|
ТРЪПКИ ОТ МЛАДОСТТA
/Любовна поезия/
НА
ЛЮБОВТА
Отдавнашни чувства,младежка
тъга
по стари бележки преписвам ви сега,
защото на младост да пея не бе лесно
за въздишките ми в родината бе тесно.
За мойте вдъхновения и мисли
бях един.
Имах странни мечти,но само
пелин–
пих го по желание,но не се помирих:
на моята воля вериги не сложих.
В излияния поетични поет не е
успял
наслада да намери както е мечтал,
измама е голема–мечти,мечти,мечти,
наслада имах само в женските очи.
Днес във друго време и последни
сили
ето ги на бел свет мойте карамфили–
с вяра и надежда ръката ми ги пише
може и тях некой да ги помирише !
Във тях младост диша:сили и
любов.
В младостта за любов на всичко
бях готов.
По любовната пътека бях някъква
особа:
по нея съм стигал и до прага на гроба.
Любов–„СЛАДКА МЪКА”,без нея
нема как,
символ на живот е ,сили и мерак.
Любовният вихър в ядове ме
хвърли,
любовната клада ми младостта опърли !
СИНИ ОЧИ
Сини очи –небесно сини
ясно утринно небе,
сини очи–райски сини
като затихнало море.
Омайват моето съзнание,
владеят моето създание,
сини очи по вас трептях,
сини очи за вас плаках.
А сълзите що пролях
пълнат океан един,
въздишките що въздишах
изпълниха ефира син.
Сини очи, все вас сънувам
най–хубавите у жената,
сини очи все вас бленувам–
мехлемът чуден на душата.
УЧЕНИЧЕСКА ЛЮБОВ
Късно е ,хазайката ме чака,
време е да си ходиме ,нали?
От нейде чухме тихи стъпки в мрака,
ноща е тиха,сняг вали,вали.
По главите сняг, дъхът ни водна
пара.
Около нас всичко се белее.
Притиснати подпирахме дувара,
под нас снегът се топи ,земята се чернее.
Така захласнати ,та чак до
полу нощ!
Хазайката е първи сън преспала;
Вратата скръцна и ...”Вънка ли си йощ?”
за пръв ли път е тоз въпрос задала!
А ний въздишахме, страс във нас
гореше.
Целувах нежно нейните уста,
на обичта ни знак печата беше
ученическа целувка във ноща.
1952 г.
НА НЕЯ !
Кога на среща ми те виждам
зората съща ме огрява,
всички сетива насищам,
ликът ти в мен живот създава.
Кога докосна ти ръката
усещам трепети вълшебни,
кога погаля ти снагата
горя във пламаци лечебни.
Когата с поглед ме омаеш
всичко в мене знай те люби,
а с целувката да знаеш
че разумът във мен се губи !.
1953 г.
НОЩ ПРЕЗ ЮЛИЙ
Юлий:жътва,месец грее.
Ноща е тиха ,звезди трептят,
щурецът свойта песен пее,
в сън потънал целий свят.
Под тази лунна светлина
и младежката си беда,
с неспокойната си същина
пак при тебе съм сега.
Тук съм птиче боязливо,
не съмва се без теб
и сърцето ми любливо
ще дава изповед.
Родители ти в тежък сън
внимавай да не будим,
че ще намерим се навън-
моменти ще изгубим..
И тъй затихнахме в леглото
щастливи един до друг,
далеч са грижите,селото
и вцеки проблем тук.
1954 г.
ОСМО ЧУДО
Въздишах аз,въздишаше и ти;
при всеки случай следя твоя път,
сърцето ми разнежено тупти,
чувствам вече губя си унмът.
Трептеше ти,трептях и аз
на една и съща честота,
унесен съм и в захлас
жадувам ти плътта.
Виждаш ми се от любов пияна
и за туй съм като в примка хванат,
снагата ти е от страст изваяна,
гърдите ти подскачат,ще изпаднат.
Загадачен си алгебричен израз,
задача си със много неизвестни,
не те ли имам друг не виждам излаз–
последствията ще са интересни.
Като тебе редко съм виждал!
Естеството ми по теб е лудо,
толкос силно аз не съм трептял
и за мене ти си осмо чудо.
1955 г.
КАЖИ МИ ДОБЪР ДЕН
Малка беше не опитна
случай ни събра в едно,
весела и любопитна
и стана за добро.
Аз открих ти много тайни
от живота, обществото,
показах ти неща омайни
от града и от селото.
Бе !Моменти благоухайни,
разходки тихи под луната,
разговори дълготрайни,
трептящи звезди в небесата!
И...! Ангелско
докосване!Мълчиш-
години вече далеч от мен.
Край мен път ли ти се случи
кажи ми „добър ден”!
1955 г.
ПРОШКА
Светът ми днес по–е мил
радост ме е посетила,
китка от бял трендафил
приятелка за мен пратила.
Нема глухо в мен съмнение,
не ми се сърди вече тя
и с нежно, тихо помирение
среща тайна ми обеща.
Далеч е вечерта последна,
коя ни лошо раздели;
постъпка моя не угледна
тогаз не ми тя сподели:
Танцувахме тихо в захлас
тя цялата от страст трепери,
притиснах я немирно аз,
почуствах нейните размери.
И за подвигът що бях сторил
жестоко ми се разсърди,
но днес по начин така мил–
ето вече тя прости !
1955 г.
НА СПОМЕНИ БОГАТ
Студен пагон те теб погали–
чувство на пари и сила,
мерцедеси,магистрали,
но не си му така мила,
както беше ти на „други”,
който във теб се кълна
и с букетче нтеменуги
във любов ти се призна.
Богата си на сила власт,
купуваш всичко със пари,
но в нотките на твоя глас
чуствам суета цари.
Имаш предметни наслади,
а далеч от ценности духовни,
естествената жар на млади,
младост в теб не ще се помни.
Знам, че нема да забравиш
първите любовни срещи–
в албум ктишно ще го поставиш
с целувките му горещи;
първи тръпки в младостта,
първи сладостни моменти,
спомен от девствеността
и милите комплименти
и на живота сладостта,
първи тръпки де има,
но достойнството,гордоста,
целувка първа той има !
Но най –сладкото за мен е,
че първи чувства аз отнех,
най–сладък спомен от туй време–
със спомени забогатех.
1955 г.
НОВОГОДИШЕН БАЛ
Ето пак са празници Христови.
Днес– Новата година пак си с
мен.
С пресни сили и надежи нови
повери мечтите си на мен.
Шампанското искри!Радостта
личи!
Наздравици!Целуваме се със
свен.
Искрят сълзи във нашите очи–
щастливец съм когато си до мен.
.Тържествено оркестърът
засвири
разговорът ни тих е прекратен,
устремени всеки партньр дири,
а ти така си близичко до мен.
Салонът е изпълнен с ухаяние,
мелодийте грабват ни във плен,
в очите ни лъха обаяние–
притисни се по близо до мен.
Страните ни неволно се
докосват,
усещам пулсът ти е ускорен,
погледите ни се омагьсват–
младежката си мъка дай на мен
Тържествува балния салон,
тук с любов е всеки заразен,
бушува в нас младежкият хормон–
облегни гърдите си на мен.
1956 г.
ТИХИ СТЪПКИ
Чакам те,звездите трептят и
мечтаят.
Клони разперили старите върби
и те срещата ни следят да уазнаят,
Луната е спряла и над нази бди.
Щурците на окол пеят свойта
песен,
птица във листата шавна в изненада
и лунният свод е по нас унесен–
цялата природа пей ни серенада.
Душите си един на други
открихме.
Изповядахме се също като пред Бога.
Във верност си ние клетва
споделихме,
завладя ни двама лубовна тревога.
Необуздана младост!Любовни беди!
Тихите ми стъпки–греховни
следи,
унесени във грях,светът край нас мълчи–
наградата ми днес са нейните очи!
1955 г.
АКО
Ако либето ти бяга
с друга и я люби,
верни клетви,мечти сладки
жестоко погуби
натъжи се,поплачи си,
но не се отчайвай,
има други по –напети,
не се изоставяй.
В отчаяние,тълкувание
времето е вредно,
любов, живот и реалност
тебе е потребно.
Не се впускай в размишления
по тази измама,
друго либе ще си найдеш –
друга младост няма.
1956 г.
В СЪНЯ МИ ТЪЖЕН
Нищо друго веч не ми остана
освен по тебе да си спомням с мъка,
срещите що бяха под забрана,
въздишките по ранната разлъка.
И знай:случайна щом се случи
среща
и поглед с тебе си разменим краден,
чувствам,знай ти устната гореща
толкос нужна в живота ми страден.
Поглед краден,а може би
последен!
С въздишка зная ти го
препрати.
Размирник аз пред тебе бях
набеден...
Всънят ми тъжен ще си моя ти!
1956 г.
НА ПАНАИРА
Цял ден вървим със хванати
ръце,
панаирното градче е наше цяло,
а привечер с нажалено сърце...
по Бунарджика!...Всичко онемяло.
Постелята естествена–тревата
суха.
Завивката–звезди и свод
небесен,
а щом ветрец хладина задуха
унасяме се в сън:момент чудесен!
Прекрасна септемврийска нощ!
Щурците пеят свойта серенада;
Един до друг в любовна мощ-
луната пази ни от изненада!
1956 г.
СПОМЕН ЗАВИНАГИ
Пазя ти още снимката малка
що подари ми при наща раздяла
когато загубих те с постъпка жалка,
която и до днес не си разбрала
Виждам я още ръката ти бавно
от джоба как вади жълта писалка,
„Спомен завинаги”написа плавно,
датата...Пловдив и на края: Галка.
Доближи се до мен,май съжали
ме,
но не заради туй,че ме не любиш,
разбра,че силно за теб боли ме
и,че с мен само ти ще загубиш.
Ръка подаде–поглед повдигна,
две сълзи видях в твоите очи,
за думи последни сила не стигна.
Тихи въздишки!Светът мълчи!
И бавно потегли към ректората,
пак ще огледаш списъци черни.
Дали ще разбереш я ти съдбата
моя покрита с лъжи мизерни.
Стоях и гледах с поглед
замаян.
Умират във мен мерак,интерес.
По теб загледан ,унил,отчаян,
по теб умислен съм и до днес!
1953 г.
НЕБЕСНО СИНЯТА ПОЛА
Среща бе ми обещала– знаеш ,
чаках,чаках,но ти не дойде.
Причина търсех за какво се
маеш,
но отговор в умът ми не дойде.
Часът бе пет!..Тъжен следобед!
Разходих се да те пресрещна
,мила:
с небесно синя клош пола,вид блед,
ти към други бе се устремила!
Отдалеч видях го кой е! Видях
мундира!
След туй видях и лъскава кола,
дали някой в такъв момент разбира
мъката ми по синята пола!
Прежали ти горещи нощи с мен!
Потъпка ти младежкия нагон,
замени младост,пръпките по мен
За офицерския студен пагон.
Тъжен следобед.Тъжна забрава.
Но знам ти си с поглед
жален,аз в пустиня.
Останах само с последната
престава
и гледката от пола небесно синя.
1956
ТЕМЕНУГИ
Теменуги нежни,мили,
усмивчици на пролетта,
тъй желани,подранили–
прогонвате от мен скръбтта.
Как сърцето ми тупти
като в пътя си ви срещам,
младостта във вас трепти,
за любов готов сещам.
От погледа ви срамежлив
лъхат пролетни мечти,
от дъха ви миризлив
бликат радостни сълзи.
Наслада сте за душата,
девствен извор на мечтите,
вечер тъжни под луната–
амурни сестри на звездите.
1957 г.
ПРЕКРАСНА ДРУЖКА
Честитя ти весел ден
да си все така приятна,
засмена и благодатна
и по близичко до мен.
Ти си дъхава иглика,
нежна като теменушка,
по душа ми си прилика
и си най–прекрасна дружка.
Засиявам кат те срещна,
чуствам се като във Рая,
във всичко си безпогрешна
и със тебе съм в омая.
2000 г.
ДЕВСТВЕНИЦА
В стаята сме само двама
аз и ти мома свенлива,
така си мила и желана,
така плаха и игрива.
Срещата ни е „случайна”,
имаше малко измама
в такъв случай обичайна
и от двама ни желана.
Във любовни сме талази,
Бог дано от лошо пази!
Що ще бъде между нас
Предугаждам в този час.
Нека нежно да играем–
за теб туй е първа стъпка,
за това,кое мечтаем
нека да е сладка глътка.
Ти си девственица млада.
плуваш във представи чудни
и на любовната клада
вршиш подвизи безумни!
Взех те на ръце си силни,
целувах те до насита
и със погледи омилни
ето вече си опита
от любов и силна страст!
Нека после да гадаем
как прекарахме цял час.
Само ние двама знаем.
И това що в теб личеше
вече нема го– мина:
девица до тук беше,
ето веше си жена.
За венерини наслади
пътят ти е на зелено,
като много други млади
лицето ти е засмено..
Имах чуства,но раздяла.
Всичко във нас е различно.
Вече си жена настала–
Люби,но люби прилично!
1958 г.
ПО ПОЛЕТО
По полето сам се скитам,
цветя късам,житен клас,
с тях венец за теб оплитам
и дочух аз твоя глас.
Като вгледах се във венеца
твоите очи срещнах–
в двата къдрави синчеца
бързо аз ги припознах.
Усетих драгос на сърцето
от погледа ти благат,
с усмивката ти на лицето–
лъха на твоя аромат.
1958 г.
ЖУР
Рожден
ден:младежи,китари,–жур.
Един от друг по–хубави и мили,
на всичките в сърцето е амур–
по-щасстливи не вярвам да сме били.
Виновница за жура е девойка
учителка–мила и свенлива,
блузка и поличка тесна кройка,
очите светкат,жизнена,люблива.
Гърдите и подскачат–ще
изпаднат.
Как мамят ми очите тез гърди!
Погледът ми чувствам го
откраднат,
случай такъв не е имало преди.
И ето я–избира кавалер,открива
жура
с танго „Дами канят”–Компарсита”.
Снагата й трепери–стрелна я
Амура,
отпуска се щастлива до насита.
Дъхът й затаен,ръцете потни,:
момент омаян.
Сърцата ни усилено
туптят–бушуват,,
Бедрата се докосват, погледа
замаян:
почуствах с каква нежност живота ни милува.
1958 г.
ТИ ПОМНИШ ЛИ ?
Ти помниш ли кога се лубехме
в гимназията като ученици
и за вернос си разменихме
от косите си къдрици.
Как те късно аз изпращах,
снег отрупал ни главите,
любовта си ти обещах,
живота и съдбините.
Помниш ли разходки нежни
в острова по сред цветята,
към детски смешки небрежни,
целувките в тъмнината.
Днес това е спомен само!
Живота пожела раздяла:
друг подкрепи твойто рамо,
тъгата за мен останала!
Дали помниш или забрави
за мен това е бисер мил.
Тоз бисер – спомен що ми остави
в гърдите си съм приутил.
1958 г.
РАЗХОДКА
Пролет,– природа разцъвтяла,
полята в нова са премяна,
а ти до мен разхубавяла
тъй млада,крехка и засмяна.
Разходка пролетна през Май,
ухаят шипки миризливи,
има ли некой да не знай
моменти полкова щастливи?
Ти дружка моя си ми днес,
разбираш моята несгода
и двамата сме във заплес
всред великата природа.
1958 г.
БИСЕРИ МЛАДЕЖКИ
Умислен в моята несгода,
унесен във шира небесен,
влюбен в майката природа,–
светът без тебе ми е тесен.
Без теб светът ми е черен!
Желая те с мен всеки ден,
с теб простора е безмерен,–
мъката далеч от мен.
Ах ,защо не си до мен
на яве и в мисли жешки,
С теб духът ми е възвисен,
богат с бисери младежки.
1958 г.
ДЕВИЦА
Знам,че сега ти мечтаеш
девственице не нагледна
мислите ми да узнаеш
дали ще си ми последна.
Първата ми ти не беше,
но те зовя със тих глас
да ме ясно разбереш
и да си моя в тоя час.
Гледката ти ... ме покорява,
фантазията ми е крилата,
дъхът ти ме възвисява,
чуствам се във небесата.
Възвишен си мой кумир,
не покварена и чиста,
хладен си планински вир
с вода чиста,чак сребриста.
Лек за болките ми скрити,
биле си за обич тайна,
за помисли ми разбити
вдъхновителка омайна!
С девствеността си ми повръщаш
стари блянове небесни,
в радост тъгите превръщаш,
във истина сън чудесни!
1958 г.
ЧИСТА ЧАК КРИСТАЛНА
Знам,че любиш ме и как
ти сладка отрова,
трептиш като ален мак
на всичко готова.
Ти си чиста,чак кристална–
вода не напита,
но личността ми „неморална”
по теб не залита.
Верна ще си ми до края
на своя живот,
с тебе ще съм като в рая,
но неща робот.
С тебе бих имал наверно
мило,тихо щастие –
живуркане лицемерно
за мен е нещастие.
Харесвам те,и си ми мила,
но не за съпруга,
със мен ти била зглупила–
аз ще те погуба.
Залюби си некой друг,
който да те люби,
аз не съм за теб съпруг –
с мен се само губи.
Съдбата ни е различна–
аз съм харамия:
аз съм мразен ти обична
в тази бъркотия.
Знам,че ти трептиш по мене.
По друго аз трептя.
Трептим ний във лошо време
и на различна честота.
1959 г.
ОЧИ НЕВЕРНИ
Ходих,любих и забравих,
после пак любих,
от теб спомен си остсвих–
спомен тъжен ,тих.
В очи разни се взирах:
голями,тъжни,черни,
но от твойте не можах
да видя по– неверни.
Любих, оставих,пак любих
и рекох пак да изотава,
очи на колко изневерих,
но твоите не ще забрава.
Зарад постъпки лицемерни
аз глупости сторих,
зарад чите ти неверни
ценности руших.
1961
г.
СЪН НА ЗАЛЕЗ
Сънувам остави ме–не пожали,
обичта ни стана дим,
самотата ме погали,
сам съм във света един:
нейде на брега на езерце
чакам покорно,смирен
да стискам твоите ръце,
но не дойде при мен.
На дъното на океана
почуствах камък съм паднал,
отвори ми се нова рана
най–малко това очаквал.
Събуждам се на морския бряг
с тебе двамата лежим,
галеше ме с поглед благ,
вълните как шумят следим.
Бризът морски ни погалва,
немирно роши ни косите,
залезът пожар запалва –
пожар на мен и теб в очите.
1961 г.
БЕЗСЪННА НОЩ
Вчера ти при мен отби се ,
дребен дъжд валеше,
с упони за храна снабди се :
колко мила беше!
–Зная,че съм закъсняла
много ти се моля,
да знаеш как съм прекарала
дежурството в неволя.
Полата клош,блузка вносна,
поглед жар,стрела,
с ръката си що ме докосна
осетих се с крила!
Много ти благодаря
услужи от сърце,
да знаеш ще се отплатя–
докоснахме ръце.
Усетих,че ме любиш таино–
щастливеца плешив,
момент да чакам ли случайно,
дали ще съм щастлив
нарочна грешка да направциш
при мен да закъснееш,
„бележникът си да забравиш”
и с мене запилееш.
Дежурство ли ти кажат нощно
откажеш ли не бива,
с мен ще бъдеш ти разкошно
и знай–ще си щастлива.
Ах бедра,снага,походка
природа всичко дала,
а мене с таз редка находка
по –рано не срещнала.
В мечти унесох се и ето
за нови грях назрях,
нежно опипвах деколтето
и цяла нощ не спах !
1962 г.
В ПАРКА
Не чува се във парка звук,
неми са и дървесата,
притиснати един до друг–
в синхрон туптят ни сърцата.
За късо бехме разделени
за случка станала преди,
но днес отново сме сдобрени–
подлец не ще ни раздели.
...Опита се приятел мой
до тебе да се доближи,
по смути нашият покой,
но видя подлецът,че сгреши!
1962 г.
РОДОПСКА ЛЕГЕНДА
Легенда си в Пловдив те
срещнах,
близо до полите на Родопа,
родопските легенди приемах,–
епичните песни на Калиопа.
Погледът ти страстно ги докосва
струните на мойта страдна лира,
всичко твое така ме омагьсва,
че чувството тъга във мен умира.
От племето на Траките ли бе
растнала край тракийските могили,
на Тракия под синьото небе
гърдите ти са тез места красили!
На заник съм,но често си до
мен,
макар,че всичко между нас немее,
с особен вирос от теб съм заразен,
образът ти ме в спомени люлии!
1962.г.
ЦВЕТЯТА НАЙ–СА ИСТИНСКА ЛЮБОВ
Седи на пейката жена една
и прави се,че уж е безразлична.
– Добър ден – казах,що си сама?
– Ей така– отвърна тя себична.
Но погледът и виждам ме следи:
ревнува тя закачката ми с друга
почиваща от нашите среди.
Помоли ме за некъква услуга.
– Добре, –казах.Усетих,че е
жална.
Нали сме си колеги–нема как
и двамата с усмивка триумфална
погалихме се с поглед благ.
Цетвята най–са истинска любов,
а тя бе цвете разцътяло,
в очите й искреше плам и зов,
сърцето й от нежности преляло.
1962 г.
ТЯ БЕ НЕЖНО ЦВЕТЕ
Мила ми бе и я любех страстно.
По душа е човек редко срещан,
но по начин някък си негласно
против мен настройва се усещам!
Колко пъти бивахме във грях
тя бе волна,весела,щастлива,
но след „ГРЕХА”тя почуства грях:
ставаше не мила и плачлива!
Неумолима беше :обвинява
ту мен ,ту нея си,ту Бог.
За последен път е заявява,
аз съм бил за нея демагог.
Дали демагог, или тя нежно
цвете,
не беше лесно да се разберем:
в момент такъв–равни с боговете
каквито сме такива и ще мрем.
Че природата дарува ли ни с дар
не може никой да ни го отнеме,
или ,което тя от нас отнеме–
не може никой да ни го даде!
1962 г.
ГОСТЕНИН ТВОЙ МИЛ
В стаята за гости подредена
днес съм гостенин твой мил.
С навици и нежност надарена,
Бог към теб е много щедър бил!
На масата – букет от акация.
Посрещна ме със бавна стъпка
и със чар и женска грация
отдаде ми се във прегръдка.
Нема нужда от „Добре дойдел”!
Думите са нищо в тоз момент.
За всеки случай има си модел–
прегръдката най–миле комплимент.
Притиснах те тъй както съм
мечтал,
усетих тръпките на твойте форми,
почуствах те разтопен метал.
Забравихме морал и норми!
Отпусната по гръб, отмаляла,
избърсах й със кърпичка челото,
тъкъв момент до днес не изживяла.
Щастие излъчва и леглото!
1962 г.
В ХОТЕЛ „РОДОПИ”
Аз помня ги още очите ти
свенливи,
лицето руменее,цяла в жар гориш,
ръцете ти,гласът ти треперливи,
надигат се немирно гърдите ти дори.
Създание мило,сърцето ти
тупти!
Колко много време по теб
пропилях!
В стаята хотелска сме само аз и
ти
и ето мойте устни до твоите опрях.
Фантазията ми, и тя защурмува,
разголи раменете ,шията разкошна,
прелести открити,всичко в мен лудува–
в тръпки сме–снагата ти е немощна!
И ето,че разтопи се полярния
лед.
Не задаваш вече излишни
въпроси.
Щастлив и блажен,че сам съм със
теб,
а ти си отмаляла–чело ти пот ороси.
1963 г.
ПОДОТЧЕТНИ
Красавица бе! В служба сме една
и двамата сме нещо подотчетни,
в след обеда момент ни се падна
в минути бързи ,бързотечни.
Очите й сини,гласът кадифян.,
Косите й са на Марина Влади.
За интересем мъж имала блян
с поглед уж свенлив тя ми обади.
Само двама сме!Станах и я
доближих.
Докоснах й ръцете треперливи,
усетих всичко в нея съживих
/размерите й са толкова
мамливи/.
Повдигна поглед и...целувка!
Намерихме се във младежки бес.
Снагата и жадуваше милувка.
Момент не бивал...Тръпнехме в
унес.
1963 г.
СТОЙ СИ ПРИ СЪПРУГА МИЛ
Разходка вечер под луната
тържествено ми обещаваш,
а с погледът си във душата
и сърцето ми се настаняваш.
В дните ми ти днес си цвете–
докоснах се до твойта младост,
в мрежата си ме оплете,
опийваш ме с незнайна сладост.
Но– разбрах,че си съпруга!
Значи и друг е в теб влюбен,
в храст си скрита теменуга,
а аз –пътникът заблуден.
Интересна си занималка!
Колко наивен съм бил–
в любовта тайна пързалка!
Стой си при съпруга мил.
1962 г.
АПРИЛ В ПЛОВДИВ
В парка вече храсти зеленеят–
закрилници от поглед зависливи,
треви,цветя разкошно хубавеят,
не мисля има от нас по–щастливи.
Април е!Всичко се възтажда.
В мрака чувам природата ехти.
Гърдите ти ми погледа
подслаждат,
притискам те ,притискаш се и ти.
И ето ни щастливи в тъмнината.
Разумът чезне–ето пак съм в
грях.
Прегръщам те,отпускаш си
снагата–
младежки грях,колко сладък грях!
1964
г.
И В СКРЪБТА СИ СЪМ ЩАСТЛИВ
Сън сънувах ти бе там–
тиха жал по случай мил,
ще забрава ли не знам
стъпките по теб ходил.
Мисли тъжни все по–често
спокойствието ми нарушават,
случай и потайно место
нови срещи предвещават.
За час такъв мил копнея,
пълен с мелодии мили,
в нови думи ще ги влея,
препълнен съм с нови сили.
Препрати ми мил привет
на ефира по вълните,
ще напиша го в куплет,
в нова песен на мечтите:
че си млада,благодушна
усещам в теб порив див,
името ти щом прошушна
и в скръбта си съм щастлив.
1964
НА ИЗЛЕТ
Неделен ден–почивка тъй желана.
с приятели катерим планината,
гората е във пролетна премяна:
слънце,простор,синей далечината.
Компанията пирува,веселей,
а в мен тъга,устата ми немее,
наблизо чувам песен на славей
на любимата си мили песни пее.
Защо не си и ти при мен
любима,
та днес тъгата моя да разсееш,
да прогониш студът във мен що имам,
любимата ми песен да запееш.
1964 г.
ЗАЩО МЕ ОСТАВИ ?
Заминах по неволя в планината,
за да си търся там късмета,
а теб сама оставих със тъгата
зад прозорци със спуснати пердета.
Длеч остана,далече ти от мен,
далеч зад синия балкан,
но в планинския разкош зелен
дочувах често шепот не разбран.
Заслушвах се и чувах глас
унил:
Защо ме млада тук остави?
На друга ли си днес ти вече мил
и клетвата ни верна ти забрави ?
1964 г.
ВЪВ ВЛАКА
Скрибуца влака бавно в
тъмнината,
в купето пътниците –„на сърдели”.
Морна дремка люшка ми главата–
на път съм за подопските
предели
Задремъл съм,почуствах топлина.
Бедрото ми гори във тръпка
нежна:
до мен бе млада хубава жена
и ето ме в случайност неизбежна.
И...”случайно”...докоснахме
ръце.
Почуствах неспокойна е ,тихо заговори:
Закъде пътувате?–зачервила
лице.
Разбрахме се без много да
говорим.
На ръката й пръстен – венчален
стил.
Каква е я попитах–жена на офицер,
в момента той по границата бил,
кога се връщал немала хабер!
Вгледах се в нея,в очите й–
натъжена
По външност елегантна и красива,
в любовна мъка е ,гледа умилена,
осанката й тиха,горделива.
Влакът спря внезапно,скърцащ
звук.
–Аз до тук съм.Тук е моят дом,
защо не останеш ноща да прекараш тук
ми каза?– самотна съм.Давам ти подслон.
Притиснах я и двамата мълчим.
Думите са нищо.Сърцата бият.
Къса среща ...и раздяла,онемели
стоим.
Страстни хали в душите ни вият.
Замислих се ,нагонът ме зове.
Самотна,офицер–почуствах страх.
Домът й тримата не ще ни
побере!
Случай жесток.И не останах!
1964 г.
НЕ МЕ ЗОВИ
Не ме зови,не тласкай ме в
проблем.
Втори път се грешки не
прощават,
Че продумаш ли ми чуствам се
пленен.
Очите ти са жар и покоряват.
Заредена си със тъга любовна,
за тържества венерини мечтаеш,
за мен си ти любовна стръв отровна–
най–ценното от мен го ти желаеш..
Чужда си ми,чужда ще останеш!
Нагонът само те при мене води
авантюри нови да захванеш.
Остави ме с моите несгоди!
Имаш кули,имаш трон почтен
и пари да купиш лесна слава,
но това,което търсиш в мен–
вечно за теб мечтч ще остава.
1964 г.
БЛУДНА НОЩ
На фантазията ли чудо,
райска ли бе тази нощ,
та сърце ми би тъй лудо–
бях ли роб на твойта мощ!
Погледнах те, очи сведе,
докоснах те ,усетих страст,
целунах те,глава наведе,
в сърцето си осетих глас:
Тя те люби от все сърце
и как до тебе се притиска,
как обвила те е с ръце,
а погледът говори: искам!
Каква бе таз нощ чудна,
какъв беше тоз див нагон:
знам туй беше дейност чудна
на сексуалния хормон.
1965
г.
ОТ КАК ТЕ ЗНАЯ
От как те зная ,слънце в мене
грей.
Ти сили и мечти във мен
създаде.
Продумаш ли гласът ти на
славей,
а с погледа си всичко в мен окраде.
С целувкати си разтопи ме цял!
Без мълвно щом притиснеш се до
мен
за грях младежки лудо съм назрял–
във тръпки съм,честит,обезумен!
Отне ми ти това що имах мое,
разби ми навици,спокойни дни,
сърцето ми нацяло веч е твое
и все пак всичко това ми сладни!
1966
г.
РАЗЛЪКА
Вървя си в тъмното полека–
последна среща и разлъка,
на любовната пътека
дали и мен ще некой чака?
Усещам болки във гърдите,
лека тъга,повик тих
и в извора на сълзите
отрони се нежен стих.
Спирам,вадя лист,молив
да запиша мойта мъка
и във любовен мотив
излях нашата разлъка.
Нема вече мили срещи,
нема вече страст и зов
и целувките горещи
изгаращи ни в любов.
Като паяк в твойта мрежа
достойнството си ми оплела,
болеста от която лежа
силите ми е отнела.
Досега ний бяхме в Рая–
днес разпънати на кръст,
на чуствата си гроб копая
и ще зария ги със пръст.
1967
г.
ПЛАМЪЧЕ НА СВЕЩ
Престъпи на моя праг прашясъл
аз винаги те чакам тих и плах,
отключи вратата с ключ ръждясъл
ела при мен,че пак те сънувах.
Ела при мен във мойта бедна
хижа!
Пари и сила не мога да ти дам,
но с дух и плът за тебе ще се грижа–
най–ценното що имам ще ти дам.
Видях го „ВАЖНИЯ” с поглед
зъл,себичен,
със звезди натрупал офицерския пагон,
със ордени за глупости накичен–
за твойта младост не видях подслон.
С него всичко имаш, само не и
тръпки–
най–нежните прояви на младост,радостта.
Хубостта не кърпи се с военни
кръпки,
веднъж във живота е само младостта.
Ела при мен! Открий жадна
плът!
Пътищам аз зная вече по–
различни:
светът е широк,мечтая за нов път–
ще бягаме в държави по–обични.
Аз зная те ,знам твойта тайна
сила.
Зная как да гася твойта жар,–
Пламъче на свещ при него ти си
мила,
при мен само с поглед избухваш в пожар!
1966 г.
ВГЛЕДАМ ЛИ ТИ СЕ В ОЧИТЕ
Вгледам ли ти се от близо във
очите
виждам в тях небето синьо,– Рая,
палатите де раждат се звездите,
откривам туй,що в теб до днес не зная.
Аз виждам в тях бездънните
простори,
истини незнайни в тях видя и чух,
великата природа де всичко там наспори,
в тях се къпе днес волността на моя дух
Вглеждам ли се ,виждам твои
тайни–
кога и как,със кой на саме била си,
всички твои болки за мен днес са знайни,
не лесно достижима,достойна в гордостта си.
Легенда тук си ти, що носи се
за самодива,
че всяка нощ се тука с ангели прегръща
и види ли я некой щастлива и игрива,
младостта му тя в този миг повръща.
Легенда моя чудна си днес по
тез места,
моя всемогъща горска сачмодива,
с гърди надарена трептящи като листа–
и само като те видя щастие ме залива!
1966.г.
ЛЕГЕНДА БУДНА
Очите черни–маслини от Егея.
Коса на рамене –разкош,сарай.
По тебе еЛ признавам
си,че тлея,
свстът със теб обиколил бих до край.
Гърдите ти трептят,излъчват
страст,
когато съм до теб, за мен е Май !
В любовна жажда си и във захлас
,
почивал бих на тях безкрай.
Устните ти влажни,но във жар.
Смирено тлееш–какво примирение!
Природата и Бог ти дали дар,
от Немезида ли чакаш разрешение?
Винаги те чакам с нетърпение
и щом случай при мене те доважда,
сърцето ми изпълва се с вълнение,
снагатати във мен пожар подклажда.
Младост и мечъи си пропиляваш,
любовната си мъка дай на мен,
недей ми само блянове създаваш,
че по тебе мисля нощ и ден.
Знам,че с него ти не си
щастлива
и винаги блуждаеш във мечти,
титлата и власт не те приспиват–
натъжена за любов си ти.
Недей да бъдеш величествено
скромна,
любовна лава в тебе знам бошува,
смирението ти грешка е огромна,
кръвта ти нека да се налудува.
Ела! Недей наказва свойта плът–
да видиш тържествата на Венера
и нека във едно се разтопят
плът и дух ,желание и вера.
Сърцето ми е пълно с тиха жал ,
а ти си във копнежи и измама,
пред тебе на колене бих паднал
легенда будна и не разгадана
1966 г.
ТУК ВЕЧЕ ТЯ Е ЧУЖДА
Виж,виж красавица–побутна ме
приятел.
Само погледни–ей там е на
завоя.
Погледни –какъв е бил тоз
нейният ваятел!
Обърнах се видях я.Тя некога бе
моя!
Но днес е само чужда!
Почъствах се попарен от
гледката по нея.
В такъв момент как спомените
силно парят.,
а и от дирите й в душата ми как глупаво немея,
как всички сетива и плът във мен изгарят!
Тя спомен жив събужда!
А
тя–спокойна,горда,величествено отминава.
По улиците като върви лее мечти
и страст:
погледите мъжки приковава–
почуствах,че все още държи над мене власт.
Тя за мен е нужда!
Ето,че поспря се.Загледана във
някъква ветрина.
Небрежно завъртя се ,с поглед
скрит ме стрелна.
По първа обич и нея парна
спомен.И отмина!
Завинаги!И никога по тез места
не се върна.
Тука вече тя беше чужда!
1966 г.
АЗ ПЛЕННИК СЪМ ТВОЙ
Видът ти, душата ти– храм.
Омайваш ме ,немам покой.
За тебе аз всичко ще дам
и пленник ще бъда аз твой.
Ела полегни си до мене,
повярвай ми миг не губи,
ще имаш блажено с мен време,
отдай се на свойте мечти
Ах колко си нежна и млада!
Трептящи гърди притисни,
ела на любовната клада
и ето ни:в Рай, висини!
1966
ДА БЯГАМЕ
Сърцето ми със ядове бе пълно,
слана попари цветята ми на младост
странен бях,страдъх тъй безмълвно,
но днес съм пълен с трепети и радост!
Във зимата днес виждам вече
лето,
във есента–зелена пролет.
Сърцето ми в надежда е облято,
духът готов ми е за нови полет!
В погледа ти виждам твоя зов,
в дъха ти чуствам твоето желание,
в гласът ти чувам нотки за любов,
а щом докосна те съм в обаяние!
В бъдещето ела да полетим
и двамата сме с мисъл все една,
скрупулите зад нас да оставим–
Щастливи ще сме в новата
страна.
1966 г.
СВЕТЛИНКА В ТЪМАТА
Идва есенната сесия,
аз със стъпка горделива
и със любовна агресия
чакам целувка парлива
Дали чакаш ме омилна?
Как прекара ти без мен
И на чуства изобилна,
дали сеща се за мен!
Знай по тебе с чудна мисъл
Бог изпълнил ми е главата
и съдбата ми е орисал–
да ми си светлинка в тъмата.
1966 г.
ОТМЪЩЕНИЕ
Последни стъпки заедно до
вратата
пътна ваша във ноща.
В нервен ритъм ни биеха
сърцата.
Сбогом си казахме.Здравей самота!
Тъй пожелахме и двамата
разбити.
Така пожелаха майка ти,баща ти.
Мечтите ти със слава са
пропити,
по начин низки моите разбити.
Но в твоите мечти истина не
грееше,
моите затворени в тъмница
и чуство на реванш в душите грееше
за подвизи по–други мечтаехме зорница.
И колко и когато в живота се
срещахме
и в тайни срещи любов си споделихме,
клетвата спазихме,тъй както обещахме–
с любов и нежни чуства отмъстихме.
1966 г.
КРАЙ СИ РЕКОХ
Край си рекох.Нема да я търся
вече.
Телефона постоян дава ми заето.
Печал ме покори,сви ми се
сърцето
и да я срещна ще стоя далече.
Време бе на чар,радост и
надежда.
Внезапно раздели ни некъква
беда–
ревност и съмнение ме подвежда,
да търся почнах съмнителна следа.
Помислих си :отнеха ми я власт
и сила.
Отнеха на душа ми моя празник,
Разходки лунни,смехът на мойта
мила–
във гняв жесток приемах моя заник.
На следний ден подхвърлена
бележка
пред входната врата нахално се
изпречи,
прочетох я и раната ми тежка
като на сън внезапно се излечи!
1966 г.
ГНЕВЪТ МИ
Във възторг съм:сили,младост,
мечти,разходки под звездите,
целувка първа –каква сладост!
Как нежно галех й косите!
Как чаках срещите потайни
прикрити вечер под липите,
как слушах й шепотът омайни,
как вглеждах й се във очите!
То беше!Щастие,възторг,,
но как дойде така замина
в гняв съм днес –момент жесток:
тя заминава за чужбина !
1966 г.
ПРОЛЕТ
Пак е слънцето грейнало,
сводът чист е,син и свеж,
всичко живо се евтурнало–
чуден пролетен стремеж.!
По поляните тревата
За животни благодат,
а ти цвете сред цветята
лъхаш ме с твоя аромат.
По горите птичи песни,
по скалите мъх зелен,
а погледът ти син –небесни
ме тласка в полет устремен.
Теменужка в храсталака–
усмивчица на пролетта,
а ти игликата си чакаш
целувката на любовта.!
1966 г.
ПО ПЪТЕКАТА
Днес ни пак навън осъмна,
в младежки огън пак горим,
по горската пътека стръмна
със тебе бавно ний вървим.
Подритнах камъче едно,
търкулна се,небрежно спря,
побутна друго ти едно
а то до мойто се опря.
Може би от нас видяха!
Бог и над тях се смили,
едно до друго се опряха
и тях ги любовта стопли.
Нали теб и мен немили
живота ни подритна тука,
един до другсме се стаили
в природата търсим сполука.
1966 г.
ИДЕАЛ
Вервам от Бог си ми дар
днес по тес места,
да можех да съм господар
на твойта същина.
Усмивката ти ме зове
към помисли небесни,
а с погледът си ме превзе
във плен на миг чудесни!
Дадох воля на смелостта си
притиснах те до мен,
а ти воля на страстта си–
какъв момент блажен!
Станахме жертва на мечтите,
на светския морал,
в унес докоснахме звездите–
младежки идеал.!
1966 г.
ДА БЕШЕ ПТИЧЕ
Да беше птиче ,бих те взел
под моята воля,
от радост бих обезумел
държал те бих в неволя.
Ревнувам те и знай,че грях
зарад теб ще сторя,
ценности превръщам в прах,
сърце си ще изгоря.
Мисълта ми вода тиха
от лек полъх се клати
и нежни грехове платих
на подвизи крилати.
За тебе всичко аз ще дам–
най-скъпата отплата,
за да те имам и във плам
изгаря ми снагата!
1966 г.
МАКАР И ЗАДОЧНО
Очите ти оглеждат се
в бистрите води,
Ресниците притварят се–
тласкаш ме в беди.
И ето,че навеждаш се
...каква гледка красна,
във водата потопяш се ,
крака,снага прекрасна.
Желая те каквато си
създание без порочно,
замаяна в мечтите си
макар и задочно.
1966 г.
ДОБРЕ ДОШЛА
В любовни съм пости,а ти си до
мен,
днес си ми нагости край намойта
грижа.
Нужди ме налагат,днес съм
променен
и добре дошла си в мойта бяла хижа.
Видът ти светлее,утринно
блестиш,
огряваш ми душата и ето съм в пламък,
снагата ти говори,чуства не пестиш–
преди да те зърна бех студен кат камък.
Думи вече нема,неми сме мълчим.
Съществата наши във страстен са
дим,
в гальовни моменти подвизи творим,
в небесата вече ето,че летим!
От живота глътка жадна аз
отпих,
със чар и със грация и ти тъй отпи,
за предишни грешки вече ти простих–
отношенията ни прошката стопли!
1966 г.
ОТНЕСЕН СЪМ ПО ТЕБ
Отдалече твойта младост
трепти в моята душа,
от походката ти сладост
сещам повик да греша.
Нотките на твоя глас
будят страстният ми слух,
затрептяваме в екстас–
болките ти вече чух.
Виждам в тебе красоти
до сега незнайни,
сънувам те и все си ти
на срещите ми тайни.
Погаля ли ти косите
страсти ми преливаш,
вгледам ли ти се в очите
нежно ме приспиваш.
Унесен съм в блаженства
до сега не чути,
роб съм ти на хубостта
във тези минути.
1966 г.
ИЗВОР НА МЕЧТИТЕ МОЙ
Младост беше по полята
цветя нежни си берях
и днес помня ги местата
де те мило аз срещнах.
С волност късах и мечтаех
сред тоз земен,чуден Рай,
всичко прекрасно желаех,
мислех все,че ще е Май.
Ходих милвах,отминавах
чак до залез с тиха жал,
с трайни чуства не оставах
дорде теб не бях видял.
Само ти едно тъй нежно
щом откъснах те клюмна,
да захвърля те небрежно
ръката ми не смогна.
Само ти едно ми стана
извор на мечтите мой,
ти в сърцето ми остана
с цветчетата сини твой.
И под тъжно юнско небе
за мен спомняш си, нали?
Цвете мило все за тебе
знай сърцето ме боли!
1967 г.
КЪСМЕТ
Ще имам ли и аз кесмет
на прозореца ми малък,
макар и късно след обед
малко слънце за подарък!
Време немам да протакъм
Боже дай ми тоз късмет,
дали ще бъде – дълго чакам
най–милият си комплимент.
Ще поемем път далечен
за светлина,нов живот,
с тебе мила съм обречен,
с теб ще здобием и имот.
В новата страна мечтана
вярвам ще сме по–добре.
Само това ни остана !
На път ! Tа
дори да мрем!
1968
г.
СРЕД ПРИРОДАТА
Чукари,планини,балкани,
гори,поля,цветя,трева зелена,
води,реки,морета,океани,
живот изпълнил цялата вселена.
Кадето и да погледнеш красота!
Тишина от птича песен нарушена,
ефират чист–райска самота
с любов от Бог е сътворена!
Сред кът зелен,край поток в
омая
и ние двамата омаяни седим,
ощастливени в центъра на Рая
водите бистри как текът следим.
1967
ПЕЛИН
Мечтателна и натъжена–
съкровище до мен в ноща,
гальовница и омилена
със навлажнена уста.
Мечтателна и безупречна,
с поглед мил,тиха, нешна,
с хубост не видяна,вечна
към мен горда и небрежна.
Желанията мой безброй
въртят се неми около нея,
тя е слънце, а аз в усой
– да я доближа несмея.
Не мога да я разбера
има ли по мен желание.
Узная ли ще се примира,
загадачно е тя създание.
В надежда съм, а тя е радост,
роб съм й жалък,самин,
владее тя мойта младост
и за мен е само тя пелин!
1967 г.
МИЛ ГРЯХ
От работа усилна и грижи
изморен
издействах си почивка нейде в Кюстендил
и в тоя малък град тъй чистичък,среден,
намерих аз утеха и имам спомен мил.
Далеч от всекидневие,далеч от
некой хора
душата ми копнееше за отдих и покой.
Аз търсех в тишината истинска отмора,
аз търсех упоение в мечтите си без брой.
И скитах се самотен ,тих по
Хисарлъка
във ранна утрин сам пред изгрева червен,
а вечер щом простре се и хладина залъха
обхождах тез места щастлив,опиянен.
Срещнах те тук и ти като мен
печална,
зивотът маже би ни тука призова
и тази наша среща оказа се фатална–
гадаехме тайните на този кът в света:
За римска Пауталия,за
послешнии Велбъжд,
за Михаил Шишман,за цялата вселена,
звездите ни шептяха истории не веднъж
и древната легенда за Константин и Елена.
Споделихме си всичко за
любов,измама
свидетелят единствен бе бледата Луна,
а клетва що си дадохме в живота ми остана
най–свидната емблема – знак на любовта.
Взимахме си това,което ни
отнеха!
Та бе ли грях или не ,не искам и да знам.
Намерихме пристан,блаженство и утеха
имахме нии двамина в живота ни терзан.
Къде си днес не зная,не зная
що си ти!
Дали си още с онзи що беше в негов плен?
Дали все тъй зивееш само със мечти
или си непокорна ,свободна като мен?
Дали търпиш го още партийния
кожодер ,
режима що натрапи ти го за съпруг?
Дали понасяш още страдания
безмер
или пак може би щастлива с некой друг?
Много пъти вечер полегнал на
тревата
аз чувам в тишината глас да ми шепти,
заслушвам се и сещам,че шепне ми Луната
„Не те е забравила и поздрав ти прати”!
Толкова години минаха от тогава
и жални за живот аз виждал съм очи,
нажалена те виждами няма да забрава
очите навлажнени,изпълнени с мечти.
В мислите ми често се преплиташ
Мариана !,
Споменът по теб в мен винаги
зове.
В сърцето ми страдално завинаги
остана
и знай на теб написах тези стихове.
А дума нявга стане ли за
Кюстендил,
местото – първата ни среща дето стана,
градът за мен все още тъй е много мил
а ти тъжна мечта в живота ми остана!
1979 г.
СИНИ ОЧИ
Любех аз девойка синеока,
любех я и страдах чак до болка.
Любеше ме и тя така мила
редко обич такава е била.
Любовта ни беше тъй блаженна,
кристално чиста, приказна, вълшебна.
Щастливи бяхме най–много от
всички,
далеч от грижи,волни като птички.
Не плашеха ни вечери студени
до некоя ограда спотаени,
прегърнати чак до полунощ,
за грях назрели,но не смели йощ.
Мечтаехме,въздишахме с наслада
и мислехме,че туй е–тъй се страда.
Въздишките премесвахме с
целувки,
„страдание” изпълнено с милувки.
И помня ги тез срещи в късен
час
как месеца нии гледахме в захлас.
Тез юнски вечери,мирис на липа,
безброй звезди,китарен звън в ноща!
Съдбата беше тъй щедра мъм нас,
с поглед се разбирахме завчас,
а очите й сини,сни като небето
забързваха ми пулса на сърцето.
Живота си представяхме чудесен
захласнати във звездния свод небесен.
Не знаехме за червените веди,
не мислехме ,че СеНеМеТо следи.
...Във ваканция бехме,срещам я
горкана,
унила,тиха, в безреда захвана
оклюмнала кат повехнало цвете
„Впохулен грях ни некой нас заплете”!
В похулен грях,в „предателство
черно”!
На империализма служил съм бил
верно,
заплетен съм бил във шпионска мрежа,
в затвора скоро щял съм аз да лежа!
Как можело тя с мен да се
среща!
За тъй требвало сама да се сеща.
Не бил съм аз за нов живот
готов,
а поклонник на шпионина Петков.
Подгониха я и ето тя закрея.
Да я срещам вече аз несмея.
Сплашиха я мойта гълабица
не остана в гърди и душица.
И юрнаха се червените паши–
партииния баща й сплаши,
комсомолския с нея се захвана
и ето скоро тя жена мъ стана.!
Тъй сразиха всичко туй без жал
и начало на една печал
сложиха те –да има кой да страда,
в „грешки” други път да не изпада.
И по желание на властта
прогонен бях и аз от тез места,
очите сини да ме забравили,
да не съм възбуждал чуства мили.
И веднъж в един безичен ден,
в град един далечен и студен,
жена една приближи се до мен
и гледа ме със поглед пълен с тлен.
Усетих тръпки а после тиха жал.
Променил всичко как той е
можал!
Очите сини – в незапно ме
видяли
от всичко нейно само останали.
Попитах я как може тъй изцяло
/дори сърцето вервам е заспало/
да се промени до такъва степен
да има вид небрежен и суетен!
Тогава каза ми тя това,що аз
не знаех
Макар,че това го аз преди
гадаех
„Обречен беше ти да си курбан”
за назидание пример бе избран.
За туй престъпих клетвата ни
верна,
ти обич заслужаваше безмерна.
Затуй станах курбан навместо
ти–
тъй имам те пак в моите мечти.
Затуй ме виждаш толкова унила,
че мисля аз не съм ти вече мила.
А той,той е моят господар,
но ти си истинският ми другар.
Душата ми попари жаал по нея.
Доплака ми се денем е–несмея.
Докоснах я по устните със
пръст,
сърцето ми настрои се за мъст.
Печална истина!Прекрасен цвят,
прекършен и от бурите отвят!
За сетен път помилвах тоя лик
в признателност за подвига велик.
За сетен път вгледах се в тез
очи
а тя в захлас ме гледа и мълчи,
а очите й сини,сини като небето
аз имам си ги нейде във
сърцето.
1980 г.
СЪНУВАХ ТЕ ДО МЕН
Сънувах те до мен–лежиш
щастлива,
рамене и прелести открити,голи.
Погалих те, страст ме цял
залива–
прежали ги ти нявгашни неволи.
Помислих си,че имал съм късмет–
слънчев ден на моя свод изгрява
и мислех те създадена от лед,
а виждам под ледът,че има лава.
Щастлива нощ!Но пак съм във
измама.
Ти пак си плаха,нерешителна и в
страх.
Наивната ти гордост е голяма.
Все пак съм горд,насън,че те
имах.
1980 г.
КОЯ СИ ТИ?
Макар,че много малко аз те
зная
ти с очи ми даваш верен знак,
главата ми изцяло е в омая–
да те доближа аз не зная как.
До мен ли си мирът ми
нарушаваш.
Очите ти в сърцето ми горят,
лил пак щом до мен се доближаваш
всички сетива във мен зовят.
Виждам придружителят ревнив,
усети ли скандалът е голям!
Надявам се,че нее предвидлив,
че до къде ще стигнем аз не знам?
Коя си ти?Защо ме тъй смущаваш?
Богато Бог дарил те е със хубост.
Назряла си за грях и обещаваш
моменти на любовна лудост.
ТРЕПЕТИ ЗАМРЕЛИ
Разхождам се из парка в
Чиксалан,
главата ми е пълна със съмнение
ще дойдеш ли,ще скитам ли пак сам!
Ще моля днес от тебе извинение.
Сгреших ли аз,че толко те
обичам,
а ти,че с мен в квартирата дойде!
Каквото и да кажеш не отричам
ноща ни таз девствеността отне.
А бяхме млади,толко много
млади!
И двамата унесени в мечти,
прегърнати,опити от наслади,
телесната ни страст в едно трепти.
А вечерите в острова потайни
на пейката до полунощ сами,
целувките и погледи омайни
и тихия шум на речните вълни.
Притискаш се и страст голяма
влагаш,
жертвата ти беше всеотдайна,
целуваш ме, глава на рамо слагаш,
не мисля пазиш вече своя тайна.
Бе педесет и първа!Тъжна
есен.
Тъжни ученически сълзи.
Колко много по теб бех унесен,
но завистта ни обичта згази.
Да, приятел долен по душа
ни двамата с теб раздели,
но любовта си той не можа
по този начин с теб да сподели.
Ревнивец беше, вмъкна се между
нас
от подлост и умраза той горя,
а ний щастливи бяхме до захлас,
не сещахме му подлата игра.
И бехме ний „Разкъсаното
цвете”,
дали разбрала си това незнам!
В спомените здраво ми се
вплете,
в сърцето ми ликът ти Бог е там.
И спомням спомени по тебе мили
що будят в мене трепети замрели,
нещастни като нас са много били
и много от любов очи пламтели.
Днес дели ни едното мълчание!
Горчилото във мойте думи диша.
Ликът ти буди у мене страдание–
историйката тази затуй пиша.
1989 г.
ГРЯХ ЕДИН
Далеч от тебе беше той,
страдална зная беше ти.
При мен потърси ти покой–
чуствах твоите мечти.
Любима на приятел беше,
в приятелство тогава вервах,
по мен ти мисъта течеше,
но идеал другарски спазвах.
Не бях приятел с подлостта,
хитрост бе ми непозната,
чуствах те като сестра,
враг голям бях на лъжата.
Наивникът или левак
за тебе знам,че ще остана,
момент такъв да имам пак
зная как да се отсрама.
Прости навеки идеал,
младост и страст в теб гореше,
добре това го бех разбрал,
но наивна гордост в мен гореше.
Знам,че жална ти остана,
чуствам се пред теб виновен,
грешката ми бе голяма–
на „онзи свет” ще съм греховен!
1989 г.
НАЙ–ХУБАВИ ОЧИ
Очи на хубава жена
в живота срещал съм,любил,
но не веднъж ми се пада
погрешно да съм оценил.
Очи,които в мен пораждат
поетически видения,
страстен пожар в мен подклаждат
от венерини дарения,
очи пред които немея
и гения във мене будят,
очи за,които тайно тлея
раждат легенди и любят.
Очи в които лъха младост,
очи кафяви на сърна,
очи в които грее радост
съм виждал не в една жена.
Очи голями,страстни,черни
що мъжете покоряват,
очи що любят,но неверни
скръб и тъга те навяват.
Очи зелени,хейзл чисти,
лек за мъжа са чаровен,
майски утрини заристи
често правят го тъжовен.
Очи каквито и да са
по цвет,природа,същина,
най–хубави очите са –
очи на влюбена жена.
Но високо в планините сини
в две сини езера–очи
се къпят нимфи и богини,
се къпят и моите мечти!
1993 г.
БЛЯН
В сън видях го моя блян,
в сън видях го моя свет
и в света ми не разбран
днес забравен съм поет.
Истината как разбирах
редко хора я разбират,
във мечтите си умирах,
във ден горчилки събирах.
Ти една ме днес прославяш–
пътя с рози ми постилаш,
в мойте песни блян заставаш,
до мен живота ми разбираш.
СРЕДНОГОРСКА РОЗА
Харесвам те с къса клош пола,
по коленцата ти грях личи
и да си в хотела с мен сама
с искричките във твоите очи.
Тез очи! Церовски са череши!
Лицето ти е карловски
трендафил,
косите ти ги леко ветрец реши–
Бог за хубост тук те е изпратил.
Ти си нежна средногорскс роза!
В розовата долина растнала,
срамежлива тракийска мимоза
с хубостта си тез места огряла.
С къса клош поличка си жена,
но да знаеш ,страшно те ревнувам,
че на всички мъже си мечта
и от конкъренция се страхувам.
Ще помним го момента на
Беклемето,
сами във самодивска лунна нощ,
момент във,който достигнахме небето,
моменъ изпитал младежката ни мощ.
Даде ми те Бог,но не навреме.
Некой неща нази ни делят:
егенето е моето бреме,
а и други очи ме зовят.
ПРОЩАЛНО
С надежди и мечти горя–
нежен порив в пролетта,
с достойнство и мерак вървя
ти –радостна сълза в скръбтта.
Днес: среща със смъртта!
Животът теб не те погали
замина рано във вечността,
болестта не те пожали.
Гасна мълком и угасна.
Днес всички сме в печал,
в сърцата с мъката ужасна,
в душите с тиха жал.
Отиде си с преглътната мъка
и с отровени надежди,
с жален поглед за разлъка,
без всякъкви премеждия.
Остана само тук прахът
без радост,без тегла,
в небесното царство е духът
далеч от земната мъгла.
С червени рози,с вяра в Бога
и...сбогом!Но в сърцата
ни цъфнаха с болка,тревога
черните рози на тъгата!
Пак е пролет, люляка цъфти!
Но теб те нема както по напреж
и букет от момини сълзи
нема те пак да си набереш.
С наведени глави, в мълчание
пред олтара мълком
покланяме се със страдание
пред паметта ти. Сбогом!
ТАЗИ НОЩ
Когато си до мен,аз трептя!
Дала си се ти на мен във дар.
Какво,че миг за нас ще е ноща,
горд съм аз,че твой съм господар.
Тази нощ празник ще празнуваме–
.рожден ден.Любима и любим.!
Страст блика в нас:танцуваме,
в хармония с тебе ний трептим.
И имам срашна воля за живот.
Желая те и ти да си като мен,
желая ти живот пълен с плод–
да си щастиива!Честит рожден ден!
АХ ДА ЗНАЕХ
По – рано ако бих узнал
бих ли бил покорен роб,
срещу бурите летял,
с достойнство търсил своя гроб.
Не знам дали очите ясни,
що нявга лудо аз любих,
гърдите трепетни и страстни
що глупости за тях сторих.
Сега знам!Ти го каза,
че друг теб те е любил,
ревнувам те и знай с омраза
и костите му бих строшил.
Мираж ми се явява тайно
дори и в сън не ме оставя,
спомен мъчи ме безкрайно,
дали ще да го забравя?
Изрекох клетви и се проклех,
напразно,че съм те любил
макар и късно проумех
излишно,че съм блян търсил!
1998 г.
САМО ТЯ
На моя праг днес никой не
очаква
последни стъпки трева заличила,
отдавна беше никой не оплаква,
че съдбата мен от тук олъчила.
Сълзите майка ми по мен що плака,
като нея са минало далечно–
изсъхнали цветенца в храсталака
поемали въздишките й сърдечно.
Една остана мен що още сеща
и думи нежни тя за мен пазила,
но чужда е !–Тайно ме посреща,
в сърцето си за мен е кът таила!
1990 г.
РОЖДЕН ДЕН
В пролетта ми зима,
в летото ми мраз,
в есента си имам
младежки захлас.
Всичко туй вървеше
объркано безред,
времето летеше
безсмислено без теб.
С тебе съм в омая
честит и блажен,
здраве ти желая–
честит рожден ден!
БЯЛА ХРИЗАНТЕМА
Честит празник любов свъдна,
моя най–късна мечта,
с поглед умен,миловидна–
нежна тръка в пролетта.
Желая ти здраве,сила,
радостни искри в очи ти,
все пленителна и мила
в бъдещите дни честити.
Ти събуждаш мойта лира–
майски песни в мойта есен,
дали некой ще разбира
музата ми в блян унесен!
Любена и пак любима,
ти си моята вселена
и сещам в есента си имам
нежна ,бяла хтизантема!
1990 г.
ЛЮБОВНО ВРЕМЕ
Тайни въздишки с болка по
младост
блянове таех в тъга, омиление,
младини беха,днес пак на халост
в тръпки съм нежни,тихо вълнение.
Тихи хармоний,погледи мили,
повехнали цветя мечти ми днес са,
но сърце и душа чувства таили
буря пак тиха в мен разигра се!
Спомени стари,блянове нови
ей пак съм унес!–Ти си до мене,
тихият шепот с устни готови,–
Гальовен поглед – любовно
време!
1996 г.
В ЗАТВОРА
Ти власт над мен държиш
строга–
пазач на тихите ми стъпки,
от теб да съм далеч не мога
а в плен на твоите прегръдки.
Погледът ти, ме приковава,
снагата ти мечти поражда,
докосна ли те съм в забрава–
целувката в затвор загражда.
Престъпник съм на чувства
силни,
в затвор до днес не съм лежал,
но затвор от погледи омилни
днес аз сам съм си избрал!
ВИДЯХ ТЕ НАТЪЖЕНА
Видяхте натъжена,наскърбена
очите ти не блестяха,
погрешно бе осведомена,
погрешно сълзи се проляха.
В светът си днес не си сама,
всичко твое аз споделям,
не си забравена жена-
аз обещание поемам.
Ще те направя пак щастлива,
над тебе слънце пак ще грей,
да си натъжена не бива,
видът ти мил ще хубавей.
ЛЮБЕНА И ПАК ЛЮБИМА
Завърна се а при мен дали ще
спреш,
а знаеш,че те чакам!
Дали е време и ти да разбереш,
че чаках те,те чакам и ще чакам!
Завърна се ,зърнах те от
далече,
а ти със краден поглед ме
измери,
да кажем ли си истината вече,–
место и време дали ще се намери?
Жадувана !Любена и пак любима!
Цялото ми същество по теб
препери.
Напразно ли ще чакам цяла
зима,–
место и време дали ще се намери?
ХОРМОНЪТ
Знам далеч от теб е той,
младините не те чакат,
младостта ти е в застой
мили моменти протакаш!
Чувствам твоя аз хормон,
знаеш моя телефон–
шес стотака и дванайсет,
четери три пет под двайсет.
Тоз хормон що в нас бушува
кара кръвта да лудува,
той унася ни в захлас
и трептим от тиха страст!
КОЛЕДЕН ПОДАРЪК
Празници Христови идват,
Новата година,
химни коледни допълват
снежната къртина.
Дядо Коледа да бях
и от полюса пристигам
най–прекрасния аз щях
тебе подарък да дам.
Мен душата нема празник,
в сърцето ми пустоти
и на моя тъжен заник
празник,подарък си ти!
ЕЛА СЪС МЕН
Хубоста ти е опасна
тласка ме във мисли грешни,
а от осанката ти страстна
чакам подвизи успешни.
Разсей помисли не чисти
ти от милос си родена,
със целувка се пречести,
че с любов си напоена.
Ти си априлска въздишка,
пеперуда всред цветята,
свързва ме с теб страстна нишка,
умът ми е в небесата.
Ела със мен, ще побегнем
орез земи и океани,
мечтите си ще запрегнем,
любов от грях ще ни брани!
1966 г.
НАПРАЗАНО БУДИШ В МЕН МЕЧТИ
Не чака цвете есента
оснежената глава,
цветята са за пролетта
за мен е само днес скръбта.
Напразно будиш в мен мечти,
не ми остават бъднини,
наместо радост във сълзи
прекарвам сетните си дни.
Цветя–повехнали мечтите,
меракът ми е избледнял,
празни ми са днес гърдите–
пътят съм си извървял.
ПО–БЛИЗО ДО МЕН
Аз съм в плен на моята природа
ти във робството на недостоен,
не е ли време вече за свобода
на мисли,чувства и живот спокоен.?
В мислите ми здраво ти се вплете,
ще мога ли те задържа незнам,
мечтите ми ги люшкат ветровете,
в сърцето ми ликът ти скрит е там!
Щастлив е днес и радостен
момент
на един живот докоснал се до мен,
със мил те поздравявам комплимент–
бъди щастлива и по– близо до мен!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Празниците идват,заминават,
едни мизерстват,други тържествуват,
а моите тъжнения остават
на власт и воля в мене да пируват.
Не оставват вече празници за мен
а черни рози,сили в мен заглъхват,
не ме затопля декемврийски ден,
мерак и навици у мен затихват.
Една звездица още ме огрява,
звезда по нова орбита поела.
И таз звездица само ми остава
и се е в същността ми здраво вплела.
Тъжен,тъжен като тъжна есен,
все пак за радост нека сме готови,
в минало и във мечти унесен–
честитя ти празници Христови.
НА ТРЕПЕТИ МИЛИ БЕДНЯК
Чаках те ,но изглежда друг те
дочака,
любех те в мисли,но друг те полюби.
Светли надежди
изгубих,заплаках,
ценности виши ти ми погуби.
Мислите ми по теб вълна след
вълна
разбиват се в брега на мираж далечен,
в живота хармонията ми открадна,
сега съм прашинка от бури отвлечен.
Дали ще е време пак да мечтая
за гальовен поглед,разумно смирение,
при мен да се спреш с това,що желая
ще ли ме дариш–с любов,вдъхновение.
Спокойствието мое ти наруши.
На Бог и доброто ли да се
надявам!
Мечти,любов,вера ти в мен
съкрушн,
–на трепети мили бедняк си оставам.
НА ТЕБ „ ? “
От дух и плът пожари още чувствам
в гърдите си подържани от твоята лубюв,
смъртта да виждам,смирение или блудства–
за таз любов на всичко съм готов.
Една си само дето ми остана!
Късно е за пътища по
други!Чувствам мраз.
Отпред е мрак а ти искра пред
мен застана
да светиш ми до сетния ми час.
И като съм с теб тръпна в
блаженства!
Щом лягам си,очи за сън със теб
затварям.
В сънищата с теб съм–пълни
съвършенства.
С милувките ти райските врати
отварям!
ПОКАЯНИЕ
Главата ми приведена,раменете
тежът.
В мислите си вървя по старите
пътеки,
а колко спомени печални в моя път–
жални грехове ще ми тежът на веки!
Бих плакал!Плакъл грехът си да
изкупя
за теб,дете,небрежно що оставих
за друга! Боли ме тази рана щом разлютя
и твойта обич– жертва не забравих!
ОТРОВНА ЦЕЛУВКА
Летях окрилен,гонех идеали,
любех вдъхновен,всичко в мен гореше,
но животът и мен никак не пожали,
днес съм в изненада – всичко мираж беше.
Около мен мълчание,плесен и
мъгла.
Дарове що имчх ми докараха
злина.
Това,което любех бе пошлос и
тъга,
това що придобих го приснах го без цена.
Душата ми е празна плаче за
мечти!
В гърдите ми тъжнения–сива
суета.
Погледът небрежно на някъде
лети,
слухът ми долавя стъпки на скръбта.
И ето ме несретен,смълчан,без
мерак.
Настояще тъжно,таланта немее.
За тези що живеех днес са моя
враг.
Създанието ми цяло бавно тихо
тлее,
От доброто чаках верност,но
разбрах,
че признателност нема ни обич,другарство,
а с черната неблагодарност среща аз имах
и отровна целувка от женското коварство.
ДАЛИ СИ ИМА ГОСПОДАР !
Висока ,елегантна,нежна,
снага създадена от жар,
към мъжки погледи небрежна,
не чут до днес природен дар.
Думи ли отрониш, мила,
сърце се лудо разиграй.
Походка друга не ходила
води ме към моя Рай.
Гърдите трептят страст и плам,
очите светкат,но свенливи,
ще затрия ли не знам
следи в душа ми оставили!
Дори и име елегантно,
същество пълно със жар,
поведение екстравагантно–
дали си има господар!
У ДОМА
Тайни копнежи,дни отлетели,
за мечти време остава малко,
буйната младост,косите бели,
но пусто сърце все тъй е жарко.
Създанието ми днес бавно тлее!
Не знаех завет,живях във бури,
талант и ум всичко немее,
личност безума всичко разтури.
В душата ми е мъка парлива.
Надежда жив съм,но оставил,
а от теб чуя ли реч звинлива,
всичко съм тъжно аз забравил.
Колкото повече слабости имах,
толкова повече в страсти живях,
проблеми що имах живях ги без страх,
пътя житейски сам си избрах.
В края на мойта трънлива
пътека
въпроси във мене нови не
раснат:
Две неща разбрах,че любовта у човека
и звездите в небето нивга не гаснат!
ГОСТЕНКА МИЛА
Днес пладне е за теб,но си във
копнеж,
устремена напред с младежки вървеж,
погледът ти весел щом се в мене впие
усещам,че в тебе поезия се крие.
Дух във теб на младост още
виждам грей,
вярата в доброто в очите ти светлей,
желая ти всичко мило за напред,
желания светли в тоз объркан свет.
Тихите надежди ти пазиш във
мен,
С тебе съм
честит,възроден,блажен,
честита годишнина,честит живот нов,
имай сдраве,сили и много любов.
Властваш ти над мен, разтапяй
моя лед.
На много загадки ми даваш
ответ.
И в живота мои си гостенка мила,
подвизи словесни ,божествена сила.
Живота ми подслаждаш с благости
чудесни,
причина си,че с теб начевам нови песни,
с тебе съм във възторг и дух нов крилати
и здобивам сили преди не
познати.
Допра ли се до теб в нов пожар
съм знам,
всичко в мен зове, в творчески съм плам.
Дари ми ти живот,страсти и
любов,
отново устремен на всичко готов.
МОЯ БЛЯН
На младини бех толкова наивен,
отнесен бех в омайващи мечти.
Живота си предсавях чист и
дивен,
захласвах се по женските очи.
Идеал жена– тънка и висока!
Да бъде умна с високо чело.
Жена миловидна,синеока
без разлика от град или село.
Да е тя със прелести дарена,
да е с младешки нагон див,
жена във труд,семелство влюбена,
погледът й да бъде свснлив.
Към погледите мъжки
безразлична,
разумно тя да цени любовта,
към съпруг си верна и обична,
далеч от женска скръб и суета.
Вглеждах се във дивата
природа,
онасях се във синьото небе,
лутах се впланинската свобода
и тук и там тя никъде не бе.
Скитах,търсих,но винаги намирах
ту една,ту друга–все различни,
вглеждах се в
тях,преценях,избирах,
но за блянът ми те беха неприлични.
Иднес въздишам по една жена ,
но от жените останах неразбран!
Жена–мечта на мойте времена,
но тя била е само моят блян!
ЛЮБОВ
Лежи по гръб с опъната снага,
премрежила очи плува във представи.
Погалих я по венерини места –
вълна от страст и двама ни удави.
Гърдите й навдигат се.
Светът мълчи в застой !
Лицето й розавее.На любов ухае.
Дивата природа е във своя ход.
Момент за,който всеки млад
мечтае.
Тръпки!Та ако ще след това и
потоп!
Въздуха в стаята трепти.
Светът мълчи в застой.
Умът се концентрира само във
едно.
Нагонът див скимти в любовна
мъка.
В тръпки сме.Телата ни трептят
в едно
и–бавна естсетвена разлъка..
В стаята е тихо,тя –отворила
очи.
Светът в застой мълчи.
На лицето й лека блаженна
усмивка.
Леко протяга ръка,гали ми
челото.
С пръсти нежно бърка ми косата.
Косите й небрежно
разпилени.Почивка.
Все още в стаята е покой.
Светът е в застой!
Тя все още лежи,заела поза като
в Рая.
Гърдите й все още се
надигат.Въздиша като богиня
С леко трепетно вълнение гледа
с ангелска омая.
Да Ангел и Богина,тя днес е моя
дар!
За мен тя вече не е мечта,а
съкровище!
Животът продължава!
1963 г.
ЕЛА ДО МЕН
Ела .ще те изведа от студа,
ще ти покажа с жест,внимание:
със стих и плът разбия ще леда–
Духовния лед ледено създание.
И тогава до мен в жар,руменина,
с твойте прелести на моя залез
на севера ще е зеленина,
ще ти покажа Аурора Буреалес!
МЕЧТИ
Често си сънувам младините,
безгрижието и волният смях,
подвизи греховни и момите
и коленете им покрити с грях.
Погледът по късите поли
неприлично краден,срамежлив
вносни блузки и рамене голи–
туй ще ми сладни дорде съм жив.
То имаше беди животът млад
кален бях ,знаех как се страда.
Не плашеха изпитания,глад,
не плашеше ме неспокойна свада.
В любовни изпитания правех
грешки.
От грешки бих събрал цял
куп–грамада,
но всичко бе във рамките младажки–
в жар горя на любовната клада.
Днес на моя залез пак съм жив
и в любовни страсти пак живея,
на капризи женски послушлив–
нови чувства в стихове да пея.
Обичам аз живота и жените,
но днес съм сам с нажалени очи:
затуй,любех силно в младините,
мечтите ми...си останаха мечти!
КАПЧИЦИТЕ ЧЕРНИ НА ТЪГАТА
Младежките ми спомени бледнеят–
къси песни напомнят за това,
в градината цветята ми линеят,
губя се в живота без следа.
Имах от рано райски
настроения,
живота си представях като игра,
в любовта имах свойте обяснения
и за награда–пълна суета.
Тече животът бавно ме отвлича
а искам силно да зная на къде,
талантът ми от мене се отрича,
в денят ми светлината не дойде.
Днес опора ти ми си една!
Надежда виждам в твоите очи–
светъл лъч във мойта тъмнина,
в гласът ти оптимизъм ми звучи.
В последните ми дни да съм със
теб.
Прогони ми скръбта от душата,
разсей мъглата в мен и моя свет–
капчиците черни на тъгата.
ЖЕНА
Всяка жена е любов,
всяка жена е красота,
стига да има мъж готов
с ней да сподели света.
Чар и грация разкош–
тя ни е духовна мощ
И да знайте,че жената
най–добре краси земята.
Тя е Ангел от небето,
за болките е лечение,
същността на битието,
тя прекрасно е видение!
Като майка е светиня,
като красавица Богиня
жената е мило същество
дори и в дивашко общество.
Във мъката тя е радост,
в самотата е другар,
тя горчилка е и благост,
най–мил от Бог тя дар!
Тя е мила,тя бленува,
с милостиво е сърце,
знае нежно да милува
с богородично лице.
Женомразци и женкари
идва време ,стават стари
и като си спомнят за жената
виждат в нея истината.
Някои пак във жената
често виждат Сатаната,
но без нея мили боже
знайте,че светът неможе!
ОДА НА ЛЮБОВТА
Тя дълго блъскана коварно,
Отричана,ругана ,клета,
но въпреки това най–вярно
в сърцата ни тя е приета.
Тирани днес с тържествен тон
със дрипи любовта покриват,
гласят омразата на трон
и най–безсрамно парадират.
Но добрите принципи човешки
чрез любовта те днес пледират,
предръзсъдъци глупешки
и много ценности умират,
но любовта живей,остава!
Емблема тя е на доброто:
с любов умът се просиява,
с ней се питоми и злото.
Небесата й са ясни,чисти,
топли, сини и дълбоки,
утрините й златисти,
кръгозорът й широки.
Кое сърце любов го грей
далеч от него е гневът,
в него злоба не владей,
не се поддава на грехът.
На падналия сили дава ,
надвива и на диви страсти,
божествен меч що помирява,
опазва ни от ниски сласти.
В живота кой с любов живей
той най–истински живее,
когато влюбен е славей
най–нежните си песни пее.
В младешките гърди е жар,
най–верен път е за твореца,
тя истински богински чар
и песни ражда за певеца.
Тя в нас мечти чудесни пали,
създавз в нас прекрасен нрав
и съзи от любов капнали
са с друг химически състав!
Любов! Най – светлия олтар
на нежни възвишени чувства,
небесна тя е жива жар
от божествени искуства.
Звезда във ясни небеса,
хармонията в обществата,
чиста девическа сълза,
величието на душата!
За чиста искрена любов
поети песни са пеяли,
пред нейния вълшебен зов
и корони са немеяли.
Любов – пряпорец духовен!
Двигател мощен на прогреса
и днес на този свет греховен
си най–любимата принцеса!
1998 г.
|