| Николай Райнов
| Жрец на Озириса




   Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен роди се син на фараона. И нарекоха името му _Мойсей_, което значи _Потомец на Водите_, защото се роди край брега на голямата река Нил реката над реките. Там се издигаше в онова време богатият град Тива, където живееше фараонът в разкошен и многоцветен дворец. Защото Тива бе столнина на обширната египетска земя. През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето.
И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде.
И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида и мина през Седемте Храма на Делтата.
И дванадесет годин прекара Моисей далек от света в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота.
И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят.
И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня и лежа, затворен в саркофаг, додето _Посветените_ пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя.
И стана Моисей жрец и тайноведец.
И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си.
И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец и спазени в кивота на светилището.
И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида.
И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия.


И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение.
Та ето яви се Бог Моисею в слава и блясък и каза му да изведе Израиля из Египет. Защото в робия живееше Божият Народ и не знаеха отдих синовете му. А ясни бяха небесните начъртания на съдбините и те говореха, че в Избрания Народ ще роди Светлината Своя Син Велик между Великите и Силен между Силните. Но Син Божи не може никога да бъде син на роб. Та затова трябваше Моисей да изведе Израиля.
И поведе с властна ръка и с желязна тояга жрецът на Озириса Божия Народ през червени пясъци и тъмни бури го поведе натам, отдето изгрява Слънцето.
И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята.
И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето.
И минаха в падания и грехове големия кервански път, па стигнаха до една висока планина.
И повика Бог Моисея навръх планината и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран.
И видя Моисей чудесата на Божието Творчество и чу думи, които никой не е чул, и видя мощни знамения и позна върховни тайни.
И зърна в пламъци душата си светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, сякаш се сили да погълне с огнени уста висините.
А видя и Бога лице с лице.


И повели Бог Моисею да вреже на камък думи от изреченията, издълбани върху златни таблици и пазени от архангели с огнен меч и сребърна броня.
И изряза Моисей скрижали.
И слезе на Третия Ден долу.


А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати.
Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри.
Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ.
И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст.
И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата и на късове ги разби.
И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи.


Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата и върху челото си тъмното допиране на Смъртта.
И цял народ припадна ничком да се моли с трепет Богу и да плаче.
Издигна тогава Моисей змия от мед, прикована на тривръх кръст. И каза, че който погледне змията, ще оздравее.
Но слепота закри очите на Израиля, защото Божията клетва отмъстяваше и мрак падна, като гранитна стена, пред погледа на целия народ.
И само седмина души видяха змията и се излекуваха. А другите измряха до човек и сбраха се чакали и хиени на телата им.


И бляскав Ангел на Смъртта пристъпи с мудни стъпки и неговият поглед плачеше над участта на цял народ.


И поведе отново Моисей останалите седмина и мълчаливо тръгнаха напред. И ето път легна пред тях: път дълъг, непознат Моисею.
И втори път извика Бог Моисея на Хорив възлезе Моисей на планината, а седмината останаха чакат при подножието.
И рече им Моисей отгоре:
Мълчете и на Бога се молете! Защото Господ слово ще говори! Защото Господ чудо ще твори!
И седмината паднаха ничком и почнаха горещо да се молят и да удрят с лобове земята. И нищо си не говореха един другиму, а само гледаха нагоре и на колене чакаха Моисея да се върне.


И рече Саваот Моисею:
Дванадесет години огнени симуни въртяха в страшен кръг Избрания Народ. Ти цял народ поведе да измре в лъчите на Земя Обетована!
В самотната страна на Мадиана ти води с Мене огнена беседа: не трепна ли сърцето ти от страх? Тоз, който види Бога ще умре!
Години ти безумно дириш Бога: гласът ти е разкъртил всички канари. Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака!
Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: Поробени народи, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви!
И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована!
Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: Далеко е родината ми, сестро в пустинята влече ме стръмен път!
И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше.
И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море. Ревниво ти упази Тайната на Бога и свитъците на теургия ти в сноп запален изгори!
Пред златните керуби на свещения кивот ще падне скоро твоят труп. А твоята душа ще полети към Мене и ти ще оковеш _Нахаш_ огромната Змия на златния Едем!
И ангели ще ти разкрият на _Руа Елохим Аур_! И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод!
Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове.
Върни се при седмината избрани и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после в мир дочакай своя сетен миг!


И стоя Моисей шест деня на върха, а през всичките дни планината се разклащаше от основа. Гръм, пламъци и мълния изригваше върхът и леден страх пълнеше пустинята наоколо, а хората чакаха в подножието с трепет своя вожд.
И не смееха глава да подигнат нагоре, защото се боеха да ги не порази огненият език на гнева Божи.
И най-после, на Седмия Ден, слезе Моисей от планината и беше пълен със сияние.
Очите му грееха като морета от пламък, лицето му заслепяваше погледа, а косите му бяха огнени змии.
И на челото му личеха знакове, писани с кръв но не можете никой от седмината избрани да ги разбере.
И донесе Моисей нови скрижали каменни скрижали донесе той, а всичките им страни бяха изписани с писмена.
И даде ги на избраните, за да прочетат словата на Господния Закон, да ги скрият в сърцето си и да ги живеят.
И когато настъпи краят на времето, в бляскаво видение изпъкна пред очите на Моисея _Ханаан_, земята, обещана Израилю от Бога.
Но видя Моисей, че косите му са бели, а Вечерта наближава.
И че не ще встъпи в Ханаан.


И свика при себе си Моисей седмината, за да ги напъти, тъй като виждаше още слепи душите им а стъпките им плахи.
И рече Моисей на седмината:
Близо е Нощта, която носи здрач за очите и мир за сърцето. Близо е Нощта; моята Нощ, братя мои.
Ще стихнат гласовете, ще замре светлината и сенките ще станат дълги. А по небето ще разпилеят кервани звездите и моят Ден е близо!
Цял живот в себе си: това е много.
И бих желал навреме да умра.
Но какво ще правите вие, като не можете още стъпи без мене? За вас тъгувам и дните на вашия живот чета: не дни на мъже, а дни на младенци.
В безумен вик към Божия Земя изляхте вие и народът ви от мед и злато свойте кумири. А вашата уплаха си не спомни Планината, навръх която Бог говори в мълнийни пожари!
Що да ви кажа, та да ви запазя от кумир и да спастря за светло време златния пясък на вашата почит? Що да ви кажа?
Силни бъдете, братя мои: че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини!
Знамение ви давам и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя.
Бъдете семе на Бъдещето!
Напътствие ви давам, братя мои от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника!
Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз!
И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие!
Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове то е разпуснатост на сърцето. Твърде малко богове то е теснота на сърцето. Само един бог не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!
Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува!
Не оставяйте писани слова! На злато пише Слънцето, на камък пророкът, на папирус жрецът.
А силният пише на огън.
Не говорете ясно! Езикът ви да бъде притча, а словото ви видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали. Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе!
Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи. Те казват: Купихме си истина, както съседите им думат: Купихме си крава. И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа.
И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея?
Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те смешни деца, които ловят морето в шъпа
И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх да не изпусне съдината, ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки!
Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото когато слонът се разгневи от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците поука! Каква велика притча е цял свят!
И тогава ще закрепнете и в душата ви ще се родят звезди!
Защото на силния е земята!


А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне.
И рече им с треперлив глас:
Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя! Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте и нека пази от съблазън душите ви!
Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея Защото който види своя Бог, умира!
Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! И ето бос дойдох през пламъци при вас!
Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане дух.
И нека аз умра навръх на Планината там, дето в трепет чувах Божиите стъпки!
В Града на Палмите ме занесете, братя мои аз искам Обещаната Земя да видя!
Прощавайте настъпва моят час! Прощавайте настъпва моята дълга дълга Вечер!


И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината.
И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца и мълнии обсипаха пътя му.
И мина Моисей по път от пламъци.
И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там:
Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат! И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее и той умря.


КРАЙ