| Николай Райнов
| Мелхиседек




Живееше в онова време човек, силен по дух: името му Мелхиседек, цар на правдата. Той царуваше в страната, наречена _Салим_, което значи _Мир_. Той бе жрец на Всевишния. И никой не знаеше, има ли баща или майка. И никой не можеше да каже уверено отде е дошъл Мелхиседек. В земята Салим го бяха заварили първите мъже и жени, които се бяха преселили там, за да заживеят. Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули.
Той бе жрец на Елохима отвеки.
А крепък бе духом Мелхиседек. И възлежаваше на гърдите Господни.
Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл и пред словото му трепереха всички люде.
Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне.
Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани.
Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек и по следите на Слънцето тръгна.
Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня.


Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе.
Защото бе победил.
И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино и благослови, па даде на Авраама.
И Авраам пи вино и яде хляб.
И каза Мелхиседек:
Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а победа на дух! И благословен който е открил ключа на Тайните!
Поверил е Йехова люде на Авраама и той трябва да ги води.
Затова нека чуе словата на Вечния и думите My да разбере!
От жречеството иде учение, а от учението съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда.
И двете са едно.
От царуването иде взиране, а от взирането сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон.
И двете са едно.
Благословен който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази!
Иди си с мир!


И замина си тогава Авраам при племето и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед.
И разказа на всички от племето що бе видял и чул.
Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него.
Защото измряха от буря, мълния и жад в пустинята.


И дойдоха при Мелхиседека малцината и замолиха го да ги поучи. А те бяха кръстени с огън.
И стояха три деня в пещерите, за да преминат излитанията, преди да получат Тайните.
И отведе ги на третия ден Мелхиседек на Планината и каза им:
С чистота се гради Царството и среброто трябва да стане злато. А сърцето да се възпламени, като небе на пладнина.
Това е първото.
Три пътеки има чистотата. А трябва и трите да се изходят.
Това е второто.
Когато изгладнее, лъвът не реве, ами алчно търси плячка Бъдете като него!
Това е третото.
И усеща лебедът, щом дойде време да мре. Тогава той запява и хубава е песента му. Защото пее веднъж в живота си. Като него бъдете!
Това е четвъртото.
Когато скорпионът се усети уловен, самин си забива жилото в своето тяло. И умира самоволно.
И тази смърт не носи скръб. И няма лъжа в нея, защото е волна смърт. Има у човека много нещо, което трябва да се самоубие. Целият човек е изплетен от измами и страсти, които трябва да се самоубият. Инак няма да заживее онова, което е у човека истина и слънце и алмаз. Скорпионът е притча за вас и за мнозина. Бъдете такива!
Но помнете, че на малцина е съдено да бъдат уловени. И щом не са, отровата на жилото им ще стане вода. И не ще умрат; защото е рано. А беда е рано да загинеш.
Това е петото.
Навътре гледай, защото душата е ключ на вселената и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя!
И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло пази се да те не ухапе! Улови я за главата и допри езика й до своя език и гледай я в очите!
Ще заспи Змията и пробуди ли се, покорна ще ти бъде.
Това е шестото.
Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач.
Изтръгни от себе си скрити съкровища и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина.
С усилие се налучват пътища отвъд душата но само тъй се постига волност. Вси ръждиви вериги трябва да се счупят: а кои вериги не са ръждиви?
Надрастване на веригите трябва! Само тъй се стига до стъпало на пророк и посветен.
Само тъй се влиза в чертозите на Оногова, Който е станал едно с другите.
Правете това, братя мои!
Това е сетното.


И когато мъжете, които бяха дошли да чуят, чуха посвети ги Мелхиседек в Седемте Пътя на Тайната. И кръсти ги с Дух Свети. И рече им на разлъка:
Изживейте клетвите, с които сте запълнили младината си! Изпълнете обетите, с които сте накичили зората на своята възмъжалост!
Завещайте на своето _Утре_ изгревите на своето Вчера и ведростта на своето _Днес_!
Помнете седемте стъпала на Пътя и търсете Себе Си в самота и мъка!
Не ви зова на пир, братя мои: на самотерзание в и зова!
И щом видите себе си нещастни, дирете с кротка ръка по-нещастни от себе си, за да намерите най-нещастния и нему я прострете!
И щастливи ще се усетите тогава!
Вървете с мир!
И отидоха си.
А Мелхиседек се изгуби и никой го не видя.
За да се сбъдне казаното:
Блажен онзи, който е прочел словото на Тайните и е научил скрижалите! Той ще стане стълп в Храма на своя Бог и не ще излезе вече!


КРАЙ