Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина

 

 

 

 

 

Въведение

 

Обгърналият се в тайнственост антрополог Карлос Кастанеда е роден през 1931 година в католическо семейство. Както твърди самият той по-голямата част от детството си е прекарал в Буенос Айрес, Аржентина. През 1960 година, по време на следването си в университета на Лос Анджелис (Калифорния), пожелал да научи нещо повече за лечебните растения, използвани от индианците. Решаваща за него била срещата му с дон Хуан Матус - индианец от племето яки. Това станало на една автогара в пограничен град в Аризона, където ги запознал приятел на Кастанеда.

Сред познатите си дон Хуан бил известен като брухо или йерберо, т. е. като лечител, знахар, магьосник. Роден е през 1891 година в югозападно Мексико, по думите му също в семейство на католици. През 1900 година племето му било заточено от мексиканското правителство в централната част на страната. Почти целия си живот прекарал в родината си, без да я напуска.

В процеса на общуването му с дон Хуан интересите на Кастанеда се пренасочили. Любопитството му се превърнало в чиракуване. Първите си наставления получил през юни 1961 година. Отначало чиракувал в Аризона, където и живеел тогава. По-късно започнал да се среща с дон Хуан за по няколко дни в град Сонора (Мексико). Неговото обучение продължило до 1965 година, когато се отказал, за да започне отново през 1968 година. Тъй че чиракуването му се дели на два периода: от 1961 година до 1965 година и от 1968 година до смъртта на дон Хуан.

По време на разговорите им Кастанеда си водил бележки, които след това систематизирал. Той разделил данните на групи от сродни идеи, като ги подредил по важност според субективното им значение и ги класифицирал по следния начин:

1. Употреба на халюциногенни растения.

2. Процедури и формули, използвани в магьосничеството.

3. Придобиване и манипулиране на предмети на силата.

4. Използване на лечебни растения, песни и легенди.

Впоследствие започнал да ги издава като книги: "Учението на дон Хуан", "Една отделна реалност", "Пътуване към Икстлан", "Приказки за силата", "Вторият пръстен на силата", "Дарът на Орела", "Огънят отвътре", "Силата на мълчанието", "Изкуството на сънуването".

В качеството си на наставник дон Хуан бил водач на група ученици: Сесилия, Делия, Хермелинда, Кармела, Нелида, флоринда, Зюлейка, Зуала, Марта, Тереза, Висент, Манюел, Хенаро, Емилито, Джон Тума. Освен тях имал и една друга група от десет чирака: Соледад, Ла Горда, Лидия, Жозефина, Роза, Паблито, Нестор, Елихио, Бениньо и Кастанеда.

Знанието, което им преподавал, дон Хуан придобил от своя учител - артиста Хулиан, когото наричал диаблеро*. Той на свой ред бил обучен от Елиас, Елиас от Росендо, Росендо от Лухиан, Лухиан от Сантистепан, Сантистепан от Себастиан. Преди тях имало още десет наставника до т. нар. "предизвикател на смъртта" - един няколкохилядолетен нагуал (наставник). Тази верига от магьосници води началото си от древен народ, който съществувал по времето на Толтекската империя, която е изчезнала много преди испанската Конквиста. Дон Хуан наричал себе си и своите последователи "толтеки", но не в смисъл на обикновени хора, които са живели в централно и южно Мексико, а като хора, които притежавали тайно окултно знание.

(* Диаблеро - термин, употребяван от индианците в Сонора - лице, което обладава зли сили, практикува черна магия и умее да се превръща в каквото пожелае - животно, птица и др.)

През 1723 година кланът от наставници на дон Хуан претърпял радикална промяна. Последните осем нагуала били много по различни от предшестващите ги. Те коригирали грешките на учителите си, но основите на учението все пак си останали в толтекската епоха.

В общи линии по-същественото от учението се състои в следното: Първо, за да избере някого за чирак, нагуалът трябва да има свидетелство от Духа чрез поличба. Както се разбира от книгите, така е станало с нагуала Хулиан, самия дон Хуан, Кастанеда и всички останали. Не може някой да премине курса на обучение по собствена воля. Веднъж посочен от Духа, ученикът трябва да бъде подмамен от нагуала да тръгне по пътя на магьосника и не след дълга подготовка да се превърне в човек на знанието. Чиракувайки, той трябва да се усъвършенства, като спазва наставленията на учителя. Трябва да се зарежда с енергия от растения, животни, хора, места и предмети, докато стане цялостен, т. е. докато придобие достатъчно сила, с която да може да осъществи крайната цел на обучението. А тя се състои в съзнателно преминаване в отвъдния свят, за да осъществи връзка с Духа.

Възлови точки в обучението са състоянията на необикновена реалност, които са предизвикани от поемането на психотропни растения. При подготовката на Кастанеда Дон Хуан си служил с три от тях - с джимсънова или дяволска трева (Datura inoxia), с вид халюциногенна гъба (Рsilociybe mexicanа) и пейот (Lopophora williamsi) - вид кактус, наричан още с мистичното име Мескалито. Дон Хуан ги използвал самостоятелно и при различни случаи. С джимсъновата трева и гъбата целял придобиване на сила, а с пейота - постигане на знание за правилен начин на живот. Според него значимостта на растенията се състои в свойствата им да предизвикват в човека състояния на особени възприятия. Кастанеда ги нарича "състояния на необикновена реалност". За дон Хуан тези състояния са единствената форма на прагматично познание и придобиване на сила. Джимсъновата трева, халюциногенната гъба и пейотът били използвани от индианците за лечение, магьосничество и за достигане до състояния на свръхекстаз много преди нашествието на западноевропейците.

 

 

Джимсъновата трева, халюциногенната гъба и пейотът

Приготвяне и ефект

 

Джимсъновата трева трябва да бъде пресадена и отгледана от чирака. Негова работа е да намери място за засаждане по свой вкус. Условието е то да бъде тайно и никой да няма достъп до него. След засаждането на тревата чиракът се грижи за нея без чужда помощ и сам отглежда своето растение, докато то даде семена. Това е знак за нагуала, че чиракът е готов за обучение. От джимсъновата трева дон Хуан придобил такава сила, че с един удар убил човек; хвърлял огромни каменни блокове, които и двадесет мъже не можели да помръднат, подскачал много високо, чак до върховете на дърветата.

При гъбите нещата са малко по-деликатни, тъй като от този вид има много разновидности. Това изисква повишено внимание от чирака при събирането им.

Случайното объркване е свързано със смъртна опасност. Заедно с още пет вида треви гъбите се накъсват и слагат в кратуна да се изсушат. Изваждат се след една година и се стриват на много фин прах. Събират се пак всички съставки от новата реколта и чак тогава сместа може да се пуши с лула. Прахът от петте съставки изгаря лесно, а този от гъбите - не, и затова се поглъща. Впоследствие димът трансформира човека, дава му сила и го премества от тялото. Духовното зрение се отваря, той започва да вижда и чувства нещата в тяхната същност, става свободен във въздуха - може да измине хиляди километри, преминава дори през материални обекти. Силата, придобита от дима, е личен съюзник на дон Хуан и той я нарича хумито, т. е. малък дим. Димът отвежда човека там, където е съюзникът. Това значи, че съюзникът не е в дима. Когато човекът стане едно със съюзника (т. е. със силата), вече не е необходимо да пуши отново.

Употребата на кактуса пейот изисква първо да бъде отрязана връхната му част и да се изсуши. След това се дъвче и поглъща. При особени обстоятелства връхната част може да бъде погълната и свежа. Поглъщането на пейота се извършва на събрания на магьосници (наречени митоте) при следния ритуал:

седем мъже сядат в кръг и пълна кошница с пейотени пъпки обикаля в посока, обратна на часовниковата стрелка. Четири пъти последователно всеки си взима по две пъпки, като през това време изпява една песен, наречена "пейотена". По време на сеанса обикалят още две кошници, пълни със сушени плодове и месо. Накрая всички пият много вода. Крайната цел е магьосниците да навлязат в състояние на необикновена реалност. При известни условия по-чувствителните натури могат да навлязат в това състояние, дори ако само седят близо до кактуса.

 

 

Съюзникът и Мескалито

 

Съюзникът, според дон Хуан, е силата, придобита от джимсъновата трева и гъбата. Това е многозначно понятие, което включва следните аспекти:

1. Съюзникът няма форма.

2. Приема се като качество.

3. Съюзникът е опитомим.

4. Той има правило.

Съюзникът е същност, която съществува извън човека. Той е безформен и невидим, за разлика от други сили с осезаеми очертания. Възприема се като качество на чувствата и притежава характер, подобен на човешкия. Сам по себе си съюзникът не е нито добър, нито зъл, но може да служи на магьосниците за угодни на тях цели. Силите, които се съдържат в джимсъновата трева и гъбите, са от различен вид и могат да бъдат манипулирани - магьосникът извлича силата като манипулира съюзника.

Между един съюзник и Мескалито има голяма разлика, тъй като Мескалито може да бъде видян, а съюзникът - само ако приеме някаква форма. Съюзникът има способността да приема лъжливи форми на хора или животни. Разликата между истинските и преструващите се е в това, че истинските хора и животни имат сияние около себе си, а фалшивите нямат. Сиянието може да бъде видяно само от един магьосник. Кучето и враната също виждат и не се лъжат. Според дон Хуан много хора на улицата не са истински, а са съюзници. Тези съюзници не могат да действат директно, а само индиректно. Един брухо (магьосник) може да извлича сила от тях.

Мескалито има уникална сила, подобна на съюзник. Както и съюзникът, Мескалито се съдържа в определено растение с тази разлика, че Мескалито и растението са идентични. Мескалито не е съюзник, защото няма правило, както съюзникът. А Мескалито без правило не може да бъде манипулиран. Следователно той е достъпен за всички хора, но с някои е несъвместим. Наричан е учител-закрилник, защото може да ръководи човека към правилно поведение и начин на живот. Мескалито има определена видима форма и се възприема различно от различните хора и от един и същ човек при различни случаи. С индивиди, с които е несъвместим, приема непроменяща се форма. Мескалито е същност - вън и независимо от човека.

Мескалито и съюзникът предизвикват идентични състояния на необикновена реалност.

 

 

Местата и предметите на силата

 

Старите чародеи разбрали, че земята чувства и това чувстване може да влияе на хората. В зависимост от излъчването си мястото е добро или лошо.

Такива места има във всяка къща или стая. Обикновеният човек може да познае добрите места по това, че на тях се чувства спокойно, наспива се добре, възстановява се бързо и е здрав и бодър. На лошите пък е нервен, сънува кошмари, разболява се и дори може да умре. Подобни места излъчват неуловими импулси от енергия. Всички животни могат да ги откриват. За виждащия магьосник добрите, или местата на силата, както ги нарича дон Хуан, са с жълтеникав оттенък, а лошите са наситени със зелен цвят. Нагуалът съветва те да бъдат избягвани.

Някои предмети също имат определена сила, която магьосниците владеят с помощта на приятелски духове. Предметите са инструменти на смъртта и са създадени да убиват. Силата на един предмет зависи от силата на неговия притежател. Всеки брухо има 48 царевични зърна, като в средата на всяко е поставена червена жилка. Едно такова зърно може да убие човек. При настъпване или докосване до него силата му влиза в жертвата, а самото зърно се променя и става излишно. Поразеният се разболява и след три месеца умира.

Интересен случай с предмет на силата разказва Кастанеда в книгата си "Дарът на Орела". Ла Горда, една от ученичките на дон Хуан, намерила едно камъче с чужда енергия в руините на Монте Албан. В същия миг попаднала под влиянието на собственика на камъчето, живял преди векове. Притежателят бил магьосник, който бил победен от някой по-могъщ от него. Победителят искал да го изяде жив, за да получи силата му, но другият предусетил намерението му и концентрирал силата си в камъчето. Попаднала под чуждото влияние Ла Горда започнала да чува и вижда убийците. За да я извади от това състояние, дон Хуан я заровил в земята, където тя престояла в продължение на девет дни.

 

 

Гледането и виждането

 

През втория цикъл на обучението дон Хуан учил Кастанеда предимно как да вижда. Нагуалът правил разлика между гледане и виждане. Гледането е обикновеният начин, по който се възприема света, а виждането е свързано с възприемането не само на света, но и на същността на нещата. Това става с помощта на психотропните растения. По-честото прибягване до тях води до по-бързо отваряне на духовното зрение. С отварянето му се открива нов свят и човек започва да чувства и вижда недостъпни за обикновените хора неща. От този момент той става човек на знанието - толтекски воин.

Със свръхестественото си възприятие чиракът вижда човешките и всички живи същества да излъчват бледа, жълтеникава светлина. При животните тя е по-жълта, при хората - по-бяла, а при чародеите е с цвят на кехлибар, подобен на капка мед, огряна от слънчева светлина. При някои жени чародейки светлината е зеленикава. Светлината, излъчвана от древните хора, е имала яйцевидна форма, а при днешните наподобява надгробна плоча.

Сиянието, което излиза от човешките същества, е съставено от нещо като светлинни нишки или фибри. Те са пипаловидни и излизат от зоната около пъпа. Въртят се отпред-назад и именно те придават яйцевидната форма. При здравите и силни хора нишките са дълги и яки, а при слабите и болните са много къси, почти невидими. По нишките виждащият може да разбере дали човек е здрав или болен, зъл или добър. Мъртвите хора и животни нямат сияние. По време на сексуалния акт, в момента на зачатието, лъчистите нишки дават съзнание на новото чувстващо същество. По тази причина секс би трябвало да се прави само за създаване на живот. Сексуалната енергия не бива да се изразходва напразно, а да се пести, за да се преориентира за други цели.

Дон Хуан разделя хората на два типа - завършен и незавършен. От завършения тип според него е този човек, който не е имал деца, а от незавършения - който е оставил потомство. Първият е енергийно цялостен, т. е. е пълен с енергия, а вторият е празен,, тъй като има енергийна дупка в областта на корема. Енергийната дупка е видима за чародеите. Ако се намира отляво, детето е от същия пол, а ако е отдясно, е от противоположния. Дупката отдясно е черна, а отляво е тъмнокафява. С раждането си детето открадва живеца на родителите си и по този начин се притъпява духът им. За да си възвърне живеца, родителят трябва да се откаже от любовта към детето. Живецът на духа на умиращ се връща обратно при онзи, който му го е дал.

 

 

Асамблиращата точка

 

Сияйната форма е отделен елемент от физическото тяло и е два пъти по-голяма от него. Тя е т. н. двойник, който по време на смъртта се отделя от физическото тяло. На повърхността на всяка сияйна форма, на разстояние около 60 см назад от върха на дясната лопатка, има кръгло петно с наситен блясък, голямо колкото топка за тенис. Чрез него човек получава възприятия. Дон Хуан го нарича асамблираща точка. Тя няма нищо общо с физическото тяло, а е част от енергийната същност на сияйното яйце.

Асамблиращата точка може да променя обичайното си място. Когато е в нормалното си положение, възприятията и нивото на съзнание на човека са нормални. Промяната на местоположението води до по-странно поведение, съзнанието става различно. Колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необичайна промяна настъпва в поведението, а очевидно и в съзнанието на възприятията.

Блясъкът на асамблиращата точка при умиращи, изпаднали в безсъзнание и болни е слаб, а при трупове липсва. Поради това магьосниците предполагат, че асамблиращата точка е съзнанието. Блясъкът й е признак за наличие на живот и съзнание. Следователно съзнанието и възприятията са неделими и са свързани с точката на обкръжаващото я сияние. При променено местоположение на асамблиращата точка възприеманият свят не съвпада със света на всекидневието. Преместването на точката става чрез енергийни потоци, чрез разтърсване вътре в енергийната форма или извън нея. Един от начините е т. н. нагуалски удар, нанесен между плешките в гърба на чирака. Асамблиращата точка се раздвижва и се закрепя в нови позиции. За да осъществят преместването, магьосниците от толтекската епоха си служили със следните методи: поглъщане на растения, способни да причиняват различни промени в съзнанието; подлагане на стресови състояния; чрез подлагане на глад и умора; чрез контролиране на сънищата. Те направили и специални скулптури, които променят мястото на асамблиращата точка след като бъдат наблюдавани. С преместването й древните магьосници можели да се превърнат в каквото пожелаят - в други хора, в животни или птици. Закрепването на асамблиращата точка в нови позиции наричали второ внимание.

 

 

Второто внимание

 

Според древните магьосници всяко човешко същество има три типа внимание, които са независими един от друг и са завършени сами в себе си. Първото внимание е съзнанието на обикновения човек. Второто е развито при човека на знанието - чрез него той съзнава своето тяло; второто внимание е неговото поле на действие. То е стъпалото към третото внимание, до което се достига много трудно и което е неизмеримо съзнание. Второто внимание има два аспекта - лесен и труден. Лесният е свързан с концентрацията на воина върху неща от този свят, например пари и власт над хората. Вторият аспект е по-труден, защото е съсредоточен върху неща, които не идват от този свят. Първият тип съзнание се нарича "дясно" и съпътства всекидневието, а вторият се нарича "ляво" и е мистично. С включването на второто внимание се осъществява спиране на света. По-ясно казано, спират се мисловните процеси, свързани с всекидневието и се прекратява вътрешният диалог. Едва тогава се отваря вратата към света на магьосниците.

Този тип внимание се развива на няколко нива:

1) Около обяд воинът се взира в купчина листа, камъни, растения.

Осъществява се и чрез пушене на психотропни растения и сънуване.

2) Взиране в периодично повтарящи се природни явления като дъжд, мъгла и др.

3) Взиране в далечината и в облаците, но не в буреносните, тъй като гръмотевиците носят опасност.

4) Взиране в огън, пушек и сенки.

Има още две нива, отделни от другите. Те са взиране в звезди и във вода, но са само за чародеи.

 

 

Тоналът и нагуалът

 

Според семантиката на нашия език някои превеждат тези два термина като съзнателно и безсъзнателно. Всеки човек има две самостоятелни същности. Първата - тоналът - е личността- Всичко, което знаем и вършим в качеството си на хора, е дело на тонала. Той е всичко онова, което познаваме и виждаме, той съставя света. По форма наподобява остров. Островът, всъщност, е светът, който възприемаме. За всеки човек има колективен и индивидуален тонал, като той е едновременно и вътре, и вън от човека. В зависимост от състоянието на всеки индивид тоналът може да бъде слаб или силен. Например когато някой човек се предаде, тоналът му отслабва. Тоналът на млад, но грохнал човек, е немощен, слаб. Воинът, който се бори, има силен, правилен тонал, за разлика от обикновените хора, които в най-добрия случай имат верен тонал. Нагуалът пък е тази наша страна, за която не съществува описание, няма думи и названия, нито чувства или познание. Ако нагуалът се уподоби на нещо, той веднага се превръща в част от тонала. За да се говори за нагуала, трябва да се вземат понятия от острова на тонала.

Дон Хуан оприличава двете понятия на маса с покривка и пространството около нея. Тоналът е масата с покривката. Съзнанието душата, мислите, интелектът, психиката, жизнената сила, са предмети върху масата. Бог е покривката й. Нагуалът е цялото безгранично пространство около нея. Той е тази страна от човешката същност, която може да твори, да материализира мислите и да приема формата на хора и животни. А тоналът не създава нищо, той може само да наблюдава и оценява. Нагуалът няма край, докато тоналът започва с раждането и свършва със смъртта. Определени ситуации могат да предизвикат изместване на едното от другото. Например ненадейният страх веднага свива тонала. Когато нагуалът се появява на повърхността, разтърсва силно тялото. Срещата на обикновения човек с него е много опасна. Шокът е толкова голям, че човек може да полудее или умре. Тоналът преобладава при обикновените хора, а нагуалът - при чародеите. Между двете няма нищо общо. Каквото и да прави всяко от тях, то остава в собствената му сфера на влияние.

 

 

Другата отделна реалност

 

Още магьосниците от времето н