ВъЗстаналият Прометей

Робърт Антон Уилсън

 

Превод от английски език людмила андреева

Редактор димитър козарев

Дилок 2001

Всички ние сме гиганти възпитани от пигмеи и научени да живеят мисловно ограничени. Как да се изправим в цял ръст, с цялата сила на нашия мозък - ето за какво е тази книга.

Бъдещето съществува първо във въображението, после във волята, а след това в реалността.

И не забравяйте вдъхновените и щастливите искат всеки друг да е вдъхновен и щастлив.

Робърт Антон Уилсън е романист, хуморист, драматург, поет, популяризатор на науката, пре­подавател и лектор - автор и съавтор на повече от тридесет книги, доктор по психология, отли­чен познавач на физиката и мистичните традиции - от дзен и йога до магия и херметизъм.

Този човек е или гений или Иисус!

Sounds (Лондон)

 

Признателност

Описаният в тази книга модел от осем вериги на съзнанието, както и голяма част от визиите за бъдещето произтичат от трудовете на д-р Тимъти Лиъри, чиито писма и личните ми разговори с него са повлияли и върху много други идеи, включени в книгата. Дълбоко съм задължен и на доктор О. Р. Бонтрейгър за това, че ме въведе в семантиката и най-общо в комуникационните науки, на Р. Бъкминстьр Фулър за общата социологическо-технологична перспектива върху обсъжданите проблеми и на всички останали: Барбара Хъбард, Алън Харингтън, Ф. М. Есфъндайъри, д-р Пол Вацлавик, д-р Ерик Бърн, д-р Пол Сийгъл. д-р Израел Регарди, Алвим Тофлър. Фил Лот, д-р Зигмунд Фройд, д-р Карл Юнг, Алън Уотс, Алфред Коржибски и Алистър Кроули. Членовете на Изследователската група по физика/съзнание (д-р Джак Сарфати, д-р Ник Хърбърт и Сол Пол Сайръг) са допринесли за тази книга много повече, откол­кото може да се заключи от кратките позовавания на квантовата теория на тези страници: те направиха много за изясняването на цялостното ми разбиране за епистемологията.

Никой от тях не е отговорен за моите грешки и преувеличения.

 

Предговор към второто издание

Майната му на правителството!

Legends of the Fall

Майната й на средната класа!

Evita

Както повечето от моите книги, и този текст се появи отчасти заради съзнателните ми планове и отчасти заради някои подозри­телни събития. Всъщност той започна като докторска дисертация. озаглавена „Еволюцията на невросоциологическите вериги: принос към социобиологията на съзнанието", която написах през 1978-1979 г. за алтернативния университет „Пайдея". По онова време точи университет получи статут на „Одобрен от щата" - най-високото признание, давано на алтернативните висши учебни заведения в Калифорния, където имаме алтернативи на всичко и щатът се чувст­ва задължен да ги класифицира по скала, простираща се от „експе­риментално" до абсолютно безумно. Уви, след като постигна отно­сителна благонадеждност като „алтернативен", университетът „Пайдея" по-късно се обедини с много по-радикално и утопично заведение - университета „Хоторн" — и така загуби топпозицията си сред образователните измишльотини на контракултурата в Кали­форния, изпадайки от „одобрен'' до много по-ниската оценка „оторизиран". Цялото това образувание впоследствие се присъедини към няколко разпокъсани и доста хлабаво свързани дружинки - без изк­лючение непризнати от щата, което идеално устройваше шефовете им, тъй като и те не го признаваха.

През 1982 г. в Ирландия, верен на дисертацията си, която много харесвах, и хързулнат с докторска диплома, която заради сгромолясването на „Пайдея" изглеждаше по-малко впечатляваща, реших да преработя ръкописа и да му придам по-комерсиален вид. Първата промяна се състоеше в отстраняване на всички бележки под линия (поне по две на изречение), които придаваха на оригинала истинско академично зловоние, но щяха да досадят на средностатистическия читател. После на много места започнах да се изразявам по-грубичко (и може би по-подличко), като по този начин доста заси­лих хумора, но не и добрия вкус. Написах още няколко глави, раз­работих всички упражнения и нахвърлях контурите за илюстрации­те.

След това - с вещина и хитрост - отстраних повечето от позо­ваванията на д-р Тимъти Лиъри от началото на книгата и позволих името му да започне да се среща често едва към средата. Опитът ми даваше сериозни основания доста силно да вярвам, че тъй като д-р Тим беше включен в черния списък на издателите от Истаблишмънта по онова време, всяка книга, която открито и явно се позовава на неговите идеи, също щеше да бъде изхвърлена в кошчето за боклук.

Тогава сметнах, че разполагам с „популярна" книга н може би това беше почти вярно. Първият издател, на когото я представих - Джереми Тарчър, я държа цяла година, за да размишлява, преди да я отхвърли. Единственото му обяснение засягаше смесицата от тех­нологичен и контракултурен жаргон, който оттогава стана най-често използваният от мен стил в публицистиката. (Той се основава на начина, по който всъщност говоря.) След това опитах във Falcon, те я приеха в рамките на 48 часа, а в следващите 48 часа получих чек с аванса. „О, благословен ден!"

Един месец по-късно отново получих вести от Тарчър: той си променил мнението и решил, че все пак иска книгата. Преживявах един от моите периоди на крайна бедност (нещо, което периодично се случва на всички писатели на свободна практика) и ми струваше големи усилия да се въздържа и да не кажа на г-н Тарчър да си ... майката. Просто му написах, че имам договор с друг издател.

След като издател щеше да бъде Falcon, вмъкнах страницата с благодарностите, отдавайки на Лиъри признанието, което той зас­лужаваше от самото начало, и добавих името му в посвещението. Както и очаквах, от Falcon не възразиха. Това издателство винаги е служило като алтернатива на издателския Истаблишмънт, точно както „Пайдея" някога служеше като подобна алтернатива на ака­демичния Истаблишмънт.

„Въстаналият Прометей" беше една от първите книги на Falcon и според мен първата, изработена на компютър. Както е обичайно при такива пионерски усилия, тя се появи с фаланга от печатни грешки, които през годините след това ме поставяха в доста неловко положение. (Когато Chronicle в Сан Франциско започна да се компютризира, и те имаха същите проблеми. Спомням си една история, в която, осъждайки наркотиците, шефът на полицията кривна в ня­какво изказване за възбудата си от срещата с Мики Маус и Гуфп.

Предполагам, че репликата е попаднала там от друг материал, но изглеждаше така, сякаш полицейският шеф сам е смръкнал някакви ексцентрични химикали.) В това издание съм поправил тези грешки на местата, на които съм ги открил. Вече знам твърде много, за да си въобразявам, че съм открил всичките. (Десети закон на Уилсън: бе; значение колко пъти писателят чете коректурите на книгата си. враждебни критици винаги ще открият поне една грешка, която той е пропуснал.)

Актуализирал съм всички места, които според мен са имали необходимост от това. Дори съм добавил няколко нови идеи (които, разбира се, ми се струват блестящи просто защото са нови), някои нови шеги и по принцип осигурих на текста така необходимите коз­метични промени. Това все още е една от любимите ми книги и, изглежда, повечето от моите почитатели високо я ценят.

В Германия-Швейцария-Австрия в края на 80-те години на па­зара съжителстваха три немски варианта на книгата: луксозно изда­ние на Sphinx Verlag, Цюрих, издание с меки корици за масовия па зар на Rowalt Verlag, Хамбург, и дори още по-евтино пиратско изда­ние на вечно заетите пещерни обитатели от untenvelt[1]. Последните, разбира се, не плащаха никакви авторски права, но фактът, че имам три аудитории на три различни икономични нива, ме убеди да се чувствам като много популярен писател в Mitteleuropa[2].

Докато размишлявам над това десето издание на „шокиращо неконвенционална" или „откачена" книга, започнала кариерата си през 1978 г., съм само леко смутен от предвижданията, които се ока­заха твърде оптимистични. (Разбира се, ревизирал съм ги в съответ­ствие със сегашните си познания и с най-добрите си догадки.) Мно­го по-изненадан и доволен съм, че голяма част от прогнозите сега изглеждат много по-малко шокиращи, отколкото когато ги публи­кувах за пръв път. Всъщност най-ексцентричното и „най-утопичното" сканиране на бъдещето, представено тук, се радва на най-голяма научна подкрепа през 90-те години. Да виждаш две десетилетия напред, дори само в няколко области, се смята за някакъв успех в играта на Футуризма. Всеки бюлетин от намиращата се в бойна готовност космическа станция „Мир" ми напомня, че ако космическите ми прогнози проектираха „твърде много твърде ско­ро", част от очакванията ми в действителност вече са осъществени, а останалите очевидно са на път.

Чувствам се по-огорчен от лиричното пресъздаване на Интен­зификацията на интелигентността. През 70-те години просто не осъзнавах степента, до която „младежката революция" от 60-те бе­ше ужасила управляващия ни Елит, или че те ще се опитат да пре­дотвратят бъдещите подеми на радикалния Утопизъм чрез предна­мерено „затъпяване" на образователната система. Онова, което съз­дадоха, т. нар. „Поколение Х", трябва да се класира на само като най-неграмотните, но и като най-параноичните и депресирани деца. подвизавали се някога в нашата Република. Съгласен съм с обявена­та извън закона радиозвезда Травис Хип, че параноята и депресията са неизбежен резултат от невежеството. Тези деца не просто не зна­ят нищо - те дори не желаят да знаят[3]. Те осъзнават - при това доста мъгляво - единствено, че някой ги е прецакал, но нямат достатъчно хъс или злоба, за да се опитат да открият кой го е направил и защо.

За щастие тази Епоха на глупостта не може да продължи много дълго. Повечето хора вече знаят, че ако искаш добър телевизор или видео, трябва да са японски, добрата кола е японска или немска и т. н. В крайна сметка, за да се съревновава, Елитът ще трябва да позволи малко повече образование на американската младеж, преди напълно да потънем до нивото на страна от Третия свят.

Онзи ден гледах един филм, наречен The Edge („Острието"), който според мен е най-доброто, произведено от Холивуд след „Мълчанието на агнетата". Може би не е съвпадение, че и тук глав­ната роля отново се изпълнява от Антьни Хопкинс. В една сцена той и партньорът му Алек Болдуин, изглежда, са попаднали в абсо­лютно безизходна ситуация, изгубени в Арктика, нападнати от гладна мечка, без оръжие, обречени на смърт. Болдуин рухва, но Хопкинс изнася забележителен монолог, извеждайки Болдуин от отчаянието. Речта му най-общо е следната: „Знаеш ли. че можеш да получиш огън от леда? Истината е. че можеш. Огън от леда. Помис­ли за това. Огън от леда. Мисли! Мисли!"

Тази загадка има както прагматичен, така и символен (алхими­чен) отговор. Можете да откриете прагматичния отговор във филма в съвсем експлицитна форма и е възможно той да се окаже полезен за вас, ако някога се загубите из северните гори. Алхимичният или дзен-будисткият отговор също се съдържа във филма - имплицитно - и е осезаем само за онези, които разбират дълбокия образ, изграждан от Хопкинс в тази история. Той може да ви бъде полезен винаги когато отчаянието сякаш ви премазва.

Следователно за онези, които и в края на книгата все още не могат да разберат или да съчувстват на моето Ницшеанско утвърж­дение, цитирам отново:

Огън от леда. Мисли! Мисли!

Кой беше оня Прометей и въобще защо ни даде огъня?

Робърт Антон Уилсън

В Интернет: http://www.rawilson.com

Въведение

от Израел Регарди

Способността да се създаде синтез от различни гледни точки - научна, социална и философска - е рядка дарба. Не са много онези, които дръзват да се заемат с такава задача.

Представете си, че някой се опитва да осмисли амалгамата от осемте неврологични вериги на Тимъти Лиъри, упражненията за самонаблюдение на Гурджиев, общата семантика на Коржибски, магическите теореми на Алистър Кроули, няколкото йогийски дис­циплини, „Християнска наука"[4], теорията на относителността и мо­дерната квантова механика, както и много други подходи към раз­бирането на света около нас! За тази цел е нужен човек с почти ен­циклопедично образование, невероятно гъвкав ум, прозрения, които са поне толкова силни, колкото са онези, които той се опитва да синтезира, и  mirabile dictu[5] - чудесно чувство за хумор.

От няколко години, от момента, в който се запознах с трудовете на Робърт Антон Уилсън, съм се възхищавал от вечно присъстващо­то и клокочещо чувство за хумор и от широкия спектър на интелек­туалните му интереси. Веднъж дори бях толкова самонадеян, та го предупредих в едно писмо, че хуморът му е твърде добър, за да зас­лужава да бъде пилян пред простолюдието, което, най-общо казано, няма да го разбере и дори може да възнегодува. Същевременно тачи кипяща и сърдечна лекота станаха още по-видими в Cosmic Trigger („Космически спусък"'), а след това и в трилогията Schrodinger's Cat („Котката на Шрьодингер"). Понякога съм се чудел дали този необикновено широк спектър на интелектуално скиталчество не е твърде разтегнат и заради това объркващ за обикновения читател. Но дори и да е така, хуморът и синтезът са още по-подчертани в тази блестяща и амбициозна книга — „Въстаналият Прометей".

Въпреки че читателските ви интереси вече може да са ви запоз­нали с някои от понятията, използвани от Уилсън в тази книга, не­говото тълкуване дори на най-простото и на най-основното от тях е показателно. Тук имам предвид теорията за „импринтинга" (запе­чатването), която той широко използва. Същото се отнася и до препратките му и обяснението на осемте неврологични вериги по Лиъри. Отново се запознаваме с тях така, сякаш те никога не са ни били представяни преди това.

Още повече харесвам фината и почти невидима употреба на мистични догми, която пронизва всичките му трудове. Да разгледа­ме например началото на шеста глава. Там се цитира едно изключи­телно смислено изречение от Уилям С. Бъроуз. Не се споменава - а няма нужда - никакво предшестващо учение за този „Закон за трой­ките", както може да се нарече. Същевременно една доктрина, про­изтичаща от средновековна мистична школа, постулира, че винаги има две борещи се сили - наречени за удобство Строгост и Мекота, - както и трета, която винаги ги помирява. Третата сила е от пър­востепенно значение за тази доктрина, която е формулирана и пре-формулирана отново и отново по дузини начини през вековете, дос­тигайки кулминацията си в идеята, изказана от Бъроуз и, разбира се. използвана от Уилсън.

Във „Въстаналият Прометей" са пръснати дузини подобни се­мена на мъдростта, които са обречени да окажат фундаментално въздействие върху всеки читател навсякъде по света. Това е една от многото добродетели на книгата на Уилсън: тя ще остави дирята си върху всички читатели и тези семена несъмнено ще пуснат корен и ще разцъфтят не само на най-прозаичните места, но и в най-неочакваните умове. Защитниците на Таро ще открият необикнове­ни и просветляващи интерпретации на някои от любимите си карти, когато се плъзнат назад към основните нервни вериги. За мен те бяха просветление, защото осигуряват нова гледна точка, която трябваше да бъде интегрирана в общото ми становище по тези въп­роси.

Единствената област, в която с неохота бях склонен да не при­ема гледището на Уилсън, беше пристрастеното му отношение според мен - към Утопия, която той достатъчно красноречиво изра­зява като „мъчително раждане на космически Прометей, въставащ срещу дългия кошмар на историята на уседналите примати". Исто­рията на човечеството е и история на една Утопия след друга, въз-вестявана с ентусиазъм и енергичност и разчитаща на всички факти на вярата и науката (така, както са съществували в конкретния мо­мент в пространството-времето), за да сътрудничат на фантазията. Минава десетилетие или може би столетие и фантазията изчезва. Утопията е отишла на вятъра, за да се присъедини към по-ранните Утопии на по-ранните примати. Аз обаче искрено се надявам, че Уилсън е прав в този случай.

Е, не отричам факта, че Утопията, за която говори Уилсън. от­разявайки като ехо много от най-добрите научни и философски умове на нашето време, е съвсем реална възможност на някакъв етап, но ми се струва твърде невероятно, че тя може да се появи през следващото десетилетие. Разбира се, това изглежда невероятно само от гледна точка на днешното състояние на просветеността на света - или на нейната липса - и защото внушава „чудо", осъщест­вяващо се едновременно в огромен брой живи примати - каквито п семантични теории да са включени в значението на думата „еднов­ременно".

Както и да е, това е несъществено разногласие, имайки предвид плодотворното великолепие на по-голямата част от тази водеща към просветление книга.

В една от предишните си книги Уилсън пише, че:

... [през] 1964 г. д-р Джон С. Бел публикува описание на опит, което и днес слисва физиците. Онова, което Бел ся­каш доказа, е, че квантовите ефекти са „не-локални" в сми­съла на Бом, т. е. те не са просто тук или там, а и на двете места. Това очевидно означава, че пространството и време­то са реални единствено за нашите бозайнически сетивни органи, те не са наистина реални.

Този цитат силно ми напомня за индуисткото понятие за Мрежата на Индра. Той понякога се описва като огромна мрежа, разстлана над Цялата Вселена: вертикално, за да представлява времето, и хоризонтал­но, за да представлява пространството. Във всяка точка, в която се кръстосват нишките на мрежата на Индра, има диамант или кристално мънисто - символът на отделното съществуване. Всяко кристално мъ­нисто отразява с блестящата си повърхност не само всяко друго мънис­то в цялата мрежа на Индра, но всяко отделно отражение на всяко от­ражение на всяко друго кристално мънисто върху всяко друго мънисто — до безкрай. Можем да го оприличим и на свещ, поставена в центъра на голяма зала. Около нея са подредени десетки хиляди огледала, така че когато свещта се запали, се вижда не само нейното отражение във всяко отделно огледало, но и отраженията на отраженията във всяко огледало, повторени ad infmitum[6].

Едно от няколкото достойнства на „Въстаналият Прометей" е. че използвайки неврологичните вериги на Лиъри, Уилсън вярва, че е необходима нова философска парадигма. Всъщност това е отгово­рът му на моята критика срещу Утопичната му фантазия. Възможно е през това десетилетие да не разберем дали е вярно или не, но не това е важно. Ясно е, че благодарение на прозренията на много съв­ременни мислители фундаменталните нови интелектуални резулта­ти не произлизат просто от бавното натрупване и усърдно смилане на дребни малки открития или просто чрез добавянето на нови тео­рии към нашия съществуващ арсенал от издържали проверката на времето баналности. Истината е no-скоро, че с фантастична скорост се осъществяват квантови скокове в светогледа ала Тейяр дьо Шарден[7] към нов хоризонт или ниво на възприятие. Това прозрение обикновено идва от революционно обобщение, което преподрежда или трансформира предишното мислене в нова и no-просветена от­правна рамка.

Това съответства на очарователната му теза, че всичко живо е наистина живо в най-пълния и най-динамичния смисъл на думата. То греши, търси, пулсира, организира и, изглежда, съзнава движението нагоре. Може би „трептя" е почти правилната дума, напомняйки за миоклонусите[8] на вегетотерапията на Вилхелм Райх, които от време на време са без­крайно неприятни за пациента, лежащ на кушетката, тъй като заради тях той чувства, че се разпада на хиляди частици. Всъщност това не става.

Сякаш организмът събира сили за скок напред или нагоре в неизвестно­то, към по-високорангов светоглед.

Преходът към по-висок ред на функциониране - или закачване-то към пo-висша нервна верига - често се придружава от силна тре­вожност или смущения в личния живот, създаващи чувството, че организмът се разпада или разчупва. Това явление на нестабилност е наистина начинът, по който всеки жив организъм - общества, чо­вешки примати, химически разтвори и т. н. - сякаш се разтърсва от миоклонуси или подобни конвулсии в нови комбинации и пермутации към пo-висши и нови нива на развитие. Ето защо може би пространствено-времевата Утопия за нова сфера на изследване на при­матите в крайна сметка има някаква валидност, сочейки, че колкото по-силно е разстройството или миоклонусът, толкова по-голям е квантовият скок към no-висша неврологична верига. Това е една от причините твърдо да вярвам, че преходът към следващото ниво на спиралата няма да е гладък или лишен от страдания и хаос.

Всичко това подсказва както според Уилсън, така и според Ли­ъри, че мозъкът е много по-сложен, отколкото някога сме си предс­тавяли. Напълно възможно е той да функционира в измерения, кои­то са необичайно отдалечени от нисшите нервни вериги н от време на време да ни „подхвърля по някой кокал", така че да можем да продължим да функционираме в измисления свят на всекидневното статукво. Междувременно мозъкът е многомерна структура, която се чувства у дома си не само в тесния свят на приматите, в който сме били програмирани да живеем. Той е в състояние да разшифрова вълни и честоти от други измерения, царства на „светлината", на смислово неограничената десенирана реалност, които са тук и сега, но и надскачат нашите днешни късогледи тунели на реалността на ригидното ни възприятие и концептуализации на пространството и времето.

Ако е така, името на тази книга - „Въстаналият Прометей" - е нещо повече от лесно запомнящо се заглавие на дълбока и очарова­телна книга. Вместо това то става заглавие на опита ни да надминем себе си с квантов скок към нов свят, който е бил изграден в предста­вите само на малцина. Уилсън е един от малката група хора, които се подготвят и ако ние, останалите, им позволим, ще заемат нашето място в Новия Еон.

Ще завърша с цитат от Уилсън:

Всички ние сме възпитани от пигмеи гиганти, които са се научили да ходят с неизменна умствена патерица. Как да освободим цялата си умствена мощ - ето за какво е тази книга.

 

Израел Регарди

Финикс, Аризона

Юли, 1983

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Уилсън се определя като „онтологичен партизанин", подчертаващ намерението си да атакува езика и познанието по начина, по който терористите атакуват своите цели: изскачайки от сенките за непредизвикана атака, а след това шмугвайки се обратно и криейки се зад сърдечен, невъздържан смях.

Робърт Шийфър, The Skeptical Inquiver


 

ПЪРВА ГЛАВА

МИСЛЕЩИЯТ & ДОКАЗВАЩИЯТ

Ние сме това, което мислим. Всичко е построено върху мисълта. Всичко се основава на мисленето.

Буда, Дхаммапада

 

Бащата на американската психология Уилям Джеймс разказва как веднъж срещнал възрастна жена, която му казала, че Земята се крепи на гърба на огромна костенурка.

-  Но, скъпа госпожо - попитал проф. Джеймс колкото е въз­можно по-любезно, - на какво се крепи костенурката?

-  А, това е толкова просто - отвърнала тя. - Костенурката се крепи на гърба на друга огромна костенурка.

-  О, разбирам - отбелязал проф. Джеймс, все още съвсем лю­безно. - А ще бъдете ли така добра да ми кажете какво крепи втора­та костенурка?

-  Няма смисъл, професоре - отговорила старата дама, разби­райки, че той се опитва да я вкара в логически капан. - Става дума за костенурки-костенурки-костенурки и така нататьк до края.

Не бързайте да се присмивате на възрастната жена. Всички чо­вешки умове в основата си действат на същия принцип. Нейната вселена е била малко по-ексцентрична от повечето останали, но е била изградена на същите умствени принципи като всяка друга все­лена, в която хората са вярвали.

Както отбелязва д-р Ленърд Ор, човешкият мозък се държи та­ка, сякаш е разделен на две части: Мислещ и Доказвай!.

Мислителят може да мисли практически за всичко. Историята показва, че той може да мисли, че Земята е окачена на гърбовете на безброй костенурки или че е куха, или че се носи в пространsтwото[9]. Сравнителната религия и философия показват, че Мислителят може да разглежда себе си като смъртен, безсмъртен, едновременно като смъртен и безсмъртен (модела на прераждането) или дори като несъществуващ (будизма). Може да мисли за себе си като живеещ в християнска Вселена, марксистка Вселена, научно-релативистична Вселена или нацистка Вселена, наред с много други възможности.

Психиатрите и психолозите често са отбелязвали (за голямо съжаление на колегите си в областта на медицината), че Мислителят може да се мисли за болен и дори за оздравял.

Доказващият е много по-прост механизъм. Той действа въз основа на един-единствен закон: „Каквото и да помисли Мислите­лят, Доказващият ще го докаже."

Ето един типичен пример, който е породил невероятни ужаси по-рано през този век: ако Мислителят мисли, че всички евреи са богати, Доказващият го доказва. Той ще открие доказателства, че и най-бедният евреин в най-западналото гето има скрити пари. По същия начин феминистите са способни да вярват, че всички мъже, включително и умиращите от глад несретници, които живеят и спят на улицата, експлоатират всички жени, включително кралицата на Англия.

Ако Мислителят смята, че Слънцето се движи около Земята, Доказващият услужливо ще организира всички възприятия, за да съответстват на тази мисъл; ако Мислителят промени мнението си и реши, че Земята се движи около Слънцето, Доказващият ще реорга­низира доказателствата.

Ако Мислителят помисли, че „светената вода" от Лурд ще из­лекува лумбагото му, Доказващият умело ще оркестрира всички сигнали от жлезите с вътрешна секреция, мускулите, органите и т. н., докато те отново не подобрят здравословното си състояние.

Разбира се, много лесно е да се види, че разумът на другите функционира по този начин; сравнително много по-трудно е да осъзнаем, че и собственият ни ум действа така.

Смята се например, че някои мъже са „по-обективни" от други. (Човек рядко чува това за жените...) Твърди се, че бизнесмените са упорити, прагматични и в този смисъл са „обективни". Краткото вглеждане в шантавата политика, към която се придържат повечето от тях, бързо ще коригира това впечатление.

Същевременно, за учените все още се вярва, че са обективни. Нито едно проучване на биографията на великите учени няма да потвърди това. Те са също толкова избухливи, а следователно и пре­дубедени, колкото и всяка група от велики художници или велики музиканти. Не само Църквата, но и утвърдените астрономи по онова време осъждат Галилей. Мнозинството от физиците отхвърлят спе­циалната Теория на относителността на Айнщайн през 1905 г. Са­мият Айнщайн не приема нищо от квантовата теория след 1920 г., без значение колко експерименти я подкрепят. Вярата на Едисон в електрическите генератори на прав ток го кара в продължение на дълги години да настоява, че генераторите на променлив ток са опасни, дори след като безопасността им е доказана на всеки друг[10].

Науката постига или по-точно се приближава до обективността не защото отделният учен е имунизиран срещу психологическите закони, които управляват всички останали, а защото научният метод - групово творение - в крайна сметка надделява над индивидуални­те предразсъдъци.

Нека вземем един прословут пример от 60-те години. Тогава три изследователски групи „доказват", че LSD причинява уврежда­не на хромозомите, а три други групи „доказват", че LSD няма ефект върху хромозомите. И в двата случая Доказващият е доказал онова, което Мислителят е помислил. Днес във физиката има 7 екс­перимента, които потвърждават една много противоречива концеп­ция, известна като Теорема на Бел, и два експеримента, които я оборват. В областта на свръхсетивното възприятие резултатите са еднородни след повече от един век: всеки, който дръзне да докаже. че свръхсетивното възприятие съществува, успява, и всеки, който се заеме да доказва, че свръхсетивното възприятие не съществува, съ­що успява.

„Истината" или относителната истина се появява едва след де­сетилетия експериментиране от хиляди групи по целия свят.

В дългосрочен план се надяваме с всеки изминал век да се доб­лижаваме все повече и повече до „обективната Истина".

В краткосрочен план винаги важи законът на Ор:

 

Каквото и да помисли Мислителят, Доказващият ще го докаже[11] .

 

Ако Мислителят мисли достатъчно страстно, Доказващият ще докаже мисълта толкова категорично, че никога няма да успеете да убедите човека в несъстоятелността на подобно убеждение, дори ако то е нещо толкова забележително като идеята, че съществува газообразно гръбначно с астрономическо значение („БОГ") и че то ще прекара вечността в измъчване на хората, които не вярват в не­говата религия.

Упражнения

Колкото и да е тъжно да се каже, никога няма да разберете ни­що, ако просто прочетете книга за него. Затова всеки научен курс включва лабораторни експерименти, а всяко движение за освобож­даване на съзнанието изисква практикуване на йога, медитация. техники за конфронтация и т. н., при които идеите се проверяват в лабораторията на собствената ви нервна система.

Читателят в никакъв случай няма да разбере тази книга, ако не направи упражненията, представени в края на всяка глава.

За да изследвате Мислещия и Доказващия, опитайте следното:

1.Представете си ярко монета от двадесет и пет цента, а след това си представете също толкова ярко, че ще намерите четвърт долар на улицата. После търсете монетата всеки път, когато излезе­те на разходка, като продължавате да си я представяте. Проверете колко време ще ви е необходимо, за да намерите монетата.

2.Обяснете горния експеримент чрез хипотезата за „селектив­ното внимание", т. е. повярвайте, че навсякъде има дузини загубени монети и вие сте обречени да откриете някоя, ако непрекъснато тър­сите. Потърсете втора монета.

3.Обяснете експеримента чрез алтернативната „мистична" хи­потеза, че „разумът контролира всичко". Повярвайте, че сте накара­ли монетата от 25 цента да се прояви в тази Вселена. Идете да по­търсите втора монета.

4.Сравнете времето, което ви е необходимо, за да намерите втората монета, използвайки първата хипотеза (вниманието), с това, изминаващо при използването на втората хипотеза (разумът, надде­ляващ над материята).

5.С помощта на изобретателността си се опитайте да измисли­те подобни експерименти и всеки път сравнявайте двете теории: „селективното внимание" (съвпадение) срещу „разумът контролира всичко" (психокинеза).

6. Избягвайте преждевременно да достигате до категорични заключения. В края на месеца прочетете отново тази глава, премис­лете я още веднъж и пак отложете достигането до каквото и да било догматично заключение. Повярвайте, че е възможни все още да ни знаете всичко и да има какво тепърва да учите.

7. Убедете се[12] (ако все още не сте убедени), че сте грозни, неп­ривлекателни и тъпи. Идете на парти с тази нагласа. Наблюдавайте как се отнасят хората с вас.

8.Убедете се (ако все още не сте убедени), че сте красиви, неустоими и остроумни. Идете на парти с тази нагласа. Наблюдавайте как се отнасят хората с вас.

9.Това е най-трудното от всички упражнения и се състои от две части. Първо, наблюдавайте внимателно и безпристрастно двама близки приятели и двама относително непознати. Опитайте се да откриете какво мислят техните Мислители и как техните Доказващи методично се заемат да го доказват. Второ, приложете същото уп­ражнение върху себе си.

Ако мислите, че сте научили урока си от тези упражнения за по-малко от шест месеца, значи изобщо не сте работили както тряб­ва върху тях. Ако наистина полагате усилия за шест месеца би тряб­вало едва да започвате да осъзнавате колко малко знаете за всичко.

10.  Повярвайте, че е възможно да се носите над земята и да ле­тите просто защото го желаете. Наблюдавайте какво става.

Ако това упражнение се окаже също толкова разочароващо за вас, колкото и за мен, опитайте следващото, което никога не разоча­рова.

11.  Повярвайте, че можете да надминете всичките си предишни амбиции и надежди във всички области от живота си.

 

ВТОРА ГЛАВА

ХАРДУЕР & СОФТУЕР:  МОЗЪКЪТ И НЕГОВИТЕ ПРОГРАМИ

Като биологичен вид ние съществуваме в свят, в който има милиар­ди информационни точки[13]. Върху тези матрици от точки налагаме структура[14] и така светът има смисъл за нас. Моделът на тази струк­тура възниква в рамките на биологичните и социологическите ни свойства[15].

 Пърсинджър и Лафрениър,

Space-Time Transients and Unusual Evenis

 

В цялата книга ще разглеждаме човешкия мозък като вид биокомпютьр: електроколоиден компютър, различен от електронните, произведени от твърдо вещество компютри, съществуващи извън главите ни.

Моля добре да забележите и да запомните: не съм казал, че чо­вешкият мозък е компютър. Аристотеловата идея, че за да разберете нещо, трябва да знаете какво е то, е била изоставена последователно от всички науки заради прагматичната причина, че простата дума „е" въвежда толкова много метафизически допускания, че можем вечно да спорим за тях. В най-напредналите науки, например мате­матическата физика, никой вече не говори за това, какво е дадено нещо. Учените обсъждат какъв модел (или карта) може най-добре да се използва, за да се разбере изследваното от тях.

По принцип този научен навик да се избягва „е" може благот­ворно да се разшири към всички области на мисленето. Следовател­но, когато четете някъде, че А е В, нещата ще се изяснят, ако си го преведете като „А може да се смята за или да се моделира по В."

Когато казваме: „А е В", твърдим, че А е само онова, което се явява в нашата област на изследване или сферата ни на специализа­ция. Това е много показателно. Когато казваме: „А може да се смя­та за В или да е моделирано по него", казваме точно толкова, кол­кото имаме право да кажем, и нищо повече.

Следователно твърдим, че мозъкът може да се разглежда като компютър, но не твърдим, че той е компютър.

Мозъкът, изглежда, е изграден от материя в електроколоидна суспензия (протоплазма).

Колоидите се привличат и достигат до състоянието на гел по силата на повърхностното си напрежение. Това се получава, тъй като повърхностното напрежение привлича всички подобни на ле­пило вещества.

Освен това колоидите - обратно - се отблъскват до състояние на зол[16] заради електрическите си заряди. Това става, защото заряди­те им са с еднакъв знак, а електрическите заряди с еднакъв знак ви­наги се отблъсват.

В равновесието между гел и зол колоидната суспензия поддър­жа своя континуитет и животът продължава. Отдалечете разтвора на Достатъчно разстояние от гела или от зола, и животът спира.

Всеки химикал, който прониква в мозъка, променя баланса между гел и зол и „съзнанието" е повлияно по съответния начин. Следовател­но, подобно на LSD, картофите са „психеделични", но с по-слабо дейст­вие. Когато човек премине от вегетарианство към обичайния си начин на хранене или обратното, промените в съзнанието също са „психеделични".

Тъй като „Каквото и да помисли Мислителят. Доказващият ще го докаже", всички наши идеи са психеделици. Дори без да експери­ментирате с диети или дрога, ще видите всичко, което според вас би трябвало да виждате, ако изобщо е физически възможно в тази Вселе­на.

Целият опит е хаос, докато не създадем модел, за да го обясним. Моделът може да изяснява хаоса, но той никога не е самият ха­ос, „Картата не е самата територия"; менюто няма същия вкус като ястието.

Всеки компютър има две страни, известни като софтуер и хар­дуер. (Софтуерът тук включва информацията.)

Хардуерът на всеки компютър, направен от твърдо вещество, е конкретен и локализиран и се състои от централен процесор, мони­тор, клавиатура, външно дисково устройство, CD-ROM, флопи­дискови устройства и т. н. - всички части, които можете да замъкнете в „Рейдио Шак"[17] за поправка, ако компютърът не работи както трябва.

Софтуерът се състои от програми, които могат да съществуват в различни форми, включително напълно абстрактни. Програмата може да е „в" компютъра в смисъл, че е била записана в централния процесор или на диск, който е свързан с него. Възможно е тя да съ­ществува и на лист хартия, ако аз съм я измислил, или в наръчник. ако е стандартна програма. В тези случаи тя не е „в" компютъра, но може да се сложи „в" него по всяко време. Програмата обаче може да е и много по-неосезаема: възможно е тя да съществува само в главата ми, ако не съм я написал на хартия или ако съм я използвал някога и след това съм я изтрил.

Хардуерът е „по-реален" от софтуера, защото винаги можете да го локализирате в пространството-времето: ако не е в спалнята, трябва някой да го е преместил в кабинета и т. н. От друга страна, софтуерът е „по-реален" в смисъл, че бихте могли да смажете хар­дуера на прах („да убиете" компютъра), но софтуерът продължава Да съществува и е в състояние да се „материализира" или да се „прояви" отново в друг компютър.

(Всякакви спекулации за прераждането на този етап са отго­ворност на читателя, а не на автора.)

Когато говорим за човешкия мозък като електро-колоиден био-компютър, всички знаем къде е хардуерът: той е в човешкия череп. Софтуерът обаче, изглежда, е навсякъде и никъде. Например софту­ерът в мозъка ми съществува и извън него в такива форми като кни­гата, която съм прочел преди 20 години, а именно английския пре­вод на различни сигнали, предадени от Платон преди 2 400 години. Други части на моят софтуер са изградени от софтуера на Конфуций, Джеймс Джойс, учителката ми във втори клас, „Тримата смеш­ници", Бетховен, майка ми и баща ми, Ричард Никсън, многоброй­ните ми кучета и котки, д-р Карл Сейгьн, всеки и (до известна сте­пен) всичко, което някога е оказвало влияние върху мозъка ми. Мо­же да звучи странно, но точно това е начинът, по който функциони­ра софтуерът (или информацията).

Разбира се, ако съзнанието се състоеше единствено от тази недиференцирана тапиока от безвремеви, безпространствен софтуер, нямаше да имаме индивидуалност, център, Аз.

Следователно искаме да знаем как от този универсален софтуе­рен океан се появява конкретният човек.

Каквото и да помисли Мислителят. Доказващият ще го дока­же.

Тъй като човешкият мозък - подобно на мозъка на другите животни — действа като електро-колоиден компютър, а не като компютър от твърда материя, той следва същите закони като другите животински мозъци. С други думи, на дискретни квантови етапи в.мозъка навлизат програми.

 

Всяка група програми се състои от четири основни части:

1.  Общи императиви. Абсолютно базисни програми или „инс­тинкти".

2.  Запечатване. Това са повече или по-малко базисни програ­ми, които мозъкът е генетично устроен да приема само в определе­ни моменти от своето развитие. Тези моменти в етологията са извес­тни като моменти на уязвимост на запечатване.

3.  Обуславяме. Това са програми, надградени над запечатването. Те са „по-хлабави" и доста лесни за промяна чрез контраобуславяне.

4.  Учене. То е още „по-меко" и „по-гъвкаво" от обуславянето. По принцип първичното запечатване винаги може да отмени всяко последващо обуславяне или учене. Всяко запечатване е вид софтуер, който се е превърнал във вграден хардуер, след като е втьлпен на младите неврони, когато те са особено отворени и уяз­вими.

Запечатването (софтуер, замразен в хардуер) са неподлежащите на договаряне аспекти на нашата индивидуалност. От безкрайните възможни програми, съществуващи като потенциален софтуер, за­печатването установява границите, параметрите, периметъра, в чи­ито рамки се осъществява цялото следващо обуславяне и учене.

Преди първото запечатване съзнанието на бебето е „безформе­но и празно" — като Вселената в началото на „Битие" или описания­та на необусловеното („просветеното", т. е. експлодиралото) съзна­ние в мистичните традиции. В момента, в който се направи първото запечатване, от творческата празнота се появява структура. Уви, растящият ум е впримчен в нея. Той се идентифицира с нея и в из­вестен смисъл става структурата.

Целият процес е анализиран от Дж. Спенсър Браун в Laws of Form („Закони на формата"), който пише за основите на математи­ката и логиката. Всеки здравомислещ читател обаче знае, че Браун говори и за процес, през който всички сме преминали при създава­нето от безкрайния океан от сигнали на онези особени конструкти. които наричаме „Аз" и „мой свят". Не е чудно твърдението на много потребители на LSD, че математиката на Браун е най-доброто опи­сание на пътешествието на съзнанието под влиянието на това ве­щество, което някога е било писано.

Всяко следващо запечатване усложнява софтуера, който прог­рамира опита ни и който ние преживяваме като реалност".

Обуславянето и ученето изграждат допълнителни мрежи върху тази основа от запечатан софтуер. Цялата структура на мозъчната система от вериги изгражда картата ни на света. Тя е онова, което Мислителят мисли, а Доказващият механично нагажда всички пос­тъпващи сигнали в ограниченията на тази карта.

Следвайки д-р Тимъти Лиъри (с няколко модификации), за удобство ще разделим мозъчния хардуер на осем вериги. („За удоб­ство" означава, че това е най-добрата карта, която познавам. Прие­мам, че тя ще бъде заменена от по-добра в рамките на 10 или 15 го­дини, но във всеки случай картата не е територията.)

 

Четири от веригите са „древни" и консервативни: те съществу­ват у всеки (освен, разбира се, у „дивите" деца).

1. Оралната верига на биооцеляването. Тя се запечатва от май­ката или от първия майчински обект и се обуславя от последващото хранене или заплаха. Занимава се най-вече със сученето, храненето. прегръщането и телесната сигурност. Тя механично се оттегля от вредните или опасните фактори - или от всичко, свързано (чрез за­печатване или обуславяне) с вредното или опасното.

2. Аналната емоционално-териториална верига. Тя се запечат­ва на етапа на „Прохождането", когато бебето става, започва да хо­ди и да се бори за власт в семейната структура. Тази предимно бозайническа верига има териториални правила, емоционални игри или измами, йерархичен ред и ритуали на домипация или подчине­ние.

3. Времесвързващата семантична верига. Тя се запечатва и обуславя от човешките артефакти и символни системи и „борави" и „пакетира" средата, класифицирайки всичко според местния тунел на реалността. Нейните функции са изобретяването, изчисляването, прогнозирането и предаването на сигнали през поколенията.

4. „Моралната" социо-сексуална верига Тя се запечатва от първите преживявания на оргазъм и ухажване през пубертета п се обуславя от племенните табута. Преработва сексуалното удоволст­вие, местните дефиниции на „добро" и „зло", възпроизвеждането, възрастната родителска личност (полова роля) и отглеждането на малките.

Тъй като растежът на мозъка на всеки уседнал примат (човек) от раждането до зрялата възраст е кратко повторение на еволюция­та, развитието на тези вериги заедно с това на мозъка през еволюци­ята създава възможност за оцеляване на генофонда, бозайническата социобиология (йерархичен ред, или политика) и предаване на кул­тура.

Втората група от четири мозъчни вериги е много по-нова. Вся­ка от тях днес съществува само в отделни хора. Древните вериги са рекапитулация на еволюцията досега, а тези футуристични вериги са предвкусване на бъдещата ни еволюция.

5. Холистичната невросоматична верига. Тя се запечатва от преживяването на екстаз чрез биологична или химическа йога. Преработва невросоматичните („психика-тяло") кръгове на обратна връзка, соматично-сензорно блаженство, наркотичния „екстаз", „из­целението  чрез  вярата"  и т.   н.  „Християнската  наука",   невро-лингвистичното програмиране и холистичната медицина се състоят от трикове или „номера", чиято цел е да накарат тази верига да вле­зе в действие, поне временно. Тантра йога се занимава с изместване на съзнанието изцяло към нея.

6.  Колективната неврогенетична верига Тя се запечатва от йога за напреднали (биохимични - електрически стресове) и прера­ботва системите за обратна връзка между ДНК, РНК и мозъка. „Ко­лективна" е, защото съдържа и има достъп до целия еволюционен - „Сценарий" - минал и бъдещ. Преживяването й е божествено, „мис­тично", разтърсващо ума. Тук живеят архетиповете на Колективно­то безсъзнателно на Юнг: Богове, Богини, Демони, Космати джуд­жета и други олицетворения  на ДНК-програмите (инстинктите), които ни управляват.

7.  Метапрограмиращата верига. Тя се запечатва само от много напредналите йогини. Казано на съвременен език, тя се състои от кибернетично съзнание, което препрограмира и повторно запечатва всички останали вериги и дори само се препрограмира, създавайки възможност за съзнателен избор между алтернативни вселени или тунели на реалността.

8.   Heлокалната квантова верига Тя  се запечатва от  Шок. „доближаване до смъртта" или „клинична смърт", излизане от тяло­то (ИТ), трансвремеви възприятия („предчувствия"), транспространствени видения (екстрасензорно възприятие) и т. н. Настройва мо­зъка към не-локалната квантова комуникационна система, предло­жена от физици като Бом, Уолкър, Сарфати, Бел и други.

Тези вериги ще бъдат обяснени подробно по-нататък.

 

Упражнения

1.  Ако все още нямате компютър, идете и си купете. След това отново прочетете тази глава.

2. За да разберете какво означава хардуер и софтуер (така, как­то са приложени към човешкия мозък), се отдайте на следната ме­дитация.

Седнете в стая, където в продължение на половин час няма да ви безпокоят, и започнете да мислите: „Седя в тази стая и правя това упражнение, защото..." и изредете колкото може повече „причини".

Например, правите това упражнение, защото очевидно четете за него в книгата. И защо си я купихте? Препоръча ли ви я никой'. Как е навлязъл този човек в живота ви? Ако просто сте я взели от рафта в книжарницата, защо сте били точно в тази книжарница онзи ден?

Защо четете такива книги - върху психологията, съзнанието, еволюцията и т. н.? Как се заинтересувахте от тези области? Кой ви „запали" и преди колко време? Какви фактори от детството ви са наклонили везните и по-късно сте се заинтересували от тези теми?

Защо правите това упражнение в тази стая, а не другаде? Защо сте си купили или наели точно тази къща или апартамент? Защо сте в този град, а не в друг? Защо сте на този континент, а не на друг?

Защо въобще сте тук, т. е. как са се срещнали родителите ви. Знаете ли дали те съзнателно са решили да имат дете, или вие сте злополука? В кои градове са били родени? Ако са родени в различни градове, защо са се преместили в пространството-времето, така че пътищата им да се пресекат?

Защо тази планета е способна да поддържа живот и защо е съз­дала този вид живот, който би измислил подобно упражнение?

Повторете същото упражнение след няколко дни и се опитайте да зададете и да отговорите на 50 въпроса, за които не сте се сетили първия път? (Забележете, че никога не люлеете да зададете всички възможни въпроси.)

Избягвайте всички метафизични спекулации (например карма, прераждане, „съдба" и т. н.). Целта на упражнението е да бъде дос­татъчно разтърсващо ума, без да въвежда „окултни" теории и ще е по-озадачаващо за вас, ако внимателно избягвате подобни открито „мистични" спекулации.

Вземете някой предмет от домакинството - лъжица, писалка, чаша и др. Изпълнете същото упражнение като горното: Защо е тук0 Кой го е измислил, ако можете да откриете? Как това изобретение се е оказало на този континент? Кой го е произвел? Защо произвеж­да това, а не клетки за птици? Защо е станал производител, а не му­зикант? Защо сте го купили? Защо от всички предмети в къщата ви избрахте този за медитацията?

 

А СЕГА ОТГОВОРЕТЕ БЪРЗО:

ВИЕ ВАШИЯТ ХАРДУЕР ЛИ СТЕ, ИЛИ ВАШИЯТ СОФТУЕР?

ИЛИ И ДВЕТЕ?

 


 

ТРЕТА ГЛАВА

ОРАЛНАТА ВЕРИГА НА БИООЦЕЛЯВАНЕТО

Гените,  подобно на монадите  на Лайбниц,  нямат прозорци;  по-висшите свойства на живота се появяват.

 Едуард Уилсън, Sociobiolog

Малцина от нашите прадеди са били съвършени дами или джентълмени; мнозинството от тях дори не са били бозайници.

За да оцелее, всеки многоклетьчен организъм съдържа вградена верига на биооцеляването, която много просто програмира един избор на „или/или": ПРИБЛИЖИ СЕ към подхранващото, предпаз­ващото, или ОТДАЛЕЧИ СЕ от заплашващото, опасното.

Всяко млекопитаещо свързва веригата на биооцеляването с първия запечатан обект на биооцеляването: удоволствието. Биооце­ляването и оралността са дълбоко свързани във всички бозайници, включително водещите уседнал живот примати (хората). Затова не­зависимо от Ужаса на рака, според оценките 30 милиона американ­ци продължават да пушат цигари... Други дъвчат дъвка (ментова, сочна плодова, дори без захар: по нещо за всеки вкус), гризат си ноктите, хапят си кокалчетата на ръцете, дъвчат химикалката, ядат повече от нужното (Иска ли някой чипс? А може би „Марс"? Солети, фъстъци, кашу? Искаш ли сирейки и солени бисквити с бирата. Мак? Непременно опитайте сандвичите с хайвер, госпожо Милър.) Някои си гризат устните, гълтат транквиланти и стимуланти и дори си дъвчат мустаците. Какво става в спалнята, е известно на институ­та „Кинзи"[18] и на всеки, който някога е гледал порнофилм.

Колко важно е това орално запечатване? Четем за бебе жираф, чиято майка случайно е убита от джип непосредствено след ражда­нето му. Следвайки хардуерните генетични програми, новороденото „запечатва" първия обект, който грубо съответства на архетипа на жирафите - самия джип. То следва машината, подава й гласови сиг­нали, опитва се да суче от нея, а когато пораства, пробва да се сно­шава с колата.

По същия начин Конрад Лоренц разказва за гъсе, което случай­но запечатало топка за пинг-понг и прекарало целия си живот на възрастно животно в пълно безразличие към гъските, опитвайки се сексуално да се качва на топки за пинг-понг.

 

Както отбелязва Чарлз Дарвин:

През по-зрелите ни години, когато ни се представи зрите­лен обект, имащ някакво сходство с формата на женската гръд... изпитваме общ прилив на удоволствие, който ся­каш влияе върху всичките ни сетива...

Древните изобразяват великата майка-богиня Диана Ефеска буквално с дузини гърди, а св. Павел споделя, че е чувал богомол­ците да пеят в екстаз: „Велика е Диана!” Практически няма велик художник, който да не ни е оставил портрет (или много портрети) на голо женско тяло, особено гърдите, а дори в сцени без хора вина­ги, когато е възможно, се въвеждат извивки. По най-малкия повод архитектите разчупват Евклидовата права линия, за да въведат та­кива извивки - арки, мавритански куполи и т. н. Извивките на ви­сящите мостове се изискват от законите на Нютон („Дъгата на гра­витацията" според израза на Пинчън[19]), но въпреки това тези двойни висящи криви доставят естетическо удоволствие по причини, из­тъкнати от Дарвин. Що се отнася да музиката, къде за пръв път сме я чули, кой ни е пял или тананикал и до коя част от майчиното тяло сме били притиснати?

Алпинистите като Малъри се ограничават до: „Защото е там", когато се опитват да обяснят натрапливото си желание да изкачват тези конични върхове.

Приборите за хранене (оръдия за орално задоволяване) обикно­вено са кръгли или извити. Квадратните чинии и подложки изглеж­дат забавни заради изкуствеността си или странни.

Формите на НЛО са най-различни, но най-популярните са ова­лът и конусът.

Фройдистите смятат, че пристрастеността към опиатите е опит за връщане към утробата. Според нашата теория е no-вероятно опи­умът и неговите производни да ни връщат към „безопасното прост­ранство" по веригата на биооцеляването: топлото, уютно място на биосигурността. Възможно е опиатите да задействат невротрансмитерите[20], характерни за кърменето.

В обобщение: веригата на биооцеляването е програмирана от ДНК да търси зона на комфорт и безопасност около майчиния орга­низъм. Ако майката не присъства, ще бъде запечатан най-близкият неин заместител в средата. За осиротялото жирафче четириколесни­ят джип е бил избран, за да замести четириногата майка. Гъсето, което не могло да намери кръглото, бяло тяло на майка си, фиксира кръглата, бяла топка за пинг-понг.

„Внедряването" на тази верига в примитивна форма е станало при първите организми - преди около 3 или 4 милиарда години. В съвременния човек тази структура остава в мозъчния ствол и в иктономната („инволюционната") нервна система, където е взаи­мосвързана с ендокринната и с другите поддържащи живота систе­ми. Затова смущенията в нея влияят „едновременно върху цялото тяло", по принцип приемат формата на „физически", а не на ,,пси­хични" симптоми и човекът обикновено е насочен към лекар, а не към психиатър.

Трябва да се подчертае, че все още сме на примитивен етап от еволюцията и условията на тази планета са много жестоки. Ради­калните педиатри не без основание настояват, че обичайното раж­дане в обикновената болница почти винаги е травмиращо за ново­роденото: то създава лошо запечатване, казано на наш език. Мето­дите ни за отглеждане на децата също далеч не са съвършени и над лошото запечатване надграждат лошо обуславяне. А общото наси­лие в нашите общества до днес, включително войни, революции, граждански войни и „необявената гражданска война" на хищническата престъпна класа във всяка „цивилизована" страна, през по-голямата част от времето поддържа първата верига на повечето хора в готовност за незабавно действие.

През 1968 г. едно проучване на здравословното състояние на американците показа, че 85% от населението има един или повече симптома, които ние бихме нарекли лошо запечатване или обусла­вяне по първата верига. Сред тях са замайване, сърцебиене, изпотя­ване на дланите и чести кошмари.

Това означава, че 85 от всеки 100 души, които срещате, трябва Да се разглеждат - повече или по-малко - като „Амбулаторно ране­ни".

Това е първото ниво на значение на нашето брутално, цинично предположение, че повечето хора са почти толкова механични, кол­кото и научно-фантастичните роботи. Мъж или жена, които влизат в нова ситуация с химикалите[21] на тревожността на уплашеното бебе, препускащи из мозъчния им ствол, няма да са в състояние точно да наблюдават, да преценяват или да решават каквото и да било.

Затова и Гурджиев на собствения си жаргон е казал, че хората са заспали и имат кошмари.

„ЧЕСТНОСТ? ПОЧТЕНОСТ? КАК МОЖЕТЕ ДА ОЧАК­ВАТЕ ЧЕСТНОСТ ИЛИ ПОЧТЕНОСТ НА ПЛАНЕТА НА СПЯЩИ ХОРА?"

 Г. И. Гурджиев

Това е гледната точка на най-ранните християни, заклеймени по-късно като еретици (гностици) от римските бюрократи. Еванге­лието на Истината, I в., директно посочва, че историята е кошмар:

...сякаш (човечеството) е дълбоко заспало и се е оказало в разстройващ сън. Или (има) място, към което те бягат... или раздават внезапни удари, или самите те са удряни... понякога изглежда, че някой ги убива... или самите те убиват съседите си...

За тези първи християни и за будистите пробуждането означа­ва буквално излизане от кошмара на ужасяващите фантазии. В на­шата терминология то значи корекция на редактирането, което ни кара да се държим и да възприемаме света като много лошо (непод­ходящо) свързани роботи, и внезапно виждане на неподправения свят.

Трябва да се подчертае, че след като е най-старата в еволюци­онното развитие, тази верига е и най-механичната и най-бързата. Човек изобщо не съзнава времето по веригата на биооцеляването. Наблюдавайте скоростта на реакцията на кучето ви при първия звук на натрапник: заплашителният лай и движението на цялото тяло за заемане на бдителна поза са автоматични. Тогава кучето започва да възприема другите насоки, за да определи как трябва да се отнесе към конкретния досадник.

Робърт Ардри цитира бележките на приматолога Рей Карпентьр, за да разберете тази част от мозъка си...

Представете си, че сте маймуна, тичате по пътеката покрай скала и неочаквано се изправяте лице в лице пред друго животно. Е, преди да разберете дали да го нападнете, да избягате от него или просто да го пренебрегнете, трябва да вземете няколко решения. Маймуна ли е, или не е майму­на? Ако не е маймуна, приятел на маймуните ли е, или е неприятел? Ако е маймуна, мъжка ли е, или женска? Ако е женска, интересува ли се от вас? Ако е мъжка, възрастна ли е, или е малолетна? Ако е възрастна, от моята група ли е, или е от друго стадо? ... Разполагате с около една пета от секундата, за да вземете всички тези решения, преди да бъдете атакувани.

Програмата на биооцеляването първо се прикрепва към безо­пасното пространство около майката (орално запечатване), а след това с напредването на възрастта се разширява, изследвайки какво е безопасно и какво не е. Без хардуерно вградените генетични (т. е. автоматичните) програми този втори етап ще е невъзможен и никой бозайник няма да напусне майчината гръд. Хардуерно вградените програми действат автоматично (БЕЗСЪЗНАТЕЛНО), защото ако трябваше да спирате и да обмисляте всяка ситуация, щяхте да бъде­те изядени от първия хищник.

Разбира се, запечатването става случайно — според обстоятелст­вата в момента на уязвимостта на запечатване. (Спомнете си гъсето, което запечатало топката за пинг-понг.) Някои запечатват смелост­та, любознателността и изследователския порив, други - боязливостта, инфофобията (страха от непредвидимото) и отдръпването в себе си, чийто краен случай е тъжното запечатване, наречено аутизъм, или детска шизофрения.

Всичко е роботизирано докато човек не се научи как да пре­програмира и повторно да запечатва собствените си мозъчни вери­ги. В повечето случаи такова умение за метапрограмиране не се постига. Всичко става за секунда, на механичен автопилот, за нула време. „Просто установих, че го правя" - казва войникът, когато ю съдят за страхливост или го награждават за храброст.

Разбира се, върху това хардуерно вградено запечатване на ве­ригата на биооцеляването се надгражда „по-мекото" обуславя не. То позволява периметърът на безопасното пространство да се генерализира от тялото на майката към глутницата или племето - „разши­реното семейство".

Освен Дарвиновия „инстинкт" (генетична програма) за само­съхранение всяко социално животно има подобен „инстинкт" да предпазва генофонда. Това е основата на алтруизма и социалните животни не биха могли да оцелеят без него.

Дивите кучета (и вълците) лаят, за да предупредят останалите в глутницата, че идва натрапник. Домашното ви куче ви идентифици­ра като водач на глутницата и лае, за да ви предупреди, че идва неканен гост. (Разбира се, то лае и за да предупреди натрапника, че е готово да се бие за територията си.)

Съзнанието на биооцеляването от първата верига е “едноизмерно”

С напредването на цивилизацията връзката с глутниците! (племето, разширеното семейство) е била скъсана. Това е коренът на широко диагностицираната „аномия", „отчуждение'' или „екзис­тенциална драма", за които толкова много социални критици пишат така красноречиво. Всъщност станало е следното: обуславянето на връзката на биооцеляването с генофонда е било заменено с обуславяне на нагоните на биооцеляването да се свързват с особените билети, които ние наричаме „пари".                                                   

По-конкретно, съвременният мъж или жена не търси безопасност за биооцеляването си в генофонда, глутницата, разширеното семейство. Биооцеляването зависи от получаването на билетите. „Не можеш да живееш без пари", както изтерзано възкликваше групата на Живия театър. Ако билетите се отдръпнат, моментално се появя­ва дълбока тревожност за биооцеляването.

Представете си колкото е възможно по-живо какво щяхте да почувствате и да направите, ако утре ви отрежат от всичките ви из­точници на билети за биооцеляване (пари). Точно това изпитват племенните мъже и жени, ако са откъснати от племето си. Затова през по-голямата част от човешката история заточението или дори остракизмът[22] са били достатъчно наказание, за да се налага конфор­мизъм в племето. Не толкова отдавна, по времето на Шекспир, зап­лахата от изгнание е бил сигнал, предизвикващ истински ужас („Прогонен! - изплаква Ромео. - Прокълнатите използват тази дума в ада!")

В традиционното общество принадлежността към племето е била биосигурност, а заточението — ужас и реална заплаха от смърт. В модерното общество притежаването на билети (пари) е биосигур­ност, а оттеглянето им - ужас.

Уелферизмът[23], социализмът, тоталитаризмът и т. н. са опити - с различна степен на рационалност и хистерия - да се пре-създаде племенната връзка чрез превръщането на държавата в заместник на генофонда. Консерваторите, които твърдят, че не могат да толери­рат никаква форма на държавни социални грижи, искат хората да живеят с тревожността за биооцеляването и анемията, комбинира­ни с ужаса. Разбира се, те мъгляво признават това и призовават „местната благотворителност" да замени Държавата на социалните грижи за всички, т. е. призовават генофондът да бъде магически възстановен сред хора (обитателите на типичния град), които изоб­що не са генетично свързани.

От друга страна, Държавата не е генофонд или племе и наисти­на не може убедително да изпълнява ролята на единица за биооце­ляване. Всеки, който е на социални помощи, става параноичен, за­щото непрекъснато се притеснява, че ще го отрежат („ще го пратят в изгнание") заради някакво дребно нарушение на все по-неразби­раемите бюрократични правила. При истинския тоталитаризъм, при който фалшивото отъждествяване на Държавата с племето достига точката на нов мистицизъм, параноята става тотална.

Истинското свързване може да се осъществи единствено в мал­ки групи, в които хората имат контакт лице в лице. Затова и непре­къснато се правят опити (колкото и неправдоподобни да са в индус­триални условия) за децентрализация, за връщане към племенния етос, за заместване на Държавата със синдикати (както е при анар­хизма) или групи по интереси („Съзнание III" на Райх). Спомнете си импровизираните места за нощувка на хипитата от 60-те години. които продължават да съществуват в много селски общности.

Ако се върнем в реалния свят, билетите, наречени „пари", са връзката с биооцеляването за повечето хора. Антисемитизмът е сложно отклонение с много аспекти и причини, но в класическата си форма („Заговорът на еврейските банкери") той просто твърди, че враждебен генофонд контролира билетите за биооцеляването. Така­ва параноя е неизбежна в паричната икономика; наркоманите имат подобни митове за това, кой контролира доставките на хероин. Сле­дователно след като антисемитизмът западна в Америка, „Заговорът на банкерите" продължава да живее в нова форма. Сега злодеите са старите бели, англосаксонски, протестантски родове в Нова Англия, „Истаблишмънтьт на янките". Някои левичари дори ще ви покажат родословните дървета на тези бели, англосаксонски, протестантски банкери по начина, по който антисемитите някога размахваха ро­дословното дърво на Ротшилд.

Инженерът и икономистът Ч. Х. Дъглас веднъж начертал гра­фика, която показал на комисията „Макмилан" през 1932 г., когато тя дискутирала регулирането на парите и кредитите. Графиката по­казвала покачването и спадането на лихвения процент от поражени­ето на Наполеон през 1812 г. до датата, на която комисията заседа­вала през 1932 г. На същата скала били представени и самоубийст­вата за този 120-годишен период.

Двете криви били практически идентични. Всеки път. когато лихвеният процент се покачвал, растял и броят на самоубийствата, когато лихвеният процент спадал, намалявал и броят на самоубийс­твата. Това едва ли е „съвпадение". Когато лихвените проценти рас­тат, определен брой бизнесмени банкрутират, определен брой ра­ботници губят работата си и тревожността за биооцеляването на всеки по принцип се засилва.

 

АЛФА-САМЦИТЕ ЯДАТ ПЪРВИ:  ПОСЛЕДНИТЕ ОТРЕПКИ  ПОЛУЧАВАТ ТРОХИТЕ

Марксистите и другите радикали дълбоко осъзнават такива фактори за „психичното здраве" и затова презират всяка академична психология, която пренебрегва тези въпроси на биооцеляването. За съжаление марксисткото лекарство - биооцеляването на всеки да зависи от прищевките на държавната бюрокрация - е лек, който е по-лош от болестта.

Тревожността за биооцеляването ще изчезне завинаги само ко­гато световното богатство достигне равнище и разпределение, при които - без тоталитаризъм - всеки има достатъчно билети.

„Проектът за борба с глада", идеята за Гарантирания годишен доход, „Националният план за дивидентите" на Дъглас и т. н. са не­сигурни опити за постигането на тази цел. Идеалът може да се пос­тигне само с технология на изобилието.

Екстремалните случаи - лица, които запечатват най-силно по първата (оралната) верига - обикновено са висцеротонични, защото това запечатване определя ендокринните процеси през целия живот. В крайния случай те са с „бебешки лица" и в зрялата си възраст, никога не губят „бебешките си тлъстини" и са топчести, закръглени, нежни и т. н. Чувствата им лесно се нараняват (заплашват, ужася­ват) от всякакво неодобрение, защото в бебешката верига на мозъка неодобрението подсказва изчезване заради загуба на хранителни ресурси.

Всички притежаваме тази верига и имаме нужда периодично да я упражняваме. Прегръщането, сученето, гушкането и т. н. н все­кидневната игра с (1) собственото тяло, (2) друго тяло и (3) средата са постоянно необходими за невросоматичното-ендокринното здра­ве. Онези, които отричат такива първични функции заради ригидно запечатване по Третата (рационалистичната) или Четвъртата (морализаторската) верига, са склонни да придобиват вид на „изцелени", „съсухрени", непривлекателни, „студени" и мускулно сковани.

Бебешките функции на игра със собственото тяло, с тялото на друг човек и със средата продължават да съществува през целия живот у всички животни. Тази „игривост" е особено характерна за всички очевидно здрави индивиди от типа, който Маслоу нарича „себеактуализиращи се".

Ако това първоначално запечатване е отрицателно - ако Вселе­ната по принцип и другите хора в частност се запечатат като опасни, враждебни и плашещи, - Доказващият ще продължи през целия си живот да приспособява възприятията така, че да съответстват на тази карта. Това е известно под името синдром на „Събирането на несправедливости" в терминологията на д-р Едмънд Бърглър. Же­ните, членове на тази група запечатване, стават Радикални феми­нистки; мъжете са по-малко организирани и могат да се открият в крайно десните или крайно левите групи.

Такъв модел е безсъзнателен в три отношения. Безсъзнателен е. защото е автоматичен: той се осъществява, без да се мисли, като програма на робот. Безсъзнателен е, защото е започнал, преди бебе­то да е усвоило езика и следователно е предвербален, неформулиран, чувствам, а не обмислен. И освен това е безсъзнателен, защото се разпространява „моментално из цялото тяло". По-конкретно, той се характеризира с Респираторното блокиране, отбелязано за пръв път от Вилхелм Райх: хронична мускулна броня, която пречи на правилното, спокойно дишане. На обикновен език това състояние се описва с израза „прекалено напрегнат".

Всички най-успешни техники за повторно запечатване (тера­пии) за този тип хронична тревожност първо работят върху тялото, а не върху „психиката". Райхианците, практикуващите ролфинг[24]. терапевтите на Първичния вик[25], „прераждащите се[26]" на Ор, гещалт-терапевтите[27] и т. н. знаят - каквато и специализирана терминология да използват, — че лошото запечатване по веригата на биооцеляване­то може да се коригира единствено чрез работа върху самото биоло­гично същество - тялото, което се чувства непрекъснато уязвимо и атакувано. Дори невролингвистичното програмиране започва с въвеждането на пациента в релаксация, при която той може да диша свободно и леко.

Както посочва Грегьри Бейтсън, Конрад Лоренц достига до великолепните си прозрения за процеса на запечатване - за които печели Нобелова награда - чрез съзнателното имитиране на телес­ните движения на животните, които изучава. На неговите лекции аудиторията можела да „види" всяко обсъждано животно, защото Лоренц играел или „ставал" това животно почти като по метода на Станиславски.

Още по-рано Вилхелм Райх открива, че е в състояние да разбе­ре пациентите си със забележителна яснота, като подражава на ха­рактерните им телесни движения и пози. Запечатването по веригата на биооцеляването, особено травмиращото, се преживява с цялото тяло, замразено (по метафората на Райх) в хронични мускулни и ендокринни механизми.

Ако не можете да разберете „ирационалното" поведение на ня­кого, започнете да наблюдавате дишането му. Много бързо ще при­добиете представа какво го притеснява. Затова всички йогийски школи - будистки, индуистки или суфистки — поставят такова уда­рение върху възстановяването на естественото дишане, преди да се опитат да придвижат ученика към no-висшите вериги и разширено­то съзнание.

Това има не само „психологическо" значение. Например всяко изследване на психосоматичните аспекти на рака или астмата от­крива този модел на хронично мускулно свиване (субективно усе­щан като тревожност) сред предразполагащите фактори. Каквото н да помисли Мислителят, Доказващият ще го докаже. Хората все­кидневно задушават органите си, защото се страхуват.

Възможно е Мери Бейкър Еди донякъде да преувеличава, кога­то казва: „Всички болести са проявен страх", но хол истинната ме­дицина все повече признава, че ако тази проклета дума „всички" се замести с по-колебливото „повечето", г-жа Еди е близо до истината.

Дори най-консервативните медици, които и за миг не желаят да обмислят холистичните идеи, признават, че някои хора са мистериозно „по-податливи" на болести от други. Каква е тази метафизична ..пред­разположеност"? Антропологът Ашли Монтагю е събрал многобройни статистики за деца, лишени от майчина любов в критичната точка на уязвимост на запечатване в младенческата възраст. Те не само умират по-рано в сравнение с националната средна продължителност на живо­та, но са по-болни през живота си и дори са с няколко инча по-ниски от средната височина на възрастните от техния пол.

Факторът, който допринася за „податливостта" (освен възмож­ните генетични причини), може да бъде само такова запечатване на тревожността (мускулно напрежение) по първата верига.

„Християнската наука" - или всяка друга религия, която догма­тично настоява, че „Бог" иска да сме щастливи и да имаме успех, -може „чудодейно" да лекува такива заболявания. Каквото и дa по­мисли Мислителят, Доказващият ще го докаже. Абсолютната вяра. че „Бог" те подкрепя, се излъчва от мозъка през целия ден, ден след ден, сигнализира на мускулите да се отпуснат и естествената бод­рост и добро здраве се завръщат.

През целия човешки живот, когато веригата на биооцеляването долови опасност, останала психична дейност спира. Всички други вериги се изключват, докато не се „реши" - на практика или символич­но - проблемът с биооцеляването. Това е от критично значение при промиването на мозъци и мозъчното програмиране.

За да създадете ново запечатване, първо редуцирайте човека до напълно инфантилно състояние, т.е. уязвимост на веригата на биооцеляването. Ще говорим по-подробно за това по-нататък.

В предневрологични термини, веригата на биооцеляването е това, което обикновено наричаме „съзнание" perse[28]. Това е чувство­то, че си „тук и сега", в това уязвимо тяло, подложено на въздейст­вието на груби енергии и сили на физическата вселена. Когато сме в „безсъзнание", веригата на биооцеляването е изключена и лекари­те могат да ни режат, без да се опитваме да бягаме или дори да ви­каме от болка.

 

Упражнения

1.  Вземете решение отсега нататък изцяло да се наслаждавате на тази примитивна верига. Играйте безсрамно със себе си, с други­те и със средата като новородено. Медитирайте върху: „Ако не се обърнете и не станете като малки деца, няма да влезете в Царството небесно."[29]

2.  Не обръщайте внимание на начина си на хранене - ще дос­тигнете оптималното тегло за вашата височина, когато мозъкът ви Функционира правилно. Всяка седмица се наслаждавайте на един наистина сладък и „лепкав" десерт.  Разбира се, диабетиците ще трябва да го купят от щанда за продукти, които не съдържат захар.

3. „Надрусайте" се (с марихуана, ако това е приемливо за ваше­то суперего, или с женшен, който е разрешен навсякъде и се препо­ръчва от много холистични лекари) и след това идете на минерални бани. Насладете се на плуването, масажа и сауната. Правете това всяка седмица до края на живота си.

4. Запишете се на поне 3-месечен курс по кунг фу или карате, а след това прочетете отново тази глава. Ще се изненадате колко по­вече ще значи всяко изречение.

5.  Легнете по гръб и 20 пъти вдишайте и издишайте бързо. (Всеки цикъл от вдишване и издишване се брои за „едно", а не за две.) „Бързо" дишане означава да се диша учестено през устата, г. е. по начина, забранен от почти всички експерти по здравето, но това с само упражнение, а не постоянен модел. Когато стигнете до дваде­сет, спрете и отново започнете да дишате през носа по бавния, рит­мичен начин, препоръчван от йогините. Отбройте пак 20 вдишвания и издишвания. След това повторете бързото дишане през устата пак до 20. После повторете правилното йогийско дишане.

Това е известно като „огнено дихание" в тантристката йога. Резултатите са изключително забавни и просветляващи. Опитайте го[30].

6.  Посетете аквариум и наблюдавайте отблизо. Опитайте се да видите в действие веригата на биооцеляването в мозъка на рибите и обмислете кога и как тази верига във вашия мозък е действала през целия ви живот.

7.  Ако нямате бебе или не сте се грижили за малко дете от дъл­ги години, поиграйте в продължение на час с нечие чуждо момченце или момиченце. Тогава отново прочетете тази глава.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

АНАЛНАТА ЕМОЦИОНАЛНО-ТЕРИТОРИАЛНА ВЕРИГА

Бягай, бягай, кученце! Бягай, бягай, кученце! Ето идва голямото куче - Бягай, бягай, кученце!

 Детска песничка

Втората верига - емоционално-териториалните мрежи на мозъ­ка - се занимава изцяло с властовата политика. Тази „патриотична" верига е вградена във всички гръбначни и е може би на 500 или 1000 милиона години. Изглежда, че в съвременния човек тя е съсре­доточена в таламуса - „задния мозък" или „стария мозък" - и е свързана с волевата нервна система и мускулите,

Тази верига се появява у всяко новородено, когато главната ДНК матрица изпраща съобщения чрез РНК молекулите, за да за­действа мутацията от новородено към „прохождащо дете", а това включва преди всичко изправената стойка. Ходенето, овладяването на гравитацията, преодоляването на физически препятствия и нау­чаването как да се манипулират другите политически са уязвимите точки, в които се осъществява запечатване и силно обуславяне. Из­пълняващите тези властови функции мускули бързо се програмират с онова, което се превръща в хронични, съществуващи през целия живот рефлекси.

Зависейки както винаги от случайностите в средата - от ставащото в точките на неврологична уязвимост, - тази верига ще се организира в силна, доминираща роля в глутницата (или семейство­то) или в слаба, подчиняваща се позиция. Без да навлизаме в джунг­лата заедно с етолозите, можем да наблюдаваме този бозайнически процес на запечатване във всяко котило. Много бързо се определя кой ще е в ДОМИНИРАЩАТА ПОЗИЦИЯ и кой - В ПОДЧИНЕНА.

Статусът в глутницата или в племето се приписва въз основа на предвербална система от сигнали (кинетика), в която тези мускулни рефлекси са от основно значение. Всички емоционални игри или измами, отбелязани в популярните наръчници за психологически игри на д-р Ерик Бърн и Транзакционните аналитици, са запечатва­не по втората верига, или стандартна бозайническа политика.

Ако цитирам откъс от романа ми Schroditiger's Cat („Котката на Шрьодингер"):

Повечето от опитомените примати от Тера не са знаели, че са примати. Те смятали, че са нещо различно и „no-висше" от останалата част от планетата си.

Дори рубриката на Бени Бенедикт One Month to Go (..Още елин месец") се основаваше на тази илюзия. Всъщност Бени веднъж беше чел Дарвин - в колежа преди много години - и беше чувал за науки като етология и екология, но фактите на еволюцията така и не бяха ус­пели да проникнат в съзнанието му. Той никога не се възприемаше ка­то примат. Не беше осъзнал, че приятелите и колегите му са примати. Преди всичко обаче не беше разбрал, че алфа-самците от Ушила са типични лидери на стадо от примати. Вследствие на гази неспособност да види очевидното Бени непрекъснато беше нащрек и се ужасяваше от собственото си поведение, от това на приятелите и колегите и осо­бено на алфа-самците в стадото. Тъй като не знаеше, че това е обикно­вено поведение на примати, то му изглеждаше просто ужасно.

След като голяма част от поведението на приматите се възприе­маше просто като ужасно, повечето от уседналите примати прекарвах времето си най-вече в опити да прикрият делата си.

Някои от приматите бяха хванати от други примати. Всички жи­вееха в ужас да не бъдат заловени.

Хванатите бяха наречени „безполезни лайна".

Терминът „безполезно лайно" беше дълбок израз на психологията на приматите. Например див примат (шимпанзе) учеше знаков език от двама уседнали примати (учени) и спонтанно свърза знаците за ..лай­но" и „учен", за да опише изследовател, когото не харесваше. Го го наричаше „лайно-учен". Освен това свърза знаците за „лайно" и „шимпанзе" за друго шимпанзе, което не харесваше, и го нарече „лайно-шимпанзе".

„Ей ти, безполезно лайно" - често се обръщаха един към друг уседналите примати.

Тази метафора беше дълбоко вкоренена в психологията на при­матите, защото те маркират териториите си с екскременти, а понякога - когато спорят за територии - се замерват с тях.

Един примат написа дебела книга, описваща с ярки подробности как би трябвало да се накажат политическите му врагове. Той си ги представяше в огромна дупка в земята, пълна с пламъци, дим и реки от лайна. Името му беше Данте Алигиери.

Друг примат написа, че всеки новороден примат преминава през етап, на който се интересува главно от биооцеляването. т. е. храната, т. е. Мамината цицка. Нарече го Орален етап и каза, че бебето след то­ва преминава към етап на усвояване на бозайническата политика, т. е. признаване на Бащата (алфа-самеца) и неговия Авторитет и територи­ални изисквания. Нарече това - с прозрение, което малко примати споделят, - Анален етап.

Той се наричаше Фройд. Беше разглобил собствената си нервна система и изследваше съставните й вериги, като периодично проме­няше структурата й с неврохимикали.

Сред аналните обиди, разменяни между уседналите примати, ко­гато се бият за пространството си, бяха: „Задник!". ..Върви се изсери и шапката си!", „Торба с лайна!" и много други.

Един от предизвикващите най-голямо възхищение алфа-самци в Кралството на франките беше генерал Канброн. Той спечели тези лас­кателства с отговора, който дал, когато го подканили да се предаде във Ватерло. 

Merde! - бил този отговор.

Думата petard означава вид бомба. Тя произхожда от същия староанглийски корен като fart („пърдя").

Манталитетът на генерал Канборн беше типичен за алфа-самците от военната каста.

Когато приматите отиваха на война или използваха насилие по друг начин, винаги казваха, че се канят да превърнат врага в купчина лайна.

Освен това си говореха, че ще ги изхвърлят на бунището.

Стандартният рефлекс на „авторитета/властта" от емоционално-териториалната верига е да се напрягат мускулите и да се вие. Ще го наблюдавате при птиците и при бозайниците, както и на съб­ранието на борда на директорите на местната банка. Стандартният Рефлекс на „подчинение" е да се свиват мускулите, да се навежда главата и индивидът да се „измъква на заден ход". Ще го видите придимно от бащата - най-близкия алфа-самец. Социологът Дж. Ратри Тейлър издига тезата, че обществата се люшкат между „Матристки" периоди, в които доминират майчините орални ценности, и „Патристки" периоди, в които бащините анални ценности са във възход.

Повечето бозайници маркират териториите си с екстременти.

Уседналите примати маркират териториите си с мастилени екстременти на хартия.

Таблицата на Тейлър за характеристиките на тези „Матристки“ и „Патристки" периоди е следната:

МАТРИСТКИ

ПАТРИСТКИ

Либерални към секса

Рестриктивни спрямо секса

 Свобода за жените

Ограничаване на свободата на же­ните

Жените имат висок статус

Жените имат нисък статус

 Целомъдрието не се цени

Целомъдрието се цени високо

Егалитарни

Авторитарни

Прогресивни

 Консервативни

Липса на недоверие към изследва­нията

 Недоверие към изследванията

 Спонтанни

Сдържани

Минимизирани полови различия

Максимизирани полови различия

 Страх от кръвосмешение

Страх от хомосексуалност

 Хедоиисти

Аскети

Богинята майка

Бог отец

 

 Независимо дали обществата се мятат между тези крайности, както твърди Тейлър, индивидите със сигурност го правят. Това просто е следствие от (1) най-силно запечатване по оралната (Матристката) верига на биооцеляването или (2) най-силно запечатване по аналната (Патристка) териториална верига.

В предетологични термини емоционално-териториалната вери­га е това, което обикновено наричаме „его". Егото е просто бозайническото признание на статуса на индивида в глутницата, то е „ролята", както казват социолозите - отделна мозъчна верига, която погрешно се възприема като целия Аз, целия апарат мозък-съзнание. „Егоистът" се държи като „двегодишно дете" според чес­то срещания израз, защото Егото е запечатването от периода на прохождането и етапа на възпитание на естествените нужди.

Въпросът за това, колко „човешко" е дадено животно (особено Домашно куче или котка), не престава да разделя учените от лаици­те, а и самите учени. От гледна точка на представената тук теория различията между уседналите примати (хората) и другите опитоме­ни животни практически са нулеви, докато говорим само за първите Две вериги. (Тъй като мнозинството хора прекарват по-голямата част от времето си на нивото на тези примитивни вериги, разликите често са много по-малко очевидни, отколкото сходствата.) Истинс­ките различия започват да се проявяват, когато на сцената излезе третата, семантичната верига.

Например начинаещите треньори на кучета винаги правят грешката да използват твърде много думи. Тъй като кучето е толко­ва „човешко" в толкова много отношения (семейство кучета, подоб­но на приматите, са големи имитатори), новакът им приписва твър­де много човешки качества. Средностатистическото куче има реч­ник от около 150 думи и в тази семантична вселена то е много умно. Лесно е да го научите на значението на „Седни!", „Стани!", „Дръж!" и т. н., а то ще усвои значението на „разходка" и „храна" и без да се опитвате да го учите. Проблемът се появява, когато новакът очаква от кучето да разбере нещо като: „Не, не, Фриц - където щеш из спалнята, но не и на леглото!" И неговорещият английски не би раз­брал това освен може би съвсем мъгляво. Кучето се отказва при та­кива изречения и гадае, доколкото може, от вашия бозайнически (и безсъзнателен) език на тялото.

Разбирането на тези разграничения може значително да подоб­ри общуването между приматите и кучетата. Например моята съп­руга - социолог по възможно най-директния бозайнически език дресираше кучето ни Фенг да не проси на масата. Тя просто му ръмжеше първите няколко пъти, когато то пристъпваше към нея, докато се храним. (Разбира се, тя четеше етология.) Фенг разбра: скоро се научи да избягва масата, докато Лидерите на глутницата (двамата с жена ми) ядат. Генетичните му програми му казваха, че ние сме Големите кучета - или най-подобното на Големите кучета, което то можеше да открие в обкръжението. Кучетата, както и въл­ците, имат генетична програма да не досаждат на Големите кучета, докато те ядат. Ръмженето му каза всичко, което то трябваше да знае за местните параметри на това правило. По една случайност Фенг беше кръстоска между дакел и лабрадор и изглеждаше странно на повечето хора. Докато го разхождам, са ме спирали на улицата, за да ме попитат: „Какво... Е... това???"

Хората (екстремалните случаи), които имат най-силно запечат­ване по тази териториално-емоционална верига, обикновено са мускулотонични. С други думи, те посвещават по-голямата част от вниманието и енергията си на мускулната система на нападе­ние/защита и израстват средни на ръст - достатъчно тежки, за да е трудно да бъдат съборени, достатъчно леки, за да са бързи и муску­лести. Те често се занимават с боди билдинг, вдигане на тежести и т. н. и са необикновено погълнати от демонстрациите на своята сила. (Дори при ръкостискане с тях получавате посланието, че те не раз­менят дружелюбност, а демонстрират сила.)

Повечето общества вкарват тези типове в армията, където тех­ните склонности се радват на правилна етологична употреба, защи­тавайки племенната територия. Аналната ориентация на тази верига обяснява странностите на военната реч, отбелязани за пръв път от Норман Мейлър: „задник" означава цялостната личност на човека, а „лайно" - всички заобикалящи обстоятелства.

 

Мрежата на Вериги I и II създава четири квадранта. Забележе­те, че Враждебна сила (тиран) е склонна към параноично оттег­ляне: той трябва да управлява, но освен това се страхува. Срв. „кариерата" на Хитлер, Сталин, Хауард Хюз и т. н. и недостъп­ните Замък и Съд в алегориите на Кафка. Забележете също, че зависимият невротик изобщо не се отдръпва: той напредва към вас, изисквайки задоволяване на емоционалните „потребности" (запечатване).

Тези четири квадранта са известни от зората на самосъзнание­то. Например според терминологията на средновековната хуморална[31] психология тези четири типа запечатване са известни като:

ЧЕРНА ЖЛЪЧКА

(Враждебна сила)

КРЪВ

(Дружелюбна сила)

ЖЪЛТА ЖЛЪЧКА/

Враждебна слабост

ФЛЕГМА/

Дружелюбна слабост

По часовниковата стрелка сангвиникът (дружелюбна сила) се отъждествява с архетипа на Лъва и елемента огън. Заради достойн­ството на тези големи котки Лъвът представлява „добрата" сила, а огънят - властта. Флегматикът (дружелюбна слабост) се отъждест­вява с архетипа на Ангела и елемента вода: тези хора са „твърде чувствителни, за да се бият", и „се носят по течението". Меланхо­личните типове се отъждествяват с архетипа на Бика (свирепа по­дозрителност, параноя) и елемента земя, символизираща мудна псевдо „глупост". (Това е традиционната поза на покорените наро­ди, когато имат „вземане-даване" с поробителите си.) Холеричните типове (враждебна сила) се отъждествяват с архетипа на Орела (символ на Римската империя, на немското кралско семейство и т. н.) и с елемента въздух: въздухът вероятно означава небето, защото тези типове изглеждат „възвишени и могъщи".

Тези символи имат дълга история. Кабалистите ги откриват в Стария Завет (където лъвът-ангелът-бикът-орелът наистина се поя­вяват в Иезекиил). Те непрекъснато се откриват в католическото изкуство, свързано с четиримата евангелисти (Матей - ангел, Марко - лъв, Лука - бик, Йоан - орел)[32] и проливат всички Таро карти -средновековни и съвременни.

На хитроумния език на модерната система на Транзакционния анализ тези четири типа запечатване се категоризират като четири основни жизнени сценарии:

 

ЧЕРНА ЖЛЪЧКА/

Враждебна сила

„Аз съм добре; ти не си добре"

КРЪВ/

Дружелюбна сила

„Аз съм добре; ти си добре"

ЖЪЛТА ЖЛЪЧКА/

Враждебна слабост

„Аз не съм добре; ти не си добре"

ФЛЕГМА/

Дружелюбна слабост

„Аз не съм добре; ти си добре"

Флегматикът (дружелюбна слабост) е типът, който обикновено се оказва в кабинетите на психотерапевтите, за да търси доброволно повторно запечатване. Той не е „добре", но силно вярва, че терапев­тът е „добре".

Холерикът (враждебна сила) и Меланхоликът (враждебна сла­бост) отиват на терапия - ако изобщо го правят - само защото коле­гите или семейството им, а още по-често съдът са им наредили да се опитат да запечатат наново натрапливата си враждебност.

Сангвиникът (дружелюбна сила) практически никога не търси психотерапия. Тези хора - а и останалата част от обществото - са удовлетворени от живота си. Уви, въпреки това те могат да стигнат до положението да се нуждаят от някаква терапия просто защото понякога поемат твърде голяма отговорност и носят твърде голям товар. По принцип пристигат при терапевта само ако са изпратени от лекар, който интуитивно е разбрал коя е причината за язвите им.

Тази система не бива да се разглежда като твърде ригидна или да внушава, че има само четири типа хуманоидни роботи. По-къс­ните вериги, които предстои да бъдат обсъдени, значително моди­фицират това: някои типове запечатване са по-колебливи (покриват отчасти два или повече квадранта), а освен това всички сме способ­ни на внезапна мозъчна промяна. Важно е и да се осъзнае, че чети­рите архетипа са само за удобство, a те са удобни, както се вижда от повторната им поява в Транзакционния анализ, където историческата им връзка с Лъв-Ангел-Бик-Орел дори не се признава. Все­ки квадрант обаче може да се раздели на още части, ако това е необ­ходимо за диагностични цели.

Например най-широко прилаганият психологически тест в тази страна - Междуличностната решетка на Лиъри (Leary, I957) - раз­деля четирите квадранта на шестнадесет субквадранта и позволява всеки да бъде оценен от гледна точка на умерена до прекомерна склонност да се държи по този начин. В решетката, по която се чер­таят категориите на Лиъри, умереното запечатване клони към цен­търа, а прекомерните или екстремалните случаи са към периферия­та. По същество обаче продължава да се мери начинът, по който се запечатват първите две вериги (оралната на биооцеляването и анално-териториалната).

За да изясним още по-добре това, представете си, че четири бебета се раждат в един и същ миг в мемориалната болница „Джон Дж. Боскоуиц" в Енни Таун[33], планета Земя. Връщаме се след 20 го­дини и откриваме, че всяко от тях има своя личност и жизнен стил (проблем за астролозите, но това тук няма значение). За да улесним нещата, предполагаме, че бебетата всъщност са се приземили в на­шите четири квадранта.

Изследвано лице № 1 е Отговорен/Свръхконвенционален тип (сангвиник). Всеки е съгласен, че той (в същата степен може да е „тя") обикновено е обичан лидер в общността: услужлив, внимате­лен, дружелюбен и бележи непрекъснати успехи. Глези хората с любезността си, прощава всичко, съгласява се с всеки и фактически се наслаждава да управлява онези, които сами не могат да се управ­ляват. Благородният Лъв.

Този човек може да е (и вероятно е) абсолютен робот. С други думи, ако никога не издава строги заповеди, никога не е в състояние да се съмнява в другите, никога не е егоцентричен и т. н,, тогава Toй механично е запечатал Първия квадрант - „дружелюбна сила". От друга страна, ако може да излезе от Първия квадрант в подходящите ситуации (проявявайки враждебност срещу мародер или хищник, признавайки слабостта си, когато е смазан), той има запечатана-обусловена склонност към „Аз съм добре, ти си добре", но не е то­тално роботизиран от нея.

МЕЖДУЛИЧНОСТНАТА РЕШЕТКА НА ЛИЪРИ

ЧЕТИРИТЕ КВАДРАНТА СА БИЛИ ПОЗНАТИ В ПОЧТИ ВСИЧКИ ЕПОХИ И СА ИЗРАЗЕНИ С МНОГО СИМВОЛИ

След същите 20 години запечатване и обуславяне изследвано лице № 2 се приземява в Квадрант 2 -Дружелюбна слабост (флегматик). Той е самокритичен, срамежлив, стеснителен, лесно се „води", „безгръбначен" и винаги търси някой, който да се грижи и да дава заповеди. Неземният Ангел или според съвременния символизъм - „Детето на цветята "[34].

И това запечатване-обуславяне може да е абсолютно роботизирано или достатъчно гъвкаво, за да може човекът да скочи в друг квадрант, когато е необходимо.

Изследвано лице № 3 е кацнало - напълно роботизирано или с незначителна гъвкавост - в Квадрант 3, „Враждебна слабост" (меланхолик). То не вярва на никого, въстава срещу всичко, непрекъс­нато говори саркастично, хронично се оплаква и по принцип е кисе­ло, изпълнено с възмущение и (до известна степен) параноично. Намусеният Бик.

Изследвано лице № 4 е кацнало в Квадрант 4, „Враждебна си­ла" (холерик), и се разглежда като „началстващо", студено, безчувс­твено, диктаторски настроено, влюбено в себе си, важничещо и т, н., но все пак по преценката на повечето хора е „добър лидер". Царст­веният Орел.

Иронията и трагедията на човешкият живот е, че нито един от тези хора не осъзнава истинската степен на роботизацията си. Те подробно и много убедено ще ви обяснят защо всеки от тези роботизирани, безкрайно повтаряни рефлекси е причинен от ситуациите около тях, т. е. от „лошото" поведение на другите.

        

КАКВОТО И ДА ПОМИСЛИ МИСЛИТЕЛЯТ, ДОКАЗВАЩИЯТ ЩЕ ГО ДОКАЖЕ.

Следователно, ако оставите тези четири примата на безлюден остров, можете да прогнозирате - практически със същата сигур­ност като химика, който ви казва какво ще се случи, ако четири елемента се съединят, че изследвани лица 1 и 4 (Дружелюбна сила и Враждебна сила) ще се опитат да надделеят: № 1, за да помогне на другите, а № 4, защото не може да си представи някой друг да конт­ролира нещата. Номер едно ще се подчини на № 4, защото № 1 иска нещата да вървят гладко за доброто на всички, а те никога няма да вървят гладко, ако № 4 не е НАЙ-ВИСОКО В ЙЕРАРХИЯТА. Но­мер 2, Дружелюбна слабост, няма да се интересува дали управлява № 1 или № 4, стига някой друг да взема решенията. А № 3 ще се оплаква (и оплаква, и оплаква), без значение кой носи отговорност­та, като същевременно умело ще избягва всякакво действие, което би изисквало той да поеме отговорност.

Същите политически решения ще се вземат и от четири шимпанзета или четири кучета, ако четирите квадранта на запечатването са разделени поравно между тях така, както е в нашия пример.

Социобиолозите, които много добре осъзнават тези четири квадранта както в човешкото, така и в животинските общества, твърдят, че всеки организъм се ражда с генетична предразположе­ност да играе една от тези роли. Критиците на социобиологията. които са догматични Либерали, отхвърлят идеята като чудовищна. Тук няма да се опитваме да решаваме този труден въпрос, защото всеки опит да се прецени кои аспекти на поведението са генетични и кои - заучени след раждането, при преобладаващото отсъствие на истински данни винаги навлиза в идеологическа метафизика. Каз­ваме само, че независимо дали сте родени или не с предразположе­ност към един квадрант, всички организми се раждат с предразпо­ложеност към уязвимост на запечатване и това запечатване — след като е било вградено в нервните вериги - действа по същия роботизиран начин като всяка генетична програма.

По-нататък ще обсъдим как може да се променя запечатването. Упражненията след всяка глава имат за цел да го направят не толко­ва ригидно и малко по-гъвкаво.

Горните два квадранта от решетката на Лиъри - Дружелюбна сила и Враждебна сила - съответстват грубо на нареченото от Ницше Господарски морал (Herrenmoral), или етиката на управляващата класа. Враждебната сила наистина е въплъщение на „Русия звяр" на Ницше, примитивния тип на завоевателя-пирата, когото откриваме от зората на всяка цивилизация. Ницше го нарича и „животно" или „несублимирала" форма на Волята за власт.

(Дружелюбната сила, от друга страна, изобщо или почти не съответства на „сублимиралата Воля за власт" по Ницше. За да отк­рием това, трябва да чакаме, докато не дойдем до Петата [Невросоматична] верига- етапа на Съзнателната еволюция.)

Долните два квадранта - Дружелюбна слабост и Враждебната слабост - съответстват на Робския морал (Sklavmoral) no Ницше. етиката на робите, слугите и хората от „по-нисшите" касти или „по-нисшите" класи навсякъде по света. Концепцията на Ницше за “негодуването” - скрития мотив за отмъщение в „алтруистичните" философии - гласи, че дори в квадранта на Дружелюбната слабост от решетката има елемент на враждебност, т. е. в конвенционалната „християнска етика", както се символизира от образа на „благородния, хрисим и благ Иисус". Този парадокс - Дружелюбният слабак с прикрит Враждебен слабак, а Детето на цветята - потенциален робот-убиец и последовател на Менсън - се появява отново в съвре­менния клиничен жаргон като концепцията за „пасивно-агресивната" личност. Окултистите на своя ексцентричен н нераз­бираем език описват тези типове като „психични вампири".

Заради това Ницше твърди, че св. Павел е разрушил evangel (благата вест) на Иисус и я е заменил с dysangel (лоша вест). Хрис­товото евангелие според Ницше е сублимирала Воля за власт, пъте­ката към съзнателна еволюция към свръхчовечеството. Dysangel, лошата вест, създадена от св. Павел, е традиционният Sklavmoral - „Роби, подчинявайте се на господарите си", но подхранвайте него­дуванието си с твърдата вяра, че вие сте „добри", а те - „лоши", и в крайна сметка ще имате удоволствието да ги гледате как завинаги горят в ада. Към анализа на Ницше Маркс е добавил само идеята за горенето и наказването на Господстващата класа тук и сега, вместо да се чака „Бог" да се занимае с този въпрос post mortem[35] .

Същият анализ се появява и в незабравимия куплет на е. е. къмингс[36] за комунистическата интелигенция от 30-те години:

 

всеки другар е малка частица концентрирана омраза

 

В тази връзка е интересно, че Ницше изоставя „психологичес­кия" език в книгите си и го заменя с „физиологичен". Например в по-късните му трудове, да речем The Anti-Christ („Антихристът"), „негодуванието" в робския морал (конвенционалното християнство) се диагностицира като физиологична реакция, характерна за опре­делени соматични типове. Ницше е бил на прав път, но заради лип­сата на неврологични познания е търсил физическата основа на тези процеси само в генетиката. Теорията за запечатването издига тезата - обратното, че такива физиологични рефлекси на подчинение са създадени от специфични задействащи фактори в първоначалните моменти на уязвимост на запечатване.

Въпреки това обаче те незабавно обземат цялото тяло и затова са физиологични. Всеки актьор, обучен по метода на Станиславски, знае това, а тялото му физически ще се надува, ако играе силен ха­рактер, и ще се свива, ако играе някой слабак. Род Стайгьр в част­ност наистина изглежда по-висок или по-нисък в зависимост от то­ва, дали играе лидер или отрепка.

Спомнете си, че всички тези категории са за удобство и че природата не е използвала резките граници, които ние поставяме в своите модели за нея. Следователно с помощта на схемата на Лиъри от 1957 г. можем да разделим нашите 4 типа на 16, всеки с по чети­ри степени, или общо на 64 подтипа.

За да опростим това, което вероятно започва да става твърде сложно, в следващата част ще редуцираме всичко отново до взаи­модействията между първите две вериги.

Всяка система за описване на човешкото поведение би трябвало да е достатъчно гъвкава, за да се разширява безкрайно, и освен това да има смисъл, когато се редуцира отново до основите си.

След като всички притежаваме териториално-емоционална ве­рига, трябва да я упражняваме всекидневно.

Играта с деца е добро упражнение - особено ако играете с го­леми групи. В този случай ще трябва да отсъждате в бозайническите им териториални спорове. Плуването, джогингьт и всичко друго, което ви привлича, е добро и пречи на мускулите да чувстват, че се опитвате да ги уморите от глад. Опитите да „разгадаете" емоцио­налното състояние на другия е едно от най-добрите упражнения за тази верига и освен това по принцип е много показателно. То акти­вира старите бозайнически центрове в таламуса. където езикът на тялото предава емоционалните сигнали.

Добрият генерал използва тази верига, за да „разгадае" какво планира врагът му. Добрата майка я използва - обратно, за да раз­бере какво означава плачът на бебето й във всеки конкретен случай.

Напредналата работа с тази верига включва някои опасности к личните взаимоотношения, но би трябвало да съдържа и игри като научаването как да тормозите някого, ако никога досега не сте били в състояние да го правите, научаването хрисимо да се подчинявате, ако преди не сте можели да го правите, и научаването как да изразя­вате уместно гнева си или да го оставяте да си иде, когато вече не е необходим.

Задълбочените или зрително ориентирани читатели ще забеле­жат, че всеки „екстремален" тип може да се представи но решетката на Лиъри като много отдалечено от центъра парче торта:

Очевидно, съвършено „балансираният" човек, т. е. този, който не е роботизиран и е способен да се приспособява към обстоятелст­вата тогава, когато те се появят, няма да е толкова отдалечаващ се от центъра. Такъв човек ще може да се движи по малко във всеки квадрант „според времето и условията", както казват китайците, но по принцип ще запазва центрирана безпристрастност спрямо всички тях. Той/тя ще бъде изобразен/а като кръг:

 

По-тъмният вътрешен кръг представлява твърдата като желязо индивидуалност на този съвършено безпристрастен човек - откъс­нат от запечатването на робота. Сивият кръг представлява способ­ността да излиза във всеки квадрант в моментите, когато това е не­обходимо.

Кръгове от този вид, наречени мандала, се използват за целите на медитацията в будистката традиция. В ъглите им често има чети­ри демона, които очевидно - подобно на западните лъв, бик, ангел и орел - представляват крайностите, които трябва да се избягват.

 

... being humus, the same returns[37].

- Джеймс Джойс, Finnegans Wake

Упражнения

1.  Винаги, когато срещнете млад мъж или жена, съзнателно се запитайте: „Ако вляза в ръкопашен бой, ще го/я победя ли?" След това се опитайте да определите каква част от вашето поведение се основава на безсъзнателното задаване и отговаряне на този въпрос чрез предвербалния „език на тялото".

2.  Напийте се като свиня, започнете да удряте по масата и на висок глас кажете на всички какви тъпи задници са[38].

3.  Снабдете се с книга за медитация и практикувайте всекид­невно по два пъти за по 15 минути в продължение на месец. След това идете при някой, който винаги успява да ви разстрои или да ви накара да се отбранявате. Проверете дали този човек пак ще може Да натиска вашите бутони за защита на територията или оттегляне[39].

4.  Прекарайте уикенд в енкаунтьр група[40]. Първата сутрин се опитайте интуитивно да определите от кой квадрант е всеки участ­ник. Накрая проверете дали някой от тях е станал по-малко роботизиран. Вижте дали вие сте станали по-малко роботизирани.

5. Идете при клетката на лъва в зоологическата градина. Изуча­вайте лъвовете, докато не почувствате, че наистина разбирате тех­ния тунел на реалността.

6. Вземете под наем видеокасета с комедия от типа, харесван от малките деца, например The Three Stooges (Тримата смешници), Абът и Костело и т. н. Гледайте внимателно и мислете за това, на какви функции служи този хумор. Не забравяйте обаче и сами да се посмеете.

7.  Прекарайте една неделя в гледане на филми за животни по  телевизията (напушете се с Трева, ако това е допустимо за вас). В понеделник идете на работа и като учен наблюдавайте внимателно йерархията в глутницата примати.

 

ПЕТА ГЛАВА

ДИКЕНС И ДЖОЙС: ДВУВЕРИЖНАТА ДИАЛЕКТИКА

That why all parks up excited about his gunnfodder. That why ecrazyaсtecs and crime ministers preaching him mornings[41].

- Джеймс Джойс, Finnegans Wake

НАШИТЕ ЛЕГЕНДИ И ЛИТЕРАТУРА СА НАСЕЛЕНИ ОТ МИЛОСТИВИ БОГИНИ И УЖАСНИ ВЕЛИКАНИ

Hearasay in paradox lust.

- Джеймс Джойс, Finnegans Wake

В „Дейвид Копърфийлд" Дикенс с голямо майсторство описва шока и изумлението на бебето, когато строгостта на традиционното възпитание на естествените нужди го въвежда в анално-Патристките ценности на втората верига, след като преди това то е същест­вувало в блажения орално-Матристки континуум. Трудно е да по­вярваме, че тази последователност в действителност е описана по­ловин век преди клиничните трудове на Фройд.

Дикенс описва идиличното детство на Дейвид с овдовялата му майка, която спокойно можем да характеризираме като човешко въплъщение на bona dea (добрата богиня) на древните (присъстваща все още като „феята-кръстница" в детските приказки). В тази щаст­лива сцена нахлува ужасният пастрок г-н Мърдстоун, чийто „комп­лекс на Йехова" го превръща във въплъщение на наказващия Бог-отец. Няма начин детето да спазва всички правила на Мърдстоун: те са твърде много и в по-голямата си част не са ясно формулирани. Дейвид изтърпява доста бой по задника (за негово добро, разбира се, макар че Дикенс по твърде фройдистки начин подчертава очевидно­то наслаждение, което Мърдстоун извлича от тези случаи). Съвсем естествено Дейвид започва да интернализира тази анална система от ценности и да си мисли, че е виновен малък несретник, който зас­лужава тези издевателства. Тогава Дикенс представя следната сце­на, в която Дейвид се връща от училище след едногодишно отсъст­вие[42]:

.. и влязох вътре с тихи и плахи стъпки. Когато пристъпих в преддве­рието и чух майчиния си глас от старата гостна, само Господ знае какъв далечен спомен от детството ми се събули в паметта ми. Тя пееше някаква песенчица с нисък глас. Струваше ми се, че лежа в ръцете й като малко бебе и я чувам как ми пее. Мелодията бе нова за мен и ед­новременно с това толкова стара, че някакво умиление преизпълни сърцето ми. Приличаше ми на някой стар приятел, завърнал се от дъл­го отсъствие.

Гласът й звучеше така замислено и самотно, та си помислих, че с сама. Влязох полекичка в стаята. Тя седеше до огъня и кърмеше едно детенце, чиято малка ръчица бе допряла до врата си. Очите й бяха све­дени над лицето му и тя му пееше. Прав бях, при нея нямаше никой друг.

Заговорих й, а тя се стресна и извика. Но като видя. че съм аз. промълви:

- Скъпият ми Дейви, милото ми момче! - и като се приближи до мене, коленичи на земята, целуна ме, сложи главата ми на гърдите си до тази на малкото същество, а ръката му до устните ми.

Бих желал да бях умрял. Бих желал да бях умрял тогава, с онова чувство на сърцето си! Тогава щях да бъда по-достоен за рая, отколкото в който и да било момент след това.

Блянът за връщането към оралната биосигурност е твърде оче­виден, за да изисква някакъв коментар.

По същия начин в монументалния роман на Джойс за съзнанието на спящия човек - Finnegans Wake („Бдението на Финеган") - Бащата и Бог-отец винаги се асоциират с войната и отделянето на екскременти, както отбелязва изследователят на Джойс Уилям Йорк Тиндал. В ролята на „Гьн, бащата" ужасяващото анално чудовище комбинира пистолет, божество и флатуленция[43], като „Заблуждението на Израел" той е ревнивият (териториален) „Господар на тълпи­те" от Стария завет, т. е. на битките. Неговият отличителен белег -гръмовната дума от сто букви, която се появява десет пъти в съня, винаги обединява Бащинството, злобата, отделянето на екскременти и войната: например при първата си поява на с. 1, тя е:

бабабалалгхарагхтакамминароннконнброннтон

нерроннтоннтъннтроваррхоуноунскоун

туухуухуундентърнък

Тук откриваме Баба (арабски - баща), фонетичното Абба (иврит - баща), фонетичното Канброн (генералът, който толкова умес­тно коментира merde[44], когато му е заповядано да капитулира), фоне­тичното галско scan (изпукване: за гръмотевица или за анус), ronnen (германски - екскремент), подсказващото орден и внушаващо както немски медал за храброст, така и английското ordure (изпражнения, тор), и т. н. Ужасяващият Бог-отец на друго място „Осъществява маневрите си на открито" и проповядва всички анално-авторитарни ценности: „Да нямаш други богове освен Мене... не си прави кумир и никакво изображение ... Обичай името ми като Мене."[45] Той е зло­деят на „goddinpotty" (градинското парти) - измамникът-бог, който поставя примамващия капан в Райската градина; егото, интернализирано по време на възпитанието на естествените нужди (potty[46]) богът на гръмотевиците и яростта (god-din[47]).

Бягайки от него, „нещастниците на земята" винаги търсят него­вата противоположност - ALP (немски - сън, а също и коренът на първите букви на гръцката и староеврейската азбука - алфа и алеф, или източникът, началото) -Анна Ливиа Плурабела, когато името й се изпише изцяло: водите на живота, комбинирани с всички красиви жени. Тя е толкова орална и любеща, колкото „Всемогъщият" е ана­лен и заплашителен:

...with a beak, with a spring, all her rillrmglets shaking, rock drop.s in her tachie, tramtokens in her hair, all waived to a point and then all inuendation, little oldfashioned mummy, little wonderful mommy, ducking under bridges... as happy as the day is wet, babbling, bubbling, chattering to herself, deloothering the fields...

Тази амниотична[48] река-жена е съвършената майка от спомена за бляна на новороденото и Великата богиня на древните, идеалното безопасно, топло място на биооцеляването. Към нея Джойс отправя най-пламенната си молитва:

In the name of Annah the Allmaziful, the Everliving, the Bringer of Plurabilites, haloed be her eve, her singtime sung, her rill be run, unhemmed as it is uneven!

Човечеството - по мнението на Джойс, а и на Ратри Тейлър завинаги я изоставя, за да последва Героя (Бащата) до „кървавата мръсотия на Ватерлоо" (бойното поле при Ватерлоо, покрито с кръв и екскременти демонстрира анално-териториалните корени на вой­ната), и след това се връща - временно обуздано, - „to list, as she bibs us, by the waters of babalong".

В трета глава на Finnegans Wake „нападащите" (нашественици­те) и „защитаващите се" (местните хора) така плътно се смесват, че остава само съставна „броня", която поема вината на всеки.

Независимо дали е в трудовете на Джойс, Ратри Тейлър, Вико (източникът на Джойс), Хегел-и-Маркс и т. н., това циклично виждане за историята е само част от истината, но следва да се подчер­тае, защото е онази част, която повечето хора страхливо отказват да осъзнаят. Няма значение дали говорим от гледна точка на Матристката-Патристката диалектика на Тейлър, цикъла на Божествената, Героичната и Урбанизираната епоха на Вико, триединството на Теза-Антитеза-Синтез на Маркс-Хегел или някаква тяхна вариация, защото във всички случаи става дума за модел, който е реален и който наистина се повтаря.

Той обаче прави това до степента, до която хората са роботизирани, впримчени в капана на органично вплетените в тях рефлекси.

Когато натрупаните факти, инструменти, оръдия, техники и джунджурии на невро-науката — науката за мозъчната промяна и освобождение — достигнат определена критична маса, всички ще сме в състояние да се освободим от тези роботизиращи цикли. Тезата в настоящата книга е, че вече от няколко десетилетия се доб­лижаваме до тази критична маса и ще достигнем пределната точка по-бързо, отколкото очакваме.

Днешните буйства на териториално-емоционалната войнственост, които заливат планетата, не са просто упадък на още една ци­вилизация в стила на Вико.

Те са внезапните родилни болки на един космически Прометей, пробуждащ се от дългия кошмар на историята на уседналите примати.

Разбира се, това са генетично-исторически обобщения, които не съответстват напълно на нито едно конкретно семейство. Архетиповете на милостивата богиня/враждебния гигант не се активират в случаите, в които майката е студена, отхвърляща, ожесточена и т. н., а бащата е топлата, подкрепяща фигура. Запечатването на нивото на първата и втората верига се отклонява статистически в такива се­мейства и резултатът може да е всякакъв - шаман, болен от шизоф­рения, гений, хомосексуалист, художник, психолог и т. н.

 

Упражнения

От гледна точка на развитата дотук теория анализирайте след­ните фигури:

1. Скарлет O'Xapa

2. Кинг Конг

3. Одисей

4. Хамлет

5.  Бъгс Бъни

6. Портной

7. Леополд Блум

8. Ричард М. Никсън

9. Томас Джеферсън

10. Св. Павел

11. Доналд Дък

12. Яго

13. Джейн Еър

14. Йосиф Сталин

15. Жана д'Арк

16. Тимъти Лиъри

17. Алистър Кроули

18. Автора

19. Мао

20. Карл Юнг

21. Тайните шефове

22. д-р Ханибал Лектьр

23. Себе си

 

ШЕСТА ГЛАВА

ВРЕМЕСВЪРЗВАЩАТА СЕМАНТИЧНА ВЕРИГА

Ако обедините два разума, винаги се появява трети, по-висш разум, като невидим сътрудник.

- Уилям С. Бъроус и Брайън Гисин, The Third Mind

 

ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА СВЪРЗВАТ ВРЕМЕТО

Третата семантична верига борави с артефакти и създава „карта" (тунел на реалността), която може да се предава на други и дори от поколение на поколение. Такива „карти" могат да бъдат картини, проекти, думи, понятия, оръдия на труда (като инструкциите за употреба се предават вербално), теории, музика и т. н.

Човешките същества (уседналите примати) са създания, които използват оръдия, а това означава, както отбелязва пионерът на семантиката Коржибски, че тези, които управляват символите, уп­равляват и нас.

Ако Мойсей, Конфуций, Буда, Мохамед, Иисус и св. Павел мо­гат да се смятат за фигури с непреходно влияние (а те са такива огледайте се по света), това се дължи на факта, че техният Сигнал ни е бил предаден чрез човешките системи от символи. Те включват думите, художествените произведения, музиката, обредите и нео­съзнатите ритуали („игрите"), чрез които се предава културата. Маркс и Хитлер, Нютон и Сократ, Шекспир и Джеферсън и т. н. по същия начин - чрез семантичната верига - продължават да „управ­ляват" части от човечеството.

В още по-голяма степен, макар и по-неосъзнато, сме управля­вани от изобретателите на колелото, плуга, азбуката и дори на рим­ските пътища.

След като думите съдържат както денотации (референтите в сетивно-преживелищния свят), така и конотации (емоционалния тон и поетичните или реторичните оттенъци), хората могат да бъдат накарани да действат дори чрез думи, които нямат реално значение или референт в действителността. Това е механизмът на демагогия­та, на рекламата и на голяма част от организираната религия.

Веригата на биооцеляването разделя преживяванията на две групи: тези, които са добри за мен или са полезни, и онези, които са лоши за мен или са опасни. Емоционално-териториалната верига също разделя света на две половини: тази, която е по-силна от мен (намира се по-високо в йерархичния ред), и онази, която е по-слаба от мен (на по-ниско стъпало в йерархичния ред). На тази основа се развиват социо-биологичните системи и се изучават животински „общества" с истинска човешка сложност.

Семантичната верига ни позволява да разделяме нещата и след това да ги свързваме повторно когато ни скимне. Това дейно, нес­покойно, вечно етикетиране и пакетиране на опита няма край. На индивидуално ниво то е „вътрешният монолог", открит от Джойс в Ulysses („Одисеи"). На историческо равнище то е времесвързващата функция, описана от Коржибски, която позволява на всяко поко­ление да добавя нови категории в умствената ни библиотека - свър­звайки нови неща, отделяйки нови неща, повторно класифицирайки ч размествайки до безкрайност. В това времесвързващо измерение Айнщайн замести Нютон, преди по-голямата част от света[49] да е чула за Нютон; простата аритметика отстъпи място на алгебрата, коя­то доведе до диференциалното смятане, а то - до тензорното смята­не, и т. н. Хайдн и Моцарт подготвиха пътя за Бетховен, нахлул сферите, които след това превзеха романтиците и вагнерпанците, а те поставиха началото на наричаното днес музика.                             

Така нареченият „шок от бъдещето" винаги е присъствал - още откакто семантичната верига е започнала да функционира в предисторията. За символизиращия, пресметлив, абстрахиращ биологичен вид всички времена са „времена на промяна". Процесът обаче се ускорява все повече с течение на времето, защото символизиращата способност е иманентно себеускоряваща се.                                        

На обикновен език семантичната верига обикновено се нарича: „разум". (Както отбеляза психологът Робърт Орнстейн в едно неотдавнашно радиопредаване, когато кажем, че някой „има ум в главата си", обикновено имаме предвид, че притежава добра уста, т. е. използва добре семантичната верига.)

От гледна точка на Транзакционния анализ първата (оралната) верига се нарича Естествено дете, втората (емоционалната) Адаптирано дете, а семантичната верига - Възрастен или Компютър. В терминологията на Юнг първата верига опосредства усещането, втората - чувстването, а третата - разума.

Неврологичните компоненти на първата верига се простират чак до най-старите части на главния мозък: Карл Сейгън ги нарича „рептилоиден мозък". Тези нервни структури са поне на милиарди години. Структурите на втората верига се появяват заедно с първите амфибии и бозайници - някъде преди около 1000 или 500 милиона години; Сейгън ги нарича „бозайнически мозък". Семантичната ве­рига се появява може би преди 100 хиляди години и в терминологи­ята на Сейгън е „човешки мозък". Не бива да се учудвате, че пове­чето хора през по-голямата част от времето са по-силно контроли­рани от по-старите рептило-бозайнически вериги, отколкото от чо­вешката семантична (рационална) верига, или че семантичната ве­рига твърде лесно се изражда във фалшива логика (сляпа привърза­ност, нетолерантни идеологии, всякакъв фанатизъм), когато вериги­те на биооцеляването сигнализират за заплаха срещу живота, или емоционалната верига запали сигналната лампа за заплаха срещу статуса.

Циниците, сатириците и „мистиците" (типовете от вериги V-VIII) отдавна ни повтарят, че „умът е курва", т. е. че семантичната ве­рига е открита за манипулации от страна на по-старите, по-примитивните вериги. Същевременно колкото и силно да се противопоставя Рационалистът на това, то винаги е вярно в краткосрочен план. т е., ако използваме една от любимите думи на Рационалиста, то винаги е прагматично вярно. Този, който може достатъчно да уп­лаши хората (да създаде тревожност за биооцеляването), е в състоя­ние бързо да им „пробута" всякаква вербална карта, която сякаш им дава облекчение, т. е. лекува тревожността. Като плашат хората с Ада и след това им предлагат Спасение, и най-невежите или извра­тени индивиди могат да „пласират" цяла система на мислене, която не би могла да издържи и на двеминутен рационален анализ. А все­ки уседнал алфа-самец сред приматите - без значение колко жесток или извратен е - може да сплоти зад себе си племето, като надава вой, че съперничещ алфа-самец ще поведе бандата си в атака срещу техния хабитат[50] Тези два бозайнически рефлекса са известни съот­ветно като Религия и Патриотизъм. Те функционират както при опитомените, така и при дивите примати, защото са Еволюционен относителен успех. (Досега.)

Емоционално-териториалната, или „патриотичната", верига също съдържа статусните програми или йерархичния ред на глут­ницата. Работейки в тандем с тревожността на първата верига на биооцеляването, тя винаги е в състояние да изврати функционира­нето на семантично-рационалната верига. Всичко, което заплашва статуса или нахлува в собственото „пространство" (включително собственото идеологическо „умствено пространство"), представлява заплаха за средния уседнал примат. Следователно, ако някой бедняк има една-единствена статусна подпора в живота си: „Аз съм бял човек, а не някое проклето негро", или „Аз съм нормален, а не някой проклет педал", или каквото и да е, всеки опит да се проповядва[51] толерантност, хуманизъм, релативизъм и т. н. не се преработва ч реч семантичната, а чрез емоционалната верига и се отхвърля като атака срещу статуса (егото, социалната роля).

Внимателният читател ще си спомни, че решетката на първите две вериги поставя все още непроговорилото бебе в двуизмерен свят, който според най-простата диаграма изглежда така:

Доминиране

Оттегляне                                                     Подчиняване

Подчинение

Третата, семантичната верига, изглежда, е тясно свързана триизмерността (макар че тук, разбира се, играе роля и бинокулярното ни зрение). По-конкретно, десноръкостта е човешка черта или поне е характерна за приматите. Другите бозайници не демонстрират предпочитание към дясната ръка: те използват еднакво добре всичките си крайници.

Съвременната неврология показва, че нашата десноръкост е тясно свързана със склонността ни да използваме лявото полукълбо на главния мозък повече, отколкото дясното. (Малцинството на леворъките се обсъжда по-долу.) Всъщност използваме дясното полу­кълбо толкова малко в обикновения живот, че то отдавна е било; наречено „безмълвна хемисфера".                                                    

Следователно в повечето хора съществува генетично (хардуерно) предпочитание към манипулациите с дясната ръка и мисловната дейност с лявото полукълбо. Днес тези връзки сякаш са тясно преплетени с нашата вербална, семантична верига, защото лявото; полукълбо е „говорещата" хемисфера. То е линейно, аналитично, прилича на компютър и е много вербално. Следователно връзката между очертаването на карти и манипулирането има неврологич­на основа. Дясната ръка манипулира Вселената (и сътворява арте-фактите), а лявото полукълбо очертава резултатите в модел, който позволява прогнозите за бъдещото поведение на тази част от Вселената. Това са отчетливо човешки (пост-приматни) характеристики.

Леворъките, обратно, се специализират в употреба на функции те на дясното полукълбо, които са холистични, надвербални, „интуитивни", музикални и „мистични". Леонардо, Бетховен и Нищше например са били леворъки. Обикновено леворъките са вдъхвали както ужас, така и страхопочитание - те са били разглеждани като чудаци, шамани и вероятно общуващи по специален начин с „Бога” или с „Дявола"[52].

Следователно съществува пресичане, което изгражда поляр­ността ляво-дясно както в мозъчното функциониране, така и в дейс­твията на ръцете, като всяко е огледален образ на другото.

 

Тази двойна (и огледална) полярност ляво-дясно в невроло­гично отношение ни поставя в триизмерно пространство. Преподреждайки диаграмата и добавяйки третата верига, можем да илюст­рираме полето на разума както следва:

 

За да видите както трябва този двуизмерен скеч  на трий мерната система, е необходимо да си представите, че оста оттегляне/приближаване е под прав ъгъл с другите, т. е. да я „видите" като идваща от страницата към вас.

Това е „Евклидово" пространство. В този контекст е очевидно защо то е първият тип пространство, открито от математиците и от ху­дожниците и защо все още ни изглежда „естествено", а също така защо някои имат огромни трудности да си представят не-Евклидов типове пространство, използвани в съвременната физика.

Евклидовото пространство е проекция навън на начина, по който нервната ни система натрупва информация по веригата на би оцеляването и по емоционалната и семантичната верига.

Местата на запечатване по тази верига се намират в левия кортекс и са тясно свързани с деликатните мускули на ларинкса и фините манипулации на десноръката „сръчност". Самата кора се е появила толкова скоро в еволюцията, че често се нарича „нов мо­зък": тя се открива само при висшите бозайници и е най-развита при хората, делфините и китовете.

Екстремалните случаи при хората, които са подложени на най-силно запечатване по третата верига, обикновено израстват като церебротоници. Те са високи и слаби, защото енергията непрекъсна­то се изтегля нагоре от тялото и се концентрира в главата. Окарикатуреният зъл гений д-р Силванъс в „Супермен", който на практика е само глава, представлява крайността, към която сякаш еволюира този тип. На популярен език тези хора са наречени „яйцеглави"[53] .

Почти винаги тези церебротонични типове с развита Трета ве­рига пренебрегват или са враждебни към функциите на своята първа и втора верига. Игривостта ги озадачава (изглежда им глупава или ексцентрична), а емоциите едновременно ги объркват и плашат.

Тъй като всички ние имаме тази верига, трябва редовно да я упражняваме. Направете схематична диаграма на вашия бизнес или на дома си и се опитайте да я рационализирате за по-голяма ефективност. Нарисувайте схема, която обяснява цялата Вселена. На всеки няколко години в център за образование на възрастни изучавайте наука, за която не знаете нищо.                                                  

И не пренебрегвайте играта с тази верига: пишете стихотворения, песнички, басни, поговорки или анекдоти.

 

ПОМНЕТЕ, Г-Н КРОУЛИ КАЗА: И ТИ СИ ЗВЕЗДА

П.П. ОСВЕН ТОВА ТОЙ КАЗА: НЕ БЪДЕТЕ АЛЧНИ ЗА РЕЗУЛТАТИ

 

Както е и при по-старите вериги, семантичната верига изгражда цялото си обуславяне и учене въз основа на дълбоко вплетеното запечатване. Следователно много екзистенциално възможни мисли са социално немислими, тъй като (1) всеки в дадено общество има приблизително едно и също семантично запечатване и (2) това се подкрепя всекидневно от допускания, които механично се приемат за даденост.

Следователно геният е този, който по силата на някакъв вътре­шен процес успява да премине до Верига VII - дребно неврологично чудо, неточно наречено „интуиция" - и се връща до третата верига със способността да нарисува нова семантична карта, да изгради нов модел на опита. Не е нужно да се казва, че това винаги е фундамен­тален шок за онези, които все още са впримчени в старото роботизирано запечатване, и по принцип се смята за заплаха към територи­ята (идеологическото пространство на ума). Дългият списък на мъ­ченици на свободното търсене още от Сократ насам показва колко механична е тази неофобия (страх от нови семантични сигнали).

Както показва Томас Кун в The Structure of Scientific Revolutions („Структурата на научните революции"), самата наука - апотеозът на семантичната рационалност на третата верига - не е свободна от подобна неофобия. Той демонстрира в подробности, че на всяка научна революция е необходимо цяло едно поколение, за да прео­бърне стария светоглед. Освен това Кун показва, че по-възрастните учени никога не успяват да приемат новата научна парадигма. В нашата терминология те са механично обвързани с първоначалното си запечатване. Революцията е пълна - демонстрира Кун - само ко­гато второ поколение, което не е обвързано със старото запечатване, успее да сравни двата модела и рационално да реши, че по-новият наистина е по-смислен.

                                   

ВИСЦЕРОТОНИЧЕН                                 ЦЕРЕБРОТОНИЧЕН

Краен случай на                                            Краен случай на

запечатване по Верига I                               запечатване по Верига III

Чувстващ тип по Юнг                                   Рационален тип по Юнг

„Естествено дете"                                          „Възрастен" или „Компютър"

 

 

 

 

МУСКУЛОТОНИЧЕН

Краен случай на

запечатване по Верига II

Усещащ тип по Юнг

„Адаптирано дете"

НЕВРОЛОГИЧНОТО ЗАПЕЧАТВАНЕ Е ПОДРОБНИЯТ ПЛАН ЗА ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ

Ако обаче науката - най-силно самокоригиращата се от всички по преработка на информацията на третата верига - има такова изоставане във времето, простиращо се върху цяло поколе­ние, какво да кажем за политиката, религията, икономиката? Там изоставане от векове и дори хилядолетия е често срещано[54].

По-рано коментирахме, че в неврологията на биооцеляването няма време. „Просто установих, че го правя" - казваме, след като сме осъществили автоматичен рефлекс от веригата на биооцеля­ването.

Действията на равнището на емоционално-териториалната ве­рига започват да включват и времето като фактор. Възможно е сиг­налите за доминация да не „работят": привидно по-слабият бозай­ник може да предложи ответно предизвикателство. Две кучета се обикалят едно друго в продължение на няколко минути, ръмжат и се душат (химическите секрети на всяко разкриват действителната степен на страх, който то изпитва от другото), преди да стане ясно кое ще надделее и кое ще се подчини.

На човешко ниво: често се „потим" върху емоционални реше­ния, осъзнавайки изключително ясно времето, докато се двоумим какво да предприемем. Както знае всеки автор на съспенс романи, основният начин да се засили емоционалното напрежение е да се постави времева граница на трудно или опасно решение. (Погледне­те сценария на която и да е серия от „Стар Трек": времевата граница никога не липсва. Или пък някой от бестселърите на Ървинг Уолас. Разбира се, съспенсът винаги се засилва, ако времевата граница ряз­ко се съкрати точно преди кулминацията.)

При третата верига времето не само се преживява, но се концептуализира. Познаваме се като създания на времето: „приказката на племето", тотемният кол, „Одисеи" на Омир, Старият завет, Ведите и т. н. ни казват какво е било преди и често съдържат пророчества за онова, което ще настъпи занапред. Науката разширява третата верига в съзерцание на времеви граници, които смайват въображението ни. Самата употреба на писмени езици и на други символи като математиката съз­дава чувството за свързване на времето в смисъла на Коржибски: поз­наваме се като получатели на послания, изпратени от старите мъдреци и като потенциални предаватели на съобщения, които могат да се получат след векове напред в бъдещето.

Четвъртата верига ни кара да бъдем още по-включени и при­тиснати от времето.

Завършвайки тази глава, нека си спомним, че Джордано Бруно е бил изгорен на кладата на 18 февруари 1600 г. заради учението си, че Земята се движи. Виновен ли е бил, или не?

 

Упражнения

1.  Ако сте либерал, абонирайте се за една година за National Review (Национален преглед) - най-интелигентното (и остроумно) консервативно списание в тази страна. Всеки месец се опитвайте да влезете в техния тунел на реалността за няколко часа, докато четете статиите там.

2.  Ако сте консерватор, абонирайте се за една година за The New York Review of Books (Нюйоркски книжен преглед) и се опитай­те да навлезете в тяхното умствено пространство за по няколко часа на месец.

3. Ако сте рационалист, за една година се абонирайте за списа­нието Fate (Съдба).

4.  Ако сте окултист, присъединете се към Комитета за научно изследване на твърденията за паранормалните явления и в продъл­жение на година четете тяхното списание The Skeptical Inquirer (Скептичният наблюдател).

5.   Купете   си   екземпляр   от  Scientific  American   (Науката   в Америка) и прочетете някоя статия, публикувана в него. Задайте си следните въпроси: „Защо звучат толкова уверено?", „На този етап данните подкрепят ли догматизма, или догмата е навик на прима­тите (защита на умственото пространство)?" „Хората ще вярват ли на тези теории и през 2011 г.?", „А през 2593 г.?"

6. При първа възможност започнете философска дискусия с обра­зован марксист, интелигентен мюсюлманин и японски бизнесмен.

7.  Купете си ZOOM или LIFT (две имена на един и същ стиму­лант с високо съдържание на кофеин) от магазин за здравословна храна. (Те доста добре наподобяват по ефект незаконния кокаин.) Когато сте приели дозата и умът ви препуска, открийте си жертва и й обяснявайте Вселената, докато човекът не успее да избяга от вас.

Преживяванията ви в това състояние са онова, на което винаги прилича главата на обсебения Рационалист. Това е вербална верига, която е пощуряла и е потънала в пълно неведение за информацията, идваща от всяка друга верига. То обяснява защо повечето хора не могат да понасят рационалистите. „Стимулантите" очевидно за­действат невротрансмитери, характерни за вербалните центрове на лявото полукълбо.

 

СЕДМА ГЛАВА

ВРЕМЕСВЪРЗВАЩАТА ДИАЛЕКТИКА: УСКОРЯВАНЕ И ЗАБАВЯНЕ НА СКОРОСТТА

В диалектиката между природата и социално конструирания свят човешкият организъм се трансформира. В тази диалектика човекът създава реалността и по този начин създава и себе си.

- Бъргьр и Лъкман, The Social Construction of Reality

Първата и втората вериги са Еволюционно стабилни стратегии. В продължение на цели еони те са функционирали - повече или по-малко в една и съща форма - не само при приматите и при другите бозайници, но и при много други биологични видове.

Третата, семантичната верига, е Еволюционно нестабилна стра­тегия. Тя много точно може да се нарече революционна, а не еволю­ционна.

Първите две вериги са основани на отрицателни обратна връзка в биологичен смисъл. Те поддържат хомеостазата, т. е. връ­щат се - отново и отново - към един и същ екологично-етологичен баланс. Функцията на отрицателната обратна връзка е да връща към такова стабилно състояние.

Времесвързващата семантична верига не се основава на такава стабилна отрицателна обратна връзка. Тя е механизъм на онова, ко­ето кибернетиците и биолозите наричат позитивна обратна връзка. Тя не връща към стабилно състояние, а непрекъснато търси ново равновесие на по-високо ниво на енергията. (Отрицателната обратна връзка връща към фиксирана точка като термостат. Положителната обратна връзка търси движеща се цел, подобно на насочвана бойна ракета.)

Първите две вериги поддържат онова, което е (повече или по-малко) константно в човешките дела. Те са абсолютно циклични и са директно свързани с циклите, откривани в историята от Вико, Хегел и други философи.

Третата верига винаги е заградена и силно санкционирана от правила, закони, забрани, табута и т. н., защото разчупва такива цикли. Ако се отприщи, тя води до насочена нагоре спирала.

В обществата, в които третата, семантичната верига е била час­тично отприщена — тя никога не е била напълно освободена в никое общество, — незабавно се появява насочената нагоре спирала. Няко­га това е било известно като „прогрес" - преди тази дума да излезе от мода.

Насочената нагоре спирала (независимо дали я наричаме „прогрес", или не) е характерна за наречените от Карл Попър Отво­рени общества. Това са светски, хуманистични общества - култури, които са относително свободни от табута и догматизъм.

Подобна свобода — до днес, а и в настоящето - е само относи­телна, защото много табута не се осъзнават и се предават като ,,здрав разум" или „обикновено благоприличие'" и т. н. Този, който ги оспори, по определение е „еретик", „предател" или „безотговорен глупак".

(Рационалистите, които доминират в относително „Отворените общества", също имат своите табута, както ще видим.)

Историкът Хенри Адамс е първият, който издига идеята, че скоростта на промяна на човешките общества би трябвало да има математическо изражение.

Под влиянието на Нютоновата физика Адамс предлага тезата (при това е бил много предпазлив - факт, който трябва да се помни от присмиващите се на неговата „наивност"), че използването на енергията може да се движи напред обратнопропорционално на времето на квадрат: точно както Нютоновата гравитация функцио­нира обратнопропорционално на разстоянието на квадрат.

Въз основа на тогавашните антропологични данни Адамс при­ема, че човечеството в днешната му форма е на над 90 000 години. След това той изчислява, че по-голямата част от времето е била не­обходима, за да се достигне до Галилеи, научния метод, началото на Индустриалната революция и големия скок напред към използване­то на енергията, характерно за „модерната" епоха, или Отвореното общество.

Тъй като квадратен корен от 90 000 е 300, Адамс приема, че следващият голям скок става, докато той пише трудовете си - около 1900 г. - 300 години след Галилей. Оглеждайки се, той решава, че следващият скок към no-висшата енергия става в изследванията на двамата Кюри, открили радиоактивността. Както отбелязват много коментатори, невъзможно е да се чете Адамс по този въпрос, без човек да изпитва чувството, че той много точно прогнозира Атом­ната епоха,

Адамс отива още една крачка напред с въодушевлението, пре­дизвикано от една голяма идея. Тъй като квадратен корен от 300 е 17 и нещо, той прогнозира, че следващият велик еволюционен етап ще започне през 1917 г. А тъй като квадратният корен от 17 е 4 и нещо, прогнозата му е, че следващата стъпка ще е някъде към 1922 г. Тогава, казва той, би трябвало да имаме на наше разположение безкрайна енергия. Е, не е станало точно така.

Въпреки това Хенри Адамс е на прав път, но математиката му е свръхопростена.

„На прав път" е и братът на Хенри - Брукс, който също търси „закони" в историята. Брукс наблюдава модел, който може и да не е напълно верен, но във всеки случай е приблизително верен, подобно на сходните обобщения на Вико, Хегел, Маркс и Тойнби. Всяка ци­вилизация - смята Брукс Адамс - преминава през четири етапа:

1.  Монополизиране на познанието от жреците. Например еги­петските духовни лица, както и жреците на майте са пазили писме­ния език в тайна само за свое ползване.

2.  Монополизиране на военната сила от завоеватели, които се провъзгласяват за държави или правителства. Например „френското копеле" (описанието на Том Неин на Уилям Завоевателя) слиза на английския бряг с по-добра технология - войни на кон срещу пеша­ци - и става Крал. Неговите роднини и подлизурковци се превръщат в лордове (господари на земята).

3.  Монополизиране на земята от тези земевладелци (лордове). Събиране на данък („рента") от онези, които живеят на тази земя.

4.  Монополизиране на валутата от Национални банки. Съби­ране на данък („лихва") за всяка парична единица, пусната в обръ­щение.

Повечето цивилизации, изглежда, са преминали през поне три от тези етапи, не винаги в горната последователност. Някои са пре­минали и през четирите.

Брукс Адамс освен това отбелязва, че централизираният капи­тал (натрупването на богатство в ръцете на няколко взаимосвърза­ни семейства) сякаш се движи стабилно на запад през цялата писме­на история. Първото голямо натрупване може да се открие в Шумер: центърът на властта на парите след това се измества към Египет, Гърция, Апенинския полуостров, различни части на Германия, а след това — към Лондон. По времето, когато пише (около 1900 г.), Брукс Адамс смята, че балансът се колебае между Лондон и Ню Йорк, и прогнозира, че упадъкът на Британската империя ще го из­мести към Ню Йорк още през първата половина на XX в. Изглежда, е бил прав. Брукс Адамс няма теория защо през последните 6 000 години се осъществява това движение на богатството на запад. Гой просто наблюдава модела.

По мнението на мнозина изместването продължава. Например Карл Огьлсби в The Cowboy vs. Yankee War („Войната на каубоите срещу янките") посочва, че американската политика след 1950 г. е Доминирана от борбата между „старото богатство на янките" (оста Ню Йорк-Бостън, която замества Лондон след 1900 г.) и „новото богатство на каубоите" (милиардерите в сферата на нефта и космо­навтиката от Тексас и Калифорния). През 1997 г. изглежда, че пече­лят каубоите - нещо, което би трябвало да се очаква, ако зад идеята на Адамс за миграцията на капитала от изток на запад се крие няка­къв реален „закон".

Една нощ през 1919 г. граф Алфред Коржибски се събужда от много жив сън със сълзи на радост, стичащи се по страните му, п с яркото чувство, че предаването на сигналите от поколение на поко­ление - времесвързващата функция на третата верига - е онова, кое­то ни разграничава от другите примати.

Коржибски първоначално смята, че времесвързването може да се дефинира математически. По-късно изоставя тази идея - неговата математика е неадекватна като тази на Хенри Адамс, - но си струва да я погледнем за момент, да проследим стъпките, по които е бил открит действителният Закон за ускорението.

Коржибски първоначално приема, че ако всички изобретения, открития и т. н. на някакво хипотетично първо поколение хора биха могли да се представят с Р, а скоростта, с която второто поколение може да надмине първото, - с R, тогава - математически - общият сбор на изобретенията, откритията и т. н. в края на второто поколе­ние ще е PR. Алгебрично, това е съвсем вярно. После - след третото поколение - резултатът ще е PRR. А след четири поколения -PRRR.

Обобщено, това става PRt, където (t) е броят на поколенията, живели след поколението, което сте избрали за начално.

Ако я начертаете на милиметрова хартия, кривата на PRt става все по-стръмна с всяко ново поколение. Коржибски гледа директно това, което Алвин Тофлър по-късно нарича „Шок от бъдещето", и се опитва да напише математическа формула за него.

Много променливи в икономико-технологичната история наисти­на съответстват на функцията PR* на Коржибски, но други не го пра­вят. И тук математиката е твърде проста, a н не всичко се променя с една и съща скорост. Въпреки това подобно на Хенри Адамс, Коржиб­ски напипва истината: ускорението е реално и е тясно свързано с вре­месвързването - предаването на сигнали между поколенията.

Онова, което лежи в основата на ускоренията, отбелязани от Хенри Адамс и Коржибски, днес е известно като избор на негент-ропията от стохастичните процеси. Разбирането ни за това до го­ляма степен се дължи на почти едновременните открития (1946-1948) на квантовия физик Ервин Шрьодингер, математика Норбърт Уайнър и експерта по електронни комуникации в лабораториите „Бел'1 Клод Шанън.

Стохастичният процес е случайна серия, но от специален вид. При него някакъв фактор или агент прави подбора - избира от слу­чайността модел, който не е случаен.

Модел, който не е случаен, в математиката е известен като ин­формация.

Информацията освен това може да се определи като организа­ция, или кохерентност.

Грегъри Бейтсън дефинира информацията като „различията, които оказват влияние".

Информацията - кохерентността - „различията, които оказват влияние" - Времесвързването по Коржибски - това са все аспекти на непредвидимото. Ако вече знаете нещо или ако лесно можете да го предвидите въз основа на известното ви, за вас това не е инфор­мация. Обратното, ако не знаете нещо или ако не можете да го предвидите, това е информация.

Динамизмът на еволюцията, повтарям, е подборът на информа­ция, кохерентност, от случайна серия от събития. Появата на ин­формацията може грубо да се илюстрира чрез следните три стихот-воренийца:

Розите са червени

Виолетките са сини

Захарта е сладка

Такава си и ти.

Ако читателят е живял в относителна изолация от американо-английската фолклорна традиция, това стихотворение няма да му донесе особена информация. Можете да отгатнете всяка следваща дума. Да разгледаме обаче това:

Розите са червени

Мастилото е черно

Направи ми услуга

Иди и седни в ъгъла.

Тази груба шега (с училищен произход) носи повече информа­ция на читателите, защото е по-малко предвидима. Друг скок в ин­формационното съдържание се появява при Стив Алън:

Розите са червени

Виолетките са сини

Мислите си, че това ще се римува

Но няма.

Хумористичната непредвидимост на това стихотворение го изкачва - математически - на по-високо информационно ниво. от­колкото предвидимото стихотворенийце за деня на св. Валентин, с което започнахме. Ако все още не ви е ясно, опитайте с елегантния опростен афоризъм на Бейтсън: „Информацията е разликата, която оказва влияние."

Математически, информацията освен това е известна като от­рицателна ентропия, или според широко използваното съкращение -негентропия.

Ентропията е мярка за безжизнеността на системата. Негентропията на информацията е мярка за живостта на системата.

Еволюцията винаги е въпрос на поне два стохастични процеса, всеки от които действа като „селектор" на другия (другите). С други думи, в неживите системи, където не се включва такъв „подбор", ентропията (липсата на кохерентност) стабилно се увеличава, както гласи прочутият Втори закон на термодинамиката. В живите систе­ми благодарение на стохастичния съвместен подбор стабилно се увеличава негентропията (информацията). По думите на Шрьодингер: „Животът се храни от негативната ентропия." Животът е про­цес на подреждане, подбор, създаване на кохерентност.

Без да навлизаме в метафизиката, животът (еволюцията) се държи така, сякаш винаги цели по-силна кохерентност, т. е. по-висока интелигентност.

Този процес се ускорява, защото е - както математически де­монстрира Шанън - логаритмичен. Логаритмичните процеси са та­кива, че ако ги изобразите на графика, кривата през цялото време се издига все по-нагоре.

Следователно ускоренията, отбелязани от Адамс и Коржибски, са човешкият принос в процес, който през цялото време е вътреш-ноприсъщ на еволюцията.

Човешкото ускорение става по-бързо, отколкото при предчовешката еволюция, защото чрез третата, семантичната верига и нейните символи (думи, карти, уравнения и т. н.) сме способни да предаваме информация (негативна ентропия: кохерентност) от по­коление на поколение.

Световното богатство от гледна точка на „Реален капитал" (действащи заводи, действителни познати ресурси и т. н.) се удвоява на всяко поколение, откакто икономистите започват да водят статис­тика през XVIII в.

Откъде идва това богатство? Според ортодоксалните икономисти то идва от земята, труда и капитала. Според марксистите то идва само от земята и труда, а капиталистът е крадец, който е имплантирал в този процес изкуствена счетоводна система. И двете групи грешат. Земята и работната ръка, и земята, работната ръка и капиталът не могат да съз­дават ново богатство, ако са организирани от някаква погрешна идея, например търсенето на нефт там, където го няма. Истинският източник на богатството са правилните идеи, т. е. приложимите идеи, т. е. нега­тивната ентропия, или Информацията.

Източникът на тези кохерентни (приложими) идеи е човешката нервна система. Цялото богатство е създадено от човешките съ­щества, които използват невроните си интелигентно.

Един невротичен млад човек отишъл веднъж при учител по дзен и го попитал как може да открие душевно спокойствие.

- Как може да ти липсва нещо - попитал Роши[55], когато при­тежаваш най-голямото съкровище във Вселената?

-  Как така притежавам най-голямото съкровище във Вселена­та? - почудил се младият мъж.

-  Мястото, откъдето идва този въпрос, е най-голямото съкро­вище във Вселената - отвърнал мъдрецът, бидейки по-експлицитен, отколкото е характерно за дзен-учител.

Разбира се, като будист учителят е дал обет за бедност и не е имал предвид точно това, което ние имаме предвид тук. Той обаче е знаел, че мозъкът създава всичко, което преживяваме - цялата ни болка и притеснения, всички наши блажени състояния и екстаз, всичките ни пo-висши еволюционни перспективи, подобни на транс Върхови преживяния и т. н. Това е и „най-голямото съкровище във Вселената" в най-материалистичния икономически смисъл: то съз­дава всички идеи, които - използвани социално - стават богатство: пътища, научни закони, календари, фабрики, компютри, животоспа­сяващи лекарства, каруци, автомобили, реактивни самолети, косми­чески кораби...

Ако не сте сами в дивата природа, вдигнете очи от страницата н се огледайте. Всичко, което виждате - без значение кой теоретично го „притежава", е времесвързващ продукт на материализирани или проявени идеи на съзидателни мъже и жени. Всичко е отрицателна ентропия. Кохерентен ред.

И непрекъснато се движи към все по-висш и по-кохерентен ред с все по-висока скорост на промяна.

Разбира се, ако сте сами в дивата природа, също ще видите кохерентен ред, но в този случай скоростта на промяна към по-висш ред е много по-бавна. С други думи, тези стохастични процеси, които наричаме генетично течение, еволюция и т. н., съвместно избират по-висш ред с различна скорост във времето, отколкото онези сто­хастични процеси, които наричаме човешка мисъл, изобретение, култура и т. н. (Затова е толкова трудно да се постигне съгласие по въпроса, дали природните процеси са интелигентни, или не. Както посочва Бейтсън, ако приемем някакъв подреждащ процес за разу­мен, тогава биосферата наистина е интелигентна, но ако запазим думата „разумност" само за онези подреждащи процеси, които се движат със същата скорост като мозъка ни, тогава Природата е просто механична, а не разумна. За извънземен с различно чувство за времето от нашето този въпрос изобщо няма да възниква.)

По-голямата част от това, което възприемаме в човешката сре­да, е изградено от конкретизирани идеи в горния смисъл. Погледне­те отново човешката общност и ще видите историческия човешки разум в действие.

Разбира се, не всички идеи са еднакво добри.

Следователно всички проявени идеи (човешки създания в био­сферата) не са еднакво добри.

Затова Джон Ръскин преди един век се опитва да въведе раз­граничение между богатство (wealth) и злосторство (illth). To не се приема и не навлиза в езика ни, защото по онова време хората не са готови за него.

Богатството в смисъла на Ръскин се състои от всички артефакти (конкретизирани идеи), които подобряват човешкия живот или жи­вота по принцип. Злосторството се състои от онези артефакти, които разрушават, унижават или омаловажават живота. В този смисъл фабрика, която замърсява въздуха или водата, е злосторство; такова е и бомбата, мечът, пистолетът, флаконът с нервно-паралитичен газ.

Миграцията на Капитала на запад, отбелязана от Брукс Адамс, е миграция както на богатството, така и на злосторството.

Очевидно при примитивните планетарни условия - ограничено пространство и ограничени ресурси - злосторството се възприема като необходимо, за да се предпазва богатството. Териториалната политика е почти еднаква както при уседналите примати, така и при другите бозайници: приматите са просто по-умни в по-бързото изг­раждане на по-смъртоносни оръжия. Първоначално това е било чер­та, способстваща за оцеляването - Еволюционен относителен успех, защото приматите се раждат без вродените физиологични оръжия (смъртоносни зъби, клюнове, рога и т. н.) на другите бозайници.

След Епохата на разума през XVIII в. експоненциалното увели­чение на богатството (проявата на подобряващи живота идеи) е довело до все повече и повече Утопични копнежи. В същото време равното и противоположно увеличение на злосторството е довело до все повече и повече антиутопични и апокалиптични страхове.

КАПИТАЛЪТ СТАБИЛНО СЕ ДВИЖИ НА ЗАПАД, ЗАЩОТО НОВИТЕ ИДЕИ

ВИНАГИ СЕ ПОЯВЯВАТ НА ГРЕБЕНА НА РАЗШИРЯВАЩА СЕ ВЪЛНА

 

Очакванията на човека за бъдещето - утопия или дистопия - винаги се основават на онова, което според него е доминиращата сила в еволюцията. Цялата книга, а не просто тази глава се основава на убеждението, което прегледът на еволюцията несъмнено показва. че способността за създаване на богатство (търсенето на по-висша кохерентност) е решаващият фактор. Способността за злосторство е архаична бозайническа система за оцеляване, която бързо излиза от употреба.

Най-високата историческа концентрация на богатство (реалния капитал и идеите, генериращи нов капитал) днес съществува съвместно с най-високата концентрация на еволюционно напреднали нервни системи.

В Калифорния, Орегон, Аляска, Британска Колумбия, Аризона, Тексас, Хавайските острови, Япония и по целия Пасифик. където Изтокът се среща със Запада, светът на 2000, на 2010 и на 2050 г. се създава от хора, които са ветерани на гигантска Неврологична рево­люция - психеделичните пионери от 60-те години на XX в., абсол­вентите на Движението за повишаване на съзнанието от 50-те и 70-те години, синтезиращите модерната психология и древните източ­ни науки за разума. Тези лица са наречени Конспирацията „Водо­лей" от Мерилин Фъргюсън[56] - една от техните говорителки. Те са заклеймени като „Аз-поколението" от пътешественика във времето от Ню Йорк Том Улф, т. е. от неврологичното .минало, от култура, изкристализирала преди 1950 г.

Това „Аз-поколение" е временният максимум на времесвързващата функция. Движейки се стабилно на запад - отдалечавайки се от Традицията, от Догмата, - те са продуктите, както каза Едмънд Бърк за първите американци, на „дисидентството на недоволните и протестантството на протестантите". Всяка ерес, напуснала Европа, е създавала по-нова, по-щура ерес по източното крайбрежие през 1600-1800 г. Онези, които са били „твърде далеч", е трябвало да се придвижат още по на запад и са създали хилядата утопични общ­ности (анархистични, евангелистки, на свободната любов и т. н.), които са били изпробвани в средния Запад през XIX в. А тези, които са били още по-далеч - по-далеч от традиционния начин, - са се придвижили още по на запад през последните 30-70 години.

Цялото радиоактивно излъчване на тази миграция изглежда странно на жителите на източните щати и още по-странно на евро­пейците.

То стана още по-странно, когато достигна Пасифика н започна да взаимодейства с далекоизточните невро-науки и изкуствата за промяна на съзнанието като йога, даоизъм и дзен.

То погълна, без да сдъвчи, далекоизточните уроци и не стана напълно източно. Остана си западно - дисидентството на недовол­ните и т. н. - вече две-три десетилетия трупа инерция и посока.

То цели По-висша кохерентност и По-висша интелигентност.

Това е новият Властови елит.

Като младежи тези конспиратори от епохата на Водолея създа­доха Младежката революция от 60-те години на XX в., която - независимо от крайностите и гафовете си - завинаги промени и подобри обратната връзка между студенти, администратори и преподаватели в нашите университети, освободи пуританската култура за известна доза здравословен хедонизъм, внесе дузини разновидности на из­точната невронаука (уви, и две дузини източни шарлатании), поста­ви началото на екологичното движение (първото планетарно възп­риятие за разликата между богатство и злосторство), възроди ис­тинската любов към дивата природа и дивите създания, поведе дви­жението за гъвкаво работно време и другите движения за освобож­даване от икономическото роботизиране[57], постави началото на дви­жението за освобождаване на жените, на хомосексуалистите, на де­цата и щедро подкрепи освобождаването на чернокожите, прекрати Виетнамската война, разпространи холистичната медицина в цялата ни култура и т. н.

Същата група днес води компютърната революция, възглавява кампанията за миграция в Космоса, подкрепя проекта срещу глада, който ще го изкорени още докато сме живи, води революцията в удължаването на продължителността на живота и търсенето на без­смъртие и т. н.

Всички те дълбоко осъзнават, че са част от експлозията на Ин­тензификацията на интелигентността, която е основната тема на тази книга.

Този тип „западен прогресивизъм" (или утопизъм) възниква от Близкия Изток и е характерен принос на евреите. Затова всички ре-акционери са интуитивно антисемитски настроени. Както пише Уилям Блейк за тази традиция:

Пророците Исаия и Иезекиил вечеряха с мен и аз ги попи­тах как смеят така енергично да твърдят, че Бог им е гово­рил и дали не са мислили по онова време, че ще бъдат пог­решно разбрани, а така ще станат причината за измама.

Исаия отговори: „Не съм виждал никакъв Бог, не съм го чувал в някакво крайно органично възприятие, но моите сетива откриха безкрайното във всичко и тъй като тогава повярвах и останах убеден, че гласът на искрения гняв е гласът на Бога, изобщо не ме интересуваха последствията, а свидетелствата."

Тази представа за безкрайното във всичко е обща за Изтока и Запада; това, което е характерно западно, произхождащо от евреите, е гласът на честното негодувание срещу всяка институция, която отрича или унижава безкрайността във всяка човешка душа. Осво­бождаването на пълния ни човешки потенциал - съдействането на огъня на Прометей да грее навсякъде - е отчетливо западна мистич­на традиция и не се появява в инду