by angel

                                                            

Самодивата

 


    ПРЕДГОВОР

 

Там-тара-там-там-там-тара-тара,лумкаше барабана бай Матьо. 

Очичките му присвити хитро, гледаше като язовец и  сякаш, че се присмиваше на некого.  Куртката му, черна шаячена закопчана до най-горното копче и в най-голямата жега плътно пристягаше късият му врат.  Шаечените му панталони набутани в широките му ботуши в които свободно можеше да се побере и шише ракия.По бръсната му глава беше избила ситна пот.

Той важно изгледа дечурлигата и женурята дето се бяха насъбрали, бутна палките в десния ботуш, после от левия горен джоб на куртката извади очилата с телените дръжки, намести ги на носа си и чак тогава очите му се отвориха големи, ясни, сини уж строги но все тъй хитри и присмехулни.

Бръкна в горния десен джоб и измъкна сгънат на четири лист.  Важно разгърна листа, изкашля се тежко, още веднъж изгледа смълчалото се множество и зачете:

"Уважяеми другарки и другари - граждани на село Влачи трън,

дувечера в читалището че се прувиде гулямо общоселско събрание. Важен дуклад ще изнесе другарката Павлова от Окръжния комитет на Партията на тема-Критиката и самокритиката в зазряващото социалистическо общество.

Бай Матьо се изкашля и повиши тон.

            Поканват се всички селяни да присъстват на събранието.

            Присъствието е желателно, ще се води списък за  раздаването на клинци.

            От селския комитет на Партията

            От селския комитет на ОФ-ето

            От селския комитет на ДКМС-ето

            От селската дружба на БЗНС-ето

            От селските профсъюзи

            От РКС-ето

            От ТКЗС-ето

            От Селския Народен Съвет

                        Там-тара-там-там!

            Децата се разбягаха, женурята зашушукаха:

-         Мър, куя шъй тъз ма?

-         Кой туй китиката ма?

-         Брей има оправни жени майке, цъ, цъ, цъ

-         Бай Матьо бе, ама у колку часа шай събранието бе,дън е много късно бе, а?

-         М, м, м, да-пак се поизкашля бай Матьо-Чи аз нъл ви казах ма, вий що не слушате?

-         Не бе бай Матьо, не се казал бе.

-         М, м, м, ами у шес часа!Ама хубаво да знаете да нема размотаване.Вратите че се затварат и който дошъл дошъл после да нема таковънка-онаковънка!Който го нема-нема клинци!Така ще е!Ред требе да има!

Матьо бутна палките в ботуша, свали очилата, метна барабана на гръб, яхна велосипеда и запраши към махалите.

                                 *

-         Вълкано оти ока Матьо мари?

-         За списако.

-         У,у,у  мари пущината, па нъл са писааме есенеска?

-         То бабо Вуне беше на Октомврийската, за ламбени шишета, пък сегай за клинци.

-         Кви клинци мари?

-         За магаретата ма.

-         Па що им са на магаретата клинци ма Вълкано?

-         Е бабо Вуне кога одиш у градо да продаеш чесън и мерудия нема на гръб да я носиш я, че товариш магарето.

-         Е па че го товарим.

-         Е ама оно босо нема да оди я?

-         Е майке, нема да оди, ама Яшар налбантина че му сложи петали.

-         То бабо Вуне Яшар че му изкове петала от стара железария ама клинците са кът бабо-о-о-о клинците-е-е-е !

-         То едно време като одехме със Спас и свата Герго у градо, като влезехме у дюкенья на Киркор арменеца кеф ти клинци за биволе, кеф ти за коньове, па за катъре и магарета-колко искаш.То сега требе на списък да ги чекаш.

-         Е тъй е сега бабо, план требвало да има,ясно ли ти е-план!

-         То пущината ами кой че ги дава ма Вълкано, пак ТКЗ-то ли?

-         Не бабо-докторо!

-         Кой доктор ма?Она новата докторица дето е дошла ли ма?Та она гледа като оскубана сврака с очилата.Па она не отбира ни от волове ни от магарета та клинци че ми дае!

-         Не мър бабо ,он ветринарнио доктор ма оня ингьозестия.

-         У ,у ,у па кога почнаа докторете клинци да раздает мари?

-         Е тъй е управията сега бабо.Ти остъй туй ами требе магарето ти да е писано у тефтеро на дакторо,иначе нема да го баде.

-         Ха сега де,ами как да го пиша ма Вълкано?

-         Требе да му сложиш име!Не мое без име!

-         Па требе ли попа да го кръщава ма Вълкано,Въх мър Божке ле ко време доживех ме,магаретата на черква да  одат.

-         Нема мари бабо Вуне,ти че си му сложиш име и че го водиш на ветринарния да го пише у тефтеро и да му щракне на ушото една тенекия с номеро.

-         Ами чи то магаре , как да го кръстимМарко му оди..?

-         А не бабо Вуне докторо каза, че Марко и Кънчо веке немое.Много станале у село и се обърквал тефтеро!

-         Е па ти Вълкано си учила кажи сега некое модерно име да му сложим на магарето. Да го кръстим Сталинко ша каеш?

-         А не мое Сталин,Сталин не важи веке!

-         Па Тито да го кръстим?

-         И он не важи сега!

-         Е па Георги Димитров да го кръстим?

-         Не може!На умрял човек немое!

-         Ами нале кажет, че бил препариран като жив,също като бухало у прогимназията?

-         Не маже бе ти не разбираш ли?На лошо било!

-         Е па Ленин да го кръстим ма Вълкано?

-         Не може и он е умрел!

-         Ами умрел, я нали слушам унучката като декламира:

-                  Ленин жив,

-                                      Ленин жив

-         Абе мани ги ти они даскалете че побъркат дацата,слушай мене-умрел си е човеко има години

-         Е па да го кръстим тогава Тодор Живков.Ко ша каеш ма Вълкано най-модерно шай?

-         Ох, бабо Вуне кръкти го само Тошо, ама не казвай ,че е Живков да на земат да се впрегнат големците нъл` ги знаиш к`ви са

-         Тъй Вълкано,тъй шай,само Тошо шай,Божке ко време доживихме Божке ле

-         Ама бабо требе да кажеш на докторо кога се е родило и кои са майка му и баща му иначе тефтеро не бил пълен и се обърквала статистиката.

-         Оле ле Вълкано,ами чи то свата Герго ни го доде кога беше малечко за едно шише ракия от оная хубавата дето Спас (Бог да го прости) я правеше с бял пелин,требе да одим да го питам как се е казвала магаричката му.То и она се помина,ама за баща му де ша се знае кое магаре че я онодило на поляната у турските гробища дето пасеха.Там като ги спитлаеш и ги оставиш на свобода цел ден тропат като трудоваци новобранци.Въх мър Божке ко време доживехмеша пишат Тошо,че е копиле-оле ле за срамотите на хоратаМа Вълкано фуфуграфия требе ли да му се прави ма?

-         Нам ли бабо?Ний кого писахме наш Слави не требеше ама сега мое да требе,то времената сега се меняват секи ден.

-         Чи то фуфуграфин сега остана само Куто,ама той ги прави фуфуграфиити се  Ромео и Жулиета.Ний със Спас като бехме годени се снимахме на платното  дето е нарисуван един балкон с много рози и една самодива облечена ей тъй кажи речи сичко да и  са види,дава една роза на един бабаитин с тесни зелени беневреци,с една шашка като на казашки капитан и на шапката му-пауново перо.За главите има оставени дупки.Аз се покачих отзад на един сандък и си наврех главата барабар с чумберя в дупката на самодивата,пък Спас си навря главата с калпака в дупката на бабаитина.Да видиш кви хубави сме биле едно времеАма сега Тошо как да го навра и в коя дупка да го навра-то магаре ма Вълкано къф Ромео ша излезе от него ма

-         А то бабо Вуне Ибришимов имаше много платна за всеки случай-спициално.Имаше едно с аероплан,фърчиш значи и от доле цел Париж те гледа.Мене ме достраша там да се снимаме та се снимаахме с Киро-той капитан на параход,пък аз от брего му махам с пошче.Ама много хубава футуграфия стана ,требе да ти я покажем.Той имаше едно платно Английска кушиявиж там моеше да навреш главата на твоя Тошо хем на кон щеше да замяза.Ех нямяш късмет бабо Вуне забраха го Ибришима.

-         Е па оти го забраха човеко?

-         Уф бабо Вуне то много работи ама най-важното е ,че Ибришима имал едно тайно платно.Отишли Цена Бельовата с Димо каракачанина,нали ужким беа се чифтосале та да се снимат.На платното излезли:Димо по долни гащи пуши наргеле и пие ичкия,пък Цена му играе голо хоро.

-         Въх мър Вълкана ни думай

-         Ама той Димо нъл отиде войник чак у Хасково и не се върна;там си намерил една каракачанка и се уженил.Тъй Цена си остана стара мома.Чи то кой ша са жени за мома дето е играла голо харо мари бабо Вуне нъл

-         Тъй мър Вълкано тъй,то сапикис требе да имата за туй ли го прибраа?

-         Ние ма ,ние, туй само като капак дошло.Играли Ибришимов с Пеню партийнио табла у читалището.Отвън на мегданя стояло едно магаре и се било задремало,замислило ти знаеш как магаре се замисля.Човек ша помисли кой знае кви големи работи мисли магарето-пък то магаре ко мой да мисли я-магарешка му работа,дреме ама каифетя му като на философин.Ибришима къфту си беше зевзек зел та запитал Пеню партийнио:А бе Пеньо ти като си учил Вишата партийна школа и си партиен секретар на нашато село можеш ли ми каза по какво си приличат магарето и комунизма.Пеню са замислил,мислил па рекъл:Не знам, а ти знаеш ли?-Приличат си,че и двете не са туй дето изглеждат.-рекал Ибришима.Ле ,ле целото читалище се затресло от смях.Ама още по вечерно време прибрали Ибришима.То пък нъл и Цина е братовчедка на ПенюКазват чи пратили Ибришимов на дигите по Дунава.Той къфто си беше гърчав неква дига го затиснала и тъй си отиде човеко-зян,за права Бога.

-         Бре Вълкано ами сега с Тошо кво да правим ма?

-         Не се коси бабо Вуне.Снимай го при Куто в анфас и профил като арестантин пък за пиши му там едно име за баща му и едно за майка му он докторо де че ти знае що е било по турските гробища и кое магаре коя магарица е онодило.Важното е клинци да ти дадат ма бабо Вуне.Пък дувечера земи та се замъкни на събранието ма чудо да видиш ма,как ша приказва тая Павлова.Важни са клинците,клинците,е,е.

-         Е па како каеш ма Вълкано-клинците са най-важните пущините.А щех да забравим.Ами аз дя се снимам ли с Тошо да не земат да го збъркат с друго магаре.

-         Па де да знам?За сигурно снимай се ,да не земат да дадът клинците на друго магаре.Снимай се бабо Вуне за хатъра на Тошо и клинците.

 

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 


  

            Скъпи ми Докторе, както виждаш колко много проблеми има у нашето хубаво китно родно село.  Аз улисан в управията на бабиното Вунино магаре аха да забравя да ти пиша къде и как съм.  Ти не ми вържи кусур.

            Нашето село Влачи трън е голямо село,барабар с махалите има галиба триста къщи. Сгушило се там в Бълкана, си живееше  мирно и спокойно. На къде да погледнеш се балкани са се дигнали,зелени,китни като великани. Поленцето ни е малко ама богато,сега през Май като са зацъфтели ония ми ти градини,зелено свежо а Малкио Искър бъхти пълноводен нали се топят снеговете горе по върхарите,черешовите води дето му викат. Воденичките щракът с кречеталата-симфония брат,Пасторална,както Яворов пише:

                       Май, радост,Пролет,слънце грей,

                                       златен клас на нива зрей,

                                       по ливади злакът млади,

                                       росен лей брилянт сълза.

                        Бог въздъхне ,вятър лъхне,

                        Вий се къдева лоза.

            Де овчари ,де орачи.

            А ей там запял косач.

Незнам дали си го спомняш това хубаво,китно,наше,родно село Докторе ама на мене от акъла ми не излиза. Да има един колай да прегърнеш това малко парче земя наречено България до сърцето си

Ние вече сме община. Кмет ни е другаря Узунов. Читалището го преустроиха стана по-голям салона та може да побере целото насаление. По рано имахме две кръчми,сега станаха Хоремази,кафенето на Хаик арменеца (той се изсели в Америка) сега е сладкарница Теменугапак хоремажка.

Имаме амбулатория. Бая време немаше доктор но от една седмица пристигна една млада докторица, да видим как ще я подкара.Ветеринарния доктор и той е нов,само зоотехника Първан Крачунов си е същия.

Виж с ТКЗС-то станаха големи работи.Не е въпроса за казанджийницата, тя пак си остава най-голямата на Балканския полуостров и качеството на сливовата е от световно ниво.Въпросът е с кравефермата. Не знам какво са проучвали професорите от София но са решили,че нашето село е най-добрия район в цяла България за животновъдство.Бре като надойдоха професори, учени, академици,решаваха,ядоха,пиха и на края отсекоха: кравефермата да бъде МОДЕЛ!

Първан замина с цела делегация за Канада да обмени опит и да закупят чифт разплодни добичета(тамошните били най-продуктивни) .Докараха една юница и едно биче,шарени на черни и бели петна.С аероплан чак ги докараха. Идеята била да кръстосат канадката с некое наша говедо та може да се дава повече месо и мляко а руча по малко.Кага ги докараха то беше радос ,то беше олелия,извървя се народ да ги глада па се случи баш пред партийнио конгрес и единодушно ги кръстихме: юницата Партия пък бичето Конгрес.

Направиха бай Рашо отговорник за кравефермата и работата потръгна. Иначе валираха главната улица и Узунов каза,че ако нещата вървят тъй както потръгнаха щели да ни включат в плана за следващата петилетка да ни вкарат електрика и да асфалтират главната улица.Тогава вече щели да ни броят като село от градски тип . Е на нас нищо друго не ни остава освен да се надяваме.


         


  

 

                                        ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

 

          Слънцето беше на заник,ха да се скрие зад Коджа Балкан.

Горите долу у ниското притъмняха.

Хубава топла вечер.

Целото село се беше събрало в читалището.Салона вече пъхтеше от народ.Мого ,тъй не можаха да влезнат,мъжете стояха и пушеха,женурята нещо шушукаха а децата се гонеха и вдигаха врява до небесата.Вътре в салана беше като в мравунек.На първия ред стояха кмета,секретара на сел-съвета целия състав на партийното бюро,на профсъюза,шефа на РКС-то,председатела на ТКЗС-то до него новата докторица,плътно до нея агронома и на края на левия фланг , Марето касиерката от Хоремага. Втората редица-целата беше заета от учителите от началното и прогимназията,от там назад беше се разположила огромната маса на трудовия народ.Хората от първите два реда стояха като изтукани но народа от зад шумеше,  върнуваше се и от време на време избухваше дружен смях-некой зевзек беше изтърсил нещо.

            Наи-после завесата на сцената се заклати,заскърца и бавно поеха на горе серафимите и херолдите дето беше изрисувал на нея даскал Бърньо.

Сцената се откри.

            На дълга маса покрита с червено платно стояха:Пеньо-партийния секретар,до него една висока руса жена със сплетени на корона коси като съветска комбайнерка,не беше грозна,току що прекрачила комсомолската възраст се беше изчервила като домат.

            -Туй требе дъ`й Павлова-зашумолиха отзад.

            До нея седеше буля Гена-звеноводката на сливовите насаждения, до нея-бай Лало от земеделската дружба и на края-консомолеца Ганчо.

            Първи изръкопляска секретаря на съвета,после от дъното на салона групичката комсомолци завикаха:БКП,БКПБКП

После почнаха да стават прави и стана голяма топурдия.

Пеньо се кокошинеше важен,важен аха да фръкне.До него Павлава още повечи се червеше.Буля Гена гледаше като изтресена морето от глави и очи сякаш,че всички само нея гледаха и тя започна да се кокори като настъпана жаба.Бай Лальо ; само той беше запазил спокойствие,като че ли тази топурдия немаше нищо общо с него.Стоеше невъзмутим със засукани мустаци също като на Александър Стамболийски тъй както е на паметника дето стои пред операта.Ганчо стоеше приковал очи в края на първия ред дето стоеше Марето.

Тя пък се беше изчервила повече от Павлова и само придърпваше поличката си (абе то какво да я дърпа , то късо кроено,късо шито ко искаш трийсе сантиметра плат,най-много да я скъса от дърпане ама по дълга нема да стане.Че тя ката не иска да и се видят балдърите да си беше сложила нещо по длъжко,ама хайде де туй младите мож ли ги разбра.)

            Най-после Пеньо стана  и даде авторитетно знак да затихнат овациите.

            -Другари от името на селския комитет на Партията искам да Ви представя другарката Павлова от Окръжния комитет на партията и да и изкажа нашите чуства, колко сме доволни и щастливи,че тази вечер тя е между нас да ни изнесе важния доклад за критиката и самокритиката в зазряващото социалистическо общество.Давам думата на другарката Павлова.

            Отново ръкопляскания,ставане на крака,комсомолците от дъното   на салона пак се обадиха БКП,БКПпак топурдия.

            Другарката Павлава се надигна цъфнала като божур и застана на трибуната.Бялятя и блузка трепкаше , трепкаше сякаш вътре се боричкаха две прасенца сукалчета.Бре като почна оная ми ти жена- чайне братче;Маркс както казал,Енгелс както добавил,Ленин както казал,другаря Тодор Живков както подчертал в тезисите му,че съображенията му кви билибре пак ръкопляскания,пак ставане на крака,БКП,БКПкрещяхя комсомолците присипнари-цял час и кусур.

Най-после свъши.

            Другарката Павлова седна уморена и отпи малко вода дето Пеньо и беше сипал.В тоз момент на сцената изкочи  Теменужка,дъщеричката на Пеньо с един голям букет люляци.                      

- Скъпа другарко Павлава-подде детето запъвайки се-от името на Димитровската организация Септемврийче,групата от село Влачи трън Митко Палаузов най-сърдечно Ви благодарим за хубавия доклад който ни изнесохте и обещаваме да се вдъхновяваме от указаниятя на Партията е лично на другаря Тодор Живков за критиката и самокритиката.

            Пак ръкопляскания, пак ставане на крака,пак БКП,БКП

Павлова пое букета а в това време пъргаво изкочи на трибуната Пеньо.

            -Другари в делови порядък както ни учи Партията предлагам да преминем към втора точка на днешното сабрание.Който е съгласен моля да гласува с дигане на ръка.

            В целия сялон се надигаха ръце.

            -Има ли некой против?

            Пълно мълчание.

            Въздържали се има ли?

            Мълчание.

            -Болшенство!Тогава преминаваме към втора точка а именно: изказвания, предложения критика и самокритика.

Имате думата другари.

            Изведнъж секаш гръм удари,салона замря,ни шушукане ни скъране на столове.Настяпи мълчание дето викат муха да бръмне ще се чуе.

От вън само се чуваше далече некой пийнал да припява носят ме мамо,влачат ме Вальо селсия откачен се изкикоти но никой не поде .Неколко кълпака го спухаха,той разбра , че работата е сериозна и се сгуши между хорота.

            От  първата редица никой не мърдаше.

Кмета леко прибледнял беше приковал поглед в червеното платно на трибуната като испански бик.

Секретара навиваше некакво конче на левия си показалец.

Агрономът беше заел позата на мислитела от Роден- и замръзнал.

Новата докторица само се пулеше през очилата и въртеше глава ту към трибуната ту към салона.Вторият ред дето бяха даскалите-беше изчезнал,плътно залегнал.

            На трибуната,буля Гена се беше вече адаптирала към обстановката,усмихваше се сладко и поздравяваше комшийките си,бай Лальо продължаваше да стои невъзмутим кото патрона си сякаш , че целата тази олелия немаше нищо общо с него.

Ганчо-вече окончателно хипнотизиран- беше приковал неподвижен поглед там между облите колена на Марето.

            -Хайде другари,по-делово,имаме толкова неща да си кажем.

            5,10,15 менути-тишина.

            -А бе другари,нема ли никой нещо да каже ?-подде малко по-кротко Пеньо.

            Леко шумолене премина по салона и изведнъж по средата на множеството се надигна бай Рашо-отговорника за кравефермата.

            -А бе Пеньо,мойто момче,ние сме хора селяни,тия работи там като критиката и самокритиката не ги отбираме много.Они Маркс,Ленен и Тодор Живков хубаво са го казале хората ама ко ша рече това по наше му?

            -А бе Рашо туй критиката е таквоз нещо дето да си извадим кирливите ризи,ти на мене,аз на тебе,пък самокритиката е ти сам да си кажеш кривините.Е на например-ти немаш ли що да кажеш за комшията ти Груьо-има!Па стани и го критикувай да се знае та да оправят нещата .

            -Холам Пеньо,па ние с Груе си се критикуеме на плето,оти требе на цело село да го кажем та да ставаме за резил и кашмер.Па ние с Груе сме си комшие от деца бре,и дедите ни са били комшие.Я му кажем да не бута плето,он ми каже ,че ще ми утепа прасето ако рине плето и се свадимеама като притъмнее он извади ракията я извадим туршията и оправим работити.Тъй си е то бре,ние сме хора селяни,ние тъй се критикуваме.

-         Браво Рашо,тъй е то,тъй го казабраво!

Настъпи всеобщо оживление.На Пеньо като , че ли му падна камък от гърба,започна да се смее от сарце нали и той беше от село човек,целия салон се заля от смях.

            В този сюблимен момент скочи другарката Павлова, изправи се,квато беше висока и салона затихна.Требваше да се овладее положението иначе можеше да се изкриви линията на Партията, да се разводни обстановката и избие на социал-демокрация.

            -Другари,ние чухме другаря Рашо но не чухме неговата самокритика.Защо ти другарю Рашо не си направиш самокритика?

            -Виж бе моме

            -Аз не съм мома!

            -А добре,виж бе булка

            -Аз не съм булка другарю Рашо!

-         А???Рашо не беше вчерашен и лесно неможеш го гътнаА добре де другарке, туй дето каеш за самокритиката колкото разбрах, аз сам да се заголим дупето значипа я да не съм ял луди гъби

Салона гръмна , ще се срине от смях.

            -Не си прав другарю Рашо.Ти например като отговорник за кравефермата не спиш ли нощно време вместо да стоиш и да гледаш кравите?

            -Ама виж ма другарке,то добичета,като го нахраниш,като го напоиш,па и то животинка душа има,подвие крак па полегне,задреме си кротко и си преживя,я що да стоим цела нощ да го назиравам,ами и аз изпружим ноги да отморим.Пуснем Катранон си знае работата.Се пришушне у сламата ама едното око-отворено,ако нещо претропа он че го сръфа,чак ако не мое сам да се справи,че лавне-ние с него сме се разбралеТой Катран е едно мното таквоз куче-дявол.Вардач от голяма класа с никой дослук не прави,не признава ни майка ни баща-службата за него е най-важното нещо.Той и на мен се опита от начало да ми се зъби ама я като му опанем два кривака и го оставим гладен два дена на дъждовна вода само-да видиш как ме слуша сега-като новобранец.

            Салона гърмеше от възторг.Браво Рашо бравосе чуваше от всички стани.

            Павлова,възбудена,разбра , че на местна почва нема как да хване земляците затова реши да мине във фронтална атака на високо ниво.

            -Добре  бе другарю Рашо ( диалога ставаше все по критичен , дори бай Лальо и Ганчо се беха приобщили към общото оживление)- я кажи да се чул некой да псува Партията?

            Изведнъж настъпи тишина,сякаш леден вятър примина.

            Рашо невъзмутим я погледна със сините си очи и каза:

-         Па я си я псувам

Очите на Павлова от сини- побеляха, Пеньо стоеше с  зяпнали уста,само буля Гена не беше разбрала що става и продължаваше мимическия разговор с некоя от средните  редове.

            -Ама как да не я псувам ма другарке.То уж кротува па като я прифанат,хеле като дойде и Конгресо като започне да се дърпа.Бре отначало видох зор.Зоотехнико каже она не разбира български,требе на английски да я псуеш.Ха стана тя,сега английски да учим.Па като ги подберем с кривако ха по Партията , ха по по Конгресо да видиш ка се научиха.Сега като ги изпсуем и тръгнат у ред-ситно, ситно го дават.Псуването и кривака всичко оправят...нема ингилишки,нема а лъ франга...

            Салона гърмеше от смях,ще се срине покрива,само Павлова стоеше целата пламнала,недоумяваща какво става.Явно беше , че е нов работник в състава на окръжния комитет и не ги знаеше тукашните работи.

 


  

ДЕЙСТВИЕ  ВТОРО

 

Събранието свърши.

Рашо се прибра в кравефермата,прати буля Пена да си ходи у къщи и свирна на Катран.

-Катране Рашо си говореше с Катран като с чавек и той го разбираше само дето не можеше да говори и той -Катране тази вечер требе да сме на бойна нога.Тези хора ще ни кроят некой номер,затуй ти си знаешкакто сме се разбрале!

                                 *   

             Бай Рашо мина в обора при кравите.

Добичетата кротко си лежаха и преживеха.Само Мицка нещо се въртеше ама и тя се куртулдиса.Конгреса сумтеше изтежко и изгледа бай Рашо с едно око,черно и голямо, премига и врътна глава.Рашо пусна мандалото и влезе в стайчето на краварите.Погледна будилника, скоро ще привали ноща, беше единадесет и половина .

            - Ще дойдат тия, аз си ги знам.Ще искат да ме проверят дали вардя.Ще искат да ме фанат като спя.Хайде да видим кой по дявол че излезе

            Прижуми фенеро аха само да мъждука и се изтегна на кревата.Притвори очи но не спеше,ушите му беха на щрек.Дремеше като заяк под шумка.

                                           *

          Требе да е преваляло ноща когато Пеньо и Павлова тихо на пръсти спреха пред портата на краварника.Бай Рашо ги чу ама се правеше на заспал и юнашки захърка,чу само как Катран глухо изръмжа от сламата дето се вреше да спи и после

                                                                 *

          Пеньо таман понечи да вдигне мандалото на портата когато нещо черно се шмугна между краката им.

Без да лавне Катран с едно ръфане смъкна полата на Павлава.Тя остана цела  целеничка по бели пликчета целата бяла и хукна да бяга.Пеньо се хвъли да я спасява; та да хване Катран, но той така го сръфа та му отпра левия ръкав на новия костюм.

Пеньо хукна да бяга и Катран по него.Гони го,ръфа го по задника чак до Бялата чешма докато чу издалеко, че бай Рашо му свирка.Остави го целият на парцали да бега към Високо ливаде и свърна обратно.

                                            *

            То беше една нощ-кристална,чудна.

Голяма блестяща луна грееше и беше светло като ден,дето вика народа игла да изпуснеш в купа сяно ще я намериш.Душата ти се отваря,иска ти се да летнеш в лунните лъчи,да благовееш пред мировосъзданието. Славеите пееха в люляците луди от любов.

            Щеше скоро да привали ноща когато Ламби кръчмаря със зор изрита от Хоремага петтимата приятели,които яко беха запоили след събранието.Пелтека,Геро кратуната от горната махала,Ванчо беснио,Митьо дългио и Тано таралежо се понесоха по главната улица.

Гледаха луната,душите им преливаха от вдъхновение и мъка по несбъднати не ясни блянове,вървяха ту на лево ,ту на десно прикрепяки се един о друг и в нестроен хор запяха литнали са ми мамо белите гълабиТъй вървяха,минаха до край село дето свършва главната улица и се отделя на десно пътя за кравефевмата-модело дето и викаха и на лево-към гробището.Там запряха,песентта им се носеше на талази,талази па се екнеше у месечината.

            Тъй както си стояха,клатеха и надпяваха нещо бяло профуча между тях,като вихрушка, като фъртуна,срина на земята Пелтека и Беснио, останалите сами изпокапаха с зинали уста-изтрезняха.

Беше жена,гола,бяла с развята дълга руса коса, това го видеха и никой не можеше да им каже, че не е.Седеха шашардисани и унемели.Пръв се усети Таралежа

-Оле ле мамке самодива,оле ле она ме яхна,въх отивам си

,загивам ,изгарям,Богдано жено спасявай ма о,о,о, и се затръшка па заквича като яре кога, че го колиш.

            -Оле ле и мене ме яхна,разсипа ме,преби мапропя като петле кога не му излиза гласо Пелтека.

Останалите и те подеха,ревът па се тръшкат като,че ли живи ги дереш.

            -Що да правим бе братя ,кажете бе???

            -Ко бе казвайте бе,изгарям бе ,умирам бе

            -При попа да ни пее,да ни отърва,иначе си отидохме за права Бога зян зебил,млади и зелени.

 


  

                                                    ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

         

          Поп Ставри беше си похапнал печено пиле,беше отпил он онуй хубавото вино дето се пазеше само за пречистяване и кога владиката намине на гости,блаженно беше отпуснал телесата и издълбоко хъркаше кото кога буря се зададе от Бълкана.

            Ще да е било по онуй време кога никой свесен човек нема да излезе по нощя-самодивско , дето му вика народа,кога и таласъме се меркат дорде не е пропел петело;пък и тази месечина дето е лъснала та песовете лаят ли лаят и вият като вуци.

            - Попе,попе бе ,отче, стани бе-зекрещяха един през друг нашите.

            Поп Ставри ги чу ама се правеше на заспал.Не му се ставаше да се разправя с тия поразии,кой знае какъв номер са му скроили.Ама попадията нъ`л си е  една-се да види , се да чуе се надигна и ги загледа от вторио кат на поповата къща.Нашенците я видеха и в хор закрещяха:

-Буля попадийо ти майка закрилнице,молим ти се кажи на попа нека се покаже.-крещяха неистово питтимата.

Поп Ставри беше отворил очи ама чакаше да чуе що ще стане.

Попадията се върна се до леглото и заръга поп Ставря.

- Отче,попе,Ставре бре я стани и виж тия що са се развикале по никое време.Стани ще разбудят махалата.Я кучетийте беха се куртулдисале и пак лавнаха.Стане бре!

Поп Ставри се надигна мърморейки нещо и отвори прозореца.

            -Немате ли срама бре антихризи,нема ли сапикис у вас бре,вижте кое време е та с попа сте дошле да се джангосвате?

            -Немой дядо попе не сме дошли с майтап,лошо отче много лошо , загиваме , спасявай ни.

            -Що е станало бре?-сепна се поп Ставри.

            -Самодива попе ,самодива ни гази.

            -Яха ни попе,бъхта ни.

            -Преби ни и петтимата,разсипа ни .

            -Изгаря ме отче,отиваме си,помогни за Бога.

            -Хъм???-самодива каеш?Чи от де се е взела самодивата бре?

            -От гробищата изкочи попе и други там мърдаха.

            -Ами вие що правите у гробищата по нощя бре харамий,да закачате умрелите.

            -Ний ни бяхме у гробищата попе,ний бяхме на пътя дето се отделя за модело и ей тъй си пеехме и гледахме месечината.

            -Колко пихте бре?

            -Не е от пиенето бе дядо попе,както винаги нормално по едно от всеки ама тя изкочи като фурия,че като ни заблъска,заяха,като развела оная ми ти грива чак до кръста и стига руса коса.

            -Ами бе Пелтек ти ко си гледал.До коленете и стигаше попе пък дюбюс гола.

            -Хъ,хъ,чак до земи се е влачеше гривата попе,страшна сила.

            -Попе молим те са като на Господ изпий ни една молитва та да се отървем иначе загиваме отче,вдовици и сираци ще оставим ще вампирясаме Бажкеле ле ле майчице-е-е-е.Скимтеха като недобити псета и петтимата.

            Поп Ставри се замисли.Чи коя ли сай надигнала?То руса жена изпрати на оня свет беше от Чам курия оная невеста ,но то беше преди десет години,требе да е мирясала?Абе я да отиде да им тегли една лютюргия, ей не се знае с тезе работи шега не бива.После поп Ставри виновен.

                                                     *

            Поп Ставри отключи черквата.

Беше стара,строена още ехеот турско време.

Беше тъмно и миришеше на свещи.През малките прозорчета се пронизваше лунна светлина и отразяваше по каменните сводове а от там гледаха страшно зографисаните светии също като , че ли беха живи.

            Дядо Серафимко клисаря дето живее в стайчето отзад ги беше чул и страхливо занича зад олтаря.

            -Серафимко я излез немой да гледаш като лалугер и пали кандилата.-сопна се поп Ставри.

            -Божке ле що му стана на попа и он ли откачи Боже.-се затюхка дядо Серефимко.

            -Серафимко и удари камбаната,ще четем Василишката лютюргия.

            -Бива отче,бива,ша я ударя-шепнеше дядо Серафимко и се луткаше объркан-Ама отче как да я бия на Василишка лютюргия

            -М-м-мсе замисли поп Ставри-Слушай Серафимко ша я биеш като на криво хоро ама по-бавно.

            -Бива отче , бива ,като на криво хоро ша я бия.

            След малко камбаната отекна в нощната тишина:Дан-дан-дан,дан,дан,дан-дан-дан,дан,дан

                                                                        *

            Петтимата стояха на колене пред олтаря,посърнали свели глави о земи.Дялъг Митьо погледна към Божията Майка.Тя го гледаше уж кротко ама некак строго,Свети Питър гледаше страшно.Мислите му блуждаехаБожке ле помагай,ако Божана ме види тука на това дередже сред чекова ще ме заколи.Погледна към Свети Димитра ,стареца сякаш му се закани с пръст.Лошо много лошо стана.

В изтрезняващите им мазъци почнаха да плуват образи и съмнения да терзаят душите им.Ама то беше ли самодиванаистина яха ле ниами бъхта ли ниНемаше връщане назад.Стореното , сторено требва сеге да се играе до край пък каквото ще да стова.

                                                                        *

            Дан-дан-дан,дан,данблъскаше камбаната и званът и поразяваше нащната тишина.Още при първите удари кучетата лавнаха,засветкаха светила и ламбе.

            -Ко става бе?

            -Пожар ли има ,ко гори?

            -Не бие на умряло.

            -Бамбашка е.

            -Некво чудо е станало.

Хората подплашени,сънени кой що могъл навлякал заприиждаха в черковата,целото село се дигна,заприиждаха хора от махалите.

Черковата се напълни,хората изпълваха и двора.Мълвата пропълзя,хората шушнеха уплашени-самодиви са се появили,смазали са тигорките момчета

            Поп Ставри си даде сметка , че момента е дошъл да почва и извиши глас; пък беще певец,гласът му беше като иерихонска бурия.

            -Оле Боже Василишката литюргия.-проплака некаква бабичка и започна да бие чело о каменния под.

На този уплашен народ малко требваше-всичко ревна и завия.   

-         Оле Митьо-изпище жена.

-         Божана!              

-         Оле Митьо отави ма млада вдовица , с тез невръстни дечица.Как не те беше

грях по самодиви да одиш,тъз пуста пукница до това те докара.Мама хубаво не ме даваше ама аз нали бех лапнала по тебе,като че се беха свършили свестните ергени-ти пристанах.Господ ма наказва-а-а.-пищеше в некакъв неистов дискант Божана-рошава ,по риза,боса

На фона на общата самутоха,полутъмната черквица,гърмящия глас на поп Ставри,залязващата червена луна,писъците на хоратаапокалипсис,мистика изплувала от стародавни времена.

Камбаната биеше на хоро-демоничен обряд.

Народа настръхнал , страхлево се оглеждаше да не наскачат отнекаде самодиви,върколаци,

караконжалеи примирено шепнеше Боже пази,Боже помилуй

 


  

                                            ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО

         

          В партийния клуб едва мижеше една лама с одимено шише .

 Беха само трима:Павлова,Пеньо и жена му Дора.Дора току що беше натрила изпохапания задник на Пиньо с онази силната расия припеченицата дето го накара да подскача като яре и вие като недобито пце,беше облякъл друг панталон щото костюма пу веке не ставаше за нищо. Катран го беше префасонирал на стари парцали.

Павлова стоеше изправена ,бледа,изплела отново коситеси,облякра една пола дето и беше дала Дора(е малко късичка и беше но пък затова и се виждаха по добре баджаците й) и мълчеше строго.

- Оле бре Пеньо да не вземеш да побеснееш бе?Хайде да дигнем дакторицата да ти сложи една инжекция,чи ко ша та правя бе побеснял.Ша уплашиш децете бре...

- Я остави ти тези глупости,намираме се в много по- тежко погожение.-смъмра я Пеньо.

- Само ние тримата знаем какво се е сручило.Затова  предлагам да се закълнем че тово ще бъде за нас партийна тайна и ще я пазим с честно другарско мълчание.-отсече Павлова.

- Точно така другарко Павлова!Доро,чуваш ли?Ако си отвориш човката ,ще те заколя като пиле!Ясно ли ти е?

- Пеньо,била съм верна цел живот на тебе и Партията.-патетично в фалцет му отговори Дора силно развълнувана.

                                             *

            Като лумна камбаната в партийния клуб дойдоха десеттината партийни членове на селската организация и Ганчо-консомолеца с Марето , те още не бяха си лягали та беха по свежи.

            -Какво е станало бе другарю Пеньо,защо е тази тревога?

            -Черезвечайно положение имаме,ситуацията още не е ясна но ние требва да действаме!

            -Ама другарко Павлава , ние немаме указания от горе как да действаме в подобни случаи.-осмели се да измънка Пеньо. 

            Павлова се замисли-тя стана каквато стана,но требва да се играе до край.

            -Аз ще говоря с другаря Пулев-първия секретар на окръга да видим какво ще каже ?Къдей телефона?

            -Ето тука в кабинета.-мънкаше Пеньо.

Павлова енергично скочи , помъкна Пеньо със себе си и тръшна вратата на кабинета-партийна тайна от окръжно ниво!

                                            *

      - Зън,зън        зън

      -Кой бе?Кой се обажда бе , ало?

      -Другарю Пулев,безпокои Ви Павлова.Обаждам Ви се от село Влачи трън.

      -А,а Павлова ли,а каже бе Павлинке,ко по туй времекак мина събранието?

      -Другарю Пулев тук сме изправени пред черезвечайна(явно беше ,че е учила в Съветския Съюз) ситуация.

Посред нощ са се появили некакви странни сащества,които народа окачествява като самодиви.Петтима другари от насалението са нападнати. Сега инициативата е иззета от попа , който е сабрал селото в черковата и чете молитви за бесове. Идеологически сме притиснени,какво да правим?

      -Ама,Павлова бе , чакай бе, какви самодиви , аз немам указания от ЦК за подобни случай.Стой така на телефона ще получиш указания.Задържай положението с местни сили и подръчни материали.

      -Зън,зън,зън

      -Окръжното управление на МВР-слуша!

      -А, бе Мечкаров там ли е?

      -Кой се обажда?

      -Пулев!

      -А, другарю Пулев ей сигичка

      -Запяйти другарю Пулев, под-полковник Мечкаров слуша.

      -Мечкаров да имате инстругции как се действа при нападение от фантастични същества?

      -Хъм,чи кви ша са те?Аз имам инструкции за вагабонти , джепчии , апаши , курви , ама за фантазии немем другарю Пулев.Пък да Ви кажа и подходящи сили немам .

Милиционерите са пръснати по места из окръга,тия от ДС са се оклали като прасета и не стават за агция.Незнам ко да Ви кажа?Да не земем да объркаме нещо.Немаме опит в подобни ситуаци.Нареждането е да се оставят тезе работи за решение от горе.

      -Добре Мечкаров стой там ще полечиш инстругции.

      -Ша стоя другарю Пулев.

                                               *

            -Зън,зън,зън

            -Оперативния дежурен на ЦК на БКП слуша!

            -Другарю, другарю ,  обажда се Пулев.

            -Кажете!

      -Едно село в окръга,Влачи трън се казва е нападнато от неизвестна група диверсанти.Опитали се да проведът общоселско събрание в черковата.Селяните дават героичен отпор,пет другари са пострадали.

      -А,а,а-стойте на телефона.Ще получите указания за действие.-щрак телефона.

                                               *

            -Зум,зим-зум,зим

-         Кой бе?Що ма будити бе ? Нъл сям ви казал :кът си легним,дън` мъ

закачати.Абе требе  да почевам беВий от дума не разбирате ли бе?Хил`ди пъти пуфтарям пуфтярям то ни ви флиза в гъвити я

-         Прощанайте за безпокойството другарю Първи но положението е критично и

-         Ко бе , ко става ба?

-         Току що се обади Пулев от село Влачи трън.Селото е нападнато от голяма

парашутно диверсанска група . Пулев е организирал партийните членове , доброволния отряд и със съдействието на всички селяни кооператори водят отчаяни спажения с многочисления враг.Петтима другари от доброволните отряди са загинали. Силите им се изчерпват искат подкрепления.Какво да правим?

-         Предай на Пулев да одържа положението аз ще взема мерки!-щрак

телефона.Въх ма мамке , избиха ни . Загиваме , пропадаме , продадоха ме тия негадяй.

-         Зън,зън,зън

-         Кой бе?

-         Ша ти кажа аз на тебе кой!Янко се обажда.Ко прайш бе?

-         Спъ бе Янко , чи то коей време бе , пак ли та прихванаха.

-         Спи бе,те там твоите и те спът бе , генерале , адмирале , нам кви си ги

накачулил, ПВО , гранични всички спът бе , ама като дойдот диверсантите под кревата ти бомба ша сложат.Врагът прави парашутни десанти в  село Влачи трън Виа спете бе.Те ще Ви фанат по бели гащи бе

-         Оле Янко не думай бе

-         Действай Добри,загинахме

                                         *

След половин чес целата БНА и МВР бяха поставени на боина готовност №1.

Половината от авияцията беше във въздуха а другата половина със запалени мотори чакаше на старт. Специалният отряд за бързо реагерене към МВР и парашутно десантната дивизия на БНА натоварени на хеликоптери блокираха целият Балкан около село Влачи трън и обръщаха листо по листо в гората.

            Слънцето беше изграло бодро и весело.Селяните уплашени , недоспали , чорлави и настръхнали се беха събрали на мегдана и гледаха как хеликоптерите като бръмбъри кръжат въз Балкана.По целото село пъплеха войници,по тавани , по мазита, мушеха по купите сено, търсеха и нищо

                                           *

                        От начало хеликоптерите правеха впечетление на Катран,той ги лавна неколко пъти па се сви в сламата да си доспи ,че зерям нощеска имаше доста работа и се чустваше уморен.

            Бай Рашо беше нахранил добичетата но се безпокоеше , че доячките не идват и кравите започнаха да мучат.

Седна пред краварника на пейкета дето си беше сковал,чукна огнивото и смръкна луличката си.Погледна хеликоптерите  дяволито мръдна с мустак и сините му очи некак странно се усмихваха.

            Катран се измъкна от сламата и дойде та  легна в краката му , погледна го некак съучастнически и сякаш и той са засмя.

            Най-после дойдоха доячките,възбудени,дигнаха врява до въз Бог.

            -Ко Ви става мър?Да не Ви е хванала щръклицата?-уж сърдито им се скара бай Рашо.

            -Оле Раше,големе работи ставаха тази нощ у наше серо.-подде буля Пена  жена му.-Ама ти тука нъл си живееш като у манастир, свето да се сварши нема да разбереш.

            -Ко е станало мари,дан съй парясал попа?

            -Ху поразнико ти се с попа си пиете пиенето и се бъзикате.Не бе Рашо самодива се е появила нощеска,пък казват хората , че много биле.Поп Ставри чете милитва цела нощ,пък сега войниците ги гонат по Балкана.

Оле Раше цела нощ съм те мислила,ами ако земат да те бастисат тебе тука самадивите,как ще се оправяш сам бе?

            -Хо,хо,хо мари Пено мене самодивите веке са маанале да ме газят ма.Я кога се ожених за тебе и те веке не смеят , страх ги е от тебе ма.-смееше се хитро бай Рашо.-За туй ли би нощеска камбаната и сега ручат фърчилата.Гледай каква била работота Катране,пък аз мислим , че поп Ставри му се е допило от моята ракия та ме вика а то ко било самодиви Бай Рашо чупи едно око на Катран .Той сякаш разбра за що става дума мушна муцуна между лапите и се пристори на заспал.

            Доячките дрънкаха кофите из обора.

            Бай Рашо дръпна от луличката па погледна към Балката

                                             *

            Важно заседание на Полит бюро.Тема :Разглеждане състоянието на МНО и МВР и последствията от диверсията в село Влачи трън.

            Тежка атмосфера

            -Зииим,Зуууум

            -Оле Божке ле Москва,червенио телефон,изгинахме братя.

            -Ало

            -Ну,у,у здраствуйти Федя,как у вас идет дела народные?

            -А,а,а хубави идиот,тъвариш Генсек,Харашо идиот.

            -Тоя пейзан баща ми един руски не може да смотае

            -Ко ма како,пък нъл се управя ма

            -Ну как Федя , у тибя там интервенцы зделал империалиста.

            -А,а,а нищо , нищо тавариш Генсек,положение овладяно и интервенция ликивидирена.

            -Ах молодец ты Федя,Молодец

            -А,а,а млад съм , млад съм другарю Генсек и  още мога

            -Хорошо,хорошо,держите!

            -А,а,а ша държа ша, държа тавариж Генсек.Вий като ма държите и аз ша държа.

            -Федя ну прийди к нам, я тибя звездучку даю.

            -Ах мерси,много благодаря,балшой спасибо,балшой спасибо другарю товариш Генсек.

            Щрак телефона.

            -Хе,е,е видите ли бре, пак аз ви управих!Ади сега ко ша гледаме ; тя работата е ясна.Пиши решения:

            1.Награждава се с със званието Герой на Народна Република България-Другаря Добри Джуров за  разбиване на вражеската империалистическа интеревинциу в село Влачи Трън.

            2.Награждава се с званието Герой на социалистическия труд Другару Пульо Пулев за организиране геройската съпротива в село Влачи трън и се изтегля на отговорна работа в ЦК.

            3.Петтимата пострадали в геройската борба другари се обявяват за Активни борци против фашизма и капитализма и да им се отпуснат народни пенсии.

                                           

                                                      ПОСЛИСЛОВ 

 

          Селото се успокои,окръга се успокои.

            Другаря Пулев замина триуфално за София.Замести го на поста Секретар на окръжния комитет на БКП-другарката Павлова.

            Пеню беше изтеглен на отговорна работа в окръжния комитет на БКП.Замести го кото партиен секретар на селото-Ганчо.

            Петтимата приятели получиха народни пенсии  втора степен само Пелтека успе та изкара парва степен.Успе да докаже че има остатъчни говорни дефармации следствие изживяния стрес

            Бай Рашо беше повишен в длъжност-бригадир.

                                           *

            Мина бая вриме.

            По едно време пред резиденцията на секретаря на оклъжния комитет на Партията почна събота и неделя да спира един чер Мерцедес.

Некакъв мимистър идвал казват

Не мина много време другарката Павлава се ожени за министеро и веднага замина на отговорна работа в София .

После министеро го пратили дипломат в Куба.Още са там.Немали намерение да се прибират.От там щели да отидат в ООН-то.

            За първи секретор я замести Пеньо,пък Ганчо зае освободеното место.

            Най интересни работи станаха у село.

            Партиен секретар на селото станаПелтека

            Митьо дългия-кмет   

            Геро кратуната зам-кмет,отговорник за махалите.

            Тано таралежа-секретар на сел-съвета         

            Ванчо беснио-началник на милицията,чин младчи лейтенант.

                                         *

            Казват,че и в най-секретната афера винаги имало едно око да види или едно ушо да чуе.Скрито покрито на този свят нямало.

Престави си ,след четири хиляди години открили архиолозите кой бил отровил некой си там египетски фараон-Тутанкамон ли пущината му беше името н`ам.Та лафа ми е:

            У Влачи трън имаше една странна дружба между-Ванчо беснио(викаха му тъй защото беше побойник и неудържим харамия) и Вальо откаченио.Беснио не даваше  никой да закачи Вальо,пердашеше децата ако се опитат да му метнат камък, черпеше го с лемонада и Вальо му беше верен като куче.

            Вальо по цел ден дремеше сврян некъде но щом падне ноща тръгваше по селото.Я порта оставена отворена ще затвори,я овца збъркана ще прибере,я боклук запален ще загаси-вобще много полезен човек беше ама откачалка.

            Сега като Ванчо стана началник на милицията той не се отделяше от него.Денем дремеше в стаята на конярите и вечер пак обикаляше селото но сега Ванчо знаеше всичко защото разпитваше Вальо от иглата до конеца и то смахното горкото разправя ли разправя.

            Веднъж както си говореха двамата приятели Вальо каза:

            - Вачо , Вальо види самодивата другарката.

            - Ко каеш ? Де я видя бре?-сепна  се Ванчо

Излезна,че в онази паметна нощ,когато нашите герои поели пееки по главната улица зад тех се присламчил Вальо като сенка в сенките на къщите и видел всичко.

            -Слушай Вальо ако кажеш , че самодивата-другарката ще те заколя ей тъй.-и Ванчо както белел дуля замахнал с ножа като ,че ли му реже главата.Вальо плакал, варгалял се по земята и хълцайки викал:

            -Нямя каже Вачо,о,о нема каже Вальо.

Може би това ще остане единствената тейна неразкрита за историята.Ванчо назначи Вальо за нощен пожарен надзирател. Избутаха му една стара милиционерска унифарма и фуражка.

Вальо цъфна от удоволствие и когато Ванчо му нарами едно старо мечкарско шишане  със спръскано дуло и без кондак , надали можеше да се намери по щастлив човек на земята.

След неколко дена зевзеците боядисаха шишането със златна бронзова боя и му сложиха напальоновски пагони.

Като позахладня бай Матьо му даде едни стари ботуши ама добре подкърпени да не ходи бос.

 

                                           З А К Л Ю Ч Е Н И Е

 

                     Ако не е истина ,то поне не е лъжа

 

            Както видяхте  Докторе истината остана погребана .

 И Вальо захапа от властта.

Затова записал по разказ от единствания неподкупен в тази история Катран

 Ваш долбоко уважващ раб Божи покорен:

 

                                                                                   Роженски    -    24.Май 2000

 

 

Специално за Радио Отзвук 02.11.2006