| Робърт Шекли | Почесване Снощи сънувах много странен сън. Сънувах, че един глас ми каза: — Извинете, че прекъснах предишния ви сън, но имам сериозен проблем и само вие можете да ми помогнете. Сънувах, че отговарям: — Не е нужно да се извинявате, сънят и без това не беше хубав и ако мога да ви помогна… — _Само_ вие можете да помогнете — каза гласът. — Иначе аз и целият ми народ сме загубени. — Боже — произнесох аз. Казваше се Фрока и беше от много древна раса. От незапомнени времена те живееха в широка долина, заобиколена от гигантски планини. Бяха миролюбив народ и с течение на времето сред тях се бяха родили няколко гениални художници. Законите им бяха образцови и те възпитаваха децата си с любов и без да ги ограничават. Въпреки че единични личности бяха склонни към пиянство и дори бяха чували за случайни убийства, те се смятаха за добри и достойни разумни същества, които… Аз го прекъснах. — Вижте, не можете ли да минете направо към проблема? Фрока се извини за многословието, но обясни, че в неговия свят стандартната форма за молба включвала дълго изявление по отношение на моралното право на молителя. — Добре — казах му аз. — Нека се насочим към проблема. Фрока пое дълбоко дъх и започна. Той ми каза, че преди около сто години (според тяхното летоброене) от небесата се спуснала една огромна червено-жълта колона и се приземила близо до статуята на незнайния бог пред кметството на третия им по големина град. Колоната била с неправилна цилиндрична форма и около две мили в диаметър. Тя се издигала нагоре, не можела да бъде измерена с познатите уреди и съществувала в противоречие с всички природни закони. Те направили опити и установили, че колоната не реагира на студ, топлина, бактерии, бомбардиране с протони и всъщност всичко друго, което биха могли да измислят. Тя стояла там неподвижна и невероятна, точно пет месеца, деветнадесет часа и шест минути. После, без каквато и да било причина, колоната започнала да се движи в север-североизточна посока. Средната й скорост била 78,881 мили в час (според тяхното измерение за скорост). Тя оставила следа дълга 183,223 мили и широка 2,011 мили, след което изчезнала. Симпозиумът на авторитетни учени не успял да стигне до никакви заключения по отношение на това събитие. Накрая заявили, че то е необяснимо, уникално явление и по всяка вероятност няма да се повтори. Но то се повторило след месец, и този път в столицата. Цилиндърът изминал общо 820,331 мили в привидно хаотично движение. Разрушенията били неизброими. Няколко хиляди души загубили живота си. Два месеца и един ден след това колоната отново се върнала, като този път засегнала трите големи града. По това време всички вече знаели, че не само личният им живот, но и цялата цивилизация и самото им съществуване като раса е заплашено от някакъв непознат и може би непознаваем феномен. Това осъзнаване довело до пълно отчаяние сред цялото население. Хората последователно изпадали ту в истерия, ту в апатия. Четвъртото нападение станало в пустинните земи на изток от столицата. Реалните загуби били минимални. Въпреки това, този път последвала масова паника, в резултат на която имало ужасяващ брой смъртни случаи в резултат на самоубийства. Положението било отчайващо. Сега заедно с научните методи започнали да се обръщат и към псевдонауките. Всяка помощ била добре дошла, всяка теория била обмисляна, била тя от биохимик, хиромант или астроном. Дори и най-невероятните концепции не били отхвърляни, особено след онази ужасна лятна нощ през която били напълно унищожени красивия древен град Рац и двете му предградия. — Извинете ме — казах аз. — Съжалявам за всичките ви нещастия, но не разбирам какво общо имам с това аз. — Тъкмо стигнах до това — каза гласът. — Тогава продължавайте — отвърнах аз. — Но ви предупреждавам да побързате, защото мисля, че скоро ще се събудя. — Доста трудно е да се обясни моето собствено участие във всичко това — продължи Фрока. — По професия аз съм заклет счетоводител. Но като хоби се занимавам с разнообразни начини за разширяване на умствените възприятия. Наскоро експериментирах с едно химическо вещество, което ние наричаме _кола_, и употребата на което често води до състояния на дълбоко прозрение… — Ние имаме подобни вещества — казах му аз. — Тогава вие разбирате! И така, докато пътешествах… И вие ли употребявате този термин? Докато бях под въздействието му, така да се каже, аз стигнах до известно знание, напълно различно от досегашните ни разбирания… Но то е толкова трудно за обяснение… — Продължавайте — прекъснах го аз нетърпеливо. — Карайте по същество. — Добре — каза гласът. — Аз разбрах, че моят свят съществува на много нива — атомно, субатомно, вибрационни плоскости, една безкрайност от нива на реалността, всички от които са също така част от други нива на съществуването. — Това ми е известно — отвърнах аз възбудено. — Наскоро аз разбрах същото и за собствения си свят. — И така, на мен ми стана ясно, — продължи Фрока — че едно от нашите нива е нарушено. — Не можете ли да бъдете по-конкретен? — попитах аз. — Имам чувството, че моят свят изпитва смущения на молекулярно равнище. — Невероятно — казах аз. — А успяхте ли да проследите смущението? — Мисля, че да — каза гласът. — Но нямам доказателства. Всичко е само интуиция. — Аз самият вярвам в интуицията — признах. — Кажете ми какво сте установили? — Добре, господине — поколеба се гласът. — Аз като че ли разбрах… Чисто интуитивно… Че моят свят представлява микроскопичен паразит върху вас. — Кажете го ясно! — Добре. Аз установих, че в едно отношение, в реално време, моят свят съществува между второто и третото кокалче върху китката на вашата лява ръка. Той е съществувал милиони наши години, което за вас са минути. Не мога да докажа това, разбира се, и в никакъв случай не обвинявам вас… — Няма нищо — казах му аз. — Значи казвате, че вашият свят си намира между второто и третото кокалче върху китката на моята лява ръка. Добре. Какво мога да направя аз? — Ами, господине, аз предполагам, че наскоро вие сте започнали да се почесвате в областта на моя свят. — _Да се почесвам?_ — Така мисля. — И вие смятате, че огромната разрушителна червеникава колона е един от моите пръсти? — Точно. — И вие искате да престана да се почесвам. — Само в близост до това място — забързано произнесе гласът. — Неудобно ми е да ви моля за това и го правя само с надеждата да спася своя свят от пълно разрушение. И ви се извинявам за… — Не си правете труда да се извинявате — казах аз. — Разумните същества не бива да се срамуват от такова нещо. — Благодаря ви, че го казвате — продължи гласът. — Ние, знаете ли, не сме човекоподобни, ние сме паразити и не се оплакваме от вас. — Всички разумни същества трябва да си помагат — казах му аз. — Имате думата ми, че докато съм жив, никога вече няма да се почеша между първото и второто кокалче на лявата си китка. — Второто и третото кокалче — напомни ми той. — Никога повече няма да се почесвам, между _които и да било_ кокалчета на лявата си ръка! Това е клетва и обет, които аз ще спазвам, докато дишам. — Господине — каза гласът. — Вие спасихте моя свят. Нямам думи, с които да изразя своята благодарност. И все пак ви благодаря от сърце. — Няма защо — казах аз. После гласът изчезна и аз се събудих. Щом си спомних съня, аз поставих лепенка върху кокалчетата на китката на лявата си ръка. Не обръщах внимание на сърбежа и дори не миех лявата си ръка. Нося лепенката вече цяла седмица. В края на следващата седмица ще я сваля. Предполагам, че това ще им даде двадесет или тридесет милиарда години по тяхното летоброене, което е достатъчно дълъг период, за която и да било раса. Но не това е проблемът ми. Моят проблем е, че напоследък започнах да изпитвам някои неприятни предчувствия по отношение на земетресенията по разседа Сант Андрея и възобновената вулканична дейност в централно Мексико. Разбирам, че всичко се връзва и това ме плаши. — Така че, вижте, извинявайте, че прекъснах предишния ви сън, но имам спешен проблем, който само вие можете да помогнете да бъде разрешен… КРАЙ