|
Любомир Цонев кръстосвал миналата
година из Странджа в издирване на праисторически
мегалитни постройки. Сензационният разказ за
неговите пътувания ще ви предложим в поредица
публикации от следващата седмица.
Любителят на природата и
пътешествията се запалил по Големите Камъни, след
като случайно попаднал за първи път на долмен в
Сакар преди време. "Изпитах непреодолимо влечение да
вляза вътре" - разказва той,
- "усещането е като преди състезание по силно
екстремен спорт. Знаеш, че тези камъни са наредени
един върху друг преди хиляди години и оттогава
Югоизточна България е преживяла десетки и може би
|
 |
стотици силни и даже разрушителни
земетресения. Ами ако се срути десеттонната плоча върху
теб?" Е, какво, попитах, влезе ли? "Влязох, разбира се!" -
без всякакво колебание отговори самоотверженият български
физик.
Оттогава той посвещава много от свободното си
време на мегалитите. Може с часове и безкрайно увлекателно
да разказва за разликата между кромлеха, долмена и менхира.
Оказва се, България е била осеяна със стотици такива древни
каменни съоръжения от няколко вида. Кромлехът Стоунхендж е
популярен представител на само един измежду тях. За
англичаните и за света той е първостепенна забележителност,
обект на изследване и изключителна туристическа атракция.
Наши сънародници са се състезавали преди тридесетина години
в това кой пръв ще разруши долмен с булдозера си.
Не е известно конкретното предназначение на
мегалитите. Всеки от няколкото вида каменни постройки задава
строг канон, който се спазва навсякъде - в Странджа,
Източните Родопи, Средна гора... Защо? Като причина за това
би могло да се посочи твърде вероятната хипотеза, че става
дума за тип култови светилища. Наистина, ако мегалитът е
храм, той би следвало да се строи по еднакъв начин
навсякъде, където се разпростира властта и волята на
божеството, в чиято чест е бил издигнат.
Най-тъжното е, че хилядолетия след това
съзидание този храм може да бъде намерен най-често съборен.
Умишлено сринат до основите в наши дни, през последните
десетилетия. И Големите Камъни сега се търкалят из пущинака
в някога строго охраняваната зона по границата с натовската
ни противничка - "вражеска" Турция.
Какво е оцеляло след "най-продължителната
българска война", както я нарича Цонев? Останало ли е нещо
от това уникално културно-историческо съкровище, което все
още можем да опазим? Защо мегалитите са били унищожавани с
такова настървение от "отделно взети" аборигенни мародери и
от цели социалистически учреждения? Каква е причината всичко
това да е забулено толкова време в тайна? На тези и на още
много въпроси търси отговорите Любомир Цонев и ги намира
сред хората на Странджа, във вековните дъбови гори и по
билните ливади.
Пътеката криволичи между бодливите храсти,
отдалеч се мярва огреяна от слънцето поляна и там, край
разцъфналата странджанска зеленика, погледът с усилие съзира
обрасла в троскот тъмна дупка.
Обикновена пещера? Или буренясала останка от
детството на човешката цивилизация?
Любомир Данчев |