някои въпроси, които по-рано не бях успял да му задам. Онова, кое­то бях преживял първия път, когато той ме накара да сънувам, продължаваше да заема най-важно място в съзнанието ми. Казах на дон Хуан, че съм наблюдавал елементите на соб­ствените си сънища до насита, но никога не съм имал сън, който поне смътно да наподобява онзи по отношение на яс­нотата и подробностите.

- Колкото повече мисля за това, толкова повече се озада­чавам - казах аз. - Докато гледах хората в онзи сън, изпитах страх и отвращение, които ми е невъзможно да забравя. Каква означаваха тези чувства, дон Хуан?

- Според мен, енергийното ти тяло се прикачи към чуждата енергия на онова място и направо се развихри. При тава положение ти, съвсем естествено, се почувства уплашен и отвратен: та нали тогава изследваше чужда енергия за пръв път в Живота си.

- Имаш склонност обаче да се държиш като магьосниците в миналото. Щом ти се удаде възможност, веднага позволя­ваш на събирателната си точка да тръгне нанякъде. В онзи случай тя се премести на значително разстояние. И резулта­тът беше, че ти, също като древните магьосници, отиде отвъд света, който познаваме. Съвършено реално, но опасно пътешествие.

Пренебрегнах значението на думите му В полза на собственото си любопитство и попитах:

- Дали онзи град не беше на някоя друга планета, а?

- Не моЖеш да обясняВаш сънуването чрез неща, които знаеш или мислиш, че знаеш - отвърна той. - Мога само да ти каЖа, че градът, който посети тогава, не се намираше на този сВят.

- А къде се е намирал В такъв случай?

- ИзВън него, разбира се. Не си чак толкова глупав. Забеля­за го още В първия миг. Объркването ти се дълЖи на факта, че не си в състояние да си представиш, че дадено нещо моЖе да е извън този сВят.

- Но къде Все пак се намира оноВа, което е извън него?

-ПоВярВай ми, тук става дума за най-удиВителната чер­та на магьосничеството. Онзи път ти, например, предположи, че и аз съм видял същите неща като теб. Доказателст­вото за това е, че изобщо не ме попита какво съм видял. Но всъщност ти и само ти видя град с хора в него. При мен ня­маше нищо подобно. Аз Видях енергия. Така че онова, което е извън този. свят. В дадения случай и единствено за теб представляваше град.

-  Но ако е така. дон Хуан, значи градът не е бил реален. Той е съществувал само в моето съзнание.

-  Съвсем не. Сега вече се опитваш да сВедеш нещо отвъд­но до полоЖението на нещо земно. Не моЖеш да.постъпваш така. Твоето пътуване беше реално. Ти видя онова място като град. Аз пък го видях като енергия. Никой от двама ни не е прав, но и никой не греши.

-  Страшно се обърквам, когато ми говориш за реалност. КазВаш, че мястото, където попаднахме, действително съ­ществува. Но в такъв случай как е ВъзмоЖно да го видим в два различни варианта?

- Много просто. Вариантите са два, защото тогава ние с теб имахме различни степени на еднородност и компакт­ност. Вече съм ти обяснил, че ключът към възприятието са именно тези два свойства.

- Мислиш ли, че бих могъл да се върна в същия град отно­во?

- Тук ме хващаш натясно. Не зная. Или навярно зная, но не мога да ти обясня. Или пък мога, но не искам. Ще трябва да почакаш и сам да разбереш кое от Всичко тоВа е Вярно.

Дон Хуан не поЖела да говори повече за тоВа.

- А сега да се заемем с нашата работа - каза той. - ЧоВек достига втората Врата на сънуването тогава, когато се съ­буди от един сън В друг. МоЖе да имаш толкова сънища, кол­кото искаш, или си способен да имаш, но трябВа да упражня­ваш съответен контрол и да не се събуЖдаш в сВета, който познаВаме.

Тези думи ме хвърлиха в истинска паника.

- Да не искаш да каЖеш, че не бива никога вече да се събуЖдам тук, в този свят? - попитах аз.

- Не, нямах това предвид. Но след като сам се сещаш за подобна възможност, налага се да те предупредя, че тя наис­тина съществува. Така постъпвали древните магьосници - никога не се събуждали В познатия ни сВят. Някои магьосници от моята приемствена линия също са го правели. Това е на­пълно изпълнимо, но лично аз не го препоръчвам. От теб ис­кам да се събуЖдаш по най-естествен начим, щом приключиш поредното упраЖнение по сънуВане, но докато трае то, трябВа да сънуваш, че се събуЖдаш в друг сън.

Улових се да задавам същия Въпрос, който му бях задал още първия път, когато ми разказа за настройването на сънува­нето:

- ВъзмоЖно ли е да се постигне тоВа?

Дон Хуан очевидно усети моята разсеяност и усмихнато повтори отгоВора. който ми беше дал тогава:

- Разбира се, че е възможно. Този вид контрол не е по-раз­личен от контрола, упраЖняВан от нас над която и да е ситу­ация В еЖедневието.

Бързо преодолях смущението си и се приготвих да го пи­там за други неща, но той ме изпревари и се зае да ми обяснява някои присъщи на Втората Врата особености - обяснение, което ме смути още повече.

- Има един проблем, свързан с тази Врата - каза дон Хуан. - Той моЖе да се окаЖе повече или по-малко сериозен, в зави­симост от характера на човека. Ако по принцип сме склонни да се ВкопчВаме до самозабрава в разни неща или ситуации, то на този етап направо ни чака удар под пояса.

- В какъВ смисъл, дон Хуан?

- Разсъди малко. Ти вече си имал необикновеното удоволс­твие да изследваш съдържанието на собствените си сънища. А сега си представи как преминаваш от един сън В друг, като наблюдаваш Всичко, като изучаВаш Всяка подробност. Не е трудно да се досетиш, че чоВек моЖе да затъне смъртоносно В тоВа занимание. Особено ако е склонен да се самозабравя.

- А тялото или мозъкът няма ли да го Възпрат по естест­вен начин?

-  Да, но ако става дума за естествено, тоест нормално състояние, в каквото си, когато спиш. Само че това не е нормално състояние. Това е „сънуване". С преминаването на първата врата сънуВачът Вече е постигнал енергийното cui тяло. Така че тоВа, което действително минава през втората врата, скачайки от сън в сън, е именно енергийното тяло.!

- И какъВ е крайният извод, дон Хуан?

- ИзВодът е, че щом преминеш през втората врата, трябва да възнамериш още по-голям и по-трезв контрол над сън­ното си Внимание - единственият предпазен клапан на сънувачите.

- За какъВ клапан говориш?

- Ти и сам ще откриеш, че истинската цел на сънуването е усъвършенстването на енергийното тяло. Едно съвършено енергийно тяло, наред с някои други неща, разбира се, Владее сънното Внимание до такаВа степен, че моЖе да го Възпира Винаги, когато е необходимо. ТоВа е предпазният клапан, с който сънуВачите разполагат. Колкото и да са склонни да тънат в самозабрава, в определен момент сънното им вни­мание ги принуждава да изплуват от това състояние.

Трябваше да започна пак от самото начало, само дето за­дачата ми беше различна. Този път преследваната цел изглеж­даше още по-неуловима, а трудностите около нея - по-голе­ми. Най-напред, съвсем като при първата задача, не моЖех да измисля какво точно да предприема. Имах мрачното подозре­ние, че дотогавашната ми практика няма да ми помогне осбено в дадения случай. След безброй неуспехи се отказах от опитите си и реших просто да продълЖа упражненията, свър­зани с фиксирането на сънното внимание Върху елементите на сънищата ми. Фактът, че приемах сВоите недостатъци, се оказа сякаш стимулиращ, защото станах още по-опитен В задържането на гледката на отделните елементи.

Така измина цяла година без никаква промяна. Ала един ден нещо стана. Докато гледах насън един прозорец, мъчейки се да разбера дали бих могъл да зърна част от пейзаЖа навън, ня­каква вихрена сила, която почувствах като бучене в ушите си, ме издърпа от стаята през прозореца. Непосредствено преди това дръпване сънното ми внимание бе привлечено от странно съоръЖение, което се намираше навън, на известно разстояние от мен. Заприлича ми на трактор. В следващия миг вече стоях до него и го разглеЖдах.

Напълно съзнавах, че сънувам. Озърнах се наоколо, като се опитвах да открия от кой прозорец съм гледал преди малко. ПейзаЖът напомняше за провинциална ферма. Не се виЖдаха никакви постройки. Канех се да поумуВам над този факт. Ця­лото ми Внимание обаче бе завладяно от мноЖеството селс­костопански машини, които се търкаляха навсякъде край мен, като че ли бяха захвърлени. Разгледах какви ли не косач­ки, трактори, ЖътВарски машини, брани, вършачки. Бяха толкова много, че чак забравих първоначалния си сън. Тогава ми се прииска да се ориентирам по самата гледка. В далечина­та имаше нещо, което приличаше на рекламно табло с някол­ко телефонни стълба около него.

Щом съсредоточих вниманието си върху тоВа табло, миг­новено се озовах до него. Стоманената му конструкция ме стресна. Тя излъчваше заплаха. На таблото имаше снимка на някаква сграда. Прочетох текста към нея: беше реклама на мотел. Изпитах странна увереност, че се намирам в щата Орегон или в северната част на щата Каролина.

Огледах се за други характерни черти на околността. Видях планини на голямо разстояние от мен, както и някакви заобле­ни зелени хълмове, които бяха по-наблизо. Те бяха обрасли с, както ми се стори, калифорнийски дъбове. Исках да бъда придърпан от зелените хълмоВе, но Всъщност ме притеглиха да­лечните планински вериги. Бях убеден, че тоВа е Сиера НеВада.

Цялата ми енергия на сънуване ме напусна в тези планини. Но преди да стане това, аз бях придърпван от Всеки възможен елемент. Сънят ми Вече не беше сън. Като се Вземат предвид възприятията, които получавах, действително се на­мирах в Сиера Невада, носейки се стремглаво към какви ли не дефилета, скали, пещери и дърВета. Преминавах от стръмни склонове към планински Върхове, докато силите ми съВсем се изчерпаха и Вече не бях В състояние да съсредоточа сънното си Внимание Върху каквото и да било. Почувствах, че губя контрол. Накрая пейзаЖьт изчезна и настъпи мрак.

- Достигнал си втората Врата на сънуването - рече дон Хуан, когато му разказах този сън. - Следващото, което трябва да направиш, е да преминеш през нея. ТоВа е нещо много сериозно; изискВа голяма дисциплина.

Не бях напълно сигурен, че съм изпълнил поставената ми задача, защото в действителност не се бях събудил в друг сън. Попитах дон Хуан какВа е причината за това несъответствие.

- Грешката беше моя - отвърна той. - Казах ти, че чоВек трябВа да се събуди от един сън В друг, но В същност имах предВид - да смени няколко сънища, ясно и системно, както ти си напраВил. При пърВата Врата загуби много Време, като само търсеше ръцете си. Този път си пристъпил напраВо към разрешаВане на Въпроса, без да се мъчиш да изпълняваш даде­ното поръчение - да се събудиш В друг сън.

Дон Хуан каза, че има дВа начина да се премине през Вто­рата Врата на сънуването. ПърВият е да се събудиш В друг сън, тоест да сънуваш, че сънуваш, а след това да сънуваш, че се събуЖдаш. Вторият вариант е да използваш елементи­те на даден сън, така че от тях да се породи друг, точно като в моя случай.

Дон Хуан ме остаВи да се упраЖнявам без никаква намеса от негова страна, както бе постъпвал през цялото време. Аз успях да изпробвам и двете възможности, които ми беше описал. Или сънувах първо, че сънувам, а после - че се събуж­дам, илц пък се стрелках от един съвсем достъпен за сънното ми внимание елемент към някой друг, по-отдалечен. Понякога навлизах В лека разновидност на втория случай: взирах се в някой елемент от даден сън, като задърЖах погледа си дото­гава, докато елементът не променяше формата си, и проме­няйки се, той ме издърпваше, с вихрушка и бучене, в следва­щия сън. Никога не успявах обаче да реша предварително към кой от тези три начина ще се придърЖам. Заниманията ми винаги завършваха с изчерпването на сънното ми внимание, след което в крайна сметка се събуЖдах или изпадах в непрог­ледния мрак на дълбокия сън.

По време на практиката ми всичко вървеше гладко. Безпо­кояха ме само едно странно енергийно вмешателство и някак­ви пристъпи на страх и притеснение, които бях започнал да из­питвам все по-често. Опитвах се да не им обръщам внимание, като си казвах, че вероятно са свързани с уЖасните ми храни­телни навици или с факта, че по онова време дон Хуан ми дава­ше в изобилие психотропни растения - нещо, което представ­ляваше част от обучението ми. Пристъпите обаче станаха толкова явни, че се налоЖи да се обърна към дон Хуан за съвет.

 - Сега вече си навлязъл в най-опасната област на магьосни­ческото знание - започна той. - Тя е абсолютен уЖас, истин­ски кошмар. Бих могъл да се пошегувам с теб и да каЖа, че не съм ти споменавал за тези неща от уваЖение към твоята скъпоценна рационалност, но не мога да постъпя така. Всеки магьосник трябВа да се сблъска с тоВа. Боя се, че тъкмо тук чоВек най-лесно моЖе да изгуби самообладание.

Дон Хуан напълно сериозно ми обясни, че Животът и съз­нанието, бидейки единствено Въпрос на енергия, са сВойстВени не само на биологичните организми. Той каза, че магьосни­ците са Видели дВа Вида съзнателни същества на земята - ор­ганични и неорганични, - а при сравнението помеЖду им са ус­тановили, че и едните, и другите предстаВляВат сияйни обра­зувания, пронизани ВъВ Всички ВъзмоЖни посоки от безброй енергийни нишки на Вселената. ДВата Вида се различават по-меЖду си по сВоята форма и степен на яркост. Неорганични­те същества са продълговати, подобни на свещи, но матоВи, а органичните са заоблени и много по-ярки. Другата достой­на за Внимание разлика, която магьосниците, според дон Хуан, са Видели, се изразява В тоВа, че Животът и съзнанието при органичните същества са краткотрайни, защото те са устроени така, че да бързат, а Животът на неорганичните същества е несравнимо по-продълЖителен и съзнанието им -несравнимо по-спокойно и дълбоко.

- На магьосниците никак не им е трудно да общуват с тях - продълЖи дон Хуан. - Неорганичните същества притеЖаВат най-необходимия за общуване елемент - съзнанието.

-  Но те наистина ли съществуват? Също като мен и теб? - попитах аз.

- Разбира се - отвърна той. - ПоВярВай ми, магьосниците са много интелигентни създания; те за нищо на сВета не биха си играли с някакВи илюзии, които отгоре на Всичко да Взе­мат за действителност.

- А защо казВаш, че тези същества са Живи?

- Според магьосниците, да си Жив означава да притеЖаВаш съзнание. ТоВа означава да имаш събирателна точка със сфе­рично сияние около нея - обстоятелство, което показва, че дадено същестВо, било то органично или неорганично, е на­пълно способно да получава Възприятия. Магьосниците смя­тат, че Възприемателната способност означаВа наличие на ЖиВот.

-  В такъВ случай неорганичните същества трябВа и да умират. Така ли е, дон Хуан?

- ЕстестВено. Те се разделят със съзнанието също както и ние, само че продължителността на ЖиВота им е напраВо изумителна.

- А показват ли се на магьосниците?

- Много е трудно да се определи как именно стоят неща­та при тях. МоЖе да се каЖе, че тези същества биВат прима­мени, или още по-точно, принудени да контактуват с нас.

Дон Хуан ме погледна втренчено.

- Ти изобщо не схващаш нищо от това, което ти говоря -заяви той с такъв тон, сякаш правеше някакво заключение.

- Почти ми е невъзможно да се отнасям рационално към тези неща - казах аз.

- Предупредих те, че тази тема ще подлоЖи разума ти на изпитание. При това полоЖение най-уместно ще бъде да не съдиш прибързано и да оставиш нещата да се развиват сами, което ще рече да оставиш неорганичните същества да дой­дат при теб.

- Сериозно ли говориш, дон Хуан?

- Абсолютно сериозно. Единственият проблем е, че тях­ното съзнание е много бавно в сравнение с нашето. На един магьосник са му нуЖни години, докато бъде забелязан от тях. Ето защо, за препоръчване е да се въоръЖиш с търпение и да чакаш. Неорганичните същества рано или късно се появяват. Но не така, както ти или аз бихме се появили. Те издават присъствието си по много особен начин.

- А какво правят магьосниците, за да ги примамят? СлуЖат ли си с някакъв ритуал за целта?

- Е, определено нямат обичай да застават насред пътя и да ги призовават с треперещи гласове тъкмо в полунощ, ако това имаш предвид.

- Как постъпват тогава?

- Примамват ги по време на сънуването. Вече ти казах, че става дума за нещо повече от примамване; чрез сънуването магьосниците направо принуждават тези същества да кон­тактуват с тях.

- Как точно става това?

- Да сънуваш означава да задърЖаш позицията, която съ­бирателната точка е заела в сънищата. Това действие създа­ва характерен енергиен заряд, който привлича вниманието на неорганичните същества. За тях той е същото, каквото е стръвта за рибата: няма начин да не се спуснат към него. Когато магьосниците достигнат и преминават през първите две врати на сънуването, те поставят стръв за тези същес­тва и така ги принуждават да се появят. Ти също вече си ги поканил, благодарение на факта, че си минал и през двете вра­ти. Сега трябва само да чакаш да ти дадат знак.

- В какво ще се изрази този знак, дон Хуан?

- Вероятно в появата на някое от тях, макар че за такова нещо май е още твърде рано. Според мен, знакът ще бъде просто някаква намеса в сънуването ти. Мисля, че пристъпи­те на страх, които имаш напоследък, не се дълЖат на лошо храносмилане, а са енергийни атаки от страна на неорганични­те същества.

- А какво да правя аз от своя страна?

- Трябва да съобразяваш очакванията си.

Не разбрах какво искаше да ми каЖе с това, ето защо той се зае да ми обясни, че когато общуваме със себеподобните си или с други органични същества, ние нормално очакваме да получим непосредствен отговор или реакция на обръщението си към тях. В случая с неорганичните същества обаче, тъй като ни дели една действително огромна бариера - енергия, която се двшки със скорост, различна от нашата - магьосни­ците трябва да съобразяват своите очаквания с тях и да от­правят обръщението си дотогава, докато бъде прието.

- Да не искаш да каЖеш, дон Хуан, че това обръщение и уп-раЖненията по сънуване са едно и също нещо?

- Да. Но за да постигнеш пълен резултат, трябва да при­бавиш към упраЖненията си и стремеЖа да достигнеш тези същества. Изпращай към тях чувство на сила и увереност, на могъщество и безгрижие. В никакъв случай не изпращай уп­лаха или мрачни чувства. Съществата са доста мрачни сами по себе си. Да прибавяш и ти такива чувства към техните е най-малкото ненуЖно.

- Не ми е ясно, дон Хуан, как се явяват те на магьосници­те. Какъв е онзи особен начин, по който издават присъствие­то си?

- Понякога се материализират в нашия свят направо пред очите ни. Най-често обаче невидимото им присъствие се усе­ща като физическо разтърсване, като някаква тръпка, която те пронизва до мозъка на костите.

- А как се показват в сънуването?

- Там се получава точно обратното. Понякога се явяват по начина, по който ти ги чувстваш - като пристъп на страх. Но в повечето случаи се материализират пред нас. Тъй като в началния етап на сънуването нямаме никакъв опит с тях, не е изключено да ни изплашат неимоверно. Това би ни подлоЖило на истинска опасност. По канала на страха те могат да ни последват в нашия свят, в ежедневието ни, с пагубни последствия за нас.

- Какви например, дон Хуан?

- Страхът моЖе да се настани в Живота ни и тогаВа ще ни се налоЖи да действаме по най-неВероятни начини, за да се спраВим с него. Неорганичните същестВа могат да се окаЖат същинска напаст. Те са В състояние да ни докарат до лу­дост от уплаха.

- А какво Всъщност правят магьосниците с тези същест­Ва?

- Общуват с тях. Превръщат ги В съюзници. СблшкаВат се, завързват необикновени приятелства. За мен това са мащаб­ни начинания, В които възприятието играе най-ваЖна роля. Ние сме социални същества. Неизбежно е да търсим компания­та на съзнателни създания. Тайната при неорганичните същес­тва е да не се страхуваш от тях. Наложително е това да се спазва още от самото начало. Стремежът, който човек изп­раща към тях, трябВа да е изпълнен със сила и безгрижие. В този стремеЖ трябВа да е закодирано посланието: „Аз не се страхуват от теб. Ела при мен. Ако дойдеш, ще си добре до­шъл. Ако не искаш да дойдеш, ще ми липсваш." Подобно посла­ние така ще ги заинтригува, че непременно ще пристигнат.

- А за какво въобще съм им притрябвал аз на тях, или пък те - на мен, дявол да го вземе?

-  Сънувачите, независимо дали им харесва или не, гледат да се сближат с други същества в сънуването си. Това моЖе да те шокира, но сънувачите машинално търсят групи от създания, в този случай - звена от неорганични същества. Те са просто ненаситни в търсенето си.

- Това ми изглеЖда много странно, дон Хуан. Защо е нуЖно да го правят?

- Неорганичните същества са нещо ново за нас. А за тях е нещо ново, когато някой от нашия вид прекоси границите на царството им. Трябва да запомниш отсега нататък, че неор­ганичните същества с изключителното си съзнание оказват огромно влияние над сънувачите и могат с лекота да ги прена­сят в неописуеми светове. Древните магьосници са ги използ­вали и названието „съюзници" е измислено именно от тях. Техните съюзници са ги научили как да придвшкват събира­телната си точка извън очертанията на сияйното яйце, на­вътре в отвъдчовешката вселена. Така че, когато пренасят някой магьосник, те всъщност го пренасят в светове, надх­върлящи човешкия енергиен обхват.

При тези думи ме заглоЖдиха странни опасения, които дон Хуан бързо отгатна.

- Ти си оставаш религиозен човек докрай. - Той се разсмя. - Сега навярно ти се струва, че самият дявол те гони по пети­те. Мисли за сънуването по друг начин - като за способност да възприемеш много повече неща, отколкото смятаме, че е възмоЖно.

След тази среща, докато бях в будно състояние, се тревоЖех, че наистина моЖе да съществуват съзнателни неорганич­ни същества. Когато сънувах обаче, тези безпокойства не ми влияеха кой знае колко. Пристъпите на физическо усещане за страх продълЖаваха, но след тях винаги се възцаряваше едно особено спокойствие - спокойствие, което ме изпълваше изця­ло и аз започвах да се дърЖа така, сякаш не се боях от нищо.

По онова време всеки нов етап в сънуването ми настъпва­ше внезапно, без предупреждение. Появата на неорганични съ­щества в сънищата ми също не направи изключение. Това се случи, докато сънувах един цирк от моето детство. Обста­новката наоколо беше като в някакъв град в планините на Аризона. Загледах се в хората край мен с постоянната си смътна надеЖда да видя отново онези хора, които бях видял още при първото ми влизане във второто внимание с помощ­та на дон Хуан.

Докато ги гледах, стомахът ми се сви от силен нервен пристъп; почувствах го почти като юмручен удар. Това ме разсея и хората, циркът и планинският град в Аризона изчез­наха от погледа ми. На тяхно място се появиха две странни фигури. Те бяха тънки, на ширина около трийсет сантимет­ра, но затова пък дълЖината им навярно достигаше два мет­ра. Издигаха се над мен като два огромни дъЖдоВни червея.

Знаех, че това е сън, но си давах сметка, че в този мо­мент Виждам. Дон Хуан ми беше говорил за Виждането, дока­то се намирах на нормалното си ниво на съзнание, а също и във второто внимание. И макар че дотогава не бях съумял да го преЖивея лично, мислех, че съм разбрал идеята за дирек­тното възприемане на енергията. В този сън, докато гледах двете странни привидения, осъзнах, че вшкдам енергийната същност на нещо наистина невероятно.

Стоях напълно спокойно, изобщо не помръдвах. Бях впе­чатлен най-вече от факта, че образите не се разсеяха, нито пък преминаха в нещо друго. Това бяха компактни същества, чиято подобна на свещ форма си оставаше непроменена. Ня­каква част от тях караше някаква част от мен да задърЖи тази гледка. Знаех, че е така, защото нещо ми подсказваше, че ако аз не помръдвам, те също няма да се раздвижат.

Всичко свърши изведнъЖ в мига, в който се събудих уплашен. Веднага ме изпълниха какВи ли не опасения. Обзе ме дъл­бока угнетеност. ТоВа не беше психическо безпокойство, а no-скоро физическо терзание, някаква тъга, лишена от Види­ма причина.

Оттогава двете странни фигури започнаха да се явяват при Всяко мое сънуване. Постепенно стана така, като че ли аз сънувах единствено, за да се срещна с тях. Те никога не правеха опити да се приближат или да общуват с мен по ка­къвто и да е начин. Просто стояха неподвиЖно пред мен, до­като траеше сънят. А аз от своя страна не само не се пос­тарах да променя сънищата си, но даЖе забравих първоначал­ната цел на упражненията си.

Когато най-сетне разказах на дон Хуан за това, вече бяха изминали цели месеци, през които бях наблюдавал само двете фигури.

- Заседнал си на опасен кръстопът - каза той. - Не е пра­вилно да прогонваш тези същества, но не биВа и да допускаш да си стоят така. Засега присъствието им е пречка за твое­то сънуване.

- Какво мога да направя, дон Хуан?

- Излез им насреща още сега, в ежедневния свят, и им каЖи да дойдат при теб по-късно, когато ще си добил повече сила за сънуването.

- Как да им изляза насреща?

- Това не е много просто, но все пак е изпълнимо. Необхо­дим е само известен кураЖ, какъвто ти, разбира се, имаш.

Докато смогна да каЖа, че нямам никакъв кураЖ, дон Хуан вече ме беше повел към възвишенията. По онова време той Живееше в северната част на Мексико и бе създал у мен впе­чатлението, че е самотен магьосник, забравен от всички старец, който се намира изцяло извън общото русло на Живо­та. Бях се убедил, обаче, че е изключително интелигентен. Главно поради това бях склонен да приемам и онези черти у него, които отчасти смятах за чиста ексцентричност.

Лукавството, което магьосниците са развили през векове­те, беше отличителна черта на дон Хуан. Той пърВо проверя­ваше дали съм разбрал всичко, което бих могъл, докато бях на нормалното си ниВо на съзнание, а след тоВа ме Вкарваше във второто внимание, където разбирах или, най-малкото, слу­шах запалено всичко, на което ме учеше. По този начин той ме разделяше на две. Като се намирах на нормално ниво на съзнание, не проумявах защо или как съм толкова склонен да се отнасям сериозно към неговите чудатости. Когато бях във второто внимание обаче, тези неща ми изглеЖдаха съв­сем смислени.

Дон Хуан твърдеше, че второто внимание е достъпно за всички ни, ала ние го отхвърляме, повече или по-малко настой­чиво, като своеволно и прибързано се придържаме към нашата рационалност. Той смяташе, че бариерите, които преграЖдат пътя към това състояние, се събарят именно от сънуването.

В деня, когато ме поведе към възвишенията на Сонорската пустиня, за да се срещна с неорганичните същества, аз се на­мирах на нормалното си ниво на съзнание. Въпреки това разби­рах, че ми предстои да извърша нещо наистина невероятно.

В пустинята беше преваляло. Червеникавата почва бе още влаЖна и полепваше по гумените ми подметки. Трябваше да стъпвам на камъни, за да остъргвам теЖките буци пръст от обувките си. Вървяхме на изток, като се изкачвахме към въз­вишенията. Когато стигнахме до една тясна долчинка меЖду два хълма, дон Хуан спря.

- Това място е направо идеално за призоваване на твоите приятели - каза той.

- Защо ги наричаш мои приятели?

- Те сами са те избрали. Когато направят нещо такова, то е признание, че искат да се сблиЖат. Споменавал съм ти, че магьосниците завързват приятелство с тях. ИзглеЖда, че u при теб ще стане така. ДаЖе няма да е нуЖно да проявя­ваш настойчивост.

- В какво се изразява подобно приятелство, дон Хуан?

- Във взаимен обмен на енергия. Неорганичните същества предоставят висшето си съзнание, а магьосниците - своето повишено съзнание и висша енергия. ПолоЖителният резул­тат от това е равностойна размяна, а отрицателният - за­висимостта, в която изпадат и двете страни. Древните ма­гьосници обичали съюзниците си. Всъщност обичали ги повече и от себеподобните си. Според мен такава привързаност е страшно опасна.

- Какво ще ме посъветваш да направя сега, дон Хуан?

- Призови ги. Прецени ги хубаво и сам реши как да постъ­пиш.

- По какъв начин да ги призова?

- Представи си ги така, както си ги видял насън. Те са на­ситили сънищата ти с присъствието си, защото искат да оставят у теб траен спомен за формата си. Сега е момен­тът да използваш този спомен.

Дон Хуан енергично ми нареди да затворя очи и да не ги отВарям. После ме заВеде до някакВи камъни и ме накара да седна Върху тях. ПочуВстВах твърдостта и хладината им. Камъните бяха полегати и аз с мъка пазех раВноВесие.

- Стой тук и си представяй съществата, докато образът им не изникне пред теб точно такъв, какъвто е в сънищата ти - каза дон Хуан на ухото ми. - Трябва да ми съобщиш, ко­гато се очертаят ясно.

Изграждането на пълна мисловна картина на техните фи­гури - такава, каквато вшкдах в сънищата си - ми отне съв­сем малко време и усилие. Изобщо не бях изненадан, че съм ус­пял да го постигна. Това, което ме шокира, беше фактът, че Въпреки отчаяните ми опити да известя дон Хуан, че съм изВикал представата в съзнанието си, не ми се удаваше нито да изрека някакви думи, нито пък да отворя очи. Със сигурност обаче бях буден. Чувах всичко наоколо.

Чух дон Хуан да ми казва: „Сега Вече моЖеш да отвориш очи." Отворих ги без никакво затруднение. Седях с кръстоса­ни крака върху някакви камъни, но не върху онези, които бях почувствал под себе си, когато той ме бе накарал да седна. Дон Хуан беше зад мен, откъм дясната ми страна. Опитах се да се извъртя, за да съм с лице към него, но той обърна гла­вата ми така, че да гледам право напред. И в този момент видях тъкмо пред себе си две тъмни фигури, подобни на тън­ки дървесни стволове.

Вторачих се в тях, зяпнал от изумление; сега не бяха тол­кова високи, колкото в сънищата ми. Бяха се смалили наполо­вина. Вместо да изглеждат като силуети, изградени от ма­тово сияние, сега те напомняха два плътни, тъмни, почти черни, заплашителни пръта.

- Стани и сграбчи едното от тях - нареди ми дон Хуан,- и не го пускай, колкото и да те раздрусва.

Аз определено не исках да правя нищо подобно, но някаква неизвестна сила ме накара да се изправя против волята си. В този миг ми беше съвършено ясно, че в края на краищата ще изпълня нареждането, макар че нямах съзнателно намерение да постъпя така.

Машинално пристъпих към дВете фигури, а сърцето ми би­еше до пръсване. Сграбчих съществото, което беше отдясно. Тогава усетих как ме удари ток, от силата на който едва не изпуснах тъмната фигура.

Гласът на дон Хуан долетя до мен така, сякаш крещеше от голямо разстояние. „Изпуснеш ли го, свършено е с теб", Викаше той.

Вкопчих се здраво в съществото, което се избиваше и тресеше. Движенията му не бяха като на едро Животно, а като на нещо съвсем леко и пухкаво, макар и силно наелектризирано. Ние се търкаляхме по пясъка на долчинката доста дълго Време. Получавах удар след удар от някакъв противен ток. Намирах го за противен, защото ми се струВаше по-раз­личен от енергията, с която се бях сблъсквал в еЖедневния свят. ТоВа електричество ме гъделичкаше и ме караше да рева и ръмЖа като Животно - не от болка, а от някаква странна ярост. Накрая съществото застина под мен, като някакво почти плътно образувание. ЛеЖеше неподвиЖно. По­питах дон Хуан дали не е умряло, но не моЖах да чуя собстве­ния си глас.

- Нищо подобно - отвърна със смях някой, който не беше дон Хуан. - Ти просто си изчерпил енергийния му заряд. Но не­дей да ставаш веднага. ПолеЖи още мъничко.

Погледнах въпросително дон Хуан. Той ме наблюдаваше с голямо любопитство. Помогна ми да се изправя. Тъмната фи­гура остана на земята. Исках да попитам дон Хуан дали със съществото всичко е наред. Отново не моЖах да произнеса гласно въпроса си. И тогава направих нещо необичайно. Взех всичко това за действителност. До този момент някаква част от съзнанието ми запазваше присъщата ми рационал­ност, отнасяйки се към станалото като към сън, породен от Внушения на дон Хуан.

Отидох до леЖащата фигура и се опитах да я приВдигна. Не моЖех да я обгърна с ръце, защото тя Всъщност нямаше конкретен обем. Чувствах се объркан. Същият глас, който не принадлеЖеше на дон Хуан, ми каза да легна върху неорга­ничното същество. Изпълних това и тогава и двамата се из-правихме с едно дВиЖение, сякаш съществото беше някаква залепена за мен тъмна сянка. То се отдели плавно и изчезна, като остави у мен едно извънредно приятно чувство за пъл­нота.

Трябваше да минат повече от двайсет и четири часа, до­като се съвзема изцяло. Спях през по-голямата част от дено­нощието. Дон Хуан проВеряваше състоянието ми от време на време, като ми задаваше Все един и същ въпрос: "Енергия­та на неорганичното същество като огън ли беше или като вода?"

Гърлото ми сякаш беше обгорено. Не бях в състояние да отговоря, че енергийните удари, които бях почувствал, на­помняха струи наелектризирана вода. Никога В Живота си не съм имал допир с наелектризирана вода. ДаЖе не съм сигурен дали е възмоЖно да се създават такива струи или пък да се усещат по някакъв начин, но точно тази представа изниква­ше в съзнанието ми при всяко запитване на дон Хуан.

Той беше заспал, когато най-сетне разбрах, че съм се възс­тановил напълно. ПонеЖе знаех, че въпросът му е изключи­телно ваЖен, събудих дон Хуан и му разказах какво съм усе­тил.

- Ти няма да имаш услужливи приятели сред неорганичните същества, а ще завърЖеш с тях връзки, които носят неприя­тна зависимост - заяви той. - Бъди извънредно внимателен. Водните неорганични същества по-често изпадат в крайнос­ти. Древните магьосници вярвали, че те са по-неЖни, че имат по-голяма способност за подражание или че даЖе при­тежават чувства. По това се различават от огнените, кои­то били смятани за по-сериозни, по-сдърЖани, но и по-високо­мерни.

- Какво значение има всичко това за мен, дон Хуан?

-  Значението е твърде голямо, за да го обсъЖдаме сега. Моят съвет е да превъзмогнеш страха в сънищата и в Живо­та си, за да запазиш цялостта си. Неорганичното същество, което ти изчерпи, а после зареди отново с твоята енергия, направо запращя от нея. То ще се върне при теб за още.

- Защо не ми попречи да постъпя така, дон Хуан?

- Ти ме изпревари. Освен това изобщо не ме чу, когато ти виках да го оставиш да леЖи на земята.

- Трябваше да ме осведомиш предварително, както винаги си правил, за всички съществуващи възмоЖности.

- Но аз не бях запознат с всичките възмоЖности. По от­ношение на неорганичните същества съм почти начинаещ. Отхвърлих тази част от магьосническото знание, защото е прекалено обременителна и непредвидима. Не искам да съм оставен на произвола на което и да е създание, било то орга­нично или не.

Така завърши нашият разговор. Трябваше да съм разтрево-Жен от подчертано отрицателната реакция на дон Хуан, но не бях. Изпитвах някаква увереност, че каквото и да съм из­вършил, е било правилно.

ПродълЖих упраЖненията си по сънуване без никаква наме­са от страна на неорганичните същества.

4. ФИКСИРАНЕТО НА СЪБИРАТЕЛНАТА ТОЧКА

Тъй като се бяхме споразумели с дон Хуан да обсъЖдаме сънуването само тогава, когато той сметнеше за необходи­мо, аз рядко го разпитвах на тази тема и гледах никога да не прекалявам с въпросите си. Ето защо бях готов да го слушам Жадно всеки път, щом сам поЖелаеше да заговори за това. Той неизменно вмъкваше забелеЖките и обясненията си за съ­нуването меЖду други елементи от своето учение и винаги ми ги поднасяше внезапно, без предисловие. При едно мое по­сещение си говорехме за съвсем други неща, когато той без всякаква връзка каза, че благодарение на контактите си с не­органични същества по време на сънуване, древните магьос­ници станали изключително вещи в манипулирането на съби­рателната точка - една твърде обширна и зловеща тема.

Веднага се възползвах от предоставения случай и попитах дон Хуан приблизително по кое време са Живели древните ма­гьосници. По-рано неколкократно му бях задавал същия въп­рос, без да получа удовлетворителен отговор. Този път обаче смятах, че щом сам е заговорил за това, навярно няма да откаЖе да задоволи любопитството ми.

- Извънредно мъчителна тема - заяви той. Начинът, по който го каза, ме накара да си помисля, че пак ще пренебрегне въпроса ми. Останах доста изненадан, когато той продълЖи:

- Тя отново ще подлоЖи твоята рационалност на изпита­ние, също като темата за неорганичните същества. Впро­чем, какво е мнението ти за тях сега?

- Вече не си съставям никакви мнения - отвърнах аз. - Не мога да си позволя да мисля каквото и да е.

Отговорът ми го развесели. Той се разсмя и ми разказа за собствените си страхове и за отвращението си от неорга­ничните същества.

- Никога не съм имал слабост към тях - рече той. - Разби­ра се, това се дълЖеше най-вече на страха, който Всяваха у мен. Не успях да го преодолея навреме и нещата си останаха така.

- Страхуваш ли се от тях и сега, дон Хуан?

-  Не, no-скоро изпитвам неприязън. Не искам да имам нищо общо с тези същества.

- Има ли някаква специална причина за твоята неприязън?

- Най-добрата възмоЖна причина: ние сме напълно противополоЖни. Те обичат робството, а аз - свободата. Те оби­чат да купуват, а аз нищо не продавам.

Усетих необяснимо вълнение и рязко заявих, че тази тема е прекалено невероятна за мен, така че изобщо не мога да се отнасям сериозно към нея.

Дон Хуан ме погледна с усмивка и каза: - Най-подходящото отношение към неорганичните същес­тва е това, което ти си възприел: да отричаш съществува­нето им, но и да ги посещаваш най-редовно, като си повта­ряш, че сънуваш, а в сънуването всичко е възмоЖно. По този начин човек не се обвързва.

Почувствах се странно виновен, макар че нямах предста­ва на какво се дълЖи това. Бях принуден да попитам:

- За какво намекваш, дон Хуан? 

-  За твоите посещения при неорганичните същества -отвърна той сухо.

- Шегуваш ли се? За какви посещения говориш?

- Не исках да обсъЖдам това, но според мен вече е време да ти каЖа, че натрапчивият глас, който все ти натякваше да съсредоточаваш сънното си внимание върху елементите на сънищата си, беше глас на неорганично същество.

Помислих си, че дон Хуан минаваше границите на всяка ло­гика. Това така ме раздразни, че чак му се развиках. Той се разсмя и поиска да му разправя за моите отклонения при съ­нуването. Тази молба ме изненада. Не бях споменавал на нико­го, че имах много случаи, при които, издърпан от даден еле­мент, изхвръквах от някой сън, но вместо аз да го сменя с друг, както би трябвало да бъде, цялостното настроение на съня се променяше и се озовавах в някакво непознато за мен измерение. Там се реех, направляван от невидим водач, който ме караше да се въртя до безкрай. Винаги се събуЖдах от този вид сънища, като все още се въртях, и продължавах да се мятам и преобръщам дълго време, преди да се разбудя на­пълно.

- Това са си истински срещи с твоите неорганични прия­тели - заяви дон Хуан.

Не ми се спореше, но не исках и да се съгласявам с него. Ре­ших да си замълча. Вече бях забравил въпроса си за древните магьосници, но дон Хуан сам подхвана тази тема.

- По моя преценка древните магьосници са съществували навярно още преди десет хиляди години - каза той и с усмивка зачака моята реакция.

Позовавайки се на общоприетите археологически данни за преселението на номадски племена от Азия към двата амери­кански континента, отвърнах, че намирам тази дата за пог­решна. Десет хиляди години изглеждаше твърде отдавна.

- Ти си имаш свои сведения, а аз си имам мои - отвърна дон Хуан. - Моите сведения са, че древните магьосници са били в разцвет в продължение на четири хиляди години - от около седемхилядната до трихилядната година преди нас. За­лезът им настъпил преди три хиляди години. Оттогава дош­лите след тях магьосници се занимават с прегрупиране и преустройване на онова, което е останало от древните.

-  Откъде си толкова сигурен в твоите дати? - запитах аз.

- А ти откъде си толкова сигурен в твоите? - сопна ми се той.

Казах му, че археолозите разполагат с безпогрешни мето­ди за установяване на дати, свързани с отминали култури. Той ми отвърна все така рязко, че и магьосниците си имат свои методи, които са не по-малко безпогрешни.

- Не се опитвам да ти противореча или да те оборвам -продълЖи той, - но скоро ще ти се удаде възмоЖност да по­питаш някой, който има сигурни сведения за тези неща.

- Никой не би могъл да има сигурно сведения за това, дон Хуан.

- Отново ще ти се стори невероятно, но съществува ня­кой, който моЖе да потвърди всичко това. Един ден ще се срещнеш с този човек.

- Хайде де, дон Хуан, ти май се шегуваш. Кой моЖе да потвърди какво се е случило преди седем хиляди години?

- Много просто, един от древните магьосници, за който съм ти говорил. Онзи, с когото аз самият съм се срещал. Тък­мо от него научих всичко за древните магьосници. Надявам се, че ще запомниш онова, което ще ти разкаЖа за този чо­век. Той е ваЖна фигура в много от нашите занимания и ти също ще трябва да се срещнеш с него.

Казах на дон Хуан, че целият съм в слух, макар и да не раз­бирам за какво ми говори. Той ме упрекна, че се отнасям сниз­ходително към него и в действителност не вярвам на нито една дума за древните магьосници. Признах, че когато бях на обикновеното си ниво на съзнание, аз, естествено, не вярвах на тези фантасмагории. Но и когато се намирах във второ­то внимание, пак се съмнявах в тях, въпреки че тогава би трябвало да реагирам по-различно.

- Разказите ми се превръщат Във фантасмагории само ко­гато разсъЖдаваш над тях - отбеляза той. - Без намесата на здравия ти разум, те си остават чисто и просто въпрос на_: енергия.

-  Защо казваш, че и аз ще се срещна с един от древните магьосници, дон Хуан?

- Защото точно така ще стане някой ден. Вашата среща е изключително ваЖна. Но засега нека да ти разкаЖа една дру­га фантасмагория, която се отнася до нагуала Себастиан, един от нагуалите от моята приемствена линия.

Оказа се, че нагуалът Себастиан бил клисар в някаква църк­ва в ЮЖно Мексико, някъде в началото на осемнайсети век. В своя разказ дон Хуан подчерта, че магьосниците, предишни или сегашни, често търсят убеЖище в стабилни институции, каквато е например Църквата. Той заяви, че поради изключи­телната си дисциплина те са надеЖдни слуЖители, ревностно търсени от такива институции, които винаги изпитват ос­тра нуЖда от подобни личности. Според дон Хуан, стига само някой да не е наясно с действията на магьосниците, те изг­леждат като образцови работници, понеЖе са напълно лишени от идеологически убеЖдения. Един ден, докато Себастиан из­пълнявал задълженията си като клисар, в църквата дошъл ня­какъв странен човек - стар и наглед болен индианец. С немо­щен глас той казал на Себастиан, че се нуЖдае от помощ. Последният помислил, че индианецът търси енорийския све­щеник, но човекът с голямо усилие се обърнал именно към на­гуала. Според неговите думи, изречени рязко и без заобикалки, той знаел, че Себастиан е не само магьосник, но и нагуал.

Себастиан, силно разтревоЖен от внезапния обрат на съ­битията, дръпнал индианеца настрана и му поискал извине­ние. Онзи отвърнал, че не е дошъл да се извинява, а до получи специфична помощ. НуЖдаел се от енергията на нагуала, за да продълЖи Живота си, който, по неговите твърдения, траел вече хиляди години, но в момента бил на път да угасне.

Себастиан, който бил много интелигентен човек и нямал Желание да дава ухо на подобни глупости, наредил на индиане­ца да престане с палячовщините си. Старецът много се ядо­сал и го заплашил, че ще бъде разобличен заедно с групата си пред църковните власти, ако не изпълни молбата му.

Дон Хуан ми напомни, че това ставало в епоха, когато Църквата брутално и системно изкоренявала всякакви ере­тически занимания сред индианското население на Новия Свят. Заканата на стареца никак не била за пренебрегване; над нагуала и групата му действително надвиснала смъртна опасност. Себастиан попитал индианеца как би могъл да му даде енергия. Човекът обяснил, че нагуалите, благодарение на своята дисциплина, придобиват особена енергия, която нат­рупват в телата си, и че той щял да я изтегли безболезнено от енергийния център, намиращ се в пъпната област на Се­бастиан. В замяна на това последният щял не само да получи възмоЖност да продълЖава дейността си невредим, но и да се сдобие с дар на силата.

Мисълта, че възрастният индианец го изнудва, не се пон-равила на нагуала, но старецът бил непреклонен и не му оста­вил никакъв друг избор.

Дон Хуан ме увери, че твърденията на този човек ни най-малко не били преувеличени. Оказало се, че той бил един от онези древни магьосници, които са известни като предизвикателите на смъртта. Очевидно бил оцелял до наши дни чрез манипулиране на събирателната си точка по начини, които само той си знаел.

Дон Хуан каза, че описаната случка впоследствие положила началото на едно споразумение, обвързващо всичките шес­тима нагуали, които на свой ред дошли след Себастиан. Предизвикателят на смъртта удърЖал на думата си; като отплата за взетата от тях енергия той дал на всекиго съотве­тен дар на силата. Себастиан се видял принуден да приеме такъв дар, макар и с неохота, понеЖе бил притиснат до сте­ната и нямал друг избор. Затова пък всички други нагуали след него приели даровете си с радост и гордост.                             

Дон Хуан завърши разказа си с думите, че с времето предизвикателят на смъртта станал известен като наемате­лят. И в течение на повече от два века нагуалите от линията на дон Хуан спазвали тази двустранна спогодба, създавайки симбиозна връзка, която променила техния курс и крайна­та им цел.

Той не поЖела да ми даде по-нататъшно обяснение на тази история и аз останах с едно странно усещане за достовер­ност, което ме обезпокои повече, отколкото бих могъл да предполоЖа.

- Как е успял да Живее толкова дълго? - попитах аз.

- Никой не знае - отвърна дон Хуан. - Поколения наред на­учаваме за него единствено онова, което сам реши да ни каЖе. Предизвикателят на смъртта е онзи, когото разпитах за древните магьосници, и от него разбрах, че те са били в апогей допреди три хиляди години.

- А откъде знаеш, че ти е казал истината? - попитах аз. Дон Хуан поклати глаВа смаяно, ако не и напраВо Възмуте­но.

-  Когато чоВек е изпраВен пред онази невъобразима неизВестност ей-там - рече той, посочВайки Всичко наоколо, - той не си губи Времето с дребни лъЖи. Дребните лъЖи са само за хората, които никога не са се срещали с оноВа, което ги очаква ей-там.

- КакВо ни очакВа ей-там, дон Хуан?

С отговора си - привидно безобидна фраза - той ме уплаши повече, отколкото ако ми беше описал най-голямата страхо­тия.

- Нещо абсолютно обективно - отвърна той.

После навярно забеляза, че това ми дойде много. Тогава ме вкара в друго ниво на съзнание, за да преодолея уплахата си.

Няколко месеца по-късно в упражненията ми по сънуване настъпи странен обрат. Започнах да получавам насън отго­вори на въпроси, които възнамерявах да задам на дон Хуан. Най-впечатляващото в цялата работа беше фактът, че това скоро взе да ми се случва и в будно състояние И ето че един ден, докато седях на бюрото си, получих отговор на непроизнесен въпрос относно реалността на неорганичните съ­щества. В сънищата си толкова пъти бях ВиЖдал такива съ­щества, че вече мислех за тях като за нещо реално. Напомних си, че в Сонорската пустиня, в състояние на повишено съзна­ние, даЖе бях докоснал едно от тях. Освен това сънищата ми редовно търпяха отклонения и преминаваха в панорама на светове, които едва ли биха могли да бъдат плод на моя ум. Исках да отправя към дон Хуан най-точното си попадение в областта на кратките запитвания, затова формулирах В съз­нанието си следния Въпрос: ако приемем, че неорганичните същества са толкова реални, колкото и хората, то тогава къде в цялата физическа необятност на вселената се намира мястото, което обитават?

След като формулирах въпроса си наум, чух странен смях, също като в деня на моята схватка с неорганичното същес­тво. После един мъЖки глас ми отговори: „Това място съ­ществува в една определена позиция на събирателната точ­ка", каза той. „Точно както и твоят свят съществува в ней­ната обичайна позиция."

Последното, което исках, беше да водя диалог с някакъв без­плътен глас, затова скочих и побягнах към къщи. Помислих си, че полудявам; още една към и без това многото ми тревоги.

Гласът беше толкова ясен и авторитетен, че не само ме заинтригува, но и ме уплаши. С истинско опасение зачаках нови атаки от негова страна, но случката вече не се поВтори. При първата удала ми се възможност разказах на дон Хуан за това.

Той изобщо не се впечатли.

- Трябва да разбереш веднъЖ завинаги, че подобни неща са съвсем нормално явление в Живота на един магьосник - заяби той. - Ти ни най-малко не полудяваш; просто чуваш гласа на сънния пратеник. След като преминат през първата или Вто­рата врата, сънувачите достигат определен енергиен праг и започват да вшкдат разни неща или да чуват гласове. Всъщ­ност не мноЖество гласове, а един отделен. Магьосниците го наричат „гласа на сънния пратеник".

- Какво представлява този пратеник?

-  ЧуЖда енергия в сгъстен вид. ЧуЖда енергия, която уж подпомага сънуВачите, като им казва разни неща. Проблемът е, че сънният пратеник моЖе да каЖе само онова, което ма­гьосниците вече знаят или би трябвало да знаят, ако не са съвсем бездарни.

-  Определението „чуЖда енергия в сгъстен вид" никак не ми помага, дон Хуан. Какъв вид енергия е това - доброЖелателна, злонамерена, подходяща, неподходяща, какво точно?

- Тя е просто чуЖда, както вече ти обясних. Безлична сила, която ние превръщаме в нещо много лично, понеЖе притеЖава глас. Някои магьосници направо се кълнат в нея. Те дори я вшкдат. Или пък, както се е получило при теб, само я чуват като мъЖки или Женски глас. И този глас е в състояние да им дава различни сведения, на които те обикновено гледат като на свещено знание.

- Защо някои от нас чуват тази сила по такъв начин?

- Ние я виждаме или чуваме, защото поддърЖаме събира­телните си точки в една характерна нова позиция; колкото по-силно ги фиксираме там, толкова по-ярък става начинът, по който Възприемаме пратеника. Така че Внимавай! МоЖе да го видиш и да го усетиш даЖе и като гола Жена.

Дон Хуан се разсмя на собствената си забелеЖка, но аз бях така уплашен, че хич не ми беше до шеги.

- Тази сила в състояние ли е да се материализира - попи­тах аз.

- Разбира се - отвърна той. - Всичко зависи от степента на фиксиране на събирателната точка. Но мога да те уверя, че ако успееш да запазиш известна необВързаност, нищо няма да се случи. ТогаВа пратеникът ще си остане оноВа, което е: безлична сила, оказваща определено Въздействие Върху нас благодарение на фиксирането на събирателните ни точки.

- А надеЖдни ли са знанията, които ни даВа?

- ТоВа Всъщност не са знания. Пратеникът просто ни казВа как стоят нещата, а после ние сами си Вадим заключения.

ТогаВа предадох на дон Хуан думите, които бях чул от гласа.

- Точно както ти казах - отбеляза дон Хуан. - Пратени­кът не те е научил на нищо ново. Твърденията му са били Верни, но изобщо не са били някакВо откровение. Той просто е повторил нещо, което на теб вече ти е било известно.

- Боя се, че не мога да претендирам за такова знание, дон Хуан.

- Напротив, моЖеш. Ти знаеш много повече за тайните на вселената, отколкото си мислиш. Но това е нашата човешка болест - да знаем повече за тайните на вселената, отколко­то подозираме.

Фактът, че съм се сблъскал с такова невероятно явление съвсем самичък, без подготовка от страна на дон Хуан, ме изпълни с въодушевление. Исках да получа още сведения за този пратеник. Понечих да попитам дон Хуан дали и той чува гласа му.

Дон Хуан ме прекъсна и каза с широка усмивка:

-  Да, да. Пратеникът ми говори и на мен. Когато бях млад, даЖе го вшкдах като монах с черна качулка; един гово­рещ монах, който всеки път ми изкарваше акъла. Впоследст­вие, когато страховете ми се поуталожиха, той се превърна в безплътен глас, който ми казва разни работи и до ден дне­шен.

- Какви например?

- Ами всякакви неща, върху които съсредоточавам наме­рението си, но не искам да се мъча да ги проследявам сам. Като, да речем, някои подробности за поведението на моите ученици - с какво се занимават, когато не съм край тях. Пра­теникът ме осведомява и за теб. Той ми разказва за всичко, което правиш.

Посоката, която бе взел нашият разговор, вече изобщо не ми допадаше. Трескаво прерових мислите си за другите въпро­си, с които да сменя темата, докато дон Хуан се заливаше от смях.

-  Сънният пратеник неорганично същество ли е? - попи­тах аз.

- По-скоро моЖе да се каЖе, че той е сила, която идва от царството на неорганичните същества. Тъкмо по тази причина сънувачите Винаги се натъкват на него.

- Значи всеки сънувач го чува или вшкда, така ли?

- Всички сънуВат пратеника; малцина обаче са онези, кои­то го виждат или усещат.

- Имаш ли някакво обяснение за това?

- Не. Нещо повече - в действителност този пратеник ни­как не ме интересува. В един момент от моя Живот ми се налагаше да реша дали да съсредоточа усилията си Върху нео­рганичните същества и да върВя по пътя на древните магьос­ници, или да отхВърля Всичко това. Моят учител, нагуалът Хулиан, ми помогна да избера второто. И никога не съм съ­жалявал за решението си.

-  Смяташ ли, че и аз трябва да отхвърля неорганичните същества, дон Хуан?

Той не ми отговори направо; вместо това започна да ми обяснява, че цялото царство на неорганичните същества ви­наги е настроено да обучава. По всяка вероятност, понеЖе съзнанието им е по-дълбоко от нашето, те се чувстват длъЖни да ни вземат под крилото си.

- На мен лично ми се струваше безсмислено да им ставам ученик - добави той. - Те искат твърде Висока цена.

- И каква е тя?

- Нашият Живот, нашата енергия, нашата преданост към тях. С други думи - нашата свобода.

- Но на какво ни учат в замяна?

- На неща, свързани с техния свят. Точно както ние бихме ги учили, ако изобщо бяхме способни на това, на неща, свърза­ни с нашия свят. Само че методът им е да вземат основна­та ни същност като мерило за потребностите ни и после да ни обучават в съответствие с тоВа. Изключително опасна работа!

- Не виЖдам защо пък да е опасна.

- Ако някой рече да вземе за мерило твоята основна същ­ност, с Всичките ти страхове, алчност и завист, и прочие, и прочие, и да те научи на неща, които биха задоволили едно такова уЖасно състояние на личността, какъв ще е тогава резултатът според теб?

Не знаех какво да отговоря. Мислех си, че прекрасно разби­рам причините за неговия отказ.

- Лошото при древните магьосници било, че те усвоявали удивителни неща, но при наличието на своята необлагородена същност - продълЖи дон Хуан. - Неорганичните същества станали техни съюзници и чрез специални примери ги учели на същински чудеса. Съюзниците изВършВали определени дейстВия, а древните магьосници били подтиквани, стъпка по стъпка, да им подраЖават, без да променят нищо В осноВната си природа.

- Съществуват ли и днес подобни връзки с неорганични съ­щества?

- Не бих могъл да каЖа със сигурност. Мога само да те уверя, че за мен е немислимо аз самият да завързвам такива връзка. Всякакви взаимоотношения от този род ни огранича­ват в търсенето на свобода, понеЖе поглъщат цялата ни на­лична енергия. За да съумеят действително да следват при­мера на своите съюзници, древните магьосници трябвало да прекарат Живота си в царството на неорганичните същест­ва. А количеството енергия, което е нуЖно за извършването на такова продължително пътешествие, е наистина изуми­телно.

- Да не искаш да каЖеш, дон Хуан, че древните магьосници са моЖели да Живеят там по същия начин, както ние Живеем тук?

- Не съвсем по същия начин, но несъмнено Живеели - успя­вали да запазят своето съзнание, своята индивидуалност. За тях сънният пратеник добил съдбовно значение. Ако някой магьосник поиска да Живее при неорганичните същества, пра­теникът е идеалната свръзка за него, защото говори и има склонност да обучава, да подтиква.

- Ти бил ли си някога там, дон Хуан?

- Безброй пъти, също както и ти. Но сега няма смисъл да приказваме за това. Все още не си изчистил напълно сънното си внимание от разни ненуЖни неща. Ще разговаряме за това царство някой друг път.

- Правилно ли съм схванал, дон Хуан, че ти не одобряваш или пък не харесваш пратеника?

- Нито го одобрявам, нито го харесвам. Той спада към една по-различна атмосфера - тази на древните магьосници. Освен това, в нашия свят уроците и наставленията му са пълна глупост. И за тази глупост пратеникът ни иска огром­на цена под формата на енергия. Някой ден и ти ще си на мо­ето мнение, ще видиш.

Тонът на тези думи леко загатваше неговото убеЖдение, че аз имам друго мнение по въпроса. Бях готов да споря за това, когато в ушите ми се разнесе гласът на сънния прате­ник. „Той има право", каза ми гласът. „Ти ме харесваш, защото не намираш нищо лошо в това да изследваш всичките Въз-моЖности. Ти искаш знание, а знанието е сила. Ти не Желаеш да се спотайваш на сигурно място сред навиците и вярВанията на еЖедневния свят."

Той изрече тези неща на английски, с интонация, характер­на за района на Тихоокеанското крайбреЖие. После премина на испански. Долових слаб арЖентински акцент. Дотогава ни­кога не го бях чувал да приказва така. Бях като омагьосан. Пратеникът продълЖи да ми говори за познание, за реализа­ция; за това колко съм далече от родното си място; за моя­та ЖаЖда за приключения и за силния ми копнеЖ по нови неща, нови хоризонти. Той ми заговори даЖе и на португалс­ки, с подчертана интонация от района на юЖните пампаси.*

За мен беше не само страшно, но и някак противно да слу­шам как този глас ме отрупва с всевъзмоЖни ласкателства. Моментално заявих на дон Хуан, че трябва да прекратя упраЖненията си по сънуване. Той ме погледна с изненада. Ала когато му повторих онова, което бях чул току-що, се съгласи с мен, макар и да усетих, че го направи само за мое успокое­ние.

След няколко седмици тази моя реакция вече ми изглеЖдаше малко истерична, а решението да се откаЖа от сънуване­то - необосновано. Отново се върнах към упраЖненията си. Бях сигурен, че дон Хуан е разбрал за това.

По време на едно от моите посещения при него той Вне­запно заговори за сънищата.

-  Фактът, че не сме научени да възприемаме сънищата като истинско поле за изследване, съвсем не означава, че те не са именно тоВа - започна той. - Хората ги анализират, за да разберат значението им, или пък ги смятат за знамения, но никога не се отнасят към тях като към сфера на реални събития.

- Доколкото зная, само древните магьосници са имали та­кова отношение - продълЖи дон Хуан, - но накрая се провали­ли. Станали ненаситни и когато стигнали до съдбовен кръс­топът, поели В погрешна посока. ЗалоЖили Всичко на една карта: фиксирането на събирателната точка ВъВ Всяка от хилядите позиции, които тя моЖе да заеме.

Дон Хуан намираше за твърде странно обстоятелство­то, че от всички удивителни неща, които древните магьосници научили, изследвайки тези безбройни позиции, само из­куството на сънуването и изкуството на прикриването са се запазили до сега. Той повтори за кой ли път, че първото изкуство е свързано с разместването на събирателната точка. После определи прикриването като онова умение, ко­ето се отнася до нейното фиксиране във всяко от положени­ята, до които тя бива преместена.

- Да фиксираш събирателната точка на някое ново място означава да придобиеш компактност - каза той. - Тъкмо с това се занимаваш и ти по време на упражненията си по съ­нуване.

-         Но аз мислех, че се занимавам с усъвършенстване на енергийното си тяло - възкликнах аз, някак изненадан от твърдението му.

* Пампас - обширна тревиста степ в Южна Америка. (Бел. ред.)

- Ти правиш това и нещо много повече - учиш се да притеаваш компактност. Сънуването постига това, като принуЖдава сънувачите да фиксират събирателните си точки. Сънното внимание, енергийното тяло, второто внимание, взаимоотношенията с неорганични същества, сънният пра­теник - всички тези неща са просто вторични резултати от придобиването на енергийна компактност; с други думи, те са все вторични резултати от фиксирането на събирателна­та точка в известен брой позиции на сънуване.

- Какво означава „позиция на сънуване" дон Хуан?

- Това е всяко ново полоЖение, до което събирателната точка е била преместена по време на сън.

- Как моЖем да я фиксираме в такава позиция?

- Като задържаме гледката на всеки елемент в сънищата си, или като ги сменяме по своя воля. Чрез тези занимания ти всъщност упраЖняваш способността си да притеЖаваш ком­пактност; иначе казано, способността да поддърЖаш нова енергийна форма, фиксирайки събирателната си точка в пози­цията на всеки от сънищата си.

- Наистина ли поддърЖам нова енергийна форма?

- Не съвсем, и то не защото не моЖеш, а защото само променяш събирателната си точка, вместо да я придвижваш. Една нейна промяна пораЖда незначителни разлики, които са практически незабелеЖими. Предизвикателството на промените се състои в това, че, поради тяхната многобройност и малките им размери, да поддърЖаш компактност във всяка от тях е истински триумф.

- По какво моЖем да познаем, че сме постигнали това?

- По яснотата на възприятието. Колкото по-ясно виЖдаме всичко в сънищата си, толкова по-голяма е степента на нашата компактност.

Тогава дон Хуан заяви, че е назрял моментът да прилоЖа на практика наученото по време на сънуване. Без да ми даде възмоЖност да го попитам каквото и да е, той ме накара да със­редоточа вниманието си, точно както правех насън, върху листата на едно растящо наблизо меските - вид пустинно дърво.

- Искаш просто да се взирам в тях, така ли? - попитах аз.

- Не искам просто да се взираш в тях; искам да направиш нещо много специално с тези листа - каза той. - Запомни, че когато успееш да задърЖиш насън гледката на даден елемент, ти всъщност задърЖаш определена позиция на сънуване на съ­бирателната си точка. Сега трябва да гледаш втренчено лис­тата, сякаш се намираш в някой сън, само че с една малка, но твърде ваЖна разлика: ще трябва да задърЖиш сънното си внимание върху онова меските, докато си на обикновеното си ниво на съзнание.

Бях толкова нервен, че изобщо не моЖех да проследя ниш­ката на мисълта му. Той търпеливо ми обясни, че като гле­дам втренчено листата, ще извърша незначително размест­ване на събирателната си точка. След това, извиквайки сън­ното си внимание чрез взиране в отделни листа, на практи­ка ще фиксирам това разместване и благодарение на новата компактност ще получа възприятие по начин, характерен за второто внимание. Накрая дон Хуан добави, като се усмих­ваше под мустак, че описаният процес е изключително ле­сен.

Той се оказа прав. НуЖно беше само да съсредоточа и да задърЖа погледа си върху листата и мигновено бях въвлечен в ня­какво усещане, което силно наподобява вихрушките от моите сънища. Листата на дървото се превърнаха в цял океан от се­тивна информация. Те сякаш ме погълнаха, но не само зрение­то ми беше завладяно; ако ги докоснех, моЖех действително да усетя какви са на пипане, моЖех и да ги помириша. Сънното ми внимание бе добило многостранна сетивност, вместо да е само зрително, както беше при обикновеното ми сънуване.

Първоночалното ми взиране в листата на пустинното дърво беше преминало в сън. Вярвах, че се намирам в сънувано дърво - нещо, което ми се бе случвало безброй пъти. И аз, ес­тествено, се дърЖах така, както бях свикнал да се дърЖа в сънищата си; прехвърлях се от един елемент на друг, притеглян от силата на някакво завихряне, което се зараЖдаше във всяка част от дървото, Върху която съсредоточавах многосетивното си сънно Внимание. ЗаВихрянията се образуваха не само когато се Взирах, но и щом докоснех какВото и да било с някоя част от тялото си. Насред този сън, или моЖе би Ви­дение, изведнъЖ ме Връхлетяха рационални съмнения. Започ­нах да се чудя дали Всъщност не съм се покатерил на дървото В замаяно състояние и дали действително не прегръщам кло­ните, потънал сред листата, без да зная какво Върша. А не бе изключено и да съм заспал, хипнотизиран от движенията на листата, които трепкаха от вятъра, и сега Вероятно сънувах. Но, точно както ставаше и В сънуването, нямах доста­тъчно енергия, за да разсъждавам твърде дълго. Мислите ми бързо отлетяха; те траяха само миг, а после силата на не­посредственото преживяване напълно ги измести.

Някакво Внезапно двшкение разтърси Всичко наоколо и фактически ме накара да изплувам от мескитоВите листа, сякаш се бях отскубнал от магнетизма на дърВото. В същия миг пред мен се разгърна безкраен хоризонт, който аз наблю-давах от едно възвишение. Бях заобиколен от тъмни планинс­ки хребети и зелена растителност. Тогава друг енергиен тла­сък ме разтресе до мозъка на костите и аз се озоВах на съв­сем различно място. Навсякъде се издигаха огромни дървета. Бяха по-големи от дъгласовите ели, които растат В Орегон и щата Вашингтон. В Живота си не бях виЖдал такава гора. ПейзаЖът, който така рязко контрастираше със сухата пус­тош на Сонора, не остави у мен никакво съмнение, че съну­вам. Бях се вкопчил в тази необикновена гледка и не смеех да и позволя да отлети, защото знаех, че това наистина е сън и че той ще изчезне, щом сънното ми внимание се изтощи. Но образите не се стопиха дори когато, по моя преценка, внима­нието ми трябваше вече да е съвсем изчерпано. Една уЖасяваща мисъл проблесна в съзнанието ми: ами ако това не беше нито сън, нито пък еЖедневна реалност?

Обзет от някакъв Животински страх, отскочих към лис­тата, от които бях изплувал. Преминах през тях и се завър­тях около твърдите клони, тласкан от инерцията на обрат­ното двшкение. Тя ме откъсна от дървото и в следващия миг аз отново стоях до дон Хуан, край вратата на къщата му в Сонорската пустиня.

Веднага разбрах, че пак съм в състояние да мисля свързано, но не моЖех да говоря. Дон Хуан ми каза да не се тревоЖа. Той заяви, че говорната ни способност е извънредно крехка и пристъпите на временно онемяване са нещо обичайно сред магьосниците, които са дръзнали да преминат границите на нормалното Възприятие.

Най-лесно ми беше да си помисля, че на дон Хуан му е ста­нало Жал за мен и е решил да ме поободри с тези думи. Ала гласът на сънния пратеник, който в този момент чух съвсем ясно, ми каза, че щом поспя и си отпочина няколко часа, ще се възстановя напълно.

Когато се събудих, подробно описах на дон Хуан, по негова молба, всичко, което бях видял и направил. Той ме предупреди, че не бих могъл да разбера това преЖивяване с помощта на мо­ята рационалност, и то не защото тя е накърнена по някакъВ начин, а защото става дума за явление, което е извън предели­те на разума.

Аз естествено започнах да споря, че е изключено да има нещо, което да е извън неговите предели; някои явления моЖе и да са неясни, но разумът винаги успява, рано или късно, да хвърли светлина върху всичко. Действително бях убеден В тоВа.

Дон Хуан с безкрайно търпение посочи, че разумът е само вторичен резултат от обичайната позиция на събирателна­та точка; следователно, да знаеш как стоят нещата, да си здравомислещ, да не хвърчиш в облаците - всички тези из­точници на гордост за нас, които смятаме за естествена последица от нашите достойнства, - са просто последица от фиксирането на събирателната точка на обичайното и място. Колкото по-скована и неподвиЖна е тя, толкова по-голяма е нашата самонадеяност и чувството ни, че познава­ме света, че моЖем да предвиЖдаме нещата.

Той добави, че сънуването ни дава необходимата подвижност, за да проникнем в други светове, като заличава усеща­нето ни, че познаваме този свят. Дон Хуан нарече сънуване­то пътешествие от изключителен мащаб, което ни кара да възприемем всичко, отговарящо на човешките възмоЖности, а после принуЖдаВа събирателната точка да надскочи човеш­кия обхват и да Възприеме невъобразимото.

-  Отново се връщаме на старата тема, която е и най-ваЖната в магьосническия свят - позицията на събирателна­та точка - продълЖи той. - За човешкия род тя е трън в очите, а за древните магьосници се оказала истинско прокля­тие,

- Защо я наричаш така, дон Хуан?

-  Защото и хората като цяло, и древните магьосници са нейни Жертви: първите, понеЖе в незнанието си, че събирателната точка съществува, са принудени да приемат вторич­ния резултат от обичайната й позиция като нещо окончател­но и неоспоримо. А вторите - понеЖе, макар и да знаели всич­ко за тази точка, били подведени от лекотата, с която тя моЖе да се манипулира.

-  Гледай да не попаднеш в тези капани - продължи дон Хуан. - Би било същинско безобразие, ако застанеш откъм страната на човечеството, сякаш въобще не си наясно със съществуването на събирателната точка. Но още по-ковар­но би било, ако се присъединиш към древните магьосници и цинично я манипулираш, за да извлечеш облаги.

- Просто не мога да те разбера. Каква връзка има всичко това с вчерашното ми преживяване?

- Вчера ти беше в друг свят. Но ако ме попиташ къде се намира той и аз ти каЖа, че се намира в определена позиция на събирателната точка, това обяснение няма да ти говори нищо.

Дон Хуан заяви, че разполагам с две алтернативи. Първа­та била да се придържам към логиката на човечеството и да изпадна в следната неприятна ситуация: собственият ми опит да ми казва, че има и други светове, докато разумът ми отхвърля дори възможността за тяхното съществуване. Втората алтернатива била да съблюдавам логиката на древ­ните магьосници и безрезервно да приема, че съществуват и други светове - тогава единствено моята ненаситност би карала събирателната ми точка да се задърЖа в позицията, която ги пораЖда. Това отново би довело до неприятна ситу­ация, а именно до необходимостта да се прехвърля физически във фантастични области, тласкан от надеЖда за власт и облаги.

Все още не се бях възстановил съвсем и ми беше трудно да проследя мисълта на дон Хуан, но изведнъЖ осъзнах, че това изобщо не е трудно, защото бях напълно съгласен с него, въп­реки че нямах цялостна представа с какво точно се съглася­вам. Единомислието ми беше някакво чувство, дошло от много далеч - стара увереност, която бях загубил, а сега бав­но си възвръщах.

Вълненията около описаното преживяване отминаха, кога­то поднових упражненията си по сънуване, но на тяхно мяс­то се появиха други. Например, гласът на сънния пратеник престана да ме дразни или учудва, след като го бях чувал все­ки ден в продълЖение на месеци. Той се превърна в нещо ес­тествено за мен. И под влияние на неговите думи направих толкова много грешки, че почти разбрах защо дон Хуан не Желаеше да го взима насериозно. За някой психоаналитик би било истинско събитие, ако му паднеше случай да интерпретира пратеника с оглед на всички „възмоЖни пермутации на моята интраперсонална динамика".

Определението на дон Хуан за пратеника беше категорич­но: безлична, но постоянно действаща сила, която идва от царството на неорганичните същества; ето защо всеки сънувач се среща с нея каЖи-речи по един и същ начин. А хората, които са решили да приемат думите й като съвети и нас­тавления, са просто непоправими глупаци.

Аз определено спадах към тях. Но нямаше как да остана безразличен, когато се намирах в пряк контакт с такова нео­бикновено явление: глас, който кратко и ясно ми даваше тай­ни сведения, и то на три езика, за всеки или за всичко, върху което съсредоточавах вниманието си. Пратеникът имаше само един недостатък, който не ми изглеЖдаше съществен -това беше липсата на синхрон меЖду мен и него. Той ми пре­доставяше информация за дадени хора или събития едва тога­ва, когато вече изобщо не си спомнях, че съм проявявал инте­рес към тях.

Попитах дон Хуан на какво се дълЖи този особеност; от­върна ми, че е свързана със сковаността на моята събира­телна точка. Той ми обясни, че притеЖавам опасна склоност към морализъм, понеЖе съм бил отгледан от стари хора, кои­то са насадили у мен старчески възгледи. По неговите думи, с настояванията си да поглъщам психотропни растения той само се опитвал да поразклати събирателната ми точка и да й придаде минималната необходима подвиЖност.

- Ако не доразвиеш този минимум - продълЖи дон Хуан, -или ще станеш още по-голям моралист, или пък ще се превър­неш в истеричен магьосник. Аз не ти говоря разни неща за древните магьосници с цел да ги очерня, а за да те противо­поставя срещу тях. Рано или късно събирателната ти точка ще се сдобие с по-голяма подвиЖност, която все пак няма да е достатъчна, за да компенсира способността ти да бъдеш като тях: моралист и истеричен.

- Как мога да избягна всичко това, дон Хуан?

- Има само един начин. Магьосниците го наричат "безус­ловно разбиране". Аз го наричам „романтична връзка със зна­нието". Това е силата, с която си слуЖат те, за да узнават, да откриват, да се удивляват.

Той смени темата и продълЖи обясненията си за фиксирането на събирателната точка. Според неговите твърдения, когато Видели, че при децата събирателната точка постоян­но се движи от някакви Вибрации и променя мястото с леко­та, древните магьосници си направили извода, че нейната обичайна позиция е плод на навика, а не е нещо Вродено. А ко­гато видели, че само при Възрастните тя е фиксирана на едно място, предположили, че специфичното й разположение Води до специфичен начин на Възприемане. Чрез продължителна употреба този начин се превръща В система за интерпрети­ране на сетивната информация.

Според дон Хуан, тъй като сме Въвлечени В тази система по силата на факта, че сме родени В нея, още от раЖдането си ние упорито се борим да приспособим начина си на Възприема­не към изискванията на тази система, която ни управлява цял Живот. Следователно древните магьосници били напълно праВи В убеЖденията си, че именно актът на нейното отхвърляне и директното Възприемане на енергията превръщат даден чоВек В магьосник.

Дон Хуан изрази удивлението си от онова, което нарече най-голямото постиЖение на човешкото ни възпитание: заковаването на събирателната ни точка на обичайната й по­зиция; щом тя вече е прикрепена там, нашата възприемателНа способност моЖе да бъде обучена как да интерпретира онова, което възприемаме. С други думи, тогава ние моЖем да бъдем обучени да получаваме възприятия no-скоро от глед­на точка на нашата система, отколкото на собствените ни сетива. Той ме увери, че човешките възприятия се отлича­ват с всеобща еднородност, защото събирателните точки на целия човешки род са фиксирани на една и също място.

Магьосниците си изясняват всичко това тогава, когато Видят, че щом събирателната точка бъде преместена отвъд определена граница и през нея започнат да преминават нови енергийни нишки от Вселената, нашите възприятия изглеЖдат безсмислени. Причината за това е фактът, че новата се­тивна информация е обезсилила системата ни и последната вече не моЖе да ни послуЖи за съответно интерпретиране.

- Без старата ни система възприятията ни, естествено, са хаотични - продълЖи дон Хуан. - Но колкото и да е стран­но, когато всичко вече ни изглеЖда събсем объркано, тя се окопитВа, притичва ни се на помощ и трансформира новите ни неразбираеми Възприятия В съвършено разбираем нов свят. Точно както се случи и при теб, когато се взираше в. мескитоВите листа.

 - КакВо Всъщност се случи тогава, дон Хуан?

- Твоите възприятия известно време бяха хаотични; всич­ко ти дойде някак наВеднъЖ и системата ти за интерпрети­ране на света не проработи Веднага. После хаосът се подреди и пред теб се разкри един нов свят.

-  Отново се връщаме там, откъдето тръгнахме, дон Хуан. Съществува ли онзи сВят наистина, или просто беше скалъпен от моето съзнание?

- Действително се връщаме към самото начало и отгово­рът си е Все същият. Онзи свят съществува в конкретната позиция, в която се намираше събирателната ти точка В да­дения момент. Налагаше се да имаш компактност, за да го Възприемеш, тоест налагаше се да задърЖиш събирателната си точка фиксирана В онова полоЖение - както и направи. В резултат на тоВа ти за известно време получи цялостно въз­приятие на нов сВят.

-  Но биха ли могли и други хора да Възприемат същия свят?

- Да, ако имат еднородност и компактност. Първото оз­начава да запазиш съгласувано една и съща позиция на събира­телната точка. Древните магьосници наричали придобиване­то на еднородност и компактност извън обикновения сВят „прикриване за улавяне на възприятието".

- Изкуството на прикриването - продълЖи той, - както Вече съм ти казвал, е свързано с фиксирането на събирател­ната точка. Древните магьосници чрез практически занима­ния открили, че колкото и да е ваЖно преместването й, още по-ваЖно е да я закрепиш на новото й място, където и да е то.

Той ми обясни, че ако събирателната точка не застане неподвиЖно, няма как да получим свързани възприятия; ще наб­людаваме само калейдоскоп от откъслечни образи. По тази причина древните магьосници наблягали еднакво и на сънува­нето, и на прикриването. Едното изкуство не моЖе без дру­гото, особено що се отнася до онзи род дейности, с които древните магьосници се занимавали.

- Какви били дейностите им, дон Хуан?

- Те ги наричали „лабиринтите на Второто Внимание" или „Великото приключение В неизвестността".

Той каза, че тези дейности произлизат от размествания­та на събирателната точка. Древните магьосници се научили не само да преместват събирателните си точки до хиляди позиции на повърхностна или във Вътрешността на енергийните cu фигури, но и да ги фиксират в тези нови положения и така да запазят собствената си компактност за неопределе­но време.

- И каквабила ползата от това, дон Хуан?

- Тук не става дума за някаква полза. В този случай моЖем да говорим само за крайни резултати.

Той ми обясни, че степента на компактност у древните магьосници им позволявала да се превръщат - физически и по отношение на възприятията - във всичко, което им налагали специфичните позиции на техните събирателни точки. Те моЖели да се трансформират във всяко нещо, за което раз­полагали със специфичен инвентар. Този инвентар, каза дон Хуан, включва всички детайли на възприятието, които тряб­ва да участват, за да се превърнеш, например, в ягуар, птица, насекомо и какво ли не.

- Много ми е трудно да повярвам, че подобна трансформа­ция е възмоЖна - казах аз.

- ВъзмоЖно е - увери ме дон Хуан. - За теб или мен моЖе би не чак толкова, но за тях това било нищо работа.

Той каза, че древните магьосници притежавали изключи­телна подвижност. Трябвало им само най-незначително пре­местване на събирателната точка, най-малък възприятиен знак от тяхното сънуване, и те веднага издебвали възприя­тието си, пренастройвали компактността си съобразно с новото състояние на съзнанието си и се превръщали в Жи­вотни, в птици, в други хора или в каквото и да е.

- Но не е ли това същото, което правят и душевно болни­те - измислят си своя собствена реалност?

- Не, не е същото. Душевно болните си изграЖдат въобраЖаема реалност, защото нямат никаква предварително пос­тавена цел. Така те внасят хаос в хаоса. Магьосниците, за разлика от тях, внасят ред в хаоса. Тяхната предварителна и върховна цел е да освободят възприятието си. Магьосниците не си измислят онова, което възприемат; те възприемат енергията директно и откриват, че се намират пред един не­познат нов свят, който моЖе да ги погълне изцяло, защото е не по-малко реален от всички реални за нас неща.

Тогава дон Хуан ми даде ново обяснение на онова, което се беше случило с мен, когато се взирах в мескитовите листа. Той каза, че най-напред съм възприел енергията на дървото. На субективно ниво обаче съм бил убеден, че сънувам, защото съм си слуЖел с похвати от областта на сънуването. Според неговите уверения, прилагането на такива похвати в еЖедневния свят било едно от най-ефективните изобретения на древните магьосници. Благодарение на този метод възприе­мането на енергията отначало напомняло някакъв сън, вмес­то да е напълно хаотично, докато в даден момент Възприя­тието се пренастройвало и магьосникът се озовавал пред един нов свят - точно както беше станало и с мен.

Казах на дон Хуан какво ми беше хрумнало тогава, макар че не смеех и да си го помисля: че онази гледка, разкрила се пред мен, не бе нито сън, нито еЖедневна реалност.

-  Съвсем вярно - отвърна той. – Колко  пъти съм ти го казвал, а ти смяташ, че просто си бая едно и също. Зная колко трудно е за ума да допусне такива безумни възможности да се превърнат в реалност. Но други светове действително съществуват! Te ce обгръщат взаимно, също като люспите лука. Светът, в който Живеем, е само една от тези люспи.

- Значи ли това, дон Хуан, че целта на обучението е да ме подготвиш, за да мога да преминавам в тези светове?

- Не, основната цел е друга. Ние преминаваме В тях само за упраЖнение. За сегашните магьосници тези пътувания са част от миналото. Ние прилагаме сънуването така, както са правили и древните магьосници, но в даден момент се отк­лоняваме в различна област. Те предпочитали премествания­та на събирателната точка, затова били винаги В повече или по-малко познати, предсказуеми сфери. Ние предпочитаме придвижванията на събирателната точка. Древните магьосници търсели човешката неизвестност, ние се стремим към отвъдчовешката.

- Аз още не съм стигнал дотам, нали?

- Не, ти си още начинаещ. В началото всеки трябва да мине по пътя на древните магьосници. Все пак именно те са създателите на сънуването.

- А кога ще започна да изучавам този вид сънуване, с кой­то се занимават съвременните магьосници?

- Има още много да учиш дотогава, моЖе би с години. Ос­вен това, в този случай аз трябва да съм извънредно внима­телен. По природа ти определено си свързан с древните ма­гьосници. Казвал съм ти го и по-рано, но винаги си успявал да се изплъзнеш от опитите ми да те разбера. Понякога даЖе ми се струва, че някаква чуЖда енергия те съветва, но после отхвърлям тази мисъл. Ти не се преструваш.

- За какво говориш, дон Хуан?

- Ти неволно направи две неща, които просто не ми дават мира. Още когато сънува за пръв път, пропътува с енергииното cu тяло дo място, което е изВън този сВят. И даЖе се разходи там! А после пропътува пак така до друго място из­Вън нашия сВят, само че като напусна еЖедневното си ниВо на съзнание.

- И защо те тревоЖи това, дон Хуан?

- Сънуването ти се удаВа прекалено лесно. В случай на неВнимание тоВа е цяло проклятие. То отвеЖда към човешката неизвестност. А съвременните магьосници, както Вече спо­менах, се стремят към отВъдчовешката неизвестност.

- А какВо представлява тя?

- Освобождаване от човешкото битие; невъобразими све­тове, които са извън човешката зона, но все пак са достъпни за нашето възприятие. Ето тук е отклонението, по което поемат съвременните магьосници. Техните предпочитания са към онова, което е извън човешкия обсег. А извън него се намират всеобхватни светове - не просто сферата на пти­ците, на Животните или пък на човека, дори това да е неиз­вестен вид човек. Говоря ти за светове като този, в който живеем; цялостни светове с безпределни граници.

- И къде се намират те, дон Хуан? В различни позиции на събирателната точка?

-  Точно така. Само че става дума за позиции, които се постигат не чрез преместване, а чрез придвижване на събира­телната точка. Попадането в тези светове отговаря на този вид сънуване, който практикуват единствено днешни­те магьосници. Древните го избягвали, защото той изисква голяма необвързаност и абсолютно никакво чувство за собс­твена значимост, а те не моЖели да си позволят да запла­тят такава цена. За магьосниците, които се занимават със сънуването в наши дни, то означава свободата да възприе­маш светове, които надминават всяко въобраЖение.

- Но какъв е смисълът да възприемаш всичко това?

- Днес вече ми зададе този въпрос. Говориш като истинс­ки търговец. Какъв е рискът, питаш ти, с какъв процент ще нарастнат моите капитали? Ще подобря ли полоЖението се? Тези въпроси нямат отговор. Умът на търговеца се интере­сува от сделки. Но свободата не моЖе да бъде капитал. Тя е  безкрайно приключение, в което рискуваме Живота си и какво ли още не, за да усетим за няколко мига нещо, което е отвъд всякакви думи, което надхвърля мислите и чувствата.

- Но аз не зададох въпроса си в този дух, дон Хуан. Исках да зная коя двиЖеща сила би могла да накара такъв лентяй като мен да прави всичко това?

- СтремеЖът към свобода е единствената двиЖеща сила, която познавам. Свободата да отлетиш ей-там, в безкрая. Свободата да се разтвориш, да се издигнеш, за да бъдеш като пламъка на свещ, която даЖе сред светлината на милиони звезди остава непокътната, защото никога не се преструВала, че е нещо повече от това, което е - обикновена свещ.

5. СВЕТЪТ НА НЕОРГАНИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА

Верен на споразумението да изчаквам, докато дон Хуан сам реши да заговори за сънуването, аз търсех съветите му единствено в случай на необходимост. Обикновено той като че ли не само нямаше Желание да подхваща тази тема, но изглеЖдаше и някак недоволен от мен. Доколкото моЖех да пре­ценя; неодобрението му се потвърждаваше от факта, че при всеки разговор за моето сънуване той Винаги омаловаЖаВаше постиЖенията ми.

По онова Време аз се вълнувах най-вече от въпроса за съ­ществуването на неорганичните същества. След многоброй­ните им посещения в сънищата ми и особено след схватката ми с тях в пустошта край къщата на дон Хуан, би било ло­гично да се отнасям към този въпрос по-сериозно; но всички тези събития имаха no-скоро обратен ефект върху мен. Аз станах непреклонен и упорито отхвърлях идеята, че би могло да има такива същества.

После размислих и реших да проведа обективно изследване за тях. Методът ми изискваше най-напред да запиша Всичко, кое­то се случваше по време на моето сънуване, а след това, бази­райки се на данните, да установя дали тези случки доказват или опровергават каквото и да е по отношение на неорганичните същества. Така запълних стотици страници с най-добросъвес­тно описани, но незначителни подробности, без да ми стане ясно, че доказателствата за съществуването на тези създания са се появили още почти в началото на проучването ми.

Само след няколко упраЖнения по сънуване открих, че оно­ва, което бях взел за случайна препоръка от страна на дон Хуан - да не съдя прибързано и да оставя неорганичните съ­щества сами да дойдат при мен - всъщност отговаряше на метода, чрез който те били привличани от древните магьос­ници. Дон Хуан просто спази правилата на магьосническото обучение, като ме остави сам да установя тоВа. Той често казваше, че „аз"-ът много трудно моЖе да бъде принуден да предаде крепостите си, осВен чрез практика. Рационалност­та е една от най-силните отбранителни линии на „аз"-а и е не само най-издръЖлиВата, но и най-подлоЖената на атаки. Дон Хуан беше убеден, че съществуването на неорганичните същестВа е оноВа, което нанася основния удар върху нашата рационалност.

По отношение на сънуването аз имах установена практи­ка, към която се придърЖах Всеки ден без никакво отклоне­ние. Целта ми беше най-напред да наблюдавам всички елемен­ти, а след това да сменям сънищата си. Мога съвсем откро­вено да заявя, че съм наблюдавал милиони детайли в неизброи­ми сънища. В даден момент сънното ми внимание отслабва­ше и упражненията ми приключваха, при което аз или заспи­вах и имах обикновени сънища, лишени от това Внимание, или пък се събуЖдах и вече изобщо не моЖех да заспя.

От време на време в сънищата ми проникваше поток чуЖ-да енергия или скаут, както го наричаше дон Хуан. Обстоя­телството, че бях предупреден, ми помогна да приспособя сънното си внимание и да съм нащрек. За пръв път забелязах чуЖда енергия, когато сънувах, че се намирам в някакъв уни­версален магазин. Минавах от щанд на щанд в търсене на ан­тики, докато най-сетне попаднах на една. фактът, че търсех антикварни предмети В универсален магазин, беше така оче-бийно нелогичен, че чак ме накара да се засмея, но след като вече бях намерил един, забравих за това несъответствие. Предметът се оказа дръЖка на бастун. Продавачът ми каза, че е направена от иридий, който, според неговите думи, бил едно от най-твърдите вещества в света. ДръЖката беше оформена като глава и рамене на маймуна. Материалът, от който беше изработена, ми приличаше no-скоро на нефрит. Продавачът се обиди, когато му намекнах за това, и за да до-каЖе твърдението си, с всички сили запрати предмета на ци­ментения под. ДръЖката не се счупи, а отскочи като топка и се понесе надалече, въртейки се като метателен диск. Тръг­нах след нея. Тя се скри зад някакви дървета. Изтичах да я по­търся и я открих, забита в земята. Беше се превърнала в цял бастун с необикновена красота, в тъмнозелено и черно.

Аз се полакомих за него. Сграбчих го и се опитах да го из­мъкна от земята, преди да са се появили други хора. Но колко­то и да се мъчих, не успях дори да го помръдна. Страхувах се, че моЖе да се счупи, ако се опитам да го изтръгна чрез разклащане напред-назад. Затова започнах да разравям почвата около него с голи ръце. Докато роВех, бастунът постепенно се топеше и накрая на нагоВо място остана само локВа зеле­на Вода. Втренчих се В нея; внезапно тя сякаш изригна. Пре­върна се в бял мехур, а после изчезна. Сънят ми продълЖи с други образи и детайли, които не бяха нещо изключително, но затова пък бяха кристално ясни.

Когато разправих този сън на дон Хуан, той каза:

- Ти си изолирал скаут. Сънищата на сънувачите се отли­чават със странна липса на скаути В сравнение с обикновени­те, нормални сънища, където те са по-многобройни. Когато се появят, те могат да бъдат разпознати по необичайност-та и нелогичността, които ги обграЖдат.

- Какво имаш предвид под „нелогичност", дон Хуан!

- Това, че присъствието им изглеЖда безсмислено.

- Но в един сън много малко неща изглеЖдат смислени.

- Само в обикновените сънища има нелепи неща. Причина­та за това е, че в тях се промъкват повече скаути, понеЖе обикновените хора са подлоЖени на по-големи атаки от страна на неизвестността.

- Знаеш ли на какВо се дълЖи това, дон Хуан?

- Според мен така се постига равновесие на силите. Обик­новените хора имат удивително силни защитни прегради, като например тревогите около собствения им „аз". Колкото по-яка е бариерата, толкова по-мощна е и атаката. Сънувачи­те, напротив, имат по-малко бариери, затова при тях скау­тите са по-малко. ИзглеЖда, че в техните сънища безсмисле­ните неща винаги изчезват, вероятно за да могат сънувачите със сигурност да доловят присъствието на скаутите.

Дон Хуан ме посъветва да проявя голямо внимание и да за­помня всеки възмоЖен детайл от този сън. Дори ме накара да му го разкаЖа повторно.

- Направо ме смайваш - рекох аз. - Най-напред не щеш и да чуеш за моето сънуване, а после сам се интересуваш от него. Има ли някаква вътрешна логика в това?

- МоЖеш да бъдеш сигурен, че има - отвърна той. - Не е изключено един ден и ти да постъпваш така с някой друг сънуВач. Дадени елементи са от ключово значение, защото са свързани с духа. Други пък са абсолютно несъществени, защо­то са свързани с нашата склонност да се самозабравяме.

- Първият скаут, който си изолирал, винаги ще присъства, независимо в каква форма, даЖе и като иридий. Впрочем, как­во е иридий?

- Наистина не зная - отвърнах аз съВсем искрено.

- Ето ти на! Ами ако се окаЖе, че тоВа е едно от най-твърдите вещества в света?

Очите на дон Хуан светеха от удоволствие, докато аз нервно се смеех на тази абсурдна възможност, която, както научих впоследствие, е напълно вярна.

Оттогава започнах да забелязвам нелогични елементи в сънищата си. След като ВеднъЖ бях приел определението на дон Хуан за проникващата чуЖда енергия, бях абсолютно съг­ласен, че несъответните елементи в моите сънища са чуЖди нашественици. Когато успеех да ги изолирам, сънното ми внимание винаги се съсредоточаваше върху тях със сила, коя­то му липсваше при други обстоятелства.

Забелязах също така, че при всяко нахлуВане на чуЖда енер­гия в сънищата ми, моето внимание трябваше да полага голе­ми усилия, за да я превърне в познат обект. То обаче не беше в състояние да се справи напълно с подобна трансформация и в крайна сметка се получаваше някакъв хибриден елемент, поч­ти неизвестен за мен. Тогава чуЖдата енергия се разпръсква­ше доста лесно, а необичайният елемент изчезваше, превръ­щайки се в светло петно, което останалите детайли от съни­щата ми бързо поглъщаха.

Когато помолих дон Хуан да ми обясни тези неща, той каза;

- На този етап от твоето сънуване скаутите, изпратени от неорганичното царство, правят само предварително про­учване. Те са много бързи, което означава, че не се задърЖат дълго.

-  Защо казваш, че правят предварително проучване, дон Хуан?

- Защото идват да търсят потенциално съзнание. Те при­тежават съзнание и цели, които навярно могат да се сравнят с тези на дърветата, макар че са непонятни за нашия ум. Вътрешната скорост на дърветата и неорганичните същест­ва е неразбираема за нас, понеЖе е далеч по-бавна от нашата.

- Какво те кара да каЖеш това, дон Хуан?

- И едните, и другите Живеят по-дълго от нас. Те са уст­роени така, че да стоят на една място. НеподВшкни са, но карат всичко останало да се двиЖи около тях.

- Значи неорганичните същества са закрепени на едно мяс­то като дърветата, така ли?

- Разбира се. Онова, което вшкдаш в сънуването си като ярки или тъмни пръчковидни форми, са техни проекции. Проекция е и гласът на сънния пратеник, който чуваш, а същото ваЖи и за скаутите им.

По някаква необяснима причина тези думи ме съкрушиха. Внезапно ме налегна силно безпокойство. Попитах дон Хуан дали и дърветата имат такиВа проекции.

- Да, имат - отвърна той. - Само че техните проекции са още по-неблагосклонни към нас, отколкото тези на неорга­ничните същества. СънуВачите никога не ги търсят, осВен ако не са В най-любезни отношения с дърветата, а подобно приятелство се постига извънредно трудно. Както знаеш, ние, хората, нямаме приятели на тази земя; и не е тайна защо е така - добави той с лека усмивка.

- За теб моЖе да не е тайна, дон Хуан, но за мен определе­но е.

-  Ние сме разрушителни. Настроили сме Всичко ЖиВо на тази земя срещу нас. Ето защо нямаме приятели.

Почувствах се толкова неловко, че ми се искаше да слоЖа край на разговора. Но нещо ме подтикнд да се Върна към те­мата за неорганичните същестВа.

- Според теб какво трябва да предприема, за да последвам скаут? - попитах аз.

- За какъв дявол ти е притрябвало да ги следваш?

- ПроВеЖдам обективно изследване по Въпроса за неорга­ничните същестВа.

- Майтапиш ли се с мен? Нали беше непоклатим В убеЖденията си, че те не съществуват?

От насмешливия тон и кикотенето на дон Хуан ми стана ясно какВо е отношението му към моето обективни изслед­ване.

- Промених мнението си, дон Хуан. Сега съм решил да про­уча Всички ВъзмоЖности.

- Припомни си, че царството на неорганичните същества било област на действие за древните магьосници. За да оти­дат там, те упорито фиксирали сънното си Внимание Върху елементите на сънищата си. По този начин разграничавали скаутите. И щом успеели да ги изолират, се провиквали, че искат да ги последват. В мига, В който древните магьосници изказвали гласно намерението си, те се понасяли, теглени от чуЖдата енергия.

- Нима е толкова просто, дон Хуан?

Той не ми отговори. Само се разсмя, сякаш ме предизВик-Ваше да последвам указанията му.

Когато се прибрах у дома, започнах да умуВам до изнемога, за да открия какВо Всъщност е имал npeдвид дон Хуан. Изоб­що не бях склонен да допусна, че моЖе да ми е описал някаква истинска процедура. След като и идеите, и търпението ми напълно се изчерпаха, един ден просто изоставих бдител­ността си. Тъкмо сънувах, че ВърВя покрай някакво езеро, и се смаях от една риба, която Внезапно изскочи от него. Тя се заизВиВа край краката ми, после отлетя като шарена птица и кацна на един клон, без да престава да бъде риба. Гледката беше толкова необичайна, че сънното ми Внимание силно се оЖиви. Веднага разбрах, че това е скаут. Миг по-късно, кога­то рибата-птица се превърна В светло петно, аз извиках, че искам да я последвам, и, точно както беше казал дон Хуан, се понесох към друг свят.

Прелетях през един привидно тъмен тунел, сякаш бях лек като насекомо. Усещането за тунел свърши толкоВа рязко, че аз се почувствах така, като че ли бях избълван от някаква тръ­ба и запратен от силата на тласъка срещу един огромен мате­риален обект; почти го докосвах. В каквато и посока да гледах, краят му не се виждаше. Цялото нещо ми напомняше най-Вече за научно-фантастичен филм, поради което бях напълно убеден, че аз самият изграждам тази гледка така, както чоВек изграж­да някой сън. И защо не? Мислех си, че, в края на краищата, съм заспал и сега сънувам.

Заех се да разуча елементите на моя сън. Онова, пред кое­то се намирах, много приличаше на гигантски сюнгер. Беше шуплесто и надупчено. Не моЖех да усетя какво е на пипане, но изглеждаше грапаво и влакнесто. Цветът му беше тъмно-кафеникав. В този момент се усъмних, че тази безмълвна ма­терия е просто сън. Тя нито помръдваше, нито се променяше. Гледайки я втренчено, добих пълно впечатление за нещо реално, но неподвижно; то беше закрепено някъде и излъчваше такава притегателна мощ, че бях неспособен да отклоня сън­ното си внимание и да наблюдавам нещо друго, включително и самия себе си. Бях прикован от някаква странна сила, която дотогава не бях срещал в сънуването си.

Тогава съвсем ясно усетих как материята освободи сънно­то ми Внимание; цялото ми съзнание се съсредоточи Върху скаута, който ме беше отвел там. В мрака той изглеЖдаше като светулка, кръЖаща над мен. В своето царство скаутът представляваше кълбо от чиста енергия, чието "кипене" можех да Видя. Той като че ли усещаше присъствието ми. Из-веднъЖ се наклони към мен и ме дръпна или побутна. Не по­чувствах допира му, но разбрах, че ме докосна. Това усещане беше поразително и непознато; сякаш някаква част от мен, която не се намираше там, се беше наелектризирала от до­косването му и през нея започнаха да преминават енергийни вълни, една подир друга.

От този момент нататък всичко стана много по-реално. Вече ми беше много трудно да продълЖавам да мисля, че това е сън. Към тази трудност се прибавяше и моята увере­ност, че с допира си скаутът всъщност направи енергиен контакт с мен. Разбрах какво иска той от мен още в мига, когато като че ли ме бутна или подръпна.

Скаутът най-напред ме тласна през една огромна пещера,или друго подобно отвърстие, вътре в материята, която наблюдавах. Когато се озовах там, установих, че и вътреш­ността е все така равномерно шуплеста, както и външната страна, но изглеЖдаше някак много по-лека, сякаш грапавини­те бяха огладени с шкурка. Намирах се сред някакво образувание, което напомняше увеличена снимка на пчелна пита. Има­ше безброй тунели с геометрична форма, които отиваха във всички направления. Едни бяха насочени нагоре, други надолу, наляво или надясно от мен; те се пресичаха под ъгъл или се из­дигаха и спускаха в стръмни и полегати наклони.

Светлината беше много смътна, но всичко се виЖдаше съ­вършено ясно. Тунелите изглеЖдаха Живи и съзнателни; те ки­пяха. Втренчих се в тях и бях поразен от мисълта, че Виждам. Това бяха енергийни тунели. В мига, когато проумях този факт, гласът на сънния пратеник изрева в ушите ми така гръмко, че не моЖах да разбера думите му. "Приказвай по-тихо", изкрещях аз с необичайно нетърпение и осъзнах, че при говорене гледката на тунелите се скриваше и аз попадах във вакуум, в който моЖех само да чувам.

Пратеникът промени гласа си и каза: „Ти се намираш вът­ре в едно неорганично същество. Избери си някой тунел и моЖе даЖе да Живееш В него". Гласът замълча за миг, после добави: „Стига да искаш, разбира се."

Не смеех да каЖа каквото и да е. Страхувах се да не би изявленията ми да бъдат изтълкувани погрешно. „Ще имаш безкрайна изгода", продълЖи гласът на пратеника. „МоЖеш да Живееш в толкова тунели, В колкото поЖелаеш. И всеки от тях ще те научи на нещо различно. Древните магьосници Жи­вееха по този начин и узнаха удивителни неща."

Разбрах без никакво усещане, ме скаутът ме побутна изотзад. Той като че ли искаше да ме накара да се придвиЖа нанякъде. Свърнах в най-близкия тунел от дясната ми страна. Щом се озоВах в него, осъзнах, че Всъщност не ВърВя, а летя u се рея В тунела. Аз бях енергийно кълбо, не по-различно от скаута.

Гласът на пратеника отново прозвуча В ушите ми. „Да, ти си просто едно енергийно кълбо", каза той. Неговата сло­воохотливост ми донесе голямо облекчение. „И сега летиш във вътрешността на неорганично същество", продълЖи той. „Това е начинът, по който скаутът иска да се двшкиш в този свят. Когато те докосна, той те промени завинаги. Всъщност ти вече си един от нас. Ако пожелаеш да останеш тук, само трябва да каЖеш." Пратеникът замълча и пред мен отново се разкри гледката на тунела. Но когато загово­ри отново, нещата някак се бяха регулирали; моЖех да чуя гласа му, без гледката на тунела да изчезне. „Древните ма­гьосници научиха всичко, което знаеха за сънуването, като стояха тук при нас", каза претеникът.

Канех се да попитам дали са придобили всичките си знания просто като са Живели в тунелите, но той ми отговори още преди да изрека въпроса си.

„Да, те научиха всичко това просто като Живееха вътре в неорганични същества", отвърна той. „А за да стоят в тях, древните магьосници трябваше само да каЖат, че имат Же­лание за това, точно както и ти пристигна тук просто като изрази намерението си, високо и ясно".

Скаутът отново се блъсна в мен, за да ми даде знак да продълЖа да се двиЖа. Аз се поколебах и той направи нещо, равностойно на силен тласък, вследствие на което полетях като куршум през едни безкрайни тунели. Най-накрая спрях, защото и скаутът спря. За миг кръЖахме насам-натам, после се спуснахме в някакъв отвесен тунел. Аз не усетих рязката промяна на посоката. По отношение на възприятията ми все още се двшкех привидно хоризонтално.

Много пъти сменяхме направленията, без това да се отра­зи на моите възприятия. У мен вече се зараЖдаше мисълта, че не съм способен да усетя дали се двиЖа нагоре или пък на­долу, когато чух гласа на пратеника. „Струва ми се, че ще се чувстваш по-удобно, ако пълзиш, вместо да летиш", каза той. „МоЖеш да се двиЖиш още и като паяк или муха, право нагоре или надолу, а също и обърнат наопаки."

Аз незабавно се приземих, сякаш дотогава бях лек като пе­рушина, а в този момент изведнъЖ придобих някакво тегло. Не усещах стените на тунела, но наистина ми беше по-удоб­но да пълзя, както ми беше предлоЖил пратеникът.

„В тукашния свят не е нуЖно да си прикован от гравита­ция", каза той. Естествено, моЖех и сам да разбера това. „Не е нуЖно и да дишаш", продълЖи гласът. „Само че, единс­твено заради собстВеното ти удобство, моЖеш да запазиш зрителната си способност и да виЖдаш така, както виЖдаш в твоя свят." Пратеникът като че ли се колебаеше дали да прибави още нещо. Той се закашля, също като човек, който прочиства гърлото си, и поясни: „Зрителната способност ни­кога не се накърнява; затоба един сънувач винаги описва съну­ването си, като изхоЖда от онова, което е видял."

Скаутът ме изтика в един тунел от дясната ми страна, който беше някак по-тъмен от другите. По един абсурден на­чин той ми изглеЖдаше по-уютен от останалите, по-привет-лив или даЖе познат. Мина ми през ума, че аз приличам на този тунел или пък той прилича на мен.

„Вие двамата сте се срещали преди", каза гласът на прате­ника.

„Моля?", възкликнах аз. Бях чул думите му, но не проумяВах значението им.

„Вие се борихте и затова сега всеки от вас носи от енер­гията на другия." Стори ми се, че долавям в гласа му злобен оттенък или дори сарказъм.

„Не, това не е сарказъм", каза пратеникът. „Радвам се, че имаш роднини сред нас."

„Какво имаш предвид под роднини?", попитах аз.

„Споделената енергия създава родствена връзка', отвърна той. „Енергията е като кръвта."

Не бях в състояние да каЖа каквото и да е. Прониза ме страх.

„Страхът е нещо, което липсва в тукашния свят", заяви пратеникът, и това беше единственото неВярно твърде­ние.                 

Тук сънуването приключи. Бях така шокиран от яркостта на преживяването и от впечатляващата яснота и последова­телност, с които се отличаваха думите на пратеника, че ня­мах търпение да разкаЖа на дон Хуан за тази случка. Останах изненадан и разстроен от факта, че той не искаше да ме изс­луша. И макар че не ми го каза, стори ми се, че според него всичко това беше плод на склонността ми да се уВличам до самозабрава.                                                                          

- Защо се дърЖиш с мен по такъв начин? - попитах аз. -Недоволен ли си от мен?

- Не че не съм доволен - отвърна той. - Проблемът е, че просто не мога да говоря за тази част от твоето сънуване. В дадения случай ти си напълно сам. Аз съм ти казал, че неор­ганичните същества са реални. Сега сам откриваш потвърж­дението на думите ми. Но какво ще правиш с това откри­тие, си е твоя работа и ничия друга. Някой ден ще разбереш защо стоя настрана от тези неща.

- Нищо ли не моЖеш да ми каЖеш във връзка с този сън? -упорствах аз.

- Мога да ти каЖа само, че това не е било сън. Било е пъ­туване в неизвестността. Едно необходимо пътуване, бих добавил, а освен това и крайно лично.

Тогава той смени темата и заговори по други въпроси от своето учение.

От този ден нататък, въпреки страха, който изпитвах, и нежеланието на дон Хуан да ми даде съвет, започнах редовно да пътувам насън до онзи гъбест свят. Много бързо устано­вих, че колкото по-голяма беше способността ми да наблюда­вам елементите на сънищата си, толкова по-лесно ми се уда­ваше да изолирам скаутите. Когато намирах за добре да ги приема като чуЖда енергия, те се задърЖаха в зрителното ми поле за кратко време. Когато предпочитах да ги превърна в привидно познати обекти, оставаха за по-дълго, като безраз­борно променяха формата си. Но щом се отправех след тях, изказвайки високо намерението си да ги следвам, скаутите действително пренасяха сънното ми внимание до един свят, който надхвърляше нормалното ми ВъобраЖение.

Дон Хуан ми беше казал, че неорганичните същества вина­ги са настроени да обучават. Само не ми беше обяснил, че тъкмо сънуването е предметът на тяхното обучение. Спо­ред неговите думи, сънният пратеник, благодарение на гласа си, представляваше идеалната свръзка меЖду техния свят и нашия. Пратеникът, както установих, моЖеше да говори не само като учител, но и като най-изкусен търговец. Той не пропускаше нито един удобен случай, за да ми изтъкне пре­димствата на своя свят. От този глас обаче получих и някои безценни знания във връзка със сънуването. Докато слушах думите му, разбрах защо древните магьосници са проявили предпочитания към конкретните методи на действие.

„За да постигнеш съвършен резултат при сънуването, трябва най-напред да спреш вътрешния си диалог", каза той веднъЖ. „Най-лесно ще ти се удаде да го спреш, ако слоЖиш меЖду пръстите си няколко кварцови кристала, дълги шест-седем сантиметра, или няколко гладки, плоски речни камъчета, а после свиеш леко пръсти и стиснеш с тях кристалите или камъчетата."

Според пратеника същата работа биха могли да свършат и метални болтове, стига да са като пръстите на дълЖина и дебелина. Методът се изразяваше в това, да стискаш поне три тънки предмета меЖду пръстите на двете ръце и да създаваш по този начин почти болезнено напреЖение в ръце­те си. Това напреЖение имаше странната способност да прекратява вътрешния диалог. Пратеникът определено от­даваше предпочитания на кварцовите кристали; по неговите думи, те давали най-добри резултати, макар че човек моЖел да си слуЖи с всякакъв материал, след като е натрупал опит.

„Заспиването в миг на пълен покой гарантира едно идеално навлизане в сънуването", каза гласът веднъЖ, „а също така Води и до укрепване на сънното Внимание."

„Оънувачите би трябвало да носят златен пръстен", посъВетВа ме той при друг случай, „като най-добре е той да им стяга малко."

Обяснението на пратеника беше, че един такъВ пръстен слуЖи като мост, благодарение на който човек моЖе да изп-луВа от сънуването В еЖеднеВния сВят, или да се потопи от еЖеднеВното ниВо на съзнание В царството на неорганични­те същества.

„Как точно стаВа това?, попитах аз. Не бях разбрал зна­чението на думите му.

„Мостът се спуска Вследствие на допира на пръстите до пръстена", отвърна пратеникът. „Когато един сънубач идва тук с пръстен, този пръстен приВлича енергията на моя сВят и я задърЖа; В случай на нуЖда тя отноВо пренася съну-Вача тук чрез пръстена, който я излъчва В пръстите му. На­тискът на пръстена с еднакъВ успех моЖе да осигури завръ­щането на сънувача В неговия сВят, понеЖе създава едно пос­тоянно и познато усещане на пръста му."

Друг път пратеникът ми каза, че нашата коЖа е идеал­ният орган за прехвърляне на енергийни Вълни от Вида, харак­терен за еЖеднеВния свят, към вида, характерен за неорга­ничните същества, и обратно. Той ми препоръча да поддър-Жам коЖата си хладна и да не я маЖа с козметични препара­ти. Каза ми също така, че е добре сънувачите да носят те­сен колан, лента за глава или колие, за да създаВат натиск Върху коЖата, който слуЖи като център за енергиен обмен. Пратеникът обясни, че коЖата автоматично преграЖда енергията и че за да я накараме не само да преграЖда, но и да обменя енергия om единия Вид към другия, трябВа да изразим на Висок глас намерението си по Време на сънуване.

Един ден гласът на пратеника ми даде приказен съвет. Той ми каза, че за да придадем на сънното си Внимание сила и ост­рота, трябВа да го изкараме иззад небцето си, където е раз­положен огромен запас от Внимание у Всички хора. Точните указания на пратеника бяха да упраЖнявам и усВояВам необхо­димите контрол и дисциплина, за да свикна да притискам Вър­ха на езика си към небцето, докато сънувам. Тази задача, по неговите думи, била толкова трудна и всепоглъщаща, колко­то и изискването да намериш ръцете си на сън. Но успееш ли да я изпълниш, тя давала най-изумителни резултати по отно­шение на контролирането на сънното внимание.

Получих най-разнообразни наставления по всевъзмоЖни теми - наставления, които бързо забравях, ако не ми бяха повтаряни до безкрай. Допитах се до дон Хуан как да разреша проблема със забравянето.

Както очаквах, съветът му се оказа съвсем кратък. - Съсредоточавай се само върху онези думи на пратеника, които се отнасят да сънуването - каза той.

Аз попивах с огромен интерес и въодушевление всяко нещо, което гласът на пратеника ми беше повторил достатъчно пъти. Спазвайки препоръката на дон Хуан, следвах само нас­тавленията, свързани със сънуването, и лично успях да прове­ря стойността на тези сведения. Най-ценна за мен се оказа информацията, че сънното внимание идва иззад небцето. Трябваше да полова големи усилия, за да започна да усещам по време на сънуване, че притискам върха на езика си към небце­то. Но щом веднъЖ постигнах това, сънното ми внимание се сдоби със собствен Живот и, моЖе да се каЖе, стана по-изос­трено от нормалното ми внимание в еЖедневния свят.

Не беше трудно да си направя извод колко здраво трябва да се били обвързани древните магьосници с неорганичните същества. Съветите и предупрежденията на дон Хуан от­носно опасността от подобно обвързване придобиха по-голя­мо значение от когато и да било. Стараех се с всички сили да се придърЖам към неговите критерии за самонаблюдение без самозабравяне. По този начин гласът на пратеника и сведе­нията, получени от него, се превърнаха във върховно предиз­викателство за мен. Налагаше се на всяка цена да устоя на изкушението, което представляваха обещанията му за зна­ние, и то да устоя без чуЖда помощ, защото дон Хуан все така отказваше да слуша за моите преЖиВяВания.

- ТрябВа поне да ми загатнеш как да постъпя - настоях му аз ВеднъЖ, когато бях събрал кураЖ да го помоля за тоВа.

- Не мога - отсече той - и повече не ме моли. Казал съм ти, че в това отношение сънувачите трябВа да бъдат оставени на мира.

- Но ти дори не знаеш какво искам да те питам

-  О, зная, и още как!, Искаш да научиш от мен, че няма нищо лошо В тоВа да ЖиВееш В един от онези тунели - ако не за друго, то поне за да разбереш какво точно има предвид гла­сът на пратеника, когато говори за такъВ ЖиВот.

Признах, че тъкмо тоВа беше моята дилема. Исках най-малкото да узная какВо означаваше твърдението, че човек моЖе да ЖиВее Вътре в тунелите.

- Аз самият преминах през същата Вътрешна борба - про-дълЖи дон Хуан - и никой не беше В състояние да ми помогне, защото тоВа е крайно лично и окончателно решение, от кое­то няма връщане назад още от мига, когато изразиш Желание да Живееш в онзи свят. За да те накарат да го заявиш гласно, неорганичните същества биха изпълнили и най-съкробените ти Желания.

- Това е наистина дяволска работа, дон Хуан.

- Имаш пълното право да го каЖеш. Но не само заради оноВа, за което си мислиш. За теб дяволската част е изкуше­нието, особено когато става Въпрос за такива големи награ­ди. За мен обаче дяволската природа на неорганичното царс-тВо се изразява В тоВа, че то спокойно моЖе да се окаЖе единственото убеЖище за сънувачите в една ВраЖдебна Все­лена.

- То дейстВително ли е убеЖище за сънубачите, дон Хуан?

- За някои със сигурност е. Но не и за мен. Аз нямам нуЖда от опори или огради, защото знам какВо съм. Аз съм сам В една ВраЖдебна Вселена и съм се научил да казВам: „Така да бъде!"

ТоВа беше краят на нашия разговор. Дон Хуан не ми даде сВедения за оноВа, което исках да чуя, но аз Все пак разбирах, че дори самото Желание да знаеш какВо би представлявал Жи­вотът В онези тунели е почти равностойно на това, да си избереш такъВ начин на Живот. Подобни неща всъщност не ме интересуВаха. Тогава взех решение да продълЖа упраЖне-нията си по сънуване без никакви по-нататъшни услоЖнения. Веднага споделих това с дон Хуан.

- Не се заричай - посъветва ме той. - Но разбери добре, че ако Вземеш решение да останеш при неорганичните съществa, тo ще е окончателно. Ще си останеш там навеки.

НеВъзмоЖно е да преценя обективно какво именно стаВаше при безбройните случаи, в които сънуВах онзи свят. Мога да каЖа, че той изглеждаше толкова реален, колкото би могъл да бъде един сън. Но също така мога да каЖа, че изглеждаше не по-малко реален и от нашия еЖедневен свят. Докато го съ­нувах, проумях какво имаше предвид дон Хуан като ми повта­ряше многократно, че под влияние на сънуването реалността претърпява метаморфоза. Оказах се изправен пред двете възмоЖности, на които, според дон Хуан, се натъквали всички сънувачи: или внимателно да преустроя, или напълно да отх­върля моята система за интерпретиране на сетивната ин­формация.

Дон Хуан смяташе, че да преустроим тази система, озна­чава да възнамерим нейното обновяване, тоест умишлено и внимателно да се опитваме да разширим Възможностите й. Придържайки се към магьосническия начин на Живот, сънувачите спестяват и натрупват необходимата енергия, за да не правят прибързани преценки и по този начин да улеснят об­новяването. Дон Хуан ми обясни, че ако решим да обновим системата си за интерпретиране, реалността става подВиЖна и нейният обхват нараства, без да застрашава це­лостта й. При това полоЖение сънуването наистина отворя врата към други аспекти на реалността.

Ако решим да отхвърлим системата, обсегът на онова, което моЖе да се възприеме без интерпретиране, се увели­чава прекомерно. Обхватът на нашите възприятия добива такива гигантски размери, че ние оставаме със съвсем малко средства за сетивна интерпретация и съответно с чувство за безкрайна реалност, която е нереална, или пък за безкрайна нереалност, която би могла да е реална, но не е. За мен единственият приемлив избор беше да преустроя моята система и да разширя възможностите й. Докато съ­нувах царството на неорганичните същества, аз постоянно се сблъсквах с неизменността на техния свят - като се поч­не от изолирането на скаутите и се стигне до слушането на гласа на сънния пратеник и минаването през тунелите. Аз преминавах през тях без да усещам нищо, но съзнавайки, че пространството и времето там бяха постоянни величини, макар и не по начин, достъпен за нашата рационалност при нормални обстоятелства. И все пак, като откривах различи­ята, отсъствието или изобилието на детайли във всеки ту­нел, или разглеЖдах разстоянията меЖду тунелите, в които пътувах, както и очевидната им ширина или дълЖина, у мен се зароди усещане за обективно наблюдение.

Областта, В която преустройството на системата ми за интерпретиране се прояви най-силно, беше съзнанието за на­чина, по който се свързвах със сВета на неорганичните същестВа. В техния реален за мен свят аз представлявах енер­гийно кълбо. ТоВа ми даваше възмоЖност да профучавам в тунелите като светкаВица или да пълзя по стените им като насекомо. Когато летях, един глас ми предоставяше не прои­зволни, а съвсем последователни сведения за елементите по стените, върху които бях фиксирал сънното си Внимание. Тези елементи Всъщност бяха издутини със слоЖна форма, които напомняха БрайлоВата азбука. При пълзене ги Вшкдах с още по-голяма яснота; тогаВа и описанията, които получаВах от гласа, ставаха по-обстойни.

НеизбеЖна последица от Всичко тоВа беше настъпилото у мен раздВояване. От една страна, знаех, че сънувам, а от друга - че съм предприел пътуване с практическа цел, не по-малко реа­лно от Всяко пътуване в нашия свят. Това истинско раздвоение потвърЖдаВаше думите на дон Хуан, че същестВуването на не­органичните същества нанася най-теЖък удар Върху нашата ра­ционалност.

Едба след като действително изоставих преценките си, по­лучих известно облекчение. В определен момент, когато напреЖението от поддържането на тази несъстоятелна позиция - искрената Вяра В доказуемото същестВуВане на неорганични­те същестВа, съчетана с искрената Вяра, че Всичко тоВа е само сън - беше на път да ме съсипе, нещо В моето отноше­ние рязко се промени, и то без никакви усилия от моя страна.

Според дон Хуан, енергийното ми ниво, което се намираше В процес на непрекъснат растеЖ, един ден бе достигнало праг, който ми бе позволил да отхвърля предварително изгра­дените мнения и предполоЖения относно природата на чове­ка, реалността и Възприятието. IB този ден аз се бях влюбил В знанието, без оглед на логиката или полезността му, и, пре­ди Всичко, без оглед на личното удобство.

Когато моето обективно изследване по Въпроса за неорга­ничните същества вече бе престанало да ме интересува, дон Хуан сам заговори за пътешествията ми В техния свят по Време на сън. Той каза:

- СтруВа ми се, че не осъзнаваш колко редовни са срещите ти с неорганичните същества.

Той имаше право. Никога не се бях замислял за тоВа. Признах, че този пропуск от моя страна наистина е странен.

- Това не е пропуск - заяви дон Хуан. - В самата природа на оноВа царство е да насърчава потайността. Неорганични­те същества се забулват В тайнстВеност, В мрак. Помисли си какъВ е всъщност техният свят: неподвижен, настроен да ни приВлече така, както светлината или огънят привличат пеперудите. Има нещо, което пратеникът не се е осмелил да ти каЖе досега: че неорганичните същества се домогват до нашето съзнание или до съзнанието на всяко друго създание, което попадне в мреЖите им. Те са готови да ни обучават, но в отплата изискват цялото ни същество.

- Значи те са нещо като рибари, дон Хуан?

- Точно така. По някое време пратеникът ще ти покаЖе хора или създания от други видове, които са се оплели в мре­Жите на неорганичните същества.

При тези думи би трябвало да ме обземат страх и отвра­щение. Наместо това разкритията, направени от дон Хуан, макар и да ме разтърсиха дълбоко, събудиха у мен такова неу­държимо любопитство, че чак дъхът ми спря.

- Неорганичните същества не могат да накарат никого да остане при тях насила - продълЖи той. - Да заЖивееш в тех­ния свят е въпрос на доброволен избор. И все пак те са спо­собни да пленят всеки от нас, като изпълняват Желанията ни, като ни глезят и ни угаЖдат. Пази се от съзнание, което е неподвиЖно. Такъв вид съзнание изпитва нуЖда да търси двиЖение и за тази цел, както вече съм ти казвал, то създава проекции - понякога съвсем измамни.

Помолих дон Хуан да ми обясни какво има предвид под „из­мамни проекции". Той каза, че неорганичните същества се вкопчват в най-съкровените чувства на сънувачите и безми­лостно ги разиграват. Те създават фантоми, за да плашат сънувачите или за да им доставят удоволствие. Дон Хуан ми напомни, че аз самият се бях борил с един такъв фантом. После ми обясни, че неорганичните същества са изключител­ни майстори в тази област, които изпитват наслада, създа­вайки изобраЖения на самите себе си като на екран.

-  Древните магьосници били погубени от напразната си вяра в тези проекции - продълЖи той, - понеЖе били убедени, че съюзниците им притеЖават сила. Те пропуснали да забелеЖат факта, че тези съюзници са просто разредена енергия, проЖектирана през цели светове също като космически филм.

- Изпадаш в противоречие, дон Хуан. Нали разправяше, че неорганичните същества са реални; сега пък твърдиш, че са само някакви изобраЖения.

-  Исках да каЖа, че в нашия свят те са като филм, про­жектиран на екран; бих могъл даЖе да допълня, че са като филм от разредена енергия, проЖектиран през границите на два свята.

- А какво представляват те В собствения си свят? Там също ли са като филм?

- Нищо подобно. Техният свят е толкова реален, колкото и нашият. Древните магьосници го описвали като покрито с пещери и шупли тяло, което се носи в някакво тъмно прост­ранство. А самите неорганични същества били описвани като кухи тръби, свързани помеЖду се така, както са свърза­ни клетките на нашите тела. Древните магьосници наричали този огромен сноп „лабиринта на полумрака".

- Значи всеки сънувач виЖда техния свят по един и същ на­чин, така ли?

- Разбира се. Всеки сънувач го виЖда такъв, какъвто си е. Да не мислиш, че ти си единствен?

Признах,че нещо В онзи свят през цялото Време ми беше даВало усещането, че съм единствен. Това крайно приятно и ясно изразено чувство за уникалност не се пораЖдаше нито от гласа на сънния пратеник, нито от някаква друга конк­ретна причина.

- Тъкмо това съсипало древните магьосници - заяви дон Хуан. - Неорганичите същества се отнесли с тях така, как­то се отнасят сега и с теб; създали у тях усещането, че са изключителни и неповторими, наред с друго, още по-пагубно чувство - чувството, че притеЖаВат сила. Силата и непов­торимостта са ненадминати в покварата, която причиня­ват. Така че - отВаряй си очите на четири!

- А ти самият как успя да избегнеш тази опасност, дон Хуан?

- Отидох до техния свят няколко пъти, а после Вече не се върнах там.

Дон Хуан ми обясни, че според мнението на магьосниците, Вселената е хищническа, а те самите повече от Всички други трябВа да се съобразяват с това при еЖеднеВните си магьос­нически дейности. Той смяташе, че съзнанието изпитва Вът­решен подтик да се разширява, а това развитие моЖе да нас­тъпи само чрез борба, чрез сблъсъци на Живот и смърт.

- Съзнанието на магьосниците се разширява, когато се за­нимават със сънуване - продълЖи той. - А щом се разшири, нещо ей-там забелязва неговото израстване, осъзнава значи­мостта му и започва да се домогва до него. Неорганичните същества се опитват да купят това ново, развито съзнание. Сънувачите трябва вечно да са нащрек. Те се превръщат в плячка още в мига, в който дръзнат да се отправят в тази граблива вселена.

- Как да се дърЖа, за да съм в безопасност, дон Хуан?

- Бъде нащрек всяка секунда! Не позволявай на нищо или на никого да взима решения вместо теб. Отивай в света на нео­рганичните същества само тогава, когато на теб ти се иска.

-  Честно казано, дон Хуан, не зная как да направя това. Щом успея да изолирам някой скаут, върху мен се упраЖнява изключителен натиск, за да отида там. Изобщо нямам друг избор.

- Хайде де! Кого се мъчиш да заблудиш? Със сигурност мо-Жеш да прекратиш всичко това. Там е работата, че просто не си се опитал.

Искрено заявих, че ми е невъзможно да спра. Той не настоя да продължаваме разговора, за което му бях благодарен. Едно смущаващо чувство на вина бе започнало да ме човърка. По някаква неизвестна причина никога не ми беше хрумвало да окаЖа съзнателна съпротива на притегателната сила на cкаутите.

Както обикновено, дон Хуан имаше право. Установих, че мога да променям хода на сънуването, ако възнамеря това. В крайна сметка скаутите ме пренасяха до своя свят благода­рение на собственото ми намерение. Изглеждаше съвсем правдоподобно, че ако съзнателно си поставех друга цел, мое­то сънуване щеше да я последва.

С натрупването на опит способността ми да предприе­мам пътувания до царството на неорганичните същества чрез намерението изключително се засили. Тази нараснала способност доведе и до увеличен контрол над сънното ми внимание. А допълнителният контрол, от своя страна, ме направи по-смел. Струваше ми се, че мога да пътувам невре-дим, защото бях в състояние да прекъсна пътуването, кога­то ми скимнеше.

- Твоята самонадеяност е направо обезпокоителна - от­беляза дон Хуан, когато по негова молба му описах този нов аспект на моя контрол над сънното ми внимание.

- Защо пък да е обезпокоително? - попитах аз. Бях искрено убеден, че съм постигнал нещо с практическа стойност.

- Защото това е типичната самонадеяност на глупака  - отвърна той. - Подходящо е по този повод да чуеш един от разказите за магьосници. Аз самият не съм бил свидетел на случката, която щети опиша, но нагуалът Елиас, учителят на моя учител, е участвал в нея.

Дон Хуан каза, че нагуалът Елиас и неговата голяма любов, една магьосница на име Амалия, на млади години се изгубили в света на неорганичните същества.

Никога не бях чувал дон Хуан да говори за магьосници, кои­то да са голямата любов на когото и да било. Думите му ме поразиха. Попитах го на какво се дълЖи неговата непоследователност.

- Това не е непоследователност. Просто винаги съм се въздържал да ти разправям истории за обичта на магьосници­те - каза той. - Ти през целия си Живот си бил прекалено от­рупан с любов, затова исках да ти дам възмоЖност да си от­дъхнеш.

- Та значи, нагуалът Елиас и неговата любима, чародейка­та Амалия, се изгубили в царството на неорганичните същес­тва - продълЖи дон Хуан. - Те отишли там не в сънуване, а с физическите си тела.

- Как е станало това, дон Хуан?

- Техният учител, нагуалът Росендо, по темперамент и по методи на действие бил много близък до древните магьос­ници. Той се стремял да помогне на Елиас и Амалия, но вмес­то това ги тласнал отвъд една фатална граница. Нагуалът Росендо изобщо нямал предвид такова нещо. Той всъщност искал да постави двамата си ученици във второто внимание, но в резултат от действията му те просто изчезнали.

Дон Хуан каза, че няма намерение да ми разправя подробно тази дълга и заплетена история, а само ще ми опише как се изгубили учениците. Той обясни, че Росендо си направил пог­решна сметка, като допуснал, че неорганичните същества ни най-малко не се интересуват от Жени. Предположението му било вярно и се основавало на известния на магьосниците акт, че вселената е подчертано Женска и че мъЖкото нача­ло, което всъщност е разклонение на Женското, се среща дос­та рядко и поради това е обект на домогвания.

Дон Хуан направи малко отклонение и отбеляза, че вероятно тази оскъдица на мъЖки същества е станала причина за неоправданото господство на мъЖете на нашата планета. Искаше ми се да обсъдим тази тема, но той отново подхвана разказа си. Планът на нагуала Росендо бил да обучава Елиас и Амалия изцяло във второто внимание. За целта той си послужил с определения от древните магьосници метод. ПриВлякъл един скаут по Време на сънуване и му заповядал да пренесе учениците Във Второто Внимание, като премести събира­телните им точки в съответната позиция.

Теоретично погледнато, един мощен скаут би могъл да се справи с тази задача без никакво усилие. Нагуалът Росендо обаче не отчел лукавството на неорганичните същества. Скаутът действително преместил събирателните точки на неговите ученици, само че в такава позиция, при която мо­жел с лекота да ги пренесе телесно в царството на неорга­ничните същества.

-  Но Възможно ли е да бъдеш пренесен с физическото си тяло? - попитах аз.

- Възможно е - увери ме дон Хуан. - Ние сме енергия, чии­то специфична форма и положение се запазват благодарение на фиксирането на събирателната точка на едно определено място. Ако това място се промени, формата и положението на тази енергия също се променят по съответен начин. Нео­рганичните същества трябва само да преместят събирател­ната ни точка на нужното място и ние веднага се понасяме като куршум, заедно с шапката и обувките, и всичко остана­ло.

- Може ли тоВа да се случи с Всеки от нас, дон Хуан?

- Без съмнение. Особено ако общият сбор на енергията ни е такъв, какъвто трябва. Очевидно общият сбор от обедине­ните енергии на Елиас и Амалия предстаВляВал нещо, което неорганичните същества не можели да изпуснат. Нелепо е да им се доверяваме. Те си имат свой собствен ритъм, който не е човешки.

Попитах дон Хуан какво точно направил нагуалът Росен­до, за да изпрати учениците си в света на неорганичните съ­щества. Знаех, че е глупаВо да го питам, след като всъщност не очаквах отговор. Затова останах искрено изненадан, кога­то той се зае да ми обяснява.

- Методът е съвършено прост - каза той. - Най-напред накарал учениците си да влязат в едно много тясно, затворе­но пространство - нещо като килер. След това се пренесъл в сферата на сънуването, изразил гласно намерението си да по­вика скаут, а когато той дошъл, изразил стремежа си да му предостави своите ученици. Скаутът, естествено, приел по­даръка и ги грабнал В момент на непредпазливост - докато правели любов вътре-в килера. И когато нагуалът отворил вратата на помещението, тях Вече ги нямало там.

Дон Хуан ми обясни, че за древните магьосници било много типично да подаряват учениците си на неорганичните същес­тва. Нагуалът Росендо нямал това предвид, но бил подведен от абсурдното си убеждение, че може да контролира неорга­ничните същества.  

- Магьосническите маневри са направо фатални - продъл­жи дон Хуан. - Умолявам те да бъдеш извънредно Внимате­лен. Не се остаВяй да те заблуди някакВа идиотска самонаде-яност.

- КакВо станало с нагуала Елиас и с Амалия В крайна смет­ка?

- Наложило се нагуалът Росендо да отиде е физическото си тяло В онова царство и да ги потърси.

- И успял ли да ги намери?

- Успял, но след неописуема борба. И все пак не му се удало да ги измъкне напълно. Затова тези млади хора останали за­винаги наполовина пленници на неорганичното царство.

- Ти познаваше ли ги, дон Хуан?

- Разбира се, че ги познавах, и мога да те уверя, че бяха многостранни.

6. СВЕТЪТ НА СЕНКИТЕ

- Трябва да бъдеш крайно предпазлив, защото си на път да станеш плячка на неорганичните същества - каза дон Хуан доста неочаквано, след като бяхме Водили разговор, който нямаше нищо общо със сънуването.

НегоВите думи ме свариха неподготвен. Както обикнове­но, направих опит да се защитя.

- Няма нужда да ме предупреждаваш. Държа се много вни­мателно - уверих го аз.

- Неорганичните същества заговорничат - заяви той. -Просто го усещам и не мога да се утешавам с мисълта, че те поставят капани още в началото и по този начин извършват трайно и ефикасно отсяване на сънувачите, които не са же­лани.

Той говореше така настойчиво, че се наложи незабавно да го уверя, че няма да попадна в никакъв капан.

- Трябва най-сериозно да отчетеш факта, че неорганични­те същества разполагат с невероятни средства – продължи той. — Тяхното съзнание е изключително. В сравнение с тях ние сме деца, преливащи от енергия, за която те ламтят.

Исках да му каЖа, че на абстрактно ниВо съм разбрал сми­съла на думите му и загршкеността му, но В конкретен план не Вшкдах причина за предупреждения, защото бях в състоя­ние да контролирам заниманията си по сънуване.

Последваха няколко минути неловко мълчание, преди дон Хуан да заговори отново. Той смени темата и каза, че трябва да насочи Вниманието ми към един много ваЖен Въпрос от обучението по сънуване, подминавай до този момент от мое­то съзнание.

- Вече ти е ясно, че Вратите на сънуването са специфични препятствия - каза той, - но още не си разбрал, че отделни­те врати всъщност не са свързани с упражненията, чрез кои­то човек ги достига и преминава през тях.

- Изобщо не разбирам какво имаш предвид, дон Хуан.

- Искам да каЖа, че не е вярно например, че сънувачът дос­тига втората Врата и минава през нея тогава, когато се на­учи да се събуЖда В друг сън, или да сменя сънищата си, без да се събуЖда В еЖеднеВния свят.

- Защо да не е вярно, дон Хуан?

- Защото втората врата се преодолява едва тогава, кога­то сънувачът се научи да изолира и да следва чуЖдата енер­гия, тоест скаутите.

- В такъв случай защо въобще се поставя задачата за сме­няне на сънищата?

- Да се събудиш в друг сън или да сменяш сънищата си е уп-раЖнението, което древните магьосници измислили, за да раз­виват способността за изолиране и следване на скаутите.

Дон Хуан каза, че да следваш скаут е голямо постшкение и че когато сънувачите са в състояние да го извършат, втора­та врата се разтваря широко за тях и те получаВат достъп до вселената, която се крие зад нея. Той подчерта, че тази все­лена се намира там постоянно, но ние не моЖем да проникнем в нея, защото нямаме енергийна мощ, и че всъщност втората врата на сънуването е вратата към света на неорганичните същества, а самото сънуване е ключът, който я отваря.

- МоЖе ли един сънувач да изолира някой скаут направо, без да се е обучавал в сменяне на сънищата? - попитах аз.

- В никакъв случай - отвърна той. - Това упраЖнение е от първостепенна ваЖност. Въпросът е само дали е единствено­то упраЖнение, което съществува, или сънувачите могат да си послуЖат и с някое друго?

Дон Хуан ме погледна някак особено. Той като че ли наис­тина очакваше да отговоря на въпроса му.

- Прекалено трудно е да създадеш упраЖнение, което по съвършенство да не отстъпва на измисленото от древните магьосници - заявих аз с непоклатим авторитет, без да знам как ми хрумна това.

Дон Хуан напълно се съгласи с мен и добави, че древните магьосници изнамирали редица безукорни упраЖнения, за да ми­нават през вратите на сънуването и да попадат в специфич­ните светове, които съществуват зад всяка от тях. Той пов­тори оноВа, което ми беше казал и по-рано - че сънуването е изобретено от древните магьосници и следователно трябва да се практикува според техните правила. После ми описа „правилото за втората врата" като поредица от три етапа: първо, чрез упраЖнението за сменяне на сънищата сънувачи­те откриват скаутите; второ, следвайки скаутите, те оти­ват в друга реална вселена; и трето, в тази Вселена сънувачи­те сами научават, посредством собствените си действия, нейните управляващи принципи и закони.

Дон Хуан каза, че при взаимоотношенията си с неорганич­ните същества аз съм се придърЖал към това правило така стриктно, че той се опасявал от най-страшни последици. Струвало му се, че неизбеЖната реакция от страна на неор­ганичните същества щяла да бъде опит да ме задърЖат В техният свят.

- Не преувеличаваш ли малко, дон Хуан? - попитах аз. Не моЖех да повярвам, че полоЖението е толкова мрачно, колко­то той ми го описваше.

- Изобщо не преувеличавам - отвърна той с хладна сериоз­ност. - Сам ще се убедиш. Неорганичните същества не пус­кат никого да си отиде - не и без истинска борба.

- Но какво те кара да мислиш, че искат да ме задърЖат?

- Вече са ти показали твърде много неща. Наистина ли смяташ, че те си правят целия този труд просто за развле­чение?

Дон Хуан се засмя на собствените си думи. На мен обаче не ми беше забавно. Един особен страх ме накара да попитам дали нямала е добре временно да прекъсна или даЖе напълно да прекратя заниманията си по сънуване.

- Трябва да продълЖаваш, докато прекосиш вселената, ко­ято се намира зад втората врата - рече той. - Ти си единст­веният, който моЖе да реши дали да приемеш, или да отхвър­лиш съблазните на неорганичните същества. Тъкмо затова аз се дърЖа настрана u много рядко Взимам отношение към твоите занимания.

Признах, че Винаги съм недоумявал защо той така подроб­но ми разкрива други области от своето знание, а скъпи обяс­ненията си за сънуването.

- Бях принуден да те обучавам в сънуване - каза дон Хуан -единствено защото такава е установената от древните ма­гьосници практика. Пътеката на сънуването е осеяна с клоп­ки и дали ще ги избегне, или ще попадне в тях, си е лична рабо­та на всеки сънувач; мога да допълня, че в тази област реше­нията са не само индивидуални, но и окончателни.

- А не са ли тези клопки резултат от поддаването на лас­кателства или на обещания за сила? - попитах аз.

-  Те са резултат от поддаването на всичко, което ни предлагат неорганичните същества. От определен момент нататък магьосниците не бива да приемат нищо, което им е предложено от тях.

- А кога настъпва този момент, дон Хуан?

- Това зависи от нас като личности. Предизвикателство­то за всеки от нас е да вземе от неорганичния свят само нео­бходимото и нищо повече. Според магьосниците, да знаеш кое е необходимо е дарба, но да вземеш само него - това е вече върховно постижение. Най-сигурният начин да се сгромолясаш в някой капан е да не проумееш това просто правило.

- Какво става в случай на провал, дон Хуан?

- Тогава се налага да си платиш, а цената зависи от обс­тоятелствата и от степента на провала. Но в действител­ност няма как да говорим за подобни възможности, защото въпросът не опира до някакво наказание. Тук става дума за енергийни потоци, които пораЖдат обстоятелства, по-страшни и от смъртта. По пътя на магьосниците всичко е въпрос на Живот и смърт, но по пътеката на сънуването опасностите се увеличават стократно.

Отново уверих дон Хуан, че винаги съм проявявал крайна предпазливост при заниманията си по сънуване и че подхоЖдам към тях извънредно дисциплинирано и добросъвестно.

- Зная, че е така - каза той. - Но искам да си още по-дис­циплиниран и да пипаш с кадифени ръкавици по отношение на всяко нещо, което е свързано със сънуването. И най-вече трябва да си бдителен. Не мога да предскаЖа от коя страна ще дойде атаката.

- Виждаш ли някаква непосредствена опасност за мен, дон Хуан?

- Виждам я още от деня, в който ти се разходи из онзи тайнствен град, когато за пръв път ти помогнах да извикаш енергийното си тяло.

- А знаеш ли точно какво трябва да правя и от какво да се пазя?

- Не, не зная. Известно ми е само, че вселената, която се намира зад втората врата, е най-близка до нашата, а наша­та вселена е доста коварна и безсърдечна; следователно и онази едва ли е по-различна.

Аз упорствах да разбера какво ме чака. Дон Хуан подчер­та, че като магьосник долавя витаещата опасност, но не моЖе да й даде конкретно определение.

- Вселената на неорганичните същества винаги е готова да нанесе удар - продълЖи той. - Но такава е и нашата. Ето защо трябва да отиваш в онова царство така, сякаш навли­заш във военна зона.

- Значи ли това, дон Хуан, че сънувачите трябва постоян­но да се страхуват от неорганичния свят?

- Не, нещата не стоят така. Щом един сънувач прекоси вселената, скрита зад втората врата, или напълно я отхвър­ли като безплоден вариант, неприятностите свършват.

Дон Хуан заяви, че едва тогава сънувачите са свободни да продълЖат нататък. Не разбрах много добре какво иска да каЖе; тогава той ми обясни, че вселената зад втората врата е толКова мощна и агресивна, че слуЖи като естествен инструмент за отсяване или като изпитателно поле, където сънувачите биват подлагани на проверка заради слабостите си, Ако издърЖат на изпитанията, те могат да се отправят към следващата врата; в противен случай завинаги остават пленници на онази вселена.

Колкото и да увещавах дон Хуан, той не ми каза нищо по­вече, макар че едва не се задушавах от безпокойство. Когато се прибрах у дома, поднових пътуванията си до царството на неорганичните същества, като проявявах голяма предпазли­вост. Внимателното ми отношение като чи ли само засилва­ше чувството на удоволствие от тези пътешествия. Стиг­нах дотам, че даЖе мисълта за тамошния свят бе достатъч­на, за да. породи у мен неописуемо въодушевление. Страхувах се, че този възторг рано или късно ще пресекне, но не стана така, Една непредвидена случка дори го подхрани още повече.

ВеднъЖ един скаут ме преведе през някакви неизброими тунели така набързо, сякаш търсеше нещо или пък се опит­ваше да изчерпи цялата ми енергия и да ме изтощи. Когато той най-сетне се спря, аз Вече имах чувството, че съм участ­вал в маратонско бягане. Стори ми се, че ме е довел до края на своя свят. Там нямаше тунели й цареше пълен мрак. После мястото пред мен се освети от неопределен източник. Това беше неясна светлина, която придаваше на всичко приглуше­ни сиви или кафеникави тонове. Щом свикнах с нея, успях да различа някакви тъмни, движещи се форми. След малко, кога­то съсредоточих сънното си внимание върху тях, те като че ли добиха вещественост. Забелязах три различни вида: едни­те бяха кръгли като топки, другите приличаха на камбани, а третите напомняха огромни, трептящи пламъци на свещи. Всички, те бяха малко или много заоблени и с еднакъв рамер. Прецених, че диаметърът им е около метър. Тези форми бяха стотици, моЖе би даЖе хиляди на брой.

Знаех, че имам странно и слоЖно видение; въпреки това силуетите бяха толкова реални, че изпитах истинска погнуса. Имах противното чувство, че съм се надвесил над рояк ог­ромни, кръгли, сивкави и кафяви буболечки, фактът, че се на­мирах над тях, ми носеше някакво усещане за безопасност. Отхвърлих всички тези съображения в мига, в който си дадох сметка, че е глупаво от моя страна да изпитвам безпокойст­во или пък чувство за сигурност, сякаш се касае за реална Жи­тейска ситуация, а не за сън. И все пак, докато наблюдавах тези бръмбароподобни форми, които се гърчеха край мен, бях обзет от силна тревога при мисълта, че те се канят да ме докоснат.

„Ние сме подвшкното звено на нашия свят", внезапно про­говори гласът на сънния пратеник. „Не се страхувай. Ние сме енергия и изобщо нямаме намерение да те докосваме. А и това, така или иначе, не би било възмоЖно, понеЖе ни дели ис­тинска бариера."

След дълга пауза гласът добави: „Искаме да се присъединиш към нас . Слез по^:надолу, където сме ние. И не се тревоЖи. Нали не се притесняваш от скаутите, а още по-малко пък от мен; а ние не се различаваме от останалите. Аз съм с форма на камбана, а скаутите са като пламъци на свещи."

Последните думи определено бяха предназначени за енергий­ното ми тяло. Щом ги чух, погнусата и страховете ми изчезна­ха. Спуснах се до нивото на топките, камбаните и пламъците на свещи, и те ме наобиколиха. Дойдоха толкова близо, че ако имах физическо тяло, щяха да се допират до мен. Вместо това ние започнахме да преминаваме едни през други, сякаш бяхме валма от пара.

В този момент изпитах едно невероятна усещане. Макар че не чувствах нищо с енергийното си тяло, усещах крайно необикновен гъдел някъде другаде; през мен несъмнено преми­наваха някакви меки и въздушни неща, но това ставаше на друго място. Чувството беше смътно и краткотрайно и не успях да го доловя добре. Вместо да съсредоточа сънното си внимание върху него, аз изцяло се потопих в гледката на ги­гантските енергийни буболечки.

На нивото, на което се намирахме, като че ли имаше нещо общо ме^ду мен и тези безплътни форми - това беше размерът. Чувствах се почти уютно сред тях, навярно защо­то преценявах, че на големина са колкото моето енергийно тяло. Когато ги разгледах, реших, че нямам нищо против тях. Те бяха безстрастни, хладни и независими и това безк­райно ми допадна. За миг се зачудих дали фактът, че отнача­ло изпитвах неприязън към тях, а в следващия момент вече ги харесвах, е естествен резултат от сънуването или е плод на някакво енергийно влияние, което тези създания упраЖня-ваха върху мен.

„Те са извънредно приятни", казах аз на пратеника и у мен незабавно се надигна вълна от дълбоко приятелско чувство или даЖе любов към тях.

Едва бях успял да изразя мнението си, когато тъмните си­луети се разбягаха подобно на едри морски свинчета и ме ос­тавиха сам в полумрака.

„Ти излъчи твърде силно чувство и ги изплаши", рече гла­сът на пратеника. „Чувствата са прекалено тягостни за тях; впрочем и за мен ваЖи същото." Тогава наистина чух как той се засмя стеснително.

В този момент настъпи краят на сънуването. Когато се събудих, първата ми реакция беше да си стегна багаЖа, за да замина за Мексико и да се срещна с дон Хуан. Ала едно неп­редвидено събитие в личния ми Живот осуети пътуването, въпреки неистовите ми приготовления. Безпокойството, ко­ето тази спънка породи у мен, напълно прекрати моите за­нимания по сънуване. Аз не ги спрях с усилие на волята; не­съзнателно бях отдал такова значение на този особен сън, че просто ми изглеЖдаше безсмислено да продълЖавам, преди да съм се видял с дон Хуан.

Прекъсването трая повече от половин година; недоумени­ето ми относно случилото се постоянно растеше. Не ми беше хрумвало, че чувствата ми сами по себе си ще са в със­тояние да прекратят упраЖненията ми. Започнах да се чудя дали В такъВ случай Желанието ми ще е достатъчно, за да ги подновя. Оказа се, че е така! Щом формулирах мисълта, че искам да се Върна към сънуването, заниманията ми се Възоб­новиха така, сякаш никога не бяха прекъсВали. Скаутът улови предишния им край и ме понесе напраВо към Видението, кое­то бях получил при последното си сънуване.

„ТоВа е светът на сенките", каза гласът на пратеника Веднага щом попаднах там. „Но макар и да сме сенки, ние излъчваме светлина. Подвижни сме и именно от нас идва свет­лината, която е В тунелите. Ние сме друг Вид от тукашните неорганични същества. Те биват три Вида: едните са като неподвижни тунели, а другите като подвижни сенки. Ние спа­даме към вторите. Тунелите ни дават енергията си, а ние из­пълняваме техните нареждания."

Тук пратеникът замълча. Усетих, че ме подканва да го по­питам за третия вид. Усетих също така, че той няма да ми даде сведения, ако сам не му задам въпрос.

„Какъв е третият вид неорганично същество?", попитах аз.

Пратеникът се изкашля и тихичко се засмя. На мен това ми прозвуча така, сякаш му стана много приятна, че го пи­там. „О, ето че стигаме да нашата най-загадъчна особе­ност", рече той. „Третият вид се разкрива пред посетители­те ни едва тогава, когато те решат да останат при нас."

„А защо?", поинтересувах се аз.

„Защото е необходимо голямо количество енергия, за да го видиш", отвърна пратеникът. „И тази енергия трябва да бъде предоставена от нас."

Знаех, че ми казва истината, и си давах сметка, Че тук ме дебне изключителна опасност. Въпреки това изгарях от безг­ранично любопитство. Исках да видя съществата от тре­тия вид.

Пратеникът като че ли усети настроението ми. „Би ли искал да ги видиш?", попита той небреЖно.

„Да, разбира се", отговорих аз.

„Трябва само да заявиш високо, че Желаеш да останеш при нас", каза пратеникът с безгрижен тон.

„Но ако го направя, ще се налоЖи да остана, така ли?", по­питах аз.

„Естествено", отвърна той с непоклатимо убеЖдение. „В този свят всичко, което каЖеш на висок глас, ваЖи завина­ги."

Не моЖех да не си помисля, че ако той възнамеряваше да ме задърЖи с измама, бе достатъчно просто да ме излъЖе. Аз нямаше как да разбера това.

„Не мога да те лъЖа, защото лъЖата не съществува", каза пратеникът, намесвайки се в мислите ми. „Мога да ти гово­ря само за съществуващото, а в моя свят това е единствено намерението; зад лъЖата не се крие никакво намерение; сле­дователно тя изобщо не съществува."

Понечих да възразя, че дори и зад лъЖите се крие намере­нието още преди да подхвана спора, пратеникът заяви, че зад тях има цел, ала целта не е намерение.

Не бях в състояние да задърЖа сънното си внимание върху излоЖения от него довод. То се прехвърли на съществата-сенки. Внезапно забелязах, че те приличат на стадо странни Жи­вотни, у които имаше нещо детско. Гласът на пратеника ме предупреди да обуздавам чувствата си, понеЖе ненадейните емоционални изблици карали съществата да се разпръскват като ято птици.

„Какво искаш да направя сега?", попитах аз. „Слез при нас и започни да се опитваш да ни буташ или дърпаш", подкани ме той. „Колкото по-бързо се научиш да вършиш това, толкова no-скоро ще моЖеш да двиЖиш разни неща в нашия свят единствено с поглед."

Тези думи пробудиха моята меркантилна нагласа и ме изпъл­ниха с бурни очаквания. Мигновено се озовах сред съществата и се заех да правя отчаяни опити да ги бутам или дърпам. След малко енергията ми напълно се изчерпи. Имах впечатлението, че съм се мъчил да извърша нещо равностойно на това да пов­дигна цяла къща само със зъбите си.

Другото ми впечатление беше, че колкото повече се напря­гах, толкова повече се увеличаваше броят на сенките. Те ся­каш прииЖдаха отвсякъде, за да ме погледат или за да се хра­нят от мен. В мига, в който си помислих това, сенките отно­во се разбягаха.

„Ние не се храним от теб", каза пратеникът. „Всички ние идваме, за да усетим твоята енергия, точно както правиш ти със слънчевата сбетлина в някой студен ден."

Той настоя да се отпусна, като отхвърля подозренията си. Чух гласа му и докато слушах неговите думи, осъзнах, че чувам, чувствам и мисля по същия начин, както и в еЖеднев-ния си свят. Бавно се обърнах, за да се огледам наоколо. Съ­дейки по яснотата на възприятията си, реших, че се намирам в реален свят.

Гласът на пратеника отново прозвуча в ушите ми. Той каза, че за мен единствената разлика меЖду Възприемането на моя и на техния свят се състои В това, че Възприемането на техния започва и свършва Внезапно, само В един миг; дока­то при моя свят не става така, защото съзнанието ми - зае­дно със съзнанието на огромен брой същества като мен, кои­то крепят моя свят чрез намерението си - е фиксирано върху него. Пратеникът добави, че възприемането на моя свят за­почва и свършва по същия начин за неорганичните същества - само В един миг, а при техния положението е различно, понеЖе огромен брой от тях го крепят чрез намерението си.

В този момент картината пред мен започна да избледняВа. Чувствах се като гмуркач и докато се пробуждах от та­мошния свят, сякаш плувах нагоре, за да достигна повърх­ността на водата.

При следващото ми сънуване пратеникът започна разгово­ра си с мен, като отново изтъкна, че подвшкните сенки и не-подвшкните тунели са свързани помеЖду си с Взаимоотноше­ния на пълна съгласуваност и сътрудничество. „Ние не моЖем да съществуваме едни без други", каза той накрая.

 „Разбирам какво имаш предвид", рекох аз.

Долових леко презрение в гласа на пратеника, когато ми отвърна, че едва ли бих могъл да разбера една такава връзка, която била нещо много повече от зависимост. Канех се да поискам обяснение на тези думи, но в следващия миг вече се намирах в онова, което мога да опиша единствено като сама­та материя на тунела. Там видях някакви гротескно слети издутини с форма на Жълъди, които излъчваха матова свет­лина. Мина ми през ума, че това са същите онези издутини, които по-рано ми бяха заприличали на БрайлоВата азбука. След като прецених, че те въсъщност са енергийни образува­ния с диаметър около един метър, започнах да се чудя какви ли ще са действителните размери на тунелите.

„Тукашните размери не са като в твоя свят", каза прате­никът. „Енергията на нашия свят е по-различна; нейните свойства не съвпадат с тези на енергията на твоя свят и все пак нашият е не по-малко реален от него."

Той добави, че ми е казал всичко за съществата-сенки, до­като ми е описвал и тълкувал издутините по стените на ту­нелите. Отговорих, че съм чул обясненията, но не съм им обърнал внимание, защото съм сметнал, че нямат пряка връзка със сънуването.

„Тук, в това царство, Всичко има пряка връзка със сънува­нето", заяви пратеникът.

Искаше ми се да помисля на какво се дълЖи погрешната ми преценка, но в съзнанието ми настъпи празнота. Сънното ми Внимание започна да отслабва. Беше ми много трудно да го съсредоточа върху света около мен. Приготвих се да се събудя. Тогава пратеникът отново заговори и звукът от неговия глас ме подкрепи. Сънното ми внимание значително се оЖиви.

„Сънуването е средството, чрез което сънувачите прис­тигат тук", каза той, „и магьосниците получават всичките си знания за него от нас. Нашият свят е свързан с вашия чрез една врата, наречена сънища. Ние знаем как да минаваме през тази врата, но хората не знаят. Те трябва да се учат на това."

После гласът на пратеника премина към онези обяснения, които вече ми беше дал по-рано.

„Издутините по стените на тунела представляват съ-щества-сенки", рече той. „Аз съм едно от тях. Ние се дви-Жим вътре в тунелите, по стените им, като се зареЖдаме с тяхната енергия, която е и наша."

Една случайна мисъл проблесна в съзнанието ми: аз дейст­вително не бях в състояние да проумея симбиозни взаимоот­ношения от рода на тези, на които бях свидетел.

„Ако останеш сред нас, със сигурност ще се научиш да усе­щаш какво означава да си свързан така, както сме свързани ние", каза пратеникът.

Той като че ли очакваше отговор от моя страна. Имах чувството, че действителното му Желание е да заявя, че съм решил да остана.

„Колко същества-сенки има във всеки тунел?", попитах аз, за да променя посоката на разговора, но веднага се разкаях за това, понеЖе пратеникът се зае да ми описва най-подробно техния брой и предназначението им. Той каза, че във всеки тунел има определен брой зависими същества, които изпълня­ват определени функции, свързани с нуЖдите и очакванията на подкрепящите ги тунели.

Не ми се искаше пратеникът да се задълбочава в по-обс­тойни обяснения. Разсъдих, че колкото по-малко зная за туне­лите и за съществата-сенки, толкова по-добре би било за мен. В мига, в който тази мисъл се оформи в съзнанието ми, гласът замлъкна и моето енергийно тяло рязко се изстреля, сякаш бе дръпнато с някакво въЖе. В следващия момент аз вече бях в леглото си, напълно буден.

Оттогова престанах да изпитвам такива страхове, кои­то биха могли да попречат на заниманията ми. Една друга идея започна да ме ръководи: идеята, че съм попаднал на нещо изключително Вълнуващо. Всеки ден едВа дочакВах да се Впус­на В сънуването и да бъда отВеден от скаута до сВета на сенките. Допълнително ме привличаше и фактът, че Видения­та на този сВят бяха станали още по-реалистични. Според субективните критерии на реда и системността, които ца­ряха В мислите ми, В зрителната и слуховата информация и В реакциите ми, моите преживявания открай докрай бяха тол­кова реални, колкото и всяка ситуация в ежедневния свят. Никога не бях имал преживявания, при които единствената разлика между ежедневния ми свят и виденията ми беше бър­зината, с която последните изчезваха. В даден момент се на­мирах в един странен, наглед действителен свят, а миг по-късна се оказВах В леглото си.

Копнеех за обясненията и напътствията на дон Хуан, но все още бях закотвен в Лос Анджелис. Колкото повече ръз-съждавах над положението си, толкова по-голяма стаВаше моята загриженост; дори започнах да усещам, че В царство­то на неорганичните същества с мълниеносна скорост назря-ва някакъв заговор.

С нарастването на тревогите тялото ми бе обзето от силен страх, макар че съзнанието ми все така се впускаше в света на сенките с възторжени очаквания. Отгоре на всичко започнах да долавям гласа на сънния пратеник и в ежедневна­та реалност. Един ден, по време на лекция в университета, го чух да ми разправя надълго и нашироко, че всеки опит от моя страна да прекратя заниманията си по сънуване ще се отрази погубно на крайната ми цел. Той изтъкна, че воините не бягат от предизвикателствата и че аз нямам сериозно ос-ноВание за прекъсване на упражненията си. Бях съгласен с пратеника. Нямах намерение да спирам каквото и да е и него­вият глас просто даде израз на собствените ми чувства.

Към промяната, настъпила в пратеника, се добави и обс­тоятелството, че на сцената се пояВи нов скаут. По Време на един сън, още преди да започна да разглеждам елементите му, пред мен буквално изскочи някакъВ скаут и стремително заВладя сънното ми Внимание. Забележителното при този скаут беше това, че той нямаше нужда да преминава през разни енергийни метаморфози, защото си беше енергийно кълбо от самото начало. Само за миг той ме пренесе, без да се налага да изразявам намерението си да отида с него, до една друга част от царството на неорганичните същества - сВета на саблезъбите тигри.

В други мои книги съм описал отделни проблясъци от тези Видения. КазВам „проблясъци", понеже тогаВа не разполагах с достатъчно енергия, за да накарам световете, които Възпри­емах, да станат достъпни за моето съзнание, свикнало с ли­нейната последователност на нещата.

Дълго Време редовно виждах нощем саблезъбите тигри, до­като една нощ стремителният скаут, който ме беше отвел при тях за пръв път, Внезапно се появи отново. Без да дочака моето съгласие, той ме пренесе при тунелите.

Долових гласа на пратеника. Той незабавно подхвана най-дългото и трогателно рекламно слово, което бях чувал дото­гава. В него той ми описваше изключителните предимства ' на света на неорганичните същества. Говореше за придоби­ването на знания, които безспорно биха поразили ума, и то за придобиването им чрез най-прости действия; говореше и за живота в онези възхитителни тунели. Говореше за невероят­на подвижност, за безкрайно Време за търсения и преди Всич­ко за удоволствието да имаш космически прислужници, гото­ви да угодят и на най-дребната ти прищявка.

„Съзнателни същества от най-невъобразими кътчета на космоса остават при нас", каза пратеникът, завършвайки речта си. „Те просто обожават да стоят тук. Всъщност ни­кое от тях не иска да си тръгне."

В този момент ми мина мисълта, че подчинението, за ко­ето приказваше той, е напълно противоположно на моята нагласа. Ичхлугите, и самото прислужване Винаги са ме карали да се чувствам неловко.

Скаутът се намеси и ние се заплъзгахме през едни многоб­ройни тунели. Той се спря в някакъВ тунел, който изглеждаше по-дълъг от останалите. Сънното ми Внимание се съсредото­чи Върху размерите и формата му и щеше да си остане прико­вано там, ако не бях принуден да се обърна. ТогаВа то се съсре­доточи върху едно енергийно кълбо, което беше малко по-голя­мо от съществата-сенки; цветът му беше син, като синьото В средата на пламъка на свещ. Разбрах, че тоВа енергийно об-разувание не е същестВо-сянка и че е дошло от другаде.

То погълна вниманието ми. Скаутът ми направи знак да си тръгваме, но нещо ме накара да пренебрегна указанията му. Останах на мястота си, усещайки някакво безпокойство. Въпреки това знаците на скаута нарушиха концентрацията ми и аз загубих от погледа си синьото образувание.

Внезапно една внушителна сила ме завъртя и ме постави точно пред този син силует. Когато се Взрях в него, той се превърна в човешка фигура - много дребна, крехка и изящна, почти прозрачна. Трескаво се опитах да определя дали беше фигура на мъж или на жена, но, колкото и да се мъчих, не ус­пях да разбера това.

Исках да попитам пратеника, но и там усилията ми се провалиха. Той се отдръпна доста рязко и ме остави да вися в тунела, застанал срещу една неизвестна личност. Опитах се да говоря с нея така, както приказвах с пратеника. Не полу­чих отговор. Заля ме вълна от безсилие при мисълта, че не съм в състояние да преодолея бариерата, която ни делеше. После пък ме налегна страх, че съм насаме с някой, който може да е настроен враждебно.

Присъствието на тази непозната особа отприщи най-раз­нообразни реакции у мен. По едно време дори се изпълних с въ­одушевление, защото осъзнах, че скаутът най-сетне ми е по­казал друго човешко същество,' впримчено в техния свят. Отчайваше ме само невъзможността да общуваме, която навярно се дължеше на обстоятелството, че непознатият сигурно беше някой от древните магьосници и принадлежеше към епоха, различна от моята.

Колкота повече нарастваха възторгът и любопитство­то ми, толкова по-плътен ставах аз, докато в даден мо­мент така натежах, че се намерих отново в тялото си, об­ратно в моя свят. Оказа се, че съм се озовал в Лос Андже-лис, в един парк близо до Калифорнийския университет. Стоях на тревата, тъкмо в редицата на някакви хора, кои­то играеха голф.

фигурата срещу мен беше изкристализирала със същата скорост. За секунда се взряхме един в друг. Това беше моми­ченце, вероятно на шест или на седем години. Помислих си, че го познавам. Когато го видях, възторгът и любопитството ми до такава степен загубиха мярка, че пак предизвикаха об­рат. Теглото ми така бързо намаля, че в следващия миг от­ново бях енергийно кълбо и се намирах в царството на неорга­ничните същества.

Повече от всякога се нуждаех от съвета на дон Хуан. Съз-навах, че ще трябва да хвърля на вятърй един дългогодишен труд, но просто бях притиснат от създалото се положение; зарязах всичко, което Правех, и хукнах към Мексико.

- Какво искаш всъщност? - попита ме дон Хуан, за да пре­сече истеричното ми бръщолевене.

Не можех да му обясня какво искам, защото и сам не знаех това.

- Трябва да имаш много сериозен проблем, за да довтасаш с такава скорост - каза той със замислено изражение.

- Настина е така, макар че не мога да проумея какъв точ­но е проблемът - рекох аз.

Дон Хуан ме помоли да му разкажа за заниманията си по сънуване с всички подробности, които имат отношение към случая. Описах му видението с малкото момиченце и емоцио­налното въздействие, което то бе оказало върху мен. Той веднага ме посъветва да не се впечатлявам от това събитие и да гледам на него само като на крещящ опит от страна на неорганичните същества да угодят на моите фантазии. Пос­ле изтъкна, че ако отдаваме прекалено голямо значение на съ­нуването, то се превръща в онова, което е било за древните магьосници - източник на безгранична самозабрава.

По някаква необяснима причина не ми се искаше да разпра­вям на дон Хуан за царството на сенките. ЕдВа когато той се отнесе с пренебрежение към видението с момиченцето, аз се почувствах длъжен да му опиша посещенията си в техния свят. След като свърших, той дълго мълча, сякаш беше пора­зен от чутото.

Когато най-сетне заговори, дон Хуан ми каза следното:

- Твоята самота е по-голяма, отколкото си мислех, поне­же изобщо не мога да обсъждам сънуването ти. Сега си в по­ложението на древните магьосници. Единственото, което бих могъл да направя, е да ти повторя, че трябва да проявя­ваш цялата предпазливост, на която си способен.

- Защо казваш, че съм в положението на древните магьос­ници?

- Често съм ти повтарял, че по природа имаш опасна при­лика с тях. Те били много надарени; слабото им място било само това, че в царството на неорганичните същества се чувствали като риба въВ Вода. Ти си на същия хал. Знаеш за оноВа царстВо неща, които никой от нас не би могъл даже да си представи. Аз например никога не узнах за света на сенки­те; същото важеше и за нагуала Хулиан или за нагуала Елиас, макар че последният бе прекарал дълго време при неорганич­ните същества.

- Но какво значение има фактът, че познавам света на сен­ките?

-  Има-огромно значение. Сънувачите биват отвеждани там едва тогава, когато неорганичните същества вече са си­гурни, че те ще останат в техния свят. Това сведение е дос­тигнало до нас чрез магьосническите предания.

- УВеряВам тe, дон Хуан, че нямам абсолютно никакво на­мерение да остана там. ГоВориш така, сякаш аз мога да се съблазня от обещанията, че ще се сдобия със сила, или че ня­кой ще ми слугуВа. Изобщо не се интересувам нито от едно­то, нито от другота. Толкоз.

- На тВоето ниВо нещата Вече са доста слоЖни. Отишъл си тВърде далече и сега не моЖеш просто да се откаЖеш. ОсВен тоВа ти имаше лошия късмет да бъдеш избран от Водно неор­ганично същестВо. Помниш ли как се търкаляхте с него? Ами начинът, по който го усети? Още тогаВа ти казах, че Водните неорганични същестВа са най-неприятните. Те са заВисими и обсебВащи, и щом се Вкопчат В нещо, никога не го пускат.

- Какво означава това В моя случай, дон Хуан?

- Означава, че си изпаднал В истинска беда. Цялата работа се ръководи тъкмо от онова неорганично същество, което ти сграбчи В онзи фатален ден. С годините то е свикнало с теб. Вече те познава отблизо.

Искрено заявих на дон Хуан, че ми се повдига само при ми­сълта, че някое неорганично същество би могло да ме познава отблизо.

-  Когато сънувачите осъзнаят, че тези същества не са привлекателни - каза той, - обикновено е твърде късно, за­щото вече са паднали в капана им.

Дълбоко в себе си имах чувството, че той говори абстрак­тно и че опасностите, които споменава, биха могли да съ­ществуват на теория, но не и на практика. Тайно бях убеден, че нищо не ме застрашава.

- Ако мислиш, че неорганичните същества ще ме съблаз­нят с каквото и да било, трябва да знаеш, че няма да им поз­воля - казах аз.

- Мисля, че ще гледат да те изиграят - рече дон Хуан. -Така, както са изиграли нагуала Росендо. Ще ти нагласят клопка, която изобщо няма да забележиш, нито пък ще се усъмниш в нещо. Те пипат много ловко; сега пък са скалъпили даЖе и една малко момиченце.

- Но аз съм сигурен, че то наистина съществува - настоях аз.

- Това не е никакво момиченце - сопна ми се той. - СинкаВото енергийно кълбо, което си видял, е скаут, изследовател, попаднал в царството на неорганичните същества. Казвал съм ти, че те са като рибари - примамват и улавят всичко, което има съзнание.

Дон Хуан заяви, че според неговото твърдо убеЖдение синкавото енергийно кълбо е скаут, дошъл от измерение съВсем различно от нашето, който се е оплел подобно на муха В пая­жина.

Сравнението му никак не ми допадна. То ме разтревоЖи до такава степен, че изпитах чак физическо неудобства. Споде­лих тоВа с дон Хуан, а той ми каза, че моята загриженост за пленения скаут го докарва едва ли не до отчаяние.

- Но защо те безпокои това? - попитах аз.

- Нещо се мъти в онзи проклет свят - отвърна той. - Но не мога да разбера какво е то.

Докато бях при дон Хуан и останалите магьосници от него­вата група, изобщо не сънувах света на неорганичните същес­тва. Упражнявах се, както обикновено, да съсредоточавам сънното си внимание върху всеки елемент на сънищата си, а също и да ги сменям. За да поразсее гршките ми, дон Хуан вед-нъЖ ме накара да се Взирам в облаците и в едни далечни пла­нински върхове. Резултатът беше, че у мен незабавно се поро­ди усещането, че се намирам на една ниво с облаците, или че действително съм застанал на някой от планинските Върхове.

- Много съм доволен от теб, но съм и много разтревоЖен - каза дон Хуан, когато разбра какво съм постигнал. - Ти си научил истински чудеса, а дори не знаеш това; и не твърдя, че си ги научил от мен.

- Имаш предвид неорганичените същества, нали?

- Да, точно тях. Препоръчвам ти да не се взираш в нищо; взирането е метод, типичен за древните магьосници. Те моЖели да достигнат енергийните си тела само за миг, просто като гледали втренчено някои любими предмети. Това е наис­тина впечатляващ метод, който обаче е безполезен за съвре­менните магьосници. Той нищо не допринася за усилването на нашето трезвомислие или на способността ни да търсим свобода. Цялата му роля се изразява в това, че ни обвързва с конкретността - нещо, което води до едно крайно неЖелателно състояние.

Дон Хуан добави, че ако не се контролирам, докато дойде време да слея второто внимание с вниманието на еЖеднев-ния Живот, вече ще съм се превърнал в непоносим човек. По неговщпе думи, меЖду подвиЖността ми във второто вни­мание и упоритата ми скованост при обикновеното ми ниво на съзнание съществувала една опасна пропаст. Той отбеляза, че тази пропаст била толкова голяма, че в обикновеното си състояние аз съм се дърЖал почти като глупак, а във второ­то внимание - като луд.

Преди да се Върна у дома, аз си позволих да разкаЖа на Карол Тигз за сънните си Видения от света на сенките, макар че дон Хуан ме беше посъветвал да не ги обсъЖдам с когото и да е. Тя прояви голямо разбиране и интерес, тъй като ние с нея изцяло се допълВахме. Дон Хуан обаче определено се ядоса, че съм споделил тревогите си с нея. Това ме накара да се почувствам по-зле от всякога. Потънах в самосъжаление и започнах да се оплаквам, че винаги правя каквото не тряб­ва.

- Засега все още нищо не си направил - сряза ме дон Хуан, -поне доколкото ми е известно.

Де да беше така! При следващото ми сънуване, когато вече си бях у дома, настъпи истински ад. Най-напред отидох в све­та на сенките, както бях правил безброй пъти; единствената разлика беше, че сега присъстваше и синьото енергийно образу-вание. То се намираше сред съществата-сенки. Стори ми се, че е възмоЖно то да е било там от по-рано, а аз да не съм го за­белязал. Още щом го зърнах, сънното ми Внимание бе неудър­жимо привлечено от него. Само за миг се озовах до това енер­гийно кълбо. Останалите сенки се приблшкиха до мен, както обикновено, но аз не им обърнах никакво внимание.

Внезапно заобленото синьо образувание се превърна в оно­ва малко момиченце, което бях видял преди. То наклони тън­кото си, изящно, дълго вратле на една страна и прошепна едва доловимо: „Помогни ми!" Не зная дали наистина произ­несе тези думи, или те бяха плод на моята фантазия. Резул­татът обаче беше един и същ: аз просто се вцепених, обзет от искрена загршкеност. Усетих студ, но не в енергийната си част, а в някаква друга част от мен. За първи път ми се случваше да осъзная, че преживяването ми е напълно отделе­но от сетивните ми усещания. Намирах се в света на сенки­те и разполагах с всичко, което нормално причислявам към едно преЖивяване: бях в състояние да мисля, да преценявам, да вземам решения; имах психологическа цялост; с други думи, бях самият себе си. Единствената част, която ми липсваше, беше осезанието. Нямах никакви физически усещания. Получа­вах цялата си информация чрез зрението и слуха. В този мо­мент разумът ми се спря на следната странна дилема: вшк-дането и чуването не бяха физически способности, а свойст­ва, присъщи на виденията, които имах.

„Ти действително виЖдаш и чуваш", каза гласът на прате­ника, който нахълта в мислите ми. „Тук се крие прелестта на това място. МоЖеш да преЖивееш всичко само чрез зрението и слуха, без да е необходимо да дишаш. Представяш ли си? Няма нуЖда от дишане! МоЖеш да отидеш навсякъде Във вселената без да дишаш."

През мен премина някаква разтърсваща емоционална въл­на, но аз отново не я почувствах там, в света на сенките, а някъде другаде. Обзе ме огромно вълнение поради очевидния, макар и.все още смътно осъзнаван факт, че съществува реал­на връзка меЖду онова мое „аз", което се намираше там, и един източник на енергия, на сетивни усещания, разполоЖен на някакво друго мяста. Хрумна ми, че това друго място всъщност е моето физическо тяло, което в този момент спеше в леглото ми.

В мига, в който си помислих това, съществата-сенки се разбягаха и в зрителното ми поле остана само малкото мо­миченце. Загледах се в него и изпитах увереност, че го позна­вам. Стори ми се, че то се олюлява, сякаш щеше да припадне. Усетих как ме обгърна едно безгранично чувство на любов към него.

Опитах се да поговоря с момиченцето, но не моЖах да произнеса какъвто и да е звук. Тогава ми стана ясно, че всич­ките ми диалози с пратеника бяха предизвикани и осъществе­ни чрез неговата енергия. Оставен на собствените си възмоЖности, аз бях безпомощен. Постарах се да се свърЖа мис­лено с момиченцето, но и това не даде резултат. Ние бяхме разделени от енергийна преграда, която не моЖех да преодо­лея.

Детето като че ли разбра моето отчаяние и започна да общува с мен чрез мисъл. По този начин то ми каза горе-долу същото, което вече знаех от дон Хуан: че е скаут, оплетен в мреЖите на неорганичния свят. После добави, че е приел об­раза на малко момиченце, защото този образ е нещо обичай­но и за мен, и за него, и че се нуЖдае от моята помощ толко­ва, колкото и аз от неговата. Скаутът изрази всичко това чрез едно сгъстено енергийно усещане, напомнящо поток от думи, които достигнаха до мен наведнъЖ. Разбрах го без ни­какво затруднение, въпреки че за пръв път ми се случваше по­добно нещо.

Не знаех какво да направя. Опитах се да дам израз на без­силието си. Момиченцето като че ли веднага схвана това. В изгарящия му поглед се криеше мълчалива молба. То даЖе ми се усмихна, сякаш ми даваше да разбера, че оставя избавлени­ето си в мои ръце. Когато отвърнах мислено, че не съм спо­собен на каквото и да било, то започна да се дърЖи по начин, който създаде у мен представата за дете, изпаднало в исте­рично отчаяние.

Трескаво се опитах да поговоря с него. Момиченцето дейс­твително плачеше, както би плакало една дете на тази въз­раст, от страх и безнадеждност. Не моЖех да понеса това. Втурнах се към него, но не постигнах Желания резултат. Енергийното ми тяло премина през момиченцето. Исках всъщност до го взема и да го отнеса със себе си.

Повторих този опит многократно, докато накрая ме обзе изтощение. Спрях за малко, за да обмисля какво да предприе­ма по-нататък. Страхувах се, че сънното ми внимание ще отслабне и ще изгубя момиченцето от погледа си. Не вярвах, че неорганичните същества отново ще ме доведат в тази част от царството си. Струваше ми се, че това щеше да се окаЖе последното ми посещение при тях - посещение, което имаше истинско значение.

Тогава направих нещо невъобразимо. Преди сънното ми внимание напълно да изчезне, аз изразих високо и ясно намере­нието си да слея моята енергия с енергията на пленения скаут и да го освободя.

7. СИНИЯТ СКАУТ

Сънувах един крайно нелеп сън. Карол Тигз стоеше край мен. Тя ми говореше нещо, макар че не моЖех да разбера ду­мите й. Дон Хуан също участваше в съня, заедно с всички чле­нове на неговата група. Те като че ли се мъчеха да ме измък­нат от някакъв мъглив, Жълтеникав свят.

След упорити опити, по време на които ту ги виждах, ту ги губех от погледа си, те успяха да ме изтръгнат от онова място. Тъй като не моЖех да проумея смисъла на тези усилия, накрая реших, че сънувам обикновен, нелогичен сън.

Каква беше изненадата ми, когато се събудих и видях, че се намирам в къщата на дон Хуан, на някакво легло. Изобщо не моЖех да се помръдна. Нямах никаква енергия. Не знаех какво да мисля, макар че веднага почувствах сериозността на полоЖението, в което бях изпаднал. Имах смътното усещане, че съм загубил енергията си вследствие на умората, причинена от сънуването.

Магьосниците от групата на дон Хуан изглеЖдаха крайно загрижени за моето състояние. Те постоянна влизаха в стая­та ми, един по един. Всеки от тях стоеше кратко Време, В пълно мълчание, докато се появеше някой друг. СтруВаше ми се, че се редуват да ме наглеЖдат. Бях твърде слаб, за да пои­скам да ми обяснят поведението си.

През следващите дни започнах да се подобрявам и те за­почнаха да ме разпитват за сънуването ми. Отначало не раз­бирах какво искат от мен. После ми стана ясно, поради въп­росите, които ми задаваха, че ги измъчва мисълта за съществата-сенки. Всеки от магьосниците изглеЖдаше уплашен и ми разправяше горе-долу едно и също. Те упорито твърдяха, че никога не са били в света на сенките. Някои от тях даЖе зая­виха, че не са знаели за съществуването му. Техните реакции и изявления засилиха объркването и страховете ми.

Всеки ме питаше следното: „Кой те заведе в този свят? Изобщо как разбра по какъв начин да стигнеш до него?" Кога­то им казах, че скаутите са ми го показали, магьосниците просто не моЖеха да ми повярват. Те очевидно допускаха, че аз съм бил там, но след като нямаха личен опит, който да из­ползват като база за сравнение, не бяха в състояние да проу­меят думите ми. Въпреки това искаха да узнаят Всичко, кое­то моЖех да им каЖа за съществата-сенки и за тяхното цар­ство. Изпълних Желанието им. Всички те, с изключение на дон Хуан, седяха край леглото ми и ме слушаха в захлас. Обаче щом направех опит да узная мнението им за собственото ми състояние, те се разбягваха точно като същестВата-сенки.

Забелязах у тях и една друга смущаваща реакция, коята по-рано никога не бяха проявявали; тя се изразяваше във факта, че трескаво избягваха всякакъв физически допир с мен. ДърЖаха се на разстояние, сякаш бях чумав. ТоВа поведение така ме разтревоЖи, че се почувствах длъЖен да им поискам обяс­нение. Те отрекоха този факт. ИзглеЖдаха обидени и даЖе настояха да ми докаЖат, че съм се заблудил. От сърце се смях на напрегнатата ситуация, която произтече от това. Телата им се сковаваха всеки път, когато се опитваха да ме прегърнат.

Флоринда Грау, най-близката спътничка на дон Хуан, беше единственият член от групата му, който ме отрупваше с внимание, без да избягва допир с мен, и тъкмо тя се постара да ми обясни как стоят нещата. Каза ми, че в света на неор­ганичните същества аз съм бил изпразнен от енергия и заре­ден отново, обаче новият ми енергиен заряд бил малко обез­покоителен за по-голямата част от групата.

Флоринда Всяка нощ ме слагаше да си легна, сякаш бях инВалид. Тя даЖе ми говореше на бебешки език - нещо, което ос­таналите магьосници посрещаха с бурен смях. Но колкото и да се шегуваше тя с мен, аз ценях нейната загриженост, коя­то изглеждаше съвсем искрена.

Писал съм за Флоринда и преди, ВъВ Връзка с нашето запоз­нанство. Тя несъмнено беше най-красивата Жена, която ня­кога съм срещал. ВеднъЖ й казах съВършено сериозно, че би могла да бъде модел на модно списание. „Да, на някое списание от хиляда деветстотин и десета," отВърна тя.

Флоринда, макар и В напреднала възраст, изобщо не беше стара. Тя излъчваше младост и здраве. Когато попитах дон Хуан на какво се дълЖи необикновено младеЖкият й вид, той ми отговори, че магьосничеството я поддърЖа в такава доб­ра форма. Магьосническата енергия, отбеляза той, се възпри­ема от окото като младост и сила.

След като задоволиха първоначалнато си любопитство относно света на сенките, сподвиЖниците на дон Хуан прес­танаха да влизат в стаята ми и разговорите им с мен се све­доха до откъслечни въпроси за здравословното ми състояние. ЗатоВа пък при Всеки мой опит да стана от леглото наоколо Винаги се намираше някой, който Внимателно ме Връщаше обратно. Не Желаех гриЖите им, но явно имах нуЖда от тях; чувствах се слаб. Примирих се с полоЖението си. Истински ме измъчваше само това, че нямаше кой да ми каЖе какво правя в Мексико, след като при последното си сънуване бях заспал у дома, в Лос АндЖелис. Често разпитвах магьосници­те за това. Всеки от тях ми даваше един и същ отговор: „Питай нагуала. Той е единственият, който моЖе да ти обясни."

Най-накрая Флоринда разчупи ледовете.

- Ти си бил подмамен в капан - ето какво Всъщност се е случило с теб - рече тя.

- Къде съм бил подмамен В капан?

- В света на неорганичните същества, естествено. Нали ти от години се занимаваше тъкмо с този свят. Не е ли така?

- Разбира се, че е така, Флоринда. А моЖеш ли да ми каЖеш каква точно е била клопката?

- Не съвсем. Мога само да ти каЖа, че там си загубил цяла­та си енергия. ЗатоВа пък си се борил много добре.

- От какво съм болен, флоринда?

- Това не е болест; ти се бил поразен енергийно. ПолоЖението ти беше критично, но сега вече е само сериозно.

- Как е станало всичко това?

-  Влязъл си В смъртоносна схватка с неорганичните съ­щества и си бил победен.

- Не си спомням да съм се борил с когото и да било, Фло­ринда.

- Дали си спомняш, или не, е без значение. Борил си се и са те надвили. Не си имал никакъв шанс да се справиш с онези из­кусни измамници.

- Значи наистина съм се борил с неорганичните същестВа, а?                     

- Да, и то на ЖиВот и смърт. Просто не зная как си оце­лял след техния фатален удар.

Тя не поЖела да ми каЖе нищо повече, само загатна, че нагуалът съвсем скоро ще дойде да ме види.

На следващия ден дон Хуан се появи. ДърЖеше се много ве­село и ободряващо. Шеговито обяви, че е дошъл на Визитация В качеството си на енергиен лекар. Прегледа ме, като ме из­мери с втренчения си поглед от главата до петите.

- Вече си почти излекуван - заключи той.

- Какво се е случило с мен, дон Хуан?

- Попаднал си в клопка, приготвена за теб от неорганич­ните същестВа - отВърна той.

- А как се озовах тук?

- Ето в това се крие голямата загадка - каза той с добро­душна усмивка, като явно се опитваше да изкара нещата по-несериозни, отколкото бяха всъщност. - Бил си грабнат от неорганичните същества целокупно. Най-напред, когато си последвал един от скаутите им, те са Взели В царството си енергийното ти тяло, а после пренесли и физическото.

Останалите магьосници изглеЖда шокирани. Един от тях попита дон Хуан дали неорганичните същестВа биха могли да отвлекат всекиго. Той отвърна, че това несъмнено е по сили­те им, и припомни случката с нагуала Елиас, който също бил пренесен В онази Вселена, без да е имал никакво намерение да отива там.

Всички от групата кимнаха в знак на съгласие. Дон Хуан продълЖи да говори, като се обръщаше към тях, а за мен при­казваше в трето лице. Той каза, че обединеното съзнание на определен брой неорганични същества първоначално е погъл­нало енергийното ми тяло, като е предизвикало емоционален изблик от моя страна: Желанието да освободя синия скаут. След това обединеното съзнание на същата група същества е изтеглило и инертната ми физическа маса В техния сВят. Дон Хуан прибави, че без енергийното си тяло чоВек предс­тавлява просто една буца органична материя, която с леко­та моЖе да бъде манипулирана от нечие съзнание.

-  Неорганичните същестВа са свързани помеЖду си като клетките на нашето тяло - продълЖи дон Хуан. - Когато обединят съзнанието си, никой не моЖе да се мери с тях. Те са В състояние без ВсякакВо усилие да ни измъкнат от убежи­щето ни и да ни отвлекат В своя сВят. Особено ако сме ста­нали достъпни и сме привлекли вниманието им, какъвто е случаят с Карлос.

Стаята се изпълни с въздишките и възклицанията на ос­таналите магьосници. Всички те изглеждаха искрено загрижени и уплашени.

Идеше ми да се завайкам и да упрекна дон Хуан, че не ме е спрял навреме, но си спомних колко пъти напразно се беше мъчил да ме предупреди и да ме отклони от подобно развитие на нещата. Той яВно долоВи мислите ми и ми се усмихна мно­гозначително.

- Сега ти се струва, че си болен - каза той, обръщайки се към мен, - понеЖе неорганичните същества са отнели тВоята енергия и са ти дали от тяхната. ТоВа е нещо, което би могло да убие всекиго. Само че, като нагуал, ти имаш допъл­нително количество енергия; ето защо си оцелял, макар и на косъм.

Споделих с него, че откъслечно си спомням някакъв доста объркан сън, в който се намирах в един обгърнат от Жълта мъгла свят, а самият дон Хуан, Карол Тигз и другите магьос­ници от групата се опитваха да ме измъкнат оттам.

- Физическото зрение възприема царството на неорганич­ните същества като свят, обвит в Жълта мъгла - рече дон Хуан. - Когато си мислел, че сънуваш някакъв несвързан сън, ти всъщност за пръв път си гледал тяхната Вселена с физи­ческите си очи. И, колкото и да ти се Види странно, на нас това също ни беше за пръВ път. Ние знаехме за тази мъгла само от магьосническите предания, а не от собстВен опит.

Не проумявах нищо от думите му. Дон Хуан ме увери, че не е възмоЖно да ми даде по-пълно обяснение, защото в мо­мента нямам достатъчно енергия; добави, че трябва да се задоволя с това, което ми казва, и с начина, по който го раз­бирам.

- Но аз изобщо не го разбирам - заявих аз.

- Това не е кой знае каква загуба - отвърна той. – Когато се позакрепиш, сам ще намериш отговор на въпросите си.

Периодично усещах приливи на топлина; казах на дон Хуан за тях. Внезапно вдигах температура и докато бях сгорещен и потен, получавах необикновени, но тревоЖни прозрения от­носно моята ситуация.

Дон Хуан огледа цялото ми тяло с пронизващия си поглед. После ми обясни, че се намирам в състояние на енергиен шок; загубата на енергия Временно ме е засегнала, а прилиВите, Въз­приемани от мен като топлинни, Всъщност били приливи на енергия, по време на които съм добивал краткотраен контрол над енергийното си тяло и напълно съм осъзнавал всичките си преЖивелици.

- Напрегни се и сам ми каЖи какво се случи с теб в света на неорганичните същества - нареди ми той.

Отвърнах му, че отВреме навреме получавам ясното усе­щане, че той и останалите магьосници са отишли В този сВят с физическите си тела и са ме измъкнали от примката на неорганичните същества.

- Точно така! - възкликна дон Хуан. - Добре се справяш. А сега превърни това усещане в картина на случилото се.

Не успях да изпълня нареЖдането му, колкото и да се опитвах. Тази несполука породи у мен една необикновена умо­ра, която като че ли пресуши тялото ми отвътре. Преди дон Хуан да излезе от стаята, аз му казах, че ме мъчи силно безпокойстВо.

- ТоВа нищо не означаВа - отвърна той равнодушно. - Гле­дай да възстановиш енергията си и не се тревоЖи за глупос­ти

Изминаха повече от две седмици, през които баВно се възс­тановявах. Въпреки това продълЖавах да се треВоЖа за Всич­ко. Притесняваше ме най-вече фактът, че сам не моЖех да се позная; откривах у себе си известна студенина, която по-рано не бях забелязвал, някакво безразличие и дистанцираност, кои­то приписвах на липсата на енергия, докато не усетих, че съм си я възвърнал. После осъзнах, че това е една нова особеност на моето същество, която постоянно нарушаваше вътреш­ния ми синхрон. За да предизвикам у себе си обичайните си чувстВа, аз Всъщност трябваше целенасочено да ги призоВаВам и да изчакВам, докато се появят В съзнанието ми.

Друга ноВопридобита особеност беше странният копнеЖ, който ме обземаше понякога. Копнеех за някого, когото не познавах; това чувство беше толкова мощно и Всепоглъщащо, че всеки път, щом го усетех, трябваше безспирно да крача из стаята, за да изпитам облекчение. КопнеЖът се задър-Жа до момента, когато В Живота ми се пояВи друг пришълец - един строг самоконтрол, който беше така силен и необича­ен, че само наля още масло В огъня на моите треВоги.

Към края на четвъртата седмица Всички магьосници ре­шиха, че съм напълно ВъзстаноВен. Те рязко намалиха посеще­нията си. Бях сам през по-голямата част от Времето и пре­димно спях. НаслаЖдавах се на такъВ отдих и спокойствие, че енергията ми започна осезаемо да нараства. ЧуВстВах се съВсем укрепнал. ДаЖе Взех да праВя гимнастика.

Един ден, някъде около пладне, обядвах леко и отидох В стаята си, за да подремна. Точно преди да заспя, докато се Въртях насам-натам В леглото, за да се наместя по-удобно, някакво странно напрежение в слепоочията ми ме накара да отВоря очи. Малкото момиченце от сВета на неорганичните същества бе застанало в другия край на леглото ми и се взи­раше в мен със своите студени, стоманеносшш очи.

Скочих на крака и изкрещях така високо, че трима от сподвижниците на дон Хуан се озоваха В стаята още преди Викът ми да е заглъхнал. Те бяха поразени. С уЖас наблюдаВаха как момиченцето се приближи към мен и бе спряно от очертанията на моето сияйно физическо същестВо. Двамата се гледахме цяла вечност. То ми говореше нещо, което отна­чало беше непонятно за мен, но в следващия миг ми стана ясно като бял ден. Детето казваше, че за да разбера думите му, съзнанието ми трябва да бъде прехвърлено от физическо­то ми тяло в енергийното.

В този момент в стаята влезе дон Хуан. Той и момичен­цето се Взряха един в друг. После дон Хуан се обърна безмълв­но и излезе. Детето се стрелна след него.

Вълнението, което тази сцена предизВика сред останали­те магьосници, беше неописуемо. Те напълно загубиха самооб­ладанието си. Очевидно всички те бяха видели момиченцето, когато то напусна стаята заедно с нагуала.

Аз самият също не бях на себе си. Чувствах се отмалял и имах нуЖда да седна. Бях усетил присъствието на момиченце­то като удар в слънчевия сплит. То изумително приличаше на баща ми. Заля ме вълна от емоции. Дълго се чудих какво ли оз­начаваше Всичко това, докато накрая чак ми прилоша.

Когато дон Хуан отноВо Влезе В стаята, аз вече се бях ов­ладял донякъде. Едва не се задушавах от нетърпение да чуя какво би могъл да ми каЖе той за малкото момиченце. Всички магьосници от групата на дон Хуан се Вълнуваха не по-малко от мен. Те го заговориха едновременно, а после се разсмяха, когато си дадоха сметка за това. Искаха най-Вече да устано­вят дали има някаква еднородност В начина, по който бяха Възприели Външния Вид на скаута. Всички бяха единодушни, че са Видели момиченце на около шест-седем години, много сла­бо, с красиви, изтънчени черти. По всеобщото мнение очите му били стоманеносини и пламтели от някакво безмълвно чувство; тези очи твърдяха магьосниците, изразявали благо­дарност и преданост.

Всеки детайл от тяхното описание съвпадаше с Видянато от мен. Очите на момиченцето бяха толкоВа блестящи и завладяващи, че Всъщност ми бяха причинили нещо като бол­ка. Бях почустВал теЖестта на погледа му като натиск Вър­ху гърдите си.

Сподвижниците на дон Хуан си задаваха един сериозен Въп­рос, на който пригласях и аз - въпросът за изводите от тоба събитие. Всички бяха съгласни с мнението, че скаутът е час­тица чуЖда енергия, проникнала през стените, които отде­лят Второто Внимание от Вниманието на ежедневния свят. Те твърдяха, че не са сънували и Все пак до един са видели чуЖ-дата енергия, проектирана ВъВ Вид на дете от човешката раса - следователно това дете съществуваше.

После заявиха, че сигурно има стотици, ако не и хиляди слу­чаи, при които някакВа чуЖда енергия се промъква незабеляза­но през естествените бариери и прониква в нашия чоВешки сВят, но В традициите на тяхната приемствена линия, обх­ващаща поколения от магьосници, изобщо не се споменавало за подобни събития. ТреВоЖеше ги най-Вече фактът, че не съ-щестВуВали магьоснически предания, които да описВат неща , от този род.

- ТоВа ли е първият случай В историята на човечеството, когато стаВа такова нещо? - обърна се към дон Хуан един от магьосниците.

- Според мен такива събития стават постоянно - отВър-на той, - но никога не са се случвали по толкова открит и волеВи начин.

- КакВо означаВа тоВа за нас? - запита го друг.

- За нас - нищо, но за него - Всичко - каза дон Хуан и посо­чи към мен.

Всички потънаха В неспокойно мълчание. Дон Хуан закрачи напред-назад из стаята. След малко спря пред мен и ме пог­ледна Втренчено, с изражението на чоВек, който не моЖе да намери думи, за да изкаЖе смайването си.

- Изобщо не зная как да направя преценка на действията ти - рече той накрая с тон на пълна изумление. - Ти се хВана В капан, но не В такъВ, от какъвто се опасяВах. ТВоят капан беше приготвен специално за теб и се оказа по-страшен от Всичко, което би могло да ми хрумне. Аз се тревоЖех, че ще станеш Жертва на ласкателствата и на изкушението да имаш слуги. Ала никога не ми мина през ума, че съществата-сенки ще ти поставят клопка, като се възползват от вроде­ната ти омраза към оковите.

Дон Хуан веднъЖ беше направил сравнение меЖду начини­те, по които всеки от двама ни реагираше в магьосническия свят спрямо нещата, които ни потискаха най-много. Той каза, без да се оплаква, че въпреки Желанието и усилията си, никога не е бил в състояние да предизвиква такава любов, какВато неговият учител, нагуалът Хулиан, будел у хората.

-  Моята безпристрастна реакция, която сега разкривам пред теб, е умението да казвам най-искрено: „Не е моя съдба да пораЖдам сляпа и безгранична любов; щом е така, така да бъде!"

- ТВоята безпристрастна реакция - продълЖи той - се изразява в това, че не моЖеш да търпиш никакви окови и би поЖертвал Живота си, за да ги строшиш.

Изобщо не бях съгласен с него и му казах, че преувеличава. Аз нямах такива ясно определени възгледи.

- Не се тревоЖи - отвърна той със смях, - магьосничест­вото е действие. Когато му дойде времето, ти ще действаш според своето влечение, както действам и аз според моето. Моята страст е да се примирявам със съдбата си - не пасив­но, като глупак, а активно, като Воин. ТВоята страст е да се втурваш, без умуване и капризи, за да строшиш нечии окови.

Дон Хуан ми обясни, че когато съм слял енергията си със скаута, действително съм престанал да съществувам. Тогава цялата ми физическа маса била пренесена в света на неорганич­ните същества и аз съм щял или да умра, или да си остана там, безвъзвратно изгубен, ако не била намесата на скаута, който отвел дон Хуан и останалите магьосници до мястото, където съм се намирал.

- А защо той ти показа къде съм? - попитах аз.

-  Скаутът е съзнателно същество от друго измерение -отвърна той. - Засега е приел образа на малко момиченце и, явявайки се при мен в този образ, ми разказа, че е трябвало да вземе цялата ти енергия, за да се сдобие с количеството, нео­бходимо за преодоляване на бариерата, която го е дърЖала в плен при неорганичните същества. Сега той има човешки черти. Нещо, наподобяващо признателност, го е подтикнало да дойде при мен. Щом го Видях, Веднага разбрах, че с теб е свършено.

- Какво направи ти тогаВа, дон Хуан?

-  Подбрах Всички, които успях да намеря, особено Карол Тигз, и се пренесохме В царството на неорганичните същества.

- Защо пък точно Карол Тигз?

- ПърВо, защото тя има безгранична енергия, и Второ, за­щото трябваше да опознае скаута. Това преЖиВяВане донесе нещо неоценимо на Всички нас. Вие с Карол Тигз спечелихте скаута. А ние, останалите, се сдобихме с причина, за да прех­върлим физическата си маса върху енергийните си тела; ние се превърнахме в енергия.

- Как постигнахте това, дон Хуан?

- Съгласувано преместихме събирателните си точки. На­шето безупречно намерение да те спасим извърши необходи­мото. Скаутът само за миг ни отведе до мястото, където ти леЖеше полумъртъв, и Карол Тигз те измъкна оттам.

Обяснението на дон Хуан беше неразбираемо за мен. Той се разсмя, когато се опитах да му каЖа това.

- Как би могъл да ме разбереш, щом енергията ти не сти­га даЖе за да станеш от леглото? - рече той.

Споделих, че със сигурност зная много повече, отколкото разумът ми допуска, само че нещо просто е блокирало памет­та ми.

- Липсата на енергия е онова, което дърЖи паметта ти блокирана - заяВи дон Хуан. - Тя ще проработи тогава, кога­то имаш достатъчно енергия.

- Значи, ако поискам, ще мога да си спомня Всичко?

- Не е съВсем така. Независимо колко много искаш, ако енер­гийното ти ниво не отговаря на ВаЖността на това, което знаеш, спокойно моЖеш да се сбогуваш със знанието си - то никога няма да стане достъпно за теб.

- В такъВ случай какво трябва да направя, дон Хуан?

- Енергията има свойството да се засилва чрез натрупва­не; ако следваш пътя на Воина безупречно, В даден момент паметта ти ще се проясни.

Признах си, че докато слушах дон Хуан, изпитах абсурдно­то усещане, че се наслаЖдаВам да се самосъЖаляВам, а В дейс­твителност изобщо не съм зле.

- Ти не само се наслаЖдаваш - каза той. - Преди четири сед­мици ти фактически беше мъртъв енергийно. Сега си само замаян. Тази замаяност и недостигът на енергия те принужда­ват да криеш знанието си. Ти несъмнено знаеш за света на неорганичните същества повече, отколкото Всеки от нас. За древните магьосници този сВят бил изключително ваЖен. А Всички ние сме получили сведенията си за него единстВено от магьосническите предания и описания, както Вече ти казахме. Искрено те уверявам, че за мен е повече от странно, че тво­ето преживяване с пълно право се превърна в нов източник на предания за нас.

Както бях споменал, беше ми трудно да повярвам, че съм постигнал нещо, което самият дон Хуан не е направил, и сега отново му го казах. Не моЖех обаче да повярвам и в това, че той ми говори така само за утеха.

- Не се опитвам нито да те лаская, нито да те утешавам - отвърна той, видимо раздразнен от думите ми. - Просто излагам един факт от сферата на магьосничеството. Нямаш основание да се гордееш, че знаеш за царството на неорганич­ните същество повече, отколкото който и да е от нас. Това знание е безполезно; ето защо, макар и да си толкова сведущ, ти не моЖа да се спасиш самичък. Ние те спасихме, понеЖе те намерихме. Но без помощта на скаута щеше да е безсмис­лено изобщо да те търсим. Ти беше така безвъзвратно изгу­бен в онова царство, че само мисълта за това ме кара да из­тръпвам.

Душевното ми състояние беше такова, че вълнението, ко­ето забелязвах у всички сподвшкници и ученици на дон Хуан, съвсем не ми изглеждаше необичайно. Единствено дърЖанието на Карол Тигз си оставаше непроменено. Тя като че ли на­пълно беше приела своята роля и ме подкрепяше във всяко отношение.

- Ти наистина освободи скаута - продълЖи дон Хуан, - но поЖертва Живота си в замяна, или пък свободата си, което е още по-лошо. Неорганичните същества пуснаха скаута, за да задърЖат теб на негово място.

- Просто не мога да повярвам в това, дон Хуан. Не че се съмнявам в думите ти, нали разбираш, но ти ми описваш та­кава нечестна маневра, че съм направо потресен.

- Всичко ще ти стане ясно като бял ден, когато преста­неш да го смяташ за нечестно. Неорганичните същества търсят съзнание и енергия постоянно; ако им предоставиш възмоЖност да се сдобият и с двете, какво ще направят те според теб? Ще ти изпратят въздушни целувки от отсрещ­ния тротоар ли?

Знаех, че дон Хуан има право. Въпреки това не моЖех да запазя тази увереност за дълго; яснотата продълЖаВаше да ми убягва.

Останалите магьосници отново се заеха да разпитват дон Хуан. Те искаха да разберат дали е помислил как трябва да се постъпи със скаута.

- Да, помислил съм вече. Това е крайно сериозен проблем, който този нагуал е длъЖен да разреши - каза той и посочи към мен. - Както и самият той знае, двамата с Карол Тигз са единствените, които могат да освободят скаута.

Аз, естествено, зададох на дон Хуан единствения възмоЖен въпрос:

- Как мога да го освободя?

- Има много по-добър и по-правилен начин да разбереш това, вместо да го научиш от мен - отвърна ми той с широ­ка усмивка. - Попитай сънния пратеник. Нали знаеш, че неор­ганичните същества не могат да лъЖат.

8. ТРЕТАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО

- Третата врата на сънуването се достига тогава, кога­то видиш насън някой, който спи, и се окаЖе, че ти самият си този някой - каза дон Хуан.

По онова време нивото на моята енергия беше така поВишено, че Веднага се залових с третата задача, макар че той не ми даде никаква по-нататъшна информация за нея. Щом за­почнах да се упраЖнявам, най-напред забелязах, че някакъв при­лив на енергия незабавно пренастрои фокуса на сънното ми внимание. Сега то беше фокусирано върху задачата да се събу­дя насън и да се видя заспал; пътуването до царствота на не­органичните същества вече не влизаше в заниманията ми.

Скоро след началото на упраЖненията наистина се видях заспал по време на един сън. Веднага съобщих на дон Хуан за това. Случката беше станала докато му гостувах.

- Всяка от вратите на сънуването е свързана с две фази -каза той. - Първата, както знаеш, е достигането на Врата­та, а втората - преминаването през нея. Чрез този сън ти си достигнал третата врата. Следващият етап е да се раздвижиш наоколо, щом се видиш как спиш.

- При третата врата на сънуването - продълЖи дон Хуан - чоВек започва съзнателно да смесва реалността на сънува­нето си с реалността на ежедневния свят. ТоВа е упражнени­ето, което магьосниците наричат „усъвършенстване на енергийното тяло". Сливането на двете реалности трябва да бъде толкова пълно, че за тази цел е нуЖно да си по-гъвкав от когато и да било. При третата врата се изисква да наб­людаваш всичко с голяма старание и любопитство.

Оплаках се, че тези препоръки са прекалено загадъчни и нищо не ми говорят.

- Какво имаш предвид под голямо старание и любопитст­во? - попитах аз.

- При тази врата човек често се разпилява В подробности -отВърна той. - Да разглеждаш нещата старателно и любопит­но означава да устояваш на почти непреодолимото изкушение да задълбаеш в разни подробности. Както вече казах, упраЖне­нието, което се дава на този етап, е предназначено да укрепи енергийното тяло. Сьнувачите започват да оформят енергий­ното си тяло, като изпълняват упраЖненията за първата и втората Врата. Когато достигнат третата, то Вече е гото­во да се пояби, а още по-точно би било да каЖем, че е готово да действа. За съЖаление тогава то лесно моЖе да бъде хипноти­зирало от подробностите.

- Какво означава това?

- Енергийното тяло е като дете, което през целия си Жи­вот е било дърЖано затворено. В мига, В който бъде освобо­дено, то попива всичко, което му попадне - ама наистина всичко. И най-незначителните и неуместни детайли могат изцяло да го погълнат.

Последва неловко мълчание. Не знаех какво да каЖа. Напъл­но разбирах думите на дон Хуан, но В дотогавашния ми опит нямаше нищо, което да ми даде представа за точното им значение.

- За енергийното тяло и най-нелепата подробност се прев­ръща в цял един свят - поясни той. - И за да направляват това тяло, сънувачите трябва да полагат неимоверни усилия. Зная, че указанието да наблюдаваш нещата с любопитство и старание звучи тромаВо, но няма по-добър начин да ти опиша какво е нуЖно да правиш. При третата врата сънувачите трябва да се опазят от почти неудърЖимия порив да се пото­пят във всичко, и за тази цел се налага да бъдат толкова любо­питни, толкова Жадни да проникнат навсякъде, че да не позво­лят на нито едно конкретно нещо да ги завладее.

Дон Хуан добави, че тези препоръки, които, както му било известно, звучали абсурдно за моя разум, били насочени дирек­тно към енергийното ми тяло. Той подчерта, че се налагало то да събере всичките си сили, за да моЖе да действа.

- Нима енергийното ми тяло не е направило нищо досега? - попитах аз.

- Част от него действаше, иначе ти не би могъл да пъту­ваш до света на неорганичните същества - отвърна дон Хуан. - Но сега то трябва да бъде ангаЖирано изцяло, за да изпълни упраЖнението за третата врата. Ето защо е необ­ходимо да обуздаеш своята рационалност - така ще улесниш задачата на енергийното си тяло.

- Опасявам се, че си сбъркал адреса - казах аз. - След всич­ки преЖивявания, които ти ми докара до главата, у мен е ос­танала твърде малко рационалност.

- По-добре не казвай нищо. При третата врата тъкмо ра­ционалността е отговорна за упорството на нашите енер­гийни тела да задълбават в излишни подробности. Тогава трябва да имаме ирационална гъвкавост и освободеност, за да противодействаме на това упорство.

Твърдението на дон Хуан, че всяка от вратите на сънува­нето е препятствие, в този случай се оказа по-вярно от кога­то и да било. УпраЖнението за третата врата изискваше повече усилия, отколкото бях полоЖил за предишните две за­дачи, взети заедно. Дон Хуан упраЖняваше огромен натиск върху мен. Освен това, в Живота ми се бе появило нещо ново: едно истинско чувство на страх. Дотогава бях изпитвал нор­мални, а понякога дори прекалено силни страхове от едно или друго, но в целия ми опит нямаше нищо, което би могло да се сравни с уплахата, породена от схватката ми с неорганични­те същества. Въпреки това тези наситени преЖибявания бяха извън обсега на обикновената ми памет. МоЖех да си ги спомня единствено в присъствието на дон Хуан.

ВеднъЖ го попитах за този странен факт, когато двама­та с него бяхме в Националния музей за антропология и исто­рия в Мексико Сити. Въпросът ми беше предизвикан от обс­тоятелството, че точно в този момент у мен се пробуди необичайната способност да си спомня Всичко, което ми се беше случило през цялото Време на познанството ми с дон Хуан. И това ме накара да се почувствам толкова свободен, лек и сърцат, че направо затанцувах наоколо.

- Просто става така, че присъствието на нагуала води до промяна на събирателната точка - каза дон Хуан.

Тогава той ме заведе в една от залите на музея, заявявайки, че Въпросът ми бил напълно ВъВ Връзка с оноВа , което се канел да ми каЖе.

- Намерението ми бе да ти обясня, че позицията на съби­рателната точка е като склад, В който магьосниците съхра­няват сведенията си - започна той. - Направо се разтопих от удоВолстВие, когато твоето енергийно тяло долови наме­рението ми и ти сам ме запита за онова, което Възнамерявах да ти каЖа. Енергийното тяло има необхватни познания. Нека да ти покаЖа колко много знае то.

Дон Хуан ми нареди да вляза в пълен вътрешен покой. Той ми напомни, че поради предизвиканата от неговото присъст­вие промяна на събирателната ми точка, аз вече се намирах в особено състояние на съзнанието. После ме увери, че благода­рение на пълния вътрешен покой скулптурите в залата щели да ме накарат да видя и чуя невъобразими неща. Той добави, очевидно за да засили объркването ми, че някои от археологи­ческите експонати В тази зала имали способността сами да причиняват промяна на събирателната точка, и че постига­нето на състояние на пълно мълчание щяло да ми позволи действително да стана свидетел на сцени, свързани с Живота на хората, които са изработили тези предмети.

Тогава дон Хуан ме поведе на най-странната музейна оби­колка, която някога бях предприемал. Докато вървяхме из по­мещението, той ми описваше и разясняваше изумителни под­робности за всеки от големите експонати. Според него, вся­ко от тези произведения представляваше документ, умишле­но оставен от хората, Живели в древността - документ, който дон Хуан, като магьосник, разчиташе пред мен така, както някой би чел книга.

-  Всеки от събраните тук предмети е предназначен да предизвика промяна на събирателната точка - продълЖи той. - Съсредоточи погледа си върху някой от тях, накарай разума си да замлъкне и сам открий моЖе ли това да се полу­чи и при теб, или пък не.

- А по какво ще позная, че събирателната ми точка е про­менила позицията си?

- Ако това стане, ще видиш и почувстваш неща, които са извън нормалния обсег на възмоЖностите ти.

Трудно бих могъл да обясня онова, което чух и видях, дока­то се взирах в скулптурите. Преди бях наблюдавал всички тези предмети с очите на антрополог, като винаги се бях съ­образявал с тълкуванията на учените, работещи В тази об­ласт. Техните описания на функциите на предметите - описания, които изхоЖдаха от познанието на съвременния човек за света, сега за пръв път ми се сториха крайно предубедени, да не каЖа направо нелепи. Онова, което дон Хуан ми разказа за тези експонати и което аз самият видях и чух, докато ги гледах втренчено, нямаше нищо общо с прочетеното от мен дотогава.

Притеснението ми беше толкова голямо, че се почувствах длъЖен да се извиня на дон Хуан, задето, както си мислех, бях така склонен да се поддавам на внушения. Той не ми се смя, нито пък се пошегува с мен. Само ми обясни търпеливо, че ма­гьосниците са способни да оставят точни сведения за своите открития в позицията на събирателната точка. Той каза, че когато искаме да стигнем до същината на някое писмено све­дение, ние трябва да използваме чувството си за съпричаст­ност и въображението си, за да проникнем отвъд страниците и да обхванем самото преЖивяване. Но тъй като в света на магьосниците няма писмени архиви, в позицията на събирателната точка биват оставяни цялостни сведения за неща, кои­то човек моЖе не да прочете, а лично да изЖивее.

За да поясни твърдението си, дон Хуан ми даде за пример магьосническите уроци за второто внимание. Той изтъкна, че те се преподават тогава, когато събирателната точка на ученика се намира в полоЖение, различно от обичайното. По този начин урокът се записва тъкмо в нейната позиция. За да го ВъзстаноВи В паметта си, ученикът трябва да Върне съби­рателната си точка В същата позиция, която е заемала при преподаването на урока. Дон Хуан завърши обяснението си, като повтори онова, което ми беше казвал и по-рано - че възстановяването на всички полоЖения, в които събирател­ната точка е била по време на отделните уроци, е постиЖение от изключителна величина.

В течение на почти цяла година дон Хуан не ме попита нищо във връзка с третата ми задача, докато един ден, дос­та ненадейно, поиска да му опиша най-подробно развоя на мо­ите упраЖнения по сънуване.

Най-напред му споменах за една загадъчна цикличност. В продълЖение на месеци имах сънища, в които стоях и наблю­давах как самият аз спя в леглото си. Странното в случая беше системността, с която ми се присънваше това - точ­но на всеки четири дни, съвсем като по часовник. В промеЖ-дутъчните три дни сънуването ми протичаше по обичайния си начин: разглеЖдах всеки възмоЖен елемент на моите съни­ща, после ги сменях, а понякога, тласкан от пагубно любопитство, се отправях след проникващата чуЖда енергия - скау­тите, макар че това ме караше да се чувствам уЖасно вино­вен. Струваше ми се, че склонността към тези пътешествия е като някаква тайна наркомания. Реалността на света, в който попадах, ме привличаше непреодолимо.

Дъбоко в себе си смятах, че някакси съм освободен от пъл­ната отговорност за тези действия, защото самият дон Хуан ми беше дал идеята да попитам сънния пратеник за на­чина, по който да освободя синия скаут, задърЖан сред нас. Дон Хуан всъщност искаше да каЖе, че трябва да повдигна въпроса по време на ежедневните си занимания, но аз реших, че ме съветва да разпитам пратеника, когато се намирам в неговия свят. В действителност исках да разбера от него дали беше вярно, че неорганичните същества ми бяха поста­вили капан. Пратеникът не само потвърди всичко, което дон Хуан ми беше казал по този въпрос, но и ми даде наставления какво да направя заедно с Карол Тигз, за да освободя скаута.

- Системността на твоите сънища донякъде отговаря на очакванията ми - отбеляза дон Хуан, след като изслуша как протичаха упражненията ми.

- Защо говориш така, дон Хуан?

-  Заради взаимоотношенията ти с неорганичните същес­тва.

- Отдавна съм приключил с тях - излъгах аз, като се надя­вах, че той няма да се задърЖи на тази тема.

- Казваш това само заради мен, нали? Не е необходимо да се криеш; зная как стоят нещата. Повярвай ми, щом веднъЖ си се хванал на хорото им, няма как да се пуснеш. Те винаги ще те преследват. Или пък, което е още по-лошо, ти винаги ще ги преследваш.

Дон Хуан ме погледна втретчено; явно съм имал много ви­новен вид, защото той прихна да се смее.

- Една такава системност моЖе да се обясни само с това, че неорганичните същества отново се опитват да ти угаж­дат - каза той след малко, вече със сериозен тон.

Побързах да сменя темата с думите, че друга достойна за отбелязване подробност от моите упраЖнения беше собст­вената ми реакция, когато се наблюдавах как леЖа и спя дъл­боко. Тази гледка неизмено ме стряскаше толкова, че или зам­ръзвах на една място, докато сънят се сменяше, или се съ-буЖдах от силната уплаха, крещейки с цяло гърло. Бях стиг­нал дотам, че се боях да заспя в дните, в които знаех, че това ще ми се присъни.

- Все още не си готов за истинско сливане на реалността на сънуването си и на ежедневната си реалност - заключи дон Хуан. - Трябва да направиш по-задълбочен преглед на Жи­вота си.    

- Но аз вече съм направил целия преглед, на който бях спо­собен — възразих аз. - Години наред съм се занимавал с това. Няма какво повече да си спомня за моя Живот.

- Трябва да има още много други неща - каза той непрек­лонно, - в противен случай ти не би се будил с викове.

Мисълта за един повторен преглед не ми се понрави. Бях го осъществил веднъЖ, и то, според собственото ми убеЖде-ние, толкова добре, че не намирах за нуЖно отново да се зани­мавам с този въпрос.

- Прегледът на нашия Живот продълЖава безкрайно, колко­то и добре да сме го направили вече - заяви дон Хуан. - Обик­новените хора не могат да проявяват воля в сънищата си, за­щото никога не извършват такъв преглед и вследствие на това Животът им е претъпкан с обременителни емоции -спомени, надеЖди, страхове и прочие, и прочие. Магьосниците, за разлика от тях, са сравнително освободени от разни тягос­тни, обвързващи чувства, понеЖе постъпват другояче. А ако се натъкнат на някаква спънка, както сега се е получило при теб, единственият извод е, че в Живота им все още има нещо, което не е напълно изяснено.

- Твърде слоЖно е отново да се заемам с тази задача, дон Хуан. Навярно има нещо друго, което бих могъл да направя вместо това.

- Не моЖеш да направиш нищо освен прегледа; той и съну­ването вървят ръка за ръка. Като се разтоварваме от Живо­та си, ние ставаме все по-леки.

На времето дон Хуан ми беше дал много подробни и ясни указания за този преглед. Той се изразяваше в следното: да преЖивееш повторно Живота си, като си спомниш абсолютно всички събития от него, дори и най-дребните случки. Спо­ред дон Хуан това беше най-ваЖният фактор за преразпреде­лянето и пренастройването на енергията при сънувачите. Както твърдеше той, „при прегледа се освобоЖдава енергия, която дотогава е била затворена в нас, а без тази отприщенае енергия сънуването е невъзмоЖно."

Преди години дон Хуан ме беше посъветвал да направя спи­сък на всички хора, които съм срещнал през Живота си, като започна от настоящия момент. Той ми помогна да внеса сис­тема в списъка си, като го разделя на различни области на дейност, които Включваха например работите, с които съм се залавял, училищата, посещавани от мен. После ме накара да тръгна от първия човек в моя списък и да стигна до пос­ледния, без ни най-малко да се отклонявам, преживявайки от­ново всичките си взаимоотношения с тях.

Както ми беше обяснил дон Хуан, прегледът на дадено съ­битие изисква съзнанието най-напред да подреди всички еле­менти, които имат отношение към тази задача. Това под­реждане означава да възстановим събитието, частица по частица, като отначало си припомним физическите детайли на обстановката, след това преминем към човека, с когото сме контактували, и най-накрая обърнем поглед към себе си и изследваме чувствата, които сме изпитали.

Дон Хуан ме беше научил, че прегледът трябва да се съче­тава с естествено, ритмично дишане, при което човек издишва продължително, като двшки главата си внимателно и бавно от дясно на ляво, а после вдишва продължително, двиЖейки я от ляво на дясно. Той наричаше това обръщане на главата от една страна на друга „раздухване на събитието". Съзнанието разглеЖда дадено събитие отначало докрай, дока­то тялото раздухва като с ветрило всичко, върху което съз­нанието се съсредоточава.

Дон Хуан казваше, че древните магьосници, откриватели­те на този преглед, се отнасяли към дишането като към ма­гическо, Животворно действие и съответно го използвали като магическо средство; издишването им слуЖело, за да изх­върлят чуЖдата енергия, останала у тях по време на контак­тите и взаимодействията, които подлагали на преглед, дока­то при вдишването поемали обратно енергията, която сами­те те били отделили при тези взаимодействия.

Поради университетското си образование аз най-напред реших, че извършването на такъв преглед означава да анали­зирам собствения си Живот. Дон Хуан обаче, настояваше, че това действие е по-слоЖно от интелектуален психоанализ. Според неговото определение, то представляваше магьосни­ческа тактика, предназначена да предизвиква неголеми, но системни премествания на събирателната точка. Той казва­ше, че изследването на отминали постъпки и чувства кара събирателната точка да се двиЖи насам-натам меЖду сегаш­ното си полоЖение и полоЖението, заемано от нея по време на събитието, с чийто преглед се занимаваме.

Както твърдеше дон Хуан, логическото обяснение на ос­нованията за такъв преглед се криело в убеЖдението на древните магьосници, че във вселената има една невъобразима всепоглъщаща сила, която вдъхва Живот на организмите, като им дава назаем съзнание. Тя ги заставя и да умират, за да извлече обратно същото това съзнание, което организми­те са разширили чрез целия си Жизнен опит. Древните ма­гьосници разсъЖдавали по следния начин: те вярвали, че щом тази сила се стреми към нашия Жизнен опит, извънредно ваЖно е да я задоволим с точното му копие - Жизнения прег­лед. След като получи онова, което търси, всепоглъщащата сила освобоЖдава магьосниците; тогава те могат на воля да развиват възприемателната си способност и чрез нея да дос­тигнат до най-далечните предели на пространството и вре­мето.

Когато се залових отново да правя преглед, в заниманията ми по сънуване настъпи едно спонтанно прекъсване. Попитах дон Хуан каква е причината за тази непредвидена спънка.

- Сънуването изисква цялата ни налична енергия - отвърна той. - Не е възмоЖно да го упраЖняваме, ако в Живота ни има нещо, което сериозно ни ангаЖира.

- И преди съм бил сериозно ангаЖиран - възразих аз, - но това никога не е пречило на заниманията ми.        

- Значи всеки път, когато си мислел, че си ангаЖиран, ти си бил само егоистично загриЖен - рече дон Хуан със смях. - За магьосниците ангажираността е състояние, при което чо­век използва всичките си енергийни източници. Твоите из­точници сега за пръв път са изцяло заети. По-рано, даЖе по времето на предишния си Жизнен преглед, ти никога не си бил така погълнат от каквото и да било.

Тогава дон Хуан ми даде нов образец, по който да правя прегледа си. Според този образец аз трябваше да подредя цяла мозайка от събития, спирайки се, привидно безразборно, на различни случки от моя Живот.

- Но това ще бъде пълна бъркотия - протестирах аз.

- Нищо подобно - заяви дон Хуан. - Ще се получи бъркотия само ако оставиш собствената си незначителност да избере събитията, на които да направиш преглед. Трябва да позво­лиш на духа да реши вместо теб. Изпълни се с покой и вникни в онези случки, които духът ще ти посочи.

Резултатите от този нов метод ме поразиха в много от­ношения. Останах истински впечатлен, когато установих, че щом успеех да накарам разума си да замлъкне, някаква привид­но независима сила незабавно ме потапяше в най-подробен спомен за дадено събитие в Живота ми. Ала още по-впечатляВащ беше фактът, че картината, която се изграждаше пос­тепенно, беше съВсем подредена. ОноВа, което според очак­ванията ми щеше да е пълен хаос, се оказа крайно ефикасен метод.

Попитах дон Хуан защо от самото начало не ме беше на­карал да правя сВоя преглед по този начин. Той отВърна, че чоВек по принцип може да използВа дВа осноВни подхода, като първият от тях се нарича строгост и скоВаност, а Вторият - подвижност.

Изобщо не подозирах колко различен ще бъде повторният ми преглед. Способността за концентрация, която бях добил благодарение на упражненията си по сънуване, ми позволи да изследвам живота си на такова задълбочено ниво, каквото никога не бих сметнал за постижимо. Цялостният преглед на всичко, което можех да си спомня за различните си преживя­вания, ми отне повече от година. Когато приключих, нямаше как да не се съглася с дон Хуан: действително бях открил без­брой обременителни емоции, които дотогава се бяха спотай­вали в мен, скрити така надълбоко, че иначе никога не бих мо­гъл да ги достигна.

Вторият преглед ме накара да се почувствам по-освобо­ден. Още в същия ден, в който се върнах към упражненията си по сънуване, сънувах, че виждам самия себе си заспал, а след това се обръщам, смело напускам стаята си и отивам на ули­цата, слизайки полека по стълбите.

Бях въодушевен от това постижение и разказах на дон Хуан за него. Останах безкрайно разочарован, когато той отказа да приеме този сън за част от заниманията ми по съ­нуване. Дон Хуан заяви, че аз не съм отишъл на улицата с енергийното си тяло, защото в противен случай съм щял да изпитам нещо по-различно от усещането, че слизам по стъл­би.

- А какво щях да изпитам, дон Хуан? - попитах аз с искре­но любопитство.

- Трябва да си откриеш някакъв надежден критерий, с по­мощта на който да установяваш дали действително виждаш твоето собствено тяло, което спи в леглото ти - каза той, вместо да отговори на въпроса ми. - Запомни, че трябва да се намираш в конкретната си стая и да виждаш тялото си такова, каквото е. В случай, че нещата не стоят така, ста­ва дума за обикновен сън. Ако си в това положение, упражни контрол над този сън, като наблюдаваш елементите му или го смени с друг.

Исках да разбера нещо повече за надеждния критерий, кой­то дон Хуан беше споменал, но той ме пресече.

- Измисли си начин за потвърждаване на факта, че гледаш самия себе си - рече той.

- Няма ли да ми загатнеш какво бих могъл да използвам за критерий? - настоях аз.,

- Разчитай на собствената си преценка. Времето, което ни е определено да прекараме заедно, вече изтича. Съвсем ско­ро ще се наложи да се справяш самостоятелно.

След това дон Хуан смени темата, а аз останах с едно силно чувство за неадекватност. Не можех да проумея какВо искаше той, или какВо имаше предвид под надежден крите­рий.

В следващия сън, в който се видях заспал, вместо да изляза от стаята и да тръгна надолу по стълбите, или пък да се съ­будя с викове, аз се задържах за дълго време като прикован на мястото, откъдето наблюдавах. Без да се отчайбам или при­теснявам, разгледах Всички елементи на съня си. Тогава забе­лязах, че съм заспал, облечен с бяла тениска, която беше раз-порена на рамото. Опитах се да се приближа, за да видя по-добре скъсаното място, но не бях в състояние да се помръд­на. Усещах някакъв товар, който като че ли беше част от моето същество; Всъщност, самият аз се бях превърнал в тежест. Това веднага ме хвърли в ужасен смут, защото не знаех какво да предприема по-нататък. Помъчих се да сменя съня, но някаква необичайна сила ме принуждаваше да стоя и да се взирам в спящото си тяло.

Насред тази вълнения чух сънния пратеник да ми казва, че липсата на контрол над движенията ми ме е изпълнила с упла­ха, която може да ме принуди отново да напраВя преглед на живота си. Изобщо не се изненадах от гласа на пратеника, нито пък от думите му. Никога не бях изпадал В такаВа ясно осезаема и страшна неспособност да се движа. Въпреки това не се поддадох на ужаса си. Вникнах В него и установих, че този ужас не беше психологически, а представляваше някакво физи­ческо чувство на безпомощност, отчаяние и раздразнение. Фактът, че не можех да помръдна крайниците си, ме измъчва­ше неописуемо. Раздразнението ми се засили още повече, кога­то осъзнах, че това жестоко сковаване се дължеше на някаква Външна причина. Усилията, които полагах, за да раздвижа ръце­те или краката си, бяха толкова упорити и целенасочени, че по някое време забелязах как един от краката на тялото ми, кое­то спеше на леглото, се е протегнал навън и сякаш риташе.

После съзнанието ми се Вмъкна В моето спящо, отпусна­то тяло и аз се събудих така рязко, че ми трябВаше повече от половин час, за да се успокоя. Сърцето ми биеше на пресекулки, целият зъзнех и усещах неудържими спазми В някои от мускулите на краката си. Бях претърпял такаба огромна за­губа на телесна топлина, че се нуЖдаех от няколко одеяла и грейки, за да повдигна температурата си.

Естествено, побързах да се отправя към Мексико, за да попитам дон Хуан какВо да предприема относно чуВстВото за пълна неподВшкност, и да му каЖа, че несъмнено съм видял самия себе си, защото действително бях облечен със скъсана тениска, когато сънувах това. Отгоре на всичко ненормално­то спадане на температурата ми ме беше уплашило до смърт. Дон Хуан нямаше Желание да разисква проблемите ми. Не успях да изкопча от него нищо друго освен една хапли­ва забележка.

-  Обичаш да правиш драми - каза той без заобикалки. -Разбира се, че наистина си видял самия себе си по време на сън. А затрудненията ти са възникнали поради това, че си се почувствал нервен, понеЖе енергийното ти тяло никога до този момент не е било отделяно цялостно по съзнателен на­чин. Ако пак се получи така, че да се разтревожиш и да ти стане студено, хвани се за оная работа. Това ще възстанови телесната ти топлина само за миг и без никакво суетене.

Останах донякъде обиден он Вулгарността на тези думи. Ока­за се обаче, че съветът на дон Хуан дава добри резултати. Следващия път, когато изпитах уплаха, успях за няколко ми­нути да се успокоя и да възвърна нормалното си състояние с помощта на посочения от него метод. По този начин отк­рих, че щом потисках раздразнението си и не си притеснявах, поне не ме обземаше паника. Самообладанието не ми помага­ше да се раздвшка, но определено ми носеше едно дълбоко чув­ство на ведрост и покой.

След като в продължение на месеци напразно се опитвах да вървя с енергийното си тяло, отново се обърнах към дон Хуан, този път не толкова за съвет, колкото поради Желанието ми да се призная за победен. Бях се сбъскал с непреодолима бариера и знаех с абсолютна сигурност, че съм се провалил.

- Сънувачите трябва да имат богато въобраЖение - каза дон Хуан, ухилен злорадо. - А твоят случай не е такъв. Не те предупредих, че се налага да използваш въображението си, за да раздвиЖиш енергийното си тяло, защото исках да разбера дали ще моЖеш сам да намериш отговора на загадката. Ти не успя да се справиш, а и твоите приятели не ти помогнаха.

На времето аз се бях отбранявал оЖесточено всеки път, щом дон Хуан ме обвинеше в липса на фантазия. По-рано смя­тах, че имам въобраЖение, но вследствие на общуването си с такъв учител като него разбрах, и то от личен опит, че това не е така. И тъй като сега нямах намерение да ангаЖирам енергията си в безплодна самозащита, направо го попитах:

- За каква загадка говориш, дон Хуан?

- Загадката е, че раздвижването на енергийното тяло изг-леЖда невъзмоЖно, а всъщност е много лесно. Ти се опитваш да го двиЖиш така, сякаш се намираш в еЖедневния свят. ПонеЖе изразходваме толкова много Време и усилия, докато се научим да ходим, ние смятаме, че и нашите сънувани тела също трябва да вървят. А това убеЖдение се основава единс­твено на факта, че ходенето заема такова ваЖно място в съзнанието ни.

Бях смаян от това така просто разрешение на въпроса. Веднага осъзнах, че дон Хуан има право. Затрудненията ми отново произтичаха от погрешно тълкуване. Той ми беше ка­зал, че щом достигна третата врата на сънуването, трябва да се раздвиЖа наоколо, а за мен това раздвиЖВане означаваше ходене. Заявих, че разбирам идеята на дон Хуан, която току-що ми беше излоЖил.

- Тази идея не е моя - рязко отвърна той. - Това е магьос­ническа идея. Магьосниците казват, че при третата врата цялото енергийно тяло моЖе да се двиЖи така, както самата енергия - бързо и директно. Твоето енергийно тяло знае точ­но как да се движи - също като в света на неорганичните съ­щества.

- Това всъщност ми напомня за другия спорен въпрос - за­мислено добави дон Хуан след малко. - Защо неорганичните ти приятели не ти помогнаха?

- Защо ги наричаш мои приятели, дон Хуан?

- Те са като класическия тип приятели, които не са особе­но внимателни и любезни с нас, но не са и чак толкова лоши; приятелите, които само чакат да обърнем гръб, за да ни за­бият ноЖа.

Напълно разбрах какво искаше да каЖе и бях сто процента съгласен с него.

- Какво ме кара да ходя при тях? Да не би да имам самоубийствени наклонности? - попитах аз, no-скоро реторично.

- Нищо подобно - отвърна той. - Единственото, което имаш, е пълното съмнение във факта, че тогава едва не загина. ПонеЖе не изпитваше физически страдания, ти не моЖа да се убедиш, че си се намирал В смъртна опасност.

ТВърдението му беше съвсем осноВателно, само дето аз наистина ВярВах, че след схВатката ми с неорганичните същестВа В Живота ми се е вселил някакъв дълбок, непознат дотогаВа страх. Дон Хуан ме слушаше мълчаливо, докато му описВах положението, В което бях изпаднал. Не моЖех нито да пренебрегна, нито пък да обясня задоволително своя под­тик да пътувам до сВета на неорганичните същестВа Въпре­ки Всичко, което знаех за този свят.

- Сигурно съм луд - казах аз. - ТоВа, което праВя, няма никакъВ смисъл.

-  НапротиВ, има. Неорганичните същестВа Все още те дърЖат като риба на Въдица - рече дон Хуан. - От Време навреме ти подхвърлят безполезна стръВ, за да не те изпус­нат. ТакаВа стръВ например е обстоятелството, че са нагла­сили появата на сънищата ти точно на всеки четири дни, без никакво отклонение. Само че не те научиха как да двиЖиш енергийното си тяло.

- А според теб защо не го направиха?

- Защото, щом енергийното ти тяло се научи да се двшки само, ти ще бъдеш изцяло извън техния обсег. Беше прибърза­но от моя страна да смятам, че вече си се отървал от тях. Все още не си напълно свободен, а само до известна степен. Неорганичните същества продължават да се домогват до твоето съзнание.

Полазиха ме тръпки. Дон Хуан беше слоЖил пръст В раната ми.

- КаЖи ми какво да правя, дон Хуан, и ще го направя - зая­вих аз.

- Бъди безупречен. Безброй пъти съм ти го казвал. Да бъ­деш безупречен означава да залоЖиш Живота си, за да подкре­пиш решенията си, а после да извършиш много повече, откол­кото е по силите ти, за да ги осъществиш. Когато не взимаш никакви решения, ти просто си играеш с Живота си, както ти попадне.

Тук дон Хуан приключи разговора, като настоя да помисля сериозно над думите му.

Още при първия случай, който ми се удаде, подлоЖих на проверка неговата идея за начина, по който да раздвиЖа енер­гийното си тяло. Щом се видях заспал, вместо да се мъча да вървя към леглото си, просто поЖелах да се приблиЖа към него. Мигновено се озовах толкова близо до спящото си тяло, че почти го докосвах. Разгледах лицето си. МоЖех да Видя вся­ка пора на коЖата си. Не бих казал, че видяното ми допадна. Гледката на собственото ми тяло се открояваше с прекале­но големи подробности, за да доставя някаква естетическа наслада. После В стаята нахлу нещо като Вятър, което обър­ка Всичко и напълно заличи гледката.

Впоследствие, по време на други сънища, изцяло се уВерих, че енергийното тяло моЖе да се дВиЖи единствено като са плъзга или рее. Обсъдих това с дон Хуан. Той изглеЖдаше нео­бикновено доволен от постшкението ми, което истински ме изненада. Бях свикнал с хладните му реакции по отношение на всичко, което извършвах при упраЖненията си по сънуване.

- Твоето енергийно тяло е добило навика да се двиЖи само когато нещо го тегли - каза той. - Неорганичните същества го бяха теглили наляво и надясно, а до този момент ти сами­ят не бе успял да го помръднеш по своя воля. На пръВ поглед не си постигнал нещо кой знае какВо, но мога да те уВеря, че аз Вече сериозно се замислях дали да не прекратя заниманията ти по сънуване. По едно време смятах, че няма да се научиш да се двиЖиш без чуЖда помощ.

-  Мислел си да прекратиш заниманията ми, защото съм муденли?

- Ти не си муден. На магьосниците им трябва цяла веч­ност, за да се научат да двиЖат енергийното си тяло. Канех се да слоЖа край на упраЖненията ти, понеЖе нямам повече време за това. Има и други неща, по-неотлоЖни от сънуВане-то, за които моЖеш да използваш енергията си.

- Сега, когато вече зная как да двиЖа енергийното си тяло сам, какво друго да направя, дон Хуан?

- ПродълЖавай да го дВиЖиш. Това постиЖение е разкрило една ноВа област пред теб, една област за удивителни изслед­вания.

Той отново ме подкани да си намеря някакво средство, ко­ето да доказва достоверността на сънищата ми; това изис­кване сега не ми се стори толкова странно, колкото първия път, когато го бях чул.

- Както знаеш, истинската задача, която човек трябва да изпълни при Втората Врата на сънуването, е да бъде прене­сен от скаут - обясни дон Хуан. - Това е много сериозна рабо­та, но оформянето и раздвижването на енергийното тяло е нещо още по-сериозно. Ето защо е необходимо да проверя-Ваш, по някакъВ свой начин, дали действително се виЖдаш заспал или просто сънуваш, че се виЖдаш заспал. От успешното изпълнение на тази задача заВисят удивителните изслед­вания, които ти предстоят.

След като доста се чудих и маях, най-сетне реших, че съм открил нуЖното средство. Скъсаната тениска, която бях видял, ми подсказа какво би могло да ми слуЖи като надеЖден критерий. Тръгнах от предположението, че ако наистина се наблюдавам, докато спя, ще забележка дали нося същото спал­но облекло, с което съм си легнал - облекло, което бях решил да променям напълно на всеки четири дни. Бях сигурен, че няма да ми бъде трудно да си спомня насън с какво съм бил облечен, когато съм си легнал; дисциплината, която бях при­добил благодарение на упражненията си по сънуване, ме кара­ше да мисля, че съм способен да отбелязвам подобни неща в съзнанието си и да се сещам за тях в сънищата си.

Постарах се с всички сили да следвам този критерий, но резултатите не излязоха така плодотворни, както очаквах. Липсваше ми необходимия контрол над сънното ми внимание и не успявах да си спомня спалното си облекло във всичките му подробности. Въпреки това в случая несъмнено действа­ше някакъв друг фактор, защото винаги ми се удаваше да раз­бера дали сънищата ми са обикновени, или не. Тези, които не бяха просто обикновени сънища, се отличаваха с това, че тя­лото ми леЖеше заспало в леглото, докато съзнанието ми го наблюдаваше.

Една забележителна особеност на тези сънища беше моя­та стая. Тя никога не изглеЖдаше такава, както е в еЖедневието, а представляваше огромна празна зала, в единия край на която се намираше леглото ми. За да се приблиЖа до тяло­то си, трябваше да прелитам значително разстояние. В мига, в който се озовавах там, някаква подобна на вятър сила ме заставяше да кръЖа над него като колибри. Понякога стаята изчезваше, стопяваше се постепенно, докато накрая оставаха само тялото ми и леглото. Друг път ми се случва­ше напълно да изгубя волята си. Тогава сънното ми внимание като че ли започваше да действа независимо от мен. То или биваше изцяло погълнато от първия попаднал му елемент от стаята, или изглеЖдаше неспособно да реши какво да предп­риеме. В тези случаи аз получавах усещането, че се рея безпо­мощно, прехвърляйки се от един елемент на друг.

Гласът на сънния пратеник веднъЖ ми обясни, че всички елементи на сънищата, които не бяха просто обикновени съ­нища, в действителност представляват енергийни образува­ния, различни от тези на нормалния ни свят. Пратеникът изтъкна, че стените, например, са течни. Той ме подкани да се гмурна в една от тях.

Без да се двоумя, аз се гмурнах в една стена така, сякаш тя беше някакво голямо езеро. Не. почувствах материята й, която напомняше вода; не получих и физическо усещане за по­тапяне във водна маса. Онова, което изпитах, беше по-скоро като мисъл за гмуркане, придруЖена от визуална представа за преминаване през някаква течност. Аз се спусках презглава в нещо, което се разтваряше като вода пред мен, докато се носех надолу.

Усещането за спускане с главата напред беше толкова ре­ално, че започнах да се чудя колко ли дълго продълЖава това, на каква дълбочина съм стигнал и колко съм се отдалечил. От моя гледна точка аз прекарах цяла вечност там. Видях облаци и огромни ,скалоподобни късове материя, увиснали в нещо, кое­то приличаше на вода. Имаше и някакви искрящи предмети с геометрична форма, напомнящи кристали, както и разни пет­на от най-наситените основни цветове, които някога бях виЖдал. Имаше области, изпълнени с ярка светлина, а също и такива, в които цареше непрогледан мрак. Всичко това пре­минаваше покрай мен, бавно или пък с голяма бързина. Мина ми през ума, че съзерцавам космоса. В мига, в който си помис­лих това, собствената ми скорост се увеличи толкова, че всичко се замъгли и аз изведнъЖ се намерих в стаята си, буден, забил нос в една от стените й.

Някакъв таен страх ме накара да разкаЖа на дон Хуан за преживяването си. Той ме изслуша с голямо внимание.

- На този етап трябва да вземеш драстични мерки - рече той. - Сънният пратеник няма право да се намесва в занима­нията ти по сънуване. Или no-скоро ти не бива в никакъв слу­чай да му позволяваш това.

- Как мога да му попреча?

- Трябва да изпълниш един обикновен, но труден ход. След­ващия път, когато сънуваш, изрази високо Желанието си да се лишиш от сънния пратеник.

- Значи ли това, дон Хуан, че никога вече няма да го чуя?

- Разбира се. Завинаги ще се отървеш от него.

- Но нима е разумно да се отърва завинаги?

- На този етап е изключително разумно.

С тези думи дон Хуан ме изправи пред една мъчителна ди­лема. Не Желаех да слоЖа край на взаимоотношенията си с пратеника, а същевременно ми се искаше да последвам съве­та на дон Хуан. Той забеляза колебанието ми.

- Зная, че е много трудно - съгласи се той, - но не го ли направиш, неорганичните същестВа Вечно ще имат Връзка с теб. Ако искаш да избегнеш тоВа, хич недей да чакаш, ами напраВи какВото ти казах.

При следващото ми сънуВане, докато се приготвях да из­пълня поръката на дон Хуан, гласът на пратеника ме изпрева­ри. Той каза: „Ако се въздърЖиш да изречеш Желанието си, ще ти обещая никога да не се меся В заниманията ти по сънуВане и да ти говоря само когато ми задаВаш преки Въпроси."

Веднага приех предложението му; откровено бях на мне­ние, че това е добра спогодба. Дори изпитвах облекчение, че нещата са се развили по този начин. Затова пък се страхувах, че дон Хуан ще остане разочарован.

- Това се казва сполучлив ход - отбеляза той със смях, ко­гато разбра за станалото. - Ти си бил искрен; наистина си имал намерение да изразиш гласно Желанието си. Да бъдеш искрен е всичко, което се изискваше от теб. По принцип не беше необходимо да отстраняваш пратеника. Ти имаше нуЖда просто да го заставиш да ти предлоЖи вариант, кой­то да е удобен за теб. Сигурен съм, че той вече няма да ти се меси.

Дон Хуан се оказа прав. ПродълЖих заниманията си по съ­нуване без никакво вмешателство от страна на пратеника. Забележителната последица от това беше появата на съни­ща, в които стаята ми изглеЖдаше така, както в еЖедневието, само че с една разлика: в тези сънища тя винаги беше тол­кова наклонена и разкривена, че приличаше на огромна кубис-тична картина; нормалните прави ъгли на стените, тавана и пода, бяха заместени от остри и тъпи ъгли. В тази несъраз­мерна стая самият наклон, образуван от тях, беше средство, което слуЖеше да изтъкне по-ясно някой безсмислен, излишен, но реален детайл: например, разни Жилки на паркета, потъм­нели от времето участъци от стените, петна по тавана или зацапани отпечатъци от пръсти по края на вратата.

В тези сънища аз неминуемо се изгубвах в океана на под­робностите, подчертани от наклона. Детайлите в моята стая бяха толкова изобилни и ме привличаха така силно, че бивах принуден да се потапям в тях незабавно.

При първа възмоЖност отидох при дон Хуан, за да се посъ­ветвам с него във връзка с това полоЖение на нещата.

- Не мога да преодолея стаята си - казах аз, след като вече му бях описал подробно как се развиваха заниманията ми по сънуване.

- Какво те кара да мислиш, че трябва да я преодолееш? -попита той с широка усмивка.

- Чувствам, че трябва да се двиЖа извън моята стая, дон Хуан.

- Но ти се двиЖиш извън нея. МоЖе би е нуЖно да си зада­деш въпроса дали не си се оплел пак в тълкуванията си. Спо­ред теб какво означава двиЖението в този случай?

Казах му, че сънят, в който бях излязъл от стаята си и отишъл на улицата, така ме преследваше, че изпитвах ис­тинска необходимост отново да направя това.

- Но ти правиш по-значителни неща - възрази дон Хуан. -Ти пътуваш до невероятни области. Какво друго ти трябва?

Опитах се да му обясня, че някакъв физически импулс ме подтикваше да се измъкна от капана на детайлите. ТревоЖех се най-вече от неспособността си да се освобоЖдавам от елементите, които завладяваха вниманието ми. За мен нали­чието на поне мъничко воля беше от основно значение.

Думите ми бяха последвани от много дълго мълчание. Очаквах да разбера още нещо за капана на детайлите. В края на краищата дон Хуан сам ме беше предупредил за неговите опасности.

- Добре се справяш - каза той най-сетне. - На сънувачите им трябва страшно много време, за да усъвършенстват енергийните си тела. В случая всичко зависи от това усъвър­шенстване.

Дон Хуан ми обясни, че моето енергийно тяло бива принуде­но да изследва различните подробности и да затъва така без-надеЖдно в тях тъкмо поради своята неопитност и недораз­витост. Той каза, че магьосниците цял Живот укрепват енер­гийното си тяло, като го оставят да попие всичко възмоЖно.

- Докато не се сдобие със зрялост и завършеност, енергий­ното тяло е погълнато от себе си - продълЖи дон Хуан. - То не моЖе да се избави от непреодолимия импулс да се потапя във всичко. Но ако човек вземе това под внимание, той би могъл да помогне на енергийното си тяло, вместо да се бори с него, както правиш ти сега.

- Как да му помогна, дон Хуан?

-  Като направляваш поведението му, или, иначе казано, като се прикриваш.

Той обясни, че тъй като всичко, свързано с енергийното тяло, зависи от съответната позиция на събирателната точка, а сънуването не е нищо друго освен средството за преместването й, то тогава прикриването е способът за задърЖането и в идеалното положение - В дадения случай поло­жението, В което енергийното тяло моЖе да укрепне и от което В крайна сметка моЖе да излезе наяВе.

Както каза дон Хуан, В мига, в който енергийното тяло е В състояние да се двшки само, магьосниците приемат, че най-благоприятното положение на събирателната точка Вече е достигнато. Следващият ход е прикриването, тоест - фик­сирането й В тази позиция, за да се доусъвършенства енергий­ното тяло. Дон Хуан заяВи, че процедурата е от лесна по-лес­на. ЧоВек просто се стреми към прикриВането.

Това тВърдение беше последВано от мълчание и погледи, изпълнени с очакване. Аз очакбах да чуя още нещо, а той очак­ваше да съм разбрал казаното до момента. Аз обаче не го бях разбрал.

- ОстаВи енергийното си тяло да се стреми да достигне най-благоприятната позиция на сънуване - разясни той. -После го остави да се стреми да остане там - ето това представлява прикриването.

Дон Хуан замълча за малко и ме подкани с поглед да вникна в думите му.

- Цялата тайна се крие в намерението, но ти вече знаеш това - продълЖи той. - Чрез него магьосниците разместват събирателните си точки и пак чрез него ги фиксират. А намере­нието не се усвоява с някакви технически похвати. То се пости­га с практика.

На този етап просто нямаше как да не се потопя в някоя от моите безумни представи относно магьосническите ми достойнства. Бях обзет от безгранична увереност, че нещо ще ми посочи правилния начин, по който да фиксирам събира­телната си точка на идеалното й място чрез намерението. В миналото бях осъществявал какви ли не успешни ходове, без изобщо да зная как. Самият дон Хуан често се беше чудил на, способностите или на късмета ми, и аз бях сигурен, че и в този случай ще стане така. Оказа се, че дълбоко съм се за-блуЖ-давал. Каквото и да правех и колкото и да чаках, въобще не ми се удаваше да фиксирам събирателната си точка на ко­ето и да е място, камо ли пък на идеалното.

След като в продължение на месеци се старах усърдно, но безуспешно, накрая се предадох.

- Наистина вярвах, че мога да се справя - казах as на дон Хуан още в мига, в който влязох в къщата му. - Боя се, че този път, повече от когато и да било, се проявих като его-центричен маниак.

- Не е съвсем така - усмихна се той. - В случая ти просто пак си се оплел в едно от обичайните си погрешни тълкувания на понятията. Най-напред искаш да намериш идеалното мяс­то, както би намерил изгубените ключове от колата си. Пос­ле пък искаш да завърЖещ събирателната точка, както би за­вързал обувките си. Идеалното място и фиксирането на съ­бирателната точка са метафори. Те нямат нищо общо с ду­мите, които използваме, за да ги опишем.

После той ме помоли да му разкаЖа за най-новия р&звой на заниманията ми по сънуване. Първото, което споменах, беше обстоятелството, че моята склонност да се потапям в де­тайлите бе отслабнала забелеЖимо. Казах, че понеЖе в съни­щата си се двиЖех непрекъснато, подтикван от някакъв им­пулс, навярно самото двиЖение беше онова, което винаги ус­пяваше да ме възпре, преди да потъна в някоя наблюдавана от мен подробност. Това, че бивах възпиран по такъв начин, ми даваше възмоЖност да изследвам свойството на детайли­те да поглъщат вниманието. Така стигнах до заключението, че неодушевената материя в действителност притеЖава приковаваща сила, която вшкдах като лъч матова светлина -именно този лъч задърЖаше вниманието ми. Например много често се случваше някой дребен знак - петно на стената или дървесна Жилка В паркета на стаята ми - да изпрати сноп светлина, който ме приковаваше на място; от мига, в който сънното ми внимание се съсредоточаваше върху тази свет­лина, целият сън започваше да се върти около същия този дребен знак. ВиЖдах го увеличен до космически размери. Тази гледка продълЖаваше до момента на събуЖдането, при което обикновето установявах, че съм притиснал нос до стената или до паркета.