КАЛИНА

Случаят тъжовен днеска тук ме води
в край нявга щастлив а сега в несгоди,
с мене е дружи ме и моята лира
от спомени жални тя добре разбира.

Двама сме ний тука с мой стари побратим
последни въздишки по тоз край да пратим,
стоим тук пред гроба на неговата майка
страдала по него,във неволи жалка.

Палнахме свещици на гроба забравен,
в бурени обрасал,самотен,изоставен.

Този мой приятел в минало се рови

за  спомени далечни разговор ми води:

как растнал по тези бърда и чукари,
за стадата вакли,за свойте другари,

за гората гъста,.морави широки,

за реката бистра,извори дълбоки.

За пролетта ранна,кокичета снежни,
минзухар,лалета,теменужки нежни,

Синчец и мащерка,дивите зюмбили,

кукоряк,латинка,горски карамфили.

Всичко разцъфтнало–здравец и иглика,
тук де всеки млади има си прилика.

Природа прекрасна, цветя най-различни

китки за момците  във моменти лични!

Поляните горски с чубрица послани,

Стада от кошути,елени аслани.

В този край прекрасен де всичко пее,люби,

де в сините простори завистта се губи.

Тук разврата гине,нрави селски–чисти,
изгреви червени,залези златисти.

Дори и в простотата, в дивотия, в грубост
поезия има–съзерцания,хубост!

Тадява и Гергана нявга хубавяла
и пред гордия турчин достойна останала.
Tя бе пример велик,селска героина–
бисерът безценен на наща татковина!

След близо столетие друга една млада

по тез места расна,игра, пея, страда,

на лице бе нежна–алена малина
снагата й кръшна,–на име Калина!

С прелести дарена с хубостта си гряла

мома белокожа ,от любов пламтяла.
хубавица първа бе посред момите,

от младежки страсти скачаха й гърдите.

В лесовете горски тя бе пойно птиче,
в есен хризантема,във пролет кокиче,

в очи й любовни пламъци пламтели

  всички момци в село по нея лудеели!

На тлака Калина чудна песнопойка,
вечер на хорото игрива девойка,

очите й голями с цвят на хейзъл чисти

коси вълнообразни,червено–златисти.

Спретната и нежна бяла хубавица,

мило нежно цвете в утринна росица.

С походка си лека фея сред цветята,

на момците селски тя бе блян в сърцата.

Редко такава хубост по Странджа е била

и най–хубав момък Милен тя любила.

Милен най–е личен ,за нея е най–мил,

имотен,обичан и той ней любил!

На седянка двама един до друг седяха

весели,щастливи от любов горяха,
щастие в гърди си и двамата усещат
примери в живота редко тъй се срещат.

Хубост за селото,гордост за роднини,

от любов треперят вече две години.

Двамата със хубост и здраве надарени
един за друг родени,един във друг влюбени.

Със късмет родени щастието стигна ги

не се мина време живота събра ги,

в църквата стара селото се събра,–

Милен и Калина попът ги венча.

Сватба най– голяма,свстове свадбари,

на бащи и майки приятели стари,
три дни във селото музиkа,цветя,

печени агнета и стари вина,

По цял ден свирят музики,тъпани

цяло  село сбра се на селските поляни,

дарове на стари,млади и деца

най–щастливи бяха тяхните лица.

След година време ето първа рожба

щастливи живота с добро ги спохожда,
втората година втора рожба,–мъжка,
но обрат настана ,случи се задръжка!

Власта ни „народна”захваща реформи,

селското стопанство взема други форми–
имота „НАРОДЕН”,стоката иззета–
ще се образуват тук ТКЗС–та !

Всеки се противи ,Милен вече страда !

Цяло село плаче във ужас испада,–
ниви и ливади,лозя и градини
с обич работили толкова години

сега  изведнъж „ПАРТИЯТА НАРЕЖДА”.

Със живота личен им се разпорежда.

Станаха скандали ,селяните честни

да траят немогат.Партийците бесни–
все бивши келеши,все селски яйчари,
келемета долни,разни кокошкари
с насила заграбват,бият и рогаят,

че туй не е харно не искат и да знаят.

За да сплашат всеки,свойто да постигнат,

партийни задачи във култ да издигнат
с подли мърсотий конспирации правят
Млиен най–е личен в срам да го удавят.

И ето скроиха–Милен бил кулак,
изедник мизерен и народен враг.

Само за два дена и вътре е в ареста
и със него още селяни над двеста.

Тръгнаха из селото апашите червени
настроени за гадост с души озлобени,
„всеки да подписва за в ТКЗС–то,
който не подпише враг е на  ОФ–то”!

Тъй партията сложи народния ярем!

„Долу насилието,ако ще да мрем”.

Който иска нека преклони главата,
Милен с още двама хванаха гората.

По трънлив път пое той ,душа горделива,
не трая обиди,глава не превива,
по –добре в чужбина емигрант,борец
отколкото тука страхливец подлец.

Остави след него две дечица малки,
Калина страдална и въздишки жалки.

Родители стари грижа ги налегна,
сетри малки и брат лошотия засегна

Но не спря до тука теглото народно!

Партията показа сърцето си злобно:
наказа семейство,близки и роднина,
на всеки,който има емигрант в чужбина.

„За един час всичко що можеш да вземеш”!

Противиш се ,не знаеш къде ще се денеш!

С дечицата малки,одеало и чанта–
блъсна я в камиона червената кранта.

Калина на път в студове и кал
с омраза ,без прошка,без милост,без жал.

Като животини във вагон животински
с животните в едно!Мъки исполински!

Влака заскрибуца–посока незнайна!
 Партийните жандари пазят го във тайна.

Два дена пътуват и не идва краят,
ще живеят ли, ще мрат ли,нищичко не знаят.

Студът непосилен, гладът ги натиска.

Бебето Калина до себе си притиска,
Майчина топлинка,милувка му дава,

макар,че топлина и у нея не остава.

Да го кърми нема в ненките си млеко

от къде да вземе всичко е далеко!

Последна надежда,влакът ето спря–
в северна България от други разбра.

Рано сутринта е  навън мраз,слана,
детето по–голямо за ръка хвана,

одеалото и чанта в същата ръка
а бебето немощно жално изплака.

Кога го погледна,докосна го с пръст
Калина заплака и направи кръст
а то беше вече предало душа,–!

Нещастната майка тихо зарида.

                          ***

Милост от незнайни като ней събрани
със съдба еднаква добри християни,
с тях споделя мъки ,присмех и обиди
само в дъщеря си тя надежда види.

Три години в тоз край жална слугова,
по изгубена рожба плака,тъгова,

С рожбата й едничка де й остана
с живота тъжовен тя води борба.

                       ***

Минаха години,менят се нещата!

„Гадовете да се върнат по местата
от де са дошли”!Неволна Калина
с багажа си скромен обратно замина.
Домът разнебитен,всичко запустело,
хората по–други тя е   “враг” на село,
с братова си помощ за Ямбол замина
с дъщеря си малка по сред люта зима.

Тук се приюти , работа намери,
стайчка избена!Разбити химери.
Ужасни дни властта рано нея прати
отлъчена от всички–надежда само брат й.

Животът подкара в тежък труд и страх,
щастието й разбито,мечтите й в прах.
Един ден получи некъква бележка,
прочете я Калина и с въздишка тежка
жално заскимтя!(Да се регистрира
във милицията) Тя от страх примира.
Следващият ден след обед във два
от страх и притиснение тя и не обедва–
найде се пред вратата със надпис „Началник”
до тук я проводи безочлив нахалник.

Почука,влезна,смутена, разбита.

–Търсили сте ме,объркана попита.

Началника уж горд,малко се смая.
–Вие сте Калина Сапунджиева ?

–Да, отвърна тя !–Ето таз бележка.

Замомент затишие.(Да нема нещо грешка.)

Не очакваше да види такъва хубост
дивите му инстинкти прихвана ги лудост.

Как така ,защо? Жена на враг народен
да има вид такъв красив и благороден!

(Къде съм,що съм аз,да не съм сбъркал,
чиновник ли неук погрешно данни дал!)

Но ето съвзе се,малко се оправи
и да се намръщи хич не се забави.

–Да,Вие сте жена на селски кулак,
мъжът ти е предател и народен враг.

Знаете ли,че той и там във чужбина
плюе и клевети нашата родина?

Деверсант,шпионин с омраза в сърцето
против нас работи,властта ни,ОФ-то.

И докато разпитва булката напета
от коняка дръпна вече чашка пета.
Плъзна поглед мръсен по формите й разкошни,

Припомни си и други похищения нощни.

Стана приближи я,за ръка я хвана.

Калина занемя като истукана.

И плъзна ръка по формите й телесни,
настроен е вече за подвизи лесни.

И вкара Калина във стаичка друга
уредена тайно за таквас услуга.

Бутна я клетата на малкото легло
със сълзи напоено от чуждо тегло.

Унизена ,в ужас леден тя изпадна,
изтущена,жалка,безсилна припадна.

От гърди й изчезна и последната надежда,
плаха, съсипана отчаяно поглежда.

Пиле да е неможе от тук да изхвръкне,
от ръце хулигански как да се измъкне!

А той посегна със страст,в ней опули очи,
в жилите му кръвта садиска колкочи.

Като нея булки насила любил е,
дъщери колашки доста размомил е,
но тъй не е горяла страстта му свирепа,
скоро не еимал  булка толко лепа.!

Чакал над сърна ! Калина заплака !

Да умре готова, Бог защо ли чака
та не прибере таз пленница злочеста,
срамът как ще носи клетата невеста?

Мислите й литнаха далеч зад океана
да моли за прошка тя Милен захвана.

Пролетта й нейна отлитна на далече,
лето въобще нема,кръвникът отвлече
от душата й туй малко що е остало.
Дали има сърце толкова страдало!

Злодеят ненаситен цигара запали,
с качества си мъжки почна да се хвали:
как изобилствувал с любовни нагони,
а за нея той е чудовище с пагони.

Изнудвач на людска плът,нагъл и немил,–
 „партийно поръчение с това бил свършил!”

В МВР началник,партиен другар,
в същност той е само жесток тъмничар.

За живота срам е,гнусен е садист–
качества на всеки овластен комунист.
След месец Калина ето пак е тук,
само,че са двама ,тука е друг,
двамата се редят също като животни
достойни за гадост и дела срамотни.
След тоз срамен факт събират се и пият,
  „врагът победили” в гърдите се бият.

С вицове и вино „победата” празнуват
хиени мизерни с човешка плът блудствуват.

Това беше гордост на тези чакали
как се със Калина зверски подиграли.

Горди са защото лошо унизили
врагове народни–„фашиските сили”!

Тъй есен тъжовна у Калина настани се.
Вярата й в доброто изцяло изпари се.

Помоли се на Бог,но и той не я чува

И той не я чу ли,или бъобще не чува
та таз червена чума в живота ни върлува–
комунизъмът днес в страната ни бесува,
безбожен и зъл скъпи жертви взема,
все по–лошо става управия нема.

Kaлина за към в къщи върви едвам се клати
как бе унижена от тези джелати.

По улицата пуста безцелно върви,
чак от жалос Тунджа леден скреш покри!

И жално заплака таз сиромахкиня,
бе достойна нявга а сега робиня.

Да !Робиня бедна–играчка на глупците,
Странджанска кошута–храна на вълците.

Бори се Калина с талази без брой,
днес й казават „лека”,утре с други в бой,
че не така лесно тя се не отдава
на некой партиен в любовна забава.

Други път пак друга,там със съвест ниска
комсомолка грозна нарича я фашистка.

Партийни мръсници с нея си играха,
прости комсомолки лошо я ругаха.

Удари посреща тежки във живота,
но достойно носи кръста към голгота.

                       ***

И Милен прекара грозотий в живота:
гладен по турция доста се помота,
в Италия немил,във Фрация фермер,
по–после в Германия  е вече офицер
във войските на НАТО, има и заплата,
но всичко си дава само за борбата.

Децата,Калина все му са в главата,
чул,че нейде били пръснати из страната.

Връзка той не може със тях да направи,
писмо ако прати с години се бави.

Запис ли направи да прати парици
всичко ще откраднат партийни мръсници.

Най–после научи синът му умрял
още като бебе душица предал.

На Милен в гърдите буца се събрала,

дъщеричката му без  братче остала.

За Калина бяла,все за нея мисли
и той не изпада от нейните мисли.

Толкова години ни той,нито тя
със сексуалния хормон водеха борба,
но не залитнаха в любовна игра,
всеки кой ги знае подчерта това!

                    ***

Станаха събития !Сталин  не можа
да живее вечно! Грозната му душа
из гърди извръкна,в простора летя,
но Бог я отрече, „ в Ада я върна”!–

Хрушчов го изхвърли из гробищата

За срам и за присмех навред по света!

Промените бяха по цялата земя.

Това се почувства и в нашата страна.

Властите „народни” вече са в друг муд,
хората не влагат вече усилен труд,
разбраха,че властта не е тъй народна,
нито справедлива,нито благородна.

В ООН–то с друга тактика почнаха,
България в глуха линия я бутнаха,
и кредити да вземем ние от света
трябва да си сменим политиката–
на ООН-то да се спазва хартата,
чак тогава ще сме равни със света.

Писма вече редовно идват до Калина,
дори и долари през тази година,
но Калина е жална,самотна,нещастна,
работата й лоша,квартира ужасна.

Един ден получи писмо от Милен,
най–щастлива беше тя във този ден.

Милен я поканва при него да иде–
документи пратил до своето либе.

В ООН–то ужким тоз въпрос решили
а българските власти вече одобрили.

Законът на книга,навреме,прекрасен,
но властите наши във страх са ужасен.

По реда как трябва и тръгва Калина–
подрежда книжата да иде в чужбина.

Във Пловдив отива там центъра бил
за южна България.Град за ней най–мил.

Зрънца от надежда Калина съзря

вярата й в живота ето пак изгря.

По се развесели,снагата изправи,
на свойте се похвали,хич не се забави.

Месец цял веч мина Калина търчи
от Ямбол до Пловдив–крилата,хвърчи.

На свекър,свекърва,брат,сестри се хвали,
на църква отиде свещи си запали,
скришом от душмани на Бог се помоли,
в нея оживяха нявгашни скрупули.

Мечтае калина в Америка двамина
с Милен – там е вече десета година,
отново в живота да се съберат,

щастливи на ниво да се задомят.

Вечер не заспива само за там мисли,

сутрин рано става всичко да почисти,
на работа отива,Милен е все пред нея,
в нея се възроди предишната фея!

Дори спомни младост как бе хубавяла,
а сега пребита, доста застаряла.

( Дали на Милен тя ще се хареса !)

Все в писмото гледа,прошепва адреса–
двадесет и осем четеридесет и пет
норт Хермитейж стриит апт.  номер пет.

Целува писмото!Ще имам ли късмет
далеч да отида от таз червена смет,
от тук да се махна,от тук да изхвръкна
в Чикаго да ида и там да замръкна
в новия ни дом.Как ще се наредя!

Боже сили дай ми ,пази ме от лоша веда!

Мечтаеше Калина като млада беше
в небосвода нейни слънцето пак грееше.

Времето летеше всичко е наред,
книжа,заявление,снимката от пред
на дъното в чантата заедно ги сложи
за Пловдив замина.Божа помози!
С питане горката се по оправи,
в градската милиция ето се яви,
пита и разпитва като нея други
дошли от далече за разни услуги.

Най–после добра се до стая „Паспорти”–
за нея туй беше като райски порти.

Страхливо почука,отвори,влезна,
отсреща намръщен джандарин зърна.

–Добър ден–каза тя с голямо смущение
стори й се,че той я гледа с презрение.

–Тука съм и нося тези документи,
мъжът ми ги изпрати за в тези моменти

в Америка той е ,законът позволява
да събират се семейства тук се изяснява
и му дава листа със закон на ООН–е.

Той я гледа строго и го яд обзе.

Калина разбра,че му е понятно
какво е ООН–е,но му е неприятно
по тези въпроси да го занимават

и с ООН–ето само да се извиняват.

Погледна я под вежди,  поглед задържа,
че той я хареса да скрие не можа,
но нали е верен на властта–„Патриот”,
обърна се към нея като идиот.

–За сега не можем да ви утешим,
неща като тези друг път ще решим.

Тези неща искат големи проверки,
време ще отнеме различни заверки.

Калина мълчи кат тресната гледа–

мисли си това е злобната й веда.

–Да казах ви вече, време ще отнеме,
пак се обадете след известно време.

Калина посърна, краката й се подкосиха,
сълзи във очите й се появиха.

Обърна се тя плаха,мъка я облада.
–Добре тогава каза,пак ще се обада.

Излезе си разбита ,до гарата пеша!

Колко време взе и да ,да кажа ще сгреша,
на влака качи се без билет дори,
в небосвода нейн облак се яви.

Пак Ямбол мизерен,Тунджа пак е мътна.

С болка се довлече до вратата пътна.

Дъщеричката й вече бе заспала,
в гърдите на Калина буца се събрала!

Месеци,години Калина пътува,
пролет,лете,есен все Милен сънува
(в Америка е вече как я той посреща),
но в гърдите си Калина отчаяние усеща!

Цели десет години от Ямбол до Пловдив.

Молби и молитви със вида си страхлив.

...Ето пак е тука  в „Паспортен отдел”,
Началник Клестеров папката й взел.

–Влезте ,я покани,отвори вратата,
седна зад бюрото а тя до стената.

Погледна към нея и като преглътна,
малко се замисли  и леко почна:

–Слушайте другарко,тука има власт,
да взема решение не съм само аз,
пак и вашият мъж е най–гплям наш враг
и в Америка е със ГЕМЕТО пак.

Със своите действия властта ни разклаща
затова семейството му пък ще плаща.
Калина последни силички събра,

взе да обяснава,но той не разбра.

Не!Разбра!Но в него нещо се надигна,
душата му мръсна вулгарно уригна.

Стана прав,свиреп,с поглед я измери,
заскърца със зъби,почна да трепери
и стана това,което само луд
това ще изрече !И настана смут.

Калина се залюля,пребледна,падна.

Звярът побесня,да псува започна,
да ругае и рита клетата жена,
изхвърли я навън!Минута мина,
бедната замърда,полека стана,
дрехите й бяха оваляни в прахта.

Съсипана ,унила до пейка се добра,
сви се жаловита и тихо зарида.

Видя я и доближи се някъква кат нея:
–Не бой се мила сестро,и аз кат тебе тлея.

Спокойствие й даде,силички,кураж,
–Така ни е писано,това е късмета наш.
Последна надежда от Калина испари се–
сърцето й бедно завинаги сви се.

...Клестеров началник на отдел „Паспорти”,
на колко ли нещастни надеждите испорти,
колко ли немили така е изритал
и надежди скъпи така развенчал!

Този зъл тиранин на мъки сеятел,
на властта най–верен,на Живков приятел,
натруфен се носи,за „верен”минува,
овчар средногорски,най–вулгарно псува.

В България не е имало преди тез породи,
как можа селяшка майка да го роди?.

Как можа със тази постъпка жестока
да унизи таз бедна булка светлоока?

Еничарска душа,народен душманин,
коравосърдечен,червен партизанин,
черкезин ужасен,жесток арнаутин,
казват,че бил жаден за пари-чифутин.

Червена пасмина,хулиган ,простак,
със зъл бичи поглед,арапин,читак.

От погледа му бичи всеки там се плаши,–
туй е гордост,белег на червените апаши.

...За Калина бяха минути прощални,
последна надажда ,моменти страдални.

Отиде   си разбита,немощна,тъжовна,
сгазена в калта,смазана,нищожна.

Увехна Калина!Момичето порасна
и както си е редът в любов се захласна
и щастието ето,че я сполетя–
не след дълго време съпруга стана.

Мина се година ето друга случка,
Калйна е баба,има вече внучка,
премести се по близо да е до дъщеря си
в град покрай Марица близо до деца си.

Подкара живота ,ежедневие сиво,
години още двайсет времето лъжливо

люшка я безжално в бури и талази,
постъпки не честни и низки омрази.

Рано затъмни се нейното небе,
вярваше тя в Бог,но Бог не дойде!

В очите Калина нема сълзи–сухи,
гърди й се не навдигат–на въздишки глухи.

Само свещи пали и се моли,моли,
отчая се на цяло и виж –се поболи.
От толкоз унижения съвестта й я мъчи,
лицето й потъмня,челото набърчи.

Поглед не отправя вече към небето,

промяна настана,друго е й сърцето!

Бори се Кална със съдбата ужасна,

гасна тя смирена дълго,дълго гасна.

Жали за Милен тя близо полувек,
за черните й рани не се найде лек.

Тираните всичко у нея покрусиха,
за живот желанието й те убиха
и малко преди вече да си дойде Милен,
Калина издъхна с поглрд изцъклен.

                          ***

Останките й клети край Марица тлеят!

Пилците пак волно наоколо пеят
и цветя разкошни на гроба й цъфтят,
събития световни разтопиха ледът!

Милен се завърна след почти полу век,
побелял,подведен,възрастен човек.

Гробът посети,цветя постави свежи
от Странджа ги поръчал,в гърдите с болежи.

–Прости ми Калина,направи кръст с ръка
изля мъката си и дълго плака.

Близо четеридесет и пет години
гори и чукари,реки и долини
поемаха на Калина въздишките страдални,
въздишаха със нея в моменти печални.

...Беше вече заник,поехме път обратен,
Милен се загледа в залеза чудатен,
за ръка ме дръпна:–Гледай,гледай каза,
над баира облак  в образ се показа!

(Калина за последно сбогом си взема),
от тез места на Милен прощавай каза!

Милен дълго гледа към залеза чисти,
с косите на Калина  червено–златисти!

           Март 1997 год.

                                   Илия Консулов.  № 1