Героинята на Нона се казва Жаки и е инвалид. Никога преди това Нона не е опитвала да седне в инвалидна количка, слава богу. Тя не може да каже, че не се е замисляла за тези хора, за това как се живее, ако не можеш да се движиш, но тогава го е изпитала наистина. Разчитала е само на ръцете си, защото по това време в България нямаше нови хубави модели колички и за да се придвижваш, се налагаше да въртиш колелата с ръце. Режисьорът е искал да предаде максимално истински трагедията на парализираните хора. Освен че е трябвало да забрави, че изобщо има крака, Нона е трябвало и да се потопи в съзнанието на това момиче, което всъщност е било най-страшното. Нона е посветила тази си роля най-вече на жертвите на сектите, защото това всъщност е най-голямата трагедия на нейната героиня. Много е жестоко, когато някой се възползва от нещастието на хората или злоупотребява с доверието им. Всички знаем колко човешки живота, колко съдби погубиха сектите и Нона смята, че никой не трябва да остава безразличен към този проблем. Нона обича много тази си героиня и нейната изгубена душа.