Възстановяване на увредения мозък

Елдън Чалмърс

 

 

Въведение

Бяхме готови да тръгнем към Бейкърсфилд, Калифорния, в нашата мобилна къща, модел Тойота, дълга 23 фута. Слънцето изгряваше от дясната ни страна. Утрото беше студено и ободряващо. Бях се събудил около час преди това и умът ми бе зает с множество въпроси.

Мислех за студентите си дипломанти, за студентите по медицина от курсовете ми по психотерапия и за многото други с по-ниска квалификация, които се готвят да бъдат психоаналитици и помощници на хората. Те всички искат да знаят колкото е възможно повече за мозъка и чувствата.

Мислех и за многото наранени хора около нас, за разочарованите родители, които имат работа с неуправляемите си деца и за престъпните младежи, у които преобладават липса на концентрация, възбуда, депресия, мания за преследване, натрапчивост, чувство за паника, фобии и множество други проблеми.

Моите дипломанти познават теоретичните основи на Фройд, Скинер, Роджерс, Маслоу, Елис, Перлс, Каркуф и десетки други, но имат въпроси. В тези трудове ще намерят ли отговор на въпросите, които възникват, когато помагат на хората в техния разстроен живот?

Когато се стараят да разберат структурата на мозъка - химическа и физическа, с цел да открият някаква връзка между нея и функциите на мозъка, те се питат дали тук е ключът за отговор на човешките проблеми.

Силата на наследствеността - химическите кодове, работещи във всяка клетка на тялото и мозъка! Мислещите и загрижени хора са пълни с въпроси. Хората предопределени ли са от тяхното раждане? Можем ли да ги предопределим с помощта на генното инженерство? Или ще откажем да им помогнем да се променят и да се справят с проблемите на човешката раса, като приложим "генетично изчистване"?

Или, възпитанието по-силно ли е от гените? Може би е необходимо да се усъвършенстват родителските методи, да се разшири образователната програма, да се използва хипнозата, промиването на мозъка, преструктурирането на правната система, контролът върху медиите? Затворени ли сме в проблемите си по причина на това как и за какво мислим?

Ние това ли сме, с което се храним? Дали отговорът е промяната на диетата?

Ведическите проповедници на Изтока имат ли отговора? Те от векове твърдят, че мозъкът може да отдели вещества в тялото, които донасят мир на ума. Западните невролози са открили, че мозъкът наистина отделя биохимически вещества, които пряко предизвикват голям брой емоции и това е изпитано от всеки човек.

Библията, която е изучавана от векове и е докоснала живота на милиони, дава ли пределен практичен отговор на отрудените хора днес? Много реномирани учени казват "да", много казват "не". Не смятам, че е необходимо да се противопоставят истинската наука и Божественото откровение, истинската наука и истинската религия.

Научните открития винаги поставят нови въпроси. Но истинската наука не открива нищо, което да противоречи на Библията, разбирана буквално. В действителност аз винаги съм откривал, че истинската наука хвърля светлина върху библейски пасажи и обратно - пасажи от Библията хвърлят светлина върху науката. Ако ние изучаваме и науката, и Библията без предразсъдъци, те ще ни разкрият някои закони, които, според мен, Бог е установил и чрез които Той работи!

Моите пациенти намериха мир и се освободиха от тревогите си, когато се сприятелиха с този Бог, в Когото, както казва Библията, ние "живеем, движим се и съществуваме"2. Когато Сократ, най-мъдрият човек на гръцката култура, изказа на своите ученици фразата "човек е това, което мисли", той повтори думите на най-мъдрия човек на всички времена - цар Соломон, записани в Библията седемстотин години по-рано. 3

Днес невролозите потвърждават, че нашето мислене е толкова силно, че под негово въздействие може да се изпразнят милиони везикули с биохимични вещества, които да се насочат към определени места в мозъка, причинявайки дълбоки изменения в настроението, чувствата и действията ни. Нещо повече, в момента изследванията на невролога Джон Екълс и други разкриват, че нашето мислене може даже да влияе на гените ни. 4 Така че тези изследвания придават ново, дълбоко значение на библейските думи "каквото е мисленето, такъв е и човекът"!

Отново се замислям за голямото множество болни хора там някъде, които никога не са ходили на специалист за помощ. Някои от тях се страхуват да отидат. Други не знаят при кого да отидат.

Дали не мога да помогна на тези различни групи хора да намерят най-добрия начин за истинско излекуване на увредените си мозъци? Бих ли могъл да насърча хората да вървят по този най-добър път? Тази книга е опит да направя това.

Размишлявах и за работата си - терапия и успокояване, като професионален психолог в продължение на повече от тридесет години и като ръкоположен служител повече от двадесет години преди това. Как успокоявам и лекувам психически?

Как отсявам в паметта си фактите, когато успокоявам или лекувам? Какво ме ръководи при избора на един и отхвърлянето на друг метод? Как решавам коя теоретична предпоставка или стратегия да избера?

С какви принципи работя? Какви фундаментални истини, закони или доктрини избирам, за да въздействам върху мислите, чувствата и поведението на моите пациенти, които са оплетени в паяжината на техните проблеми? Кои твърдения и предпоставки приемам като основни за умственото здраве и лечение?

Бих ли могъл да споделя тези принципи и постулати с всички, които имат желание да подобрят максимално функциите на здравия мозък?

Мислейки за пациентите си, си спомням някои, на които не съм успявал да помогна. Аз преразглеждам възможните причини. Преразглеждам и собствените си разочарования и времената, когато не успявах да се обоснова. Припомням си прибързаното и преждевременно силно желание да въведа пациента в съвършено новия свят на мир, покой и здраве. Спомням си колко леко и непричастно можех да се отнасям към реалните преживявания на хората и колко лесно е да се спреш на фалшива следа или да предпишеш неправилно лечение.

Мислех за стотиците мои пациенти, които намериха покой на ума и радост в съществуването си, освободени от безпокойствата си, от патологичните си състояния, като паника, депресия, натрапчивост, мании, трудности в общуването, стресове след травма, сексуални разстройства и множество други смущаващи заболявания. Задавах си въпроса защо много от тях никога не се връщаха към заболяването си, докато при други това ставаше.

Мислех и за своите безразлични студенти, едва кретащи и неуспели да се дипломират, които изведнъж забравят всичко и се устремяват към върховете на специалността си. Мислех и за онези разочаровани родители, които сияеха по-късно от радост и гордост от успехите на децата си.

Мислех за онези деца и подрастващи, които откриваха изведнъж, че са злоупотребявали с прекрасните си умове, с невероятно силните си мозъци. Млади хора, които по-късно променяха насоката на живота си и полетяваха към невероятни постижения.

Докато от една страна сме изключително благодарни на експлозивното експоненциално нарастване на познанието и на значителния опит както в науката, така и в духовното царство, от друга страна ние разбираме, че все още се нуждаем от допълнителна светлина, добре дефинирани отговори за много аспекти на увредения мозък - увреден функционално и органично.

В това търсене на отговорите можем да чуем много гласове от различни страни. Разпознаването на правилния път за възстановяване и пълнота ни налага да кажем най-малкото. Подобно на пътни знаци сме поставили установени принципи и проверени в практиката постулати.

Включили сме няколко подробни карти, за да не би водачът или пътникът да се изтощят, опитвайки се да решат кой път е най-привлекателен, най-къс, най-бърз или най-удобен.

Има сигурни и безопасни пътища за лечение. Има и несигурни, и опасни пътища. Трагедията е, че забележително много хора избират именно опасните пътища, по които свършват по-зле, отколкото са били в началото на тяхното пътешествие.

Принципите и постулатите, изложени в следващите страници, са добре установени и напълно изпробвани. Те са основани върху истинската наука, открития, които са проверени от много учени независими един от друг, а също така и върху библейски пасажи с вести, повтарящи се от различни библейски автори, което ни прави сигурни в правилното им тълкуване. 5 Хиляди хора откриха, че следването на тези принципи и постулати водят безопасно и сигурно към психично здраве и пълнота.

В тази книга ние дефинираме принципа като основна истина, първичен основен ръководен закон. Дефинираме постулата като аксиома, важна хипотеза, която е изключително необходимо условие за добрите резултати.

Надявам се изложените в тази книга принципи и постулати да бъдат водещи звезди и неугасващо слънце при следването на правилния курс в понякога бурните океани и да ни доведат безопасно в небесния мир, мир на ума и душата, и в пълната радост!

 

Глава 2

ЧУДЕСНИ ФАКТИ ЗА ТОВА КАК ВАШИЯТ МОЗЪК ВЪЗСТАНОВЯВА

През 1968 г. изтъкнатият невролог, биофизик и психолог д-р Джон Плат обяви, че човешкият мозък има около сто милиарда мозъчни клетки, а не дванадесет-четиринадесет милиарда, както се смяташе.

Има около хиляда взаимни връзки или "синаптични възли" между отделните клетки или хиляда трилиона връзки общо. Ако всяка секунда през целия си живот ние използваме само тридесет хиляди нови връзки, не бихме могли да ги употребим всичките.

Освен това във всяка отделна клетка (като включим и десетте трилиона клетки от другите части на тялото) информационният капацитет на ДНК-молекулата е около тридесет пъти повече от броя на буквите в британската енциклопедия. За математиците това е около 6 х 109. Ако молекулите на ДНК на всички десет трилиона клетки във вашето тяло се наредят една до друга, те ще образуват верига, която ще пресече цялата слънчева система!6

Един ден, когато бях в колежа, след часа попитах учителя си, който беше убеден в теорията на органичната еволюция: "Как еволюционната теория обяснява развитието на човешкия мозък, който има капацитет за решаване на проблемите далеч по-голям, отколкото му е нужен, за да преживее живота си? Според еволюционната теория организмът развива само тези органи, които са му нужни. " Той отговори, че еволюционната теория няма задоволителен отговор на този въпрос. Попита ме:"А ти какво мислиш, защо мозъкът има по-голям капацитет, отколкото е необходимо за един човешки живот?"

Мисля, че забелязах, че той леко намигна с окото си, когато ми зададе този въпрос, защото, както предполагам, знаейки, че съм църковен служител, очакваше проповед. Аз, разбира се, не го разочаровах и му отговорих: "Защото, когато Бог създаде първия мъж по Свой собствен образ, Той не беше планирал животът му да продължи само шестдесет, седемдесет или даже сто години. Планирал беше човекът да живее вечно. Така че го снабди с мозък, който би могъл да се наслаждава на цялата безкрайна вселена в безкрайната вечност!" Учтиво, но сериозно учителят каза: "Може би имате право. " И разбира се, аз бях съгласен с него!

Подкрепям мнението на автора, който написа: "Всяко човешко същество, създадено по образа на Бога, е надарено със сила, подобна на тази на Създателя, с индивидуалност, със сила да мисли и действа. Тези, у които тази сила е развита, са хора, носещи отговорност, лидери в предприемачеството и влияещи върху околните. Това е работата на истинското образование - да развие тази сила, да тренира младите да бъдат мислещи личности, а не само отражатели на чужди мисли. "7

Това е тази неповторимост, тази индивидуалност на човешката същност, която накара неврологът Д. С. Еклс да каже към края на добросъвестното си изследване:

"Тъй като материалистичната теория не е в състояние да обясни очевидната изключителност на човешката личност, аз съм принуден да я припиша на уникалността на "аз"-а или на душата на едно свръхестествено духовно създание. Да се обясни с теологични термини: всяка душа е ново Божествено създание, което се влага в зародиша между зачатието и раждането. Това дава увереността за същността на уникалната индивидуалност, от която се нуждае "Божественото създание". Аз имам предвид, че никакво друго обяснение не издържа критика - нито генетичната уникалност с нейната уникално фантастична лотария, нито пък въздействието на околната среда, което не обяснява уникалността, но само може да я модифицира."

"Заключението е: неоценимата важност на теологията.

Това ни кара да приемем вярата в човешката душа и в нейното Божествено създаване. Тук се разкрива не само един трансцедентен Бог, създател на цялата Вселена, Бога, в Когото Айнщайн вярваше, но също така обичащият "Бог, на Когото дължим нашето съществуване." 8

"Тук аз с дълбоко смирение излагам моите опити да разбера "аз"-а, моята същност като реално съществуване. Предлагам това с надеждата, че човешките индивиди ще открият една трансформираща вяра в значението и важността на чудесното приключение, което всеки от нас получава върху тази здравословна наша Земя, всеки с нашия чудесен мозък, предназначен да контролира и да използва паметта си за развлечение и творчество и с любов към другите човеци."9

Някои учени невролози считат, че при раждането човешкият мозък съдържа най-голям брой нервни клетки, който никога след това не остава същият. (Това може би е вярно за повечето хора, но може би не за всички, както ще обясним по-нататък.) Поддържайки тази гледна точка, тези специалисти твърдят, че човешките клетки умират с феноменална скорост, специално в някои области от мозъка. Оценено е, че мозъчната кора, обхващаща двигателната зона и челните полукълба, губи тридесет мозъчни клетки всеки ден.

Загубата на мозъчни клетки ще е малка или никаква в останалите области на мозъка. Докато не знаем със сигурност главните причини за намаляването на тези мозъчни клетки, можем да обосноваваме догадки, базиращи се на наблюденията ни върху загубата на мозъчни клетки при късната зрялост.

Известно е, че ако не се използват, мозъчните клетки умират. Това беше установено при изследване на четири хиляди души от щата Вашингтон в продължение на двадесет и осем години. Принципът е ясен: "Използвай го или го загуби!"

Разбира се, въпреки че липсата на употреба е най-голямата причина за загубите, тя не е единствената. Разрушаващи вещества отвън, недостиг на кислород, непълноценна и бедна храна, инфекциозни заболявания, неподходяща околна среда и травми на главата допринасят също за тези загуби. Следствието е увреден мозък! Негодност, развиваща се дегенерация, умствени смущения, промяна във възприятията и множество емоционални разстройства! Но смело!

Изследователите на мозъка откриват, че мозъкът не обича повредите!

В действителност, когато мозъчната клетка умира, мозъкът изпраща незабавно почистващ екипаж от макрофаги, за да отстранят умрелите отпадъци, преди те да замърсят мозъчната среда! След това мозъкът се разпорежда една резервна армия от астроцити да бъде готова да нахлуе и да освободи фактора за израстване на нервни влакна веднага след като те получат заповед за това.

Изследователите на мозъка откриват, че мозъкът чака нас или някой, който се грижи за нас, да му изпрати заповеди! Ние изпращаме тези заповеди винаги когато някои грижовни хора или ние самите продължаваме да прилагаме подходящи усилия да активизираме и енергизираме телата и умовете си! Това е вярно! Някой, който се грижи за нас, или ние сами можем да активизираме и заредим с енергия телата и умовете си, за да оздравеят!

Аз наблюдавах малко ориенталско дете, на което липсваха слуховата, зрителната и други големи области от мозъка, дете, за което се считаше, че няма да чува, да вижда или да прави каквото и да е и ще бъде парализирано и на легло през целия си живот. Наблюдавах това дете, което дълго време беше енергично разтривано от любящата си майка. Аз я наблюдавах как поддържаше главата и тялото му и го караше да се опита да пълзи, да се опита да използва ръцете и краката си. Наблюдавах как тя изпълваше живота му с красиви звуци и картини през цялото време, докато разтриваше енергично тялото му. Аз го видях да пълзи! Видях да отговаря на картините и звуците, отнасящи се към него!

Снимките на мозъка му показваха много слабо развитие извън основното ядро - онова най-ранно развитие на мозъка. Неговият мозък можеше да предложи много малко. Въпреки това, в отговор на стимулирането му, мозъчното ядро наистина се разпореди армия от астроцити да нахлуе и да освободи факторите за израстване на нервните влакна, които направиха пътища и връзки към малкото останали неповредени мозъчни територии. Тези нови връзки в новите територии, в отговор на продължителните и подходящи усилия, освободиха нови биохимични вещества, като отделиха електрически товари и нови ензими, които от своя страна направиха това дете способно да използва крайниците, очите и слуха си!

Аз съм свидетел на това как млада жена на около двадесет години свири прекрасно на пиано, след като слуховата област от мозъка є и по-голямата част от дясната му половина бяха отстранени хирургически! Нейните хирурзи бяха убедени, че тя ще бъде парализирана и на легло през целия си останал живот. Но тя настоя да се научи да свири на пиано! С подходящи упражнения и концентрирани усилия тя успя.

Много може да се научи за този мистериозен, но грандиозен мозък. Продължете да четете и открийте принципите, които можете да приложите на практика или да споделите с другите за истинското лечение на болния мозък, за да изживеете истинската радост на пълноценния живот!

 

Глава 3

КАК ДА УПРАВЛЯВАТЕ МОЗЪКА СИ, ЗА ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН

Очите им бяха затворени. Бяха отпуснати и отсъстващи. Електродите на електроенцефалографа (ЕЕГ) бяха подходящо поставени върху черепа на всеки студент. Ние наблюдавахме така наречения доминантен алфа-ритъм във всеки един случай. Нямаше нищо особено, което да предизвика мозъчни излъчвания. В момента, в който на тези студенти се подаваше нещо, за да го видят и да помислят, мозъчните им картини се изменяха. Всеки електроенцефелографски запис показа различни мозъчни модели в действие. Отделният модел зависеше от това, какво бяха гледали студентите. Шерингтон описва това едновременно изследване като

 

"очарователна илюминация, където милиони святкащи искри (нервни импулси) тъкат разтварящата се форма, винаги пълна със смисъл, макар и непостоянна, движеща се хармония на формите". 10

 

Всеки път когато се концентрираме, ние стимулираме специални физични пространства и временни модели, които тъкат голямо количество нервни импулси в мозъка ни. Изследователите на мозъка се съгласиха с този факт. 11

Ние искаме да усилим мозъка си с помощта на лечение. Също както при малкото ориенталско дете в предишната глава, ако е налице липса на мозъчни клетки и имаме нужда от мрежа от нервни връзки за определена работа, нашият мозък може да ги образува. Можем да насочим мислите си към задачата, както направи детето. Ако вече притежаваме подходящите мозъчни клетки и мрежи за работата, то насочването на мисълта ще ги задейства.

Д-р Д. Еклс и В. Либет установиха, че специалните мисли образуват специални модели на мозъчна активност. Например само с помощта на просто очакване на помръдване на пръста на ръката специално място на пръста в моторната мозъчна кора показва незабавна промяна на "готовност" в електрическия потенциал. Това решение регистрира "потенциала на готовност" в мястото на пръста в моторната мозъчна кора около 0. 2 сек преди пръстът да се премести!12

Голям брой студенти регистрираха други мозъчни модели, получени като отговори на различни очаквания. 13 Сканиранията показаха насочване на поток от кръв към различни области от мозъка в зависимост от съответното разнообразие на привличане на вниманието и избора. 14 Тези факти потвърждават ясно, че умствените събития като фокусиране на вниманието могат да активират определени нервни области в мозъка ни.

Можем да постулираме, че мозъкът е способен с помощта на вниманието да активира всяка избрана негова част по желание. После тези активирани части ни дават "да изпитаме" това, което очакваме да направим. Това преживяване се превръща в основата на нашия характер и личност - може би причината за Божествения съвет, който апостол Павел ни дава в Посланието си до римляните:

"И не се съобразявайте с този свят, а се преобразявайте чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля - това, което е добро, благоугодно и съвършено" (Библия, Послание към римляните,12 глава, стих 2).

Един църковен служител, страдащ от безпокойство, дойде при мен за лечение. Той чуваше гласове. Не беше сигурен дали това са истински гласове или ясни и настойчиви мисли, халюцинации или обсебване? Нямаше нищо общо с "гласовете". Но не можеше да се освободи от бомбардиращи команди. Беше ужасин! Бомбардиращата го команда беше: "Напсувай Духа, напсувай Духа", повтаряща се отново и отново! Как този служител би могъл да управлява мозъка си?

Библията ни дава някои много особени съвети. Първо, Бог изисква от нас да "пленим всяка мисъл"15. Това е възможно, защото Той ни е създал със средствата да го извършим. Както отбелязахме, с помощта само на нашата воля, нашата сила за избор, ние можем да направляваме мозъка си така, че той да отговори на най-дълбокото ни желание.

Второ, напомня ни се, че този вид оръжия не са световните оръжия, но "пред Бога са силни за събаряне на крепости, понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога"16.

Ние сме в духовна война. Непроменимият Бог, в който Д. Еклс и А. Айнщайн вярваха, дава сила на нашите духовни мозъци, когато вземем решение, да подчиним волята си на Неговата. Апостол Павел, ръководен от Божествено вдъхновение, ни напомня, че "Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение" (Филип. 2:13).

В своето писмо до вярващите християни в Колос апостолът говори за това обитаване в Христос ("Христос във вас") като за голяма мистерия (Колос. 1:26-29). Учените невролози, като Д. Еклс, Карл Попър и други, са прекарали години в мислене и педантично изследване, за да разберат тази мистерия.

Трето, от нас се изисква да занесем нашите пленени мисли "в покорност на Христа"18. Духовното "аз" може да избере да се покори на Христос ИЛИ на неприятеля на Христос, който някога е бил небесен ангел, наречен Луцифер, а сега е паднал и е наречен сатана. 19 Двете личности могат да напоят умовете ни с мислите си в духовното наддаване за нашата принадлежност. Изборът си остава наш. Нашата воля е свободна да избира. Тя не е предопределена в избора си, както твърди Б. Скинър. 20 По-нататък ни се дава специална стратегия, която да използваме: "Да не те побеждава злото, но ти побеждавай злото с добро!"21

С тези принципи в ума аз помолих служителя да извади наяве атакуващата го мисъл и накрая напълно да є попречи да взима връх в ума му, като повтаря библейския стих с точно обратното съдържание и действие: "Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй Неговите благости. "22

Той трябваше да повтаря този стих всеки път, когато нежеланата команда се появяваше. Уверих го, че ако прави това с вяра, скоро ще преживее "странното усещане" малко преди нежеланата мисъл да го бомбардира. Неговата чувствителност към това предшестващо преживяване щеше да нараства. Тогава би могъл да каже този стих и други подобни още преди нежеланата команда да е влязла в ума му.

Естествено този библейски текст му беше близко познат. Но той никога не се бе сещал да го използва терапевтично. Казах да върти стиха в главата си много пъти. Казах му да си припомня всяко отделно благословение, което е получил. Докато повтаряше тези благословения, думите се изпълваха със значение. Тази пълнота извиква в отговор един емоционален модел на мозъка му. В смирението си той ще опознае Бога като Дарител на много благословения.

Целият модел - отговор на мозъка му, ще повиши неговата сърдечна възхвала и ще насочи духа му към служене на Бога. Това ще го въведе в Божията армия в духовната война. Казах му да си припомни отново 103-ти псалм, откъдето са взети тези стихове, което ще усили неговата чувствителност към многобройните Божии благословения. Това ще възстанови личните взаимоотношения с Бога. Библията обещава: "Божии ангели се опълчват около ония, които му се боят, за да ги избавят". 23

За часове бомбардирането затихна. Безпокойството му изчезна. Изразът на лицето му просветна. Жена му сподели огромното си облекчение и радост от промените, които станаха с него. След няколко дни на усилена терапия в същото направление той повече не се нуждаеше от помощта на терапевтичните ми сеанси.

Нищо не допринася повече за здравето на човешкото тяло от духа на благодарност и възхвала. Закон на природата е, че нашите чувства и мисли се усилват и заздравяват, когато ги изразяваме. 24

Лечебно е да се открият също многобройните обещания, дадени от Бога и записани в Библията. Нека да се запознаем с колкото може повече от тях. Нека тези обещания да насочват очакванията ни към божествения Създател и истински Лекар и Утешител. Нека да изучаваме Библията с мисълта да разбираме повече за Бога и да преживяваме пребиваването в Неговото присъствие. Тогава ще изпитаме излекуването, което са изпитвали безброй хора по времето, когато Божият Син ходеше по земята, и което други хиляди изпитват днес.

В следващата глава ще погледнем по-нататък към чудесната свобода на нашата воля и нейната пълна със сила роля при лекуването на увредения мозък.

 

Глава 4

СИЛАТА НА ВОЛЯТА ДА ВЪЗСТАНОВЯВА

Преди известно време млад колега, студент, дойде в моя кабинет за професионално ориентиране. Той беше в последните курсове, но не знаеше какво точно би искал да прави. Поговорихме малко, приложихме няколко теста и получихме образа на личните му склонности. Беше оценен най-ниско, около два процента, за възрастовата си група за професионална интеграция. Неговата самооценка беше неопределена. Не знаеше кой е. Нямаше определени планове и никакви дългосрочни цели. Беше като кораб без кормило и без цел. Нямаше воля да започне, само желание - една плъзгаща се по повърхността насам-натам фантазия.

Накарах този млад човек да се върне в общежитието и да размисли върху своята ценностна система, и следващата седмица да дойде със списък ценности, с които е дълбоко свързан в живота си при всички обстоятелства. Следващата седмица той донесе листа си с дълбоко загрижено лице. Всяко нещо върху листа му беше задраскано! Подавайки ми го, каза: "Това е ужасно. Аз трябваше да задрасквам ценностите си, защото не мога да си представя да живея с тях винаги. Оставих две: честност и любезност, но по пътя си насам зачеркнах и тях. " Той нямаше воля да започне!

В друг случай в кабинета ми дойде млад човек по настояване на майка си. Той беше изключван от няколко училища и в последното бе оставен условно за безотговорно поведение. Проведохме тестове за охарактеризиране на личността - силните и слабите страни, поговорихме за тях заедно. Очите му светеха, енергия избликна от него, като каза: "Това наистина съм аз, нали наистина и аз имам много хубави неща, които ще бъдат с мене, ако се освободя от тези няколко лоши - човече, те наистина са лоши, нали - но само ако ги ликвидирам бих могъл наистина да стана нещо, нали?" В този момент желанието да стане беше родено и днес той е електронен инженер и все още използва волята си, за да стане.

Волята. Какво е това? Каква е нейната сила? Как я "заздравяваме"?

Д-р У. Садлер казва: "Волята е сумата на всички добри дейности на ума, психичния избор и решенията"25.

Д-р Уилдър Пенфил, световно известен неврохирург определя волята като "духа на човека".

Елън Уайт пише: "Волята е управляващата сила на природата на човека, под чието господство се развиват всички други дарби. Волята не е вкус или склонност. Но е сила на решението, която действа в човешките чада. "26

Изкушаваният човек се нуждае да разбере истинската сила на волята. Това е ръководещата сила в природата на човека - силата на решението, силата на избора. Всичко зависи от правилните действия на волята. Желанията за добро и чистота са добри, ако се развият по-нататък, но ако спрем дотук, те няма да ни ползват. Много хора са пропаднали, защото надеждите и желанията им са били заглушени от лошите им наклонности. Те не могат да изпълнят волята на Бога. Не могат да изберат да Му служат.

Бог ни е дал сила да избираме. Ние трябва да я изпробваме. Не можем да променим сърцата си, не можем да управляваме нашите мисли, пориви и чувства. Не можем да се направим чисти, достойни за Бога, достойни да Му служим. Но можем да му отдадем волята си; тогава Той ще може да работи в нас, за да желаем и да действаме според Неговата добра воля. По този начин цялото ни същество ще се намира под управлението на Христос.

С правилното използване на волята може да се постигне цялостна промяна на нашия живот. С покоряването на волята си на Христос ние се свързваме с Божествената сила. Получаваме сила от горе, която ни поддържа стабилни. Чист и достоен живот, живот на победа над апетита и похотта е възможен за всеки, който пожелае да съедини слабата си и колеблива човешка воля с могъщата непоколебима воля на Бога. 27

Жена ми и аз дълго ще си спомняме за посещението ни при д-р Уилдър Пенфилд. Прекарахме с него около шест и половина часа. Той ни разказа за някои от опитите си върху човешки мозък на пациенти в съзнание, подложени на операция за премахване на епилептични кризи. В момента, в който повърхността на мозъчната кора бъде докосната със съвсем слаб електрически ток, неговият пациент се свързва с преживяване, станало много години преди това, преживява го отново. Вижда хората, ъгъла на улицата, обора, чува звуците, музиката и разговорите, които са се състояли преди години. Всичко е там, постоянен запис в мозъка, готов да се възпроизведе при докосването със слабия електрически ток.

Д-р Пенфилд каза: "Тези изследвания показват, че всяко нещо, което задържа вниманието ни, се записва трайно в нашия мозък. " После той заговори за волята. Каза ни, че даже докато експериментирал със слабия електрически ток, можел да ангажира пациента в разговор и пациентът със силата на волята си можел да изключи ефектите на стимулация, да не гледа и да не чува записа, а да внимава в това, което му говори лекарят. И тогава д-р Пенфилд каза: "Волята на човека е свободна. Тя използва връзките в мозъка, но не е управлявана от тях. Волята е свободна. "

Пациентът избра да разговаря с д-р Пенфилд и беше в състояние да затвори всички ефекти на електрическите изпитания! Физическите области на мозъка, провокирани от електрическите токове, отказаха да отговарят! Всичко това бе отговор на простото действие вследствие на решението на пациента да насочи вниманието си към нещо друго, в случая към разговора си с Пенфилд.

Елън Уайт казва същото по друг начин: "Силата на волята може да се съпротиви на впечатленията на ума и да успокои нервите. "28

Каква е силата на волята?

Волята е силна. Това е силното средство за контрол над впечатленията и за съпротива срещу болестите. 29 Умът и нервите дават тонус и сила, като използват волята. 30 Силата на волята не е оценена достатъчно. "Ако се държи в състояние на готовност и се направлява правилно, волята ще предава енергия на цялото същество и ще бъде чудесен помощник за поддържане на здравето. Това също е силата, която се справя с болестите. "31

Волята напълно ли е независима?

Психиатърът д-р Уилям Садлер твърди: "Волята не е пълновластна и независима. Тя царува на трона на ума като владетел на МОНАРХИЯ С ОГРАНИЧЕНИЯ, ограничения от химичната конституция и биологичните закони. Десетте жлези с вътрешна секреция (включително задстомашната жлеза, която е със смесена функция - б. р.) образуват така наречения "борд на биохимичните директори".

"Обръщайки внимание на ролята на жлезите с вътрешна секреция върху човешката личност и поведение, нямам за цел да пренебрегна или да омаловажа влиянието на волята или силата на решението в усилията да се усъвършенстват нервите, да се контролират и директно да се управляват от човека. В заключение, волевите решения са определящият фактор във всичките тези борби. Когато ендокринната система е здрава и нейните секреции влияят благоприятно върху нервната система, тогава индивидуалната воля НЕЗАБАВНО започва да атакува заболелите нерви.

От друга страна, когато ендокринната система не е здрава и излъчваните хормони действат раздразващо, възбуждащо или прекомерно изтощаващо върху нервната система, пациентът води мъчителна борба, до крайния резултат на която се стига трудно и е необходима много повече настойчивост и продължителни усилия, за да се постигне успешна победа над нервите. "32

Някои, употребяващи наркотици, угаждайки си, насърчават лошите си навици, които в крайна сметка вземат връх над волята им. Други пък се отнасят към околната среда така, че оставят всяко нещо и всяко впечатление да определя техния избор. Волята им даже и в тези случаи е все пак решаващ фактор. Те избират да следват тези влияния.

Поради това, че човешкият ум се превръща в духовно бойно поле, много, които не могат да се покорят на волята на Божия Дух, застават под управлението на Сатана. Когато Сатана започне да управлява волята на личността, изборът, направен от волята, може да доведе до фатален край. Мозъкът ще страда от болести, които са чужди на психично здравия човек.

Един пример на магистрала, по която Сатана се опитва да получи достъп до човешкия мозък, е хипнозата. При тази практика един ум се поставя под управлението на друг, така че индивидуалността на по-слабия се съединява с тази на по-силния. Слабата личност действа под влияние на силната особено ако принципите и на двамата не са съвсем ясни. Това не е по Божия план и води само до подчинението на ума да продължи в бъдеще в покорност на мнението на другите. Волята вече не може да избира за себе си високи идеали и е склонна да следва линията на най-малкото съпротивление и незабавното задоволяване. От терапевтична гледна точка ние насърчаваме заздравяването на волята. Ние не искаме да я отслабваме.

Какво можем да направим, за да усилим волята?

1. Практикувайте вземане на решения - формирайте ума си положително веднага щом прецените нещата, вземете решението си, като го промените само в случай че другите факти го превъзхождат. Често е по-добре да се направи грешка, отколкото да се стои в нерешителност! Понякога записването на решението подтиква хората да го изпълнят.

2. Изпълнявайте всяка работа, преди да сте започнали друга. Не летете от едно място на друго, от една стая в друга, въртейки се в кръг.

3. Понякога игрите помагат да се развие способност за вземане на решения. Аз имах един пациент, който се славеше в групата като най-добър в играта тенис на маса. Но когато играех с него, той продължително скачаше напред-назад, преди да реши да отпрати топчето. Веднъж успя, наистина успя да играе добре. Тази игра му помогна да взема решенията си по-бързо, той придоби решителност.

4. Правете нещо неприятно, което трябва да се прави всеки ден.

5. Ставайте веднага след като сте се събудили след достатъчен сън. Вземете това решение още от предишната вечер и сутринта го изпълнете.

6. Четете задълбочено и с мислене и напрегнете мозъка си да разбере и запомни прочетеното. Четенето на изключително емоционални фантазии отслабва волята.

7. Волята се усилва с упражняване - себеотказване и себеконтрол. Отказвайте си удоволствия особено когато сте сами.

8. Свързвайте волята си с Божествената енергия, като се молите Бог да усили волята ви.

9. Практикувайте здравословен начин на живот с добро хранене, упражнения и почивка.

10. Създайте си навик да планирате живота си, а не да действате импулсивно.

Ако намирате, че е трудно да упражнявате в живота кое да е от посочените по-горе упражнения, започнете с най-простото, като го усъвършенствате. После упражнявайте следващото и т. н. Ако ви е все още трудно, опитайте да разговаряте с Бога за това и Го помолете да ви помогне със силата Си. Когато усилите волята си, ще можете истински да бъдете отговорни за живота си.

 

Глава 5

КАК МОЗЪКЪТ ВИ ОФОРМЯ НАВИЦИТЕ

Коя обувка обухте по-напред тази сутрин? Трябва да помислите? Но вие не можете да си спомните, въпреки че сте обули същата, която вече обувате от много години по навик. Не би ли било ужасно, ако всеки път, когато си обуваме обувките, се спираме и мислим коя да обуем по-напред.

Или опитайте това. Попитайте добрата машинописка да ви каже къде върху клавиатурата се намира буквата М или Р, без да гледа. Тя трябва ли да помисли? Но не го прави, когато пише на машината. Навикът е на нейните пръсти!

Навиците могат да спестят много време и енергия. Те се оформят с много повторения. С изключение на няколко прости рефлекса, навиците се създават най-напред в мозъка, а после и в останалата част на тялото.

Целият мозък действа със сила около 10 вата! Какви фантастични подвизи извършват те! Със сила от 10 вата мозъкът може да извърши повече математични операции от най-силния компютър в света.

Нека да си представим, че работи само една мозъчна клетка. Тя може да изпълнява само алгебрични задачи. Анализира плюс и минус миливолти, които приема от хиляди други клетки, и дава своите решения - да стане или не. И всичко това прави само за една хилядна от секундата!

И така, как в действителност се образуват навиците в мозъка? Днес ние знаем, че съобщенията се обработват в мозъка и се изпращат към различни части на тялото с помощта на нервните клетки. Всяка една клетка се състои от ядро и флуид около него, наречен цитоплазма и мембрана, чрез която граничи с другите клетки.

От тази мембрана излизат много малки фибри, наречени дендрити, които приемат информацията и с помощта на дълга нишка, наречена аксон, информацията се изпраща до следващите клетки.

Между изпращащия аксон на една клетка и произволен аксон или тялото на друга клетка се осъществява контакт, наречен синапс.

Когато д-р Еклс разгледа тази синаптична връзка под електронен микроскоп, забеляза някои малки уплътнения върху изпращащия аксон, които му изглеждаха като малки копчета. И ги нарече бутони (Фиг. 5. 1, стр. 28)

Днес ние знаем, че тези малки бутони имат различни форми и големини. Знаем също, че те крият различни биохимични вещества. Едно от тях е ацетилхолинът. Този биохимикал преминава през малката кухина или синапс и спомага следващата клетка да приеме сигнала (фиг. 5. 1, стр. 28).

Специалистите по мозъка откриха, че всяка мисъл или действие, което се повтаря често, спомага чрез тези малки бутончета в края на някои нервни аксони повторението на същата мисъл или действие да става по-лесно следващия път.

Д-р Уилям Садлер ни казва, че нашите установени навици създават истински пътища през нервната система. Той ни напомня, че това често повторение на една и съща мисъл, чувство или действие произвежда дълбоки "следи", подобни на дълбоката пътечка върху тревата, която оставяме, когато ходим много пъти по един и същи път в поляна. 33

Д-р Уилдър Пенфилд ни каза по време на посещението ни при него, че изследванията му върху стимулацията на открит мозък по време на неврохирургична операция на пациенти са го убедили, че всеки отговор става все по-стабилен при многократно повтаряно въздействие върху мозъчната тъкан. Следователно в резултат на стимулацията, реакцията на нервните тъкани е последвана от физически промени.

Трезвото заключение е, че всяка мисъл, чувство или действие, което се повтаря, предизвиква физически и химически промени в нашите нервни пътища, които са или за благословение, или за проклятие, след като веднъж са установени. Нека да помислим за отражението на този факт върху нашето умствено или емоционално здраве и върху формирането на нашия характер!

"Това, което детето вижда и чува, издълбава дълбоки линии в неговия нежен мозък, които през целия му живот не могат да се заличат напълно. . . Повтарянето на действията в някакъв ред се превръща в навици. Те могат да се дооформят с много строго трениране по-късно в живота, но рядко се променят."34

Когато разговарям по този въпрос с някого, винаги пе пита: "Тези бутончета биха ли могли да изчезнат?" Понастоящем се смята, че само след много години на неупотреба на нервните пътища, които ги съдържат, тези бутончета могат постепенно да умрат.

Изглежда, че навиците оформят изключително постоянни пътища в мозъка. Навикът не може да се изтрие никога даже ако не се практикува в продължение на много години. Но навиците биха могли да бъдат превъзмогнати със създаването на други навици, по-силни от тези, които лицето иска да превъзмогне.

Ние бихме могли да изработваме нови пътеки в мозъка си със съзнателно избран начин на реагиране на дадена ситуация, а не така, както обикновено правим. Ще трябва да повтаряме новия начин на реагиране толкова пъти, че бутоните, които се образуват в новия път, да са повече от тези, които искаме да превъзмогнем. Така, когато нервните импулси потекат през мозъка, ще им бъде по-лесно да минат по новия път, отколкото по стария.

С други думи, ние избираме друг път - да бъдем любезни, вместо да се гневим, да бъдем вежливи, вместо критични, да помогнем, вместо да нараняваме. Когато сме изкушавани да направим това, което е лошо, друго биохимично вещество, подобно на GABA (гамааминомаслена киселина), се отделя, което моментално включва спирачките. 35

Много пъти противоречащи съобщения стигат до нервната клетка. Едно казва: "Да, направи това!" Друго казва: "Не, по-добре не го прави!" Да стане, или не, това е въпросът. Как мозъчната клетка знае какво да направи?

Случвало ли ви се е да се съблазните от парче сладкиш, когато сте си обещали да бъдете на диета? Вие сте си помислили: "Ах, колко добре изглежда!" Веднага се запалва кодирано съобщение с енергия, примерно 30 миливолта, което казва на действащата ви мозъчна клетка: "Действай!" Но точно в този момент вие добавяте мисълта: "Не, за мен не е добре."

Това запалва друг сигнал с енергия, примерно 40 миливолта, който отнася съобщението: "Не действай." (Колкото е по-силна вашата решителност, толкова по-голяма енергия стига до клетката. ) Домакинята ви предлага сладкиша, но вие вече сте взели слабо решение - само с 10 миливолта енергия. И полуколебливо отговаряте: "Не, благодаря."

Виждате, че само 10 миливолта енергия е в състояние да накара мозъчната клетка да не действа. В случая е извършена проста алгебрична операция на сумиране - 30 миливолта да стане, 40 миливолта да не стане. Чистата разлика е 10 миливолта да не стане!

Ако дяволът беше зад вас при тези усилия да не нарушите обещанието, което сте си дали, той щеше да каже: "Е, този път загубих, но за малко!" И следващия път ще измисли по-добри планове. Той не може да чете в ума ви, но сигурно забелязва колебливото ви поведение.

Преди около сто години изтъкнатият психолог Уилям Джеймс намекна за молекулярната основа на навика с тези забележителни думи: "Ако можеха младите да разберат как бързо се превръщат в движещо се снопче навици, те щяха да бъдат по-внимателни към своите духовни контакти, имайки предвид пластичността на тези процеси. Ние само въртим съдбите си и никога не ги променяме. И най-малкото докосване до добродетел или порок оставя своя никога незаличим белег. Пияният Рип Ван Винкл в пиесата на Джеферсон се извинява, като казва: "Аз няма да го броя този път!" Да! Той може да не го брои и любезните небеса могат да не го броят, но независимо от всичко то се брои. Между нервните му клетки и аксони молекулите го отчитат, регистрират и запазват, докато бъде използвано срещу него, когато дойде следващото изкушение. Казано строго научно, нищо от това, което ние извършваме, не се изтрива.

Разбира се, това има и своята добра страна, както и своята лоша страна. Както можем да станем алкохолици с много отделни напивания, така можем да бъдем и светии в морала, също авторитети и експерти в практиката и научните сфери с помощта на много отделни действия и дълги часове на работа. " И д-р Джеймс добавя: "Нека младите да не са нетърпеливи относно достигането на върха в образованието си на каквото и ниво да се намират. Ако е достатъчно зает всеки час от работния ден, той може да не се безпокои за крайния резултат. Може да бъде напълно сигурен в това, че една прекрасна сутрин ще се събуди и ще се окаже, че е един значителен за своята възраст човек, в която и област да си е избрал да работи. Тихо, в многообразието на детайлите на неговата работа, силата на преценката в цялата съвкупност от задачи ще се оформи вътре в него като притежание, което той никога няма да загуби. Младият човек трябва да знае това предварително. Пренебрегването на този факт може да доведе до много повече обезсърчения и нерешителност в младите, натоварващи се с непосилна кариера, отколкото всички други причини, взети заедно."36

Както един мечтателен и прогресивен нравствен възпитател отбелязва: "Ние ще бъдем такива индивиди сега и във вечността, каквито ни изградят нашите навици."37 Няма тайнство относно природата на човешкия характер. "Характерът се развива не със случайни добри дела или със случайна липса на дела, но от тенденцията на обичайните думи и действия. "38

Сега да предположим, че в процеса на изграждането на нов мозъчен път се случи така, че вие се хлъзнете и тръгнете пак по стария. Може би това ви се е случвало. Може да живеете по нов начин месеци наред и съвсем неочаквано да започнете да действате точно както сте го правили преди. Вие губите контрол.

Старият дявол ви нашепва в ухото: "Аха, ти нищо не си спечелил. Ти изобщо не си се променил. Ти си същият стар човек." Не сте ли го чували, защото той не ви напомня победите, които сте спечелили по новите пътища. Той не ви казва, че имате физически и химически промени, които са станали в новите пътища на нервната ви система. Така че, когато паднете, най-доброто, което можете да направите, е да се изправите и да заработите върху новите пътища отново. Вие никога няма да загубите следите на новите пътища - тези бутончета не се изтриват от случайното падане!

Всеки успех в правилния път е по-траен от падането. В крайна сметка ще развиете такава силна реакция по правилния път, която ще бъде съвсем различна от тази в стария път.

Лекуването на болния мозък, а именно превъзмогването на депресията, безпокойството, паниката и други, означава развитие на нова мрежа от здравни навици.

Само че как бихме могли да развием здравни навици? Има ли нещо специално, което трябва да се прави, за да се подпомогне изграждането на мозъка? Как да развием добри навици, които са по-силни от лошите ни навици? В следващата глава ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

 

 

Това е схемата по друг начин.

ФОРМИРАНЕ НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ (НАВИЦИТЕ ) В НЕРВНИТЕ ПЪТИЩА Елдън Чалмърс 1978 г.

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Повторението на стимулацията на клетките 1 и 2 довежда до увеличаване на броя на бутоните в краищата на техните аксони.

 

Клетка №1 възбужда и клетка №2 задържа (инхибира) клетка №3. Клетката, която отделя повече енергия с най-малко 10 мв, ще определи действието на клетка №3

 

Фиг. 5. 2

 

Глава 6

НАЧИНИ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ЗДРАВНИ НАВИЦИ

Уморявали ли сте се понякога, опитвайки се да си припомните всичко, което трябва да направите? Винаги ви се иска другите да мислят за задълженията си: да помнят къде са си оставили нещата, да помнят насрочените си срещи, да си спомнят това, което са направили. И без това ви е трудно да мислите за собствените си неща, че да имате време да мислите и за някой друг! Е, може би точно изработването на добри навици е това, от което се нуждаете. Навиците могат да снемат голяма част от енергийния товар на ума ви. Добре изградените навици са почти напълно автоматични. Те едва ли изискват някакво мислене въобще! Почти всяка рутинна задача може да се извърши с помощта на навици. Седнете и си припомнете всички постоянни действия, които извършвате или ще извършите. Направете си списък и започнете да размествате задачите, като ги подреждате в логичен порядък. Слагайте заедно тези, които обикновено вървят заедно. Поставете работите, за които си спомняте трудно, близо до тези, които никога не забравяте. Например, семейното богослужение и времето за прекарване заедно могат да се свържат с периодичното хранене, с което може да се свърже също и миенето на зъбите. Дрехите няма никога да бъдат извадени, ако не са прибрани. Създайте си навика да ги слагате в гардероба или да ги окачвате, щом като ги смените с други. Създайте си навик за всяка периодична задача, такава, която се извършва ежедневно, един път месечно, един път годишно. Свържете я с нещо, което никога не забравяте да направите. Давайте си ясна зрителна представа за нещата, които се повтарят, виждайте се да повтаряте навика в определеното време. Вашият мозък ще създаде часовниково разпределение на всичко това и ще си спестите много енергия. Навиците могат да бъдат оформяни през всяко време на живота. Ранното и по-късното детство са, разбира се, най-доброто време за оформянето им. Мозъчните клетки, които трябва да работят заедно за извършване на дадена задача, ще са готови да я извършат заедно и в бъдеще. Нервните мрежи, които включват необходимите за дадени задачи специализирани мозъчни клетки, се образуват много бързо. Действията в тези мрежи оказват съпротива при опит да бъдат разместени по нов начин за други задачи. Това е една от причините, поради която старите навици са много трайни. Повторението, разбира се, е много по-важна причина.

Някои от навиците се придобиват по-лесно от други просто защото ние сме наследили различни тенденции за навици. Поради широкото практикуване през вековете лошите навици се оформят по-лесно, отколкото добрите, и е по-трудно да се откажеш от тях, след като веднаж са оформени. Ако оставите децата си да се развиват сами, те ще възприемат лошото много по-сигурно, отколкото доброто, или както казва Библията: "по природа деца на гнева" - "деца на непокорство"39.

Навиците, както и всяка друга дейност на нервната система, се създават в хармония с нейния ритмичен модел. Лесно е да заспиш и да се събудиш от сън в един и същи час на деня, да огладнееш в определеното време за хранене, да очакваш завръщането на някой член от семейството в определено време. Даже барабаненето с пръсти по масата или постоянно повтарящите се веселби на пияницата действат в ритъм.

Предполагам, че схванахте какво имам предвид. Тайната на разбиването на навика е да се разбие ритъмът. Или, по-добре постави добрия навик на мястото му и построй новия навик в ритъм.

Веднъж имах пациентка, която страдаше от ужасно усещане за задушаване всеки април. Похитител я беше душил няколко години преди това през месец април и всяка година нейната нервна система40 възпроизвеждаше автоматично априлското преживяване. Лечението започна, когато ние нарушихме ритмичния цикъл с приятни независими отговори на нервната система. Сега нека да видим няколко неща, които можем да направим в продължение на седмица, за да променим навиците си. Първо, действайте решително. Казвайте категорично: "Не!" или положителното: "Аз ще го направя!" Онези бутончета, за които говорихме в предишната глава, ще се образуват по-бързо. Нервният ток ще преминава по-бързо, когато се пусне в движение по-силно!41

Знаете ли колко време е нужно на нервната клетка да образува пълна белтъчна молекула, подобна на онези, които се намират в бутончето? Само една секунда! Когато достатъчно силен стимулатор удари нервната клетка, клетъчното ядро изпраща съобщение в заобикалящия го флуид, което представлява команди към фини, подобни на нишки материи, за да се синтезират белтъчни молекули от известни аминокиселини. Вичко това се случва само за време от една секунда!42

Разбира се, необходими са хиляди молекули, за да се образува бутончето. Но колкото е по-силна вашата решителност, толкова повече енергия ще вложите в действията си, толкова по-бързо нервните импулси ще изминават пътищата си, за да образуват нови навици или блок за повторение на старите (Фиг 6. 1). Не е чудно, че Соломон, най-мъдрият човек, живял някога на земята, е казал: "Всичко, което ръката ти намери да прави според ума ти, направи го."43

След това спри развитието на стария импулс в зародиш, докато той все още се оформя, преди да е напълно оформен! Това става, когато оставяте мисловните нишки да се въртят в ума ви и нервните импулси да отнесат напълно оформен образ по пътищата на мозъка и тялото ви, за да се съпротивят на стария навик.

Много хора употребяват много нервна енергия в усилията си да се въздържат от нещо, което им се иска да направят само защото оставят нишки с неоформени умствени образи да се въртят в главата им. Играят си с тях, докато в края на краищата потънат до дъното на моторните патогенези и създадат бутончета, които подготвят пътища за тяхното сриване в най-неочакван момент от бъдещето!

Най-добрият начин импулсът да се прекъсне в зародиш е да се върнете назад с мисълта си, достигайки до началните разстройващи характера причини, и да развиете нов начин на мислене. Това означава да настаним това ново мислене в нашите умове, така че вместо да казваме: "Аз бих искал да направя това, но не мога", съвсем честно да кажем: "Аз не искам да го направя и затова няма да го направя!" Ако имате проблем да кажете това честно, помолете Бог да ви помогне да го направите. Ще видите, че Той ще извърши истинско чудо на милост и ще ви даде това дълбоко желание! Освен това Неговата милост е източник на всяка сила, която ние имаме, за да побеждаваме.

Никога не позволявайте да се случват изключения! Философията, че "само един път няма нищо лошо", затвърждава стария навик. Новият навик се нуждае от заздравяване, а не старият!

Старайте се да предугаждате кога старият навик може най-вероятно да ви надвие и предварително планирайте за тези случаи някои заместващи действия. Това е комбинирана стратегия за прекъсване на ритмичния модел на стария навик и побеждаване на злото с добро!44

И между другото, голямо изкуство е да заместите стария навик с точно обратния вид навик. Например, вместо да стоите без работа при такава вероятност, планирайте приятно плуване, садене в градината или се изтощете добре. Вместо да критикувате, правете комплименти. Вместо цупене, усмивка. Вместо оплакване, пеене! Планирайте предварително тези неща за преодоляване.

Упражнявайте новия навик при всяка възможност и в отговор на всяко емоционално предизвикателство в тази нова насока. Новите навици умират без упражняване. И емоционалните подбуди, които допускаме да изчезнат, скоро престават да се появяват.

Когато се борите да превъзмогнете лошите навици и да оформите добри, не пренебрегвайте силата на молитвата. Молете се винаги както в случай на успех, така и в случай на пропадане. Когато молите Бога за победа над някой лош навик, помолете Го да ви благослови с тези дарби, които са противоположни на навика, който искате да надвиете. Не живейте с лошите си навици по време на молитва.

Например вместо по време на молитва да мислите колко лош нрав имате, признайте това, но след това помолете Бога да ви помогне да бъдете спокоен, любезен, внимателен, честен, търпелив, готов да помогнете. Докато се молите, преживявайте емоционалното състояние, свързано с тези думи. Молете Бога за тези дарби и очаквайте да ги преживеете.

Понякога Бог изпитва трудности с нас. Ние Го молим да ни помогне да се освободим от яростния си нрав, а след това толкова дълго оставаме в него, че затвърждаваме онези нервни пътища, които го оформят и обратните положителни пътища не могат да действат.

Да живеете с неуспехите си, означава, че добрите пътища не действат. Когато нежелателните пътища действат, то добрите се разрушават. И Бог не може да ви помогне, освен ако не махнете крака си от спирачките. Тази е причината, поради която Бог казва да се молите, без да се съмнявате или колебаете.45 Да се молите с вяра, означава да се концентрирате в добрите обещания на Бога, а не да живеете със слабостите на човешката плът! Така че, когато се молите, молете се за новия навик, който искате да придобиете, а не за стария, от който искате да се избавите. Ако имате трудности с "молитвата с вяра", подобно на безпомощния баща, който молеше Бога да излекува неговия гърчещ се син, помолете Бога, както този баща: "Господи, вярвам; помогни на моето неверие!" Бог ще ви помогне да махнете крака си от спирачките!46

Ще разберете колко е полезно когато и да е през деня да прекарвате време, в което да пълните ума си с Божиите качества. Размишлявайте върху значението на любовта, любезността, добротата, радостта, мира и търпението. Тъй като са духовни дарби, те могат да станат ваши чрез молитвата. Решете тези духовни дарби да ви бъдат цел в живота. Изучавайте живота на Христос и другите библейски образи в моментите на победа. Молете се за същите благородни качества. Когато се молите, представяйте си, че сте в екип с Бога, докато произвеждате тези благородни качества. Живейте с тях. Вашият мозък ще изпраща импулси по нервните пътища през цялото ви тяло, за да изгради навици в хармония с вашите положителни мисли и очаквания.

Психолозите са открили, че способностите се проявяват по-добре, когато предварително се репетират мислено. Спортните психолози предпазват олимпийските шампиони от провали с подобни репетиции. Физиотерапевтите помагат на пациентите си да възстановят използването на парализираните си ръце и други части на тялото с помощта на такива репетиции. Фобии, паники и обсебвания изчезват с такива репетиции. Във всички тези случаи тялото е готово да отговори на всеки стремеж на ума. Изграждат се пътища в съответствие на тенденциите за навик. Така че репетирайте добрите си стремежи.

Друго, което наистина помага за промяна на навиците ви, е да живеете балансирано. Избягвайте еднообразието и крайностите. Давайте на ума и тялото си балансирана промяна. Ние ще говорим повече за важността от това, когато представим нашите постулати.

Направете си дневен ред. Погледнете към миналата седмица. Каква беше тя? Беше ли балансирана? Работа, игри, хранене, упражнения, почивка, учене, размишления, богослужение и време за лични нужди - беше ли всичко това балансирано?

Балансирайте през целия ден, всеки ден, и вие ще бъдете по-добре екипирани за успех при прекрасната покана да промените навиците си! Има два начина за свързване на нашите навици на мислене, чувстване и държание - нашето умствено и емоционално здраве!

В следващата глава ще илюстрираме това двойно отношение, тъй като то се отнася към широко разпространения проблем депресията. Ще ви дадем специални съвети как да се справите с депресията - как да я избегнете и как да се освободите от нея.

 

Глава 7

КАК ДА СЕ ПОБЕДИ ДЕПРЕСИЯТА

Депресията може да ни постигне по всяко време от люлката до гроба. Даже бебетата от седем до петнадесет месеца могат да бъдат депресирани. Това се случва, когато бъдат разделени от любимата майка, когато почувстват емоционално пренебрегване или обида, или че майката е съкрушена и отпаднала духом. Бебетата стават отчуждени и унили след началното избухване в плач, нямат никакви изисквания към заобикалящата ги среда и проявяват нарастващо чувство на безнадеждност и тъга. Понякога плачат периодично, но главно са безучастни и отпуснати. Имат отклонения в храненето, често повръщат храната си и спят повече.

Едно бебе разви депресия, защото майка му не умееше да се грижи за него. Страхувайки се да го държи, тя го избягваше, с изключение, когато очевидно се налагаше да се занимава с неговите физиологични нужди. След като поговори със своя педиатър, тя успя да се отпусне и да даде на детето си топлотата и нежните грижи, от които то толкова се нуждаеше, и нейното бебе започна да се усмихва и да побеждава депресията. Топлотата и нежните грижи са животоподдържаща сила. Те докосват всяка част от мозъка и тялото, като я лекуват. Техен източник е нашият обичащ Бог.

Да разгледаме депресията при възрастните. Самоубийствата се наблюдават най-често всред мъже над шестдесетте. Случаите при жените са далеч по-малко. Загуба на чувството за лично достойнство, съчетано с безнадежден изглед за бъдещето, могат да отворят път на депресията. Възрастните често не могат да приемат новата си роля на нарастваща зависимост, отслабващи физически сили, приспособяване, загубата на някой дълбоко близък човек или вероятната, или напълно реалната финансова несигурност. Перспективи за нов любим или истински грижи и весело прекарване със сина или дъщерята, или с по-млад брат или сестра помагат на много от тези хора да се избавят от депресията или въобще да я избягнат.

Даже вярващият християнин не е предпазен от товара на депресията. Йов, една от водещите фигури на Стария завет, извиква:

"Защо тогава ме извади от утробата? О, аз съм разяден и никое око не може да ме гледа!... Аз живеех охолно, но Той ме смаза... Той изля жлъчката ми на земята... Вретище съших върху кожата си и окалях рога си в пръстта. Лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми... Въпреки че говоря, мъката ми не олеква, а ако мълча, как ще се утеша? Духът ми е сломен и дните ми гаснат... Защо криеш лицето си и ме считаш за свой враг?... И къде е сега надеждата ми?"48

След една от моите лекции за емоционалното здраве някой зададе въпрос: "Илия (един от библейските пророци) би ли издържал психологическия тест за емоционално здраве?" Краят на въпроса показваше известна скептичност и дълбоки предразсъдъци по отношение на психологията и психолозите.

Аз отговорих: "Ако вие бяхте прекарали три години глад, хранен само от гарваните, през цялото време измъчван от мисълта, че царските сили ви търсят, за да ви убият; ако можехте да бъдете лице срещу лице с 450 -те пророци на Ваал, жадуващи да отнемат живота ви, и тогава, след като сте извършили изключителното чудо, реабилитиращо небесния Бог, научите, че жената на царя се е заклела да не останете жив; ако вашият труд изглежда напразен; и ако след всичко това не страдате от споменатата депресия, вие вероятно ще преминете моите психологически тестове за емоционално здраве с най-добри оценки!" Да, даже Илия заболя от депресия. Но Бог, който го обичаше, изпрати ангела Си да го подкрепи в депресията му.

Животът губи смисъла си. Всеки, който страда от депресия, знае колко ужасно е това! Вие се чувствате съвсем сам и изглежда, че никой не ви разбира. Ако някой успее да ви запали с надежда, искрата угасва моментално. Изглежда ви, че всичко е безсмислено. Другите симптоми са различни за различните хора и различните обстоятелства. Едни трудно се концентрират, други считат, че утрото е най-трудната част на деня.

Всяко нещо изисква много усилия. Чувствате се капнал от умора. Не можете да се решите на нищо. И разбира се, нямате никакви амбиции и интерес към това, което става около вас. Може даже да се чувствате виновен, въпреки че не сте сигурен за какво точно, може да знаете, че на другите им е простено за такива неща или даже за по-лоши, но това не ви успокоява. Току-що сте се убедили, че Бог ви е простил и въпреки това е възможно да се чувствате наранен и плачете много или избухвате лесно. Може би се чувствате, като че ли сте си загубили ума.

Понякога депресираните хора спят лошо и на прекъсвания, събуждат се рано, преди да са се наспали. Други имат трудности със заспиването. Не изпитват удоволствие от храната. Имат периоди на замаяност и тревожно сърцебиене. Симптомите са много и не е задължително страдащите от депресия да ги имат всичките. Симптомите са различни при различните хора и обстоятелства.

На какво се дължи депресията?

Обикновено е налице комбинация от причини - ниска захар в кръвта, нисък хемоглобин или смущения в щитовидната жлеза. Тези трите са най-често срещаните физически причини за появата на депресия. Има специалисти, които смятат, че в някои случаи има разстройство или дефект в обмяната на веществата. Понякога обаче проблемът въобще не е физически.

 

Много са факторите, които предизвикват депресия: диета, ниска кръвна захар, чувство за вина, поредица от неуспехи, семейни или финансови несполуки.

Някакъв само неуспех може да повлече цяла верига от мисли, които преувеличават неуспеха и могат да ни направят бездейни и непълноценни.

 

Един компромис в момент на слабост с най-високите ни морални принципи може да доведе до най-силна депресия с чувство на голяма вина и на самопрезрение. Виждал съм хора, които изживяват толкова силно отвращение, че повръщат. Повтарящи се финансови затруднения, нарастващи дългове, неуспешен брак или невъзпитано дете, всичко това изчерпва нервната енергия, разрушава нормалния химически баланс и предизвиква чувство на депресия.

Как бихме могли да избегнем тези предвестници на депресията? Няма човек, който да може да отговори на всички въпроси, и понякога, подобно на Йов, не можем да си отговорим. Но има няколко много важни предложения:

Направете така, че винаги яденето ви да бъде в точно определено време с промеждутъци от пет часа и умерено по количество. Постоянството в режима на хранене е важно за регулиране на кръвната захар и за осигуряване на необходимата почивка на храносмилателната система.

Много от разстроените и лесно депресиращи се деца идват от семейства, в които не се спазва режимът за хранене. Те развиват навик да се хранят с нездравословна храна и през всяко време на денонощието.

Рафинираните сладкиши трябва да се ядат много рядко, ако въобще се ядат. Въглехидратите трябва да идват от плодовете и пълнозърнестите храни, като пшеница, царевица, овес, просо. Ниският хемоглобин може да се избегне с приемане на храни, богати на желязо, витамин С и витамин В12. С високи концентрации на желязо за плодово-млечните вегетарианци (тези, които освен зеленчуци и плодове ядат мляко и яйца) са сухите плодове, тъмнозелените листни зеленчуци, пълноценните зърна, яйцата и сиренето. Яйцата и сиренето би трябвало да се употребяват рядко. Необходимите дози на витамин В 12 се осигуряват с малки дневни приеми на мляко, каймак и извара. Вегетарианците, които не употребяват млечни продукти, могат да получат В12 с използване на обогатени с него соеви продукти като вегетариански шницели и немлечен айрян.

Храната трябва да се приема бавно и да се сдъвква напълно, за да произведе пълноценната кръв. Междувпрочем, частично смляната храна, която остава в стомаха прекалено дълго, образува алкохол. Това се получава, когато преяждаме, пием прекалено много течности по време на хранене или поемаме на едно ядене комбинация от храни, които изискват различни периоди от време, за да се пренесат към червата и да се абсорбират от кръвоносната система. Много предписани и непредписани лекарства, включително и такива като сиропи за кашлица, които съдържат тежка алкохолна основа, могат да предизвикат депресия. Ние ще разгледаме депресия, причинена от стимуланти, когато се занимаем с нашите постулати. Работата на щитовидната жлеза може да се коригира от вашия семеен лекар. Толкова за избягване на физическите причини за депресията.

Развиване на навик за позитивно мислене

Ако всеки член на семейството живее с позитивно мислене за живота (вижте карето в края на главата), ние всички ще изработим чувство за лично достойнство и депресията би се появявала по-рядко,  а за някои хора никога в значителна степен! Ако все пак тя се появи, то ще е за кратко време.

Още в юношеските ми години някои пасажи от Писанията ми станаха мото за цял живот:

"Всичко мога чрез Христа, който ме укрепява."49

"Всичко, което ръката ти намери да прави според силата ти, направи го."50

"Считайте за голяма радост, когато падате в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение, а търпението нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели без никакъв недостатък."51

"Благодарение Богу, който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос."52

Насърчавайте семейството си да намери пълни със сила библейски пасажи, подобни на посочените по-горе, припомняйте си ги и ги споделяйте по време на семейното богослужение. Така вие ще помогнете да се изгради емоционалното здраве на вашето семейство. Тази практика ще закали емоционалните зони в мозъка ви.

Промяна на обстановката и заниманията

Какво да направим, когато ни се стоварят депресиращи чувства и мисли. В момента, в който разберете, че това става, действайте решително. Ако е възможно, напуснете мястото, където се намирате, и помислете за някаква физическа работа. Смяната на обстановката ще помогне да промените и мислите си. Преднамерено пренесете мислите си върху нова задача: чистене, копаене, садене. Изпийте чаша вода. Дишайте дълбоко чист въздух. Енергично измийте лицето и тила си със студена вода. Вземете топъл душ, като го сменяте със студен.

Всеки от тези механични методи има за цел да раздвижи кръвта, да запали мисловните пътища в нервната система и да улесни използването на силата на волята, да насочи мислите ви позитивно върху вашия цялостен и достоен живот. Докато правите това, мислете за нови, ободряващи неща. Обикновено мислите ни са свързани с обстановката и работата ни. Местата, където сме изпитвали такива нови мисли, ще ни привличат отново.

Д-р Уилдер Пенфилд ми каза, че мозъчните центрове, предизвикващи подобни мисли и чувства, се намират един до друг и когато единият се задейства, близките центрове също се ангажират. В светлината на това много лесно се разбира защо една обезкуражаваща мисъл повлича след себе си друга и друга, докато всичко, за което си помислиш, е само обезкуражаващо!

Ето защо, когато това се случи, променете мястото, където ви минават такива мисли, и това ще помогне мисленето да се насочи към по-приятни неща. Направете нещо положително и решителното усилие да промените направлението на мислите си. Да, това изисква усилия и решение за промяна на мислите и чувствата ни, но тези механични движения ще ни помогнат да я осъществим.

Депресия, предизвикана от чувството за вина

Ако предизвиканите от депресията мисли произведат чувства за вина и непълноценност, следвайте библейските стъпки за решаване на проблема с тези чувства. Ако сте извършили определен грях, изповядайте го пред Бога. Извинете се, ако сте наранили някого, и вземете върховното решение, че независимо от обстоятелствата и каквото и да ви коства, ще използвате своите духовни и физически сили и дадената ви от Бога енергия, за да изхвърлите този грях от живота си завинаги. Направете най-важния договор - да служите на Бога в пълно покорство на Неговата обновяваща воля, както е записано в Библията.

Ако чувствата на депресия са придружени с ниско самочувствие и непълноценност, живейте известно време със спомени за вашите постижения и успехи в живота. Добре е в моменти на неуспехи да си припомняте моментите на успехи. Помнете, че сте създаден, за да успявате. И както детето се изправя на крака след падане и се учи да ходи, така и вие, след като продължавате да опитвате, ще достигнете успех. Между другото, родителите отбелязват успеха на децата си и в най-малките неща. Децата трябва да се научат да се радват на успехите си. Учете ги как да правят неща, от които ще изпитат чувство на задоволство от постигнатото и усещане за собствената си цена. Намалете максимално неуспехите и увеличете максимално възможностите за успех!

Ако сте в депресия от това, че много уважаван от вас човек ви е отхвърлил, веднага протегнете ръка на някой нещастен и пренебрегнат. Мислете за малките деца и възрастните. Те ще оценят вашите грижи и ще изпитате радост от това, че сте полезен.

Чувствата на депресия са винаги свързани с негативни чувства и мисли за вас самия, за обстоятелствата ви и бъдещето ви. Тъй като тези мисли са много преувеличени и предизвикват най-дълбоки емоции, те се стремят да се затворят в един самовъзбуждащ се кръг на нервната система, който изработва навици по време на процеса.

Ако тези депресивни състояния са се вградили така силно и здраво, че не можете да ги владеете, потърсете добра професионална помощ. Колкото по-скоро го направите, толкова по-лесно ще бъде за терапевта да ви помогне да разрушите нежелателните мисловни пътища.

 

Как да мислим положително?

КАК МОЖЕМ да избегнем мисли, които ни депресират?

? Първо, развийте навик да мислите добри неща, интересни неща: ваш успех, достижения, възможности за служене на хора в нужда, чийто живот ще осветлите.

? Второ, развийте навика да гледате на всеки неуспех или трудност като стъпало към победа. Никога няма да забравя анимационния филм, който гледах като малък. Момче с трион в дясната си ръка слисано гледаше парче дърво с отрез, който той току-що беше направил, за да го прикрепи към стълб. Очевидно бе, че беше отрязал не тази страна, която трябва, но не мога да забравя надписа, който се появи: "Даже грешката показва, че ти опитваш!" Гледайте на всяка грешка като на нещо, което ви ползва, стъпало към успех!

? Трето, мислете, че закалявате мускулите на характера си, когато изпълнявате неприятни задачи - светски домашни задължения или нечиста работа. Тогава си поставете мотото: "Винаги ще бъда верен на съвестта си."

? Четвърто, създайте си навик да се усмихвате на хората вътрешно и научете се да се радвате, когато ги срещате.

? Пето, припомнете си ключа на библейските обещания, че можете да преминете през много страдания и отчаяние.

 

 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УВРЕДЕНИЯ МОЗЪК

ПРИНЦИПИ И ПОСТУЛАТИ

Глава 8

ПОДПОМАГАНЕ НА ПСИХИЧЕСКОТО ИЗРАСТВАНЕ

ПОСТУЛАТ 1.  Предписаните лекарства могат да попречат на психическото здраве.

Телефонът ми иззвънява. На другия край разстроен съпруг: "Докторе, нервите на жена ми са зле и продължават да се влошават. Похарчих хиляди долари, за да се излекува, но става все по-зле и по-зле. Не са ми останали още много пари, но обичам жена си и не искам тя да постъпва в държавна болница. Не зная какво да правя! Плаче много, тревожи се за неща, които според мен са незначителни. Постоянно се затваря в себе си. Намира се в ужасна депресия.

Уговорихме си среща, за да се запозная по-подробно със случая. Направените записи представят една дълга история, която съпругът описа. Стана ясно, че избраният є метод за лечение се базираше на лекарства, които съответстваха на симптомите - реакции на възбуждане и депресия.

За нещастие, както често се случва, нервната система се адаптира бързо към всяко лекарство и скоро след това транквилизаторите є действат като стимуланти и антидепресивните лекарства като депресивни.

Разговарях с професор по психо-фармакология, който ни показа диапозитиви от карти на пациенти, описващи графично този обръщащ ефект на всеки стимулант и на всеки транквилизатор след продължителна употреба.

Тези таблетки могат да отстранят нежелания симптом, но повечето от тях имат тежки странични ефекти. Някои от страничните ефекти са опасни за живота на този, който ги употребява, отслабват или разрушават телесната и мозъчната тъкан и разстройват деликатния химически и електрически баланс на вътрешните ни физически и умствени процеси. Нещо повече, когато става дума за мозък и разсъдък, много изследователи доказват убедително, че без подходяща психотерапия или съветване не е възможно пълното излекуване и доброто самочувствие. Дали това не казва с други думи, че човек трябва да има добри мисли, за да постигне излекуване? В следващите страници ще предложим изобилен материал, подкрепящ тази теза.

В случая, който описах, си поставих за цел да намеря причината или причините за проблемите на жената. Имаше ли тя психически или физически сили да се бори? И ако ги имаше, използваше ли ги правилно? Ако пък ги нямаше, ние можехме ли да є помогнем да ги придобие? Дали здравните є навици бяха подходящи за развиването на тези два типа сили? Или може би тя унищожаваше силите си по-бързо, отколкото ги съграждаше? Можеше ли да оцени моментите в живота си, когато изпитваше радост, щастие и пълнота? Трябваше да намерим отговор на всички тези въпроси.

Изследванията показваха ясно, че тялото и мозъкът се влияят един от друг. Както тялото, така и мозъкът зависят от добрата храна, съответните физически упражнения и периоди на почивка.

Положителното мислене има лечебен ефект както върху мозъка, така и върху тялото. Духовната практика на молитва, богуслужение, вяра, надежда и несебелюбива любов, както показват независими едно от друго изследвания и както е описано в Библията, имат дълбок поддържащ здравето ефект върху ума и тялото. Дали жената се нуждае от развиване на нов начин на възприемане на заобикалящия я свят? Клиничните психолози често използват така нареченото познавателно изграждане, т. е. обучават пациента да гледа на положението си от по-различна, положителна светлина. Много преди Фройд, Брьоер и Хелмхолц Библията е обявила, че нашите възприятия моделират нас и нашето поведение!

"Но ние всички с открито лице като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен."54

"Човекът е това, което са мислите му."55

Тя трябваше ли да се научи да се отнася към света около нея по нов начин? И отново, колко от нас са изпитали разрушителната или лечебната сила на своите думи и действия!

"От думите си ще се оправдаеш и от думите си ще бъдеш осъден."56

Контекстът на тези думи на Исус разкрива два факта, които са доказани от експерименталните изследвания: 1. Нашите думи отразяват и разкриват скритите ни мисли и чувства. Зигмунд Фройд счита, че това се разкрива даже при "подхлъзването на езика". 2. Нашите думи имат обратно въздействие върху центровете на мозъка и тялото, които ги произвеждат, като увеличават и откриват дълбоките ни мисли и чувства. 57 Така нашият характер, а от там и предразположението към добро или зло се усилват.

Аз исках да излекувам пациента, а не симптома. Ще продължим разказа за тази пациентка малко по-късно.

Както изтъкнахме по-напред, със стотиците си милиарди мозъчни клетки, с трилионите връзки между тях и невероятните си потенциални възможности за допълнително развиване на още междуклетъчни връзки, мозъкът е планиран да се развива. Този план за растене е ограничен само от нашето смъртно естество и от начина на живот.

Припомнете си, че в течение на нашия живот повече от осемнадесет милиона от тези мозъчни клетки и техните връзки умират всяка година поради неупотреба и злоупотреба. Фактът, че скоростта на загубите намалява рязко в по-нискостоящите части на мозъка, говори, че неупотребата е може би главната причина за загуба на мозъчни клетки. Тези по-нискостоящи части на мозъка са свързани с всяко движение, което извършваме, без значение колко малко е то. Ние използваме тези области почти без прекъсване, освен ако не сме парализирани.

За да процъфтява психологичното ни здраве, конструктивният метаболизъм, или по-широко познат като анаболизъм, трябва да надвишава деструктивния метаболизъм или катаболизъм. Химичното разпределение и активност заедно с биологичното разпределение и активност трябва да допринасят за конструктивния анаболизъм.

Начинът ни на живот определя дали обмяната на веществата ще е асимилативна, или десимилативна. Глупаво е да защитаваме начина си на живот с думите: "Така и така някога ще умрем. " Тази философия ни пречи да изживеем един богат, щастлив живот.

По пътя към аудиторията в колежа в Авондейл, Австралия, където трябваше да изнеса лекция пред студентите, чух че някой зад мен ме извика. Беше младеж на около двадесет години.

"Вие ли сте д-р Чалмърс, който публикува статията в "Insite" "Програмиране на банката на паметта ви?"

Когато му отговорих утвърдително, той добави:

"Аз бях съвсем затънал в наркоманията."

Младежът се присъедини към мен по пътя до аудиторията и продължи:

"Майка ми беше оставила на масата този брой на списанието с рисунка на мозъка и със заглавието на статията. Когато прочетох статията, си помислих: "Щом имам такъв мозък, ще престана да го цапам с дроги." Аз се отказах от наркоманията и реших да се запиша в колеж и да направя нещо от себе си. Ето защо съм тук."

Известно е, че с концентрация и съответни действия става ново израстване на мозъка. При възрастните например е открито, че се формират нови мозъчни връзки и мрежи, когато те продължават да бъдат активни и да си поставят нови учебни цели. Изгубени способности вследствие на повреди в мозъка се регенерират с добре проведени психо- и физиотерапии. Психологично и физиологично разрушеният мозък може да преживее едно истинско възстановяване!

Използвайте мозъка си по здравословен начин и клетките му ще създадат нови връзки с нараснала продуктивност и изобилно здраве. Ако клетките ви са зле използвани или неизползвани, те и техните връзки ще умрат.

Психологичното здраве предполага развитие, а не само съществуване или привидно лечение, когато симптомите на психологичното заболяване се отстраняват временно!

Често трябва да се прибягва до бързи процедури, за да се преборим в момента. Може да е необходимо да потърсим помощта на лекар или психиатър за отстраняване на неприятния симптом в момента. Много по-трудно е да се контролират мислите, да си представите нещо, което ще предизвика положителни емоции, или да започнете упражнения, които ви носят здраве, когато сте силно възбуден, оплаквате се от чувство за вина, обсебени сте от нежелани мисли или нещо подобно.

Много е важно обаче да запомните, че докато отсраняването на нежелания симптом може да помогне да концентрираме усилията си върху лечението, то също така този отстранител на симптома може да изиска допълнителни усилия за преодоляване на опасността от приспособяване. Тялото обикновено се приспособява към лекарствата. Често приспособяването е временно. Предписаните таблетки могат реално да разстроят здравия биохимичен баланс и заплашват оцеляването на живия мозъчен механизъм както физически, така и биохимически.

Медицинската наука предлага най-доброто, което има, но биохимията продължава търсенето на по-добри отговори! Нагласата на организма към живот за оцеляване, което прикрива неприятния симптом, е може би най-доброто (което мозъкът и тялото правят, за да се противопоставят на рушащите живота и здравето таблетки). В процеса на това приспособяване обаче качеството на живота и здравето може да бъдат повредени. Поради тази причина винаги трябва да избягваме употребата на лекарства, които само облекчават.

Аз приветствам невролозите, които продължават да проучват лекарствата, като заместват тези с повече странични ефекти с лекарства, които имат по-малко такива ефекти. Приветствам и невролозите, които са оценили силния лечебен ефект на мисленето в определена подходяща насока и на физическото стимулиране.

Ние не можем да отречем и факта, че още много има да учим за деликатния и съвършен баланс на невро-химичната дейност на здравия мозък. Лекарите са напълно наясно за страничните ефекти на предписваните от тях лекарства. В действителност често предписването на дадено лекарство се определя от неговия "главен ефект" и от неговия изключително силен страничен ефект.

Например, ако пациентът се оплаква едновременно от депресия и безсъние, лекарят ще предпише лекарство, което да го изведе от депресивното му състояние, като избере антидепресант с по-голям успокоителен ефект, който едновременно да помогне на пациента да спи. В този случай лекарят ще лекува два симптома, но не и депресията. Депресията в действителност засяга всичко. С лекуването на симптома се прави видимо, но временно облекчение. Другите симптоми ще минават незабелязано или няма да се предписват на депресията. Оздравителният процес се осуетява и невро-химичната система страда от влошаване на баланса, което води до живот за оцеляване. Добре е употребяваните лекарства да се изследват внимателно, за да не се наруши правилният баланс на невро-химичната ни система и тя да не може да се възстанови след това!

Мозъкът си има своя фармацевтична лаборатория, която, ако се използва здравословно, ще изпраща правилни предписания на точните адреси, когато това е необходимо. (Изключение правят генетичните аномалии. ) Това е, което създава качествено психологично здраве.

Принцип: Всяка психическа ценност или начин на въздействие, които допринасят за психическото здраве, са от полза и за качественото развитие на психическите ценности.

Ако се реши, че в момента лекарствата са необходими, то незабавно трябва да се пуснат в действие процесите, които допринасят за психическата цялостност. Това трябва да са процеси на психически растеж. Отслабените и разрушени психични сили трябва да се заместят с нови. Ние трябва да променим стила на живота си, като ежедневно изпълняваме изискванията на здравните норми.

Много лекари се опитват да практикуват лекуване, като препоръчват здравословен режим на живот.

Пациентите, които изпълняват тези препоръки и се подлагат на самодисциплина, наистина имат високи постижения. За съжаление, много пациенти предпочитат "бързия ефект" на лекарствата. Те се отказват от тези лекари и отиват при други, които им предписват таблетки за "бърз ефект". Но почти всички таблетки, успокоявайки дразнещия симптом, противодействат със страничните си ефекти на здравословното функциониране на организма.

Традиционно както за медицината, така и за психоанализата, здравето се разглежда просто като липса на болести, дефекти или разстройства. В настоящия момент на прогрес в медицинското лечение на емоционалните разстройства при много случаи даже психиатрите59 прибягват до овладяване на разстройството, а не до лечението му. В класическия или библейски еврейски все пак здрав е типичен синоним на реставриране, цялостно обновяване. Когато са използвали този термин в медицината, еврейските библейски учени не са го използвали в случаите на лечение на симптоми, но като медицина, реставрираща изцяло и лекуваща перфектно. В тази книга ще използваме термина здраве в класическия еврейски смисъл.

Лечебните принципи, дадени по-нататък в настоящата книга, ако се изпълняват от пациентите, ще ги отведат на едно пътешествие до получаване на цялостно60 обновление на личността.61 В нашия свят, в който има смърт, не можем да постигнем съвършено излекуване, но решително ще се придвижим към тази цел. Ние ще участваме в това пътешествие към истинската пълнота. В малкото случаи, които изискват временно отстраняване на някакъв симптом, ние ще търсим само временното успокоение, за да можем с пълни сили да продължим с действия, насочени към истинското излекуване и психическа пълнота.

Тези действия улесняват не само раждането, но и изграждането, и умножаването на психическите ресурси.

Всички те се развиват в хармоничен здравословен баланс. Как ще се формират, растат и умножават нашите психологически ресурси е разгледано в главите от втора до пета.

Ресурсите за растеж са онези ценни качества и способности, които, ако се използват, както е предвидено от Създателя, предизвикват растеж. Това могат да бъдат нашите таланти, нашето мислене и обучение, нашите лични качества, нашите чисти мотиви.

В предишните глави ви запознахме с оформянето на добри навици и ви показахме просто как те стимулират психическото израстване. Показахме също как тези процеси на развитие на добрите качества и способности препятстват или напълно унищожават наклонности и вътрешни преживявания, които са разрушителни. Мозъчната структура, която обединява междуневронната система62, извършва това двояко действие на ресурсите. Как чудно сме създадени!63

Вярата, надеждата и любовта благоприятстват нервно-химичния баланс и правилното мислене.

Вяра, надежда и любов са примери на източници за укрепване и развитие. Те са подчертано водещи принципи за психично здраве. Изследванията, докладвани от Д. Актерберг и Г. Франк Лаулис 64, Д. Борисенко65 и др. , показват, че негативното мислене е пример за вид преживяване, което води до разрушаване. Безцелната омраза, завистта, скъперничеството, свадливостта са други примери.

Когато хората са вярващи, тяхната имунна система се сплотява като прогонва разрушителните чужди завоеватели. В същото време по-добре изградените невро-химични пътища на вярата потискат пътищата, които биха изстреляли отслабващо съмнение.

Когато хората са изпълнени с надежда, мозъчните "пътища на надеждата" ще активизират области на положително и радостно емоционално преживяване и на плодотворни дейности. Активизираните в мозъка пътища ще потискат пътищата, които биха попречили на приятното преживяване.

Истинската вяра не е безпочвена. Исус многократно лекуваше хората, така че те повярваха, че Той също има и сила да им прощава68. Вярата е убеждение за неща, които не се виждат69 и това убеждение трябва да е изградено върху знание, основаващо се на Божието слово70. За развиване на преобразяваща и трайна вяра няма друго средство, освен постоянното и сериозно изучаване на Библията.

Природата и силата на любовта

"В любовта няма страх, но съвършената любов изгонва страха, защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е усъвършенстван в любовта."71

"Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи."72

По-горе в тази глава казахме, че в здравия мозък се отделят подходящи мозъчни реактиви в точно определени количества и на точно определени места. Това е един пример: мозъчният хормон окситоцин се излъчва, очевидно, в предната част на мозъка към множеството рецептори за окситоцина, които се намират там и са свързани с истинската любов и приятелство. Когато активизираме и укрепваме тези пътища на истинска любов в предната част на мозъка, цялата област от разрушителни емоции е блокирана, а именно: омразата, завистта, страхът, скъперничеството, сексуалното прелюбодейство, съпружеската невярност, малтретирането на съпрузи или дете - цитираме само някои! Такива са заключенията от неврологичните и психологичните изследвания. Аз гледам на тези научни данни като на ръкопис на Бога в човешката природа, често осветляващи преди това записаните откровения в Библията.

Принцип: Вярата, надеждата и любовта са същността на висококачественото психологично здраве.

Ние трябва да изработваме положително развитие, защото нашето психично здраве зависи от него.

 

ПОСТУЛАТ 2. Мозъкът е пригоден за поправка и растеж

Мозъкът има способността да се адаптира и променя. Не можем цял живот да разчитаме на нашето раждане или възпитание, нито пък сме обезателно жертва на нашата генетика. Не сме и непременно жертва на лошия старт в живота си. Съдбата не е непременно в ръцете на тия, които ни оформят през първите няколко години от живота ни. Не трябва постояно да бъдем жертва на лошия си избор или навици. Даже когато липсват големи области от мозъка поради вродени недъзи, повреди или болести,мозъкът отбелязва тези загуби и е готов да развие загубения капацитет в останалите свои области.  Например нормалният мозък има два начални центъра за говор в лявата хемисфера.

Единият от тях, наречен център на Брока, носещ името на откривателя си - френски неврохирург, е разположен в долната челна извивка на лявото мозъчно полукълбо. По-назад от него, но пак в лявото полукълбо, е разположен вторият двигателен речеви център, наречен център на Верник. Центърът на Брока задържа информация за детайлите на граматиката и за точната организация на думите в говорната реч. Пораженията в тази област водят до трудности в свободното изразяване специално при използване на местоименията, съюзите и предлозите. Центърът на Верник оформя значенията на звуците. В този център се образуват значенията и разбирането на думите, които чуваме. Ако центърът на Брока е повреден, човекът не може да говори. Ако центърът му на Верник е здрав, той може да разбира говора, но не може да изрази това, което разбира (фиг. 8. 1, стр. 57). От друга страна, ако центърът на Брока е здрав, а този на Верник повреден, човекът бърбори и бърбори, но не разбира. Неговата реч е като "салата от думи" - поток от думи на безсмислена бъркотия.

Използването на методите за обучаване на малките деца да се изразяват точно може да възстанови загубените възможности. Такива тренировки могат да възвърнат нормалните функции на центъра на Верник или да развият нов кластер от работни мрежи от клетки, който ще извършва тяхната работа. Това е пластичността на мозъка. Мозъкът е способен да се поправи и оздрави. Мозъчната пластичност или капацитет за компенсация и изграждане на нови връзки е надежда за жертвите на собствените им мозъчни болести. Загубата на способности, емоционален контрол, памет, повредено мислене могат да не бъдат от значение за вашата съдба. Пластичността на мозъка ви предлага обещание за излекуване.

Много често хората се чувстват засрамени, объркани или виновни за загубите. Търсенето на причините за случилото се често свършва с хвърляне на вина върху гените или върху начина на възпитание, или върху безразсъдния начин на живот. Някои хора се обричат на безрадостно бъдеще. Други мислят за самоубийство. Трети изливат гнева си върху света, който те смятат, че е виновен за това. За щастие има такива, които са агресивни, които действат, които търсят решения за своите затруднения. Не прибързвайте със заключения при мозъчните проблеми. Причините никога не са единични. Обикновено те са много и взаимодействията между тях се изплъзват и на най-добрите умове. Повечето от причините са вероятно извън нашия контрол в момента. Ние не се наказваме обикновено за развитието на рак, диабет или артрит. Но можем да направим стъпки за намаляване на вероятността за такива заболявания, като поставим под пълен контрол живота си.

Трябва да сме отговорни за тези аспекти на живота ни, при които можем да направим нещо. Както казва апостол Павел: "Забравям задното и се простирам към предното"73 - ние сме отговорни за тези действия. Отговорни сме за избора на начина си на живот - храненето, заниманията със спорт, времето за почивка, използването на чист въздух и чиста вода, отношенията ни, ценностната ни система, навиците, предпочитанията, целите ни. Всичко това засяга функционирането на мозъка ни. И още нещо, не трябва да се наказваме за случайно недоглеждане или поддаване на греха, защото те не остават трайни следи в мозъчната ни работна мрежа, нито пък са определящи в нашия характер. 75 Нека да не се безпокоим за минали неправилни действия! Не можем да върнем разбърканите яйца!

Бог се опитва да ни увери, че Той знае, че нашият дух желае, а плътта е слаба. 76 Вместо да живеем с неуспехите си нека поправим пътищата си като още веднъж размислим къде постоянно търпим провал. Спомнете си библейската поговорка:

"Защото праведният може да падне седем пъти и пак се изправя."77

И за тези читатели, които си мислят, че разстроеният ум и чувства са резултат може би от гнева на Бога върху тях, е уверението на Исус: "Защото Бог не прати Своя Син на света, за да съди света, но да бъде светът спасен чрез Него."78

Истина е, че психическите болести, споменати в някои библейски стихове, биват интерпретирани като Божиите наказания върху грешниците или като мъчително преживяване поради обсебване от демони. Пример за това са стиховете от Първа книга на царете 16:14-16:

"А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше. И така, слугите на Саула му рекоха: "И така, зъл дух от Господа те смущава, затова нека заповяда господарят на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа, и когато злият дух от Бога е над тебе, той ще свири с ръката си и ще ти стане добре."

Изучаването на личността и характера на Саул разкрива, че Саул си позволи да развие характерните черти на биполярна депресия с параноидни черти. Неговата любов и желание към хвалебствия и себевъзвеличаване се бяха превърнали в главни движещи сили на действията и мислите му. Стандартът му за добро и зло се беше снизил до стандарта на популярното одобрение. Отвори сърцето си за духа на завистта, когато стана свидетел на популярността на Давид. Позволи си да се поддаде на самоизмамата, че Давид ще узурпира трона. Допусна импулсивни чувства да управляват правосъдието и в края на краищата се потопи в яростта на страстта. Имаше припадъци от гняв, които го правеха способен да отнеме живота на всеки, дръзнал да се противопостави на волята му. От тази възбудена ярост той слиза до състояние на отпадналост и самопрезрение, и угризения обхващат душата му.

Във времето на отпадналост, самопрезрение и угризения Саул можеше да намери временно успокоение и повдигане на духа, докато Давид свиреше на арфата си за него. Звуците от музиката действаха върху онези центрове в мозъка на Саул, които повдигаха духа му. Сауловите слуги знаеха добре знаците, с които Бог бе избрал Саул за първи цар на Израил. Те знаеха също, че съдбата му беше в Божиите ръце, защото все още Бог се грижеше за работите в Израил. Ето защо за тях беше естествено да направят заключение, че разстройствата или злият дух са от Бога. Всяко нещо, което Бог допускаше, се смяташе, че е от Него. Естествените последици от нарушенията на Божия закон се смятаха, че са от Бога.

Обаче изборът на Саул да отхвърли нежното подканване на Божия Дух смирено да се довери на Бога за мъдрост и успех в управлението на Израил за победа над заобикалящите го езически племена го постави на страната на Сатана, този дяволски дух. Сатана подтикна Саул да се възгордее. Това беше същото качество - гордост, поради което Сатана падна от предишното си високо положение, дадено му от Бога като Луцифер в небесата.

Тази история е истински пример за това как законите, които управляват умствената стабилност, са свързани с работата на Бога, защото Бог управлява тези закони. Когато малко по малко включваме Бога в нашия живот, Неговите закони действат. 80 Естествено е, когато Божият закон на любов в сърцето се отхвърли, той да бъде заместен с точно противоположния дяволски дух - т. е. гордост, ревност, омраза и убийство.

Така че умственото заболяване на Саул не беше толкова Божие деспотично наказание, колкото законна и предсказуема последица от това, че Саул подхранваше гордостта, ревността, омразата и параноята. В днешно време тези лични черти са характерни за биполярно депресираните с параноидни белези. Това би ни дало по-ясен поглед върху причините, а оттам и върху лечението на биполярната депресия с параноидни прояви.

Моят първи пациент с тази диагноза щеше да потъне в депресията си, ако прочетеше във вестника, че фермер от съседното село има повече декари земя от него! Аз почти нищо не знаех за лечението на това заболяване, но доколкото той беше религиозен човек, споделих с него Божието обещание: "Този, който е верен в малкото, е верен и в голямото. " Спряхме се на няколко библейски пасажа, които показват последствията от гордостта, и в контраст на тях обещаната на смирените награда. В лечебната програма бяха включени няколко упражнения, които имаха за цел да преориентират неговата гледна точка върху живота към пълно доверие в Бога и безрезервна служба на другите. Съпругата му се присъедини да му помогне в тази практика. След много години и двамата потвърдиха факта, че той повече не страдаше от припадъци и се наслаждаваше на продуктивен живот в служба на другите. Аз вярвам, че Бог се беше намесил директно и му беше дал здраве през този единствен интензивен терапевтичен цикъл.

Упражненията, които спомагат развитието на здравословно смирение, просто доверие в Бога, грижа за другите, правене добро на неприятелите, могат да излекуват биполярната депресия с параноидни прояви. Красивият резултат от настройката на качествата в личността е, че повредените центрове в мозъка започват да работят отново нормално. Такава е пластичността на мозъка. Никой, който се оплаква от умствени разстройства, няма да бъде презрян и отхвърлен. Бог няма да ги отхвърли даже ако те са нарушили Неговите закони, чието предназначение е да поддържат здравето на мозъка. Ние всички трябва да очакваме да платим огромна цена за нарушаването на законите, които управляват здравето и доброто състояние на мозъка и тялото ни. 82 Но благодарение на нашия милостив Бог мозъкът, който Той ни е дал, е снабден с пластичност, която позволява неговото възстановяване и лекуване. Можем да Му благодарим също и за осветляващата поддръжка на истинската наука. Можем да Му благодарим за нарастващото знание за Неговите закони за процъфтяване на здравето. Божият дух на любов, прощение и милост е записан в пластичността на мозъка!

 

ПОСТУЛАТ 3. Вътрешна хармония означава психично здраве.

Младоженка разказва на психоаналитика си:

"Аз никога не бих напуснала мъжа си заради друг. Моят съпруг наистина е добър за мен. Но изпитвам силно желание да го напусна и да отида с този друг мъж. Когато бях млада, не можех да бъда с някого много дълго. Не зная къде е причината, но не мога да се променя. Чувствам просто, като че ли ме тегли нещо да опитам и с друг мъж!"

"Нейният личен тест показа една силно емоционално нестабилна жена. Тя беше предизвикателна, язвителна, беше закон сама за себе си и често изпадаше в депресия. Тестът є за мотивация84 разкри изключителна жажда за любовни истории и преживявания далеч надхвърляща всяка граница на задоволяване. Да се срещнеш лице с лице с подобна действителност, е прекалено трудно. Нейните безплодни усилия да задоволи този нереален копнеж я докарваха до емоционално изтощение и разруха. Вътрешният є конфликт я правеше нестабилна. Тя приличаше на развълнувано море, което никога не утихва. 85 Ветровете и приливите, и отливите на външните обстоятелства нараняваха прекалено лесно чувствата є. Не можеше да остане спокойна и емоционално стабилна при бедствия. Настояваше, че е господар на себе си, но това не беше така. Нейната хиперреактивна нервна система и пълният с тревоги свят я поробваха.

Сложността на проблема є беше непреклонността на желанията є - нежелание да се подчинява на законите, които управляват всяко стабилно общество. Тя предпочиташе вместо това да търси онези, които биха толерирали нейната емоционална непредсказуемост, позволявайки да си следва своя път. Както често се случва в такива случаи, нейната съвест я измъчваше и є досаждаше по време на тези нейни капризи.

Психолозите изследователи Катъл и Горсъч, които представиха експериментални данни за моралната структура на обществата, показаха, че общият фактор на моралност обхваща 52 страни с различни култури. 86 Тестът на Катъл за личната структура беше използван, за да измери този "фактор на съзнанието" при жените.

Нейните фантастични желания за любовни авантюри никога не се реализират. Те не са възможни! Всяко ново "срутване" е срутващо разочарование. Тя отказва да се съобразява с опитаните и доказани принципи, от които се нуждае изключително, за да изпита вътрешно спокойствие и мир. Извратеният є ум се нуждаеше от чистота на целите и почтеност.

Чистотата на целите и почтеността са най-важните основни принципи, върху които се изгражда хармоничното взаимодействие на вътрешните възможности. Те носят мир и спокойствие на ума и чувствата.

Морална нечистота и неприятно безпокойство

"А нечестивият е като развълнувано море, което не може да почине, чиито води изхвърлят кал и тиня."87

 "Грехът е беззаконие."88

Всякакво разрушение на мозъка, физическо и психическо, всички мъки, всички страдания и скърби са резултат от нарушението на закона. Чудесната човешка машина е била разбъркана и нейният деликатен механизъм е бил направен да работи по законите на живота и издръжливостта. Резултатът е болест и смърт.89

Енергията на мозъка е най-продуктивна и най-ефективна, когато вътре в нас има хармония.

Умствен конфликт, чувство за разстройство и вътрешно напрежение, всички те "изгарят" напразно нервна енергия.

"Къща, разделена против себе си, не може да устои. " Често емоционално разстроените хора страдат от вътрешно вълнение поради сблъсък на интереси, несъвместими ценности или ценности, които не отговарят на техните желания за търсене на удоволствия или чувствени желания. Често техните влечения са във война помежду си, като не им дават мир на ума и почивка на нервите. Страхове от провали, от отхвърляне, от вземане на неправилни решения или неправилен ход често подпалват това вътрешно вълнение всред тези несъвместимости.

Нетърпеливите хора могат да получат мир като:

? размишляват как използват вътрешните си резерви,

? вземат решението да останат верни на принципите за чистота и честност,

? отхвърлят всички замърсяващи влияния,

? използват талантите и вътрешните си резерви хармонично, т. е. по начин, който няма да ги доведе в конфликт и

? продължават да стоят с ума си на страната на Бога.

 Ако обслужва такъв разстроен клиент, терапевтът трябва да е човек, който използва вътрешните си резерви разумно и хармонично. Принципите на чистота и почтеност трябва да са основата на принципите на самия терапевт. Няма да можете да измъкнете клиентите си от бързо течащия поток, ако стъпалата ви са върху хлъзгава почва. Не можете да изливате от празна кофа! Не можете да пишете с пресъхнала химикалка!

Достиженията, които терапевтът използва, варират според пациента и според терапевта. Психически здравият терапевт ще се приспособи по-лесно към по-широк спектър от типове пациенти, като използва най-подходящите за дадения пациент средства. В този смисъл терапевтите християни е добре да използват съвета на Библията.

"И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви; други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха. "90

Пациентите много се различават по темперамент, вътрешно съдържание, готовност да учат, отвореност към промени, въображение и др. Имат различни слаби места, различна чувствителност. Опитният терапевт ще намери точното лечение, което е най-добро за дадения пациент. "Една мярка" не става за всички!

Какъвто и курс да се приеме, целта на истинската терапия е да мобилизира нашите вътрешни резерви да действат хармонично.

 

ПОСТУЛАТ 4. Намирането на корените лекува.

Психологичното развитие започва с корените на нашето вътрешно "аз". Ние дефинираме "намиране на корените" като здраво възприятие, поведение, чувство или лична характеристика, скрита под недобри изрази. Ако не отстраним нездравите характеристики и не подхранваме добрите, ще продължаваме да сме в конфликт с живота си.

Извод № 1: За да може да има развитие, трябва да се намерят корените ви за развитие.

По време на лечение на брачна двойка съпругата ядосано прекъсна изказване на съпруга си, което било "хвърлено" срещу нея. Той нямаше желание да воюва в този момент, но преди да каже следващата дума, аз го попитах:

"Това ли искахте да кажете?"

Бях запомнил, че в началото той ми каза, че би искал да обсъди причините за действията, за които беше сурово критикуван, и аз заподозрях, че аргументите му щяха да бъдат по-добре разбрани, ако бяха изказани по друг начин. Моят въпрос го отведе по-назад от изказването, за което ставаше дума, към неговия мотив или причина и както се оказа, подбудите му са били най-добри и в полза на неговата жена.

Неговото бедно изразно средство беше лошо разбрано. То противоречеше на доброто му намерение. Грешно предаде добрите му чувства към нея. Ако това, което казваше, беше прието буквално от жена му, то щеше да бъде почва, върху която не можеше да израсте нищо добро.

От друга страна, подбудите, които стояха зад израза, бяха продуктивни за неговото растене и по отношение на тяхното приятелство. Това беше "коренът за израстване" за него и за тяхното приятелство. Ако беше дал ясна изява на добрите си чувства, щеше да прибави още към психологическото си израстване. Неговата добре оформена фраза щеше да допринесе към "корена" (желание за добро) в сърцето на жена му и щеше да достави допълнителна "почва" за продължаване на нейното развитие.

От друга страна, такава реакция може да бъде предизвикана и от омраза. Това би било лоша психологическа "почва". Трябва да се върнем назад и да изследваме източника, от който тя се е развила, докато се открие "коренът".

Между другото, когато двойката се помири след битката, те определиха своя "корен (начало) на растеж". Ако усърдно продължаваха да се възпитават в това направление, техните личности и приятелство биха просперирали в психично-здравословен аспект и лично щастие.

Аз съм убеден, че всеки човек има голяма гама от "корени за развитие" - интелектуални и духовни сили, любов към доброто, рабиране за истина - това са само някои от тях91. Но вместо тях ние всички някак си развиваме нездрави основи.

Според Библията нашата нездрава основа е естество на нашата плътска природа. Наследяваме склонността да развиваме нездрава "материя" - разрушен мозък! Бог не ни осъжда за тази склонност. Той по-скоро ни подканва, подтиква ни да дойдем при Него за излекуване и за нова природа. Често Бог демонстрира силата Си да лекува, така че ние трябва да Му вярваме. Той има също силата да ни прощава, че сме си докарали собственото разрушение. 92 Ние идваме при Него с молитва. Библията учи, че лечението и новата природа се дават от Светия Дух. Без работата на Светщя Дух нашите наследени и изработени наклонности може би ще ни надвият и ще доведат до болести и разруха!

Понякога може да потърсим нашия психоаналитик, за да ни помогне да открием "корена за израстването" ни. Той може да направи това, като "погледне назад", преглеждайки несполучливите ни опити да се преборим с даден проблем, докато в края на краищата стигнем до корена на доброто развитие. Питайте се:

"Аз наистина ли се обичам? Искам ли да действам така? Искам ли така да чувствам? Как искам да действам? Как искам да чувствам?"

Когато се концентрирате върху това какъв бихте искали да бъдете, да действате, да чувствате, ще откриете вашата възможност за развитие. Подхранвайте това чувство, този вид поведение, този начин на отношение. Помолете Бог да ви прости всичко, за което съжалявате. После Го помолете да ви даде това, което Той би искал да ви даде. Давид се молеше: "Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене. " Добра молитва за всеки от нас!

Ако някой не е имал поражения в борба, а е простро разстроен и не е в състояние да открие подходящия добър начин за по-нататъшно развитие, нека да поеме дълбоко въздух, да излезе да се поразходи, за да поизчисти "паяжините". Оставете си време за размишления, самонаблюдение и за лична молитва за разбиране, за обновление на вътрешния дух, за смелост да видите собствените си грешки. Когато откриете "възможностите си за растеж", прибавете нов и доброкачествен растеж и вървете напред.

Може би познавате някои хора със същите възможности като вашите и с подобни проблеми, които са се справили и са излезли от положението. Разговаряйте с тях. Може би те ще ви предложат нещото, от което се нуждаете. Някои от пациентите бяха на мнение, че Библията е пълна с богат материал за положително мислене и с обещания, които те запомниха и размишляваха върху тях. Ако в живота им се приближаваше неприятност или попадаха в неприятни ситуации, те биха могли да си припомнят тези пасажи, изграждайки върху тях своите възможности за израстване.

Позволете ми да ви уверя от собствения си опит и от опита на хиляди други, както и от авторитета на Свещеното писание, че Бог винаги ще ви даде начин да овладеете всяка ситуация, когато отивате при Него с молитва.94

Преди няколко години без да искам предизвиках яростта на един от моите началници, премествайки се на друга работа. Той ми написа много гневно писмо за случилото се. Показах писмото на новия си шеф и оцених съвета му. Той просто се засмя и цитира библейския стих: "Мек отговор отклонява от ярост. "95

Знаех този стих, а още и следния: "Благоприятните думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите. "96 Но моето разгневяване ги беше изтрило от ума ми! След като ми беше напомнено, нямах проблем да реша да отговоря с мек отговор.

Преди да оформя отговора си на писмото, реших да се поставя на неговото място и да погледна на положението от неговата гледна точка. 97 След като го направих, можех да разбера ясно чувствата му и да се извиня!

Има още два стиха, които дават светлина върху човешките взаимоотношения:

"Всички пътища са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете." "Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му."98

По време на лечението с профисионалист бъдете откровен за чувствата си, за това, което можете и не можете да направите. За професионалиста е необходимо да знае с какви психични запаси разполагате и вашите "корени". Не се колебайте да споделите на какво държите. Професионалистът е този, който ще ви предложи възможности, които са реални за вас.

Като допълнение на информацията, получена при общуването с вас, някои терапевти използват данните от психологичен тест и от вашето минало, за да разкрият потенциалните ви възможности и граници. Тогава те ще могат да ви доставят най-подходящата за вас рецепта.

От терапевт се нуждаят онези, които са затворени в остро емоционално разстройство и не могат да разкрият възможностите си за развитие без негова помощ.

Процесът за определяне на възможността за развитие е най-често диалогът, който включва всичките възможности на съветващия или терапевта да предразположи най-добре клиента за откровен разговор. Положителното съчувствуващо отношение на терапевта към клиента, неговите искреност, доверие, гъвкавост и откритост към гледната точка на клиента допринасят за разкриване на възможността за развитие.

Извод №2: Нашата нездрава съпротива трябва да се отстрани, както болната тъкан трябва да бъде отстранена хирургически, преди новата здрава тъкан да се образува. Отказ, престорена безпомощност, обвинение и безпричинно болезнено отправен гняв са пример на нездрава съпротива, които трябва да бъдат отстранени, преди да се намери възможността за развитие.

Хората отиват при психоаналитици по най-различни причини. Някои само от любопитство, защото са чули добри отзиви за съветника. Други, защото се надяват на поддръжка да отстранят някого от пътя си. Някои си мислят, че само ако имаха точна информация, биха могли сами да се справят. И накрая са тези, които отиват, защото безнадеждно не могат да се справят с живота.

Много хора знаят, че не могат да се излекуват сами. Понякога това е, защото всички страни на тяхното същество - интелект, чувства, воля и сила на избора, всичко е завладяно от "болестта". Всяка част на съществото им е заразена от болестта.

Така някои терапевти описват пристрастеността, което е много сходно с библейското описание на проникващия ефект на "греха", който не е нищо друго освен нарушение на Божиите закони, управляващи живота и здравето на човека.99

"Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло: от стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място, но струпеи и посинения, и гноясали рани, които не са изстискани, нито превързани, нито омекчени с масло."100

Ако чувствате, че вашите емоционални проблеми излизат извън контрола ви, много е възможно те да са наранили вече всяка част от вас самия. Нуждаете се от помощ извън вас.

Някои от моите пациенти отидоха направо при великия Лекар. Библията казва, че Той лекува всички болести - физически, умствени и духовни. Тези клиенти вярваха, че като отидат там, ще бъдат излекувани. Бог щеше да лекува. С проста вяра те помолиха Бога да ги излекува и да им даде мъдрост да разберат какво точно трябва да направят за себе си. Техните молитви бяха чути и те откриха Този, Който "прощава всички грехове и изцелява всички болести."101

Други предпочетоха да отидат за лечение при терапевт с репутация.

За да се отстрани "болната психична материя", за някои терапевти е удобно да използват само един метод - конфронтацията. Има примери, при които да се работи с "болната тъкан" по този начин е най-добре.

"Извикай силно, не се щади, изяви на людете ми беззаконието им."102

В други случаи най-добре се работи с болната тъкан, когато се създаде на пациента "комфорт".

"Утешавайте, утешавайте людете Ми. Говорете по сърцето."103

В трети случаи терапевтите трябва да се въздържат и просто да обяснят на пациента, че той в този момент не е в състояние да разбере. "Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега."104 Повечето добри терапевти ще изберат измежду всички подходи този, който е за пациента и неговия проблем в момента. Задачата в този случай е да се отстрани болната тъкан и да се открие възможността, която ще се развива.

 

Глава 9

ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ПСИХИЧЕН СРИВ

 ПОСТУЛАТ 5: Здравият мозък е гаранция за стабилност на чувствата.

При мен дойде 28-годишен млад мъж с високо ниво на интелигентност, за да се посъветва за кариерата си. Той напуснал колежа малко преди да се дипломира, защото загубил илюзии, че ще намери кариера, която да го удовлетворява. След напускането на колежа работил на три различни места и на всяко от тях се проявявал добре, но не одобряваше нито едно от тях като подходящо за кариера. Той мислеше да се върне обратно в училището и да се дипломира със степен бакалавър, но не знаеше какво иска.

Беше чувствителен, прекалено грижовно отглеждан от майка си в детството си, любезен и внимателен, с особена любов към музиката и изкуствата. Беше мислил за кариера в музиката или изящните изкуства, но разбираше, че това за него е трудно поради финансови причини.

Освен това беше изключително свенлив, лесно се плашеше от силна личност или от тълпата. Имаше огромна енергия и предприемчивост, но беше напрегнат и лесно се разстройваше. Беше либерален в мисленето си, желаещ да експериментира и готов да остави миналото си зад себе си.

Беше с много запаси, независим в мисленето си, но емоционално зависим, много нестабилен емоционално, лесно се ядосваше и разстройваше. Когато беше разстроен, се просълзяваше лесно.

 

Това беше истински случай на човек, чиято емоционална система не подаваше обратно сигнали към мозъчните центрове. Това би му дало стабилност, от която той силно се нуждаеше. В случая наследствеността е най-голямата причина, защото статистически 41% от вариантите на този фактор на  емоционална стабилност се дължат на наследственост. Но други неща, като начин на живот, хранене, възпитание допринасят 59%.

Това означава, че хронично емоционално нестабилната личност задължително трябва да премине към здравословен начин на живот. Това означава добро хранене, отрязване на всякакви сладкиши, за да се задържат В-витамините, необходими за нервите, всекидневни физически упражнения, за да се отделят отровите от тялото чрез изпотяване и да се подобри поглъщането на кислород и циркулацията на хранителните вещества.

Американският лекар Валтер Б. Канон въведе термина "хомеостазис" в книгата си "Мъдрост на тялото", 1932 г. Той издигна основната идея за обратното захранване като основен психологичен принцип. Обясни, че хомеостазисът се поддържа от обратни сигнали с информация за това от какво се нуждаем и как тази необходимост може да бъде задоволена. Това е важен принцип за един трениран характер да взема правилни решения и да довежда съответно до правилни действия, които ще задоволят нашата обоснованост и емоционални нужди.

Принцип: За да сме в състояние да поддържаме емоционална стабилност, нашите емоционални центрове трябва да изпращат информация от центровете ни за нужди към мозъчните центрове, които ще удовлетворят тези нужди.

Точно както действието на принципа на хомеостазиса във физическото тяло поддържа относителната стабилност на вътрешната среда, така и този принцип действа на психично ниво. Хомеостазата в психичното "аз" е неговата предпоставка, за да поддържа стабилност между воюващите подбуди и другите психодинамични сили.

Когато се опитва да се приспособи към изключителна топлина например, физическото тяло се приспособява към стреса и дискомфорта на горещината с помощта на изпотяването, което го охлажда. Процесът е автоматичен, без участие на съзнанието или каквито да било усилия. За да се избегне калциевият дефицит в костната тъкан, калцият се попълва "автоматично" от депата на калций в тялото или от неговия дефицит. Тези "запасни складове" трябва да бъдат снабдени от поеманата храна, разбира се. Друг пример е бета-каротинът, който е предшественик на витамин А. Бета-каротинът се складира и само когато има недостиг на витамин А в тялото, се превръща във витамин А и се изтегля, като по този начин поддържа физиологичния хомеостазис или стабилността. Във всички тези случаи е включена обратна връзка на изходната информация към входа на складовете.

По подобен начин и психично здравата личност се настройва хомеостатически, за да предотврати крайните отклонения от неприятното вътрешно психологично състояние. С помощта на жлезите и органите мозъкът и тялото се снабдяват постоянно с необходимите хормони и химични вещества, които поддържат физическата и психичната хомеостаза или стабилност. С помощта на протичащи нервни токове се освобождават химични вещества в точно определени количества. Неврологията показва, че обратните и прави вериги правят хомеостазата възможна. Ние узнахме, че емоционалната хомеостаза е резултат на тези право и обратно действащи неврологични вериги (фиг 9. 1).

 

 

ПОСТУЛАТ 6: Въздържанието предпазва от психичен срив.

Понякога "самоконтрол" или "въздържание" символично означава умерена употреба и практика на нещо здравословно и пълна липса на нещо, което е вредно.

Някои от нас си спомнят първото опитване на тютюна - ужасно! Но за да бъдем "хладнокръвни" като другите, с които искаме да сме заедно, ние се каляваме. С времето "ужасният вкус" си отива и ние сме впримчени.

Често развиваме вкус към вредните вещества, които използваме от ранна възраст, когато нервните ни пътища се развиват бързо. Нашите нерви се "адаптират" към тези вредни вещества за известно време, за да забавят саморазрушението. Въпреки това отровните вещества ще си вземат данъка. Както добрата Книга казва: "Каквото човек посее, това ще поникне."106 Принципът е основен.

Често на родителите е трудно да приучат децата си да се радват на някои здравословни храни. Тези родители често са "капризни" в храненето си и представляват лош пример за децата си. Папилите на вкуса се формират и умират всеки ден. Трябва да обучавате папилите си на вкуса да се наслаждават на всяка здравословна храна. В действителност вкусовите папили не усещат вкус. Те са само рецептори, които превръщат химичната енергия в нервна, която се отвежда в мозъка ви. Вие опитвате вкуса в мозъка си! Забавно е как мислите повреждат вкуса ви. Не ви ли се е случвало да протягате ръка за чаша айрян, предвкусвайки вкуса на пресния студен айрян, и откривате, че това е всъщност прясно мляко. Даже и да обичате прясното мляко, този път то няма да ви е вкусно! Помислили сте го за айрян.

Проведохме експеримент, в който една група студенти бяха с вързани очи. Помолихме ги да определят миризмите на кремове - малина, липа, лимон и портокал. Ще повярвате ли, че те не бяха в състояние да го направят, както предполагаха, докато не опитаха кремовете - защото не виждаха цветовете! Нещо повече, след като видяха цветовете, бяха сигурни, че са опитвали нещо друго!

В друг случай: Когато един от нашите внуци беше на около 4 годинки, вкуси от жълтата лятна каша и направи кисела гримаса, изплю и се разплака. Аз се обърнах към малкия с думите:

"Много е отвратително, нали?"

Да бяхте видели учудването му! Гледай ти! Дядо му го разбира! Тогава добавих:

"Тази каша не е вкусна изобщо, но в нея има добри неща, които правят очите ти силни и здрави, така че да можеш да виждаш наистина добре. Сигурен съм, че не искаш да носиш очила като дядо. Нека дядо да ти каже как да направиш така, че тази каша да стане по-вкусна. Сега вземи малко, само че толкова малко, че да можеш лесно да го опиташ. Ако ядеш по малко едно след друго, ще започне да ти става все по-вкусно. Но не трябва да вземеш много, защото тогава вкусът ще бъде ужасен!"

Неговите разплакани очи ме гледаха внимателно, докато ме слушаше. После той опита. Когато взе първото малко количество и беше готов да го лапне, аз казах:

"Не, не! Много е голямо. Трябва да бъде наистина малко!"

Той го остави обратно в чинията и си взе по-малко.

"Това е добре" - казах аз.

Разбира се, това беше толкова малко, че той едва ли можеше да усети нещо.

"Сега си вземи една лъжица от нещо, което обичаш. После можеш да опиташ още малко от кашата. Само че трябва наистина да е малко" - добавих аз.

Момчето продължи, както му беше казано.

"Това добре ли е, дядо?"

"Да, това е много по-добре" - само по малко.

След един-два такива опита, малкият приятел каза:

"Започва да става по-вкусно вече, дядо!"

И това беше така! Той се беше научил да тренира своите вкусови папили малко по малко към невкусната каша, като всеки път печелеше подобряване на вкуса и през цялото време очакваше безвкусното да стане вкусно. Това е важен урок за адаптиране на нервната система за всички нас! Създателят е направил нашите нерви способни да се адаптират.

Трябва да изтъкна, че докато очакванията ни влияят върху вкуса, също е вярно и това, че различни фактори, като разтворимост, концентрация, йонизация, температура и основният химичен състав на съдържанието също влияят на вкуса ни. Нещо повече, наблюдава се генетична връзка в предаването на вкусовите предпочитания за някои хора, макар и не за всички.

Добрата храна би трябвало да е с чудесен вкус! Но някои от нас трябва да намалят количеството на храната си, както и количеството на поетите калории. Претоварвайки храносмилателната система, поемайки повече калории, отколкото изразходваме нормално за топлина и енергия, ние плащаме тежък данък за нервите си - отначало ги "опъваме", а по-късно ги разрушаваме. Нервните ни влакна се пренасят в жертва точно толкова, колкото и невроните, изграждащи мозъка ни.

Би помогнало на много от нас, ако имаме разтоварващ ден колкото е възможно по-често, ограничавайки се в този ден с прием само на чиста вода. Ако решите да опитате това, направете последното си ядене преди разтоварващия ден много леко. Така по-лесно ще се радвате на този ден! Аз се опитах да постя след тежка вечеря и едвам успях да дочакам средата на следобеда на разтоварващия ден! Колкото пъти се опитвах да го правя по този начин, никога не успявах. Но когато разбрах какъв е номерът - да се вечеря слабо, аз се наслаждавах на разтоварващия си ден и бях пълен с енергия, за да понеса отговорностите на деня.

Много и различни хормони, влияещи на мислите, чувствата и поведението, са намерени в хората. Може би те са няколко стотин. Нито един учен не знае точно колко са те. Най-малко триста и седемнадесет отделни вида пептиди са открити в различни мозъчни структури!

Повечето от хормоните, които са известни, се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция и малка част се произвеждат в мозъка. Тяхното предназначение е да поддържат мозъка и тялото в тонус. Съставните части или молекулите на тези хормони и пептиди идват от храната, която ядем, водата, която пием и въздуха, който дишаме. Нашите навици за упражнения и почивка определят колко добре използваме техните предимства. Така че опитайте да сте умерени в навиците си на хранене, в упражненията, във времето за почивка, в поемането на чист въздух, слънчева светлина и прясна вода, за да се запазите от емоционален срив.

Докато пишех тази книга, по телефона ми позвъни една жена - много добросъвестна и активно работеща, чиито нерви бяха разклатени. Като ми обясняваше умствените си проблеми, неспособността си да взема прости решения, неконтролируемия плач, свръхзагрижеността за това, което ще є донесе бъдещето, тя се обръщаше за помощ в безнадеждност: "Какво ще правя?"

Очевидно се намираше на ръба на нервен срив. Беше блестяща, здрава, енергична и твърда личност. Обикновено уравновесена в преценките си, човек, на когото можеше да се разчита, сега тя изведнъж почувства, че губи тези си качества.

Беше наясно за необходимостта от живот на въздържание. При последната си визита подхвърли:

"Зная какво се иска от мен да направя, но не виждам как бих могла при толкова много работа, която трябва да свърша. "

Тя стана друг човек на новата си работа, сързана с притискащи срокове да замества отсъствието на важни хора и да решава конфликти в групата. Така стигна до най-високата точка за малко повече от два месеца на недостатъчен сън, нередовно хранене - "хапване на нещо по пътя", лягане след полунощ, без храна и сън в най-добрата част на уикенда, точно тогава и позвъни.

Интересно е как ние, които обичаме толкова много работата си, толкова лесно забравяме да сме въздържани. Спомням си, когато много години наред имах нощни събрания по време на евангелизации и всяка година посещавах до четиридесет дома дневно, моята жена ме попита:

"Мили, какво си пропуснал да свършиш още за Бога?"

Добър въпрос!

Прекалената поддръжка и онеправдаване, прекалените похвали или наказания, натрапчиви повтаряния, досадни ритуали, фанатични преследвания от всякакъв вид, "работи и не приказвай" или нещо подобно, невъздържаности от всякакъв вид пречат на развиването на истинско психично здраве. Те напрягат мозъка и тялото се насилва да поддържа хармония в отделянето на биохимичните реактиви, които текат през нервите, жлезите и органите.

 Ще добавим, че крайностите насилват мозъка да установява нови ревизирани стандарти за "нормални" и "правилни" операции. С други думи, при опитите си да се справим с нестандартни ситуации новите ревизирани стандарти ще станат "норма" за мозъка. В бъдеще личността ще се старае да живее в крайности, за да избегне скуката в живота.

Всяка радост и задоволство, идващи от неумереността, са само за момент в потока на живота. Освен това те са лишени от високото качество, дълбочина, пълнота и изобилие на радост, мир, задоволство и истински дълбоки чувства, които са характерни при един живот на въздържание.

Още повече, че неумереността продължава да руши здравето и мозъка.

От друга страна, умереното поощрение и дейност са най-главните източници на психично здраве. Умереността предпазва от умствени и емоционални сривове. Такива хора намират удоволствие във всекидневието. Положителните възгледи, мира и спокойствието са нещо естествено за тях.

Много от хормоните, произведени в мозъка, се придвижват надолу по тялото с помощта на кръвоносните съдове. Много хормони, които се произвеждат в мозъка, се призвеждат също и в много жлези и органи на тялото. Те се влияят от нашето мислене, чувства, поведение и от функциите на тялото ни. Тялото и ума са тясно свързани. Те си влияят взаимно. В системата мозък - тяло - жлези съобщенията, изпратени от мозъка чрез сигнали, стават по-силни, тъй като се придвижват до тялото през йерархия от жлези. Всяко съобщение трае по-дълго, отива по-надалеч и влияе на по-голям брой органи. Пропускливите капиляри, които се намират във всички жлези с вътрешна секреция, с изключение на тестисите, позволяват на биохимикалите да изтичат от тези жлези в кръвния поток и напускайки го, да влязат в друга жлеза. С помощта на това преминаване на биохимикалите от мозъка към тялото е лесно да се види как мозъкът влияе на тялото.

Кръвно-мозъчната бариера препятства преминаването на повечето, но не на всички хормони в обратна посока - т. е. от телесните жлези и органи в мозъка.

Възможно ли е невъздържаното хранене и поглъщането на дроги да наруши баланса на биохимичните вещества в тялото и в мозъка и те да са във вреда за работата на психиката? Аз не мога да си представя как иначе би могло да бъде. Възможно ли е постоянното неправилно мислене да наруши биохимичния баланс в тялото и в мозъка във вреда на психичната дейност? Мисля да. Изключително силните или слаби емоционални преживявания могат ли да нарушат биохимичния баланс? Мисля да. Преобладаващите съвременни научни факти показват, че психиката и физиката са в удивителна близост. Колкото повече открития се правят за тях, толкова по наясно ставаме за силата на тяхното взаимодействие. Всяко ново откритие възбужда много нови любопитни въпроси.

Както вече беше отбелязано, има моменти, когато успокояването на отделен симптом с лекарства може да донесе достатъчно временно облекчение, за да улесни истинската терапия, без да се продължава употребата на лекарства. Даже и в този случай науката не е в състояние да каже всичко, което лекарството ще причини в дадено човешко тяло. Има и други увреждащи странични ефекти извън известните и не малко от тях могат лесно да претоварят органите и нервите на пациента.

Пристрастяването към опиати от всякакъв вид, например към хероин, се определя от взаимодействията на хормоните и техните мозъчни рецептори. Много мозъчни клетки имат опиатни рецептори. Мозъкът отделя свои собствени опиати, така че в критични моменти мозъкът може сам да се лекува. Защо тогава хората се пристрастяват към дрогите, подобни на отделяните в собствения им мозък? Приетата гледна точка в науката е, че инжектирането на външни опиати изключва мозъчните фактори, които произвеждат собствени опиати, защото мозъкът чувства, че вече има достатъчно мозъчни опиати. Пристрастеността, смятат специалистите, се появява поради изключването на тези вътрешни мозъчни фактори. Наркоманът се чувства потеглен да търси повече опиати. Докато той продължава да получава външни опиати, пристрастеността ще се запазва. Когато престане да приема опиати за достатъчно дълъг период от време, достатъчно дълъг, за да може мозъкът да разбере, че трябва сам да си приготви такива за неочаквани случаи, мозъкът ще възстанови производството на своите собствени опиатоподобни хормони. Само тогава ще се прекъсне и пристрастеността. При критични моменти ще се отдели само толкова, колкото е необходимото количество за дадения случай. Всичко това се изпълнява от взаимодействието на възбуждащи и инхибиторни (задържащи) нервни връзки, за които говорихме по-рано. Когато се поддържат здрави, тези връзки са изумително прецизни в отправянето на кодирани съобщения и в отделянето на биохимични вещества. Точното количество на точното място и в точното време. Това е изумително чудо на творението на Създателя!

Има данни, които говорят, че мозъчните и умствените заболявания може би се дължат на излишна или недостатъчна секреция на хормони в самия мозък. Взаимодействието между биохимичните и поведенческите действия на тялото и мозъка е комплексно, но реално. От получените до днес данни става ясно, че биохимичната дейност в мозъка влияе много по-силно върху действията на тялото, отколкото се е смятало досега.

Важното е, че хормоните и другите биохимични вещества влияят върху мислите, чувствата и поведението. Тяхното отделяне в мозъка и тялото може да бъде управлявано.  Те се разнасят по кръвоносните съдове. Даден хормон може да влияе на няколко човешки състояния.  Например вазопресинът може да влияе на паметта, копнежа, задоволството, пристрастеността, гнева, страха и болката.  Всяко от тези състояния може да е под влиянието на хармоничното съчетание на няколко хормона.  Например болката може да предизвика секрецията на определена група хормони.  Страхът, както и яростта отделят катехоламини (адреналин или норадреналин) и много други хормони, включително ендорфин, пролактин и вазопресин. Някои от хормоните се отделят в храносмилателната система, като предизвикват стомашни и чревни безпокойства и чревни разстройства.  Повечето от нас могат да си спомнят подобни преживявания, когато са изпитвали голям страх. 107

Всички знаем колко сложно е да изменим установения от нас начин на живот. Вкоренени, изтощаващи навици и разглезването от вредни лекарства или питиета са най-трудни за изкореняване. Тъй като всеки от нас е различен и се нуждае от различен подход, ние трябва да имаме много нежно отношение към самите себе си. Трябва да си напомняме, че сме създадени по Божия образ и с мозък, който е планиран за безкрайно развитие и изобилна радост. Ако знаем, че живеем по начин, по който се саморазрушаваме, трябва да си зададем въпроса наистина ли искаме да продължаваме така в бъдеще. Бихме ли искали да променим направлението на живота си. Готови ли сме да следваме нашето най-добро решение?

Хората са различни. Някои са по-умерени в решенията си за промяна. Те имат нужда да обострят лошите си навици. И може би се нуждаят да ги заместят с обратните, "добри" навици. Вземайки решение за крайната цел, те се нуждаят от постепенно, на малки стъпки приближаване към нея. Невроните в мозъка и тялото ще се приспособят и ще отговарят на умерената стимулация за оформянето на новите навици. Малко са хората, които могат рязко да скъсат с миналото, замествайки го със силно ново начало в начина на живот. Зависи от това до каква степен тези промени са важни, за да бъдат направени, и от физическото и психическото състояние на личността, която се нуждае от промяна. И в двата случая направете го "със сърце" и "с радост", като сте убедени, че правите точно това, което искате.

Но запомнете, че крайното насилие даже когато се надявате да произведе добри здравословни промени в неврологичния статус ще има като резултат единствено затварянето на тези нервни пътища, които би трябвало да се приспособят. Невролозите са добре запознати с праговете на относителното и абсолютното съпротивление на нервните връзки. Тези прагове са предназначени да запазват нерната клетка от разрушаване в условия на крайно предизвикателство. Но както беше отбелязано, има граница на стресовото натоварване, която тези смъртни нервни клетки могат да управляват.

Освен разрушението нервните връзки и нервните възли губят положителната си потенциална ефективност поради биохимичното неравновесие и нездравословните промени на синапсите. Нещо повече, смущаването или разрушаването на протичането на електрическите токове в нервната система и отделянето на биохимични вещества може да намали физическата сила или жизнените сили и да умъртви реакцията на ума.

Нарушаването на здравословното функциониране на която и да е част от мозъка или тялото влияе върху здравето на целия организъм. Всеки вид невъздържаност предизвиква отслабване и разстройване и на двете: мозък и тяло.

 

ПОСТУЛАТ 7: Душевните пристрастия са спънка за развитието на мозъка.

"Марихуаната не е опасна за никого!"

Това беше наистина религиозен човек - деветнадесетгодишният Ерик Самуелсон, който седеше в черното кресло в кабинета ми и произнесе всяка от горните думи.

"В действителност - продължи той - алкохолът е много по-лош за човека, отколкото марихуаната. И не забравяй, че има умни хора, които я използват, както и учители в училището, а и някои от вас психолозите. Може би не и ти, но аз четох за някои, които го правят."

Въпреки че се усмихнах на нахалството му да защитава марихуаната, аз знаех, че той беше прав, най-малкото частично! Има много хора - млади и стари, някои от тях с докторски титли, които използват и насърчават и другите да използват марихуаната.

Но аз не бях убеден. Даже и когато Клад Уитнер, друг млад потребител на марихуана, ми разказа за собствения си опит.

"Аз пуша марихуана всеки ден точно като цигари и тя не ми вреди. Доставя ми удоволствие. Моята приятелка Анна също я използва и ако не го прави, мозъкът и се изпълва с всякакъв вид щуротии. Баща є є се разсърди и я изрита от къщи. Марихуаната наистина и помага, вместо да є вреди!"

Аз не мога да се съглася с това. Анна сигурно се нуждаеше от нещо, което да є помогне в нейния личен ад! Това, което говореха тези двама юноши, е точно същото, което отбелязват и други потребители, че марихуаната създава слабо "приповдигнато", приятно усещане, не създава толкова силна пристрастеност като цигарите и противно на думите на тези, които никога не са опитвали, не на всички им омръзва слабото приятно усещане, за да се обърнат към силни наркотици като хероин.

Аз все пак се страхувам от марихуаната. Една от причините, поради която се страхувам, е тази, че потребителите на марихуана често развиват "психологична зависимост".

Какво е това психологична зависимост?

Много от потребителите на дрога знаят, че има два вида зависимост: психологична и физиологична. (Внимавайте, защото това са две различни думи, въпреки че звучат подобно на пръв поглед.)

При споменаването на думата наркомания повечето хора си представят физиологичната пристрастеност, тази, която може да се създаде при употребата на тютюн или хероин - тялото започва да зависи от наличието на химикали в системата, за да може да работи. Когато потребителят се опита да спре употребата на дрогата, тялото започва бунт с различни видове болки и изключително неприятни реакции, така че човек започва да чувства, че на всяка цена трябва да поеме дрогата, в противен случай ще умре. Марихуаната, LSD и други дроги не действат точно така.

Те не пристрастяват физиологично.

Психологичното пристрастяване, от друга страна, често заема здрава позиция в чувствата и личността на потребителя, като го прави почти толкова зависим от дрогата, колкото и при физиологичната зависимост. Анна е случай на човек, зависещ от марихуаната, защото тя я освобождава за малко от кошмарните спомени, които я тормозят. Единственото неудобство е, че когато ефектът на дрогата отмине, проблемите се връщат и тя се нуждае от още дрога.

Но психологичната зависимост толкова ли е лоша? Щом като дрогата помага проблемите да се премахнат за малко, защо да не я използваме?

За нещастие, докато тези проблеми се разрешават, други се появяват. Мери беше само на 16 години, когато ми каза:

"Ти ще ме намразиш, ако разбереш какво съм направила. Ще ми се разсърдиш ли? Ще ти кажа нещо, което никога не бих направила. Познаваш ли Джо Ембри? И все пак, ще ти кажа - ние стигнахме докрай. Нали не ми се сърдиш?"

"Не, отговорих аз, но ти познаваше ли го преди, Мери?"

"Не, но той беше много добър към мен. Сега бих искала това да не беше се случило. Но тогава знаех какво правя, но наистина ми беше все едно."

Тогава аз станах подозрителен. Знаех, че Мери беше принципно момиче и не є беше присъщо да се подчини толкова лесно. Но не се чудих дълго.

"Той ми даде една трева. Каза ми, че мога да не я опитвам, ако не искам, но тя няма да ми навреди, защото той я използва винаги. И ние наистина прекарахме добре. Това ме накара да се чувствам добре, само че не бих искала да се случи другото. Ти знаеш, аз не съм от тези момичета. Нали не ми се сърдиш?"

Не се сърдех на Мери, но бях ядосан на тази дрога, която беше "дала на късо" в нейното съзнание, когато тя най-много се нуждаеше от него.

Подобно на кола, която е минала през дълбока вода и няма сила да спре, докато спирачките не изсъхнат, човек, намиращ се под въздействието на марихуана, разбира, че е почти невъзможно да каже "не" на нещо, което обикновено би отказал много лесно. Емоционалните спирачки на Мери отказаха да спрат секс с момче, което тя едва познаваше. Други се намират потопени в други, много по-опасни дроги, докато спирачките им не действат. И трагедиите настъпват по-късно в годините - обвързваща психологична пристрастеност, сериозни нарушения в ума или даже самоубийство.

Друг сериозен проблем от употребата на марихуана беше изнесен на бял свят от д-р Мортън А. Стенчевър от университета на медицинския център в гр. Солт Лейк на Утаха. Той е изследвал 49 пушачи на марихуана и контролна група от 20 човека, които не са използвали никакви дроги или лекарства през последните шест месеца. Докато в репродуктивните клетки на тези, които не са ползвали дроги, беше открито, че 1,2% от хромозомите бяха негодни, то при употребявалите марихуана този процент беше средно около 3,4%, т. е. два пъти по-висок. Д-р Стенчевър направи извода, че марихуаната може да доведе до дефекти при раждане и до рак. Ако това е вярно, шансовете да се родят деформирани деца при потребителите на марихуана биха били над 200% повече от тези, които не употребяват марихуана.

Тъй като тези опасни данни за употребата на марихуана не бяха достатъчни, бяха проведени други проучвания в областта на дългосрочната памет и навиците, които показаха, че всяко често повтаряно действие или мисъл могат наистина да предизвикат постоянни физични и психични промени в тялото. Този процес може би обяснява защо потребителите на марихуана откриват, че продължават да употребяват дрогата дълго след като са разбрали, че не им е нужна и не я искат.

Нашият мозък, нервна система, жлези и органи представят цялата ни психологична изява. Задържащите импулси ограничават постоянно възбуждащите импулси в мозъка ни и в останалата нервна система. Белег за здрав ум е здравата задържаща (инхибиторна) система. Без здрава задържаща система ние не бихме могли да управляваме и контролираме физическите си движения, нито пък бихме могли да контролираме и ръководим мислите и чувствата си.

От известно време учените се занимават с изследването на различните начини, по които действията на задържащи импулси в нервната система могат да се използват за задържане на възбуждащите мозъчни импулси, породени например от норадреналина, който възбужда безпокойството. Те се опитват да повишат действието на GABA, инхибитор, отделен от задържащите нервни пътища.

Изследователите откриха рецепторна система, специално възприемчива към химичните съобщения, дадени от лекарствата срещу безпокойство. Те нарекоха тази система "бензодиазепинов рецептор", система, възприемчива към антистрахови дроги, тя включва валиум либриум. Сега е известно, че тези рецептори са широко разпространени в мозъчната кора. Нещо повече, и двата - GABA и бензодиазепиновите рецептори се разполагат близо един до друг върху невроните, вероятно за да се потенцират един друг. Тъй като изследователското проникване в задържащите и възбуждащите системи продължава, изследователите се надяват, че ние ще разберем важното човешко чувство, наречено "страх", в рамките на биохимичните процеси, протичащи в мозъка.

Употребата на неподходящи лекарства, претоварването на нервната система, липсата на навици на хранене, несъответстващите физически упражнения или изключително физическо претоварване - всичко това спомага за напрягане или разрушаване на равновесната дейност на тази двойка пътеки, преминаващи през нервната система. Физическата, умствената и емоционалната умора причиняват "счупване" или разваляне на задържащата система, когато тя е необходима. Себеотказването, когато е необходимо, изисква здрава съпротивителна система. В действителност без нея човек не може да се откаже от поемането на вредни хапчета или храни.

Докато не винаги е лесно да отделим фактите от измислиците при разглеждане на рекламните книжки относно нашите навици на хранене, изследванията показват, че състоянието на тялото и мозъка ни са отражение на това, което ядем.

Кофеинът е един пример на широко разпространената опасност, свързана с обикновените диетични навици. "Кофи брик" е ябълков кекс и стотици хиляди чаши кафе, консумирани дневно в Америка. Допълнителни източници на кофеиново поглъщане са чаят, напитките кола, какао. Кафето, както се използва, съдържа най-много кофеин - от 100 до 150 мг на чаша. Докато листата на чая съдържат повече кофеин от зърната на кафето, приготвеният чай съдържа по-малко кофеин - около 90 мг на чаша от 6 унции. Бутилка от 12 унции кока кола съдържа 55 мг кофеин. Според някои експерти кофеинът причинява хипер активност и безсъние при децата. Големи количества кофеин причиняват слабо повишаване на температурата, раздразнителност и неестествено сърцебиене, наречено аритмия. Изследователите от Харвардското училище на народното здраве откриха, че тези, които употребяват много кафе, имат по-голямо предразположение към рак на долните отдели на пикочната система. Консумацията на кофеин е само един пример от многото диетични навици, които са пречка за нашето здраве. Добрата диета се постига с внимателен подбор на храните, които ядем и с умерено хранене. В случая, описан под постулат 1, пациентката трябваше само да прекъсне пристрастеността си към леките напитки, които употребяваше през няколко дни. Това имаше успех, защото съпругът є ме уведоми, че беше вече без средства за лечение на жена си, тъй като беше похарчил хиляди по психиатри, опитвайки се да є помогне. Нервите є не показваха признаци на добър тонус, докато тя употребяваше захар и кофеин. Диетата є в друго отношение беше очудващо добра и добре балансирана. Беше очудващо, защото обикновено употребата на захар извращава апетита.

Въобще неизвратеният апетит зависи от "тъканния глад", който диктува вкус към храни, съдържащи подходящите хранителни вещеста. Едно изследване на 2-3-годишни деца показа, че децата могат да изберат балансирана диета сами, ако техните храни не съдържат рафинирана захар!108

В друго изследване двама учени демонстрираха, че поетата храна има тенденция към вариации в зависимост от промените на нуждите на тялото за специални вещества. Плъховете, лишени от жлезите, секретиращи адреналин, пият по-солени разтвори от плъховете с нормални адреналинови жлези.109

Аз повторих това изследване, като прибавих захарен разтвор към блюдата на плъховете, и открих, че въпреки че в началото лишените от адреналинови жлези плъхове показваха определено предпочитание към соления разтвор, необходим за тяхното съществуване, след няколко опитвания на захарния разтвор те изоставиха крайно необходимия солен разтвор и предпочетоха захарния. Даже когато бяха без жлези и се нуждаеха от солен разтвор, за да останат живи! Захарта може наистина да изврати вкуса ви, даже с опасност за живота!110

За нещастие, понякога нашите несъвършени тела ни изпращат сигнали за апетит, сякаш изпитваме истински глад, но се оказва, че е извратен глад. В действителност дефектната жлеза или орган могат да дават сигнал за храна в необикновено количество.

Следният случай е тъжна илюстрация на този "глад на тялото". Тригодишно момченце мразеше всичко сладко, а в същото време се нахвърляше на всичко солено. Той не само че облизваше солта от всички кракери и други храни, но един ден се покатерил на кухненския шкаф, докопал се до солницата, сложена специално далеч от грижливите родители, и когато го забелязали, бил изял почти всичката сол от нея! Родителите нарочно слагали много сол на яденето му, за да го накарат да го изяде!

Един ден те го дават в болница поради друг проблем. При добре балансираната диета в болницата тригодишният умира след една седмица! Аутопсията показала, че адреналиновите му жлези са повредени. Повредата е била причина тялото му да губи сол по-бързо, отколкото е възможно да навакса при нормална диета.111

Когато нервите са ограбени от необходимата им храна, равновесието на възбуждащите и задържащите нервни вериги в нервната система е нарушено. В такъв случай не може да се постигне психическо здраве.

Всеки, който се е занимавал с нервни болести, знае колко много време изисква лечението им. Няма бърза поправка за разклатените нерви! Нека да погледнем зад симптомите, които лекуваме. Нека се опитаме наистина да излекуваме нервите си. И най-малкото усилие е от полза!

 

ПОСТУЛАТ 8: Разпределянето на работата в мозъка го предпазва от повреждане.

Ние имаме две мозъчни полукълба: ляво и дясно. Двете са химически и структурно различни. Съвременните изследователи на мозъка определят лявото полукълбо като мозък на израза - борави с букви, думи и числа. Анализира, организира и се изразява. Дясното полукълбо е мозък на възприемането - възприема образи, картини, сложни цялостни неща, тук се оформят мечтите, въображението, стремежите и интуицията. Той вижда цялата картина и не се опитва да я анализира. Женската интуиция се намира тук. Ето защо жените не могат да обяснят "причините" за тяхната интуиция! Твърдят, че десният мозък не може да чете, пише или смята! Аз не съм много сигурен за четенето! Докато това е вярно за повечето читатели, подозирам, че тези, които четат много бързо, които четат по-скоро концепциите и идеите, а не думите и буквите, които ги съставят, използват дясната си половина! Бързите математици изглежда, че виждат по-скоро образи и цялости, а не отделни цифри! Някои наричат дясната половина - нашия мистичен мозък, защото неговата мъдрост идва от малко мистичен източник, навярно от невидимия космос. От това как възприемаме неговата мъдрост се определя и нашата духовност.

За някои хора е много по-естествено да използват левия си мозък. Рационалните учени и критично мислещите теолози са често между тях. Те разрязват, анализират, категоризират, пренареждат и отново събират частите. Разглеждат различни начини, по които частите могат да се съединят най-добре, и се опитват да определят ц┐лото като съвкупност от части.

Други са по-склонни да използват десни┐ си мозък. Те изучават чрез "потъване в него" - чрез възприемане, чрез вглъб┐ване, в очакване да чу┐т "този все още слаб глас", който казва: "Този е път┐т, ходете по него. " Подобно на псалмиста те се мол┐т: "Отвори очите ми да вид┐ чудните неща в тво┐ закон. " Те са дълбоко емоционално трогнати от гол┐мото разнообразие на образи в музиката и в природата. Чуват това, което л┐вомозъчните хора не могат да чу┐т. Виждат това, което л┐вомозъчните не могат да видят.

Нашият генетичен код може да е програмирал отделни части на мозъка с най-голямо развитие и по този начин ни е снабдил с някои природни таланти. Естествено е да следваме това, което идва най-лесно. Когато работим за развиването на талант, който не притежаваме по природа, ние стимулираме растежа и развитието на нови области от мозъка. По този начин можем да получим талант, който преди това не сме притежавали. Бог е създал всички нас да можем да умножаваме талантите си, които Той ни дава. 112 Ако работим върху развиването на двата мозъка, като ги употребяваме, ние ще избегнем претоварването на едни части на мозъка за сметка на пренебрегването на други. Умората е сигнал за смяна на определена дейност. Умствената умора обикновено изчезва след малко физическо упражнение, което задейства мозъчния мотор и неговите писти. Или тя изчезва, когато сменим вида на умствената дейност, с която той се занимава. Например много скърцащи звуци могат да се заменят с музика или с изкуство.

Много хора продължават да се занимават с твърде тесен обхват от дейности. Много носят работата със себе си, където и да отидат. Тази работа изисква много от ограничени зони в мозъка им. В резултат ще се получат неуравновесени отделяния на хормони и биохимични вещества, необходими за здравословното функциониране на мозъка.

Хармоничното използване на нашия мозък е жизнено необходимо за умственото и емоционалното здраве. Ние трябва да прилагаме упражнения, които да включват използването на малко употребяваните части на мозъка. С установяване на програма от различни упражнения с различна трудност и като започваме с най-лесните и превърнем всяко в привичка, ще можем лесно да постигнем равновесие при използване на умствените си сили.

 

Глава 10

ПОДДЪРЖАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

ПОСТУЛАТ 9: Принципът на реактивно съпротивление събужда мозъка за истината.

Семейна двойка дойдоха за съвет относно брака си. Очевидно беше, че жената е ядосана. Тя беше уредила срещата ни и го беше повлякла. Той седеше мълчалив, слушаше смирено, докато жена му "го разкъсваше" с дългия си списък от оплаквания.

В края на срещата аз им предложих да дойдат следващия път всеки със свой списък на добрите качества, които вижда в своя партн╝ор. Препоръчах им да направят списъка си колкото може по-дълъг и следващата седмица да го донесат.

На следващата среща съпругът ми подаде списъка си. Бях удивен! Той беше изписал цяла страница от положителни неща за своята жена! След като я беше чул предишната седмица, аз се съмнявах, че той можеше да се върне с нещо добро за нея. Тогава попитах жена му:

"А Вашия списък?"

"Не съм написала такъв" - отговори тя.

"Може би нямахте време?" - попитах аз.

"О, не имах време, но аз не виждам нищо добро в него. Докторе, вие не можете да разберете. Моят мъж е наистина лош!"

И тя продължи да повтаря някои от ужасните неща, които изброяваше преди една седмица. В този момент аз я прекъснах и я уверих, че си спомням списъка є от миналата седмица. (Бях си прегледал записките преди срещата. ) Тогава (спомняйки си, че тя четеше Библията ) аз и казах:

"Наистина, когато размислих за нещата, които ми казахте за Вашия съпруг, аз се убедих, че пророк Исая го описва идеално в първата глава на книгата си, в която се казва, че той е гнил от главата до подметките на обувките си - няма нищо добро в него!"

"О, не, не толкова лош!" - каза тя и започна да изброява едно след друго добрите негови черти.

Последната забележка към тази жена извади на повърхността на ума є и добрата страна на мъжа є. Това беше принципът на реактивното съпротивление, когато тя беше атакувана от своята крайна позиция. Докато продължава да държи добрите страни с неговите добродетели погребани в съзнанието си, тя ще го вижда лош и ще се отнася към него по този начин! В същото време ще изявява най-лошата страна от себе си в гняв, страх, нервничене и даже депресия от нещата, които є изглеждат като "безнадеждна" ситуация!

Естествено е за нас да виждаме собственото си положение като изключително. С това извиняваме нашите изблици на чувства, необмислени думи и безотговорни действия. В действителност хирургическото изучаване на мозъка разкрива, че ние разполагаме със забележителни начини за отсъждане или осмисляне на нашите безотговорни думи или действия! Психологът Михаел Газаняга вярва, че това става лесно, защото както той го вижда, мозъкът има модулна организация. Организиран е в нещо като независими единици, които работят по един и същ проблем. Според неговата теория мозъкът се старае да заобиколи тези модули, които съдържат истината, противоречаща на нашите действия! Когато "модулите на истината" са заобиколени, ние не знаем цялата истина! С помощта на тестовете на познавателната дисонансна теория на Фестингер [cognitive dissonance theory] беше показано, че мозъкът наистина не обича дисхармонията. Мозъкът не обича действията ни да не съответстват на убежденията ни! И обърнете внимание! Тези изследвания откриха, че ако нашите действия са продължително време в противоречие с убежденията ни, ние ще променим убежденията си така, че да паснат най-добре на действията ни, а не обратното - действията да съответстват на убежденията ни! Междувременно, според Газаняга, мозъкът ни просто подминава модулите, които ще ни покажат неправилните думи и действия! Ако това е истина, може да се обясни защо трудно разбираме собствената си неспособност!

Ако разберем, че действаме по този неправилен начин, много често е полезно да напишем писмо на човека, когото сме обидили, да го прочетем, да го прочетем отново, да поговорим с Бога за това и да го изхвърлим. За нас е по-лесно да разберем колко крайни са нашите позиции, ако ги напишем и прочетем. Помнете, че когато действаме с мисълта, че целият ни живот е лош, мозъкът ни заобикаля модулите на истината, за да създаде убеждения, които най-добре съответстват на нашите действия!

 

ПОСТУЛАТ 10: Осмислянето на белезите на Божественото сътворение ни донася здраве.113

Ние често виждаме по нов начин живота, когато обърнем внимание на белезите, доказващи Божественото сътворение. Твърде много хора гледат на себе си и на тези около тях през тъмни очила. Те са се научили да бъдат "безпомощни". Влезли са в капана чрез отчаяние, повтаряни престъпни действия, неконтролируем гняв, продължителни горчиви чувства. Имат "синдрома на губещия".

Войната е вътрешна - война между желание за добро и наклонност към зло, между възприемане на правото и преследващата привлекателност на злото. Това създава една вътрешна напрегнатост, смущение и нервен конфликт.

Ние можем да вземем едната или другата страна на войната, бушуваща вътре в нас, но трябва да насърчаваме възпитанието на нашето вътрешно добро! Може да се нуждаем от излизане на разходка, да дишаме дълбоко и да изясняваме какво би направило нашето най-добро естество, ако го подкрепим. Много, даже религиозни хора си правят живота мизерен, като се наказват за най-малките прегрешения. Ние трябва да махнем тъмните си очила и да открием доброто, което божественият Създател е поставил във всеки от нас.

Ние всички притежаваме интелектуална сила, духовна сила, способност да разбираме кое е добро, имаме желание за добро и единствена съвкупност от индивидуални и положителни качества. Това, от което се нуждаем, е да познаем Източника на тези качества и да благодарим на обичащия Бог, Който ги е създал вътре в нас!

Ако култивираме в себе си нетърпимост към каквото и да е, което не ни се вижда добро, е равносилно да поддържаме емоционална незрялост, нивото, на което са децата, в смисъл на незабавно задоволяване на чувствата. Това са предпоставките за развиването на антисоциални личности.114 Да се следва в ранна възраст тази практика на незабавно задоволяване на това, което от пръв поглед изглежда добро, е равносилно да се развие в децата липса на съзнание.115

По-добро би било да се стремим да следваме най-дълбоките си схващания за добро, като правим правилни неща и възпитавайки нашите духовни сили. Ние скоро ще се радваме на "добри чувства", които не са преходни, а трайни. Благодарете на Бога за тези добри чувства и за привилегията да имате Неговото приятелство. Аз открих, че Бог бързо отговаря и дава сили за положителните дарове, с които ни е благословил. Тези положителни запаси, т. е. желание за добро, възприемчивост към правдата и духовната сила, ще продължат да нарастват и да се умножават. Те ще привлекат нови положителни източници. Ще бъдат голяма крачка по пътя към истинското умствено и емоционално здраве.

 

ПОСТУЛАТ 11: Принципът на "сандвича" дава надежда.

Това е все едно да се глътне покрито със захар хапче.

Тази техника може да се използва от всеки внимателен съветник, родител или приятел, който иска да вдъхне надежда на някого, страдащ от чувство за вина. Вие можете да го използвате върху себе си, като си говорите. Можете да го използвате в личните си молитви.

Техниката на сандвича се състои в започване и свършване с изречения, които вдъхват надежда. Признаването на проблема се намира между тях. Като го пакетираме по този начин, ние го признаваме и изповядваме, и твърдо се придвижваме напред в живота с надежда. Нямаме желание да го отречем. Когато някой постъпи така към нас, той ни вдъхва надежда. Когато направим това в молитва, ние получаваме надежда.

Молитвата, която Исус даде на своите ученици, известна като "Отче наш", ни учи да правим това, когато отиваме при