ВъЗстаналият Прометей

Робърт Антон Уилсън

Част Втора от файла

ДЕВЕТА ГЛАВА

ПРОМИВАНЕ И ПРОГРАМИРАНЕ НА МОЗЪЦИ

 

Имаме определени предварителни идеи за локализацията в прост­ранството, които са дошли до нас от маймуноподобните ни пред­шественици.

- сър Артър Едингтън, Space, Time and Gravitation

 

Най-голямата утопична възможност пред нас е и най-големият дистопичен ужас.

Научаваме все повече за прагматиката на мозъчната промяна: как да се промени мозъкът на човека, за да бъде поставен в съвър­шено нова „реалност". Във визиите от „1984”[1] и Brave New World („Прекрасният нов свят")[2] прозира точно това понятие.

Ние обаче се учим и как да променяме собствения си мозък - учим се да го използваме за забавление или за печалба, а не за мизе­рия и живот на роботи. Визиите за свръхчовечеството са имплицит­ни във всяка представа за значението на това.

Мозъкът може да се настройва като телевизор: да изключва някакъв канал, да включва друг. Това знаят ветераните от Невроло­гичната революция от 60-те и 70-те години на XX в. То е основната заплаха и основното обещание на нашето време.

Нека разгледаме алтернативите.

ЦИАНИД И СИНХРОННОСТ                   

През ноември 1978 г. бях в Сиатъл, за да гледам 10-часовата пиеса, която Кен Кембъл беше поставил въз основа на трите ни романа с Боб Ший Illuminatus! В пиесата имаше една сцена, която с Ший почти бяхме забравили през седемте години, откакто бяха публикувани книгите през 1971 г. В нея се разказваше за побъркан мeсия, който заповядва на 3300 от своите ученици-роботи да се самоубият, като погълнат цианид. Безмозъчните автомати се подчиняват и всеки изпива своя смъртоносен коктейл.

Двамата с Ший бяхме написали тази ексцентрична сцена, за да илюстрираме крайностите, до които може да стигне промиването на мозъци. И двамата я разглеждахме като екстравагантна фантазия със             сатирични цели - преувеличение на сериозната ни тема.

Въпреки това, докато актьорите на сцената играеха тази „фантазия", всеки телевизор и вестник в страната дискутираше абсолютно същия вид масово зомбирано поведение. Нашият измислен вманиачен гуру беше Адолф Хитлер. През ноември 1978 г., когато се играеше нашата пиеса, друг вманиачен гуру - Джим Джоунс - ра­зигра цялата сцена в реалността. В Гвиана той беше наредил на 900 от своите роботи да пият цианид и всички те се бяха съгласили.

За мен бе особено интересно, че Джоунс беше поставил своя Gotterdδmmerung[3], докато нашата пиеса се представяше в Америка за пръв път. Още по-интересно беше, че оръдието на масовото са­моубийство - в нашата измислица и в реалността на Джоунс - беше цианидът.

Психологът Карл Юнг и физикът Волфганг Поли дават име на странните съвпадения от този тайнствен вид. Те ги наричат синхронности и казват, че представляват акаузален и/или холистичен принцип в природата, който действа извън линейното минало-настояще-бъдеще на Нютоновото време.

Подобно на повечето квантови физици, Поли осъзнава, че субатомните събития не могат да се разберат в термините на Нютон и изискват някакъв вид акаузалност (индетерминизъм) или холизъм (свръхдетерминизъм), за да бъдат обяснени. И в двата случая раз­граничението между „наблюдател" и ,,наблюдавано" се разпада. (По-късно ще кажа повече за това.)

На свой ред Юнг наблюдава, че такива синхронности - странни съвпадения - обикновено се случват, когато се активират определени дълбоки структури в психиката. Той приема, че те се намират на наре­ченото от него „психоидно ниво" под колективното безсъзнателно, къ­дето психика и материя все още не са отделни - квантова пяна, от която йерархично се появяват материята, формата и съзнанието.

Почакайте. Ще стане още по-странно...

 

ОТ БОГАТА НАСЛЕДНИЦА ДО БАНКОВ ОБИРДЖИЯ

Когато беше отвлечена от Симбионистката армия за освобож­дение (SLA) на 4 февруари 1974 г., Пати Хърст беше „нормална", млада, богата наследница. Учеше в нормален колеж, имаше нормал­но гадже, с което съжителстваше, и пушеше нормално количество трева за млада, богата наследница от онова време. Петдесет и седем дни по-късно тя беше станала нов човек с ново име - Таня - и живе­еше в нов тунел на реалността.

Макар че Пати беше хетеросексуална, Таня беше бисексуална. Пати до голяма степен приемаше тунела на реалността на семейство Хърст само с някои „либерални" модификации, типични за възрастовата й група, но Таня беше агресивна и фанатична революционерка. Пати уважаваше родителите си, а Таня ги заклеймяваше като „корпоративни лъжци" и ги бичуваше като участници в капиталис­тически заговор за „убийството" на бедните хора в САЩ „до пос­ледния мъж, жена и дете". Докато Пати беше „мила" и любезна, а със сигурност и неагресивна, Таня се беше снимала с автомат „Томпсън" в ръка и бе участвала поне в един банков обир, а може би и в други углавни престъпления.

Какво се беше случило? Когато Пати-Таня беше заловена и из­правена пред съда, защитата й твърдеше, че са й „промили мозъка". Съдебното жури или не разбираше, или не вярваше на това: то осъ­ди Пати на затвор за престъпленията, извършени от Таня. Дебатът по този случай продължава и до днес, тъй като някои хора смятат, че г-ца Хърст е била „отговорна" за промяната на съзнанието, която е претърпяла, докато е била пленница на SLA, a други са също тол­кова сигурни, че не е била „отговорна".

Ако за момент оставим настрана метафизическите въпроси за „отговорността", изглежда очевидно, че млада жена от класата и с произхода на Хърст почти със сигурност не би предприела банков обир, ако първо не беше отвлечена и въвлечена в SLA.

Тъй като SLA се наричаше „армия", нека я сравним с армията -това може да е показателно.

Човек не е отвличан в армията по начина, по който Хърст беше отвлечена от SLA, но процесът не е абсолютно различен. Набира­щите персонал за Американската армия не нахлуват в домовете на младите мъже по средата на нощта с пушки, както е направила SLA с Пати: те просто им изпращат бележка по пощата. Въпреки това принудата съществува: младият мъж, призован на военна служба, знае, че ако пренебрегне повиквателната, съвсем скоро ще дойдат правителствени агенти, за да го заловят (освен ако не отсъства от страната). Тогава той ще влезе или в армията, или в затвора. Следо­вателно, независимо дали говорим за симбионистката армия или за американската армия, човекът е редуциран до инфантилна безпо­мощност: други решават какво ще бъде направено с неговото тяло. Той е натикан в позицията на новороденото: сякаш е висок 30 см в свят на двуметрови хора. Подобно на малкото дете, той учи, че пър­вото правило на оцеляването е да се подчиняваш.

Повечето хора (с изключение на нудистите) са свенливи и не же­лаят да се появят голи пред публика: това е най-често срещаният от всички кошмари: „И ето, седях там гол-голеничък!" (Джойс превръща това в централната случка в съня, който е всички сънища – Finneguns Wake.) Следователно първата стъпка в напускането на цивилния тунел на реалността и ритуалното приемане на тунела на реалността на арми­ята е медицинският преглед, при който младият мъж е напълно разго­лен и накаран да марширува из огромна сграда заедно с други голи жертви, докато напълно облеченият армейски персонал издава най-кратките възможни заповеди: „Стани! Седни! Иди там! Върни се тук!" и т. н. Масонската инициация, при която човек съблича само част от дрехите си, е много по-безобидна версия на тоталното разсъбличане на някога сигурните социални параметри.

Това, което в действителност се „разсъблича", е по-неуловимо: то е цялата социална система, в която човекът е живял, преди да бъде грабнат от Американската или от Симбионистката армия. Ко­гато лекарят каже на голия новобранец: „Наведи се. Разкрачи се!”, така наречената „нормална" реалност е толкова тотално приключи­ла, че жертвата сякаш е била включена в сюрреалистичен филм. Ако работодател стане твърде неприятен, човек винаги може да си наме­ри друга работа. От Американската или Симбионистката армия оба­че не можете да си тръгнете по този начин, защото у вас е била за­печатана силна безпомощност на ниво първа верига.

Когато руският математик Успенски за пръв път изучава Гурджиев, има големи трудности и не разбира твърдението на Гурджиев, че повечето хора са машини и изобщо не осъзнават обективния свят около себе си. Тогава, един ден след началото на Първата световна война, Успенски вижда камион, пълен с изкуствени крака. Тези крака се изпращат в лазаретите на фронтовата линия за войниците, чиито крака все още са непокътнати, но със сигурност ще бъдат от­къснати. Прогнозата, че тези крака ще бъдат хвърлени във въздуха, е толкова сигурна, че изкуствените крайници вече са на път, за да заменят естествените. Прогнозата се основава на математическата сигурност, че милиони млади мъже ще заминат на фронта, за да бъ­дат осакатени и убити точно толкова безмозъчно, колкото овцете вървят към кланицата.

В един миг Успенски разбрал механичната природа на обикно­веното човешко съзнание.

(„Не мога да изляза - рогата ми няма да минат през вратата. ")

Инициацията в „семейство Менсън" не е по-различна. Линет Фром много прилича на Пати Хърст - „нормална" млада американ­ка с по-малко пари от Хърст, но и без специална склонност към престъпно поведение. След преминаването на основното обучение при генерал Менсън Линет се превръща в Пискливата Фром и е осъдена за насочване на пистолет срещу американския президент с очевидното намерение да го убие.

В следващата глава ще обясним още по-подробно как фактът. че си бил пленен („пратили са ти повиквателна") от някаква армия, е моделът на всички преживявания на промиване на мозъци.

Човешкото общество като цяло е огромна машина за промиване на мозъци, чиито семантични правила и полови роли създават соци­алния робот.

Понятието „промиване", разбира се, е ненаучно и грубо. Мозъ­кът не е мръсно бельо, а биоелектрически компютър - жива мрежа от над 110 милиарда нервни клетки, способни на 102783000 взаимов­ръзки - цифра, по-голяма от броя на всички атоми във Вселената. В този елегантен, свръхминиатюрен компютър всяка минута се прог­рамират повече от 100 000 000 процеса.

От гледна точка на невро-социологията как аз възприемам „себе си" и „моя свят" зависи от това, как всяка верига е била вплетена в мо­зъка ми. Обществото винаги е знаело как да прави „електрическата инсталация" на децата: процесът се нарича акултурация и обяснява защо синовете и дъщерите на католиците обикновено стават католици, тези на жителите на Самоа се вплитат добре в обществото на Самоа, децата на комунистите се превръщат в добри малки комунистчета и т. н. Всяко поколение „промива мозъка" на следващото.

Християнството, будизмът и разположеният между тях ислям са най-мощните институции за промиване на мозъци на тази плане­та. Приблизително половината от изкуството и философията на чо­вешката раса - архитектурата, музиката, картините, литературата. образователните идеали, „великите идеи" - е повлияна и/или подх­ранена от тези три велики теологични системи. Това твърдение не подценява приноса на конфуцианството, юдейството, индуизма, съвременната наука и т. н., а просто подчертава степента, до която пo-висшите цивилизации са били оформени от четиримата създате­ли на тези три световни религии: Буда, Мохамед, Иисус и св. Павел. Какво е общото между тези четирима мъже?

Както посочва Алистьр Кроули, „Те нямат общи моменти нито в доктрината, етиката или в теорията за „отвъдното" и въпреки това в историята на живота им сред богато многообразие откриваме една прилика."

Буда е обикновен индуски благородник, но преживява бърза мозъчна промяна, след която става Великият Учител.

Мохамед е скромен камилар без признаци на изключителна интелигентност или амбиции, но преживява бърза мозъчна промяна, след която става Учител, Завоевател, Законотворец и Пророк.

Не знаем нищо (с изключение на няколко басни) за Иисус пре­ди 30-та му година, когато преживява бърза мозъчна промяна и из­дига доктрина, която ще прекатури Римската империя п ще влияе върху западната цивилизация и до днес.

Св. Павел, който превръща учението на Иисус във войнствено движение, претърпява крайна форма на мозъчна промяна, по време на която - разказва ни той - временно ослепял и бил издигнат до небесата, където видял неща, „за които не е разрешено да се говори"'.

 

- Ти Бог ли си? - попитали го веднъж.

- Не.

- Светец ли си? -Не.

- Тогава какво си?

- Пробуден.

 

Мохамед ни информира, че е „говорил" с архангел Гавраил, Иисус - че „Отецът, който е на небето", говори чрез него, а св. Па­вел - че е видял светлината и чудесата, споменати по-горе.

С всички възможни резерви по отношение на басните и миго­вете получаваме това съвпадение: един Никой преживява бърза мо­зъчна промяна (разширяване на съзнанието) и внезапно става исто­рически Някой. За добро или лошо голяма част от човешката раса продължава да живее от наследството на тези четири биоелектрически „илюминации”[4].

Повечето хора (включително автора) биха сметнали станалото с Пати Хърст за „лошо", а случилото се с Буда - за „добро". Трябва да се подчертае, че преживяванията както на „лоша", така и на „добра" мозъчна промяна са, функционално погледнато, едни и съши. Про­цесът се моделира в много дребен мащаб от всяка фигура като пред­ставената по-долу:

 

Ако виждате това само по единия начин, погледнете отново, защото всъщност възможностите са две и са противоположни.

Когато целият ви свят, а не просто рисунка на страниците на някоя книга, се трансформира по този начин, преживявате типа мо­зъчна промяна, който може да превърне богата наследница в банков обирджия, неизвестен килимар - в Месия, или обикновен банков чиновник-в психично болен пациент...

Подобни форми на фундаментална мозъчна промяна лежат в основата на всички революционни преломи в изкуството, а и в нау­ката. Невро-социологията всъщност е история на масивни мозъчни промени, след като сме осъществявали квантовите скокове от „пле­менна" реалност към „феодална" реалност, от „феодална" реалност към „индустриална" реалност, а сега скачаме към Бъдеща Реалност.

Разгледайте революцията срещу смъртта, ако смятате, че вие не сте с промит мозък.

Не всички хора са приемали тленността. Разбира се, мистиците винаги са настоявали, че има вид „духовно" безсмъртие, но настра­на от това даоистите в Китай и алхимиците в Европа са прекарали неколкостотин години в търсене на елексир на живота, който ще позволи физическо безсмъртие. Парацелс например оставя след себе си част от своята сперма и инструкции към свой студент как да го съживи или да го пресъздаде от нея. (Изглежда, той е имал груба и неточна идея за клонирането.) През 80-те години на XVIII в. Бенджамин Франклин в Америка и Кондорсе във Франция пишат, че медицинската наука в крайна сметка ще победи смъртта и всяка друга болест.

Съвременното движение за безсмъртие започва с физика Р. К. У. Етингър, който публикува The Prospect of Immortality („Перспек­тивата за безсмъртие") през 1964 г. Авторът, който е навлязъл в ту­нел на реалността, различен от запечатаната консенсусна реалност на нашето племе, откровено казва, че ние бихме мигли да бъдем поколението, което премахва смъртта, и че би трябвало да започнем да работим за постигането на тази цел.

Оттогава насам изследванията върху удължаването на продъл­жителността на живота бързо са осъществили квантов скок. Публи­кувани са многобройни книги, носещи същото основно послание като изпратеното от Етингър. Сред тях са:

•      The Biological Time Bomb („Биологичната бомба с часовни­ков механизъм"), Taylor, 1968

•      The Immortalist („Безсмъртният"), Harrington, 1969

•      The   Immortality   Factor   („Факторът   на   безсмъртието"), Segerberg, 1973

•     Here Comes Immortality („Влиза безсмъртието"), Тucille, 1974

•      Prolongevity („За" продължителността на живота"), Rosenfeld, 1976

•     No More Dying („Никакво умиране  повече"),  Kurtzman, 1978

•      The Life Extension Revolution („Революцията на удължава­нето на живота"), Kent, 1980

 

Основани са били дузини общества за провеждане на изследва­ния срещу остаряването, за лобиране за повече експерименти или просто за рекламиране на възможността, лежаща пред нас - огром­ния еволюционен скок от тленността към безсмъртността. Сред тези групи са: Комитет за елиминиране на смъртта, Сан Маркос, Кали­форния, Крионично общество, Сан Франциско, Калифорния, Прометеево общество, Балтимор, Мериленд, „Дълъг живот", Чикаго, Илинойс, Фондация „Алкор", Сан Диего, Калифорния, Фондация за изследователска работа срещу болестите и смъртта, Ню Йорк и т. н. Сега нека разгледаме корицата на една излязла наскоро книга върху същата тема: Conquest of Death („Победата над смъртта") от д-р Алвин Силвърстейн. На обложката е написано с дебел шрифт, но с плахи думи:

 

Противоречив поглед върху революцията в медицината и защо е възможно да сме последното поколение, което ще умре

Забележете песимистичните внушения: безсмъртието идва, но не за вас и за мен. Ние все още сме обречени да умрем. Нашите рога няма да минат през вратата.

Тази фаталистична версия на посланието на д-р Силвърстейн сигурно е изглеждала необходима на издателите, защото са чувства­ли, че ако кажат „Не е нужно да умираме", това ще е твърде шоки­ращо за обикновения читател. Какво? Вие и аз ще живеем вечно? Глупости! Нашите тунели на реалността са били запечатани да свършат със заника на светлината.

От вътрешната страна на обложката се появява по-точен вари­ант на думите на д-р Силвърстейн:

Не е необходимо да сме последното поколение, което ще умре -можем да победим смъртта още в наше време

Очевидно поставянето на това на външната страна на обложка­та би дошло твърде много за средния читател - твърде много „нев­рологична революция" - поне по преценката на издателя.

Човек трябва да стигне до 189 страница в книгата, за да открие собствената оценка на д-р Силвърстейн за вероятната хронология на безсмъртието, която е:

 

ПРИЯТЕЛИ, ЕТО ДОБРАТА НОВИНА:

•      ок. 1983 започваме да спираме процеса на остаряване

•      ок. 1989 продължителността на живота се удължава без­крайно

•      ок. 1999 побеждаваме болестите и смъртта

 

Е, той е бил твърде оптимистичен, но ние определено сме стиг­нали първата стъпка (през 1997 г.).

Кой ви е казал, че трябва да умрете? Този човек да не би да е бил по-безгрешен от хората, програмирали Пати Хърст?

„Но... но... иморталистите[5] са само малцинство..." (Такива са били и последователите на Айнщайн през 1910 г.)

„Но... но... преподобният Джоунс ми каза да изпия цианида, а той знае какво е правилно..."

„Но... но... рогата ми няма да минат през вратата..."

Упражнения

1.  Представете си, че сте в тунела на реалността на крайно дяс­ната група, известна като „Обществото на Джон Бърч". Повярвайте за момент, че американското правителство е 85% под скрит контрол на ООН и скоро ще бъде обявена открита диктатура на Обединените нации. Включете телевизора, докато сте на тази вълна, и потърсете всички доказателства, че всеки телевизионен канал е явна или ни­що неподозираща жертва на конспирацията на ООН.

2.  Представете си, че сте в Умственото пространство на догма­тичен Рационалист. Анализирайте синхронността Джим Джоунс-цианид-Илюминатите като „елементарно съвпадение".

3.  Представете си, че сте в Умственото пространство на окултист. Анализирайте синхронността Джим Джоунс-цианид-Илюминатите като предзнаменование. Какво означава? Юнгианците казват, че синхронностите съдържат „послания" от дълбоката структура на колективната психика. Какво е посланието?

4.  Влезте в умственото пространство на Иморталиста за някол­ко минути. Представете си, че инвестирате само 1000 долара при нормална годишна банкова лихва. Какво ще имате след 100 години'? След 200 години? (Никой не е използвал този консервативен подход към инвестирането, за да забогатее, защото никой не е живял доста­тъчно дълго.)

5.  Защо не сте нудист (ако не сте)? Посочете пет основателни причини, след това открийте някой нудист и му ги обяснете.

6.  Станете нацист за 33 минути. Повярвайте, че политиката е въпрос на сила, прикритост и коварство, че целият либерализъм е двуличие или лудост.  Планирайте  кампания за завладяването на света чрез сила и измама.

7.  Идете на среща на фундаменталисти, където се провеждат изцеления чрез вярата. Или наблюдавайте Джери Фолуел по телеви­зията. Помнете през цялото време, че Джим Джоунс е започнал точ­но с тази процедура. Вижте дали можете да влезете в умственото пространство на Вярващите и решете дали те ще пият цианид, ако техния СВЕТЕЦ им нареди.

 

ДЕСЕТА ГЛАВА

КАК ДА ПРОМИВАТЕ МОЗЪЦИТЕ НА ПРИЯТЕЛИ И ДА РОБОТИЗИРАТЕ ХОРАТА

Няма правителство, военно-промишлен комплекс, икономическа система, масмедии, които да могат да ни редуцират до марионетки и роботи така тотално, както са го направили биологичните и еколо­гичните диктатури.

-         Ф. М. Есфандайъри, Upwingers

 

Както беше отбелязано по-рано, когато веригата на биооцеляването започне да сигнализира „Опасност!", цялата останала умс­твена дейност престава.

По веригата на биооцеляването няма „време": рефлексите дейс­тват без участието на емоционално его, рационален ум или възраст­на личност: „Просто установих, че го правя."

Всички бойни изкуства - джудо, айкидо, кунгфу и т. н. - са техники за повторно запечатване на равнището на веригата на био­оцеляването. Тяхната цел е да гарантират, че ставащото механично („без мисъл") наистина служи на биооцеляването, тъй като случайно запечатаните рефлекси по тази верига не са така надеждни.

Механичната природа на веригата на биооцеляването е от клю­чово значение в промиването на мозъци. За да създадете ново запе­чатване, „редуцирайте" жертвата до инфантилно състояние, т. е. до уязвимостта на първата верига.

Както беше посочено в предишната глава, всяка армия започва този процес с повиквателна, която информира лицето, че тялото му вече не принадлежи на него, а на правителството. Симбионистката армия за освобождение, искайки по-бърза мозъчна промяна, започва с превръщането на Пати в Таня под дулото на оръжията, но посла­нието е същото: „Отсега нататък можем да правим каквото си иска­ме с тялото ти." Инстинктите за биооцеляване на първата верига се свързват с подчиняването на онези, които притежават такава вели­чава власт- точно както бебето се научава да свързва веригата си за биооцеляване с родителските фигури.

Пътуването на Пати в багажника на кола (след като е била за­плашена, че ще бъде застреляна) е класически ритуал на преражда­нето: багажникът дори по контури наподобява утробата. Когато ка­пакът му се отворил, тя била преродена в нов тунел на реалността - този на похитителите й. По същия начин там, където най-ранните форми на масонска инициация оцеляват и не са се размили (обърне­те внимание на основния ритуал на адептите в Complete Golden Dawn System of Magic, Israel Regardie, Falcon Press, 1983), кандида­тът се хвърля в кладенец и след това се „издига" като новороден свободен масон. Тоталното потопяване - формата на кръщение. предпочитана от протестантските фундаменталисти, имитира това, но без реалната тревожност, която превръща традиционното масонство и SLA в толкова ефективни фактори за мозъчна промяна.

Всички, занимаващи се с промиване на мозъци, емпирично зна­ят (в повечето случаи без дори да са чели Лиъри за модела на мозъ­ка с осем вериги), че оралната верига на биооцеляването иска да се свърже с майчината фигура. Следователно, за да се засилят паника­та и уязвимостта на запечатване, човекът - след като е похитен от тях (американската армия, SLA, „тайната полиция" или който и да е в дадения случай) - се изолира от всички, с които преди това е уста­новил връзка. Призованият на военна служба е изпратен в лагер за новобранци и не вижда любимите си (съпруга, приятелка, родители и т. н.) в продължение на няколко седмици или месеци. Политичес­кият затворник е хвърлен в карцер. Пати Хърст е била затворена в килер в момента, в който се е „преродила" от багажника на колата.

Експериментите с изолация на американските военноморски сили, на д-р Джон Лили и на други, както и спомените на претърпе­ли корабокрушение моряци така, както са обобщени от Лили в Simulations of God („Симулации на Бога"), показват, че само няколко часа пълна изолация могат да са достатъчни, за да започнат халю­цинации. Тези халюцинации, подобно на причинените от психеделични вещества, сочат разпада на предишното запечатване и нача­лото на уязвимост към нов импринтинг.

Потребността да се свърже веригата на биооцеляването с някой (или нещо) се демонстрира от жирафа, който запечатва джипа на ловеца като заместител на майката. По същия начин децата без бра­тя и сестри, особено тези в отдалечените селски области, често си измислят въображаеми другари в играта, които могат да станат дос­татъчно „реални", за да плашат родителите, подозиращи началото на психоза. Записите на д-р Лили на разказите на моряци и изследо­ватели, попаднали в изолация, показват, че когато нормалният соци­ален контакт е бил отстранен, подобни „гидове". „компаньони" или „ангели-пазители" много бързо се появяват дори в зряла възраст. Те пристигат на минутата и за онези, които преживяват мистериозното състояние, наречено „приближаване до смъртта" или „излизане от тялото" (например когато сърцето спира на операционната маса).

Първото човешко същество, което се появи пред човека след тази изолация, лесно може да се свърже като майчин заместител или - като второ предпочитание - заместител на бащата. Това обяснява защо хората, държани за заложници от терористи (например в отв­лечени самолети), често развиват „парадоксално" съчувствие към онези, които заплашват да ги убият. Освен това обяснява защо но­вобранецът започва да разглежда пленилите го едновременно като похитители и като защитници и защо жертвите на промиване на мозъци започват да угаждат, да доставят удоволствие п дори да „уважават" мъчителите си.

Тъй като веригата на биооцеляването винаги е включена към храненето, носещите храната стават възможни фигури за установя­ване на връзка. Политзатворникът, новобранецът, похитеният от терористи - всички те се доближават до идентификацията/създава­нето на връзка със своите похитители, докато са хранени редовно. И тук това грубо се имитира от различни религии (без ужаса, създа­ващ истинска уязвимост към запечатване) чрез следването на ритуа­лите на кръщаването/прераждането с колективно хранене или свето причастие.

Адаптации на тези принципи могат да се прилагат дори върху онези, първоначално навлезли доброволно в средата за промиване на мозъци, както е в „Народния храм"[6], семейство Менсън и подоб­ни организации. Първата стъпка, след като жертвата е стъпила на територията (комуната), е да се започне изолация чрез прекратява­нето на всякаква комуникация с външния свят и неговите противо­речиви тунели на реалността. Междувременно бързо се създава родителско-предпазна атмосфера (понякога наричана „бомбардиране с любов") и се осигурява храна.

Независимо дали човекът е навлязъл доброволно, както е в по­добни общности, или е бил похитен или арестуван (както е в поли­цейските държави), следващата стъпка е да се разчупи емоционално-териториалното запечатване на втората верига. Това означава, че той продължава да бъде хранен (поддържане на оралната зависи­мост по първата верига), докато по всевъзможни начини се атакува егото по втората верига. Сравнението пункт по пункт между техни­ките на „играчите" от Сайнанон[7] и сержанта по физическата подго­товка от американската армия например ще разкрие изумителни сходства, тъй като основното послание е под формата на десетки дузини вариации на „Бъркаш по всички линии. Ние сме абсолютно прави. Изключително невероятно е някой толкова сгрешил като теб някога да бъде прав, но ние ще се опитаме да те научим." Разбира се, интензивно се използва аналният речник на териториалния статус. Идеалният кандидат може дори да забрави и името си и да бъде обусловен да отговаря на: „Ей, задник, я ела тук!"

Чувството на пълно безсилие може да се засилва чрез периодични дози истински ужас. Една от прочутите фрази на Чарли Менсън е „Страхът е най-големият учител" и всеки, занимаващ се с промиване на мозъци, пламенно ще се съгласи с това. В комунистическите страни (както чудесно е драматизирано в прекрасния и отговарящ на фактите филм на Коста-Гравас The Confession („Изповедта") любимият трик е човекът да се изведе от килията, да бъде закаран на двора, да му се пос­тави клуп около врата и да бъде убеден, че предстои да бъде обесен. Облекчението, когато се окаже, че това е блъф, създава идеална уязви­мост на запечатване. В един вариант в моя роман „Илюминатите" жер­твата се убеждава, че е отровена, хвърлена е в ковчег и капакът му се затваря с трясък върху нея. Инициираните като майстори свободни масони моментално ще осъзнаят, че „щемпелът, който ще носиш до гроба си" е същата техника.

Сред индианците зуни юношата е похитен от маскирани „демо­ни", които го откъсват от племето (от майка му и другите запечата­ни фигури, свързани със сигурността). Завлечен е в пустинята и е заплашен с камшици. Тогава маските се спускат и разкриват братята на майка му. В този момент на уязвимост на запечатване се обясня­ват племенните „тайни" (местния тунел на реалността) по начин, който оставя неизличими следи в съзнанието му. Подобни ритуали на прехода от един статус в друг се откриват във всички племена, но малко са толкова умно планирани като описания пo-горе. Симво­лични и размити варианти оцеляват в церемониите бар мицва и пър­вото причастие в нашите местни мега-племена.

Прераждането на втората верига е (относително) завършено, когато човекът на най-ниска позиция започне да търси - искрено (не двулично) одобрението на тези с най-висок статус. Разбира се, това започва просто като игра на роля: опитният специалист по промива­не на мозъци го знае и всъщност изобщо не възразява. С фино подк­репление играта на роля започва да става все по-искрена. Едмънд Бърк отдавна е отбелязал, а всеки актьор, обучен по метода на Станиславски, знае, че не може да направите три драматични жеста на ярост в политическа реч, без да започнете да изпитвате истински гняв. Не може да направите три жеста на подчинение, без да започ­нете наистина да се чувствате покорен. (Това е психологията на „фирмения човек", който наистина се идентифицира с работодателя си след години на подчинение.)

Новобранецът първо се опитва да угоди на сержанта, за да из­бегне по-нататъшни унижения и наказания. Постепенно той искрено започва да иска да му угоди, т. е. да докаже, че не е изцяло сгрешил и че е „достатъчно добър", за да бъде войник. Несъмнено Пати Хърст първоначално се е преструвала, че приема тунела на реал­ността на SLA, и постепенно е открила, че държанието й става все по-реално.

Този процес се ускорява от система за спорадично награждава­не, след като човекът все по-често излъчва (както биха казали бихевиористите) желаното поведение. Тъй като хората са по-сложни от представата на бихевиористите за тях, е необходимо това да се сме­ня с нередовни наказания за „неискреност" или „подхлъзване", така че човекът след първоначалния етап научава, че не е достатъчно да се преструва, че приема новия тунел на реалността: за да избегне бъдещо унижение, загуба на егото, терор и постоянен статус на по­беден, той трябва да започне искрено да го приема. След като е би­ла запечатана безпомощността, това обуславяне и учене ще проти­чат доста гладко, особено ако доверените лица на Главния специа­лист по промиването на мозъци го подкрепят с насърчение, подкре­па и общи „награди" (за искрено покорство) и презрение, разочаро­вание и общо отхвърляне (за неискреност или отмятане).

Сега може лесно да се осъществи повторното запечатване на третата семантична верига. Човешкият мозък е способен да овладя­ва всяка система от символи, ако е достатъчно мотивиран. Някои дори могат да свирят късните произведения за пиано на Бетховен, макар че за мен това е истинско чудо като всеки подвиг, приписван от изследователите на ясновидците. Хората са в състояние да научат френски, хинди, диференциално смятане, суахили и т. н. до безк­райност - ако са мотивирани. Когато потребностите от сигурност на първата верига са били повторно запечатани, а его-потребностите на втората верига са били свързани с овладяването на нов семанти­чен тунел на реалността, този тунел ще бъде запечатан.

Сега е особено ценна определена доза произволна глупост. С други думи, новият тунел на реалността или система от символи (като старата) трябва да съдържат клопки (сериозни нарушения на предишните тунели на реалността и здравия разум), така че човекът да може да бъде обвинен в „отмятане" (в крайна сметка „напълно сгрешил") и по този начин да бъде подстрекаван да опитва още по-упорито да стане част от новия тунел на реалността.

Затова „свидетелите на Йехова" понякога не приемат прелива­нето на кръв дори ако животът им зависи от това: още по-трудното (тъй като всички бозайници имат инстинкта да предпазват малките си) е, че трябва да отхвърлят преливането на кръв на децата си, даже ако те умрат заради този отказ. Католичката може да не се разведе, дори ако съпругът й се прибира всяка вечер пиян, пребива я и я за­рази с венерическа болест. Във военноморските сили на САЩ но­вобранец, който извърши ужасното престъпление да нарече пушката „автомат", трябва да обикаля базата с пушката в едната си ръка, а пениса - в другата, и да рецитира пред всеки срещнат: „Това е моята пушка, това е моят автомат, това е за бой, това е за кеф." От теосо­фите някога се е искало да вярват, че в Северния полюс има дупка, която води до центъра на Земята. Менсън иска от последователите си да вярват, че тази дупка е в пустинята Мохаве. Членовете на на­цистката партия трябвало да вярват, че лъвът е арийско животно, а заекът - неарийско, и т, н.

Неврологичната и социологическата функция на такива „глу­пости" (които карат Рационалиста шокирано да ахне) е рязко да раз­граничават тези в новия тунел на реалността от онези отвън. Това способства за изграждането на групова солидарност, групово под­крепление и силно чувство на отчуждение и дискомфорт, когато в редки случаи е необходимо да се говори с тези извън семантичната система на Експерта по промиване на мозъци. Разбира се, групата трябва да гарантира, че алиенацията се преживява като „превъзход­ство". Намиращите се извън тунела на реалността следва да се възп­риемат като „напълно сгрешили" - точно както и човекът, преди мозъкът му да бъде промит.

Наркотиците могат да се използват и това е било правено, за да се настроят фино тези процеси, но общите неврологични принципи са достатъчно мощни, така че е съвсем възможно многото прочути случаи на промиване на мозъци да са били постигнати по описания пo-горе начин, без да се използват каквито и да било наркотици -например американските войници, признаващи военни престъпле­ния, които очевидно не са извършили, лоялните комунисти, призна­ващи участие в троцкистки конспирации, които явно никога не са съществували, и т. н. На повечето армии са нужни само няколко седмици - без дрога, - за да превърнат цивилен гражданин във вой­ник, въпреки че двата вида са толкова различни, колкото римокатолиците и шинтоистите.

В един от моите Безсмъртни романи описвам религиозна секта, наречена „лунита"[8] и основана от някой си Ниън Бол Лун, в която членовете се молят на скалъпен жаргон, докато стоят на един крак като щъркели. Това се смята за сатира, но всеки бъдещ месия, който разбира изложените пo-горе принципи, лесно може да създаде по­добна секта и членовете й много скоро ще имат съвсем искрено чув­ство на превъзходство над онези, които са извън техния тунел на реалността.

Обявените извън закона секти и терористи по принцип следват представените по-гope процедури, като допълнително пренастрой­ват четвъртата, социо-сексуалната верига. (Правителствата обикно­вено я оставят намира, тъй като техните служители до голяма сте­пен са пуритани и авторитарни типове и се страхуват да се забърк­ват с неподправения Ерос.) Не е тайна, че най-силното тайно общес­тво от средновековието - Орденът на тамплиерите - принуждава „новобранците" си да участват както в богохулства, така и в содомия. Точно както преднамерените глупости на цялата сектантска семантика на третата верига изолират групата от останалата част на обществото, тази инициация отделя тамплиерите от останалата част от християнството: алиенацията лесно може да се обуслови в чувст­во на превъзходство. May May[9] в Кения също настояваше за един хомосексуален акт, за да разчупи предишното обуславяне на новия член спрямо хетеросексуалността и моногамията. Други секти, ня­кои от които доста известни, се опитват изцяло да потиснат сексу­алността - още един начин за разчупване на статистически нормал­ното запечатване на четвъртата верига.

Семейство Менсън настоява на онова, което с оксиморон може да се нарече „задължителна свободна любов". Армията обслужва нормалната влюбчивост и хвърля човека в свят, в който задължи­телното ергенство се сменя с приключения из публичните домове, а много често и с изнасилване на жените на врага, а хомосексуалността е вечно присъстваща скрита възможност. Един съвременен аме­рикански гуру - Да Фрий Джон - подлага последователите си на запечатване на моногамия до живот (почти като външната амери­канска култура), но му е безразлично дали двойките ще са хетеро­сексуални или хомосексуални. Какъвто и вариант да избере водачът на сектата, факторът, допринасящ за успешната „отделна реалност", е, че в някакъв аспект тя трябва да е необикновено различна от тази на останалата по-голяма част от обществото.

Най-лесният начин да ви промият мозъка е да се родите. Всички изложени пo-горе принципи след това незабавно влизат в действие - процес, който социалните психолози евфемистично на­ричат социализация. Веригата на биооцеляването автоматично се свързва с най-подходящата майка или майчин обект; емоционално-териториалната верига търси „роля" или его-идентификация в се­мейството или племето; семантичната верига се научава да имитира и след това да използва местните решетки на реалността (символни системи); социо-сексуалната верига се запечатва чрез първите пре­живявания на ухажване през пубертета.

Хората може и да не излизат от този процес, готови да убиват жени и деца като завършилите лагер за новобранци, или да вярват, че Чарли Менсън е Иисус и Сатаната едновременно, или готови да декламират лозунгите на Новата левица, докато обират банки. Изли­заме от нормалната „социализация" в зависимост от това, къде и кога сме били родени, като ескимоси-тотемисти, мюсюлмански фун­даменталисти, римокатолици, марксисти-ленинисти, нацисти, републиканци-методисти, получили образованието си в Оксфорд агностици, боготворящи змиите, членове на ку-клукс-клан, мафиоти, унитарианци, членове на ИРА или на ООП, ортодоксални евреи, заклети баптисти и т. н. и т. н.

Очевидно Вселената или съществуването са достатъчно огром­ни и сложни, а егото - достатъчно егоцентрично, за да могат всички тези тунели на реалността до известна степен да „имат смисъл" за онези, които са обусловени/подложени на запечатване да ги прие­мат. Освен това е очевидно, че повечето от тези тунели на реалност­та съдържат толкова абсурдни елементи, че всеки, който не е бил обусловен/подложен на такова запечатване, ги гледа с изумление и слисване, чудейки се: „Как може рационален човек (или хора) да вярва в такива безсмислици?"

Каквото и да помисли Мислителят, Доказващият ще го дока­же... независимо дали живеете в тунела на реалността на христия­ните, на семейство Менсън, на Иморталистите, на вегетарианците, на Рационалистите...

Всеки има единствената истинска религия.

По-рано цитирахме няколко думи от Пърсингър и Лафрениър:

Ние като биологичен вид съществуваме в свят, в който съществуват безчислени данни. Върху тези матрици от точки налагаме структура и светът има смисъл за нас. Моделът на структурата води началото си от нашите биоло­гични и социологични свойства.

Остава да се надяваме, че сега това има по-голям смисъл за чи­тателя, отколкото в началото на нашето изследване.

Функцията на мозъка на уседналия примат, доколкото я опи­сахме дотук, като оставяме настрана no-висшите, по-новите вериги, е да служи като „орган на адаптацията" според фразата на Фройд. По-конкретно, най-старите, най-примитивните, най-механичните центрове служат просто на биооцеляването. По-скорошните (грубо казано, на 500 млн. години) емоционално-териториални центрове служат за поддържане на идентичността на глутницата, хабитата пространството и йерархията. Отчетливо хоминидната семантична верига (може би на 100 хил. години?) гради карти и модели - тунели на реалността, - които сме склонни да объркваме със самата реал­ност, а - още пo-лошо - и с „цялата" реалност. Морално-социалната верига, която вероятно е на 30 000 години, създава зрялата личност на уседналия примат или родителската роля, или суперегото.

Очевидно е, че третата, семантичната, верига работи със и зa другите древни вериги. Създаваните от нея карти и модели са оръ­дия на адаптация, а това, към което ни адаптират, са социалните роли в опитоменото общество на приматите. Затова методистът от Средния Запад не „злоупотребява с мозъка си", когато конструира тунел на реалността на методистите от Средния Запад, както смята Артур Кьостлер: точно затова съществува неговият мозък - за да го адаптира към племенната система на методистите от Средния Запад, да наложи структурата на идеологията на методистите от Средния Запад върху безбройните точки от данни, на които той се натъква през живота си. Китайският маоист, иранският мюсюлманин, ню­йоркската феминистка, хедонистът от окръг Марин[10] и т. н. имат по­добни, еднакво произволни и комплексни тунели на реалността. Освен това всеки от тях е еднакво абсурден, когато се разглежда отвън.

Проблемите на съвременния свят възникват от факта, че тези тунели на реалността вече не са изолирани един от друг. През по-голямата част от човешката история и допреди 100, а в някои части на света и допреди 20 години, мъж или жена биха могли да изживе­ят целия си живот, сгушени в пашкула на местния тунел на реал­ността. Днес всички ние непрекъснато се сблъскваме с хора, живее­щи в абсолютно различни тунели на реалността. Това създава силна враждебност у невежите, огромно количество метафизическо и етично объркване у по-образованите и растяща дезориентация у всички ни - ситуация, известна като нашата „криза на ценностите".

Средностатистическият човек е наводнен от противоречиви и конфликтуващи тунели на реалността, надвиснали над него. без да има особена подготовка в сферата на културния или неврологичния релативизъм. Скоростта на пътуването се е увеличила 1000 пъти след 1900 г., а скоростта на комуникациите - 10 млн. пъти според Дж. Р. Плат. Потокът се ускорява и се интензифицира. Един от сим­птомите е фактът, че TV Guide („Телевизионен справочник") е бил превзет от банда уплашени консерватори, които не са в състояние да разберат и могат единствено да се ужасяват от това изливане на „чужди" сигнали. Вместо просто да бъде справочник за онова, което се излъчва по каналите, TV Guide непрекъснато надава вой. че телевизионният тунел на реалността е по-широк, по-непонятен и по-разнообразен от тясното тунелно зрение на белия англосаксонски протестант от малкия град.

Възникна и професията на т. нар. „де-програмисти". Това са невро-техници, чиято работа е срещу заплащане да пленят някое дете (дори „дете", навършило 21 години), което се е отклонило от родителския тунел на реалността и мозъкът му е бил промит с кон­куриращ се тунел на реалността на някакъв нов (т. е. неустановен - все още неприет) „култ". Процесът е известен като връщане на жер­твата към нормалното състояние.

Разбира се, всичко това е двуличие и неврологично невежест­во. „Де-програмистите" всъщност ca peпрограмисти. Родителският тунел на реалността е също толкова произволен (а за външния наб­людател - ексцентричен), колкото и този на която и да е „секта". Специална система от заплетена семантика позволява на повечето хора и на някои съдилища да игнорират тези факти. Просто си пред­ставете какво би станало, ако своенравно дете на родители методис­ти се е „запиляло" например в римокатолическата църква, а родите­лите му се опитат насила да го „депрограмират" (препрограмират) в методизма. Или ако е влязло в американската армия - като Коли[11], а родителите го отвлекат и се опитат да го препрограмират в цивил­ните тунели на реалността.

Тези проблеми няма да изчезнат и ожулванията, които причи­няват, след като многобройни роботи с промити мозъци продължа­ват да се блъскат един в друг, ще се увеличават. Скоростта на пъту­ване и на общуване също продължава да се увеличава.

За щастие в човешкия мозък се формират пo-висши вериги, които предлагат по-широки пътища от тясното тунелно зрение на древните вериги. Това е темата на заключителните ни глави.

Тъй като всеки „предпочита" една верига пред останалите, във всяко общество има хора, които лесно могат да се разпознаят като Нарцистични (роботи на първата верига), Емоционалисти (роботи на втората верига), Рационалисти (роботи на третата верига) и Мо­рализатори (роботи на четвъртата верига).

Роботите-рационалисти - подобно на останалите - могат да се механизират напълно или да имат някаква минимална гъвкавост, или „свобода", вградена в техния хардуер. Тотално роботизираните изграждат огромната орда на фундаменталисткото крило на Мате­риалистическата църква и другите Истински Вярващи в научните парадигми от 1968, 1958, 1948 или която и да е година, когато нерв­ните им системи са престанали да приемат ново запечатване.

Това са хората, които са постоянно уплашени и слисани от ог­ромната част от човешкото поведение, опосредствана от бозайническата политика на Верига II. Те смятат, че тъй като това териториално-емоционално („патриотично") поведение не е Рационално, то не би трябвало да съществува. Приемат Дарвин като догма, но нервничат по отношение на „дарвинизма" (защото той приема бозайническата политика като Еволюционна стратегия, която досега е рабо­тила добре) и са отблъснати от данните на етологията, генетиката и социобиологията. Те не харесват особено останалата част от човеш­ката раса, защото тя не се ръководи от любимата им верига, и с не-ловкост осъзнават, че останалата част от човешката раса също не ги харесва особено.

Тези Рационалистични роботи освен това се чувстват много неловко с по-новите вериги - и някои от тях прекарват по-голямата част от живота си в писане на статии и книги, посветени на „доказ­ването", че по-новите вериги не съществуват и че всички учени, записали поведението на тези по-нови вериги, са лъжци, глупаци, некадърници, шарлатани или някакви Проклети Еретици.

Подобно на Емоционалния робот, Морализаторския робот, Нарцистичния робот и т. н., Рационалистичният робот не може да се изведе с „аргументи" от неговия тесен тунел на реалността. Можем само още веднъж да подчертаем, че всеки тунел на реалността, съз­даден от мозъка на опитомения примат, е краен срез от личната ис­тория на този мозък и всеки краен тунел на реалността е също тол­кова „персонализиран", колкото и музиката на Бах или Бетховен, картините на Рембранд или Пикасо, романите на Джойс или Реймънд Чандлър, комедиите на „Тримата смешници" или Монти Пайтън, религиите на римокатолицизма или дзен-будизма, политиката на учението за свободната воля или ИРА, архитектурата на катедра­лата „Св. Петър" или Дисниленд...

Всяко от тези художествени произведения изглежда като „ре­алност" на хората, които са го създали и живеят в него. Рациона­лизмът е просто още една такава група от художествени произведе­ния - малко по-нетолерантен от повечето, малко по-полезен за тех­нолозите, отколкото останалите, малко по-глупав, когато вече не може да надскача последната създадена от него парадигма.

Напълно роботизираният Рационалист - този, чиято нервна система окончателно е спряла да расте, - може да се разпознае по два признака:

Той/тя непрекъснато се опитва да докаже, че голяма част от всекидневния опит на останалата част от човечеството е „налудност", „халюцинация", „групова халюцинация", „масова халюцина­ция", „просто съвпадение", „елементарно съвпадение" или „мърляво изследване".

И освен това той/тя никога не мисли, че някое от собствените му/й преживявания могат да съответстват на някоя от тези категории.

 

Упражнения

1. Станете силно религиозен католик. Обяснете на три страни­ци защо Църквата все още е непогрешима и свята независимо от папи като Александър VI (папата на Борджиите), Пий XII (съюзника на Хитлер) и т. н.

2. За всички онези, които си спомнят Ми Лай: станете лейте­нант Коли. Кажете на висок глас и наистина почувствайте и повяр­вайте: „Армията е на първо място. Аз съм с нея до края." Ако не си спомняте, опитайте Джери Фолуел. Кажете на висок глас и наистина почувствайте и повярвайте: „Помогнете ни да се преборим с нрав­ственото разложение: изпратете чековете си днес!"

3. Оборете тази книга. Демонстрирайте, че мозъкът на всеки друг е бил промит, а вие и майка (баща) ви имате единственото, ре­алното, обективното становище за Вселената.

4. Приемете тази книга ако не изцяло, то поне в общите й очер­тания. Приемете, че са ви промили мозъка. Опитайте се да научите колкото се може повече от всеки срещнат за неговия отделен тунел на реалността и вижте каква част от него можете да използвате, за да уголемите своя тунел и да го направите по-всеобхватен. С други думи, научете се да слушате.

5. Джеймс Джойс е казал, че никога не е срещал скучно човеш­ко същество. Опитайте се да обясните това. Пробвайте да влезете в умственото пространство на Джойс, където всеки е отделен остров на реалността, пълен със загадки и изненади. С други думи, научете се да наблюдавате.

6. Прочетете The Genius and the Goddess („Геният и богинята") на Олдъс Хъксли. Забележете как научният Гений от Верига III се превръща в безпомощно бебе от Верига I, когато съпругата му го напуска.

7. След като експериментирате с нацисткия, с католическия тунел на реалността и т. н., влезте отново в своя „нормален" тунел. Все още ли изглежда напълно обективен, или започвате да осъзна­вате каква част от него са собствените ви софтуерни и хардуерни програми?

8. И накрая: изследвайте разбиващата тунела реалност на кни­гата на Кристофър С. Хаят Undoing Yourself With Energized Medita­tion and Other Devices („Как да се създадете наново с помощта на енергетизираща медитация и други средства"). Какъв тунел на реал­ността проповядва той и колко искрен е в написаното от него? Ос­вен това смятате ли, че той е чел моите трудове, а аз - неговите, или последното твърдение е ефектен трик на издателите за привличане на вниманието, приложен върху двама невинни автори и доверчива­та аудитория? Или още по-лошо: аз ли съм написал тази книга и възможно ли е двамата да сме едно и също?

 

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ХОЛИСТИЧНАТА НЕВРОСОМАТИЧНА ВЕРИГА

В нас обаче има и стремеж към овладяване на Природата... Здраве, сила, продължителност, щастие и лекота, освобождаване от страда­нието - това е част от физическата трансформация, за чието осъзна­ване... е призована еволюцията.

- Шри Ауробиндо, The Future Evolution of Man

НЕ Е НЕОБХОДИМО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ТЯЛОТО ДА СЕ ОТЛАГА ЗА СЛЕД СМЪРТТА. ТО МОЖЕ ДА СТАНЕ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ.

Това е копие на вдъхновената рисунка на Кроули. За оригинала вж. The Book of Thoth или изучете неговата колода от Таро-карти.

Звярът с четири глави представлява древните вериги: хедоничната полегнала гола жена е невросоматичният възторг. Змията е „въздигането на змията кундалини" - индуистка метафора за запе­чатването на невросоматичния контрол върху блаженството от Ве­рига V.

 

Calling all downs. Calling all downs to dayne. Array! Surrection! ... It is just, it is just about to, it is just about to roly-wholyover.

- Джеймс Джойс, Finnegans Wake

 

Думата „психосоматично" съществува отдавна и в общи линии се разбира от аудиторията. За съжаление обаче тя е още един семан­тичен призрак. Понятието „психе", или „душа", е заето от теолозите, които - след като банкрутираха - не са в позицията да дават назаем каквото и да било.

Това, което знаем и преживяваме - нашият тунел на реалност­та, - се регистрира от мозъка и нервната система.

Явленията „изцеляване чрез вярата", „регенерация", „подмла­дяване", блаженство, екстаз, възторг и т. н. се появяват от хиляди години във всички известни култури. На донаучния език на вчераш­ната психология ще наречем такива събития „психосоматични". На нашия преднамерено модернистичен и почти научно-фантастичен жаргон предпочитаме да ги наричаме невросоматични.

Невросоматичната верига на мозъка е много по-скорошна от древните вериги, дискутирани дотук. Тя не се проявява във всички човешки същества и се появява късно в живота, обикновено у лица­та, които я активират и запечатват.

Временно невросоматично съзнание може да се придобие чрез (а) практикуването на дишането пранаяма в йога и (б) за онези, кои­то могат да приемат това, чрез поглъщането на канабисни наркоти­ци като хашиш и марихуана, задействащи невротрансмитерите, кои­то активират тази верига.

 

За първото средство - пранаяма - Алистър Кроули, със сигур­ност най-скептичният от всички мистици, пише убедено:

В еднаква степен за психиката и за тялото няма по-силен пургатив от пранаяма, няма по-силен пургатив от пранаяма.

За психиката и за тялото, за психиката и за тялото в еднаква степен - в еднаква степен! - няма, няма по-силен пургатив от пранаяма - пранаяма! - да, за психиката и за тялото в еднаква степен няма пургатив, няма пургатив, ня­ма пургатив (за психиката и за тялото), няма пургатив като пранаяма!

 

Ако това не е достатъчно подчертано, другаде той добавя:

Пранаяма е забележително полезна за успокояване на емо­циите и апетита... В частност, храносмилателните пробле­ми много лесно могат да се отстранят по този начин. Тя пречиства както тялото, така и психиката и сериозният ученик би трябвало да я практикува не по-малко от един час дневно.

 

Към което добавя в бележка под линия:

Емфатично. Емфатично. Емфатично. Невъзможно е да се комбинира правилно изпълняваната пранаяма с емоцио­нална мисъл [рефлексите на втората верига - Р.А.У.]. Към нея трябва да се прибегне незабавно, по всяко време от живота, когато спокойствието е заплашено.

 

Това е много силно изказване, идващо от мистик, който изпъл­ва книгите си с шеги и подигравки и винаги казва на учениците си „Не ми вярвайте!", а не „Вярвайте ми!" За пранаяма обаче Кроули е сериозен поне веднъж в живота си.

Моят опит показва, че пранаяма ще отстрани всички форми на депресия, включително дълбоката тъга и скръб; ще успокои гнева и ще отстрани негодуванието. Тя изглежда благотворна за всички по-леки здравословни проблеми и - понякога - при сериозни заболявания. Индуистите, които са професионалисти в пранаяма, изказват още по-силни твърдения, например: имунитет срещу всякаква болка. Самадхи („съюз с Бог"), левитация[12] и т. н.

Най-забележителното е, че пранаяма причинява невросоматично Включване: сетивно обогатяване, чувствено блаженство, перцептивна наслада и общ отпуснат Хедонистичен „екстаз". Подобни ефекти се създават от доброволната изолация в контейнера на Л или. от нулевата гравитация („мистичните" преживявания на космонавтите са все от този невросоматичен вид) и - за благоразумните или късметлиите -канабисните наркотици, както беше казано по-горе.

Отрицателните ефекти на невросоматичната верига се изпит­ват от начинаещите йогини, от много пушещи „трева" и от доста голям брой шизофренно болни. В тези злощастни случаи невросо-матичният кръг на обратната връзка преобръща горното описание. Сетивните преживявания стават неприятни (всеки звук или докос­ване са болезнени), чувствеността се превръща в силен диском­форт в цялото тяло, възприятията се изкривяват в кошмар и се за­печатва обща тревожност. Светлината е особено ужасяваща и бо­лезнена, често се асоциира с Ада или с „контрол върху съзнанието", манипулирано от безскрупулни врагове.

Гопи Кришна - индуистки бюрократ, който първоначално се заема с йога само по здравословни причини, - е грубо катапултирай в отрицателно невросоматично състояние в продължение на някол­ко години. Всички усещания са изключително болезнени и той мно­гократно си мисли, че ще умре. Детайлите в неговата автобиография „Кундалини" са патетични и звучат повече като шизофрения. Най-накрая той излиза от този кошмар, навлиза в позитивно невросома­тично състояние и оттогава пише блажени книги за Съвършенство­то на Всичко, типично за тази верига.

Югославският гений Никола Тесла[13] през юношеството си пре­минава през същия „Ад", или шизоидно състояние, и без йога. Из­лиза от преживените ужаси с разработена научна теория за промен­ливия ток, вяра в свръхсетивното възприятие, свръхчовешка памет и жилка пророчески хуманитаризъм, който го вкарва в непрекъснати конфликти с корпорациите, финансиращи неговите повече от 100 фундаментални Изобретения в областта на електричеството. (Преди 30-годишната си възраст е спечелил повече от 1 млн. долара, а по онова време един милион долара са били много пари, но умира ра­зорен, опитвайки се да продаде изобретение, което според него ще унищожи бедността.)

Повечето шамани и много мистици са преминавали през по­добна невросоматична сенситизация от негативното към позитивно­то. Привържениците на „Християнска наука" я назовават “химикализация". Св. Йоан Кръстител поетично я нарича „Тъмната нощ на душата". Според кабалистите това е „пресичане на пропастта".

В The Odyssey: A Modem Sequel („Одисеята: съвременно про­дължение") на Казандзакис Одисеи вижда статуя, която му се струва изпълнена с изключителен смисъл. Тя е символът на Казандзакис за еволюцията на тези вериги, които са (повече или по-малко) известни чрез различен вид символизъм от няколко хиляди години, например „седемте души" на египтяните, десетте „светлини" на кабалистите и т. н.

Статуята на Казандзакис е съставена от животно (Верига I), войн над животното (Верига Н), учен над война (Верига III), любов­ник (Верига IV), лице, изкривено в агония („химикализация", „Тъм­ната нощ на душата", „пресичането на пропастта", което е равноз­начно на навлизането по трудния начин във Верига V), блажено ли­це (успешно повторно запечатване на Верига V) и човек, превръ­щащ се в чист дух (Верига VII). Верига VI отсъства от схемата, така както Верига IV липсва у Юнг, а всичко над Верига III липсва у Карл Сейгън.

Някои имащи късмет души скачат в блаженството на Верига V, без да преминават през ужасите на „химикализацията" и „Тъмната нощ на душата".

Невросоматичната верига е „полиморфно перверзна'' според неприятната терминология на Фройд. Това просто означава, че са­мата нервна система, поемайки кормилото като шофьор, сега насоч­ва останалата част на тялото. „Всяко действие [става] оргазъм" - казва Алистьр Кроули, поставяйки свое тантристко ударение върху полиморфната природа на тази верига.

Животът на светците е пълен с истории, които изглеждат „чу­деса" на мнозинството, достигнало само до четвъртата верига, или се отхвърлят като „лъжи, измами, врели-некипели" от догматичния Рационалист на третата верига, но се струват съвсем нормални от гледна точка на полиморфното съзнание на петата верига. Светецът казва, че е в екстаз и е изпълнен с благодарност към Бога за това. че му е дал такава щедра вечеря - обикновен хляб и вода. (Разбира се, много пушещи марихуана ще разберат тази степен на невросоматичен екстаз...) Учителят е в стаята и неговата биоенергия[14] има такъв заряд, че влиза сакат и веднага е „изцелен"; сакатият може просто да е невросоматично включен чрез контакта, както някои хора пости­гат „пасивен екстаз", когато другите около тях са взели наркотици. Нестинарите в много шамански традиции вървят върху огън, както казват на изследващите ги антрополози, за да докажат своя контрол върху „духа", т. е. да демонстрират пред себе си и пред другите, че са постигнали висококачествена невросоматична настройка.

Един лечител чрез вярата сподели пред мен: „Повечето хора умират от отравяне с адреналин." По нашата терминология повечето хора имат твърде много тревожност от първата верига и територи­ална войнственост от втората верига, за да са благотворни за тях. Те буквално се борят за оцеляване така, както не го прави никое друго животно въпреки становището на Дарвин. Повечето животни просто играят през по-голямата част от времето, решават проблемите на оцеляването, когато им се налага, или умират заради това, че не са ги решили. Само хората съзнателно се борят и следователно се притесняват и се депресират от Играта на живота.

Лечителят чрез вяра продължи: „Това, което ги лекува, е осъз­наването, че аз не се страхувам." С други думи, контактът с личност от петата верига, човек, който контролира собствените си адреналинни пътувания от втората верига и може да бъде катализатор, изс­трелващ болния към лично преживяване от петата верига.

Благодарение на движението за Повишаване на съзнанието (секуларизация на голяма доза от древната шаманска мъдрост) аван­гардните 20% от населението вече разбират всяка „щура" идея от последните няколко страници. Те са имали достатъчно невросоматични преживявания, за да знаят, че някога са били абсолютно роботизирани (каквито все още са повечето хора), и съзнателно са се ангажирали в придобиването на по-голямо невросоматично „ноу-хау". Когато процентът стигне 51 на сто от населението, ще се е случила фундаментална историческа революция - също толкова дълбока, колкото и Революцията в удължаването на живота.[15]

По думите на Маклуън петата верига е „не-линейна" и „глобал­на", т. е. тя не е ограничена до последователността „едно по едно" на семантичната верига: тя мисли с Гещалти[16]. Затова е толкова чес­то свързана с „интуицията", която е начин на мислене между и око­ло информационните точки на перцептивния екран - усещайки част на кое цялостно поле са.

Великият музикант е развил забележителна обратна връзка между Гещалтирането на петата верига и функцията на третата верига да кодира такива „кохерентни структури" във вдъхновения символизъм на музиката. Музиката винаги води до някаква актив­ност в дясното полукълбо на слушателите и е почти сигурно, че пе­тата верига е разположена в тази хемисфера.

Спомняме си, че Бетховен е бил леворък. Тъй като лявата ръка е неврологично свързана с полиморфното дясно полукълбо, можем да кажем, че той е бил генетично предразположен към дейности, свързани с дясното полукълбо, т. е. към чувстването на кохерентни цялости, към впускането в невросоматично блаженство почти „по желание" и към сетивно-чувствена възхита и възторг. Всеки „знае". че Шестата симфония е „пантеистична", но независимо дали Бетхо­вен е бил идеологически пантеист или не, този начин на реагиране спрямо природата е нормално и естествено функциониране на Пета­та верига в дясното полукълбо. С други думи, всеки, функциониращ въз основа на Петата верига, ще говори като пантеист, независимо дали е развил „философия" за пантеизма. Чудото на Бетховен не е чувствал Вселената по този начин - в историята няколко хиля­ди такива хора също са чувствали и усещали по подобен начин, - а че е овладял изкуството на музиката от третата верига с такова уме­ние, че е можел да предава това преживяване на другите - нещо. което обикновеният „мистик" не може да направи.

Невросоматичната верига вероятно е започнала да се появява преди около 30 хил. години. (Това е заключението на Барбара Хонегер, която е провела задълбочено изследване на европейските пе­щерни рисунки и стига до заключението, че много от тях представ­ляват упражнения за интензифщиране на дейността на дясното полукълбо, подобни на все още използваните в оцелелите шамански и йогийски традиции.)

Петата верига е свързана с десния кортекс и неврологично е обвързана с лимбичната (първа верига) система и гениталиите. Тези нервни връзки обясняват сексуалната метафора на „кундалини", или енергията на „змията", използвана за описване на тази ве­рига в толкова различни системи като индийската Тантра, гностицизма и вуду, както и китайските енергии ин-ян (мъжко-женско), свързани с нея.

Удължената сексуална игра без оргазъм винаги задейства ня­какво съзнание от Петата верига.

Много лесно е да се определи дали Петата верига е била ус­пешно активирана, или не. Колко често ходи човек на лекар? Ако изследователят на психиката „сияе", а не сивее, ако „подскача", а не се влачи, ако има „искра" - и ако практически никога не ходи на лекар, - невросоматичната верига е била овладяна. Както веднъж написа Мери Бейкър Еди, спечелвайки си неодобрението на онези, които обичат да говорят за мистични неща, но нямат емпирично познание:

„И Словото стана плът."[17] Божествената истина трябва да се познава по ефектите както върху разума, така и върху тя­лото.

В антропологията не е известно племе, което да няма поне един невросоматичен техник (шаман). Широкомащабни изблици на нев-росоматично съзнание често са се появявали във всички основни исторически периоди, обикновено бързо потушавани от местния клон на Инквизицията или на Американската медицинска асоциа­ция; други изблици са били поглъщани и размивани.

Както четем в Новия Завет:

И като повика дванадесетте си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всекаква болест и всекаква немощ. ...

И като отивате, проповедвайте, казвайки, Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявай­те, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

Мат. 10: 1-8

Може и да не се е случило точно така: както би казал Марк Твен, възможно е да има някакво преувеличение. Нещо такова оба­че, колкото и евангелистите да го преувеличават, трябва да се е слу­чило, за да обясни бързия триумф на християнството над други, мо­же би по-малко ефективни системи за отваряне на петата верига. Митраизмът, Елевсинските мистерии в Атина, култът към Дионисий и т. н. са притежавали извечни шамански техники за въвеждане на невросоматичен възторг, но християнството (първоначално), изг­лежда, е било по-добро в създаването на невросоматичен контрол. Според метафората на св. Павел „Старият Адам" (Вериги I-IV) е избледнял, а „Новият Адам" (Верига V) е надделял като център на съзнанието и самоуправлението. Според друга метафора тялото е станало гъвкавата глина, а пробуденото (просветлено) съзнание - скулпторът.

По принцип проблемите на нивото на четвъртата верига прие­мат формата на вина: „Не мога да правя това, което се очаква от мен. Проблемите на третата верига приемат формата на обърка­ност: „Не мога да разбера как се набутах в тази каша или как да изляза от нея, или какво се очаква от мен" и т. н. Проблемите на втората верига се проявяват като тормоз или страхливост: „Ще ги принудя, или ще се предам и ще ги оставя те да ме принудят” Проблемите на нивото на първата верига приемат формата на те­лесни симптоми: „Чувствам се тотално скапан", постепенно -- при достатъчно стрес - центрирайки се върху един остър, инвалидизиращ симптом[18].

Невросоматичното съзнание на Петата верига незабавно изли­чава всички тези проблеми. Изчезването на „соматичните" болести от първата верига само изглежда по-чудодейно от надскачането на емоционалността на втората верига, объркаността на третата и ви­ната на четвъртата. Картезианският дуализъм душа/тяло е това, кое­то ни кара да мислим за такова „соматично" изцеление на нивото на първата верига като някак си по-странно или по-призрачно, откол­кото всяко бързо подобрение по другите вериги.

Едно от намеренията на нашата терминология е именно надскачането на този картезиански дуализъм, правейки всички вериги еднакво разбираеми в рамките на един контекст.

Роботизираният Рационалист се страхува и негодува от възторга на Петата верига и нейните холистични интуитивни способности (точ­но както роботизираният Емоционалист се страхува и негодува от ра­зума на Третата верига). Следователно, когато обратната връзка на невросоматичната верига започне да функционира, а мутиралият човек се опита да опише своето блаженство и чувство за единство, Рационалистът прибързано измърморва, че това е „просто субективно".

Нещастието също е „просто субективно", но това не му пречи да причинява болка. Невросоматичното умение за промяна на целия опит, така че човек да е възторжен и щастлив в ситуация, в която мнозинството, притежаващо само четири вериги, ще е нещастно, си струва да се усвои по много простата, егоистична причина, че е по-забавно да си щастлив, отколкото да се гърчиш в агония. Освен това то е социално благотворно, защото, както често казваше Тим Лиъри, „Не можеш да правиш добро, докато не се почувстваш добре." Точ­но както нещастието обича да има компания, възторжените и щаст­ливите искат всеки друг да е възторжен и щастлив. (Първият урок, който адептьт на петата верига трябва да научи, е да контролира този прилив на алтруизъм и да не става досаден с опитите си да принуди всеки да бъде щастлив...)

Рационалистьт е дори още по-притеснен от резултатите от про­дължителното блаженство на петата верига, което включва способ­ността да се изцеляват най-различни болести както у себе си, така и у другите. Дори добре документираните съвременни изследвания върху ендорфините - поставящи началото на неврохимичното обяс­нение за начина на действие на такива изцеления - се разглеждат с дискомфорт или враждебност от по-роботизираните Рационалисти. Всичко това звучи „метафизично" и следователно не може да съ­ществува[19].

В петата верига няма нищо свръхестествено. Тя просто изглеж­да „свръхестествено" в сравнение с по-ранните вериги. Третата ве­рига, с която Рационалистът толкова много се гордее, несъмнено е изглеждала „свръхестествено", когато се е появила за пръв път. (Египтяните приписвали речта и писането - функции на третата ве­рига - на божествената намеса на бог Тот.) Подобно на по-ранните, петата верига е просто още една еволюционна мутация, която ни е необходима, след като се придвижваме към по-сложно невро-социално ниво.

„Точно като обикновен живот, само че непрекъснато си на един фут над земята" - гласи стара дзен-поговорка.

Този „носещ се над земята" аспект на петата верига ни подгот­вя за миграцията извън Земята.

Един от най-интересните невросоматични адепти в цялата ис­тория от гледна точка на настоящата теория е Мери Бейкър Еди. Точно защото била дълбоко наивна и непознаваща по-голямата част от философията, г-жа Еди така и не осъзнала, че човек не може да говори или да пише за Неизразимото. Затова тя писала пространно за него. Макар трудовете й да са трудни за дешифриране, въпреки че често звучат като „бълнуване на разстроен ум" (определението на Алистър Кроули на мистичните писания, включително и неговите собствени), те съдържат и моменти на изненадваща яснота. Напри­мер Еди е знаела и е писала с абсолютна разбираемост, че болестта е страх, а любовта - нейното лечение. Повечето психолози едва за­почват да го разбират днес, повече от 100 години по-късно.

„Съвършената любов изхвърля страха" и точно така невросоматичното събуждане лекува болестта.

Както казва г-жа Еди на един любознателен човек: „Любов! Любов! Любов! Това е всичко, което трябва да знаете, за да бъдете лечител." Шестдесет години по-късно, незабелязван от по-голямата част от колегите си, шотландският психиатър Ян Съти пише, че „Любовта на лекаря изцелява пациента."

На този етап е подходящ друг цитат от г-жа Еди:

Когато разберем измененията, ще спечелим реалността на живота, контрола на душата над сетивото... Това трябва да е апогеят, преди да се появи хармоничният и безсмъртен човек и да се разкрият неговите способности.

За обикновения научно-образован читател това е метафизическо бърборене. Нека се опитаме да го преведем на нашите невроло­гични метафори:

Когато мозъкът развие пълния си потенциал, ще спечелим ново становище за живота и контрол на невросоматичното блаженство над вината, объркаността, емоциите и „телес­ните симптоми" на по-ниските вериги... Това е еволюци­онно програмирано да се случи, преди да се постигнат ево­люционното съзнание и физическото безсмъртие на шеста­та верига.

Според нас, след като е активирала голяма част от дясната мо­зъчна хемисфера, г-жа Еди, е била способна да мисли в Гешалти, както и да служи като предавател на невросоматичното „изцелява-не" към другите. Тя е отправила взор от магистралата на ДНК към научните преломи от десетилетието, в което живеем днес.

Мнозина са включили невросоматичната верига благодарение на продължителна болест, особено ако са станали нетърпеливи към лекарите и са прибягнали към самолечение и/или лечение чрез вяра­та. Банята на Ницше според Стефан Цвайг изглеждала като „аптека" заради големия брой медикаменти и лекарства, с които философът лекувал хроничната си мигрена. Гурджиев използвал кокаин, ха­шиш и йогийски техники (вероятно включително пранаяма), за да лекува непрекъснатите и засилващи се болки от раните му от война­та и от две автомобилни катастрофи. „Суровостта" на тези двама философи, тяхното презрение към обикновеното човешко страда­ние, визиите им за свръхчовешко състояние отвъд емоциите и бол­ката вероятно са произлезли от невросоматични включвания, сме­нящи се със силна болка. С други думи, те са преживели цялата ево­люция от по-ниските вериги до пълното развитие на невросоматич­ното блаженство и са изразявали предимно презрение към собстве­ното си подхлъзване в далеч не блаженото съзнание.

На Изток контролът върху невросоматичната верига е известен като дхяна[20], чан[21] или дзен; състоянието понякога се нарича „Буда-ум" или „Буда-тяло". Древните гърци, които всяка година в Елевсин провеждали ритуали за постигането му с помощта на психеделици, наричали успешно осъществилите ритуала дигенес („два пъти роде­ни"). Метафората се запазва в терминологията на „повторно роден" на харизматичното християнство и е символизирана от мита за Въз­кресението на тялото.

Фройд (неясно) признава това състояние като „океанско пре­живяване". Гурджиев нарича тази верига Магнетичен център.

Лечителите чрез вяра и адептите на няколко йогийски школи, изглежда, постоянно живеят в невросоматичното съзнание. Повече­то от постигналите го обикновено го имат само като проблясъци, както отбелязва Езра Паунд:

Le Paradis n'est pas artificie[22] ,

но е назъбен За проблясък, "

за час. А после агония,

после още един час.

 

Този Paradis, това състояние на невросоматичен („психика-тяло") мир, трябва да се разглежда като нова мозъчна верига, към която цяло­то човечество еволюира - бавно и болезнено - от бозайническите древ­ни вериги. Тази прогресия от емоционалността на приматите до пост-хоминидно спокойствие, от „човек" към „свръхчовек", е Следващата стъпка, за която мистиците от векове говорят. Можете да я чуете в по­вечето от по-късните големи композиции на Бетховен.

Както беше споменато, правителствените експерти по проми­ване на мозъци по принцип са твърде големи пуритани, за да се справят със социо-сексуалната верига и се задоволяват с промиване и програмиране на мозъка на нивото на първите три вериги, докато намиращи се извън закона банди като SLA или Менсъновците пра­вят една крачка напред и повторно запечатват и социо-сексуалната верига.

Нужно е да се отбележи, че някои секти, активни днес на тази назадничава планета, отиват още по-далеч и се ангажират с невро-соматично промиване на мозъци.

Постоянна невросоматична верига може да се запечата единст­вено чрез продължителна практика на една от йогийските, тантрис-тките или подобни науки и вероятно като най-общо изискване: чрез „добри гени", добра среда и късмет.

Невросоматичното промиване на мозъци - най-мощната форма на роботизация - се състои от временно активиране на невросоматичната верига от страна на експерта, заедно с уверението, че единствено той (или „Бог", който „действа чрез него") може да я задейства.

За по-цялостен ефект това, разбира се, се следва от нормално промиване на мозъка. Жертвата първо се изолира от предишната си среда и се дресира да свързва веригата на биооцеляването с „гуру" и/или Ашрам, или комуна. Емоционалната верига се отслабва и пре­чупва чрез непрекъснати атаки срещу статуса (егото), докато единс­твената останала емоционална сигурност не се открие в Тоталното подчинение на груповия остров на реалността. Въведената в инфан­тилно състояние жертва тогава е готова да запечата всякаква семан­тична верига - от EST[23] или Кришна до „Народния храм" и т, н. След това социо-сексуалната верига лесно може да се програмира за безбрачие, свободна любов или каквато сексуална игра е избрал гуруто. Тогава и единствено тогава невросоматичните бутони се натис­кат и екстазът се „дава" на лицето „от" гуруто.

Дългогодишният практик в тази наука Марджо Гортнър комен­тира иронично във филм, сниман, след като той я изоставя, за да започне друга кариера: „Мишените така и не осъзнаха, че могат да го правят (да натискат невросоматичните бутони) сами. Всички те си мислят, че имат нужда от мен, за да ги мастурбирам!” Днес Горт­нър е необичайно честен. Средностатистическият харизматичен ли­дер настоява, че жертвите никога не могат да се научат да го правят сами.

Един от най-великите практици на тази невронаука в историята е Хасан и Саббах[24], който използва относително прости техники, включително - очевидно - бавно разтваряща се капсула, изобретена в суфистката Ложа на мъдростта в Кайро.

Описвам техниката на Хасан въз основа на исторически доку­менти в романа си The Trick Top Hat („Цилиндърът на фокусника"). Двама млади кандидати вечерят с Хасан. Храната е подправена с бавно разтваряща се капсула. Когато заспиват, кандидатите са занесени в прочутата „Градина на насладите" на Хасан. Капсулата е ос­вободила голяма доза опиум и те изобщо не осъзнават заобикаляща­та ги среда.

Градината, официално известна като „Градината на насладите", се простира на няколко акра. Тук кандидатите са подготвени за при­емане в Ордена на хашшашин[25]: те ще станат най-страшните п ле­гендарни професионални убийци в историята. Тук обаче, в същата градина, се подготвят и кандидатите за прием в Братството на свет­лината - илюминатите. В действителност кандидатите за него се подготвят по същия начин. Самите те са избрани и не знаят в кой орден ще влязат — на политическите убийци или на мистичните илюминати.

Двамата млади мъже са въведени в Градината на насладите и са поставени на няколко акра един от друг. След малко започва да действа вторият етап на бавно разтварящата се капсула: в кръвта им се излива кокаин, който заличава следите на приспиващия опиум и ги кара да се събудят изпълнени с енергия и плам. В момента, в кой­то се събуждат, започва да се освобождава и хашиш, така че те виж­дат всичко с необикновена яснота, а всички цветове са като скъпо­ценни камъни - ярки и божествено красиви.

По една група от изключително красиви и едрогьрди млади жени, докарани от най-скъпия бордей в Кайро, сяда в кръг около всеки от младите кандидати и свири на флейта и на други музикал­ни инструменти с деликатен звук. „Добре дошли в рая" - пеят те, докато събуждащите се мъже ги зяпат в почуда. „Чрез магията на светия господар Хасан влязохте в рая още приживе." Хранят ги с „райски ябълки" (портокали), много по-сладки и по-странни от зем­ните ябълки, които са познавали преди, и им показват райските жи­вотни (внесени в някои случаи чак от Япония) - създания, много по-забележителни от срещаните в Афганистан.

„Това е раят! - възкликва първият млад мъж в екстаз. - Велик е Аллах и велик е мъдрият господар Хасан Сабах!"

На двадесет акра от него обаче, заобиколен от подобни красиви жени и други чудеса, вторият млад мъж просто зяпа около себе си, доволно се усмихва и не казва нищо.

И тогава, както се обещава в Корана, райските хури[26] около два­мата започват да танцуват и докато го правят, свалят един по един седемте си воала. Докато воалите падат, от капсулите се освобожда­ва все повече хашиш и младите мъже наблюдават с по-голяма ясно­та, чувстват с по-дълбока интензивност, преживяват красотата и сексуалната радост по начин, напълно непознат от предишния им земен живот.

След това, докато и двамата седят като в транс от красотата и чудото на Небесата, хурите привършват танца и - голи и велико­лепни - се втурват напред в букет като цветя, изправени пред вятъ­ра. Някои падат в краката на кандидата и целуват глезените му, дру­ги - колената или бедрата, една унесено смуче пениса му, а други милват гърдите, ръцете и корема му. Неколцина целуват очите, ус­тата и ушите му. Докато той е задушен от тази усилена от хашиша лавина от любов, жената смуче ли, смуче пениса му, докато той сти­га до оргазъм в устата й толкова меко, бавно и блажено като падане­то на снежинката.

След малко хашишът привършва и във вените им започва да се излива още опиум. Младите мъже заспиват отново и във вцепенени­ето си са изведени от Градината на насладите обратно в балната зала на господаря Хасан.

Там двамата се събуждат.

- Наистина - възкликва първият - видях великолепието на Не­бесата, така както се разказва в Al Koran. Вече нямам никакво съм­нение. Ще вярвам на Хасан и Сабах, ще го обичам и ще му служа.

- Приет си в Ордена на хашшашин - отвръща тържествено Хасан. - Веднага иди в Зелената стая, за да се срещнеш с твоя началник.

Когато кандидатът е излязъл, Хасан се обръща към втория, пи­тайки го: -А ти?

-  Открих Първоматерията, Талисманът на металите, Елексира на живота, Философския камък, Истинската мъдрост и Съвършено­то щастие - отвръща той, цитирайки алхимичната формула. - И всичко това е вътре в главата ми!

Хасан и Саббах широко се усмихва.

-         Добре дошъл в Ордена на илюминатите! - казва той през смях.

Хасан и Саббах не е нито първият, нито последният изследова­тел на начините, по които сексуалността може да се превърне във възторг на нивото на петата верига. Още по на изток съществуват тантристките школи в индуизма, будизма и даоизма, учещи на тех­ники, чрез които удължаването на гениталната прегръдка може да експлодира в драматична мозъчна промяна. На запад нелегалните секти на гностиците, илюминатите, алхимиците и вещиците пазят подобни техники в дълбока тайна, защото ако Светата инквизиция научи за тях, участниците ще бъдат заклеймени като почитатели на дявола и ще бъдат хвърлени на кладата.

В наше време наблюдаваме революционен подем на тези древ­ни неврологични тайни с примес на по-модерни техники. В много градове могат да се открият тантристки учители. Мастьрс и Джон­сън използват квази-тантристки практики, за да лекуват полови дисфункции. Още през 1968г. едно проучване на Макглотлин по­казва, че 85% от пушачите на марихуана в страната казват, че се интересуват от Тревата главно заради функцията й като катализатор на еротичните усещания. Вибратори и други сексуални играчки се множат като гъби. Хомосексуалистите излизат от килера, произве­денията на философите, проповядващи култура без натиск (Норман Браун, Хенри Маркузе, Чарлз Райх), се превръщат в бестселъри.

Сол Кент, който пише научнопопулярно за медицината, дори предлага идеята, че в близко бъдеще могат и ще бъдат произвежда­ни електронни сексуални заместители. (Вашата кукла Мерилин Монро!) Вместо да се присъединяваме към Том Улф и нео-пуританите в ужасеното вдигане на ръце от такова предположение, нека го обмислим за момент. Хайде да видим дали можем да надзърнем извън нашия запечатан и обусловен тунел на реалността.

Ако през 2005, 2050 г. или в по-далечното бъдеще е възможен сексуален андроид, защо не и напълно програмирана сексуална сре­да? Нека в памет на Херман Хесе я наречем Магически театър. За­почваме с това, което днес се предлага в скъпите бордеи в хедоничния Слънчев пояс[27] на Америка.

Масажът - транквилантът на ниво първа верига - има всички предимства на опиатите, без да предизвиква пристрастеност. Следо­вателно нашият Магически театър би включвал компютризирани упражнения за релаксиране и зареждане на тялото с енергия, които са по-добри от днешните техники за масаж.

В по-добрите публични домове се предлагат порно-филми за стимулация. Очевидно нашият Магически театър ще ги предлага в триизмерен вариант върху четирите стени.

Марихуаната и стимулантите като кокаин или „спийд"[28] са об­щодостъпни в публичните домове. Нашият Магически театър ще има по-добри, предизвикващи възторг химически агенти.

Бихме могли да продължим да добавяме подробности според личната си фантазия, докато създадем стая, в която блаженството може да се разшири във всички измерения до безкрай.

Нещо странно се е случило при конструирането на този кибернетизиран бордей. Надскочили сме секса и сме стигнали до това, което може да се нарече мета-секс. Макар че конкретното генитално удоволствие пак може да е забавно, то едва ли е толкова важно, кол­кото ни се е струвало, преди да навлезем в многоизмерния Купол на удоволствията, където всички сетива са стимулирани до равнището на екстаз.

И най-странното нещо в тази неприлична научно-фантастична проекция е, че дори не е необходимо да строим Магическа стая. Тя вече е изградена в мозъка ни. Дотук описвахме положителното невросоматично съзнание, което Фройд е нарекъл „полиморфна перверзия" в едно от пуританските си настроения и „океанско преживя­ване" в друг свой мистичен момент. Така изглежда невросоматично включеният мозък.

В алхимията това е известно като „мултипликация на първоматерията" или „Философско злато", което е различно от обикновено­то злато, защото не може да се харчи или изчерпва, тъй като непре­къснато се мултиплицира и се подновява. Това е „Третото око" в традицията на Илюминатите, което трансформира всичко видяно: окото, за което Иисус говори в своя афоризъм:

Окото е светило на телото; и тъй, ако окото ти е здраво, целото ти тело ще бъде осветлено.

Мат. 6: 22

Упражнения

1. Вземете учебник от местната читалня на „Християнска нау­ка" и четете уроците в продължение на един месец.

2. Посетете суфистки семинар през уикенда.

3.  Вземете книгата ми Sex, Drugs & Magick („Секс, дрога и ма­гия")[29] (New Falcon Publications) и опитайте тантристките упражне­ния, описани там.

4.  Научете се как правилно да практикувате пранаяма с помощ­та на експерт. (Опитах се да я опиша на друго място и установих, че при вербалното представяне на това невербално познание няма на­чин да се предотвратят грубите грешки. Помолете индуист да ви покаже.)

5. Американският гуру Да Фрий Джон казва, че можете да пос­тигнете Просветление, като непрекъснато питате: „Кой е Този, кой­то ме живее сега?" Е, това съзнанието на ниво Верига I, егото от Верига II, разумът от Верига III, половата роля от Верига IV, Гещалт-полето от Верига V или е някаква no-висша верига?

Кой е? Къде е? На колко години е?

6.  Д-р Ейдън Кели смята, че т. нар. „безсъзнателно" е по-осъзнато, отколкото т. нар. съзнателен разум. С други думи, „безсъзна­телното" съдържа всички обратни връзки на невросоматичната ве­рига и на другите вериги, които поддържат живота. Обмислете тази идея. Това ли е „Този, който ви живее сега"?

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

КОЛЕКТИВНАТА НЕВРОГЕНЕТИЧНА ВЕРИГА

Вече не само Десницата е консервативна. Цялата Левица също вне­запно е станала консервативна. Либералната и радикалната Левица са отпаднали.

- Ф. М. Есфандайъри, Upwingers

 

Шестата мозъчна верига се включва в действие, когато нервна­та система започне да получава сигнали от вътрешността на от­делния неврон - от „диалога" между ДНК и РНК, от неврогенетичната система за обратна връзка.

Цялата нервна система, включително мозъка, като останалата част от тялото е била създадена от „кода" в ДНК-молекулата, която изпраща сигнали чрез пратениците си - РНК-молекулите, - казващи на организма какво да прави: Отгледай червена коса! Имай сини очи! Стани и върви! Започни да говориш! Открий партньор! И така нататък. Целият ни психичен живот - хардуерът и софтуерът на мо­зъка ни - съществува в периметъра на главната ДНК матрица.

При неврогенетичното съзнание тези ДНК-архиви стават дос­тъпни за мозъчно сканиране, докато човек е буден. (Те винаги са достъпни като архетипове на Юнговото „колективно безсъзнателно" по време на сън.)

Първите, които постигат неврогенетично съзнание преди ня­колко хиляди години, говорят за „спомени от минали животи", „прераждане", „безсмъртие" и т. н. Това, че тези неврологични адепти са говорели за нещо реално на най-добрия език на своето време, се сочи от факта, че много от тях (особено индусите и суфистите) дават изумително точни поетични описания на еволюцията хилядолетия преди Дарвин и предугаждат свръхчовека преди Ницше.

Древните гърци наричат това „видението на Пан", китайците -„голямото Дао", индусите - „Атман-съзнание". Вдъхващите страхо­почитание, ужасни, сюблимни фигури на „Бог", „Богиня" и „Де­мон", които се появяват на първоначалните етапи на това Пробуж­дане, са „архетиповете на колективното безсъзнателно" на Юнг и се признават от примитивните народи като „победители от съня", от вещиците - като „те от Сид"[30], и като Неземните хора в хиляди фол­клорни традиции.

Гурджиев нарича тази верига Истинския емоционален център.

„Хрониките на Акаша" в теософията, „филогенетичното без­съзнателно" на д-р Станислав Гроф, „хипотезата Гея" на биолозите Маргулис и Лавлок, която твърди, че биосферата на нашата планета е един интелигентен организъм, са три съвременни метафори за тази верига. Представите за миналата и бъдещата еволюция, описани от тези, които са имали транс-времеви преживяния по време на „кли­нична смърт" или доближаване до нея, също описват неврогенетичния тунел на реалността на Верига VI.

Конкретни упражнения за задействане на неврогенетичното запечатване не могат да се открият в йогийските учения: това обик­новено става - ако изобщо се случи - след дълги години умело практикуване на висшата раджа-йога, която развива соматичното блаженство на Верига V. Разбира се, високите дози LSD винаги за­действат временни Неврогенетични панорами.

От гледна точка на съвременната наука неврогенетичната вери­га е най-добре да се разглежда като генетични архиви, активирани от възбуждането на анти-хистонните[31] протеини - ДНК-паметта, навиваща се обратно към зората на живота и съдържаща генетичните проекти за бъдещето на еволюцията.

„Аз съм Този, който е бил, и е, и ще бъде" - изречение от еги­петската „Книга на мъртвите", написано с йероглифи и със собстве­ния му почерк, е открито на бюрото, на което Бетховен композира Деветата симфония, както и цялата по-късна, простираща се през еоните „еволюционна" музика. От това и от самата музика можем да преценим, че Бетховен е отворил неврогенетичната верига.

Тук живеят най-старите архетипове - много по-стари от езика и въпреки това по-нови от утрешния ден. Персонифицирайки тази верига като живо същество, Кроули казва:

... „Бебето в Синьото яйце" [срв. последния образ от „2001: космическа одисея" на Кубрик - Р. А. У.]... предс­тавлява По-висшият Аз... Връзката е със символизма на джуджето в митологията... В абсолютната си невинност и невежество той е „Глупакът", Спасителят... „Великият глупак" от келтската легенда, „Чистият глупак" от Първо действие на „Парсифал"... освен това е Зеленото човече от пролетните фестивали... Виждаме го напълно въоръжен като Бакхус, едновременно мъж и жена, бисексуалния Бафомет и... Зевс Аренотелус, също бисексуален... [Той е показан в пълния си вид на XV аркан от Таро - „Дяво­лът"]... Но „малкият човек" от индуисткия мистицизъм, лудото, но лукаво джудже в много легенди от всякакви зе­ми е същото... Безмълвният Аз на човека или неговия Ан­гел хранител.

Тези образи не са поетични приумици на Кроули. Те се появя­ват многократно в сънищата на хората (личния мит за нощта), в митовете на всички народи (безличните сънища на вида) и, разбира се, изникват отново и отново в историите за контакт с НЛО.

 

ПРОУЧЕТЕ ВНИМАТЕЛНО СЛЕДВАЩИТЕ ДВА ОБРАЗА:

 

Неврогенетичното съзнание на Верига VI: то символизира Пан-подобен бог и изобразява понятието за генетичните спомени, символизирани от човешко-животинските семенни форми в тестисите.

Друг архетип от неврогенетичните архиви („колективното без­съзнателно"). Великата Майка символизира генетичните спо­мени, илюстрирани от цветето, птицата п т. н.

„Езикът" на тази верига е многоравнищният език на Finnegans Wake („Бдението на Финеган"), където Финеган отново е Фин, пре­роден Фин Мак Кул от ирландската легенда, отново е и Хък Фин, плаващ по „Мисус Лифи" - едновременно реката Ана Лифи в Ир­ландия и Мисисипи на Хък Фин, където Бледият Марк е Крал Марк, получил рога от Тристан, но Марк Тви е Марк Твен, женен за жена. която нарича „Ливи" точно като ирландската река, а Марк Трие е сложил рога на Марк, а сега ги слага и на Тристан; докато Маркъс Лайънс е всички тях плюс апостол Марко, емблематичният му лъв (винаги рисуван заедно с него в средновековното изкуство), Лио лъвът, Лъвът в зодиака и всички свързани огнени знаци, и един от Четиримата старци (Мат Грегьри, Маркъс Лайънс, Люк Тарпи и Джони Макдаугал), които преследват сънуващия през цялата нощ, символизирайки четиримата евангелисти, четирите странични орнаментални стьлбци на старинния креват, които заобикалят спящия, четирите древни вериги, четирите бои на Таро или на обикновените карти, четирите елемента на древните и всички други четворки, ко­ито според Юнг са вездесъщи в „колективното безсъзнателно". За да отговори на еволюцията на първите четири вериги в човешката (и бозайническата) история, Джойс също предлага четири етапа на развитието на „Скакалеца" (яйце, ларва, какавида, зряло насекомо) и такива съновно-логични очетворения като „яйцеизбухване, яйцесмесване, яйцепогребение и излюпване", „техните изменения и тех­ните бракове, и техните погребения и техните естествени подбори", „човешки (Пест!) кръгооборот (Пист!) и рециклиране (Паст!) и ето го отново (Пъст!)", и т. н.

Тази архетипна верига е пълна с това, което Юнг нарича синхронности - смислени съвпадения, - които той приписва на корени­те на веригата в нареченото от него „психоидно" ниво, намираща се под личното и колективното безсъзнателно, където „психика" и „материя" все още не са диференцирани - царският път на телегра­фа ДНК-РНК-ЦНС (централна нервна система) според метафората на Тим Лиъри.

Такива синхронности са сигурен знак, че имате работа с невро-генетичната верига. Например в една група, изучаваща Finne ans Wake, всички избухнахме в разтърсващ смях, когато забелязахме, че „Тут енд Кам Ин"[32] не е просто пародия на американските сълзливи имена на мотели, а още един от безкрайните каламбури на Джойс върху Тутанкамон. На този етап жена ми влезе в стаята, за да попита какво е толкова смешно. Когато й обяснихме, тя отвърна: „Това е синхронност -- току-що гледах по телевизията предаване за Тутанкамон." И, разбира се, Джойс поставя момчето-крал в съня, защото основната тема на „Бдението на Финеган", основната тема на невро-генетичната верига е оцеляването на генетичната памет във времето, символизирано от мита за Възкресението, а Тутанкамон е бил изко­пан (възкресен) синхронно точно след като Джойс започва работа върху тази епическа творба.

Както Джойс обяснява логиката на неврогенетичната верига: „This ourth of years is naught save brickdust and being humus the same roturns" (земята връща в нови форми това, което е заровено), тъй като „on the bunk of our bread-winning lies the cropse of our seed/cither" (коментарът е излишен за онези, които познават The Golden Bough („Златната клонка")) и „Phall if you but, will rise you must." Семето, генетичният код, яйцето, клетъчната мъдрост изпраща сигнал през еоните или по сходната метафора на спечелилия Нобелова награда генетик Херберт Мюлер: „Всички ние сме гигантски роботи, произ­ведени от ДНК, за да произвеждаме още ДНК."

За индивида прекъсванията във веригата живот/смърт/живот/ смърт/живот/смърт са твърде реални и болезнени, но за мъдростта на семето-и-яйцето на неврогенетичната верига видимото единство на животсмъртживотсмъртживотсмъртживот е по-голямата реалност.

Неврогенетичната верига вероятно е разположена в десния нео-кортекс и е по-нова от невросоматичната верига, локализирана в задните дялове на дясната мозъчна кора.

Неврогенетичното съзнание на Верига VI ви позволява да „раз­говаряте" с еволюционния архитект, който е проектира вашето тяло - и милиарди, милиарди други от зората на живота преди около 3-4 милиона години.

Този „архитект" е най-големият дизайнер на тази планета, как­то често е коментирал Бъки Фулър. Нито един човешки архитект все още не е наподобил Нейната ефикасност ши Нейната естетика в такива обикновени продукти като розите, яйцата, колониите от на­секоми, рибите и т. н.

Тя (или Той) може да се персонифицира в съвременни термини като Майката ДНК или Бащата Нуклеинова киселина. Рационалистьт незабавно възразява, че такова олицетворение - колкото и неизбежно да е за всички, които са се срещнали лично с Архитекта по тази верига -е нелегитимно, защото Тя или Той е безсъзнателен. Опровержението, издигнато от всички адепти на Верига VI във всички култури и във всички епохи, е, че Той (Тя) не е безсъзнателен (безсъзнателна), а опи­янен (опиянена), а това е божествено опиянение.

Казано не толкова поетично, независимо дали „хуманизираме" този „архитект" в Голяма Мама или Голям Татко, или го предста­вяме в животинска форма като египетското същество с глава на чакал или като насекомо като божествената Богомолка на едно аф­риканско племе, или го спиритуализираме в нещо напълно абстрак­тно, както правят индусите и последователите на Християнска нау­ка, изобразяваме само един срез от това Същество на 3-4 милиона години. Когато го „молекулизираме" като ДНК, също виждаме само един срез - най-полезният срез за научен анализ. Това е всичко, кое­то трябва да се каже за химизацията на биосферата на „научния материалист" и няма никакво противоречие с директното преживяване на самото Същество чрез йогийската система на Верига VI - био­логична или химическа. Всъщност директното преживяване несъм­нено може и наистина е помогнало на мнозина учени да получат по-широко, по-холистично гледище за ставащото в еволюцията, което са свели чрез Верига III в пo-добри езикови модели. Тейяр дьо Шар-ден е един - но не единственият - от примерите за учен, чийто ево­люционен модел е бил подобрен от такова директно преживяване на равнището на Верига VI.

За онези, които все още не са имали преживяване на ниво Ве­рига VI - а по-голямата част от човечеството ще притежава техно­логията да включва тази верига по желание в рамките на двадесети­на години - тази еволюционна гледна точка би могла да се предаде чрез серия от квантови скокове в перспектива:

Индивидът може да прави грешки, дори фатални. Съзнанието на ниво Вериги 1-IV далеч не е непогрешимо: всички се забъркваме в каши, които понякога ни убиват.

Генофондът може да прави грешки, но пo-рядко. Повечето генофондове имат далеч по-дълъг жизнен цикъл от този на индивида. вероятно умножен по няколко хиляди. Очевидно, ако преценяваме интелигентността по оцеляването, генофондовете - изградени от информацията от много милиони индивиди - са „по-интелигентни" от индивидите, дори от гениите. (Айнщайн не е бил толкова умен като целия сбор от евреи. Той е създал теорията на Относителността и е бил достатъчно умен, за да избяга от нацистите. Исторически обаче евреите са създали дузини идеи, които са също толкова важни като Относителността и са оцелели от стотици погроми.)

Биологичният вид е дори още по-интелигентен от генофонда. Той живее милиони пъти по-дълго от всеки индивид и хиляди годи­ни по-дълго от всеки генофонд.

Биосферата - Гея - сценарият ДНК - е по-интелигентна от всички индивиди, генофондове и биологични видове. Тя е оцеляла от всичко, захвърляно срещу нея в продължение на 4 милиарда години, и непре­къснато става все по-умна. Биосферата е на ръба на постигането на без­смъртие. Чрез шестата верига тя има по-добро око от всякога, за да види себе си и да прецени траекториите си. Готова е да напусне тази планета и да се разшири по цялата Вселена.

Ако го цитираме още един път, Бетховен е казал: „Всеки, който разбира моята музика, никога повече няма да бъде нещастен." Така е, защото неговата музика е песента на Шестата верига, на Гея, Жизненият сценарий, осъзнаващ Себе си, Своите сили, Своите спо­собности за безкраен прогрес.

Упражнения

1.  Отбележете поне 15 сходства между Ню Йорк (или някой друг голям град) и колония на насекоми, например пчелен кошер или мравуняк. (Ако не можете да измислите поне 15, прочетете Sociobiology („Социобиология") на Едуард Уилсън.) Помислете за то­ва, каква трябва да е била ДНК-информацията, създала подобни области на силна кохерентност и организация в обществата на при­матите и на насекомите.

2.  Прочетете „Упанишадите" и всеки път, когато срещнете ду­мата „Атман" или „Мирова душа", си я превеждайте като „ДНК проект". Проверете дали текстът има смисъл за вас по този начин.

3.  Размисълът върху тези въпроси обикновено задейства синхронности в смисъла на Юнг. Проверете колко време, след като сте прочели тази глава, ще се натъкнете на изумителни съвпадения, например да видите ДНК върху табелка с име, неочаквано да ви подарят екземпляр от „Упанишадите", да видите образ като Пан на Кроули или Великата Майка в произведение на популярното изкус­тво и т. н.

4. Обяснете подобна синхронност, когато се появи, в термините на Рационалиста от Третата верига - просто съвпадение и т. н.

5. Психоложката Барбара Хонегер обяснява синхронносште, като казва, че дясната мозъчна хемисфера (където е локализирана тази верига) ви придвижва в пространството-времето до място, къ­дето синхронностите ще се появят, докато рационалистичната лява хемисфера измисля рационализации, за да стигне дотам. Според тази теория синхронностите са език, чрез който тази верига общува с лявото полукълбо. Опитайте се да ги обясните чрез нея. Какво послание се опитва да изпрати дясното ви полукълбо на лявата ви хемисфера?

6. Юнг и няколко от неговите ученици например Коулман. Щайгер, Фийдлер) предлагат идеята, че НЛО са послания от тази колективна ДНК-верига към лявото полукълбо. Какво означават такива послания? Какво се опитва да ни каже дясната хемисфера?

 

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ВЕРИГАТА НА МЕТАПРОГРАМИРАНЕТО

Човешката ситуация по същество е трагична. Десните и левите ре­волюционери не могат да променят тази фундаментална дилема. Например и най-радикалната лява група няма програма за преодо­ляване на смъртта, а целият ляво-десен Истаблишмънт все още е ориентиран към смъртта.

- Ф. М. Есфандайъри, Upwingers

МОГАТ ЛИ 100 000 ДУШИ ДА ХАЛЮЦИНИРАТ ЕДНОВРЕМЕННО?

Как по друг начин можете да обясните историята?

Веднъж видях един комикс - забравил съм къде, - който според мен обобщава централния факт на неврологичния релативизъм.

Котка се доближава до куче и казва: „Мяу." Кучето изглежда объркано. Котката повтаря: „Мяу!" Кучето продължава да я гледа объркано. Котката повтаря - още по-натъртено - „МЯЯУУ!!!" И накрая кучето се осмелява: „Бау-бау?" Котката наперено и възмуте­но се отдалечава, мислейки си: „Тъпо куче!"

Разбира се, човешката комуникация и големите ни философски дебати не могат да бъдат на това примитивно ниво. Разбира се!

Въпреки това...

В периода май-октомври 1917 г. във Фатима, Испания, се е слу­чила най-добре документираната серия от „чудеса" в най-новата история. Както всеки знае, тя е започнала, когато три неграмотни селски момичета видели Дева Мария. Моля ви веднага да обърнете внимание, че за Рационалиста и за не-католика по принцип е много лесно и изкушаващо да се отнесат към този пръв случай „просто" като халюцинация. Забележете и колко е трудно това обяснение да издържи, когато се разкажат и следващите подробности.

При второто „посещение на Девата" през юни има петдесет свидетели. Всички са съгласни, че са чули експлозия и са видели облак дим. (Само трите момичета при този и следващите случаи са видели Девата.) Трябва ли да приемем сега, че освен халюцинира­щите момичета следва да добавим практичен шегаджия с димка, за да обясним какво се е случило?

При третото посещение през юли има 4500 свидетели. Всички те отново чуват експлозия - при отпътуването на Девата - и повече­то от тях твърдят, че са чули бръмчене и бучене, докато децата са говорили с нея. (Това бучене и бръмчене е често срещано в по-късните истории за НЛО...)

На 13 август има 18 000 свидетели, които виждат, или халюци­нират, симфония от странности, включително падащи от небето цветя, друга експлозия, ярки светкавици върху облаците и на земята (тъмночервени, розови, жълти и сини) и осветено кълбо, въртящо се в небето, точно като съвременен НЛО.

На 13 септември има 30 000 свидетели. Всички отново виждат светещ „НЛО" и пак има изливащ се поток, но този път не от цветя, а от блестящи топчици светлина, които стават все по-малки и се „разтопяват", когато наближат земята. Д-р Карл Сейгън тьржествено би ви казал - с голото си лице[33], което виси на екрана,  че всич­ките 30 000 свидетели халюцинират едновременно.

На 13 октомври последното „чудо" е наблюдавано от 70000 души на сцената и 30000 други на стотици мили в околностите, които твърдят, че са видели някои от явленията. Някои казват, че Слънцето се е гмурнало директно към Земята, а други - че се е поя­вило кълбо, „голямо и ярко колкото Слънцето'', което се е гмурнало. То е придружено от червени, виолетови, сини и жълти проблясъци и „божествен" парфюм, който пропива въздуха.

Твърди се, че тези събития превръщат „хиляди" хора в католи­ци. Забележете, че ако всичко това се беше случило 50 години по-късно, през 1967 г., много от тях щяха да приемат пo-новата мисти­ка на Космическите братя.

Някога Ницше е казал: „Всички ние сме по-големи художници, отколкото осъзнаваме." Функцията на описаните пo-горе събития (и на книгата като цяло) е да направи тази мъглява шега абсолютно разбираема за всеки читател.

Но, но, но - всичките 100 000 свидетели, които виждат някои от явленията, свързвани с последното „чудо" във Фатима, трябва, раз­бира се, да са халюцинирали. Това е най-удобният и консервативен начин за справяне с подобни събития и не е нужно човек да е толко­ва ограничен като д-р Сейгьн, за да предпочете такова просто обяс­нение. Въпреки това... ако 100 000 души могат да халюцинират ед­новременно и ако - както ни уверява историята - милиони могат да споделят „религиозна" или политическа налудност едновременно, само човек, който е толкова ригидно догматичен като Сейгьн, е в състояние да избегне задаването на най-смущаващите въпроси за произхода на собствените си убеждения и възприятия.

Кромуел някога се обърнал към ирландските бунтовници с ду­мите: „Умолявам ви в името на Христос, помислете, че е възможно да сте сгрешили!" Историята не е записала Кромуел някога да е от­правял същата забележка и към себе си.

Всеки от нас е впримчен в тунела на реалността (допускане-консумация), произведен от собствения му мозък. Ние не го „виж­даме" и не го „усещаме" като .модел, създаден от нашия мозък. Ав­томатично, несъзнавано, механично го „виждаме" и „усещаме" ей там, откъснат от нас, и го смятаме за „обективен". Когато срещнем някого, чийто отделен тунел на реалността очевидно е много по-различен от нашия, сме малко уплашени и винаги дезориентирани.

Склонни сме да мислим, че този човек е луд или е мошеник, опит­ващ се да ни измами по някакъв начин, или че е мистификатор, кой­то ни готви някакъв „номер".

Въпреки това е неврологично очевидно, че няма два мозъка, които да имат един и същ генетично програмиран хардуер, едно и също запечатване, едно и също обуславяне, едни и същи учебни преживявания. Всички ние живеем в отделни реалности. Затова об­щуването толкова често се проваля и недоразуменията и негодува­нията са така често срещани. Аз казвам: „Мяу", а вие - „Бау-бау", и всеки от нас е убеден, че другият е малко тъп.

Според надеждните статистики над 100 милиона граждани в САЩ „вярват" в НЛО и поне 15 милиона са виждали НЛО. Възмож­но е системата от идеи, слухове, митове, надежди и т. н., групирана около явлението НЛО, да е най-мощната социологическа сила за промяна, действаща днес в нашето общество, както подчертава на­последък д-р Жак Вале в едно обръщение към специалния комитет на ООН върху загадката НЛО.

Дебатът или кавгата върху НЛО се върти около две категории, които според нас са от централно значение за нашата теза: невинно изглеждащите идеи за „вътре" и „вън". Широко говорейки, „скепти­ците" на тема НЛО са тези, които твърдят, че НЛО е „вътре" в наб­людателя („халюцинация", погрешна идентификация и т. н.), докато „вярващите" в НЛО твърдят, че НЛО е „извън" него (обективност).

Както често е предупреждавал семантикът Алфред Коржибски, когато отделяме вербално онова, което никога не е отделено екзис­тенциално, въвеждаме грешки в мисленето си. Любимият пример на Коржибски е въпросът за „пространството" и „времето": защото в опита ние никога не се натъкваме на „пространство" без „време" или на „време" без „пространство", т. е. годината мери пространст­вото, през което Земята се движи около Слънцето, а пространство­то, което Земята преминава в тази орбита, ни дава времето, което наричаме „година". Вербалното отделяне на „пространство" и „вре­ме" става такъв проблем във физиката от края на XIX в., че парадок­сите и противоречията се умножават до безкрай. На това се слага край едва когато геният на Айнщайн се връща преди вербалните категории, осъзнава, че те са създадени от нас, и започва физиката отново от позициите на простия екзистенциален факт, че ние никога не сме се натъквали на „пространство" или „време" поотделно, а само на недиференцирания „континуум време-пространство".

Прилагайки тази Айнщайнова операционална ориентация към проблема с НЛО, забелязваме, че никога не сме чували за НЛО без човек-наблюдател. В действителност дори НЛО, „видян" на радар, става НЛО (неидентифициран, а не идентифициран летящ обект) чрез оце­нъчните процеси в нервната система на оператора на радара.

Следователно Айнщайновият операционален подход е да прие­мем видимото единство на НЛО-наблюдател и да престанем да ги отделяме на „НЛО" и „наблюдател".

 

Типовете „създания", които се появяват в преживяванията човек-НЛО, включват:

Чернокожи мъже, сини мъже, зелени мъже, мъже с черни лица и зелени тела.

Мъже с размер на риби, космати джуджета, джуджета с огром­ни плешиви глави, хуманоиди без ръце;

Джуджета с три пръста, джуджета с осем пръста, мъже с клю­нове вместо ръце, еднооки мъже;

Мъже със слонски уши, дългокоси, безполови създания, мъже-маймуни, мъже-птици;

Роботи, цялости с форма на бирена консервна кутия, които вървят с перки, безглави неща, джуджета в нацистки униформи;

Зловещи сивковци, които се ангажират в сексуални и/или гене­тични намеси в хората.

 

Това е само частична зоология на преживяването НЛО.

Корабът, предпочитан от този странен екипаж, включва големи кълба от светлина, малки кълба от светлина, гроздове светлина, твърди метални кораби, дискове с плоско дъно, конични дискове, приличащи на монета дискове, дискове с куполи, овали, сфери, сфероиди, кораби с форма на пура, кубове, тетраедъри, полумесеци, „яйца", капковидни и бумерангови форми. Това също е частичен списък.

„Нападнати сме от същества от дузини галактики", казва Ото Биндер - последовател на теорията за извънземния произход на НЛО, когато вижда този списък.

В тази объркваща картина обаче се появява една последовател­ност: тези, които са имали Близки срещи, демонстрират забележи­телна личностна промяна след това. В едната крайност откриваме параноидните и шизофреничните кризи или силна тревожност, изискващи хоспитализация, а в другата крайност - „просветление", подобно на това на Буда, Мохамед, Иисус, св. Павел. В средата по­падаме на месиански фанатизъм, типичен за религиозността на простолюдието навсякъде по света.

В литературата могат да се открият и други статистически гру­пирания. Заслепяващите светлини са често срещани - спомняте ли си св. Павел и хилядите във Фатима? Биенето на барабани и буче­нето също не са редки - както е в шаманизма навсякъде по света, във Фатима и дори в една толкова софистицирана система за промя­на на мозъка като тибетския будизъм.

Нека никой не подценява това явление само защото е ирационално. Еднакво ирационално е 900 души да пият цианид само защо­то някакъв натъпкан със стимуланти параноик им казва да го напра­вят, а нацизмът и Светата инквизиция са били не по-малко ирационални. Както казва д-р Жак Вале пред комисията на ООН върху НЛО:

Третият аспект на явлението НЛО заслужава специално внимание... Третият аспект е социалната система от убеж­дения, която е била генерирана от... очакването за косми­чески посетители. Това убеждение... създава нови религи­озни, културни и политически понятия, на които социал­ната наука досега не е обърнала особено внимание. [Кур­сивът е в оригинала.][34]

Рационализмът - философия, към която изпитваме голямо съ­чувствие като към умствено изостанал роднина, - иска да сграбчи „наблюдателите" на НЛО за яката, да ги разтърси енергично и да им изкрещи в ушите: „Виж бе, еди-кой си! Това никога не се е случва­ло! Разбра ли бе, приятел?" Е, може и да не се е случило - но пък може и да се е случило. Във всеки случай НЛО-наблюдателите са по-добри художници, отколкото осъзнават.

Би трябвало също така да е очевидно, че Рационалистът е по-добър художник, отколкото осъзнава. Сред милионите, които имат или създават такива преживявания всеки ден във всеки град на пла­нетата, Рационалистът е създал отделна реалност, в която подобни неща никога не се случват... на него.

Летящите чинии и свръхсетивното възприятие (да не спомена­ваме Фатима и нейните „чудеса") вероятно изглеждат твърде далеч­ни от „решението" на Пати Хърст да стане банков обирджия, но ние се опитваме да покажем, че между всички странности на съзнанието съществува тясна връзка.

Процесът, чрез който конструираме кухненски стол от водо­въртеж на атомна енергия, е точно толкова творчески (художест­вен), колкото и процесите, чрез които Пати Хърст е превърнала ба­ща си от обичан родител в Империалистическа свиня.

Целият ви свят е конструиран по този начин. Вие сте се „при­мирили" със смъртта, защото през целия ви живот са ви повтаряли, че всеки трябва да умре. Само Екстропианско малцинство - което може да се открие навсякъде, където се събират учени, почитатели на научната фантастика, футуристи и космически ентусиасти - жи­вее в отделна реалност, настояваща, че вече не е необходимо да приемаме тази аксиома на отчаянието.

Революционерите на всяко десетилетие ще станат реакционери на следващото, ако не променят нервната си система, защото ска­тът около тях се променя. Този, който стои неподвижно в движеща се, препускаща, ускоряваща епоха, се движи назад, относително говорейки. В някога революционното, но днес вече реакционно Движение за повишаване на съзнанието се провеждат стотици „танатологични" семинари. Тяхната цел е да примирят хората със смъртта и те са също толкова реакционни, колкото и семинарите, организирани през 60-те години на XIX в., с цел помиряване на чернокожите с робството.

Само един клон на Движението за повишаване на съзнанието - Тета-семинарите на Ленард Ор[35] - си поставя за цел да подготви хо­рата за нашето настъпващо безсмъртие.

 

Упражнения

1.  Купете си екземпляр от Christian Science Sentinel (Страж на Християнската наука) и прочетете всички материали за изцеления чрез вярата, публикувани през месеца. Забележете, че всяко „чудо" се приписва на правилното учение така, както е предадено от Иисус Христос и Мери Бейкър Еди.

2.  Купете си екземпляр от The Peyote Cult („Култът към пейота") на антрополога Уестън ЛьоБар, която приписва същите ефекти на самовнушението.

3. Прочетете Brain/Mind Bulletin (Бюлетин върху мозъка/психи­ката) от някоя от последните години и забележете, че подобни изцеле­ния редовно се публикуват и се приписват на ендорфините в мозъка.

4.   Свидетели заявяват, че Джим Джоунс (като някои други професионални лечители чрез вярата) понякога е използвал подста­вени лица - хора, които са се престрували, че са болни, а след това. че са излекувани, - за да настрои аудиторията на правилната вълна. Прочетете отново всички чудеса в Новия Завет, използвайки всеки от тези филтри: Иисус е имал правилното учение, Иисус е използвал автохипноза, мозъците на страдащите са освобождавали ендорфини. когато Иисус им е осигурявал положителни самовнушения, Иисус е бил мошеник, използващ подставени лица.

Тъй като не сте били там по онова време, изборът ви от тези теории, или вашата комбинация от тях, казва ли нещо повече за Иисус, или за собствения ви любим тунел на реалността?

5.  Наистина ли вложихте всички усилия в нашето упражнение: „Сега мога да надмина всички свои предишни надежди и амбиции?" Опитайте! И в същото време пробвайте: „Мога да бъда по-здрав, отколкото когато и да било досега."

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ВЕРИГАТА НА МЕТАПРОГРАМИРАНЕТО

 

Човекът е невеж в областта на собствената си природа, същество и сила. Дори идеята му за неговите ограничения се основава на опита му от спалнята. Следователно няма причина да приписваме теоре­тични ограничения на това, което той може да е или да прави.

- Алистьр Кроули, Magick

 

 

Според Алфред Коржибски всяка „идея" или психично състоя­ние е мозъчна верига, която самият мозък може да съзерцава и така да има идея за идеята или психично състояние за психичното състо­яние и т. н. Пред по-високоранговия процес няма теоретична или реална граница: това е „Безкрайността вътре", за която говорят мис­тиците.

Д-р Джон Лили казва: „В сферата на съзнанието онова, за което се вярва, че е истина, е истина или става такова в граници, които се учат по пътя на опита и експеримента. Тези граници са още едни убеждения, които трябва да бъдат надскочени. В сферата на съзна­нието няма граници."

Съзнанието и неговото съдържание са функционално иден­тични: съпругата ми съществува за мен единствено в съзнанието ми. Без да съм солипсист[36], признавам и обратното: аз съществувам за нея единствено в нейното съзнание. За да не би читателят да въз­кликне като Байрон: „Иска ми се той да обясни това обяснение!", нека опитаме по следния начин: ако имам късмета да слушам Натmerklavier соната, единственият правилен отговор на внезапния ви въпрос: „Кой сте вие?" ще е да изтананикам Hammerklavier. Защото при музика с такова качество човек изглежда като хипнотизирай в изпълнено с възхита внимание и не разделя „аз самия" и „моето преживяне".

При пълната медитация, когато мисля за себе си, аз съм себе си; когато мисля за мен и за вас, аз съм аз и вие; когато мисля само за вас, мен вече ме няма; когато мисля за Бог, аз съм Бог. Това, което виждам със затворени и с отворени очи, е едно и също: мозъчните вериги.

Математикът Дж. У. Дън представя този въпрос с притча. Ху­дожник избягал от лудница, в която (справедливо или несправедли­во) бил хвърлен, и решил да нарисува полето, в което се озовал. След като свършил, погледнал резултата и осъзнал, че нещо липсва, а именно самият той и неговото платно, които били част от полето. Затова започнал отново и нарисувал себе си и платното в полето. Изследвал резултатите с помощта на философски анализ и осъзнал. че нещо пак липсва, а именно той самият и неговото платно, на кое­то рисувал себе си и платното си в полето. Затова започнал за трети път... и за четвърти... ad infinitum.

Тук си спомняме за рисунките на М. К. Ешер[37] или старата на­родна приказка за фермера, който тръгнал за пазара с десет магаре­та, едното от които яздел. След известно време се почудил дали ня­кое от магаретата не се е отклонило, започнал да ги брои и излезли само девет. Разстроен, слязъл от магарето, обиколил стадото и броял внимателно, а магаретата в крайна сметка били десет. Така че пак се качил на едното и продължил да язди, докато притесненията не го налегнали отново. Преброил ги... и още веднъж магаретата били девет. Затова пак слязъл от едното и внимателно ги обиколил, за да открие, че са десет. Процесът се повтаря, докато той най-накрая не разрешава проблема, носейки едното магаре на гръб и карайки ос­таналите девет пред себе си.

Номерът с „изчезващото магаре" е образец на идеите за идеите за идеите, на картините за картините на картините и т. н. Изчезва­щото магаре е синекдоха на метапрограмирашата верига на нервна­та система.

Метапрограмиращата верига, известна като „душата" в гностицизма, „не-разума" (ву-хсин) в Китай, Бялата светлина на пустотата в тибетския будизъм, Шива-даршана в индуизма, Истинския инте­лектуален център при Гурджиев, просто представлява мозъка, който започва да осъзнава себе си. Художникът, виждащ себе си в карти­ната, виждащ себе си как вижда себе си в картината... Според дзен-метафората, това е огледало, което отразява всичко, но не се държи за нищо. То е съзнателно огледало, което знае, че винаги може да отрази нещо друго, като смени ъгъла си на отражение.

Дж. Спенсър Браун го анализира математически в Laws of Form („Закони на формата"); аналог, използващ не математиката на Бра­ун, а тази на Гьодел заедно с илюстрации от музиката на Бах и гра­вюрите на Ешер, е Godel, Escher, Bach („Гьодел, Ешер, Бах") на Хофстатър[38].

По-голямата част от окултната литература по света - настрана от 95-те процента от нея, които са просто безсмислици, - се състои от трикове, хитри номера и игри (които индуистите наричат упая -„умни методи") за задействане на метапрограмиращото съзнание. Това по принцип означава ученикът да се развежда „из цялата плевня на Робин Худ" толкова пъти, колкото са необходими, докато бедната жертва не открие, че той самият е създал плевнята.

Например една популярна игра сред калифорнийските окултисти -не знам кой я е измислил - включва Магическа стая, която много напо­добява описания по-рано Купол на удоволствията с изключение на то­ва, че тази Магическа стая съдържа Всезнаещ компютър.

За да играете играта, просто „астрално се проектирате" в Маги­ческата стая. Не питайте какво означава „астрално проектиране" и не приемайте, че е метафизическо (и следователно или невъзможно, ако сте материалист, или много трудно, ако сте мистик). Просто приемете, че това е gedankenexperiment - „умствена игра". Проекти­райте себе си - във въображението си - в тази Магическа стая и жи­во си представете Всезнаещия компютър, използвайки детайлите, от които се нуждаете, за да направите този супер-информационен про­цесор реален във фантазията си.

Не е нужно да имате някакви познания по програмиране, за да се справите с астралния компютър. Той съществува в началото на следващия век, а вие свиквате с използването му чрез вид пътуване във времето, ако тази метафора ви забавлява и ви помага. Той е така построен, че реагира незабавно на човешките мозъчни вълни, „че­тейки" ги и декодирайки тяхното значение. (Груби прототипи на такива компютри вече съществуват.) Следователно, когато сте в магическата стая, можете да попитате Компютъра за всичко просто като си помислите за онова, което искате да знаете. Той ще прочете мислите ви и чрез лазерен лъч ще проектира в мозъка ви правилния отговор.

Има обаче един малък проблем. Компютърът е много чувстви­телен към всички мозъчни вълни. Ако имате някакви съмнения, той ги регистрира като отрицателни заповеди, означаващи: „Не отгова­ряй на въпроса ми." Следователно начинът да го използвате е да започнете с „лесни" въпроси. Помолете го да изрови от архивите името на учителката ви във втори клас. (Почти всеки си спомня името на учителката си в първи клас - отново уязвимост на запечат­ване, но това на учителката във втори клас обикновено се губи.)

Когато компютърът е изровил името на учителката ви във вто­ри клас, опитайте с по-труден въпрос, но не такъв, който е твърде труден. Много е лесно да саботирате тази машина, но вие със си­гурност няма да искате да го правите по време на тези експеримен­ти. Желанието ви е да видите колко добре тя може да бъде накарана да работи.

Мъдро е да задавате последователно само по един въпрос, за­щото е необходима концентрация, за да поддържате магическия компютър реален в полето на своето възприятие. Не изтощавайте способностите си за въображение и представна дейност при първите си опити.

След няколко пробни тривиални експеримента от вида на учи­телката от втори клас можете да опитате по-интересни програми. Вземете човек, към когото изпитвате отрицателни чувства, напри­мер гняв, разочарование, чувството, че ви е предал, ревност или всичко онова, което пречи на гладкото, спокойно действие на собст­вения ви биокомпютър. Помолете Магическия компютър да ви обясни този друг човек: да ви преведе в неговия тунел на реалността за достатъчно дълго време, за да можете да разберете как му изг­леждат събитията. И най-вече попитайте как вие му изглеждате.

Поетът се е молил:

О, няма ли някаква надарена сила да ни позволи да видим себе си така, както другите ни виждат.

Този компютър ще направи това за вас, но се подгответе за из­вестни шокове, които първоначално ще са ви много неприятни.

Супермозъкът може също така да тълкува идеи, които ни изг­леждат мъгляви, парадоксални или енигматични. Например ранните експерименти с него биха могли много ползотворно да се използват за обясняване на някои от предположенията в тази книга, които ве­роятно ви изглеждат необясними или перверзно погрешни, напри­мер „Всички ние сме по-големи художници, отколкото осъзнаваме" или „Каквото и да помисли Мислителят, Доказващият ще го дока­же", или „Съзнанието и неговото съдържание са функционално идентични."

Този компютър е много по-мощен и научно по-напреднал, от­колкото машината на възторга в невросоматичната верига. Той има пълен достъп до всички по-ранни, примитивни вериги и ги отменя. С други думи, ако въведете метапрограмираща инструкция в него, той ще я предаде надолу към старите вериги и ще отмени противо­речивите програми, останали от миналото. Например опитайте се да въведете такива метапрограмиращи инструкции, като:

1. Аз съм причината за моето тяло.

2. Аз съм причината за моето въображение.

3. Аз съм причината за моето бъдеще.

4. Разумът ми е изпълнен с красота и сила.

5. Харесвам хората и те ме харесват.

 

Помнете, че този компютър изпреварва само с няколко десети­летия днешната технология, така че не е в състояние „да разбира" командите ви, ако храните някакви съмнения спрямо тях. Съмнени­ята му казват да не ги изпълнява. Работете винаги от позициите на онова, в което можете да вярвате, разширявайки областта на вярата само когато резултатите ви насърчават да опитате по-драматични трансформации на вашите минали тунели на реалността.

Това представлява кибернетичното съзнание: програмиращият става себепрограмиращ, себеметапрограмиращ, метаметапрограмиращ и т. н. Точно както емоционалните натрапливости на втората верига изглеждат на невросоматичното съзнание примитивни, меха­нични и в крайна сметка глупави, така и картите на реалността на третата верига стават комични, релативистични, подобни на игра за метапрограмиращия.

„Каквото и да казвате, че то е, то не е", повтаря до безкрай Коржибски на своите семинари, опитвайки се да изясни, че семан­тичните карти на третата верига не са териториите, които предста­вят, че винаги можем да правим карти на нашите карти, ревизии на нашите ревизии, мета-Азове на нашите Азове.

„Нети, нети" (не това, не това) - традиционно казват индуистките учители, когато са запитани какво е „Бог" или какво е „Реалност".

Йогините, математиците и музикантите изглеждат по-склонни да развиват метапрограмиращо съзнание, отколкото по-голямата част от останалото човечество. Коржибски дори твърди, че използ­ването на математически език е помощно средство за развитието на тази верига, защото в момента, в който помислите за своето съзна­ние като съзнание, за съзнанието, което съзерцава това съзнание -като за съзнание, а за съзнанието, което съзерцава съзнание, което съзерцава съзнание - като съзнание, сте поели по пътя към метапрограмиращото съзнание. „Алиса в страната на чудесата"' е майс­торски наръчник към метапрограмиращата верига (написана от един от основателите на математическата логика), а Алистьр Кроули съв­сем сериозно настоява всички начинаещи йогини задълбочено да я изучават.

Р. Бъкминстър Фулър илюстрира метапрограмиращата верига в лекциите си, като посочва, че се чувстваме дребни в сравнение с размера на Вселената, но само нашите тела (хардуер) са такива. Разумът ни, казва той, имайки предвид нашия софтуер, съдържа Все­лената по силата на акта на нейното разбиране.

Седмата, метапрограмиращата верига е най-новата в еволюци­онното време и, изглежда, е локализирана във фронталните дялове. Затова традиционното индуистко упражнение за нейното активира­не е да се фиксира съзнанието в центъра на челото и да се задържи там час след час, ден след ден, година след година, докато метапрограматорът не се събуди и вие не започнете да възприемате-създавате безкрайни реалности там, където преди е имало само една статична, затворническа „реалност", в която сте били впримчени.

Както беше казано, тази верига е „душата" според гностиците, разграничена от Аза. Азът изглежда фиксиран и непоклатим, но не е такъв, т. е. веригата, равнището, на което действате в момента, е вашият „Аз" в този момент. Ако насоча срещу вас пистолет, веднага слизате на равнището на съзнанието на Верига I и това е вашият „Аз" в този миг. Ако обаче сте сексуално привлечени към някого, отивате на равнището на Верига IV и това е вашият „Аз", докато не сте оргазмено задоволени (или безнадеждно фрустрирани). Повече­то от предварителните упражнения в школите на суфистите и на Гурджиев имат за цел да ви накарат да осъзнаете, че „Азът" не е константа, а се мята между запечатването по различните вериги.

„Душата", или Верига VII, е константна, защото тя е, както каз­ват китайците, празна, или не-форма. Тя играе всички роли, които играете вие - орално зависима, емоционален тиран, хладнокръвен рационалист, романтичен прелъстител, невросоматичен лечител, неврогенетичен Еволюционен ясновидец, но не е нито една от тях. Тя е пластична. Тя е не-форма, защото е всички форми. Тя е „твор­ческата Пустота" на даоистите.

Ако започва да ви звучи като безсмислица, това е неизбежно на сегашното ниво. Както отбелязва Луис Морган, в книгите по лингвистика винаги идва момент, в който самата проза става абсо­лютно неразбираема и се разпада до безсмислица.

Същото става - отбелязва Морган - след определена точка в съвременната математика:

Теоремата на Гьодел някога ми беше обяснена от мой па­циент - един благ математик - и когато асимилирах всичко това, кимайки одобрително пред красотата на цялата идея... всичко се оказа пълна глупост вътре в главата ми.

Това става както в лингвистиката, така и в математиката, защо­то се осъществява и в самото съзнание', езикът и математиката са просто модели на съзнанието.

„Разумът" е оръдие, измислено от Вселената, за да вижда себе си, но той никога не може да се види целия горе-долу по същата причина, поради която вие не можете да видите собствения си гръб (без огледала). Или, както обичаше да казва Алан Уотс, защото ези­кът в крайна сметка не може да вкуси езика.

Идеите за идеите - математиката за математиката (Гьодел) -езикът за езика - съзнанието за съзнанието - цялата седма верига ни води до онова, което Хофстатър нарича Strange Loops („странни примки"). Подобно на легендарната птица ко-ко, ние следваме собс­твената си опашка във вечно стесняващи се кръгове, но за разлика от митичната птица никога не завършваме процеса с излитане в соб­ствения ректум и изчезване. Просто изглежда, че се каним да се са­моунищожим по този колоритен начин, и решаваме, че онова, което четем, мислим или възприемаме, трябва да е „глупост".

Не е глупост. Просто се изправяме пред безкрайността там, къ­дето най-малко очакваме да я срещнем - в собствените си самотни Азове.

Физиката се присъединява към лингвистиката, математиката и психологията в тази метапрограмираща огледална зала, когато Шрьодингер демонстрира, че квантовите събития не са „обективни" в Нютоновия смисъл. През 50-те години, изминали оттогава, физи­ците се борят да изградят система, която ще ги изкара от този Стра­нен клуп. Резултатите са също толкова забавни, колкото н дзен-коан.

Например Нилс Бор предлага Копенхагенската интерпретация, която гласи просто (в стила на Гьодел), че нашите уравнения всъщ­ност не описват Вселената. Те описват умствените процеси, през които сме преминали, за да опишем Вселената. Вярно. Цялата тази книга е Копенхагенска интерпретация на психологията и дължи всичко на д-р Бор, но ние все още сме в Странен кръг, а повечето физици искат да излязат от него.

Д-р Джон фон Нойман доказа, че няма изход. Това технически е известно като Катастрофата на безкрайния регрес на фон Нойман и просто показва, че всяко устройство, което ще ни изкара от първия Странен кръг (Копенхагенското рухване на обективността), ще ни вкара във втори Странен кръг, а всеки изход от него ще ни вкара в неумолим трети Странен кръг и т. н. до безкрайност.

Всички все още се опитват да отхвърлят идеята на фон Нойман. но никой не е успял досега.

„Не мога да изляза - рогата ми няма да минат през вратата..."

Метапрограмиращата верига не е капан. Както би казал Джойс, тя само проклето изглежда така. Просто приемете, че Вселената е така структурирана, че може да вижда себе си, че тази авто-рефлексивна дъга е вградена във фронталните ни дялове, така че съзнанието съдържа безкраен регрес, и че можем да правим единст­вено модели на себе си, докато правим модели...

Е, на този етап единственото нещо, което трябва да направите, е да се отпуснете и да се наслаждавате на шоуто.

Това индуистите наричат Шива-даршана, или божествен танц. Вие все още сте в живота, или животът все още е във вас, но тъй като всичко има безкрай аспекти, особено „вие", което наблюда­ва/създава всички тези бъркотии и модели, няма граници.

Следователно единствената смислена цел е да се опитате да изградите тунел на реалността за следващата седмица, който е по-голям, по-забавен, по-секси, по-оптимистичен и по принцип по-малко скучен, отколкото всеки предишен тунел на реалността.

А след като сте изградили тази по-голяма, по-забавна, по-щастлива вселена на мисълта, изградете по-голяма и по-добра за следващия месец.

 

Упражнения

1.  Ако всичко, което можете да познавате, са собствените ви мозъчни програми в действие, цялата Вселена, която преживявате, е вътре в главата ви. Опитайте се да се придържате към този модел поне в продължение на един час. Отбележете колко често се подхлъзвате обратно към идеята, че Вселената е извън вас.

2. Обмислете системата от убеждения или тунела на реалността на образования читател отпреди 1200 години - през 797 г. Каква част от този тунел продължава да изглежда „Реална"? Каква част от нашия тунел на реалността е била неизвестна или невидима за него?

3.  Обмислете тунела на реалността на образования човек след 1200 години - през 3197 г. Каква част от нашия тунел на реалността ще продължи да изглежда „Реална"? Каква част от тунела на реал­ността през 3197 г. е неизвестна или невидима за нас?

4.   Прочетете отново срещата на Мойсей с A3 СЪМ ТОЗИ. КОЙТО СЪМ, във Второзаконието. Пробвайте теорията, че Мойсей е говорил със собствената си метапрогрампраща верига.

 

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

РАЗЛИЧНИ МОДЕЛИ & РАЗЛИЧНИ БЪРКОТИИ

То[39] не е просто бунт на дефектите и петната и разместените нахвър­ляни бележки, свързани чрез струи бързина... то само проклето изг­лежда така.

- Джеймс Джойс, Finnegans Wake

 „РЕАЛНОСТТА" Е ВРЕМЕННИЯТ РЕЗУЛТАТ ОТ НЕПРЕКЪСНАТАТА БОРБА МЕЖДУ СЪПЕРНИЧЕЩИ СИ БАНДИ ПРОГРАМИСТИ.

И всеки момент е нов и разтърсващ, Транс-оценката е всичко, което някога сме били.

Т. С. Елиът, Four Quarters

 

Когато се осъществи изместване в парадигмата - когато преми­нем от виждането на нещата по един начин към виждането им по друг, - целият свят е сътворен наново. Всичко, което „знаем", е онова, което се регистрира от мозъка ни, така че възприеманото от вас (индивидуалният ви тунел на реалността) е изградено единстве­но от мисли, както отбелязва сър Хъмфри Дейви, когато експери­ментира върху себе си с азотен окис през 1819 г., и както забелязва Буда, когато седи сам, докато цялото му социално запечатване ат­рофира и изчезва.

Коперниковата революция в астрономията, Дарвиновата рево­люция в биологията, революцията на Относителността и Квантовата революция във физиката са били неизменно разтърсващи за прежи­велите ги, така както Революцията на безсмъртието е шокираща днес.

Можете да живеете в тунел на реалността, запечатан във вас от случайно събитие в заобикалящия ви свят, или да изберете свой собствен тунел. Можете да преминете през мозъчни промени, които са толкова радикално лоши като тези на Пати Хърс или на Ръсти Коли, толкова трансцендентално красиви като тези на Буда и Иисус, толкова епистемологично революционни като тези на Дарвин и на Айнщайн.

Можете да се присъедините към онези, които вече са навлезли в тунела на реалността на Иморталистите, на Сциентолозите или на Комунистите.

„В днешно време има доста различни реалности, които обика­лят наоколо" - каза някога Аби Хофман[40]. Еволюционното ускорение ни принуждава да стигнем до точка, в която всеки ще трябва да поеме отговорност за това, коя реалност приема.

Петнадесет милиона американци чакат - доверчиво - Косми­ческите братя да слязат със своите НЛО и да наложат Световен мир.

НЛО е ектремален случай. По принцип всичко, което виждаме, е в главата ни.

Това се демонстрира чрез добре известната оптическа диаграма. която се изучава в часовете по физика във всяко средно училище:

Светлинните лъчи от външния обект се отразяват през лещата на окото към ретината и достигат в нея преобърнати. Мозъкът ус­лужливо интерпретира картината, преобръщайки я отново така, как­то би трябвало да бъде, и редактирайки я по други, по-фини начини.

Вярното за зрението е вярно и за другите сетива. Това, което знаем, е онова, което мозъкът ни регистрира. Такъв е отговорът на прочутия дзен-коан (загадка): „Кое е Божественото същество, което прави тревата зелена?"

В рутинния ход на споменатите по-горе 100 млн. програми на минута мозъкът приема, редактира, оркестрира, организира, пакети­ра, етикетира и т. н. целия груб „екзистенциален" опит и го класи­фицира според неврологичната Десетична система на Дюи. Тя вари­ра в различните общества и следователно е културен релативизъм -това, което е „реално" за ескимосите, не прилича съвсем на „реално­то" за шофьора на такси в Ню Йорк.

Нека преговорим: всеки индивид има неврологична система, или игра, различна от тази на другите членове на същото общество. В съгласие с физическия релативизъм на Айнщайн и културния ре­лативизъм на антропологията ние наричаме това неврологичен ре­лативизъм.

Вегетарианецът не „вижда" (преживява) месото на рафта в ме­сарницата по същия начин, по който го вижда месоядният. Расистът не разглежда представителя на друга раса така, както го разглеждат родителите му например. По-общо, както ни казва Поетът: „Глупа­кът не вижда същото дърво като Мъдреца."

Сред многото редакторски задачи на мозъка, изпълнявани тол­кова бързо и гладко, че дори не ги забелязваме, е класификацията на отделните кванти възприятие на „вътрешни" и „външни". Това, че тази стройна система не съответства на грубия факт, научаваме от оптиката и неврологията, а че тя може напълно да бъде унищожена с голяма полза за прозрението, научаваме от типа метапрограмиращо преживяване, наречено дхяна в индуистката и будистката тради­ция.

 

Кроули пише за преживяването дхяна:

В хода на нашата концентрация забелязваме, че съдържа­нието на съзнанието във всеки момент се състои единстве­но от две неща: (външен) Обект- променлив, и (вътрешен) Субект - неизменен, или поне така изглежда. Успешната дхарана[41] прави обекта също толкова неизменен, колкото и субекта.

Сега резултатът е, че двете са станали едно. Това яв­ление обикновено се възприема като огромен шок.

 

Според нашата терминология „съзнанието” (каквото и да значи това) и неговото съдържание са функционално идентични. Обичай­ната система за класификация на съдържанието като „мен" (част от „съзнанието") и „не-мен" („външното") може да се премахне - не просто по пътя на медитацията, а чрез определени добре известни наркотици - и тогава се осъзнава единството на перцептивното по­ле. Ние ставаме Метапрограмисти.

Можем да очакваме това от триумфите на теорията за полето и общата теория за системите в социологията, антропологията, кван­товата теория и т. н. Все още сме силно шокирани, когато го прежи­веем, а не просто говорим за него. Когато „Аз" и „моят свят'' (перцептивно поле) станат едно, „Аз" съм тотално трансформиран, как­то е в „пречистващия огън" по думите на мистиците.

Това изглежда малко озадачаващо на средностатистическия човек без опит в игрите за промяна на мозъка. Опитайте следната илюстра­ция: приемаме, че четете това у дома. Огледайте стаята. Забележете, че всичко в зрителното ви поле- мебели, картини или постери по стените, стереоуредба или липсата на такава, килими, телевизор или липсата му и т. н. - е в известен смисъл ваше създание или съ-създание. Вие и/или вашата съпруга или съквартиранти сте избрали всичко, което е влязло в стаята.

Освен това вие сте избрали или избрали съвместно тази конк­ретна стая от милиони стаи на планетата, където бихте могли да живее­те. Следователно тунелът на реалността на тази стая в един много ис­тински смисъл е бил „създаден" или „проявен" от вас от цяла вселена от безкрайни възможности.

Разбира се, само най-фанатичният фройдистки или будистки мис­тик ще твърди, че цялата ви житейска история по същия начин е била „избрана" от вас. Спрете обаче и помислете за момент: житейската ис­тория, която си мислите, че имате, частта, която е съхранена в мозъка ви като „памет", със сигурност е била избрана. Дори не можете да си спомните всичко, което е станало през последните пет минути. Ако се опитате да бъдете във вътрешен покой (пасивни; не-вербални) и в про­дължение на една минута забелязвате всичко, ставащо във вашето поле, ще бъдете смазани от хиляди впечатления, които не сте в състояние да каталогизирате и да съхраните.

Заключение: кои сте и кои си мислите, че сте, е продукт, редак­тиран и оркестриран от вашия мозък.

Всеки, който срещате, е „художник", създал подобно творение.

А тези творения - всички те - са толкова разнообразни и идио-синкратични, колкото и музикалните стилове на Бах, Бетховен, ро­ка, Вагнер, Вивалди, Бизе, Орф[42], Шопен, Джон Кейдж[43], соула, Битьлсите, Хари Джеймс[44], диското, шотландските народни песни, аф­риканските песнопения...

Що се отнася до Вселената „извън" вас: разбира се, вие не сте я създали. Но точно защото вие не сте я създали, не можете никога да я познавате... освен само приблизително. Това, което знаете и смятате за „Вселената отвън", е друга част от мозъка ви, направила от веригите си модел, който вие отъждествявате с Вселената отвън.

Тези модели са също толкова различни и разнообразни като картините на Ботичели, Рембранд, Ван Гог, Пикасо, Пол Клее[45], Уайът[46], Дали, Моне...

Това е смисълът на идеята, че съзнанието и неговото съдър­жание са функционално идентични.

Да разгледаме старото народно стихотворение:

Видях един човек на стълбите,

малък човек, който не беше там.

Той не беше там и днес;

Боже, ще ми се да си беше отишъл.

 

Този малък човек е семантичен призрак; той съществува само в езика и въпреки това след като езикът го е призовал, почти има смисъл да желаем той да си отиде.

Съвременният напредък в семантиката, семиотиката, лингвис­тичния анализ, основите на математиката, логиката и т. н. е демонс­трирал, че концептуалното ни поле - нашата символна среда - е населено с множество подобни „призраци".

 

Един от класическите парадокси на Емпедокъл[47] е следният:

 

| ВСИЧКО В ТАЗИ КУТИЯ Е НЕВЯРНО  |

 

Теолозите се дразнят от въпроси като: „Може ли всемогъщ Бог да създаде толкова тежка скала, която Самият Той да не може да повдигне?" (Ако не може, не е всемогъщ, а ако може, също не е всемогъщ.) Философите и физиците все още се мъчат над: „Какво е станало преди да започне Времето?" Твърди се, че някой е възклик­нал: „Радвам се, че не харесвам карфиол, защото ако го харесвах, щях да го ям, а аз го мразя." „Алиса в страната на чудесата" и всеки трактат по математическа логика ще осигурят стотици примери на подобни главоблъсканици.

Една дзен-поговорка обобщава всичко:

„Да мисля, че няма да мисля повече за теб, означава пак да мисля за теб. Тогава нека се опитам да не мисля, че няма да мисля за теб."

Бертранд Ръсел и Алфред Норт Уайтхед[48] се опитват да разре­шат всички подобни загадки с математическата теорема, известна като Теория за типовете. За съжаление бързо се посочва, че или (1) Теорията за типовете се отнася до себе си и в този случай се ограни­чава от собствените си условия и не решава всички наши семантич­ни проблеми, или (2) Теорията за типовете не се отнася до себе си. а следователно има предположения, до които не се отнася, и отново е ограничена, а ние оставаме с проблемите си.

Такова объркване на нивото на третата верига има не само техническо-логично и философско значение. Много ситуации в реал­ния живот приемат формата на обсебеност от нашите семантични призраци. Например популярният роман „Параграф 22" се занимава с един много реален Емпедокълов възел: героят може да избяга от войната, ако е в състояние да докаже, че е луд, но ако се опита да го направи, ще докаже, че е нормален, тъй като е психически здраво-мислещо да бягаш от опасна ситуация.

Логиката на света на сънищата от Finneguns Wake („Бдението на Финеган") също не е твърде отдалечена от реалния живот. Един .пациент с немски произход в болница „Св. Елизабет" не иска да минава през врати с обяснението: Dafressen mich die Tiiren („Врати­те ще ме изядат"). Фонетично това е съвършено смислено, тъй като е идентично с произношението на Da fressen mich die Tie ген („Жи­вотните ще ме изядат").

Словесна магия? Шизофрения? Средностатистическият човек, който не е вегетарианец, ще реагира положително на „крехко, сочно филе миньон" в менюто, но не и на „парче от умрял, кастриран бик". Двата израза обаче означават едно и също.

Всички ние сме склонни да спрягаме изреченията по начина. окарикатурен от Бертранд Ръсел: „Аз съм непоколебим. Ти си инат. Той е упорит глупак." („Аз съм смел и оригинален. Ти си претенци­озен. Тя смърди." „Аз съм гъвкав. Ти си фурнаджийска лопата. Те са хайка опортюнисти.")

Казано е, че магията на поезията създава „истински крастави жаби във въображаеми градини". Когато Робърт Бърнс пише:

 

Бледата луна се спуска зад бялата вълна,

а Времето залязва с мен

 

е трудно да не чувстваш, че абстракцията „време" е станала толкова реална, колкото физическата луна и вълна - или малкият човек на стълбите.

 

Да разгледаме следната таблица:

 

КОЛОНА I                                                                  КОЛОНА II

Обичаш негрите любопитко                        Радетел за граждански права

Цинична книга                                              Реалистичен роман

Смела и оригинална теория                         Налудничава и невероятна спекулация

Сексистско начинание                                 Дилър на рядко и екзотично изкуство

Либерал със замъглено съзнание                Страстен хуманист

Здрава, разумна икономика                          Стисната, скръндзава идея

 

С всяка фраза от първата колона мога да описвам хора или съ­бития, които друг говорител вероятно ще опише със съответната фраза от втората колона. Е, възможно е читателят да смята, че някои от фразите пo-горе са толкова пейоративни, толкова натоварени с предразсъдъци, че биха ги използвали само най-невежите или фанатизираните. Това обаче е нерелевантно. Трябва да се отбележи, че е лесно да се види предубеденост в нечии други семантични карти, но не е толкова лесно да се види предубедеността в собствения семан­тичен тунел на реалността. Ако читателят беше роден в Арканзас през 20-те години, първият ред в първата колона щеше да му изг­лежда естествен, точен, нормален начин да се говори за първия функционер на NAACP[49], който се появи и се опита да организира чернокожите.

Тези въпроси са символни, но и нещо повече от езикови. Нап­ример пословичният англичанин, който всеки ден се облича офици­ално за вечеря в самотната си тропическа хижа, не е глупак. Той поддържа английската капсула на реалността на третата верига около себе си, за да не позволи да бъде погълнат от капсулите на реалността на местните жители. Вижте какво става с Курц от нове­лата Heart of Darkness („Сърцето на мрака") на Джоузеф Конрад, когато африканският тунел на реалността смазва неговия европейс­ки тунел.

Нужни са само няколко седмици в затвора, за да станеш „зат­ворник", каквото и да е било самоопределението ти преди; нужни са само няколко седмици в армията, за да станеш „войник".

Тези бележки още веднъж разясняват едно от по-ранните ни твърдения, че съзнанието и неговото съдържание са функционално идентични. Процесът на символизиране е такъв, че след като се за­действа, е практически невъзможно (без тънко неврологично „ноу-хау") да се избяга от тунела на реалността, който човек е създал за себе си, или към който е бил хързулнат от средата.

Курт Саксън е авторът на The Poor Man's James Bond („Джеймс Бонд за бедняци") - наръчник, който ви казва всичко, което някога ще поискате да знаете за практическата страна на техниките за уби­ването и нанасянето на тежки телесни повреди, на The Survivor („Оцеляващият") - четиритомно продължение на същото либрето, разкриващо ви откъде можете да се сдобиете с всякакво оръжие, Root Rot[50] - филипика срещу Алекс Хийли за твърдението му. че робството е било несправедливо към чернокожите, и няколко други подобни книги. Г-н Саксън не се радва на рецензии в либералните списания, които решават кои автори са важни, но има голяма чита­телска аудитория сред Апокалиптичните секти в десния политичес­ки спектър.

Г-н Саксън написа през 70-те години, че САЩ ще бъдат почти напълно разрушени към 1982 г. Причината била, че правителството изгонило „компетентните" от бизнеса с прекомерните данъци и суб­сидирало 30 милиона „некомпетентни" по програмите за социални помощи и още 30 милиона „некомпетентни" по програмите за соци­ално осигуряване. Следователно тази страна е станала - по думите на Саксън - „Дисниленд за тъпаците".

Към 1982 г. според Саксън цялата икономика щяла да рухне. „Милиони данъкоплатци ще бъдат безработни... Милиони, които сега са на валиум или на други транквиланти, ще полудеят, когато не могат да получат по-големи дози. Наркоманите [ще] се роят око­ло аптеките, търсейки дрога и разрушавайки всичко, което не отк­раднат..." Ще бъдем безпомощни срещу руската атака, защото ..на­шите политици толкова са се отдали на подхранването... на неком­петентни зависими от тях лица, че по-нататъшната индустриализа­ция, за да поставим нацията си на равна нога във военно отношение ще е неосъществима. Дори ако не беше така, от днешната ни разгле­зена от профсъюзите и претенциозна работна ръка не може да се очаква да се представя като родителите ни във военните заводи от края на 30-те и началото на 40-те години." Единственото решение - Саксън ни информира - е да купувате ферми, да поръчвате неговите книги за ефективните начини да убивате хората и да трупате все­възможни оръжия, за да отблъсквате „лигавещите се имбецили п паразити", които ще се разбягат от обречените градове и ще се опи­тат да откраднат реколтата ви.

Г-н Саксън вярва, че това са обективни прогнози, основани на силните „закони" на социобиологията и икономиката, които той научил от трудовете на г-жа Ейн Ранд[51]. Той не вярва, че този апока­липтичен тунел на реалността, в който живее, е по някакъв начин художествено творение, изразяващо собствената му емоционална тревожност и враждебност.

Джон Уайт вярва, че Земята ще се измести по оста си преди 1999 г. Ще има „масивна загуба на живот" и цивилизацията ще е почти напълно разрушена. Единствената надежда, която имате -казва той, - е да се върнете във фермата (ала г-н Саксън), където вероятно така или иначе ще бъдете заличени от лицето на земята, но ще притежавате известно предимство пред гражданите, защото на главите ви няма да падат високи сгради, когато Изместването на полюсите ще задейства земетресения навсякъде по света.

Г-н Уайт вярва, че това са обективни прогнози, основани на вечни „закони" на кармата, които той научил от различни окултисти и гурута. Той не вярва, че апокалиптичният тунел на реалността, в който живее, по някакъв начин е художествено творение, изразя­ващо собствената му емоционална тревожност и враждебност.

Г-н Уайт освен това вярва, че много НЛО фактически са демони и че след като Изместването на полюсите ни убие, повечето от нас ще отидат в „Ада", който за щастие не е вечен, а само „безвремеви".

Ако се изправим пред света без идеи, ще видим само бъркотия, безформената празнота, която е съществувала, преди „Бог" (инте­лектът) да започне да създава Вселена (система) в Битие.

Когато станем „Божият образ" чрез създаването на собствена вселена, имаме модел на бъркотията. Моделът е много удобен - не бихме могли да бъдем хора без него, - но е и много подвеждащ ви­наги, когато забравим, че ние сме го създали.

Нито един от обсъдените в тази глава модели на реалността - колкото и ексцентрични да изглеждат на някои читатели, - не е по-произволен от официалния модел на реалността, известен като консенсусна реалност, която е статистическата средна стойност и изобщо не е толкова консенсусна, колкото изглежда. Пропътувайте 100 мили в която и да е посока и консенсусът започва да куца. От­далечете се на 1000 мили и ще установите, че е останал твърде мал­ко консенсус...

„Хората на земята са острови - казва към края на живота си Клемънт Атли[52], - които си крещят през океани от погрешно разби­ране." Всеки остров е отделен тунел на реалността, създаден от (!) нашата култура, (2) нашата субкултура и (3) от създателя на митове или художника във всеки от нас, който е твърдата като желязо ин­дивидуалност, превръщаща вас и мен в уникални човешки Азове, които не могат да се повторят като мравките в мравуняка.

Робърт Антон Уилсън е авторът на Cosmic Trigger („Космичес­ки спусък"), Schrodinger's Cat („Котката на Шрьодингер"), Sex, Drugs & Magick („Секс, дрога и магия") и няколко други книги. По­добно на г-н Саксън и г-н Уайт, Уилсън също не се радва на рецен­зии в либералните списания, които решават кои автори са важни, но има широка читателска аудитория сред почитателите на научната фантастика, последователите на политическото учение за Свободна­та воля и ветераните от Революцията на съзнанието.

Уилсън вярва, че техники за удължаване на живота и повиша­ващи интелигентността медикаменти ще бъдат открити през това десетилетие и ще са широко достъпни към 2010 г. Далеч не толкова радикален като д-р Силвърстейн, Уилсън не очаква безсмъртието да се постигне преди средата на следващия век, но очаква удължава­щите живота медикаменти да го поддържат дотогава.

Уилсън очаква, че към 2028 г. по-голямата част от човечеството ще е мигрирала от Земята в космически градове. Очаква, че с по-високата интелигентност и по-дългия живот в сравнение в човечеството от миналото тези пост-земни обитатели постепенно ще станат Свръхчовеци в сравнение с историческите ни средни стойности.

Уилсън вярва, че това са добри предположения, основани на научни вероятности, но не смята, че има някакви твърди икономи­чески или кармични закони, които ги гарантират. Той признава, че този тунел на реалността е бил генериран от собствения му мозък, че той е художникът, който го е създал, и че той изразява собстве­ните му надежди и желания, както и научните вероятности. Това е той знае - тунелът на реалността, който го поддържа щастлив, твор­чески, зает и изпълнен с плам за живот.

Той не смята, че този тунел е по-шантав от тунела на реалност­та на който и да е друг, но твърди, че неговият е много по-забавен.

 

Упражнения

1.  Използвайки модела на четирите вериги, опитайте се да от­гатнете какво конкретно запечатване е създало тунела на реалността на г-н Саксън.

2. Приложете същия анализ към г-н Уайт и г-н Уилсън.

3.  Приложете същия анализ към Иисус, Хитлер, Уолт Уитман и вашите родители.

4.  Напишете критика на тази глава от гледна точка на христи­янския фундаментализъм.

 

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

ПРИНЦИПЪТ „SNAFU"[53]

... странната природа на играта ... прави невъзможно [за участни­ците] да я спрат, след като е започнала. Такива ситуации ние нари­чаме игри без край.

- Вацлавик, Бийвин, Джексън, Pragmatics of Human Communication

 

КОМУНИКАЦИЯТА Е ВЪЗМОЖНА ЕДИНСТВЕНО МЕЖДУ РАВНИ

ДОМИНАЦИЯ „HERRENMORAL"

ПОДЧИНЕНИЕ „SKLAVMORAL"

 

Това е неврополитика на равнището на втората верига.

Те ще започнат да познават доброто.

- Джеймс Джойс. Finnegans Wake

 

Бозайническата социобиология, вкоренена в древните нервни вериги на стария мозък, съдържа множество фактори, противопос­тавящи се на еволюцията на уседналите примати в истинска свобода и обективна интелигентност.

Основният от тези „реакционни" фактори е описан в романа ми Illuminatus! („Илюминатите") като Принципа SNAFU или Закона на Селин[54]. Той гласи, че комуникацията е възможна единствено меж­ду равни.

Това е свръхопростяване за литературни (сатирични) цели. По-конкретно, този предлаган „закон" би гласял:

Адекватната комуникация тече свободно между равни.

Общуването между неравни е изкривено от ритуалите на

Доминацията и Подчинението на втората верига,

увекове­чаващи комуникационно задръстване и Игра без край.

 

Политическата власт, както е казал веднъж един типичен алфа-самец, израства от бурето с барут. Това е метафорично и буквално вярно. „Барутът" може да е символичен и доста абстрактен и да се състои от ритуализирани социални очаквания („Не отвръщай на баща си!”), или да е конкретен по неагресивен, но смъртоносен на­чин, например способността да отстранява належащите нужди на биооцеляването чрез намаляване на доставката на билети в Капита­листическото общество („Още една дума и ще те уволня, Бъмстед!")

При социо-биологичните правила на втората верига на прима­тите всеки е склонен да лъже по малко, да ласкае или да избягва неудоволствието, когато разменя сигнали с онези над него в йерар­хичния ред.

Всяка авторитарна структура може да се представи като пира­мида с око на върха. Това е типичната схема на всяко правителство, корпорация, армия, бюрокрация, бозайническа глутница. На всяко стъпало участниците носят бремето на незнанието по отношение на тези над тях. С други думи, те трябва много, много внимателно да следят естествената си сензорна активност на съзнателни орга­низми - актовете на зрението, слуха, обонянието, извличането на умозаключения от възприятието и т. н., - да са а съгласие с тунела на реалността на тези над тях. Това е жизненоважно: статусът в глутницата (и „сигурността на работното място") зависи от него. Много по-маловажно е - лукс, който лесно може да се отхвърли, -тези възприятия да са в съгласие с обективния факт.

Например във ФБР под ръководството на Дж. Едгар Хувър агентът трябваше да развие способността да вижда безбожни кому­нисти навсякъде. Всеки агент, чиито възприятия сочеха, че в дейст­вителност в тази страна имаше много малко безбожни комунисти по онова време, щеше да преживее когнитивен дисонанс[55] - неговият тунел на реалността се разминаваше с „официалния" тунел на реал­ността на пирамидата. Да се говори за такива възприятия означава­ше да се предизвикат подозрения в ексцентричност, интелектуално дърдорене или че самият говорещ е безбожен комунист.

Същото би важало за доминиканския инквизитор от среднове­ковието, който не притежавал способността да „вижда" навсякъде вещици. В такива авторитарни ситуации е важно да се вижда онова, което виждат онези на върха (алфа-самците); неудобно е и вероятно е опасно да се вижда какво обективно става.

Това обаче води до равносилно, но противоположно бреме на всезнание за онези на върха, намиращи се в окото на пирамидата. Всичко забранено на онези на дъното - съзнателните дейности по възприятието и оценката - се изисква от Властовия елит, господст­ващата класа. Те трябва да се опитат да извършват гледането, чуването, мирисането и т. н., както и цялото мислене и оценяване вместо цялата пирамида.

На човека с пушката (властта да наказва) обаче мишената казва само онова, което си мисли, че няма да го накара да дръпне спусъка (да попълни розовия формуляр[56], да бъде даден под съд). Елитът с неговото бреме на всезнанието се изправя пред подчинените с тях­ното бреме на незнанието и получава единствено обратната връзка, която съответства на неговите предварителни идеи и тунели на ре­алността. Бремето на всезнанието с течение на времето се превръща в друго и още по-сложно бреме на незнанието. Вече никой всъщ­ност не знае нищо, или ако знае, внимателно крие този факт. Бреме­то на незнанието става вездесъщо. Все по-голяма част от сетивния опит се превръща в нещо, за което не може да се говори.

Както отбелязва Пол Вацлавик, това, което е обективно потис­нато (неизразимо), скоро става субективно потиснато (немислимо). Никой не харесва непрекъснато да се чувства като страхливец и лъжец. По-лесно е да престанеш да забелязваш разликата между официалния тунел на реалността и екзистенциалния факт. Следо­вателно SNAFU се ускорява и на сцената излиза rigiditus bureaucraticus (ригидният бюрократ) - последния етап, преди цялата мо­зъчна