Николай Райнов
| Сватбата на царския син



_Може сърцето да знае какво ще донесе животът._
Видях едно време исполински изваяния, възправени всред пустинята каменни изваяния видях, които пеят при изгрев.
Беше ранна сутрин светла заран в пустинята. Слънцето обливаше каменните човеци с портокалов блясък, а върху пясъка огромните им тела отхвърляха далечни модри сенки. В очите им грееше тържество, но в скованите им членове зъзнеше скръб.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
То бе музика на богове и тъмни, звънтящи слова на сфинкс.
И аз ги слушах.


_Може сърцето да знае какво ще донесе животът._
Видях огромни пирамиди, които носят по камъните си йероглифни слова, но не разбрах що пише там. Високите жреци влизаха в полунощ, а на излизане изнасяха разпънат човек.
И редица посветени пееха в размерни стихове морни песни. В очите им пламтеше празнична радост, а в движенията на ръцете им мълвеше дълбока скръб.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
Тъжно падаха думите им тъжно и тежко като едри дъждовни капки.
И аз ги слушах.


_Може сърцето да знае какво ще донесе животът._
Видях огромен тъмен храм и в мрачината едва блещукаха кадилници с миризма на ладан и касия. И величав Мъж държеше чаша с вино гъсто като кръв, и хляб бял като лед.
А пред Него лежеше мъртвец. И старци с бели коси стоеха. И пееха те мудно и замряло песни. В очите им светеше мир, а по тревожните бръчки на лицата им пълзеше опасение.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
Ридания изтръгваха от душата скръбните звуци на песента им и разнасяха мирис на свещена мирта н ладан.
И аз ги слушах.


_Може сърцето да знае какво ще донесе животът._
Виждах много пъти слънцето при изгрев. И гореше в него огромно Сърце, но не беше то сърце ни на бог, ни на смъртен. И кръвта ставаше лъчи и капеше тая лъчиста кръв по земята и никнеше вредом под нея живот.
И песни се носеха по въздуха пълнозвучие на върховни светове, пълнозвучие на много души, напев на велико Сърце, запалено от обич на исполин.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
Светло се носеха песните радостно и бодро, като червени пламъци на огромен пожар.
И аз ги слушах.
Думите им мълвяха за онова велико Сърце, чиято светла кръв облива Вселената.


И проумях тогава думите на певеца от Изток:
_Може сърцето да знае какво ще донесе животът._


КРАЙ