Бъди господар на живота си

Д-р Уейн Дайър

На Сюзан Елизабет Дайър

Пред теб мога да мисля на глас.

ПРЕДИСЛОВИЕ

от Сюзан Дайър

Повечето неща в тази книга са свързани с моето собствено развитие като зрял човек, който взема реше­ния и притежава действена нагласа.

Като преподавател и съветник на хора с увреден слух съм работила с много младежи, страдащи по-тежко от липсата на увереност, отколкото от физическия си не­дъг. С тях често говорим за това колко е важно човек да усеща, че „владее" себе си, преди да може да овладее определена ситуация. Постепенно учениците ми прис­тъпват към нелеката задача сами да поемат рискове -като се започне от чисто практически действия, нап­ример да поръчват сами в ресторанта, вместо да ча­кат спътниците им, които могат да чуват, да го пра­вят вместо тях, и се стигне до сложни психологически явления като решението на една ученичка от гимназия­та да се запише в подготвителен клас за колеж и по то­зи начин първа в семейството си да се насочи към ака­демичните върхове. Предизвикателството е голямо, но нейната увереност в себе си също не е малка. Много от хората с нормални способности сами се превръщат в духовни инвалиди, като стават жертви на убежденията си. Търсейки сигурност, ние сами си поставяме граници и въобще не осъзнаваме колко лесно другите могат да ни ограничат още повече, използвайки несъвършенствата ни против нас. Един пример от собствения ми живот е начинът, по който преодолях алергиите.

Вече като възрастен човек, да робувам на алергии­те си за мен означаваше да отстоявам образа си, фор­миран в детството, на „деликатно създание", който ми бе осигурил много внимание в семейството. Навре­менното подсмърчане ме е спасявало и от много рисковани ситуации, като спортуване на открито (трева, дървета, цветен прашец), за които се чувствах физически неподготвена, от срещи на оживени празненст­ва, където алергичната ми реакция към тютюневия дим беше всъщност пристъп на стеснителност. Алергологът ми нито веднъж не отдели време да провери психологическия аспект на оплакванията ми. Доста­тъчно му беше да ходя при него веднъж седмично.

След като започнах да осъзнавам, че да бъда незави­сима означава да не бъда деликатна и да не ставам жертва на собствените си страхове от неуспех в об­щуването, това сложи край на инжекциите и постави началото на спортуването на открито и на много но­ви приятелства.

Всеки ден срещам предизвикателства. Делничните примери включват чести сблъсъци с управите на държавните училища, за да бъдат възможно най-добре ус­троени моите ученици с увреден слух, с търговци, кои­то пренебрегват правилата на доброто обслужване, с роднини, които очакват от мен нещо различно от оно­ва, което аз изисквам от себе си, и най-после - предизвикателството да се изправя срещу това,което съм, за да стана това, което искам да бъда.

Тази книга е посветена на мен и много от примери­те се отнасят за мен. всички послания в нея са пред­назначени за мен - и за вас също! Четете, оползотво­рете я, насладете й се!

ВЪВЕДЕНИЕ

Философията на човека, който не желае да бъде жертва

Едно момченце се прибрало от училище и попитало майка си: „Мамо, какво означава мътител на вреда?

Майката била смаяна и попитала откъде му е дошъл наум този въпрос.

Малкият Томи отвърнал: „Чух учителя да казва на директора, че аз съм мътител на вреда в класа".

Майката на Томи се обадила в училището и поискала обяснение. Директорът се разсмял: „Не, не, учи­телят на Томи ми каза, че той е смутител на реда в класа."

Тази книга е написана за хората, които искат изця­ло да ръководят живота си, включително и за „белите врани", бунтарите и мътителите на вреда в този свят. Тя е за онези, които не правят всичко автома­тично според плановете на другите.

За да живеете живота си както вие искате, трябва да бъдете в известен смисъл бунтари. Да бъдете готови да отстоявате позициите си. Трябва донякъде да притеснявате онези, които имат голям интерес да контролират поведението ви. И ако наистина го иска­те, ще видите, че да бъдете самите себе си, да не ос­тавяте другите да мислят вместо вас, е радостен и осигуряващ реализацията ви начин на живот, който си струва усилията.

Няма нужда да сте революционер, просто бъдете човешко същество, което казва на света и на всички: „Аз ще бъда себе си и ще се боря с всеки, който се опи­та да ме спре."

В една популярна песен се пее:

„Животът е красив...

щом аз държа юздите.

Изпусна ли ги пак,

ще съм голям глупак..."

Тази книга е за това как да не изпускате юздите на живота си. Тя е предназначена за онези хора, които ре­шително се противопоставят на опитите на другите да ги манипулират и искат да ги пресекат. За онези, ко­ито повече от всичко искат да се чувстват свободни. И особено за онези, които притежават дух на стран­ници и жадуват да вървят по земята без чувството, че някой ги ограничава.

Много хора са по-доволни да ги командват, вместо да контролират сами живота си. Ако нямате нищо против други да ви дърпат конците, тази книга не е за вас. Тя е наръчник на промяната - как да направите така, че да преобразите живота си. в нея се излагат някои доста спорни и смели идеи.

Мнозина ще сметнат тези възгледи за неконструктивни и ще ме обвинят, че насърчавам хората да се бунтуват и да се отнасят с презрение към установе­ните норми. Не се стеснявам да го твърдя, убеден съм, че човек трябва често да бъде настойчив, дори свадлив, за да не позволи да го третират като жертва.

Да, наистина смятам, че често трябва да бъдете неразумни, „непокорни" спрямо хората, които ви мани­пулират. Иначе ще ви превърнат в жертва, а светът е пълен с хора, които много ще се радват, ако се държите така, както на тях им е най-удобно.

Пред вас се открива една особена свобода, ако сте готови да поемете риска, свързан с извоюването й -свободата да направлявате живота си, във всичко са­ми да правите своя избор. Особено важно е да разбере­те, че човек има правото да решава как да живее жи­вота си и докато осъществяването на това негово право не нарушава равностойните права на другите, хората ми институциите, които го оспорват, тряб­ва да се приемат за манипулатори. Тази книга е за всич­ки, които смятат, че личният им живот е прекалено подвластен на сили, над които те, от своя страна, ня­мат почти никаква власт.

Животът на всеки човек е единствен и неповторим, отделен от всеки друг по отношение на жизнения опит. Никой друг не може да живее вашия живот, да чувства, каквото вие чувствате, да влезе в тялото ви и да види света през вашите очи. Това е единственият живот, който имате, и той е прекалено ценен, за да позволявате на други да се възползват от него както си поискат. Съвсем логично е вие да определяте как ще живеете и този начин на живот би трябвало да ви до­несе радостта и удовлетворението да „дърпате сами юздите", вместо болката и нещастието да ви поста­вят в ролята на жертва. Тази книга е предназначена да помогне на всеки читател да придобие пълна власт над живота си.

Практически всеки човек, в определено отношение, е подчинен на други хора - това положение е неприят­но и не си струва да държим на него, още по-малко да го стимулираме, както мнозина подсъзнателно пра­вят. Повечето хора знаят много добре какво е да бъ­деш използван, манипулиран и тласкан против волята си към някакво победеше или убеждения. Проблемът с манипулирането е толкова изострен и всеобщ, че вес­тниците навсякъде отделят цели колони и страници в помощ на потърпевшите. „Открити линии", „горещи линии" и други такива „обществени услуги" подкрепят опитите да се осъществят пробиви срещу бюрократщината, с която са свързани толкова много манипула­ции. И вече има резултати. Предавания на местни телевизионни станции наемат адвокати и защитници на правата на потребителите, които да свършат част от черната работа. Правителството е изградило за­щитни организации, а много общини имат структури, които се опитват да се борят срещу по-локализираните форми на манипулиране.

Но макар всичко това да е похвално и ценно, все пак то само се докосва до повърхността на процеса на ма­нипулирането и е до голяма степен безрезултатно, за­щото ударението се поставя върху вината на манипу­латорите или върху необходимостта някой да защити жертвата. Но се пропуска най-важното - че хората са третирани като жертви именно защото очакват да ги манипулират и когато това стане, не се изненадват.

Почти невъзможно е да бъдат манипулирани хора, които не очакват да бъдат манипулирани и са готови да се противопоставят на всеки, който се опита по някакъв начин да ги подчини на волята си. Проблемът с манипулирането е у вас, а не у онези хора, които са се научили да ви дърпат конците или юздите. Тази кни­га поставя в центъра на вниманието вас, човека, кой­то трябва да се противопостави, вместо да разчита на друг да го стори. Написана е с една единствена цел - да бъде полезна на читателя. казах си: „Няма да включа нищо, което не може да се използва." Описал съм истински истории, за да ви дам по-конкретна пред­става как да избягвате многобройните клопки, в кои­то ми се иска да не попадате, и някои много конкретни стратегии и техники, които ще ви помогнат да преодолеете дълбоко вкоренените си навици на жертва. На няколко места има въпросници, които ще ви позволят да оцените сами поведението си на жертва, а книгата завършва с тест от 100 въпроса, към който можете да се отнасяте за справка и за да направлява­те напредъка си.

Всички глави, след уводната, са организирани около някакъв основен принцип или съвет - как да не позво­лявате да ви манипулират. всяка от тях съдържа насоки как да предотвратите манипулациите, примери как манипулаторите навсякъде по света се стремят да попречат на хората да използват тези насоки, както и специални примери и тактики, с които да си помог­нете сами.

По този начин всяка глава ви показва конкретни стъпки, с чиято помощ ще следвате свой собствен мо­дел на поведеше на човек, недопускащ да бъде манипу­лиран.

Вярвам, че ще спечелите много от прочитането на тази книга. Но ако смятате, че тя ще ви даде свобо­да, значи вече сте станали жертва на собствените си илюзии, още преди да сте започнали да я четете. вие и само вие трябва да решите дали да последвате съве­тите и да ги превърнете в конструктивно поведение, насочено към себеосъществяване.

Помолих една добра приятелка и много талантлива поетеса да напише специално стихотворение за мани­пулирането, разгледано в аспекта на тази книга. Гейл Спениър Ролингс стегнато обобщава посланието против манипулирането в „Дърпай сам конците на живота си"

Дърпай сам конците на живота си

Невидимо сме свързани

със страховете си -

марионетки

и кукловоди,

жертви на собствените си

очаквания.

копринени нишки дърпат

ръцете и нозете ни -

да пляскат и да се мятат.

Танцуваме в такта

на страховете си

със свити сърца

деца, които се крият и се преструват

под скалата,

зад дървото,

някъде, навсякъде,

извън нашата власт.

Дърпай сам

конците на живота си,

раздвижи тялото си

в неговия ритъм

даже скъсай конците

протегни ръка

към неизвестното,

тръгни в тъмното,

разтвори ръце

да прегърнеш въздуха -

превърни ги в крила,

които те издигат нагоре.

Гейл Спениър Ролингс

Думите на Гейл разкриват красотата на свободата. желая ви да се научите да откривате за себе си здравето и щастието и да изживеете прекрасното усеща­не за извисяване.

Обявете, че сте човек, които не позволява да го превръщат в жертва.

„И както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки сис­темата, на която е привикнало"

Декларация на независимостта, 4 юли 1776 г.

1.

Обявете, че сте човек, който не позволява да го превръщат в жертва

Няма роб, „свикнал" с робството.

НЕ ТРЯБвА НИкОГА ПОвЕЧЕ да бъдете жерт­ва. Никога! Но за тази цел е необходимо безпощадно да анализирате себе си, да се научите да разпознавате многобройните ситуации, в които други ви дърпат конците.

Съпротивата срещу манипулацията е нещо много повече от простото запаметяване на няколко техни­ки за отстояване на позициите и поемането на някой и друг риск, когато определени хора се съюзят, за да манипулират или контролират поведението ви. Сигур­но вече сте забелязали, че Земята очевидно е планета, на която практически всички човешки същества редов­но правят опити да се контролират помежду си. И са си създали уникални институции, които са се усъвър­шенствали в това отношение. Но ако сте от хората, които са управлявани против волята и разума им, зна­чи сте в положението на жертва.

Напълно е възможно да избягвате манипулаторските капани в живота, без да се налага сами да прибяг­вате до манипулиране. За целта трябва отново точно да определите какво искате за себе си по време на краткия си престой на тази планета. Бих ви препоръ­чал като начало да престанете да очаквате да бъдете жертва и да обърнете сериозно внимание на поведението си в ролята на жертва.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ ЖЕРТВА?

Жжертва сте винаги, когато се окаже, че не контроли­рате живота си. ключовата дума тук е КОНТРОЛ. Ако вие не дърпате конците, значи някой или нещо ви манипулира. Манипулацията може да има безброй раз­лични форми.

В смисъла, в който я употребяваме тук, думата „жертва" не означава „преди всичко" човек, срещу кого­то се извършва престъпно посегателство. Защото ако по силата на навика се отказвате от контрола над емоциите и поведението си във всекидневния живот, е възможно да бъдете ограбени или измамени по начин, нанасящ много по-големи поражения.

Жертви са преди всичко хората, които живеят спо­ред предписанията на другите. Те правят неща, които не им се иска да правят, или са манипулирани да извър­шват действия, свързани с ненужни лични жертви, ко­ито пораждат скритото им негодувание. Да ви поста­вят в положение на жертва в смисъла, в който използ­вам думата в тази книга, означава да ви ръководят и контролират външни сили, и макар те да са безспорно вездесъщи в нашата културна среда, РЯДКО Е ВЪЗ­МОЖНО ДА ВИ МАНИПУЛИРАТ, АКО САМИ НЕ ГО ПОЗВОЛИТЕ. Да, в делничния си живот хората сами превръщат себе си в жертви по много различни начини.

Жертвите винаги действат от позицията на сла­бостта. Те се оставят да ги командват и да им нареждат, защото често им се струва, че не са достатъч­но умни или достатъчно силни, за да поемат отговор­ността за живота си. Затова поверяват „конците" на някой „по-умен" и „по-силен", вместо да поемат рисковете на самоутвърждаването.

Жертва сте, когато животът ви не работи за вас. Ако действате саморазрушително, ако се чувствате нещастни, без настроение, наскърбени, тревожни, ако се страхувате да бъдете себе си или сте в друго по­добно състояние, което ви сковава, ако не действате за себеутвърждаването си, ако ви манипулират външ­ни сили, значи сте жертва, а според мен, никога не си струва човек да защитава положението да бъде жерт­ва на самия себе си. Ако сте съгласни с това, ще попи­тате: какво значи да се освободя от манипулирането? какво означава да съм свободен?

КАКВО Е СВОБОДАТА?

Никой не получава свобода наготово. Трябва да я пос­тигнете сами. Ако някой ви я поднесе на тепсия, това въобще не е свобода, а подаяние от благодетел, който неизбежно ще поиска да си платите.

Свободата означава нищо да не ви пречи да ръководите живота си, както пожелаете. всичко друго е фор­ма на робство. Ако не можете да бъдете напълно сво­бодни в избора си, ако не можете да живеете така, както вие искате, да правите каквото ви харесва с тя­лото си (при условие, че удоволствието ви не наруша­ва нечия чужда свобода), значи не притежавате власт­та, за която говоря, и по същество сте манипулирани. Да бъдете свободни не означава да отхвърляте от­говорността си към скъпите ви хора и към ближния. всъщност, тук се включва и свободата да направите избора да поемете отговорност. Но никъде не е каза­но, че трябва да бъдете нещо, което другите искат да бъдете, ако желанията им са в противоречие с онова, което вие искате за себе си. Можете да бъдете отго­ворни и свободни едновременно. Повечето хора, които се опитват да ви убедят, че не можете, които ще нарекат стремежа ви към свободата „егоизъм", в действителност имат някаква власт над живота ви и се бо­рят срещу заплахата да им отнемете тази власт, ко­ято сами сте им предоставиш. Ако ви накарат да се чувствате егоисти, значи са ви накарали да се чувст­вате виновни и пак са ви подчинили.

Дребният философ Епиктет пише в своите „Размис­ли": „Не е свободен човекът, който не е господар на себе си".

Прочетете внимателно цитата. Според това опре­деление, ако не сте господари на себе си, значи не сте свободни. За да бъдете свободни не е необходимо да притежавате свръхголямо могъщество и да пречите на другите да бъдат свободни, нито да ги плашите, нито да ги принуждавате да ви се подчиняват, за да докажете върховенството си.

Най-свободните хора на света са онези, които имат чувство за вътрешен мир. Те просто отказват да се подчиняват на чуждите капризи и ръководят живота си с мълчалива ефективност. Те не робуват на дефини­рани роли, в които трябва да се държат по определен начин, защото са родители, служители, данъкоплатци, граждани или просто възрастни, радват се на свобода­та да дишат какъвто въздух поискат, където си поискат, без да се тревожат какво мислят другите за из­бора им. Те са хора с чувство за отговорност, но не са роби на егоистичните разбирания на другите за това какво е отговорност.

Свободата е нещо, което трябва да отстоявате. Четейки тази книга ще осъзнаете, че това, което на пръв поглед изглежда безсмислена дребна манипулация, всъщност е опит конците на живота ви да бъдат по­ети от чужди ръце и да ви поведат в посока, която ще сложи край на свободата ви, макар и незабележимо и за кратко.

Ще пожелаете да бъдете свободни, когато започне­те да развивате в себе си цялостна система от разби­рания и поведение, които не допускат манипулации, в нито един момент от живота ви. Освобождението ще замести навика да робувате на обстоятелствата, ако следвате поведение, отстояващо свободата ви.

Може би най-добрият начин да постигнете свобода в живота си е като не забравяте следното правило: Никога не разчитайте ИЗЦЯЛО на друг човек, освен на себе си, когато става въпрос за собствения ви живот. Или, както се изразява Емерсън в „Самоувереността": „Никой освен вас не може да ви осигури душевен мир."

Много години съм работил с клиенти и често съм чувал оплаквания: „Но тя ми обеща, че ще го направи, а ме подведе.” „Знам, че не трябваше да разчитам той да свърши това, особено след като за него то не зна­чи нищо, а за мен - всичко." „Пак ме разочароваха. Ще си взема ли някога поука?" Така горчиво се оплакват хо­рата, които са позволили на други да ги манипулират по един или друг начин и, следователно, да злоупотре­бят със свободата им.

Всичко казано за свободата не означава, че трябва по какъвто и да е начин да се изолирате от другите. Напротив, най-често хората, които не се поддават на манипулации, обичат компанията и забавленията. Те са ведри и общителни и на тях може най-много да се раз­чита именно защото не позволяват манипулатори да командват живота им. Не изпитват нужда да бъдат груби и свадливи, защото са се научили да се чувстват естествено точно така: „Това е моят живот. Изживявам го аз самият, а времето ми на тази земя е твърде ограничено. Не мога да бъда ничия собстве­ност. Трябва да съм винаги нащрек някой да не ми от­неме правото да бъда себе си. Ако ме обичаш, обичай ме заради това, което съм, не за това, което ти искаш да бъда."

Но как можете да извлечете такава „здравословна свобода" от едно минало, подплатено с навика да бъде­те манипулирани, изграден от манипулаторските тен­денции на обществото и традициите ни?

КАК ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ НАВИЦИТЕ НА ЖЕРТВА

В детството си често сте били манипулирани просто поради положението на децата в семейството. Пос­тоянно са ви дърпали конците и вие сте недоволствали тихичко, но същевременно сте били наясно, че ни­що не можете да направите, за да придобиете власт над живота си. Знаели сте, че не можете да се издържате сами и че ако не действате според плановете на възрастните за живота ви, остават ви малко прием­ливи алтернативи. Достатъчно е било да избягате от къщи за двадесет минути, за да видите колко сте без­помощни сами. Затова сте се подчинявали и сте се учили да приемате действителността такава, каквато е. всъщност, да оставите другите да ви казват какво да правите е било разумно решение, защото не сте били в състояние да осъществите „фантазиите" си. И макар че сте се борили за известна независи­мост, често сте били доволни, че другите мислят вместо вас и направляват живота ви.

В зряла възраст може би все още носите в себе си остатъчни навици от детството, които някога наис­тина са били разумни, но сега ви превръщат в лесна жертва. Може би ви тероризира някой „голям човек", а вие така сте свикнали да премълчавате, че все още допускате това, просто по навик.

Да се измъкнете от капана на манипулациите озна­чава преди всичко да си изработите нови навици. Здра­вословните навици се усвояват по същия начин като и нездравословните - чрез практическото им използване, след като вече сте наясно какво ще практикувате.

Макар че не е нужно задължително във всичко, кое­то правите, винаги да става както вие искате, можете поне да се стремите да не се разстройвате, сковавате и отдавате на тревоги за всичко, което се случва в живота ви. Ако решите да прогоните вът­решните си притеснения, вие премахвате един от ос­новните навици на жертва, който човек винаги сам си налага.

Премахването на капаните, които ви поставят в ролята на жертва, където ви държат уловени и ви контролират, или където сте недоволни от резулта­тите от решенията си, става с помощта на програ­ма от четири стъпки: (1) Научете се да преценява­те жизнените ситуации. (2) Не очаквайте да бъдете поставени в ролята на жертва и си създайте нагласа да не допускате това. (3) Осъзнайте основните фор­ми на манипулиране, на които сте подложени в живо­та си и в своята среда. (4) Съставете си набор от принципи, с чиято помощ ще си изградите житейска философия, основана на непоклатимото убеждение, че няма да се оставите да бъдете жертва. в тази увод­на глава първите три стъпки се разглеждат накратко. Останалите глави са посветени на четвъртата. Те съдържат подходящи насоки за укрепване на нова­та ви позиция на човек, който не позволява да бъде манипулиран.

КАК ДА ПРЕЦЕНЯВАТЕ СИТУАЦИИТЕ

Оценяването на всяка потенциално манипулативна си­туация, преди да решите как да постъпите, е от клю­чово значение за това да не позволите да ви превръ­щат в жертва. винаги, когато осъществявате някакъв социален контакт, дръжте си очите отворени, за да не ви изиграят още преди да се е задействала възможната драма или манипулация.

Да преценявате ситуацията означава да бъдете бди­телни и да развиете в себе си особен вид прозорливост, който естествено да ви предпазва от възможността да бъдете потърпевши. Означава да прецените нуждите на хората, с които си имате работа, и да предположите каква линия на поведение ще е най-подходяща за постигането на собствените ви цели - една от тях трябва да бъде да се разбирате добре с всички, които са готови да уважават позициите ви. Преди да влезе­те в разговор или да отидете при някого в определена ситуация, където не е изключено да се озовете в роля­та на жертва, предвидете възможните манипулативни поведения, с които може да се сблъскате. Ефективната преценка е решаваща, ако трябва да избягвате об­стоятелствата, тласкащи ви към действия, които ви вредят.

Ето един пример. Джордж иска да върне дефектно бельо в универсалния магазин. Той преценява продавача и го намира навъсен и изтормозен. Джордж иска само да си получи парите обратно, без да влиза в неприятен сблъсък с уморен или ядосан продавач. Знае, че след ка­то вече е имал неприятен, или още по-лошо, безрезулта­тен спор с него, много по-трудно ще му бъде да убеди управителя, защото той няма да иска да направи обрат­ното на онова, което е казал продавачът, на когото именно това е работата - да прилага неотстъпно политиката на магазина да не приема обратно продадена стока. От своя страна, продавачът сам по себе си съ­що може би е в положението на жертва, тъй като единственото, което прави, е да отстоява политиката на компанията, защото тя му плаща, за да я подкрепя.

Затова Джордж просто отива направо при управи­теля, чиято работа е да прави изключения от правило­то, ако това наистина се налага. Може накрая да се стигне дотам да повиши глас и да попита дали поли­тиката на магазина е да прави от клиентите си жер­тви, но ако си изиграе добре картите, най-вероятно ще си получи обратно парите и въобще няма да му се наложи да прибягва до грубо поведение.

В последната глава на тази книга се разглеждат много типични делнични ситуации като тази и се представят два подхода към тях - на човека, който позволява да бъде жертва, и на онзи, който не позволява.

Да преценявате ситуацията означава не само да си държите очите отворени, но и да имате набор от планове и усърдно да ги изпълнявате. Ако План А се про­вали, трябва да можете безстрастно да преминете към План Б, План в и т.н. в горния случай, ако упра­вителят откаже да съдейства за връщането на пари­те на Джордж, той може да премине към План Б, който би могъл да включва разговор със собственика, или написване на писмо до управителното тяло, или пови­шаване на глас (без да се оставя гневът да му попре­чи). Може да се направи на ужасно ядосан, да се разкрещи, да разиграе нервна криза насред магазина, да умо­лява и какво ли не още.

Какъвто и да е планът ви, никога не залагайте самоуважението си, като го обвързвате с крайния успех или неуспех. Просто, когато е необходимо, сменете подхода, без да се ангажирате емоционално. Целта на Джордж е само да си получи парите обратно. вашата може да е да си получите билетите, или да ви пригот­вят пържолата както вие я искате. каквато и да е целта ви, тя е просто нещо, което искате да постиг­нете и дали в един конкретен случай ще успеете или ще се провалите не е белег за вашата стойност или щастие като човек.

Преценяването на ситуациите ще бъде по-лесно, ако внимавате сами да не използвате, мислено или на глас, думи и изрази, които почти винаги сочат, че си проси­те да ви манипулират. Ето някои по-често срещани такива изрази, които ще трябва да замените с по-под­ходящи, ако сериозно възнамерявате да напуснете ре­диците на жертвите.

• Знам, че ще загубя. Подобна настройка почти вина­ги ви гарантира място в нечий списък на подходящи жертви. Ако решите да вярвате, че ще „спечелите" това, което заслужавате, ще се отнасяте с непоно­симост към мисълта за загуба.

•  Разстройвам се винаги,  когато трябва да вляза в конфликт с някого. Ако очаквате да се разстройва­те, рядко ще оставате излъгани. Сменете тази ми­съл с: „Няма да позволя никому да ме разстрои и аз самият няма да се разстройвам."

•  Малкият човек никога няма шанс.   вие не сте ма­лък човек, освен ако не повярвате, че е така. Този начин на мислене показва, че сте се поставили в ро­лята на губещия срещу човека, когото си представя­те като голям. Подхождайте към всяка ситуация с очакването да постигнете целите си.

•  Ще им покажа на тия копелета,  че не могат да ме разиграват. Това може и да звучи мъжествено, но с такова отношение почти винаги ще губите. Целта ви не е да покажете някому нещо, а да получите кон­кретната придобивка, от която манипулаторът се опитва да ви лиши. когато си поставите за цел „да им покажете", вече позволявате да ви контролират. (вижте Пета глава по въпроса за мълчаливата ефек­тивност.)

•  Надявам се, че няма да ми се разсърдят, че питам. Тревогата „да не ви се разсърдят" показва, че отно­во се намирате под контрол. След като другите зна­ят, че се плашите от гнева им, ще използват това, за да ви манипулират винаги, когато това им върши работа.

•  Сигурно ще ме помислят за глупав, ако им кажа какво съм направил. Сега пък отдавате по-голямо значе­ние на чуждото мнение за вас, отколкото на собст­веното ви мнение за себе си. Ако другите могат да ви манипулират, защото знаят, че не искате да ви смятат за глупак, почти сигурно ще постъпват с вас именно така, че да се чувствате глупак и те мо­гат лесно да ви превърнат в жертва.

•  Страхувам се да не ги обидя, ако направя, каквото искам. Това е още една линия на поведение, която почти винаги свършва неблагоприятно за вас. Ако другите знаят, че могат да ви манипулират, като се чувстват обидени, точно за такива ще се предста­вят, когато престанете да им играете по свирката или обявите независимостта си. Деветдесет и пет процента от наранените чувства са тактически ход от страна на „обидените". Хората ще използват многократно наранените си чувства срещу вас, ако сте достатъчно лековерни да се хващате на въдица­та. Само жертвите живеят според принципа, че ви­наги трябва да внимават да не  наранят чувствата на другите. Не ви съветвам да проявявате инат или да бъдете егоисти, а само да разберете по принцип, че хората най-често престават да се чувстват оби­дени, след като разберат, че по този начин повече не могат да ви манипулират.

•  Не мога да се справя с това сам. Ще намеря някой, който не се страхува, за да го свърши вместо мен. Подобни реакции на нищо няма да ви научат и със сигурност ще ви попречат да си изградите самолич­ност, която не се поддава на манипулиране. Ако ос­тавяте другите да водят вашите битки, просто ще се научите по-добре да избягвате битките и ще зат­върдите страха да бъдете себе си. Нещо повече, ко­гато някои умели манипулатори открият, че се страхувате да се изправите сами срещу предизвика­телствата, следващия път просто ще заобиколят вашия закрилник и ще продължат да ви се налагат.

•  Наистина не бива да правят това, не е честно. Ето че съдите за нещата според това какъв ви се иска да бъде светът, а не какъв е в действителност. Хо­рата просто ще постъпват несправедливо и фак­тът, че това не ви харесва и дори че недоволства­те, изобщо няма да ги спре. Забравете морализаторските оценки какво не би трябвало да правят хората. вместо това кажете: „Те правят това и това, а аз ще им се противопоставя по такъв и такъв на­чин, за да съм сигурен, че този път няма да им се размине и няма да се опитат отново да постъпят така."

Това са само няколко от много често срещаните фрази, с които хората сами се поставят в положението на жертви и които водят към разруха.

Оценявайки точно себе си и средата, в която живе­ете, можете: (1) да градите реалистични очаквания; (2) да прогоните съмненията в себе си; (3) да приложите планове А, Б, в и т.н.; (4) категорично да откажете да се разстройвате или притеснявате от напредъка си; (5) да упорствате, докато получите, каквото искате. Бъдете сигурни, че възприемайки тази страте­гия, ще напреднете доста и ще успеете да премахнете поне седемдесет и пет процента от манипулациите, а през останалото време, когато просто не можете да постигнете целите си, можете да се поучите от по­ведението и опита си и в бъдеще да избягвате небла­гоприятните обстоятелства. Не бива нито за мо­мент да бъдете наранени, депресирани или тревожни, ако нещата не вървят, както на вас ви се иска, защо­то това е най-типичната реакция на жертвата.

ОЧАКВАНЕТО ДА НЕ БЪДЕТЕ МАНИПУЛИРАНИ

Най-общо казано, вие ще станете това, което очаква­те да станете. Няма да изпадате в положението на жертва само ако престанете да очаквате да ви мани­пулират. За тази цел трябва да започнете да си изграждате навика да очаквате да бъдете щастливи, здрави, пълноценни, да не ви малтретират - очаквания, ос­новаващи се на истинските ви способности, не на някакъв идеал за потенциалните ви възможности, наложен ви от манипулатори - хора или институции. като начало е добре да обърнете внимание на четири обшир­ни области с решаващо значение, в които, може би, са ви внушавали да подценявате способностите си.

ФИЗИЧЕСкИТЕ ВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Ако като ра­зумен възрастен човек мислите да постигнете нещо по отношение на тялото си или чрез него, практически нищо не може да ви попречи. в екстремни ситуации тялото ви може да прояви способности на ръба на „свръхчовешкото". във „вашите скрити способности" д-р Майкъл Филипс описва случай с „възрастна дама, пътуваща със сина си с кола... На едно отдалечено мяс­то в пустинен район станала авария, синът повдигнал колата с крика и легнал под нея, за да я поправи. крикът се изплъзнал, колата паднала и го призовала на го­рещия асфалт. жената видяла, че ако колата не бъде вдигната от гърдите на сина и, той ще се задуши за минути." Тази жена не е имала време да си мисли, че ня­ма сили, че няма да успее. Ето какво разказва д-р Фи­липс: „Без да се замисли нито за миг, тя сграбчила бро­нята, повдигнала колата и я държала достатъчно дъл­го, за да може той да изпълзи. Щом синът и излязъл из­под колата, внезапно появилата се сила изчезнала и тя пуснала колата обратно на пътя." Това означава, че в продължение поне на десет секунди е вдигнала няколкостотин фунта - немалък подвиг за шейсетинакилограмова жена. Има безброй истории за подобни постижения. Но ключът към разбирането им е в това, че и вие можете да постигнете привидно свръхчовешки подвизи, когато ги очаквате от себе си, или когато не спирате, за да се замислите, че не са би по силите.

Можете да избегнете манипулирането с помощта на собствените ви представи и очакванията за физическото ви здраве. Можете да поработите и върху това да не очаквате да хващате настинки и грип, да страдате от високо кръвно налягане, болки в гърба, главоболия, алергии, обриви, спазми и дори по-сериозни оплаквания като сърдечни заболявания, язва и артрит. възможно е и още сега, както си четете, да заявите, че не съм прав и вие просто нищо не сте в състояние да направите. Аз ще ви отговоря: какво защитавате? Защо трябва да продължавате да твърдите, че тези неща не зависят от вас, след като в резултат на то­ва собствената ви защитна система ще ви разболее или ще ви пречи да действате?

Каква полза има от отстояването на подобна пози­ция? Помислете си само, че ако престанете да очаквате здравословни проблеми, ако започнете сериозно да променяте предвижданията си, възможно е - просто има известен шанс - здравето ви да се подобри. А ако във вашия случай това не подейства, положението ще си остане същото - болести, главоболия, настинки и т.н. Един много умен човек е казал: „вместо да ми отхапваш пръста, виж накъде сочи." Собствената ви наг­ласа може да се превърне в най-доброто лекарство на света, ако се научите как да го накарате да работи за вас, вместо да я ориентирате по характерния за наша­та култура саморазрушителен начин. в „Психосоматична медицина - принципи и приложения" д-р Франц Алекзандър пише за силата на ума: „Макар и пренебрег­ван от биологията и медицината, фактът, че умът ръ­ководи тялото, е най-основното, което ни е известно за жизнения процес."

УМСТВЕНИТЕ ВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Едно от най-скандалните изследвания, провеждани в областта на образованието, показва колко е опасно да се позволи на външни сили да ограничават очакванията за успех в обучението. През 60-те години на един учител дали дневник, в който били попълнени действителните ре­зултати от теста за коефициент на интелигентност на учениците от съответния клас, и дневника на друг клас, в който в същата графа вместо коефициентите на интелигентност били вписани номерата на шкафче­тата на учениците. Учителят сметнал, че номерата на шкафчетата са действителният коефициент на ин­телигентност на учениците от втория клас , а и са­мите ученици също, след като видели дневника в нача­лото на срока. След година било установено, че в пър­вия клас учениците с висок действителен коефициент на интелигентност имат по-добри резултати от те­зи с по-нисък коефициент. А във втория клас ученици­те с по-големи номера на шкафчетата имали значител­но по-висок успех от онези, чиито шкафчета имали по-малки номера.

Ако ви кажат, че сте глупави и вие повярвате, ре­зултатите ще съответстват на това ваше убеждение. Ще бъдете жертва на собствените си ниски очак­вания, а ако убедите в тях и другите, ще бъдете в двойно по-голяма опасност.

У вас се крие гений и можете да очаквате блестя­щите ви способности да се проявят, или пък да мисли­те за себе си като за онеправдан от природата нещас­тник, що се отнася до сивото вещество. Отново уда­рението пада върху това какво вие очаквате от себе си. Можете да смятате, че ще ви бъде трудно да на­учите нещо ново, и ще видите, че ще се сблъскате с трудности - точно както сте очаквали. Ако предпола­гате, че никога няма да научите чужд език, съвсем си­гурно няма да научите.

Всъщност „вместимостта" на човешкия мозък, не по-голям от грейпфрут, е поразителна - по най-скром­ни пресмятания, около десет милиарда единици инфор­мация. Ако искате да разберете колко много наистина знаете, Майкъл Филипс предлага следното малко упражнение: „Да предположим, че вземете лист и молив и започнете да описвате всичко, съхранено в паметта ви, включително имената на хората, които познавате или за които сте чували, преживяванията си от детс­твото досега, сюжети на книги и филми, местата, на които сте работили, хобитата си и т.н." Но ще бъде добре да се запасите с повечко време. Неслучайно Фи­липс продължава: „Ако пишете 24 часа в денонощието, ще ви трябват към две хиляди години."

Сам по себе си потенциалът на паметта ви е фено­менален. Без много усилия можете да обучите ума си да помни всички телефонни номера, на които се обаждате в течение на една година, да запомни имената на 100 души, с които се запознавате на някое събиране и да ги възстанови след месеци, да опише подробно всичко, което се е случило през последната седмица, да из­брои всички предмети в стая, където сте прекарали пет минути, да запамети произволно дълъг списък от безразборни факти. вие наистина притежавате голяма мощ, що се отнася до мозъка и умствените ви способ­ности. Но може би имате друга представа за себе си, която се изразява в такива автоманипулативни изказвания: „Аз не съм особено умен", „въобще не мога да помня имена, цифри, езици и т.н.", „Не ме бива по математика", „Чета бавно", „Изобщо не мога да им хвана цаката на тия кръстословици".

Всички тези изказвания отразяват нагласа, която ще ви попречи да постигнете онова, което желаете, каквото и да е то. Ако се откажете от тях в полза на фрази, изразяващи увереност, че можете да усвоите или да направите каквото си пожелаете, няма да бъде­те жертва в болезнената игра на себеомаловажаване.

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. вродени­те ви гениални емоционални способности не отстъп­ват на физическите и умствените. Отново всичко зависи от това какво очаквате от себе си. Ако очаквате депресираност, тревожност, страх, гняв, вина, безпокойство или друго невротично поведение, което под­робно съм описал във „вашите слаби места", ще пре­върнете тези състояния в неделима част от живота си. Ще ги оправдавате ето така: „Съвсем естествено е да съм потиснат", или: „Човешко е да се ядосаш". Но не е вярно, че е съвсем човешко. Само е невротизиращо да задръствате живота си с емоционални травми. А можете да престанете да очаквате подобни реакции от себе си. Не е задължително да имате в живота си такива слаби места, ако заживеете с мига и започнете да поставяте под съмнение някои от празните приказки, с които ви заливат психолози и хора, загрижени за душевното ви здраве. вие сте това, което искате да бъдете, и ако престанете да очаквате от себе си емо­ционално разстройство и лабилност, ще започнете да придобивате чертите на пълноценен човек.

СОЦИАЛНИТЕ ВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Ако си предс­тавяте себе си като непохватни, недодялани, мълчали­ви, несръчни, стеснителни, затворени и т.н., очакванията ви са асоциални и от тях произтича асоциално по­ведение. По същия начин, ако в представите ви ваше­то място е в социалните низини, в средната класа или във висшето общество, най-вероятно ще възприемете типичния за съответната прослойка начин на живот, може би завинаги. Ако очаквате, че парите винаги ще се печелят трудно, тази нагласа често ще ви пречи да забелязвате възможностите за промяна на финансово­то ви състояние. Ще бъдете доволни да наблюдавате как другите увеличават приходите си и ще ги нарича­те късметлии. Ако с влизането си в града очаквате да не намерите място за паркиране, няма и да търсите истински и без съмнение ще можете да кажете: „Нали ви казах, че тази вечер не биваше да идваме." Очакванията ви за това как ще действате в социалната сре­да до голяма степен определят какъв ще бъде живо­тът ви. Мислете за богатство, ако това, което искате за себе си, са пари. Започнете да си представяте, че сте красноречиви, изобретателни или каквито въо­бще искате да бъдете. Не се обезсърчавайте от няколко първоначални неуспеха. Гледайте на тях просто като на придобиване на опит и продължавайте нататък. Най-лошото, което може да ви се случи в резултат на новите ви социални очаквания, е да си останете, къде­то сте - а след като и без това вече сте там, защо да не храните очаквания за нещо по-добро?

НЯКОИ ТИПИЧНИ МАНИПУЛАТОРИ

След като започнете да променяте очакванията си така, че да отговарят на реалните ви способности, ще трябва да се справите с манипулаторите, които ви пречат да ги осъществите. Макар че е възможно да се оставите да бъдете манипулирани при всякакви социа­лни обстоятелства, практически от всекиго, в заобикалящата ни културна среда има някои особено пробле­матични елементи. Описаните по-долу шест групи ма­нипулатори ще присъстват в много от описаните в книгата примери и проблемите, свързани с тях, ще бъ­дат представени така, както възникват в собственото ви ежедневие.

1. СЕМЕЙСТВОТО. На една лекция неотдавна помолих всички присъстващи, осемстотин на брой, да посочат петте най-чести ситуации, в които се чувстват ма­нипулирани. Получих 4000 примера за типични ситуации на манипулиране. Осемдесет и три процента от тях бяха свързани със семейството. Представете си само, около осемдесет и три процента от случаите, в кои­то се озовавате в ролята на жертва, се дължат на неефективното ви общуване с членовете на семейство­то, които ви контролират или манипулират. А сигурно и вие постъпвате по същия начин с тях!

Присъстващите цитираха типични случаи на прину­да в семейството: да посещават роднини, да се обаждат по телефона, да разхождат близките си с колата, да търпят постоянно опяващи родители, деца, свекъри, свекърви, тъстове и тъщи и ядосани роднини, да разтребват след всички, да слугуват, да не виждат уважение и признателност от страна на семейството, да общуват с неблагодарници, да нямат свое лично пространство поради амбициите на роднините и т.н.

Макар че семейството без съмнение е крайъгълен камък на общественото развитие в Америка, основна­та институция за възпитание и усвояване на стойнос­ти, то често е и мястото, където се усвояват и на­мират израз острата враждебност, тревожността, стресът и депресията. Ако отидете в някоя психиат­рична клиника и разговаряте с пациентите, ще видите, че практически всички са имали трудности в общува­нето си с различни членове на семействата си. Проб­лемите, които довеждат психически разстроените хо­ра до състояние, при което се налага да постъпят в болница, не са в отношенията им със съседите, начал­ниците, учителите, приятелите. Почти винаги причи­ната е в семейството.

Ето един блестящ откъс от най-новата книга на Шелдън Б. Коп, „Ако срещнеш Буда, убий го! Пътува­нето на психично болните":

„Роднините и съселяните на Дон Кихот били много разтревожени, когато научили, че той е решил да вяр­ва в себе си. Те се отнасяли с презрение към желание­то му да следва мечтите си. Не свързвали лудостта на Рицаря с убийствената сивота на живота му в тях­ното престорено набожно общество. Превзетата му племенница, всезнаещата му икономка, глупавият бръс­нар, надутият селски свещеник - всички те били сигур­ни, че не друго, а зловредните книги са напълнили гла­вата на Дон Кихот с тези глупави идеи и са го докарали до лудост."

После Коп прави аналогия между застаряващия Дон Кихот и въздействието на съвременното семейство върху хората с тежко психическо разстройство:

„Техният дом ми напомня за семействата, от кои­то понякога произхождат младите шизофреници. Тези семейства често създават впечатление за свръхнормална стабилност и морална устойчивост. в действи­телност са си изработили сложна, изтънчена система от предупредителни сигнали, насочени против всеки, решил да направи нещо спонтанно, нещо, което би на­рушило капризното семейно равновесие и би разобличи­ло лицемерието на свръхконтролираната им псевдостабилност."

Семейството може да бъде източник на много ра­дост в живота ви, това зависи от вас. Но от друга страна, то може да бъде пълна катастрофа. Ако поз­волите на семейството си да ви дърпа конците, всич­ки в него могат да ги задърпат така здраво, понякога в различни посоки, че да ви разкъсат на парчета.

Ако решите да не се поддавате на манипулации, ще трябва да приложите принципите от тази книга най-вече към най-близките си роднини. Членовете на се­мейството, които смятат, че сте тяхна собстве­ност, че сте длъжни да ги подкрепяте просто заради кръвното родство, или пък си мислят, че имат ПРА­ВО да ви учат как да живеете живота си само защо­то сте им роднини, трябва да бъдат поставени на мястото им.

Не ви подстрекавам към бунт в семейството, но ви съветвам сериозно да поработите върху прилагането на принципите на недопускането на манипулации най-строго спрямо онези, които са най-неотстъпчиви по отношение на вашата независимост - роднините: съп­руг или съпруга (настоящи или бивши), деца, родители, баби и дядовци, всевъзможни роднини на съпруга или съпругата и всякакви други видове роднини, от чичов­ци и братовчеди до некръвни родственици. Позицията ви на човек, недопускащ да бъде манипулиран, ще бъде подложена на сериозно изпитание от всички тези род­нини и ако се справите с това, останалото е дреболия. Семейството е толкова трудна задача, защото члено­вете му често си мислят, че близките им са тяхна собственост, сякаш са инвестирали в тях спестяванията на целия си живот, както в акциите си, а това им поз­волява да прибягват до ВИНАТА, когато се наложи да дисциплинират непокорни родственици, оказали се „ло­ша инвестиция". Ако позволявате на семейството си да ви манипулира, обърнете внимание дали не се опит­ват да прилагат вината като средство да ви държат в строя и да бъдете „като всички останали".

В цялата книга има много примери за ефективни ли­нии на поведение при опити за манипулиране в семейството. Трябва да се въоръжите с решимост да не бъде­те ничия собственост, ако искате да научите семейс­твото си как желаете да се отнася с вас. Ако искате вярвайте, но накрая те ще схванат какво се иска от тях, ще ви оставят на мира, а най-изненадващото е, че ще ви уважават за това, че сте декларирали незави­симостта си. Но нека ви предупредя, че преди това ще използват всички известни похвати, за да ви запазят като жертва.

2. РАБОТАТА. в добавка към принудите, на които сте подложени в семейството, много е вероятно да стане­те жертва на принуда в работата си. Работодатели­те и началниците често си мислят, че хората, които работят за тях, автоматически се отказват от чо­вешките си права и се превръщаш в имущество. Зато­ва е много вероятно да се чувствате манипулирани на работното си място и подложени на принуда от стра­на на ръководството и от порядките в институция­та.

Може би ненавиждате работата си и се чувствате жертва, защото се налага да я вършите по осем часа на ден. Може би служебните ангажименти ви разделят от любимите ви хора. Може би сте принудени да пра­вите компромиси и да се държите по начин, който е неприемлив за вас. ако можехте да изберете друго ра­ботно място. Може да не се разбирате добре с начал­ниците си, или пък да имате различни разбирания в сравнение с колегите си. Прекалената лоялност към ра­ботата - отказът от такива неща като личната ви свобода и семейните ви задължения в нейна полза - отваря друга голяма възможност за манипулиране на ра­ботното място.

Ако очакванията ви по отношение на работата са разочаровани, ако се чувствате жертва на работата си и свързаните с нея отговорности, отделете малко време и си задайте въпроса: какво правите на работа, която ви обижда като човек.

Доста от утвърдените американски митове са се сговорили да ви манипулират чрез работата ви. Един от тези митове е, че трябва да не напускате работа­та си при никакви обстоятелства, че никога няма да си намерите друга, ако ви уволнят. Дори самата дума звучи сякаш ви убиват по някакъв зловещ начин. Спо­ред друг мит, непрофесионално е да сменяте постоян­но работата си, да не говорим за вида и характера на това, с което се занимавате.

Бъдете нащрек за тези нелогични митове. Ако ги приемете, те може да ви отведат право до положението на жертва на работата си. Златният часовник след петдесет и пет годишна служба в една компания няма да компенсира недоволството, което сте изпит­вали - от себе си и от работата си - през всичките тези години.

Вие сте способни да работите стотици различни неща. За да бъдете ефективни, не бива да се чувства­те ограничени от досегашния си опит или подготовка, а трябва да знаете, че можете да вършите най-различ­ни неща просто защото сте човек гъвкав, пълен с ен­тусиазъм и жаден да се учи. (вижте Седма глава за по­вече подробности, свързани с манипулирането на ра­ботното място.)

3. СПЕЦИАЛИСТИТЕ И ХОРАТА, ОБЛЕЧЕНИ С ВЛАСТ. Хора с внушителни титли или облечени във власт лес­но могат да ви накарат да се поставите в ролята на жертва. Лекари, адвокати, професори, директори, поли­тици, артисти, спортисти и т.н. са получили твърде преувеличен статут в нашето общество. Особено потискащо е присъствието на „суперспециалистите", ко­ито се опитват да ви манипулират, когато се нуждаете от специализираните им услуги.

На повечето пациенти им е трудно да разговарят с лекарите за техните хонорари, затова просто плащат, колкото им кажат, и после се утешават, задето са ги оскубали здраво. Мнозина се подлагат на ненужни опе­рации, защото са твърде смутени, за да потърсят мнението на втори и трети лекар. Отново се проявя­ва грозният синдром на манипулацията. Ако не можете да говорите с хората за това колко искат за услу­гите, които извършват, само защото сте ги постави­ли толкова по-високо от себе си, че не можете да си представите да слязат до нивото ви и да ви изслушат, значи си просите да ви третират като жертва всеки път, когато потърсите медицинска помощ, правен съ­вет, обучение и т.н. Обръщайки се към тези хора със специални титли като „доктор", „професор" или „сър", вие постоянно се поставяте в по-ниско положение от тях. Единственият резултат е, че се чувствате мани­пулирани и може би наистина е така, защото не сте в състояние да общувате с тях на равни начала.

За да избегнете манипулаторските клопки на облече­ните във власт, трябва да започнете да гледате на тях като на обикновени човешки същества, не по-важни от вас, които вършат работа, за която са получи­ли високо образование и поради тази причина им пла­щате скъпо и прескъпо. Не забравяйте, че ако някой в случая е по-важен, това е човекът, когото обслужват и който плаща за услугата. Не можете да се отнася­те с повече уважение към друг човек, отколкото към себе си, и да очаквате той да се отнася с вас като с равен. А ако не се отнасят с вас като с равен, значи сте манипулиран човек, комуто се налага да се държи почтително, да моли за разрешение, да чака на опашки, да се надява началникът му да се държи добре с него, да вярва, че няма да му вземат повече пари и че няма да го измами някой, който не желае да обсъжда тари­фата си, или пък го прави надменно и набързо.

Но всичко това става, защото вие сте го позволили. Професионалистите и властниците ще ви уважават, ако спечелите уважението им, като любезно приз­навате професионализма им, но никога не проявявате страхопочитание към „свръхчовешкия" им статут и не им позволявате да ви манипулират по какъвто и да е начин.

4. БЮРОКРАЦИЯТА. Административната машина у нас е страховит манипулатор. Повечето институции не служат много добре на хората, но ги използват по един силно обезличаващ начин. Особено непоносима е бюрокрацията, свързана с правителствените структури и монополистичните институции с идеална цел, ка­то например обществените организации. Това са слож­ни чудовища с много пипала, с безкрайни формуляри, отдели, процедури и служители, на които изобщо не им пука - а ако им пука, са толкова безсилни, колкото и хората, които се опитват да обслужат.

Знаете колко сложно може да се окаже да поднови­те шофьорската си книжка или да прекарате един ден в съда за нарушение на правилника за движение. Сигур­но сте минавали през данъчните процедури, които изискват месеци и години контакти с безброй бюрократични инстанции, само за да се разбере, че по начало не сте имали никакъв шанс. Знаете какво е да се поправи оче­видна грешка в сметката ви за телефон или електричество. Знаете прекрасно какъв сложен и тромав е ме­ханизмът да накарате някой компютър да престане да ви изпраща предупреждения да платите сметка, която изобщо не е трябвало да ви бъде изпратена. Може би сте се редили на дългите, безкрайни опашки пред бюра­та по труда, познавате безцеремонните чиновници, които задават глупави въпроси, безбройните документи, които се попълват в четири екземпляра, и пълното от­съствие на внимание към вас като човешко същество. Чували сте ужасни истории за чужди разправии със со­циалното осигуряване и данъчните служби. Знаете за прехвалената ни съдебна система, на която са нужни години, за да реши прости неща като един развод, и през какъв лабиринт от хора трябва да минете заради едно обикновено пътно нарушение.

Бюрокрацията във всички области на нашия живот е истински кошмар за гражданите. Странното е, че тя самата е изградена от граждани, които, поради някаква неведома причина, стават бюрократи веднага щом седнат зад бюрата.

Можете да възприемете някои тактики против го­лемите манипулатори в бюрокрацията, но самата бюрокрация е нещо, което е много трудно, ако не и не­възможно, да се промени. Трябва наистина да бъдете бдителни, за да избегнете челюстите й.

Най-ефикасната стратегия е да избягвате бюрократичната машина винаги, когато можете, отказвайки дори да участвате в манипулаторските й игри. Разбе­рете, че много хора имат нужда да бъдат свързани с институции, за да се чувстват важни. Затова никога не си позволявайте да се ядосвате. Гледайте на отно­шенията си с такива организации като на трудности, които нямат нищо общо с вас. Хенри Дейвид Торо при­зовава за „простота, простота, простота! казвам ви, нека всичко, което правите, да бъде като две и две!" Но чудовищата, които нашето общество е създало, за да служат на хората, са всичко друго, но не и прости. Бюрократите не само ще се присмеят на човек, решил да живее две години край някое езеро, но и ще му изп­ращат писма и уведомления, излагащи причините, пора­ди които той не може да живее там, ще настояват да плати за разрешителни за риболов, лов, обитаване и водоползване.

5. ЧИНОВНИЦИТЕ. Ако сте прекарали много време в наблюдения над начина, по който функционира на­шата култура, сигурно сте забелязали, че поради са­мата същина на работата си много чиновници (не всички) съществуват, за да ви манипулират по безб­рой начини.

Често когато влезете в конфликт с чиновници зара­ди някакво свое оплакване, просто си губите времето. Работата на чиновника е да се постарае вие да се под­чините на политиката на неговата фирма, да наложи правилника, предназначен да ви попречи да заобиколите установения начин, по който трябва да се правят не­щата.

Повечето чиновници нямат определен интерес да се отнасят справедливо към клиентите си. Чиновник, който ви е продал некачествена стока, не се интере­сува истински дали ще си получите обратно парите или ще пазарувате другаде. Често чиновниците прос­то си вършат работата, като не ви позволяват да говорите с някой, който може да ви помогне, при то­ва на всички е известно удоволствието, което им доставя да ви надвият със „силата" на фирмата си. Чиновниците обичат да казват: „Такава е политиката ни. Съжалявам." „Наистина съжалявам, но ще трябва да ни изпратите писмо." Или пък: „Застанете на она­зи опашка." „Елате пак следващата седмица." „Просто си вървете."

Може би най-добрият начин да се справяте с чинов­ниците на този свят е винаги да помните правилото: ЧИНОВНИКЪТ Е МИЖИТУРКА!

Не, не човекът в ролята на чиновника. Той е прек­расна, единствена и неповторима, важна личност. Превръща се в мижитурка, когато стане изпълнител на някаква политика и му плащат, за да ви манипули­ра. Избягвайте чиновниците и се отнесете до хората, които могат да ви бъдат полезни. Ако кажете на чи­новниците от голям универсален магазин, че никога по-вече няма да пазарувате там, мислите ли, че ще им пу­ка? Не, разбира се. Те гледат на работата си като на място, откъдето получават заплатата си, и дали ма­газинът ви харесва няма никакво значение за тях. Това въобще не е черногледство - защо трябва да им пука на чиновниците? Самата им роля изисква от тях да им бъде безразлично, плащат им, за да не можете вие да нарушавате правилата, на които се крепи полити­ката на фирмата, защото това би струвало на рабо­тодателите им пари, време или усилие. Но не е необ­ходимо да се разправяте с тях, освен ако не ви доста­вя удоволствие да ви превръщат в жертва.

При всяко положение се отнасяйте с уважение към хората, които работят като чиновници. Може би и вие си изкарвате прехраната по този начин (както и аз, в продължение на много години.) Но когато е време да действате ефективно и да получите каквото смя­тате, че заслужавате, от универсален магазин, застра­хователна компания, бакалница, правителствена аген­ция, наемодател, училище и т.н., започнете с нагласа­та, че няма да позволите да ви манипулират чиновни­ци, в чието лице виждате препятствия по пътя към целта си.

6. ВИЕ САМИТЕ. Да, вие. Независимо от всички хора в петте описани по-горе групи и безброй още други ма­нипулатори и категории манипулатори, които бихме могли да изброим, вие и само вие решавате дали ще бъ­дете наранени, депресирани, разгневени, притеснени, уплашени или виновни за някого или нещо на този свят. Можете не само да се разстройвате, когато хората не се държат към вас така, както ви се иска, можете да превръщате себе си в жертва и по стотици други на­чини. Ето някои от по-типичните, които можете да преодолеете.

- Образованието. вие се поставяте в положението на жертва, ако все още правите онова, за което няко­га сте учили, макар че то вече не ви доставя удоволствие. Ако сте на четиридесет години и сте адвокат или монтьор, само защото някакъв си седемнадесетгодишен хлапак е решил, че това трябва да бъде профе­сията ви, значи сте жертва на образованието си, кое­то някога е имало за цел да ви осигури свободата да си избирате работа, каквато обаче в действителност не сте постигнали. колко често се доверявате на прецен­ката на седемнадесетгодишните за това как трябва за живеете живота си? Е, тогава защо да се придържате към решенията си от времето, когато сте били на се­демнадесет години, след като вече не сте? Бъдете то­ва, което искате да бъдете днес. Ако не сте доволни от себе си и от работата си, започнете да учите не­що ново.

- Миналото. Можете да бъдете жертва на собстве­ното си минало, ако правите нещо само защото вина­ги сте го правили по този начин - например, женени сте само защото сте вложили в този брак двадесет и пет години, макар че се чувствате нещастни в него. Може би живеете някъде, където не ви харесва, само защото винаги сте живели там, или защото там са живели родителите ви. Може би ви се струва, че ще загубите част от себе си, ако се „отдръпнете" от не­що важно в миналото си.

Но каквото и да е било преди, то вече е минало. Ако все още се съобразявате с онова, което сте правили в миналото, за да решите какво можете или не можете да правите сега, най-вероятно сами се поставяте в положението на жертва, лишавайки се от царството на днешната свобода само защото никога не сте я имали в миналото.

- Морал и ценностна система. Много е възможно да сте възприели система от морални убеждения, които не ви вършат особена работа и ненужно ви вредят, но така или иначе, продължавате да ги спазвате, защото те определят онова, което сте свикнали да очаквате от себе си. Може би смятате, че е редно да се извинявате, когато говорите или мислите различно от други­те. Или че винаги е лошо да се лъже. Може би сте въз­приели някакви сексуални убеждения, които не ви позволяват да се радвате на сексуалния си живот. какъвто и да е случаят, можете да преразглеждате редовно моралните си убеждения и да не си позволявате да се самоманипулирате, като се придържате към норми, ко­ито просто не ви вършат работа.

- Начинът, по който се отнасяте към тялото си. Човек може да се отнася крайно разрушително към тяло­то си и да стане жертва на себе си в крайната възможна степен - като се превърне в труп. Тялото ви е единственото, което ще имате някога, защо тогава да го превръщате в нещо, което не е здраво, привлекател­но и прекрасно? като се оставяте да затлъстеете в резултат на неправилния си хранителен режим или лип­сата на физическа активност, ставате жертва на са­мите себе си. като оставяте тялото си да се прист­расти към успокоителни, алкохол или цигари, вие мно­го успешно се самоунищожавате. като не му давате достатъчно време за почивка, или го съсипвате от стрес и. напрежение, се поставяте в положението на жертва. Тялото ви е могъщ, съвършено настроен, ви­сокоефективен инструмент, но вие можете да го малтретирате по толкова много начини - просто като не го обичате, като го тъпчете с долнопробна храна и во­дещи към пристрастяване субстанции, които в крайна сметка ще го унищожат.

- Представата ви за себе си. както вече видяхме, ко­гато говорихме за възможностите в живота, предста­вата ви за себе си има определена роля за превръщане­то ви в жертва. Ако сте убедени, че не можете да нап­равите нещо, че сте непривлекателни, неинтелигентни и т.н., ще повярвате, че и другите имат същото мне­ние за вас, ще се държите по съответния начин и до­ри наистина ще станете такива. Да си създадете здра­вословна представа за себе си е от решаващо значение, ако не искате да бъдете жертва на рефлексите си и реакциите ви да бъдат предсказуеми, както когато лекарят ви чуква с чукче по коляното.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С помощта на въображението си можете да откриете безброй начини, чрез които да се поставите сами в положението на жертва. Но ако го използвате по конструктивен начин, можете също така да намерите още толкова възможности да се освободите от тази роля. От вас зависи какво ще изберете.

2

Действайте от позицията на силата

Страхът, сам по себе си, не съществува.

Има само внушаващи страх мисли и нерешително поведение.

КЪДЕ СТЕ ВИЕ? ТЕСТ С ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ВЪПРОСА

Как действате най-често - от позицията на слабост­та или от позицията на салата? Първото правило за недопускане на манипулации гласи: Никога не действайте от позицията на слабостта. Ето един списък от двадесет и един въпроса (подредени според групите на най-често срещаните манипулатори, описани в Първа глава), с чиято помощ можете да прецените дали по правило действате от позицията на слабостта или от позицията на силата.

СЕМЕЙСТВОТО

Да    Не

--      --  1.  Често ли се случва да следвате „по инер­ция" онова, което другите в семейството ис­кат да правят, и това ви е неприятно?

--      --  2.  вие ли сте човекът, който вози останали­те с колата, разтребва след всички и въобще живее живота си според програмата на други­те?

--      --  3. Трудно ли ви е да кажете НЕ на родители­те си, съпруга/съпругата си или децата си и да обясните какво мислите по въпроса?

--      --   4. Често ли се страхувате да кажете на свои близки, че не желаете да говорите по телефо­на, без да си измисляте оправдания?

РАБОТАТА

--      --  5. Избягвате ли да искате повишение и да ар­гументирате убедително искането си?

--      --   6. Избягвате ли да спорите с по-високопоставените от вас хора, когато мнението ви се различава от тяхното?

--      --   7. Случва ли се да вършите „черна работа" и това да ви е неприятно?

--      --   8. Оставате ли след работно време винаги, когато ви помолят, дори това да попречи на нещо важно в личния ви живот?

СПЕЦИАЛИСТИТЕ И ХОРАТА, ОБЛЕЧЕНИ С ВЛАСТ

 --      --  9. Трудно ли ви е да говорите на лекаря или зъболекаря си на малко име?

--      --  10. Случва ли  се безропотно  да си платите сметката, дори когато смятате, че ви искат

прекалено много?

--      --  11. Трудно ли ви е да кажете на някой „голям шеф" какво мислите за него, след като ви е разочаровал?

--      --  12. Случва ли се да приемате без възражения оценката на преподавателя, дори да смятате, че заслужавате повече?

БЮРОКРАЦИЯТА

--      --  13. Стоите ли на опашка, когато  имате ра­бота с държавни институции?

--      --  14. Избягвате ли да настоявате да разговаря­те с началника, когато се държат зле с вас?

--      --  15. Избягвате ли да влизате в спор с бюрократите, когато знаете, че говорят двусмис­лено и неясно?

ЧИНОВНИЦИТЕ

--      --  16. Подчинявате ли се, когато чиновниците ви обясняват, че трябва да се съобразявате с правила като „закупена стока не се приема обратно"?

--      --  17. Трудно ли ви е да кажете на чиновника в очите, че се държи зле с вас?

--      --  18. Случва ли се да седнете на маса в ресто­ранта, която не ви харесва, и да не си поискате по-хубава?

ВИЕ САМИТЕ

--      --  19. Избягвате ли да разговаряте с непознати?

--      --  20. Случва ли ви се против волята ви да дава­те милостиня на просяци и да разговаряте с улични досадници и да ви се иска да избягате?

--      --  21. Случва ли се да искате разрешение, преди да заговорите или да направите нещо?

Ако сте отговорили с да, на който и да е от тези въпроси, това е свидетелство за положението ви на жертва поради това, че действате от позицията на слабостта.

НОВА ПРЕДСТАВА ЗА СИЛАТА

Да бъдете силни в никакъв случай не означава да упражнявате власт, да манипулирате, нито дори да убеждавате някого. когато говоря за това, че трябва да действате от позицията на силата, имам предвид да жи­веете съобразно двете ключови понятия: стойност и ефективност.

Вие сте ценно, важно човешко същество и няма никаква причина да следвате или да позволявате да ви принудят да следвате посока, която е в противоречие с най-важните ви човешки достойнства. Нещо повече, във всяка ситуация можете да избирате: (1) да дейст­вате ефективно и да осъществите целите си, и (2) да бъдете неефективни и в крайна сметка да не ви позво­лят да постигнете онова, което желаете. в много слу­чаи - не във всички, но в повечето - можете да бъде­те ефективни, и във всички случаи можете да дейст­вате от позициите на вътрешноприсъщото ви човешко достойнство.

Когато става въпрос за вашето самоуважение, на­помняйте си, че то по правило трябва да идва отвът­ре. вие заслужавате уважение не защото другите така казват, или заради това, което постигате, заради ус­пехите си. вие сте нещо ценно, защото вие го казвате, защото вие вярвате в това и, най-вече, защото СЕ ДЪРЖИТЕ по такъв начин.

Решението да не допускате да ви третират като жертва започва от принципа да заявите и да вярвате, че сте нещо ценно, но се осъществява напълно едва ко­гато започнете да се държите като човек, който е си­гурен, че действително представлява ценност. Това е същината на силата и, разбира се, на отказа да бъде­те манипулирани. Действията ви не бива да произти­чат от нуждата да бъдете могъщи и властни, а от си­лата, която ви гарантира, че другите ще се отнасят към вас като към ценна личност, просто защото сте убедени до дъното на душата си, че представлявате точно такава личност.

Ефективността не е нещо, което всеки притежава, също като самоуважението. Понякога няма да успеете постигнете целите си. От време на време ще попадате на хора, с които по някакъв ирационален начин е невъзможно да се разберете, или ще се сблъсквате със си­туации, в които ще трябва да отстъпите или да направите компромис, за да не пострадате още повече от манипулацията. Можете обаче да сведете тези „загу­би" до неизбежния минимум, а по-важното е, че можете да премахнете изцяло емоционалните притеснения от това, че понякога плановете ви се провалят.

Ефективността означава просто да влагате всичките си способности и да използвате всички налични средства, с изключение на това да тъпчете другите, за да постигате целите си. вашата ценност и ефективност като личност са крайъгълните камъни на дейст­вието от позиция на силата.

Не забравяйте, че думата „инвалид", означаваща „физически непълноценен", произлиза от „не-валиден". Ако живеете живота си от позицията на емоционал­ната слабост, не само губите голяма част от време­то си, но и практически се обезценявате като лич­ност. „Но защо да постъпвам така със себе си?" - бих­те попитали вие.

СТРАХЪТ Е ПРИСЪЩ НА ЧОВЕКА

Повечето причини, които бихте изложили като оправ­дание за това, че не действате от позиция на силата, са свързани със страха: „какво ще стане, ако..." Може дори да признаете, че често сте „парализирани от страх". Но какво е това, което сякаш се появява изне­виделица и ви сковава? Ако сега ви пратят на лов за страх и ви поръчат да донесете една кофа от него, може да го търсите навсякъде, но несъмнено ще се при­берете с празни ръце. Страхът сам по себе си просто не съществува. Той е нещо, което вие си причинявате с ужасните си мисли и очаквания. Никой на света не може да ви обиди и нарани чувствата ви, ако вие не му позволите, и тогава, разбира се, вие сами си причиня­вате болката.

Може да бъдете манипулирани, като се самоубедите, че някой може да не ви хареса, или че ще ви се слу­чи някакво нещастие, или като измислите хиляди дру­ги извинения, за да не правите нещо както вие си зна­ете. Но страхът е нещо вътрешно и се крепи на една спретната конструкция от мисли, които вие хитро из­ползвате, за да избегнете необходимостта да се изпра­вите очи в очи с ужаса, който сами сте си натрапили. Тези мисли намират израз в ето такива изречения:

Ще се проваля.

Ще изглеждам глупаво.

Аз съм непривлекателен.

Не съм сигурен.

Може да ми причинят болка.

Може да не ме харесат.

Ще се чувствам ужасно виновен.

Ще загубя всичко.

Може да ми се разсърдят.

Може да си загубя работата.

Бог няма да ме пусне в рая.

Ако го направя, сигурно ще се случи нещо лошо.

Знам, че ще се чувствам ужасно, ако го кажа.

Няма да мога да се понасям.

Подобни мисли свидетелстват за наличието на та­кава вътрешна опорна система, при която самолич­ността ви се крепи на страха и ви пречи да действа­те от позиция на силата. винаги, когато обърнете поглед навътре в себе си и изкажете някое от тези издаващи страх изречения, ваш съветник е слабостта и на челото ви скоро ще се изпише: „жертва".

Ако искате гаранция, че всичко ще бъде добре, пре­ди да предприемете някакъв риск, никога няма да пом­ръднете от мястото си, защото бъдещето не е гаран­тирано никому. Услугите на живота не се предлагат с гаранция, затова ще трябва да захвърлите паническите си мисли, ако искате да получите от живота каквото желаете. При това почти всичките ви ужасни мисли са чисто и просто мисловни построения. катас­трофите, които си представяте, рядко се осъществя­ват. Спомнете си древния мъдрец, който казва: „Аз съм стар човек и съм имал много грижи, повечето от които не са се случили."

Веднъж при мен дойде за консултация клиентка, ко­ято имаше хронични проблеми със страха. в детските си години в Канада веднъж Дона вървяла пеша четири мили, докато се прибере, защото се страхувала какво ще каже шофьорът на автобуса, понеже не знаела къ­де се слагат парите и не смеела да попита. Сподели как през цялото си детство била водена от страха - нап­ример, така се е ужасявала от устното представяне на книги в училище, че буквално се разболявала, вдигала температура и повръщала неудържимо, за да не отиде на училище, когато идвал нейният ред да говори пред класа. вече в зряла възраст, не смеела да отиде в то­алетната, когато била на гости, за да не я чуят хора­та и да й се смеят.

Дона беше възел от несигурност в себе си. Страхът ръководеше целия й живот. Тя дойде при мен, защото и беше омръзнало да я тормозят собствените й стра­хове. След няколко сеанса, в които я насърчих да поеме няколко „лесни риска", тя започна да се учи от непос­редствен опит как да преодолява страха. Започна с дребни неща - например да каже на майка си, че след­ващата седмица няма да отиде при нея. За Дона това беше голяма стъпка. Накрая тя се научи да влиза в спор с чиновници и келнерки, когато смяташе, че не е обслужена добре. Дори се съгласи да произнесе петминутно слово пред един от курсовете ми в университе­та. Първата и поява пред публика я накара да се поизпоти вътрешно, но тя не се предаде.

Удивително бе да наблюдавам промяната у Дона, до­като тя си изработваше модел на поведение, противопоставящ се на страха. Пред студентите ми се пред­стави блестящо и никой не забеляза нервността и не­сигурността й. Сега (три години по-късно) Дона обуча­ва родители и провежда свои семинари пред голяма аудитория в цял Ню Йорк. Никой не може да повярва, че някога е била възел от страхове. Тя ги отхвърли, ка­то успешно отрече безразсъдството на опорната сис­тема на страха вътре в себе си и като поемаше рис­кове - нещо вече естествено и забавно за нея.

Великолепният английски писател и лексикограф Самюъл Джонсън пише:

„Страхът винаги е болезнен и когато не допринася за безопасността ни, е безсмислено болезнен - затова всяко съображение, което премахва неоправдания страх, е принос към човешкото щастие."

Думите на Джонсън са актуални и сега, двеста го­дини след написването им. Ако страхът ви е безпочвен, значи е безполезен, а премахването му е от съществе­но значение за щастието ви.

ОПИТЪТ КАТО ПРОТИВООТРОВА НА СТРАХА

Историята на Дона е пример за една от най-важните поуки на живота: не можете да научите нищо, нито да премахнете какъвто и да е страх, ако не сте гото­ви да НАПРАВИТЕ нещо по въпроса. Действието, ко­ето е противоотрова на страха и на повечето само-разрушителни поведенчески модели, се избягва от пове­чето жертви, които отстояват позицията на сла­бостта. Но максимата за обучението, която аз нами­рам за най-смислена, гласи:

Чувам - забравям.

Виждам - запомням.

Правя - разбирам.

Никога няма да разберете що за усещане е да се ос­вободите от страха, докато не рискувате да му се противопоставите. Можете да разговаряте с тера­певта си, докато омръзне и на двама ви, можете да размишлявате, докато ви засърбят зъбите и ви се из­поти мозъкът, можете да слушате приятели, които ви говорят, че няма от какво да се страхувате, докато ви окапят ушите, но никога няма да разберете това истински, докато не направите нещо. както никой не може да ви научи да се страхувате, така и никой не може да ви научи да не се страхувате. Страховете ви са ваши собствени неповторими усещания и единстве­но вие трябва да им се противопоставите.

Веднъж на плажа чух майка да крещи да детето си: „Няма да влизаш във водата, докато не се научиш да плуваш!" как ви се струва тази логика на обучението? все едно да кажеш: „Няма да се изправяш на крака, до­като не се научиш да ходиш." Ако други хора се опит­ват да ви попречат да действате и искат да се учите без да предприемате нищо, гледайте на това като на техен личен проблем. Ако големите са успявали да пос­тигнат своето, докато сте били дете, и сега вините тях, задето сте сковани от страх, значи наистина сте затънали дълбоко. Онова, което са ви сторили в детс­твото, вече не може да се промени, затова, ако го из­ползвате като извинение за бездействието си сега, ви­наги ще си останете жертва. Гледайте на преживяванията си от детството като на резултат от няко­гашните усилия на родителите ви да направят какво­то могат, и се заемете вие да направите онова, кое­то можете, за да се промените днес. Трябва да се раз­мърдате, да падате, да ставате, да опитвате това, да променяте онова - с една дума, да експериментирате. А можете ли наистина да си представите, че експери­ментите и опитът ще ви направят по-малко мъдри и ще намалят шансовете ви за успех? Ако се отказвате от опита, който ви е необходим, все едно си казвате:

 „Аз не желая да знам." А нежеланието да знаете ще би направи слаби и ще осигури възможност на другите да би манипулират.

Не можете да опознаете силата, ако не сте готови да се подложите на проверка - ако обаче всички проверки винаги имаха успешен край, те биха били ненужни, затова не се отказвайте, когато не успеете. кога­то стигнете дотам да сте готови да изпробвате всичко, което според ВАС (не според другите, според вас) си струва, ще разберете защо опитът е противоотрова на страха. Бенджамин Дизраели, остроумният английски държавник и писател от XIX век, изразява това в много сбита форма в ранните си съчинения:

„Опитът е рожба на Мисълта, а Мисълта е рожба на Действието. Не можем да опознаем човека чрез дигите."

Първо мислите, после действате и едва след това научавате. Точно така се противопоставяте и на пла­хостта, която ви държи в положението на жертва.

СМЕЛОСТТА Е НУЖНА НА ВСЕКИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА БЪДЕ ЖЕРТВА

Готовността да се противопоставите на страха се нарича смелост. Ще видите, че е много трудно да пре­одолеете страховете си, ако не съберете малко храб­рост, макар че ще установите, че вече я имате, ако сте готови да я проявите.

Смелост означава да се противопоставите открито на критиката, да разчитате на себе си, да сте го­тови да приемете и да се поучите от последиците на всеки свой избор. Означава да вярвате достатъчно в себе си и да живеете живота си както смятате за пра­вилно, да срежете конците, чийто край държат други, и се опитват да ги дърпат в различни посоки.

Можете да осъществите психологическия скок към смелостта, като многократно си задавате въпроса: „какво е най-лошото, което може да ми се случи, ако...?" когато обмислите реално възможностите, поч­ти винаги ще установите, че не може да ви се случи почти нищо вредно или болезнено, ако предприемете необходимите стъпки, за да се освободите от ролята на жертва по силата на рефлекса. Сигурно ще открие-те, че също като дете, което се страхува от тъмно­то, се страхувате от нищото, защото най-лошото, което може да ви се случи, е да не се случи нищо.

Да вземем за пример моя стар приятел Бил, актьор, който се страхуваше да се яви на прослушване за роля в пиеса на Бродуей. Подканих го да помисли какво е най-лошото, което може да му се случи, ако не успее. Той започна да преодолява страха си с отговора: „Най-ло­шото, което може да се случи, е да не получа ролята, а аз и без това я нямам."

Да се провалите по начало значи да се върнете там, откъдето сте тръгнали, и макар че може да се случи, това със сигурност е ситуация, с която сте в състо­яние да се справите. След като методът с „най-лошо­то, което може да се случи" показа на Бил колко са аб­сурдни страховете му, те се разпръснаха и той се представи блестящо на прослушването. Не получи точно тази ром, но четири месеца по-късно, след още много прослушвания, най-после получи роля в една пие­са. Единственият начин Бил да се откъсне от положе­нието си на жертва и да получи роля, каквато отчая­но желаеше, беше да действа. И макар че може да не се е чувствал смел, той събра кураж да действа. Аме-риканската писателка кора Харис изразява това по следния начин: „Най-голямата смелост, която можете да проявите, когато ви липсва смелост, е да се прес­торите на смели и да действате."

Идеята за престорената смелост ми допада, защо­то важното е да действате, вместо непрекъснато да се опитвате да убедите себе, че сте смели или пък че не сте.

КАКВИ ДИВИДЕНТИ НОСИ ПОЗИЦИЯТА НА СЛАБОСТТА

Винаги, когато почувствате, че сте сковани от страх

-  с други думи, когато сте в положението на жертва

-  си задавайте въпроса: „какво печеля от това?" вед­нага ще се изкушите да си отговорите: „Нищо." Но вникнете малко по-дълбоко в нещата и ще се запита­те защо на хората им е по-лесно да бъдат жертви, вместо да заемат решително собствена позиция, да дърпат сами конците си.

Явно можете да избегнете много рискове, дори нео­бходимостта да се справяте с положението, като просто вдигнете ръце и оставите другите да поемат контрола. Ако нещата тръгнат зле, можете да обвините онзи, който дърпа конците, да го наричате с обидни думи и сръчно да избягвате собствената си по-голяма отговорност. в същото време, можете удобно да избягвате необходимостта да се променяте - „сво­бодни" сте да си останете „послушната жертва", по­лучаваща редовно дивиденти от фалшивите похвали на манипулаторите.

Ползата от слабостта почти винаги произтича от това, че избягвате риска. Цялостната полза, извличана от невротичните поведения, е описана по-подробно във „вашите слаби места". Но не забравяйте, че ако се стремите да направите живота си по-добър във всякакъв поведенчески и психически аспект, жизнено-важно е винаги да мерите качествата си по собстве­ната си ценностна система, дори резултатите да не са ласкателни за вас.

НЕ ПОСТАВЯЙТЕ НИКОГО НАД СЕБЕ СИ

Ако сте готови да опитате сериозно „позицията на силата", ще трябва да престанете да цените други хо­ра повече от себе си като притежаващи стойност и достойнства. Винаги, когато приписвате някому по-го­лям авторитет, отколкото на себе си, се поставяте в ролята на жертва. Понякога издигането на определе­ни хора над другите се приема като обществена нор­ма, например с употребата на титли и звания, и се на­лага да нарушите нормата, за да наложите своята гледна точка. Умелите манипулатори често настоя­ват да се обръщате към тях с титлите им, а те ви говорят на малко име.

Основен принцип за всички възрастни е: винаги се обръщайте към хората на малко име, освен ако те не покажат ясно, че желаят да се обръщате към тях по друг начин.

Един мой съсед на име Том разбра колко е разумно да разговаря с хората на малко име и по принцип вече отказва да употребява титли, когато това би го пос­тавило в неизгодно положение. Един ден отиде в учи­лището на сина си, за да разговаря с директора за пре­местването на детето в друг клас. Учителят на мом­чето очевидно проявяваше неразбиране към нуждите му. Имаше възможност то да бъде преместено 8 по-добър клас. Том знаеше, че политиката на училището е да не мести учениците от клас 8 клас, макар в слу­чая това да ставаше за сметка на образованието на сина му.

Директорът (съзнателно или не, няма значение) приложил различни силови трикове, за да накара Том да се отбранява. Първо, той седял зад голямо бюро, а на Том предложил стол, който бил прекалено малък, и в бли­зост нямало нищо, зад което Том да може „да се скрие". когато секретарката го въвела, директорът се правел на много зает. Сякаш нямал много бреме за та­къв дребен въпрос. И най-вече, секретарката го представила на Том като господин Клейборн.

Преди срещата Том попитал секретарката как е малкото име на директора. Тя му отговорила: „Ами, и аз не съм съвсем сигурна. винаги си е бил господин Клейборн. в края на краищата, нали е директорът на училището."

Затова първият въпрос на Том към господин Клей­борн бил: „как е малкото ви име?"

За момент директорът застинал. Никога не му се било случвало родител да започне разгоВора по такъв начин. Станало му ясно, че си има работа с някой, кой­то няма да се държи неуверено като другите.

„Робърт" - отвърнал директорът.

„Робърт ли предпочитате да ви наричат, или Боб?" - попитал Том.

„Ами... Боб" - отвърнал директорът, и ето че Том спечелил двете си най-важни точки - решително отка­зал да се впечатли от демонстрациите на сила и най-вече - от титлите.

На Том не му се наложило да удря по масата, за да си извоюва правото да се държат с него като с равен. Той се държал като човек, който вярва в себе си и гле­да на „статута" на директора като на фактор, към който трябва да се отнесе рационално. Той не се оста­вил да попадне в капан, не се поставил в положението на жертва, отказвайки се от самоуважението си зара­ди някой, който с радост не би му обърнал внимание. впрочем, Том успя да издейства преместването на си­на си. в този случай той успя защото преди всичко вярваше, че е чоВек със собствена стойност и се държа по съответстващ начин, и защото тактиката му, още от самото начало на срещата беше да заеме по­зицията на силата.

Титлите са особено силно оръжие в ръцете на хора­та, на които плащате пряко, за да ви обслужват. (На служителите В държавните училища например плащате непряко, посредством държавата.) вашите банкери, ха­зяи, лекари, зъболекари, адвокати и т.н. са все хора, с които имате обща работа. Ако се чувствате неудобно да се обръщате към тях на малко име, би трябвало да се запитате каква е причината. възможно ли е да не вярвате истински, че сте достатъчно важни, за да се обръщате към тези важни хора с малкото им име?

Установил съм, че мога да общувам с всеки човек на този свят на малко име и това никога не е причинява­ло нито на мен самия, нито на други хора и най-малко­то смущение, нито е предизвиквало лоши чувства. Ако началникът ви желае и има нужда да се обръщат към него с титла, при всяко положение се съобразете с то­ва, но нека искането да дойде категорично от негова страна, не от вас. Ако поискате да задоволявате нуждите на тези хора, като ги кичите с титли, тогава раздавайте ги наляво и надясно, но никога без да си за­дадете въпроса: „На кого служа аз?" Ако чувствате, че трябва да го правите, значи ги поставяте по-високо от себе си.

Можете да поставяте другите над себе си и като им подавате безпогрешни сигнали, че сте готови да приемете да ви мамят. По-лесно е да преметнеш ня­кой, който го очаква, отколкото да измамиш човек, който не допуска да го манипулират. Може би изпра­щате приканващи към манипулиране сигнали несъзна­телно, затова трябва да наблюдавате внимателно по­ведението си на жертва. виси ли над вас сянката на самообвинения и самоунижение? Започвате ли разговор с извинение за това, че отнемате от времето на дру­гия - от което се подразбира, че неговото време трябва да е по-ценно от вашето? Запитайте се защо нечие чуждо време трябва да струва повече от вашето. Не би трябвало да е така, освен ако другият човек струва повече от вас - а това, разбира се, зависи само от вашата оценка.

Единственият случай, когато можете да демонст­рирате, че поставяте другите по-високо от себе си, е когато това е добър тактически ход. Ако например за­емането на позицията „горкият аз" ще ви осигури бла­гоприятно отношение, във всички случаи се възползвай­те, стига да е възможно. Но престореното величаене на другите като тактика трябва да се използва рядко, само когато нищо друго не помага. И тъй като това означава да подадете на другия сигнал: „Манипулирай този нещастник", трябва да сте напълно сигурни, че няма да има обратен ефект. Ако смятате да накара-те алчния си хазяин да ви намали наема, като се нап­равите на безпомощни, проверете дали съчувствието му към безпомощните е единственото гарантирано слабо място в бронята му. Ако сгрешите, може вмес­то намаление да получите увеличение, защото той знае, че някак си ще набавите парите и ще приеме, че няма да имате смелостта да оспорите увеличението. Ако хазаинът знае, че си има работа с човек, който вярва в себе си и няма да позволи да го сплашат, кой­то е решителен и ще се противопостави резултатно, а не със злоба, има по-голяма вероятност да се съобра­зи с желанията ви. Тактиката „горкият аз" може да се използва, но само инцидентно и след много внимател­на преценка.

Накрая трябва да кажем няколко думи за това как да не станете неприятни. „Сила" е дума, която аз из­ползвам след внимателно обмисляне. Постарал съм се да я дефинирам недвусмислено. Не ви съветвам да бъ­дете свадливи, непокорни, неприятни, неискрени и т.н. - това почти винаги ще отблъсне хората, които иска-те да ви помогнат. Аз, разбира се, поддържам стано­вището, че човек трябва да може да бъде неприятен, ако това се налага в екстремни ситуации, за които ще говорим по-нататък. Просто не бива да бъдете пасив­ни и слаби при всяка стъпка в живота си и именно то­ва е основната поука в тази глава. Бъдете убеден в своята ценност, ефективен и самоуверен човек, а не хленчеща и молеща за разрешение жертва, вярваща, че все1ш друг на този свят е по-важен.

КАКВА ИРОНИЯ - ХОРАТА УВАЖАВАТ СИЛАТА

Ако наистина искате да ви уважават, вгледайте се внимателно в хората, които умеят да изискват и получават уважение. Бързо ще стигнете до заключение-то, че няма да спечелите ничие уважение, включително и вашето собствено, ако отстоявате позицията на слабостта. Трябва да се откажете от мисълта, че хо­рата няма да ви харесат, ако държите на своето.

Неведнъж родители са споделяли с мен, че се възхи­щават най-много на онези свои деца, които никога не са успели да накарат да им се подчиняват напълно. Макар че родителите са се старали усърдно да ги вкарат в пътя, да бъдат покорни, наложило им се е да приз­наят, че си имат работа с бунтари. Може да са опит­вали с ругатни, наказания, подкупи, вина и какво ли не още, но просто е било невъзможно да им наложат да се подчиняват.

Когато родителите ми говорят за това по време на сеансите, почти винаги забелязвам израз на възхищение в разказите им за „ужаса" да отглеждаш непокорно де­те. Но когато им изтъкна това скрито уважение, те почти винаги ми отговарят по един и същи начин: „Е, да, аз май наистина уважавам това дете... то притежава дързост, каквато винаги ми се е искало да имам."

В почти всички семейства има по някой „неуправля­ем" член и макар че често близките му сключват заго­вор, за да го направят по-покорен, не могат да поту­шат естествените искрици уважение и страхопочита­ние спрямо отказа на бунтовника да бъде като всички останали.

Когато отстоявате онова, в което вярвате, и се чудите какво си мислят другите, бъдете сигурни, че ако направите анонимно проучване, ще установите, че почти всички тайно ви подкрепят и се възхищават на твърдостта ви. У хората има някаква особена симпатия към състезателя, който не е сред фавори­тите, и често се оказва, че стискаме палци на някой, който има твърде малък шанс за успех. Затова, ако не си поставяте цели, свързани с желанието да спе­челите незабавното одобрение на другите, може по парадоксален начин да спечелите подкрепата им в по-далечен план - а никой не отрича, че е по-добре да по­лучиш подкрепа, отколкото да бъдеш отхвърлен. Може би ще ви подейства успокоително да знаете, че хората, за чието одобрение се тревожите най-много, са най-склонни да ви уважават, когато действате според собствените си убеждения, вместо да се вла­чите послушно и да правите онова, което очакват от вас.

Кати беше моя клиентка. Тя ми разказа как усвоила тази поука от собствен опит. Трябвало да участва в семинар, за който се регистрирала предварително, за да си осигури място. Но когато пристигнала на семи­нара, инструкторът и заявил, че заявките са прекалено много и ще се наложи да се съгласи на друг семинар в друга сграда.

Кати била изпълнена с решимост да участва в семи­нара и макар че това не било типично за нея, няколко-то месеца сеанси и дали кураж да настоява и да поеме по-голям риск. Тя влязла в спор с инструктора пред ця­лата група и настояла да участва в семинара. когато той се опитал да я разубеди с уклончиви приказки и по­рой от „да, но..." тя отказала да отстъпи. Накрая ин­структорът отстъпил и й казал да остане, но я помо­лил да не казва на регистратора, защото били наруши­ли допустимия брой участници, определен своеволно от ръководството.

Семинарът започнал и след няколко часа била повдиг­ната темата за проявеното от Кати упорство. Тя споделила, че се страхувала да не би всички да я помис­лят за зловреден грубиян, пробил си път с нахалство там, където е нежелан. Но напротив, практически всички участници в семинара заявили, че се гордеят с нея и тайно са били на нейна страна, че много искат тя да ги научи как да поемат по същия начин риска да не допускат да ги манипулират.

Когато ми разказваше тази случка, Кати бе сащисана. „Представете си," каза тя, „тези хора искаха по­мощ от мен, а аз винаги съм се смятала за предпазли­ва и плаха!"

В „Човек и свръхчовек" Джордж Бърнард Шоу обобщава усещането за вътрешна сила и удовлетвореност от себе си, които произтичат от поемането на рискове:

„Това е истинската радост в живота - да бъдеш из­ползван за цел, която сам признаваш за велика... да бъ­деш природна сила, а не трескав, егоистичен възел от болести и тегоби, който се оплаква, че светът не го е грижа за неговото щастие."

Наистина ще се чувствате могъщи, ако достатъч­но се грижите за себе си, т.е. вие определяте правила­та на отношенията си със света.

ПРИМЕРНИ ДИАЛОЗИ И СПЕЦИФИЧНИ ТЕХНИКИ, КОИТО ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ ДА ДЕЙСТВАТЕ ОТ ПОЗИЦИЯ НА СИЛАТА

Вече знаете, че това, което ви трябва, се казва си­ла, че хората ще ви уважават повече, когато проявя­вате енергичност, и че сковаващите страхове сте си наложили сами. Знаете също, че ви трябва кураж, за да се откажете от рушителните изгоди, които ще спечелите, в случай че настоявате на своето. Но смелостта е нещо, което трябва да проявявате всеки път, когато сте изправени пред някакво предизви­кателство, а не качество, което можете да придоби­ете завинаги.

Ето някои тактики, които ще ви помогнат да об­щувате с другите от позициите на силата и увере­ността, когато попаднете в типични случаи на мани­пулиране.

•  От този момент нататък се опитайте да преста­нете по навик да искате от всекиго разрешение да заговорите, да мислите, да направите нещо. Откажете се от молбите, в полза на изявленията. вмес­то да кажете: „Бихте ли имали нещо против да ви задам един въпрос?" използвайте: „Бих искал да знам дали..." вместо „Би ли представлявало голям проб­лем, ако върна тази стока?" опитайте с: „Искам да върна тази стока, защото не съм доволен от нея." И заменете „Може ли да изляза за час, скъпи?" с „Из­лизам, скъпи, имаш ли някакви поръчки?" Само роби­те и затворниците трябва да молят за разрешение, а както вече казах в началото на тази книга, „свикналият" с положението си роб е мит.

•  Гледайте хората, с които говорите, право в очите. Ако гледате надолу или встрани, изпращате сигнал, че не сте сигурни в себе си и се поставяте в удоб­на за манипулиране позиция. когато гледате в събеседника си, дори да сте нервни, излъчвате послание­то, че не се страхувате да общувате с него очи в очи.

•  Позата и езикът на тялото също трябва да изразя-ват самоувереност и сила. Изправете се колкото можете. Ако седите, не се прегърбвайте. Не си покривайте лицето с ръце и не ги стискайте нервно. Ако сте уверени в себе си, можете да се освободи­те от потрепванията, гримасите и дори изчервява-нето. Говорете с твърд, не с треперещ тих глас.

•  Поработете върху езика си, особено върху това да заличите празните паузи, постоянните хъмкания и изрази като „нали знаете". Тези навици издават неси­гурност и спъват ефективното общуване. Ако е нужно, говорете по-бавно и обмислено. Ако обърне­те достатъчно внимание на начина си на изразява-не, можете да промените издаващата слабостта ви реч в много кратък срок.

•  Ако някой ви помоли да му дадете нещо - пари, ве­щи, време или да се възползва от способностите ви, а вие не искате да удовлетворите желанието му, трябва да сте готови да действате от позиция на силата, иначе незабавно ще се окажете в положени-ето на жертва. Упражнявайте се да си казвате: „Предпочитам да не давам назаем", или: „Не, не ми харесва да бъда кредитор". Не е нужно да си измис­ляте много и сложни извинения или да увъртате и накрая пак да дадете заема и да се чувствате мани­пулирани. Просто заявете направо какво ще напра­вите и ще видите, че (1) няма да ви тормозят, за­щото от самото начало сте изяснили позицията си, и (2) приятелите и роднините ви в крайна сметка ще ви уважават повече за искреността ви. Ако се страхувате, че приятелите ви ще ви намразят само защото сте упражнили правото си да не направите нещо, 1соето ви е неприятно, запитайте се: „Наис­тина ли искам да имам приятели, които биха ме от­хвърлили за това че съм такъв, какъвто съм?" Приятелите не са хора, които настояват да бъде­те нещо различно от това, което вие искате да бъде­те. Само паразитите няма да ви харесват, ако не им позволявате да живеят на ваш гръб. Тук „най-лошото, което може да ви се случи" е хората, които искат да ви използват, да престанат да ви харесват и да сто­ят надалеч от вас за в бъдеще. А какво му е лошото на това? Разбира се, ако нямате нищо против да дава­те назаем, давайте, само че го правете ефективно.

•  Наричайте хората,  към които  сте свикнали да се обръщате с титли, на малко име. Дори да се обър­нете така само веднъж към своя зъболекар, лекар, адвокат и т.н., все пак опитайте, за да видите как ще подейства, а после си задайте въпроса дали стра­хът ви е бил основателен. А ако решите по принцип да избягвате обръщенията на малко име, ще знаете 6 себе си, че имате и такава възможност - защото вече сте опитали. Ако се чувствате неудобно, страхувате се и дори въобще не сте в състояние да го направите, помислете внимателно защо се притес­нявате за нещо толкова просто като обръщението към друго човешко същество на малко име. После преодолейте страха си и го направете. Скоро ще се почувствате много добре с новооткритата си уве­реност и едва ли ще ви се случи някое от катастро­фалните последствия, които сте си представяли.

•  Ако не пушите и не можете да понасяте цигарения дим, съберете смелост да се обадите, когато някой пуши и ви притеснява. Не е нужно да се държите зле, просто говорете от позиция на силата. „Бих се рад­вал, ако не пушите точно сега." Така не бие искате разрешение от пушача, за да го помолите да не пу­ши, а заявявате какво бихте искали. Ако пушачът откаже, а в някои случаи той има право на това, вие пък можете да упражните правото си на избор, ка­то станете и се преместите. Но в никакъв случай не се налага да седите и да се ядосвате. какво е най-лошото, което може да се случи? Може пушачът да продължи да си пуши, както преди. Но в девет от десет случая той ще се съобрази с искането ви. Мал­ко са хората, които биха продължили нагло да пу­шат, след като знаят, че смущават някого. Ако на­истина им се пуши, ще отидат някъде другаде за ня­колко минути.

•  Научете се да използвате ефективно гнева или оби­дата си, вместо да позволявате да ви манипулират.

Ако малкото ви дете настоява да играе на улицата, а вие искате да стане ясно, че няма да търпите по­добно поведение, не се колебайте да повишите тон, да се държите ядосано и твърдо, но внимавайте да го правите в името на резултата. Ако си тръгнете от такава случка с ускорен пулс и вдигнато кръвно, кипящи отвътре от гняв, значи сте станали жертва на поведението на дете, което още нищо не разбира. вместо това можете да проявите твърдост г и да си тръгнете, като си кажете: „Хей, бях страхотен. Показах му, че не се шегувам, и не съм ни най-малко разстроен." Действайки от позицията на силата, ще избегнете язвите, свръхнапрежението, гне­ва, тревогите и т.н., просто като използвате ефек­тивно уменията си.

•  Когато си имате работа с погребални агенти, не им позволявайте да използват скръбта ви, за да ви ма­нипулират. Заявете веднага какво искате и колко сте готови.да платите и ако се опитат да ви приложат тактиката с вината, просто си тръгнете, отбелязвайки, че ще говорите, когато има кой да ви чуе.

Отказът да разговаряте с хора и после да си тръг­нете, щом те не искат да чуят онова, което им обяс­нявате съвсем ясно, е много резултатна тактика. ко­гато хукнат след вас и започнат да се извиняват, ка­жете, че няма да си губите времето с тях, ако не же­лаят да обърнат внимание на онова, което искате.

Най-доброто оръжие на манипулатора е да ви изслу­ша и после да предложи точно обратното на това, ко­ето сте казали. Но не е необходимо да се хващате на тази въдица и най-добрият начин да дадете някому урок с поведението си е да си тръгнете, вместо да влизате в безсмислен разговор.

•  Никога не се страхувайте да прескочите някого, за да ви изслушат. Университетските преподаватели, които размахват оценките като заплахи, данъчните инспектори, които се опитват да би сплашат, използвайки това, че не познавате сложните закони, служителите 6 обществените институции, които се опитват да ви уплашат с властта си - всички те си имат началници, пред които са отговорни. Едно просто обаждане по телефона, едно добре написано писмо, изпратено с препоръчана поща до президента, председателя или който въобще е най-главен в орга­низацията, са много добро средство против опити­те на облечени във власт хора да ви манипулират. когато видите, че ако проявите настойчивост в сблъсъка си с някой от подчинените, само ще загуби­те, дайте ясно да се разбере, че няма да се поколебаете да го прескочите - и, ако е нужно, непремен­но го направете.

• Научете се да се отнасяте безстрастно към потен­циалните манипулатори. Никога не им показвайте, че сте разтревожени, уплашени или притеснени. Помнете винаги, че не бива да смесвате съзнанието за собствената си стойност и щастието си като личност с крайния успех или неуспех в някакъв конфликт. Гледайте на победата или загубата в една си­туация като на игра, с която можете да се забавля­вате, вместо постоянно да си казвате: „Това озна­чава много за мен." вземете решение да действате ефективно и да се впускате 6 подобни конфликти с готов план на играта, като винаги се стремите да потиснете външните признаци на страха. Ако противникът ви разбере, че отдавате на изхода от сблъсъка голямо значение в живота си и поради та­зи причина сте притеснени, може да ви принуди да изречете неща, които не мислите, и дори да се държите глупаво. Много по-добре е просто да излъчва­те решимост, която няма да позволи на другите до­ри да си представят, че могат с поведението си да имат власт над емоциите ви. И докато се упражнявате да не позволявате на другите да контролират емоциите ви, ще започнете да контролирате себе си, а това ще ви отведе до много по-пълно себеосъществяване - и до много повече победи.

• Когато кандидатствате за някаква работа и пода­вате документи или сте поканени на интервю, никога не си позволявайте да казвате неща като: „Не съм сигурен дали ще мога да се справя с това", или:  „Никога не съм преминавал такова обучение, но мисля, че мога да се науча". Със същия успех можете да заявите на себе си и да внушите на човека, при ко­гото кандидатствате за работа, че можете да се научите на всичко, защото вече сте проверили възможностите си в толкова много различни ситуации и знаете, че притежавате необходимата гъвкавост, за да се справите с работата. Говорете с ентусиа­зъм за себе си и квалификацията си и не се колебай­те да покажете на събеседника си, че сте човек, кой­то е готов да се учи. Макар че отделни интервюиращи, които лесно се стъписват от силните хора, могат да реагират с резервираност на вашата само­увереност, обикновено ще успеете да прецените си­туацията бързо, а повечето интервюиращи ще ви­дят в самоувереността ви много полезно за фирма­та качество. Ако все пак попаднете на малодушен интервюиращ, кажете това на президента на фир­мата и поискайте нов разговор с друг интервюиращ. Това упорство по-скоро ще доведе до добър за вас ре­зултат, отколкото до провал.

• Никога не се колебайте да говорите за лични неща. Отхвърлете страха, че ставате уязвими за човека, който научи „лични" неща от живота ви. Послович­ният страх, че някой може да ви причини болка, е около деветдесет и девет процента заблуда. Ако се чувствате свободни да говорите практически за всичко и очевидно не се обиждате от повдигането на една или друга тема, ще бъдете далеч по-силни, отколкото ако си имате безброй „забранени теми".

Макар че не е нужно да разкривате сексуалните си фантазии и позорните семейни тайни, без съмнение можете да се освободите от убеждението, че хора­та ще ви унищожат, ако разберат що за човек сте всъщност.

Говорете откровено за себе си. Споделяйте, когато ви се иска. Освободете се от мисълта, че не можете да разкриете душата си, защото това е опасно. Ако не искате да се разкривате, това е едно, но ако се стра­хувате да го направите, е съвсем друго. И ще видите, че е здравословно да огледате критично всички причи­ни, поради които казвате, че не искате да говорите за себе си. Ако през целия си живот сте били стеснител­ни, ако сте се разплаквали от нищо, ако е било лесно да ви изплашат, ако сте проявявали свръхагресивност и т.н., какво въобще може да направи някой с тази ин­формация, за да ви уязви? каквото и да отговорите, то най-вероятно ще се окаже свързано с някоя от сла­бостите на характера. Ще ви уволни ли началникът? Едва ли. Но дори и да ви уволни, има и други места, къ­дето можете да работите. Хората ще разправят слу­хове за вас? Едва ли. Но дори и така да е, защо тряб­ва да подчинявате живота си на това, което говорят другите? Хората ще клюкарстват за вас, дори това да не би харесва, дори дума да не продумвате, тогава ня­ма смисъл да се въздържате и да се опитвате да избег­нете клюките?

• Ако подозирате, че някой, комуто плащате, за да ви свърши работа, се опитва да ви манипулира, като не направи обещаното - например да оправи колата ви както сте се разбрали - тогава го понаблюдавайте как си върши работата, стига това да не влошава положението ви на жертва, като ви губи твърде много време.

Накарайте хората, които вършат някаква работа за вас, да ви докажат, че са направили, каквото са обе­щали, и не вярвайте и за миг, че сте длъжни да им дадете карт бланш и после да платите, колкото ви поискат. кажете още отначало, че не искате нов маслен филтър, иначе със сигурност ще се сдобиете с такъв, независимо дали би трябва или не. Бъдете твърди, когато изискате обяснение за сметки, които намирате за неоснователни. Ако в ресторанта келнерът надпише сметката, обърнете се към управителя и не давайте бакшиш на келнера, ако не смятате, че инцидентът е бил стопроцентова случайност. (келнерите ВИНАГИ се извиняват надълго и нашироко и твърдят, че грешката е била неволна.) Можете просто да откажете да възнаградите некомпетентността или опита да ви ог­рабят.

Създайте си навика да проверявате всяка получена фактура. Ако откриете, че сметката е раздута, уведо­мете компанията точно какво мислите по въпроса и откажете да работите с хора, които смятате, че ви мамят. И изпратете официално оплакване до местно­то Управление по професионална етика или до Агенци­ята за защита на потребителите. Едно написано за две минути писмо до тези организации ще ви помогне да сложите край на подобни случки. Може би смятате, че надписаните сметки са нещо рядко срещано и обикновено случайно, но аз съм установил, че сметките 6 ресторантите често не са точни и около деветдесет процента от „грешките" в сметките ми, по някаква случайност, са винаги в полза на заведението. Явно за тези грешки не важат законите на статистическата вероятност. когато ви се случи подобно нещо, ведна­га уведомете ръководството и поддържайте протеста си решително, ако настоявате въпросът да бъде изяс­нен. Ако не желаете това, просто заявете на управи­теля, че няма да платите сметката и преставате да бъдете техен клиент.

• Когато ви кажат, че трябва да чакате смешно дъл­го за доставка на мебели, автомобил и т.н., не при­емайте ролята на жертва, съгласявайки се с хрумването на търговеца, че трябва да получите оно­ва, което желаете, когато на него му е удобно. И не му вярвайте, че никой друг не може да ви го дос­тави по-бързо. Ако това, което ви трябва спешно, е кола, проверете какво предлагат агентите в дру­ги градове, дори в други щати, ако е необходимо. Покажете на бавните доставчици, че нямате на­мерение да чакате и се обърнете направо към ръководството, не към чиновниците. Обяснете, че ще отидете при конкурентите им, ако не осигурят доставката по-бързо. Обърнете се към търговци­те на едро, дори към производителите, за да про­верите дали не можете да получите специална бър­за услуга. Никога не плащайте авансово и във всеки договор си осигурете връщането на минималния депозит, ако търговецът не изпълни подробности­те по договора. Не е нужно да се заяждате, прос­то бъдете твърди и силни, а не поредната жерт­ва, която казва: „О, всъщност ще чакам само де­сет седмици. Сигурно така трябва да бъде, макар че ми трябва по-скоро."

Един мой клиент, комуто казаха, че в Ню Йорк не могат да му доставят кола за осем седмици, се обади на агент в Мичиган и установи, че там може да полу­чи колата за четири дни и с 300 долара по-евтино, от-колкото в Ню Йорк. Той пътува дванадесет часа, за да я прибере, но си устрои приятна ваканция със спесте­ните пари.

На практика всяка ситуация може да се превърне в победа, ако не очаквате да ви манипулират и не го позволявате.

• По правило отказвайте да плащате за лошо качест­во или недобро обслужване. Ако салатата в ресто­ранта има вкус на слама, ако сладкишът е изсъхнал и т.н., просто изтъкнете този факт и поискайте да ви приспаднат това блюдо от сметката. Ако по­паднете на несговорчив келнер или касиер, спокойно се обърнете към някой, който не е чиновник, и няма да бъдете жертва.

Ако ви поискат да платите нещо, което не сте поръчвали, или ако сметката е надписана, просто не я плащайте и не се стряскайте от настойчивите писма и заплахите, че ще пострада репутацията би. Не мо­гат да би направят нищо, ако не им позволите, а отказът да платите за некачествени материали и услуги е начин да не допуснете да ви окачат етикет на жертва.

ОБОБЩЕНИЕ

Можете да действате от позиция на силата, като раз­читате изцяло на себе си и не давате другиму власт да ви ръководи. когато разчитате напълно на друг човек да насочва правилно живота ви, просто сами си проси­те да ви манипулират. Ако се възползвате от шанса и си осигурите успех, вместо да чакате той да дойде сам, ако преследвате целите си, без да влагате емоции в резултата, няма да усетите как ще заемете място в редиците на хората, които не допускат да бъдат превръщани в жертви. Едно кратко изречение обобща­ва съдържанието на тази глава: „който плаща, той по­ръчва музиката."

3.

Не допускайте да ви подмамят с миналото, което вече не може да се промени

Напредъкът и развитието  са невъзможни, ако правите всичко така, както сте го правили винаги.

Не допускайте да би подмамят с миналото, което вече не може да се промени

ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ, използвани в нашата култура, е позоваването на неща, които нямате власт да промените, или на прояви и случки, които са вече ми­нало. Можете да се научите да избягвате този голям манипулаторски капан - като просто отказвате да ви въвличат в разисквания на подобни въпроси, като забе­лязвате, когато другите се опитват да отклонят вни­манието ви и да ви накарат да се отбранявате, споме­навайки ваши действия в миналото, които вече не можете да промените, като отхвърляте особения вид алогичност, с която се опитват да ви вържат ръцете. винаги съм твърдял, че можем да научим много от животните, без да стигаме дотам да действаме чис­то инстинктивно, както те единствено могат. Уолт Уитман пише трогателно за любовта си към живот­ните в „Стръкчета трева:"

„Мисля, че бих могъл да се обърна и да живея с животни,

те са толкова спокойни и самостоятелни.

Стоя и ги гледам дълго, дълго.

Те не се измъчват и не хленчат за своята участ.

Те не лежат будни в мрака и не плачат за греховете си,

БЪДИ ГОСПОДАР НА ЖИВОТА СИ

Те не ме отблъскват с разсъждения за своя дълг пред Бога.

Сред тях няма недоволни, нито побъркани от мания

да притежават вещи.

Никой сред тях не коленичи пред друг,

нито пред себеподобните си, живели преди хиляди години.

Никой сред тях не печели респект и не става нещастен

никъде на този свят.

Животните не могат да продължават да мислят за минали неща. Макар че са лишени от прекрасни спомени, те са и блажено неспособни да бъдат депре­сирани и да се обвиняват безполезно, могат само да мислят за настоящето и да живеят 6 него. За да престанете да бъдете жертва, ще трябва да се поу­чите от животните и да започнете да правите след­ното:

1)  Осъзнайте и си припомняйте кои неща не можете да промените.

2)  Разберете по какъв начин другите се опитват да използват миналото, за да ви манипулират.

3)  вникнете в начина, по който вие самите използ­вате миналото, за да превръщате себе си в жертва.

4)  Приложете някои специфични стратегии против манипулациите, когато видите, че ставате жертва на нечие чуждо или на собственото си поведение.

НЯКОИ НЕЩА, КОИТО НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ

Най-очевидното, което не можете да промените, са вашите минали действия. всичко, което някога сте сторили, просто е минало и макар че почти винаги мо­жете да се поучите от него, а понякога - и да проме­ните последиците в настоящето, не можете да върне­те назад вече стореното. Затова винаги, когато установите, че влизате в конфликт във връзка с това как нещо е трябвало или не е трябвало да бъде направено

-  вместо да видите как да не повтаряте миналите си грешки и какво може да се направи сега - значи сте жертва, попаднала в капан без изход. Да предъвквате едно и също до безкрай, да ви напомнят как сте напра­вили това или онова и как е трябвало да го направите, да се измъчвате как другояче сте могли да постъпите

-  това са все реакции на жертва и вие можете да се борите с тях. Тъй като можете да живеете само в нас­тоящия момент, нелепо и вредно за вас е да се оста­вяте да ви уязвят с нещо, извършено в миналото.

Освен собственото ви минало, има и много други не­ща, които не можете да промените и, следователно, е безполезно да се безпокоите за тях. Можете или да се научите да приемате нещата, от които няма как да избягате, или да продължите болезнено да се притесня­вате заради тях. Ето някои неща, които трябва ясно да осъзнаете, че не можете с нищо да промените:

•  ВРЕМЕТО

Може да ви се струва излишно да ви казвам, че не мо­жете да промените времето, но задайте си въпроса колко често сте си разваляли настроението заради тем­пературата, дъжда, бурята и т.н. Така чисто и просто се самоизмъчвате. Разбира се, не е необходимо да се преструвате, че харесвате лошото време, но добре е да не позволявате то да ви пречи и в най-малка степен.

•  БЪРЗИЯТ ИЛИ БАВЕН ХОД НА ВРЕМЕТО времето винаги ще си тече с една и съща скорост, независимо дали това ви харесва или не. всеки ден раз­полагате с двадесет и четири часа и можете да се оп­лаквате колкото си искате, че те минават прекалено бързо или прекалено бавно, но няма да спечелите нищо от това, освен че мъничко ще остареете.

•  ДАНЪЦИТЕ

Ако се ядосвате за неща като данъците, единст­веното, което ще спечелите, е чувството за безпо­мощност и временен стрес. Данъци ще има винаги и те винаги ще бъдат прекалено високи. Можете да се постараете да сведете своите до минимум, да гласува­те за политици, поддържащи намаляването на данъч­ното бреме и т.н., но да се ядосвате заради данъците е напълно безполезно.

•  ВАШАТА ВЪЗРАСТ

Просто не можете да я промените. Без съмнение, можете да промените външността си, светогледа си, облеклото си, дори това колко възрастни се чувствате, но възрастта ви не зависи от вас. И да се оплак­вате постоянно колко сте стари, нищо няма да се про­мени, освен че ще се чувствате още по-стари, по-умо­рени, рухнали и изкривени от артрит, отколкото сте всъщност.

•  МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ ЗА ВАС

И онова, което мислят другите за вас, зависи само от тях. Хората ще мислят каквото си поискат, неза­висимо дали това ви харесва или не, и макар че може-те да направите всичко по силите си, за да се отнася­те с тях така, както бихте искали те да се отнасят с вас, не можете да си позволите компромиси със себе си, за да им повлияете. Щом не сте 6 състояние да диктувате на другите какво да мислят за вас, значи със сигурност няма логика да се измъчвате заради мне­нието им, освен ако не вярвате, че тяхното мнение за вас е по-важно от вашето собствено.

•  ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ И ПРИРОДНИТЕ ЯВЛЕНИЯ

Ако се терзаете за изхода на избори, война, спор, бу­ря или каквото и да е друго, това само ще би изпълни с чувство на безсилие. Същото важи за големите соци­ални бедствия в наше време. Да вземем за пример „вой­ната в....". колкото и да не ви харесва това, човекът е агресивно същество, което използва войната като средство да наложи властта си, защото не вярва дос­татъчно в себе си, за да заложи на разума. Хората ви­наги са воювали помежду си и ако днес продължават да го правят някъде на планетата, това не бива да ви изненадва. Разбира се, не е необходимо вие да се биете в каквато и да е война и можете да направите всич1со, което ви е по силите, за премахването на бедствието, наречено война, от лицето на земята. Но да се чувст­вате нищожни, объркани и нещастни, защото други са решили да воюват, означава да се поставите в положението на жертва. Не можете да спрете войната, чу­мата, сушата, като се чувствате виновни и нещаст­ни, затова помислете спокойно защо трябва да прави­те нещо толкова глупаво и самоунищожително.

•  ВАШИЯТ РЪСТ И ФИЗИЧЕСКИЯТ ВИ ОБЛИК Общо взето, това, което виждате, е всичко, което можете да имате. Да недоволствате от конструкци­ята си, ръста си, ушите си, пръстите на краката си, гърдите си, размера на гениталиите си и т.н. означава отново да се поставите в положението на жертва и да не спечелите нищо, освен че ще се измъчвате. Да харесвате това, което ви е дадено, е въпрос на избор, както и да промените каквото можете с операции, тренировки и т.н. каквото не можете да промените, по-добре се научете да обичате - и то много!

•  БОЛЕСТИТЕ НА ДРУГИТЕ

Случва се хора, които познавате и обичате, да се разболеят. Ще бъдете жертва, ако в такъв момент из­паднете 6 безпомощност, и е напълно възможно да се присъедините към болните си близки. При всяко положение им помагайте, бъдете край тях, ако искате, да­вайте им утеха, но не си казвайте: „Това не биваше да се случва", или: „Не мога да понеса да я гледам в това състояние". вашата сила ще бъде пример за тях, може дори да им помогне да оздравеят. Но мрачното ви по­ведение ще навреди на всички, особено на вас самите.

•  СМЪРТТА

Колкото и хората да се опитват да избягат от то­зи факт, никой не си отива жив от този свят. Живо­тът всъщност е болест с фатален край. Обвили сме смъртта в мистика, решили сме, че е нещо, от което трябва да се страхуваме и да проклинаме, което ни прави неутешими, когато сполети любим човек или надвисне над собствените ни глави, както неизбежно се случва. Но болезненото възприемане на смъртта е до голяма степен въпрос на културна традиция, нещо придобито, към което можем да си изработим реалис­тично отношение. Не забравяйте думите на Джонатан Суифт за смъртта:

„Невъзможно е нещо толкова естествено, толкова необходимо и толкова всеобщо като смъртта да е би­ло измислено от Провидението като зло за човечеството."

• НЕЩАТА В ПРИРОДАТА

Деветнадесетгодишната Дженифър хленчи: „Не оби­чам пикници на плажа, там е пълно с пясък!" Плажовете са от пясък, скалите са твърди, морската вода е солена, а реките текат. винаги ще бъдете жертва, ако не приемете нещата в природата и не престанете да се оплаквате, когато се сблъскате с действителност­та, такава, каквато е. винаги, когато се уловите, че недоволствате от нещо естествено, това е равносил­но да поискате да живеете на Уран.

Толкова за възприемането на безбройните неща, ко­ито винаги ще бъдат такива, каквито са. Безспорно заслужавате уважение, ако се стремите да промените света. Но се научете да подбирате в какво да хвърли­те усилията си и да не се превръщате в разочарована и страдаща жертва, съдейки по смешен начин за неща, които никога няма да се променят. Нека оставим на Ралф Уолдо Емерсън да изрази това в няколко кратки, многозначителни слова в есето си „Благоразумието", написано около 1841 година:

„Каквото и да правим, лете ще има мухи. Ако вър­вим през гората, ще бъдем храна за комарите."

Повече от сто години след Емерсън, през лятото все така има мухи, а в гората - комари.

КАК И ЗАЩО ДЕЙСТВА КЛОПКАТА „ТРЯБВАШЕ ДА..."

Когато някой ви каже „трябваше да..." очаквайте ма­нипулация. Това „трябваше да..." няма да промени нищо вече сторено, но може да се използва, за да би накара да признаете, че сте сгрешили и да бъде избегнат разговорът за това какво може да се направи сега. Докато потенциалният манипулатор задържа разговора върху миналите ви действия, можете да сте сигурни, че няма да получите, каквото искате.

Ето един пример, който ще ви покаже как действа тази манипулативна игра.

Артър се нанася в дома си в петък следобед и се обажда на електрическата компания, за да му пуснат тока. Чиновникът, комуто излага молбата си, отвръ­ща: „Трябваше да ни се обадите в сряда. Сега е много късно да се направи нещо."

Артър е на път да се окаже жертва, ако позволи да го отклонят от позицията му, при това без всякаква логика, защото той няма как да знае, че „политиката" на компанията изисква заявка два дни пред­варително, за да включи електричеството, при това в петък той вече не е в състояние да се върне обрат­но в сряда и да направи заявката, така че да му обяс­няват какво е трябвало да направи е колкото нелепо, толкова и безполезно. Но Артър знае, че тези доводи са били повтаряни много пъти, надушва клопката, знае, че компанията може да му включи електричеството същия ден, ако подходящ човек даде такова нареждане, и поисква да говори с началника, преди да за­тъне в блатото на разправията с чиновника, приемащ обажданията. Той обяснява на началника случая си под­робно и електричеството му е включено същата ве­чер, макар че чиновникът го е уверил, че това е „не-възможно".

Маневрата „трябваше да..." се прилага постоянно, всеки ден, особено от бюрократите в целия свят, от хората, които искат да ви вържат ръцете за свое удобство. Тя върши работа, защото потенциалните жертви не я разпознават и лесно попадат в капана, който ги кара да се чувстват виновни или безотговор­ни. Повечето хора и без това са готови да тънат в миналото и са много податливи на опитите на мани­пулаторите да отклоняват разговора към неща, кои­то изобщо не са се случили. когато хората прилагат тактиката „трябваше да...", обикновено искат да ви накарат да се чувствате зле, за да постигнат своите цели, а не за да ви помогнат да се поучите от мина­лите си грешки ми да поправите пропуските в знани­ята си. След като ви накарат да се чувствате зле или глупаво, вече е лесно да ви убедят, че не могат да ви помогнат - и ето че са ви измамили. „Съжалябам, но сега нищо не мога да направя. Трябваше да..." Ако се хванете на въдицата, спукана ви е работата - става-те послушна жертва, измамена, защото не е разпозна­ла клопката, поставена много точно, макар и може би несъзнателно. По-лесно е да накажеш човек, който подсъзнателно е съгласен, че заслужава наказание, а тактиката „трябваше да..." цели да ви накара да мис­лите именно така.

„Трябваше да..." се прилага често срещу децата, за да се чувстват виновни и да бъдат принудени към покор­ство. „Трябваше да ми кажеш сутринта, Денис, че ис­каш да майсториш клетка за зайци в мазето. Сега е много късно, защото току-що почистих там и поне из­вестно време не искам да се разхвърля." Денис знае, че не е имало никакъв начин да знае кога баща му смята да чисти мазето и позицията „трябваше да..." е безс­мислена. Но не може да разговаря логично с баща си, който, веднъж възприел тази тактика, с гнева си и превъзходството си на възрастен ще утежни положението на Денис в ролята на жертва.

Единственият начин да избегне клопката „трябваше да..." е да откажете да участвате в играта, съсредото­чавайки вниманието си върху това, което може да се направи сега. Ако някой би 1саже: „трябваше да...", можете да му отговорите: „Да не би да искаш да се вър­на назад 8ъв времето и да направя, каквото ти казваш, че е трябвало? Не е ли по-добре да поговорим за оно­ва, което наистина може да се направи сега?" Ако прос­то не можете да отклоните някого - като чиновника 6 случая с Артър - от маневрата „трябваше да..." и се наложи да го прескочите, можете да предотвратите опита на началника му да ви приложи същата такти­ка, като започнете с думите: „Искам да ми включите електричеството днес.... (какъвто ден се пада), но ва­шият чиновник държи да говори само за вчерашния ден (миналата седмица, миналата година)".

ДРУГИ ТАКТИКИ, ПРИЛАГАНИ ЧЕСТО С ЦЕЛ ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ВНИМАНИЕТО ВЪРХУ НЕЩО МИНАЛО

Джордж Ноел Гордън (лорд Байрон), прочутият анг­лийски поет, пише: „Никоя ръка не може да застави ча­совника да бие за мен отминалите часове". А точно това се опитват да направят манипулаторите с раз­нообразните си стратегии, съсредоточени върху мина­лите ви действия, и „трябваше да..." е само една от най-честите и най-резултатните сред тях. Следват седем типични изречения, отнасящи се към миналото, които почти винаги имат за цел да превърнат човека 6 послушна жертва, приемаща „наказанието" си.

• ЗАЩО ГО НАПРАВИ ТАКА?

Да ви карат да обяснявате подробно или да оправ­давате миналите си действия успешно пречи на прех­върлянето на разговора към настоящето, където би могло да се направи нещо полезно. всеки ваш отговор ще се сблъска с упрек, неодобрение и ново нападение, което ще ви принуди да продължите да се отбранява­те. Дръжте си очите отворени за вълшебната думич­ка защо, тя може да ви кара да отстъпвате до безк­райност.

• АКО ПЪРВО МЕ БЕШЕ ПОПИТАЛ!

Може и да е вярно, че ако първо сте се посъветва­ли със събеседника си, нещата са могли да се разбият по-добре, но със същия успех може и да не е вярно, за­щото тогава той може би е нямало да ви каже, какво­то казва сега, постфактум. Може би просто се възпол­зва от представилата му се възможност да изглежда умен за ваша сметка. При това вече е твърде късно да се съветвате с него, така че ако се опитва да ви по­могне с това често употребявано изречение, може са­мо да ви накара да се чувствате виновни, че не сте по­търсили съвета му - може би за да успее да ви измами по избрания от него начин, защото е „доказал", че си го заслужавате.

•  НО НАЛИВвИНАГИ СМЕ ПРАВИЛИ ТАКА!

Този хитър трик означава, че винаги, когато се от­клоните от някогашното си „приемливо" поведение, трябва да се чувствате виновни и да признаете, че сте нарушили не само нечии чужди права, но и собст­вените си. (какво право имате вие да променяте не­щата?) Ако успеят да ви накарат да признаете, че не е трябвало да правите нещо по-различно от преди, зна­чи най-безпрекословно ще ви санкционират всеки път, когато направите нещо ново. Нали?

•  СЛЕД КАТО СИ ГО КАЗАЛ, ЗАЩО НЕ ГО СПАЗВАШ? Това е логиката, че всичко е завинаги, т.е. ако това служи на целите им, хората ще се опитат да ви нака­рат да спазвате всичко, което сте казвали някога, до­ри десетилетия по-късно, макар че може да сте проме­нили мнението си с промените в обстоятелствата и светът да се е обърнал с главата надолу. Но ако пра­вите обратното на това, което някога сте казали, значи сте неморални, безсъвестни, подли и неетични -дръжте си на думата или ще ви хулят, както се пола­га. Ако могат да ви накарат да се чувствате виновни, задето сте променили становището си, сигурно ще ви накарат да се отречете от него и да се придържате към онова, което някога сте казали, макар че сега мис­лите другояче - а от това, разбира се, манипулаторът ще бъде доволен и целите му ще бъдат постигнати!

•  АКО НЕ БЯХ ПОСТЪПИЛ ТАКА!

Това е „невротичното преизживяване", при което си причинявате страдание в настоящето, изживяваш отново и отново миналите си грешки. вие буквално се проклинате за това, че сте постъпили по определен на­чин. Можете да превърнете себе си в жертва и с противоположния механизъм - „ако само бях направил та­ка и така", който е също толкова глупав. Просто за­щото сега е невъзможно да направите нещо вече от­минало по различен начин и колкото и да го въртите в ума си, това с нищо няма да помогне, особен че ще ви загуби време.

•  ТОЧНО ВЧЕРА ИМАХМЕ СЛУЧАЙ КАТО ВАШИЯ Това е често прилагана от администраторите так­тика. Разказвайки ви какво е станало в подобен на ва­шия случай, те ви карат да се съгласите, че наистина трябва просто да приемете глупостите, с които ви затрупват, само защото „точно вчера" са изманипулирали някого да се хване на същата въдица.

•  КОЙ Е ВИНОвЕН ЗА ТОВА?

когато нещо не се е получило както трябва, връща­нето назад стъпка по стъпка, за да се стовари вината върху всички, е средство, което всеки може да използ­ва, за да отклони вниманието от това какво конст­руктивно може да се направи в бъдеще. Търсенето на виновник за неща, които са вече минало, е губене на време, освен когато става дума за финансова компен­сация. Ако се определи, че вината е четиридесет про­цента на Хърби, тридесет и пет процента на Майкъл, а останалите двадесет и пет процента се разпределят между четирима души, какво от това? Губейки време в уточняване на степента на вината, можете да прекарате голяма част от живота си, разпределяйки от­говорността за минали и свършени неща.

Ето още веднъж същите седем изречения и какво можете да очаквате, че влага в тях човек, който не се опитва да ви манипулира.

Роднините използват такива манипулативни изрече­ния, за да ви накарат да бъдете такива, каквито те искат. Хората от семейството ги използват, за да оп­равдаят наказанието, което се готвят да наложат, или за да държат изкъсо непокорниците. Същите ходове използват и търговците, които искат да ви накарат да платите безпрекословно, както и чиновниците, които получават заплата, за да не ви позволяват да постигнете целите си за сметка на компанията, на която така предано служат. Манипулаторите ги използ­ват, за да заобиколят логиката, да избягат от насто­ящето, да сплашват, манипулират и печелят. Още щом някой се опита да ви приложи тактиката на по­зоваване на миналото, можете да си зададете въпроса дали ви манипулира и да сте готови да реагирате съо-тветстващо. Ето един пример:

Преди няколко години Сам прави по телефона поръчка за закупуването на няколко общински облигации и ди­лърът му обещава да ги получи до определена дата. ко­гато пристигат с една седмица закъснение, Сам отказва да ги вземе. По телефона търговецът, който току-що е загубил голяма комисионна, се опитва да му обясни, че Сам не може да постъпва така, понеже е тряб­вало да му се обади, когато полиците не са пристигна­ли навреме. Затова сега трябва просто да ги приеме. „Защо не ми се обадихте?" - повтаря той.

Отговорът на Сам е: „Значи според вас трябва да ви обяснявам поведението си? Наистина ли мислите, че е мое задължение да ви се обадя, когато вие закъснявате?"

Търговецът скоро се отказва и си задържа облигаци­ите.

МОЖЕТЕ САМИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕТЕ в ЖЕРТвА, КАТО СЕ ПОТОПИТЕ в МИНАЛОТО

Макар че другите несъмнено имат желание да се позо­вават на миналото, за да ви манипулират както си ис­кат, вие можете и сами да си причините доста непри­ятности в това отношение. Може би, като много дру­ги хора, живеете днес според някогашните си убеждения, които вече не са в сила. Може би сте в капана на миналото, но не искате да се изскубнете от него и да започнете начисто.

Джоан, една клиентка, която дойде при мен, защото беше винаги нервна и тревожна, ми добери, че не може да изкара деня, без да я обземе напрежение. Разказа ми как винаги е винила родителите си за нещастното си детство. „Те не ми даваха никаква свобода. Постоянно наблюдаваха поведението ми. Те ме превърнаха в разва­лината, която съм днес." Така ми се оплакваше Джоан, макар че беше на петдесет и една години и родители­те и бяха вече покойници. Тя още се хващаше за неща, случили се преди тридесет и пет години, затова глав­ната цел на сеансите ми с нея беше да й помогна да се освободи от миналото, което вече не можеше да про­мени.

Анализирайки безсмислието на това да ненавижда родителите си, задето са постъпвали така, както са смятали за правилно, и оставяйки всички тези преживявания там, където им е мястото - 6 миналото, Джоан скоро се научи да преодолява саморазрушителния навик да вини покойните си родители. Тя разбра, че още в юношеските си години е решила да допусне да се разстройва от свръхпокровителственото отношение на родителите си и че ако е отстоявала по-твърдо са­мостоятелността си, е нямало да изпадне в положени-ето на жертва. Постепенно повярва 6 правото си на ИЗБОР, разбра, че през цялото време сама е избирала да бъде нещастна и че саморазруиштелно продължава да се придържа към този навик. Скъсвайки тези манипулативни връзки с миналото, което вече не можеше да промени, Джоан буквално се освободи от тревожността.

Оценявайки нещата в миналото, оказали влияние върху живота ви, внимавайте да не се придържате към убеждението, че други са виновни за това, което чувс­твате и правите, и дори за това, което не успявате да правите днес. Ако се уловите, че обвинявате роди­телите си, техните родители, лошите времена или каквото и да е друго за сегашните си несгоди, спомне­те си следната максима: „Ако миналото ми е виновно за това, което съм сега, а миналото не може да се про­мени, значи съм осъден да остана такъв, какъвто съм." Настоящето е винаги съвсем ново преживяване и можете да решите още сега да прогоните от него всич­ко неприятно, което си спомняте от миналото, и да направите сегашния момент приятен.

Простата истина за вашите родители гласи: Те са се справяли, както са могли. Точка. А1ю баща ви е бил алкохолик, ако ви е изоставил като бебе, ако майка ви е била натрапчиво покровителствена или нелюбяща, значи не са знаели как да бъдат други. каквито и не­щастия да са ви се случили в младежките години, вие най-вероятно сте ги направили още по-травмиращи, отколкото са били в действителност. Малките деца обикновено се приспособяват към всичко (освен ако положението им е наистина чудовищно тежко) и не си прекарват времето в оплакване и самосъжаление, заде­то родителите им са такива, каквито са. Те приемат семействата си, възгледите на родителите си и т.н., също както приемат хубавото и лошото време, и се справят. Умът им е зает с чудесата на вселената и те се забавляват изобретателно, дори при условия, ко­ито други биха нарекли жалки. Но възрастните често анализират многократно миналото си и си спомнят ужасни преживявания, голяма част от които не са се случили в действителност.

когато клиентите ми са прекалено заети с това да открият в миналото причините за сегашното си пове­дение, аз им предлагам да си изберат две-три обясне­ния, които най-много им допадат, от списъка по-долу, да ги използват, ако искат, и после да преминат към нови решения в настоящето. Това са някои от най-чес­тите причини от миналото, които хората цитират, за да обяснят защо са такива, каквито са днес. След като прахосат доста време и пари за терапия, в която изследват миналото си, повечето сами стигат до някои от тях.

Родителите ми бяха безотговорни.

Родителите ми бяха прекалено ограничени.

Майка ми се държеше прекалено покровителствено.

Майка ми не се грижеше достатъчно за мен.

Баща ми ме изостави.

Баща ми беше прекалено строг.

Другите правеха всичко вместо мен.

Никой никога не ме е отменял в нищо.

Бях единствено дете.

Бях най-голямото от ... деца.

Бях най-малкото от ... деца.

Бях средното дете.

Ввремената бяха доста тежки.

Времената бяха прекалено безгрижни.

Живеех в гето.

Живеех в имение [голяма къща и т.н.]

Нямах никаква свобода.

Имах прекалено много свобода.

Бяхме прекалено религиозни.

Никой у дома не беше религиозен.

Никой не искаше да ме изслуша.

Нямах и миг спокойствие.

Братята и сестрите ми ме мразеха.

Бил съм осиновен.

Наблизо не живееха други деца.

[И така нататък в същия дух]

която и причина да посочите, не забравяйте, че правдивото тълкуване на миналото е мит. Най-добро­то, което може да ви даде терапевтът, са идеите, ко­ито ще ви помогнат да разберете себе си, ако ги при­емете за верни. Истината не е в идеята, а във ваше­то удовлетворение от нейната полезна правота. Ма­кар да приемам, че човек е способен да прозре по-добре в себе си, изследвайки миналото си, няма съмнение, че това прозрение само по себе си не може да промени нито миналото, нито настоящето, а ако вините миналото за това, което сте сега, просто ще си сто­ите на едно място.

Повечето велики мислители са забравили миналото, с изключение на историческия опит, който може да им бъде от полза, и живеят изцяло в настоящето, с пог­лед към по-добро бъдеще. Новаторите никога не каз­ват: „винаги сме правили така, затова не можем да допуснем промени." Никога! Те се учат от миналото, но не живеят в него.

В няколко свои пиеси Шекспир загатва колко безраз­съдно е човек да се измъчва заради миналото. На едно място предупреждава: „Непоправимото не заслужава да се скърби за него"[1], а другаде напомня: „Невъзвра­тимото не заслужава към него да се връщаме".[2]

Изкуството да забравяме е съществена част от из­куството да живеем. Едва ли си струва да си припом­няте всички ужасни спомени, които внимателно сте за­пазили в ума си,. като господар на съдържанието на па­метта си, не сте длъжни да ги пазите. Освободете се от тези осакатяващи ви спомени, и най-вече, откаже-те се да обвинявате и да храните омраза към хората, които са действали, както са знаели. Ако наистина са постъпили ужасно спрямо вас, поучете се от това, обе­щайте си никога да не се отнасяте към никого по та­къв начин и им простете 6 сърцето си. Ако не можете да им простите, избирате да продължите да страдате, а това още повече ви превръща 6 жертва. Още повече че ако не простите и не забравите, вие ще сте единс­твените, повтарям, единствените, които ще страдат. Погледнато от такава гледна точка, защо трябва да се придържате към миналото си на жертва, ако това са­мо продължава да ви тика в редиците на жертвите?

МЕТОДИ, С ЧИЯТО ПОМОЩ ЩЕ ПРЕСТАНЕТЕ ДА БЪДЕТЕ ЖЕРТВА НА МИНАЛОТО

Главната ви стратегия за недопускане на манипулации посредством опиращи се на миналото капани, е да ги откривате и заобикаляте, преди още да докоснете дори подвижните пясъци. След като оцените правилно ситу­ацията, смелостта и твърдото отстояване на позици­ите ви ще ви помогнат да се справите. Ето някои насоки за общуване със злонамерени хора, които възнаме­ряват да ви въвлекат в блатото на минали събития.

Когато някой ви каже, че нещата винаги са били такива, или ви напомни какво сте правили в миналото с цел да ви манипулира в настоящето, задайте му въп­роса: „Искаш ли да знаеш дали ме интересува това, ко­ето ми говориш?" Това ще обезвреди манипулацията, още преди да е започнала. Ако ви отвърне: „Интересу­ва ли те?", кажете: „Не. Искам да говорим за това, ко­ето може да се направи сега."

•  Когато хората, с които имате някаква лична рабо­та, използват изрази като „ти    трябваше да..." „точно миналата седмица..." и т.н., вместо да слу­шат какво вие им говорите, опитайте се леко да се отдалечите малко, да създадете известна дистан­ция. възпитава се с поведение, не с думи, затова по-кажете, че сте решени да не говорите за минали не­ща, когато те се използват като основание да ви манипулират в настоящето.

•  Постарайте се  да елиминирате позоваванията на миналото, които ви превръщат в жертва, от собс­твената си реч, за да не учите другите да ги прила­гат срещу вас. Съзнателно избягвайте изразите „ти трябваше да...", „защо постъпи така" и други подоб­ни маневри за манипулиране на приятели и близки. вашият пример ще им покаже какво очаквате от другите и те няма да посрещат искането ви да не би манипулират по същия начин с възклицанието: „Я кой го казва!"

•  Когато някой започне с „ти трябваше да..." опитай­те да му отговорите: „Ако можеш да ми осигуриш двупосочен билет до времето, за което говориш, с удоволствие ще направя, както казваш, че би трябвало. Но ако не можеш..." „Противникът" ще разбе­ре, че сте наясно с капана и битката е повече от наполовина спечелена. Друга възможност е да опита­те отговора: „Прав си, така трябваше". След като се съгласите с това, „противникът" ще трябва да ... говори с вас за настоящето.

•  Ако някой ви попита защо сте направили нещо по определен начин, изложете най-важните си доводи накратко. Ако другият оспори доводите ви, можете да му отвърнете, че в момента сте съгласни или не­съгласни с него, НО сте сметнали, че се иска от вас да обясните тогавашните си съображения, а не да оправдавате действията си. Ако е необходимо, можете да добавите: „Ако не ти харесва обяснението ми, сигурно ще искаш да ми кажеш защо според теб съм действал така и да обсъдим твоето гледище, вместо моето." Подобна прямота винаги погазва на другите, че няма да отстъпите на обичайните им манипулаторски похвати.

•  Когато усетите, че някой е недоволен от вас и из­ползва типичните опиращи се на миналото клопки с цел да ви манипулира, вместо да му казвате какво мислите за него в момента, повдигнете въпроса: „Сега си разочарован от мен, нали?" „Хей, по-разст­роен си, отколкото предполагах." „Ядосан си защото си мислиш, че съм те предал". Това ще измести раз­говора към реалния проблем, а той е в сегашното не­доволство на другия. Тази стратегия да назовавате сегашните чувства с имената им обезврежда възможностите на другите да ви манипулират.

•  Ако смятате, че наистина сте постъпили зле или егоистично в разискваната ситуация, не се страху­вайте да кажете: „Прав си, следващия път ще пос­тъпя другояче." Да кажете каква поука сте извлекли помага много повече, отколкото да смятате, че трябва да отстоявате позициите си и да изживява-те до безкрай миналото отново и отново.

•  Когато някой близък човек - партньор, или пък скъп приятел - заговори за случка в миналото, която зна­ете, че му причинява болка и според вас е била обсъждана повече от достатъчно, опитайте се да за-държите разговора върху неговите чувства, вместо да се поддавате на похвата „ти как можа да..." или „ти трябваше да...". Ако той настоява да ви отпра­вя обвинения отново и отново, не отвръщайте мно­гословно - това само ще усили болката, по-добре е да направите някакъв жест на обич - целувка, докос­ване по рамото, топла усмивка, и после да се оттег­лите за малко. По този начин, като проявите обич и после оставите другия за малко сам, му показвате с поведението си, че държите на него, но просто ня­ма да позволите да ви манипулират, като ви карат да изживявате наново нещо обсъждано стотици пъ­ти, които винаги са завършвали с наскърбени чувства.

•  Вземете решение да се поучите от миналото, вмес­то да го повтаряте до безкрай и обсъдете решени­ето си с хората, които смятате, че най-много ви манипулират. Установете правилата, с които иска­те да бъдат наясно от този момент нататък. „Да не си опяваме за неща, които са минали, и да се ста­раем да си напомняме без злоба, когато забележим някой от нас да го прави." Със съпруга си или с друг много близък човек можете дори да въведете невербален сигнал - например подръпване на ухото, който да използвате, когато усетите началото на манипу­лация с позоваване на миналото.

Не допускайте да ви подмамят с миналото, което вече не може да се промени

•  Когато някой ви заговори за добрите стари времена или какво са правили хората в неговата младост, можете да отвърнете така: „всъщност, ти си жи­вял по-дълго, имал си повече време да се упражняваш и да затвърдиш неефективните си  начини на дейс­твие, както и повече време да се поучиш от опита си. Затова фактът, че винаги си правил нещо по оп­ределен начин, не означава, че аз трябва да ти подражавам и да правя същото." Такова просто изказва­не показва на потенциалния манипулатор, че сте на­ясно с механизма и просто не желаете да живеете както някога са живели другите.

•  Не залагайте на спомените до такава степен, че да правите разни неща само и само за да можете пос­ле да си ги спомняте. Старайте се да се наслаждавате на настоящето, каквото е. А после, вместо да използвате бъдещите моменти за възпоминания, мо­жете да се съсредоточите върху нови приятни преживявания.   Не че спомените са невротизиращи, но те действително отстъпват пред по-приятните се­гашни моменти. вижте какво пише по този въпрос Франсис Дюрибейдж:

•  „Учат ни да помним, а защо не ни учат да забравя­ме? Няма жив човек, който в даден момент от жи­вота си да не с признавал, че паметта е колкото благословия, толкова и проклятие."

•  Положете усилия да престанете да се оплаквате за нещата, които не можете да промените - нещата, вече изброени в тази глава. възпирайте се винаги, когато усетите тези безполезни оплаквания да изс­качат по навик в ума ви или да се промъкват в раз­говора, докато се научите да не играете със себе си тези игри на себеманипулиране. Ако трябва, бодете си дневник на успехите.

•  Мълчаливо простете на всички, които смятате, че са постъпили зле спрямо вас в миналото, и си обе­щайте да не се терзаете със спомени за злото или с мисли за „лично отмъщение", които вредят само на бас. А1со е възможно, напишете писмо или се оба­дете някому, с когото сте отказвали да говорите, и започнете отначало. Старите сръдни само ви пре­чат да се насладите на много потенциално щастливи преживявания с хората, само защото те веднъж - два пъти са допуснали грешки, които са ви засег­нали. кой не е правил подобни грешки? И ако сега сте обидени от някогашните им действия, значи те все още ви контролират.

Активно поемайте рискове - дръжте се агресивно и отстоявайте позициите си пред възможно най-много хора. Отделете време да им кажете какво мисли­те и обяснете, когато е нужно, че няма да спорите за неща, които не могат да се променят. Да поема­те рискове в отношенията си с хората или да бъде­те жертва - изборът е ваш.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ

Човешкият ум е способен да съхрани невероятно коли­чество информация. Макар че това в много отноше­ния е благодатно, може да бъде и истинско проклятие, когато се окаже, че носим спомени, които единствено и само ни причиняват болка. вашият ум си е само ваш, вие притежавате прекрасната способност да прогони­те от него спомените, които ви измъчват. А ако сте решителни и бдителни, притежавате и властта да по­могнете на другите да престанат да ви манипулират.

4.

Как да избягвате клопката на сравненията

В света на самостоятелните личности сравнението е безсмислено занимание.

ТЕСТ С ДЕСЕТ ВЪПРОСА

Попълнете краткия въпросник, преди да прочетете тази глава.

Да   Не

--    --   1.  Често ли ви се иска да имате външността на някого, когото намирате за красив или привлекателен?

--    --   2.  Искате ли винаги да знаете как са се справили другите с теста, който вие сте напра­вили?

--    --   3.  Използвате ли по свой адрес определенията „нормален" и „среден"?

--    --   4.  Казвате ли на децата си (или на себе си), че не могат да правят нещо, само защото другите не го правят?

--    --   5.  Стремите ли се да бъдете като всички, за да не изглеждате като бяла врана?

--    --   6.  Казвате ли някому: „Защо не можеш да бъ­деш като всички други?"

--    --   7.  Откривате ли в себе си завист заради чуждия успех?

--    --    8. Поставяте ли си лични цели на основата на постигнатото от другите?

--    --      9. Отстъпвате ли, когато някой ви каже: „Така е за всички, ти не си изключение"?

--    --   10. Трябва ли да видите как са облечени други­те, за да решите какво да облечете, или сте доволни от вида си?

Всеки отговор „да" показва, че сте жертва на една много често срещана болест - да се сравнявате с дру­гите, преди да решите как да живеете.

Много увереност в себе си е нужна на човека, за да се допита до вътрешната си нагласа, за да определи какво иска да направи. Липсва ли му тази увереност, той използва единственото друго мерило, с което раз­полага - сравнението със себеподобните. Практически всеки го използва с готовност, защото това е толкова удобно средство, за да държиш някого в строя. За да се освободите от капана на постоянното търсене на сравнения, трябва да си изградите достатъчно сил­на вяра в себе си (която можете да използвате всяка минута от живота си) и да приложите някои от изложените в тази глава стратегии.

Но преди всичко трябва да разберете, че е невъзможно да бъдете като всички останали и същевременно да бъдете себе си. Ралф Уолдо Емерсън разбира това по-добре от всеки друг автор, когото познавам. в „Самоувереността" той пише:

„Който иска да бъде човек, не трябва да бъде конформист. който иска да получи безсмъртна слава, не бива да се оставя да го спре нещо, което се смята за добро, а трябва да провери дали то действително е добро. Нищо не е истински свещено, освен почтеност­та на собствения ви разум."

Това са доста силни думи, но малко хора мислят по този начин. Повечето по принцип не одобряват онзи, който е различен и понеже са мнозинство, те опреде­лят нормите, които трябва да се спазват.

Макар да не поддържам демонстративния неконформизъм, ако искате да избегнете някой да ви дърпа най-грубо конците, несъмнено е важно да се вгледате вни­мателно в себе си и в най-съкровените си стремежи и да разберете колко е абсурдно да живеете на основата на сравненията с другите. Хората, които искат да бъ­дете като тях или каквито те си представят, че трябва да бъдете, постоянно ще ви напомнят какво правят другите, за да ви дават добър пример, който да следвате. Не отстъпвайте пред съветите им, ни­то пред вътрешното изкушение да търсите примери извън себе си.

ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА

Първата стъпка за излизане от клопката на сравнени­ята се състои в това да разберете, че на света няма втори като вас, където и да отидете. както гласи старата максима, „където и да отида, аз съм си аз". Ако става дума за най-личните ви чувства, мисли и же­лания, никой дори и бегло не прилича на вас. Ако сте съгласни с това, добре е да помислите внимателно за­що трябва да използвате нечий чужд пример като оп­равдание да направите или да не направите нещо.

Нашата култура се гради от хора (всеки от които единствен и неповторим), които твърде често се чув­стват заплашени от онзи, който е различен. Разбира се, в историята често откриваме хора, чиято непов­торимост ги е направила велики, и ги възхваляваме. Има например един известен футболен треньор, който в изявленията си използва за пример Емерсън. Но всеки, който познава и треньора, и Емерсън, ще разбере, че Ралф Уолдо не би издържал и един час в тренировъчния лагер. всички приказки на треньора, че човек не трябва да бъде конформист, че не трябва да има ге­рои, че трябва да бъде себе си, някак си не се връзват с екипа, че не позволява на „своите" играчи да говорят пред журналисти, че ги награждава със символи, че говори от името на всички и т.н. По същия начин Иисус, Ожрат, сър Томас Мор, а в по-ново време Ганди, Хари Труман и Уинстън Чърчил са били упреквани за смахна­тия си индивидуализъм, а по-късно, когато е било вече безопасно, са били издигнати на пиедестал.

В обучението използваме термини като „1фива на нормалното развитие", за да определим кой „е в нор­ма" и кой - не. Използваме стандартни инструменти за измерване на всичко свързано с хората 8 преследва­не на свещената „средна стойност". Фредерик Крейн отбелязва: „Посредствеността намира сигурност в стандартизацията". Но въпреки целия натиск, на кой­то сте подложени, и постоянните напомняния, че трябва да бъдете като другите, никога, никога няма да можете да бъдете. въпреки всичко ще възприема­те, мислите и чувствате по собствения си единствен и неповторим начин. Ако сте наясно с мотивите на другите, винаги когато използват сравнения само за да контролират поведението ви и да упражняват власт над вас, можете да сложите край на тази фор­ма на манипулация.

ПОНЯТИЕТО ЗА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА САМОТА

Освен да осъзнаете, че сте единствени и неповторими в целия свят, трябва също да приемете, че сте вина­ги сами. Да, сами!

Никой никога не може да почувства онова, което чувствате, независимо дали сте заобиколени от сто­тици хиляди хора, или се любите с един, или пък сте сами. Неизбежната „екзистенциална самота" означава просто, че човешката ви същност неизбежно предпо­лага да бъдете сами със своите неповторими чувства и мисли.

Признаването на екзистенциалната самота може да бъде много освовождаващо или много заробващо, спо­ред това как ще решите да постъпите с нея. Но и в двата случая не можете да я промените. Можете оба­че да решите да я превърнете в нещо освобождаващо, като я накарате да работи за вас, както аз съм съвет­вал много свои клиенти.

Да вземем за пример Ралф, четиридесет и шестго­дишен, на ръководна длъжност, който дойде при мен преди няколко години.

Ралф се сблъскал с екзистенциалната си самота най-неочаквано. Разказа ми как си седял една вечер в днев­ната и се взирал в жена си, потънала в четене на вестника, без да има и най-малка представа за вихъра от мисли в главата му. Изведнъж изпитал зловещото усе­щане, че жената, с която е живял двадесет и четири години, дори не го познава, че както си седи там, в дневната, тя сякаш е съвсем чужд човек. За първи път разбрал, че тази жена никога, никога няма да познава скритите механизми на личността Ралф.

Усещането било много зловещо и Ралф не знаел как да постъпи с него, освен да потърси консултация. По време на първите сеанси мислеше, че трябва да напра­ви нещо, например да се разведе или да избяга. Но ко­гато се сблъска с основната истина за човешките съ­щества, научи се да гледа на принципната си самот­ност от съвсем различен ъгъл - ако щете, като на не­що освобождаващо. Понеже жена му никога не можеше да изпита неговите чувства, трябваше да престане да очаква от нея да го разбира и през цялото време да бъ­де „на една вълна" с него. По същия начин той разбра, че жена му също е екзистенциално самотна и че той може да се освободи от товара на необходимостта да бъде винаги едно цяло с нея, да изпитва нейните чувства - нещо, което го изпълваше с вина при всеки неу­спех. въоръжен с това прозрение, той прекрати мъчи­телното си, обречено на провал търсене на един човек, който да чувства нещата също като него, и стана гос­подар на себе си. Освободи се и от безсмислената си взискателност към жена си и я остави на мира.

Не след дълго Ралф се чувстваше нов човек - и всич­ко това само защото се бе освободил от напразния опит да накара някого да сподели с него собственото му неповторимо тяло и ум.

Важно е да разберете как Ралф можеше да превърне прозрението си за екзистенциалната самота в катас­трофа, както се случва на толкова много хора, казвай­ки си, че е пленник на човешката си същност и никой никога няма да го разбере. Преди да дойде при мен, той се беше оплаквал доста, че жена му „не го разбира" и внезапното прозрение, че тя в известен смисъл е „не­позната" можеше да влоши нещата и положението да стане безнадеждно. Но когато изследвахме заедно ек­зистенциалната самота, Ралф разбра, че напразно се опитва да накара някого да бъде „с него" и „вътре в него", че макар хората да могат да споделят много не­ща и да се сближават силно, истината е, че могат да се познават само повърхностно. вътрешната им същ­ност е абсолютно недостъпна поради човешката им природа.

Екзистенциалната самота може да бъде източник както на голяма сила, така и на големи неприятности. Винаги, когато се изкушавате да използвате живота на други хора като пример как да живеете своя, спомне­те си този цитат от Хенрик Ибсен, норвежкия драма­тург от XIX век: „Най-силен в света е онзи, който е най-самотен."

Е, можете да тълкувате това като антисоциално и егоистично, ако така искате. А можете и да се вгле­дате внимателно в параметрите на собствената си същност. Факт е, че хората, които са оказали най-го­лямо влияние върху човечеството, помогнали са на най-много други хора, са онези, които са се съветвали с вътрешния си усет, не с това какво всички им каз­ват да правят. в този смисъл, сила означава да сте в състояние да прекратите опитите си да накарате всички да мислят като вас и да отстоявате убежденията си.

Да се върнем на моя бивш клиент Ралф. Той все още си спомня онзи момент в дневната като най-важен в живота си, не само защото го е принудил да започне терапия и му е дал свободата да прекрати постоянно­то си, макар и безплодно усилие да накара жена си и де­цата си да чувстват същото, каквото изпитва и той, а и защото му е вдъхнал силата да бъде себе си по един по-твърд и позитивен начин. Той все още вярва, че ни­кой човек не е изолиран остров, антисоциален отшел­ник, но знае от собствен опит, че вътре в себе си сме острови, единствени сами по себе си, и че приемането на този факт ще помогне на всички ни да изградим мостове към другите, вместо да издигаме бариери, ка­то се ядосваме, задето другите не са като нас.

РАЗРУШИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО ДА СЕ СРАВНЯВАМЕ С ДРУГИТЕ

След като разберете това, за което говорихме по-горе, ще трябва да се преборите с факта, че най-вероя­тно сте станали големи специалисти в играта на срав­нения. Това е практически повсеместна болест, засяга­ща всички освен онези, които и се противопоставят най-непоколебимо. Нашата култура учи хората винаги да търсят навън ориентири за поведението си и, сле­дователно, „сравнителният поглед" диктува повечето ни преценки. Откъде знаете дали сте интелигентни? като се сравнявате с другите. как разбирате, че сте стабилни? Привлекателни? Достойни? Щастливи? Ус­пели? Реализирали себе си? като сверите как се спра­вят околните и къде попадате вие в скалата.

Може дори да стигнете дотам да не виждате дру­га възможност за самооценка, освен измерването по „общите стандарти". Но наистина пренебрегвате един много по-важен барометър - собственото си удовлетворение от това как се развива животът ви. За да оцените себе си, не е нужно да търсите извън себе си. Откъде знаете, че сте интелигентни? Знаете го, защото вие го казвате и защото сте наясно, че можете да правите нещата, които искате да правите. Привлекателни ли сте? Да - според собствените ви критерии, които е добре сами да определите, за да не се окаже, че сте избрали нечии чужди норми за привлекателност и по този начин сте се поставили в положение на жертва.

Играта на сравняване е смъртоносна, защото в нея самооценката ви винаги остава под контрола на нещо външно, над което нямате власт. Тази игра ви лишава от вътрешна сигурност, защото никога не знаете как ще ви оценят другите. Да се сравнявате с другите е много съблазнително, защото премахва всички рискове на самостоятелността. И, разбира се, като се срав­нявате с другите и се стараете да приличате на тях, можете да получите повече повърхностно „одобрение".

Но ако живеете по този начин, възможно е също така да се превърнете в особено объркана и безпомощ­на жертва. Може би тайно си мечтаете да направите нещо „различно" - да се обличате 8 някакъв друг стил, да излизате с по-млад или по-възрастен приятел, какво-то и да е „по-необичайно". Ако никой друг не го прави, ето че попадате в клопка.

Ако се получи така, че правите всичко като повече­то хора, в това, разбира се, няма нищо лошо. Но ако се налага да поглеждате другите, за да решите как да постъпите, значи без съмнение сте попаднали в капана на сравнението. И отново - не е необходимо да бъде­те неконформисти при всяка възможност, само за да покажете, че отказвате да бъдете жертва. всъщност такъв „принудителен" неконформист е манипулиран от околните не по-малко от конформиста, който наблю­дава как другите се съобразяват и нарочно решава да прави точно обратното. Използвайте здравия си ра­зум, когато трябва да решавате какво искате, без да се налага да приличате на всички - дори само защото сте единствен и неповторим и не можете да бъдете „просто като всички други", даже и наистина да го ис­кате.

Първата конкретна стъпка за излизане от клопката на сравненията с другите е да се спирате винаги, кога­то усетите, че използвате сравнения. както винаги, предприемете практически стъпки, за да контролира­те собствените си лоши навици, в мисленето или в общуването с другите (и в подаването на сигнали към тях).

ОЩЕ ПО-РАЗРУШИТЕЛНОТО ИЗКУСТвО ДА ПОЗВОЛЯВАТЕ ДА ВИ ПОДЛАГАТ НА СРАВНЕНИЯ

При все че можете лесно да работите за премахване­то на разрушителните си навици да се сравнявате и за създаването на собствени норми за оценка на живота си, може да ви се стори доста по-трудно да прекрати-те непрекъснатата канонада от манипулативни срав­нения, която околните изсипват върху ви.

Лесно е да манипулираш хора, които са готови да правят - или по-точно да допускат да правят с тях - такива неща, само защото всички други спазват пра-вилата, които позволяват подобни взаимоотношения.

В много случаи (може би дори в повечето) няма ни­що нередно в това да ви третират като всички останали. Но когато се отнасят към бас зле под предлог, че таксава е „политиката", а тя би трябвало да бъде достатъчно гъвкава, за да не манипулира никого, значи си имате работа с хора, които ще бъдат доволни са­мо ако могат да ви манипулират.

Чиновниците са от хората, които са най-склонни да използват по такъв начин другите. От Първа глава си­гурно си спомняте правилото, че ЧИНОВНИКЪТ Е МИЖИТУРКА (става дума не за човека, а за ролята). На чиновниците им плащат, за да налагат политика-та, която работодателите им искат всички да „прег­лъщат", затова им е втора природа да казват: „Я виж-те онази дама, тя не се оплаква" или „към всички се отнасяме по един и същи начин". Но не забравяйте, че чиновниците в никакъв случай не са единствените, ко­ито прилагат тази тактика.

В следващите две истории е илюстриран начинът, по който конкретно чиновниците прилагат метода на сравнението с другите. Те показват освен това как двама мои познати се справят със ситуациите, като ги преценяват правилно и прилагат успешни страте­гии.

• СЕРВИТЬОРКАТА. Чък влиза в заведение за палачинки и го превеждат край едно празно сепаре до мъничка масичка пред изхода, където го настаняват на твърд стол, дръжката на вратата му убива на гърба, а тече­нието вее право върху палачинките му.

Той казва на сервитьорката, че би предпочел да сед­не в сепарето, което са подминали. Тя отвръща, че сепарето е запазено за групи от повече клиенти. Той нас­тоява да седне другаде. А тя заявява: „Такава е политиката ни, господине. Всички тук я спазват. Виждате ли онзи човек там? Той не се оплаква."

Така си е. Треперещ от студ човек яде студени палачинки пред друга врата и не се оплаква. „И какво от това?" - пита Чък. „Аз също не се оплаквам. Просто искам да си изям храната, която съм готов да си платя, на приятна маса. Ако това е толкова голям проб­лем за вас, искам да говоря с управителя."

„Няма го."

„Но има няколко празни сепарета. Защо да не ми бъ­де удобно?"

Чък не иска да се заяде и да си тръгне. Това би вло­шило положението му на жертва, защото е гладен и няма време да пътува до друго заведение. И ако е възможно, не иска да се мести в сепарето против волята на сервитьорката, защото усеща, че е възможно тя да направи грозна сцена. Нито пък има настроение да я възнагради с бакшиш. Затова решава да се позабавлява и да изиграе нервна криза. Той продължава да я моли да прояви разум, но тя става още по-високомерна и той започва да потрепва. Ръката му започва да се тресе „неконтролируемо" и лицето му се изкривява.

„Какво има, господине?" - Изведнъж сервитьорката е хваната неподготвена.

„Не знам" - отвръща пресекливо Чък. „Когато ми се случи такова нещо, просто полудявам."

Той повишава малко тон и започва да привлича вни­мание.

По чудо се появява някакъв шеф. „За Бога, Алис, ос­тави го да седне в сепарето."

Край на етюда. в този случай Чък прилага малко актьорско майсторство, не причинява вреда никому и си изяжда горещите палачинки в удобното сепаре. На тръгване смигва хитро на сервитьорката и, раз­бира се, не й оставя никакъв бакшиш, дори и само за да не я насърчава да манипулира по същия начин и други хора.

• САРА, както си кара колелото, забелязва на вит­рината на една бакалия надпис: „Портокалов сок. Три литра за долар." Това звучи доста изгодно, тя спира и няколко минути по-късно се озовава на касата с шест литра портокалов сок, които опакова в два плика, пос­тавени един в друг.

Касиерката я вижда какво прави и заявява възмуте­но: „Съжалявам, но не можете да опаковате двойно. Политиката ни не го позволява."

Сара отвръща: „Политиката ви не важи в този слу­чай. Трябва да закарам това вкъщи с колело и ако ня­мам двоен плик, ще се полея цялата със сок и ще го раз­лея по целия път, докато се прибера."

Касиерката се ядосва. Сара усеща, че тя приема не­щата, сякаш е поставено под въпрос самото и човеш­ко достойнство. „Никакво двойно опаковане!" - упорс­тва тя.

Сара знае, че политиката е важна и в деветдесет и девет процента от случаите тя трябва да се спазва, за да се намали абсурдното прахосване на хартия, ма­кар че магазинът може да я е възприел просто за да поспести пари. Но не иска да се остави да я манипули­рат в тази ситуация.

Касиерката й напомня, че никой друг не опакова двойно, защо тя ще го прави? Откъде накъде си мис­ли, че нейният случай е специален? (При все че Сара ве­че й е дала разумно обяснение по този въпрос). И още в същия дух - какво правят другите. Тогава Сара я пи­та дали може да сложи три литра сок в един плик, а другите три - в друг, и касиерката отвръща, че може! Но не може да сложи двата плика един в друг.

Изправена пред този чудесен пример за чиновничес­ка логика, Сара иска да се срещне с управителя, който бързо разбира глупостта на чиновничката. И Сара си заминава с двойно опакованата покупка. Тя избягва ма­нипулацията, но касиерката не избягва ролята на жер­тва. Тя побеснява и започва да блъска и да тряска, ко­гато Сара си тръгва - само защото Сара е решила, че няма да страда от глупавото спазване на някаква по­литика, от която явно се налага да се направи изклю­чение.

В един скорошен брой на списание „Таим" се разказ­ва следната история за това как старият Джо Ди Маджо веднъж поискал повишение на заплатата. „След четвъртия сезон поисках 43 000 долара и генералният директор Ед Бароу ми отвърна: „Млади човече, съзнавате ли, че Лу Гериг, който играе вече 16 години, го прави само за 44 000 долара?" Ето го позоваването на другите като манипулаторски довод. Приемете ли та­зи логика, могат да ви манипулират грубо с години, са­мо защото „с всички е така". Най-добрите манипула­тори чевръсто прибягват до тази стратегия още щом усетят, че губят контрола си над вас.

Чиновници и разни бюрократи често упражняват на­тиск върху други хора да прилагат заедно с тях поли­тиката на компанията. Ако на табелата пише „Пазе­те тишина", а вашите или нечии чужди деца говорят, чиновникът ще ви хвърли поглед, който казва: „Защо не спазвате забраната да се вдига шум?" Но ако тази заб­рана е глупава и се опира на постановката, че малки­те деца трябва да се държат като възрастни, тогава ще е глупаво от ваша страна да я спазвате и да ста­нете част от манипулативната политика.

Един зимен ден неотдавна Джон си плувал в топлия открит басейн на хотела, в който се бил настанил. При басейна имало надпис, забраняващ плискането във водата и играта с топка, макар че басейнът е покрит с безброй топки, за да не изстива водата от студения въздух. когато няколко деца, които дори не били на Джон, започнали да си подхвърлят топките и да пляс­кат във водата, уредникът на басейна поискал от него да ги накара да се съобразяват с установената полити­ка. Тъй като наоколо нямало други възрастни, а подкре­пата на политиката на хотела и без това не била ра­бота на Джон, той отвърнал: „Лично аз не подкрепям тази политика. Смятам, че плувният басейн трябва да бъде място, където децата могат да се забавляват. Те не пречат нито на мен, нито на някой друг. Ако иска­те да престанат, ще трябва да влезете и сам да ги спрете. На мен и през ум не ми минава да го сторя."

Уредникът се ядосал, защото кой знае защо му се струвало, че задължение на Джон като възрастен и като гост на хотела е да не взема страната на децата, но все пак влязъл във водата и „си свършил работата".

Джон смятал, че с децата е извършена отявлена несправедливост и това било в разрез с неговата поли­тика. Затова отишъл при управителя, представил се и заявил, че смята политиката на хотела за глупава, а усилията на уредника да я наложи - за безразсъдни. „И нека ви кажа," заявил той, „няма да доведа моето се­мейство в този хотел, докато съществува такава по­литика. И като се замисля, има много други хотели, в които и аз самият бих могъл да отседна." Какъв е ре­зултатът? Управителят на мига променил политиката. Табелата била свалена, а на уредника е наредено да проявява повече разум и да се старае всички гости да се чувстват добре в басейна, както те искат, стига това да е безопасно и да не пречи на другите. Управи­телят разбира, че политиката, която е създадена за удобство на клиентите, по-скоро ги отблъсква, а не това е неговата цел.

Един от любимите методи на хората, които са ре­шили да ви манипулират, е да ви говорят за „дамата, която беше тук миналата седмица". Разбира се, със съ­щия успех би могло да бъде „мъжът", „семейството" или „хората", но кой знае защо „дамата" се радва на най-голяма популярност. Ако оспорвате сметка, ще на­учите всичко за дамата, която трябвало да плати два пъти повече, така че би трябвало да се смятате за късметлии, че сте се отървали толкова евтино. Ако в нощния клуб няма добро място за вас, ще ви разкажат за дамата, която трябвало да седи в ъгъла при тоа­летната, но въпреки това харесала шоуто. Ако доставката закъснее с две седмици, ще чуете за дамата, която трябвало да чака четири месеца.

Хората измъкват „бедната дама" от манипулатор-ската си торба с хитрини винаги, когато искат да ви накарат да се чувствате виновни за това, че сте по-искали да ви обслужат свястно. Бъдете нащрек за такива позовавания, защото извадят ли ви аргумента за дамата, значи всеки момент ще ви поднесат порция хапчета за жертви, които трябва да погълнете с по­мощта на измислената история.

Може би вие самият сте чиновник или положението ви позволява да манипулирате други хора с глупавото прилагане на политика, която при определени обстоя­телства няма смисъл. (Човечеството още не е измисли­ло правило, от което никога да не се налагат изключения.) Несъмнено вие на свой ред се чувствате жертва на някои свои колеги, които се отнасят зле с вас, кога­то се изкушите да направите разумно изключение. Съ­жалението си сигурно изказвате почти винаги по един и същи начин: „Ако го направя, ще си загубя работата" или нещо друго ужасно ще се случи. Разбира се, това не само е невярно, но и винаги е било последният аргумент на най-омразните манипулатори в историята.

Никога не е задължително да налагате спазването на някаква политика на висок глас или като влагате емоции, и въобще можете да я пренебрегнете, ако тя просто не подхожда за конкретната ситуация. Случаи­те, които изискват да проявите гъвкавост, са очевидни за здравия разум. Не е нужно да вдигате шум около „контролните си функции" и ще видите, че ще ги из­пълнявате лесно, ако не смесвате съзнанието за собс­твената си човешка стойност с прилагането на една политика при всички обстоятелства. Ако установите, че сте проводник на някаква политика, която редовно превръща хората в жертви и това не ви харесва, за­дайте си въпроса защо трябва да отдавате на някаква работа по-голяма важност, отколкото на чувство­то за собствената си ценност.

Ако Емерсън беше жив, сигурно би повторил на упо­ритите майстори на сравненията и на изпълнителите на разни политики:

 „Всеки характер си има своята красота... и всеки ум притежава свой собствен метод. Истинският човек никога не следва правилата."

Ако закоравелите манипулатори можеха да приложат това разсъждение към собствения си живот, ня­маше да изпитват такава непреодолима лична нужда да „прилагат правилата". Не казвам, че човек, който работи като чиновник, не може да бъде неповторима личност. Нищо подобно. Но работата на чиновника толкова често изисква той да манипулира другите, че някак си привлича хора, желаещи да укрепят самочувс­твието си, като „прилагат правилата", независимо от всичко. Много такива хора си остават чиновници цял живот.

От друга страна много хора „чиновничестват" само заради опита, парите или някакви други причини, не за да се отъждествяват с прилагането на манипулативни политики. Те са мълчаливо ефективни и знаят да си затварят очите, когато разумът го изисква. Ако се случи така, че да си изкарвате прехраната с чиновническа работа, не забравяйте, че от вас зависи от кой тип чиновници искате да бъдете.

В последно време усвоих навика да наблюдавам един господин, чиято работа е да превежда ученици през ед­но натоварено кръстовище, през което често мина­вам. Забелязал съм, че той обича да изчака да се зада­дат коли, преди да пусне децата да пресекат, дори ако трябва да ги накара да се тълпят на тротоара, дока-то няма движение. После излиза на средата на пътя и упражнява властта си, като спира идващите коли, за да минат малчуганите. Той е класически пример за чиновник, който измерва собствената си стойност с ма­щабите на контрола, който работата му осигурява над околните. Разбира се, той измъчва шофьорите с ненужно забавяне, но това е може би единственият източник на власт над другите в живота му. От дейст­вията му няма голяма вреда, но примерът е ясен. когато хората утвърждават достойнството си, като упражняват властта си над вас или над когото и да е друг, можете да сте сигурни, че ще направят всичко, което е по силите им, за да го правят винаги. И ако влезете в конфликт с такъв човек и му изтъкнете, че създава ненужни затруднения на хората, като ги кара да спират, когато със същия успех може да преведе де­цата през улицата, когато няма движение, най-вероят­но ще ви отвърне: „всички спират и никой друг не се оплаква. На вас какво ви има? Да не би да не обичате деца?" както обикновено, позоваването на другите и привеждането на абсурдни аргументи са похвати, кои­то той съзнателно или несъзнателно прилага, за да от-клони вниманието от своето поведение и да ви задържи в позицията на жертва.

ДРУГИ ЧЕСТО СРЕЩАНИ КЛОПКИ СЪС СРАВНЕНИЯ

Ето някои от изразите, прилагани най-често с цел да ви манипулират, позовавайки се на другите. внимавай-те кои от тях използвате често и кои другите изпол­зват, за да ви пречат да постигате целите си.

•  ЗАЩО НЕ ПРИЛИЧАШ ПОВЕЧЕ НА... ?

Това ви приканва да не харесвате себе си и да се под­дадете на манипулацията, защото не се държите като някой друг, сочен за „идеал". Този похват е особено ефективен, когато някой облечен във власт го използ-ва, за да контролира „подчинените" си - служители, де­ца и т.н.

•  НИКОЙ ДРУГ НЕ СЕ ОПЛАКВА!

Такава тактика прилага всеки, който иска да ви за-държи в положението на „всички други", които са прекалено страхливи, за да отстояват правата си.

• КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ, АКО ВСИЧКИ СЕ ДЪРЖАХА КАТО ТЕБ?

Манипулаторите ще се опитат да ви накарат да се засрамите от себе си, като би заявят, че тласкате света към анархия, отстоявайки правата си. Разбира се, вие знаете, че 6сич1ш няма да отстояват правата си, а ако го стореха, светът би станал много по-хуба­во място, защото никой никого не би тъпкал, жонглирайки с абстрактни морални въпроси като: „какво ще­ше да стане, ако всички...?"

•  БЪДИ ДОВОЛЕН ОТ ТОВА, КОЕТО ИМАШ

Този хитър сравнителен похват обикновено е придружен с изказвания от рода на: „Баба ти и дядо ти ни-кога не са имали нищо", или: „в Албания децата гладу­ват". Той има за цел да предизвика у вас чувство за ви­на - вина, защото искате онова, което смятате, че заслужавате - с довода, че другите не са го имали или го нямат и сега. Тази техника предполага никога да не отстоявате позициите си, защото хората в други об­стоятелства са имали, или сега имат, затруднения. Ако успеят да ви измамят да се чувствате виновни за неща, в които нямате пръст и не можете да промени­те, манипулаторите ще докажат, че нямате право на нищо, което родителите на родителите ви не са притежавали, или хората 8 Албания нямат и т.н.

• НЕ МИ ПРАВИ ТАКИВА СЦЕНИ! ПОСТАВЯШ МЕ В НЕ­УДОБНО ПОЛОЖЕНИЕ.

Тази тактика се използва, за да бъдат накарани хо­рата да се самонаказват, вместо да действат ефективно, само защото говорещият не може да понася публични сблъсъци. Използва се особено много за приучването на млади хора да обръщат повече внимание на мнението на другите - което 8 крайна сметка ги кара да не вярват в себе си, да не се уважават и да стигат до терапия.

• ЗАЩО НЕ ПРИЛИЧАШ ПОВЕЧЕ НА БРАТЯТА И СЕСТ­РИТЕ СИ?

Повечето хора в зряла възраст си имат неприятнос­ти заради това, че са били постоянно сравнявани с дру­гите деца в семейството - това са едни от най-по­пулярните сравнения. Детето не може да си изгради чувство за индивидуалност и собствена стойност, ако искат от него да бъде като другите членове на семейс­твото. всеки човек е единствен и неповторим и тряб­ва да бъде третиран като такъв.

•  ТАКИВА СА ИЗИСКВАНИЯТА. ТОВА НЕ Е ПОЗВОЛЕНО. ТАКА СЕ ПРАВИ.

внимавайте за вълшебното „те", което изскача, ко­гато манипулаторите искат да ви оставят с впечат­лението, че някоя всемогъща власт е определила прави­лата, които искат да спазвате. Ако не ви обяснят кои са тези „те", значи „те" по всяка вероятност не съществуват - значи ще е доста глупаво да живеете по „техните" правила.

•  ТАКА ИСКА БОГ ОТ МЕН.

Много хора вярват, че си имат специална пряка връзка с Бога и когато това довежда до превръщането на другите в жертви, те го тълкуват просто като на­чин, по който Бог казва на потърпевшите: „Толкова по-зле за вас". в броя на „Маями Хералд" от събота, 12 декември 1976 г., е цитирано изказване на треньора на нюйоркския футболен отбор „Джетс". Той обяснява на журналистите защо няма да спази последните четири години от писмения си договор и правните си задължения: „Не мога да отдам сърцето си на професионалния футбол. Бог не е пратил Лу Холц на Земята за това." И след като е заявил, че такава е Божията воля, той приема нова работа другаде в страната. Интересно за­що футболните треньори смятат, че Бог до такава степен си няма работа, че се интересува кой какъв от­бор тренира.

Както и при другите методи, описани в тази книга, трябва първо да прецените ситуацията, да не допуска-те да ви хванат неподготвени и да сте готови за контраатака, която ще обезвреди всеки опит за манипу­лация. Ето някои от техниките, за които трябва да си спомните, когато си имате работа с хора, опитващи се да използват сравненията, за да ви попречат да постигнете целите си или да ви манипулират, за да направите, каквото те искат.

•  Във всеки конфликт, в който  някой  се позовава на други хора, които е манипулирал, и очаква да приеме­те това, помнете, че сравненията му нямат нищо общо с вас като личност - той би постъпил по съ­щия начин с всекиго. Не позволявайте да ви разст­рои и ще предотвратите тези често оскърбителни опити да ви поставят в положението на жертва.

•  Когато ви привеждат примери с други хора като ар­гумент, че трябва да направите нещо, което не искате, задайте въпроса: „Мислите ли, че ме интере­сува някакъв си клиент, който сте имали миналата седмица?", или пък: „За какво ми е да слушам как сте се отнесли с други хора?" Не се въздържайте да за-давате такива въпроси. Манипулаторът има много по-малко задръжки.

Опитайте да прекъснете другия веднага щом той започне да използва срещу вас сравнения. кажете прос­то: „Чакай малко. Използваш примера с други хора ка­то аргумент, че аз трябва да бъда такъв или онакъв, но аз нямам нищо общо с тези хора." Подобен директен подход, макар и да не ви е привичен, трябва да се използва, дори вътрешно да треперите. След като опи­тате няколко пъти, ще видите, че е лесно да се про­тивопоставите и ще забележите, че щом обичайните манипулатори в живота ви разберат, че не се шегува­те, ще прекратят безплодните си усилия. Помнете, те правят това само защото номерът минава. когато престане да минава, те ще престанат да го правят.

•  Свикнете в такива  ситуации да използвате изрече­ния, започващи с „ти": „Ти смяташ, че трябва да приличам повече на Сали?", или: „вие си мислите, че трябва да правя като всички други?" Започвайки из­речението по този начин, вие показвате, че не се в поддавате на прийомите на манипулатора и че сте напълно наясно за какво става дума. Правете тези  изявления с невярващ, удивен тон, сякаш се чудите как на другия може да му хрумне подобно нещо. Ако нищо друго не помага, опитайте се да не обръщате внимание на позоваванията на другите. Просто не реагирайте. Тази тактика е особено сполучли­ва по отношение на членовете на семейството. Ако млъквате винаги, когато някой ви каже, че трябва да правите нещо като другите, мълчанието ви веро­ятно няма да остане незабелязано. когато ви попи­тат, кажете, че сте опитали всички средства да ги    накарате да престанат да ви манипулират със срав­нения и след като упорстват, сте решили да не реагирате. възможно е да се обидят (това е тактика да ви накарат да престанете), но ще разберат за какво става дума.

•  Можете да приложите и обратната на горната стратегия, например: „Радвам се, че споменавате онази дама от миналата седмица, която не се оплаквала, защото искам да ви разкажа за един автомонтъор, когото срещнах миналата седмица и който предлага по-ниски цени от вашите." Или: „Ако продължаваш да ми говориш, че трябва да стана манекенка като братовчедката Лиз, аз пък ще ти кажа, че ти би трябвало да бъдещ щедър като чичо Хари!" Не след дълго манипулаторът ще разбере, че сте на­ясно с играта.

Можете точно да назобете действията на манипу­латора и да му покажете, че ви е ясно как се чувс­тва той: „Ядосан си и ме сравняваш с друг човек, за да престана да се опитвам да правя това, което смятам за правилно." Такова прямо изявление, което улучва право в целта, ще покаже, че не допускате да ви превръщат в жертва и подготвя почвата за иск­реност, вместо за уклончивост и още безсмислени сравнения.

Избягвайте разправии с манипулатори от рода на чиновниците още щом видите, че не искат или не могат да ви помогнат, тоест веднага, щом започ­нат да ви говорят, че „те", „всички", „дамата", „по­литиката" и т.н. представляват нормите, по които ще се отнасят с вас. Ако продължите разговора до­ри миг след като разберете това, всъщност скача­те в по-дълбока яма, от която ще трябва после да излизате. Ако разговаряте с адвокат, данъчен агент, лекар и т. н., и изведнъж разберете, че знаете пове­че от така наречения „експерт", извинете се учти­во и потърсете някой, който е в състояние да от­говори на въпросите ви или да би помогне. Ако не се измъкнете от такава ситуация, когато разберете, че би трябвало да го сторите, почти винаги ще свършите като жертва на чужди намерения, били те почтени или непочтени.

Когато се изправите пред потенциален манипула­тор, който използва сравнения, задайте си въпроса: „какво искам от тази среща?", а не: „какво, по дя­волите, си мисли този, че прави - ще ми разправя, че трябва да бъда като всички!" Така ще търсите възможностите, вместо да се поддадете на гнева, предизвикан от похватите, които сте разпознали. когато сте наясно какво искате, можете да се зае­мете с постигането му, вместо да се занимавате с поведението на манипулатора.

•  Винаги, когато трябва да избегнете клопките на сравненията, преценявайте каква е целта на потен­циалния манипулатор. Запитайте се: „Дали този човек иска да се чувства могъщ/разбран/важен/уважаван?"Ако виждате начин другият да получи нещо от срещата, да „спаси достойнството си", шансовете ви да не станете жертва са по-големи. Ако си има­те работа с хотелски разпоредител, метр д'отел и т.н. и ви е ясно, че той иска да се чувства важен, можете да отбележите, че сигурно не му е лесно да се грижи всичко да върви гладко (показвайки при това, че очаквате от него да направи така, че и за вас

•     Всичко да протече гладко). Ако е подходящо да по-бъбрите по-неофициално и лично, попитайте от колко време е на тази работа. (Ако е отскоро, значи я е усвоил бързо. Ако е отдавна - е, тогава има много опит.) когато спечелите хората на своя страна, те с много повече желание ще ви обслужат и няма да искат да ви манипулират.

•  Ако установите, че определен човек, който присъс­тва в живота ви, редовно се опитва да ви дърпа конците със сравнения и позовавания на други хора, изберете момент, когато не сте му ядосани за то­ва поведение и обсъдете въпроса. Помолете го да поработи върху това. Такива прости искания в неутрален момент обикновено помагат много повече, отколкото да крещите и вилнеете, когато сте ядо­сани, което само насърчава другите да ви „сравняват" още повече, защото им давате доказателства, > I че имат власт над вас с тази си тактика.

•  Прилагайте някои собствени „изненадващи" реакции, които можете да използвате с усмивка и без страх, когато забележите, че е задействана играта на ма­нипулиране със сравнения. „Ти току-що ме сравни с човек, когото дори не познавам, а той не присъства тук, за да потвърди това, което казваш. Ако не можеш да се разбереш с мен тук и сега, доведи човека, за когото говориш, и пак направи с него онова, кое­то искаш. Но защо на мен ми говориш за него?" Мо­жете да опитате конкретни изявления като: „в то­зи случай тази политика просто не важи!", или по-об­щи от рода на: „Посредствеността разчита на стандартизацията". Такива съдържателни афоризми, които можете и сами да си измислите, са чудесни обезоръжаващи средства, които изведнъж спират другия, спъват манипулаторската му мисъл и преда­ват контрола над разговора във ваши ръце. Ако чувствате, че някой прилага спрямо вас манипулаторски похвати, не се страхувайте да разиграете сцена. Спомнете си „нервната криза" на Чък пред сервитьорката. Ако някой настоява да постъпвате като човек, какъвто вие не сте, можете да послу­шате и да „изиграете ролята" на какъвто си поис­кате друг човек - в случая, на такъв, който ще по­лучи нужните ви резултати. „Ролите" са един от ва­шите трикове, които вадите на бял свят просто за забавление и защото помагат, ако ги използвате пес­теливо.

Не пропускайте да забележите момента, когато се озовете в ролята на манипулатор. Най-добрият на­чин е да се вслушвате в думите си и да спирате сравненията, преди да ги изречете, за да не утвърждавате този маниер на победеше и у близките си хо­ра. Освободете речта си от изреченията, съдържащи „бъди като..." Отървете се от „онази дама" и всички изтъркани примери с нея, когато разговаряте с други хора. Престанете да карате децата си да бъдат като братята и сестрите си и се отнасяйте към тях като към единствени и неповторими лич­ности. Спрете да се позовавате на себе си за срав­нение. Забравете изречения като: „Нали аз не пос­тъпвам така!" или „Аз не правя такива неща, защо ти ги правиш?" Не давайте възможност на другите да кажат: „Е, това ми го причини ти." Ако престанете да постъпвате по този начин, това глупаво извинение също ще отпадне.

•  Упорствайте в усилията си да не позволявате да ви сравняват с другите. Не е достатъчно само да спо­менете веднъж, че сте наясно с похватите на зако­равелия манипулатор и после да вдигнете ръце. Бъ­дете непреклонни толкова дълго, колкото е нужно, за да ви разберат. Упорството ви ще бъде възнаградено.

•  Освободете се от идолите си, от хората, на чийто живот искате да подражавате. Бъдете герой за са­ми себе си. Въобще не се надявайте, че можете да бъдете като някой друг. Макар че няма нищо лошо в това да се възхищавате на постиженията на другите, не забравяйте, че те са точно толкова единствени и неповторими, колкото и вие. Ако винаги ис­кате да бъдете като другите и да повтаряте чужди постижения, когато искат да се държите по те­хен вкус, на манипулаторите ще им бъде много по-лесно да се позовават именно на другите.

• И може би най-важното е да се опитате да напра­вите всичките си взаимоотношения щастливи, за-бавни и интересни, вместо да ги превръщате в бой­но поле, където битката се води за самата ви чо­вешка същност. Забавлявайте се, като проверявате ефективността си. Ако успеете да го постигнете, без да влагате в това всичко от себе си, много по-лесно ще се освободите от етикета „жертва" От друга страна, ако в целия си живот и всичките си взаимоотношения се проявявате като безизразно се­риозни, ще изглеждате като човек, свикнал да го ма­нипулират: „Просто си го просите." Хората, които не се стараят толкова много, които си почиват и се радват на живота, се справят далеч по-сполучли­во с онова, което правят. Наблюдавайте колко лес­но изглежда нещо, когато го прави майстор. Това е така преди всичко защото той е успял да направи похватите си естествени и никога не се насилва, не си втълпява, че „трябва да успее". По начало, кога­то майсторите са напрегнати и бързат, изостават, а богато не се престарават, успяват.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Алберт Айнщайн казва: „Извисеният дух винаги среща остра съпротива от страна на посредствените умо­ве." каква огромна истина има в това! Ако искате да станете велики, да изкачите избраната от вас плани­на, трябва сами да си бъдете и първият, и последният съветник. Единствената алтернатива е да понесете острата съпротива практически на всеки, с когото се сблъскате.

Мнозинството винаги ще ви сравнява с другите, за­щото това е оръжието му да ви манипулира и да ви принуди към подчинение. Позицията ви на човек, не­позволяващ да го манипулират, означава да се откажете твърдо да използвате другите като основа за срав­нения и да се научите да обезвреждате маштулативните опити да ви подлагат на сравнения, за да ви конт­ролират.

5.

Как да бъдете мълчаливо ефективни и да не очаквате „те" да ви разберат

Любовта прави чудеса, защото не изисква усилия.

ТЕСТ С ДВАНАДЕСЕТ ВЪПРОСА

Що за победа сте постигнали, ако трябва да доказвате, че сте победител? За това става дума в тази глава, посветена на мълчаливата ефективност в жизнени­те стремежи. Отговорите ви на теста по-долу ще по-кажат доколко сте мълчаливо ефективни засега.

Да   Не

--    --   1. Ядосвате ли се, когато не можете да накарате другите да разберат какво им говори-те?

--    --   2.  Налага ли се да съобщавате за постижени­ята си на другите?

--    --   3. Трябва ли да казвате на другите, когато сте победили някого в нещо?

--    --   4.  Лесно ли ви оскърбява поведението или езикът на другите?

--    --   5. Трудно ли ви е да лъжете, дори ако това е разумното и практично решение?

--    --   6. Трудно ли ви е да отстоявате нуждата си от лично пространство, без да изпитвате ви­на?

--    --   7. Заразява ли ви лошото настроение на другите?

--    --   8. Случва ли ви се често да казвате или да мислите: „Той [тя] не ме разбира"?

--    --   9. Смятате ли, че страданието е нещо естествено и на тази земя трябва да се страда?

--    --   10. Трудно ли ви е да си тръгнете, когато някой ви дразни, например пияница или бъбри­вец?

--    --   11. Обяснявате ли се надълго и нашироко, за свое собствено неудоволствие?

--    --  12. Прекарвате ли много време в анализиране на отношенията си с приятели и роднини?

Отговорите ви показват в коя област можете да работите за премахване на манипулациите. Ако се на­лага да се обяснявате пред другите, ако постоянно сте принудени да ги карате да ви разберат, ако винаги се стараете да доказвате пред другите собствената си стойност с думи и поведение, значи сте жертва на бо­лестта, наречена „отсъствие на мълчалива ефективност".

Какво означава да бъдете мълчаливо ефективни? Уда­рението тук пада върху думата мълчаливо, защото ве­че говорихме подробно за това колко е важно да бъде­те ефективни. Да бъдете мълчаливо ефективни озна­чава да не е необходимо да обяснявате пред всички по­бедите си, за да ги направите значими за себе си. Макар че доста често е уместно да разказвате на други­те за събитията от живота си, ще се превърнете в жертва, ако чувствате, че постоянно ТРЯБВА да ги уведомявате, за да изпитате удовлетворение. След като веднъж включите думата трябва в речника си, ве­че сте подхвърлени на милостта на чуждото призна­ние - и ако по каквито и да било причини другите от-кажат да признаят стойността ви или постиженията ви, чака ви крах и накрая друг ще ви дърпа конците.

Да бъдете мълчаливо ефективни означава също така, че не изпитвате потребност да натривате носа на ближния с победите си. Ако правите такива неща, ще видите, че другите ще ви отвръщат със същото и по един или друг начин ще се опитват да осуетят плано­вете ви. Най-важният ключ към мълчаливата ефективност е отношението ви към себе си. Ако сте уверени в себе си, тогава ще ви бъде достатъчно да се харесате на себе си, защото ще имате одобрението на един дос­тоен човек. Но ако ви липсва самоувереност, ще търси­те у другите потвърждение на оценката си и точно та­ка ще си навлечете неприятности. Ако имате нужда да получавате потвърждение на способностите си отвън, значи сте кандидат за положението на жертва.

Типичен пример за „шумна неефективност" беше моят много интелигентен клиент Дарил, наближаващ четиридесетте, загубил работата си няколко години преди това, когато фирмата, за която работел, банкрутирала. Той потърси консултация, защото не успява­ше да си намери работа и не можеше дори да се издържа. както той сам се изрази: „Аз просто не мога да се запозная с подходящи хора и се опасявам, че може да търся до безкрайност."

В терапевтичните сеанси скоро се разбра, че Дарил има натрапчивия навик да споменава имена, уж между другото. Просто нямаше начин да заговори, без да пов­дигне въпроса за познанството си с тази или онази важна личност, като в много случаи тези познанства бяха плод на въображението му. Освен това, Дарил се хвалеше на всички с постиженията си, а когато не пос­тигаше нищо особено, продължаваше с измислици. ка­зано накратко, на Дарил му беше трудно да премълчава каквото и да е и му липсваше онази гордост, която идва отвътре. Той се нуждаеше от чуждото признание, иначе не се чувстваше добре.

Когато Дарил започна да анализира потребността си да бъде важен в очите на другите, разбра, че тя про­изтича от реалното му усещане за безполезност, кое­то, от своя страна, се дължеше на факта, че си бе за­губил работата и твърдо се смяташе за неудачник. Той вярваше, че неговата ценност се дължи на успехите му, че когато вече ги нямаше, защото фирмата, за която беше работил, бе претърпяла провал, неговата собст­вена стойност също вече я нямаше. Затова се опит­ваше да компенсира, доказвайки на всички „колко е велик". Но усилията му бяха прозрачни и той ставаше жертва на собственото си ниско самочувствие. кога­то се позоваваше на това или онова име, приятелите му просто не му обръщаха внимание. когато се хвалеше, приятелите и близките му се отчуждаваха от не­го. Той започна да се измъква от тази клопка, като се научи да пази победите си само за себе си и съзнател­но да избягва да се хвали и да се бие в гърдите. кога­то престана да се държи така, присъствието му ста­на по-приятно за околните, той започна да придобива самоувереност и, най-вече, престана да бъде жертва на собствената си нагласа и поведение.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЕДИНЕНИЕТО

когато започнете да изграждате в себе си самоувере­ност, вече няма да очаквате от всички да искат да из­слушат разказите ви и ще намирате самотата за по-приятна. Уединението е много важна част от живота ви, то е свързано с усещането ви за благополучие. Да искате всички да разбират и споделят всичко, което мислите, чувствате и казвате, означава да превръща­те сами себе си в жертва.

Освен това, като не изпитвате непрекъсната пот­ребност да бъдете разбрани и като запазвате някои неща само за себе си, това е начин да избегнете други­те да ви тласкат ту 6 една, ту 6 друга посока. Макар че не ви съветвам да станете отшелници, предлагам ви да обърнете сериозно внимание на личното си пра­во на уединение и още - внимателно да огледате хора­та, които се опитват да ви манипулират, като посег­нат на това ви право, или, още по-лошо, направо като го отричат. Хенри Дейвид Торо, който живее сам поч­ти две години при езерото Уолдън, описва уединението си в книгата „Уолдън":

„Често ми казват: „Сигурно се чувстваш самотен там и ти се иска да бъдеш по-близо до хора", а аз се изкушавам да отвърна: „Защо да се чувствам самотен? Нали нашата планета е част от Млечния път? За мен е благотворно да прекарвам сам по-голямата част от времето си. Да бъдеш в компания, дори тя да е най-добрата, скоро омръзва и разсейва. Аз обичам да бъда сам."

Макар че не всички сме като Торо и сега е XX век, наблюденията му все още са съвсем уместни. Не е нужно да бъдете винаги в компания или да искате от другите да споделят изживяванията ви и да ви разби­рат, за да осъществите себе си. всъщност, ще се окажете в положението на жертва, ако очаквате подоб­но нещо, или дори ако позволите на ваши близки да го очакват от вас. Нужна е малко смелост, за да отсто­явате правото си на уединение, особено когато други­те твърдят, че желанието ви да бъдете сами означа­ва, че ги отхвърляте. Но ако се опитате да го обяс­ните, най-често пред повечето хора това ще бъде гу­бене на време. Просто трябва да използвате правата си така, че това да личи 6 поведението ви и като го правите достатъчно често, ще научите околните как искате да се отнасят с вас. Ако говорите за това и го анализирате до безсъзнание, най-вероятно ще се чувствате манипулирани и накрая пак ще се окажете лише­ни от правото си на уединение.

НЕ МОЖЕ ВИНАГИ ДА ВИ РАЗБИРАТ

ка1шю си спомняте от предишната глава, където разисквахме екзистенциалната самота, никой не може винаги да ви разбира, нито пък вие можете да разбира­те някого винаги. Съпругът или съпругата ви ще пра-ви неща, които не разбирате, децата ви ще бъдат удивителна загадка практически през целия си живот, по­литиците ще казват и правят неща, които не са за вярване, винаги ще има хора, които ще разочароват някого и хора, които ще бъдат разочаровани - и така до свършека на света. Ако очаквате хората да разбират всичко, което казвате или правите, не само ще бъдете разочаровани в по-голямата част от времето, но и ще ви манипулират. Ето няколко много важни понятия, които можете да обмислите, докато работите над позицията си на мълчалива ефективност в живота.

ДА МОЖЕТЕ ДА СВИВАТЕ РАМЕНЕ Е ДОБРОДЕТЕЛ. На­учете се да не обръщате внимание. Не си мислете, че трябва да вдигате шум за нагласите и поведението на другите, които намирате за дразнещи, но които не ви вредят. Просто сбийте рамене и забравете. Ако сте на парти, което не ви е приятно, можете да си кажете: „всички други в тази стая може и да се чувстват длъжни да бъбрят за глупости и да се обличат по тех­ния си превзет начин, но не е нужно и аз да го правя и се радвам, че е така." Можете да си тръгнете или да се гордеете със себе си заради мълчаливата си ефек­тивност - както ви се иска. Но не е нужно да прави­те голям въпрос от поведението на другите, да вдига­те шумотевица, да се държите оскърбително и в край­на сметка да обидите себе си и всички останали. Свийте рамене, кажете си наум: „И какво от това?" - и въпросът е приключен. Това е признак, че сте човек, който не допуска да го превръщат в жертва, а не че сте лицемер - просто човек, който няма нужда винаги да казва на всички какво мисли.

ДА СЕ ОБИЖДАТЕ Е ИЗБОР, ПРИСЪЩ НА ЧОВЕКА В РО­ЛЯТА НА ЖЕРТВА. Не е нужно никога вече да се засяга­те - нито от насочени срещу ви оскърбления, нито от неща, които сте свикнали да „намирате за оскърбител-ни". Ако не одобрявате нечие победеше или език, не му обръщайте внимание, особено ако не е насочено към вас. Ако се засягате и разстройвате, казвайки неща ка­то: „как смее той да говори така!", или: „Той няма пра­во да ме огорчава по този начин!", или „Обидно е да гле­дам смахнати хора¹" - значи сами превръщате себе си в жертва на държанието на другите, което е все едно да оставите хората, които не харесвате, да дърпат конците на емоциите ви. Свийте рамене, не обръщайте внимание, погледнете на другата страна и се запи­тайте дали наистина е чак толкова страшно. Ако пък искате да предприемете нещо, за да промените положението, направете го, разбира се. Но не избирайте по­зицията на жертва - да се обиждате и разстройвате.

БЕКкРАЙНИТЕ АНАЛИЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ОКОЛНИТЕ СЪЩО ВИ ПРЕВРЪЩАТ в ЖЕРТВА. Ако ре­довно имате чувството, че трябва да седнете и да „поработите" върху отношенията си с другите, особе­но върху брака си, може би заниманието ви е по-незд­раво, отколкото си мислите. Подобна „работа" често предполага дълги разговори, опити да разберете взаим­но мотивите си, ангажимент да споделяте постоянно емоциите си. Ако го правите от време на време, в то­ва няма нищо лошо, но стане ли неделима част от връзката ви, носи напрежение и разочарование и прос­то е отегчително. кой иска, след като е бил цял ден на работа, когато се прибере, да „поработи" още малко върху отношенията си? Помислете още веднъж върху собствената си позиция, преди да отхвърлите такава нагласа просто като липса на чувствителност. Най-красивите връзки, които съм виждал, са онези, в които хората се приемат взаимно такива, каквито са, вместо да анализират всичко, което правят.

Петнадесетгодишните влюбени не са незрели, те просто приемат безрезервно всичко в другия. Просто се гледат в очите и обичат това, което виждат. Не анализират защо, не настояват да разбират партньо­ра. Но навлязат ли в истинска „зряла" връзка, може след пет години брак да разговарят ето така: „Защо направи това?", „Ти не си бил такъв, за какъвто те мислех!", „Защо не направи така, както аз искам?", „Ти не ме попита дали съм съгласен!" Помислете добре, ко­гато наричате любовта „опиянение", и вижте доколко можете да приемете хората, които обичате, такива, каквито са.

Макар че споделянето на мисли и чувства може да бъде прекрасно преживяване и аз го подкрепям, но само ако не става „насила", като редовно задължение. Според мен много връзки в наше време прекалено се анализират, затова за редица двойки да бъдат заедно е по-скоро мъ­чение, отколкото страст, факт е, че сте двама различ­ни хора и никога няма да се разбирате един друг изцяло, нито пък, ако се замислите, ще искате да се разбирате изцяло. Тогава защо да не поработите върху възможността да приемете другия такъв, какъвто е, и да не се отървете от цялото това раздробяване, разчленява­не, анализиране, присъщо на опитите да „работите" върху връзката си. Позволете си да бъдете единствени и неповторими един за друг и, както казва Халил Джубран[3], „Нека в близостта ви да има простор".

НЕ СИ СТРУВА ДА СПОРИТЕ. Старата максима, че ко­гато хората се карат, това е знак, че се обичат, е много противоречива, особено когато спорът по няка­къв начин ви превръща в жертва. възможно е да ви подмамят в някаква разправия и в резултат на това да се окажете разстроени, с вдигнато кръвно, с начен­ки на язва, на път да извършите някакво насилие - и да излезете от положението, наричайки го нормално. Но това не е нормално; това е самоунищожителна ма­нипулация.

Прогонете мисълта, че спорът винаги е здравосло­вен. Макар че оживената словесна престрелка може да е забавна, когато никой не страда от нея, по принцип това е непостижимо със свадливи хора, които наисти­на изпитват потребност да спорят. Те са груби към околните, езикът им е обиден, избухванията - непред­видими и всички около тях в крайна сметка се оказват в ролята на жертви.

Когато спорите с някого, който не ви разбира, ще се изненадате колко често аргументите ви ще затвър­дят неразбирането и ще му помогнат още по-силно да повярва в своята позиция. Спорът само засилва упорс­твото му - а вие сте склонни да защитавате такъв спор като нещо ценно.

Неотдавна Хай: слиза от колата си на паркинга и случайно удря вратата на съседната кола. От другата кола изскача човек с почервеняло лице и налита да се бие: „какво правиш, по дяволите?" Той отчаяно иска Ханк да му възрази, за го ядоса още повече и да може да се скара с него.

Но на Ханк тези не му минават. „Слушай, постъпих невнимателно и необмислено. Знам как се чувстваш. И аз не обичам някой да ми удря колата. Ако има щети, ще ги платя."

Спокойното поведение на Ханк предотвратява по­тенциално конфликтната ситуация. Другият шофьор мигом се успокоява. „Не знам защо така ти се ядосах. Наистина имах лош ден. Но не искам да се карам за такива дреболии. Няма нищо повредено. Да забравим за това." Накрая дори си стискат ръцете.

Поуката е ясна. Ако позволите да ви подмамят в спор, очаквайки да накарате другите да разберат пози­цията ви, почти винаги ще свършите в ролята на жертва. Дори да „победите" 6 разгорещения спор, физичес­кото напрежение, на което сте подложени, ще бъде достатъчно, за да ви убеди, че не сте спечелили истин­ски. Ако искате, можете да се опитате да докажете, че сте победител, с поведение, което води до язви, ви­соко кръвно налягане и сърдечни заболявания - а може-те и да избягвате подобни спорове и да запазите разу­ма и здравето си.

ДА СЕ ЛЪЖЕ НЕ ВИНАГИ Е НЕМОРАЛНО. в усилията си да накарате всички да ви разберат или да спечелите одобрението им, много е възможно да сте възприели много строга позиция по въпроса за лъжата - никога да не си позволявате такава „порочна практика".

Да помислим върху това. Смятате ли, че сте жер­тва на привичката да казвате истината на всяка це­на? Много вероятно е да се съгласите с често среща­ния довод, че ако например нацистите са на път да ви екзекутират, ако не ги убедите, че не сте евреин, а вие случайно сте, едва ли сте длъжни да кажете истината. в такива екстремни ситуации хората се съгласяват, че не дължите на враговете си демонстрация на осо­бена привързаност към истината. всъщност, за ефек­тивно поведение се смята да ги измамите по какъвто начин успеете. Значи не сте против лъжата при осо­бени обстоятелства, но вероятно определяте много тясно границите, в които я намирате за етична. Зна­чи това, което в действителност ви трябва, е да по­мислите малко повече върху дефинирането на основа­нията да излъжете. Разумно ли е да избягвате лъжата, когато знаете, че истината ще навреди на другите?

Вашите принципи (вашата политика) по-важни ли са от хората, на които имат за цел да служат? Помис­лете внимателно по тези въпроси и се запитайте да­ли не ставате жертва на своята безкомпромисност.

Една моя клиентка, шестдесет и деветгодишна, дойде при мен объркана от факта, че не може да си на­мери работа, въпреки че беше способна и квалифицира­на стенографка. Оплака ми се, че работодателите я подлагат на дискриминация, не искат да я наемат за­ради възрастта й. когато я насърчих да посочи друга възраст в документите си и да се пребори с дискрими­нацията с оръжията на самите дискриминатори, тя бе ужасена. „Това ще е лъжа" - каза.

Това, разбира се, ми беше съвсем ясно. Тази клиент­ка бе отхвърлена на седем места от безчувствени дис­криминатори, които при това нарушаваха закона, а продължаваше да се самоизмъчва с принципа никога да не лъже. Накрая „поразтегли истината" и каза на ин­тервюто, че е на петдесет и пет години (а изглеждаше като на четиридесет и пет) и получи мястото. До­каза уменията си на бойната линия и само след шест месеца стана началник. Мо обаче бе упорствала с глу­павото си табу, никога нямаше да си даде шанс да се върне отново към професията си.

Друг въпрос, който трябва да си зададете, е: „какво аз наричам лъжа?"

Да предположим, че разполагате с информация за се­бе си, която смятате, че имате право да запазите са­мо за себе си. Тя просто никого другиго не засяга. И ето че се появява някой, който иска от вас да му раз­криете тази информация - някой, който смята, че има право да навлиза в личното ви пространство. Този човек ще иска да почувствате, че желанието ви да „скри­ете" информацията, която смятате, че имате право да запазите за себе си, е един вид лъжа. Ще иска да из­питвате вина, задето „не можете" да разкриете тази информация. Но длъжни ли сте въобще да му я съобщавате? Разбира се, че не. Лъжа ли е, когато казвате: „Това, по една случайност, изобщо не е твоя работа"? Откъде накъде? всеки съд в света дава на хората пра­вото да откажат да отговарят на въпроси, ако с то­ва могат да си навредят. Ако смятате, че хората ве­роятно ще използват против вас онова, което им кажете, още по-малко им дължите нещо.

Хората не винаги ще ви разбират - за това става дума в тази глава. Огледайте внимателно позициите си по въпроса за лъжата и вижте дали не се превръща­те сами в жертва и дали други не ви манипулират, ка­то позволявате да контролират поведението ви пос­редством принудително придържане към истината. когато кажете истината и нараните другия или себе си, мислите ли, че сте помогнали на другите да ви раз­берат?

Засягането на темата за лъжата е рисковано, защо­то много, много хора заемат позицията, че лъжата ви­наги е нещо лошо, нещо, заради което трябва да чувствате вина, дори да е оправдана при определени обсто­ятелства. Аз, разбира се, не съм привърженик на без­разборните лъжи. Но ако в резултат на придържането към истината се окажете жертва, защото разкривате информация за себе си, която, според вас, трябва да си остане само за ваша употреба, значи действате в своя вреда и може би ще е добре да преразгледате нагласа­та си. И още, ако лъжата е единствената или най-доб­рата тактика, която ще ви измъкне от капана на ма­нипулацията, не се страхувайте да прибегнете до нея. Нима някой военопленник, който крои планове да избя­га, ще си признае пред хората, които го държат в плен, ако го попитат: „Планирате ли бягство?" Той би излъ­гал и вие най-вероятно бихте одобрили това. Е, обър­нете внимание на поведението си на пленник, когато ви подлагат на делнични разпити, и преценете сами. Да речем, че крадец ви пита с насочен към вас пистолет: „Имате ли скрити пари в къщата?" Естествено, в този случай няма да държите на истината за своя собствена сметка. Не бива никога да позволявате да ви принуждават да разкриете лична информация с манипулативни средства, нито да ви превръщат в жертва за­ради сляпата ви привързаност към истината.

НУЖДАТА ДА ДОКАЗВАТЕ ПРАВОТАТА СИ Е АБСУРДНА

Необходимостта да доказвате правотата си пред дру­гите означава те да ви контролират, а вие трябва да им представяте доказателствата си. Поведението на мълчалива ефективност не предполага подобна нужда от себедоказване. като деца сигурно често сте повта­ряли: „вижте ме!". Искали сте всички, най-вече родите­лите ви, да ви наблюдават как скачате в басейна, как се пързаляте с кънки назад, как карате колело и т.н., винаги, когато сте научавали нещо ново. Тогава сте имали нужда да ви гледат, защото сте развивали пред­ставата си за себе си на основата на това как важни-те „други" реагират на действията ви. Но това време е отминало. вече не сте дете, което трябва да бъде забелязвано или което постоянно трябва да доказва се­бе си - освен ако не сте от онези възрастни, които все още жадуват за одобрението практически на всеки срещнат.

Необходимостта да се доказвате пред всеки може да оказва манипулиращо въздействие върху вас цял жи­вот. Ще установите, че се ядосвате, когато другите не ви забелязват достатъчно или когато не ви одобря­ват, а най-манипулативно действа да не ви разбират. Тогава ще се стремите още по-усилено да ги накара­те да ви разберат, а когато те видят това, ще могат да упражняват още повече власт над вас. Пример за това е един мой приятел, който се опитваше да убеди жена си, че има право да играе футбол в неделя следобед и не е длъжен да си стои у дома и да я забавлява. Тя просто не разбираше как той може да иска да ти­ча подир някаква си топка с група потни мъже, когато би могъл да бъде с нея, особено след като го е нямало цялата седмица. колкото повече говореше приятелят ми, толкова по-ясно ставаше, че жена му не разбира. Не след дълго той започваше да спори с нея за това, че не го разбира, и в крайна сметка не отиваше да иг­рае футбол. И не само че следобедът се проваляше, за­щото двамата не си говореха, но и тя все така не раз­бираше желанието му да играе футбол. Това, от негова страна, представляваше нещо като „троен скок" към поведението на жертва. Ако той можеше да раз­бере, че тя никога няма да разбере желанието му да иг­рае футбол с мъжете и че в нейното неразбиране ня­ма нищо нередно, би избегнал клопката на опитите да и доказва, че си остава свестен човек, въпреки че иска да прави нещо, което тя не разбира.

Обратната форма на усещането ви, че трябва да се доказвате пред другите, е те да го очакват от вас. Често се случва да чуете: „Защо направи това?" или: „Е, да, докажи го", или някакво подобно изказване. И тук трябва да бъдете нащрек дали трябва да доказва­те нещо някому. в такива моменти можете да бъде­те мълчаливо ефективни и просто да направите бърз анализ наум, ето така: „Наистина ли трябва да доказ­вам нещо на този човек? Ще има ли някаква полза от това нещо? Може би просто ще се откажа и ще го ос­тавя да мисли каквото си иска." Това е особено важно, когато си имате работа с непознати. Замисляли ли сте се колко е глупаво да доказвате правотата си на съв­сем непознат чо6е!с и да отделяте време да го убеждавате? Това обикновено става, защото бие се опитвате да убедите себе си и използвате слушателя (жертва) в ролята на огледало.

Скоро ще се научите да обичате мълчаливите си по­беди. Неотдавна, по време на антракта на един концерт, Кевин отива до бюфета във фоайето и купува четири газирани води за компанията си. Обръща се да ги внесе в залата и тогава забелязва на стената до входа табела: „Безалкохолните напитки се консумират в бюфета."

И така, Кевин си стои там с четирите чаши, изп­равен пред редица възможности. Той знае, че охраната при входа се надява той да се опита да се промъкне не­забелязано, за да може да го спре и „да докаже себе си", като „си свърши работата".

Кевин може да изпие и четирите газирани води, да даде някоя другиму, да изхвърли няколко, да ги остави и да се върне в тълпата, за да повика приятелите си, или да се опита да спори с охраната, доказвайки, че човек може да види надписа чак след като си е купил нещо за пиене, следователно тя трябва да си затвори очите и да остави Кевин да внесе газираните си води и да пре­мести табелата. Но докато размишлява, той вижда възможност за мълчалива победа. Зад бюфета забелязва врата, водеща към уличката, която минава покрай сградата. Измъква се навън и вижда отворен изхода към предверието на залата, където седят неговите приятели. И така, той минава по уличката, промъква се достатъчно навътре в тълпата, за да се обади на приятелите си, и всички излизат навън да си изпият га­зираните води.

Ако Кевин изпитваше потребност да подразни паза­ча: „Ето на, успях, напук!" щеше да бъде губещият в тази минидрама, просто защото щеше да загуби време за грозна сцена. Но преценявайки ситуацията и нами­райки бързо решение, той избягва положението на жер­тва, не вреди никому и не му се налага да доказва пре­възходството си.

При такива случаи тактът е много важен. Да бъде­те тактични означава да не позволявате на другите лесно да си вредят, да се съобразявате с чувствата и задълженията им. когато изпитвате нужда да се доказвате, често би липсва такт, ставате груби - и свършвате като жертви. Ето любимата ми история за такта, разказана от един от най-великите разказвачи, Джон Стайнбек:

„Двама мъже се срещат в един бар и става дума за град Грийн Бей, щата Уисконсин. Първият казва: „Това е много приятно място." Другият отвръща: „какво му е приятното? От Грийн Бей са излезли само един свестен отбор по ръгби и грозни курви." „Я чакай, негодни­ко!" - казва първият - „жена ми е от Грийн Бей". „О" - отвръща другият, - „тя на кой пост играе?"

СЕБЕДОКАЗВАНЕТО ПРЕД РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ

Семейството е обществена единица, в която е особе­но важно да свикнете да се доказвате единствено вът­ре в себе си, вместо в разгорещени конфликти.

Много хора смятат, че в семейството всички имат право да знаят всичко един за друг и уединението е не само табу, но и пряко предизвикателство към самото му съществуване. Членовете на семейството постоян­но изискват един от друг обяснения, налага им се да отговарят пред деспотични роднини и т.н. Семейст­вата също така са склонни да приемат за задължително присъствието на церемониални събития като сват­би, погребения, промоции, партита и семейни събира­ния по празниците и ако не присъствате, предпочита­нията ви по въпроса не се приемат за извинение. По същия начин членовете на семейството са склонни да критикуват начина ви на обличане и въобще вида ви. Не по-малко усърдни са в изискването на обяснения за­що не сте се подстригали или защо сте разочаровали този или онзи роднина. Много ги бива да забелязват прояви, които те или „обществото" определят като „отклонение от нормата" колкото и невинни да са те.

Що се отнася до очакването да не ви разбират през цялото време, това са хората, с които ви е най-труд­но да се справите, защото именно те често настоя­ват да „разберат" и полагат усилия да го постигнат, макар че рядко успяват. Макар че семейните връзки могат да бъдат много силни и прекрасни, трябва да бъ­дете нащрек за сковаващите ви манипулации.

Винаги ми е интересно колко много хора на ръба на развода казват неща като: „Да, скоро ще си получа сво­бодата." Защо си представят развода като придобива­не на свобода, дори и да го казват на шега? Нима бра­кът е така широко възприеман като обратното на свободата, тоест за робство?

В много, много случаи е така - и не случайно. в бра­ка, в семейството хората не се чувстват свободни, най-вече защото живеят с постоянната представа, че трябва да дават обяснения, или от страх че няма ви­наги да бъдат разбрани. Махнете тези два фактора и повечето бракове, които свършват с развод, могат да бъдат спасени.

От друга страна, приятелството, което трае цял живот, е отношение, в което никоя от страните не е нужно да се доказва. Приятелят не очаква от вас ни­що друго, освен да бъдете себе си, и най-важното в ця­лата работа е искреността. когато говоря с родите­ли, съветвам ги да се вгледат внимателно в собствени­те си приятелства и да започнат да се отнасят към децата си и към другите членове на семейството като към приятели. Например, ако някой приятел разлее ча­ша мляко на масата, сигурно ще кажете: „Няма нищо, дай да ти помогна да го изчистиш." Но ако го направи детето ви, може би ще кажете: „Внимавай какво правиш, глупчо! Защо винаги си толкова несръчен?" Бъдете приятел за съпруга или съпругата си, за децата си, за другите членове на семейството. Семената на душев­ното разстройство се посяват предимно в семейства­та, донякъде защото членовете им не съзнават, че ако хората в семейството не се уважават, не си гаранти­рат правото на лично пространство и правото да не трябва да се доказват и постоянно да дават обяснения, връзките на любовта се опъват прекалено и се превръ­щат в струни на стреса. Мисля, че един цитат от прекрасното есе на Емерсън „Приятелството" обобща­ва изключително сполучливо този много важен момент и използвах част от него в посвещението на книгата:

„Приятелят е човек, с когото мога да бъда искрен. Пред него мога да мисля на глас."

В практиката ми, свързана с брачни и семейни кон­султации, съм срещал твърде малко семейства, които използват приятелството като критерий в ежедневните си отношения. Но ако този критерий се прилага постоянно в семейството, в света ще има много по-малко жертви. вие обаче можете да научите другите в семейството си, че искате уважение и сте готови да го проявите от своя страна, като следвате поведение, което не ги предизвиква да ви превръщат 6 жертва и като се откажете от необходимостта непрекъснато да давате обяснения.

ХОРАТА, КОИТО ИСКАТ ДА СПОДЕЛИТЕ НЕЩАСТИЕТО ИМ

Чуйте какво казва Лидия Сигърни, американска писа­телка от началото на XIX в., по въпроса за общуване­то с мрачни хора:

„Стойте далеч от тъгата, казва един исландски пи­сател, защото тъгата е болест на душата. в живота наистина има много болести, но умът, който разкри­ва най-веселата страна на всичко и във всяко изпита­ние съзира скритото добро, носи в себе си могъща и трайна противоотрова. Мрачната душа прави нещас­тието по-тежко, а ведрата усмивка често прогонва мъглата, която вещае буря."

Най-простият и обикновено най-разумен начин да се справите с мърморковците, които не желаят да се променят, е да стоите далеч от тях. Това може и да звучи грубо, но е много полезно. Мърморковците, като всички хора с доминиращи живота им „слаби места", извличат нещо от унинието си - обикновено печалба­та им е вашето внимание, или, още по-лошо, удоволс­твието да ви повлекат със себе си в нещастието.

Вие не сте длъжни да споделяте унинието на хора­та, нито дори да им правите компания. Обграждайте се с щастливи лица - с хора, които искат да израст­ват и да се наслаждават на живота, вместо с мърморковци, които обичат да роптаят за начина, по който се отнася към тях светът. Разбира се, можете да да­вате на хронически нещастните утеха и помощ, но из­вън това, особено ако протегнатата ви ръка вече е би­ла отхвърляна многократно, длъжни сте пред себе си да избягвате компанията на хора, които могат да ви развалят настроението.

Често други хора ще ви се въсят и сърдят в нещас­тието си, за да привлекат вниманието ви, и ако се от­зовете, само ще затвърдите навиците, които искате да премахнете. като се движите с такива мърморковци и им се дразните, вие ги учите да продължават да се държат по същия начин. Ще направите услуга и на себе си, и на тях, ако изоставяте желаещите да бъ­дат мрачни в момента, в който се прояви отблъсква­щото им поведение. Те не само ще се научат, че тряб­ва да престанат да се оплакват, но и ще се размърдат да свършат нещо продуктивно, а и вие ще можете да употребите времето си по ползотворен за вас начин.

Хората, за чиято парализираща меланхолия трябва да си отваряте очите, прекарват живота си в драматизиране и търсене на недостатъци. Те рядко имат не­що приятно за казване и очакват винаги най-лошото, вместо да гледат с радост и оптимизъм на бъдещето. Чувстват се изиграни и с разказите за несгодите си пречат на всичките би усилия да бъдете любезни. Те тормозят другите, като твърдят, че никой не ги раз­бира, а в същото време упорито отказват да бъдат разбрани. По правило е невъзможно да им угодите и никога нямат желание да поработят върху себе си. Някои хора от тази група преварват живота си - от младежките си години до дълбока старост - с тази са-моунищожителна нагласа. Ще бъдете най-големите глупаци на света, ако търсите близостта на такива хора, независимо дали са ви роднини или не, защото от тях можете да очаквате само безкрайни разкази за не­щастия - тук грабеж, там съобщение за смърт, вче­рашната катастрофа, газовете в стомаха, ишиасът, отвратителното време, студената зима, негодниците политици, скапаната икономика - и така до безкрай. За тях нито един ден не е хубав. Най-доброто, което ще успеете да измъкнете някога от тях е: „Сигурно ще вали."

Това поведение на практика се запазва, защото има глупаци, които години наред с удоволствие го понасят и му помагат да се затвърди. Но не е нужно вие да бъ­дете сред тези глупаци. Можете да се държите нада­леч, можете открито да не обръщате внимание или да отвърнете с прямо изказване, като например: „За човек с такова отвратително детство говориш прекалено много за него", или: „Сигурно газовете ти доставят голямо удоволствие - постоянно ги имаш и не спираш да говориш за тях." Не бъдете саркастични. Просто покажете, че няма да изтърпите безкрайното мърмо­рене и оплакване. Бъдете добронамерени, но ако оплакването продължава, тръгнете си и кажете ясно защо. вие се радвате на живота и не искате да ви развалят настроението.

Най-добрият начин хроничните мърморковци да се освободят от нещастието си е като се заемат с не­що, което ги интересува и в което могат да вложат много от себе си. Бъдете готови да им помогнете, но ако искреното ви предложение за помощ бъде отхвър­лено, не се чувствайте виновни, нито пък стойте, за да слушате обясненията защо „жертвата" не може да направи това или оноба.

Бъдете „сговорчив инакомислещ", но не и жертва на жертвата. когато отдадените на униние видят, че на­истина не искате да бъдете един от тях, почти вина­ги престават да ви манипулират и по необясним начин унинието им също започва да се изпарява.

ФРАЗИ, КОИТО ЧЕСТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ ЧРЕЗ НЕРАЗБИРАНЕ

Ето няколко хитри вариации на темата за неразбира­нето и неприемането на мълчаливата ефективност -ще наблюдавате как и вие самите, и другите ги изпол­зват редовно с манипулативна цел.

•  Не разбирам защо правиш това. Казват ви, че сте длъжни да направите така, че да ви разберат, в про­тивен случай сте лоши.

•  Как можа да направиш такова нещо? Говорещият не само е разстроен от това, което сте дръзнали да направите, но и се опитва да ви накара да повярва­те, че да извършите нещо, което той не разбира, е непростимо.

•  Никога не съм чувал подобно нещо. Тук към горната тактика е прибавено и недоверие. Манипулаторът  разиграва пред вас пълно смайване от това, което сте направили, казали и т.н., намеквайки, че никой (или „те") не би   одобрил това и следователно вие грешите, значи трябва да постъпите, както казва  манипулаторът.

•  Как може някой с твоята интелигентност и знания да направи подобно нещо? Това е усъвършенстван ва­риант на горната тактика - прибавя се компонент на вина, подправена с прикрито ласкателство. „Не само съм шокиран и възмутен, но съм и разочарован, защото точно ти..."

Озадачен съм, ти наистина ме смайваш. Подобно признание носи скритото послание: „ти си длъжен да ми обясниш". Манипулаторът ще го използва, ако знае, че не можете да понасяте да не ви разбират. Затова се озадачава, а вие се чувствате длъжни да му обясните и ви е спукана работата. Моля те, обясни ми още веднъж, за да разбера. Ако послушате този призив да повтаряте обясненията до безкрайност, ще ви манипулират до безкрайност. Трябва да знаеш колко страдам. Тук искат от вас да се чувствате зле, защото не разбирате колко лошо е решил да се чувства някой друг. Това обръща нераз­бирането на манипулатора 8 обратна посока и стоварва вината за него върху вас. Не мога да повярвам, че ще направиш това точно сега, когато... Подобен прийом може да ви попречи да тичате, четете, подремнете или каквото въоб­ще ви се иска да правите заради програмата, която е измислил или сега измисля манипулаторът. Ако направите своето, каквото и да е то, няма да е кой знае колко страшно, но манипулаторът има друга идея за това какво трябва да се направи. Затова ще бъде объркан и обиден, ако направите, каквото на вас ви се иска - а това е манипулативна игра. Иска-нето често е придружено с думите: „Можеш да по-чакаш до утре и този път да пропуснеш". Разбира се, фактът, че имате програма за бягане и не искате да си пропуснете тренировката няма особено значение, защото манипулаторът просто не разбира непреклонността ви по този въпрос. Не разбирам с какво ще ти навреди едно мъничко парченце торта. в този случай от вас се очаква да се откажете от твърдата си диета защото някой си не разбира решимостта ви. Същото средство се използва от манипулатора и за да ви накара да се придържате към самоунищожителните навици, които на него му е трудно да преодолее. Това, което ви у казват, е, че трябва да правите нещо, което не искате (да бъдете жертва) защото някой си иска да бъде така или пък не разбира защо не мислите като него в този момент. Може да се използва и в обрат­ния вариант: „Не разбирам как можеш да ядеш та­зи торта - виж ме мен, аз не я ям." Логиката е съ­щата, само че е използвана за друга цел.

•  Никога не ми казваш какво мислиш. Това може би е опит да ви накарат да се разкриете и да се откаже-те от „нездравата" си потребност от лично прос­транство. След като кажете какво мислите, ще се нахвърлят върху вас с аргументи, че не сте прави да мислите така.

•  Направи го заради мен. когато манипулаторът не може да ви накара да направите каквото той иска, с твърдението, че не ви разбира, той прибягва до някакъв личен подход като този и ви моли да направите нещо, което не искате, за да му доставите удоволствие.

•  Обиждаш ме. Отваряйте си очите за хора, които се обиждат само за да ви дадат „основание" да се чув­ствате зле и да промените поведението си така, че то да ги устройва.

•  Искам да се извиниш. С този прийом може да конт­ролират поведението ви, като ви принуждават да кажете нещо, което не мислите, или като ви при­тиснат в ъгъла - не можете да се извините, дори и да искате, без да отстъпите пред другия. Но не заб­равяйте и бъдете готови да изтъкнете, че такова „изтръгнато насила" извинение не струва нищо, за­щото не носи 6 себе си искреността на извинява­щия се.

Това са някой от най-честите форми на манипулира­не посредством неразбиране, използвани в контекста на съвременната ни култура. Тези примери са събирани старателно от хиляди терапевтични сеанси с хора, ко­ито са ми разказвали как са ги унижавали и чернили ма­нипулатори в маската на приятели, колеги, съседи и роднини. Ето някои конкретни похвати, които можете да използвате като противодействие за обезоръжаване на тактиката „не разбирам".

ПОХВАТИ ПРОТИВ ИГРАТА НА НЕРАЗБИРАНЕ. КАК ДА БЪДЕТЕ МЪЛЧАЛИВО ЕФЕКТИВНИ В АНАЛОГИЧНИ СЛУЧАИ

•  Престанете да давате обяснения винаги, когато усе­тите, че това ви е неприятно. Напомняйте на себе си и на другите, че не сте длъжни да обяснявате по­ведението си пред никого и ако го правите, това е само защото така сте решили, а не за да удовлет­ворите нечии очаквания. След като научите хората да не очакват от вас да им давате обяснения вина­ги щом те поискат, ще престанат да настояват за такива глупави неща. Чувствайте се свободни да обяснявате поведението си, ако това ви е приятно, но ако се чувствате задължени да го правите, значи ви ръководят безразсъдни чужди искания.

•  Престанете да си казвате, че сте длъжни да напра­вите така, че хората да ви разбират, и им заявете направо, че очаквате понякога да не ви разбират, но това е нещо съвсем естествено между хората и не е признак за някакъв ваш недостатък или за неред­ност във взаимоотношенията ви. когато някой ви каже, че не ви разбира, опитайте с прегръдка, с усмивка и със знаменития цитат на Емерсън от „Са­моувереността": „Да бъдещ велик означава да бъдеш неразбран."

• Свикнете да не обръщате внимание на настояванията на напълно непознати хора да им обясните по-ясно постъпките си. кажете си, че настойчивите непознати едва ли ще ви разберат, дори ако обясне­нието беше изписано на челото ви, така че можете спокойно да си останете неразбрани, без да се чувствате виновни или глупави. вие сте напълно способ­ни да освободите изцяло съзнанието си от словес­ните атаки на непознатите. Ще го направите по съ­щия начин, по който се „изключвате" от шума на радиото, което свири наблизо, но на вас не ви се слу­ша. За да бъдете мълчаливо ефективни, трябва да се научите добре „да изключвате" винаги, когато е не­обходимо. Ако се упражнявате „да не чувате" избро­ените по-горе изречения, ще ви стане по-лесно да не обръщате внимание на исканията на непознатите.

•  Когато подозирате, че никога няма да удовлетворите нечие искане да обясните думите или действия­та си, просто попитайте: „Смяташ ли, че въобще можеш да разбереш?" Ако отговорът е положителен, помолете другия да изложи своето тълкуване на по­ведението ви и се съгласете с това, в което е прав. По този начин ще прехвърлите отговорността да ви разбере върху човека, който настоява за това, вместо вие да се нагърбвате с нея.

•   По същия начин, когато смятате, че нечие неразби­ране е манипулативен номер, опитайте се да накарате човека да повтори точно какво сте казали, преди да му позволите да „изложи своите съображения". ключовият момент в тази техника е, че потенциалният манипулатор трябва да приеме прави­лата на играта, които изглеждат така: вие излагате гледището си и той ви слуша, без да ви прекъсва. После повтаря казаното от вас така, че да ви удовлетвори. След като се съгласите, че той наис­тина е чул какво сте му казали, може да изложи свое­то гледище, а вие ще слушате и ще повторите така, че той да бъде удовлетворен. винаги, когато единият каже: „Не, не си чул правилно," казаното се повтаря.

С тези прости правила се избягва манипулирането и значително се усъвършенства умението да се изслуш­ваме. След като проведете няколко разговора в този стил, е много по-вероятно да ви разберат.

•  Упражнявайте се да бъдете мълчаливо ефективни, отлагайки съобщенията за постиженията си. Опре­делете си отлагане от един, два, три часа, после се запитайте дали все още се налага да кажете някому. Това е особено полезно, когато става дума за нови­ни, които ви дават превъзходство над човека, с ко­гото ги споделяте. Системата с отлагането рабо­ти, защото след като изчакате няколко часа или до­ри няколко дни, вече не изпитвате непреодолима потребност да се представите като победител, а когато новината в крайна сметка излезе на бял свят (ако въобще излезе), ще изглеждате такива, каквито сте решили да станете - хора, които приемат успе­хите спокойно и скромно, в движение.

•  Когато сте в компания на хора, които се държат дебелашки - досаждат ви с разказите си, хвалят се, натрапват ви се - научете се да ставате и след ка­то се извините,   да си тръгнете. Дори на такива места като ресторантите можете да се борите с навика си просто да си седите и да търпите. Иде­те да се поразходите. Не само ще се почувствате по-добре, защото сте упражнили известен контрол, но и ще научите неприятните си събеседници да престанат да прилагат във ваше присъствие такива тактики, защото просто си тръгвате без обяс­нения.

•  Наричайте с истинското им име опитите на събе­седниците ви да ви развалят настроението. когато чувствате, че някой се опитва да ви накара да спо­делите нещастието му, кажете: „Не мисля, че тво­ето нещастие има нужда от моята компания." Такова изказване, направено без враждебност, ще покаже на потенциалния манипулатор, че сте наясно с тези номера и ще спечелите уважение за ума и искреността си, дори другият отначало да не иска да го приз­нае.

Друга възможност е да заявите на оплакващия се, че през следващия един час не искате да чувате нищо по въпроса колко е ужасно всичко на този свят. Определе­те точен срок и щом чуете да се промъква лоша но­вина, спрете я с думите: „Нали се разбрахме за един час." Това любезно напомня на мърморкото за навика, за който той може би дори не съзнава, че е станал толкова натрапчив, а може и да го насърчи дори да по­работи върху преодоляването му. И поне ще ви осво­боди от необходимостта да слушате едни и същи до­садни приказки в продължение на час, ден и т.н. - спо­ред това на каква отсрочка сте решили да държите.

• Научете другите  с поведението си, че ще държите на правото си на лично пространство. Не губете безкрайни часове в настоявания да ви оставят на мира. Просто си вземете времето, което искате за себе си. Направете го твърдо, но внимателно. Но го НАПРАВЕТЕ. Отидете на разходка, поспете, почетете си в стаята, каквото искате, и не позволявайте да ви подмамят да се откажете от уединението си, защото някой си не ви разбира или би нарича саможивец.

• Когато се опитват да ви лепнат някакъв „етикет", научете се да приемате това като нещо естестве­но, вместо да се разстройваше. Ако ви наричат чудак, особняк, самотник или бунтар и вие покажете, , че това не ви притеснява, ще бъде безполезно да продължават и в крайна сметка ще престанат. Но в случай, че етикетите ви карат да изпитвате ви­на или да спорите колко са неуместни за вас, или да се ядосвате, просто ще затвърждавате това поведение спрямо вас.

•  Използвайте стратегията да назовавате ясно чувствата на другия, когато той започне да би се ядосва или да се опитва да ви развали настроението. „Ти наистина си недоволен от това и продължаваш да ми го повтаряш, за да се чувствам и аз зле", или: „Сега не ме разбираш и си разстроен, защото съм те разочаровал". Покажете на хората, че съзнавате чувствата им и че не се страхувате да ги изложите открито.

•  Когато някой настоява непременно „да хапнете" не­що, или пък се прави, че не може да повярва, когато сте на път да изпълните тренировъчния си режим, заявете твърдо и непоколебимо: „На диета съм и не искам да ям нищо", или: „Сега отивам да тичам." Забравете всякакви извинения като: „Надявам се, че нямаш нищо против, или „Извини ме, моля те", или: „Надявам се, че не те обиждам", защото това са все покани да продължите с обсъждането на въпроса и накрая ще трябва да изядете това, за което става дума, за да не обидите другия. Бъдете твърди и убе­дени и ще уважават желанията ви.

•  Използвайте изречения като: „Ти сам се оскърбяваш" и „Ти сам си причиняваш болка". Такива изказвания не допускат да се чувствате виновни и поставят отговорността за това, че някой е оскърбен, там, къ­дето й е мястото - на плещите на човека, който е решил да бъде наранен или оскърбен.

•  Освободете се от глупавата представа, че трябва да се чувствате зле, ако някой от приятелите ви не харесва другите. Очевидно в света има много хора, които не бихте си избрали за приятели, така че за­що очаквате всички, които избирате по свои лични критерии, автоматично да се харесат помежду си? Мнозина често се безпокоят и разстройват, защото усилията им да „сприятелят приятелите си" не успя­ват, вместо просто да приемат   естествените из­бирателни закони на „химията на приятелството".

По същия начин избягвайте да се ядосвате, когато ваши приятели отчаяно искат да харесате техни скъпи познайници. Не сте длъжни да споделяте чувствата на приятелите на приятелите си или на приятелите на роднините си и ако не ги споделяте, това с нищо не би трябвало да се отрази на старото приятелство. в съ­щото време не позволявайте на себе си и на другите да изразяват чувства от рода на: „как може тя да го харесва? Според мен е отвратителен". Хората не дължат обяснение пред другите за вкуса си по отношение на приятелите, нито пък трябва да бъдат подлагани на натиск да се откажат от някои приятели 6 полза на други. Ако смятате, че ви манипулират по такъв на­чин, както винаги, не се страхувайте да го заявите от-крито, или пък да държите на своето с най-„мълчаливо ефективните" стратегии, които успеете да моби­лизирате.

•  Винаги, когато има опасност да ви въвлекат в спор, който ви заплашва с манипулиране, опитайте се да заявите: „Току-що реших, че не искам да споря за то­ва. Ако държиш да спориш, ще трябва да си спориш сам. Или ще разговаряме с уважение един към друг, или аз няма да участвам." вашият обичащ спора събеседник може да бъде слисан от наглата искреност на този тип психологическа шокова терапия, но трябва непоколебимо да продължите да отказвате да спорите, дори ако се налага да напуснете стаята.

•  Когато говорите възможно  най-логично  и въпреки това нищо не постигате с „противника" си, научете се да изоставяте логиката и да търсите други стратегии.

Един мой приятел на име Джим веднъж трябвало да се разбере със служителка, прибираща таксата за паркиране, която се готвела да го глоби. Той и обяснил, че апаратът е повреден и ясно се виждало, че е така. Но тя твърдяла, че не можело да се паркира при повреден апарат и той е трябвало да паркира другаде.

Джим и отвърнал логично, че паркингите са, за да обслужват хората и те не трябва да бъдат лишавани от съвсем законни места за паркиране само защото апаратите са блокирали. Обяснил логиката си много усърдно цели три пъти и всеки път нейните отговори погазвали, че тя въобще не го слуша.

Накрая Джим изоставил логиката и я помолил прос­то да бъде добра и да не го глобява, дори той наисти­на да греши. Това и допаднало. Тя искала да чуе как Джим признава, че греши, за да може да почувства превъзходството си над него. След като я помолил да забрави „грешката" му, тя се съгласила и той си зами­нал.

Джим можел да продължи „защитата" си, защото все така бил убеден, че е прав, но накрая би свършил като „жертва на логиката", принуден да си вземе един ден отпуск и да отиде в съда да спори за глоба от де­сет долара. в съда положението му на жертва би се влошило още повече от цялата бюрократична машина, която той се е научил да избягва. Практичното му ре­шение, което предполага да захвърли логиката и прос­то да прояви малко актьорски способности, явно свър­шва най-добра работа.

•  Престанете да се опитвате  да доказвате себе си като победител пред началници, властници, хора с титли и т.н. Дайте им усещането за власт, от ко­ето се нуждаят, оставете ги да мислят, че те са спечелили срещу вас и премълчете, че според вас не е така.

Началниците не обичат да им доказват, че не са прави и вие можете да се възползвате от този факт, за да избегнете много неприятности. Дори ако с цяла­та си душа сте убедени, че сте прави по някакъв въп­роса, за повишение и т.н., не се изправяйте срещу началника с думите: „Мисля, че тук наистина грешите" -  така го поставяте в положението да трябва да во­юва с вас, за да защити егото си. Най-старият номер на света е да направите така, че началникът да си мисли, че той е предложил това, което вие искате -особено ако става въпрос за повишението ви или за увеличаването на заплатата ви. Това въобще не озна­чава да бъдете слабохарактерни, а само да действате ефективно в свой интерес. А за това трябва да знае­те кога да премълчите мнението си и кога да го изкажете на висок глас.

-  Престанете да правите дребни неща, които не оби­чате, само защото другите не биха ви разбрали, ако не ги правите - например да целувате роднини и поз­нати, които не ви се иска да целувате. Просто следващия път не го правете. Ако те поставят въпроса, можете да приложите някоя от гореописаните стратегии за справяне с хора, които не ви разбират, но преди да стигнете дотам, просто спрете. Прос­то веднъж не идете на онзи ужасен следобеден чай у леля Мириам и вижте какво ще стане. Ако настояват или се опитат да ви принудят, отново използвайте горните стратегии, но първо нека стане яс­но докъде се простират границите на тялото ви. Ако става въпрос за него, в края на краищата то си е ваше и не сте длъжни да го поставяте на места, където не искате и не се налага да бъдете.

•  Престанете да се извинявате - за себе си и за пове­дението си. Не се налага да се чувствате виновни, ако направите нещо, което не се нрави на другите. Можете просто да се поучите от него, да кажете на онзи, който е пострадал, че ще се постараете това повече да не се повтори и да продължите на-татък. Освен това, не забравяйте, че не е ваше задължение да се чувствате виновни, когато другите не ви разбират. Извинявайки се, вие поемате техните задължения и ги учите да продължават да не раз­бират вас или мотивите ви. Ако постоянно казвате „съжалявам", това може да ви стане ужасен навик на жертва, рефлекс да „поемате цялата вина". веднъж в метрото видях една жена, която се извиняваше, когато някой я настъпваше!

•  Ако сте привикнали постоянно да анализирате взаи­моотношенията си, вземете решение да прекрати-те това. Просто оставете нещата да се развиват от само себе си известно време, без да се чувства­те принудени да тълкувате всички мотиви, дейст­вия и т.н. Анализирането може да се превърне в бо­лест, вместо в полезно средство за преодоляване на проблемите, и не една прекрасна връзка е била уби­та от анализи. Не се увличайте да „работите вър­ху взаимоотношенията си" дотам, че те да се пре­върнат само в работа и да не остане и следа от за­бавление, защото тогава вече няма да има върху какво да работите.

•  Ако да  не разкривате нещо е по-доброто решение за всички засегнати, а разкриването му би нарушило личното ви пространство, запазете го в тайна. Ако не можете да откажете, скрийте го по най-добрия известен ви начин и не наричайте поведението си лъжа. Напомняйте си, че имате право да не разкривате лична информация, особено ако смятате, че ня­кой няма право въобще да я иска.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Никога няма да бъдете пророк 6 собствената си стра­на. Никога няма да бъдете разбрани от всички и поч­ти винаги ще бъдете жертва, ако смятате, че трябва да обяснявате поведението си пред другите. Да бъде­те мълчаливо ефективни означава да можете да нами­гате на света, съзнавайки лукаво, че държите нещата в ръцете си и сте достатъчно свободни 6 себе си, за да не трябва да го съобщавате никому. За да ви оце­нят напълно такива, каквито сте, би трябвало отдав­на да сте си отишли от този свят - ако проумеете това, ще престанете да изпитвате потребност да бъ­дете оценени и ще направите живота си много по-хубав, докато още сте на този свят и можете да му се наслаждавате. Достоевски е разбрал това. в „Братя Карамазови" той пише:

„Хората отричат пророците си и ги убиват, но оби­чат мъчениците си и тачат онези, които са убили."

Защо трябва да се оставяте да ви убият, дори и са­мо в психологически смисъл? И още повече, защо тряб­ва да чакате да умрете, за да ви уважават? вземете решение да живеете сега и приемете, че няма винаги всички да ви разбират. Наистина от вас зависи какво ще изберете.

6

Научете другите да се отнасят с вас

Повечето от нас са по-добри към съвършено непознати хора, отколкото към онези, които обичат, и към себе си.

КАК СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ВАС ХОРАТА? Може би постоянно ви използват и тормозят? Смятате ли, че другите злоупотребяват с вас или не ви уважават като човек? Правят ли планове, без да ви по­питат, очаквайки, че ще ги приемете? Случва ли се да установите, че играете роля, която не ви харесва, за­щото всички други в живота ви очакват да се държите именно по този начин?

Това са някои от честите оплаквания на мои клиенти и приятели, които се чувстват манипулирани по най-различни начини. Отговарям им едно и също: „Хо­рата се отнасят с вас както вие сте ги научили."

Ако намирате, че се държат зле с вас, вгледайте се в собственото си мислене и поведение и се запитайте защо сте позволили и дори насърчили отношението, от което се оплаквате. Ако не търсите в себе си отго­ворността за начина, по който се държат с вас, ще си останете безсилни да направите нещо по въпроса.

Римският философ Епиктет обобщава същите тези идеи преди повече от две хиляди години:

„Обижда ни не онзи, който се държи зле с нас, а то­ва, че го приемаме като обида, така че ако някой ви ядоса, ядосва ви всъщност собственото ви гледище."

В Шеста глава се актуализират тези дребни слова, съдържащи една от най-важните поуки на живота, до­колкото са приложими и за съвременната ни култура. По същество истината си остава същата. Болката идва не от начина, по който постъпват с вас другите, а от това как ще решите да възприемете действията им. Ако промените нагласата и очакването си да ви на-раняват, скоро ще видите, че ще спрат да ви тормо­зят и ще престанете да бъдете жертва.

КАК ДА „ВЪЗПИТАВАТЕ" ДРУГИТЕ

Ще научите другите как да се държат с вас, като им покажете какво сте готови да понесете. Ако „преглъ­щате" и така е от доста време, просто сте съобщи­ли на другите, че няма да се противите на оскърблени­ята.

Тази теория не е особено сложна. Ако излъчвате пос­ланието, че просто няма да търпите да ви малтретират и го подкрепите с ефективно поведение, манипула­торът няма да получи очакваната награда - да ви ви­ди безпомощни, за да може да ви манипулира. Но ако просто приемате да ви дърпат конците или ако про­тестирате безволево и оставате под чуждия контрол, учите другите да продължат да ви използват в ролята на сметище.

Гейл беше моя клиентка. Тя дойде при мен, защото се чувстваше безмилостно тиранизирана от деспотич­ния си съпруг. Оплакваше се, че е като изтривалка за обидния му език и манипулативни тактики. Имаше три деца, никое от тях не проявяваше особено уважение към нея и тя беше на ръба на депресията и безнадеж­дността.

Когато ми разказа за миналото, оказа се класически случай на човек, който е позволявал да го манипулират още от детството. Родителите й винаги говорели вместо нея, настоявали да им се отчита за всичко. Баща й бил извънредно тираничен, не я изпускал от поглед през всичките години на съзряването й чак до брака. Избрала си такъв брачен партньор, който „слу­чайно" се оказал същият като баща й, така че бракът отново я поставил в положение на жертва. Тя беше свикнала винаги някой друг да говори вместо нея, да й казва какво да прави, и страдаше мълчаливо, защото никой не й обръщаше внимание.

Обясних на Гейл, че тя усърдно е учила хората да се държат с нея по този начин, че това въобще не е „тях­на" вина, макар че тя много обичаше да обвинява други­те и целия свят за нещастието си. Скоро научи, че се е поставяла сама в положението на жертва, понасяйки оскърбленията през всичките тези години, без някога да потърси резултатна контрастратегия. Гейл разбра, че отговорността да търси решенията на проблемите си е нейна. След това сеансите и помогнаха да усвои нови начини да научи хората да се държат с нея по друг на­чин. Първо на нея предадох теорията си, която наричам „удар от карате". Ето как изглежда тя.

ТЕОРИЯТА, НАРЕЧЕНА „УДАР ОТ КАРАТЕ"

Спомнете си първия път, когато съпругът ви се е дър­жал лошо с вас, повишавайки тон, ядосвайки се, удряй­ки ви или по друг някакъв начин, и ви е разстроил.

Много вероятно е това да се е случило преди да се ожените, да имате деца и т.н. върнете се мислено в тази ситуация. Оскърбителното поведение на вашия бъдещ съпруг ви е сварило съвсем неподготвени, защо­то се е случило за първи път.

Да предположим, че вместо да се шокирате и слисвате, да се плашите и да плачете, му покажете ръка­та си, заявите му, че това е законно притежавано оръжие и му нанесете един здрав удар в корема, последван от думите: „Нямам намерение да ти позволя да ме малтретираш по този начин. Аз се смятам за човек с достойнство и нито на теб, нито на някой друг ще позволя да ме подритва. Моля те да се замислиш добре преди да пробваш пак нещо подобно. Толкова по въпро­са." И преминете към някакъв интелигентен разговор.

Може да ви се струва абсурдно да си представите подобно нещо, но то илюстрира най-важното тук: Ако още от самото начало реагирате от позицията на си­лата, с категорична нетърпимост към оскърбително-то поведение, веднъж завинаги ще научите партньора си на нещо много важно - че няма да търпите такова противно поведение нито за миг.

Но вашата реакция вероятно е била катастрофално различна. Независимо дали сте плакали, дали сте се раз­сърдили или обидили, или сте се изплашили, вие сте да­ли фаталния сигнал, че може да не харесвате начина, по който се държат с вас, но ще го понасяте. Нещо по­вече, ще се оставите да ви манипулират емоционално по този начин.

Когато разказах на Гейл за тази теория, тя каза: „Никога не бих реагирала така, както вие казвате, че е било възможно!" Отначало й се искаше да защитава твърдата си позиция, че съпругът и децата й са изця­ло виновни за положението й на жертва и искаше от мен да я съжалявам и да й стана съюзник в нещастие­то. когато аз настоях, че „ударът от карате" не изисква непременно насилие, физическо или някакво друго, за да изпълни психологическото си въздействие, че тя би могла също така да излезе от стаята, да откаже да разговаря с него и дори да извика полицията, за да по-каже, че няма да търпи това, Гейл започна да разбира за какво става дума. Скоро прие, че наистина е убеди­ла почти всички, че е готова да бъде „кошче за смет", и взе решение да действа за промяна на положението.

Новото поведение на Гейл бе насочено към това да научи съпруга и децата си да не я приемат за даде­ност. Нужно им бе известно време, докато го проуме­ят, защото манипулаторите не обичат да се отказват от властта си без бой, но тя бе непоколебима и спе­чели повечето си битки. когато децата се държаха не-уважително, тя повишаваше тон и настояваше кате­горично да си изпълнят задълженията или каквото въ­обще се опитват да прехвърлят на неин гръб. Тъй ка­то никога не бяха чували майка им да повиши глас, за тях това беше огромен шок. в определени дни тя от-казваше да ги кара с колата, оставяше ги сами да се грижат за себе си. Ако не можеха да стигнат някъде пеш или с колело, или да намерят кой да ги закара, на­лагаше се да се откажат от плановете си.

Децата на Гейл скоро научиха, че майка им вече ня­ма да бъде кротката жертвичка - не защото много крещеше, а защото търпеливо ги учеше с новото си поведение и решително държеше на позицията си, колкото и да се опитваха да я накарат да се чувства виновна.

Що се отнася до съпруга й, Гейл си изработи нов подход за начина, по който приемаше да се отнасят към нея. Една от любимите тактики на съпруга й бе­ше да се ядоса, да й говори с отвращение, особено ако си имаше за публика други възрастни, или пък децата. Тя винаги се плашеше от това, не искаше да прави сце­ни, затова се унижаваше, мълчеше и слушаше. Първата й задача беше да възрази открито на съпруга си със съ­щия тон и после да напусне стаята.

Първия път, когато опита, съпругът й и останали­те присъстващи бяха шокирани. Малката хрисима Гейл отвръщаше на удара. Не можеха да повярват на очи­те си. Съпругът й реагира с класическо изречение за внушаване на вина: „какво ще си помислят децата, ако чуят как говори майка им?"

След като няколко месеца се упражнява в ефективно поведение, Гейл доволно сподели, че наистина семейството й се държи с нея по съвсем друг начин. Опи­тали се да я спрат, наричаш я егоистка, порицаваш поведението й с изказвания като „ти не би трябвало да говориш такива неща, мамо" и „ако ни обичаше, ня­маше да бъдеш такава лоша". Но Гейл бе предупредена за тези ходове и след като не им обърна внимание, те скоро престанаха.

Гейл научи от собствен опит, че хората се държат с теб така, както ги научиш. Сега, три години по-къс­но, рядко някой проявява неуважение към нея или се държи зле, а най-малко от всички - близките й.

ВЪЗПИТАВАЙТЕ С ДЕЙСТВИЯ, НЕ С ДУМИ

„Трябва да вярваме само на делата; думите никъде ни­що не струват." казал го е преди почти петстотин го­дини испанският писател Фернандо Рохас. Ако се опит­вате да накарате другите да разберат, че няма да поз­волите да ви манипулират, като разисквате това на­дълго и нашироко, ще бъдете възнаградени с думите, които ще чуете от манипулаторите. Продължителните обсъждания са средство, което те често използват: „Добре, поприказвахме си, разбрах ти мисълта, не искаш повече да постъпвам така с теб." Но следващия път, когато възникне същият проблем, обсъждането е забравено и към вас се отнасят пак по същия начин. Ако пак си поговорите и се споразумеете, че нещата ще се оправят, затъвате още повече в словесната клопка. Може много да си „общувате" с всички, но до-като не се научите да действате ефективно, все та­ка ще ви подритват и все така ще говорите много за това. Много хора описват всичко това надълго и на-широко пред терапевта си, който слуша безкрайни ис­тории за всички ужасни манипулатори в живота на клиентите си - и с това постигнатото се изчерпва: прос­то много приказки и нищо повече.

Терапията трябва да учи на ново поведение и да не позволява безполезни приказки. Ако просто кажете на някой терапевт колко зле се чувствате и не получите в замяна нищо повече от съчувствие и подкрепа, става­те двойна жертва. веднъж на манипулаторите и втори път на човека, комуто плащате, за да ви съжалява.

Най-добрият учител на света е поведението. Дейс­твията, които показват вашата решимост, струват колкото един милион добронамерени думи. Наблюдавай­те малките деца и начина, по който те се справят с грубияните. Грубиянът тормози девет от десет малки деца и всяка от жертвите се моли, плаче, вика или се оплаква на някой възрастен, но тормозът си продължава. Но десетото дете, макар и по-дребно, замахва и грубиянът си го отнася. После вече помни: „Този отв­ръща на ударите. Може и да съм по-едър, но не искам да ме рита пак, да трябва да го преследвам и да се из­лагам. Следващия път няма да го закачам; ще си наме­ря някой, който да търпи безропотно."

Единственият начин да научите другите да не ви тормозят е с действия. Опълчвайки се и поемайки то­зи риск, дори и да отнесете някой удар, показвате, че няма да позволите да ви тероризират, просто няма да го преглътнете. Забравете всички хубави думи и обе­щания, когато става въпрос за хора, които по някакъв начин ви малтретират.

Карлайл формулира това така:

„Ако искате някой да не направи нищо, накарайте го да говори, защото колкото повече говори човек, толкова по-вероятно е да не направи нищо повече."

Когато се опитвате да обясните някому как иска-те да се държи с вас, запитайте се дали с обяснения­та си действително ще постигнете нещо. Може би пи­леете цялата си енергия да говорите с продавач, кой­то не се интересува от думите ви? Може би това, което казвате на децата си, близа през едното ухо и из­лиза през другото? Може би съпругът би изслушва кротко и после си продължава да прави същото, против което протестирате нееднократно? Ето три примера на ситуации, в които думите са безполезни, но с умни действия хората си извоюват отношението, което желаят.

1. ДЕЦА И РОДИТЕЛИ. Корин има три малки деца и почти непрекъснато се чувства манипулирана от тях. Тя прекарва практически целия си живот в това да им говори, но като че ли нищо не им влиза в главите.

По време на ваканцията Корин и семейството и отиват на плаж. Съпругът и се забавлява, но мама е научила децата, че тя ще разрешава всичките им спо­рове, затова постоянно се чува:

„Мамо, Били хвърля пясък по мен."

„Били, престани веднага."

Три минути по-късно: „Мамо, Били ме пръска с вода. Кажи му да престане."

„Кажи на баща си."

„Казах му. Той каза да не го занимавам, да кажа на теб."

Такива диалози могат да продължат до безкрайност. Всяко от децата докладва на Корин и получава внима­нието й. Тя реагира точно както е научила децата, че ще реагира - упреква, недоволства, но никога не пости­га своето.

В супермаркета най-малкото дете иска дъвка от автомата. Корин казва не. Детето се хвърля на пода и започва да рита и да крещи, докато Корин не издържа и отстъпва. Какво казва на детето? „Ако искаш нещо, не ме слушай, направи сцена и ще си го получиш." Ко­рин прахосва цялото си време за това да говори на де­цата, но те никога не я чуват, защото думите й ня­мат връзка с действителността.

Корин може да възпитава децата си с действия вместо с думи, или да говори и после да действа. Когато децата искат да бъде съдия на споровете им, тя може просто да изчезне. Да, имам предвид физически да изчезне и да ги остави да решат сами спора си. Може да се заключи в банята или да излезе да се разходи (ако децата не са прекалено малки да остават сами вкъщи), и т.н. Или може просто да каже: „Този път сами се раз­берете" и да не обръща внимание на протестите им.

Може да остави най-малкото дете да си вика и да се тръшка 6 магазина, за да разбере, че майка му няма да се остави да бъде манипулирана, защото се страху­ва да не изпадне в неудобно положение.

Когато бъдат оставени сами, децата се справят страхотно добре с проблемите си и рядко си търсят съдия, ако знаят, че с това няма да спечелят внимание или предимство в уреждането на спора. Ако не се на­месвате постоянно да решавате споровете им, ще на­учите децата да мислят сами за себе си, да се опират на собствената си сила и да не манипулират другите. Повечето от действията на децата, от които се оплаква Корин, са резултат на това, че тя само говори, вместо да действа, за да ги накара да разберат.

2. КОНФЛИКТИ С ПАРТНЬОРА. Сексуалните отноше­ния на Джордж с жена му са ужасни. Той говори пред нея за това до припадък, но без полза. Тя просто не прави онова, което той иска.

Винаги след като свършат да се любят, Джордж се оплаква или обяснява на жена си как се чувства, но тя сякаш не разбира. Нейната цел е да приключи възможно най-бързо с акта. Джордж иска тя да бъде по-агре­сивно възбуждаща и активна, вместо просто да отби­ва номера. Но тя не разбира какво иска той от нея.

Джордж може да научи жена си как да се държи без да казва и дума. Може да поставя ръцете и там, къде­то иска да бъдат, да забави темпото, да показва раз­ни похвати, вместо само да говори за тях. Ако не ви харесва как се държат с вас в леглото, може да няма нищо лошо в това да поговорите за неудовлетворението си, но изразеното от вас недоволство най-вероя­тно ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Много по-добре е да се постараете да получите, каквото искате. Ако се любите винаги твърде бързо, забавете вие нещата, показвайки, че ако продължите по-дълго, ще бъде по-хубаво и за двамата. Ако не изпитвате оргазъм, направете така, че партньорът ви да разбере какво искате с действия, вместо с думи.

Аз не съм противник на словесното общуване на двойките, само предлагам още един начин да направи­те така, че да се отнасят с вас както вие искате, в случай че думите не са помогнали това да стане ясно.

3. ТОРМОЗЪТ НАД СЪПРУГАТА, физическото малтре­тиране на съпругите е твърде често явление в нашия живот, ще го потвърди всеки, който се е занимавал по­вече време със семейна терапия. Това явление би било много по-рядко, ако жените се научат да реагират на такова поведение с действия, вместо с думи.

Мари е жертва на физически тормоз от страна на мъжа си в продължение на три години. Има зад гърба си синини, побои и дори няколко счупвания на кости. След всяка такава случка съпругът й се извинява надъл­го и нашироко и се кълне, че това никога повече няма да се повтори. А Мари, след като дълго се оплаква, пла­че и се моли, само се надява на най-доброто. Но кога­то неуравновесеният му темперамент избухва отново в гняв, отнася следващия побой.

Накрая, след едно особено лошо насиняване на око­то, Мари решава да не се прибира в къщи три дни. Не се обажда по телефона, не обяснява къде е, дори не уве­домява съпруга си къде е отседнала. Просто отвежда двете си деца и се настанява с тях в мотел. Целта и е да научи съпруга си, че повече няма да понася физи­ческия тормоз и ако това се случи отново, ще го на­пусне.

През трите дни, в които я няма заедно с децата, мъжът й полудява. когато се връщат, той дълго недоволства, но е започнал да усвоява един безценен урок -ако удари Мари, тя изчезва.

Съпругът на Мари наистина й нанася още един по­бой - след което тя изчезва за седмица. Готова е, ако е нужно, да си отиде от живота му завинаги, макар че не си прави труда да разисква това надълго и наширо­ко с него - казва му го кратко и ясно. Но този път съпругът й усеща, че тя е решила да държи повече на живота си, отколкото на брака си с човек, който я бие редовно, макар че много го обича. И той „решава", че трябва да контролира избухванията си. Мари успява да го научи как да се отнася към нея и оттогава не е сред малтретираните жени.

Тези много типични случаи, с които можете да се сблъскате в собствения си живот, показват, че не е нужно да правите нещо неморално или противоречащо на личната ви ценностна система, за да дадете няко­му урок, ако думите не помагат. както казва Ибсен, „хиляда думи не оставят толкова дълбока следа, колко­то едно дело". Затова започнете да правите конструк­тивни стъпки, за да научите хората как да се държат с вас, като забравите за думите, когато те просто не вършат работа, и вместо това си изработите арсенал от ефективни действия, които постигат онова, което искате.

КАКВО ОЧАКВАТЕ ОТ ПИЯНИЦА?

Една от лишените от логика игри, които хората иг­раят със себе си, е да очакват напълно нереалистични неща от другите. И когато другите не отговорят на очакванията им, да се шокират, скандализират, обиждат, разстройват. в тази игра се изисква от другите да научат нещо, на което друг по принцип не би могъл да ги научи и на което изобщо не ви е работа да ги учи­те. класически пример за такова себеразрушително мислене е начинът, по който много хора реагират на пияните.

Имате значи един пияница. Забелязали сте го и сте го класифицирали като пияница, знаете много добре какво е това пияница. Ако се ядосвате, когато той се държи като пияница, дали сте 6 хармония със света и неговите закони? И кой е лудият в този случай? Пия­ният, който се държи като пиян, или вие, защото очаквате от него да се държи като трезвен? Ако очаква­те пияниците да бъдат буйни, приказливи, да им липс­ва координация и т.н., няма защо да се изненадвате, ко­гато поредният пиян се прояви точно по този начин, а трябва да се държите съответстващо - не му обръ­щайте внимание, отдалечете се от него, направете каквото и да е, стига да свърши работа. Така не му позволявате да ви дърпа конците по никакъв начин.

Ето няколко примера за начина на мислене от типа „очакване на трезво поведение от пияница", от който страдат толкова много хора:

•  „Жена ми е мълчалив човек. Наистина се притесня­вам, че не ми говори много."

какво очаквате от мълчалив човек, да вдига шумо­тевица ли? Ако жена ви е мълчалива, абсурдно е да се разстройвате, когато тя прави точно това, което очаквате от нея.

•  „Детето ми не иска да играе с топка. Наистина се тревожа, че спортът не му се удава."

Но защо очаквате някой, който няма желание да иг­рае с топка, да го прави добре? кой тук постъпва странно? Детето, което прави точно каквото очак­вате, или вие, защото очаквате дете, което не се интересува от спорт, да бъде добър спортист?

•  „Зет ми винаги закъснява. Наистина се ядосвам, ко­гато не идва навреме."

Този списък очевидно може да продължи до безкрай­ност, и наистина е безкраен. Става дума за това, че независимо дали смятате да започнете да учите хората да премахват навиците си, които ви засягат, вие трябва да им покажете, че няма да позволите да ви вредят и да спъват действията ви, само защото те се държат както сте очаквали от тях.

ЕФЕКТИВНАТА ТВЪРДОСТ

Много хора смятат, че да проявяваш твърдост озна­чава да се държиш зле или нарочно оскърбително, но не е така. Това означава да заемете смела и уверена пози­ция в защита на вашите права или да не допускате да ви превръщат в жертва.

Можете да усвоите. изкуството да не сте съгласни, без да бъдете неприятни, и да отстоявате позициите си, без да сте свадливи. Тъй като хората се държат с вас така, както ги научите, ако не проявявате твър­дост, едва ли ще се държат с вас другояче, освен като с жертва.

Хората, които постигат целите си, са господари на действията си и не се страхуват от риска да се изп­равят, за да отстояват правата си, ако те бъдат зап­лашени. Научили са се да се борят с вътрешните си страхове. Може да не са „смели", но са твърди и неотстъпчиви пред потенциалните манипулатори. А об­ратната страна на медала е, че колкото повече избяг­вате твърдото поведение, толкова повече учите дру­гите, че сте готови да бъдете тяхна жертва.

Ето няколко примера за „ефективна твърдост", раз­казани от клиенти, работили специално върху твър­достта на поведението си по времето на тези случки. Лоуис води петгодишния си син със себе си в банка­та. Детето трябва да отиде до тоалетната. Тя се з  обръща към касиера и пита: „Моля ви, мога ли да използвам тоалетната?" Отвръщат и: „Съжалявам, но тоалетната е само за служители." какво може да направи Лоуис? Да преглътне, да остави детето да се напишка, да хукне да търси тоалетна в някоя близка бензиностанция или някакво друго решение, което ще превърне в жертва и нея, и детето й в никакъв случай. Тя отива направо при директора и заявява: „На сина ми спешно е нужна тоалетна и ис­кам да използвам вашата, веднага. Касиерът ми от­каза и ако и вие ми откажете, повече никога няма да стъпя в тази банка." Тутакси я пускат в тоалет­ната и й се извиняват за нетактичността на каси­ера. Извод: Хората ще се държат с вас така, както ги научите - проявете твърдост и няма да бъдете жертва.

Чарли влиза в един магазин и моли продавача да му развали четвърт долар за автомата на паркинга. Продавачът отвръща сприхаво: „вие какво си мисли­те, че сме? Служба за разваляне на пари? Работата ни е да печелим пари, не да раздаваме дребни." Чарли веднага се възпротивява: „Явно са ви наругали за не­що и си го изкарвате на мен, защото ви моля да ми услужите. Ще ви бъда много благодарен, ако направи­те изключение и ми развалите парите, и се надявам, че така денят ви ще стане по-приятен." Реакцията на продавача го смайва. Получава си не само дребни­те пари, но и извинение. „Много съжалявам, че ви се развиках, наистина днес не ми върви много. Не го приемайте лично." Ако Чарли просто си беше тръг­нал, щеше да бъде ядосан и да си остане жертва без дребни. Простата проява на твърдост обръща неща­та в негова полза и, както сподели по време на сеа­нса, бил предоволен от новопридобитото умение.

Съпругът на Пати довежда в къщи малко куче и я уведомява, че „техните" кучета вече стават две. Но очаква от нея да му чисти, да го храни, да го учи на дисциплина, да се примири с остренето на зъбите по мебелите и т.н. С поведението си преди Пати е научила мъжа си, че няма да приеме той да я нато­варва с такива неприятни задачи.

Решението й е да заяви спокойно са съпруга си, че тя няма нищо против в дома да има още едно куче, но това си е негово решение, затова и грижите по куче­то са негово задължение. После отказва да чисти на кучето, да го пуска в кухнята и да го разхожда. Два дни по-късно съпругът й връща кучето 6 магазина. Той е разбрал как трябва да се държи с нея от твърдото й поведение.

•  Мъри решава да спре да пие. По бреме на сеансите му е изтъкнато, че проявява признаци на настъпващ алкохолизъм и той решава да си постегне юздите. Но не получава особено голяма помощ от приятели­те си, както личи от следващия разговор в нощния бар:

-  Мъри, пийни една бира.

-  Не искам да пия.

-  Хайде, не разваляй компанията, пийни една.

-  Не, благодаря.

Към бармана: - Дай му една бира.

-  Не, благодаря! Отново към бармана:

-  Дай на приятеля ми Мъри само една бира. Хайде, Мъри, трябва да я изпиеш! Вече ти я купих.

-  Можеш да купуваш каквото си искаш, аз няма да пия.

Отказвайки се от саморазрушителния навик да пие, Мъри използва новоусвоената си твърдост, за да нау­чи приятелите си как да се държат с него, независимо от ходовете им да го манипулират.

•  Адел винаги готви сама вечерята за Деня на благо­дарността, когато се събира цялото семейство, но никой  и никога не й помага. Никога не се радва на празника, който  е голямо събитие. Трябва да вложи време и енергия в приготвянето на храната, да по­чисти къщата от горе до долу, да похарчи повече пари, отколкото може да си позволи, да сервира, да по­чисти след храненето и никой дори не й благодари.

На празника винаги се чувства жертва и след всеки Ден на благодарността прекарва една седмица в деп­ресия и се кълне никога повече да не позволи това да се случи. Но след двадесет и две години продължава да го прави, защото го очакват от нея. Но една година на 10 октомври Адел разпраща на ця­лото семейство писма, с които ги уведомява за нача­лото на нова традиция. Денят на благодарността ще се празнува в един чудесен ресторант в центъра на града. Всеки трябва сам да си направи резервацията. После всички заедно могат да отидат на концерт. Всички намират идеята за очарователна. От три го­дини насам Адел избягва тревогите около Деня на бла­годарността и се наслаждава на празник, който някога е бил истинско страдание. Твърдото поведение е от полза не само за нея, но и за всички останали.

Айрийн и Харолд се оказват манипулирани от техен познат, който е приел тях и дома им за убежище. Пристига без предупреждение и им губи часове, раз­казвайки за съсипания си брак и всевъзможни непри­лични истории, които те трябва да изслушват. Отначало Айрийн и Харолд не искат да обидят Сам, като му кажат какво всъщност мислят по въпроса. Решават, че е по-добре да бъдат неискрени и да страдат от поведението на приятелите си, отколкото да оби­дят гост, да направят сцена и т.н. Но след два месе­ца Айрийн не издържа повече и накрая казва на Сам, че не иска да слуша тъжните подробности от живота му и не желае да идва в нейния дом винаги, когато се нуж­дае от публика.

От този момент нататък Сам престава да злоу­потребява с приятелството им. Започва да се обажда, преди да ги посети, и ходи у тях по-рядко. С твърдо­то си поведение Айрийн е научила Сам как трябва да се държи с нея, точно както предишното и хрисимо по­ведение му е показало, че може да манипулира и нея, и съпруга й.

• Тони винаги е бил много кротък в отношенията си с търговците. Често е купувал неща, които не му трябват, защото не иска да ги обиди. Докато рабо­теше върху усвояването на по-твърда линия на по­ведение, Тони отиде да си купува обувки. Предложи­ли му чифт, който харесал и той казал на продава­ча, че ще ги купи. Но докато ги опаковали, Тони за­белязал на едната обувка малка драскотина. Потис­нал обичайната си реакция „да забрави за това" и ка­зал: „Моля, дайте ми друг чифт. Едната обувка е одраскана."

За негово изумление, продавачът отвърнал: „Да, гос­подине, веднага." Тони си тръгнал от магазина с чифт обувки без дефекти и със съзнанието колко лесно е да не позволяваш да те превръщат в жертва, дори за дре­болии, ако се държиш твърдо.

Този конкретен случай бе повратен момент за Тони. Той започна да упражнява твърдото си поведение в раз­лични области на живота, където това се възнаграж­даваше в много по-голяма степен, отколкото предс­тавляваше получаването на чифт обувки без дефекти. Шефът му, съпругата, децата и приятелите говорят за един нов Тони, който не иска просто да „преглъща". Тони не само по-често получава каквото иска, но си е извоювал и огромното уважение на другите - и своето собствено.

НЯКОИ ЧЕСТО СРЕЩАНИ ГРУПИ ХОРА, КОИТО СТЕ НАУЧИЛИ ДА ВИ МАНИПУЛИРАТ

Ето някои често срещани потенциални манипулатори и нещичко за това как да прецените обстоятелства­та, ако искате да ги научите как да се държат с вас. Без съмнение ще видите, че в миналото много от тези хора са ви манипулирали и ако сте искрени пред се­бе си, ще признаете, че и вие се вписвате в някои от тези категории.

•  ПИЯНИЦИ И ХОРА В „ПРИПОВДИГНАТО НАСТРОЕ­НИЕ". Макар че може би не искате или не сте 6 състо­яние да дадете урок на някой, който   „не е с ума си" така, че да го запомни за дълго, поне за момента мо­жете да му покажете, че нищо няма да спечели, ако ви използва спрямо вас обидните си маниери. Пияниците и хората в „приповдигнато настроение", които говорят без да млъкнат, хленчат или не ви оставят на ми­ра, обикновено ще се натресат другиму, ако не срещ­нат у вас разбиране. Ако не могат да ви различат от безмълвните мебели, когато се опитат да ви „притис­нат в ъгъла", ще отидат другаде да си потърсят „по-жив" слушател. Ако не си отидат, тръгнете си вие.

• ДОСАДНИЦИТЕ. Ако си седите и любезно слушате досадника, кимайки с глава, но скърцайки зъби заради раздразнение от егоистичното му и нетактично пове­дение в разговора, значи го учите да се държи точно така, както ви е неприятно.

Но досадниците обикновено осъзнават донякъде, че ви губят времето и често стават отстъпчиви, ако им покажете, че знаете как да се измъкнете от хватка­та им, да речем с някоя добронамерена забележка от рода на: „Хей, усещаш ли, че говориш вече петнадесет минути без прекъсване, без да забелязваш, че това не ме интересува?" По-добре е да се откопчите, отколко­то да ви проглушат ушите.

•  ХОРА, КОИТО ХЛЕНЧАТ И СЕ ОПЛАКВАТ. Хората, които злоупотребяват с търпението ви да изслушвате хленчовете и оплакванията им могат да бъдат накара­ни да разберат, че ако си нямат жертва, нищо не мо­гат да постигнат. Можете да ги възпитате добре, ка­то им покажете, че нямат никакъв контрол над вас.

•  ГРУБИЯНИ. Хората, които често тормозят дру­гите, „на шега" или не, рядко реагират на изтънчени мерки. За да им покажете, че няма да им позволите да се държат така с вас, обикновено е нужно да прояви­те сериозна твърдост.

•  НАСТОЙЧИВИ ДОМАКИНИ. Ако сте на гости някъ­де, възможно е домакините да се опитат да направят така, че да не можете да избегнете игри, които не ви допадат, да ядете неща, които не обичате, и разни други неща, които се изискват от „възпитания гост". Но подходящи тактики за „мълчалива ефективност" бързо ще ги научат, че любезността трябва да бъде двустранна.

• ЛЮБИТЕЛИТЕ НА СПОРОВЕ. За да избегнете споро­вете, които са ви неприятни, обикновено се налага да отказвате категорично да участвате в играта. Свадливците виреят благодарение на склонността на жер­твите им да се оставят да ги въвлекат първо в разговор, а после - в нападки. Тайната в този случай е да не се ангажирате емоционално, за да можете да прило­жите познатите ви вече стратегии.

•  ХОРА, КОИТО СЕ ХВАЛЯТ И РАЗПРАВЯТ ИСТОРИИ. Не им отвръщайте, като и вие започнете да се хвали­те и не се впускайте в състезание кой ще разкаже най-дългата и заплетена история, която никого ни най-мал­ко не интересува. Ако не участвате, можете да научи­те другите на това, което би трябвало да знаят, ка­то ги третирате като досадници, каквито са.

•  МОРАЛИСТИ. Хората, които обичат да ви обясня­ват защо не е трябвало да правите така или с удовол­ствие ви четат лекции по морал на основата на убеж­дението че трябва да мислите, чувствате и правите като тях, ще го правят вечно, ако не им покажете, че не могат да ви манипулират по такъв начин, гледайки ви отвисоко.

•  ХОРАТА, КОИТО ИМАТ НАВИК ДА ПРЕКЪСВАТ ГОВО­РЕЩИЯ. Онези, които просто не могат да дочакат да се изкажете, преди да се намесят със своите съобра­жения, трябва да бъдат научени на малко търпение.

Ако ги прекъсвате, потвърждавате правилото, че който има най-висок глас и е най-настойчив, получава ду­мата. Но ако внезапно млъкнете изненадано в момен­та, в който ви прекъснат, ще ги накарате да разберат какво са направили и често ще ги принудите да се извинят. Ако не схванат намека, може следващия път да се наложи да кажете: „Току-що ме прекъсна за десети път. Не можеш ли да запомниш какво искаш да кажеш, докато аз свърша?" Ако човекът действително не иска да ви тероризира (а в такъв случай знаете какво да направите), обикновено ще направи усилие да обуздае навика си, макар че може да се наложи да му напомня­те вече доброжелателно.

• ХОРА, КОИТО ОБИЧАТ ДА ШОКИРАТ. Ако се шокира-те от начина на изразяване на хората, от неприлични разкази, шеги, шантави истории и т.н., хората, които обичат да шокират, ще ги използват, за да ви манипу­лират. Покажете им, че това няма да стане, като не се обиждате за тяхно забавление и, ако е нужно, като покажете, че намирате такова поведение за детинско.

•  СИМУЛАНТИ И ЛИЦЕМЕРИ. Обикновено единстве­ното ефективно средство срещу хора, на които не им пука за вас (макар че се преструват, че е обратното), а само се интересуват как да ви преметнат, е да ги избягвате.

•  НЕДОВОЛНИЦИ. Хората, които се опитват да из­ползват недоволството си от нещо, което сте направи­ли, за да ви манипулират и превръщат в жертва, ще се откажат, стига да им покажете, че няма да позволите негодуванието им да повлияе на бъдещите ви решения. Ако това не помогне, прибегнете към стратегиите за справяне с хора, които просто не искат да ви разберат.

• ДОНОСНИЦИ ИКЛЕВЕТНИЦИ. Те непременно ще ви изнудват, ако смятате, че нечие чуждо мнение за дейс­твията ви е по-важно от вашето собствено мнение, или ако храните парализиращи страхове от рода „какво ще стане, ако..." Много пъти свиването на рамене

Научете другите как да се отнасят с вас

и отговорът: „Е, и?" ще научи доносника, че не се страхувате от него. Помнете, че заплахите могат да бъдат полезни за тези хора, но самото доносничене почти винаги е безполезно.

•   УПОРИТИ И НАСТОЙЧИВИ ХОРА. Хората, които упорстват непреклонно в опитите си да ви принудят да правите нещата както те смятат, че трябва, по правило рядко отстъпват пред думите. Единственият начин да се преборите с молбите, уговорките и настояванията им е да се правите на глухи и да отказвате да се трогнете.

•  ХОРА, КОИТО ЗАЛАГАТ НА ВИНАТА. Хората, които искат „да ви продадат вина" на определена от тях це­на - тя обикновено се състои 6 манипулирането ви -ще се научат да не ви пробутват номерата си, щом няколко пъти се сблъскат с отказ. Ако искате, опитай­те се да им обясните защо смятате комбинациите им за долнопробни, но не очаквайте само с приказки да ги накарате да престанат да ви пробутват стоката си.

•  МРАЧНИТЕ ХОРА. Ако някой може да ви повлече в мрачното си настроение, това ще подкопае независи­мостта ви (да не говорим за щастието би) и ще ста­нете послушна жертва. Отстоявайте настроението, което предпочитате, кажете на хората, че нещастие­то им не се нуждае от вашата компания и обратно, попитайте дали според тях е по-добре в тъга да тъ­нат двама души, вместо един - но в крайна сметка, бъ­дете готови да не обръщате внимание на такива уни­ли настроения.

•  АЛЧНИ ХОРА. Алчността е може би първият ма­нипулатор на света. Ако някой ваш близък е алчен и вие поставяте лоялността си към него над собствените си принципи и независимост, той може да ви използва практически тотално - времето ви, парите ви, свобо­дата ви и т.н.

Напълно е възможно да обичате някого, без да се поддавате на неговата незаконна или аморална алчност. Всъщност, ако просто я приемате, любовта ви не струва кой знае колко. Алчност означава някой да иска повече от полагащия му се дял за сметка на ня­кой друг и умелите използвачи рядко са щастливи хора. Когато видите, че алчност проявяват хора, които не познавате и не ви интересуват, не се изненадвайте и се справяйте с нея с помощта на каквато и да е стра­тегия против манипулиране. Тя ще ги накара да ви ос­тавят на мира. Но ако алчност проявява човек, на ко­гото наистина държите, трябва да се борите с нея с всички принципи и действия, с които разполагате като личност, отказваща да бъде манипулирана.

Изброените седемнадесет групи често срещани ма­нипулатори ще ви дърпат конците безмилостно, ако не ги научите да не го правят. вие винаги имате много повече възможности за контрол над собствените си реакции и техните навици, отколкото си мислите.

НЯКОИ ТИПИЧНИ ЖЕРТВИ

Никой не е застрахован срещу опитите на другите да го манипулират. Независимо дали е богат или беден, че­рен или бял, стар или млад, всеки от нас си има своите собствени битки. какъвто и да сте, етикетът „жертва" може да ви бъде лепнат изневиделица и във всеки момент, без предупреждение, и при това право на челото - ако си нямате чадър, който да ви пази от ма­нипулации и не си държите очите отворени за капризи­те на времето. Има обаче хора, които трябва да се бо­рят повече от останалите, за да избягват манипулаци­ите. Философията и стратегията, че човек трябва да бъде господар на себе си важат и за тях, но техните битки са по-тежки и по-продължителни, а загубите им от неизбежни провали са много по-големи. Понякога борбата да научат околните, че няма да позволят да ги манипулират, им излиза толкова скъпо, че победата едва ли си струва цената. Но хората, които са проявили упорство и са победили, вече не признават компромиса. както казва Джон Гарднър: „Лесни победи няма."

Най-големите водачи на човечеството са знаели дос­татъчно, че могат да научат другите как да се държат към тях - и как те самите да се отнасят към другите - с действия. Да изоставим за миг силно пе-сонализирания подход към недопускането на манипула­ции, който преобладава 6 тази книга, и да се прехвър­лим 6 малко по-широк социален контекст, за да срав­ним философията на недопускането на манипулации, както я изложихме дотук, с нагласата на някои „вели-ки хора", които са се борили против масовото манипу­лиране 6 историята - превръщането на потискани гру­пи в жертви. Ще видим, че те още навремето са има­ли предвид тази философия.

Ейбрахам Линкълн е знаел, че робството никога ня­ма да бъде премахнато, ако хората само говорят за това. Той е бил наясно, че робовладелците ще разберат от действия, твърди действия, които показват, че тази „институция" няма да бъде търпяна.

Мартин Лутър Кинг е знаел, че хората трябва да излязат на улицата, да вдигнат шум, да направят де­монстрации, да предизвикат раздвижване, да се гласу­ват закони, за да се осъществи мечтата му.

И Линкълн, и Кинг са знаели, че гражданските права на малцинствата се нарушават, защото малко хора се изправят и казват: „Я спрете! Няма да търпим робство в нашето общество нито минута повече!" Думи, думи, думи... и накрая действия, за да разберат хората как трябва да се държат с вас.

Чърчил е разбирал, че не може да се пазари с нацистите, както Чембърлейн е научил от горчив опит. На-цистите щяха да покорят целия свят, ако хората не бяха се възпротивили, не бяха рискували живота си, ако мнозина не бяха го загубили, за да спрат лудостта на тоталната манипулация на нацизма.

Джеферсън и Франклин са били наясно, че американ­ските колонии са показали на британците, че са съглас­ни да бъдат третирани като „поданици" и че ако ис­кат нещата да се променят, колониите трябва да престанат да говорят и да започнат да действат, за да извоюват независимостта си.

По същия начин жените в съвременна Америка са на­учили, че трябва да отстояват правата си с поведени­ето си, а не да ги изискват с безсмислени приказки. же­ните са били манипулирани най-вече защото са научили мъжете, че ще търпят подчиненото си положение. ко­гато тази търпимост изчезва, колкото и учудващо да изглежда, се установява равенството. Американските индианци са разбрали, че договорите и разискванията са безсмислени и сега думата им се чува, защото отказ­ват повече да бъдат жертви.

Примерите от историята нямат край. Ралф Нейдър[4] обобщава тази идея в съвременна Америка. Той убеждава хората с действията си и с действията на своите противници, че няма да си седи кротко и да позволява потребителите да бъдат тормозени. Той е активист, който знае, че има разлика между това да­ли ще вдигаш шум около себе си, или ще проявиш сме­лост с ефективни действия, когато това е много важ­но. И Ралф Нейдър постига резултати. Независимо да­ли споделяте убежденията му или не, той принуждава големи организации (включително американското пра­вителство) да се съобразяват с позицията му на човек, недопускащ да бъде манипулиран. Така действат всички специалисти по въпросите на социалните промени - ак­тивно и с ясното съзнание, че човек: винаги получава отношението, на което сам е научил другите.

Основните категории хора, които са били манипули­рани в най-новата история, са познати на всички. възрастните, които са се пенсионирали и са оставили по-младото поколение да поеме кормилото, могат да да­дат повече на света, но са сведени до положението на хора второ качество, които обществото в най-добрия случай търпи, защото така са научили младите хора да се отнасят към тях. всеки над шестдесет и пет го­дишна възраст, който не иска да гледат на него като на по-низше същество или някакъв отпадък, обикнове­но го постига, но като цяло възрастните хора в запад­ния свят са се оставили да станат сравнително без­силни. (внимавайте обаче с представителите на дви­жението „Сивите пантери".)

Религиозните малцинства в Съединените щати също са били подложени на голям тормоз. Сред тях в различ­ни моменти са били евреите, католиците и практичес­ки всички протестантски секти. Групите, които са отстоявали правата на вярата си и са ги защитавали, обикновено са си извоювали уважение. Да, цената чес­то е била много висока, но въпреки всичко логиката е в сила - ако позволиш да те преследват и не се съпро­тивляваш, никога няма да можеш сам да си бъдеш гос­подар.

Очевидно историята на расовите малцинства в та­зи страна е една непрекъсната борба. Чернокожите американци, коренните жители на Америка, американ­ците от азиатски произход, пуерториканците, мекси­канците - всички, за които успеете да се сетите - е трябвало да въстанат и да поискат правата си или да си останат жертви. Големите лидери на тези малцин­ствени групи са хора на риска, които искат да се съо­бразяват с тях. Макар че расовата дискриминация без съмнение продължава и днес, спасението наистина ня­ма да дойде от думите, а от действията, които по­казват на манипулаторите как: трябва да се отнасят с малцинствените групи.

Много студенти и гимназисти са усвоили от горчив опит урока, че пътят към това да се чува гласът им не минава през фалшивото студентско самоуправление, което предлага администрацията, а трябва да изявят желанието си да бъдат изслушвани по важните за тях въпроси. във всички тези борби на манипулирани­те групи залогът е независимостта, правото на хора­та да дърпат сами конците на живота си. в Декларацията на независимостта Томас Джеферсън мотивира правото на една цяла нация, носеща товара на манипулативно управление, „да го промени или премахне и да създаде ново правителство".

Аналогиите с манипулирането на отделния човек са болезнено очевидни, когато говорим за изменението на социалните условия така, че групи хора да не бъ­дат жертва на други групи, които са в позицията на властващи. Можете да приложите поуката от успеш­ното освобождаване на подобни групи към собствения си живот. всеки, който се опита да ви изпрати наси­ла 6 посока, която не желаете да поемете, действа толкова безотговорно и недопустимо, колкото и някой робовладелец, консерватор или диктатор. вие трябва да притежавате независимостта да бъдете себе си и ще я получите само ако покажете на други­те къде минават границите, които не сте съгласни да бъдат нарушавани.

КАК ДА НАУЧИТЕ ДРУГИТЕ ДА СЕ ОТНАСЯТ С ВАС КАКТО ВИЕ ЖЕЛАЕТЕ

Ето някои нагласи и действия, които можете да при­ложите, когато искате да научите другите да се от­насят с вас по нов, неманипулативен начин. Престанете да очаквате да ви обиждат. Приемете, че в миналото е било така не толкова защото дру­гите са ви използвали, а защото вие така сте ги на­учили. Нагласата, че в повечето случаи вие носите отговорност за начина, по който ви третират, прехвърля вниманието ви от очакването да страда­те заради някой друг към онова, което очаквате от себе си. Практически всички промени у хората започ­ват от нагласата им.

•  Приемете свой морален кодекс на човек, недопускащ да го превръщат в жертва. Можете да работите върху него с мълчалива ефективност и да отказвате всякакви компромиси. Ето един пример:

1.  Няма да оставя пияници да ме използват. Няма да говоря с тях повече от пет минути и никога няма да се качвам в кола, карана от пиян човек, за да се при­бера вкъщи.

2.  Няма да обяснявам действията си на когото и да било, ако той явно не се интересува от онова, което казвам. Още щом видя, че все едно говоря на стената, ще престана да се разправям с него.

3.  Няма да разтребвам след никого.

Тези правила на поведение са важни, но в случай, че решенията ви водят и до практически промени, тряб­ва да информирате другите - например, ако откажете да карате съпруга си и всичките му приятели до игри­щето за голф всяка събота, те би трябвало навреме да си потърсят друг транспорт - няма нужда да обсъж­дате решенията си с другите и обикновено е по-добре да не го правите. Може да възникнат безполезни спо­рове и в крайна сметка само привидно ще ви се стру­ва, че „правите нещо".

•  Реагирайте възможно най-много с действия, вместо с думи. когато би малтретирана, противопоставяй­те се остро. Опитайте нови действия, които ще шокират манипулаторите. Ако се плашите от нечии ругатни, върнете му ги тъпкано само заради шока и за да го научите, че и вие можете да се държите твърдо. когато някой ви обижда с думи, напуснете. Ако е нужно, винаги можете да се приберете с такси. Проявете твърдост в поведението си в начало­то на този нов възпитателен процес, така че да стане недвусмислено ясно, че няма да търпите повече да би подритват.

Мо някой в дома кръшка от задълженията си и вие обикновено мърморите, но свършвате сами работа­та, не забравяйте, че вие сте го научили да се държи така. Следващия път постъпете другояче. Мо задължение на сина ви е да изхвърля боклука и той не го изхвърли, напомнете му веднъж. Мо не ви обърне внимание, определете му срок. А1со не обър­не внимание на срока, спокойно изсипете боклука на леглото му. Едно чистене на леглото ще го научи, че не се шегувате, по-добре от всички безполезни ду­ми, с които не сте постигнали нищо, освен да се ядосвате.

Изхвърлете от речника си оплакванията. Престане­те да вините всички останали за това, че се държат лошо с вас. Не си позволявайте да казвате: „Грешката е негова", „Тя е виновна", „Нищо не мога да нап­равя", „Те направиха това с мен" „Те не ме уважават" и други подобни. По-добре си помислете: „Аз съм ги научил да постъпват така с мен", или: „Аз съм виновен, че позволих това да се случи". Та1са са­ми ще си напомняте, че трябва да работите върху промяната на положението ви на жертва, вместо да го укрепвате.

Стига сте чакали нещата сами да се оправят. Мо се надявате хората да престанат да ви манипули­рат, ще си чакате вечно. Станете ефективен въз­питател още сега, не оставяйте времето да ви до­несе по-добро отношение.

Обещайте си да поемате активно риск, когато си имате работа с потенциални манипулатори. Събере­те смелост да отвърнете на удара на грубияна са­мо веднъж и вижте добре резултата. Мо някой ви говори арогантно, отвърнете му. Не премълчавайте, когато действията на някаква група ви поставят в положението на жертва. Напускайте, когато прецените, че положението е безнадеждно или не си стру­ва кавгата. Един единствен път стиснете зъби и го направете и ще видите, че ще ви стане по-лесно да проявявате твърдост. И най-дългият път започва с една стъпка, но трябва да сте готови да предприе­мете тази първа стъпка, преодолявайки само за един кратък миг страха и инерцията си.

•  Научете се да използвате изрази на твърдост, като се упражнявате да ги прилагате дори на места, къ­дето това може да изглежда глупаво. Гледайте на тези упражнения като на репетиции за големите съ­бития. Говорете твърдо с келнерите, с търговците, с непознатите, с момчето в асансьора, с чиновници­те, с администраторите в хотелите, с шофьорите на таксита, с млекаря и т. н. кажете им какво искате от тях и да видим дали няма да получите уважение и добро обслужване в резултат на „упражненията" си. колкото повече се упражнявате, толкова по-подготвени ще бъдете да се държите твърдо, ко­гато това наистина е от значение.

•  Престанете да използвате изрази, които позволяват или приканват хората да ви поставят в положение­то на жертва. Себеомаловажаващи изрази като „аз не съм толкова важен", „аз не съм особено умен", „не ме бива в математиката", „не разбирам юридическата материя" или „нямам много добра координация" се възприемат от другите като разрешение да ви из­ползват. Ако кажете, че не сте много добри 6 ма­тематиката на келнера, докато ви приготвя смет-ката, с това му показвате, че няма да хванете евен­туална „грешка" в нея.

•  Отказвайте да вършите работи, които абсолютно ненавиждате и които не са непременно ваше задължение. Мо мразите да косите моравата или да перете, спрете да го правите две седмици и вижте какво ще стане. Наемете някой, който да върши част от работата, ако можете да си го позволите, или научете другите в семейството да започнат да се грижат за себе си. И ако винаги перете дрехите на порасналите вече членове на семейството, на ко­ито е напълно по силите да ги изперат сами, значи сте ги научили да ви използват като жертва и роб. Единственият изход от капана е да престанете да го правите и когато им потрябва чисто бельо, мо­гат да си изперат сами. Не само ще им направите услуга, като ги научите да се оправят сами, но и ще се освободите от постоянното хамалуване заради другите. Това важи и за неща като носенето на ка­фе в офиса, воденето на записки по време на съвеща­ния и т.н. По начало вие вършите тези неприятни задачи само защото сте научили другите, че ще го правите, без да се оплаквате.

•  Не се поддавайте на първоначалните опити на ма­нипулаторите  да  отхвърлят  това,  на  което се опитвате да ги научите. Реакциите могат да бъдат крайни и в двете посоки. Някои хора могат да се разгневят и да вдигнат много шум, а може и да за­почнат да ви подкупват с подаръци и повече внима­ние, щом започнете да проявявате повече твър­дост. Гледайте на всички такива реакции като на проверка и оставете времето да покаже дали ще продължат. Бъдете твърди в решимостта си, неза­висимо от реакциите, които често ще сте 6 състо­яние да предвидите. Не след дълго другите ще разбе­рат, че не се шегувате и ще се държат, както вие ги научите - с уважение.

•  Не позволявайте на другите да ви накарат да се чувствате виновни от новото си твърдо поведение. Не се поддавайте на изкушението да се чувствате зле, когато някой ви погледне обидено, примоли се, опи­та се да ви подкупи с подарък или реагира гневно. По принцип хората, които сте научили да ви манипули­рат, няма да са много наясно как да реагират на но­вото ви аз. Опитайте се в такива моменти да бъдете любезно твърди. Може да се съгласите да обяс­ните защо проявявате такава твърдост, стига да са готови да ви чуят. Но ако започнат с „Да, но...", или хленчат: „Не е честно...", или: „Никога преди не ;   си правил така, защо го правиш сега?" върнете се    към поведението, което показва, че сте решени да отстоявате убежденията си. внимавайте за прояви­те на истинско раздразнение, които можете да об­съдите и които се различават от опитите да ви принудят с манипулация да станете послушната стара жертва, каквато винаги сте били - тях просто не забелязвайте.

•  Научете другите, че имате право да отделяте вре­ме за нещата, които ви доставят удоволствие. Непреклонно си взимайте ваканция от работата, от готварската печка и т.н. Изследвайте света. Гле­дайте на времето си за почивка и „забавления" като на изключително важно, каквото си е наистина, и по никакъв начин не допускайте посегателства срещу . него. Ако постоянно ви прекъсват, опитайте се да приложите някои от предложените вече стратегии : за справяне с хора, които ви прекъсват по време на разговор.

•  Автоматично отказвайте да играете ролята на посредник в решаването на чужди спорове, особено на малки деца. Научете хората, че цените себе си прекалено много, за да се подлагате на изпитанието да бъдете съдия (или да вземате страна) в битките им, освен ако вие не искате и не е ясно, че можете да помогнете.

•  Записвайте си как другите ви манипулират с думите си. Ако децата не ви дават мира, запишете си колко пъти на ден чувате: „Мамо, мамо, какво да нап­равя?", или: „Направи го ти вместо мен", или: „Няма нищо, тя ще го направи". когато видите колко често другите утвърждават положението ви на жертва с думите си, ще бъдете по-добре подготвени да се борите против това с действия, а един такъв дневник ще ви помогне да го разберете. Упражнявайте се да не се ядосвате на другите, кои-то сте научили манипулативно да ви вбесяват. Ако често сте отстъпвали от позициите си, защото са ви ядосали, и в трайна сметка сте казвали и правили неща, за които по-късно сте съжалявали, върнете си самоконтрола. Децата чудесно умеят да ядосват ро­дителите си, дори това да означава шамари или за­точение в детската стая. Това, което те печелят, е власт над ситуацията. Ако проявите твърдост, вместо да се ядосвате бурно, контролът остава във ваши ръце и едва тогава можете да избегнете без­помощността и да започнете да възпитавате други­те. когато спрат гневните ви избухвания, обикнове­но това ще е достатъчно да се прекрати и манипулативното победеше на другите. Намерете си съюзник, с когото да обсъдите новите си възпитателни стратегии. Трябва да имате някой довереник, с когото можете да обмисляте победите и пораженията си. Бъдете откровени. Споделянето на преживяванията, свързани с новите ви усилия, със състрадателен слушател и приятел ще ви даде сила - и може би подкрепа в някои сблъсъци. Никога не забравяйте да обмислите алтернативни­те начини да научите другите да не ви манипулират. Дори ако някои алтернативи изглеждат невъзможни в даден момент, не ги изключвайте от списъка. Мо­жете да споделите тези идеи със своя довереник и заедно да помислите кое е най-доброто решение. Описвайки ги подробно, скоро ще видите черно на бяло, че скованият ви ограничен подход към повече­то обстоятелства допуска и голям брой жизнеспо­собни алтернативи.

Казвайте НЕ! Това е една от най-добрите възпита­телни думи на света. Забравете думи като „може би", хъмкането и мънкането, което дава на другите възможност да не разбират какво им казвате. Ще видите, че страховете ви от тази проста и основ­на дума са скрити само у вас самите. Хората ува­жават твърдото НЕ повече от увъртането, което крие истинските ви мисли, а и ще ви уважават по-вече, ако при нужда използвате тази дума. Застане­те пред огледалото и се упражнявайте: Не! Не! Не! Можете, ако просто поемете риска и го направите - ОЩЕ СЕГА!

• Когато се сблъскате с хора които хленчат, прекъс­ват ви, спорят, хвалят се, мамят, досаждат или ви манипулират по друг подобен начин, можете спокой­но да назовете поведението им с името му: „Ти току-що ме прекъсна." „Това вече го каза." „Оплакваш се от неща, които никога няма да се променят." „Мно­го се хвалиш." Макар че тези тактики изглеждат жестоки, по същество те са прекрасни възпитател­ни средства, които показват на другите, че няма да бъдете поредната жертва на отблъскващото им по­ведение. колкото по-спокойни останете и по-любез­но изложите съображенията си, толкова по-малко време ще прекарате в ролята на жертва.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Хората се държат с вас така, както ги научите. Ако приемете това като ръководен принцип, ще сте на път да станете завинаги господар на живота си. Ня­кои хора се учат по-трудно от други, но не отстъп­вайте от основния принцип, защото иначе ще предаде­те властта над себе си на всеки, който е готов да по­еме юздите, стига вие да ги изпуснете.

7

Никога не поставяйте предаността към някаква институция или към нещо друго над верността към самите себе си

Човек е това, което прави, значи, че когато не го прави, всъщност не е.

ТЕСТ С ДВАНАДЕСЕТ ВЪПРОСА

Ето дванадесет въпроса за вас и за поведението ви спрямо институциите и други подобни формации. Нап­равете този малък тест като индивидуално въведение към Седма глава, която се занимава с въпроса как ин­ституциите и личните нагласи могат да превърнат 8 жертва човека, който е готов да го позволи.

Да   Не

--    --   1.  Отнасяте ли се към служебните си задължения по-сериозно, отколкото към личните и семейните задължения?

--    --   2. Трудно ли ви е да се отпуснете и да прого­ните от ума си проблемите, свързани с рабо­тата?

--    --   3.  Случва ли се да жертвате от свободното си време, за печелене на пари или придобиване на материални облаги?

--    --   4.  Посвещавате ли живота си на преследване­то на такива цели като например пенсия и кроите ли планове за пенсионирането си?

--    --   5. Отдавате ли по-голямо значение на придобиването на вещи и престиж, отколкото на удоволствието от общуването?

--    --   6. Лесно ли ви объркват увъртанията и пречките, създавани от бюрократите?

--    --   7. Смятате ли, че е ужасно да се провалите в някоя задача, или че винаги трябва да се пред­ставяте в най-добрата си светлина?

--    --   8. Смятате ли, че отделът, в който работите, или фирмата са по-важни от отделния човек?

--    --   9. Случва ли се да се тревожите заради участието си в комисии или в безполезни ритуа­ли, свързани с работата?

--    --   10. Трудно ли ви е да си вземате свободни дни, без да изпитвате вина?

--    --   11. винаги ли се движите и говорите бързо?

--    --   12. Нетърпеливи ли сте с хората, които не правят нещата така, както вие смятате, че трябва?

Ако сте отговорили утвърдително на който и да е от тези въпроси, значи най-вероятно попадате в она­зи категория жертви, които поставят верността си към някаква институция над верността си към себе си и себеосъществяването си. И тук трябва да наблегнем на вашата значимост като живо, дишащо човешко съ­щество. Няма нищо, на което си струва да посвети­те живота си за сметка на собственото си щастие. Доктрината за верността към каквито и да било не­ща и институции е манипулативна и можете да я ос­порите и изключите от възгледите си за света.

Както бе изтъкнато в първата глава, свободата не се свежда само до това да не бъдете подвластни на други хора. Не по-малко важно е да бъдете независими от властта на вещи, от работата си, от фирми и дру­ги създадени от човека институции. Някои хора се борят яростно за личната си свобода в семейството и сред приятелите си. Те настояват да ги уважават като личности и да не ги учат как да живеят живота си. Но колкото и да е смешно, те са абсолютни роби на работата си, на институциите, на които служат сре­щу заплащане. Често са неспособни да регулират вре­мето си и почти не могат да влияят върху начина, по който протичат делниците им. Такива хора рядко жи­веят в мир със себе си. Умовете им винаги препускат стремглаво. Те никога нямат енергия за нищо извън задълженията си в работата. И при това твърдят, че са си извоювали независимост и никой не ги командва. вгледайте се внимателно в себе си, докато четете тази глава. Ако сте роб на някаква институция - на тази, за която работите, на някаква друга организация, хоби, училище, образование, на каквото и да е, и не ос­тавяте време за себе си, ако задачите са по-важни за вас от щастието ви, значи сте се оставили да ви ма­нипулират, или сами сте се превърнали в жертва на ин­ституциите и от тях зависи животът ви.

ЗЛОУПОТРЕБАТА С ЛОЯЛНОСТТА

Лоялността не означава робство. Можете да бъдете лоялни към една организация и да вършите работата си предано, честно и почтено, без да е нужно да се превръщате в неин слуга. Най-важният човек на света, към когото трябва да бъдете неизменно лоялни, сте вие самият. Имате само един живот и да позволите на някакъв бизнес или институция да го контролира е глупаво, особено ако помислите с колко много други ал­тернативи разполагате. С лоялността се злоупотребя­ва, когато на печалбата се отдава по-голямо значение, отколкото на хората, когато човешкият дух е пожер-тван в името на любимата и незаменима фирма, как-то и да се казва тя.

Как ще използвате лоялността си зависи изцяло от вас. Можете да направите собственото си щастие и задължението да помагате и да обичате другите в семейството си най-важното нещо в своя живот. Не е нужно да го казвате някому, но можете да започнете да организирате живота си около представата за вер­ността към себе си. Най-вероятно ще установите, че така ставате още по-продуктивни в работата си и много по-приятни за околните.

Ако някой началник не може да мръдне от бюрото си, значи въобще не му е мястото зад тоба бюро. Но вие сте ръководителят на собствения си живот и мо­жете активно да планирате как да използвате време­то си, за да бъдете лоялни към избраните от вас инс­титуции и същевременно да вървите към щастие, здраве и, най-важното, към себеосъществяване.

Злоупотребата с лоялността е нещо убийствено в буквалния смисъл на думата. Тя ще изпълни живота ви на този свят със стрес, напрежение, тревожност и безпокойство и ще ви вкара безвреме в гроба. Истински важните за вас неща винаги ще бъдат изместени в полза на някоя задача, която е трябвало да бъде свър­шена още вчера, и цялото това бързане, умора и изпи­тания ще бъдат „в името на дълга". Но в крайна сметка ще посветите живота си на нещо, което ви убива. И ще го защитавате с доводите на всички глупаци, жи­вели преди вас, които са повярвали, че славата на някаква си фирма или организация, която и да е тя, е по-важна от хората, които и служат.

Добре, вярвайте в тези глупости, ако се налага, но разберете, че сте абсолютна жертва, когато влагате лоялността си не там, където трябва, в името на някаква задача, печалба или дълг. Ръдиард Киплинг пише: „От прекалено много работа са умрели повече хора, отколкото би го изисквала важността на света."

Да, институциите трябва да бъдат изградени така, че да служат на хората, а не обратното. Всъщност фирмите въобще не съществуват в реалния свят, све­та на хората. Ако сложим настрана работниците на „Дженерал Мотърс", какво ще остане? купчина ръждясващи машини, празни фабрики и канцеларии, шкафове пълни с доклади - безполезно оборудване. Хората ка­рат институциите да оживеят, и понеже вие сте един от тези хора, цялата ви обвързаност с институциите трябва да бъде насочена към това да стане по-добър техният живот, а най-вече - собственият ви и живо­тът на хората, които обичате.

КОНКУРЕНЦИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

Хората, които са жертва на институциите, често са привърженици на конкуренцията на всяка цена. Те са се научили да обожествяват „духа на конкуренцията" и се опитват да наложат това свещено нездраво убеждение на всеки срещнат.

Да хвърлим още един поглед на конкуренцията. За­дайте си въпроса дали не сте жертва точно на това, което поддържате от цялата си душа и сърце.

Институциите процъфтяват от конкуренцията. Тяхната задача е да „надминат другия", затова се ста­раят много да пристрастят всеки, попаднал под властта им към духа на конкуренцията. Институции­те създават специфични механизми за приобщаване на най-предани и верни на дълга свои служители към този дух. въвеждат се системи за възнаграждение, които це­лят хората да се жертват, за да се състезават за по­вишения и „обществено положение". Човек се научава да поглежда през рамо за „оня, дето се опитва да го задмине".

Управлението на една институция в капиталистическата култура изисква висока степен на конкурентност. Да, този свят е свят на конкуренцията. Но вие като човек можете да се състезавате успешно в рамките на институцията, без да абсолютизирате акцента върху конкуренцията и да го довеждате до крайнос­ти и себеразрушително да го пренасяте в личния си ж-вот. Ако се увлечете в конкуренцията, можете да поставите семейството си под силен натиск - да бъдат като вас и да се състезават срещу всеки срещнат в живота си. Макар че резултатите от силната конкуренция са видими навсякъде в нашите модерни сгради, супермагистрали, сложна електроника и т.н., вгледайте се внимателно какво са стрували те на хората.

Ръководните фигури в страната обикновено са претоварени с напрежение и стрес. Инфарктите, язвите и високото кръвно налягане се смятат за нещо „нор­мално" във високите етажи на институциите, където хората имат малко време за семейството си и „нор­мално" започват да пият много, да пушат много, да гълтат лекарства, да страдат от безсъние, да нямат време да обичат и да се любят.

Този кратък откъс от „Евангелието на Харвардската бизнес школа" от Питър Коен показва как напрежението на конкуренцията прониква в училищата и уни­верситетите.

„8 април. Сцената е твърде позната. Първо полици­ята, после деканът, после, няколко часа по-късно, дока-то другите вечерят, идва черната кола. в нея има два­ма души с количка. Те влизат с нея в едно от крилата на общежитието и когато излизат, на количката е за­вързано нещо... Ето как Джеймс Хинман си тръгва от първи курс в Харвардската бизнес школа - починал от отравяне.

Той е третият, който си отива по този начин. Бог знае колко пъти са ви казвали, че конкуренцията е при­съща на Америка, че без нея не може, колко сте го слу­шали от катедри и аналои и как почти сте го повяр­вали. И тогава виждате количката да откарва един живот, който е могъл да бъде прекаран в смях, нежност и блестящи идеи. Изведнъж виждате проблемите, цената и започвате да се чудите дали наистина няма друг начин. Защото, строго погледнато, конкуренцията не е нищо повече от вид поведение. вид поведение, ко­ето се гради на нуждата на човека да бъде по-бърз, по-умен, по-богат от другия. всички забравят, че въпреки неоспоримите си преимущества, конкуренцията е свър­зана с много загуби. Че успехът на един човек идва с цената на загубата на стотици, хиляди, стотици хиля­ди други. И точно това е проблемът на американско-то общество - то говори за конкуренция, сякаш никога не е чувало думата сътрудничество. То отказва да види, че прекомерното напрежение не тласка напред хората, а ги убива."

Аз смятам, че есето на Коен носи много показател-но послание. Наистина можете да превърнете в жерт­ва себе си, жена си, децата си, като дадете на конку­ренцията първи приоритет в поведенческата си фило­софия. Училищата, които изискват от учениците си само отлични оценки и нерядко ги тласкат в безоглед­но съревнование помежду им, може и да дадат няколко блестящи таланта - но дали бихте избрали за себе си тъкмо този блясък, подплатен с мъчително усилие и напрежение? И какво, ако всички ви смятат за най-добрия? Ако се нуждаете от признание заради собстве­ното си его, значи себеосъществяването ви зависи от хвалебствията на другите, а не идва отвътре, а това вече е един от най-сигурните признаци за неувереност и ниско самочувствие. И още по-лошо, ако стойност­та ви като човешко същество зависи от това да пра­вите нещо най-добре, да бъдете на върха, да надмине­те всички, какво ще правите, когато ръкоплясканията стихнат и вече не сте на върха? Ще се срутите, за­щото вече няма да имате основание да се чувствате ценни.

Конкуренцията е една от основните причини за са­моубийствата в нашата страна. жертвите й са най-вече хора, които винаги са се чувствали стойностни, защото са се справяли по-добре от другите. когато са се сблъскали с „провал", те са загубили чувството за собствената си ценност и са решили, че мизерният им живот не си струва да се живее.

От 1976 г. насам самоубийствата на деца между осем и дванадесет години са се увеличили повече от че­тири пъти. Представяте ли си, малки деца се самоуби­ват, смятайки, че техният живот не си струва да се живее, в много случаи защото си мислят, че трябва да се справят по-добре от другите, за да бъдат ценни. Натискът да влязат в детските бейзболни отбори, да получават отлични оценки, да изпълняват амбициите на родителите си и да угаждат на всички - това не са жизнени ценности, за които здравият човек би рискувал живота си, а още по-безсмислено е да умре за тях.

Всички човешки същества заслужават да живеят и могат да бъдат щастливи и да се реализират, без да се налага да хвърлят поглед през рамо, за да сравняват стойността си по чужди мерки. всъщност, пълноцен­но живеещите хора не се интересуват от това дали правят нещата по-добре от другите, те търсят цели­те на живота си вътре в себе си и знаят, че конкурен­цията само ще попречи на усилията им да постигнат онова, което искат. Не забравяйте, за да се намирате в състояние на „конкуренция", трябва да има още някой, с когото да се сравнявате. А когато трябва да търсите извън себе си мерило на положението и стой­ността си, значи не владеете живота си. Търсете вът­ре в себе си, вместо да се съизмервате с другите.

ДОКЪДЕ ВОДЯТ КРАЙНОСТИТЕ В КОНКУРЕНЦИЯТА

Макар че конкуренцията може наистина да доведе до създаването на подобрени капани за мишки, а повиша­ването на жизнения стандарт без съмнение е достойна за възхищение амбиция, медалът има и обратна страна. Сътрудничеството е много по-добър начин да подобрите живота си и живота на другите. когато хо­рата се обединят, за да си помагат, от това печелят всички.

В училищата, ако учениците се състезават за няколкото отлични оценки, присъждани от лекомислени учи­тели, резултатът е печален. Учениците изпадат в параноя, започват да мамят и лъжат и да не се свенят от нищо, за да получат „наградата". А 6 басовете, в които се залага на сътрудничеството, израстват здрави деца, които се стремят да споделят радостта си, вместо да я пазят изцяло за себе си.

В страната ни има над дванадесет милиона алкохолици. всяка година се издават повече от сто милиона рецепти за антидепресанти и успокоителни и още два­десет и пет милиона за амфетамини за отслабване. Лекарствата, които се продават без рецепта, против безсъние, за ободряване, за облекчаване на напрежението, против болки, спазми и други подобни, се гълтат в неизмерими количества. Превърнали сме се в нация от гълтачи на хапчета и хора, пристрастени към психоте­рапията. Безсънието, импотентността и периодите на депресия достигат астрономически мащаби и хора­та търсят помощта на терапевти в невиждани раз­мери. Малките деца се озовават масово в кабинети­те на социалните работници, психолозите и психиат­рите. Алкохолизмът при тинейджърите е сериозен проблем, а самоубийството е често явление при младежите под двадесет и една години.

Всичко това е пряко следствие от една култура, ко­ято институционализира конкуренцията за сметка на сътрудничеството. Алвин Тофлър разглежда в подроб­ности тези проблеми в „Шокът на бъдещето" и пред­рича ужасяващи последици, ако не им обърнем внимание още сега. Но не е задължително да станете жертва на законите на джунглата, ако направите друг избор. Можете да действате ефективно във всяка напрегната ситуация, без да позволявате това да ви ядосва. Можете да прогоните всяко напрежение от живота си. Но както и при другите проблеми, разгледани в тази книга, трябва да обърнете внимание на собствените си манипулативни навици, да поемете известни рискове, да работите върху поведението си, ако искате да на­пуснете групата на потърпевшите.

ЕДИН СВРЪХПРЕДАН НА КОНКУРЕНЦИЯТА ДИРЕКТОР

Алекс беше в средата на четиридесетте. Дойде при мен за терапия, след като бе прекарал лек сърдечен удар и два кръвоизлива от язва. Той беше съвършен при­мер за директор, постигнал стремителен успех за сметка на психическото, физическото и социалното си здраве. Бракът му бе приключен, защото съпругата му бе отказала да търпи отсъствията му; здравето му бе сериозно застрашено, а той все още се напрягаше над допустимите граници. Беше се превърнал в хроничен пияч „в компания" (алкохолик) и имаше две-три доста повърхностни връзки с по-млади от него жени.

Алекс беше амбициозен човек, който на времето в колежа бе преследвал яростно високия успех. Беше един от най-младите ръководители на голяма корпорация. Но ако човек си поговореше с него, ставаше ясно, че е неудачник. Беше обсебен от духа на конкуренцията и той го бе отвел опасно близко до самоубийството, не­зависимо дали би го извършил пряко - с хапчета, пис­толет или нещо подобно, или непряко - с убийствения си начин на живот.

Тонът на сеансите ни бе твърд и прям. Аз обясних на Алекс, че само се убива, защото е поставил успехи­те в работата по-високо от всичко, включително и от собствения си живот. Той системно бе пренебрегвал всичко, което твърдеше, че има стойност за него. На приказки всичко звучеше добре, но като всеки „добър ръководител", какъвто се очакваше да бъде, той не искаше или не смееше да живее така, че да се чувства щастлив. казваше, че иска любов, но пренебрегваше онези, които го обичаха. казваше, че иска душевен мир, но съсипваше всеки момент от настоящето си с ти­чане презглава. казваше, че иска да бъде добър баща, но никога не прекарваше с децата си повече от няколко минути на ден. казваше, че иска здраве и сигурност, но освен инфаркта и двете язви си беше докарал и високо кръвно налягане. всъщност всичко, което казваше, про­тиворечеше напълно на поведението му.

Отначало започнах да насърчавам Алекс да си поста­вя всекидневни цели, вместо да се заема с дългосрочно преподреждане на живота си. Да си тръгва от офиса в определен час, независимо колко важно заседание има. Така той скоро се научи, че бизнесът ще продължи и без неговото присъствие на всяко заседание. Уреждаше със съпругата си да прекарва по един следобед с деца­та си и гледаше на уговорката като на правен ангажимент.

Не след дълго Алекс придоби нов, уравновесен, неосноваващ се на конкуренцията модел на поведение. На­учи се да забавя темпото, да не изисква от себе си не­ща, за които е необходимо свръхчовешко усилие, прес­тана да иска от семейството си да се държи по негов вкус. Успя да постигне помирение с жена си за пробен период и дойдоха заедно за семейна терапия. Постепен­но се научи, бавничко и полека, да се справя с тежка-та задача да промени мисленето и поведението си, да забавя темпото, да се откаже от прекомерната си отдаденост на работата и да живее според целите на живота си, които сам определяше.

Две години по-късно, дълго след като Алекс и семейс­твото му бяха прекъснали терапията, той напусна ра­ботата си и шумотевицата на Ню Йорк и започна да отглежда добитък в Монтана. Пое активния риск да се откаже от огромните си доходи за сметка на нещо, което се възнаграждава много по-добре - с далеч по-спокоен живот и лично щастие.

Това не е измислена история. Алекс е реален човек, направил пълен поврат, който му спаси живота. Но първо се наложи да помисли върху някои немислими пре­ди неща и да разбере, че конкуренцията не е същност на живота. Той научи една основна истина, тълкувана от много философи през вековете. Понякога по-малко-то е повече.

ХОРАТА СА ПО-ВАЖНИ ОТ ВСИЧКО ОСТАНАЛО

От време на време човек трябва да получи един хубав „ритник отзад", също като Алекс, за да разбере, че хо­рата са по-важни от всичко останало. Ще си бъдете чистопробна жертва, ако отдавате по-голямо значение на придобиването на вещи, отколкото на човешкия жи­вот. Ако се посветите на вещи, събития и пари, най-вероятно ще свършите в поквара.

Ориентираните към вещите хора имат много проб­леми във взаимоотношенията си с другите. Да разго­варят с хората им се струва загуба на бреме, затова често ги поучават, нареждат им, използват ги в про­цеса на придобиването на вещи. Онези, които се оказват в ролята на командвани, мразят опитите да бъ­дат превърнати в емоционални роби, затова предпочи­тат да стоят далеч от вещоманите, които се обръ­щат още повече към вещите и се получава порочен кръг. Накрая на вещомана му остава да се утешава са­мо с вещите. Но предметите не даряват щастие, те са стерилни, мъртви, в тях няма обич. в любовта към вещите не може да има взаимност, затова прекомерното наблягане на постиженията и на материалните придобивки в крайна сметка се възнаграждава със само­та и разочарование.

Единственото, което има значение, са хората и жи­вите същества. Без живот о!соло вас, който да ви да­ва сили и 1сойто да споделяте, нищо друго не може да ви достави радост. Ако отнемете от света живота, 6 него няма да остане нищо, което да му дава смисъл. животът е единственото, което има значение.

Когато установите, че всеки ден жертвате човешки взаимоотношения заради материални придобивки, пари и положение, запитайте се какво ще ви дадат всъщност тези притежавани от вас неща. Ако няма кого да обичате и от кого да получите обич в замяна, ако сте загубили желанието си за живот, всичките ви материални придобивки също губят всякаква стой­ност.

Преодолейте представата, че за да бъде животът ви по-добър имате нужда от повече неща. Мнозинст­вото богати хора наистина често говорят с копнеж за по-бедните и гладни дни, когато са се радвали на простички неща и когато любовта не е имала доларова рав­ностойност.

Не е необходимо да притежавате кой знае какво ма­териално богатство, за да бъдете щастливи. вижте малките, неразглезени деца. Те всъщност нямат нужда от пари, от играчки, от каквото и да е. Оставете ги на спокойствие и те ще се радват просто на това, че са живи. вие също можете, ако сте готови да прераз­гледате приоритетите си и да поставите ударението върху онова, което наистина е важно - самия живот.

Луиз беше в средата на четиридесетте и тъкмо се развеждаше. Съпругът и усложняваше процеса, като се опитваше да й попречи да получи справедлива подялба на имуществото. Тя ми се оплакваше колко е неспра­ведливо всичко, как тя полудява от депресия и трево­ги около имуществото - къщата, мебелите, колата, няколко хиляди долара, малко бижута.

В хода на терапията Луиз скоро призна, че е вманиачена на тема „голямата стойност" на тези неща и че отдава на получаването им много по-голямо значе­ние, отколкото на щастието си. Беше готова да по-жертва щастието си и дори разума си за някакви си вещи.

Луиз винаги е била ориентирана към вещите, съпру­гът й също. Разводът им беше война, в която тя смя­таше, че трябва да докаже надмощието си, получавайки възможно най-много вещи. като малка Луиз бе нау­чила, че кой знае защо да има повече играчки от други­те деца е нещо важно. Беше гледала на всичко от глед­на точка на паричната му равностойност. Начинът й на изразяване се въртеше около цени, авоари, дългове; тя винаги подчертаваше колко пари струва това или онова. Беше човек на парите и това започваше да до­минира в живота й.

Луиз скоро се научи да подрежда стойностите така, че те да и служат, вместо да я заробват, и да поста­вя на първо място себеосъществяването си. Аз й изтъкнах, че жертва щастието си, като се безпокои пос­тоянно за „победата" в уреждането на развода, а има­ше толкова много по-подходящи алтернативи, включително и тази да не обръща внимание на усилията на съпруга си и да остави всичко на адвоката. Тя се съгла­си, че отсъствието на душевен мир у нея се дължи на потребността й да печели битките за вещите и се съгласи да поработи върху един нов начин на мислене и модел на победеше. в резултат на това помоли адвоката си да направи каквото може за нея, но да не я държи в течение на всички дребни подробности по де­лото. Съгласи се също, че трябва да престане да разисква въпроса с бившия си съпруг и да не му позволява да я тормози в постоянните разправии. Тя прехвърли ра­ботата по уреждането на недвижимото имущество на професионалист и насочи ума си към други, носещи й удовлетворение занимания - върна се в училището, което беше своеобразна ваканция след битките покрай развода, започна да се среща с приятели и, най-вече, да се забавлява и да се радва на живота.

По време на един сеанс я попитах: „как ще се чувствате, ако спечелите битките около подялбата и по­лучите всичко, което искате? Ще бъдете ли щастлива тогава?" Тя знаеше отговора още преди да заговори и точно тогава терапията започна да й помага да про­мени самоунищожителната си нагласа, която винаги би я поставяла в положението на жертва. Не забравяйте, хората са по-важни от вещите.

ДА ПЕЧЕЛИШ И ДА ГУБИШ

Ако загубите една игра на тенис, какво сте загубили всъщност? Ами нищо. Просто не сте прехвърлили топката през мрежата, както се случва на много други хо­ра. Но удивително е наистина колко американци смя­тат, че игрите не си струват, когато са „загубени".

Огромното значение, което се придава на победата в игрите и спорта в нашата културна среда създава толкова много жертви на псевдоотдиха, колкото и преувеличеният смисъл на конкуренцията, която движи бизнеса и други области. Но какво означава да спечелиш в такъв един контекст? Да бягаш по-бързо, да запра­тиш топката по-далеч, да пробуташ повече трикове в играта на карти. И какво от това? Разбира се, да спе­челиш може да бъде забавно, дори по-забавно, отколко-то да загубиш. Но ако изпитвате потребност да спе­челите, за да се докажете, значи сте загубили здравос­ловния подход. Ако играта стане по-важна от живота, вместо приятна част от него, и се окажете безпо­мощни, разгневени, депресирани и т.н., значи сте пре­върнали себе си в жертва. И по някаква ирония на слу­чайността, колкото по-малко значение отдавате на победата, толкова по-вероятно е да победите.

Но абсурдната нагласа, че да „биеш" другите е единственото, заради което си струва да играеш, е болест, разпространявана системно в нашата култура. виждал съм треньори да дават на млади спортисти хапчета в дните на мачовете, за да спечелят. виждал съм млади хора, подложени на безобразни подигравки, защото са „изпуснали шанса" или защото някакъв техен пропуск им е „провалил играта". виждал съм скандално поведение от страна на агенти, които се опитват да подкупят спортисти, предлагайки им проститутки, незаконни плащания, каквото и да е - 6 името на победата.

Ако за да бъде човек победител, трябва да плати по­добна цена, аз твърдо бих взел страната на победени­те. Не ви трябват победи над други хора, за да се вла­деете и да се реализирате. Само неудачниците имат потребност непрестанно да печелят, защото тази потребност предполага, че не могат да бъдат щастли­ви, ако не надделеят над някого. Ако не можете да бъ­дете щастливи, без да победите някого, значи този човек ви контролира и в крайна сметка губите вие, за­щото хората, контролирани от други хора, са психологически роби.

Не, треньори, победата не е всичко, не е единствено­то нещо на света, тя е просто само едно нещо. Може да е забавно, дори чудесно да я преследва човек, но ни-кога с цената на човешки живот - най-ценното нещо на света. Ако трябва да вземате допинг, да се държите глупаво или зле с други хора, за да спечелите, тогава по­бедата не си струва позата ви на победител. Истински мъдрият преследва победата, сякаш тя има от значение за него, но когато играта свърши, не гледа на нея като на нещо, което си струва да помни. Той знае, че мина­лото не може да бъде изживяно отново, затова си изби­ра нещо ново и се впуска енергично в него.

Когато си казваме, че трябва да победим на всяка цена, ставаме жертва на собствените си нелепи убеждения. Не си позволяваме да се провалим, макар че неуспехът е естествена и необходима част от процеса на учене. Провалите често се посрещат с чувство на срам и гняв към себе си и към другите. Разбира се, че можете да гледате на победата като на нещо стра­хотно, което искате да постигнете, но трябва да сте още по-сигурни, че същината ви като личност не зави­си от това дали ще го постигнете.

КАКВО Е ТИПИЧНО ЗА ЖЕРТВИТЕ, КОИТО СА ПО-ЛОЯЛНИ КЪМ ИНСТИТУЦИИТЕ ИЛИ КЪМ ДРУГИ НЕЩА, ОТКОЛКОТО КЪМ СЕБЕ СИ

Както вече говорихме в тази глава, хората, които са поставили верността си към работата и към вещите по-високо от верността към себе си, в много отноше­ния превръщат себе си и близките си в жертва. Д-р Майер фридман и д-р Рей Х. Розенман са посветили ця­ла книга на връзката между „амбициозната личност" и инфаркта. Книгата е озаглавена „Поведението тип А и вашето сърце".

Хората с поведение от този тип имат навици ка­то например да поставят силно ударение върху ключо­ви думи, без това да се налага; те винаги трябва да имат последната дума 6 разговора, не се спират на ед­но място; вървят и се хранят бързо. Те са нетърпели­ви, постоянно подканят другите (и себе си) да побър­зат и „да се хващат за работа". Често се ядосват прекомерно на неща като задръствания по пътищата и им е много трудно да стоят на опашка, без непрекъснато да нервничат и да се оплакват. Те са почти нес­пособни да правят само едно нещо, например да слу­шат някого, без същевременно да дращят с химикалка-та и да говорят по телефона. Почти им е невъзможно да слушат за интересите на другите, без да вмятат собствените си възгледи и така да обръщат раз­говора към себе си. Изпитват вина, когато почиват и „нищо не правят". Не могат да се радват на естест­вената красота на нещата, защото винаги са много за­ети. живеят по план и по календар. Не си оставят почти никакво време за непредвидени обстоятелства. Чувстват се длъжни да влизат в конфликт с другите хора от същия този тип, вместо да изпитват съчувс­твие към тях. Често имат навика да стискат юмру­ци, да се смеят нервно, телата им са сковани, много ръкомахат и жестикулират.

Според доста медицински изследвания тези хора са сред водещите кандидати за сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и други страдания. Представете си само! Собственият ви избор и начин на поведение става причина за инфаркти и други физически заболява­ния, дори в по-голяма степен от пушенето, преяждане-то и неподходящия хранителен режим. Фридман и Ро-зенман доказват несъмнено, че повече от деветдесет процента от мъжете под шестдесет години, прекарали инфаркт, принадлежат кьм типа А. И съществена част от тяхното саморазрушително поведение е резул­тат на собствения им избор на жертви - да насочат погрешно лоялността си 1сьм институции и да ценят вещите и парите повече от хората.

Следващите шест категории обобщават най-разп­ространените типове поведение на жертва, които в 1срайна сметка ще ви „видят сметката", ако ги напра­вите неделима част от живота си.

1.  ПОДЧЕРТАНА АМБИЦИОЗНОСТ. Това е типът нап­регнато поведение, описано в романа „какво кара Сами да тича" - постоянно се насилвате, искате още от се­бе си, никога не сте доволни от настоящето. Този стремеж не винаги е насочен към някаква цел, а е по-скоро самоцелен и ви убива физически и психически.

2.  ПРЕКАЛЕНО ВЖИВЯВАМЕ В КОНКУРЕНЦИЯТА. Опи­тите винаги да надминете другите водят до това никога да не търсите удовлетворението вътре в себе си и да съдите за стойността си по това как сте се спра-вили 8 сравнение с останалите.

3.  ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА СПЕШНИ СРОКОВЕ. Ако живе­ете по часовник и календар и винаги бързате да изпъл­ните срокове, които сами сте си поставили, това во­ди до силно напрежение и нервност, когато срокът наближи, а зада&#