Самодивата

Там-тара-там-там-там-тара-тара,лумкаше барабана бай Матьо. 

Очичките му присвити хитро, гледаше като язовец и  сякаш, че се присмиваше на некого.  Куртката му, черна шаячена закопчана до най-горното копче и в най-голямата жега плътно пристягаше късият му врат.  Шаечените му панталони набутани в широките му ботуши в които свободно можеше да се побере и шише ракия.По бръсната му глава беше избила ситна пот.

Той важно изгледа дечурлигата и женурята дето се бяха насъбрали, бутна палките в десния ботуш, после от левия горен джоб на куртката извади очилата с телените дръжки, намести ги на носа си и чак тогава очите му се отвориха големи, ясни, сини уж строги но все тъй хитри и присмехулни.

Бръкна в горния десен джоб и измъкна сгънат на четири лист.  Важно разгърна листа, изкашля се тежко, още веднъж изгледа смълчалото се множество и зачете:

"Уважяеми другарки и другари - граждани на село Влачи трън,

дувечера в читалището че се прувиде гулямо общоселско събрание. Важен дуклад ще изнесе другарката Павлова от Окръжния комитет на Партията на тема-“Критиката и самокритиката в зазряващото социалистическо общество”.

Бай Матьо се изкашля и повиши тон.

            Поканват се всички селяни да присъстват на събранието.

            Присъствието е желателно, ще се води списък за  раздаването на клинци.

            От селския комитет на Партията

            От селския комитет на ОФ-ето

            От селския комитет на ДКМС-ето

            От селската дружба на БЗНС-ето

            От селските профсъюзи

            От РКС-ето

            От ТКЗС-ето

            От Селския Народен Съвет

                        Там-тара-там-там!

            Децата се разбягаха, женурята зашушукаха:

-         Мър, куя шъй тъз ма?

-         Кой туй китиката ма?

-         Брей има оправни жени майке, цъ, цъ, цъ…

-         Бай Матьо бе, ама у колку часа шай събранието бе,дън е много късно бе, а?

-         М, м, м, да-пак се поизкашля бай Матьо-Чи аз нъл ви казах ма, вий що не слушате?

-         Не бе бай Матьо, не се казал бе.

-         М, м, м, ами у шес часа!Ама хубаво да знаете да нема размотаване.Вратите че се затварат и който дошъл – дошъл после да нема таковънка-онаковънка!Който го нема-нема клинци!Така ще е!Ред требе да има!

Матьо бутна палките в ботуша, свали очилата, метна барабана на гръб, яхна велосипеда и запраши към махалите.

                                 *

-         Вълкано оти ока Матьо мари?

-         За списако.

-         У,у,у  мари пущината, па нъл са писааме есенеска?

-         То бабо Вуне беше на Октомврийската, за ламбени шишета, пък сегай за клинци.

-         Кви клинци мари?

-         За магаретата ма.

-         Па що им са на магаретата клинци ма Вълкано?

-         Е бабо Вуне кога одиш у градо да продаеш чесън и мерудия нема на гръб да я носиш я, че товариш магарето.

-         Е па че го товарим.

-         Е ама оно босо нема да оди я?

-         Е майке, нема да оди, ама Яшар налбантина че му сложи петали.

-         То бабо Вуне Яшар че му изкове петала от стара железария ама клинците са кът бабо-о-о-о клинците-е-е-е !

-         То едно време като одехме със Спас и свата Герго у градо, като влезехме у дюкенья на Киркор арменеца кеф ти клинци за биволе, кеф ти за коньове, па за катъре и магарета-колко искаш.То сега требе на списък да ги чекаш.

-         Е тъй е сега бабо, план требвало да има,ясно ли ти е-план!

-         То пущината ами кой че ги дава ма Вълкано, пак ТКЗ-то ли?

-         Не бабо-докторо!

-         Кой доктор ма?Она новата докторица дето е дошла ли ма?Та она гледа като оскубана сврака с очилата.Па она не отбира ни от волове ни от магарета та клинци че ми дае!

-         Не мър бабо ,он ветринарнио доктор ма оня ингьозестия.

-         У ,у ,у па кога почнаа докторете клинци да раздает мари?

-         Е тъй е управията сега бабо.Ти остъй туй ами требе магарето ти да е писано у тефтеро на дакторо,иначе нема да го баде.

-         Ха сега де,ами как да го пиша ма Вълкано?

-         Требе да му сложиш име!Не мое без име!

-         Па требе ли попа да го кръщава ма Вълкано,Въх мър Божке ле ко време доживех ме,магаретата на черква да  одат.

-         Нема мари бабо Вуне,ти че си му сложиш име и че го водиш на ветринарния да го пише у тефтеро и да му щракне на ушото една тенекия с номеро.

-         Ами чи то магаре , как да го кръстим…Марко му оди..?

-         А не бабо Вуне докторо каза, че Марко и Кънчо веке немое.Много станале у село и се обърквал тефтеро!

-         Е па ти Вълкано си учила кажи сега некое модерно име да му сложим на магарето. Да го кръстим Сталин…ко ша каеш?

-         А не мое Сталин,Сталин не важи веке!

-         Па Тито да го кръстим?

-         И он не важи сега!

-         Е па Георги Димитров да го кръстим?

-         Не може!На умрял човек немое!

-         Ами нале кажет, че бил препариран като жив,също като бухало у прогимназията?

-         Не маже бе ти не разбираш ли?На лошо било!

-         Е па Ленин да го кръстим ма Вълкано?

-         Не може и он е умрел!

-         Ами умрел, я нали слушам унучката като декламира:

-                  “Ленин жив,

-                                      Ленин жив…”

-         Абе мани ги ти они даскалете че побъркат дацата,слушай мене-умрел си е човеко има години…

-         Е па да го кръстим тогава Тодор Живков.Ко ша каеш ма Вълкано най-модерно шай?

-         Ох, бабо Вуне кръкти го само Тошо, ама не казвай ,че е Живков да на земат да се впрегнат големците нъл` ги знаиш к`ви са…

-         Тъй Вълкано,тъй шай,само Тошо шай,Божке ко време доживихме Божке ле…

-         Ама бабо требе да кажеш на докторо кога се е родило и кои са майка му и баща му иначе тефтеро не бил пълен и се обърквала статистиката.

-         Оле ле Вълкано,ами чи то свата Герго ни го доде кога беше малечко за едно шише ракия от оная хубавата дето Спас (Бог да го прости) я правеше с бял пелин,требе да одим да го питам как се е казвала магаричката му.То и она се помина,ама за баща му де ша се знае кое магаре че я онодило на поляната у турските гробища дето пасеха.Там като ги спитлаеш и ги оставиш на свобода цел ден тропат като трудоваци новобранци.Въх мър Божке ко време доживехме…ша пишат Тошо,че е копиле-оле ле за срамотите на хората…Ма Вълкано фуфуграфия требе ли да му се прави ма?

-         Нам ли бабо?Ний кого писахме наш Слави не требеше ама сега мое да требе,то времената сега се меняват секи ден.

-         Чи то фуфуграфин сега остана само Куто,ама той ги прави фуфуграфиити се  “Ромео и Жулиета”.Ний със Спас като бехме годени се снимахме на платното  дето е нарисуван един балкон с много рози и една самодива облечена ей тъй кажи речи сичко да и  са види,дава една роза на един бабаитин с тесни зелени беневреци,с една шашка като на казашки капитан и на шапката му-пауново перо.За главите има оставени дупки.Аз се покачих отзад на един сандък и си наврех главата барабар с чумберя в дупката на самодивата,пък Спас си навря главата с калпака в дупката на бабаитина.Да видиш кви хубави сме биле едно време…Ама сега Тошо как да го навра и в коя дупка да го навра-то магаре ма Вълкано къф Ромео ша излезе от него ма…

-         А то бабо Вуне Ибришимов имаше много платна за всеки случай-спициално.Имаше едно с аероплан,фърчиш значи и от доле цел Париж те гледа.Мене ме достраша там да се снимаме та се снимаахме с Киро-той капитан на параход,пък аз от брего му махам с пошче.Ама много хубава футуграфия стана ,требе да ти я покажем.Той имаше едно платно “Английска кушия”виж там моеше да навреш главата на твоя Тошо хем на кон щеше да замяза.Ех нямяш късмет бабо Вуне забраха го Ибришима.

-         Е па оти го забраха човеко?

-         Уф бабо Вуне то много работи ама най-важното е ,че Ибришима имал едно тайно платно.Отишли Цена Бельовата с Димо каракачанина,нали ужким беа се чифтосале та да се снимат.На платното излезли:Димо по долни гащи пуши наргеле и пие ичкия,пък Цена му играе голо хоро.

-         Въх мър Вълкана ни думай…

-         Ама той Димо нъл отиде войник чак у Хасково и не се върна;там си намерил една каракачанка и се уженил.Тъй Цена си остана стара мома.Чи то кой ша са жени за мома дето е играла голо харо мари бабо Вуне нъл…

-         Тъй мър Вълкано тъй,то сапикис требе да има…та за туй ли го прибраа?

-         Ние ма ,ние, туй само като капак дошло.Играли Ибришимов с Пеню партийнио табла у читалището.Отвън на мегданя стояло едно магаре и се било задремало,замислило ти знаеш как магаре се замисля.Човек ша помисли кой знае кви големи работи мисли магарето-пък то магаре ко мой да мисли я-магарешка му работа,дреме ама каифетя му като на философин.Ибришима къфту си беше зевзек зел та запитал Пеню партийнио:”А бе Пеньо ти като си учил Вишата партийна школа и си партиен секретар на нашато село можеш ли ми каза по какво си приличат магарето и комунизма.”Пеню са замислил,мислил па рекъл:”Не знам, а ти знаеш ли?”-“Приличат си,че и двете не са туй дето изглеждат.”-рекал Ибришима.Ле ,ле целото читалище се затресло от смях.Ама още по вечерно време прибрали Ибришима.То пък нъл и Цина е братовчедка на Пеню…Казват чи пратили Ибришимов на дигите по Дунава.Той къфто си беше гърчав неква дига го затиснала и тъй си отиде човеко-зян,за права Бога.

-         Бре Вълкано ами сега с Тошо кво да правим ма?

-         Не се коси бабо Вуне.Снимай го при Куто в анфас и профил като арестантин пък за пиши му там едно име за баща му и едно за майка му он докторо де че ти знае що е било по турските гробища и кое магаре коя магарица е онодило.Важното е клинци да ти дадат ма бабо Вуне.Пък дувечера земи та се замъкни на събранието ма чудо да видиш ма,как ша приказва тая Павлова.Важни са клинците,клинците,е,е.

-         Е па како каеш ма Вълкано-клинците са най-важните пущините.А щех да забравим.Ами аз дя се снимам ли с Тошо да не земат да го збъркат с друго магаре.

-         Па де да знам?За сигурно снимай се ,да не земат да дадът клинците на друго магаре.Снимай се бабо Вуне за хатъра на Тошо и клинците.

ВЪВЕДЕНИЕ

            Скъпи ми Докторе, както виждаш колко много проблеми има у нашето хубаво китно родно село.  Аз улисан в управията на бабиното Вунино магаре аха да забравя да ти пиша къде и как съм.  Ти не ми вържи кусур.

            Нашето село Влачи трън е голямо село,барабар с махалите има галиба триста къщи. Сгушило се там в Бълкана, си живееше  мирно и спокойно. На къде да погледнеш се балкани са се дигнали,зелени,китни като великани. Поленцето ни е малко ама богато,сега през Май като са зацъфтели ония ми ти градини,зелено свежо а Малкио Искър бъхти пълноводен нали се топят снеговете горе по върхарите,”черешовите води” дето му викат. Воденичките щракът с кречеталата-симфония брат,Пасторална,както Яворов пише:

                       Май, радост,Пролет,слънце грей,

                                       златен клас на нива зрей,

                                       по ливади злакът млади,

                                       росен лей брилянт сълза.

                        Бог въздъхне ,вятър лъхне,

                        Вий се къдева лоза.

            Де овчари ,де орачи.

            А ей там запял косач.

Незнам дали си го спомняш това хубаво,китно,наше,родно село Докторе ама на мене от акъла ми не излиза. Да има един колай да прегърнеш това малко парче земя наречено България до сърцето си…

Ние вече сме община. Кмет ни е другаря Узунов. Читалището го преустроиха стана по-голям салона та може да побере целото насаление. По рано имахме две кръчми,сега станаха –Хоремази,кафенето на Хаик арменеца (той се изсели в Америка) сега е сладкарница “Теменуга”пак хоремажка.

Имаме амбулатория. Бая време немаше доктор но от една седмица пристигна една млада докторица, да видим как ще я подкара.Ветеринарния доктор и той е нов,само зоотехника Първан Крачунов си е същия.

Виж с ТКЗС-то станаха големи работи.Не е въпроса за казанджийницата, тя пак си остава най-голямата на Балканския полуостров и качеството на сливовата е от световно ниво.Въпросът е с кравефермата. Не знам какво са проучвали професорите от София но са решили,че нашето село е най-добрия район в цяла България за животновъдство.Бре като надойдоха професори, учени, академици,решаваха,ядоха,пиха и на края отсекоха: кравефермата да бъде МОДЕЛ!

Първан замина с цела делегация за Канада да обмени опит и да закупят чифт разплодни добичета(тамошните били най-продуктивни) .Докараха една юница и едно биче,шарени на черни и бели петна.С аероплан чак ги докараха. Идеята била да кръстосат канадката с некое наша говедо та може да се дава повече месо и мляко а руча по –малко.Кага ги докараха то беше радос ,то беше олелия,извървя се народ да ги глада па се случи баш пред партийнио конгрес и единодушно ги кръстихме: юницата “Партия” пък бичето “Конгрес”.

Направиха бай Рашо отговорник за кравефермата и работата потръгна. Иначе валираха главната улица и Узунов каза,че ако нещата вървят тъй както потръгнаха щели да ни включат в плана за следващата петилетка да ни вкарат електрика и да асфалтират главната улица.Тогава вече щели да ни броят като село от градски тип . Е на нас нищо друго не ни остава освен да се надяваме.

                                        ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

          Слънцето беше на заник,ха да се скрие зад Коджа Балкан.

Горите долу у ниското притъмняха.

Хубава топла вечер.

Целото село се беше събрало в читалището.Салона вече пъхтеше от народ.Мого ,тъй не можаха да влезнат,мъжете стояха и пушеха,женурята нещо шушукаха а децата се гонеха и вдигаха врява до небесата.Вътре в салана беше като в мравунек.На първия ред стояха кмета,секретара на сел-съвета целия състав на партийното бюро,на профсъюза,шефа на РКС-то,председатела на ТКЗС-то до него новата докторица,плътно до нея агронома и на края на левия фланг , Марето касиерката от Хоремага. Втората редица-целата беше заета от учителите от началното и прогимназията,от там назад беше се разположила огромната маса на трудовия народ.Хората от първите два реда стояха като изтукани но народа от зад шумеше,  върнуваше се и от време на време избухваше дружен смях-некой зевзек беше изтърсил нещо.

            Наи-после завесата на сцената се заклати,заскърца и бавно поеха на горе серафимите и херолдите дето беше изрисувал на нея даскал Бърньо.

Сцената се откри.

            На дълга маса покрита с червено платно стояха:Пеньо-партийния секретар,до него една висока руса жена със сплетени на корона коси като съветска комбайнерка,не беше грозна,току що прекрачила комсомолската възраст се беше изчервила като домат.

            -Туй требе дъ`й Павлова-зашумолиха отзад.

            До нея седеше буля Гена-звеноводката на сливовите насаждения, до нея-бай Лало от земеделската дружба и на края-консомолеца Ганчо.

            Първи изръкопляска секретаря на съвета,после от дъното на салона групичката комсомолци завикаха:”БКП,БКП…БКП…”

После почнаха да стават прави и стана голяма топурдия.

Пеньо се кокошинеше важен,важен аха да фръкне.До него Павлава още повечи се червеше.Буля Гена гледаше като изтресена морето от глави и очи сякаш,че всички само нея гледаха и тя започна да се кокори к&