|
КЪМ ПРОПАСТ
Пиеса в 5 действия и 1 картина Извлечение из повесттаИван АлександърЛИЦА
Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в ІІІ - в ловчийско, в V - в парадно. Теодора, жена му. Петдесетгодишна, с лице измахнато и бледно. Изражение скръбно и покорно. В I действие в парадно облекло, в другите - в обикновено. Сара, мома еврейка. Хубавица, с висок и строен стан. С характер жив, умна и тщеславна. В богата свилена еврейска носия, украсена с бисери и диаманти. В V действие излиза като царица, с корона и багреница. Красимира, млада, красива болярка, в скъпи болярски дрехи. Хитра, темперамент горещ, характер силен. Раксин, велик болярин, логотет. Белобрад, на преклонни години старец, реч и движения енергични. Рад Лупу, млад болярин, влах, на служба в двореца. Характер решителен. Кирил Босота, калугер богомил. В расо, гологлав, с рошава коса и брада. Екзалтиран фанатик. Патриархът, беловлас старец. Облечен в черковни одежди. Евстратий, търновски управител. Георги, протоспатарий, млад болярин. Дорослава, жена му. Млада болярка, обзета от мистическа екзалтация. В расо. Мара | Стана | болярки, Теодорини придружници. Василиса, Сарина придружница. Дария, игуменка на девически мънастир. Нимфидора, калугерка. Калина, послушница. I велик болярин ІІ велик болярин ІІІ велик болярин IV велик болярин V велик болярин VI велик боляринVII велик болярин VIII велик болярин Селянин старец. Началник на стражата в горския дворец. I болярин от царската ловчийска дружина. ІІ болярин от царската ловчийска дружина. ІІІ болярин от царската ловчийска дружина. ІV болярин от царската ловчийска дружина. V болярин от царската ловчийска дружина. VІ болярин от царската ловчийска дружина. VІІ болярин от царската ловчийска дружина. VІІІ болярин от царската ловчийска дружина. ІХ болярин от царската ловчийска дружина. Х болярин от царската ловчийска дружина. Един стар овчар. Един адамит, облечен в расо. Една адамитка, облечена в расо. Един малък болярин. Една селянка. Друга селянка. І кумански войник. ІІ кумански войник. Един крагуяр. Един песяк. І селянин богомил. II селянин богомил. III селянин богомил. 5 селски момци | 5 селски моми | танцувачи на ръченица1. 5 куманки, танцувачки на ориенталски танц2. Болярки, телохранители, войници и оръженосци,царски ловци и слуги; два еврея-джелати. Народ. I действие става в един девически мънастир в Търново; II - на трема на палата в Царевец; картината - в една планина; III действие в горския дворец; IV - в градината на Царевец и V - в тронната палата. Събитието произхожда около 1345 г. Пиесата се представи пръв път в Народния театър, по ръкопис, на 28 ноември 1908 г. под режисьорството на артиста г. Ив. Попов.
Бележка. Калояновата и Сарината песен се пеят по нотовите съчинения от композитора г. П. Пипков. Историческите костюми са по рисунките, изработени по паметниците от епохата от художника г. А. Митов; така и декорациите и проспектите по рисунките на художника-декоратор г. М. Димитров. ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО
Теодора Дорослава Дария Рад Лупу Нимфидора Калина 2 болярки 4 оръженосци Протоспатарий Георги
Гостната килия в девическия мънастир Св. Богородица Темнишка в Търново, празнично скътана. До лявата и дясната стени миндери с яркоцветни черги и възглавници. Две врати отляво и отдясно. Един прозорец. На стената в дъното куностас със запалено кандило до един голям ерусалим и окачени броеници. Мънастирските клепала бият отвън. Нимфидора и Калина гледат из прозореца. Клепалата млъкват.
Явление 1
Нимфидора и Калина
Калина. Влезе в черквата. (Идат насам.) Аз не съм я видяла от осем години. Казват, че е поостаряла? Нимфидора. Царицата ли? Старичка е вече, и на Царевец, сестро, се остарява... Но тя е много добра. Калина. И как тъй й хрумна да ни дойде на гости? Нимфидора. Защо ни иде на гости? Разумява се, на поклонение на света Богородица, да се прекръсти и помоли в черква; па ако щеш, иде на гости на госпожа Дария. Теодора много я почита, и царят също... Ще остави и дарове за църквата. Калина. Истина, от няколко време царицата сѐ по черкви и мънастири... Кой знае, и тя си има нещо на душата... И под царската багреница пак човешко сърце тупа, нали? Нимфидора (поверително). Ти чула ли си? Калина (с любопитство). Какво? Нимфидора. За нея, за царя? Калина (опулва очи с внимание). Нимфидора. Казват, че се залюбил в една друга изгора... Калина. Тъй ли? Нимфидора. Па да беше поне християнка, а то пуста еврейка, и била хубавица като щерката на сатана. Боже, прости ме! (Прекръстя се.) Калина. На тая възраст? Нимфидора. Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Залудува ли тучка това ѐ (туря ръка на сърцето си) — отиде... А знаеш, старо бунище кога се запали, повече пуши. Калина. Ами коя е тая еврейка? Нимфидора. Ти, Калино, много да не знаеш тия работи. Ти си млада... Еврейката ли? Викат я Сара, дъщеря на някой Арон, търговец. Но казват — хубава, хубава! Калина. Тя ще му е направила магия? Нимфидора. Никаква магия. Ето как е било. Най-напред в палата била Красимира. Чула ли си за Красимира? Не? По-добре, че не си чула. Ето как било. Отишла Сара в палата да моли царя за баща си, че го фърлили в тъмницата за нещо си. Пуснал веднага баща й, а ней подарил скъпоценна огърлица. После минувал всеки ден с коня си край Ароновата къща, а Сара излазяла на трема и му се покланяла. И той се усмихвал. Проклетата еврейка, и тя му се усмихвала. Минали, не минали десет дена, той я настанил в двореца, да бъде като прислужница при княгиня Милица, сестра му. Разбираш? Всеки ден да може да я вижда... Обсипал я със скъпоценности, сестро, като царица. И така вече отива... Зарязал Красимира, не погледва жена си. Сара е всичко за него. (Кръсти се.) Ох, Калино, ти ме вкара в грях с твоето пусто разпитване за тия световни работи. Ти много не трябва да знаеш. (Гледа из прозореца.) Ах! Царицата излезе из черква. Иде тука. Виж, Теодора застаряла, повяхнала; а думат, че била на времето хубавица. Калина (отива също при прозореца). Нимфидора. Видиш ли оня младия, мурголик болярин? Той се вика Рад Лупу. Калина. Е, какво от това? Нимфидора (след колебание). Нищо. Хубав...
Избягват отляво. След малко влазят отдясно оръженосци, болярки, Дария, после Теодора, с корона и в багреница, поддържана под мишница от една млада боляркина и последвана от Рад Лупу.
Явление 2
Теодора, Дария и свитата
Теодора (като се освобождава от ръцете на боляркината). Ох! (Кръсти се многократно и с поклони пред иконостаса.) Госпожо Дарио, аз ще си почина при тебе. Ох, как е тихо, спокойно у вас! Как се иска човеку да се закрие тука от мълвата и скръбта на света и в тиха молитва да живее с небесния цар. Не искам да стоиш права, майко. Ела по-близичко до мене. (Показва на Дария мястото до себе си. Прави знак на свитата, която излазя.) Дария (сяда почтително). Теодора. Как е добро тука... Дария. Не е за завиждане тоя живот, благочестива господарко. Ние грешните сме безполезни на света и животът ни няма нищо весело. Не, нека те благослови света Богородица за твоята християнска душа и благочестие. Теодора (с въздишка). Не, не такова място аз желая... Може би скоро и да бъда на такова място! Дария (стресната). Царице, що думаш? Ти живееш в царски палат и в царски палат до гроба трябва да останеш. Теодора (фаща я за ръката с дълбока скръб по лицето, после си изтрива очите). Дария. Господарко! Теодора (затуля си очите и хълца глухо). Дария. Господарко! Теодора. Бабо Дарио, утеши ме. Дария. Господарко! Кажи ми, светла дъще, какво има аа душата ти? Денонощни молитви ще правя пред всевишния, за да те зарадва. (Фаща й ръцете и я гледа съчувствено.) Теодора. И за това дойдох, бабо Дарио, да си издумам. Аз съм нещастна. Дария. Кажи, мила щерко. Теодора. Аз съм чужда на Александра вече. Дария. Как? Теодора. Александър е омаян от една поганка. Сещам, бабо Дарио, че тя скоро ще ме замени на трона. (Затуля си лицето и захълцва пак.) Дария. За еврейката ли думаш, господарко? Теодора. Да. Дария. Благочестивия и христолюбивия наш цар Иван Александър никога няма да падне в това нечестие! Теодора (ридаейки). Той я обича. Дария. Никога, никога, дъще, казвам ти. Защо се мъчиш напразно с тия черни подозрения? Теодора. Той я обича! Дария. Може да я обича, мъжете са слаби. Но той е християнин, а тя е проклета жидовка, от рода на ония, дето разпнаха спасителя Христа на Голгота. Теодора. Тя го е омагьосала. Дария. Ще развалим магията на тая бесовска дъщеря. Великият бог ще чуе нашите горещи молитви и ще го просвети със зарите на истината. Ние ще се молим денонощно. А ти, царице, продължавай милостите си към светите божи храмове, удвой щедростите си към сиромасите. Тъй ще ни помогнеш на молитвите. Теодора (замислена малко). Майко, да станеше това! Дария. Бог ще го вразуми, вярвай ме. Теодора. Ох, големството заслепява ума на човека. Един цар не е като другите хора. Дария. И той е човек, Теодоро, и се бои от бога и има срам, па и жалост усеща. Ти си дала на Александра досега щастлив живот, имате два сина като ангели, нека ви бъдат живи — не се оставя току-така по една мимолетна прищявка. Теодора. А при това оставяли са, бабо Дарио. Нали някога цар Георги дваж пъди жени! Нали цар Михаил, мъжовия ми чича, също напусна царица Анна, та зе гръцка княгиня? У царете няма жалост. Дария. И бог ги наказва: цар Георги изгуби престола си, а Михаил изгуби главата си. Всичко се плаща на тоя свят. Теодора (с въздишка). Ох, аз не желая да стигне същата отплата Александра. Дария. И бог ще запази добрият ни цар от такова безумно деяние. Не грижи се. Ти коя си? Дъщеря на светлия влашки воевода Иванка Басараба. Не можеш да се боиш от съперници като тая безродна еврейка. Александър не е изгубил ума си. Успокой се, Теодоро. Теодора (става). Ох, искам, майко, да бъда спокойна. (Тръгва полека към дясната врата.)
Влазя отдясно свитата.
Дария (фаща я под лявата ръка). Уповай се на бога и на пречистата му майка дева Мария, и на свети четиридесет великомученици. Теодора. Благодаря ти, света майко, ти не първи път укрепяваш духа ми с мъдрите си думи. (Цалува й десницата.) Прощавай, моите хора ви донесоха за църквата някои дарове. (Отива към вратата.) Дария. Света Богородица триж да ти заплати за доброто дело. Теодора. Прощавай, бабо Дарио. (Излазя, последвана от Дария и от свитата.)
Отвън на пътя някой клапан минува в пее: Де се е, мале, чуло, видяло цар да залюби пуста еврейка! Саро ле, Саро, жидовско чедо, Саро ле, Саро, дяволска дъщи.
Песента отслабва и се губи. Клепалата пак забиват, както в началото на действието. Влазя Георги отляво.
Явление З
Георги, после Дария
Георги (сяда на левия миндер, облакътя главата си и стои няколко време дълбоко замислен, с мрачен и скръбен вид. Клепалата млъкват. Той става и се разхожда тревожно. Влазя отдясно Дария). Дария. Казах ти да почакаш малко, до де изпратим царицата. Сега какво искаш ти? Георги (печално). Бабо Дарио, какво става с нея? Дария. Света Богородица да ти дава сила да потърпиш още. Дорослава е сѐ тъй... Днес е петия ден, откак се намира на покаяние и под моя грижа. Георги. И сѐ не иска да се вразуми? Дария. Демонът е още силен в нея, Георге. Но нашите молитви ще го победят. Георги. Мога ли да я видя? Дария. Не бива, не бива още. Георги. Аз те моля, бабо госпожо: ти знаеш, как я обичам. Дария. Ти ще я развълнуваш изново... Тя има нужда от тишина душевна. Иди си, болярино, тук мъже не обичам да се мяркат често. (Гледа го състрадателно.) Жално ми е за тебе, синко. Но такива са времената. Толкова други души станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жално за твоята невеста. Толкова млада, толкова хубава! Иди запали свещ в черква, па си иди. Георги (цалува й ръката и тръгва надясно. От прага). Бабо госпожо, поздрави я от мене. (Излазя.) Дария. Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души!
Отляво в лазят Нимфидора и Дорослава. Дорослава е облечена в дълга черна дреха.
Явление 4
Дария, Нимфидора и Дорослава
Дария (гледа строго Дорослава). Дорославо, виках те да те питам: размисли ли? Успокои ли молитвата смутения ти ум? Дорослава (троснато). Моята молитва не е вашата молитва и моя бог не е вашият. Дария (сърдито). Окаянице, вразуми се! Дорослава. Пуснете ме! Пуснете ме да ида там, дето бог ме вика. Дария. Твоят бог? Твоят бог е демонът, въплотен в образа на тоя проклет калугер Теодосия, съблазнителят на младите, осквернителят на целомудрените души, пратеникът на ада! Дорослава. Вие ми давате вериги, а той обещава свобода. Той е по-добър от вас. Пуснете ме! Дария. Дай обещание, че ще се върнеш при честития болярин Георги, с когото сте съединени чрез светото тайнство на брака. Дорослава. Вие измислихте това свето тайнство, а Бог е казал: “Любете се, веселете се, бракът е демонско нещо. Който е чист, да тръгне подир мене!”... Оставете ме да бъда ангел и вие си останете дяволи. Дария (гневно). Злочеста окаянице, безумно чедо на безсрамието! Дорослава. Безсрамни сте вие, които имате срамове да криете под тия черни дрехи, с които облякохте и моята бяла снага. (Дръпва и разкъсва дрехата си отпред. Гърдите й се показват.) Дария. Закрий се, безсрамнице! Нимфидора. Дорославо! (Спуща се и й закрива гърдите с дрехата й.) Дорослава. Пуснете ме! Дария. Ти ще стоиш в затвора още седем дена само на вода и хляб. (Климва на Нимфидора, която я извежда отляво.)
От улицата пак се чува песента от някой хлапак: Саро ле, Саро, жидовско чедо, Саро ле, Саро, бесовска дъщи!
Дария (услушва се гневно в песента, додето тя замира нататък). Песента на Сара и Александра! И по улиците в песни се гаврят с името му! Бивал ли е такъв срам с български Цар?... Клетата Теодора! Клетото наше царство! Потопът на нечестието е залял и колибата, и болярския дом, и палата! (Обръща се към иконата и се кръсти.) Света Богородице! Бъди ни закрилница! Исусе Христе, сине божи, осени с благодатта си царя, отклони го от пътя на безумието! Господи, имай милост за царството, запази винограда свои от посрамление и от погибел... И ти, свети Димитре чудотворче, и ти свети Иване Рилски, защитници на православния български народ... (Коленичи и продължава молитвата си с тих глас.)
Завеса ДЕЙСТВИЕ ВТОРО
ЛИЦА
Александър Теодора Сара Красимира Раксин Протоспатарий Георги Стана Мара Рад Лупу Драган Василиса
Трем на търновския палат с изящно издялани колони отляво и отдясно. В дъното, през бухарията, се види на първи план Трапезица със стените си, кулите си и храмовете си. Зад нея гористи бърда и клисурата на Янтра. Един широк стол на предния план. На една маса цветарник с цветя. Отдясно влазят Александър и Сара и приказвайки, идат насам.
Явление 1
Александър и Сара
Александър (пламенно). Повтарям ти: ти царица ще бъдеш в тоя палат. Сара (гледа го умилно). Царица или робиня, аз съм твоя. Александър. На тая хубава глава аз ще турна короната. Моята дума е дума, Саро, и по-силна от тия планини. Сара (прегръща го нежно). Ах, царю, колко си благороден! Александър (гледа я възхитено). Ако има под това небе още нещо, което да желаеш, кажи. Сара (умилено). Има, царю. Царицата не може да “желае нищо повече, но майката желае още нещо. Александър. Кажи. Сара (свенливо усмихната, показва знакове на нерешителност) . Александър. Заклевам се в любовта си и в твоите черни очи: майката ще бъде чута. Сара (гледа го нежно и любовно). Вълшебници ми предсказаха, че аз ще ти родя син. Александър. И аз ще му дам името Иван Шишман. А после? Сара. Майка му копнее той да бъде наследник на престола. Александър. Сладка душо! Заклевам се в Асеновската си корона, че тя ще мине от моята глава на неговата. Сара (възхитено). Ох, царю! (Цалува го.) Александър (цалува я). Драго дете, излез. Раксин иде. (Сара излазя отляво. Отдясно влазя Раксин.)
Явление 2
Александър и Раксин
Раксин (покланя се). Ти си ме викал, господарю? Александър. Раксине, ти ще ме придружиш на ловът? Раксин. Не мога, господарю, днес отивам в кулата си по бърза работа и довечера се връщам пак. Александър. Тогава отбий се в горския дворец, той е край пътя ти... (Ходи няколко време замислен. Внезапно а спира и с решителен вид.) Раксине, желая да те натоваря с едно важно послание. Раксин. Слушам, царю. Александър. Или по-добре — с една домашна работа. (Ходи пак с вълнение, като си търка челото. Внезапно се изправя пред Раксина, като го гледа вторачено.) Раксине, аз реших да се разведа с Теодора. Раксин (в изумление). Господарю! Александър. Реших да се разведа с Теодора. Теодора не може да остане вече в палата, както не може да остане моя съпруга. Иди й обади това от мое име. Постарай се да я успокоиш с твоите мъдри увещания. Твоята дълбока опитност в живота и голямо име ще им придадат нужната тяжест. Увери Теодора в моето благоразположение и занапред. Знам, че тя не желае да се връща във Влашко при баща си, тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почит и доволство. Тя може да избере който девически мънастир обича, за да прекара в тишина дните си до гроба. Раксин. Господарю, това е страшно! Александър. Това е моята воля. Раксин (няколко време мълчи поразен, със сгърнати ръце). И коя ще бъде новата царица? Александър (натъртено). Сара. Раксин. Сара? Александър. Да. Но по-напред ще бъде покръстена. Раксин. Царю, позволи ми, като твой стар приятел и съветник... Александър (пресича го). В това нещо мой съветник е само един: сърцето ми. Раксин. Попитай и другия — разумът. Александър (строго). Раксине, аз не съм навикнал да виждам в тебе упорит прекословец! Раксин. Царю, аз поздравих с радост твоето възкачване на престола, смея да кажа — аз даже помогнах за това; аз се гордеех, че избрахме за владетел мъж зрял, мъдър, опитен, силен, и не се излъгах: ти тласна границите на държавата ни дори в недрата на Родопите, ти й даде дълъг и траен вътрешен мир; аз подкрепях със съвет всяко твое начинание и гледах с радост как расте славата ти в народа заедно с любовта му към тебе. И за тебе, Иван Александре, бях готов и бялата си глава да сложа. Но сега пръв път ти се противя и те укорявам, защото съм верен служител твой. И няма аз да стана оръдие на едно лошо и неправедно дело, от което ще възнегодуват болярите в народа, а вишният няма да ти го прости. Найди друг по-храбър, който да нанесе жестокия удар на добрата Теодора и не аз ще ти помогна да осрамиш трона си с еврейка. Александър (навъсва се). Ти говориш излишни работи! Раксин. Александре, ти одеве каза, че имаш сърце? (Енергически.) Един цар няма право да има сърце; той е слуга на царството и трябва да жертвува прищевките си на дългът си. Александър (маха му сърдито). Стига! Ще пратя протокелиота Драгана. (Раксин излазя отдясно. Александър ходи няколко време намръщен.) Цар! Царят няма право на щастие! (Влазя отдясно Георги.)
Явление 3
Александър и Георги
Александър. Протоспатарие, виках те да ти кажа, че веднага трябва да тръгнеш за Одрин при Кантакузена с важно послание от мене. Ти винаги ми си бил полезен със своята сръчност, а сега тя още пò ми е нужна. (Гледа го зачудено.) Що има? Ти побледня? Георги (пада на колене). Царю, да пътувам веднага за Одрин? Освободи ме, не мога. Велико нещастие ми се случи. Александър. Какво нещастие? Стани! Георги (става). Жена ми Дорослава... (Прекъсва се и плаче.) Александър. Жена ти е под грижите на игуменката. Дорославиното заблуждение е нещастие за тебе наистина, но то не ти бърка ти да изпълниш длъжността, която ти поверявам. Бъди храбър! Георги. Не, господарю, тя побягнала с една калугерица тая нощ из мънастира. Едвам сега ми обадиха тука, Александър. Къде е бегàла? Георги. Не знам къде, но предполагам — при проклетите адамити. Позволи ми да я диря, доде е време. Александър. Щом е тъй работата, ти не си нужен. Един смутен мъж не е годен за никакво важно послание. Ще пратя Тихомира. Върви, търси я, тя и трети път ще избяга. Земи със себе си и три кумански конника. Георги. Благодаря, милостиви царю! (Покланя се и излазя.) Александър (ходи малко намръщен). Еретици, богомили, адамити! От тях гъмжи царството. Що да сторя? С меч се изтребва една войска, въоръжена със саби, лъкове и копия. Но душите как ще убиеш? С чума как се бориш? Аз не мога да мисля сега за това... аз не мога да мисля за нищо друго. (Излазя отляво. Отдясно влазят Сара и Красимира.)
Явление 4
Сара и Красимира, после Василиса
Красимира (като идат насам със Сара, обгърнала я дружески с дясната ръка.) И ти го обичаше? Сара. Обичах го. Той често минуваше край нашата къща, Красимир о, и аз чаках да го видя. Когато ми предложи да се покръстя и да се земем, аз се съгласих с радост. Искаха ме прости евреи, по-добре болярин. Ако татко се възпротивеше, щяхме да бягаме във Влашко... Но после... Красимира. После... видя те и хареса те Александър, мярна ти се короната на царица пред очите и ти забрави обичания... Сара. Драга Красимиро, коя девойка би постъпила другояче? Да бъдеш царица, да ти се покланя цял народ! Красимира. И така короната изтика из сърцето ти любовта?... И ти съвсем изстина към Рад Лупу? Сара (начумерено). Аз не искам да го срещам, аз се боя вече от него... (Влазя отляво Василиса и се спира на известно разстояние от тях.) Красимира. Но той сà страда за тебе. Сара. Нека ме забрави. Аз сега принадлежа на Александра. И Александър ме люби. Красимира (гледа я малко). Зафърли младият и прегърна стария... Презря оногова, с когото можеше да блаженствуваш, и зе оногова... Сара ...с когото можа да царувам... Красимира. Та ти по сметка любиш? Сара (усмихната). Аз съм еврейка. От баща си съм научила по сметка да живея и по сметка всичко да върша. Мен ми беше противен живота у бащини ми и аз исках да найда по-добро при Рад Лупу; но видях още по-добро при Александра... (Разпалено.) Да, искам да бъда царица, искам да блестя в палата, Красимиро; да видя, че ми се покланят до земята тия горди боляри, които сега ме гледат със зле прикрито под външното почитание презрение... И еврейките, които ми завиждат и ме мразят, искам да се пукат. Когато стана царица, ще си завират главите в калта да цалуват полата на багреницата ми... Царица, знаеш ли какво е това нещо?... Слава, диаманти, власт и завистта на всичките жени. Красимира. Но ти не можеш да обичаш един беловлас човек... У тебе има сърце. Сара (отдръпва се и я пронизва с поглед). Красимиро, и у тебе го има, но ти беше любовница Александру цели две години! Ти тогава се не сети да се питаш дали има у тебе сърце... когато те обсипваха с милост и скъпи дарове. Красимира. Разлика голяма. Саро, аз не менявах вярата си, а ти ще промениш своята. Сара (живо). Моята вяра? Що ми дава моята, еврейската вяра? Робство в бащината къща, бедност, унижение, тъмен живот... Моята хубост щеше да повехне при груб мъж търговец, непогалена, неоценена... Аз ще прегърна вярата, която ми отваря вратата на светлив живот, на палатите! Красимира. Но ти не ми казваш — обичаш ли Александра? Сара (гледа я няколко време, па живо). Като питаш, да ти кажа: обичам го, както гълъбицата би обичала гордият орел, под чиито силни криле е намерила защита от ястребите, както майското прясно цвете обича старото слънце, което го топли и прогонва от него студовете и сланата... Да, обичам го. От калта, дето бях червей, той ме дигна до звездите. И моят син ще стане цар. Красимира. Как? Сара. Аз ще му родя син, предсказаха ми вълшебници, и той ми се закле тържествено нему да остави престола. Красимира. Мила Саро, честито ти! Сара. Драга Красимиро, аз те моля да не говориш никому това, което ти поверих. Красимира. Бъди спокойна, драга Саро. (Излазя отдясно.) Василиса. Вие много се сближихте с нея. Не й се доверявай, Саро. Красимира е лукава. Сара. Ох, Василисо! Ти сѐ с твоите подозрения! Красимира ми е искрена приятелка и по моя молба царят я остави в палата да ми бъде другарка. Тя е тъй мила, тъй умна... (Тръгват наляво.) Василиса (внушително, като протака думата). Лисица! Питай мене, старата... Как беше уплела Александра! Ти знаеш? Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра е, магьосница е... Сара (гледа надясно). Раксин иде. Мразя тоя старец... Гледа ме тъй лошо... Да идем в градината. (Излазнт отляво, отдясно влазя Раксин.)
Явление 5
Раксин и после Рад Лупу
Раксин. Това е ужасно! Да качи тая еврейка на трона? И да й обещае, както ми обади сега Красимира, да направи сина й наследник — ако има син! Или той се полишил? ... Или годините вече са ослабили ума му, та на тая възраст, при възмъжали синове и при жива съпруга, да зима за жена момиче, еврейка, три пъти по-младо от себе си? Не мисли ли той какъв срам готви за трона и каква опасност за царството след себе си? (Влазя Рад Лупу.) Раде, истина ли, че ще ни напуснеш? Рад Лупу. Да, болярино, аз си отивам за отечеството. Раксин. Някаква нужда ли те вика там? Или нещо те обидиха тука ? Рад Лупу. О не, славни болярино: царят и царицата бяха добри към мене. Но аз в палата не мога да остана вече. Раксин (почуден). Тия думи ми са загадъчни. Ти от три месеца насам си тъжен. Рад Лупу. Мене ме прогонва оттука оная причина, която и царицата прави да страда. Раксин (замислюва се). Сара? Рад Лупу. Да. Аз бягам от нея. Раксин. Как смее! Тя още не е господарка тука, да пъди най-верния и предан служител царски. Рад Лупу. Ти не ме разбра добре, славни болярино. Сара не е помислила подобно нещо. Тя даже ме не забелязва... Но аз бягам от нея. Раксин. Защо? Ах, разбирам: ти може би я любиш? Рад Лупу (мълчи с наведени очи). Раксин. Тя е любовница на Александра и ти пак я любиш! Рад Лупу. Безумно... (След малко мълчание с решителен тон.) Велики логотете, обичах я, обичахме се, преди Александър да я види... Аз мрях от любов за Сара, но той ми я отне! Той я доведе в двореца, дето съм и аз. Близо сме, но ледна стена ме дели от нея. Тя се преструва, че ме не познава вече, тщеславието задуши у нея първите чувства, а аз страдам, страдам, пъклено се мъча! Душата ми гори от пламъците на ревността и любовта. Иванко Басараба ме изпрати тука да служа на царицата, да бдя над нея. Но аз съм принуден да бягам далеч оттука, далеч от Сара, далеч от Александра. Боя се, славни болярино, от мене си... Боя се кръв да не пролея, разбираш? И бягам оттука... Защото умразата ми против Александра е ужасна и чини ми се, че... (Дига левия си юмрук и избягва отляво.) Раксин (стои малко замислен, па внезапно лицето му светва от вдъхновена мисъл). Да, да, това трябва да стане. Само това може да стане. Нека Бог ме прости, но Александър и царството да бъдат спасени! Да намеря веднага Красимира. (Излазя бързо отляво.)
Влазят отдясно Теодора, Стана и Мара.
Явление 6
Теодора, Стана и Мара
Теодора (развълнувано). Видях я пак, видях я пак оная и цяла се затресох. Не смея да се разхождам тук от нея... И тя смее да ме гледа надменно! Кукувица влязла в чуждо гнездо. Мара. Ти напразно думаш това, господарко. Тя те погледна учтиво. Теодора. Да, и в тоя поглед имаше подигравка, сякаш плесница ми даваше. Не, това мъчение не се търпи. Къде се готви да върви Александър? Стана. Тръгва на лов за три дена... И Сара три дена ще седи у баща си... Теодора. По-добре, по-добре... Три дена няма да я виждам в палата... Тя ми трови въздуха тука. Мара. Светла госпожо, защо да се мъчиш тъй? Тая дръзка еврейка заслужава от твоя страна само една чест: презрение. Презри я, както презря по-рано Красимира. Теодора. Красимира! Красимира ме измести само из сърцето на Александра, а Сара ще ме измести и от трона. Та вие не подушвате ли това в самия въздух на Царевец, по почестите, които й се правят, по ниските поклони на болярите, че тази слугиня утре ще бъде царица? Красимира нанесе рана само на сърцето ми, по-нататък беше безопасна; а тая, като строши сърцето ми, убива бъдащето ми, бъдащето на синовете ми. Тая тщеславна кознодейка ще използува до последните й предели Александровската полуда за нея. Той нищо няма да й откаже — тя всичко ще му иска.
Влазят отдясно Сара и Василиса и завиват да идат към бухарията.
Явление 7
Горните, Сара и Василиса, после Красимира
Сара (без да види Теодора). Ох, тука е повече хладец, нежели в градината. Ветрец иде от планината. (Прави си хлад с кърпа и отива към дъното.) Теодора (отива към Сара). Саро, чакай! Стана. Господарко, не се тревожи с нея. Сара (очудена гледа към Теодора). Теодора. Саро, ела към мене! Сара (приближава). Какво заповядаш, твое величество? Теодора. Искам да те видя... (Отива към нея.) Искам да видя тия очи, тия устни, това лице... Истина ти си прекрасна, ти си дивна... На тая хубава глава тъй добре би стояла короната, и тая напета снага тъй гордо би носила багреницата... Мара (приближава до Теодора). Господарко! Теодора. Българска царица! (Смее се страдалчески.) Сара. Твое величество, ти ми направи пръв път чест да ми говориш, и то да ме оскърбиш... Теодора. Сега си обяснявам най-добре как тия черни и страстни очи можаха да заслепят Александровите, как цалувките на тия розови уста можаха да му земат умът, как това гъвко тяло в прегръдките му можа да го направи да забрави и жена, и синове, и честта на трона, и доброто на царството, да стане за смях и на простите колибари... Сара (обидено и троснато). Госпожо, ти се забравяш. Ако си груба с мене, не оскърбявай поне мъжа си. Теодора (гневно). Кой мъж? Чий мъж? Твоя мъж! Сара. Ти оскърбяваш царя! Аз ще се оплача. Или ти мислиш по тоя начин да му спечелиш съчувствието? (Влазя Красимира отдясно.) Теодора. Не се бой, Саро, няма да ти го отнема. Ти така изкусно го държиш в примките си... Сара. Съжалявам много, твое величество, че без причина ме оскърбяваш. Аз съм невинна във всичко това. Ако царят ме почита с вниманието си, то това прави, защото той иска; ако съм хубава, бог ме е направил такава. Била съм еврейка? Евреите не са ли човеци? И кой е крив, че се е родил християнин или евреин? Аз не се натрапих тука, ти знаеш. А ако царевото сърце стои далеко от тебе, не аз съм виновна. Теодора. Ти ме хапеш, змио! Сара. Не, браня се. Красимира (иде и фаща Сара за ръка). Саро, да си идем. Ти видиш, че царицата е развълнувана. Теодора. Вървете, оставете ме! Сара (отива с Красимира, като гледа със злобна усмивка Теодора.) Теодора. Усмихвай се, ехидна еврейко, радвай се, нищожна гадино, пропълзяла в тоя палат да го оскверняваш. Сара (отдръпва се от Красимира и иде гневно насам). Слушай, Теодоро, ти забряваш, че в тоя палат те държат още по милост. Теодора. Еврейко, в тоя палат стоя по право на рождение и на венчило, но ти си тук чужденка, купила входа в него с цената на развратните си прегръдки и на моминската си чест. Красимира. Твое величество, не обиждай Сара. Сара (на Теодора). Ти си безстидна,госпожо! Аз ще се оплача на царя и чини ми се, в тоя палат няма вече да имам щастието да слушам твоите ругателства. Теодора. Върви, върви, лукава дъще на разврата! Продажна еврейко, слугиньо! Красимира (на Теодора). Госпожо, какви са тия думи? (На Сара.) Любезна Саро, бъди великодушна. Царицата й много раздразнена. Гневът прави човека несправедлив и жесток.
Сара и Красимира излазят бързо, сподирени от Василиса.
Стана. Госпожо, не трябваше да говориш с нея. Теодора (сяда тежко на стола). Не трябваше. . Сякаш че ми олекна сега... (Мисли.) Тя е прекрасна млада... Бях и аз някога... но... Болярки, никога недейте остарява! (Фаща се за челото.) Бедни мой Раде! В очите на тая тщеславна еврейка видях всичката дълбочина на нещастието ти!
Влазя Драган.
Явление 8
Горните и Драган
Драган (кланя се). Здраве и дълъг живот пожелавам на светлата царица. Теодора. Благодаря, протокелиоте. Драган. Ида от страна на негово величество, за да поговоря по един въпрос. (Гледа присъствующите.) Теодора (дава им знак и те излизат). Слушам, протокелиоте. Драган (с колебание). По едно много важно дело, по едно домашно дело... (Запъва се.) Извини, светла господарко, но посланието, с което ме натовари негово величество Иван Александър и което аз с голяма скръб приех... (Запъва се.) Теодора. Не се вълнувай, Драгане, аз знам що е: Александър ми обажда, че ме напуща? Драган (с въздишка). Ох, светла госпожо, ти видиш какво мъчно дело ми е възложено. Теодора (с ресигнация.) Добре, съгласна съм. Драган. Милостива господарко, световните работи така са непостоянни. Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват като тия цветя. Лъжовен свят. Това е в колибата, това е и в палата. И други царици преди тебе са дочакали същата съдба! И те са я посрещнали безропотно, с християнско смирение, защото волята на вишняго е била такваз, без неговите веления нищо не става. Кой знае дали това не е велика милост. Теодора. И къде ми заповяда да ида Александър? Драган. Оставя на твоята височайша воля това. Теодора. В някой мънастир? Драган. Да, де по-добре би намерила отдих и успокоение от житейските тревълнения, ако не в една тиха света обител, дето ще бъдеш окръжавана с всичкото внимание и почест, длъжими на твоето високо положение. (Теодора си кърши ръцете с вид на дълбока скръб.) Давай си сърце, бъди бодра, царице. Царят сам ще дойде подир малко лично да говори с тебе. Стягай се. Теодора (няколко време стои вкаменена и мълчи. Внезапно троснато). Коя ще земе Александър? Драган. Не знам, господарко. Теодора. Аз знам: еврейката! (Отпуща се на стола примряла.) Драган (отива към нея уплашено). Царице! (Отива надясно и вика.) Елате!
Влазят бързешката Стана и Мара.
Явление 9
Горните, Стана и Мара
Стана (като вижда Теодора). Господарката ще умре! Повикайте царя!
Стана и Мара разкопчават Теодора и й разтриват слепите очи. Тя погледва.
Драган. Царицата се свестява. Не трябва да се безпокои царя. Това беше минутно прилошаване. (Излазя.) Теодора (опира се на стола изнемощяла). Моля ви, оставете ме... Добре съм вече... Благодаря ви... Стана. Не желаеш ли нищо? Теодора. Нищо. Оставете ме. (Стана и Мара се отдалечават. Теодора няколко време със затворени очи хълца.)
Явление 10
Александър и Евстратий
Александър (влазя отдясно с Евстратия). Кастрофилакте, всичко готово ли е? Евстратий. Готово, господарю. Ловчийската челяд е на двора. Също и болярите чакат. Александър. През моето отсъствие ще пазиш хубаво града от безредици. Евстратий (кланя се). Слушам. Александър. Оставям Сара у баща й. Нека четири войника да бдят пред Ароновата вратня дене и ноще. Евстратий. Твоята заповед ще се изпълни. Александър. Нямам нищо повече. (Дава му знак с глава, че го отпуща. Евстратий излазя, а той приближава към Теодора.) Теодоро, Драган ти предаде моето решение? Теодора (глухо). Да. Александър. И ти си съгласна? Теодора. Да. Александър. Добре. Имаш ли да ми изкажеш някое желание ? Теодора. Нищо. Александър. Помисли си; аз съм готов да направя всичко, което е в силите ми, за да ти у годя. Теодора. Излишно. Усеща ли един покойник, че го погребват тържествено? Александър (гледа я ледено). Желая ти добро здраве, по-малко сълзи и повече храброст. (Излазя отляво.) Теодора (затуля си няколко време очите в няма скръб). Свършено, свършено всичко вече! (Излазя отдясно, придружавана от Стана и Мара. Отляво влазят Красимира и Рад Лупу.)
Явление 11
Красимира и Рад Лупу
Красимира. Раде, ти утре тръгваш? Рад Лупу. Да, Красимиро. Красимира (въздиша). Ако да знаеше каква жестокост правиш, ти нямаше тъй да бързаш. Рад Лупу (очуден). Жестокост? Красимира. Ти оставяш тука в мъки едно сърце. Рад Лупу. Знам, Красимиро, но какво мога аз да помогна на царицата? Та и тя не иска да ме вижда, че се мъча... Красимира. Аз говоря не за царицата, а за Сара. Рад Лупу (стреснато). Сара? Красимира. Тя още те обича. Рад Лупу (поразен). Но тя ме не поглежда даже! Красимира. Как искаш, шпиони отвсякъде? (Озърта се предпазливо.) Слушай, Сара те обича. Този палат й е черен. Тя е жертва на баща си, който я продаде. Спаси я. Рад Лупу (прехласнат). Сара? Красимира (поверително). Тя чезне тайно за тебе. Спаси я, грабни я, заведи я със себе си във Влашко. Рад Лупу. Сара? Красимира (тайнствено). От нейна страна ида. Днес царят отива на лов и тая нощ отсъствува от Търново. Сара ще нощува у дома си, както винаги през Александровото отсъствие. Грабни я. Тя ще те чака. Тя ще вика там, но тъй трябва... Рад Лупу (възхитен). Боже, истина ли е това? Красимира (поглежда надясно). Но царицата иде. Млъкни. (Отиват към дъното и се спират, приказвайки ниско. Влазят отдясно Теодора, последвана от Стана и Мара.)
Явление 12
Теодора, Стана и Мара
Стана (като идат насам с Теодора). Тука пак се разходи, светла царице. Тук е повече въздух, ще ти олекне. И оная я няма... Теодора (печално). Ох, тежко, тежко. Стана. Истина, ударът е тежък за тебе, светла господарко, мене ме боли сърцето за тебе. Оставя те сега и Рад Лупу, най-преданият ти служител. Теодора. Ох, нека върви, нека върви... Не искам да го задържам тука и да го турям на ужасни изпитания. При моите мъки аз ще нося и мъките на неговото сърце. Мара. И ти едната остаяш да се бориш със скръбта си... Царице, защо не поприказваш с Красимира? Теодора. Не ща, не ща да я видя. Мара. Виж я, господарко, чуй я. Тя се моли... й тя мрази Сара, както и ти я мразиш, и тя страда също... може да се разтушите. Споделената горест намалява. Теодора. Красимира? (Мисли няколко време развълнувана. На Мара.) Повикай Красимира. (Мара отива към Красимира.) Искам да я видя, искам поне да се порадвам на унижението й. (Сяда.) Сега имам храброст да говоря с нея, защото и тя е нещастна. (Приближават Красимира и Мара. Рад Лупу из лазя.)
Явление 13
Горните и Красимира
Теодора. Красимиро, ела до мене.
Стана и Мара се отдалечават.
Красимира (приближава я и пада на колене). Светла господарко, прощавай ме. Аз бях много виновна пред тебе, аз съм недостойна да се явя пред очите ти. (Цалува края на роклята й.) Теодора (дига я). Красимиро, въз миналото турям було. Да не поменуваме за него. Ти си хубава и бе обичана. Ти ми отнемаше сърцето на мъжът, но аз запазвах мястото си на трона и даже ти бях благодарна, като те мразех. Красимира. Прости, царице. Теодора (скръбно). И ти любеше Александра. Красимира. Грешна бях, госпожо. Слабо бе сърцето ми. Огорчих те. Прости ме великодушно. (Бърше си сълзите.) Теодора (гледа я няколко време внимателно). Ти страдаш? Красимира. Не бих тъй страдала, ако да беше всяка друга. Но тая... Теодора. Мразиш ли я? Красимира. Като смъртта си. Теодора. Колко те съжалявам, бедна Красимиро. Красимира. Бог ме справедливо наказа за престъплението ми към тебе. (След кратко мълчание, внушително.) Тя му направи магия! Теодора (горчиво). И нейната магия развали магията на твоите очи. Красимира. Госпожо, ти право каза: без тая Сара не би било това, което става... което ще стане... (Няколко време мълчание.) Какво мислиш да правиш, госпожо? Теодора. Нищо. Александър ме напуща. Аз ставам монахиня. Красимира. За да тържествува Сара тука? Как, ти няма да се противиш? Ти се покори, за да победи тъй лесно тая лукава жидовка? Теодора (печално). Бедна Красимиро, тя ще бъде господарката тука, щом аз изгубих Александровото сърце, а ти не можа да го удържиш. Красимира. Госпожо, да се борим! (На двора изсвирва ловчийски рог.) Царят тръгва с дружината на лов. А Сара отиде у бащини си още одеве с Василиса. Теодора. Слава богу, три дена няма да бъде тука. Красимира (ниско). Тя няма да бъде никога вече! Теодора (смаяна). Що? Красимира (поверително). Тая нощ тя ще бъде грабната и отвлечена далеко... И никога вече няма да бъде опасна. Теодора. Как? Красимира. Да. Теодора. И кой ще я грабне? (Става.) Красимира. Рад Лупу. Теодора. Рад Лупу? Как? Красимира. С помощта на десет смели нехранимайковци кумани, които ще наеме. Теодора. Ах! Ти говори с него? Красимира. Говорих и му дадох тая мисъл. Ти знаеш как е влюбен в Сара и той се реши. Той ще я отведе във Влашко и там ще я покръсти и се ожени за нея. Теодора (стои смаяна). Не правим ли безумно нещо? Красимира (внушително). Раксин безумен ли е? Теодора. Той е най-умният болярин. Красимира (поверително). Знай тогава, че тоя план не е мой, а Раксинов. Теодора. Ах! Красимира. Той е луд от гняв, когато одеве му казах какво ми се пофали Сара: че Александър й обещал, ако му роди син, него да направи наследник на трона. Теодора. Господи, да грабне короната на сина ми Асеня? Ох, викай по-скоро Рад Лупу. Красимира. Той е тука. (Отива надясно и маха някому. В лазя Рад Лупу.)
Явление 14
Горните и Рад Лупу
Рад Лупу. Твое величество, ти можеш вече да бъдеш спокойна. Теодора. Предани мой Раде, как да ти изкажа признателността си. Но ти уверен ли си в успеха? Рад Лупу. Да. Теодора. Ах, Раде, но моля, гледайте без кръв. Рад Лупу. Ще се трудя да избегна тая необходимост. Теодора. Отнеси се добре със Сара. Тя и така ще бъде страшно сътресена. Рад Лупу. Господарко, аз ще я пазя като очите си: тя ще бъде моя жена. Теодора (на Красимира). Дай да те цалуна от благодарност! (Цалува я.) Красимира. Ние ставаме съюзници вече. (Озърта се.) Царице, нека остане тайно нашето сближение. Добре е Александър да продължава да мисли, че ме мразиш смъртно. Ние така ще приспим подозренията му. Теодора. Тая нощ се решава съдбата на няколко души... може би и на царството. (Замисля се.) Боже, тая нощ не ща да затворя очите си. Красимира. Нито аз. До съмване ще бъдем в тежка неизвестност.. Теодора. Раде, потеря ще тръгне подире ви. Аз ще треперя пак. Рад Лупу. Не се безпокой, госпожо.Ще вземем мерки да тикнем потерята по лъжливи следи. И когато тя ще ни гони към Стара планина, ние ще отиваме към Дунава. Красимира. Умно. Рад Лупу. Но аз трябва да ида да намеря хората си. Какво ще ми заповядаш още, госпожо? Теодора. Поздрави баща ми и благодаря ти пак. Бъди честит със Сара. Рад Лупу. Прощавай, светла и добра госпожо. (Коленичи и й цалува полата.) Теодора (сваля от врата си скъпоценна огърлица и му я дава). Земи тоя дар от мене за спомен и благодарност. Рад Лупу. Не трябва, господарко. Теодора. Вземи, подари я на Сара. Рад Лупу (зима огърлицата). За Сара... Благодаря. Красимира (на Теодора). Може още отсега да ти честитя. Ти запазваш короната и трона. Теодора. Може би да не ги запазвам, но се отървавам от Сара. Красимира. Аз си отмъстявам на нея. Теодора (става). Мила Красимиро, нашата радост е грешна радост. Ние се радваме за чуждо зло. Помисли си, аз сякаш вече не мразя Сара. Красимира. Не е вярно, нашата радост е радост на цял народ. Рад Лупу. И най-много моя. (Покланя се ниско на Теодора и на Красимира и тръгва да излезе.) Красимира. Раде, чакай! (Затичва се към него.) Аз нямам на тая минута на себе си драгоценно нещо. Земи в знак на благодарност това...
Цалува го звънливо но устата. Рад Лупу бързо излазя отдясно.
Завеса КАРТИНА
Дорослава Един адамит Една адамитка Протоспатарий Георги Един малък болярин Един крагуяр Един песяк Кастрофилакт Евстрати Кирил Босота Еднаселянка Друга селянка І куманец войник II куманец войник ІІІ куманец войник Един стар овчар І-и селянин богомил II селянин богомил IIІ селянин богомил Един старец І селянин II селянин III селянин Ловчийската царска прислуга, селяни и войници
Зелена поляна в планина. Един балван там. Наоколо високи букове. Отляво се вижда врата на селска кръчма. В кръгозора планински върхове, увенчани със снегове. Влазят отдясно, из буковата гора, Дорослава с черно расо, една млада адгмитка, пак в такова облекло, и един млад адамит, също в расо и със скуфа на глава. Заник слънце.
Явление 1
Дорослава, адамитът и адамитката
Адамитът. Стигнахме. (Сочи към дъното.) Зад тая гора е Добрев дол и там е Дълбоката дупка. Там ще намерим нашите. Дорослава (гледа наоколо). Как е тука хубаво... Планини, гори... Ох, тука си отдъхнах свободно. Адамитът. Тука вече няма мъж, Дорославо, няма тъмен мънастирски затвор, няма вериги, няма закон, няма цар. Наш цар е бог и ние сме негови деца, за да живеем в любов и радост, както ангелите му. Дорослава. Ще фърлим и тия черни дрехи? ... Адамитът. Бог, като създаде Адама и Ева, не им даде дрехи, за да покрият телата си. Праведните на оня свят нямат дрехи, божиите избраници на тоя свят също трябва да фърлят покривката на лицемерието и лъжата. Жената бог създаде красна, за да се гордее с творението си, като го гледа от небесата. Адамитката (сочи наляво). Това село какво е? Адамитът. Наше, сиреч божие... Но да слезем в долът. (Чува се далеко пеене на духовна песен.) Чувате ли песните на божиите избраници? Дорослава. Ох, тука няма мъж, няма килия, няма робство. Да бъде благословен господ бог наш!
Тръгват към дъното наляво и изчезват в гората. Пауза. Отляво се подава Кирил Босота, последван от тълпа селяни и селянки. Тълпата постепенно расте и изпълня полянката.
Явление 2
Кирил Босота и народът
Една жена (приближава Кирила). Отче свети, имам остри болки в корема. Дай ми лек. Кирил. Жено, изпий това и вярвай в бога. (Дава й стъкленце с някаква водност. Жената му цалува ръка и го зима.) Една стара жена (държи дете на ръце). Отче, все плаче... виж го, болно е. Кирил. Това дете не е накърмено. Старата жена. Кой да го накърми? Кирил. Майка му умря ли? Старата жена. Не умря, а отиде вчера с адамовците в планината. Кирил. Спасена е... Тя върши волята божия. Донес детето в къщи... (Гледа тълпата.) Братя, събрахте ли се? Един селянин. Отче свети, качи се на камъка. (Посочва му балвана. Кирил се покачва на него.) Един глас. Той виждал бога. Други гласове. Слушайте! Слушайте!
Тълпата с благоговение се натрупва пред Кирила, мъжете свалят шапки.
Кирил Босота (гледа с вдъхновен поглед небето, после с висок и провлечен глас, който става се по-енергически). И речено е, братя, че грехът ще залее като море земята и царството на Сатанаила ще се простре от единия край на света до другият. Но ще останат чистите и светите, за да молят праведнаго бога, и само те ще получат живот вечен. Истина ви казвам: ние сме праведните овци и другите са вълците и чада на сатаната. И всеки, който отива из пътищата на заблуждението, в погибел отива. Не слушайте нечестивите учители: няма ни цар, ни власт, ни отрок. Бог ни е създал равни. Не се повинувайте на царските закони, защото те са измислени от дявола; не работете на болярите — чрез вашия труд те могат да се излягат в леност и да носят свилени дрехи и бисери. Гласове. Право! Право! Кирил. И грях велик прави оня, който отива войник на царя, и убийство прави оня, който убива други по заповед на царя. Децата на истината нямат неприятели и всички люде са братя: и грък, и евреин, и турчин, и татарин, и куманец. Не отивайте против тях, защото ние сме братя и бог от небето гледа. Вашите врагове са болярите, мали и велики, защото живеят от кървавия пот на господните синове. Гласове. Во истина. Други гласове. Тъй е! Тъй е! Кирил. И когато лъжеучителите дойдат и ви кажат: “Иконите са честни, кланяйте им се!” — презрете ги: иконите са идолопоклонски творения; и когато ви кажат: “Кръстът е свят! Кланяйте му се!” — отвърнете очите си, защото кръстът е нечестив и прокълнете го като живо свидетелство на безумието. Гнусете се, братя, от брака. Бог е против това гнусно нещо. Жената е пратена от бога не да бъде робиня на един мъж, а да прославя небесната мъдрост с душата си и тялото си, което е красно, и да живее във всеобща любов. Всеки мъж може да бъде неин съпруг, както всеки человек е неин брат, и който рече: “Тая жена е на мене само”, богохулствува; и която рече: “Този мъж е мой мъж!” — загинала е навеки в ада. Но вие... Един глас. Царската челяд! (Кирил избягва отляво. Селяните са безпокойни.)
Отдясно се чува смесен шум от човешки гласове; коне туптят или цвилят, ловчийски псета лаят, оръжия дрънчат. После на поляната нахълтва една шумна тълпа — ловчийската прислуга на царя: крагуяри със соколи на рамена, песяци, водящи хрътки, отроци, слуги, войници. Те шумят весело, едни навлазят в кръчмата, други застягат и закачат булките, които бягат с викове. Влазя местният болярин с бич в ръката си. Селяните се трупат смутени настрана.
Явление 3
Горните и боляринът
Боляринът (сърдит). Псета! Вие пак сте се събрали да слушате дяволско учение! Скоро донасяйте тука всичко, каквото трябва за царските хора! (Селяните се изгубват. Боляринът влазя в кръчмата.)
Отляво влазя Георги и двама кумани.
Явление 4
Георги, куманите, после кръчмарят, после селяните.
Георги (като се извръща назад и вика някому). Разведи конете, вържи ги, па ела тука. (Отива пред вратата на кръчмата.) Кръчмарю! Ей, кръчмарю! (Гледа вътре.) Тука много хора... (Удря със сабята по вратата.) Ей, кръчмарю! Кръчмарят (отвътре). Какво заповядаш, болярино? Георги. Минуваха ли днес две жени и един мъж в калугерски раса? Кръчмарят. Аз бях в двора и не видях. Видях само, че мина колесница с две болярки забулени. Пазеха ги четири конни войници. Георги (навъсен). Като не си видял, повече не ми дрънкай. (Ходи замислен.) Изпуснахме им пак дирята... Планина голяма... Искам да я намеря с онез, и страх ме е да я намеря... Пред очите ми червени облаци... (Сяда на зида. Селяни идат отляво, носейки кокошки, вързани за краката, кошници с яйца, делви с масло, пити хляб, менци с вино и влазят в кръчмата; други селяни влазят отдясно с торби ечемик, с вързопи сено, и излазят отляво.) Един селянин (на друг селянин, ниско). Ох, ограбиха ни… Кучета им яли главите и тям, и на господаря им! (Отминуват. Малкият болярин излазя из кръчмата.)
Явление 5
Георги, боляринът и куманите
Боляринът (към Георгя). За царския лов ли, болярино ? Георги (неохотно). Не. Боляринът. На поклонение в някой мънастир тогава? Минуват наляво пак селяни с провизии. Георги. Не. (Става.) Боляринът. Виж ги тия селяци. Слушаха одеве еретическия проповедник Босота. Всичките са прифанати от богомилство. Вярвай, че тая заран никой не дойде в черква при гласа на клепалото... Очакваха Босота. Не знам защо царят не ги изтреби тия еретици-учители. Един хубав ден хората му, като дойдат тука, ще останат ненахранени, конете им неназобани. По-рано минала оттука колесница с две болярки. Помисли си: отказали да дадат зоб на конете даже с пари! (Влазят пак селяни с провизия и я внасят в кръчмата.) Виж ги: имали да нахранят цяла войска, а вчера ми викаха: “Господарю, голи сме!” Защо не влезете в кръчмата да пием по едно вино? Георги. Благодаря, болярино. Аз ще си тръгна. Боляринът. Както обичаш. (На селяните.) По-скоро, и всичко носете! (Спуща се към един селянин, който носи пита хляб.) Антихристо, тоя чер, корав хляб и псета го не ядат! (Заплашва го с бича си.) II селянин. Ние го ядем, болярино. III селянин (плачевно.) Болярино, запази ни. Един соколник улови жена ми и я закача. Боляринът (ухилен). Види се, защото е хубавка... Няма нищо... Какво има, че един юнак погалил булката? (Излазя.)
Пада вечерен здрач. От дъното, между буковете, се подава един старец овчарин и иде насам.
Явление 6
Горните и овчарят
Георги (на куманите). Стегнете конете! (Куманите се изгубват надясно. Съглежда овчаря. На себе си.) Да попитам и тогова. (Отива към овчаря.) Овчарят. Добра ти среща... На лов ли? На лов ли, болярино ? Георги. Дядо, не среща ли някъде две жени в раса и един мъж в расо? Овчарят. Не срещах такива, синко, днес. Но вчера видях много такива мъже и жени, в раса. Сбираха се на Добрев дол, убил ги господ. (Прекръстя се.) Закони не знаят, вярата им друга... дяволска вяра, поганци. Георги. Де е този Добрев дол? Овчарят (сочи към дъното). Ей тука е, като се смъкнеш долу... Има там река, а до реката пещера, дето я казват Дълбоката дупка. Георги. Дядо, покажи ми пътеката. Овчарят. Че защо ти е да гледаш срамотиите им, да се огрешаваш? (Плюе. Куманите влазят.) Един куманец. Конете са готови. Георги (на стареца). Една жълтица, дядо. (Подава му монета.) Овчарят. Остави се, защо ти трябва? Вие не сте от тях. (Тръгва да си отива.) Георги. Заведи ме, дядо! Аз съм царски човек и жена ми е избягала. Отивам да си я прибера. Овчарят. Ух! Ух! Хайде тогава. Нали е да спасим една християнска душа. Който вълк ми грабне овцата, аз тичам да я отърва. (Тръгват и двамата към дъното, сподирени от куманите.) Овчарят (спира се до буковете и сочи нататък). Ето там пътечката се спуща из гората. Нея дръжте. Там долу на полянката поразниците играят самодивското си хоро и бесуват... А там оная пещера е Дълбоката дупка. Там се прибират ноще, защото тая планина е пълна с гад. Георги (взира се). А где ги онез? Овчарят. Някъде се молят — защото тия антихристи и те се молят на някакъв господ... Ако дебнеш тука, ще ги видиш. Ех, прощавай. (Тръгва, па се извръща). Ах, ето ги, излязоха из гората и се фанаха на хоро... (Чува се далечна хорова песен.) Голи! (Кръсти се, тръгва, па се извръща пак.) Ха, опитвайте се, че тия врагове имат и оръжие у тях. Сбогом. (Излазя отдясно. Георги и куманите потъват в гората, в дъното. Хоровата песен продължава. Влазят отдясно един старец, селянин с трима още селяни богомили и идат насам, приказвайки.)
Явление 7
Старецът и тримата богомили
I богомил (към стареца). Хей, дядо Бранко, ти ще идеш ли да се биеш с турците, като викаш да идем на война ? II богомил. Какви са тия турци? Старецът. Агарянци, синко, врагове божии. III богомил. Че защо ще се бием с тях? Старецът. Казах: врагове божи, безверници. Всичко плячкосват, християнския свят не жалеят. Ако дойдат при нас, на огън ще станат и църкви, и къщи, и палати. III богомил. И къщи, и църкви, и палати са на болярите, нека те идат да ги прогонят. II богомил. Тъй, нека болярите се разправят с тях. Ние какво губим? Старецът (сърдит). Ти от Кирила ли идеш? Тоя проклет еретик не ви учи на добро. Той ви дава лекове за тялото, а отрова за душите. II богомил. Не се сърди, старче, той има право. Старецът. И ти си богомил? II богомил (направо). Че какво? Старецът. Вие нямате отечество, както нямате и вяра. От вас българското царство ще пропадне. II богомил. Като пропадне, друго царство ще бъде. Старецът (гневно). Агарянско? II богомил. Макар. ІІІ богомил. Че какво ни е нам за царството? Ние сме сиромаси хора. Царят сам не го е еня. Виж, той се люби с еврейката и пирува, тук народа тегли, а в Долна земя гори огън. I богомил. Който и да стане господар, ще му се кланяме и работим, както се кланяме и работим на сегашните си господари. Немà тегло от свой е по-леко тегло? Старецът (гневно). Вие сте богомили, еретици! (Излазя бързо отляво. Тримата богомили му се смеят и в лазят в кръчмата.)
Георги и куманите се показват пак из гората и гледат към дола.
Явление 8
Георги и куманите
Георги (гледа към дола внимателно. Извръща се). Играят на месечина голи! (В ужас.) Ах, и Дорослава играе! I куманец. Тъй, и жена ти е там, болярино! Георги (изважда меча си и иска да се втурне в гората. Куманите го задържат). I куманец. Опасно е, болярино, там има въоръжени хора! II куманец. Чувате ли? Пеят, като играят. Въртят се като самодиви. (Небето притъмнява. Чува се глуха гърмотевица.) I куманец. Гърми, ще има дъжд. II куманец. Ей ги бягат към пещерата. Ще нощуват в пещерата. Георги (в безумна ярост). Ах, тия бесове проклети, погубиха я! Да бягаме, да бягаме оттук! Ще умра... На конете! (Бързо иде насам.) II куманец. Невъзможно да пътуваме в тоя мрак, болярино. И дъжд ще вали. Да преспим в селото. (Отдясно изтупуркват коне.) Кастрофилакт Евстратий иде! (Влазя Евстратий заморен, последван от двама войника. Пак гърмотевица.)
Явление 9
Горните, Евстратий и войниците
Георги (приказва нещо с куманците. И тримата кумани бързо влазят в гората). Евстратий. Да дадем малко почивка на конете. (Отива към кръчмата. Съглежда Георгия.) Протоспатарие, чуваш ли гърмотевицата ? Бих желал да ме тресне. Георги (гледа го ням и прехласнат). Евстратий. Сара я грабнаха тая вечер! Георги (гледа го втренчено, но безучастно). Евстратий. Грабнаха я разбойници, протоспатарие! Главата ми ще фръкне от рамената. Искам зверове да ме срещнат и да ме разкъсат. Как ще изляза пред очите на царя? Отивам да му обадя! Георги (сочи назад). Тя е в пещерата. Евстратий (стреснато). Коя? Георги. Дорослава. Евстратий. Пòврага Дорослава... Аз ти говоря за Сара! Георги (плах). Тя ще нощува там... (Сочи към дъното.) Евстратий (на войниците). Да се качваме! (Излазя отдясно с войниците.)
Явление 10
Георги, по-после II куманец
Георги (гледа назад). Свети! (В дъното небето се осветлява от невидим пожар. Георги се затичва към дъното и гледа).
Влазя из гората II куманец запъхтян.
II куманец. Болярино, изпълнихме заповедта ти. Натрупахме сухи върхари и дървета пред входа на пещерата и ги запалихме. Ето огъня. Всичките ще изгорят вътре. Другарите ми с голи мечове пазят пред пещерата, за да не избяга никой.
Небето още повече светва от пожара.
Георги. А Дорослава? II куманец. И тя... Болярино, що тъй страшно гледаш? Георги (гледа уплашен към гората в дъното). Дорослава! (Сочи натам.) Куманецът (очуден се озърта). Няма я, болярино. Тя е сега в пещерата... И гората пламна. Георги (гледа с безумен поглед към гората в дъното). Дорослава иде! Да бягаме! II куманец. Болярино, тя изгоря... Няма тука никой. Георги (сочи към дъното). Ето Дорослава. II куманец. Болярино, ти полудя? Георги. Ето, гони ме! (В ужас бяга вдясно.) II куманец (гони го да го фане). Болярино! (Изчезва подир него.)
Пожарната светлина се усилва. Гърмотевица трещи по небето.
Явление 11
Ловчийската прислуга излазя пак из кръчмата шумно
Един крагуяр. Хайде, момчета, на път, че царят ще ни е преварил. Още малко, горският дворец е наблизо. Един песяк. Хайде! Друг песяк. Ядохме и пихме като владици за царско здраве. Друг крагуяр. И си откраднахме по една цалувка. (Всички тръгват надясно и запяват.) Излез, моме, малка моме, гости идат крагуяри, крагуяри, господари. Поклони се, посрещни ги. На рамо им сокол стои. Сокол дума и говори...
Песента постепенно отслабва и се изгубва в гората отдясно.
Завеса
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО
Александър Сара Василиса Раксин Евстратий 10 боляри ловци Началникът на стражата Прислужници 5 куманки 5 моми селянки 5 селски момци
Нощ. Трем в горския дворец. Запалени светилници по стените, които са окичени с ловчийски оръжия и рогове, еленови рога, мечешки и други зверски кожи. Врати отляво и дясно. Над последната един прозорец с решетка, затворен. Сегиз-тогиз трещи гърмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Сред трема длъгнеста трапеза, претрупана с горски цветя по нея. Около нея, на столове насядали, пируват десет души боляри в ловчийски дрехи. Слуги шътат наоколо. На трапезата е шумно. Отвън се чува свирня от кавал и дайрета. След малко млъкват.
Явление 1
Болярите
I болярин (става и зима чашата). Другари, пихме за царя; няма ли да пием за царицата? IV болярин. За коя царица? За днешната или за утрешната? VI болярин. За оная, дето е хубава като ясното слънце. (Дига чашата.) Да живей Сара! Всички (дигат чашите). Да живей! (Пият.) VII болярин. Красна е, красна е... Само една грозота има. VIII болярин. Каква? VII болярин. Дето е от еврейски род. V болярин. Ей, примикюре, не знаеш ли какво казва песента? — “Дълбока вода брод няма, хубава мома род няма.” IV болярин. Право, право... VII болярин. Жално е едно: Александър е стар за една такава млада мома... V болярин. Стар... На петдесет и осем години?! Сръбският крал Милутин се ожени четвърти път на седемдесет и пет години за една десетгодишна гръцка княгиня. Цар няма възраст... I болярин. Царят тая вечер не ни придружи: вечеря у себе си. II болярин. Бил малко уморен; но след вечеря ще дойде за игрите. (Навън блясва светкавица, па загърмява.) IX болярин. Дружина, хапнахме и пийнахме хубаво. Няма ли да попеем? VI болярин. Да пеем, да пеем! Няколко гласа. Коя? I болярин. Цар Калояновата. VI болярин. Хайде! (Запяват всички.) Орел ли, мамо, над гори фърка? Облак ли черен гърми в небето? Не орел, синко, нито е облак: цар Калоян е, на бой отива.
IV болярин. Да живее царят! (Пие.) Всички. Да живее! (Пият и пак запяват.) Звезди брой нямат, войски чет нямат; конете цвилят, сабите лъскат, олеле, мале, бой се зафана, премре жило се ясното слънце, затресла се е земя и небо...
Изгърмява пак навън и блясва светкавица.
Х болярин. По-весела, по-весела някоя... Тая мирише на кръв. II болярин. Навън ще вали. (Влазя началникът на стражата.)
Явление 2
Горните и началникът на стражата, после Раксин
Началникът на стражата. Навън тропаха бежанци от Долна земя! Искат да ги пуснем. I болярин. Какви са тия бежанци? |