| Станислав Стратиев
| Хей тамо лодка



Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми.
Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене.
Както обикновено се получава жестоко съм се лъгал.
Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.
Започвайки от прочутите лодки еднодръвки на нашите прадеди славяните и свършвайки с не по-малко прочутия кораб с американската фуражна царевица, чието движение се следеше като Халеевата комета.
Може и да ви се видят странни тези следствено-причинни връзки, но представете си, че в 1876 година по Дунава не плаваха никакви кораби. В това число и Радецки. И Ботев беше останал в Румъния, издавайки все повече и повече вестници, основавайки накрая и издателска къща и отивайки до Дунава само за риболов.
Колко различно щяха да се развият много неща от нашата история.
А представете си сега, че крайцерът Аврора въобще не беше построяван. И следователно нямаше начин да даде три халосни изстрела по девическия пансион в Смолни.
Развинти ли ви се фантазията?
Ами ако онази лодка, с която Димитров и Коларов пресичат бурното Черно море, за да отидат на заседание на Коминтерна, се беше пробила насред път и потънала?
Схващате ли връзката? И следите ли мисълта ми?
Разбирате ли защо Ленин се качва само на броневик и никога на лодка?
Точно така защото иначе революцията е в опасност.
Ето как на дело плавателните съдове застават на пътя ни и играят едва ли не фатална роля в световната история.
Когато през януари нацията вкочанясваше поради временни неуредици с петрола и всички имахме вече отрицателна температура, отново плавателен съд спаси живота ни.
Известният танкер на спасението, танкерът Струма.
Спаси ни даже не самият танкер, а съобщението, че настроението на капитана му там, в далечния Новоросийск, се е подобрило.
След като седмици наред беше лошо.
Това съобщение на телевизионната говорителка ни беше достатъчно и ние оживяхме.
Що се отнася до самия танкер, така и не разбрахме какво точно стана с него. Ту беше натоварен и на два часа път от Варна, ту чакаше да го товарят в Новоросийск, ту беше натоварен, но не беше заплатено за нефта, ту беше заплатено, но пък сметката не пристигнала от Москва. Впрочем, това не беше и важно.
Танкерите въобще са много любопитни съдове.
Като едни санбернардски кучета те спасиха живота на още двеста мои сънародници на една сто и четиридесет часова опашка за бензин.
Някъде към шестия ден, поради редица климатични, психологически и социологически фактори сънародниците започнаха да се самоизтребват.
Изчаках да паднат първите петнайсет и се намесих с една проста сметка, почерпена от вестниците. С вестник в едната ръка и молив в другата аз изчислих пред озверените шофьори колко хиляди тона нефт карат наши танкери от всички краища на света.
Получи се такава чудовищна цифра, че мнозинството затихна.
След като в страната ни се намират две трети от световните запаси на нефт, казах аз, има ли смисъл да се избиваме?
Разотидоха се засрамени.
Когато махнаха лодките от езерото в Борисовата градина и сложиха там пеещи фонтани, всички решиха, че с лодките е свършено.
Но лодките отново са в езерото.
Ето как плавателните съдове надделяват и все още определят развитието на историята.
Изчезнаха паметници, бюстове, имена, но не и лодките.
Следете внимателно корабите, изучавайте лодките, вглеждайте се в саловете.
Те са извор на знания.


КРАЙ