| Станислав Стратиев | Хей тамо лодка Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми. Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене. Както обикновено се получава — жестоко съм се лъгал. Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове. Започвайки от прочутите лодки еднодръвки на нашите прадеди славяните и свършвайки с не по-малко прочутия кораб с американската фуражна царевица, чието движение се следеше като Халеевата комета. Може и да ви се видят странни тези следствено-причинни връзки, но представете си, че в 1876 година по Дунава не плаваха никакви кораби. В това число и „Радецки“. И Ботев беше останал в Румъния, издавайки все повече и повече вестници, основавайки накрая и издателска къща и отивайки до Дунава само за риболов. Колко различно щяха да се развият много неща от нашата история. А представете си сега, че крайцерът „Аврора“ въобще не беше построяван. И следователно нямаше начин да даде три халосни изстрела по девическия пансион в Смолни. Развинти ли ви се фантазията? Ами ако онази лодка, с която Димитров и Коларов пресичат бурното Черно море, за да отидат на заседание на Коминтерна, се беше пробила насред път и потънала? Схващате ли връзката? И следите ли мисълта ми? Разбирате ли защо Ленин се качва само на броневик и никога на лодка? Точно така — защото иначе революцията е в опасност. Ето как на дело плавателните съдове застават на пътя ни и играят едва ли не фатална роля в световната история. Когато през януари нацията вкочанясваше поради временни неуредици с петрола и всички имахме вече отрицателна температура, отново плавателен съд спаси живота ни. Известният танкер на спасението, танкерът „Струма“. Спаси ни даже не самият танкер, а съобщението, че настроението на капитана му там, в далечния Новоросийск, се е подобрило. След като седмици наред беше лошо. Това съобщение на телевизионната говорителка ни беше достатъчно и ние оживяхме. Що се отнася до самия танкер, така и не разбрахме какво точно стана с него. Ту беше натоварен и на два часа път от Варна, ту чакаше да го товарят в Новоросийск, ту беше натоварен, но не беше заплатено за нефта, ту беше заплатено, но пък сметката не пристигнала от Москва. Впрочем, това не беше и важно. Танкерите въобще са много любопитни съдове. Като едни санбернардски кучета те спасиха живота на още двеста мои сънародници на една сто и четиридесет часова опашка за бензин. Някъде към шестия ден, поради редица климатични, психологически и социологически фактори сънародниците започнаха да се самоизтребват. Изчаках да паднат първите петнайсет и се намесих с една проста сметка, почерпена от вестниците. С вестник в едната ръка и молив в другата аз изчислих пред озверените шофьори колко хиляди тона нефт карат наши танкери от всички краища на света. Получи се такава чудовищна цифра, че мнозинството затихна. След като в страната ни се намират две трети от световните запаси на нефт, казах аз, има ли смисъл да се избиваме? Разотидоха се засрамени. Когато махнаха лодките от езерото в Борисовата градина и сложиха там пеещи фонтани, всички решиха, че с лодките е свършено. Но лодките отново са в езерото. Ето как плавателните съдове надделяват и все още определят развитието на историята. Изчезнаха паметници, бюстове, имена, но не и лодките. Следете внимателно корабите, изучавайте лодките, вглеждайте се в саловете. Те са извор на знания. КРАЙ