Поля Мешкова, Диню Шарланов

 

Българската гилотина

Тайните механизми на народния съд

 

 Агенция "Демокрация" 1994

 Книгата се издава с любезното съдействие на съюз "Истина"

(c) Поля Мешкова, Диню Шарланов (c) Послеслов проф. д-р Георги Марков

 

 

Съдържание

Към читателите

Предистория

Началото на гилотината

Конституцията няма да се спазва

Обвинението се дирижира от Москва

Конфликтът с Дамян Велчев

Поглед в съдебните зали

Секретариатът на ЦК на БРП (к) се намесва

Политбюро на БРП (к) е готово с присъдите

Защитата не може да промени присъдите

Държавниците са разстреляни, а обществото разделено

Обвиненията против архимандрити и военни

Разпрата продължава

Равносметката от съда, нарекъл себе си народен

Приложения

Библиография

Списък на съкращенията

 

 

* * *

 

 

Грозотата на истината, но истината.

Стефан Цвайг

 

 

Към читателите

 

Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин. Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.

Досега или се прави всичко възможно комунистическите репресии да бъдат поставени в забвение в името на "национално съгласие", или само скъпернически се признава, че жертви от тях, имало, но това било оправдано. Опитът обаче на човечеството подсказва, че най-трагичните страници в историята на един народ не могат да бъдат заличени в интерес на една или друга политическа сила. Идва онова време, когато те трябва да се разкрият с пълна сила и точност на фактите. И то, ако щете, само за да не се повтарят и в бъдещето.

В тази връзка не може да не се окачестви като морално престъпление унищожаването на архивни документи или укриването им за дълго време със замисъл дано събитията да се позабравят или избледнеят. Все още историците са принудени с голямо търпение и упоритост да се домогват до тях.

Навлизането на Червената армия в територията на Царство България на 8 септември 1944 г. става опора на Комунистическата партия да започне не ограничени, а масови репресии за физическо унищожаване, по нейната терминология, на социалния елит на "фашистката държава", за да се установи "диктатура на пролетариата". Година след това тя ще насочи разпрата към довчерашните си съюзници от Отечествения фронт, възразили и неприели съветизацията на страната. Това е изпълнение на част от схемата на Сталин да наложи своя хегемония в Източна Европа, като създаде в отделните държави комунистически вариант на тоталитарно управление.

Резултатът от 45-годишния социален експеримент за България е тема, за която са необходими дългогодишни изследвания. Но едно е повече от очевидно. Освен икономическа разруха страната преживява и духовна криза. Едва ли може да се намери сериозен научен аргумент, за да се оспори твърдението на американския професор Збигнев Бжежински: "От културна гледна точка нацизмът и комунизмът не представляват нищо друго освен модерни варианти на варварството. "

Народният съд, организиран и дирижиран от Българската комунистическа партия под наблюдението на Москва от октомври 1944 до май 1945 г., заема централно място в следдеветосептемврийските репресии в страната. Още по-голяма е изненадата от факта, че под негово прикритие в продължение на десет месеца се извършват убийства на десетки хиляди хора, които и днес се водят за "безследно изчезнали". Тяхната трагедия идва от това, че са погазени всички норми на зачитане на човешките права и няма държавна институция, която би могла реално да ги защити.

В академичното издание на тритомната История на България, издадена през 1964 г., четем: "Народният съд бе важен орган на пролетарската диктатура, който решително се справи с най-отговорните хитлеристки оръдия и народни палачи." Наистина, от гледна точка на марксистката историография оценката е перфектна. Но дали това е така, ако се приложат принципите на гражданското общество?

Тази именно мисъл ни водеше през цялото време при работата върху настоящата книга. Някои ще се съгласят, други може и да възразят на авторския подход. И това е разбираемо. Поради сложността на проблема ние съзнателно избрахме историко-документалното изложение, като се стараехме да не натрапваме обобщени изводи и оценки. Тях, уважаеми читатели, предоставяме на вас.

По същите съображения книгата няма за цел да пресъздаде историята на "народния съд" в България. Неговата същност се разкрива най-вярно чрез надникване в механизмите, които движат съдебните процеси.

От авторите

 

 

Предистория

 

Август 1944 г. е разделно време за бъдещото развитие на България. Пратеникът на правителството на Иван Багрянов - Стойчо Мошанов (бивш член на Демократическата партия), води преговори в Кайро за сключване на примирие с представителите на САЩ и Англия. Неговият текст се уточнява от Европейската консултативна комисия със седалище в Лондон. По същото време регентите провеждат интензивни консултации за формиране на кабинет от легалната опозиция с участието на представители от отечественофронтовските партии. Той трябва да изведе страната от войната, без да предизвика германска окупация, да предотврати идването на Червената армия и да възстанови Търновската конституция.

В Москва Георги Димитров е обезпокоен от преговорите в Кайро и събитията в София. А и информацията за състоянието на партизанското движение, получена от ЦК на БРП на 12 юли 1944 г., съвсем не е окуражаваща. Партийното ръководство се оплаква: "Има недостиг на офицерски състав. Никои от организациите, влизащи в ОФ, в т. ч. и звенарите, не изпращат в отрядите команден състав. Никой не провежда мобилизация за попълване с бойци на партизанските отряди." Затова ЦК иска от Георги Димитров указание за координиране действията на партизаните с Червената армия и информация на каква помощ и оръжие може да разчита от Съветския съюз.

Междувременно Сталин решава да предприеме самостоятелни военни действия на Балканите. На 23 август 1944 г. по негово нареждане маршал Г. К. Жуков получава "специална задача" на Държавния комитет на отбраната. Той трябва да отлети за Трети Украински фронт, за да го подготви за война с България. Препоръчано му е да се срещне предварително с Георги Димитров, за да се запознае по-подробно с "настроението" в страната. Получената информация, събрана по линията на разузнаването на Коминтерна, се отнася и до разположението на българската войска - състав, части и въоръжение, както и за бойната готовност на партизанските сили. Малко по-късно Георги Димитров предава на Сталин молбата на Политбюро на БРП за изпращане на модерно оръжие за целите на готвеното "въоръжено въстание". От 26 август 1944 г. в продължение на три нощи десетки съветски транспортни самолети спускат край Добро поле и Църна трава неколкостотин парашута с автомати и картечници, бомби и боеприпаси.

На 2 септември 1944 г. в България е съставено правителство на "националната концентрация" с министър-председател от БЗНС "Врабча" Константин Муравиев. В него влизат видни политици и лидери на демократическата опозиция. В декларация на правителството, прочетена по радиото, се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт, както и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ. Подновен е мандатът на Стойчо Мошанов и той заминава отново за Кайро. Главнокомандващият съюзническите войски в Средиземноморието ген. Уилсън се готви да подпише примирието с България от името на съюзниците.

В Москва Георги Димитров иска спешна среща със Сталин. На нея той получава уверението, че "никой друг крак няма да стъпи в България освен крака на Червената армия". От Европейската консултативна комисия в Лондон твърде симптоматично се оттегля руският представител с мотивите, че Съветският съюз не е във война с България. Оттогава Георги Димитров ще нарича в писмата си до ЦК на БРП Сталин "наш большой друг".

На 5 септември Върховното главнокомандване на Червената армия утвърждава плана за българската операция. В 8 часа вечерта радиоподслушвателната станция В-1 в София засича емисия на Радио Москва, в която се съобщава, че Съветският съюз обявява положение на война по отношение на България. Министър-председателят Константин Муравиев отбелязва: "Това не беше обикновено обявена, нямаше и да бъде истинска война. Тук се гонеше някаква цел и обявяването на война изглеждаше по-скоро претекст." И действително, войските на Трети Украински фронт нямат заповед да навлязат в страната. А какво става в София?

На 6 септември във връзка с министъра на войната ген. Иван Маринов влизат дейци от Военния център на Отечествения фронт, към който се числи и Военната секция на политическия кръг "Звено". Ориентацията към него не е случайна. Известно е, че генералът е стар член на "Звено" и неговите колеги искат да го привлекат да участва в свалянето на правителството или поне да им съдейства. На следващия ден Георги Димитров изпраща следното писмо до Сталин и Молотов: "Във връзка със скъсването на отношенията с България и разгръщане народната борба и партизанското движение против немците и техните български агенти в страната Задграничното бюро на Комунистическата партия моли:

1. Да се прехвърли в Сърбия (на българо-сръбската граница) въоръжение и оборудване в количество, разчетено за 5 хиляди партизани.

2. Да се освободят от служба в редовете на Червената армия български офицери за военна работа в България (по приложен списък).

3. Да се разреши прехвърлянето през Румъния в България на група български другари (партийни работници и лекари) по приложен списък.

4. Да се разреши материална помощ на Комунистическата партия в размер до 50 000 американски долара подотчетно, под лично моя и на Задграничното бюро отговорност за нейното конкретно използване."

Оперативният план за завземане на властта в столицата е разработен от капитан Тодор Тошев, бивш член на Военния съюз, а по това време и член на ГЩ на НОВА. Привлечени са и други офицерски кадри от Военния съюз и политическия кръг "Звено", които имат свои съмишленици във военното министерство. Постигнато е споразумение с началниците на униформената полиция от 0.00 часа на 8 срещу 9 септември да се приберат от улиците на София полицейските постове и патрули. Освен това да бъде издадено нареждане да се предават участъците на представителите на новата власт.

На 8 септември започва навлизането на Червената армия в България. На същия ден е уточнен графикът на провеждането на военната операция в столицата. По-късно следобед в дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о. з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. Освен домакина от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Главният въпрос, който се обсъжда, е съставът на бъдещото правителство. Подкрепен от Никола Петков, Дамян Велчев претендира да оглави вътрешното министерство, но му е отказано. Вторият спорен проблем е как да се постъпи с регентите. По настояване на БРП е решено те да бъдат сменени още на 9 септември, след като подпишат няколко указа, необходими за "узаконяване" на извършената правителствена промяна.

В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, ген. Иван Маринов не допуска да се подмени обикновената му охрана. На 9 септември през нощта в 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, кап. Тодор Тошев, зап. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов - командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част. Друга група завзема телефонната централа и етажите на сградата.

По телефона ген. Иван Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат и членовете на предварително сформираното правителство. В 6.25 часа сутринта по радиото Кимон Георгиев прочита Прокламация към българския народ, с която обявява, че "Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел".

То веднага ще пристъпи към "изпълнение на програмата, оповестена вече в отправения към народа манифест. Кимон Георгиев има предвид Манифеста на НК на ОФ от 28 август 1944 г. В него са конкретизирани и доразработени съобразно новите условия някои от исканията, съдържащи се в програмата на ОФ от 17 юли 1942 г. В т. 9 е записано: "Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи." Друг нов момент, формулиран в т. 11, е: "Прочистване на целия държавен апарат от противонародни елементи."

Документът е подписан от бивши политици и общественици: Кимон Георгиев, Добри Терпешев, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, д-р Иван Пашов, Ангел Държански, Дамян Велчев, проф. Венелин Ганев, Димитър Нейков, д-р Рачо Ангелов, проф. Петко Стоянов, Димо Казасов, Христо Стойков и д-р Кирил Драмалиев. Всички те възприемат предложението на НК на ОФ управлението на страната да се поеме от самостоятелно отечественофронтовско "народно правителство" на основата на програмата, обявена в манифеста. Поканеният да го подкрепи с подписа си Кръстю Пастухов от дясното крило на Социалдемократическата партия отказва, заявявайки: "Помнете, че тоя Отечествен фронт ще бъде безотечествен."

При обсъждането на манифеста в НК на ОФ единият от неговите членове - Никола Петков, иска повече разяснения около пункта за народния съд, начин на организиране и обхват. За него не е тайна, че БРП поставя този въпрос много по-рано.

И наистина, в документите на БРП терминът "народен съд" се появява още през септември 1941 г. В обръщение към българските граждани ЦК на партията обвинява правителството на проф. Богдан Филов, че в интерес на Хитлер започва "терор и насилие", за да задуши "борбата на свободолюбивия български народ против немските поробители и българските фашисти". Той предупреждава органите на полицията, че не ще остави "ненаказано и неотмъстено нито едно тяхно престъпление". Същото се отнася и за народните представители, администрацията и военните съдилища. "Те трябва да знаят, пише в обръщението, че не е далеч денят, когато ще бъдат изправени пред народен съд и тоя съд ще бъде безпощаден."

На 14 октомври 1942 г. съветското правителство излиза със заявление "За отговорността на хитлеристките завоеватели и техните съучастници за злодеянията, извършвани в окупираните страни на Европа". За тях те трябва да бъдат изправени пред международен трибунал и наказани по цялата строгост на углавния закон.

Подготовката за него в Съветския съюз започва веднага. С указ на Президиума на Върховния съвет от 2 ноември 1942 г. е създадена Извънредна държавна комисия (ЧГК) за установяване и разследване на злодеянията, извършвани на територията на СССР. В работата по съставяне на актовете са призовани да се включат работници и селяни, инженери, техници, учени и общественици. С помощта на документи и чрез разпити на хиляди свидетели очевидци комисията трябва да установи фактите на престъпленията.

В тон със съветското заявление в няколко предавания по радиостанция "Христо Ботев", намираща се на руска територия от октомври 1942 г., Задграничното бюро на БРП предупреждава, че на подсъдимата скамейка на международния трибунал ще бъдат поставени и българските управници като съучастници на хитлеристите. В радиопредаванията обаче от декември 1942 г. той е заменен с "народен съд". Определен е и неговият обхват - министри и всички изпълнители на техните разпоредби, съдии и прокурори, полицаи и агенти на Гестапо, журналисти, обявени за "интелектуални подбудители" и "вдъхновители на фашисткия режим".

Подобно на Извънредната държавна комисия в Съветския съюз, фактите за престъпленията, имената и адресите на техните извършители трябва да се събират и записват от комитетите на Отечествения фронт, негови дейци и съмишленици.

В същото време ЗБ на БРП призовава да не се чака, а да се започне "сурово народно възмездие още сега". Лозунгът, издигнат от партията, е "Око за око, зъб за зъб". В края на декември 1942 г. по радиостанция "Христо Ботев" членът на Задграничното бюро Вълко Червенков дава указание наказването на "народните изедници" да се възложи на бойните групи на БРП и РМС.

В изпълнение на нареждането Политбюро вътре в страната решава да "предостави" думата на народния съд. При конкретните условия неговото провеждане се възлага на Военния център към ЦК на БРП. Обособени са екзекутивни бойни групи със специално назначение за извършване на наказателни разстрели, разделени на двойки и тройки. По предложение на Военния център в края на 1942 г. Политбюро утвърждава списък на първата група лица, които следва да понесат смъртно наказание. И те са само българи. Веднага след това на бойните групи се възлага да ги приведат в изпълнение. Подобна практика се прилага не само в столицата, но и в други населени места на страната.

Наказателни акции провеждат и партизанските отряди. През февруари 1943 г. Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (ГЩ на НОВА) нарежда: "На специални бойни групи да се възложи обезвредяването на злостни и активни германски агенти, предатели и мъчители на народа." Месец по-късно Радомирският партизански отряд докладва: "Направихме акция в селата Друган и Гълъбник. Разправихме се със 7 гадове, един полицейски началник, чин капитан, двама предатели, бирника Симеон Гнурски..." На 24 срещу 25 ноември 1943 г. партизанският отряд "Георги Бенковски" влиза в с. Княз Александрово - Белоградчишко, и обявява еднонощна "народна власт". Намиращите се там полицаи отказват да предадат оръжието си и това им струва живота. Избити са и пет души от местната управа.

През октомври 1943 г. щабът на Втора въстаническа зона докладва: "Нападение на с. Шейново, взето оръжие и храна. Убит фашист-злодей от с. Чехларе, обезоръжени двама горски стражари... Спрян влак и обискирани всички пътници. Обградени и обезоръжени всички трудоваци по шосето Карнаре - Троян, взети много дрехи, завивки, обуща и храна... Избити са много полицаи, един доносник и известният злодей - околийският полицейски началник в Асеновград - Димитров."

Доклади с подобен характер изобилстват в архивите.

На 7 август 1944 г. партизанският отряд "Васил Левски" - X Въстаническа оперативна зона (ВОЗ), се обръща към всички длъжностни административни лица от Варненска и Бургаска област с предупреждение: "Който служи на фашистката държава днес, той е Хитлеров агент и народен предател. Народните четници наказват такива предатели с куршум. Които от посочените лица не си подадат оставката до 20 август т. г., да се считат осъдени на смърт и да знаят, че ще бъдат подложени на масово изтребление, а на подалите оставка ще бъдат простени прегрешенията пред народа." С идентични предупреждения излизат почти всички партизански отряди. Кръгът на лицата, заплашени със смърт, е твърде широк - кметове, секретар-бирници, горски стражари, реквизиционни комисии, и т. н. Още по-парадоксално звучи нареждането те да си подадат оставките, независимо от това дали ще бъдат приети.

Пред народния съд през 1944-1945 г. бившият министър на вътрешните работи Петър Габровски обяснява: "Аз не съм давал заповеди на кметовете и горските стражари да предават или да убиват нелегалните. Това е самозащита от тяхна страна. Нелегалните искат от тях оръжие, храна, сведения за войскови части и да не изпълняват задачите си като държавни служители. Тези, които отказват, нелегалните ги осъждат на смърт. Много от тях са избити, а на други оборите, плевните и къщите запалени."

По сведение на германската разузнавателна служба в България само за периода от 1 септември 1943 до 15 февруари 1944 г. са извършени 1204 саботажни и терористични акции на нелегалните. От тях едва 12 са нападения на германски военни. От страна на българската войска и полиция са убити 150 души, 128 ранени, 140 отвлечени, или общо 418. Жертви има и от гражданските лица. Убити са 133, ранени 34, отвлечени 188 - всичко 355.

Както при акциите, така и жертвите от германската войска са далеч по-малко в сравнение с българската. За посочения по-горе период са убити 44 немски военнослужещи, ранени 68, отвлечени 19 - общо 131.

Данни за убити български полицаи и военни за времето от 1941 до края на август 1944 има и в полицейските архиви. Според тях в борбата срещу нелегалните са загинали общо 1780 души. От тях 512 са убити след издадена смъртна присъда "в името на народа". Няма точни сведения за избитите от 1 до 9 септември 1944 г. Може да се предполага, че техният брой също не е малък. Това се отнася най-вече до дните след 5 септември, когато Съветският съюз обявява война на България. По това време германските военни части са се изтеглили от страната.

 

 

Началото на гилотината

 

На 9 септември 1944 г. сутринта регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, за да оформят извършения преврат. На основание чл. 150 от Търновската конституция с Указ № 10 за председател на Министерския съвет е назначен Кимон Георгиев. Едва тогава с Указ № 11 е "приета" оставката на кабинета на Константин Муравиев. По доклад на министър-председателя с Указ № 12 е назначено новото правителство в състав: Кимон Георгиев (ПК "Звено"), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) - министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията - проф. Петко Стайнов (ПК "Звено"); министър на вътрешните работи и народното здраве - Антон Югов (БРП); министър на народното просвещение - проф. Станчо Чолаков (ПК "Звено"); министър на правосъдието - д-р Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите - проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната - полк. Дамян Велчев (ПК "Звено"); министър на търговията, промишлеността и труда - Димитър Нейков (Социалдемократическа партия); министър на земеделието и държавните имоти - Асен Павлов (БЗНС); министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството - Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите - Ангел Държански (БЗНС). С указ на регентите са учредени три нови министерства. За министър на народното здраве е назначен д-р Рачо Ангелов (БРП), министър на социалната политика - Григор Чешмеджиев от Социалдемократическата партия, и министър на пропагандата - Димо Казасов, независим.

На основание чл. 136 от конституцията с Указ № 13 XXV Обикновено народно събрание е разпуснато. На същия ден с постановление на правителството на ОФ на основание чл. 47 от конституцията са освободени от длъжност регентите на България - "Негово Царско Височество Кирил княз Преславски и Генерал-лейтенант Никола Михов". Третият регент проф. Богдан Филов си е подал оставката на 8 септември 1944 г. С друго постановление на тяхно място са назначени проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).

В първите дни след 9 септември 1944 г. местната администрация преминава в образуващите се или образувани по-рано комитети на ОФ. Въпреки че те трябва да бъдат съставени на паритетни начала от четирите партии подобно на правителството, в по-голямата част на страната този принцип не се спазва. С малки изключения, отнасящи се до по-големите градове и отделни села, в тях и ръководствата им преобладават представители на БРП (к). Те доминират и в избраните в комитетите на ОФ "тричленки", които започват да осъществяват управленски функции.

Със заповед от 9 септември 1944 г. главнокомандващият въстаническите войски ген. Добри Терпешев нарежда: "Всички бригади, отряди и дружини на народно-освободителната войска да слезнат от балкана в населените места и градове и организирано да се поставят в разпореждане на комитетите на ОФ и неговата народна власт."

Последва заповед на министъра на вътрешните работи до областните директори в царството да вземат всички мерки "за посрещането и улесняването на връщащите се от планината народни борци". На тях се възлага да организират и най-радушно посрещане на идващите съветски войски и при нужда да реквизират и уредят необходимите им квартири. За да се избегнат "смущения" и да се запази редът, областните директори се задължават да направят "всичко потребно да не се допускат никакви фашистки прояви".

Продължавайки практиката, установена след преврата от 19 май 1934 г., Министерският съвет започва да управлява страната с наредби, имащи силата на закони, опирайки се на чл. 47 от конституцията и формално одобрявани от регентите. В действителност обаче схемата за вземане и прокарване на решения от държавен и политически характер е доста по-различна.

На 10 септември 1944 г. ЦК на БРП (к) се установява в зданието на бившата Германо-българска търговска камара на ул. "Врабча" № 10. Според отчета на организационния отдел, изготвен на 17 октомври 1944 г., на 9 септември с. г. броят на партийните членове е възлизал на 7000 души. А към датата на отчета те нарастват на 50 000. Ръководството на партията се формира след посещението на Димитър Ганев в Москва в края на септември 1944 г. Основното ядро в Политбюро са: Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев и Владимир Поптомов.

За връзка с Георги Димитров в Москва в зданието на ЦК се инсталира радиопредавателна станция с трима сътрудници - Любомир Жеков, бивш работник в апарата на Изпълнителния комитет на Коминтерна, а след неговото разпускане през 1943 г. в ЦК на ВКП(б), Ради Л. Иванов и Павел Царвуланов.

Предаванията стават нощем и обикновено продължават до сутринта. Тази практика се възприема, тъй като след завършване на заседанията на Политбюро политическият секретар на партията Трайчо Костов изготвя подробна информация за Георги Димитров относно извършената работа, проведените срещи и разговори през деня. По обратен ред той получава указания от Москва.

С писмо от 1 декември 1944 г. Георги Димитров съобщава на Трайчо Костов: "Получих достоверни сведения, че англичаните успели да разшифроват някои ваши и мои шифровки. Как това се е получило, няма конкретни данни. Така или иначе необходимо е да се вземат бързи мерки за пълното осигуряване на нашата кореспонденция, направи всичко да се смени шифърът. Изпращам спешно наш инструктор, който ще донесе нов шифър и ще помогне да се организира както трябва вторият шифър."

От октомври 1944 г. по лично поръчение на Георги Димитров до България лети специалният куриер Бронислав Криницки - заместник-началник на секретния сектор НИИ-100 при ЦК на ВКП(б). Той носи материали и инструкции за Политбюро и отнася в Москва протоколи с неговите решения и тези на Секретариата на БРП (к). След като се запознава с тях, Георги Димитров нанася поправки, бележки и предложения. Подписани от него, документите се връщат обратно в ЦК в София. Инструкциите, получени от Москва, се оформят от Политбюро в съответния подходящ вид и се внасят в НК на ОФ. Оттам те се предлагат на правителството и стават официални решения.

Фактически без да е държавна институция, НК на ОФ се поставя над Министерския съвет. И това не е случайно. Чрез него Политбюро на БРП(к) направлява и контролира работата на правителството. За подсилване присъствието на Комунистическата партия в НК на ОФ през ноември 1944 г. е решено в него да се включат освен дотогавашните представители Цола Драгойчева и д-р Иван Пашов, още Васил Коларов (от Москва), Добри Терпешев или Владимир Поптомов.

А от Съветския съюз Георги Димитров обръща внимание на ЦК на БРП (к) да поддържа пред съюзниците си принципа: "Нашата партия и нашите партийни хора нямат официално никакви връзки със съветското правителство, че съветското правителство има и може да има работа по българските въпроси само с българското правителство и негов официален представител, а не с нашата партия." Той специално набляга - "още по-малко с Г. Димитров - Д. Терпешев". Последният е член на Политбюро и е в постоянни контакти със съветското военно командване в София.

Докато се регулират връзките с Москва, указанията на Задграничното бюро се предават чрез радиостанция "Христо Ботев". В емисия от 11 септември 1944 г. Вълко Червенков приканва правителството да предприеме бързи и смели действия за "обезвреждането на всички виновници за тригодишното съучастие на България в хитлеристките престъпления". То трябва да изпълни решението си да арестува "прогерманските министри, депутати, бюрократи, джелати и тем подобни". Вълко Червенков подчертава, че тези "предатели на България" трябва "да бъдат съдени и сурово наказани". В подобен дух на 11 септември 1944 г. Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (к) да пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на "предателите" и "фашистките престъпници".

В отговор три дни по-късно ЦК съобщава в Москва: "В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни съдилища и следствени комисии."

Обяснението на фразата "стихийно уреждане на сметките" се съдържа в партийните документи от август-септември 1944 г.

В директивата си от 27 август 1944 г. Георги Димитров уведомява ЦК на БРП, че предстои навлизане на Червената армия в страната. Във връзка с това той дава указание народът и неговите въоръжени сили решително да минат на нейна страна и заедно "да очистят българската земя от немските разбойници и техните подли помагачи". Директивата е предадена за изпълнение на окръжните комитети на партията и ГЩ на НОВА.

На 8 септември 1944 г. сутринта три моторизирани колони на Червената армия преминават границата при Добруджа и се отправят към Русе, Разград и Варна. На същия ден ОК на БРП в Ямбол призовава: "Арестувайте незабавно всички народни врагове, фашистки властници, обезвредете ги и властта в селата и гарите да бъде поета от отечественофронтовските комитети..."

С писмо секретарят на ОК на БРП в Бургас изисква от командира на артилерийската батарея в с. Св. Никола да се направи точен план за "ликвидирането на фашистите всред армията и администрацията". Като се прецени бързината на съветското напредване, "щом то започне, да се определи точният момент за започване на акцията"...

Със заповед Nо 14 от 8 септември 1944 г., щабът на VI ВОЗ нарежда на партизанския отряд "Хаджи Димитър": "Да се арестуват всички народни врагове - полицаи и др. народни изедници, и да се обезвредят на място."

Тъй като Народният съд все още не е учреден със законодателен акт, е решено арестите да се извършат на основание чл. 31 от Закона за гражданската мобилизация. На 12 септември 1944 г. Министерският съвет постановява:

I. Да се задържат по разпореждане на министъра на вътрешните работи:

1. Всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941г. до 9 септември 1944г.

2. Всички народни представители от XXV Обикновено народно събрание, които с вота си са одобрявали и подкрепяли политиката на казаните кабинети.

3. Всички военни лица, които с поведението си са станали причина за поставяне страната пред катастрофа и за излагане на войсковата част в опасност.

4. Всички други лица, които във връзка с политиката на казаните по-горе кабинети са заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, грабежи, тежки телесни повреди или изтезания.

II. Да се впише възбрана, считана от 12 септември 1944 г.

1. Служебни - върху недвижимите имоти на министрите.

2. По искане на Министерството на вътрешните работи върху недвижимите имоти на останалите лица.

III. Смятат се поставени под запор всички движими имущества (вземания, влогове, акции и др.) на лицата, посочени в т. 1.

Всички отчуждения на имущества от казаните лица, както и изплащане на суми и изпълнения на други задължения към тях след същия ден не могат да се противопоставят на държавата.

Постановлението на Министерския съвет дава възможност да се облекат в нормативен акт започналите вече масови арести по цялата страна. Спазено е указанието от Москва, предадено по радиостанция "Христо Ботев": "Обезвреждането на фашистките престъпници да става организирано под ръководството на правителството." Като резултат съюзниците на БРП в правителството на ОФ са въвлечени в провеждането на нейната линия.

Години по-късно, но вече като обявен за "враг на народа", Никола Петков ще сподели с народния представител от БЗНС Дичо Томаров, че търсил смъртта си, бил дори уверен, че ще бъде убит, "защото само по тоя начин му оставало да се реабилитира, задето оставил на 9 септември на неговия гръб комунистите да се укрепят на власт".

Опасявайки се от необосновани репресии във връзка с постановлението на Министерския съвет, регентите излизат с Прокламация към българския народ, прочетена по радиото от проф. Венелин Ганев. В нея те апелират към всички "да проявят в тия върховни времена най-голяма обществена, политическа и лична самодисциплина за запазване на гражданския мир, народното спокойствие и авторитета на закона". Само че ЦК на БРП (к) има друго виждане по въпроса. С окръжно № 5 от 12 септември 1944 г. той нарежда на партийните организации в страната: "При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива." В отговор на прокламацията на регентите окръжното призовава да се води борба срещу "демобилизаторските настроения на някои среди" и да не се спира революционната активност на масите. Според ЦК тя не само не представлява никаква опасност за реда и спокойствието в страната, но напротив - е "най-надеждната опора на новата народна власт".

Чистката в държавната и местната администрация започва непосредствено преди 9 септември 1944 г. и се разгръща успоредно с навлизането на Червената армия в страната. По инструкции на ЦК на БРП, давани от лятото на същата година, бойните групи на партията по места започват да изпълняват функциите на "народна милиция". Нейното създаване е узаконено с постановление на Министерския съвет от 10 септември 1944 г. То предвижда от състава на въстаническите отряди и народната милиция да се формира народна гвардия, която се поставя под ръководството на Министерството на войната, и Народна милиция, на която се поверява вътрешната сигурност и е под ръководството на Министерството на вътрешните работи. По думите на Антон Югов нейното основно ядро е съставено от "най-добрите партизани". На същия ден ръководството на бойните групи се превръща в "Главен щаб на народната милиция" със седалище хотел "Славянска беседа". Там се докарват за разследване арестуваните министри, депутати, полицаи, държавни служители, общественици, интелектуалци и политици.

Постановлението изрично посочва, че полицейските части и чинове с доказани заслуги за установяване на новата власт запазват службата си в милицията. С малки изключения обаче това не се спазва. С телеграми от 10 септември 1944 г. областните директори нареждат на околийските управители и комитетите на ОФ в страната: "Полицейските служби и службите за охрана да се поемат от хората на ОФ." В доклад до НК от 12 септември 1944 г. областният комитет на ОФ в Бургас съобщава, че всички тайни полицаи и началници са или арестувани, или избити при опит за бягство. Задържаните офицери се разследват. В комисията по разследване влиза и представител на руското командване.

По сведение на Дирекцията на милицията до средата на септември 1944 г. от системата на МВР са освободени над 30 000 души. На 1 октомври 1944 г. ЦК информира Георги Димитров в Москва: "Ще ускорим организирането на Дирекцията на милицията. В наши ръце са ДС и РО. Помощник-началникът на униформената полиция е също наш човек."

Ако БРП (к) успява за кратко време да овладее МВР и неговите подразделения в страната, не така стои положението с войската. Първоначално чистката се възлага на създадените или създаващи се войнишки комитети в нея. По предварителни инструкции те и бойните групи арестуват не само набелязани офицери, но и полицаи, като разстрелват някои от тях. Такива са случаите с убийството на ген. Каров, командващ XII дивизия, и двама от неговите офицери и на ген. Христов, командир на Трета армия.

В чистката се намесва и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Със заповед от 10 септември 1944 г. нейният командир ген. Благой Иванов нарежда: "Всички офицери, които се опитват да подронват престижа на народния фронт, да се арестуват и предават на правителствената власт. Всички, които противодействат на правителството, да се разстрелват незабавно." За да предотврати бягството и укриването на страхуващи се от репресии военни, със същата заповед Благой Иванов разпорежда: "Народната въстаническа армия и милиция да съдейства най-енергично за залавянето им и предаването на Народния съд."

Поставен пред опасността да се създаде двувластие и анархия в армията, на 10 септември 1944 г. полк. Дамян Велчев издава друга заповед. Съгласно нея отрядите на народоосвободителната войска трябва да се смятат за поделение от състава на войсковите части със задачата не да вършат арести, а да "съдействат на войската за поддържане на реда и спокойствието в страната".

По същото време при НК на ОФ, околийските и областните комитети се създават военни отдели. Под тяхно ръководство преминават войнишките комитети с препоръката да "задълбочат издирването на народните врагове".

При това положение министърът на войната е принуден със специална заповед да определи реда, по който да се извърши чистката във войската. На командирите на дивизиите е наредено веднага да съставят към щабовете на дивизионните области "следствени комисии" в състав: един съдия-следовател от военния съд, в чийто район попада дивизионната област; един представител от областния комитет на ОФ, назначен от последния; офицер от РО към щаба на дивизията и един представител на въстаническите отряди. Всички началници трябва да издирят военните чинове, които в миналото или сега допринасят за разколебаване вярата в командването, и ги задържат по установения във войската ред. Всички задържани във връзка с промяната на 9.IX. военни чинове и тези, които се задържат в изпълнение на настоящата заповед, да се изпратят незабавно заедно със събраните за тях сведения на следствените комисии, които след разпит и проверка ги разделят на четири групи. В първата влизат военни чинове за съд, във втората - за уволнение, в третата - за преместване в друга част, и последните - за освобождаване и връщане в същата част. Ония военни, които подлежат на съд, трябва да бъдат задържани в съответните гарнизонни затвори, а преписките им - предадени в съответните военни съдилища.

В същата заповед полк. Дамян Велчев нарежда командирите на частите да се противопоставят на всеки опит за арестуване на военни чинове не по установения ред с изключение на извършилите престъпления от "вулгарен характер".

По такъв начин, заобикаляйки въпроса за народния съд, военният министър открито заявява становището си провинените военни чинове да бъдат съдени от военните съдилища. Но ЦК на БРП (к) няма намерение да остави чистката във войската в ръцете на Дамян Велчев, и то по посочения от него ред. С остро възражение е посрещнато и последвалото окръжно за преустановяване дейността на войнишките комитети, съществуването на които по думите на военния министър е "не само излишно, но и вредно". Като компромисен вариант той се съгласява със създаването на помощниккомандирския институт, който да поеме техните задачи.

В началото на октомври 1944 г. престава да съществува и ГЩ на НОВА. Тогава Политбюро на БРП (к) решава, неговите сили да се включат в ръководството на армията и милицията. Досегашните му функции, свързани с чистката във войската, се поемат от новообразувания Военен отдел при ЦК.

На 18 септември е готов един от предварителните проекти на Наредбата-закон с наименование Закон за Народен съд. Три дни по-късно е съставен друг проект с название "Народен съд за изменниците, предателите и вредителите на Отечеството". След обработка от специално създадената комисия към Министерството на правосъдието по редакцията на Наредбата-закон, в която влизат председателят и членовете на Съвета по законодателството, той придобива окончателен вид. На 24 септември 1944 г. Политбюро на БРП (к) одобрява "Наредба-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война и за злодеянията, свързани с нея".

На следващия ден ЦК информира Георги Димитров в Москва: "Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително."

Американският политически представител в България Мейнрад Барнс се добира до сведения, че при посещението си в Москва Димитър Ганев е получил указания от Георги Димитров да се унищожи "фашистката интелигенция". На свой ред политическият секретар на партията Трайчо Костов нарежда да се съставят списъци и до началото на октомври 1944 г. да се изпълни искането на Георги Димитров. При извършването на репресиите да се унищожават всякакви документи и заличават следите. В противен случай ще се търси лична отговорност.

С окръжно от 20 септември 1944 г. НК на ОФ инструктира местните комитети по цялата страна да съдействат за решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат и за ликвидиране на оцелелите все още "гнезда на фашистка съпротива". От своя страна с окръжно № 6 ЦК на БРП (к) задължава всички комунисти и ремсисти да се поставят в "пълна услуга" на Народната милиция и органите на вътрешното министерство.

Продължаващите незаконни арести и изчезвания на лица, набедени във "фашистки прояви", обиски и изземвания на лично имущество, извършвани от "тричленките" на БРП в комитетите на ОФ и милицията, предизвикват негативна реакция в нейните съюзници и се пренася и в Министерския съвет. На страниците на в. "Земеделско знаме" БЗНС нееднократно напомня, че работата на милицията трябва да се основава на обещанието на правителството, изразено в неговата програма, да възстанови конституцията и всички права и свободи на народа, записани в нея.

На този етап БРП (к) няма интерес да влошава отношенията си със своите съюзници в ОФ. Затова нейното ръководство е склонно да направи някои временни отстъпки, така както то ги разбира. Но в какво в действителност се изразяват те?

С телеграма от 1 октомври 1944 г. ЦК информира Георги Димитров в Москва: "Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно.

Ще бъде организирано разобличаване най-злостните врагове и палачи, ще бъдат широко публикувани в печата сведения за техните престъпления, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сирачета на убити антифашисти с искане за възмездие. Ще организираме обществен натиск на министрите социалисти и земеделци."

Наредбата-закон за народния съд е приета от Министерския съвет след дълго обсъждане на три последователни заседания от 28, 29 и 30 септември 1944 г. На 3 октомври 1944 г. той е утвърден с указ на регентите и публикуван в "Държавен вестник" три дни по-късно.

Ръководна тройка в Министерския съвет, която е в постоянен контакт с Политбюро на БРП (к), са Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов. В това си качество те заедно обсъждат най-важните въпроси, преди да станат правителствени решения. Засягайки въпроса за чистката на разговор в ЦК, Кимон Георгиев заявява: "Разбирам, че това е трябвало да се извърши. Не осъждам никого, но настъпи време това да се въведе в законни рамки." Министърът на войната не е против "обновяването" на войската, но поставя искането "тези въпроси да се разрешават между нас, а не през главата ми". Според шифрограмата на ЦК до Георги Димитров в Москва от 9 октомври 1944 г. той казал: "Мене не ме плаши даже утрешна съветска България. Аз съм готов да стана неин достоен гражданин." Дали това са политически маневри, наложени от обстоятелствата, ще стане ясно по-късно. Но в момента Трайчо Костов съобщава в Москва: "Югов е във възторг от Дамян." С него обаче е необходимо още да се "поработи политически". За целта е решено "Югов да поддържа систематически контакт и да подработва звенарите, министър Д. Терпешев - пладненци, М. Нейчев - социалистите, а Рачо Ангелов -останалите".

На 5 октомври 1944 г. ЦК на БРП (к) е посетен от секретаря на БЗНС д-р Г. М. Димитров. С подробен доклад за разговорите е информиран Георги Димитров в Москва. "Той ни заяви, пише в него, че пладненци - това са аграрни социалисти, че те се борят за нов социален строй и че тяхната идеология е близка до нашата. По линията на вътрешната политика не вижда причина за разногласия и борба между нас... Те също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на народния съд."

Във връзка с влизането на Наредбата-закон Кимон Георгиев и Дамян Велчев предлагат в ЦК на БРП (к) правителството да излезе с декларация, че всички арести занапред ще се извършват в рамките на действащите закони от съответните държавни органи. На 5 октомври 1944 г. тя е прочетена по радиото от министър-председателя. В нея се заявява: "От тоя момент всички ония, които се отдават на каквито и да са произволни арести или злоупотреби с властта, която упражняват, ще бъдат най-строго и безмилостно наказвани."

На 7 октомври 1944 г. ръководствата на БРП (к), БЗНС, НС "Звено", Социалдемократическата партия и НК на ОФ излизат с апел до местните организации и комитети. В него те подчертават, че ще окажат на правителството "всестранна поддръжка, за да бъде укрепен в страната строг демократичен ред и законност". Изразявайки своето съгласие с обнародваната вече Наредба-закон за народния съд, те също така се обявяват против произволите при неговото провеждане.

От своя страна ЦК на БРП (к) също предприема някои действия, с които да покаже официално пред обществеността, че няма различия със съюзниците си от ОФ и неговото правителство.

На 27 септември 1944 г. Енчо Стайков е освободен от длъжността директор на Народната милиция. На негово място е назначен Раденко Видински. Със заповед от 7 октомври 1944 г. той нарежда:

1. Да се спрат произволните арести на граждани, обвинени само в това, че са с фашистки убеждения.

2. Да се арестуват само тези фашисти, които са уличени в престъпления, засегнати от Закона за Народния съд.

3. Всички арести да се извършват с писмена заповед на съответния началник на милицията.

4. При спешни случаи арестите да се извършват без писмена заповед, като при откарването на арестуваното лице в участъка разпитът да бъде направен веднага и ако има основание, да се задържа, като същевременно се издаде заповед за задържането му.

5. Разследването на арестуваните лица да се извършва бързо и без протакане, като всички лица с доказани престъпления се предадат на Народния съд.

6. Обиски в дома на задържаното лице да се извършват в присъствието на двама граждани в качеството на поемни лица, като за целта се състави протокол, подписан от горните лица и представител на милицията.

7. Ако обискът се извърши в дома на арестуваното лице в негово отсъствие, то протоколът се подписва само от поемните лица и милиционера, който ръководи обиска.

8. При обиск да се изземват само ония вещи, които са в интерес на следствието.

9. При изземване на германските имущества и имуществото на осъдени от Народния съд също така да се състави протокол, като се вписват подробно всички вещи, пари и др.

С друга заповед от същата дата директорът на Народната милиция нарежда на областните коменданти и този на столицата да приведат в известност и предадат на съответните оръжейници всичкото конфискувано и събрано в складовете на ОФ годно и негодно оръжие, патрони и бойни припаси. В заповедта обаче има един съществен момент. Само всичкото излишно и негодно за работа оръжие и бойни припаси трябва да се изпратят в Дирекцията на народната милиция.

Но влизането в действие на Народния съд не оправдава очакванията на съюзниците на БРП (к) в ОФ, че ще спрат незаконните арести. Напротив, то дава тласък на нова вълна от още по-масови репресии. Как се стига до тях?

В деня, когато Политбюро одобрява Наредбата-закон, председателят на НК на ОФ Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ, и се подкрепя от широки обществени среди.

В началото на октомври 1944 г. Националният и областните комитети на ОФ започват да изпращат следователи по места за провеждане на дознанията във връзка с Народния съд. Те са одобрени предварително от ЦК на БРП (к). Освен това околийските и местните комитети на ОФ по села и градове се задължават в най-кратък срок да изготвят и изпратят списъци в Националния комитет с имената на задържаните лица и на тези, които все още не са задържани, но трябва да отговарят пред Народния съд. За всички се изисква да бъдат придружени с конкретни сведения за извършените престъпления и посочени свидетелите, които да установят тяхната вина.

По същото време новосформирани временни управи на редица стопански организации, дружества и съюзи излизат със специални окръжни, носещи еднакъв наслов - "За прочистване на ръководствата от фашистки елементи". Подобен процес протича и в отделните министерства и ведомства. За целта на ОФ комитетите по места или създадени в тях се изпращат инструкции за начина, по който да събират и предават сведенията за служителите, проявили се като "фашисти".

Прочистването на съдебните учреждения се извършва по инструкции на д-р Минчо Нейчев и въз основа на списъци, изготвени от комитетите на ОФ. Поради възникнали трудности при определяне на понятията "фашист" - "антифашист" с писмо от 4 октомври 1944 г. министърът на правосъдието обяснява: "От сведението трябва да се вижда какво е било държането на съдията извън съда, как се е изказвал върху политическите и държавните порядки преди 9 септември т. г., а така също какво е било държането му в съда главно по политическите процеси." В резултат на чистката по сведения, посочени от него, са уволнени 145 съдии и прокурори, по други причини - 33, при общ брой за цялата страна 618 души.

В друг доклад д-р Минчо Нейчев информира министър-председателя за цялостното прочистване на съдебната система за времето от 9 септември 1944 до 22 февруари 1945 г. Според него от 603 души съдии за фашистки прояви са уволнени 134 и в интерес на службата 28. "Това - пише министърът на правосъдието - представлява повече от една четвърт от съдийския персонал." От съдебните кандидати, допълнителни членове, съдии-изпълнители и нотариуси за фашистки прояви са уволнени 23 души и в интерес на службата - 6 души. От съдебните служители, които се назначават от министерството, по същите причини са уволнени съответно 9 и 15 души. Чистката засяга и служителите при затворите, които също се назначават от министерството. При общ брой 152 са уволнени 121. "Освен това - допълва д-р Минчо Нейчев - от шефовете на учрежденията е била извършена чистка на ония служители, които се назначават от тях." Но колко са арестуваните, изчезналите и предадените за съдене от Народния съд, министърът не съобщава.

По по-различен начин се решава въпросът с Министерството на народното просвещение. С Постановление № 202 от 20 октомври 1944 г. Министерският съвет одобрява "Наредба-закон за прочистване на преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в университета и висшите училища и академии".

В доклада на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков до министър-председателя е записано: "Мярката за прочистването на преподавателския персонал в Университета и в другите висши училища и академии не може да се смята за накърняване на така наречената академична свобода и университетска автономия, защото критерий при прочистването на преподавателския персонал ще бъде не научната и преподавателската дейност на доценти, професори и пр., а извършената явно или прикрито фашистка противонародна пропаганда сред академичната младеж, както предвижда и Законът за държавните служители, направен от миналия режим."

Съгласно Наредбата-закон провинените "досега и в бъдеще в активна, подчертана фашистка дейност" преподаватели и учители се уволняват веднага административно. По-малко провинените се отстраняват от служба временно. С тях се започва разследване, което трябва да завърши най-късно до един месец, за да се установи категорично виновността на лицето. Доказателствата по него се събират от съответните граждански комитети на ОФ, от отделни лица от средите на ОФ, лични проучвания и най-накрая - документи.

Така по набързо изготвени списъци от комитетите на ОФ или по предложение само на някои влизащи в тях лица от улици и къщи се "задигат" хора, набедени, че са "реакционери". Много от задържаните са натоварени в камиони и откарани в неизвестна посока. Една немалка част от уволнените държавни служители са арестувани и предадени за разследване в милицията.

За лицата, които са търсени за разпит или задържане, но се укриват, Дирекцията на народната милиция издава специална заповед. Те се задължават в срок от пет дни, смятано от 10 октомври 1944 г., да се представят доброволно на съответните власти. Тези, които не изпълнят настоящото нареждане, и техните укриватели "ще бъдат преследвани и най-строго наказвани".

Не са редки и проявите на посегателство върху населението главно в селата и по-малките градове на страната, извършвани от руски войници и офицери. В писмо до Георги Димитров от 12 септември 1944 г. един от партийните ръководители във Варна - К. Халачев, пише: "Голяма опасност за нас специално тук, в нашата област, представляват непрестанните случаи на грабежи и насилие, вършени от неотговорни червеноармейци." Подобни сигнали се получават от Добричка, Чирпанска и Ямболска околия.

На 22 септември 1944 г. Георги Димитров изпраща писмо, адресирано лично до Сталин и Молотов. В него той споделя: "Има редица случаи на насилие по отношение към местното население на заетите територии от страна на отделни военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Например:

1. Произволно се отнема от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти и др. без знанието на местната власт и без оформяне по съответния начин изземването на добитъка и хранителните продукти.

2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства и смазочни масла.

3. Някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват по нощите в частни домове в градове и села, извършват грабежи, а в някои случаи - изнасилват жени, убиват мъже. В с. Дивдядово - Шуменско, между убитите е и един стар член на Комунистическата партия." Във връзка с всичко това Георги Димитров моли да се направи възможното за най-скорошно прекратяване на такива "произволни действия".

Като резултат на 27 септември 1944 г. маршал Ф. И. Толбухин се обръща с Позив към българския народ, в който твърде двусмислено предупреждава: "Всякакви нарушения на реда, произволи и беззакония няма да се търпят и ще се считат като действия, насочени против Червената армия."

В слово, прочетено по радиото на 3 октомври 1944 г., министърът на пропагандата Димо Казасов се опитва официално да опровергае слуховете за "отклоненията" по неговите думи от установения от Червената армия ред. От проверката на случаите, изнесени в много писма до правителството и регентите, според Димо Казасов се установило, че това са "съвършено единични и уединени факти", които се украсяват с измислици и разпространяват като всеобщо явление. "Правят се заключения, казва министърът, за някакво по-друго държане на германския войник."

Запазването на регентския съвет, макар и в променен състав, показва, че на този етап правителството на ОФ смята да запази монархическата форма на управление на държавата. Но същевременно са взети мерки за "пълното изолиране на царското семейство". Малолетният цар Симеон П, царицата-майка и княгиня Мария-Луиза са настанени в двореца "Врана". Той е поставен под силна охрана и се наблюдава лично от директора на Народната милиция. "На Царицата внушихме - пише ЦК до Георги Димитров - да се предпазва да стане център на реакцията. Тя заяви, че в политиката няма да се намесва."

Регентът Тодор Павлов има партийно поръчение да поддържа постоянни контакти с царицата и да информира ЦК за нейното поведение и евентуални намерения.

Княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са задържани още на 9 септември 1944 г. В края на месеца в печата се появява кратко съобщение на Дирекцията на милицията: "Бившите регенти - Кирил, Филов, Михов, както и бившият министър-председател Добри Божилов и министърът на вътрешните работи Петър Габровски, задържани от българските власти, са предадени на съветските власти за разследване." Това, което не се казва, е, че те са отведени в Москва.

В деня, когато регентите подписват указа за Народния съд, Кимон Георгиев и Дамян Велчев дават съгласието си на третия член на ръководната тройка в правителството "да се арестува цялата царска камарила". Става дума за дворцовите съветници и служители на цар Борис III и неговото семейство. Между арестуваните е и сестрата на монарха - княгиня Евдокия.

С радиограма от 6 ноември 1944 г. Георги Димитров пита ЦК "какво прави нашата дама". На регента Тодор Павлов е наредено веднага да напише подробен отчет за срещите си и разговорите с царицата. Той е изпратен в Москва седмица по-късно.

"Не дразня Царицата - пише Тодор Павлов, - държа се с нея стегнато и достъпно, не й правя никакви принципни отстъпки, не будя в нея оптимистични надежди, но и не създавам в душата й ненужна паника. На няколко пъти се застъпих за спиране на някои опасни левичарски прояви от страна било на наши другари и на земеделци, които бяха ходили с камион да правят ОФ комитет в двореца "Врана", а други (в т. число и руски войници) бяха устройвали лов с шмайзери на фазани в парка на същия дворец, трети при обиколка в двореца бяха задигнали дрехи от покойния цар, пощенски чекове на името на царицата и т. н., и т. н. При такива случаи аз в съгласие с другите регенти и с ЦК на РП се застъпвам за царицата, още повече че там при лов с шмайзери на фазани из парка, при правене на събрания в двореца няма такава гаранция, че някой куршум не би попаднал "случайно" (Интелижан сервиз знае отлично как стават тия работи)... В среща с царицата тя ми каза, като ме кани на обяд: "Ако е нужно да си взема багажа и да си отида, кажете ми и аз ще го сторя, но защо са тези чести обиски в двореца и в другите дворци? Разбирам, че принцът Кирил като регент остава в отговорност за политиката си, но защо арестуваха и княгинята, и много близки хора на моите придворни изчезнаха безследно? Не би ли могло под гаранция княгиня Евдокия да се пусне в къщата си?" и т. н. - в този дух. Посъветвах я много учтиво, но много твърдо да не поставя въпроси и като тоя за княгиня Евдокия и да не се застъпва за хора, които са доказани фашистки агенти. Казах й, че срещу самото й семейство (Евдокия по конституция не е член на царското семейство) не се предприемат и вероятно едва ли ще се предприемат подобни мерки, замолих я (всъщност предупредих я) да избягва да се обкръжава от хора, които могат да я изложат, макар да се ръководи от чисто хуманни мотиви, подсказах й, че политиката не е нито морал (отвлечен), нито етика, а си има своя логика и т. н. И тоя път тя отново се успокои и дори ме покани на обяд.

Моето впечатление е, че в политиката тя е много по-деликатна от княгиня Евдокия и ако би се уверила, че не грози сериозно непосредствена опасност децата й - престолонаследника, би се държала (при здрави и сплотени регенти) относително прилично, при условие княгинята и принц Кирил да не й влияят, а също да бъде охранявана от присъствието на реакционни монархически среди у нас."

 

 

Конституцията няма да се спазва

 

На 1 октомври 1944 г. ЦК на БРП (к) информира Георги Димитров в Москва: "Държавен обвинител в Народния съд ще бъде Георги Петров от Стара Загора." Той е посочен от министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев, който е негов съгражданин. Двамата се познават добре от съвместната им работа в ОК на БКП в Стара Загора и са участници в Септемврийското въстание от 1923 г. От 1921 до 1941 г. Георги Петров работи като адвокат в родния си град, а след това в София. Назначението му за главен народен обвинител е оформено с постановление № 9 на Министерския съвет от 9 октомври 1944 г. На същия ден ЦК докладва на Георги Димитров: "На революционната чистка слагаме решителен край." Наредено е на семействата на арестуваните да се отпуснат от техните конфискувани пари необходимите суми за изхранване и дрехи, а те трябва да бъдат изселени от София. Същевременно на близките на убитите антифашисти е отпусната помощ в размер на 30 000 лв. на човек.

В интервю за вестник "Работническо дело", публикувано на 12 октомври 1944 г., главният народен обвинител казва: "Историческата дейност на народния съд ще се развие под лозунга "Смърт на фашизма". Какво се крие зад думите на Георги Петров? И какви са замислите на БРП (к)?

В декларацията на централните ръководства на отечественофронтовските партии от същия ден изрично се посочва: "Вън от ОФ няма демократични политически организации." Нещо повече - НК на ОФ квалифицира демократите, радикалите, привържениците на БЗНС "Врабча" с лидер Димитър Гичев и социалдемократите на Кръстю Пастухов като "своеобразни профашисти", "идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм". За делата си според него и те трябва да отговарят пред Народния съд. Това означава, че Наредбата-закон ще засегне и онези политически среди, които са отказали сътрудничество с БРП на основата на програмата на ОФ от 1942 г., доразвита в манифеста от края на август 1944 г.

При тези условия демократичните сили нямат възможност да изразят открито своето отношение към Народния съд. Печатът им не е възстановен, а партиите не могат да водят нормален организационен живот.

По думите на Георги Петров "лабораторията" на Народния съд е институцията на народните обвинители. Съгласно чл. 5 от Наредбата-закон по доклад на министъра на правосъдието Министерският съвет назначава и нужното число обвинители. Подходът обаче на д-р Минчо Нейчев е по-различен. Той предлага част от тях да се посочват от комитетите на ОФ, а след това да бъдат назначавани по негов доклад. Съображенията са, че така за народни обвинители ще бъдат подбрани "подходящи лица". Освен това на съюзниците от ОФ ще се даде възможност да посочат свои представители за народни обвинители. Този принцип се прилага главно в провинцията. В София обвинителите се назначават направо след щателно проучване и събиране сведения за "другари антифашисти и комунисти". Една група от тях са следователи в народната и стопанската милиция. Предложени са от Дирекцията на милицията, понеже познават работата по-добре и имат вече натрупан опит.

Законът възлага на народните обвинители да събират обвинителния материал, да възбудят обвинението, да определят мярката за неотклонение, да изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда. Дознанията на подсъдимите се снемат от следствени комисии след устни разпити и по въпросници, изготвени и връчени от народните обвинители. В техния състав влизат следователи от Дирекцията на народната милиция и изпратени лица от НК на ОФ по места.

Задачите, правата и характерът на следствените комисии са очертани на конференция на правниците от министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев. Отделно Дирекцията на милицията изработва директива, в която се третират естеството на работата и деянията, които се засягат от Народния съд.

В съответствие с тези инструкции задържаните лица се разделят на три групи. Първа група - за народен съд, втора - за други престъпления, и трета - за лица, които не се засягат от народния съд и следва да бъдат освободени.

На практика следствената и обвинителната дейност се съединяват. Но според Георги Петров това "не е принципен въпрос и не ще увреди с нищо производството пред Народния съд".

Народната милиция се явява помощен орган на институцията на народното обвинителство. Но тя има други разбирания и значително надвишава своите правомощия.

Образуването на съдебните състави е регламентирано в чл. 7 на Наредбата-закон. Те се състоят от народни съдии, избирани от областните комитети на ОФ и-одобрени от Националния комитет. Останалите съдии са юристи и се назначават по усмотрение на министъра на правосъдието.

Първоначално ЦК на БРП (к) няма ясна представа колко ще бъдат процесите. С шифрована телеграма от 24 октомври 1944 г. Георги Димитров иска срочна информация от политическия секретар на партията Трайчо Костов за това как върви политическата и юридическа подготовка на Народния съд, какви са основните положения на обвинителния акт и каква е в общи черти съдебната процедура. След три дни той предава в Москва: "По цялата страна народните обвинители са назначени и под тяхно ръководство се извършва разпитът на задържаните лица и събиране на обвинителния материал. В близко време ще бъдат готови обвинителните актове по тези дела, по които е завършило следствието... Предвижда се не един, а възможно и няколко процеса за престъпленията и предателствата по отношение на народа, извършени от върховното ръководство на страната." Във връзка с тях до 27 октомври 1944 г. са задържани шестима от дворцовите съветници, четирима от висшето духовенство, всички министри от кабинетите от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г. - общо 31, с изключение на бившия министър на вътрешните работи Дочо Христов, който се издирва, регентите и правителствените депутати - общо 109 души. На съд са предадени и всички членове на Висшия военен съвет - около 20 души. ЦК на БРП (к) предвижда да бъдат съдени и всички агенти на Гестапо, които с малки изключения са арестувани, както и "убийци, грабители, предатели и провокатори над българския народ". В София броят на арестуваните е 1352. За страната числото е неустановено.

За политическата подготовка на процесите, съобщава ЦК на БРП (к), в печата "ежедневно се публикуват специални материали: фотографии на убитите партизани, отделни актове на жестокост, извършени от агенти на фашистите".

В Москва също няма изработено становище за броя на процесите на Народния съд. С радиограма от 4 ноември 1944 г. Георги Димитров инструктира ЦК на БРП (к): "Постарайте се да поставите Народния съд против народните предатели и престъпници на здрава политическа основа." Според него е необходимо преди всичко да се организира "един централен процес с много сериозно обоснован политически обвинителен акт и такава присъда на Народния съд".

На 17 ноември 1944 г. по доклад на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев е прието изменение и допълнение на Наредбата-закон. За съдене са включени регентите, дворцовите съветници, висшите духовни и военни лица. Деянията им следва да бъдат разглеждани от състава на съда, който ще съди министрите.

По искане на Георги Димитров на 20 ноември 1944 г. д-р Минчо Нейчев изпраща в Москва подробен отчет за досегашната подготовка на Народния съд. Според министъра до този момент в София са образувани два върховни състава с по 13 души съдии. Само четирима от тях са юристи, а другите девет - "народни съдии", избрани от Софийския областен комитет на ОФ. За цялата страна са формирани 65 обикновени състава с по петима членове, от които един е съдия - юрист, а другите - посочени от ОФ.

Съдебните състави получават от народните обвинители изготвените процеси и материалите по тях с показанията на подсъдимите, написани саморъчно и в отделни случаи преписани на машина. Те трябва да проучат делата, да проведат съдебното дирене (самия процес) и постановят присъдите. Председателят докладчик изготвя мотивите на присъдата след завършване на съдебния процес.

В началото на декември 1944 г. броят на върховните състави нараства на четири - с 52-ма съдии и 10 народни обвинители. До завършването на Народния съд обикновените състави стават 128 с около 650 съдии и 140 народни обвинители. Измененията се налагат поради постоянно нарастващия брой на подсъдимите.

За съдене на виновниците, извършили престъпления против лицата от еврейски произход, в София е образуван отделен състав при участието на народни обвинители от същия произход.

Подсъдимите военни и граждански съдии и прокурори се предават на специален съд в столицата. В него народните съдии са избрани измежду юристите в страната.

За по-малко от два месеца главният народен обвинител Георги Петров провежда с народните съдии и обвинители около 30 конференции за инструктаж. За делата предимно в провинцията той се ръководи от линията на ЦК на БРП (к), която трябва да се следва: "Една безпощадна разправа с врага, но при едно разумно действие, за да не подриваме основите на нашата отечественофронтовска власт и да не утежняваме международното положение на страната." От тях се изисква:

Първо, да бъде прочистен целият апарат на политическата полиция, като се започне от областния директор и областния полицейски началник до последния полицейски агент.

Второ, да бъдат наказани онези военни, които са правили кървави издевателства над българския народ и се намират в ръцете на Народния съд.

Трето, всички изпъкнали политически фигури от фашисткия лагер.

Четвърто, да няма "леви залитания" - да не се издават смъртни присъди за маловажни случаи, които обществото няма да посрещне добре.

Да не се осъждат на смърт военни лица, които се намират на фронта, а да се спира тяхната преписка заради момента.

С Наредбата-закон за Народния съд се създава прецедент, непознат в историята на нова България. Тогава как да се обоснове неговото приемане? Отговорът на този въпрос се съдържа в изготвените мотиви към Наредбата-закон, в които се тълкуват основните негови положения.

В уводната част създаването на Народния съд се обяснява с "общонародно искане" и "върховен държавен интерес". Неговата присъда ще донесе "едно необходимо удовлетворение на измъчения народ", като същевременно "ще се подсилят позициите на България пред съюзените демократически държави и ще се възстанови доброто й име пред свободолюбивите народи в света".

По чл. 1 е дадено тълкуване защо в настоящата Наредба-закон не бива да се търсят възражения в Търновската конституция против съдене на министри, народни представители и други. За юристите е ясно, че са нарушени няколко нейни постановления. В чл. 155 и чл. 158 изрично е казано, че министрите могат да бъдат съдени само от държавен съд, и то по решение на Народното събрание. А съгласно чл. 93 народните представители не носят отговорност за своите действия в това си качество. В тази връзка в мотивите е записано: "При условията днес няма възможност да се спазят ограниченията на конституцията за съдене министри и депутати. Спазването им би означавало да се осуети Народният съд за години или завинаги, а страната и държавата да носят отговорности за делата на властващите до 9 септември престъпници. Това не може да се позволи.

По същите съображения не може да има никакво значение при съденето на виновниците и правната догма за необратната сила на законите."

По-нататък в мотивите се разясняват изброените в чл. 2 на Наредбата-закон в 10 точки престъпни състави и групите лица, които трябва да отговарят за тях. За всички е определено едно и също наказание - временен или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5 милиона лева. В чл. 4 се предвижда като допълнително наказание лишаване от права по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги, както и пълна или частична конфискация на имотите на осъдените. Посочено е, че "смъртта на лица, подлежащи на Народен съд, не е причина за невъзбуждане или прекратяване на производството за установяване виновността на извършените от тях деяния. При такъв случай присъдата ще бъде за конфискация изцяло или частично имотите на такива лица". В случая е нарушен и чл. 70, ал. 2 от Търновската конституция, забраняващ конфискация на имуществото.

Тези положения са включени в Наредбата-закон по настояване на Васил Коларов с одобрението на Георги Димитров. Съображенията му са, че така трябва "да се нанесе първият икономически удар върху буржоазията, да се финансира народната власт и се подпомогнат борците против фашизма".

По въпроса за начина, по който ще се извърши съдебното дирене - "свободно по разум и съвест", в мотивите е обяснено, че това означава, че Народният съд е "освободен от закона за Наказателното съдопроизводство", т. е. от действащото по това време законодателство.

Така, по думите на Георги Петров, се създават условия той да "изпълни ударно своите задачи", произтичащи от "естеството му на революционен съд". По тази причина събирането на обвинителния материал, насрочването и разглеждането на делата трябва да се организират така, че те да бъдат завършени до 1 януари 1945 г. Същата необходимост изисква "да не се забавят и присъдите".

Наредбата-закон дава на подсъдимите право на адвокатска защита. Същевременно броят им е ограничен до двама души. Според мотивите тази мярка се налага от обстоятелството, че "не може да се позволи на подсъдимите, които могат да плащат богато, да тормозят производството в Народния съд с многобройни адвокати и защитници".

Друг момент, засегнат в мотивите, е за създаването на съдебните състави по реда, посочен в чл. 6 и чл. 7 на Наредбата-закон. Очевидно е, че то излиза извън рамките на съществуващото съдоустройствено законодателство. Обяснението в мотивите е: "При условията днес не биха могли да се извършат редовни избори за народни съдии. Остава изборът им да се извърши от комитетите на ОФ, в които влизат действителни представители на демократичните сили в страната, т. е. на народното мнозинство."

Този принцип има още едно предимство от гледна точка на създателите на Народния съд. Той дава възможност по искане на комитетите на ОФ да бъдат предсрочно "отзовавани" и "сменявани" онези народни съдии, които се оказват неудобни или се отклоняват от линията на Комунистическата партия.

С изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата и Закона за адвокатите от декември 1944 г. по думите на д-р Минчо Нейчев "се дава възможност на лицата, които са осъдени за политически престъпления, да станат съдии", както и на "условно осъдените, реабилитираните и амнистираните да упражняват адвокатската си професия". По такъв начин съдебните състави на Народния съд се формират по политически признак и прилагане на "класов подход".

На 7 октомври 1944 г. в България пристигат 60 души от английската военна комисия към бъдещата Съюзна контролна комисия, а седмица по-късно и 15 души от американската. Появата мм е посрещната с неприязън от Комунистическата партия. В шифрограма на Трайчо Костов до Георги Димитров в Москва се отбелязва, че те идват не само за "военен контрол, но и за разгръщане на пропаганда". А и положението в страната се променя не в полза на линията на БРП (к). На 17 октомври 1944 г. Политбюро констатира -"ентусиазмът отминава". Забелязва се отлив, отдръпване и "уплаха сред населението от репресиите".

По същото време в Москва започват преговорите за сключване на примирие между българската делегация, водена от министъра на външните работи проф. Петко Стайнов, с представителите на съюзните държави. Всичко това принуждава ръководството на БРП (к) да се занимае специално с въпроса за репресиите. На заседание на 20 октомври 1944 г. Политбюро решава: "Във връзка с продължаващите случаи на недисциплинираност и самоволни действия от страна на партизаните, милиционери, гвардейци, на комитетите на ОФ и на някои партийци да се излезе публично от името на партията против партизанщината в управлението и стопанисването като несъответствие на сегашната обстановка, когато има вече укрепена и стабилизирана власт, те са вредни."

Пет дни по-късно Политбюро приема ново решение да се ликвидират бойните групи на партията, съставени от бивши партизани. Вместо тях да се използват доброволческите помощни отряди при милицията, подчинени на съответните областни началници на милицията. В техния състав да влизат партийците и най-надеждната част от ремсистите. "По този начин - заключава Политбюро - всички партийци и ремсисти ще бъдат въоръжени и военно обучени."

Така БРП (к) пристъпва към изграждане на свои военизирани вътрешни структури, които да продължат чистката под нейно пряко ръководство. От тази гледна точка тя вече няма интерес да поема отговорността за "своеволните действия" на партизани или "партийци" и се опитва да се разграничи от тях. А и бойните групи са си свършили работата. Този ход на Политбюро е продиктуван и от външнополитически съображения с оглед неуреденото международно положение на България.

В изпълнение решението на ръководството на БРП (к) на 27 октомври 1944 г. министърът на вътрешните работи произнася реч по радиото. В нея той изрежда констатираните прояви на "нарушения" на законността, извършвани от партизаните. Те се свеждали до следното:

Първо, на редица места се извършват произволни обиски, арести, посегателства върху частно имущество или жилища; изземване и раздаване на нуждаещото се население на намерени частни вещи, запаси и стоки в по-имотните граждани; произволно събиране на средства и т. н. "Така например - казва министърът - преди два-три дни лично констатирах случаи на извършени обиски в едно село от група милиционери, дошли от друго село... Има други случаи, когато милиционерски групи от една околия отиват в друга и вършат обиски и арести по свое усмотрение."

Друга проява е посегателството върху нарядни стоки, предназначени за снабдяване на армията и населението в градовете. Много обезпокоително е, според Антон Югов, допускането на произволи върху представители на организациите, влизащи в ОФ. "Безпричинно - заявява министърът - се задържат техни деятели, разтурят се или не се разрешават техни събрания, късат се протоколи и т. н. и с това се само влошават отношенията между съюзниците."

В същото време Антон Югов призовава: "Борбата срещу народните врагове не само трябва да продължи, но трябва да се засили." Усилията на милицията отсега нататък да бъдат насочени за "издирване и обезвредяване на истинските народни врагове и престъпници за Народния съд".

В доклад до Политбюро от 16 ноември 1944 г. Антон Югов с удовлетворение отбелязва, че до този момент са арестувани 28 630 души, включително и голяма част от укриващите се. Колко обаче от тях ще бъдат изправени пред Народния съд?

В отчета си до Георги Димитров в Москва от 20 ноември 1944 г. д-р Минчо Нейчев съобщава, че броят на подсъдимите по Наредбата-закон е 10 000. От разликата в числата, посочени в двата доклада (28 630 - 10 000), се вижда, че се губят следите на 18 630 души. Какво се е случило с тях, не е известно.

Настаняването на Съюзническата контролна комисия в България след сключване на примирието на 28 октомври 1944 г. предизвиква раздвижване сред политическите среди. За да добият по-непосредствени, впечатления за обстановката в страната, отделни нейни представители се срещат с някои по-изявени политици. За характера и целите на Наредбата-закон за Народния съд пълномощник от американската мисия разговаря с регента проф. Венелин Ганев. Професорът споделя опасенията си, че ако се разшири неговият обхват и засегне големи групи лица извън прогерманските среди, той ще се превърне от "народен" в"антинароден".

С радиограма от 26 ноември 1944 г. ЦК на БРП (к) с тревога съобщава на Георги Димитров в Москва: "На една вечеря, организирана (дадена) от англичаните, на която са били поканени от българска страна проф. П. Стоянов и В. Ганев, английският посланик подхвърлил, че ако България ще продължава да се болшевизира и милицията да действа круто, то те ще предприемат дипломатически стъпки за смяна на правителството. Ясно откъде идват надеждите на Гемето и компания.".

И наистина, на среща на американския пълномощник с главния секретар на БЗНС д-р Г. М. Димитров е изказано уверението на западните демокрации, че създаването на ново "представително правителство" в България ще стане чрез провеждане на свободни и демократични избори под контрола на съюзниците. На тях се гледа като на изход от създалата се политическа ситуация и възстановяване на конституционно-парламентарното управление на държавата.

В писмото си до Георги Димитров в Москва от 8 ноември 1944 г. Тодор Павлов обстойно разяснява поведението на другите двама регенти. "Проф. Венелин Ганев - пише той - напоследък все по-често (даже и в Министерския съвет) заявява, че съвестта му не може да понася "произволите" и "беззаконията" на милиционерите и бившите партизани. На моите възражения, че вътрешното министерство, ЦК на РП и ЦК на ОФ вземат решителни и конкретни мерки срещу някои престаравания и неточности на масите отдолу, той отговаря, че безобразията все още си продължават и еднаж даже ми загатна за оставката си, от която обаче скоро се отказа.

Вярно е, че има много неща за осъждане в поведението на някои милиционери, партизани и партийци долу, гонят по селата, но проф. Венелин Ганев поради дърветата не иска да види гората... Наблюдавам го внимателно и се убеждавам все повече, че при евентуална бъдеща правителствена криза той ще ми прави сериозни бели. Той е много богат човек. Напоследък взе да замисля да основе своя партия. Ще видим докъде ще стигне в това отношение.

Цветко Бобошевски е бил (а струва ми се, и сега си остава) член на Народняшката партия и е голям приятел на Буров и Н. Мушанов, с които се среща явно и тайно. Няколко пъти настоява пред министър-председателя да пусне Буров (който е под домашен арест)... Макар да е бил с ОФ преди 9 септември, Цветко Бобошевски все повече и повече се смущава и нервира, подобно на Венелин Ганев, от "беззаконията" отдолу, без обаче да се обявява против "законното" съдене на истинските виновници и против "законните" чистки в армията и държавния апарат... За ОФ той настоява само функциите на обществен контрол. Расте у мене впечатлението, че при евентуална бъдеща кабинетна или друга криза той ще бъде не с мен, а с В. Ганев и понеже регентите работят не с вишегласие, това ще създаде криза и в самото регентство. Налага се следователно регентският състав при първия удобен случай (може би дори и преди мира) да бъде преустроен и по-внимателно подбран"...

Тодор Павлов информира Георги Димитров и за задълбочаването на различията в правителството между БРП (к) и нейните съюзници. БЗНС "Пладне" поискал от министър-председателя Кимон Георгиев и проф. Венелин Ганев да се направи възможното да се "махнат комунистите от вътрешното министерство заради беззаконието". На това Дамян Велчев отговорил: "А как да им вземем вътрешното министерство, когато те ни направиха и нас, и вас министри."

Става дума за това, че в Министерския съвет Никола Петков предлага министър-председателят Кимон Георгиев да оглави и вътрешното министерство, за да се прекратят репресиите и се успокои страната.

На публично събрание в Трявна секретарят на НС "Звено" П. Попзлатев заявява, че "единството на ОФ е много лошо и ако то не се подобри, работата ще дойде до гражданска война". Според него в Съветския съюз нямало "социализъм", а "сталинизъм". При провеждане на колективизацията там били избити 2 милиона души.

Криза в правителството на ОФ наистина възниква, но причината за нея е в отклонението от програмата на ОФ от 17 септември 1944 г. Съюзниците на БРП (к) са недоволни, че под прикритието на ОФ тя провежда своя собствена линия, която води до "болшевизация" на страната. Не се спазва обещанието за възстановяване на конституцията и на всички права и свободи на народа, записани в нея. Между БРП (к) и некомунистическите партии в ОФ няма различия за необходимостта от народен съд. Само че те имат по-други виждания за неговия обхват и характер. И когато започва подготовката на Народния съд, те все по-ясно изпъкват. Чрез него не се наказват само преките виновници за прогерманския курс на България, а БРП (к) го използва, за да си разчисти "сметките" с неудобните за нея лица и политическите си противници.

В разговор с проф. Венелин Ганев Никола Петков споделя: "Ще се съдят регенти, министри, депутати, военни и полицаи, обявени за фашисти. Това е разпра с българската държавност, а не с хитлеристките агенти."

Но Москва нарежда да не се правят никакви компромиси и отстъпки на съюзниците. Според Георги Димитров изводът от възникналите разногласия може да бъде само един - "още по-твърдо, упорито и енергично да провеждаме тази линия и да не допуснем никакъв поврат назад. Това трябва да разберат и почувстват и приятелите, и враговете". Що се отнася до Министерството на вътрешните работи, то в никакъв случай не трябва да се отстъпва.

Съветският съюз също не стои безучастен към раздвижването на политическите сили в България. На 29 ноември 1944 г. заместник-председателят на Съюзната контролна комисия ген.-полковник С. Бирюзов отправя официално писмо до министър-председателя Кимон Георгиев за състава и компетенцията на ръководството на комисията:

Господин министър-председателю,

Имам честта да Ви съобщя, че Съюзната контролна комисия пристъпи към своята дейност.

Във връзка с това съобщавам Ви, че всички сношения на представителите на съюзните държави с българското правителство по всички въпроси, влизащи в компетенцията на Съюзната контролна комисия, ще стават само чрез ръководството на Съюзната контролна комисия в лицето на:

председателя на СКК маршала на Съветския съюз Толбухин;

заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов;

политически съветник при председателя на СКК пълномощния министър Лаврищев;

помощник-председателя на СКК генерал-лейтенант Черепанов;

помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов.

Всякакви обръщения от страна на други лица от Съюзната контролна комисия, в това число и на представителите на съюзните държави не се допускат.

Приемането и разрешението на въпроса, помимо ръководството на СКК, ще се смятат за игнориране на ръководството на Съюзната контролна комисия.

 

 

Обвинението се дирижира от Москва

 

В началото на октомври 1944 г. в Съветския съюз са отведени и други бивши министър-председатели, министри и военни лица за времето от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г. Те са настанени в правителствени вили край Москва и разпитвани от органите на НКВД. Ръководството на БРП (к) не знае какво възнамерява да прави с тях съветското правителство. Предполага се, че те може би ще бъдат изправени да отговарят за деянията си пред международен съд. Затова в Наредбата-закон от 6 октомври 1944 г. не са включени регентите, а формулировката "други граждански или военни лица" е най-обща.

С радиограма от 25 ноември 1944 г. Трайчо Костов пита Георги Димитров: "Кой и как ще съди княз Кирил, Филов, Божилов и другите, които са взети под съветско попечителство. Ние не можем да не ги съдим. Ще ги доведат ли тука, или трябва да ги съдим задочно?"

Вероятно Георги Димитров също няма точна информация, затова и отговор не последва. Трайчо Костов, който по това време е секретар и ръководител на БРП (к), е принуден да се обърне отново към него, само че този път с по-остър тон: "Досега от съветските органи са взети под арест регентите, 14 министри и 3-ма депутати. Някои от тях още не са били под следствие тук. Ако продължава така, то нашият народен съд ще остане без министри. Ще бъдат ли те върнати, за да ги съдим ние, или ще ги съдят съветските органи, или ще бъде нужно да ги съдим два пъти - ние задочно и съветските органи?"

Друг проблем, който безпокои Политбюро, е как да се постъпи със сестрата на цар Борис III - княгиня Евдокия. В Дирекцията на народната милиция тя написва подробно дознание, в което отговаря на предварително поставени 16 въпроса от главния народен обвинител. Целта е да се намерят достатъчно доказателства, уличаващи я като съветник на цар Борис III и един от виновниците за прогерманската политика на България. В тази връзка са разпитвани и десетки свидетели. Но следствието е неприятно изненадано. При съпоставяне на фактите се доказват нейните открито проявявани антигермански настроения и чувства. Нещо повече, княгинята с искрено желание е полагала усилия за създаване на по-топли отношения на България с Англия. С неудовлетворение Трайчо Костов пише на Георги Димитров, че тя "не може да бъде изведена пред народния съд, защото данни за дейността й мъчно могат да се намерят". Още по-негативна е реакцията на някои крайни антимонархически среди от Народния съюз "Звено". Те продължават да смятат княгинята за "главен вдъхновител и проводник на Борисовата политика" и търсят начин за извънсъдебна разправа с нея. Трайчо Костов отбелязва: "Има опасност да не се извърши от тия среди някоя глупост." Става дума не за проявено милосърдие, а за това, че посягането върху живота на княгиня Евдокия би довело до вътрешни и международни усложнения за България. Затова Трайчо Костов иска съвет от Георги Димитров как най-безболезнено да се отърват от нея. С радиограма от 19 декември 1944 г. той го пита: "Не я ли щат нашите приятели?" - т. е. тя да бъде изпратена в Москва.

По молба на царица Иоанна и с намесата на регента Тодор Павлов е намерено компромисно решение. Княгиня Евдокия е пусната от Дирекцията на народната милиция и поставена под домашен арест в къщата си в кв. "Изгрева".

Съобразявайки се с ограниченото време, назначената комисия от ЦК на БРП (к) изработва набързо обвинителния акт. На 13 декември 1944 г. той е връчен на обвиняемите и публикуван в печата. На същия ден Трайчо Костов пише на Георги Димитров, че неговите евентуални бележки ще бъдат взети под внимание при съставяне на обвинителната реч, "понеже не бива да се бавят повече процесите".

Писмените препоръки, изработени съвместно с Васил Коларов, са получени на 17 декември 1944 г. и връчени на главния народен обвинител Георги Петров. В тях е отразена политическата линия на Комунистическата партия, водена от началото на Втората световна война, и нейните задачи на настоящия етап. От тази гледна точка Георги Петров трябва да обоснове основните пунктове на обвинителната си реч. Георги Димитров и Васил Коларов поставят ударението върху няколко възлови проблема.

Първият се отнася до това да се противопостави на "немско-фашисткия империализъм" освободителната мисия на СССР и Червената армия. Нейните съюзници са поставени на заден план. И това тяхно изискване не е случайно.

Още тогава обявяването на война на България от Съветския съюз и навлизането на неговите войски не се посреща еднозначно в обществото. Страната се управлява от демократично правителство с министър-председател от БЗНС Константин Муравиев. На 5 септември то е взело решение да обяви война на Германия и по негово настояване е започнало изтегляне на германските военни части от България. Логично възниква въпросът може ли това правителство да се квалифицира като фашистко, а неговите членове - арестувани и предадени за съдене?

Решението за действие на Москва не е съгласувано с нейните съюзници - Англия и САЩ. ЦК на БРП (к) бърза да информира Георги Димитров: "Идването на Червената армия в България е било за тях неприятна изненада." В изявление върху военното положение в Европа, направено пред Камарата на общините, за България Чърчил казва: "Съветската намеса бе неочаквана и ефикасна."

Вторият проблем, на който Георги Димитров обръща внимание, е в обвинителната реч да се посочи, че появяването на съветските войски на границата на държавата ни дава тласък на "народното движение" и по такъв начин "помогна на българския народ да се освободи от национално робство".

Оценката за 9 септември като народно въстание, организирано и проведено от Комунистическата партия, е също проблематична. Тя не се споделя дори от някои нейни съюзници от Отечествения фронт. Според лидера на Земеделския съюз Г. М. Димитров промяната е заслуга преди всичко на българските селяни с подкрепата на някои части от армията. За ролята на Червената армия той и дума не споменава. Претенции за най-голяма роля в деветосептемврийския акт има и Народният съюз "Звено". А и в редица документи на местни организации на Комунистическата партия и ОФ комитетите се употребява терминът "военен преврат", а не въстание.

В доклад на конференцията на БРП (к) в Софийска област на 25 септември 1944 г. Трайчо Костов заявява: "9 септември не е обикновен преврат, макар че решаващият удар - събарянето на старото правителство - беше дело именно на армията." А в Москва Сталин обръща внимание на Георги Димитров, че в България няма въстание, "а просто Червената армия завзема властта и я дава на ОФ-комунисти".

В подобен дух е неговото изискване предложението на съветското правителство от 26 ноември 1940 г. за сключване на пакт за взаимна помощ с България "да се използва с всичката предпазливост" и "да не се цитира изцяло". Какво има предвид Георги Димитров?

Едно от основните обвинения срещу цар Борис III и правителството на проф. Богдан Филов е, че с присъединяването към Тристранния пакт България е "въвлечена във войната на страната на Хитлер". В същото време те са отхвърлили съветското предложение, а неговото приемане според Георги Димитров "щяло да попречи на по-нататъшното разширение" на военния конфликт от Германия. А в точка 12 е записано: "При условие да се сключи пакт за взаимопомощ със СССР отпадат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави. Напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт."

Ако този факт стане известен на обществеността, как ще издържи така формулираното обвинение на Народния съд? И още нещо. В съветското предложение, макар и индиректно, прозират старите имперски претенции на Русия към Проливите. Пътят към тях минава и през България. Затова срещу сключването на пакта Съветският съюз е готов да окаже военна помощ на страната за осъществяване на нейните териториални претенции в Европейската част на Турция, и по-конкретно в Западна и Източна Тракия. На практика това би довело до военен конфликт с Турция и разширяване на войната на Балканите, но не по вина на Германия. В този смисъл указанията на Георги Димитров, намерили място в обвинителната реч, довеждат до изопачаване на историческата истина в името на теснопартийни интереси.

По-нататък той оценява стремежите на управляващите да решат проблема за национално обединение като проява на "великобългарския шовинизъм", който създал благоприятни условия за присъединяването на страната към Тристранния пакт. В тази насока в обвинителната реч според Георги Димитров трябва да се разкрие обстойно и вината на Кобургготската династия за националните катастрофи на България. При характеристиката на нейната "предателска роля", посочва той, да се започне още от Фердинанд.

В канцеларията на главния народен обвинител Георги Петров всекидневно постъпват писма, молби и телеграми. В тях близки на арестувани го питат какво е станало и къде се намират задържаните във връзка с Народния съд лица. По съответен ред той ги препраща в Дирекцията на милицията с молба да му дадат исканите сведения. Обаче, както сам той отбелязва, "отговор почти никога не получавах - имаше стотици такива заявления. Само милиционерският инспектор др. Тасев ми отговори на няколко такива заявления, че подобни лица няма задържани".

За Георги Петров става ясно, че милицията има свои методи на действия и не желае да се съобразява с никого. По такъв начин "изчезват" много хора и близките им така и не ги виждат повече.

Наред с това Георги Петров получава от цялата страна оплаквания, че при извършени обиски милиционери изземват от домовете на арестуваните лични вещи и покъщнина, преди те да бъдат подведени под съдебна отговорност. На много места се констатира и отнемане на жилища, след което в тях се настаняват "непознати лица". А съгласно Наредбата-закон, възмущава се Георги Петров, конфискацията може да настъпи едва след постановяването й в присъда. В случай че тя е оправдателна, нито вещите няма да могат да бъдат върнати обратно на пострадалите, нито пък жилищата им - освободени. По-късно Георги Петров пише: "Един вид вършим експроприация на движимата и недвижимата собственост на задържаните лица, и то по един съвършено неразумен начин. Това беше стихия на безначалието и на беззаконието и даваше страшно отражение дори в нашите собствени отечественофронтовски среди."

В архивите са запазени стотици документи, разкриващи механизма на "изчезване", който е твърде типичен.

На 9 септември 1944 г. в Търговище е задържан околийският управител на града о. з. капитан Марко Суланов заедно с още 26 души. Те са поставени под арест в училището на с. Въбел, Търговищко, до 1 октомври 1944 г., след което следите им се губят. При направената справка в милицията от съпругата на околийския управител е отговорено, че той е изпратен в Софийския централен затвор при народните представители за разследване. Оттам обаче й заявяват, че такова лице в затвора не е постъпило. По-късно "изчезналият" Марко Суланов е осъден задочно на смърт от Народния съд. А междувременно неговата съпруга заедно с двете си деца е изгонена от къщата й, без да й бъде позволено да вземе вещите си. В дома се настанява семейството на Найден Младенов - партизанин, по занятие каменар.

В доклад до МВР от декември 1944 г. новият околийски управител на Търговище потвърждава, че същите 26 лица са отведени с камион и оттогава са в "неизвестност". Но на близките им е казано, че са изпратени за съдене в София.

По същата схема на съпругата на свещеника Йордан Камберов от с. Поибрене - Панагюрско, народният обвинител в Новоселци, Софийско, съобщава, че той не е привлечен да отговаря по Наредбата-закон за Народния съд.

Сведение за изчезналия си съпруг от НК на ОФ и министъра на вътрешните работи иска и Иванка Христова от с. Брестово, Ловешко. Той е "задигнат" по нейните думи на 5 октомври 1944 г. от непознати лица с камион заедно с още пет души и откарани в неизвестна посока.

По нареждане на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев Георги Петров обикаля всички области в страната с цел да ускори предварителната подготовка на Народния съд. Наред с това той посещава Дирекцията на народната милиция, местните милиционерски участъци и Софийския централен затвор. Главният народен обвинител установява, че и тук има нарушения на определения ред. "Задържаните лица - пише той до ЦК на БРП (к), - между които имаше и невинни, задържани по лично донесение и за лична мъст, се държаха с месеци без завивки (черги и одеяла) и без бельо за преобличане... В резултат на това хората бяха въшлясали и имаше голяма опасност да се появи някоя инфекциозна болест, която би застрашила и софийските граждани. Появила се бе и краста." Георги Петров има и точни сведения, че някои от народните обвинители, бивши следователи, инквизират арестуваните и проявяват към тях излишна бруталност. Воден от разбирането, че отговорността за всичко това, вършено в името на Народния съд, пада върху него като главен обвинител, той се опитва да вземе някои мерки. Но интервенцията на Георги Петров пред ръководството на милицията да се поправят извършените "нередности" се смята за проявена "мекота" и се посреща с неприязън. "Очевидно - отбелязва той - ни делеше нещо съществено в нашите разбирания по някои тактически въпроси на времето."

Георги Петров споделя становището на Комунистическата партия, че Народният съд е продължение на чистката, но държи тя да става в рамките на закона. Затова той се обръща с писма до Дирекцията на народната милиция в София с копие до областните и околийските директори, милиционерски началници, кметове и комитетите на ОФ, в което предупреждава:

Да се разбере, че когато апаратът на народното обвинителство е вече в действие, Народната милиция остава един помощен и крайно полезен орган на народната обвинителска власт.

- Да престанат всякакви ексцесии, грабежи, бруталност и беззакония, за да се запази престижът на органите на Народния съд.

- Задължава ръководните органи на Народната милиция да организират служба за даване сведения на заинтересуваните близки - къде се намират задържаните лица, да се приемат необходимите им дрехи и храна.

 

 

Конфликтът с Дамян Велчев

 

На 25 октомври 1944 г. завеждащият Военния отдел на ЦК на БРП (к) полк. Георги Дамянов докладва пред Политбюро и членовете на контролната комисия за положението във войската. Той изнася данни, че от общо три хиляди действащи офицери, без запасните, досега са арестувани 151, а уволнени - 289. Отделно от тях в първите дни след 9 септември 1944 г. са задържани 350 офицери. На подготовка във Военното училище са изпратени 2000 ремсисти. Секретарят на РМС Титко Черноколев докладва, че към неговите централен, областен и околийски комитети има създадени военни отдели, които подпомагат чистката във войската. Политбюро обаче констатира, че тя съвсем не е задоволителна, и решава срокът й да бъде удължен до 15 ноември 1944 г.

В резултат последва нова вълна от масови репресии, засягащи кадровия потенциал на войската.

За "партийната чистка" на 7 ноември 1944 г. полк. Георги Дамянов изпраща подробен доклад на Георги Димитров в Москва. Според него са арестувани 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746. С тях се води следствие и се готвят за Народния съд. Търсят се да бъдат задържани още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети "не ги дават началниците им". "Още трябва да бъдат изгонени от войската - пише Георги Дамянов - 1650 офицери." Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование. А на 18 септември 1944 г. правителството е утвърдило заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин генерал-майор на "народните борци": Тодор Тошев - о. з. майор, Петър Илиев - капитан, Владимир Стойчев - подполковник, Крум Лекарски - о. з. майор, Стоян Трендафилов - о. з. майор, Кирил Станчев - о. з. майор, Димитър Попов - капитан, и Димитър Томов - капитан. Те са главните действащи фигури в завземането на военното министерство и стратегическите пунктове на столицата през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. По онова време посочените лица са членове на Военния съюз и политическия кръг "Звено".

На 13 ноември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на войната Дамян Велчев се срещат с политическия секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов. Пред него те изказват остро недоволство от продължаващите на места "своеволни арести", обиски и конфискации. Те подхвърлят "опасната" според Трайчо Костов мисъл, че "ако милицията не е в състояние да се справи, да й се даде в помощ войската". В случая неговото безпокойство идва от това, че в действителност войсковите части ще бъдат изпратени да контролират действията на органите на милицията и да предотвратяват незаконните арести. Затова Трайчо Костов отхвърля тяхното предложение, като им обяснява, че линията на партията е "за решителна борба против своеволията. Но настроенията на масите са олевели и стихията не може изведнъж да се овладее". Обаче Трайчо Костов и дума не споменава за решението на Политбюро да се удължи срокът на чистката.

Но военният министър Дамян Велчев няма намерение да бъде страничен наблюдател. При това на 14 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, С окръжно от 18 ноември 1944 г. до гарнизонните и войсковите поделения той нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него. На 23 ноември 1944 г. Министерският съвет одобрява постановление № 4, внесено от военния министър. На заседанието не присъстват министрите на БРП (к). Според Никола Петков то е било подкрепено, за "да се вслушаме в съвета, даден на делегацията по примирието в Москва от министъра на външните работи В. Молотов, да се пазят офицерските кадри, понеже много трудно се създават".

Съгласно постановление № 4 всички офицери, подофицери и войници от действащата войска и запасни, които са извършили или се уличават в извършване на престъпления по Наредбата-закон за Народния съд, ако изявят желание, могат да бъдат изпратени на фронта. Проявилите се да бъдат третирани по следния начин: ранените или наградените с орден за храброст се считат за напълно невиновни и се освобождават от всякаква отговорност; тези с примерно поведение се наказват с минимум наказание. Наказателно преследване срещу непосредствено участващите във войната не се възбужда, а там, където е възбудено, се спира.

С радиограма от Москва Георги Димитров предупреждава Трайчо Костов, че с постановлението на Дамян Велчев "фактически се анулира законът за Народния съд". Това партията не бива да допусне.

Във връзка с "неправомерните арести" по думите на Дамян Велчев на 25 ноември 1944 г. той издава специална заповед. За избягване на посегателства върху военнослужещи от неизвестни лица и "неотговорни фактори" всички офицери и подофицери се задължават да спят в казармите, като вземат мерки за лична отбрана. При опит за незаконно задържане всеки военнослужещ да се противопостави с оръжие. По гарнизони да се формират комендантски охранителни взводове, а в дивизионните области - охранителни роти, въоръжени с автоматично оръжие. Командирите на полковете и частите да не допускат в казармите външни лица и задържането на техни подчинени. Военните се разследват само в казармените затвори, а ако трябва да бъдат разпитани на друго място, да бъдат винаги връщани за нощуване. Последното е предназначено да предотврати "безследното изчезване и отвличане на офицери".

Реакцията на ЦК на БРП (к) е твърде остра. На 28 ноември 1944 г. Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов са изпратени от Политбюро на разговор с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Той протича доста нервно, стига се дори до размяна на реплики. На тяхното искане за отмяна на заповедта Дамян Велчев възразява: "Аз не мога да позволя да се дезорганизира моята армия, да се арестуват мои офицери. Това, което прави милицията, ще накара хората да хванат гората." На забележката на Трайчо Костов, че той "защитава фашистите", военният министър отговаря: "Не, аз защитавам достойнството на българския офицер."

На среща в дома на Кимон Георгиев в присъствието на д-р Г. М. Димитров и Н. Петков Дамян Велчев заявява, че не ще позволи никому да прави еднопартийно управление и няма да допусне войската да стане партийна.

Поведението на Дамян Велчев се разглежда на специално заседание на Политбюро. Надделява мнението "да се изчака какво ще решат руските другари за Дамян Велчев и след това ще определим окончателно нашата позиция".

Като резултат от заповедта на военния министър на 15 декември 1944 г. група въоръжени офицери се събират на пл.-"Славейков" в столицата. Те се опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията. Подобни прояви има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Налага се намесата на войскови части от Червената армия. Американските и английските представители в Съюзната контролна комисия изказват несъгласие с техните действия и искат обяснение на ген. С. Бирюзов. Отговорено им е, че това са "фашистки офицери", които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.

На 29 ноември 1944 г. ЦК на БРП (к) информира Георги Димитров в Москва: "Бирюзов рязко реагира на заповедта на Велчев, даже възнамерява да постави въпроса за извеждането на българските войски от София. Това създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията. Можем да помислим и за оставката на Велчев, който със своята провокаторска заповед изостри нашите отношения със съветското командване, и за поставяне на поста военен министър по-надежден човек... Днес ще имаме подробен разговор с Бирюзов и в зависимост от този разговор окончателно ще определим нашата линия."

Ден след това е изпратена нова радиограма. "Велчев - пише Трайчо Костов - яко ще го натисне съветското командване за отмяна на неговата заповед. Помощник-командирите отказват да я изпълняват. Нашите генерали му заявиха, че не могат да му имат доверие, докато не отмени заповедта. Ние също здраво притиснахме съюзниците, заявявайки им, че няма да позволим да се минира делото на ОФ."

В спомените си ген. С. Бирюзов обяснява, че една от важните функции на възглавената от съветското командване СКК е "да осъществява контрол за ликвидиране на всички остатъци от бившия фашистки режим в страната, да обезпечи привличане към отговорност и наказване на всички военни престъпници".

Години по-късно миналият в опозиция Никола Петков споделя, че Бирюзов играел "ролята на Каулбарс"*. Той обяснява масовите репресии с наличието на руските войски в страната. "Това - казва Никола Петков - не би могло да се случи при тяхно отсъствие. Покрай сухото изгоря и много сурово."

 

* Генерал-майор А. Каулбарс е пратеник на руския император Александър III в България. През юни 1892 г. е назначен за министър на войната в княжеството.

 

С репресиите Никола Петков обяснява и излизането си от правителството на Кимон Георгиев. На 11 декември 1946 г. във Великото народно събрание той заявява на Антон Югов: "Затова напуснах ОФ, защото избивахте хората. Избивахте отечественофронтовци. Избиваше ги г-н министърът Югов, който и днес ги избива и чиито ръце са толкова кървави, колкото са и тия на Александър Цанков."

С писмо от 13 декември 1944 г. Георги Димитров съветва Трайчо Костов: "Разбира се, ние трябва да използваме последните събития, за да укрепим своите позиции в армията, в държавния апарат и в страната, но това да правим умно, тактично, да не забравяме, че ние далеч още не сме така силни, за да можем да бъдем единственият решаващ фактор в страната и да диктуваме нашата воля на съюзниците. Ние не трябва да забравяме, че ако нашите противници отстъпват, то до голяма степен това трябва да отнесем за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали вече гражданска война."

И наистина, на съвещание при ген. С. Бирюзов, на което присъстват министрите Антон Югов, Добри Терпешев, проф. Петко Стайнов, Димитър Нейков и Никола Петков, Дамян Велчев е принуден да отстъпи. Той приема и всички искания на ЦК за промени в ръководството на войската. На 19 декември 1944 г. за началник-щаб е назначен ген. Иван Атанасов, началник на канцеларията - ген. Петър Илиев, началник на РО - полк. Петър Вранчев, и началник на военното министерство - ген. Благой Иванов. Сменени са двама командири на дивизии, както и офицери, заемащи възлови позиции. Със задоволство Трайчо Костов отбелязва: "Много от тях са приети за членове на офицерската партийна група в ЦК." По сведение на военния отдел от 9 септември до края на 1944 г. от всичко 2700 офицери от състава на войската за "фашистки прояви" са отстранени 1100 души.

Намесата на ген. С. Бирюзов във вътрешните работи на България идва от това, че още от 17 септември 1944 г. в оперативно отношение българската войска е поставена под командването на маршал Толбухин, а оперативните заповеди се осъществяват чрез нейния Генерален щаб. След подписване на Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г. той е определен и за председател на Съюзната (съветска) контролна комисия. Но поради отсъствие длъжността се изпълнява от ген. С. Бирюзов - негов заместник. Наименованието на комисията идва от това, че ръководството й е съставено от руски офицери. Англия и САЩ имат само свои представители в нея, което се използва за ограничаване на техните компетенции.

На 12 декември 1944 г. британският министър на външните работи А. Идън изпраща писмо до колегата си в СССР В. Молотов. В него настоява да се регламентира положението на английските представители в комисията. Този проблем е поставен отново по време на Ялтенската конференция. В предложената за 10 февруари 1945 г. за обсъждане нота на британската делегация се съдържат няколко искания. Най-важното от тях е да бъде приет статут на Съюзната контролна комисия в България, еднакъв с този на Унгария, за да могат английските представители "да се ползват с разумна свобода на придвижване и връзки". Това минимално искане е съобразено с продължаващата война против Германия с оглед да не се изострят отношенията между съюзниците. От своя страна Сталин заявява, че няма да допусне да се нарушават редът и спокойствието в тила на Червената армия. Това се отнася до проявите на вътрешна съпротива в окупираните от нея територии.

След края на военните действия в британската нота се настоява да се осигури пълноправно членство на нейните и американските представители в комисията, да присъстват на всички заседания и да участват изцяло в разглеждането на всички стоящи въпроси. Те също така "трябва да имат право на пряк достъп до българските власти". По обясними причини до обсъждането на нотата така и не се стига.

В писмото си от 13 декември 1944 г. Георги Димитров инструктира Политбюро да действа и по-нататък твърдо, но умерено, да проявява максимална маневреност и гъвкавост по отношение на съюзниците си и в частност към звенарите (става дума за Кимон Георгиев и Дамян Велчев - бел. авт.). В тази връзка да не се изтъква твърде много ръководната роля на комунистите в правителството и в ОФ и да не се предприемат стъпки, които биха могли да съдействат за формирането на антикомунистически блок. В момента БРП (к) няма интерес от възникването на правителствена криза и трябва да се стреми да я избегне.

Остра бележка е направена на министър Добри Терпешев за някои негови нетактични изказвания по време на преговорите за примирие. Той поставил въпроса, че "България може да се присъедини към Съветския съюз и с това да укрепи своето международно положение". Според Трайчо Костов подобна "дипломатическа грешка" усложнява отношенията със съюзниците.

Всички тия по думите на Георги Димитров "самоограничения" на партията имат за цел да прикрият извършващата се съветизация на България.

В същата насока седмица по-късно от Москва идват указания да няма "увлечения" и "забягвания" напред и по други два въпроса. Първият се отнася до отделянето на църквата от държавата. Проблемът е поставен от ЦК на БРП (к) още през октомври 1944 г., но надделява схващането, че това трябва да става "бавно" и "внимателно", за да не се създават излишни врагове в църковните кръгове в страната и в чужбина. Образуван е и ОФ комитет от свещеници със задачата да работи за "реформирането и обновяването" на църквата.

През ноември 1944 г. Георги Димитров получава информация за намеса в църковните работи и на милицията. Според нея "началникът на милицията Лев Главинчев, по народност македонец, в миналото терорист", подготвял арести на всички членове на Светия синод с изключение на Софийския митрополит Стефан. Георги Димитров незабавно нарежда да се вземат решителни мерки и това да не се допусне. Той е на мнение, че БРП (к) трябва да се стреми да постави църквата в служба на отечественофронтовската власт, без да се бърза с отделянето на църквата от държавата.

Второто "увлечение" е свързано със съдбата на монархическата институция. С писмо от 18 декември 1944 г. Георги Димитров съветва Трайчо Костов: "Що се отнася до династията, тя политически трябва да се дискредитира окончателно чрез Народния съд в лицето на цар Фердинанд и цар Борис и дворцовата камарила, а към царицата (и нейния малчик) необходимо е да се съхрани напълно лоялно отношение. Не е в наш интерес да поставяме още сега въпроса за ликвидиране на монархическия институт въобще."

 

 

Поглед в съдебните зали

 

При съставянето на обвинителния акт комисията към ЦК на БРП (к) се натъква на някои трудности. Установява се, че много от официалните архиви, както и този на външното министерство, липсват. С шифрована телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК съобщава: "Дипломатическата преписка и други документи на Министерството на външните работи са взети от съветските следствени органи и изпратени в Москва. Част от тези документи обаче сега са необходими за съставяне на обвинителния акт против бившите фашистки правителства за народния съд. Направете така, че срочно да бъдат снети копия и документите върнати, тъй като без тях са вързани ръцете на държавния обвинител." С писмо до министъра на външните работи на Съветския съюз В. Молотов Георги Димитров предава искането на ЦК на БРП (к). Седмица по-късно е получен лаконичен отговор, че документите не са намерени. Какви са били съображенията на съветското правителство да не върне архивите, не е известно, но те и сега се намират там.

Съгласно Наредбата-закон народният съд трябва да завърши своята работа най-късно до 1 януари 1945 г. По-късно срокът е удължаван на няколко пъти. По настояване на ЦК на БРП (к) е решено да се изчакат присъдите на централните процеси в София - на регентите, царските съветници, министрите и народните представители, а след това да започнат и останалите. Целта е да бъде постигнат "политически ефект", като бъдат наказани "първо най-големите виновници, а после по-малките". Не е известно кога ще бъдат върнати от Москва задържаните там лица.

На 18 декември 1944 г. Политбюро решава, че главните процеси не могат да бъдат повече отлагани. В тази връзка се обсъжда и партийното становище за присъдите, които то ще поиска. С шифрована радиограма Трайчо Костов (Спиридонов) съобщава на Георги Димитров (Дед) в Москва: "19.XII. Утре почва народният съд. Тодор предлага министрите от Филовия и Божиловия кабинет да бъдат осъдени на смърт, Багрянов и компания - до живот, а от Муравиевия кабинет някои да бъдат евентуално даже оправдани. Ние още не сме решили окончателно, но сме склонни да бъдем по-строги. Багрянов, Драганов, Станишев, Сталийски и ген. Руси Русев - на смърт, останалите от тоя кабинет - на 15 години. Не ни се иска да освобождаваме когото и да било от Муравиевия кабинет, освен ако решим, че Гичев напр. би ни бил нужен за борба срещу Гемето. Разбира се, наказанията за тях ще бъдат минимални. Ти как мислиш? Спиридонов."

С нова радиограма Трайчо Костов по-подробно обяснява на Георги Димитров какъв е замисълът на Политбюро. "Все повече - пише той, укрепва мисълта, че ще трябва чрез Гичев да държим Гемето винаги в шах. От това той най-много се страхува. Място за двама вождове в Земеделския съюз няма. Споразумението помежду им едва ли е възможно, защото Гемето мъчно ще се съгласи да свири втора цигулка. Ако това е така, тогава трябва да оправдаем Гичева или най-много условно да го осъдим, за да го пуснем, когато стане нужда. А заедно с Гичев трябва да оправдаем и други от Муравиевия кабинет. Съобщи срочно твоето мнение, защото трябва да дадем вече линия на съда, който днес започва работа."

След два дни е получен отговор: "Спиридонов. Според мен никой не следва да бъде оправдан. Всички те носят отговорност и трябва да получат наказание. Разбира се, размерът на наказанието трябва да се определи в съответствие със степента на отговорност. Примерно за министрите от първите два кабинета и за тези от третия кабинет, които непосредствено отговарят за палаческите действия против народа, за ограбването на страната - висш размер на наказание. За останалите от третия и четвъртия кабинет - доживотен затвор и от 15 г. до 1 г. Много е важно щото всичко това да бъде по съответния начин съгласувано с най-важните партньори и също така достатъчно обосновано в съдебната присъда. Дед."*

 

* Спиридонов е псевдоним на Трайчо Костов, а Дед - на Георги Димитров.

 

Отговорът за коалиционното правителство на Константин Муравиев се забавя с няколко часа. Предполага се, че Георги Димитров се е консултирал със съветските си другари и тогава изпраща втора радиограма. В нея той посочва, че правителството на Муравиев носи също "голяма политическа отговорност" и всички негови министри трябва да бъдат осъдени. За Никола Мушанов от Демократическата партия, Димитър Гичев от БЗНС "Врабча" и Атанас Буров от Народната партия и др., които са водили според Георги Димитров "известна, макар и съвършено непоследователна опозиция против прогерманския курс", съдът може да постанови минимално наказание до условна присъда.

На 20 декември 1944 г. в Тържествената зала на Съдебната палата в София започват заседанията на Първи върховен състав на Народния съд. Председател на съда е Богдан Шулев, а подпредседател Давид Николов (Софийски апелативен съд) и членове: Йордан Шумков (Софийски апелативен съд), Стефан Манов - адвокат, Мишо Димитров - бивш учител, Вера Начева - бивша учителка, Рада Тодорова - пенсионерка учителка, Димитър Митев - учител от с. Турековци, Васил Христов от Ботевград - земеделец, Тодор Милев от с. Долна Диканя - работник, и Крум Киров от Перник - миньор. След прочитане на списъка на подсъдимите регенти, царски съветници, министри за времето от януари 1941 до 9 септември 1944 г. професорът по наказателно право Николай Долапчиев (член на централното ръководство на "Звено") отправя към председателя на съда няколко възражения. В качеството си на защитник на княз Кирил Преславски и бившия министър-председател Добри Божилов той смята, че е нарушена съдебната практика относно назначаването на служебни защитници от Адвокатския съвет на отсъстващите подсъдими - регенти и министри. Проф. Николай Долапчиев обосновава, че всеки един обвиняем има право да приеме или да се откаже от своя служебен защитник, а посочените отсъстващи по това дело нямат такава възможност. "Ако това пълномощно липсва, казва той, ние сме в невъзможност да изпълним своя дълг. Аз не мога да зная каква е позицията на моя подзащитник в това дело, дали ще приеме своята вина, или ще се отрече, каква позиция на отбрана ще възприеме, какви доказателства ще посочи и т. н," По подобен начин стои въпросът със защитниците на другите двама регенти - адвокат Любен Данаилов на проф. Богдан Филов и адвокат Иван Бойдев на ген.-лейтенант Никола Михов.

В подкрепа на горното становище се изказва и професорът по гражданско право в Софийския университет и член на БАН Йосиф Фаденхехт. "Моето мнение, заявява той, е, че един адвокат, който е поставен да поеме защитата на един отсъстващ подсъдим, е поставен в една фактическа и правна невъзможност да изпълни своя дълг, така както повелява законът, дълг, който се включва в понятието на адвокатската защита пред съда, или само да се каже, че е имало защита."

Като резултат в залата настъпва оживление, а в съдебния състав - явен смут. От банките на служебните защитници се подхвърлят реплики: "Кажете къде са отсъстващите подсъдими?" Но отговор от председателя на съда няма. Според последната информация, получена от Георги Димитров, намеренията на Москва още не са известни. "Не е решено тука, пише той до Трайчо Костов, ще бъдат ли изпратени в София въпросните министри, за да бъдат съдени в тяхно присъствие от Народния съд. Аз предложих регентите да задържат тук, за да бъдат съдени от международен съд, а министрите да бъдат отправени в София."

След продължилите два часа дебати съдът се оттегля на съвещание. Правят се сондажи с министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев, а той от своя страна - с ЦК на БРП (к). Един час по-късно председателят на съда Богдан Шулев съобщава в съдебната зала, че възраженията на проф. Николай Долапчиев и проф. Йосиф Фаденхехт се отхвърлят поради следните съображения: "Процесът се развива пред Народния съд, освободен от стесненията на обвинителните материали и процесуални закони, че се касае за наторни факти и становища, установени в съзнанието на цял народ, и защитниците, които желаят да изпълнят добросъвестно своя правен дълг, макар и служебно назначени, имат изобилен материал да заемат своето становище в процеса, което да бъде в съгласие не само с интересите на техните подзащитници, но и в съгласие с върховните интереси на българския народ."

Вторият въпрос, който проф. Николай Долапчиев и проф. Йосиф Фаденхехт поставят, е съдът да изясни кога и как е връчен обвинителният акт на отсъстващите подсъдими. Налага се думата да вземе главният народен обвинител Георги Петров. "Аз смятам - казва той, - че за отсъстващите лица трябва да приемем, че обвинителният акт е вече редовен по силата на онази процедура, която е предвидена в Закона за народния съд." В случая той напомня, че съгласно Наредбата - закон няма да се спазват правните норми на тогава действащото законодателство. Още по-абсурдно звучи неговото обяснение, че отсъстващите подсъдими (а те са в Москва - б. а.) са поканени чрез обявление да си получат обвинителния акт от канцеларията на съда. Естествено е, че при тяхното положение това не може да стане, а някои дори не знаят, че са подсъдими. Но Георги Петров настоява на своето: "Това е установена практика на съда и следователно трябва да се приеме, че след изтичането на седемдневен срок от обявлението обвинителният акт е получен..."

Опитите за възражение на двамата професори са прекъснати и председателят на съда дава ход на делото. Така те не успяват да го отложат, но с развилите се дебати дават гласност за грубо нарушаване на съдебната практика пред присъстващите в залата български и чуждестранни журналисти. Възникналият спор обаче не прониква в нашия печат. Още в края на октомври 1944 г. с писмо до Трайчо Костов Георги Димитров от Москва е наредил да се вземат съответните мерки. Според него "под флага на военна цензура, необходима във военно време, трябва драстично да се проведе и другата, политическата цензура, като не се допуща в печата нищо, което вреди на делото на Отечествения фронт". На Министерския съвет се препоръчва да установи кои вестници са "необходими" да излизат и на кои няма да бъде разрешено да се отпечатват и разпространяват.

В деня, в който започва Народният съд - 20.XII.1944 г., Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица. Съгласно чл. 1, това са хора, опасни за "държавния ред и сигурност". Настаняването им на определени места и селища става с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи по доклад на директора на милицията след проведено дознание.

По същество приетият закон идва да узакони създадените още след 9 септември лагери в страната. Техният брой трудно може да се установи, защото милицията по своя инициатива в много населени места формира групи от задържани "фашисти" и ги използва за принудителна работа. Освен това следствените органи прилагат "бързата процедура" за въдворяване в лагерите на лица без предварително дознание.

На заседание през декември 1944 г. министърът на вътрешните работи Антон Югов информира Политбюро, че изпратените в лагери и на принудителна работа възлизат на 37 347 души. Той отбелязва, че от тях е твърде голям броят на членовете на семействата и близки на подведените за съдене от Народния съд лица. Според него тази мярка е необходима, за да се изолират "фашистите от народа, който желаел да се труди спокойно".

В радиограма Георги Димитров обръща внимание на Трайчо Костов: "Процесите трябва да бъдат публични, но на обвиняемите да не се позволи в никакъв случай да ги използват като трибуна за своите противонародни цели, под факела на своя защита." За целта комисията към ЦК на БРП (к), подготвила обвинителния акт, уточнява предварително и основните въпроси, които трябва да бъдат задавани на подсъдимите при разпитите. Те се свеждат до следното:

- Защо е одобрил влизането на България в Тристранния пакт на 1 март 1941 г.?

- Защо не се е възпротивил на влизането на германските войски на територията на България, като с това е нарушена водената дотогава политика на неутралитет, и е улеснил военния удар върху Гърция и Югославия?

- Подкрепил ли е изпращането на български окупационни войски на техни територии?

- Одобрил ли е и защо влизането на България в антикоминтерновския пакт?

- Защо не се е възпротивил на обявяването на война на САЩ и Англия на 12 декември 1941 г.?

- Защо е подкрепил правителството при провеждане на враждебни акции срещу СССР - разграбване на имуществото на съветската книжарница в София, закриване на съветското представителство във Варна, водене на широка пропаганда във вестниците и радиото против СССР, поставяне под полицейски надзор на членовете на съветското посолство в столицата?

Освен това разпитите трябва да се водят така, че да не се даде възможност на подсъдимите да оспорват или оневиняват обявената в обвинителния акт политика, водена от управляващите кръгове за "престъпна". По такъв начин остава само формално да се потвърди тяхната вина.

Въпреки предварителните инструкции обаче развитието на процеса тръгва в друга насока.

Взети са и конкретни мерки по организацията на съда. До съдебната зала се допускат ограничен кръг лица и такива с предварително издавани пропуски и карти от Дирекцията на милицията. Между тях има групи, изпратени с цел да репликират в подходящ момент подсъдимите по време на разпитите. На процеса са допуснати като наблюдатели английски, френски и други чужди кореспонденти. Още в първите дописки, появили се в международния печат, те изказват опасение, че при този състав на съдиите "мнозина от виновниците ще се отърват, а някои невинни ще пострадат".

Главният народен обвинител Георги Петров е отговорен за цялостното провеждане на Народния съд. Наред с това той съставя и поддържа общата политическа част на обвинението на регентите, на двата кабинета на проф. Богдан Филов и кабинета на Добри Божилов. С обвинението на правителството на Иван Багрянов, Константин Муравиев и царските съветници са ангажирани народните обвинители Никола Гаврилов и Атанас Армянов.

Поради отсъствието на регентите разпитът на подсъдимите започва с царските съветници арх. Йордан Севов, Любомир Лулчев, Димитър Генчев, Павел Груев, Светослав Помянов, ген. Рафаил Жечев, д-р Петър Костов, д-р Георги Ханджиев, Станислав Балан и Петър Морфов. Съдът се ръководи от указанията на Георги Димитров, че династията трябва политически да се дискредитира чрез Народния съд в лицето на цар Фердинанд, цар Борис III и дворцовата камарила. Това налага и те да бъдат осъдени. По думите на Георги Петров днес се налага да се постави на подсъдимата скамейка неспокойният дух на починалия монарх, "за да го развенчаем като "народен цар" и да го заклеймим като палач на българския народ".

Разпитите на царските съветници обаче не потвърждават замисъла на Георги Петров. Изнесените от тях факти разкриват много подробности за маниера на работа, начина на управление и живота на българския монарх. Нещо повече. Всеки един от дворцовите съветници дава положителна характеристика на цар Борис III като личност и държавник. Затова не е случайно, че макар и цензурирано, в българския печат се отдава внимание почти само на царските съветници, а се пренебрегват разпитите на останалите подсъдими лица.

Народният съдия Рада Тодорова недоволства пред ЦК на БРП (к): "Един от обвиняемите, Лулчев, вчера се обърна в обвинител: вика, прекъсва." На разпита на арх. Йордан Севов съдът отделя два дни, понеже по думите на Георги Петров той бил важна личност, "вицекрал".

В следващите дни са разпитани министрите от първия кабинет на проф. Богдан Филов. Резултатите са отново същите. Министърът на войната ген.-лейтенант Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро) обосновава с конкретни, аргументирани факти, че влизането на България в Тристранния пакт е било единствен възможен изход при тогавашните условия за страната. Отказът според него би довел до окупация на държавата, пълно разорение на народното стопанство, разгром на войската и избиване на демократичните дейци. Още по-изненадваща за съда е дългата и подробна реч на бившия министър на земеделието и държавните имоти Димитър Кушев от БЗНС. "Днес, обяснява Рада Тодорова пред Секретариата на ЦК, дадохме възможност на Кушев да изнесе, че е действал в полза на комунистите.

Министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев, който с внимание следи хода на процеса, констатира, че "съдът седи със страхопочитание пред обвиняемите, вместо да бъде обратното".

Насоките на развитието на делото предизвикват незабавна реакция от страна на милицията. Достъпът до съдебните зали се свежда до минимум, навсякъде се виждат само шмайзери, а по-малко публика. Махнати са поставените пред тях високоговорители, за да не се чуват разпитите. Задържани са десетина адвокати защитници, позволили си да репликират и прекъсват съдиите.

На 20 декември 1944 г. започват заседанията и на Втори върховен състав на Народния съд. Подсъдими са депутатите от XXV Обикновено народно събрание. Негов председател е Светослав Кираджиев и членове: Кирил Григоров, Васил Цветков, Марин Гешков; Кирил Бежански, Йордан Пергамов, Димитрина Йосифова, Катя Ботушева, Стоян Митов, Васил Модев, Милан Ангелов, Гаврил Чочов. Народни обвинители са Владимир Димчев, Г. Керемедчиев и Върбан Ангелов.

От общо 160 народни представители в XXV Обикновено народно събрание на подсъдимата скамейка са поставени 127 от тях, определяни като "правителствено болшинство". Възрастта им е от 30 до 60 години.

При прочитане имената на подсъдимите се установява, че от 127 бивши депутати присъстват 111, в неизвестност са 7, а починали 9. Общата част на обвинителния акт е подобна по съдържание, както при Първи върховен състав, с допълнението, че народните представители "са били верни и са дали подкрепа на фашистките кабинети от 1.1.1941 до 9.IX.1944 г.".

По-късно един лондонски журналист, присъствал на процеса, споделя с ръководителя на английската мисия към Съюзната контролна комисия: "Бившите депутати влизаха в съдебната зала по двама на дълга върволица, пазени от въоръжени мъже с груби лица. Повечето от тях навеждаха глави и стъпваха несигурно. Останах с впечатлението, че те осъзнават съдбата си. Всичко това ми напомняше на антична трагедия. Питам се дали това е Европа."

Съдебното дирене протича по определена процедура. Въпросите към подсъдимите са същите, както при Първи върховен състав, но за печелене на време са съкратени на три, а след първите заседания - на две групи. Никой от съдиите с изключение на Марин Гешков няма право да задава самостоятелни въпроси освен чрез председателя на съда, като му дава написана бележка. А той от своя страна след приключването на всяко заседание свиква в кабинета си народните съдии, за да обсъдят протичането на процеса. Председателят на съда се допитва до тях и дали не е допуснал "грешки" в смисъл склонение от партийните инструкции, за да могат те по-нататък да се избягват.

Наредбата-закон дава възможност на подсъдимите да представят своите възражения и посочат доказателства в 7-дневен срок след връчване на обвинителния акт. Освен това те имат право да дават свободни и подробни обяснения пред съда, както и да посочат неограничен брой свидетели и писмени доказателства. По първия процес броят на свидетелите възлиза на около 400 души, а по втория - от 20 до 50 на всеки един от народните представители. При това положение спазването на техните права би означавало делата да се проточат с няколко месеца над предвидения за тяхното завършване срок. Съобразявайки се със създалата се ситуация, председателят на Втори върховен състав Светослав Кираджиев решава да допусне до съда 15 процента от общия брой на посочените свидетели, или по 2-3 души на подсъдим. Те трябва да бъдат предимно от София, за да не се проточи процесът по неговите думи "поради неявка на свидетели". По подобен начин процедира и Първи върховен състав на Народния съд.

 

 

Секретариатът на ЦК на БРП (к) се намесва

 

На 27 декември 1944 г. с радиограма Трайчо Костов информира Георги Димитров в Москва: "Не сме съвсем доволни от хода на Народния съд. Оказва се не съвсем добре подготвен поради бързането да се свърши по-скоро. Дознанието на царедворците, които не са бутнати дори с пръст, е дало незадоволителни резултати. Държат линия на отричане, на стоварване всички криви дърва върху царя, а те били само чиновници. Народните съдии и народните обвинители също се оказаха не съвсем подходящи. Вземаме необходимите мерки, за да се поправи каквото може."

На следващия ден Секретариатът на ЦК на БРП (к) свиква съвместно заседание с главния народен обвинител Георги Петров, народните съдии и обвинители (членове на партията) Светослав Кираджиев, Вера Начева, Рада Тодорова, Марин Гешков, Димитринка Йосифова, Никола Гаврилов, Владимир Димчев, Богдан Шулев и Върбан Ангелов. В дневния ред има една-единствена точка: ход на Народния съд и мерки за отстраняване на констатираните недостатъци. Изказванията на присъстващите дават възможност да се очертаят две групи слабости. Първата се отнася до лошата организация на съдебния процес. Тя се изразява според Трайчо Костов преди всичко в това, че "подсъдимите нямат респект към съда, отговарят седнали, говорят колкото си искат". Нито един от тях не се признава за виновен, а вниманието се съсредоточава върху несъществени въпроси, поставени случайно, вместо по план, и т. н.

Втората група недостатъци се отнася до самите съдебни състави. Народният съдия Рада Тодорова от Първи върховен състав недоволства от съдията юрист Стефан Манов, който по нейните думи се държи "несериозно, като задава хумористични въпроси" и с това "убива политическия ефект". Подобно е мнението на председателя на същия състав Богдан Шулев за народния обвинител Атанас Армянов. "Обвинителят Армянов, казва той, задаваше неуместни и излишни въпроси, а моя е вината, че не го прекъснах. В бъдеще не ще го оставям с въпросите си да разводнява съдебното дирене." Богдан Шулев се оплаква и от един друг народен съдия - Минчо Манов от "Звено", който най-често спял на заседанията, а на едно от тях "заплака, трогна се".

Народният съдия от Втори върховен състав Марин Гешков е на мнение, че неговите членове не са съвсем сполучливо подбрани. Някои от народните съдии не проявявали активност и заинтересованост, не били запознати с делата и се държали безразлично. Според Марин Гешков съдията Цветков (препоръчан от звенарите) "е без авторитет в родния си край, занимавал се е с далавери". В действителност неговата критика произтича от това, че като професионалисти съдиите юристи не се интересуват от фактическата страна на процеса, а само от формалната, юридическа страна. В тази връзка Светослав Кираджиев препоръчва "двамата председатели да образуват ядра от по 7-8 души, здрави наши хора, под чието влияние да бъдат разпределени останалите съдии". Нужно е, продължава той, "да имаме сигурно болшинство в пресата, за да не се дава всичко, а само това, което изобличава подсъдимите".

В изказването си главният народен обвинител Георги Петров смята, че първият процес отначало е вървял мудно. Никой от царските съветници не е дал признание, показвали са се в благоприятна светлина. Що се отнася до най-близкия съветник на монарха арх. Йордан Севов, той твърди, че "неговата роля е разкрита". Но за довереника на царя дъновиста Любомир Лулчев Георги Петров се колебае, смята, че "работата е неясна" и той не е играл "пакостна роля".

Членовете на Секретариата на ЦК на БРП (к) не са доволни от обясненията на народните съдии и обвинители. Общото мнение е, че Народният съд се държи твърде меко с подсъдимите. Титко Черноколев заявява: "Подсъдимите се оставят излишно да декламират. Трябва да се прекъсват." А Петко Кунин съветва съда да се пази от това да смята, че подсъдимите депутати са били безволни изпълнители и правели каквото им кажат и следователно имат смекчаващи вината обстоятелства. Такава нотка според него се прокрадвала и във вестниците.

Още по-смущаващ е изнесеният от Марин Гешков факт, че в досиетата на народните представители има приложени заявления и показания на членове на БРП (к) в тяхна полза. Препоръката е да се види кои са тия "другари-ходатаи" и да им се иска обяснение.

Недостатъците и слабостите на Народния съд са обобщени от Трайчо Костов. "Вярно е, казва той, че за това има и обективни причини: за първи път имаме Народен съд, нема време да се подготви добре, трябваше да се бърза със започването и завършването на съда, защото народът вече негодуваше." Той признава, че поради това дознанията се оказват не съвсем добре проведени, няма достатъчно признания и други материали, които да послужат за основа на обвинението, самите обвинители не са могли добре да проучат документите. В заключение Трайчо Костов набелязва конкретни мерки за подобряване работата на съдебните състави. Първо, трябва да се върви с допустимата максимална скорост, без обаче съдът да се претупва, за да не се "изгуби политическият ефект". За целта да се ускори разпитът на свидетелите, да има план при разпита на всеки обвиняем, да се обръща внимание на съществените неща.

Във връзка с поведението на милицията, която според Никола Гаврилов "пречи и злепоставя съда", Трайчо Костов поема ангажимент да разговаря с нейното ръководство. Той ще иска в съдебните зали да бъде пускана повече публика, както и да се поставят отново високоговорителите. Публичността обаче според Трайчо Костов ще се свежда до това "да се издават карти за влизане на делегации от профсъюзите, масовите организации, партийните групи, кварталите".

Политическият секретар на ЦК на БРП (к) обръща внимание на съда, че е "политически погрешно" подсъдимите депутати, дворцовите съветници и др. да се характеризират като "безволни кукли, некадърни изпълнители, жалки хора". Същото според него се отнася и за личността на цар Борис III. "Това, казва Трайчо Костов, са убедени фашисти, съзнателно и активно провеждащи у нас хитлеристка политика. Разобличавайки царската политика, ние искаме да нанесем удар върху монархизма като институт."

В резултат на препоръките на Секретариата на ЦК на БРП (к) при разпитите на подсъдимите настъпват промени. От стенограмите на съдебните заседания ясно личи, че след няколко казани думи те са прекъсвани и следва многоточие. По такъв начин на подсъдимите не се дава възможност да изяснят в пълнота дадени факти или събития и своята роля в тях, а още по-малко да се защитят. При това прекъсванията стават в момент, когато техните обяснения вземат насока, която не е в интерес на съда. Ускоряването на разпитите обаче не е само в резултат да се спази предвиденият за завършване на делата срок. Народните съдии и обвинители се ръководят от инструкциите на Георги Димитров, предадени чрез Секретариата на ЦК, че всички подсъдими трябва да бъдат осъдени.

В началото на януари 1945 г. Първи върховен състав на Народния съд отделя специално внимание на разпита на Никола Мушанов, Атанас Буров и Александър Гиргинов. И това не е случайно. Освен че са министри в правителството на Константин Муравиев (2.IX. - 9.IX. 1944 г.), те са известни като противници на линията за икономическо и политическо обвързване на България с държавите от Тристранния пакт. Но следвайки указанията на Георги Димитров от 19.XII.1944 г., съдът трябва да наблегне на тяхната "непоследователна опозиция" против прогерманския курс. За целта се задават въпроси, излизащи извън периода, за който те са обвиняеми. Под формата на питане съдиите укоряват бившите министри, че със своите политически позиции са "разбивали единството на демократичните сили", като не са пожелали да влязат в Отечествения фронт. Отговорът и на тримата е, че към тях не е била никога отправяна лична покана. При това те са имали друга линия на борба против правителството на проф. Богдан Филов. Никола Мушанов от Демократическата партия и лидер на опозицията в XXV Обикновено народно събрание заявява пред съда, че "борбата в парламента е не по-малко важна и даже повече от тази в гората". Според него там тя е имала и много голям отглас в чужбина (той има предвид Лондон и Вашингтон).

На обвиненията на председателя на съда, че не е подкрепил въоръжената борба, Александър Гиргинов (също от Демократическата партия, доктор на юридическите науки и специалист по конституционно право) отговаря: "Аз не съм за шумата, понеже съм възрастен." (Д-р Александър Гиргинов е роден през 1879 г. и по това време е на 66 години.)

Разпитът на Атанас Буров засяга и отделни моменти от държавническата дейност на цар Борис III. Той съобщава на съда, че е казал на монарха: "Ще направите като Дания... ще наведете глава, но няма да признаете това влизане." Става дума за това германските войски да минат през страната, без тя да се присъединява към Тристранния пакт. За случая бившият министър на войната ген.-лейтенант Теодоси Даскалов пояснява на съда, че царят споделил с него: "Да, но Буров не знае, че аз не съм датски крал, а България не е Дания, да се наведем, означава да паднем."

В началото на януари 1945 г. в ЦК на БРП (к) става известно, че задържаните в Москва трима бивши регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов, ген.-лейтенант Никола Михов, бившите министър-председатели Добри Божилов и Константин Муравиев, бившите министри на външните работи Димитър Шишманов, Първан Драганов, Петър Габровски и бившият министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството инж. Димитър Василев ще бъдат върнати в България.

На 5 януари 1945 г. Трайчо Костов: "Взехме мерки и работите на Народния съд тръгнаха по-добре... Днес публикуваме интересен поверителен доклад на Багрянов до Кирил, който го напълно разобличава. Ще създадем обществено движение около съда, използвайки пристигането на главните виновници."

В спомените си Константин Муравиев пише, че в един разговор ген.-лейтенант Никола Михов споделил с него за намеренията на проф. Богдан Филов, Добри Божилов и Петър Габровски да помолят "да ги задържат тук и ако трябва да понесат някаква отговорност, да я получат и изтърпят на руска земя . Малко по-късно проф. Богдан Филов пояснява на Константин Муравиев причините за това тяхно решение. Според него става дума за бягство не от отговорност, а от "злобата на безотговорни хора у нас, които се ръководели от най-ниски страсти и инстинкти. Това той вече бил предвкусил в България и не очаквал нещо по-добро".

Разпитът на докараните от Москва започва на 11 януари 1945 г. Тъй като с тях не е проведено предварително дознание, съденето им става по т. нар. кратка процедура. Обвинителният акт на подсъдимите е връчен едва след тяхното пристигане в София. Те са изненадани от характера на съда и същността на обвинението. На процеса Константин Муравиев се възмущава: "Аз три месеца живея в гроб. Не зная нищо какво е ставало вън и какво става." Съдът не дава възможност на К. Муравиев да изясни в подробности водената от неговото правителство политика. Между многото прекъсвания и кратките реплики той все пак успява да каже: "Политиката на регентството не одобрявах... Моят кабинет помогна на България."

Не по-малко затруднени са и служебните защитници на подсъдимите. Преди започването на разпита на княз Кирил неговият адвокат проф. Николай Долапчиев предявява искане той да бъде отложен. Мотивите му са, че е получил възможност да се срещне със своя подзащитник едва половин час преди неговия разпит. Естествено съдът отказва.

Княз Кирил разбира, че е обречен. На разпита отговаря неточно, вяло и доста объркано. Смутен от положението, в което е поставен, и от това, че съдът не желае да го изслуша, той губи всякакво желание да се защитава.

Централен проблем при разпита на проф. Богдан Филов е присъединяването на България към Тристранния пакт. В същото време, водейки се от инструкциите на Георги Димитров да не се цитира изцяло съветското предложение за пакт, съдът подхожда едностранно при изясняването на този въпрос. Разглеждайки действителното положение по онова време, проф. Богдан Филов заключава, че отхвърлянето на искането на Берлин би довело до окупацията на държавата. А приемането на предложението на Москва едновременно с него щяло да има за резултат нейното ускоряване. Още повече че според проф. Богдан Филов "СССР не можеше да ни помогне". Затова единствен изход за правителството е било присъединяването на България към Тристранния пакт да стане "без много ангажименти".

Подобна теза има аналогия със случилото се с Югославия. Известно е, че на 25 март 1941 г. тя се присъединява към Тристранния пакт, а на 5 април сключва договор за дружба и ненападение със Съветския съюз. На следващия ден войските на Третия райх нахлуват в Югославия, Въпреки поетите ангажименти СССР не се намесва в нейна защита, понеже е в съюзнически отношения с Германия.

 

 

Политбюро на БРП (к) е готово с присъдите

 

Още преди да завършат разпитите на подсъдимите и се чуе думата на техните защитници, на 20 януари 1945 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) провежда заседание за обсъждане присъдите на Първи и Втори върховен състав на Народния съд. На него присъстват Трайчо Костов, Петко Кунин, д-р Минчо Нейчев, Георги Чанков и Антон Югов. За "размяна на мисли" са поканени главният народен обвинител Георги Петров и народните обвинители Никола Гаврилов, Владимир Димчев и Върбан Ангелов.

Избързването на Политбюро не е случайно. Заседанието се свиква преди произнасяне на обвинителните речи. Партийното ръководство иска да се запознае с присъдите, които народните обвинители възнамеряват да поддържат, и ако е необходимо, да ги "коригира".

По общата постановка на присъдите се изказва Георги Петров. Той е на мнение, че е необходимо в тях да има известна градация и не трябва всички подсъдими да бъдат поставени на една плоскост понеже вината им е различна. А според него някои от тях даже може би нямат вина. Подходът на Георги Петров се споделя и от останалите народни обвинители. От тази гледна точка всеки един от тях излага своето становище за присъдите по процеса, за който е отговорен.

По първия процес на регентите, царските съветници, двата кабинета на проф. Богдан Филов и правителството на Добри Божилов докладва Георги Петров. По-конкретно той се спира на личността на княз Кирил, опитвайки се да го различи от другите двама регенти. От разпитите и свидетелските показания на призованите за целта лица Георги Петров е стигнал до извода, който споделя с Политбюро, че князът е "пълен дегенерат". Той не е вземал участие в политически съвещания, а цар Борис III се е отнасял с пълно пренебрежение към своя брат. При тази характеристика с основание следствието си е задало въпроса - тогава кой е поставил княз Кирил за регент? Но опитите да бъде установен този факт не дават резултат.

Що се отнася до дейността на княза в регентския съвет, тя може да се види според Георги Петров от дневника на проф. Богдан Филов. Той обяснява на Политбюро, че князът се е противопоставил на намерението да бъде образувано правителство с министър-председател проф. Александър Цанков или Петър Габровски, като казал, че "в България такъв кабинет е невъзможен". Също така княз Кирил не е искал да отиде в Германия на посещение при Хитлер. Става дума за това, че на 14 октомври 1943 г. той се опитва да отложи заминаването при фюрера, но не му се удава. Вероятно това е дало основание на Георги Петров да характеризира княза и като "безволна личност". Но все пак той подчертава, че преговорите в Главната квартира е водил проф. Богдан Филов, а "Кирил е играл второстепенна роля".

За следващата група подсъдими - съветниците на цар Борис III, Георги Петров докладва, че е "установена отговорността" на арх. Йордан Севов, д-р Георги Ханджиев - началник на отдел и началник на протокола на двореца, д-р Петър Костов - секретар по печата, легационен съветник, ген.-майор Рафаил Жечев - първи флигеладютант и началник на военната канцелария на двореца, и Димитър Генчев - инспектор на дворците.

Според главния народен обвинител довереникът на монарха - дъновистът Любомир Лулчев, не трябва да бъде осъден. За това свое мнение той изтъква няколко аргумента. Първо, в книгите, които е писал през 1940 г., Любомир Лулчев се обявил против изстъпленията. Второ, той представлява "куриоз" за двореца - не е получавал заплата, при царя е отивал само когато е бил повикван, застъпвал се е пред него за осъдени на смърт (земеделци и комунисти - б. а.), за което не е вземал никакви пари и не е правил кариера в дворцовите служби. Положително за него, обяснява Георги Петров, говори и писмото на писателя комунист Крум Кюлявков. Същевременно Любомир Лулчев е препоръчал да бъдат назначени ген. Никола Недев (министър на вътрешните работи), който според неговия дневник е бил дъновист, и полк. Атанас Пантев (бивш адвокат) за директор на полицията. По-късно, продължава Георги Петров, съветникът на царя е "говорил за мир", бил е славянофил, а не германофил. По време на разпита си е дал "героична защита", с която е отхвърлил обвинението в германофилство.

Изложението на Георги Петров е прекъснато от Трайчо Костов с репликата: "Трябва да го освободим като заместник на Дънов? Та той е давал 10 години съвети на царя."

Д-р Петър Дънов, ръководител на "Бялото братство", е арестуван заедно с Любомир Лулчев. След предварителното следствие е освободен и поставен под домашен арест в къщата си в квартал "Изгрева" с цел да бъде използван евентуално като свидетел. На 28.XII.1944 г. д-р Петър Дънов се самоубива. За случилото се Трайчо Костов незабавно информира Георги Димитров в Москва.

В подкрепа на Георги Петров се изказва народният обвинител Никола Гаврилов. Допълвайки своя колега, той казва, че Любомир Лулчев е давал разумни отговори и има феноменална памет. Но Никола Гаврилов явно се е натъкнал на необяснимото и до днес противоречие между разпита пред съда и съдържанието на неговия дневник, поради което добавя: "Ако обаче му четете дневника, ще заключите, че това е луд човек."

Подобно на Георги Петров Никола Гаврилов се опитва да направи разлика в степента на отговорност на дворцовите съветници, като засяга дейността на останалите четирима. Според него "царят е бил силна личност, решавал е това, което е искал". А те от своя страна не са "признали вината си". Воден от тези и други съображения, Никола Гаврилов предлага: "Станислав Балан трябва да освободим по политически причини - бил е любовник на царицата. Не е играл особена роля в политиката, бил е съветник и е правил доклади по външното положение." По подобен начин стоят нещата и с Петър Морфов - секретар в личния кабинет на цар Борис III. Той, обяснява Никола Гаврилов, е стоял малко в двореца. Преди това е бил легационен секретар в българското посолство в Лондон. По-късно е писал писмо до баща си, в което споделя, че иска да бъде освободен от службата си, за да се върне във външното министерство.

За третия от тази група - Павел Груев, началник на личния кабинет на царя, на щатна служба в двореца от 1920 г., Никола Гаврилов смята, че след идването на арх. Йордан Севов от 1938 г. той е "престанал да играе важна роля". Твърде благосклонно народният обвинител се изказва за Светослав Помянов - началник на общата канцелария на цар Борис III, бивш пълномощен министър на България в Румъния, Германия и Италия. По неговите думи той е "човек с демократически разбирания, дипломат от кариерата, направил донесение за капитулацията на Италия, не е бил германофил".

Становището на народните обвинители за присъдите по първия процес обобщава Георги Петров. За дворцовите съветници мнението е "първите пет души да понесат тежки наказания, а останалите - не".

От първия кабинет на проф. Богдан Филов (16.II.1940 - 11.IV.1942 г.) "всички да понесат тежка отговорност". Изключение може да бъде направено само за трима министри. Първият е министърът на външните работи Иван Попов, който след 9 септември 1944 г. се самоубива в една болница в Букурещ. Той според Георги Петров трябва "да се освободи по политически съображения". Вероятно главният народен обвинител има предвид, че Иван Попов се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт. А в навечерието на неговото подписване се "разболява" и не заминава за Берлин заедно с проф. Богдан Филов.

Другият е министърът на войната ген.-лейтенант Теодоси Даскалов. Георги Петров пояснява за него: "Признава, че е гласувал за Тристранния пакт. Но от 1942 г. е застанал на гледището, че германците ще загубят. Поставяме въпрос за доживотен затвор."

Трайчо Костов отново прекъсва главния народен обвинител: "Същият пусна немските войски в България и държа във Военното училище реч против предложението на Соболев." (Пактът за взаимна помощ е донесен от главния секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР Аркадий Соболев на 25 ноември 1940 г. - б. а.)

Третото лице е министърът на земеделието и държавните имоти Димитър Кушев, бивш член на БЗНС. Според Георги Петров той "не е сторил нещо особено, трябва да се освободи".

За втория кабинет на проф. Богдан Филов (11.IV.1942 - 14.IX.1943 г.) главният народен обвинител предлага всички негови членове да бъдат осъдени с изключение на Христо Петров - министър на земеделието и държавните имоти, бивш член на БЗНС. Той, заявява Георги Петров, е бил "творческа личност". Като министър на железниците, пощите и телеграфите в следващия кабинет на Добри Божилов е участвал в "опозиционната петорка".

Петко Кунин, член на Политбюро и завеждащ отдел "Стопански" на ЦК на БРП (к), остро реагира: "Най-реакционният измежду всички министри на земеделието."

Заседанието на Политбюро продължава с обсъждане кабинета на Добри Божилов (14.IX.1943 - 1.VI.1944 г.). За него докладва Георги Петров. По-конкретно главният народен обвинител се спира на дейността на т. нар. опозиционна петорка. В нея влизат министърът на народното просвещение Борис Йоцов - професор по славянски филологии в СУ "Св. Кл. Охридски", министърът на правосъдието д-р Константин Партов, министърът на търговията, промишлеността и труда д-р Иван Вазов (племенник на писателя Иван Вазов), министърът на земеделието и държавните имоти д-р Иван Бешков (агроном, брат на художника Илия Бешков) и Христо Петров от предишния кабинет, сега министър на железниците, пощите и телеграфите. Те, обяснява Георги Петров, "са отказали да дадат нота против Турция заедно с Германия. Искали са да се дадат консулства на Русия. При третата нота на Русия си подали оставката."

Става дума за нотите на съветското правителство от април - май 1944 г. С тях то настоява да се възстанови консулството във Варна и се открият нови в Русе и Бургас. За нотите е уведомен германският пълномощен министър в София Адолф Хайнц Бекерле. След консултации с Берлин той предава отрицателното становище на министъра на външните работи на Третия райх Ото фон Рибентроп. Бекерле се опитва да диктува и отговорите на българското правителство до Москва. Поради несъгласие с неговата намеса и предлагания текст петимата министри подават оставката си. С това те предизвикват правителствена криза и улесняват създаването на нов кабинет.

Същевременно петимата министри са подписали Постановление № 30 от 28 април 1944 г., с което борбата с нелегалните и чужди партизански групи, техните помагачи и укриватели се възлага на войската. То, по думите на Георги Петров, "тежи на всички".

Въпреки това за двама министри от петорката Георги Петров предлага "да не се осъждат на смърт". Първият е д-р Иван Вазов, който е увеличил надниците на работниците с близо 100 процента, спрял е изпращането на работници в Германия, възпротивил се е на изпращането на стоки за там. Другият е д-р Иван Бешков. Той, твърди Георги Петров, е давал сведения на земеделците за това, което се е вършело в правителството. Държал е речи, за които по неговите думи "в Германия разстрелват".

Проф. Борис Йоцов, според Георги Петров, "следва да понесе пълно наказание". Същото се отнася и за д-р Константин Партов заради закона за смъртното наказание на малолетните.

За кабинета на Иван Багрянов (1.VI.1944 -2.IX.1944 г.) докладва народният обвинител Никола Гаврилов. Въпросът за неговата вина е твърде комплициран. "Неестествено, казва Никола Гаврилов, той зае централно място в процесите. Излезе като че ли неговото тримесечно управление е било най-лошото. Аз заострих на него под влияние на един член на ЦК. Пресата наду работата още повече. Допринесе и докладът."

За какво всъщност става въпрос?

По време на съдебния процес в печата е публикуван тайният доклад на Иван Багрянов до регента княз Кирил с дата @31.VII.1944 г. В него министър-председателят подчертава, че е продължил да следва прогерманската политика на България, водена от бившите правителства. Той пише още, че българският народ "смъртно мрази болшевизма" и ще изпрати със "сълзи" германската армия при нейното изтегляне от страната.

Установява се, по думите на Никола Гаврилов, че "този доклад е фалшифициран". Нещо повече. Той е бил изготвен от РО при Щаба на войската по искане на Иван Багрянов срещу сумата от 400 франка. Предназначението му е било "да бъде заблудена Германия, че уж Багрянов води 100 % прогерманска политика". Народният обвинител още веднъж подчертава: "За неговата неавтентичност има безспорни доказателства."

Характеризирайки политиката на Иван Багрянов, Никола Гаврилов твърди, че той е бил искрен. Какво има предвид народният обвинител?

Известно е, че Иван Багрянов е бил флигеладютант на цар Борис III до 1925 г. По това време между него и княгиня Евдокия се създават интимни отношения. Стига се дори до женитба, но поради несъгласието на цар Фердинанд бракът се проваля. Иван Багрянов е изолиран от двореца, но запазва приятелски отношения с цар Борис III. Връща се в политическия живот на страната през 1938 г. Като министър на земеделието и държавните имоти от 14 ноември 1938 до 4 февруари 1941 г. допринася немалко за развитието на селското стопанство. Иван Багрянов е доста популярен сред народа, има авторитет и се ползва с неговите симпатии. Поради това Никола Гаврилов казва: "Стоял е на два стола: бил е верен на двореца и на народа. Плакал е за смъртта на царя, но мъчи се да служи вярно и на народа."

Никола Гаврилов признава, че правителството на Иван Багрянов се е опитвало да направи "завой" във външната и вътрешната политика на държавата, но го е провело по един "нерешителен начин".

В действителност още преди да се съгласи да състави правителство, Иван Багрянов преговаря с БРП чрез д-р Иван Пашов. Комунистите приемат предложената от него умерена формула за излизане на България от войната при спазване на "пълен неутралитет", за да не се даде повод на Германия да окупира България, и му обещават поддръжка. Той води преговори и с представители на съветското посолство в София, които одобряват неговите намерения и приемането на поста. С тях е съгласуван и съставът на бъдещото правителство. Вече като министър-председател Иван Багрянов изпълнява обещанията си, дадени на БРП, че борбата с партизаните ще бъде възложена отново на жандармерията. За целта излиза постановление на Министерския съвет от 14 юни 1944 г., отменящо Постановление № 30. С друга заповед от 26 юни 1944 г. се нарежда да се прекратят произволът и репресиите в партизанските райони и срещу тях да се стреля само в сражение.

Разговори за помирение с БРП води и министърът на вътрешните работи проф. Александър Станишев. Той предлага "партизаните да се оставят в известни гори и села, там, където пожелаят, и да мируват, докато дадем пълна амнистия и провъзгласим с това наедно и неутралитета на България". При срещите с представителя на ЦК на БРП д-р Иван Пашов му заявява, че партизанският апарат бил много сложен и не можел да се командва от София.

Иван Багрянов прави още една стъпка. Той предлага да се изпратят през Турция в Москва двама делегати за непосредствени преговори с Георги Димитров и съветските власти. Те трябва да изработят "програма за съвместни действия между Червената армия, РП и българската армия против немците в периода, когато Червената армия стигне до Дунав". От страна на Багрянов преговорите да се водят от неговия съветник Стоил Стефанов, а от БРП - от д-р Минчо Нейчев. Информацията е предадена незабавно на Георги Димитров в Москва, а той от своя страна я препраща на Молотов и Сталин. Противно на очакванията, нещата се развиват в друга посока.

По указания на Москва Георги Димитров критикува ЦК на БРП (к), че се е поддал на "заблудите" на Багряновото правителство и трябва да преустанови контактите си с него. С цел да разобличи водената от кабинета "двулична" политика той написва няколко статии, предадени по радиостанция "Христо Ботев". Изправяйки своята погрешна линия, ЦК на БРП (к) издава директива за активизиране на въоръжената борба и сваляне правителството на Иван Багрянов. При това положение завоят във вътрешната политика става невъзможен.

На 30 август 1944 г. правителството оповестява взетото си решение за отменяне на всички постановления по Закона за защита на нацията, третиращ положението на лицата от еврейски произход. То се отнася и до наредбите на Министерския съвет от 29 август 1942 г., издадени на неговата основа за създаване на Комисарство по еврейските въпроси и провеждане на ограничителни мерки срещу тях. Поради последвалата оставка на кабинета въпросът се решава от следващото правителство.

Според Никола Гаврилов най-голяма вина в правителството на Иван Багрянов има военният министър ген.-лейтенант Руси Хр. Русев и само той "следва да бъде осъден на смърт" (генералът е министър на войната и в правителството на Добри Божилов - б, а.). Името му се свързва не само с подписването на Постановление № 30, но и с решението на правителството войската, полицията и жандармерията да започнат повсеместна офанзива с цел до края на август да ликвидират нелегалното движение. Но какво се установява по време на предварителното следствие?

Министър-председателят Иван Багрянов свиква командирите на армиите, на дивизиите и инспекторите на отделните редови войски, за да им разясни същността на взетото решение. Той изрично подчертава желанието на правителството да се действа в рамките на закона и срещу нелегалните да се стреля само в сражение. Отделно от него ген.-лейтенант Руси Хр. Русев инструктира военните за начина на организиране на офанзивата. Тя се изразява в провеждане на мащабни блокади в цялата страна за преследване и залавяне на нелегалните. По сведения, дадени от партизаните, в бой с врага са загинали няколко души. Общата оценка на партийното ръководство и ГЩ на НОВА е, че офанзивата "не е успяла".

От останалите членове на кабинета "ръководна роля" по думите на народния обвинител са играли проф. Александър Станишев и Руси Ст. Русев - адвокат, деец на БЗНС, министър на правосъдието до 12 юли 1944 г., а след това на земеделието и държавните имоти. За Първан Драганов - министър на външните работи от 12 юни 1944 г., Никола Гаврилов обяснява, че е бил "против войната срещу Англия и Америка", без да уточнява каква присъда ще иска за него. Подобен е подходът му към министъра на финансите Димитър Савов. Той, заявява народният обвинител, "е прекъснал всякакви връзки с Германия".

В дознанието си при следствието Димитър Савов пише: "Смятам, че правителството на Багрянов се е ръководило от интересите на страната." А в отговора на обвинителния акт добавя: "Правителството на Иван Багрянов се явява против авторитарния режим и за неговото премахване."

Никола Гаврилов докладва и за кабинета на Константин Муравиев (2 - 9 септември 1944 г.). "Най-виновен е - посочва той - ген. Иван Маринов - министър на войната." Твърдението на народния обвинител е вярно от гледна точка на интересите на България. Но Никола Гаврилов явно не е наясно с действителното развитие на събитията около 9 септември 1944 г.

На няколкото заседания на Министерския съвет, проведени на 5 септември 1944 г., ген. Иван Маринов категорично се противопоставя на незабавното обявяване на война на Германия. Мотивите му са, че е необходима предварителна военна подготовка, а българската войска е пръсната. С това свое становище той повлиява на правителството и то решава да отложи с три дни официалното обявяване на война на Германия. На същия ден по радиото Съветският съюз обявява война на България. Така желанието на регентите и министрите, по думите на ген. Иван Маринов, да предотвратят навлизането на съветските войски в страната се проваля.

Никола Гаврилов засяга дейността и на министъра на вътрешните работи Вергил Димов от БЗНС. Той се обвинява за станалите инциденти в София на 6 и 7 септември 1944 г., при които се стига до сблъсъци между демонстрантите и полицията. За тях обаче, пояснява народният обвинител, "неговата виновност в съда не можа да се установи".

Главният народен обвинител допълва своя колега: "Този кабинет може да бъде осъден само политически. Отложили са обявяването на войната с Германия само за да може да се изтегли българската армия при Битоля."

След народните обвинители пръв взема думата министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев. Той не е съгласен с общата им постановка за присъдите по първия процес и остро я разкритикува. "Другарите народни обвинители, казва министърът, постъпват съвършено неправилно. Търси се най-тежкото престъпление и се започва оттам градация надолу. Със смърт искат да се накажат само най-виновните, а за по-малко виновните (в сравнение с тях) предвиждат по-малки наказания. Не се търси дали е извършено достатъчно престъпление, заслужаващо само по себе си смъртно наказание, а се гледа има ли други, извършили по-големи престъпления. Ако някой е убил 50 души и го наказваме със смърт, от това не следва, че оня, който е убил само едного, не заслужава също смъртно наказание. Например: Вазов е подписал Постановление № 30 - това е достатъчно, за да бъде осъден на смърт, макар че Филов в сравнение с него е още по-виновен."

Членът на Политбюро и секретар на ЦК на БРП (к) е доста по-рязък, с тази разлика, че той оценява линията на народните обвинители от партийна гледна точка и свързаните с нея цели и интереси. Според него те не се чувстват "като хора на нашето движение, които търсят и най-малкото, което ще докаже виновността на тия бандити". Вместо да бъдат политически заинтересовани от нанасянето на удар върху "тази камарила", те имали линия на хора, които "стоят настрана от цялата борба на народа и сега мерят кой колко е виновен и пр.". Петко Кунин смята, че тази тяхна линия "не е последователно антифашистка" и се е отразила върху воденето на целия процес. "Има меко пипане" - упреква ги той.

Обобщавайки казаното дотук от членовете на Политбюро, Трайчо Костов заявява категорично: "С линията на другарите обвинители по никакъв начин не можем да се съгласим." В духа на постановката на д-р Минчо Нейчев той предлага как да бъдат осъдени обвиняемите, следвайки съответния ред: "За регентите - смърт и за тримата. Дегенератството на Кирил не е смекчаващо вината обстоятелство. За съветниците - Севов и другите четирима, да се осъдят на най-тежкото наказание. Става въпрос за останалите 5 души (Л. Лулчев, Ст. Балан, П. Морфов, П. Груев и Св. Помянов - б. а.), те могат да не бъдат наказани на смърт, но трябва да бъдат тежко наказани."

За първия кабинет на проф. Б. Филов Трайчо Костов отсича: "Въпросът е ясен - смърт."

Министърът на вътрешните работи Антон Югов предлага да бъде направено изключение само за Димитър Кушев. "Много бързо го изхвърлиха от кабинета" - добавя той. Но Трайчо Костов не е съгласен. Мотивите му са, че като член на правителството Д. Кушев е участвал в сключването на Тристранния пакт. Това по неговите думи е "достатъчно" - т. е. и той да бъде осъден на смърт.

Същата съдба Трайчо Костов отрежда и на членовете на втория кабинет на проф. Б. Филов.

Според него решаващо за определяне на присъдите на правителството на Добри Божилов е Постановление № 30. На тази основа той иска "смърт за всички, които са го подписали" - иначе казано, за цялото правителство.

Отхвърляйки изцяло оценката на Никола Гаврилов за кабинета на Иван Багрянов, Трайчо Костов изненадващо предлага тежки присъди на неговите членове. Със смърт трябва да бъдат наказани министър-председателят, министърът на правосъдието Ал. Сталийски, министърът на войната ген. Руси Хр. Русев, министърът на вътрешните работи проф. Ал. Станишев и министърът на външните работи Първан Драганов. Доживотен строг тъмничен затвор следва да получат министърът на железниците, пощите и телегl