СЪН

Сънувах,че съм с тебе Мариана,
сънувах,че сме в некъква гора
и този сън в поезия ме подхвана
и ето,че написах го го в слова.

Гората беше чудна,благоухайна,
мирис на цветя,зеленина,
природата шептеше свойта тайна
и дивотията горска ни грабна.

Вървяхме двама плахи в тишината
улисани от тая красота,
приветстваха ни птиците,цветята,
омайваше ни тая самота.

Вървяхме тихи не вярваха очи ни
на гледката пред нас що се откри,

че бяха ли туй райските градини
и кой ни нази тука препрати!

Аз знам,че моята фантазия клета
не веднъж ми праща тез беди,
развежда ме по равните полета,
препраща ме в ухайните гори.

Че не веднъж съсипан от живота,
душата ми ранена с остър нож
да слсушам го как стене пак Илота,
бесилото как скърца в полу нощ.

Да гледам как по родните полета
превива гръб пак българина роб,
а българката пак робиня клета
нещастията влачи чак до гроб.

Мълви се,че пак брат брата продава,
синът за служба баща си издал,
как всичко родно потъва в забрава,
а руския се слави тук васал.

Да слушам как пак дрънкат днес вериги
и робски песни по равна Румелия,
нахално и подло тез червени лиги
насаждат болшевишка проклетия.

Да гледам как по слънчевия бряг,
по нащо Черноморие прекрасно
живей в палати народния ни враг
и гаври се с девойките ни страстно.

И днес по нашия,по гордия балкан,
по нашите курортни красоти
българинът пак е подигран,
на чужденеца служи без пари.

И най–безсрамно в столицата наша,
в университетските ни градове
се ширят черни,жълти,срам и каша
бъркат тез партийни вождове.

Недостоен чужденеца как се слави
допаднал тук от нейде комунист,
заплати,служби,жени и забави
сервират се на този атеист.

А българската истинска младеж
потулена от грижата си дневна,
отнето й желание и стремеж
за черен труд е само тя потребна.

И всичко туй ме кара да беснея,
кръвта напира ядно във ушите,
безсилен съм ,немощен съм, несмея
затворите са пълни до вратите.

Затуй и моята фантазия мила
ме води днес към горската свобода
и  за компания теб ми е пратила,
че и ти кат мен си страдна и в несгода.

И хванати кат деца за ръцете
оглеждахме тез хубости в захлас,
а мирисът си всяко нежно цвете
усещахме как праща то до нас.

Заслизахме по някъкви стъпала
издялани от вечния творец,
природата с цветя ги бе постлала
навлизахме във некъкъв дворец!

От двете страни тихи, величави
покрити с мъх стърчаха там скали.
напомнящи за старите ни слави
и пулсът ми спокойно намали.

Мещду скалите две буки вековни
символи на страж от векове,
припомнящи годините бунтовни–
епоха днес коя ни мпак зове.

Двете буки клони бяха сплели,
обгърнали скалите в тиха свен,
от времената стари, посивели,
а ти притискаше се тъй до мен.

И ето ни в покоя на гората!

Дълбоко в тия тихи пазви горски
и вдишвахме тоз балсам за душата
далеч от погледи нечисти хорски.

Тук далеч от грижите отровни,
погалени от свода ведро син,
отпустнахме се в подвизи греховни
в младостта момент не забравим!

И тук найдох аз сладко разрешение
и отговор на моите мечти,
притискахме се в леко умиление
далеч от всичко – само аз и ти.

И ти щастлива беше като мен,
на сън се всичко лесно тъй реди
и твоя път с мечти е заразен–
споделяла си ми това преди.

А после беше бал абитуриентски,
танцувахме тангото Компрансита,
формуляри изпити студентски–
щастливи бехме двама до насита.

И пред вратите там на ректората

немаше ги списъците черни,
не висяха ни в тях  имената
омърсени от сведения неверни.

Наравно бяхме и ние като всички,
немаше партиен, кадровик,
щастливи бяхме волни като птички
далеч от комсомолския мръсник.

А уш  сме в Пловдив,там на Бунарджика
в летния театър на концерт
позната двойка ето,че ни вика
в сладкарницата после на десерт.

Чудно бе,че паметника горе
поробителят Альоша дето беше
монархът горд на туй въздушно море-
Ботев там величествен стоеше!

После пак сме заедно във „Родопи”,
стаите ни са една до друга,
в езерото пак се ти изтопи,
от храстите ти късах теменуга.

И пак цветя,птици и треви!

От щастие сияеше премаляла.

Бог за нас ли това нареди!

Природата предложи ни се цяла.

Но в царството на тоя кът прекрасен
захласнати във ласки и мечти
на в сичко тъй настъпи край ужасен–
усетих се с отворени очи !

Събуден съм и пак съм роб!

Истина щестока пак една.

Ще влача ли нещастието до гроб
в „Георги–Димитровската „страна?

Изглежда,че на сън ни е разрешено
да сме щастливи само в тоя век.

Не си ли с ТЯХ, нети е позволено
да мислиш и живееш като човек.

Този сън си често аз припомням,
годините когато бяхме двадесет,
усмивката,очите,устните ти
с червилото „Арома Единаесет”

А колко млади като нас погуби
съветско–азиатския болшевизъм
и колко свестни изцяло подлуди
режима кървав на руския комунизъм.

.Със спомените тези аз живея,
една мечта е останала у мен
мъката си в стихове да пея,
да видя комунизма победен.

      1982 г.Ил.Консулов

ВИЕ,КОМУНИСТИ !

Идеалите за братство,правда и любов,
блянове,мечти,програми за живота нов,
равенство,прогрес,свобода за живот чудесен
на  човбека обещахте под свода небесен.

А векът наши ще е тесен позора да скрие
за злините на земята що сторихте Вие,
на мъчение,убийства вий сте ударници
от дела Ви ще се гнусят и вашите внуци.

Историята ще се чуди как да ви опише.
Ако някой разлисти я на срам ще мирише.

Бог да беше по–практичен гневът си ще стовари–
от небето ще изпрати гръм да Ви удари.

И колко младости човешки Вие покосихте,
земната шир без стеснение с кърви оросихте.

Там де не сте йощ стъпили пипате най–нежно,
но веднъж ,щом завладейте ,тъпчате небрежно.

Под ботуша Ви червени милиони измряха.
В Буда–Пеща танкове Ви децата мачкаха,
ред подържате с бесилки,лагери,терор
от живота Вий сторихте модерен затвор.

О Маркс,Енгелс,Ленин, Сталин нищо не остана,
дружбата Ви с червен Китай крастата я хвана.

Арафат,Кадафи,Живков,Брежнев и Амин,

Чаушеско,Патет Лао,Кстро,Хо–Ши–Мин–

немам време да изброявам още имена,
всеки народ си ги знае в своята страна,
че мъчителите те са днес във  този век,
нерадости създадоха на днешния човек.

Всички те са мракобесци,жестоки тирани,
на народите в сърцата издълбаха рани.
Тези кървави убиици гордоста са ваша,
с тях забъркахте по света кървавата каша.

В Индо–Китай, в средния изток палите пожари,
племената африкански слана ги попари
от вашите „топли” „братски”грижи милостиви
и те виждат вече,че сте кат зверове диви

От Белфаст чак до Манила на длъж и на шир,
през морета океани в звездния ефир
пропагандата Ви подла пръска се без жал
жалко е за оногова кой не ви е разбрал.

Средства пръската без милост да се въоражите,
–но сте слаби !Мощта само Ви е само във лъжите

И по всички континенти всеки е разбрал ,
че в терора днес се крие вашият морал.

      1982 г.Ил.Консулов

40 ГОДИНИ КОМУНИЗЪМ

40 години мизерие и глад,
40 години на труд и лобут,
40 години подлост и разврат,
в таз система верва само кой е луд!

Настанена с кръв,ужас и терор,
със злобния Ленин и Сталин садиста,
40 години на срам и позор,
40 години духовни калища.

Тъпчете тирани земята ни свята,
рушете устоите на наща държава,
мрачни са горите ,тъжни са полята,
но времето народно вече наближава.

Безчестете всичко що е родно,свето,
грабете имота на народа ни,
във вековете ващо име ще е проклето,
историята с лошо ще Ви запомни

Радоста отнехте на живота наш.

Взехте що имахме,бяхме сътворили,
отнехте стремежи, вяра и кураж
и ценности духовни до сега таили.

Убихте желание за прогрес и труд,

Отнехте възможност за всека борба.

Биете жестоко, създавате смут,
българското име петните в света.

Булгарската майка както е раждала
днес вече не ражда роби да създава,
гръдта и кърмяща е гръд пресъхнала–
балансът природен веч се нарушава.

За всички страдания, за всички беди
причина сте Вие вредом по света–
комунизъм гаден партио проклета–

чума разярена ,банда мекерета.

.

        1984 г.Ил.Консулов.

БЕРЛИНСКАТА СТЕНА

Железобетонни, яки стени!

Електрически мрежи и минни полета.

Берлин го коварно Хрушчов раздели,

Берлин го постригна жестока несрета!

Постове и наблюдателни кули,
електронни,радарни и други системи,
кучета,армия,агенти–акули !–

Небето затулят сигнални антени.

Седем билиона от бедния залък
на робите бедни от рая червен,
за да потискат животът им жалък,
за да подържат духът им смирен.

Таз  стена днас е срам и позор !

Символ на падение,безсилие,печал,
стената на кървав гигантски затвор,–
преграда към  ЗАПАДА – новият идеал !

     1962 г. Ил.Консулов.

ТЪЖНА  БЪЛГАРИЯ

Пак е Марица окървавена,
„песни хайдушки пее балкана”,
че нова робия –чума червена
заля България клета горкана.

„Букаи дрънкат”,но от стомана!
Робът се влачи в робство проклето,
воля  народна здраво скована

Тиранинът днес е БеКаПе–то

Сили и младост днес се пилеят,
трудът се наши навън изнася,
нощем милиционери вилнеят–
кървав се данък на враг поднася.

Концлагерите–призрак зловещи
на иго подло,тирания тежка:–
Белене,Ловеч –язви кървещи
туй е днес наща съдба кучешка.

Горите руски топор изсече,
в нивите трактор ръждясъл стари.

Кой както може  общото влече.

Партийна слана поля попари.

Пустота в хорски души владее,
блянове гаснат тук без надежда,
в сърцата рана дълбока зее,
от Москва всичко ни се нарежда.

Правителството–паплач проклета
властта заела с терор и подлост,
достойнство и ум тях е билета
партиен даден им по негодност.

 

Тъжи Българио,скърби народе!

Георги Димитров това създаде–
българска снага с калъч прободе,
на комунизма той ни продаде.

Плачи проклинай тез комунисти
анти човеци и атеисти,
цялият ги свет проклина вече,
световния разум ги тях отрече.

    1981 г.Ил.Консулов.

КОМУНИСТИЧЕСКИ ИЗБОРИ

Хайде хора днес е време
избори да проведем,
харно да се разбереме –
всички тук да доведем.

На урните да покажем
ето с нас е и Обов,
власт да вземем и да смажем
всеки, който е с Петков.

„Зурла свири, тупан тупа”
избор правят комунисти,
като овце народ се трупа
най–отпред са все чекисти.

Гласуваш ли–на хорото,
не гласуваш–във мазето,
две ,три тояги и селото
знае–враг си на ОФето.

 

Кой гласува,не гласува,
дали искаш или не,
цялият народ ги псува
процентите все са те–

 

Чудните „деведесет и девет”!
Чудото на тая власт!
Протестираш ли –на „завет”
ще поставят те завчас.

Дето липсва една стотна
знаете ли де е тя?–
Тази стотна „неграмотна”
сублимира през нощта !

   1957 г.

Ил.Консулов