ГИБЕЛ ИДВА С КЛОН

(Катастрофическа фантастика)

 

 

  

И се чу глас

Ерик Франк Ръсел

 

Калейдоскоп

 

Мод Вендел обърна внимание на клона, когато той започна да пулсира в отвора на мивката. При вида на това неприятно запушване тя се опита да го натика в тръбата, използвайки стъргалката за тенджери. Но масата не се поддаде. Като изруга, Мод Вендел захвърли стъргалката и натисна клона с пръст.

През леко проницаемата тъкан на клона към пръста й се устреми наситен с ензими мехур. При допира с човешката тъкан ензимите веднага разрушиха тяхната белтъчна структура, а от образуваните при това аминокиселини и други вещества започна да се формира тъканта на клона. Пръстът на Мод Вендел не чувстваше никаква болка. И само след няколко секунди жената разбра, че той е изчезнал и вместо него се е формирала тъкан на клона. Тогава тя закрещя и отскочи от мивката...

 

0 часа 33 минути

Нищо неподозиращият град сияеше с милиарди светлини. От околностите, разстлали се около езерото Мичиган, към града духаше тих, нощен ветрец. Нощта беше ясна и само високо в небето плуваха тънки, перести облаци, понякога затъмнявайки звездите.

Големите градове никога не спят истински. И този град беше пълен с нощна суета. Прозорците на учрежденията бяха ярко осветени, коли и автобуси се движеха по улиците, по тротоарите бързаха пешеходци. Някои улици бяха потопени в тъмнина. Трудовият живот във фабричните корпуси, разположени тук, беше замрял до сутринта. Този нощен град изглеждаше като всеки друг по това време на денонощието.

Дълбоко под повърхността на улиците се бяха проточили вените, артериите и нервите на града. Водопроводът подава вода във всеки дом, системата от канализационни тръби отвежда всички отпадъци и нечистотии. Телефонните кабели съединяват целия град в единно цяло и неговите жители с останалия свят. Електрически кабели, топлоцентрали, излезли от употреба тръбопроводи се извиват в слоевете глина, преминават през твърди скали. Някои от тях пулсират под напора на енергия, в други животът едва мъждука, а трети бездействат. Всички заедно са артерии, вени и нервни канали на градския организъм, без които той не може да живее.

Трудно е даже да си представим колко е голяма масата на химичните вещества, съдържащи се в отточните води, които се носят по системата от канализационни тръби. Тук има смлени хранителни вещества от всякакъв род, сапунени разтвори и миещи вещества, бои и мастила, козметични препарати, помия и избелители, смоли и катализатори, ензими и отпадъци от жизнената дейност на хора и животни. Размесвайки се в безкрайни варианти и концентрации при най-различни температури и налягане, тези вещества са този химичен котел, от който може да възникне всичко възможно.

Недалеч от центъра на града, на разстояние един квартал от градската болница, се издигаше сграда на четиринадесет етажа, в която кипяха ремонтни работи. Втората смяна работници вече си бяха отишли и бяха останали само няколко души, които чистеха помещението за утрешното преместване. Хенри Полини с удовлетворение погледна светещите от чистота тръби под поставените в банята мивки. Той се наведе и хвърли един парцал в коша за боклук. Искаше да хвърли там и бутилката от солна киселина, но забеляза, че на дъното й има още известно количество течност. Тогава изля остатъците от киселината в мивката. След това изхвърли празната бутилка в коша за боклук и си тръгна за вкъщи.

Киселината през сифона се устреми надолу по тръбата в главната подземна магистрала. Тя премина през всички четиринадесет етажа, неразредена от други течности, тъй като по това време никой не изливаше нищо. Разтворът от киселина се вля в тръбата, минаваща под първия етаж на зданието, след това под тротоара попадна в тръба с по-голям диаметър, намираща се под пешеходната част на улицата. Тази тръба се насочваше към най-близкото кръстовище и се вливаше в огромен бетонен сандък колектор, който се намираше на два фута от бордюра, отделящ тротоара от улицата. В колектора се вливаше съдържимото на няколко тръби, а изтичаше от една обща тръба с по-голям диаметър, водеща към предприятието за преработка на отточни води.

Пред отвора на изходната тръба, отстрани в стената на колектора имаше дефект - мехур, образуван по време на изливане на бетона. Тънката ивица бетон, отделяща мехура от вътрешната камера на колектора, се беше разрушила и образувала в стената му кухина, завършваща на разстояние три дюйма от стената на колектора. На един фут от външната стена на колектора минаваше коляното на паропровода под високо налягане, разположено върху слой отрамбована земя. Топлината, излъчвана от тръбопровода, стопляше колектора и поддържаше в него постоянна температура 101° по Фаренхайт,

Изляната в канализацията солна киселина се изля в колектора и беше разредена от неговото съдържание. Водовъртежът от помийни води я завъртя и я вкара във вътрешната кухина на стената на колектора. Киселината неутрализира излишната алкалност на средата и я превърна в някакво подобие на течност. Така дефектната кухина стана матка. Това се случи в 0 часа и 48 минути.

Хенри Полини още не беше си тръгнал от 14-ия етаж, когато стана второто събитие. Чистачката от едно от съседните помещения за последен път потопи парцала в кофата с мръсна вода и като огледа щателно измития под, реши, че е достатъчно чисто. Никой няма да види черното петно в ъгъла. Тя вдигна кофата и закуцука към тоалетната. Без да мисли за нищо, тя изля там водата, както правеше това всеки ден в последните осемнадесет години, с изключение на съботите. Мръсната вода потече по канализационната тръба, както беше ставало неизброим брой пъти досега. Водата проникна в хоризонталната тръба и накрая попадна в колектора. Това стана петнадесет секунди, след като там попадна солната киселина. Мръсната вода се изля в колектора от другата тръба. Потокът занесе в кухината само тази част от водата, която съдържаше натриев трифосфат, но и това количество се оказа достатъчно.

В това време момчето, което чистеше малката закусвалня, изхвърли в мивката голяма порция месни отпадъци. Ножовете на смилащото й устройство нарязаха месото до такива микроскопични размери, че частиците можеха да преминат в разтворено състояние и при най-незначителна киселинност на средата. Месото се оказа в колектора няколко секунди, след като там се оказа разтворът на натриев трифосфат.

Така на едно и също място се събраха три основни компонента, разтворени в майчината течност - топла, бълбукаща, готова. Покрай кухината премина малка пихтиеста частица от силициев окис. Вече няколко седмици тя ту се спускаше към дъното на колектора, ту се издигаше на повърхността, подхващайки ту няколко атома живак, от някакво съединение на живак с хром, ту присъединявайки няколко атома цинк от някакви бинтове, миришещи на дезинфекция, ту включвайки в себе си известно количество хром-титанова смес, влизаща в състава на късче боя, ту съединявайки се с алуминиев хидроокис. Повърхността на желеобразната частица силициев окис се допираше до великолепна по своите каталитични способности среда, когато се оказа в празнината и падна на дъното, където температурата беше само с част от градуса по-висока от останалата част.

 

0 часа и 49 минути.

Молекулата на белтъка, намираща се в месото, докосна повърхността на желеобразната силициева частица. Единият край на молекулата се залепи на повърхността на частицата и това измени електричния потенциал на цялата молекула. Тя омекна, трепна и електричният заряд на другия й край извлече от водата някаква друга неизвестна молекула, притегли я към повърхността на силициевата частица и я закрепи. Двете молекули се притеглиха една към друга, долепиха се в средата и в резултат на това възникна трета молекула, която се отдели и заплува наоколо. Този процес продължи да се повтаря, защото в кухината имаше много хранителни и други, сложни по своя състав вещества. Скоро във водата около желеобразния силициев окис се появиха несметно количество молекули, ориентирани по надлъжната си ос към частиците на силициевия окис.

 

0 часа и 50 минути.

През лепкавата, овална обвивка, заобикаляща частиците на силициевия окис, проникнаха два атома йод, попаднали тук от остатъци от йодова тинктура. Сферичните образувания от молекули моментално се сляха в два големи гъвкави шнура, съединени в единия си край с желеобразната маса на силициевия окис. В този момент в колектора се изля порция течност, постъпила от хоризонталната канализационна мрежа. Там, където се намираше капчицата силициев окис, не попадна нищо ново, но течността премина в леко движение и двата шнура се преместиха по стената на кухината в посока към по-високото съдържание на калциев карбонат. В колектора се изля нова струя помийни води и в кухината отново се извърши раздвижване на течността. В резултат на това двете отделни молекули се сляха в едно. Именно в този миг на света се появи клонът. Това стана в 0 часа и 51 минути. Много неща можеха да се случат и да попречат на по-нататъшното му развитие. И най-нищожният излишък на каквато и да било киселина беше в състояние да разруши дългата, тънка и силно уязвима молекулна верига. Активни радикали от какъвто и да е вид можеха да прекъснат способността на молекулните вериги да се самовъзпроизвеждат. Но нищо такова не се случи. Извиващата се тънка молекулна верига избягна гибелните обстоятелства. По-малките молекули започнаха да се прикрепват по дължината на веригата, да се сливат с нея и да я обгръщат. Скоро спиралната конструкция от молекули бе завършена и около нея започна да се оформя друга. В кухината имаше много хранителни вещества, а също и различни други сложни вещества. Тънката верига от молекули ги завладяваше и строеше нови вериги. Щом станаха четири, те се разделиха на двойки, но останаха съединени в краищата си и процесът продължи нататък. Към 1 часа и 50 минути, тоест след един час, новото вещество достигна такъв размер, че можеше да бъде забелязано с просто око. Размерът му беше колкото песъчинка. С увеличаване на обема му нарастваше и скоростта на образуване на нови молекули и към 2 часа и 50 минути то вече приличаше на пулсираща билярдна топка. Новото вещество достигна състояние, при което нямаше нужда от други молекули или определени химични вещества за строеж на нови молекулни вериги. То вече беше в състояние да присъединява различни вещества и да ги превръща в своя собствена тъкан. Клонът представляваше един непрекъснато нарастващ организъм, а всички необходими за това вещества ги имаше в изобилие около него в кухината.

След още един час, клонът достигна обем един кубичен фут. Той запълни с тъканта си цялото пространство на кухината и неговата маса частично проникна в колекторната кутия. Там той намери изобилие от хранителни вещества и неговият растеж се ускори. Повтаряйки вътрешната форма на колекторната кутия, клонът се разтичаше по стените й. Той се разрастваше по повърхността на стените и растежът му се измерваше във футове. Разпространението на клона по стените на колектора спираше на нивото, до което достигаха отпадъчните води, но то продължаваше в долните части на колектора, където клонът можеше по-лесно да намери хранителни вещества.

Към началото на третия час от появата на клона той вече покриваше цялата повърхност на колекторната кутия, която се мокреше от отпадъчните води. Тогава слоят от тъкани започна да се удебелява. Той се разрастваше около входните отвори на хоризонталните канализационни тръби, но без да затваря самите отвори и без да пречи на навлизането на отпадъчни води. Настъпи моментът, когато долната част на колекторната кутия се запълни с плътната маса от тъканта на клона. Тя пулсираше, уплътняваше се и се стремеше да открие нови възможности за разрастването си. Клонът трябваше да се задвижи нанякъде.

Отначало той започна да се придвижва по стените на бетонния сандък над нивото на отпадъчните води. Скоро покри изцяло вътрешната повърхност на колекторната кутия. По това време тъканите на клона достигнаха състояние, при което можеха да оказват съпротивление на разлагащото действие на химическите вещества. Клонът можеше да обгръща материалите, които не бе в състояние да усвоява и да превръща в своя тъкан.

Хоризонталните канализационни тръби продължиха да подават отпадъчни води в колектора, но вече не в предишните количества и клонът започна да изпитва недостиг от храна. Нищо не му оставаше, освен да тръгне по хоризонталните тръби на канализационната система и той се придвижи по тръбата, от която постъпваше най-голямото количество отпадъчни води. Това се случи в 4 часа и 55 минути.

Клонът се придвижваше по канализационната тръба, облепвайки вътрешната й повърхност. Растежът му в тръби с по-малък диаметър също се ускоряваше. Едновременно с това се променяше и дебелината му за сметка на постъпващите хранителни вещества. Когато настъпващият край на тъканта на клона се придвижи на разстояние петдесет фута, обемът му се увеличи до такава степен, че напълно затвори отвора на тръбата. Но тъй като клонът поглъщаше и усвояваше по-голямата част от отпадъчните води, засега не се получи задръстване на канализацията.

Когато разклонението на клона в първата канализационна тръба достигна разстояние двеста фута, от колекторната кутия започна да расте ново разклонение на клона по друга магистрална тръба.

Сега клонът постигна нов начин на ускоряване на растежа си. Щом попаднеше в място, в което се съединяваха няколко тръби и се образуваше участък с увеличен диаметър, клонът създаваше нов тип тъкан. По свойствата си тя приличаше на нервна тъкан и изпълняваше ролята на контролен център, поддържащ висока степен на активност на растящия израстък, а също и способност за приспособяване към обкръжаващите го условия. Затова с разрастването на клона той изработваше в себе си потенциална способност към самовъзраждане в случай на гибел на един или няколко растящи израстъка от тъканта му, заети с търсене на храна.

Клонът се придвижи по цялата дължина на канализационната магистрала до тръбата, отвеждаща в канализацията на един голям, жилищен блок. Обикновено той се разрастваше около отвора на тръбата, но сега, когато достигна мястото на съединяване на тези две тръби, потокът на отпадъчните води внезапно и рязко намаля, докато в хоризонталната част на канализацията те продължаваха да текат във вид на мощен поток. Затова клонът тръгна по основната магистрала. Тъканите му се превърнаха в хищник. Той още получаваше енергия от оскъдния поток и ускори своя растеж. Клонът сви нагоре и тръгна по една от тесните тръби, водещи в жилищния блок. По тръбата се стичаше вода, съдържаща азотни вещества. Клонът се движеше срещу този поток, докато тъканта му не се изравни със среза на отвора на мивката, пред която стоеше Мод Вендел, миеща мръсните чинии от закуска.

 

7 часа и 35 минути

Кръгчето тъкан на клона се появи в отвора на мивката и после се уплътни. Мод Вендел миеше и търкаше чинии и тигани и не забеляза появата му. Тъканите му продължиха да се уплътняват докато кръгчето излезе от тръбата в мивката. Слънчевата светлина от прозореца на кухнята попадна върху клона и тъканта му за първи път усети въздействието й. В тъканта на клона се образуваха нови кръстосани връзки, възникнаха нови молекули и тя придоби зеленикав оттенък. Клонът затрептя на дъното на мивката и в този миг Мод Вендел го забеляза.

Като видя тази неприятна запушалка в отвора на мивката, тя се опита да я напъха обратно в тръбата с една стъргалка за тенджери. Но мръсотията не се поддаде. Като изруга, Мод Вендел захвърли шпатулата и натисна с пръст.

През лесно пропускливата стена на тъканта на клона към пръста й се устреми наситен с ензими мехур. При допира с тъканта на човешкото тяло ензимите моментално разрушиха белтъчната му структура и от образувалите се при това аминокиселини и други вещества започна формиране на тъкан на клона. Пръстът не чувстваше никаква болка. И едва след секунди жената разбра, че пръстът й е изчезнал и вместо него се е образувала тъкан на клона. Тогава тя нададе отчаян вопъл и отскочи от мивката.

Когато Мод Вендел се дръпна от мивката и повлече със себе си прилепналия към пръста й клон, неговата тъкан се разпъна и изтъня от разтягането, но увеличи здравината си. Неочакваният тласък отхвърли жената на колене и я повали на хълбок. При падането си тя събори и разби няколко чаши. Необходими й бяха няколко секунди, за да съсредоточи отново внимание върху ръката си. Ръката й вече не съществуваше, нямаше нито китка, нито голяма част от костите над китката - всичко се бе превърнало в зеленикава светеща тъкан, която се влачеше от отвора на мивката до останките от кожа от ръката й. Мод Вендел отново пронизително закрещя.

Франк Вендел в това време бе зает с опаковане на образци от стоки. Той се подготвяше за новия си работен ден на търговски агент. Когато от кухнята се чу първият вик на жена му, той погледна към нея и произнесе: "Какво става там?". После, когато чу шума от счупените съдове, той стана и забърза към кухненската врата. Като пристъпи в кухнята, забеляза жена си, стояща на колене пред мивката. Тя теглеше от раковината нещо подобно на въже за простиране. "О, Господи!" - изтръгна се от гърлото му. Той подскочи към този шнур, хвана го с две ръце и започна да го дърпа към себе си. Шнурът не се поддаде на усилията му, тогава Франк Вендел се наклони над отвора на мивката и погледна вътре. Видя веществото, запълващо отточния отвор на мивката, което бързо надебеляваше, издигаше се като тънък шнур, като този, който държеше. Той погледна ръцете си. Очите му се разшириха, той с усилие потисна готовия да се откъсне вик и хвърли поглед към жена си. Клонът вече бе погълнал дясната й ръка, част от рамото й, гърдите й, още миг - и щеше да привърши с главата й.

Човешкото тяло се състои от шестдесет процента вода. Клонът поглъщаше тъканите на човешкото тяло, превръщаше ги в собствена тъкан, но усвояваше само толкова вода, колкото му беше необходима. В резултат на границата между човешкото тяло и тъканта на клона се отделяха капчици вода, които се стичаха на пода. Тази граница бързо се изместваше и излишната вода излизаше на повърхността и се стичаше долу.

Франк Вендел излезе от вцепенението. Той се опита да отскочи от мивката, но и него внезапно го спря неизвестната сила. Издавайки хриптящ вой, той започна да блъска с ръце, като се стараеше да се освободи. Но всичките му действия доведоха до това, че клонът го омота и започна настъпление едновременно към няколко места от тялото му. Той се добра до гърдите му и скоро звуците, които издаваше Франк Вендел, секнаха.

На пода на кухнята се образува локва. Това количество вода бе твърде голямо, за да се поеме от дрехите, останали от Венделови, и се разтече по целия под, вливайки се в пукнатините и цепнатините на плочките. Клонът се разтече в тази локва. Той погълна всичкото найлоново бельо и вълнените панталони, но не докосна памучните рокля и долно мъжко облекло. Той погълна обувките и на двамата, след което вече не остана нищо, което да използва. Той се разтече на тънък слой по пода и се опита да използва восъка, с който бе натрит подът, а после и от плочките, металните крака на кухненската маса, столовете и боядисания плот. Нито една от тези вещи не му допадна.

Чудовищният израстък намери храна, към която жадно се стремеше, но за кратко време. Пипалата и снопчетата от нишки на клона, разпръснати из различните части на кухнята, се уплътниха и се придвижиха обратно към мивката. Шнурът на клона се прехвърли през ръба на мивката и се вмъкна в нейния отвор, където замря неподвижно до самия му ръб. Водата, обляла пода, най-после запълни цепнатините му и започна да капе от тавана на кухнята на долния етаж.

 

7 часа и 45 минути

В погребаните под града тръбопроводи нарастването на клона продължаваше. Той проникваше в нови и нови разклонения на канализацията, водещи към колектора. Клонът проникна и в другите колекторни кутии, запълни ги. а после излезе и от тях. От време на време той свиваше в разклоненията за жилищните сгради и магазини, а така също и към зданията, където имаше хора. Неподвижните части от тъканта изискваха сравнително малко храна, но разрастващите се участъци се нуждаеха от много повече.

Клонът вече сk